Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Постинги в блога от 21.12.2018 г.
21.12.2018 11:10 -
Човекът е бог, слязъл на земята и превърнал се в свиня - докато не измине обратния път
Изключително просто и картинно обяснение на стъпването на човека на физическо-материалната земя. На него, създадения от Бога човек, започва да му харесва на земята, той постепенно си устройва живота тук и нехае за божествения си произход. Ударите, които получаваме от съдбата, имат за цел да ни напомнят къде е истинският ни дом, ако сме в състояние да ги проумеем. Образът на свинята, риеща в тинята, е символ на затъналия в материалното човек, забравил за духовния свят.
“Един индуски бог, като се наситил на хубавия си живот на Небето, пожелал да му се позволи да слезе на земята, да си поживее. Позволили му и той си избрал формата на свиня и затова се въплътил в едно младо прасенце. Започнал да живее като всички прасета, ровил се из нечистотиите, излежавал се на сянка и тлъстеел. По едно време се оженил, родили му се дечица около 10-15; живеел си мирно и щастливо. Почакали го на Небето година, две, три, десет, той не се връща. Повикали го оттам, но той не искал да се върне. "Мен ми е тук много добре", казвал. Решили да му вземат прасенцата, така да го принудят да се върне, но и при това нещастие, пак не искал да се върне. Взели после и жена му, но пак не успели, той започнал да си търси друга жена. Решили най-после да поразят него самия и затова му изпратили тежка болест, която го и върнала на Небето. Като се събудил на Небето, започнал да се смее на живота си който прекарал на земята. Много съвременни хора имат опитността на този бог, но не знаят, какво са били по-рано. Много хора имат опитността на този буржоа, плачат и решават разни въпроси на земята. Идват разни нещастия да вразумят хората, но като напуснат свинската форма, тогава ще разберат, какво е било тяхното състояние. Какво представлява свинската форма? - Тя е крайният материализъм, който сега съществува. В какво се състои той? - Именно в това: събират се хората и говорят за това, онова, за онзи свят, за доброто в света, но те си имат своите гъски, кокошчици, винце и си живеят широко. Бедните хора, като ги слушат така да говорят, казват си: Тези хора все за онзи свят говорят, за Бога живеят, но не знаят как да живеят на този свят. И така, на бедните хора се харесва живота на богатите, техния материализъм, те го възприемат като идеал и се стремят да го постигнат. Този идеал става прицелна точка в живота на бедните и с това се създава учението за материализма”
Из беседата “Изгряващото слънце”, държана на 04.05.1919 г. в София от Беинса Дуно
“Един индуски бог, като се наситил на хубавия си живот на Небето, пожелал да му се позволи да слезе на земята, да си поживее. Позволили му и той си избрал формата на свиня и затова се въплътил в едно младо прасенце. Започнал да живее като всички прасета, ровил се из нечистотиите, излежавал се на сянка и тлъстеел. По едно време се оженил, родили му се дечица около 10-15; живеел си мирно и щастливо. Почакали го на Небето година, две, три, десет, той не се връща. Повикали го оттам, но той не искал да се върне. "Мен ми е тук много добре", казвал. Решили да му вземат прасенцата, така да го принудят да се върне, но и при това нещастие, пак не искал да се върне. Взели после и жена му, но пак не успели, той започнал да си търси друга жена. Решили най-после да поразят него самия и затова му изпратили тежка болест, която го и върнала на Небето. Като се събудил на Небето, започнал да се смее на живота си който прекарал на земята. Много съвременни хора имат опитността на този бог, но не знаят, какво са били по-рано. Много хора имат опитността на този буржоа, плачат и решават разни въпроси на земята. Идват разни нещастия да вразумят хората, но като напуснат свинската форма, тогава ще разберат, какво е било тяхното състояние. Какво представлява свинската форма? - Тя е крайният материализъм, който сега съществува. В какво се състои той? - Именно в това: събират се хората и говорят за това, онова, за онзи свят, за доброто в света, но те си имат своите гъски, кокошчици, винце и си живеят широко. Бедните хора, като ги слушат така да говорят, казват си: Тези хора все за онзи свят говорят, за Бога живеят, но не знаят как да живеят на този свят. И така, на бедните хора се харесва живота на богатите, техния материализъм, те го възприемат като идеал и се стремят да го постигнат. Този идеал става прицелна точка в живота на бедните и с това се създава учението за материализма”
Из беседата “Изгряващото слънце”, държана на 04.05.1919 г. в София от Беинса Дуно
