Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824672 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 24.12.2018 г.
Със следния откъс от книгата на Емил Бок “Детството и младостта на Исус” за раждането на малкия Исус от евангелието на Лука, което ще честваме тази нощ, поздравявам всички приятели и читатели. Нека Божията светлина, мъдрост и любов да са с вас!

“Римският цезар беше заповядал да се извърши преброяването на населението, което принуди всички жители на страната да отпътуват до мястото, от което произхождаше тяхното семейство. И така Йосиф и Мария трябваше да тръгнат на път за Витлеем. Трудно можем да си представим какъв студен ужас премина през душите на хората от Палестина в този момент. Това изпитаха особено силно онези, които живееха повече в чувствата си, отколкото в интелекта. Днес ние отдавна сме свикнали вече с всякакъв вид статистическа практика, поради което не изпитваме нищо особено, когато абстрактният елемент на преброяването се прилага към човешките същества. В Онзи поврат на времето обаче мисълта за едно преброяване на населението означаваше още първия полъх на студенина, идващ от настъпването на една бездушна и безсърдечна епоха...В хора като Мария и Йосиф трябва да се е усетило особено остро злокобното чувство на един още необозрим чужд елемент. Това чувство нарасна още повече у Мария благодарение на високата чувствителност, предизвикана от приближаването на предстоящото раждане. Може би мисълта за пътуването, за срещата с толкова много чужди хора и за навлизането в такива съвсем различни и необичайни отношения на живота да е предизвикала и у двамата едно чувство на несигурност и беззащитност. Сега се показваше колко несамостоятелни и чужди на света правеше хората откъснатият от света общинен живот в Назарет.

Обаче трогателната неземност на двамата съпрузи доведе до там да се намесят по-висши ръководители на съдбата и да произведат една световно-поетическата случайност. В гъмжащия от придошлите чужденци Витлеем нещата се наредиха така, че Мария и Йосиф не намериха никъде подслон и бяха принудени да отидат в един пещерен обор. А тази пещера беше отдавна вече неизползуваният храм на Адонис, намиращ се в тази част на подземието. Ирод беше вече умрял и беше угаснал пламъкът на демоническите ужасни култови действия, които се криеха зад разказа за избиването на децата. На това чудно и пълно със значение място роди Мария своето детенце. Онази останала изцяло небесна, райска душа, която еони наред беше служила в свръхземните сфери на най-слънчевия Дух на Вселената, лъчезареше сега от детето на една бедна, без защитна родителска двойка, лежащо в яслата в една скална пещера. И тази скална пещера беше мястото, където смиреното обожание на далечни минали времена се беше издигало именно към тази душа, която беше служила като инструмент, чрез който можаха да бъдат извършени спасителните слънчеви дела на най-висшето божествено Същество. Ето защо няма нищо чудно в това, че легендите описват: в момента, когато се роди детето, тъмната подземна пещера бе озарена с една светлина, която беше по-ярка от светлината на Слънцето.

Голямото число на стеклите се отвсякъде във Витлеем хора, които всички принадлежаха на Давидовия род, показва много ясно, колко настрана от вниманието на публиката се намираше назаретската родителска двойка, колко тихо и незабелязано стана раждането на нейното момченце. Обаче своебразното стечение не съдбата, което постави това раждане на една такава фокусна точка на прадревни религиозни откровения и развития, ни кара вече да предчувствуваме, че там, където хората минаваха без да обръщат внимание, Съществата на един по-висш свят вземаха толкова по-голямо участие.

Люлката на всяко дете, особено когато то спи, е заобиколена от ангели. Старите люлчени и народни песни насочват вниманието към една свръхсетивна действителност, карайки детето да пее: "Вечер щом да спя отивам, четиринадесет ангели стоят край мене..." Но яслата в обора от Витлеем беше люлката на всички люлки. Тук бе изпълнено ангелското чудо, което стои като духовна субстанция зад чара на детското същество, то бе изпълнено с еднократно н неповторимо величие и слава. Детето в яслите беше детето на децата: Неговото paжданe беше едно влизане за първи път в областта на земното човечество. Най-младата душа на света внесе в земния свят целия космически чар на младостта. Душата, която от самото начало беше живяла служейки между ангелите на небето, самата тя повече ангел, отколкото човешко общество, беше приела човешки образ. Не трябваше ли да я съпровождат всички ангелски хорове и да витаят над нейното бедно обиталище? Въплътила се беше душата, която от най-далечни минали времена беше служила като дреха и инструмент на все повече приближаващия се до Земята Христов Дух. Нейното раждане на Земята означаваше същевременно, че сега Христовото Същество беше стигнало съвсем близо до своето човекоставане. Слезлият от най-високите висини Дух на Слънцето трябваше да свари детето, в което, след като възмъжее, той самият щеше да си направи жилище и да действува чрез него. И не трябваше ли всички йерархии на небето да бъдат като свита близо до този, който за да се въплъти беше стигнал до вратите на земното, както земните царе са заобиколени от тяхната свита? 

Над обора във Витлеем, който по-рано е бил храм на една слънчева мъдрост, бе образувана в онази зимна нощ при слънчевия поврат една йерархическа спирала, която се издигаше от полето на човечеството през всички етажи до най-високите царства на ангелските същества като една чудесна, степенувана колона от светлина.

Никой не видя това чудо освен пастирите от полето. Те, както и назаретската родителска двойка, не играеха никаква роля в света, но бяха си запазили ясновиждащите способности на сърцето от невинните, райски минали времена като съвсем скромни души. Затова видяха в среднощната тъмнина озаряващата всичко слава, която се изливаше от пълнотата на небесните ангелски хорове. Те чуха ликуващата песен не ангелските хорове, която гласеше, че сега вече беше прокаран божественият мост между небето и Земята. Светлината на ангелската слава показа на пастирите пътя към тъмната скална пещера, която въпреки тъмнината на нощта сияеше сега в ясната душевна светлина. Да бъдат свидетели на изявяващата се Божия Любов в беднотата на един обор, следователно в тяхната собствена пастирска сфера - това събуди в техните скромни души чувството за благородство и обещанието, което витае над всички пастири от времената на невинността на човечеството.

Като закрито от една завеса контрастираше с пещерата на рождеството онова друго помещение, свързано с древните витлеемски храмови пещери. Стени деляха онези помещения, където съвсем неотдавна в своята дива лудост Ирод бе извършил ужасните си кръвни оргии. Но всички сенки, които бяха останали от дяволското хоро, бяха погълнати от славата на светлината, която излизаше от детето в яслата и от събраните над него ангелски хорове...

Родителите на детето трябва да са били извънредно учудени, но също така и въодушевени от предчувствуваща благодарност, когато завръщайки се у дома си, отидоха първо в Йерусалим, за да поднесат детето в храма. Те търпеливо прекараха следващите седмици, както предписваше законът, в околностите на храма. През това време се показа с цялата си яснота, колко малко човечеството и особено неговите религиозни ръководители обърнаха внимание на детето, което въпреки това криеше в себе си най-голямото чудо на света. Същите хора от храма, които в предходните години, преди и след раждането на соломоновото момче Исус, бяха повярвали с най-високо напрегнати чувства, че са близо до изпълнението на идването на Месия, не ще са забелязали въобще, че дърводелецът от Назарет със своята млада жена и със своето дете постоянно пребиваваше в храма. Те мислеха за детето, което беше отнесено от родителите си, опасяващи се от Ирода, в Египет. Затова им беше съвсем далечна мисълта, че в непосредствена близост би могло да се случи едно божествено събитие на откровение. Синчето на дърводелеца поради своето родословие съвсем не можеше да претендира те да му обърнат внимание, тъй като не беше издънка на царствения род, а произхождаше от една линия на тихи неизвестни хора. Ако в тях не беше умрял органът за възприемане на изявяващата се божествена светлина, те съвсем не биха могли да минат покрай детето на хората от Назарет, без да забележат неговата особеност и неговата слава.

Но в храма имаше някои отделни хора, които както пастирите все още притежаваха отворена възприемателната способност на сърцето; това бяха тихите в страната, които в течение на един дълъг живот бяха запазили жива в сърцето си светлината на виждането чрез вътрешно смирение и непрестанна молитва."

Категория: История
Прочетен: 705 Коментари: 0 Гласове: 5
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на  1. октомври 1917 в Дорнах, включена в СС 177 “Окултните основи на видимия свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на земята”

(превод: Димитър Димчев)

”В предишните епохи също имаше напрежение и разлики между общо приетите истини и новите истини, които трасираха пътя към бъдещето. Само че никога, никога тази разлика не е била толкова голяма, колкото днес. Това е вярно не само в абсолютен, но и в относителен смисъл: днешните хора са всъщност ужасно нетолерантни и не понасят мнения, които се различават от техните. Така че в близко бъдеще хората ще посрещнат новите мнения с по-голямо субективно усещане за фантастност, отколкото това ставаше през миналите епохи. И въпреки това, нещата са замислени така, че истините, които досега бяха строго охранявани в най-тесни и подбрани кръгове, ще стават достояние на все повече и повече хора, независимо от общоприетите мнения, независимо от предразсъдъците и реакциите на тези, които ги защитават.”
Категория: История
Прочетен: 912 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 24.12.2018 14:06
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824672
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Декември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31