Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Постинги в блога от 26.12.2018 г.
26.12.2018 20:43 -
Два начина, по които днес отгоре помагат на човека да излезе на пътя, водещ към Духа
Как днешният човек стига до съзнателния стремеж да търси Духа? В идеалния случай той още от раждането си е попил духовната атмосфера в семейството, което си е избрал, като малък са му чели от библията, водили са го сред природата и са му разказвали за дейността на природните духове, за духовното, което стои зад явления като дъжд, светкавици, гръмотевици. Но колко от днешните родители имат такaва нагласа или пък съответните познания? В училище, ако има много голям късмет, човек може да попадне на духовни, будни учители, които провеждат одухотворено, въодушевяващо обучение, събуждащо интереса на децата към учебния предмет.
В наши дни обаче много рядко се случва човек от малък да е отгледан и възпитан във вяра в Бога и съзнание за наличието на духовни светове. Аз на практика не познавам съвременно дете, което да не е от бебешка възраст паркирано пред видеото, телевизора или лаптопа. В България вече растат масово деца, които проговарят не на български, а на английски, макар никой от родителите да не се обръща към тях на английски. Просто те прекарват часове наред пред телевизора, за да не досаждат на възрастните, заставени да гледат някакви тъпи бейби тивита, картуни и пр. канали с анимационни филмчета с уродливи герои. И това си има смисъл – нали Ариман има интерес човекът да се отдалечи от красивото и възвишеното, да свиква с грозното, болното, умиращото.
Така че възможността за поемане на духовни импулси от раждането и чрез възпитанието в семейството и училището не се осъществява в масовия случай. Пък и наблюдението върху хора, отгледани в духовни и религиозни семейства, показва, че те имат донякъде отворени сетива за духа, но на по-късна възраст може да се появи някакъв страх от духовното. Познавам такива хора - Духът присъства в живота им, проявява се по един или друг начин – чрез явна намеса на ангел в дадена житейска ситуация, чрез сънища, будно сънуване и.т.н. , но хората изпитват панически ужас от тези опитности и предпочитат да се отръскат от тях и да ги забравят, вместо да вникнат в посланието им.
Един много разпространен начин, по който в днешно време процедират светлите духовни същества, за да събудят човека за Духа, са кармичните срещи. Някой навлиза по определен повод в живота ни - нов колега, случайно завързано познанство в магазин, една абсолютно ненадейна среща. Тогава между двете души сякаш прехвърчат искри, те усещат някаква необяснима близост с този нов човек, чувстват, сякаш са го познавали от много отдавна. Започва интензивно, наситено общуване, при което хората и без думи чувстват, че знаят всичко за другия.
Тези кармични срещи обикновено приключват бързо, защото целта им е постигната – да събудят у човека копнежа по нещо нематериално, скрито в глъбините на душата. То първоначално е душевно, но при успешно развитие може да еволюира в трайни духовни интереси. За съжаление много често самите хора не стигат толкова далеч в развитието си. Когато другата душа е от срещуположния пол (пък и не само), човек смята, че е срещнал любовта на живота си. Привличането към другия е невероятно силно, но тези връзки никога не са любовни. Целта на такива срещи е духовен растеж, към това трябва да се стремят въвлечените в тях, не да очакват прерастването на познанството в трайно приятелство или дори любовна връзка. Затова и по правило в даден момент една от двете души пожелава да се оттегли, по-точно оттеглят се духовните същества, които са имали за цел да съберат душите. Задачата им е изпълнена, от тук нататък на линия са хората.
Но какво правят те? Ако преживеем подобна разтърсваща среща, ние трябва да пуснем другата душа да си отиде от живота ни, ако пожелае това, защото си е изпълнила задачата за нас (за която тя по принцип даже и не подозира), като ни е подготвила по своя индивидуален начин за приемането на по-висши, духовни импулси. Това е начинът, по който днес Михаил и духовете, които му помагат, работят в човека – чрез интензивни душевни изживявания на наситена любов ни правят готови да поемем към по-нататъшно развитие на нашия аз.
Затова не е правилно такива кармични срещи да се разглеждат като нереализирани любовни връзки и да се лелеят напразни надежди за продължение или дори повторение на изживяното с друга душа. Само ако знаеха хората колко разводи са станали, именно защото единият партньор погрешно е решил, че някоя друга душа е любовта на живота му! Познавам такива случаи, в които за съжаление семействата се разбиха безвъзвратно, но нито “кривналият от пътя”, нито партньорът му израстнаха духовно. А кармичната среща, която сме имали, не е била с цел да ни разбие семейството и да ни ожени за друг. Човекът, заради когото хората са готови даже да зарежат дългогодишния си партньор, най-вероятно е член на нашето духовно семейство, затова ни се струва толкова близък и изпитваме силни чувства към него, които погрешно смятаме за любовни. За съжаление хората днес съвсем не знаят от къде идва това, което пулсира в техните чувства, мисли и волеви импулси.
Разбира се, вина за това да не можем да се възползваме пълноценно от тези кармични срещи, имат и заблуждаващите луциферични импулси, които идват насреща ни. Движението “ню ейдж” бълва ежедневно книги за “сродни души”, “дуални души, “души-пламъци”, наръчници как да срещнем и задържим сродната душа и пр. Това е луциферична мъгла, която пречи на хората да проумеят причината за преживените кармични срещи и им създава абсолютно лъжливи представи и надежди! Така човекът се разминава с една уникална възможност за духовен растеж, а вместо това загърбва дългогодишния си брак, дори решава, че е време да си смени сексуалната ориентация, когато срещне силно привличаща го душа от същия пол. Привличането съесем не е свързано с пола, но хората биват заблудени и по тази линия, защото свързват силното чувство на любов единствено с обикновеното сексуално привличане.
Подобни преживявания имат винаги по-висш смисъл, който трябва да разшифроваме. Успеем ли да го направим, ние излизаме от този житейски епизод по-зрели и мъдри. И тогава ще усетим, че вече нямаме потребност да бъдем непременно в близост до тази душа, която толкова много ни е развълнувала. Ще се уверим, че срещите с нея, ако въобще има нужда от тях, могат да стават и насън. Успее ли да разтълкува правилно смисъла на такива кармични срещи, човек може да намери истинската си жизнена задача извън семейните и професионални задължения и дори да срещне други сродни души, с които е обединен от обща цел.
Друг начин, по който духовните същества в днешно време се опитват да изведат човека на правилния път, е чрез болести – лични, на негови близки или други тежки удари на съдбата. Човек може да стане жертва на тежко престъпление, да се разболее от нелечима болест, да катастрофира, да му се роди дете с физическо увреждане. Може да загуби работата си, бизнесът му да фалира и др. под. Това са средствата от “тежката артилерия” на духовния свят, така да се каже за “най-тежките случаи”, макар на пръв поглед нещата да изглеждат различно.
Има хора, които ясно разчитат посланието и успяват да се освестят и ориентират правилно след преживения удар на съдбата. Други не намират сила, изпадат в самосъжаление, в ежедневно вайкане, мислено изживяват за хиляден път нещастието, таят планове за отмъщение, ако причината за страданието е друг човек и пр. Разболелите се от тежка болест започват лечение според офертите на днешната традиционна медицина, която се е превърнала в бизнес. Не че болестта не трябва да се лекува, болестта трябва задължително да се лекува! Но всяко лечение е ефикасно, само ако започне най-напред от вътрешността на човека, където е скрит Христовият импулс, който всеки от нас носи след Мистерията на Голгота в себе си. Ако изцеляването не започне от аза, то може да се получи както при жената в случая, който описах в поста за обсебването – медицината излекува едно болно място, а проблемът се появява на друго. Така става, защото се разчита единствено на въздействието на химията върху физическото тяло или на това хирургът като фокусник да поправи болната ни част. Вместо хората да вървят по предначертания им път, за който духовният свят е положил невероятни усилия да нареди ситуациите, чрез които да им светне най-после, че само пътят, който води към Духа е здравословен, те се превръщат в опитни зайчета на една ариманизирана медицина. Но тя не лекува душата и духа на човека, а само закърпва физическата му дреха.
Ударите на съдбата идват именно защото човек върви през живота като зомби, сляп и глух за знаците, давани му от духовния свят, улисан в ежедневни грижи от материално естество и потънал в мисли само за сетивния свят, отдаващ се само на примитивни удоволствия (“Веднъж се живее, да се изкефим максимално!”) След като човекът е забравил или дори отрича съществуването на Бог и духовния свят, светлите духовни същества са принудени да действат твърдо като чекръкчията (или остеопата по модерному), който причинява болка, намествайки изкълченото, но в крайна сметка поправя изкривената ни част.
Само от нас зависи дали духовните същества ще бъдат принудени да действат по-меко или по-твърдо.
В наши дни обаче много рядко се случва човек от малък да е отгледан и възпитан във вяра в Бога и съзнание за наличието на духовни светове. Аз на практика не познавам съвременно дете, което да не е от бебешка възраст паркирано пред видеото, телевизора или лаптопа. В България вече растат масово деца, които проговарят не на български, а на английски, макар никой от родителите да не се обръща към тях на английски. Просто те прекарват часове наред пред телевизора, за да не досаждат на възрастните, заставени да гледат някакви тъпи бейби тивита, картуни и пр. канали с анимационни филмчета с уродливи герои. И това си има смисъл – нали Ариман има интерес човекът да се отдалечи от красивото и възвишеното, да свиква с грозното, болното, умиращото.
Така че възможността за поемане на духовни импулси от раждането и чрез възпитанието в семейството и училището не се осъществява в масовия случай. Пък и наблюдението върху хора, отгледани в духовни и религиозни семейства, показва, че те имат донякъде отворени сетива за духа, но на по-късна възраст може да се появи някакъв страх от духовното. Познавам такива хора - Духът присъства в живота им, проявява се по един или друг начин – чрез явна намеса на ангел в дадена житейска ситуация, чрез сънища, будно сънуване и.т.н. , но хората изпитват панически ужас от тези опитности и предпочитат да се отръскат от тях и да ги забравят, вместо да вникнат в посланието им.
Един много разпространен начин, по който в днешно време процедират светлите духовни същества, за да събудят човека за Духа, са кармичните срещи. Някой навлиза по определен повод в живота ни - нов колега, случайно завързано познанство в магазин, една абсолютно ненадейна среща. Тогава между двете души сякаш прехвърчат искри, те усещат някаква необяснима близост с този нов човек, чувстват, сякаш са го познавали от много отдавна. Започва интензивно, наситено общуване, при което хората и без думи чувстват, че знаят всичко за другия.
Тези кармични срещи обикновено приключват бързо, защото целта им е постигната – да събудят у човека копнежа по нещо нематериално, скрито в глъбините на душата. То първоначално е душевно, но при успешно развитие може да еволюира в трайни духовни интереси. За съжаление много често самите хора не стигат толкова далеч в развитието си. Когато другата душа е от срещуположния пол (пък и не само), човек смята, че е срещнал любовта на живота си. Привличането към другия е невероятно силно, но тези връзки никога не са любовни. Целта на такива срещи е духовен растеж, към това трябва да се стремят въвлечените в тях, не да очакват прерастването на познанството в трайно приятелство или дори любовна връзка. Затова и по правило в даден момент една от двете души пожелава да се оттегли, по-точно оттеглят се духовните същества, които са имали за цел да съберат душите. Задачата им е изпълнена, от тук нататък на линия са хората.
Но какво правят те? Ако преживеем подобна разтърсваща среща, ние трябва да пуснем другата душа да си отиде от живота ни, ако пожелае това, защото си е изпълнила задачата за нас (за която тя по принцип даже и не подозира), като ни е подготвила по своя индивидуален начин за приемането на по-висши, духовни импулси. Това е начинът, по който днес Михаил и духовете, които му помагат, работят в човека – чрез интензивни душевни изживявания на наситена любов ни правят готови да поемем към по-нататъшно развитие на нашия аз.
Затова не е правилно такива кармични срещи да се разглеждат като нереализирани любовни връзки и да се лелеят напразни надежди за продължение или дори повторение на изживяното с друга душа. Само ако знаеха хората колко разводи са станали, именно защото единият партньор погрешно е решил, че някоя друга душа е любовта на живота му! Познавам такива случаи, в които за съжаление семействата се разбиха безвъзвратно, но нито “кривналият от пътя”, нито партньорът му израстнаха духовно. А кармичната среща, която сме имали, не е била с цел да ни разбие семейството и да ни ожени за друг. Човекът, заради когото хората са готови даже да зарежат дългогодишния си партньор, най-вероятно е член на нашето духовно семейство, затова ни се струва толкова близък и изпитваме силни чувства към него, които погрешно смятаме за любовни. За съжаление хората днес съвсем не знаят от къде идва това, което пулсира в техните чувства, мисли и волеви импулси.
Разбира се, вина за това да не можем да се възползваме пълноценно от тези кармични срещи, имат и заблуждаващите луциферични импулси, които идват насреща ни. Движението “ню ейдж” бълва ежедневно книги за “сродни души”, “дуални души, “души-пламъци”, наръчници как да срещнем и задържим сродната душа и пр. Това е луциферична мъгла, която пречи на хората да проумеят причината за преживените кармични срещи и им създава абсолютно лъжливи представи и надежди! Така човекът се разминава с една уникална възможност за духовен растеж, а вместо това загърбва дългогодишния си брак, дори решава, че е време да си смени сексуалната ориентация, когато срещне силно привличаща го душа от същия пол. Привличането съесем не е свързано с пола, но хората биват заблудени и по тази линия, защото свързват силното чувство на любов единствено с обикновеното сексуално привличане.
Подобни преживявания имат винаги по-висш смисъл, който трябва да разшифроваме. Успеем ли да го направим, ние излизаме от този житейски епизод по-зрели и мъдри. И тогава ще усетим, че вече нямаме потребност да бъдем непременно в близост до тази душа, която толкова много ни е развълнувала. Ще се уверим, че срещите с нея, ако въобще има нужда от тях, могат да стават и насън. Успее ли да разтълкува правилно смисъла на такива кармични срещи, човек може да намери истинската си жизнена задача извън семейните и професионални задължения и дори да срещне други сродни души, с които е обединен от обща цел.
Друг начин, по който духовните същества в днешно време се опитват да изведат човека на правилния път, е чрез болести – лични, на негови близки или други тежки удари на съдбата. Човек може да стане жертва на тежко престъпление, да се разболее от нелечима болест, да катастрофира, да му се роди дете с физическо увреждане. Може да загуби работата си, бизнесът му да фалира и др. под. Това са средствата от “тежката артилерия” на духовния свят, така да се каже за “най-тежките случаи”, макар на пръв поглед нещата да изглеждат различно.
Има хора, които ясно разчитат посланието и успяват да се освестят и ориентират правилно след преживения удар на съдбата. Други не намират сила, изпадат в самосъжаление, в ежедневно вайкане, мислено изживяват за хиляден път нещастието, таят планове за отмъщение, ако причината за страданието е друг човек и пр. Разболелите се от тежка болест започват лечение според офертите на днешната традиционна медицина, която се е превърнала в бизнес. Не че болестта не трябва да се лекува, болестта трябва задължително да се лекува! Но всяко лечение е ефикасно, само ако започне най-напред от вътрешността на човека, където е скрит Христовият импулс, който всеки от нас носи след Мистерията на Голгота в себе си. Ако изцеляването не започне от аза, то може да се получи както при жената в случая, който описах в поста за обсебването – медицината излекува едно болно място, а проблемът се появява на друго. Така става, защото се разчита единствено на въздействието на химията върху физическото тяло или на това хирургът като фокусник да поправи болната ни част. Вместо хората да вървят по предначертания им път, за който духовният свят е положил невероятни усилия да нареди ситуациите, чрез които да им светне най-после, че само пътят, който води към Духа е здравословен, те се превръщат в опитни зайчета на една ариманизирана медицина. Но тя не лекува душата и духа на човека, а само закърпва физическата му дреха.
Ударите на съдбата идват именно защото човек върви през живота като зомби, сляп и глух за знаците, давани му от духовния свят, улисан в ежедневни грижи от материално естество и потънал в мисли само за сетивния свят, отдаващ се само на примитивни удоволствия (“Веднъж се живее, да се изкефим максимално!”) След като човекът е забравил или дори отрича съществуването на Бог и духовния свят, светлите духовни същества са принудени да действат твърдо като чекръкчията (или остеопата по модерному), който причинява болка, намествайки изкълченото, но в крайна сметка поправя изкривената ни част.
Само от нас зависи дали духовните същества ще бъдат принудени да действат по-меко или по-твърдо.
