Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 819395 Постинги: 456 Коментари: 15
Постинги в блога от Декември, 2019 г.
Нека през последните часове на тази година, когато си правим равносметка на постигнатото и в полунощ, пожелавайки си нещо съкровено за Новата година, да имаме предвид следните закономерности за реализирането на зародилите се в нас идеи. Да е мирна и честита на всички идващата 2020 година!

Из лекцията на Рудолф Щайнер “Ритмични закономерности в душевно-духовната област – евангелието на съзнателната душа”, изнесена на 7. Март 1911 в Берлин (СС 124 “Екскурси в областта на евангелието на Марко”)

… сега човекът трудно може да разбере, че всяко събитие трябва да бъде подготвено и всяко събитие трябва да се извърши в определен момент, обусловен от общите макрокосмически мирови условия. За съвременния човек е изключително трудно да го проумее. Но това е общ закон, валиден за всеки отделен човек и за целия човешки род. Можем да разпознаем действието на този закон при отделния човек, ако разглеждаме живота от гледна точка на духовната наука. Тук ще да се спрем на най-малкото, близко до нас нещо, което се ражда от нашата душа.  

Сега аз не искам да ви занимавам с общи идеи, а по-скоро ще се придържам към наблюдението. Да допуснем, че някой прегърне дадена идея с цялата интензивност на душата си, възпламени се от нея и тя придобие определен образ в душата му, така че той да се проникне от желание да я реализира по някакъв начин. Да приемем, че тази идея се зароди в главата на човека и от импулса й е обхванато и сърцето му. Втакъв случай днешният човек не може много да чака и естествено се захваща веднага да осъществи идеята

Нека да предположим, че първоначално това е дребна идея, която засяга само някакви съобщения занаучни или художествени факти. Дали окултистът, който познава законите на развитието, веднага ще представи на света една такава току-що зародила се идея? В случая окултистът знае, че първата проява на тази идея е да заживее тя в човешкото астрално тяло. Това може да се забележи външно по ентусиазма, който тя предизвиква в душата ниТя най-напред е сила в нашето астрално тяло.  

Обикновено ще бъде фатално, ако на този етап човек не остави идеята да почива в негоа  вместо това веднага я изнесе пред ближните си или пред света, защото тази идея първо трябва да измине определен пътТя трябва да обхване все по-дълбоко и по-дълбоко астралното тяло и след това да се отпечати като печат в етерното тяло.  

Когато това е незначителна идея, този процес може да отнеме примерно седем дни. Но това време е необходимо. Ако човек припряно бърза да представи идеята си, той винаги проявява склонност да пренебрегне нещо важно, а именно, че след седем дни ще настъпи едно определено фино преживяване.Ако обръщате внимание на такива неща, то можете да забележите, че когато яростно се опитвате да предложите идеята сиказвайки“Веднага излизай с нея пред света!”, то в резултат душата въобще няма да е склонна да се вслуша в това, което ще се случи на седмия ден. На седмия ден при малката идея винаги става така, че всъщност човек не знае как да постъпи с нея, тя сякаш изчезва от душатаПритесняваме се, може би дори се измъчваме отвътре, изпълваме се с всякакви съмнения, но все пак сме се привързали към идеята, въпреки че тя е започнала да ни измъчва. Ентусиазмът се е превърнал в интимно чувство на любов. Сега тази идея се намира вече в етерното тяло.

Ако идеята трябва да продължи успешно да се развивато трябва да обхване външната астрална субстанция, която винаги ни заобикаля. Следователно е необходимо тя първо да премине отастралното в етерното ни тяло и оттам във външната астралност. За този път на идеята са й необходими нови седем дни.

И ако тогава Вие сте толкова добри ученицикоито не казват“Идеята започва да ни измъчва, затова да се маха!”, а обръщат внимание на хода на живота, то след като мине този период, ще видите, че се случва нещо, което може да се изрази приблизително така: Вие ще откриете, че светът откликва на идеята Ви и ще си кажете“Добре, че изчака цяла седмица, защото сега вече не си сам с идеята си. Сякаш макрокосмосът те вдъхновява, така че нещо от външния свят влиза в идеята ти.” -  И тогава ще усетим, че когато сме в хармония с целия духовен свят, той ни предлага нещо насреща, ако и ние му предложимнещо. Това усещане носи блаженство, което се появява след период от два пъти по седем дни.

Тогава обаче тази идея трябва пак да извърви обратния пътнай-напред от външната астралност доетерното тяло. Сега вече усещаме идеята съвсем осезаемо и изкушението да я предадем на света е голямо. Тук трябва да се сдържаме с всички силизащото съществува опасност идеята, почиваща още в етерното тяло, да влезе в света студена като лед.  

Но ако изчакаме още седем дни, то това, което е ледено, ще се издигне и пропие от топлината на собственото ни астрално тяло, ще придобие характера на нещо лично; така сега ще можем да предаден на света като нещо собствено това, което първо сме родили и оставили боговете да го осветят.

През тези последни три етапа всъщност трябва да премине всеки импулс, който почувстваме в душата си, за да узрее в нас. Това се отнася за незначителните идеи. За по-важните идеи ще са необходими по-дълги срокове, но винаги такива, които протичат в ритъма на седмѝцата. Така например седмиците и годините (без месеците) формират такъв ритъм, че може да има периоди от по седем седмици или години.

От това става ясно, че не е важно, както смята съвременният човек, само да се зароди някакъв импулс в душата, но трябва да имаме способността да носим търпеливо този импулс, да го оставим да бъде “кръстен”от мировия Дух и след това да го изживеем в зряло състояние. Бихме могли да добавим и други подобнизакони, които съществуватзащото това, което наричаме развитие на душата, е пълно с такива закономерности.

Ако например някой ден се почувстваме много особено – а това се случва в различни дни от човешкия живот – и си кажем: “Днес сякаш мировият Дух те покровителства, в теб се раждат идеи!” - тогава е правилно да не се нахвърляме веднага да ги реализираме, а да знаем, че след 19 дни в душата ни ще има процес на оплодотворяване. Накратко, развитието на човешката душа е белязано от такивазакономерностиЧовекът, слава Богу, има силно инстинктивно чувство да не игнорира напълно тези неща. Той все пак им обръща внимание, особено хората, призвани да развият нещо по-висше в себе си и да му позволят да узрее. Те вземат под внимание тези факти, макар и без да познават законите.  

Би било лесно например да се докаже, че артистичните натури проявяват определен ритъм, периодичност в творчеството си, известен ритъм от дни, седмици, години и т.н. Може лесно да се покаже, особено при творци от най-висок ранг като Гьотече действително нещо се пробужда в душата му и едва след четири пъти по седем години узряваза да се изяви след това в друг образ в сравнение с първоначалния. 

В съзвучие с тенденциите на днешния ден лесно бихме казали: “Да, скъпи ми духовни изследователю, може и да има такива закони, но защо човек трябва да се занимава с тяхНали той ги наблюдава инстинктивно.Това важеше за миналото. Но тъй като хората стават все по-независими, слушат все повече своята собствена индивидуалност, те трябва да развият в себе си един вътрешен календар. Както имаме външен календар, който е от голямо значение за физическите дейности, така за в бъдеще, когато душата на човека израстне в своята интензивност, той ще чувства например “вътрешни седмици”, ще почувства едно издигане и спускане на усещането за живота и вътрешни недели”. Защото човечеството напредва към овътрешняване. Голяма част от онова, което то е преживявало по-рано по отношение на устройството навъншния живот по закона на числатас напредването към бъдещето ще го преживява вътрешно катовъзкръсване на макрокосмоса в душатаРазбира се, за човека ще бъде естествен дълг да не предизвиква смут и шумотевица в човешкото развитие, нарушавайки непрекъснато свещените закони на развитието на душата.  

Хората ще се издигнат до разбирането, че би било единствено проява на изтънчен, висш егоизъм, ако веднага споделят онова, което се ражда в душата им. Те ще стигнат дотам да усещат Духа в душата си, и то не абстрактно като днес, но ще усещат как този Дух работи редовно и закономерно в душата им. И акоим хрумне нещо, ако поискат да го споделят сами, те няма да се втурнат като разгневен бик къмчовечеството, а ще се вслушат в това, което говори изпълнената с Дух природа вътре в тях. Какво ще означава за хората фактът, че все повече ще се проявява това, което навлиза в света от закономерноститена вътрешното духовно съдържание, в което трябва да се вслушваме, от което трябва да се вдъхновяваме? Хората в голяма степен все още нямат чувство за подобни неща. Те не вярват, че духовете ще обхванатчовека отвътре и ще действат в него закономерно. Дълго време още ще се смята за безумие - дори и там, където се мисли доброто на човешката култура - да се говори за това вътрешно закономерно действие на ДухаЗаради дълбоката антипатия на нашето време към такива неща, за онзи, който вярва в Духа, изхождайки от познанията на духовната наукаще се изпълни казаното в Евангелието на Марко, което се отнася именно за нашето време“А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите, но каквото ви се даде в онзи час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.” (Марко 13:11)

Категория: История
Прочетен: 813 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 31.12.2019 10:08

За хората, не намерили пътя към Христос

 Из лекцията “Значението на духовното изследване за моралните постъпки”, изнесена от Рудолф Щайнер на 6.март 1911 в Билефелд (CC 127 “Мисията на новото откровение на Духа. Христовото събитие като централна точка на земната еволюция”)

Всичко, което по-късно се материализира, най-напред съществува духовно. Следователно всичко, което някои хора развиват духовно, бидейки неморални, отказвайки да приемат Христос в себе си, най-напред съществува в душевно-духовна форма. Но то ще стане материално и ще обгръща и пронизва Юпитер като съседен на него елемент. И този елемент ще се състои от потомците на такива хора, които не са приели Христос в себе си по време на земния еон. Това, което сега се развива душевно като неморалност, като противопоставяне на Христос, тогава ще съществува материално, в истинска физическа форма. Но докато физиката на хората, приели Христос, на Юпитер ще става по-фина, то при останалите хора тя ще бъде значително огрубена. Такъв образ на бъдещето за тези, които не са постигнали необходимата за Земята зрелост, рисува окултното изследване пред душевните ни очи.

Сега дишаме въздух, но на Юпитер по-скоро няма да има въздух, а той ще е обвит от субстанция, която в сравнение с нашия въздух ще бъде фина, етерна. В нея ще живеят хора и ще трябва да дишат нещо подобно на противен топъл, врящ огнен въздух, който сякаш е проникнат от задушлива атмосферa, излъчваща отвратителни изпарения. Така тези, които не са достигнали земната зрялост, ще бъдат тежест за другите Юпитерови хора, защото ще въздействат отравящо на околната среда, в тресавищата и останалата почва на Юпитер. Течно-физическите съставни части на телата им ще бъдат подобни на течност, която непрекъснато се стреми да се сгъсти, да замръзне, да замре. Така тези същества не само ще дишат въпросния фатален въздух, но тялото им ще е в такова състояние, сякаш кръвта им непрекъснато се сгъстява, не остава течна. Самото физическо тяло на тези същества ще се състои от един вид слузеста субстанция, по-противна даже от телесната субстанция на днешните охлюви и ще е напълно способна да секретира един вид кора, която ще ги обвива. Тази кора ще бъде по-мека от кожата на днешните змии, ще представлява нещо като мека броня от люспи. Така не особено приятно ще живеят тези същества в елементите на Юпитер.

Тази картина, която окултният изследовател вижда за бъдещето, изглежда ужасяващо. Но горко на хората, които като щрауса не искат да видят опасността и предпочитат да си затворят очите пред истината! Защото именно това ни държи в грешки и заблуди, докато смелият поглед към истината дава най-големите морални импулси. Ако хората се вслушат в това, което им казва истината, те ще почувстват кога някой лъже и пред тях ще се изправи образът на въздействието на тази лъжа върху човешката природа по време на еона Юпитер - образът, че лъжата те прави слузест, създава за в бъдеще отровен въздух за дишане. И този непрекъснато явяващ се образ ще бъде причината да се насочат импулсите на душата към оздравяване. Защото който действително познава последиците на неморалността, не може да бъде истински неморален. Трябва да се изучават реалните въздействия на причините, те трябва да бъдат посочвани дори и на децата. Само затова съществува неморалността, защото хората нямат познания. Само мракът на неистината прави неморалното възможно.

 

Категория: История
Прочетен: 917 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 28.12.2019 17:49

Бъдещият Юпитер или следващото пето превъплъщение на нашата планетна система е наречено "Новия Йерусалим" в “Откровението на Йоан Богослов” . Тогава човечеството ще се е разделило на две царства - едно по-висше и едно низше. Задачата на по-развитите хора ще бъде да помогнат на другите да намерят пътя и се присъединят към човешката еволюция, което ще бъде възможно до края на еона, следващ бъдещия Юпитер - този на Венера. 

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 3април 1915 в Дорнах (CC 161 „Пътища за духовно познание и обновление на художествения мироглед”)

Тук на Земята във физическото въплъщение човешкият живот протича така, че с раждането си ние биваме поставяни във физическото земно битие и после до трийсетте си години преживяваме възходящо физическо развитие, а след това - низходящо. В началото на развитието стои физическото ни раждане, в края му – физическата ни смърт, съотв. това, което наричаме физическа смърт. Средата на човешкия живот, имам предвид средата на трийсетте години, за земния човек преминава повече или по-малко незабележимо, поне при самопознанието, налично в повечето случаи, ако човек не участва във важните, съществени вътрешни събития на душевния живот.

Различни ще бъдат нещата, когато един ден земното човечество живее на Юпитер. Тогава ще бъде съвсем различно. Днес няма да говоря за това по какъв начин Юпитеровият човек ще встъпва в земния си живот за разлика от физическото раждане на земния човек – това ще стане някой друг път. Човекът на Юпитер ще напуска и живота по друг начин в сравнение с физическата земна смърт. Но онова, което съответства на средата на живота, тоест което за нашия земен живот попада в средата на трийсетте ни години, това за живота на човека на Юпитер ще стане извънредно важно и значимо. Бих се изразил така: “Това, което раждането и смъртта представляват в началото и в края на земния живот, ако ги смесим, би се получило нещо подобно на онова, което ще настъпи в средата на живота на Юпитер за човека, еволюирал до него”. Представете си, че в средата на живота по време на Юпитер човекът трябва да преживее нещо, което бихте получили, ако смесите земното раждане със земната смърт. Само не мислите, че можете така лесно да ги смесите във вида, в който те ни се представят като земни явления, а по-скоро раждането и смъртта трябва да бъдат съчетани като в химическо съединение.

Когато се съединят кислород и водород, два газа, то се получава нещо, което не прилича нито на водорода, нито на кислорода - именно вода. Така и в средата на живота на Юпитер ще настъпва преживяване, което наистина ще бъде един вид обединение на земната смърт и земното раждане, но напълно различно от това, което може да даде едно замислено като идея от разума смесване на раждането и смъртта.

Виждате, че животът се движи напред от една степен към друга и ако поискаме да се насочим към Юпитер, трябва да си представим как за човека на Юпитер в средата на живота ще настъпи едно важно събитие от такъв вид, какъвто току-що охарактеризирах. Както знаете, цялото съзнание на човека на Юпитер ще бъде съвсем различно от земното съзнание. 

За да получите сведения за различните степени на човешкото съзнание, можете да прочетете казаното в “Акашовата хроника” за степените на човешкото съзнание от Сатурн до Вулкан и тогава ще си припомните, че на Юпитер ще настъпи едно по-висше съзнателно образно виждане, едно имагинативно съзнание, което представлява степен на съзнание, по-висша от земното съзнание. Следователно ние ще израстем до един вид съзнание, което няма да е като земното, а ще възприема външните впечатления по съвсем различен начин от земния човек. Но от тези впечатления по вътрешен произвол то ще си създава образи, подобни на имагинации, например така, както аз като земен човек възприемам нещо и след това нахвърлям щрихи, рисувам го. Такова ще бъде съзнанието на Юпитер, само че възприятието тогава ще бъде различно от земното възприятие. Тогава човекът сам ще си търси образи, образни представи, каквито възникват при земния живот; тогава той ще си рисува сякаш нещо като картина на онова, което се влива в него като съдържание на имагинативното съзнание. За да придобие това имагинативно съзнание човекът ще встъпи в битието на Юпитер. И както земното съзнание се развива през детството, това имагинативно съзнание ще претърпи развитие, ще се разгърне. 

След това за Юпитеровия човек ще дойде средата на живота и тогава в период, който наистина може да ни бъде символично представен от три земни дни, за него ще настъпи нещо важно – в средата на Юпитеровото съзнание ще има повторение, кратко повторение на земното съзнание, продължаващо само няколко дни. Следователно към преживяването на живота по време на Юпитер ще спада и това, че за кратко време ще настъпи възобновяване на земното съзнание, така че в средата на Юпитеровия си живот човекът ще се почувства като земен човек. После, след като е преминал през имагинативното Юпитерово съзнание, ще настъпи период, в който той пак ще притежава само своето земно съзнание, което ще се отнася към Юпитеровото съзнание така, както нашето сегашно съзнание по време на сън се отнася към дневното ни съзнание. 

Когато човекът навлезе в това земно съзнание, в това повторение на земното съзнание по време на Юпитер, той ще изпита желание да си направи вътрешна равносметка, един вид ретроспекция на онова, което е усвоил като земен човек, което въобще е усвоил в цялото си минало. Както казахме, по време на Юпитеровия живот ще имаме само за кратко време земно съзнание, но докато го имаме, ние ще изпитаме необходимостта да направим интензивна ретроспекция на цялото си човешко минало. За това именно ще служи възобновяването на земното съзнание. И когато погледнем назад, тогава ще ни обхване такова чувство, че ще трябва да си зададем въпроса: “Какво си постигнал ти по време на цялото си минало?” Този въпрос ще трябва да си го зададем, изхождайки от една космическа необходимост. Така, както на Земята за да съществуваме, трябва да ядем и спим, така по време на обновяването на земното съзнание ще трябва да се запитаме: “Какво си постигнал с това, че си станал човек?” Ще направим сякаш рекапитулация на цялото си земно битие.

И като си зададем този въпрос, като направим тази рекапитулация, пред душата ни ще се изправи като в могъщ Юпитеров сън това, което наистина сме постигнали. Но този Юпитеров сън ще бъде също толкова реален, колкото нашите реални земни възприятия. Той няма да се изправи пред над като сънищен образ, а ще бъде реалност, каквато представлява и един земен човек, който днес се изправя пред нас. А после пред очите ни ще се появи образ, който ще даде ясен отговор на въпроса ни. Съществото, което тогава ще се изправи пред нас като отговор на въпроса, който трябва да си зададем – знаете ли кое ще е то? Това ще бъде Луцифер, който ще каже: “Разбери сега, че с всичко, което си станал като човек в твоето минало, ти ми принадлежиш.” И със сигурност тогава човек ще знае така, както земният човек познава онзи, който е застанал в полето на неговото физическо възприятие, че това е Луцифер и че за него е работил с всичко, което е искал да стане като човек. Тогава той ще осъзнае цялото значение и сила на Христос, защото ще разбере, че не е в състояние сам по себе си да вземе друго решение, освен това да последва Луцифер в царството му. Само благодарение на това, че от земната история като възпоменание ще се издигне  Христовото събитие, Христовото същество, ние ще знаем, че то е навлязло в земното развитие и че ни е донесло дарове, които сега по време на живота на Юпитер се реализират за нас - тоест, превръщат се в истинска Юпитерова същност, с която ние ще бъдем в състояние да не поемем по пътя на Луцифер, а на правомерно еволюиращия космос. Защото какво ще поиска Луцифер от нас? Какво ще поиска той от нас тогава?

Той ще ни каже: “Състоянието, което сега преживяваш, това повторение на земното съзнание, означава много за теб.” Защото на Юпитер всичко ще е по-различно, отколкото на Земята. На Земята и като минем средата на трийсетте години по отношение на някои неща продължаваме да правим абсолютно същото, което сме правили и преди – така например и след 35тата си година ние ядем и пием, за да поддържаме физическото си съществуване. На Юпитер ще бъде различно, съвсем различно. Там няма да имаме нужда да ядем и пием по същия начин, както в земното тяло, а в Юпитеровото си тяло ще бъдем свързани с въздействията на природата на Юпитер по сходен начин, както сега яденето и пиенето ни свързват с въздействията на земната природа. От момента на живота, в който стигне до възобновяване на земното си съзнание, човекът вече няма да се намира в същото отношение към своето обкръжение на Юпитер, както преди. Ако мога да се изразя тривиално, бих казал, че то вече няма да има влияние върху нас.

Бих могъл да използвам следното сравнение: ако това се случваше на Земята, тогава достигайки до 35тата си година, ние бихме стигали до такова състояние на стомаха и органите си, в което да не можем да дишаме земния въздух, да не понасяме земната храна. Представете си какво би станало, ако на 35годишна възраст преживявахме такова развитие на тялото, че макар вътрешното ни същество да е още напълно годно за земния живот, то тялото ни да не е способно да понесе нищо, растящо на Земята. Нещо подобно ще се случва на Юпитер. Разбира се, условията там ще са други, но ще става точно така – през втората половина на живота си на Юпитер ние няма да можем да бъдем в непосредствено физическо съприкосновение с него. Там това ще бъде природен закон, безусловен природен закон. Обаче по силата на този природен закон Луцифер ще може да отведе със себе си нашата душа, която тогава още ще бъде съвсем жизнеспособна, но няма да може да поддържа тялото годно за живота на Юпитер, ако Христос не ни покаже, че в първата половина от Юпитеровия ни живот е събрал в нас съкровища, които ще ни поддържат живи във втората половина от него. На Юпитер Христос съвсем няма да показва навън само този етичен характер, който проявява в земния ни живот, но във втората половина на живота на хората на Юпитер Той ще стане вътрешният ни хранител и в същото време храната ще има и морално значение. Само благодарение на това, че по време на първата половина на Юпитеровия ни живот Христос натрупва съкровища от храна, Той ще може да ни освободи от Луцифер. Ако това не стане, ако на Юпитер Христос не успее да ни освободи от Луцифер, то Луцифер ще отведе със себе си душата ни. Тогава нашето тяло, което не би имало възможност да влезе във връзка с физическата природа на Юпитер, би се разпаднало, би отпаднало от нас и Луцифер би ни показал: “Виж, аз вземам душата ти, но твоето тяло отпада от теб в съкровищницата на Ариман. Отсега нататък той ще притежава тялото ти и ще живее с него.”

Всичко ще зависи от това при ретроспекцията, при пресъздаването на земното съзнание душата ни да може да си припомни как по време на земното съществуване се е изпълвала с тайната на Голгота, с разбиране за това, че Христовото същество е навлязло в човешкото развитие, в историческото развитие на земното човечество. 

Защото помислете в какво ужасно състояние би била тази човешка душа на Юпитер, която при ретроспекцията би си казала: “По време на земното си съществуване аз отричах Христос, не исках да знам нищо за Христос. Аз отказах да узная навреме, че при Мистерията на Голгота Христовото същество е навлязло в земното развитие. Не си спомням нищо от това, което е станало на Земята благодарение на Христос.” 
Ако има души, в които по време на живота на Юпитер всички спомени за Христос са заличени, защото в своето земно битие те никога не са благоволявали да се проникнат от разбирането на Христовото събитие, то за тях ще настъпи денят на Страшния съд - Христос няма да ги вземе със себе си, за да ги храни и обгрижва през втората половина на живота им на Юпитер, а вместо това с едната си ръка ще им посочи към Ариман, който ще вземе физическите остатъци на хората на Юпитер, а с другата към Луцифер, който ще отнесе душата им по своя път.

И така, ако пристъпим към символа на лежащия в гроба Исус с това разбиране, което може да ни даде духовната наука за Мистерията на Голгота, ако не виждаме в него само външен символ, а съединим с него всичко, което може да се узнае за Мистерията на Голгота и ако вече сме извоювали известни способности да виждаме фактите, за които говори духовната наука, тогава онова, което току-що Ви описах, ще се изправи пред душевния Ви взор като видение за човешкото бъдеще на Юпитер.

 

Категория: История
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 28.12.2019 17:45

С този откъс, представящ по-голямата и съществена част от коледната лекция на Рудолф Щайнер “Коледа – празник на инспирацията”, изнесена на 21.12.1911 в Берлин (CC 127 “Мисията на новото откровение на Духа. Христовото събитие като централна точка на земната еволюция”), поздравявам всички хора, четящи и пишещи в blog.bg и им пожелавам здраве, светлина в ума и топлина в сърцето.

Често пъти имаме причина да се възхищаваме много повече на това, което хората са установили в миналото от съкровените дълбини на душата си, отколкото на онова, което са могли с разумната си мисъл да изковат в понятия. Колко безкрайно мъдро ни изглежда да видим, отваряйки календара, че под датата 25. декември е записан празникът “Рождество на Христос Исус”, а под 24. декември – “денят на Адам и Ева”. Това ни се представя нагледно, разумно, духовно от смътното, подсъзнателно средновековно творчество, когато във времето на Коледа на различни места са били провеждани коледни игри. Когато т.нар. певцитръгвали на своите коледни шествия, пред тях било носено “райското дърво”. Както в календара празникът на Адам и Ева предшества раждането на Исус, така в средновековните игри райското дърво предвождало трупата, oтиваща да представи своя коледен спектакъл. Накратко, някога е съществувало нещо, което е давало повод на съкровените душевни глъбини на хората да свързват непосредствено наченките на земния човек с празника на Рождество Исусово.

През 353г. даже и в църковния Рим 25. декември още не е съществувал като празник на Исусовото раждане. Там този ден е бил честван за пръв път през 354г. Преди това е празнуван ден, който хората са осъзнавали като рождествен празник - 6. януари, денят на кръщението в река Йордан, напомнящ за спускането на Христос от духовните висоти и вселяването му в тялото на Исус от Назарет. Това е било най-напред раждането на Христос в Исус, споменът за великия исторически момент, който символично ни се представя с гълъба, реещ се над главата на Исус от Назарет. Шести януари е бил възпоменателен ден за раждането на Христос в Исус от Назарет.

Но през четвърти век за настъпващия вече материалистичен мироглед на Запада отдавна е била загубена възможността да проумее великата мисъл за проникването на Христос в Исус. Като мощна светлина тази мисъл е пробляснала за кратко у гностиците, които са били съвременници или са живели във времето, непосредствено след Голготското събитие и са могли да потърсят дълбочината на мъдростта за “Христос в Исус” по начина, по който ние отново трябва да я потърсим с помощта на съвременното ясновидство. Чрез последното проблясване на старите, първични човешки ясновидски способности те са я виждали като сияеща благодатна светлина. Това ние отново трябва да го овладеем чрез великите тайни на Голгота. Тогава на гностиците е просветнало нещо, което ние пак трябва да усвоим – най-вече тайната за раждането на Христос в Исус от Назарет, когато е кръстен от Йоан Кръстител в река Йордан.

Но както старото ясновидство изчезва, така изчезва и онзи особен проблясък на най-висши ясновидски сили, най-висшата Рождествена светлина, съществувала у гностиците. В четвърти век западното християнство отдавна вече не е било в състояние да разбере тази велика мисъл. Затова по онова време истинският празник на появата на Христос в Исус вече е бил загубил смисъла си за западната християнска култура. Било е забравено какво представлява всъщност празникът Богоявление на 6. януари. За известно време, дори и до наши дни, усещането за Христовия образ в човешкото развитие е трябвало да бъде погребан под материалистичните отпадъци на разума. И макар хората да не са могли да схванат, че при кръщението в река Йордан на човечеството се е явило нещо величаво, те все пак разбирали, понеже това не противоречало на материалистичното съзнание, че телесната организация, избрана да приеме Христос, е представлявала нещо значимо. Затова духовното раждане, което всъщност се случва при кръщението в река Йордан, е било образно прехвърлено върху раждането на детето Исус от Назарет и празникът на Исусовото Рождество е бил поставен на мястото на Богоявление.

Но макар в много редки случаи това да е било ясно изразявано, все пак винаги са съществували важни, възвишени усещания за значението на Коледния празник за човечеството. Винаги с наближаването на Коледа в човешката душа оживявало нещо значимо. Оживявало това, за което бихме казали, че разглеждайки света по правилния начин, въпреки всички опасности и съдбоносни удари на битието можем да се укрепим във вярата си в човечеството, можем в най-дълбок смисъл да се оживим от чувството на любов и умиротвореност, независимо от всички дисхармонии и раздори на живота. 

Това винаги проблясва във връзка с Коледа и Рождество. Защото за какво всъщност са си спомняли хората? Нека да го проумеем в духовнонаучен смисъл. Знаем какви съществени, мащабни събития трябвало да настъпят в развитието на човечеството, за да може да се влее в него Мистерията на Голгота. Трябвало да се роди един човек - прероденият Заратустра, едното от двете момчета Исус. Но трябвало да се роди и онзи, за когото ни напомня празникът на Рождество и чиято душевна субстанция била оставена в духовния свят. Докато човечеството преживявало всичко, което може да се случи в рамките на наследствеността през поколенията до Мистерията на Голгота - останалите човешки души преминали през поколенията –  то приемало всички разрушителни сили, промъкващи се в кръвта. Само една-единствена душевна субстанция била оставена в духовния свят, пазена от най-святите мистерии и най-чистите култови места и тя след това се изляла в човечеството като душата на второто момче Исус – онова, описано в евангелието на Лука, от чието раждане водят началото си всички спомени и представи за Христовия Рождественски празник. За първоизточника на човека, за човешката душа, която още не е била слязла в природата на Адам, си спомнял човекът във времето на Коледа. Той искал да каже, че във Витлеем, в Палестина се родила онази душевна субстанция, която не взела участие в слизането на човечеството на Земята, а била оставена в духовния свят и за пръв път се спуснала в човешко тяло, когато се въплътила в детето Исус, описано от Лука. 

“Може да се вярва в човечеството, може да му се има доверие” - това усеща човешката душа, ако мисълта й се насочи към факта, че колкото и раздори, неверие и дисхармония да се намесват в развитието на човека - а те са се намесили чрез всичко, изляло се в него от времето на Адам до наши дни - ако се погледне назад към това, което в древните времена наричали “Адам Кадмон”, станало после понятието за “Христос”, тогава в душата се възпламенява доверие в правилността на човешката сила, в първичната чиста и проникната с любов природа на човечеството. Затова подсъзнателното душевно преживяване е поставило празника Рождество Исусово непосредствено след празника на Адам и Ева, като човекът сякаш вижда в младенеца, който се ражда, своята собствена природа, но в нейната невинност и безгреховност.

Защо в течение на цели векове и хилядолетия божественото дете представлявало за човечеството нещо, достойно за най-висша почит? Защото гледайки към детето, което още не е дотам развито, че да може да каже на себе си “аз”, ние знаем, че то все още работи върху човешкото тяло, върху храма на божествено-вечното и защото човекът, който още не казва “аз”, показва ясни признаци, че произходът му е от духовния свят. 

С този поглед към детската природа на човека ние се учим да имаме пълно доверие към човешката природа. Във времето, когато можем най-много да се съсредоточим, когато слънцето свети и топли земята най-малко, когато не сме заети с външни задачи, дните са най- кратки, а нощите най-дълги и са налице най-добри условия за вглъбяване, когато за известно време целият блясък, цялата външна красота се изплъзва от погледа ни, западното културно развитие е поставило празника на Рождеството на божествения младенец, тоест на човека, който влиза в света невинен и може по този начин да даде във времето на най-интензивно вглъбяване най-силно, висше доверие на човека, произлизащо от съзнанието за божествения му произход. Това е потвърждение на великата истина, че от детето може да се научи много.

И ние се възхищаваме на подсъзнателния, духовен разум на хората от миналото, поставили такива знаци в потока на времето. Тогава се чувстваме като четци на необикновените йероглифи, които хората в миналото чрез такива празници са вложили в писмеността на времената, усещаме се в единство с тях. Докато нашият поглед по принцип е устремен към бъдещето, на което сме склонни да предоставим най-добрите си сили, да укрепим и заздравим вярата си в него, то в такива празнични дни ние се опитваме да живеем в спомени, които ни донасят сякаш въплъщението на древни мисли и ни учат, че макар днес да можем да мислим по съвременен начин за духовното, лежащо в основата на външния свят, то в древните времена хората по различен начин, но не по-малко правилно, не по-малко грандиозно и величаво са мислили и усещали единство с човечеството, с всичко, което трябва да го издигне към неговите висоти. Нашият духовнонаучен идеал е да се почувстваме в единство със сътвореното от хората на предишните времена, произлязло от най-съкровените дълбини на душата. Ето за това служат празниците, особено големите празници, ако успеем чрез истините на духовното изследователство да разкрием пред душата си запечатаното във времето йероглифно значение на знаците. Прекрасна е мисълта, която се съчетава сякаш с едно красиво усещане в душата, когато виждаме как във времето след четвърти век, който най-напред е поставил празника на Рождество Исусово на 25. декември, в душата на онези хора се излива съзнанието за доверието, което трябва да бъде събудено именно чрез детската природа; когато в живописта, в коледните игри, навсякъде се показва как съществата на всички земни царства се покланят пред младенеца Исус, пред божественото дете, пред божествения произход на човека. Пред нас изниква прекрасната сцена в обора, където животните се покланят пред първочовека; към тях се добавят онези чудесни легенди, като например тази, в която Мария, носейки младенеца Исус по време на бягството към Египет, преминава отвъд границата и едно древно дърво се покланя пред нея и младенеца. Фактът, че по необикновен начин дърветата в коледната нощ се прекланят пред великото събитие, ни се представя почти навсякъде в Европа под формата на легенди. Можем да отидем в Елзас, в Бавария и навсякъде ще срещнем легенди, според които някои дървета дават плод по Коледа и се покланят в коледната нощ. Всички те са прекрасни символи, които трябва да известят как действително Рождеството на младенеца Исус се разкрива като събитие, свързано с целия живот на Земята.

И ако си припомним това, за което често сме говорили – как древните духовни течения са били дадени на човечеството от боговете и хората някога са имали ясновидски поглед към божествено-духовния свят, но това ясновидство постепенно е изчезнало, за да могат те да овладеят аза -, ако си представим как в цялата човешка организация настъпва изсъхване и умиране на древните божествени сили и след това те биват пронизани от животворния Христов импулс, благодарение на който се е случила Мистерията на Голгота, то тогава пред нас ще изникне един прекрасен образ, щом коледните легенди ни разкажат как увяхналите Йерихонски рози разцъфват от само себе си в Рождественската нощ. Това е легендата, която намираме записана навсякъде през Средновековието. Според нея в Рождественската нощ Йерихонските рози разцъфват и избуяват, защото най-напред са разцъфтели под стъпките на Мария, която носейки младенеца Исус по време на пътуването към Египет, минала през място, където растял розов храст. Това е прекрасен символ за случилото се с човешко-божествените сили - дори и сухи, безжизнени неща като увяхналите рози край пътя, които сякаш са мъртви, пак набъбват и разцъфтяват от Христовия импулс, навлязъл в хода на времето. 

В празника на раждането на младенеца Исус намира израз идеята, че на човека е дадено нещо, което му е било приготвено още от самото начало. Това иска да ни каже коледната легенда – че преди Адам и Ева да съществуват, за човечеството е било предвидено нещо, което е скрито в изцяло непокътнатата божествена детска природа на човека, но поради влиянието на Луцифер човечеството може да го придобие наистина едва след всичко, случило се между Адам и Ева и Мистерията на Голгота.

В душата ни се пробужда истинско дълбоко усещане, когато в своите размисли и чувства ние виждаме сякаш събрано в нощта на 24. срещу 25. декември всичко, което човечеството е станало благодарение на луциферичните сили между времето на Адам и Ева и раждането на Христос в Исус. Чувствайки това, ние ще усетим в достатъчна степен значението на този празник и всичко, което чрез него е било поставено пред човечеството. И ако човечеството използва възможността да направи от тези знаци на времето материал за медитация, то може наистина да осъзнае своя чист произход от космическите сили на Вселената. Издигайки поглед към космическите сили на Вселената и прониквайки чрез антропософията, чрез истинската духовна мъдрост в тайните й, човечеството може да узрее за схващането, че има една по-висша степен на празника Рождество Исусово, която някога гностиците са смятали за празник на Рождество Христово и която всъщност би трябвало да се чества на 6. януари – раждането на Христос в тялото на Исус от Назарет 

Но за да можем да се вглъбим в дванайсетте универсални сили на космоса, между Христовия празник и празника, който трябва да се чества на 6. януари и който сега се чества като ден на Тримата влъхви, са поставени Дванайсетте святи нощи. И отново без досегашната наука да има точна представа, тези Дванайсет святи нощи съществуват, определени от скритите мъдри душевни глъбини на човечеството и сякаш казват: “Усетете цялата дълбочина на Христовия празник, но след това във времето на Дванайсетте святи нощи се потопете в най-свещените тайни на космоса, тоест в тази област на Вселената, от която Христос се е спуснал на земята.”  

Защото само ако човечеството намери воля да се вдъхнови от мисълта за свещеното детско богоначало на човека, от онази мъдрост, която прониква в дванайсетте святи сили на Вселената, които са представени символично в дванайсетте знака на зодиака, но в действителност се разкриват чрез духовната мъдрост, ако човечеството само се вдълбочи в истинската духовна мъдрост и се научи да разпознава хода на времето във великата Вселена и в отделния човек, то бъдещото човечество, оплодено от духовната наука, ще намери за собственото си благо инспирацията, която може да дойде от Рождество Исусово и да доведе до най-великите мисли за бъдещето, изпълнени с надежда и упование.  

Ето така можем да позволим на Коледа да въздейства върху душата ни като празник на инспирацията, празник, който в образа на божественото дете така чудесно поставя пред душата ни идеята за човешкия произход. Правилно разбрана, светлината, която ни се разкрива в източника си в Святата нощ като символ на човешката светлина, а в по-ново време се представя символично от светлините на коледната елха, може да даде най-добрите и мощни сили за нашата душа, стремяща се към истинския световен мир, към истинското щастие и надежда на света. Нека чрез такива мисли за делата на миналото, за установените от него празници да се почувстваме укрепени чрез импулсите за бъдещето, които винаги ще са ни необходими – Рождественските мисли, възпоменанията за произхода на човечеството, които в същото време са корени, избуяващи в истинско, силно душевно дърво, в истинско бъдеще за човечеството.

  
Категория: История
Прочетен: 751 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 24.12.2019 10:04
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 13. октомври 1906 в Лайпциг (СС 97 “Християнската мистерия. Истинният език на евангелията. Луцифер и Христос. Старата езотерика и розенкройцерството. Прозрения и плодове на духовната наука”)

Сега ще охарактеризирам минералното царство от друга една страна. Да се върнем назад в еволюцията на Земята, каквато я познаваме, до Атлантската епоха. Тогава атмосферата била пропита с водна пара. Атлантът също изглеждал по-различно от днешния човек. Още по-назад във времето, когато съществувал континентът Лемурия и температурата била много висока, човекът бил наполовина водно създание. Тогава всички минерали били в друго състояние. Там оловото нямало как да бъде твърдо. Някога, по времето, когато Слънцето и Земята били съединени, златото също не било още твърдо. Когато Земята се отделила от Слънцето, все още съществували следи от това по-фино вещество. То се втвърдило като всички метали и образувало златни жилки в скалите. Още по-назад във времето стигаме до епоха, когато се втвърдили и скъпоценните камъни. Тогава въгленът бил прозрачен и образувал диаманта. Съществуващите физически условия направили това възможно. В друго време бил образуван карнеолът, както и топазът.

Тук трябва да помните, че тогава съществувала вече и душата на човека, но още нямала физическо тяло. Някога Земята се намирала в състояние, в което било напълно невъзможно тя да бъде обитавана от физически тела. Тогава човекът имал само етерно тяло. В това етерно тяло в даден момент се образували наченките на очите. Физическото око било образувано едва по-късно от етерното тяло. Всички останали органи най-напред са отделени и образувани от етерното тяло. Всеки път, когато се създавал такъв етерен орган, поводът за образуването му било желанието. Астралното тяло жадувало да възприеме, да види нещо, тогава то въздействало върху етерното тяло и оформило от него етерните очи; едва по-късно се отделили физическите очи. Етерният противоположен образ възникнал в минералното царство и това е хризолитът. Така в действителност съществува тясна връзка между човешкото зрение и хризолита. Затова окултистът използва камъните за специални цели. Той чувства известна общност между зрението и хризолита и знае как да въздейства с него върху някои очни болести.

По-рано от зачатъка на зрението се образувал зачатъкът на слуха. Тогава в девственото царство на камъните ониксът бил създаден като праобраз на слуха. Слуховото сетиво е тясно свързано с най-чистата материя. Там, където звуковите вълни изпълват пространството, се намира най-финият звуков етер, наречен също числов или химически етер. Има още топлинен, светлинен и жизнен етер. Финият звуков етер станал причина да се създадат слухът и зачатъкът на оникса.

Тук ще Ви припомня Стареца с лампата в Гьотевата “Приказка за зелената змия и красивата лилия”. Неговата лампа превръщала дървото в сребро, мъртвите животни в скъпоценни камъни, мопса, мъртвото куче, в оникс. Заедно с осезанието се образувал карнеолът, с вкусовото сетиво топазът, с обонянието ясписът, с образуването на разума берилът и със способността за образна представа гранатът. Както разказва една красива легенда, когато Луцифер бил изхвърлен от небесното царство долу, той загубил един скъпоценен камък от диадемата си – това бил гранатът. В действителност този камък се създал по същото време, когато започнала да се събужда и човешката представна способност, и то най-напред образната.

Със слънчевия сплит, който е свързан с неволевите, несъзнателни движения в човешкото тяло, възникнал смарагдът. По времето на най-старото образувание, когато възникнал зародишът на човешкото физическо тяло, се образували и наченките на диаманта. Виждате колко дълбоки са взаимовръзките във света. Това не е суеверие, а мъдрост.

Тук искам да Ви приведа два факта от богатото поле на окултизма. Знаете, че сред работническите профсъюзи има и умерени течения. Eдна особено умерена група представлява професионалното обединение на печатарите. Даже редакторът на вестника им бил изгонен, защото бил прекалено умерен. При печатарите най-напред се срещнали работници и собственици. Човек дори не предполага колко зависим е от своето обкръжение. Понеже печатарят работи с олово, което атакува не само белите дробове, при него се получава и душевен ефект – предизвиква се определено реалистично убеждение. 

Друг пример. Някога срещнах човек, който постепенно стана добър теософ. Но една необяснима способност му причиняваше тревоги. Той издава вестник и е в състояние бързо да открива съществуващите аналогии. Ако някой учен търси такива аналогии, то той може да умува месеци наред без резултат. Въпросният човек с едно посягане към рафта с книги намери търсеното. Мисленето му беше толкова свободно, че не беше стеснявано от физическия мозък. Но това крие и големи опасности. “Откъде идва това у мен?”, ме попита той. Тогава му казах, че може би често влиза в контакт с метала мед. И наистина беше така – той свиреше на валдхорна, която съдържа мед. Това е било достатъчно, за да предизвика такъв силен ефект. 

От това виждате как всичко във външния свят оказва дълбоко влияние върху човека и металите и скъпоценните камъни са свързани с човешката природа.

Въпрос: Какво представлява златото? 
Отговор: Когато Земята и Слънцето са образували едно цяло и всичко е било още чист етер, всичко е било разтворено, във фино състояние като слънчевата светлина. Тогава минералите не са можели да се втвърдяват. Едва след като Слънцето се отделило и нещо от чистата слънчева светлина останало в Земята, то се сгъстило в нейните жили и образувало златото. Златото е сгъстен слънчев лъч и се намира в непосредствена връзка със Слънцето. Сапфирът съответства у човека на стъпалата. Те са много по-важна част от тялото, отколкото обикновено се приема. Някога стъпалата са притежавали способността да се задържат чрез засмукване на повърхността, подобно на мухата.

Опалът съответства по-скоро на една област, от която произлизат и белите дробове. Рубинът е свързан с това, което се нарича “по-висш орган на мозъка”, органа на интуицията. Желязото предизвиква у човека известно възбуждане на чувствената природа. Когато Земята се срещнала с Марс, било създадено и това качество в кръвта. Окултистът не обича да пипа предмети от чисто желязо.

 

Категория: История
Прочетен: 1227 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 22.12.2019 22:14

Из разговорите на Волфганг Вайраух с водния дух Мокрия с посредничеството на Верена Щал фон Холщайн - от книгата ”Природните духове”, т.3 “Същества на пушека, ливадите, торфа и машините”

Волфганг Вайраух: Какви същества живеят в уредите и машините?

Мокрия: Най-важното за съществата, за които говорите, е това, че вие сами сте ги създали. Защо питате нас за нещо, което сами сте създали?

В.В.: Защото не знаем нищо за тези същества.

М.: Това е опасно! В началото тези същества всъщност са неутрални.

В.В.: Какво означава неутрални?

М.: Те не са нито добри, нито лоши, нито красиви, нито грозни. Те са като празен лист. Това се отнася и за първото използване на уреда или машината.

В.В.: При всяка машина и уред?

М.: Да. В началото тези същества са неутрални. Естествено, най-важна е първата машина или първият уред от дадена серия. Всички останали вървят по неговите стъпки. По-късно се решава дали това същество ще стане черно или сиво. Те нямат друг шанс, защото не могат да станат напълно бели.

В.В.: Съществата в уредите и машините ариманични ли са?

М.: Да.

В.В.: Тогава защо, след като са ариманични, в началото са неутрални?

М.: Защото в момента на създаването им още не са ариманични. Но тъй като човекът не съзнава, че е сътворил нещо, понеже, така да се каже, в момента на създаването си още живеят без водач, Ариман веднага атакува. Той моментално ги сграбчва.

В.В.: Значи ако човек е напълно съзнателен при създаването  на даден уред, най-вече с оглед на формираното в този процес същество, ако би обхванал това същество с мисли, може би дори с Христови мисли, тогава то не би могло да бъде грабнато от Ариман?

М.: Съвсем правилно го виждаш. 

В.В.: Значи те са дотолкова неутрални, доколкото един по-висш дух, било човекът, Ариман или Христос, може да им даде своя отпечатък? 

М.: Да. Какво смяташ ти, Фридрих? (Фридрих Пфаненшмит е съпруг на Верена Щал фон Холщайн.)

Ф.П.: Може да им се даде отпечатък, най-вече по отношение на нюанса на черното, като съществата продължават да бъдат оформяни по време на тяхното използване. Когато човек се грижи за даден уред или устройство и го обича, когато го наблюдава с приятелско чувство, та дори и да го погали понякога, тогава този механизъм, както и стоящето зад него същество “се радва”. Тогава уредът “ляга” безпроблемно в ръката на човека и той с радост може да работи с него и да създава красиви неща. Тъй като тези същества помагат на човека да създава красиви неща, те не могат да бъдат съвсем черни. 

М.: От наша гледна точка това е началото на християнизирането на тези същества …

В.В.: Рудолф Щайнер е говорил понякога за машинните същества, имайки предвид ариманични елементарни същества. Той ги представя като същества с висока интелигентност, които по принцип са враждебно настроени към човека и понякога по разнообразни начини се вмъкват от машините в човека, като имитират неговата интелигентност и я запаметяват в царството си. Като си ги представя по този начин и ги сравня със съществата, за които досега говорихме, те изглеждат различни същества. Така ли е или се заблуждавам?

М.: Рудолф Щайнер е живял във време, когато техниката и най-вече електрониката още са били в съвсем начален стадий. Например по негово време компютърът не е бил изобретен. Едва са започвали да се развиват телеграфията и телефонът. Самият Щайнер често е казвал в някои лекции, че предстои да се създадат неща, които тогава са били немислими. Междувременно информационните технологии станаха реалност. Съществата, които Рудолф Щайнер е наричал машинни, от наша гледна точка са по-скоро онези същества, които бихме нарекли информационни същества, тоест същества, свързани с информационната технология като цяло. По негово време телеграфът и телефонът са били почти напълно механични, междувременно обаче те са напуснали материята. Токът почти го няма в материята.  Съществата, които могат да “изядат” твоя аз, душата и чувствата ти, се намират във виртуалния свят. Те са много по-тъмни от света на механиката. Но светът на механиката е създал този виртуален свят, защото компютрите могат да бъдат произведени само с помощта на машини. 

Ф.П.: Зад всичко стои човешката воля. Човешката свобода създава все по-напреднала техника.

Искам да повдигна въпроса за военните пособия - оръжия, ракети и военна техника. Те също са неутрални в момента на създаването. Но в този момент зад създаването им стои човешката мисъл, а тя в случая е разрушителна. В този смисъл съответните същества вече носят определена тенденция, предварителен отпечатък. Затова съществата само по принцип са неутрални в началото, но в действителност са много студени и тъмни.

В.В.: Може ли някой да каже нещо за виртуалните същества? Каква роля играят в мировото развитие?

М.: Те тепърва ще играят ужасна роля.

В.В.: Каква?

М.: В момента, в който виртуалният свят успее да изсмуче достатъчно жизнена сила от хората, той ще оживее. Колкото по-интензивно му се отдавате – а много хора се отдават на компютъра си като на любим човек -, толкова по-скоро ще настъпи тази фаза. Тогава тези същества ще оживеят, а те обичат да са свързани в мрежа. Мрежите се плетат от паяци. Тези същества ще бъдат подобни на паяци и изключително студени! Но за да можете да ги възприемете, трябва да се случи още нещо – външната планета, студеният Еребос, трябва да стане възприемаема. Тя трябва са бъде открита.

В.В.: Какъв процес протича, когато човекът се отдава на компютъра си? Какво се случва с човек, който само играе на игри или чати, а не използва компютъра като работно средство?

М.: Той забравя низшите си тела. Това е първата степен на процеса. Всеки, който има известна чувстителност, усеща как след известно време, прекарано пред компютъра, крайниците му изтръпват или се схващат. Човекът изстива, защото забравя низшите си тела - физическото и етерното. В момента, когато жизненото (етерното) тяло изчезне от съзнанието на човека, празнотата в компютъра е в състояние да отнеме сила от това жизнено тяло. То е все едно майка да кърми детето си. Сучещото дете поема заедно с млякото и жизнена сила от майка си. Когато ти, седейки пред компютъра, забравиш за телата си, в които тече твоя живот, то компютърът го изсмуква. Виртуалният свят представлява дупка в духовния свят, която може да засмуква. Дупките винаги се запълват.

В.В.: Това означава, че виртуалните същества непрекъснато се “угояват” с жизнена сила? 
М.: Да. И като съберат достатъчно сила, ще има малка експлозия и те ще влязат в една субстанция. 

В.В.: Какво имаш предвид със субстанция? Това духовно-физическа субстанция ли е?

М.: Тя е физическа, но не материална. Тези същества имат определена свобода, която са засмукали и която е пропита от човешка свобода. И те притежават нещо, което мога да го опиша само като мъртвешко студено. Те са противоположното на живота, но не са мъртви!

В.В.: Каква е целта на тези същества? 

М.: Да унищожат човешката свобода. 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 991 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 19.12.2019 21:26

Ром (Ромуалд) Ландау (1899-1974) e роден в полско-немско семейство в Полша. По-късно служи като доброволец в кралските въздушни сили и става британски гражданин. Ландау изучава философия, скулптура и религия в Германия, работи като скулптор, писател и журналист. Посещава много страни, среща се с известни личности (напр. Рудолф Щайнер, Джиду Кришнамурти, Мехер Баба, Гурджиев и др.) и публикува спомени за тях.

Ландау посещава България в рамките на обиколка на Балканите и Близкия Изток, проведена между есента на 1936 и зимата на 1938 г. Впечатленията си описва в книгата “В търсене на утрешния ден”. У нас Ландау се среща с Александър Цанков, Димитър Гичев, проф. Александър Балабанов, ген. Христо Луков и Учителя Беинса Дуно.  

Тук публикувам спомените на Ром Ландау за Учителя. Макар те да не се отличават с особено вникване в неговата мисия и учение, все пак представляват свидетелство на чуждестранен гост на “Бялото братство”. За съжаление Ландау не отбелязва точните дати на посещенията си на “Изгрева”, но от някои споменати указания можем да заключим, че че той е бил там през пролетта на 1937 г. 

                                         “Учителя” (Петър Дънов)

                                                                                         Сряда вечерта

Тъй като във всеки разговор по духовните въпроси без изключение на преден план излизаше името на Дънов, малко след като пристигнах в София, реших, че трябва да се срещна с неговия носител. Някои хора го описваха като шарлатанин. Други го наричаха опасен еретик. Малка част твърдяха, че той е главният представител на окултизма в България. Славата му е била най-голяма в годините след Войната1, но дори и днес той има хиляди последователи в цяла България. Аз вече два пъти го посетих.

Той живее в колония, намираща се на няколко километра извън София, заедно с много от своите ученици. Те се наричат Бялото братство и са известни като дъновисти. Колонията се състои от много къщички, всяка с малка градинка и е разположена сред гората с красив изглед към покритите със сняг планински върхове. В центъра на колонията има по-голяма бяла сграда, обитавана от самия Дънов и притежаваща няколко общи помещения.

Петър Дънов, наричан от учениците си Учителя, е роден преди около осемдесет години като син на един от най-изтъкнатите свещеници на Православната църква. Той се заел да изучава богословие. След това заминал за Съединените щати, където следвал медицина. След завръщането си започнал да изнася лекции. Говорел основно за мистичното значение на християнството и за един по-одухотворен подход към живота. Лекциите му привлекли множество интелектуалци и работници и накрая било създадено “Бялото братство”. След Войната братството закупило голям терен в предградията на София и няколко стотин от членовете му се заселили там със своя Учител.

Смята се, че в България има общо около 30 000 дъновисти. Някои членове на движението живеят в Америка, Италия и в Балтийските страни.

Дънов придава огромна важност на духовното влияние на слънцето, особено малко преди и по време на изгрева. Затова тези моменти са станали ежедневна начална точка на живота в колонията му. Всяка сутрин, независимо от сезона, дъновистите се събират в колонията, за да посрещнат слънчевия изгрев. Повечето от тях се подлагат на този строг режим дори и живеейки на километри от колонията. Човек, който може да накара последователите си да вършат нещо, което повечето хора биха сметнали за голяма жертва, би трябвало да ни изпълни с уважение.

По време на първото ми посещение миналата седмица бях помолен да дойда в събота малко след шест часа сутринта, за да наблюдавам “паневритмичните” упражнения, с които колонията започва всеки нов ден.

Когато пристигнах в уговореното време, слънцето току-що изгряваше и утрото беше хладно. На една широка поляна 200-300 мъже и жени извършваха ритмични движения – отчасти физически упражнения, отчасти народни танци. Музиката идваше от няколко цигулки и флейти, а и самите участници пееха. Дънов изпълняваше упражненията от центъра на полето. Жизнеността, с която той играеше, беше изненадваща за човек на неговата възраст.

Мелодиите и ритмите се сменяха на всеки няколко минути. Всеки нов ритъм пораждаше нова комбинация от движения. Сред танцуващите имаше много възрастни хора, изглеждащи недодялано и повечето носеха дъждобран или друго неподходящо облекло. Въпреки това синхронът и известното умение в движенията им компенсираше елемента на комичност, който  в противен случай биха имали.

Докато стоях, треперейки в негостоприемната сянка на няколко бора, които ми ограбваха меката топлота на ранното слънце, не можех да не завидя на хората пред мен. Те се топлеха на фона на приятна музика и се наслаждаваха на ободряването, породено от ритмичното движение.

Между танцуващите имаше мъже и жени, които приличаха на селяни и работници, други явно бяха с по-добро положение, интелектуалци и няколко офицера в униформа. Бях изненадан от големия брой младежи и хора на средна възраст. В Англия мнозинството от танцуващите може би щяха да са възрастни дами.

Когато упражненията свършиха, към мен се приближи една млада двойка и ме покани на закуска. Бяха им казали за моето посещение и понеже знаеха английски, ми пожелаха да се чувствам като у дома си. Те бяха съпрузи и собственици на една от къщичките. Масата беше сложена в тяхната градинка и ние седнахме на богата неделна закуска от чай с лимон, масло, хляб, превъзходно сирене и маслини.

В десет часа Дънов изнесе неделната беседа в голямата зала, която беше препълнена. Лекцията беше предхождана от хорово пеене. 

По-голямата част от музиката и текстовете - както по време на сутрешните упражнения, така и преди беседата - е написана от Дънов, отчасти в сътрудничество с учениците му. Винаги, когато измисли нова мелодия, той я представя на последователите си по време на някоя от беседите. Тогава те се заемат да я разработят. Понеже той настоява, че музиката е важна за духовното обучение, повечето от учениците му са изучавали музика. Когато мелодията бива одобрена, той предлага думите и отново крайният резултат се развива колективно. Този демократичен принцип е в основата на цялата му система. Той обикновено задава основните си идеи на учениците, но предоставя на всеки да ги разработи индивидуално по своя собствен начин.

Важността на любовта е ядрото на цялата доктрина на Дънов – както в живота на човека, така и на природата. Това от една страна е в тясна връзка със значението на слънцето и светлината, а от друга – със строги етични принципи.

В известна степен техниката на Дънов може да се сравни с тази на Кришнамурти. Докато дава основните очертания на мисълта, той избягва прецизните отговори, смятайки, че това би означавало да прави предписания. Това е любопитен източен елемент у Дънов, който няма вкус към логическата организация на западната мисъл. Няколко от учениците му ме увериха, че макар понякога отговорите му да не са нещо особено, те имат странната способност да решават проблеми в по-късен момент и да помагат на ученика да развие отговора, подходящ за него.

Дълго време движението е било подложено на преследване. В един момент църквата го е обявила за еретично и опасно. След това то е било обвинявано в неморалност. Попитах някои хора в София за него.”Във вените на дъновистите има прекалено много вода и недостстъчно кръв”, казаха повечето от критиците му, “за да има у тях някаква неморалност”. Моето собствено впечатление е, че Дънов кара хората да са по-истинни и преодолява обикновения подход към религията и живота като цяло. Животът, живян в съответствие с неговата доктрина, учи много от младите да разрешават сексуалните си проблеми по-лесно, отколкото преди. Но в същото време то отслабва независимата мисъл и спестява някои от опитностите, които животът налага, ако я няма подкрепата на определено движение. Съмнявам се, че това е движение за истински силните, но съм сигурен, че прекрасно помага на по-слабите. А на някои дава ясна представа за истината.

                                                                                                        Четвъртък

Тази сутрин направих последното си посещение в колонията и проведох дълъг разговор със самия Дънов.

Той е слаб, дребен мъж с дълга коса и брада, бяла като полирано сребро. Гласът му е мелодичен и той изглежда винаги словоохотлив, казвайки нещата сякаш между другото. Дънов признава мистичния подход към истината, но също и по-обективния подход на окултната наука. Започнал в средите на теософията, той все повече развива система за практическа окултна работа. В известна степен изглежда, че основава учението си на откритията на Рудолф Щайнер, както и на тези на по-ранните окултни автори. Като всеки сериозно изучаващ окултизма човек, Дънов смята, че колкото повече се опитваме да живеем в хармония с природата и със законите, които я управляват и колкото повече подхранваме всяка наша дейност със съзнателно чувство на любов, толкова по-лесно разрешаваме субективните и обективни проблеми, които ни заобикалят. “Посещавайте градината си поне десет пъти годишно, опитвайки се да мислите с любов за всяко дърво, всеки храст, опитайте се да фокусирате част от скритите във вас сили на любовта върху живота в градината ви”, казва той на учениците си, “и вие ще й помогнете да расте здрава”.

В доктрината на Дънов няма ясна философска система. Изглежда, че са събрани много от по-очевидните принципи на различни учения, включително християнската наука и най-общ казано, аз се съмнявам, че Дънов е достатъчно велика личност или достатъчно оригинален в своите идеи, за да остави ярка следа в духовния живот на нашата епоха. 

Но в една страна, която по природа и традиция е склонна към скептицизъм и може би е прекалено рационална, движението на Дънов има много специално значение. То изглежда е единственото освен братствата, в които се подчертава творческата сила на любовта, където съответстващите усилия не са фон на съществуването, а самият му център и където едно обединение на мъже и жени се стреми към някакъв духовен идеал. 

По време на дългия ми разговор с Дънов аз бях поразен от простотата на отговорите му. Те бяха предимно мъгляви, но аз съм се научил да бъда подозрителен към учители, чиито отговори са толкова еднозначни и самоуверени като на полковник в казармата. Както в своя изказ, отчасти настойчив и все пак странно дистанциран, така и със своите думи с цялото им противоположно значение на неяснота, интензивност и сдържаност, той малко ми напомняше на Кришнамурти.  

Тръгвайки си, аз не можех да не изпитам чувство на уважение и симпатия към човека и движението, което той ръководеше от толкова години.

1 Има се предвид Първата световна война. 
Категория: История
Прочетен: 861 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 15.12.2019 20:53

Излезе дългоочакваната декемврийска корица на английското седмично списание “Икономист”, която всяка година показва в алегорична форма какви събития трябва да очакваме през следващата година. Ако трябва да сме точни, това са събитията, които от “Икономист” смятатче са важни за нас, а това е все пак нещо по-различно.

Предната година корицата в стила на Леонардовите скици беше доста богата и даваше повод за много размишления (вж. тук http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/01/26/kakvo-ni-kazva-dekemvriiskata-korica-na-ikonomist.1643647). Тази година лично за мен декемврийската корица беше разочароваща с липсата си на фантазия. Но колкото по-малко време остава до идването на Сатаната в човешко тяло, толкова по-кратки и директни ще стават посланията към нас.        

Този път на корицата са изобразени на пръв поглед несвързани в думи букви, приличащи на знаците, познати ни от таблата за проверка на зрението в кабинетите на очните лекари. 

                   image

Както знаем, буквите, цифрите и другите знаци на техните табла на най-горния ред са големи и с всеки следващ ред стават все по-малки, така че колкото по-надолу гледа пациентът, толкова по-трудно ги разпознава. Само който има отлично зрение може да стигне до края на редовете. Освен остротата на зрението с изобразени знаци в червено и зелено лекарите проверяват дали пациентът страда от далтонизъм. Представяйки акцентите на 2020 г. под формата на офталмоложко пособие, авторите ни отправят препоръката да проверим зрението си, по-точно способността за различаване. Всички букви са черни с изключение на годината 2020, където първите цифри са в червено, а вторите - в зелено и думата visions ("видения, виждания, планове"), в която само s e черно.

Червеното и зеленото са комплементарни цветове и далтонистите не могат да ги различават. Намек за политическия далтонизъм на много хора, които не различават политическото червено от зеленото е издържаната в червено и зелено цифра 2020. През последните години се наблюдава, че все повече посланията на Зелените партии за внимание и грижа към природата, споделяни от огромен брой хора, еволюираха в посока към искания за силово прокарване на определени планове по подобие на комунистическите диктатури.

През 2019 г. се разгърнаха мощни младежки протести срещу бездействието на политиците към климатичните промени. Те не само получават широко медийно отразяване по света, но направо създават апокалиптичен страх у хората. Политическият далтонизъм се изразява между другото и в неспособността да се различи червената същност на зелените посланияМладежите от Fridays for Future, за които няколко пъти писах, протестират срещу антропоморфните климатични промени, но исканията и посланията им са толкова комунистически, че поне на нас българите няма как да не ни светне червената лампа.

Един хубав образ за зелените партии е, че те са като динята - отвън зелени (екология), отвътре червени (комунизъм) и пълни с кафяви семки (нацизъм). Определени кръгове умело използваха загрижеността на хората за природата и яхнаха мощните младежки движения, защото видяха, че така могат по-лесно да установят нов вид комунизъм по света. 

Това е за мен основният акцент на корицата. Ето и кои са другите акценти според “Икономист”, изобразени като поредица от хаотични на пръв поглед букви, между които няма разстояние:

The World in 2020;

Trump;

Brexit;

AI (изкуственият интелект);

Tokyo (следващата година летните олимпийски игри ще се проведат в Токио);

Mars (към полет на човек до Марс се стремят американците от НАСА и СпейсИкс на Илон Мъск, както и китайците и руснаците);

climate – климатът явно ще бъде в центъра на вниманието на хората и през 2020г.;

Xi - Кси Джинпинг е името на президента на Китай, откъдето винаги може да се очаква развитие, засягащо целия свят;

recession - финансистите непрекъснато говорят за очаквана рецесия, а знаем, че щом за едно нещо се говори интензивно, в даден момент то се реализира. Следващата криза може да е начин за премахване на парите в брой и по-голям контрол над хората;

Modi - Нарендра Моди е премиер-министър на Индия, който за разлика от Махатма Ганди е привърженик на хиндутва - типичния хиндуистки патриотизъм, изключващ другите религии;

Expo - през 2020 световното изложение на технологичните новости ще бъде в Дубай;

SDGs (sustainable development goals) са целите за устойчиво развитие на ООН, вж. тук: https://www.un.org/sustainabledevelopment/sustainable-development-goals/;

Bond - може да бъде както следващата серия на “Джеймс Бонд”, която ще излезе през април 2020, така и бонд като дългов инструмент, така че евентуално ще има нова дългова криза;

Beethoven – През 2020г. се навършват 250 години от рождението му (16. декември 1770);

visions - думата е написана с червено, a окончанието за множествено число s e в черно. Тук можем да допуснем, че от всички виждания за устройството на света задкулисието отдава предпочитанието си на комунистическото;

biodiversity e биоразнообразие, което все повече намалява;

rat – 2020 е годината на плъха според китайския хороскоп, а интересното е, че в предната година на плъха(2008) започна последната голяма световна рецесия;

NPT  (nuclear) non-proliferation treaty e договорът за неразпрострaнение на ядрени оръжия;

Warren Елизабет Уорън е надеждата на демократите да съборят Тръмп на предстоящите през ноември 2020 избори за американски президентИзвестната анимационна серия Семейство Симпсън”, която предрече избирането на Доналд Тръмп за президент, показва в един от епизодите как след Тръмп ЛизаСимпсън става първата жена-президент на САЩ, вж.тук: https://m.youtube.com/#searching

Raphael – На 6. април 2020 се навършват 500 години от смъртта на художника Рафаело Санти (6.4.1520);

Nightingale - Проектът “Найтингейл” стана известен с това, че участващият в него Гугъл” тайно e събирал данни за здравословното състояние на милиони американци. Явно това ще продължи и през следващата година;

Russia.

В този списък, представящ акцентите на 2020 г., прави впечатление липсата на европейски имена. Като изключим годишнините на двамата велики европейци Бетховен и Рафаело и английския Брексит, който ще се точи и догодина, явно от “Икономист” не виждат нищо съществено, произлизащо от европейския континент. Не са споменати нито Макрон, нито Меркел, която вече е с единия крак извън политиката, Името на Русия пък едва-едва се разчита, сбутано на края на последния ред. Вместо това виждаме как за “Икономист” и силите, стоящи зад него, акцентът на световните събития е изместен към Азия – към Китай и Индия като политически сили и към Дубай и Япония, където догодина ще се проведат събития с обществена значимост. Същото задкулисие, което стои зад “Икономист”, е предвидило, че европейците трябва да станат пробния камък за налагането на Новия световен ред. За тези планове вече предупредих (http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/06/08/predupreditelni-dumi-na-shtainer-po-povod-syzdavaneto-na-on-.1660745). И то предупредих не защото желая да пропагандирам подобни планове (както научих, че смятали личности с очевидно ниска различителна способност), а за да са наясно повече хора с тези планове, за които едва ли ще кажат по Битиви, Нова или БНТ. Виждаме, че дори и политици с честни намерения не винаги се ориентират в днешната международна обстановка, в която властва царят на лъжата Ариман и всяко нещо на пръв поглед изглежда като своята противоположност. Затова не е лошо поне ние българите да си проверим различителната способност и винаги да я упражняваме.

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 3889 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 03.12.2019 14:20
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819395
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6098
Календар
«  Декември, 2019  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031