някои от вас ми писаха, за да споделят своите страхове, чувството на подтискаща безпомощност на фона на изникващите нови вирусни мутации и произтичащите от тях постоянно менящи се разпоредби, заповеди и пр. Световният "елит" изглежда поизпусна контрола и освен че - както се видя - и той не е застрахован от разболяване, става все по-жалък в опитите си да удържа положението с все нови наредби, коя от коя по-идиотски. Можем само уморено да се усмихваме на жалките опити да се решават изникващите проблеми с чисто материални средства и законов натиск от арсенала на Ариман там, където от всички, включително и от политиците, се изисква духовно пробуждане и израстване. Но страхът, който мнозина чувстват, макар и оправдан, трябва да бъде преодолян, защото затъмнява съзнанието ни. Чувство на безсилие и апатия също не бива да ни обхваща, макар на пръв поглед да изглежда, че отделният човек не е в състояние да промени нищо. Външно може и да не е по силите ни да променим нещата, но вътрешно всеки може да направи нещо и то няма как да бъде осуетено от никаква светска власт, от никакви забрани. Юдит фон Хале описва в коледното си послание къде е силата на отделния човек:

“Всяка жива мисъл за духовната действителност, всяка дума на духовна истина, всяко честно и изпълнено с копнеж и отдаденост усилие за общуване с Христовото същество са единственото и решително средство, с което световните дела могат да се насочат в смисъла на изработения Божествен миров план! За целта изобщо не се нуждаем от външно светско лоби и това ни показва ясно имагинацията за раждането на мировия Спасител в бедните витлеемски ясли. Нужно е само да проявяваме упорито усърдие при моралното си самовъзпитание, безкористно съчувствие към всички същества около нас и мисъл, воля и дела, посветени на истинното, красивото и доброто. Това са основните сили, способни да променят света, които всеки човешки Аз може да отдели по всяко време. Ако положим живота си на тези три стълба, ще имаме право въпреки всичките си лични поражения и несполуки да чувстваме, че сме ученици на Христос. Тогава и помощта на духовния свят ще ни бъде сигурна, а чрез нея импулсът за изцеление на света ще придобие непознат досега тласък по смисъла на обещаното от Христос: “Ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен” (Матей 18:19).”

Дивеевският манастир, основан от руския пустинник Серафим Саровски (1759-1833), е заобиколен от голям ров, наречен “Свещената канавка”. Серафим често казвал, че игуменка на манастира е самата Света Богородица, а ровът, изкопан по негово нареждане, бил очертан по следите на Пречистата Дева, която някога обиколила манастира. Според Серафим когато Антихристът се възцари на земята и започне да превзема и руши църквите, той няма да може да прескочи “Свещената канавка”. 

Такъв непревземаем ров може да направи и всеки от нас около себе си - не във физически смисъл, а в духовен. Нека с този ров оградим мислено частицата от Христовия Аз, която всички носим и така ще имаме едно малко пространство в най-съкровената си същност. Нека в него да нямат място нито изкушенията, нито страховете, колкото и да ни тласкат светските събития в една или друга посока. Нека това пространство не е достъпно нито за левия изкусител Луцифер, нито за десния изкусител Ариман. Ако оградим най-святата си същност и я пазим като с ров, който да не могат да прескочат никакви тъмни сили, то ще имаме място, където винаги можем да поканим Христос да ни посещава и осветява пътя ни. Да го направим!

Розана Зонтаг е немска антропософка и практикуваща астроложка, която изнася лекции и семинари. Публикувам тук нейното коледно писмо, написано през последните дни. В него Розана засяга наред с днешния съвпад на Юпитер и Сатурн и раждането на съсъда на Ариман, който тази година навърши 21 години. Също като Димитър Мангуров и Мартин-Ингберт Хайгъл Р. Зонтаг ситуира раждането му по време на слънчевото затъмнение на 11.8.1999 (за това стана въпрос тук https://anthroposophie.blog.bg/history/2020/11/29/svetovnoto-kazino-kakvo-ni-kazva-koricata-na-ikonomist-za-20.1737501).

В писмо авторката ми сподели, че когато е правила изчисленията и наблюденията си, не е знаела за изнесената от Димитър Мангуров информация за Ариман (напр. в лекцията “Откровение” за датата на раждането на съсъда или в лекцията “Мистерията на човека и клопката на джендър-идеологията” за Аримановия съсъд като инкарнация на черния магьосник Клингзор). Тя разказа също, че при лекциите пред антропософи, в които засяга въпроса за съсъда на Ариман, твърде често среща неразбиране и отрицание. Явно страхът пред предстоящото и в тези среди е голям и хората предпочитат да си четат томовете на Щайнер и да не вярват много-много на казаното от други автори.

Светлина в тъмнината - коледно писмо на Розана Зонтаг

По време на тези дни, когато се усеща въздействието на голямото слънчево затъмнение от 14.12.2020 г., ние се подготвяме за Коледа, изпитвайки сред цялата тъмнина радостното очакване на раждащата се отново светлина. Изглежда много хора възлагат огромни надежди на очаквания голям съвпад на Юпитер и Сатурн на 21.12.2020 в тропическия Водолей. Затова ме помолиха да напиша нещо за тази специална констелация, с която обикновено се свързва „Витлеемската звезда“.

2020 г. - година на големите планетни съвпади

Сатурн-Плутон-Меркурий-Слънце на 12.1.; Юпитер-Плутон на 5.4., 30.6. и 11.12. - вече съм писала и говорила много за тези констелации. Техните въздействия донесоха големи предизвикателства на човечеството и те преди всичко показват, че се полагат огромни усилия да се запазят властовите структури, създадени през последните векове и да се доведат хората до пълно поробване.

Хубавото на текущите процеси е, че някои от тъмните мрежи, които работят от дълго време, вече навлизат в съзнанието на хората. Така имаме възможност да се преориентираме към това, което е съществено в живота ни, да видим кои външно активни сили, свързани със собствените ни нагласи към живота, направиха случилото се възможно и с кои сили сега съзнателно искаме да се свържем. Процесът на учене и придобиване на собствени сили беше иницииран особено силно при констелациите на Марс и Плутон. 

Поляризацията на всички човешки отношения чрез активирането на различни страхове е основен „работен инструмент” на противоборстващите сили, които тук очевидно проявяват своята ефективност. Така че на фона на страха, несигурността, съмненията и дори безсилието да схванем нещата, е разбираема надеждата за някаква чудодейна констелация. Действително през декемврийските дни преди раждането на детето Исус от соломоновата линия също е имало констелация на Сатурн и Юпитер (във връзка и с Марс) в знака Риби. Тя сочи към нова светлина във връзката на хората с духовния свят, която се разгърна в религиозния живот през следващите векове. Но също показва и потисничеството и изчезването на много хора, живели именно с тази духовна светлина. Детето Исус като бъдещият носител на голямото слънчево същество е било защитено по специален начин от управниците, жадни за власт. Само няколко дни след раждането обаче са дадени големи жертви - момчето е принудено да бяга, а младенците са изтребени. Във всеки жест животът на Христос трябва да ни бъде пример за развитието на истинския и свободен човек. 

Днес на света има все повече хора, които не са истински човеци. Инкарнират се например елементарни същества, за да изпитат какво е да си човек. Слизат и някои висши елементарни същества за да помогнат на човечеството. А има и човешки форми, които идват от други йерархии и искат да навредят на човечеството в услуга на Ариман. Всички тези хора нямат Аз и не могат да бъдат пряко докоснати от Христос, както е възможно и дори необходимо при истинските хора, за да напреднат в своето развитие. Рудолф Щайнер категорично говори за въплъщението на Ариман в началото на нашия век 2. Тази тъмна сила също се нуждае от човешки съсъд, подходящ да издържи нейното същество, което от 30та година ще бъде имитация на Христовия живот. Можем да сме сигурни, че той ще се появи като спасител, за да спечели окончателно човечеството на своя страна.

Според Рудолф Щайнер слънчевият демон Сорат, чиято най-важна цел е да предотврати мисията на Христос, навлезе за трети път в своята най-голяма мощ през 1998 г. 3. Това същество не може да се инкарнира само, а използва Ариман, за да оформя и управлява човечеството според своята воля и цели. Асурите, които директно атакуват човешкия Аз, както и луциферични същества също са в услуга на слънчевия демон. За хората те са едно предизвикателство, което ги кара да бъдат истинни, да си спомнят за своя духовен произход и да преодолеят великата илюзия на материализма. Материализмът е важен етап от човешкия опит и развитие, но се налага да преодолеем свръхматериализма, в който сме изпаднали, съблазнени от Ариман като подготовка за неговото въплъщение, ако искаме да осуетим господството му - поробването на човечеството в материята без по-нататъшна възможност за развитие. 

В какво се изразява най-голямото разгръщане на силата на слънчевия демон през 1998 г.? Много неща от моето духовно възприятие и астрологични изследвания подсказват, че Сорат е дал основния импулс за създаването на бъдещия носител на Ариман през ноември 1998 г. Само висш посветен в мистериите на Ариман можеше да стане този носител. Въз основа на моите изследвания, които няма как подробно да изложа тук, може да се приеме, че този голям черен маг се е въплътил по време на слънчевото затъмнение на 11 август 1999 г. 4

През настоящата 2020 г. този човек стана на 21 години и сега тръгва по пътя на собствената си ефективност, воден от съществото, на което се е отдал чрез кармата си. Рудолф Щайнер споменава пет инспирации, с които Ариман подготвя човечеството да приеме неговото въплъщение благосклонно, но да не го разпознае. Ще ги спомена тук за пояснение:

1. Механично-математическото мислене, което води хората до безчувственост спрямо всякакво одушевяване на космоса.

2. Стремежът към материално благополучие и свързаният с него въпрос „Какво печеля от това?“, съпровождащ всички човешки начинания. Също и презрителното отношение към всичко, което изглежда като път към духовното.

3. Всичко, разделящи хората на групи и отдалечаващо ги от взаимното разбиране.

4. Партийните мнения, с които може да се докаже всяко твърдение, включително и противоположното на него, приложени в социалния и духовния живот.

5. Едностранчивото тълкуване на Евангелието, с което не може да се стигне до истинско разбиране за Христос. 

Как можем да се подготвим през адвента да приемем коледното дете, днешния импулс на Христос? Единствената защита на истинските хора е да разпознаят действието на Ариман и да се пробудят за свободната воля на своя Аз, за да приемат в себе си Христовата сила. През тази 2020 г. ясно ни беше показано къде вече сме навлезли в ариманичното втвърдяване в нас и в нашата дейност. В сегашната тъмнина едновременно с нея преживяваме и третото тазгодишно повторение на квадрата на Марс и Плутон, който на 23.12. ще стане точен.

В тези предколедни адвентни дни задачата ни се състои в това да преодоляваме разделенията в нас и около нас и да стигнем до истинска промяна във волята. В тази година на съд 5 промяната на волята с оглед на многобройните мощни, понякога трудни за разбиране атаки на духовете на тъмнината, означава да се предадем, ясно напътствани от Аза, признавайки своето безсилие и да стигнем до нагласата към смирение. Да отворим сърцата си в истинско смирение и благоговение към роденото на Коледа дете, което копнее да се прероди най-после отново заедно с нас. Аз непрекъснато преживявах тази специална 2020 година и като Коледа, и като Великден. Действието на Христос в етера е първопричината, която може да бъде близо до нас, която в радостно  очакване на човешкия Аз през цялата година ни даряваше с особена близост. Нека да продължаваме да си спомняме за това толкова съществено нещо! При тази среща можем да изпитаме радост и дълбока любов. От трудните в момента Марсови констелации ни въздейства и трансформираната от Буда мирна сила на Марс. Да се смириш, да приемеш безсилието, за да поискаш и получиш добрите сили в истинско смирение не означава да се откажеш от собствената си воля, а по-скоро да позволиш да се извърши реален процес на промяна и издигане до воля, осветена и проникната от Христос. Само трансформираната по този начин воля ще ни даде достъп до напълно нови творчески възможности, за да издържим изправени задаващите се мощни предизвикателства.

Съединението Юпитер-Сатурн в знака Водолей

Как можем да намерим мъдрост в общуването на фона на 5G, дигитализацията, технологиите, които тепърва се очакват, тоталното наблюдение, умирането на природата, трафика на хора и насилието? Големият съвпад на Юпитер и Сатурн може да бъде за нас ярък, блестящ образ за Възкресението, за новото раждане в душата и духа чрез преодоляване на противоположностите и припомняме на най-същественото за нас. Пробуждането на отделните азове в една реална човешка и духовна общност е положителната сила на Юпитер-Сатурн. Чрез този тип общност, когато преодоляваме желанието си да бъдем прави и да притежаваме, ние създаваме пространството, в което могат да станат чудеса - тоест духовна реалност.

Започва нова епоха в 800-годишния цикъл на Юпитер-Сатурн. През последните 200 години съвпадите им в земния елемент, които се случват на всеки 20 години, са насочени към изживяване на полярностите и едностранчивостта на материализма. С настъпването на големия съвпад на Юпитер и Сатурн във Водолей започва нова епоха. Преживяхме вече предвестник на този съвпад през 1980 г. във въздушния знак Везни. Ефектите от онова време със сигурност включват перестройката, (временния) край на Студената война и обединението на Германия. Но тогава го нямаше фундаменталното обновление - Изтокът беше “купен” и материализмът се разшири към него. 

Материалната собственост, включително и в паричната система, през следващите години и векове, на прага на които се намираме в момента, ще загуби досегашното си значение. Акцентът на тази нововъзникваща епоха ще бъде решаването на проблемите в напълно ново общуване - при взаимопомощ, оценяване на всеки човек като свободно същество и ново духовно осъзнаване.

Именно последното затъмнение в низходящия лунен възел (14.12.2020 г.), предхождащо сегашния голям съвпад, ни говори за старите тъмни сили, които желаят да наложат своята власт, за да създадат човечество, в което няма никаква индивидуалност и на което са предписани групови добродетели с цел да бъдат изолирани хората, мислещи по различен начин, като врагове на единната система. Квадратът на Нептун, участващ в тъмнината, свидетелства за волята на тъмните сили да заблудят истинското човечество и да затъмнят съзнанието му чрез още повече лъжи. Това е и опасността, която се крие в полярното развитие на силите при настоящия съвпад на Юпитер и Сатурн.

Звездните констелации в началото на 2021г. показват от една страна настроение за ново начало, а от друга агресивни конфликти и лудост вместо ясно съзнание. Няма да има връщане към старата нормалност и това в много отношения е добре. Ние решаваме в себе си и с нашите действия на кои сили искаме да направим място да се разгърнат.

Малко преди предателството, довело до разпятието на Исус Христос, великото слънчево същество, чиято сила на любовта ние трудно можем да схванем, изрече следните думи: „Давам ви ново поръчение: Обичайте се! Както аз ви обичах, така и вие трябва да се обичате.” 6 Пожелавам на всички читатели благословени Коледни празници и смелост да реализират инспирациите на добрите духовни същества през 2021 г.!

Авторски бележки

1 Срв. “Хроника на живия Христос”, Р. Пауъл, според която раждането на соломоновия Исус е било през март на 6. г.пр.Хр. след съвпада на Сатурн и Юпитер и по време на съюза на Юпитер и Марс.

2 - Срв. Рудолф Щайнер, СС 191 (1.12.1919)

3 - Срв. Рудолф Щайнер, СС 346 (12.9.1924)

4 - В началото на пандемията през пролетта на 2020 г. направих обширни духовни и астрологични изследвания по тези теми възоснова на изказванията на Р. Щайнер. В августовския брой на списание “Gegenwart“ има и много изчерпателна статия от Мартин-Ингберт Хайгъл по темара „Короноя - пандемията на страха“, която препоръчвам.

5 - Вж. 20-ти Аркан на таро "Съд и възкресение"

6 - Вж. “Евангелие от Йоан”, глава 13, стих 34 в превод на Емил Бок

Из лекция на Рудолф Щайнер за планетите, изнесена на 27.7.1923 в Дорнах (СС 228 “Науката за посвещението и звездното познание”)

Индивидуалността на Сатурн е такaва, че той самият всъщност получава най-разнообразни подбуди от Вселената, но не връща нищо от тези подбуди към Земята, не излъчва нищо. Сатурн, разбира се, също се осветява от Слънцето, но това, което той отразява от слънчевите лъчи, няма никакво значение за земния живот. Сатурн е изцяло онова мирово тяло от нашата планетна система, което напълно се отдава на своето собствено същество. Той излъчва своето собствено същество в света. И когато наблюдаваме Сатурн, той винаги ни казва какъв е. Докато Луната, наблюдавана външно, ни казва какъв е целият останал свят, Сатурн не ни казва нищо за това какви подбуди е възприел от останалия свят, а винаги говори само за себе си. Той казва какво представлява той самият. И това, което е той самият, постепенно се разкрива като един вид памет на нашата планетна система.

Сатурн ни изглежда като онова мирово тяло, участвало във всичко, случило се в нашата планетна система и съхранило вярно всичко в космическата си памет. Той мълчи за нещата, които се случват понастоящем във Вселената. Сатурн възприема случващото се в наше време във Вселената и го обработва в своята душевно-духовна същност. Цялата съвкупност от съществата, обитаващи Сатурн, се отдава на външния свят, но възприема безмълвно световните събития в душевния елемент и разказва само за миналите събития в космоса. Затова разглеждан космически, Сатурн е един вид подвижна памет на нашата планетна система. Като верен вестител той съхранява това, което се е случило в планетната система, под формата на тайни на планетната система.

Тъй че докато напразно бихме търсили Луната, ако искаме да разберем тайните на света, докато е нужно да се превърнем в един вид доверени лица на самите лунни същества, ако искаме да научим от тях нещо за мировите тайни, то при Сатурн това не е необходимо. При него е достатъчно да бъдем отворени за духовното - тогава пред духовния взор, пред погледа на душата Сатурн се превръща в жив историограф на планетната система. Той също не задържа тези истории, които има да разкаже за всичко, случило се в планетната система. В това отношение той е пълната противоположност на лунното образувание; той непрекъснато говори. Сатурн разказва за миналото на планетната система с вътрешна топлина и плам, тъй че всъщност е опасно да се запознаем по-отблизо с това, което говори във Вселената, защото той описва миналите събития на Вселената с такава преданост, че човек започва да обича изключително силно миналото. За тези, които подслушват тайните му, Сатурн е, така да се каже, постоянният съблазнител към това да се пренебрегва земното и да се потопи човек напълно в онова, което някога е била Земята. По-специално той говори ясно за всичко, което е представлявала Земята, преди да стане Земя. Така Сатурн е онази планета в нашата планетна система, която прави за нас миналото безкрайно скъпо. И хората, които имат земна склонност към Сатурн, са тези, които винаги обичат да гледат назад към миналото, които не обичат напредъка, а искат отново и отново да връщат миналото. По този начин човек може да се доближи до индивидуалността на Сатурн. 

От друг вид е планета като например Юпитер. Той е мислителят на нашата планетна система и мисленето е преди всичко онзи елемент, който култивират всички същества, обединени на неговата мирова територия. От Юпитер към нас се излъчват творческите и възприети мисли на Вселената. Юпитер съдържа в мисловна форма всички формиращи сили за различните същества на Вселената. Докато Сатурн разказва миналото, Юпитер показва в живо представяне, в жива концепция, това, което му съответства в настоящето на Вселената. Но е необходимо да се намесим по разумен начин в онова, което Юпитер предлага на духовния поглед. Ако човек не развие собственото си мислене, тогава той не може примерно като ясновидец - нека използваме тази дума - да се доближи до тайните на Юпитер, защото Юпитеровите тайни са такива, че се разкриват само в мисловна форма и то ако човек сам мисли и достига до тези тайни, защото Юпитер е мислителят на Вселената. Ако човек се опита да схване някоя важна загадка на битието с ясно мислене и не успява заради човешко-физическите и етерни препятствия и особено заради астралните пречки, тогава се намесват съществата на Юпитер и ни помагат. Именно съществата на Юпитер са помощниците на човека в развитието на неговата мъдрост. И този, който толкова много се е напрегнал да разгадае с ясно мислене някоя загадка на битието, но не може да достигне до същността й, установява - ако има търпение и продължи да обработва тази загадка в съзнанието си - че силите на Юпитер му помагат дори и през нощта. А някой, който е разгадал една дневна гатанка след нощния сън по-добре, отколкото предния ден, всъщност трябва да признае пред себе си, ако е прозрял истината, че именно силите на Юпитер поддържат човешкото мислене живо и подвижно.

Така че докато Сатурн е пазителят на паметта на Вселената, то Юпитер е мислителят на Вселената. Човекът дължи на Юпитер всичко, което има от духовното съвремие на Вселената. На Сатурн дължи всичко, което има от духовно-душевното минало на Вселената. По определена интуиция именно Юпитер е бил особено почитан в Древна Гърция, където хората са живели в настоящето с Духа. Също така в това, което Юпитер дава на годишния ход, се крие стимулът за човека в цялото му развитие. Както знаете, ако разгледаме внимателно видимото му движение, Сатурн се движи бавно, обиколката му отнема почти тридесет години. Юпитер обикаля по-бързо, за около дванадесет години. Именно чрез това, което има в по-бързото си движение, Юпитер удовлетворява човешката нужда от мъдрост. И ако според този часовник, който до известна степен изразява съдбата на човека във Вселената, има специална връзка между Юпитер и Сатурн, тогава в тази съдба навлизат онези прекрасни блестящи моменти, в които чрез мисленето на настоящето се разкриват много неща за миналото. А ако потърсим в световната история на човечеството моментите, в които са настъпвали епохи на Възраждане, когато повторно са се появявали стари импулси, като например през последния период на Ренесанса, то това обновяване на старите импулси е изцяло свързано с определена констелация между Юпитер и Сатурн. Но, както казах, в определен смисъл Юпитер е затворен и неговите откровения остават в несъзнаваното, ако насреща им няма човек с активно, силно, ясно, светещо мислене. Затова в древните времена, когато активното мислене е било слабо развито, начинът, по който човечеството е напредвало, винаги е зависел от това в какво положение е бил Юпитер спрямо Сатурн. В периодите, когато между Юпитер и Сатурн е имало определена констелация, на древните хора се е разкривало много.

Децата на Луцифер. Замяна на кръвната любов с духовна

Можем да кажем, че на Земята има два вида хора. В човечеството могат да бъдат разпознати две големи духовни течения. Разликата между тях се състои в следното: някои хора повече се стремят да видят всичко в светлината на познанието, а други искат в известен смисъл да бъдат водени. Самият начин, по който се възприема духовнонаучният мироглед, показва, че стремежът към търсене на ярката, ясна светлина не е много разпространен. По-голямата част от хората все още не са готови да поискат да узнаят нещата. За мнозина затъмнението, в което се намират, е правилно и то им е приятно, те се притесняват, ако трябва да получат пълна яснота по какъвто и да е въпрос. Но ние трябва да се откажем от всичко, което може да доведе до затъмняване на съзнанието. Това важи и за целия начин на живот. Трябва и по отношение на храната си да се въздържаме и да избягваме всичко, което замъглява съзнанието, какъвто е например случаят с алкохола. Има безброй други неща, които ни отдалечават от яснотата. Отказът от тях ни прави освен всичко и по-практични в ежедневието. Вярата в авторитетите също води до затъмнение. Човек трябва да си позволи само да бъде стимулиран, но не и да разчита на авторитети.

Това, което трябва да разбираме тук под яснота, не е някакъв подчинен начин на виждане на висшите светове. Такова подчинено виждане всъщност е свързано с душевното помрачаване на съзнанието. Подобно състояние е било често срещано в по-ранните епохи на човешката история. По времето на Атлантида човешкото съзнание е било в много по-малка степен ясно, отколкото сега. Днес дори и най-нецивилизованите племена са надскочили твърде много състоянието на атлантското съзнание. Ако се върнем още по-назад в човешката еволюция, ще намерим състояния, в които човешкото същество вижда отвътре, но не разбира с разума си. Разумът изгрява за първи път в атлантската раса. На мястото, където е днешна Ирландия, някога са живели атланти. Когато към атланта се е приближавал друг човек, в него се надигали астрални образи. Атлантът още не можел да мисли. Едва когато се развил предният мозък, човекът могъл да каже за себе си „аз“. В тази част от Атлантида, която е била на мястото на днешна Ирландия, хората първи започнали да развиват азово съзнание. От това място атлантите се разпространяват в цяла Европа до Азия. Човешките кости, намерени в Неандертал1 са на потомци на атлантите; те все още имат чело, което е силно издадено назад. От този момент нататък хората много бавно се научили да мислят разумно и да развиват азовото съзнание. В момента, когато човекът започва своето оплодено от Духа съществуване тук на Земята, той вече се е развил далеч над животното, но все още не може да говори и да мисли.

По това време имало божествени същества, наречени деви, които не се нуждаели от физическо тяло, а се носели в астралното пространство. Това, което биха могли да придобият чрез физическото тяло, те вече били преживели на Луната. Но имало и други същества, които още не се били справили със своята еволюция на Луната. Това са луциферичните същества, които изостанали от девите. Боговете или девите живеели на Земята от това, което става една от характерните особености на хората - двуполовата любов. Човешката любов е била въздухът или храната, на която боговете се наслаждавали. В гръцката митология я наричат нектар и амброзия. 

Докато хората все още били сомнамбули, войнството на Луцифер нямало истинска задача средчовечеството. Това, че то прави от хората свои собствени деца, се очертава едва в петата коренна раса. Човешкото мислене съвсем не е толкова старо. Това, което се нарича древна мъдрост, се е срещало сред най-старите народи. То е древната жреческа мъдрост, която се разкрива отвътре. Истинското познание обаче възниква едва няколко века преди раждането на Христос, около 600 г. пр.н.е. Също и оценъчната способност се е развила едва по-късно. 

Тук стигаме до една важна мистерия благодарение на факт, който се открива сред древните народи. Самочовек, който може да внесе светлина в душевния свят, е в състояние да разбере този факт. При едно северноамериканско индианско племе се срещат особени названия за семейните отношения. Названието “братовчеди” се отнася само за децата на братя, а не за децата на сестри. Това е остатък от древна Атлантида. На този ранен етап от човешката история семейните връзки са били единственото валидно нещо. Жената имала няколко съпрузи и било невъзможно да се назове бащата на децата. Всички народи първоначално са имали предци, които не се вълнували толкова от това да не се женят за близки роднини. Близкото кръвно родство в никакъв случай не било пречка за брака. Казвали, че децата, родени от най-близки роднини, са най-просветени - те били сомнамбули. 

По-нататъшната еволюция все повече се насочвала към свързването на хора, които не са кръвни роднини. Закон е, че при връзка между по-отдалечени хора етерното тяло се разхлабвало от физическото, докато припотомците на бракове между кръвни роднини етерното тяло засядало здраво. То било просветлено отвътре. Хората мислели повече със слънчевия сплит, но им липсвала оценъчната сила. Тя нараствала чрез браковете между отдалечени хора, и то в същата степен, в която старите бракове между кръвни роднини намалявали. После старото сомнамбулно ясновидство изчезва и се появява ново виждане, силата на оценката. Тази нова епоха е известна като появата на дионисиевия принцип. Дионисий бива разчленен, като само сърцето му е спасено. Когато се появява дионисиевото начало, хората са разчленени и след това отново съединени чрез сърцето, чрез душевното родство, което е свързано с пълна промяна в сексуалния живот. Разумът е трансформираната предишна сексуалност между роднини.

Изминалите етапи от развитието на човечеството се повтарят още веднъж в седемгодишните ритми наиндивидуалния човешки живот. От първата до седмата година етерното тяло на детето е напълно оттеглено.Следователно преди седмата година не бива да се развива паметта, а само сетивата. Тогава може да се въздейства върху сетивата и чрез тях да се събудят вътрешните сили. Тези сили трябва да се стимулират, като на децата се дават играчки, в които да е активно въображението, например дървено кубче с изрисувани точки за очи и т.н., но не готови кукли, към които детето не може да добави нищо повече чрез въображението си. От седмата до четиринадесетата година е необходимо главно да се развият постоянни навици у децата, които да им дадат известна опора за по-нататъшния живот. През тези години към човека трябва да се приближи всичко, което може да се запомни. Затова е по-добре в този жизнен етап да не се влияе на оценъчната сила. Тогава детето трябва да има около себе си авторитет, но не и самото то да бъде авторитет. Необходимо е да му се въздейства чрез разкази, не да се проповядва морал, а да му се посочват велики примери и модели за подражание. За морала би било необходимо да се развие чувството за него в старата питагорейска форма. Питагор казвал на учениците си: “Не удряйте огъня с меч” – образен израз за това да не се вършат безполезни неща. Друг такъв питагоров израз е “Не се връщай от пътя си, преди да си стигнал до края.” - Едва след половата зрялост човек трябва да се научи да преценява сам. Към този момент етерното тяло се разхлабва и едва сега астралното тяло е готово да бъде активно в посока навън. 

Това развитие, през което отделният човек преминава днес в седемгодишни ритми, човечеството изминавав хода на големите епохи от развитието си. Част от подчинените сили в човека биват издигнати за формиране на оценъчната сила. Едва тогава войнството на Луцифер могло да се намеси. Луциферичнатасила се изразява в независимата преценка на човека. В тези времена на намеса на луциферичния принцип за пръв път се появява и собственият човешки труд. Ако проследим старите времена, можем да си кажем: Тогава се събирали само хора, образуващи едно семейство. Тези, които искат да поставят чисто духовното на мястото на кръвната връзка, са именно работещите в името на Луцифер. Църквата се развива като продължение на старата жреческа мъдрост. Заедно с това обаче възниква течението, което търси самата светлина - луциферичните хора, напр. рицарите тамплиери. Те казвали, че човек сам трябва да си търси светлината и истината. През Средновековието е съществувала секта, която разбирала това. Нейните членовете се наричали луциферианци2. Те казвали: Колкото и блажен да може да стане човек, ако нямасветлината на знанието, не е за нас - ние искаме да стигнем до светлината.  

Това са двете течения в човечеството. Едното течение иска само блаженство, а другите искат и светлина. Онези, които се страхуват от знанието, смятат Луцифер за злия. Ала за другите Луцифер е носител на светлината, той донася светлината. За това се говори в един ръкопис на Ватикана, но църквата го пази в тайна и това църковно течение предупреждава хората да се пазят от Луцифер. Догматиката със сигурност може да съдържа истина - питагоровата теорема е догма за тези, които не са я разбрали. Но когато човек яразбере, тя става за него светло, ясно знание. Догмите се представят като основани на авторитет, но акочовек ги разбере, те също стават ясни знания. 

Във времето на апостол Павел християнството е такова, което да доведе до универсалната човешка любов. От една племенна и народностна религия трябвало да възникне световна религия. Вярата в откровението зависи от общността на кръвта. Фиксираните закони са дадени от Мойсей. Христос не дава фиксирани закони, а на мястото на закона идва милосърдието. Това е възраждане на най-съкровеното в човешката душа. 

Църковната организация се стреми към една низходяща вълна, докато в стремежа към свободата на мненията има възходяща вълна. Съществуват такива стремежи в определени братства, като рицарите тамплиери, които се стремят към светлината. Този човешки род, който се стреми към светлината, са децата на Луцифер. Действието на драмата "Децата на Луцифер" на Едуард Шуре се развива във времето, когато християнството започва да си създава стегната организация. Съществува едно църковно течение, а наред с него е другото, луциферовият принцип. “Децата на Луцифер” са деца на вътрешната светлина, а не на вярата в откровението. Тези, които се стремят към бъдещето, трябва да се чувстват истински свързани. В наше време духовнонаучното движение заявява, че човекът трябва да стигне до светлината чрез собствения си стремеж. Дълбоко вътрешна свобода трябва да бъде развита в човешката душа. Неслучайно теософският ни орган беше наречен „Луцифер“3. Името е свързано с най-съкровената същност на теософското движение. Трябваше да се документира, че луциферовият принцип е съзнателно вложен в света. Когато католическата църква установи своята догма за непогрешимостта на папата, акцентът върху принципа на Луцифер се появи като неин противоположен полюс. Или обратното - може да се каже и че фактът, че теософията прокламира духовната свобода, произведе догмата за непогрешимостта като другия полюс, защото само чрез него църквата можеше да се спаси. 

1 Неандертал – долината на река Дюсел, намираща се на 10км от град Дюселдорф, в която са открити кости от древни хора, т.нар. неандерталци.

2 Луциферианци – секта на привържениците на епископ Луцифер Калярски (починал 370г.), която била разпространена за известно време в Сардиния, Испания, Галия, Италия и Африка.

3 Списание, издавано от Рудолф Щайнер от началото на 1904 до май 1908, застъпващо антропософски възгледи още преди основаването на Антропософското общество. В началото в статиите преобладава теософската терминология, но постепенно Щайнер я заменя с антропософски понятия.

“В нашето съвременнo човечество държавата е заседнала толкова здраво в мисленето, че хоратa изобщо и не забелязват как навсякъде залитат по нея. От десетилетия аз описвам положението по следния начин: “Най-големият копнеж на съвременния човек се състои в това да върви през светa само с един полицай от дясната си страна и един лекар от лявата. Ето това всъщност е идеалът на съвременния човек - държавата да му ги предостави и двамата. Да стъпи на собствените си крака не е идеал на съвременния човек. Обаче преди всичко на нас ни е необходимо да можем да минем и без полицая и лекаря, които ни е придала държавата. И ако не възприемем този възглед, няма да можем да направим и крачка напред.”(12.10.1920, в СС 337б “Социалните идеи, социалната действителност, социалната практика”)