Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824176 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от Декември, 2018 г.
<<  <  1 2 3 4 5  >  >>
Из книгата “За болестите и изцеленията. За мистерийния език на евангелията” от Юдит фон Хале

“Ако погледнем по-внимателно т.нар. ‘синдром на дефицит на внимание’, ще видим, че лечението даже и на съвсем малки деца чрез продължително третиране с химически успокоителни средства служи да скрие, да притъпи плахите съобщения на децата, че са забелязали наличието на духовни светове (което на по-голямата част от поколението на родителите изглежда чуждо или анормално), вместо тези опити да бъдат по благотворен начин канализирани и насърчени. По принцип децата днес се възпитават по един спорен начин. Когато детето сподели нещо, което е преживяло като истинно, но не получи адекватен отговор от възрастните или дори им прави лошо впечатление с думите си, възниква сериозен конфликт между поколенията. При това един конфликт би бил все още нещо здравословно. Но когато още от най-ранна възраст на детето се втълпява, че онова, което то преживява е погрешно и неправилно, положението излиза извън контрол. Следователно при въпроса за възпитанието не става дума за проблема как да научим децата си на дисциплина или как да третираме увеличаващия се брой “болни” деца, а трябва да се запитаме какво дават възрастните на детето и дали забелязват промените, ставащи в човешкото същество. Хората, които не забелязват връзките между нещата, не могат да прозрат вредите, които ще бъдат нанесени на човечеството в бъдеще поради факта, че на част от едно цяло поколение чрез химически субстанции е посадено в душата нещо напълно противоположно на покълващото в нея, вместо то да бъде обгрижвано като ценен духовен продукт. С даването на тези успокоителни лекарства се цели да се прикрие фактът, че е бил демаскиран планът на Ариман и Сорат да обърнат света нагоре с краката и да заблудят човека, че това си е естественото му положение, за да го впрегнат да служи на техните цели.   

Още през 1917 година Рудолф Щайнер посочи тази тенденция в човешкото развитие: “Идва време - и то не е твърде далеч - когато открито ще се настоява: да се говори за Дух и душа при човека, това е болест; здрави са единствено хората, които имат само тяло! Да, ако един ден някой стигне до идеята, че Духът и душата съществуват, той ще бъде провъзгласяван за болен. И Вие трябва да сте напълно сигурни, че съответното лекарство ще бъде намерено. Навремето (на четвъртия вселенски църковен събор в Константинопол от 869-870 г., признат само от католическата църква, която обявява за ерес твърдението, че човекът се състои от дух, душа и тяло) Духът беше премахнат с указ, душата ще бъде премахната с лекарства. Водени от “здравословен мироглед” хора ще изнамерят ваксина, чрез която организмът още в най-ранна детска възраст, дори още след раждането ще бъде така обработван, че това човешко тяло да не може да стигне до идеята за съществуването на Дух и душа.” (из лекция на Рудолф Щайнер от 7 октомври 1917, включена в СС 177 “Окултните основи на видимия свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на земята”)   По цял свят процъфтява търговията със сънотворни и успокоителни таблетки. Едно човечество, което не спи спокойно, защото не може да примири във висшия си аз действащите въпреки всичко духовни реалности със своя често пъти диаметрално противоположен мироглед и начин на живот, бива тъпкано с лекарства. Така осъзнаването на духовните процеси се отлага за необозримото бъдеще. Мамон (богът на парите и пряк противник на регента на нашата епоха Михаил) контролира изцяло съответните фармацевтични концерни и това е една от горчивите истини на живота, за която днес почти не се говори.”
Категория: Други
Прочетен: 961 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 22.12.2018 19:18
Тези дни прочетох на място в интернет, където се споделят разни проблеми, разказа на една майка за случка, станала с детето й.   Изведнъж, както си било кротко, по абсолютно незначителен повод детето започнало силно да буйства, да блъска, крещяло като обезумяло, обиждало майка си с неприлични думи и т.н. Докато буйствало, физическата му сила била като на възрастен човек. В един момент детето се хванало за гърлото, коленичило на пода и започнало да повръща зеленикава каша. След това се опитало да се извини на майка си, заеквайки, докато накрая се успокоило и се кротнало с някаква играчка. Майката споделяше също, че преди време на шега с детето са викали дама-пика – оная тъпа, но не лишена от последствия игра със свещи, огледало и пр., при която се вика определен дух и която очевидно продължава да се играе и днес.    Съзнаваща, че детето изглежда е било обсебено от зъл дух, майката решила да вземе светена вода от черквата и между другото разказала за случката и на свещеника. На края на разказа си го попитала дали е правилно това, което си е помислила, при което отчето “компетентно” казало: “Да не съм врачка, елате за пречистваща литургия.” Прочитайки това, човек може да се потресе и да се попита наистина ли са толкова неосведомени днешните свещеници по принцип или този конкретно е бил такъв. Че ти ако не видиш признаците на обсебване, как да ти имат хората доверие и да се допитват до тебе, за какво си сложен в тая църква? Щом този свещеник е дотолкова некомпетентен, несигурен и лишен от духовни сили, от които да предаде на обърналата се към него мирянка, как неговите професионални действия ще имат въобще някакъв ефект?     Но какво представлява обсебването? Това е временно, по-дълго или по-кратко “завладяване” на човека от някое духовно същество, обикновено тъмен дух, демон, но също и мъртвец. Умрял човек, който приживе е бил зъл и поради грешките си не може да се отдели лесно от земята, също може да потърси живо тяло, в което да се всели.    Нека да видим как е процедирал Христос при изгонването на зли духове от човека, защото в две от евангелията – на Марко и на Лука, се описва една и съща случка, станала в град Капернаум в Галилея, където Исус Христос един съботен ден отива в синагогата.   При Марко (1:23-26) това е описано по следния начин:   “Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза: о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий. Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него! Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.”   В евангелието на Лука (4:31-36) четем следния разказ за същото събитие:   “В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий. Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко. И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?”   Виждаме, че самата поява на Христос в близост до обсебения човек е в състояние да  направи злите духове неспокойни, така че те да издадат присъствието си. А че става въпрос за повече от един дух, става ясно от думите “Дошъл си да ни погубиш ли?”   В книгата си “За болестите и изцеляванията. За мистерийния език на евангелията” антропософката Юдит фон Хале (стана вече въпрос за нея в блога), която носи стигмите на Христос и вижда свръхсетивно събитията от Поврата на времената, се спира на специалния начин, по който Христос е процедирал при изгонването на нечистите духове и го сравнява с метода Му на лекуване на болни.   “За разлика от изцеляването на болни, където Той полага ръце върху тях, а при слепия с малко кал помазва очите му, при изгонването на нечистите духове Христос действа отдалече. Не защото изпитва страх, а за да не разруши физическото тяло на обсебения човек. Демонът буквално трябвало да бъде изваден от човека. Затова и Христос не говори като на другите болни тихо, а при обсебените се обръща към духа с висок, гръмовен глас.    Когато един такъв демон накрая излизал от приемника, човекът се свличал като ударен от гръмотевица. Лекуваните изпадали след това в дълбок сън, наподобяващ безсъзнание. Като се събудели от него, те били като прекарани през центрофуга от преживяното и няколко дни изпитвали силна умора. Разбираемо е, че след изцеляването от такава болест човекът имал потребност да спи дни наред, след като навярно дълги години е бил обсебен от злия дух, койго го е разигравал, карал го е да е в непрекъснато движение и човекът се е чувствал страшно уморен от тази активност. Той е бил като марионетка, която се свлича, щом се отрежат конците, на които е била разигравана. Затова се наблюдава, че изцелените по този начин по принцип не ставали спонтанно да се разхождат бодро насам-натам, защото над тях не е била извършена някаква куха магия, а е било отстранено огнище на болест, което иначе щяло да отслаби трайно организма им.”   От 1879 година, когато архангел Михаил изтиква тъмните духове от астралния свят на земята, те са все около хората и се оглеждат да влязат в някое физическо тяло, а ние чрез безразсъдни спиритуални практики и живот, отдаден само на сетивни удоволствия, без духовност и стремеж към Божественото, сами им предоставяме тази възможност.   Тук си спомням за болезнените преживявания на една моя близка (да я наречем Катя), която по определени причини също става приемник на тъмен дух, обитавал преди това тялото на нейна родственица, регистрирана като психичноболна.    Това се случва на погребението на родственицата, която приживе е показвала същите признаци на обсебеност, както и малкото дете – буйство с развиване на необикновена физическа сила, изблици на яд по абсолютно незначителни поводи, опити да хапе, дере, скубе, блъска всеки, който я доближи и т.н. В един момент за облекчение на близките си тя умира. По време на опелото в църквата Катя, която присъствала там, изведнъж се свлича на земята, без да има някаква причина и припада. След като се свестява, тя все едно че е подменена с друг човек. Не започва да буйства, но е обзета от невероятна депресия и липса на желание за каквото и да е. Очевидно духът, напуснал вече мъртвото тяло на стария си приемник, по някаква причина е намерил начин да влезе в Катя. В онзи момент тази жена беше повече обърната към светското, не е имала кой знае какви духовни интереси или стремежи. От внезапно появилата се депресия и нежелание за живот след опелото Катя, която дотогава беше много активна и действена, се превръща в някакво безволево същество, което не може да направи нищо само. Тя не приличаше на себе си и повратният момент, когато сякаш някой й смени чипа, беше именно опелото на буйстващо лудата й роднина.   За Катя последва мъчителен период на посещение при множество психолози, психиатри и изпиването на шепи силни лекарства. Много бавно настъпи подобрение в състоянието й. Но закрепването на една засегната част (в случая психиката), която до този момент беше третирана само чрез средствата на традиционната медицина, макар да доведе до облекчаване на положението в психиката, беше последвано от влошаване на друго място – Катя падна най-изненадващо на равно и навехнатият крак много дълго време не можа да се излекува. Непрекъснато се получаваха възпаления и като се ликвидираше процесът на едно място, веднага избиваше на друго.    В цитираната книга на Юдит фон Хале се говори между другото и за това, че ариманичните същества, влезли в човека, имат предпочитание към лимфната му система, тоест към течностите. Тук изглежда случаят беше точно такъв, защото при Катя последваха проблеми в една или друга част на тялото, свързани именно с течностите в организма.    В един момент тази жена прекарваше по цял ден по болници, като само сменяше кабинетите и лекарствата, а мъжът й беше направил пътека до джипито за направления до един или друг специалист. Тогава в безизходицата си и невъзможността да получи трайно излекуване, Катя изведнъж реши, че се предава в ръцете на Бога и само той може да я излекува, ако трябва да умре, да умира. Тя разви собствено отношение към Христос, започна по свой начин ежедневно да се обръща към него за всичко, промени начина си на живот, загърби много безсмислени удоволствия. Едва тогава настъпи рязко подобрение на състоянието й, така че излекуваното възпаление не се появи на друго място. Сега Катя е добре, но е много умерена в начина си на живот в сравнение с по-рано. Не е рязка с хората, както преди, отказа се от много безсмислени удоволствия, промени си и хранителния режим, и навиците. Но трябваше да мине през много страдания, да даде хиляди левове за изследвания, две операции, лекарства, които всеки следващ лекар-специалист обявяваше за ненужни и дори вредни.   А като си помисля колко много хора са тъпкани с лекарства на принципа “Дай да пробваме с един много добър немски/американски/френски препарат”, “Я тука да видим пък това ново лекарство, дето оня ден ми го донесе един дистрибутор дали при тебе ще има ефект”, “Ако искаш, да те включим безплатно в една група за тестване на нов медикамент” и т.н…   
Категория: История
Прочетен: 894 Коментари: 0 Гласове: 1
Изключително просто и картинно обяснение на стъпването на човека на физическо-материалната земя. На него, създадения от Бога човек, започва да му харесва на земята, той постепенно си устройва живота тук и нехае за божествения си произход. Ударите, които получаваме от съдбата, имат за цел да ни напомнят къде е истинският ни дом, ако сме в състояние да ги проумеем. Образът на свинята, риеща в тинята, е символ на затъналия в материалното човек, забравил за духовния свят.
“Един индуски бог, като се наситил на хубавия си живот на Небето, пожелал да му се позволи да слезе на земята, да си поживее. Позволили му и той си избрал формата на свиня и затова се въплътил в едно младо прасенце. Започнал да живее като всички прасета, ровил се из нечистотиите, излежавал се на сянка и тлъстеел. По едно време се оженил, родили му се дечица около 10-15; живеел си мирно и щастливо. Почакали го на Небето година, две, три, десет, той не се връща. Повикали го оттам, но той не искал да се върне. "Мен ми е тук много добре", казвал. Решили да му вземат прасенцата, така да го принудят да се върне, но и при това нещастие, пак не искал да се върне. Взели после и жена му, но пак не успели, той започнал да си търси друга жена. Решили най-после да поразят него самия и затова му изпратили тежка болест, която го и върнала на Небето. Като се събудил на Небето, започнал да се смее на живота си който прекарал на земята. Много съвременни хора имат опитността на този бог, но не знаят, какво са били по-рано. Много хора имат опитността на този буржоа, плачат и решават разни въпроси на земята. Идват разни нещастия да вразумят хората, но като напуснат свинската форма, тогава ще разберат, какво е било тяхното състояние. Какво представлява свинската форма? - Тя е крайният материализъм, който сега съществува. В какво се състои той? - Именно в това: събират се хората и говорят за това, онова, за онзи свят, за доброто в света, но те си имат своите гъски, кокошчици, винце и си живеят широко. Бедните хора, като ги слушат така да говорят, казват си: Тези хора все за онзи свят говорят, за Бога живеят, но не знаят как да живеят на този свят. И така, на бедните хора се харесва живота на богатите, техния материализъм, те го възприемат като идеал и се стремят да го постигнат. Този идеал става прицелна точка в живота на бедните и с това се създава учението за материализма”
Из беседата “Изгряващото слънце”, държана на 04.05.1919 г. в София от Беинса Дуно
Категория: История
Прочетен: 890 Коментари: 0 Гласове: 2
Из обръщение, произнесено от Рудолф Щайнер на 24. октомври 1909 г. на осмото генерално събрание на немската секция на Теософското общество, публикувано в “Съобщения за членовете” (брой 10 от 1910 г.)   

Поводът за обръщението е сляпото почитание, с което тогава са се отнасяли към личностите на Ани Безан и Джиду Кришнамурти. Във връзка с него настъпва и разривът между Теософското общество и немската му секция, която се отделя от него.  

“Нищо не вреди повече, ако към един учител се отправя необосновано възхищение. С това сляпо вярващият в учителя сам си вреди, като спира своето развитие. Но още повече вреди той на онзи, на когото вярва сляпо, когото обожава. Защото цялото сляпо възхищение, което се отправя към духовния изследовател, играе за него ролята на стягащ корсет, с който учителят трябва да  се бори до изтощение. С нищо друго не се бори той повече, отколкото с това сляпо възхищение, чрез което буквално му се слагат камъни на пътя... Тези, които искат да проверяват (изнесеното от учителя), застават пред него като хора, готови за работа, с тях може да се напредва. Другите непрекъснато произвеждат препятстващи облаци, срещу които учителят трябва да се защитава.”
Категория: История
Прочетен: 1185 Коментари: 1 Гласове: 3
Последна промяна: 20.12.2018 20:18
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 26. Януари 1909 година в Берлин и публикувана в СС 107 “Духовнонаучнa антропология”  


„Да приемем, че Б е причинил на 20годишна възраст вреда на А. Сега (след смъртта си, докато трае преглеждането на последния живот в обратен ред) той трябва сам да изживее болката. И той изгражда намерението да я поправи в един следващ живот - във физическия свят, където е била причинена. Обстоятелството, че този човек носи в себе си въпросната сила - волята за овъзмездяване, формира притегателна връзка между Б и А, на когото е причинена вредата. Тази връзка в следващия живот свързва пак двамата. Тайнствената притегателна сила, която ни довежда до някой друг човек, идва от приетото в камалока* и формирано като сили. В живота си ние биваме водени към хората, на които трябва да компенсираме нещо или с които въобще имаме нещо общо, именно от преживяното в камалока.   

И сега можете да си представите, че това, което сме приели като сили от камалока, за да обезщетим някого, не винаги може да се реализира в един единствен живот. Може да стане така, че в един живот да завържем връзки с една голяма група хора и следващият прекаран в камалока период ще ни даде възможност да се съберем пак с тези хора. Това зависи и от другите хора, зависи дали още в следващия живот ще се срещнем с тях. То се простира върху много животи. В единия трябва да възмездим едно нещо, в другия – друго и т.н. Не бива да си представяме, че веднага в следващия живот можем да поправим всичко. Зависи дали другият човек ще развие съответната притегателна връзка в душата си.   

* Камалока (букв. ‘място на желанията’) обхваща първите три или четири долни слоя на астралния свят, където умрелият попада, след като преживее панорамата на живота си в обратен ред до раждането. В църквата правилно се говори за ‘чистилище’, защото в камалока човек трябва да се освободи, очисти от ниските си желания, страсти и потребности.  
Категория: История
Прочетен: 641 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 26.01.2019 21:11
Четейки един откъс от романа-утопия на Томас Майер “Ненарушимият договор”, в който героят пише писмо от стаята си в хотел “Сорат” в Берлин, се сетих за песента “Хотел Калифорния”, за която стана въпрос в предния пост. Сега ще се спра на името на този хотел (а то вече е цяла верига), защото е знаково.

През ключовата за Германия 1989 година в Берлин без много шум се открива първият хотел на една нова хотелска верига с многозначителното име “Сорат”. Междувременно разрастналата се верига има вече десет хотела в големи градове на Германия, но също така и във Варшава.

“Сорат хотелс” са доста странна верига. Предлагат луксозни стаи в центъра на града на прилична цена. Обаче ако човек иска да разбере повече подробности за веригата, удря на камък. Не може да се разбере абсолютно нищо за собственика, главния менаджер и т.н., както това е възможно за повечето хотели.

Но за какво ни е да се занимаваме с някаква си там хотелска верига, ако нямаме за цел да я рекламираме? Защото носи такова име – Сорат. Всеки е чувал за звяра, за който се говори в тази част от библията, написана от Йоан Богослов (живял между другото векове по-късно като граф Сен-Жермен) и озаглавена “Откровение на Йоан” - на гръцки “апокалипсис”. Нека да си припомним част от глава 13 от “Откровението”, където се казва:

“И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей. И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата земя и жителите й да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла; и вършеше големи личби, та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците. И лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив. И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ. И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.”

“Откровението” съдържа множество окултни знаци. Така и числото на звяра 666 крие една тайна, която става ясна, ако се има предвид, че в арамейското тайно учение 666 се чете като 400, 200, 6, 60. В еврейски на числата съответстват определени букви, в случая тав, реш, вав и самех - סורת. Който е запознат с духовната наука антропософия, знае, че Рудолф Щайнер е оповестил името на звяра. Написано с еврейските букви, съответстващи на числото 666, то е Сорат.

В лекцията си от 27 април 1907 г., изнесена в Берлин и включена в СС 96 “Първоначални импулси на духовната наука”, Щайнер казва, че тези букви символизират четирите принципа, които водят човека до пълно втвърдяване, aко не успее да ги преобразува. Чрез самех се изразява принципа на физическото тяло, чрез вав - този на етерното тяло, чрез реш – принципа на астралното тяло и чрез тав – нисшия аз, който не се е издигнал до висшия аз. Прочетени заедно отдясно наляво, както е в еврейския език, тези букви дават Сорат – окултното име на слънчевия демон, който е противник на Христос.

Затова като се чуе името Сорат, па било то и като название на хотелска верига, червената лампа светва при всеки, който е запознат с изнесеното от Щайнер. Защото едно име като Сорат не се избира ей така, понеже на някого се е харесала комбинацията от звукове, без да се влага някакво съдържание в тях. Само наивник може да допусне това.

Щайнер казва и друго важно нещо – че въздействието на Сорат се покачва многократно през периоди от 666 години. Около 666 година след Христа е било първото надигане на звяра от бездната – тогава се създава страшната академия Гондишапур. За да се притъпят нейните соратически импулси, духовният свят допусна създаването на мохамеданството, което имаше задачата да ги притъпи до известна степен.

Втори път Сорат се активизира около 1332 г.(два пъти 666) и тогава това се изразява в разгромяването на ордена на тамплиерите от страна на френския крал Филип Хубави (участвал в преден живот в мексиканските черни мистерии). Разбира се, този соратически импулс се проявява не само за една година, а действа в по-продължителен период от време.

Третият път, когато трите шестици се изпълниха, беше 1998 година. Малко преди това е основана хотелската верига “Сорат”, през 1998 вероятно е заченато тялото, което ще приеме Сатаната през 2029 година - за това се говори тук:

http://anthroposophie.blog.bg/history/2018/12/15/filmyt-spaidyrmen-pokazva-inkorporaciiata-na-antihrista-v-ch.1638735

Малко по-късно – на 11 септември 2001 година пък се случи онова апокалиптично събитие в Ню Йорк, което е известно под името “терористичната атака” и което май-май не е било подготвено точно от тези, за които официално обявиха… Но това е друга тема.

Категория: История
Прочетен: 399 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 19.12.2018 14:03
През декември 1976 година излиза песента “Хотел Калифорния” на американската рок-група Eagles, която става легендарна. Музикалното списание “Ролинг Стоунс” я поставя в списъка на 500те най-добри песни на всички времена, а китарният дует на  Дон Фелдър/Джо Уолш е класиран от списание “Гитар Мегазин” на осмо място сред стоте най-добри китарни сола. Песента е толкова популярна, че когато излиза, много хотели започват да се саморекламират, че те именно са мястото, за което се пее в нея, макар музикантите да заявяват, че не са имали предвид никой конкретен хотел.

И понеже съществува вероятност много от младите хора, израснали с рап или поп-фолк, да не са чували за “Игълс”, ето един линк към изпълнението им на живо на “Хотел Калифорния” от 1977 година:

https://m.youtube.com/watch?v=MGhMdT_C-vQ

Песента става популярна не само заради музиката и прекрасното китарно соло, но и заради текста. Накратко, в нея се разказва за един хотел на отдалечено място, където някакъв уморен пътник влиза да прекара нощта. Там той установява, че другите гости на хотела, които явно се познават помежду си, са доста странни. Цари лукс, лее се шампанско, танцува се и красивите жени и мъже се отдават безволево на страстите си на място, което повече не могат да напуснат.

През 70те години, когато споменът за движението на хипитата (през 60те години до към 1971) е още жив, се появява една възможна интерпретация, че в песента се пее за зависимостта от дрогата, която трудно може да се преодолее. Според друга версия “Хотел Калифорния” е критика на т.нар. “American Way of Life“. За американския стил на живот е характерно търсенето на земно щастие и благосъстояние. Затъването в консуматорския начин на живот, за който човешките ценности се свеждат до притежаването на луксозни дрехи, бижута, коли, постоянните купони с алкохол и наркотици, екскурзиите до скъпи курорти и т.н., е кошмар, от който не може да се излезе. (Между другото, нашите телевизиите с филмите и медиите с ежедневните си сводки за живота на тая или оная фолк, поп или кино звезда много успешно насадиха този ценностен модел и в България. Но едва ли само те са виновни…)

В песента от клипа ясно се чува английският текст, a за тези, които не са толкова добре с езика, ще дам тук един мой превод. Малко е дървен, но искам да се приближa възможно най-близо до оригинала. На места има двузначни изрази, възможното им значение е дадено отдолу. Лично на мен многозначността ми говори, че в текстa има по-дълбоки нива на значение от казаното на повърхността и че e много вероятно той да e инспириран от духовни същества.

Стремежът към луксозен живот с всичките му ексцесии - употреба на наркотици и алкохол, безкрайни купони и т.н. хващат в клопка този, който е жаден единствено за сетивни впечатления и се е отдал само на потребността от доставяне на безсмислени удоволствия. Такива удоволствия не възвисяват човека, а го принизяват, забивайки го още по-дълбоко в материалното. Интересна е предпоследната строфа, където се описва някакъв плах опит за съпротива на хванатите в капана на собствените си ниски страсти и желания. Но те не могат да убият “звяра” – думата е именно beast ‚звяр’, макар че при споменатото угощение човек би помислил, че просто си режат късове месо. Този звяр е недвусмислен намек за звяра от "Откровението на Йоан", за който ще стане въпрос в следващия пост.

Зловещо звучат думите на зомбирания портиер “Ние сме програмирани само да приемаме гости”. (Тук си спомних между другото и за предстоящата замяна на човешкия персонал в хотелите с т.нар. “служебни роботи”, което и у нас някои хора от туристическия бранш смятат за супер готино и много искат да го наложат.)

Та ето го и текста на песента, всеки сам може да направи опит за тълкуването му.

                     
                    Хотел Калифорния


 

На една тъмна магистрала в пустинята, хладен бриз в косата,

сладък аромат на канабис[1]

се носеше във въздуха.

Пред себе си в далечината видях трептяща светлина,

главата ми натежа и очите ми се премрежиха.

Трябваше да отседна някъде за през нощта.

 

Ето я, тя стоеше на прага,

чух църковна камбана

и си помислих, че това тук е или ада, или рая.

После тя запали свещ и ми показа пътя,

по коридора се чуваха гласове.

Мисля, че казваха:

 

“Добре дошли в хотел “Калифорния”,

толкова очарователно място,

толкова красиво лице!

Много свободни стаи в хотел “Калифорния”,

можете да намерите по всяко време."

 

В главата й се въртят само бижута,

запленена е от “Мерцедес” [2].

Тя има множество хубави момчета,

които нарича ‘приятели’.

Как танцуват на двора, сладка лятна пот.

Някои танцуват, за да си спомнят,

други за да забравят.

 

И така, извиках на келнера:

“Донесете виното ми, моля!”

Той каза: “Не сме имали такъв алкохол тук от 1969 г. [3]

 

А гласовете още се долавяха в далечината,

будят те посред нощ, за да ги чуеш как казват:

 

“Добре дошли в хотел “Калифорния”

толкова очарователно място,

толкова красиво лице!

Як купон се вихри в хотел “Калифорния”,

каква прекрасна изненада, пригответе си алибитата…”

 

Огледала на тавана,

розово шампанско върху лед

и тя каза “Ние тук всички сме пленници на самите себе си”.

А в президентския апартамент[4] 

се събираха за угощението.

Опитват се да бодат със стоманените си ножове,

но не могат да убият звяра.

 

Последното нещо, за което си спомням, е

че тичах към вратата.

Трябваше да намеря обратния път

към мястото, където бях преди.

“Спокойно”, каза портиерът,

“Ние сме програмирани само да посрещаме (гости).

Можеш да се настаниш тук, когато си искаш,

Но никога не можеш да напуснеш!”

 

[1] Colitas на мексикански жаргон са пъпките на марихуаната, може да означава и  женски полов орган

[2] непреведима игра на думи, тъй като изразът to have the bends на жаргона на гмуркачите

означава ‘изпадам в еуфория от прекалено бърза промяна в налягането’

[3] също игра на думи, защото spirit има значение освен алкохол също и ‘дух’, ‘атмосфера’)

[4] Отново игра на думи, защото masters chambres може да означва и ‘покоите на шефа’

 

Категория: История
Прочетен: 3295 Коментари: 1 Гласове: 7
Последна промяна: 19.12.2018 13:49
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 28. декември 1904 г. в Берлин и включена в СС 51 “За философията, историята и литературата”  

“Своеобразната архитектура на Средновековието, която погрешно се нарича ‘готическа’, дошла от Южна Франция - от районите, където са живели такива набожни еретици като катарите и валденсите, които се стремели да задълбочат вътрешния живот и да избягват разгулния живот на епископите и клира. От там се разпространил един своеобразен духовен живот, който оказал силно влияние върху немската мистика.   

Колко дълбоко този мироглед е повлиял и върху външния образ на църквите, става ясно от факта, че всички тези готически катедрали имали мистична украса с прекрасни стъклописи. Това изкуство, което през 17. век изчезнало напълно, не е било художествена алегория. Символите, изрисувани върху стъклата, действително са упражнявали мистично влияние върху събраното множество, когато слънчевите лъчи прониквали през стъклописите във високата сумрачна църква.   

Този архитектурен стил се наложил и поради условията в средновековните градове. Кметството също било в готически стил, както и домът на занаятчийската гилдия. Градът, ограничен от крепостните стени, трябвало да расте в това тясно пространство, което романският архитектурен стил не можел да даде. Така възкникнали устремените нагоре готически църкви, изразяващи същевременно и вглъбеността на тогавашния живот. Изобразяваният “Танц на мъртвите” - сюжет, с който често украсявали църквите, трябвало да покаже преходността на всичко земно.   

Загрижени за чистотата и красотата на градовете си, гражданите намерили една изтънчена форма да съхранят имената си за поколенията - навсякъде се правели красиви чешми. Виждаме също, че там възникнало нещо, имащо особено значение през Средновековието - обществените бани, които не липсвали в нито един град. В късното Средновековие тези бани станали причина за морални ексцесии и затова били премахнати от протестантството.   

Но духът на гражданството стигнал по-далеч, той се намесил в обществения живот, като създал обществени приюти, които и днес могат да служат за пример. И тези милосърдни приюти били спешно необходими, защото през 14. век Европа била сполетяна от тежки изпитаия - от глад, проказа и чума, наричана  тогава “Черната смърт”. Но средновековният човек могъл да посрещне изпитанията. Навсякъде се създавали приюти за заразно болни, болници, приюти за бездомни. За чужденците също се грижели чрез т.нар. приюти за чужденци...   Но наред с тези светли страни на средновековния живот имало и някои тъмни - най-вече жестокото отношение към всички, които не се числяли към някоя определена общност. Те били отритнати, били хора, за които градовете не полагали грижи. Който не бил от гилдията, страдал от жестоко отношение, най-вече т.нар. “пътуващи хора”. Тогава възникнало названието “безчестни хора” - един ужасен израз за преминаващите през градовете, към които спадали хора с най-различни професии - артисти, фокусници, овчари и т.н. Достъпът до гилдията им бил забранен, те нямали право да се показват никъде, ако не искали да бъдат подложени на тормоз.    Същото се отнасяло и за евреите. Предразсъдъците към тях не са много стари. В ранното Средновековие имало много признати учени евреи. По-късно евреите откликнали на нуждите на князете и рицарите от пари. Поради специфичните особености на Средновековието те стигнали до положението на заемодатели, което било нещо средно между търговията и лихварството и им донесло омраза. Но нуждата на кралете от пари винаги носела на евреите и определени права, като за тази дейност били дарявани със странната титла “кралски камерен слуга”.    Друга сенчеста страна представлявало съдебното дело, възникналото по необходимост наказателно право. В по-ранните времена правото (нем. das Recht) наистина било свързано с отмъщението (die Rache) - една неправда или трябвало да бъде възмездена, или трябвало да се отмъсти за нея. Понятието ‘наказание’ не съществувало, то възникнало в Средновековието. Наложили се римските правни понятия. Съдебната власт била ценен прерогатив на градовете и жителите им се гордеели не само с църквите и крепостните си стени, но и със своя “върховен съд”. Често за най малкото провинение били налагани най-тежки наказания.”
Категория: История
Прочетен: 16922 Коментари: 1 Гласове: 6
Последна промяна: 26.01.2019 21:12
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 21 oктомври 1908 г. и публикувана в СС 107 “Духовнонаучнa антропология”  


“Вече съм подчертавал на различни места, че астралността има съвсем различни закони, включително и различни пространствени закони, от тези на физическия свят… Ако имаме едно физическо тяло, независимо дали е растение или животно, ние трябва да го смятаме за нещо обособено в пространството, нямаме право да смятаме за част от това тяло, нещо, което е отделено пространствено от него. Там, където има пространствено разделение, трябва да се говори за различни тела. Само ако има пространствена връзка, може да се говори за едно единствено тяло.   

Но в астралния свят нещата не стоят така, особено в тази част, която прави възможно възникването на животинското царство. Там действително астрални образувания, живеещи разделени едно от друго, могат да образуват една цялост. Тук в една част от помещението може да има едно астрално образувание, а в друга част - друго, което пак е пространствено обособено. Но въпреки това тези две астрални образувания, които не са свързани даже и от най-малката чертичка, могат да образуват едно единно същество. Да, възможно е три, четири или пет такива пространствено обособени обекта да са свързани. Даже e  възможно да се случи следното – да предположим, че има едно такова астрално същество, което даже не е физически въплътено. Тогава може да се намери друго същество, което е свързано с него. Вие наблюдавате едното и установявате, че в него се извършва процес, който наричате ‘хранене’, защото се приемат някакви вещества и се изхвърлят други. И докато възприемате това при едното същество, можете да забележите, че в друго едно астрално образувание, обособено в пространството, се извършват процеси, съответстващи напълно на храненето в първото. От едната страна съществото яде, от другата възприема вкуса. И макар че няма пространствена връзка между двете, процесът в едното образувание съответства напълно на процеса в другото. Така обекти, обособени в пространството, могат да бъдат вътрешно свързани. Да, случва се сто астрални образувания, които са много отдалечени, така да зависят едно от друго, че процесите в едното да се извършват по съответния начин и в другите.   

Вие можете да откриете отзвук от тези астрални качества и при същества на физическия план. Навярно сте чули, че при близнаците съществува един особен паралелизъм. Това се дължи на факта, че докaто те пространствено са отделени един от друг, в астралните си тела са останали свързани. И когато в астралното тяло на единия се случва нещо, то не може да се извърши само за себе си, а се проявява също и в астралната част на другия близнак.  

Астралът даже и там, където се проявява като растителна астралност, има тази особеност на зависимост при обекти, които са напълно разделени един от друг в пространството. Чули сте примерно по отношение на растителния свят за това, че виното в бъчвите започва да проявява признаци на един много специфичен процес, когато пак настъпи времето на  гроздобера. Тогава онова, което предизвиква узряването на новото грозде, става пак забележимо, дори и в бъчвите.”
Категория: История
Прочетен: 1040 Коментари: 3 Гласове: 4
Последна промяна: 26.01.2019 21:13
Страхът от епидемии се подхранва в днешно време много успешно от медиите, които уж да ни предупредят, предпазят, всъщност внасят още повече паника и така отслабват психически хората. В началото на всяка зима например четем, че идвал не знам какъв си нов грип, не знам кой си щам вирус щял да бъде активен - човек направо има чувството, че някоя тайна лаборатория оповестява какви нови продукти ще пусне на пазара. Та да сме се били ваксинирали, че даже и на пенсионерите щедро им предложиха да ги ваксинират безплатно против грип. То като си платиш при джипито не е баш безплатно, но това е друг въпрос... Бизнесът на фармафията, който в много голяма степен се развива толкова успешно поради страха на хората, така или иначе трябва да върви. (Един единствен път преди години и аз направих грешката да се ваксинирам профилактично срещу грип и единствено в онази зима въпреки ваксината изкарах дълъг грип с усложнения. Те изчезнаха едва след години като страничен ефект от прилагането на воден пост по съвсем други причини.)   

Същевременно сред хората се поражда илюзорната надежда, че някога науката и медицината ще изнамерят ваксина срещу всякакви болести. Това затъмнява дълбокия смисъл на причините за появата на болестите и затруднява човека да развие отвътре изцелителните сили на своя организъм. Голяма част от болестите застигат човека именно поради неговия страх да не се разболее от това и онова. Някой кихнал зад нас в трамвая и веднага като се върнем, бързаме да вземем “профилактично” разтворим аспирин или нещо подобно. А много от болестите могат да бъдат избегнати, ако човек не се поддава на страха от зараза и на тревожното очакване на първите симптоми след контакт с болен. 

В книгата на Франк Нагер “Поетът като лечител – Гьоте и медицината”) се цитира следния спомен на Гьоте: “По време на една епидемия от тиф бях изложен на неминуемо заразяване и можах да отблъсна болестта от себе си само чрез решителна воля. Невероятно е какво може да постигне моралната воля в такива случаи! Тя прониква сякаш тялото и го привежда в активно състояние, което отблъсква всички вредни влияния. Страхът е състояние на пасивна слабост, при която на всеки враг ще му е лесно да ни завладее”.   

Тук Гьоте говорейки за волята да не искаш да се разболееш, има предвид едно активно състояние на аза, който ако човек изпитва страх, бива отслабен и така човекът става уязвим за всякакви вредни външни вляния. Гьоте ни показва, че ние със собствени сили, сами можем да се “заключим” за заразни болести, както в детските игри, когато с произнасянето на думата “заключен” участникът бива изключен от преследването. 

За такова “заключване” говори и Рудолф Щайнер. В отговор на въпроси на практикуващи лекари от 22. април 1924 година (СС 314) той разказва как като 22годишен студент давал частни уроци на ученик, чиято майка била болна от едра шарка и лежала в същото помещение, отделена само с параван.  Щайнер казва: “Човек може да се предпази много добре, ако е в състояние да се “заключи” по правилния начин …Не направих нищо против това, продължих уроците през цялото време, докато майката оздравя. Но го направих с удоволствие, за да видя как човек може да се предпази, ако разглежда заболелия от шарка съвсем обективно като някакъв обект, като камък или храст, спрямо който не изпитваме чувство на страх или някакви други вълнения на психиката, а го приемаме като обективем факт. Така действително може да се отговори на опасността от заразяване. А оттук виждаме, че и психическият фактор има голямо значение при заразяването. Аз никога не съм се страхувал, че мога да се изложа на зараза и всъщност никога не съм се заразявал. Именно по този начин можах да установя, че самото съзнание, силното съзнание за присъствието на някаква болест, може излизайки от астралното тяло (тяло на чувствата и страстите), да предизвика болест. Силното съзнание за присъствието на една болест може откъм астралното тяло да стане причина да се разболеeм.”      
Категория: История
Прочетен: 4666 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 17.12.2018 14:01
(по материали от вестник “Ди велт”, 1. 12. 2018)

През 1347 г. “Черната смърт” – голямата европейска пандемия от чума между  1346 и 1353 година - взема живота на 25 милиона жертви или една трета от тогавашното европейско население. Тя идва на борда на един кораб от Генуа в Европа. Ново изследване на генома дава отговор на въпроса какво е докарало тази епидемия от Азия в Европа – а именно търговията с кожи, която тогава е била много печеливша.

През 1347 г. монголите обсаждали генуезката колония Кафа на Кримския полуостров (днешната Феодосия), когато в лагера им се разпространила смъртоносна епидемия, която ужасно обезобразявала жертвите. За да принудят непревземаемия град да се предаде, те с катапулти хвърляли труповете над крепостните стени към града. Ужасените защитници на крепостта се качили на корабите си и избягали в Италия. Така Черната смърт достигнала до Европа, пренесена чрез тях. В рамките на няколко години най-малко една трета от жителите на Европа паднали жертва на чумата.

Смята се, че чумата е донесена от монголите от вътрешността на Азия до Черно море и това говори за едно “микробиологично обединение на света” дълго преди глобализацията, казва френският историк Еманюел Льо Роа Ладюри. Но действителното място на произхода и основните пътища и механизми на разпространение и досега са неизвестни.  Един изследователски екип от Университета в Осло публикува своя версия в списанието на американската академия на науките (PNAS)  – а именно, че чумата би могла да е достигнала вратите на Европа чрез търговията с животински кожи.

Норвежките биолози са анализирали генния материал на причинителите, намерен в остатъците на жертви на чумата в Норвегия, Нидерландия, Франция и Италия. Те установили реда на съставните части на пет от тези геноми, доколкото това е било възможно и ги сравнили с десет други генома на бактерията Yersinia pestis, която се смята за причинител на средновековната пандемия. За сравнение са привлечени 126 генома на причинителя на чумата от наши дни. 

Освен това учените са се опитали да реконструират миграцията на Yersinia pestis възоснова на средновековни документи. Един чумен геном от град Болгар в руската автономна република Татарстан дава на учените ключа, тъй като се е оказал почти идентичен с генома на Yersinia pestis. намерен в Западна Европа. Както знаем, днешният град Болгар се намира на мястото на древния град Булгар, столица на Волжка България. От края на VIII до началото на XI век той е бил център на търговията на Русия с Изтока.
 
  Булгарските майстори били известни със своите бижутерски и кожени изделия, ризници и продуктите им били много търсени. Търговията с Азия и Европа процъфтявала и в града се провеждал панаир, на който идвали търговци чак от Испания и Скандинавия. Чуждестранните търговци поддържали свои кантори и складове в града. До завладяването на Булгар от монголите през 1236 годима градът бил един от големите търговски центрове на Волжка България.   От седми до девети век градът попаднал под контрола на хазарите, които по река Волга имали достъп до северните ловни полета. Кожите на белките и лисиците били особено гъсти поради царящия там студ и това повишавало цената им. Оттам кожите били пренасяни в Иран, Византия, Индия, в империите на халифите. След като монголите завладели Русия през 13. век, те превърнали Болгар в център на търговията с далечни страни. Оттук не било голямо разстоянието до италианската флота на Черно море, както и до центъра на монголската империя и Китай.  Учените цитират арабския историк Ибн ал-Варди, намерил смъртта си през 1349 г. в Алепо от чума. Според него източникът на чумата била една “страна на мрака” в района на Каспийско море, където чумата и днес е ендемична (свойствена за региона). Оттам чумата вероятно е била пренесена в Европа чрез търговията с кожи – не само по време на Черната смърт, а и по-късно. Археолозите са намерили на брега на река Волга остатъци от стоки, дошли през късното Средновековие от Нидерландия.  Но все още няма отговор на въпроса как са се движили отделните разновидности на чумата по търговските пътища. Сигурно е, че става въпрос за болест, пренасяна от гризачи. Бълхи пренасят бактерията върху човека, което при занижената хигиена през Средновековието е имало фатални последици.  Чумната бактерия очевидно е претърпяла мутации, защото норвежките учени са намерили в масов гроб в Тоскана един геном, който показва две малки, но характерни промени на наследствения материал, които може би са възникнали по време на втората чумна вълна в края на 1350те години, когато чумата достигнала Тоскана по един поклоннически път.   
Категория: История
Прочетен: 881 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 16.12.2018 21:57
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 4. февруари 1913 г. в Берлин и включена в СС 144 “Мистериите на Изтока и на християнството”


  “Там (в духовния свят, отправяйки ясновидски поглед към душите на мъртвите) намираме души, които в даден период между смъртта и новото раждане са имали много трудни условия на живот. Най-напред ясновидецът има впечатлението, че тези души - една определена категория души - в духовния свят са станали слуги на страшни духовни същества, и че те самите чрез живота си преди да умрат са се обрекли да служат на тези духове.

Ясновиждащият се потапя постепенно в трудната съдба на тези души. Това става по следния начин… При човека, живеещ във физическия живот от раждането до смъртта, една вътрешна закономерност предизвиква т.нар. природна или естествена смърт. Тя настъпва, когато човекът е изчерпал своите жизнени сили. За тази смърт сега няма да говорим.

Но има и друга смърт, при която човекът бива изтръгнат от живота в разцвета на силите си от нещастни случаи или болести. Не всички умират, след като се е напълнила чашата на живота им. Хора на всякаква възраст намират смъртта си и ние трябва да се запитаме откъде идват силите, които лежат в основата на умирането в по-млада възраст. Разбираме случаите, когато човек умира, след като е изживял целия си живот - често сме виждали как това е обусловено от духовния свят. Но и всичко, ставащо в материалния свят, се извършва под влиянието на духовния. Така и преждевременната смърт настъпва под влияние на духовния свят. 
 
И друго нещо забелязваме във физическия свят, към което трябва да обърнем поглед, ако искаме да разберем времето между смъртта и новото раждане. Виждаме, че той е пропит от болести и епидемии, виждаме как в миналото в света са проникнали епидемиите, за които сме чели. Да напомним само за опустошителните нашественически походи, чрез които сред старото европеско население са се разнесли болести като чума, холера и подобни. В днешно време сме все още сравнително запазени от подобни явления. Но вече се подготвят известни епидемии, за което вече сме посочвали в нашите лекции.  Така например се вижда как над земята се носи преждевременната смърт и как болести и епидемии минават по земята. И един ясновидец ще забележи души, които между смъртта и следващото си раждане помагат на духовете, внасящи от свръхсетивния в сетивния свят силите, предизвикващи преждевременна смърт чрез епидеми и болести. Към най-потресаващите впечатления спада това да възприемеш човешки души, които в даден етап между смъртта и новото раждане са станали слуги на лошите духове на болестта и смъртта. Ако се опитаме да проследим живота до времето, когато човек преминава през портата на смъртта, то при хората, подготвили такава съдба за себе си, забелязваме, че във физическия живот са им липсвали качествата добросъвестност и чувство за отговорност.  Това е вечен закон, който се разкрива на ясновидеца - че хора, които преди да преминат през портата на смъртта са имали душевно предразположение към безотговорност или не са се вслушвали в съвестта, след смъртта си в даден момент стават слуги на духовете, които трябва да работят по внасянето на епидемиите, болестите и смъртта в сетивно-физическия свят.    Тук виждаме едно естествено развитие, присъщо на тези души, за което не можем да кажем, както например за процеса на кристализация или сблъскването на две топки, че то не зависи от никакви морални погрешки. По-скоро от случващото се, което тези души ни показват, виждаме как във висшите светове се преплита действащото като природна закономерност с моралния миров ред.”  
Категория: История
Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 26.01.2019 21:13
<<  <  1 2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824176
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6142
Календар
«  Декември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31