Веднъж Мьорике гостувал на своя приятел Вилхелм Хартлауб, свещеник, който живеел във Вимсхайм, близо до Леонберг. Там в един студен зимен ден от престоя си поетът се разхождал с най-младата съседка на свещеника, шестгодишната Амеле, дъщеря на учителя. "Едуард” - попитала го по време на разходката Амеле, както била чувала да правят възрастните - “Едуард, кой е Силвестър?" Едуард Мьорике се усмихнал на малката си приятелка с ъгълчето на окото си: “Силвестър ли? Ами той идва при нас, хората, само веднъж годишно, а какво прави, ей сега ще ти разкажа."
Така Едуард Мьорике започнал своята приказка за стария Силвестър, който спи през цялата година и само в последния й ден ангелите го събуждат, за да може да отведе малкото детенце - Годинка - в шейна, теглена от небесните снежнобели коне, на Земята, където то вече е очаквано с нетърпение и щастливо посрещано.
Тази приказка на Едуард Мьорике направила такова впечатление на малката слушателка, че по-късно тя я записала по памет, отчасти почти дословно, както предполагат различни изследователи на Мьорике. Стилът и поетичният размах на приказката ясно говорят за авторството на Мьорике.
Старият Силвестър и детенцето Годинка
Ако човек върви по Големия миров път, далеч, далеч до портата, която води от света в Страната на звездите, трябва да премине през дванадесет звездни долини; отново и отново изниква нова след предната, докато накрая, след като пресече последната, човек поглежда Слънцето откъм гърба, застанал пред портата, която води в Божията градина.
Пред тази порта на широка зелена поляна се намира малка къщичка. През цялата година в градината й цъфтят прекрасни цветя. А в друга градина тичат четири лунни коня, които принадлежат на Силвестър. Те са красиви малки кончета, козината им блести като сребро, а когато скачат, от копитата им пада лунна светлина чак до Земята. Тогава хората казват: "Вижте колко красива е лунната светлина тази вечер!”
Прозорците на къщичката са широко отворени, а отвътре, хм, оттам се чува хъркане, точно както когато някой реже дърва с трион. В малката стаичка има огромно легло с балдахин и бели завеси. В това легло спи и хърка Силвестър.
Но когато последният ден от годината вече е настъпил, от Божията градина излиза малко ангелче, което започва да удря с юмручета по вратата: "Събуди се, Силвестър, събуди се, време е!” От леглото вътре се чува скърцане и хъркане: "Скръц, хххрр, ооо!" След това завесите се дръпват и от тях се подава една доста рошава глава: "Какво, пак ли е време?"
Но не можеш да накараш добрия Господ да чака, Силвестър също знае това и скоро излиза от къщата, обут с ботуши с шпори. Той трябва да се наведе, за да мине през прага, толкова е висок. Облечен е с кожух от козината на полярна мечка, обут е в огромни ботуши с топла подплата, а в колана си е втъкнал сребърен чук.
Силвестър заключва входната си врата, отива в съседния хамбар и изважда оттам шейна. След това хваща белите си коне, слага им златни юзди и сребърни звънчета, качва се и потегля към портата на Божията градина. Той удря веднъж с чука и се чува звук като от голяма камбана, тогава портите се отварят и Силвестър влиза. Белите му коне трябва да останат отвън и чакайки, те удрят с копитата си, а при всеки удар върху Земята падат звездни искри.
Зад портата има красива градина, а зад градината - голяма зала, която няма начало и край; и звездите, Слънцето и Луната са там и светят, но всичките им най-красиви лъчи не могат да се сравнят със светлината, излъчвана от Божия трон, който е хиляди пъти по-чист и по-ярък от най-слънчевия ден при нас.
Господ се усмихва доброжелателно на Силвестър: "Здравей, скъпи мой служителю, дошъл си да вземеш детето Годинка ли?" Силвестър кима и тогава ангелът свети Михаил отива да донесе детето, Новата година. Той слиза до брега на Вечния поток, протяга ръка над него и на брега излиза малко детенце.
Ангелът го взема на ръце и го отнася в скута на Бога. Той го вдига, поглежда го в очите, погалва го по челцето в знак на благословия и го подава на Силвестър: "Вземи я, занеси я на хората, Новата година на Бога, с моята благословия и ми върни Старата година от Земята.”
Силвестър излиза от Божията градина, слага смеещата се Годинка в шейната, завива я, за да й е топло, поема юздите, цъква с език и ето че белите коне потеглят като четирите вятъра над звездните долини. Сребърни искри хвърчат изпод копитата им, звездите им махат и докато се усетят, те вече галопират по Големия миров път и скоро застават пред Земната порта.
Силвестър изважда сребърния чук от колана си и удря по нея дванадесет пъти. Двете крила на портата се отварят и от всички градове и страни се разнасят звуци на камбани. Годинка бързо слиза от шейната, протяга се към Силвестър и го целува за сбогом по средата на къдравата му брада. След това забързва към хората.
Ала на камъка до портата седи една тъмна, прегърбена фигура. Тя се надига уморено и поглежда Силвестър: “Вече не ме помниш, нали?" - "О, Боже, моя Стара годино, какво са направили хората с теб? Хайде качвай се, веднага тръгваме!” Вратите се затварят, оттатък се чуват песните и звънците, с които хората посрещат с радост Новата година, а после шейната на Силвестър забързва по пътя.
Скоро Старата година застава пред Бога, натъжена от обезобразения си вид. Но Бог вдига ръка и Михаил я взема на ръце, отнася я до Вечния поток и я спуска в чистите му води, докато отново не я извади като дете.
След това обаче Силвестър разпряга лунните си коне, оставя ги да пасат и сяда да похапне вкусна вечеря, а когато се нахрани, си ляга в голямото легло с балдахин, протяга се уморено и затваря очи до следващата Нова година.
Пожелавам на всички читатели личната им Стара година да не е обезобразена, а красива и помъдряла от 365те си дни, прекарани на Земята!
Тази година “Икономист”, рупорът на Ротшилдови, излезе още в началото на ноември с прословутата си корица, показваща тенденциите на развитието на света през следващата година. Сега обичайното заглавие “The World in …“ е сменено и вече гласи “The World Ahead 2022”, (“Светът пред нас”), а има и текст за десетте тенденции за 2022г., на които читателите трябва да обърнат внимание. Разбира се, текстът е безобиден и не съответства кой знае колко на тревожната военна картина на корицата, която боде очите. Само внимателното й разглеждане ще ни даде по-ясна представа за замисленото от онези групи, които се смятат и са се провъзгласили за световен елит.
За какви тенденции става дума? За разлика от корицата за 2021г.(https://anthroposophie.blog.bg/history/2020/11/29/svetovnoto-kazino-kakvo-ni-kazva-koricata-na-ikonomist-za-20.1737501 ), която показваше еднорък бандит и внушаваше, че всичко е руска рулетка, в която може и да спечелиш, т.е. да минеш между капките и да не те засегнат нито болести, нито затваряне на фирми и граници, картината за следващата 2022г. не оставя никакво съмнение, че никой няма да мине между капките. Това е впечатлението от колажа на “Икономист”. И това е естествено - идването на Ариман в човешко тяло наближава. По единия или по другия начин - чрез челен сблъсък с ковид-19 или чрез третиране (задължително или доброволно) с ваксината от нов тип - на всеки един човек поотделно предстои лична среща с Ариман. Всеки един земен човек, без изключение ще бъде подложен на изпитанието на Йов. Затова не е лошо да се препрочете главата за Йов от Стария завет и да се види какво му се е случило, за да посрещнем изпитанието съзнателно. Сатаната идва и желае лична среща с всеки човек. Чрез болестта Ковид-19 и чрез ваксинацията той изпитва абсолютно всеки. Защо точно така? Защото това е начинът, който е намерил за достъп до кръвта на човека (който иначе му е забранен). А в човешката кръв живее Азът и “който владее кръвта на човека, владее целия човек” (Рудолф Щайнер в лекция от 25.10.1906).
Тъй че впечатлението от корицата е такова - тя носи внушението за военни действия - не толкова в пряк смисъл, а като атмосферата, в която ще се развива животът ни през 2022г. Такива асоциации навява кръглият колаж, представляващ нещо, приличащо на монитора на сонар - уред, който служи за ориентация в непозната среда и се използва най-вече в подводниците. Кръгът е разделен на осем (4х2) сегмента, като всеки сегмент има свой срещуположен огледален образ (или поне огледален на пръв поглед). Освен това цялата окръжност сякаш се състои от кръгове с различно съдържание.
Оцветяването е бедно - в бяло и черно, с различни нюанси на сивото, а от другите цветове е използван само червеният. Червено беше знамето на СССР, червено е китайското знаме, накратко червеното е цветът, който се свързва с комунизма - “Нас червеното знаме роди” се пееше в стария сериал “На всеки километър”. Именно световният комунизъм е това, към което се стремят двете основни групи на индивидите, самопровъзгласили се за световен елит. Развитието е планувано отдавна, но началото беше сложено официално през 2020 след онези думи на Клаус Шваб (впрочем също както и Бил Гейтс неизбран официално от никого за нищо), казани на 3. юни 2020: “Пандемията е рядък, но тесен прозорец от възможности да преосмислим, преоформим и рестартираме нашия свят.” Това изказване дойде 7-8 месеца след началото на корона кризата, която започна като локален китайски проблем, но “щабът” на елита даде знак за задействане на плана. Тогава Шваб се спеши да напише заедно с Тиери Малро книгата си за рестарта, а през юни 2020г. принц Чарлс държа прословутата си реч за новите възможности пред света да се премахнат несправедливостите и пр. приказки от Шипковия храст. Клаус Шваб беше дал още през 2016г. интервю на френско-швейцарската телевизия, в което каза, че след 10 години, т.е. през 2026г. всички ще имаме имплантиран чип в мозъка, с който ще сме свързани онлайн (от третата минута за чиповете: https://www.rts.ch/play/tv/pardonnez-moi/video/klaus-schwab?urn=urn:rts:video:7400263 ).
Досегашното развитие говори, че ще се направи всичко възможно сроковете да бъдат спазени, а корицата за 2022г. на “Икономист” показва недвусмислено, че това няма да е по нежен начин. И да, те са напълно сериозни, когато става въпрос за поробването, тоест за пълния контрол над световното население, респективно над останалото живо население след приключването на световната ваксинационна кампания. Това се отнася както за ваксинациите, които според Бил Гейтс трябва да обхванат целия свят, така и за установяването на пълен контрол в съответствие с плановете на другото крило (агенда 2030), представлявано от Клаус Шваб. Тук и евгениците, и трансхуманистите работят за една цел и между тях няма противоречие.
Картината на корицата е доста подтискаща и не събужда никакво желание за участие по какъвто и да е начин в събитията. В центъра на окръжността, която оприличихме на монитора на сонар, се виждат три години - 2021, 2022 и 2023, написани вертикално, така че хилядите и стотиците им образуват хоризонтален ред. Събирайки цифрите в първия и втория хоризонтален ред, получаваме интересен сбор - горе 6, долу цифрите имат общ сбор 12 или два пъти по шест. Тъй че трите шестици от “Откровението” на Йоан Богослов, трите шестици, за които Рудолф Щайнер разкри, че съответстват на името на звяра Сорат, стоят в центъра на събитията, започнали през 2020.
Редакторът на “Икономист” Том Стендейдж пише по повод на предстоящата 2022 година: "Ако 2021 г. беше годината, в която светът обърна мача срещу пандемията, то 2022 г. ще бъде доминирана от необходимостта да се адаптираме към новите реалности, както в областите, променени от пандемията, така и при повторното утвърждаване на по-дълбоки тенденции."
“Необходимостта да се адаптираме” - това е ключовият израз за 2022г., а почти военната картина на корицата ни внушава, че тази адаптация трябва да става по запланувания от елита начин. Върху една от двойките симетрично разположени сегменти се виждат две спринцовки - едната бяла, другата червена - които неуморно правят бустер след бустер, сякаш си играят играта на свързване на точки, а кълбото на верига (земното кълбо?), изобразено непосредствено до тях, загатва, че целта е да не бъде пропуснато нито едно човешко същество.
В едната двойка огледални сегменти в центъра има стар компютър, следва рисунка на коронавируса, а в най-външния край - вятърна турбина. Върху коронавируса в долния сегмент има крива, напомняща за диаграмите с борсовите курсове, а на симетричния сегмент има проста рисунка на нещо, напомнящо шише с лекарство. В частта с вятърните турбини са нанесени символите на две криптовалути - долу на ethereum, а в срещуположния сегмент на cardano. “Зелената” енергия и лекарствата са двата важни източника за печалба, а символите на криптовалутите показват накъде ще върви развитието - към дигиталната валута.
В съседния сегмент на червен фон е американският президент Джо Байдън, а в срещуположния му сегмент се намира китайският президент Си Дзинпин, също на червен фон. Визуалното им разполагане един срещу друг навява асоциации за военно противопоставяне, още повече, че те гледат в различни посоки, сякаш между тях никога не може да се намери допирна точка, макар че и двамата имат зад себе си червен фон (червеното знаме на комунизма). Междинните избори в Америка и конгресът на Китайската комунистическа партия, насрочени за лятото, ще покажат докъде ще стигне противопоставянето на двете съперничещите си сили.
В третата двойка сегменти са разположени спринцовките, а зад тях са тръби (или тунели?), които навяват два вида асоциации: 1. за тунела Готхард в Швейцария, чието официално откриване през 2016г. беше съпроводено с откровено сатанинско представление и 2. за ускорителя на частици в ЦЕРН. Тръбите водят към центъра на окръжността и трите шестици, а върху тях, макар и трудно разпoзнаваеми, се откриват още два символа на криптовалути - долу на litecoin, а отсреща на bitcoin. Явно вниманието ще бъде насочено към криптовалутите с цел да бъдат силно регулирани и регламентирани и да излязат на светло, а не да потъват в черни дупки.
Четвъртата двойка сегменти представя два микроскопа на полусив-получервен фон, при които се виждат също точки, свързани с черти, както и при ваксините. Науката явно ще има доста работа по създаването на нови ваксини за обещаните от Бил Гейтс нови епидемии. А и не само, защото “след 15 години една трета от всички новоодобрени лекарства ще се основават на иРНК технологията”, която е “повратна точка във фармацевтичната индустрия”. Това пише самият Угур Шахин - основател и директор на “ BioNTech“ в броя на “Икономист” от 8.11.2021 (https://www.economist.com/the-world-ahead/2021/11/08/ugur-sahin-and-ozlem-tureci-on-the-future-of-mrna-therapies).
И така, корицата на “Икономист” за 2022г. създава тревожност и налага пълна бдителност за ставащото около нас. Илюзия е, че ще се снишим и бурята ще ни подмине, както си мечтаеше бай Тошо и както се надяват мнозина. Може да не сме авангардът на света, но тъмното си пробива път и у нас и намира поддръжници. Достатъчно е да видим разделението и поляризацията, коити предизвиква всеки обществено важен въпрос. Времето на Ариман идва и разделението е един от признаците му. Ариман има само една инкарнация - това е единственият му шанс и той ще направи всичко, за да се възползва от него. Той обаче иска повече, отколкото му е позволено; дали ще го получи, зависи от нас. Но! Човешката свободна воля е ненарушима и за тъмните, и за светлите йерархии, те са длъжни да се съобразяват с нея, а само човешките помагачи на Ариман са готови да я стъпчат. Освен това макар да използва страха като любима работеща тактика, самият Ариман се страхува. Той се страхува от хората, които искат да го идентифицират. А това може да бъде нашият коз срещу него. Затова, нека сме бдителни за действията му. Нека се обръщаме и по-често към нашите помощници от духовния свят, които ни наблюдават и чакат да ги потърсим.
Като контрапункт на мрачната корица на “Икономист” искам да поздравя читателите със зимната снимка на един мой любим дъб, който стои на пост край нивите и пролетно време приютява дроздовете и слуша техните песни.
Нека откриваме и ценим красотата на Божието творение навсякъде около нас и да го пазим - без зелените сделки на Урсула и хамбургерите от червеи на Бил. Поздравявам ви с идващото Рождество Христово!
