Първата свещ въздъхна и каза: "Името ми е Мир. Светлината ми свети, но хората не пазят мира, не ме искат". Светлината ѝ ставаше все по-малка и по-малка и накрая угасна напълно.
Втората свещ затрептя и каза: "Моето име е Вяра. Но аз съм излишна. Хората не искат да знаят нищо за Бога. Няма смисъл да горя повече". През стаята премина вятър и втората свещ угасна.
Тихо и много тъжно проговори третата свещ: "Моето име е Любов. Вече нямам сили да горя. Хората ме оставят настрана. Виждат само себе си, а не другите, които би трябвало да обичат". И с последното си трепване тази светлина също угасна.
В стаята влезе едно дете. То погледна свещите и каза: "Но вие трябва да сте запалени, а не угасени!". И почти се разплака. Тогава четвъртата свещ проговори. Тя каза: "Не се страхувай! Щом аз горя, можем да запалим отново и другите свещи. Името ми е Надежда!"
С една кибритена клечка детето взе светлината от тази свещ и отново запали останалите свещи!
Автор: неизвестен
Времето на Коледните празници представлява за нас вътрешно задържане на дъха на Земята, пълно поглъщане на душевно-духовните сили от нея. Дълбоко в Земята почива всичко, което тя е разгърнала през лятото, за да бъде стимулирана от космоса. Всичко, което се е отворило и отдало на космическите сили през лятото, по Коледа се поглъща от Земята и почива в нейните дълбини. Човекът не живее в земните дълбини, той живее физически на повърхността на Земята. Но той не живее и душевно-духовно в земните дълбини, а всъщност живее със земното обкръжение. Той живее душевно-духовно с атмосферата, която обкръжава Земята.
Ето защо всички тайни науки винаги са признавали същността на Земята във времето на зимното слънцестоене, във времето на Коледа, като нещо първоначално скрито, което не може да бъде прозряно с обикновените човешки познавателни способности; нещо, което принадлежи на езотеричната област на мистериите. И във всички древни епохи, в които е имало нещо подобно на сегашната ни Коледа, се е смятало, че това, което се случва със Земята по това време, може да бъде разбрано само с посвещение в мистерийното знание, както са казвали в Гърция, с посвещение в хтоничните мистерии.
Чрез това посвещение в мистериите човекът до известна степен се отчуждавал от земната среда, в която живеел с обикновеното си съзнание - до такава степен, че се потапял в нещо, в което не може да се потопи физически: потапял се в душевните сили и научавал в какво се превръща Земята в разгара на зимата, поглъщайки своите душевно-духовни сили. И чрез това посвещение в мистериите човекът научавал, че по време на зимното слънцестоене Земята става особено възприемчива към въздействието на лунните сили. Това се е смятало за тайната, ако мога да се изразя в съвременния смисъл, за коледната тайна на древните мистерии: по време на Коледа човек опознава начина, по който прониквайки и просмуквайки се с душевно-духовните си сили, Земята става особено възприемчива към въздействието на Лунните сили в своята вътрешност.
В някои по-ранни епохи например хората не са се доверявали на лечителското изкуство на човек, който не е бил посветен в тайните на зимата, който не разбирал, че със задържането на дъха си Земята става особено възприемчива към въздействието на лунните сили в своите недра; че по това време тя прониква с лечебни сили в растенията, като прави нещо съвсем различно от растителния свят, а също така и от света най-вече на нисшите животни.
Коледното посвещение се възприемало като спускане в земните дълбини. Но с него се свързвало и нещо друго. Това коледно посвещение се свързвало с нещо, което в определен смисъл се възприемало като опасност за човешкото същество.
Човек си казвал например: Ако погледна с любов, изпълвайки съзнанието си с любов, към онова, което живее в Земята като лунни сили по Коледа, тогава ще навляза в такова състояние на съзнанието, в което трябва да съм много силен вътрешно, трябва да съм се укрепил много, за да устоя на настъплението на идващите от всички страни ариманични сили, които живеят в Земята именно чрез поемането на лунното въздействие.
И само в силата, която човек е развил в себе си, в своята душевно-духовна същност, за да сломи съпротивата на тези сили, се е виждало онова, което би могло да позволи на човека да издържи до край земното си съществуване.
В кратка статия, публикувана в сп. "Europдer“, бр. 2/3 от 2004г., Клаудия Тьорпел привежда красноречиви примери за въздействието на тези сили в живота на художника Ван Гог.
“Вечната поезия на коледната нощ"
За художника Винсент ван Гог (1853 - 1890) Коледа винаги е била време на криза, която често водела до решения, променящи живота му. На 22-годишна възраст той предизвикал уволнението си като търговец на произведения на изкуството в Париж, като напуснал без разрешение работното си място в разгара на предколедния период на продажби. Въпреки че го направил, за да празнува с холандското си семейство, за Ван Гог Коледа непрекъснато ставала повод за семейни спорове.
Той все по-често поставял под въпрос религиозните традиции, с които бил израснал като син на пастор и се бунтувал срещу буржоазно-консервативното отношение на родителите си. Противоположният му възглед за религията може да се види например в картината "Селяни ядат картофи" от 1885 г., която изобразява просто селско семейство по време на неговата вечеря - една “Тайна вечеря", която тези хора са заслужили с труда на ръцете си. Те изглеждат осветени от активната си връзка с природата, в която Ван Гог виждал духа, който вече не можел да намери в църквата с нейните застинали обичаи.
Конфликтите между Ван Гог и родителите му често се изостряли точно когато цялото семейство било заедно по Коледа. И колкото по-яростно се опитвали да спазват етикета, толкова по-чувствително Ван Гог се противопоставял на условностите и сковаващия конформизъм. На Коледа 1881 г. той дори бил изгонен от къщата след яростен спор с баща си. След това дълбоко обиденият син прекъсва за известно време всякакви контакти със семейството.
Но Коледа е била най-трудното време от годината за Ван Гог и извън семейния дом. Една от причините за това със сигурност е самотата, която "самотникът против волята си" осъзнава особено силно по Коледа - все пак за мнозина това е празникът, на който семейната сплотеност се празнува в общуването с близките. Ван Гог напразно копнеел за това, тъй като не само бил лишен от сигурността на родителския си дом, но и не успял да създаде собствено семейство - болка, която той изпитвал изключително силно през целия си живот.
Заслужава си обаче да се запитаме също дали Ван Гог като човек на волята и духовен ексцентрик, какъвто е бил, е реагирал на лунните сили, които според Рудолф Щайнер интензивно навлизат на Земята по време на Коледа. Тогава ариманичните сили разгръщат едно много особено въздействие. Възможно ли е Ван Гог, който имал силна връзка с природата и преживявал много интензивно годишния кръговрат, да е бил толкова необикновено чувствителен към тези лунни сили, че те понякога да са го довеждали до ръба на лудостта? ( В писмо до брат си Тео от 3.2.1889 г. художникът пише: “Имам моменти, в които ме разтърсва ентусиазъм, лудост или ясновидската дарба да виждам като гръцки оракул, седнал на своя триножник”.)
На 24 декември 1888 г. Ван Гог е приет в болница, защото е отрязал част от лявото си ухо. Самонараняването е предшествано от бурен спор с колегата му художник Пол Гоген, отседнал при него в Арл. Това е душевен срив, от който Ван Гог никога не се възстановява напълно. Дори продължителният престой в психиатричната клиника не успява да помогне и след една последна творческа фаза в Овер, през лятото на 1890 г. той се самоубива.
На фона на тъжната биография на Ван Гог изглежда като лъч светлина, че на 30-годишна възраст му е било дадено да изживее "Коледата", която е искал, благодарение на проститутката Сиен, с която той е живял година и половина. Когато се запознава с нея, тя вече е бременна и през юли 1882 г. ражда син. Ван Гог пише на брат си: "Силна, мощна емоция завладява човека, когато е седнал до жената, която обича, с бебе в люлката до него. И въпреки че се случи в болницата, където тя лежеше, а аз седях до нея, това по всяко време е вечната поезия на коледната нощ с детето в яслите, както са я виждали старите холандски художници, а също и Миле и Бретон - все пак има светлина в мрака, озаряваща тъмната нощ.”
И тази година мина под знака на идването на Ариман, както е от началото на този век. В последните години ставаме свидетели как събитията протичат все по-бързо. Ние не успяваме да преработим впечатленията от един шок и вече идва следващият. Няма пауза за поемане на дъх, няма милост. А спуснатите отгоре наративи искат да изключим мисленето си и да вярваме - но не в Бога, а в официалната версия за вируси, войни, политики. Доброто и злото, красивото и уродливото сякаш са разменили местата си. С всичко това Ариман ни отклонява от предвидения от Бога път на развитие, стреми се да ни узурпира. Този мощен изостанал дух не е човек и не може да бъде измерен или разбран по човешките критерии. Затова всичко, което се случва, ни се струва толкова нечовешко и абсурдно.
Съвременният човек прилича на някой, на когото едновременно му издърпват килимчето изпод краката, докато му слагат примка на шията и я стягат и в същото време го наводняват до устата. Ако се подхлъзне, ако загуби равновесие, ще падне; ако си отвори устата, за да поеме въздух и да не се задуши от стягащата се примка, ще се нагълта с вода.
С издърпването на килимчето под краката ни се цели да изгубим традиционните си ценности, които са били досега устои на живота и човешката цивилизация и култура. Тук спадат богосъздадените два пола, семейството като съюз на мъжа и жената, Коледата, към която посягат и искат да забравим и нея, пренаписването на литературата (Астрид Линдгрен вече я редактираха, а отскоро и Агата Кристи стана жертва на политкоректната цензура), забраната за използване на думи като негър, индианец и пр.
За мен като художник е страхотно да мога да направя тази снимка. Това, че Пресветата майка е изобразена от транссексуална жена, а Исус - от хомосексуален, ексцентричен моден дизайнер е чудесно”, казва фотографът Харалд Гльоклер за своята грозна пародия на шедьовъра “Пиета” на Микеланджело.
Наводнени сме с гмо-храни, облъчени сме отвсякъде от пропаганда и лъжи и от вредни за здравето лъчения. Например на различни места в Европа хората наскоро внезапно получиха оплаквания след инсталиране на антени за 5G близо до жилищата им (внезапни кръвоизливи от носа в Италия (https://comedonchisciotte.org/allarme-5g-a-trento-le-persone-sanguinano-dal-naso/ ) и сърдечни проблеми в Швеция (https://childrenshealthdefense.org/defender/cardiac-symptoms-49-yr-old-5g-antenna-wireless-radiofrequency-radiation/ ).
Примката на шията е тоталният контрол, който идва от всички посоки и се отнася до целия ни живот. Всички знаем за предвидените цифрови паспорти, но Ариман е подготвил и още “дарове”. Ще дам два съвсем пресни примера за планирани нововъведения, които ще ни направят в следващите месеци и години още по-прозрачни и контролирани/манипулируеми.
На здравния фронт вече е почти готово отменянето на лекарската тайна, което досега беше част от нашата свобода на индивиди. Две водещи комисии на Европейския парламент - Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните - гласуваха на 28.11. 2023 в подкрепа на създаването на "Европейско пространство за здравни данни" (ЕПЗД), в което ще бъде събрана информация за цялото медицинско лечение, проведено от даден гражданин
(https://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2014_2019/plmrep/COMMITTEES/CJ43/AMC/2023/11-28/Item4-EHDS-compromiseamendments_EN.pdf ) Правото на пациентите да възразяват срещу медицинските си досиета ще бъде премахнато. По-конкретно законът на ЕС ще задължава лекарите да качват в новото пространство за здравни данни резюме на лечението на всеки пациент (член 7). Не се предвиждат изключения или право на възражение за особено чувствителни заболявания и терапии, като например психични разстройства, сексуални заболявания и разстройства, като например импотентност или безплодие, СПИН или терапии за пристрастяване. Пациентите ще могат да възразяват срещу достъпа на други доставчици на здравни услуги до тяхното електронно досие на пациента само ако не е налице спешност (член 3, параграф 9). Това задължително електронно пациентско досие с общоевропейски достъп крие рискове от кражба, хакване или загуба на най-личните данни за лечението и заплашва да лиши пациентите от всякакъв контрол върху събирането на информация за техните заболявания. С това лекарската тайна отива в небитието.
В застраховането също се подготвя “прозрачният шофьор”. Според вътрешна информация от известна немска застрахователна компания, се предвижда в рамките на 10 години вече да не е възможно да се застраховат "стари автомобили". Хората ще бъдат принудени да купуват "цифрови" автомобили (в противен случай няма да имат застраховка). Тези автомобили ще бъдат онлайн денонощно и ще комуникират в реално време със застрахователната компания, пътната полиция, отдалечената поддръжка и т.н. В зависимост от стила на шофиране, времето/скоростта/водача, застрахователната премия ще се коригира автоматично. Т.е. ако някой кара прекалено бързо или рисково, не само ще плаща глоба, но и застрахователната му премия ще се увеличи автоматично. А ако премията не е платена, няма да може да се стартира автомобилът. Това няма да е еъзможно и ако водачът е пил, защото колите от следващото поколение ще имат интегриран задължителен алкохолен анализатор. А дори и алкохолът в кръвта да е под "допустимото количество", тези данни ще бъдат предавани на застрахователната компания и тя ще определя по-висока премия.
Това са само няколко примера за това как ние, днешните хора, сме атакувани от три страни. Тъмните са неуморни - ако един план не успее, веднага се придвижват десет други, защото техният силен коз е количеството, масата слуги, съсъди - обсебени хора с изместено съзнание, съзнателни злодеи, урсули, бурли, швабовци, гейтсовци, кой купен за пари, кой доброволен помагач от кретенизъм, кой с претенция да си играе със света като с Лего. Козът на Христос и архая Михаил, в чиято епоха се намираме, е качеството. И един-единствен човек може да направи много с решението си да извърши действие или да се въздържи от действие. Ако хората знаеха, че не са безгласни букви, а важни парчета от мировия пъзел, те щяха да застанат отговорно на мястото си със съзнание за собствената си стойност. От всеки зависи, всеки е важен, всеки може да се окаже в ситуация, която да е решителна за една група, една страна или за цялото човечество - за добро и за зло. От няколко депутата в Бундестага, които гласуваха против, в края на 2021г. Германия се размина със задължителната ваксинация срещу ковид. Един човек пък стана причина войната в Украйна да продължи и след пролетта на 2022г. и да загинат още стотици хиляди души - ето впрочем как изглежда този човек, умилително разхождайки кученцето си:
И все пак, не всичко върви по план за тъмните, много неща им се объркаха. Покрай пандемията много хора се събудиха. Затова и ротшилдовите зашифровани корици на “Икономист” вече са стават безинтересни - те показват само желаното от тези кръгове, но има и други фактори, които са извън техен контрол.
Корицата на “Икономист” за 2024 г. (жената над Зеленски не е някоя велика украинка, а кандидатка за президентка на Мексико.)
Заради тези неуспехи се засилва натискът, нещата се форсират, защото Ариман има още само няколко години, преди да се появи на сцената в човешко тяло и представяйки се за Христос-Спасителя, да овладее колкото може повече хора. Затова и гаврата с християнските добродетели и символи, опорочаването и опошляването на всичко свято за човека, стават все по-чести и дръзки. Знае ли някой у нас например, че все по-популярни сред западните сноби са сатанинските украшения за коледната елха? Елхата е един от символите на Рождественския празник, който ни връща към произхода на човека, към райското дърво. (Затова в някои области на Германия в миналото са закачали червени ябълки по елхата.) Днес хората намират за много изтънчено и оригинално да си закачат сатанински символи по коледната елха - обърнати пентаграми, та дори и малкия Бафометчо като контрапункт на младенеца Исус!
Сатанински играчки за елха
Можем само да се надяваме, че тази мода няма да стигне до България. И нека в тези дни, в които украсяваме елхата у дома, да украсим и вътрешната си елха, но с духовни плодове, които сме придобили през годината, а не с бурени и пошлости.
