Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824237 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от Февруари, 2021 г.
Преди 160 години се ражда основателят на духовната наука антропософия Рудолф Щайнер. И до днес антропософите спорят дали е роден на 25. или 27. февруари. Ето гледната точка на Юдит фон Хале според книгата й "Рудолф Щайнер - учител на Бялата ложа. Принос към окултната му биография" (2011г.)

Досега антропософията не се е обвързвала с определена рождена дата, тъй като има две такива - 25. и 27. февруари 1861. И двете са написани от ръката на Щайнер. Симптом на днешното развитие обаче е детската наивна вяра в силата на материалните документи, докато тук загадките явно са заплетени с по-висши духовни нишки.

Хората официално са честители на Щайнер на 27.02. и това е датата, която се споменава в неговата автобиография. Данни за 25.02. се срещат само в неофициални документи, напр. в неговите саморъчно написани автобиографични записки, както и в две писма на
         image

Ойгение фон Бредо, която му честити на 25.02. - действителния му рожден ден.

Ала при определянето на 27. като датата ха еаждане от значение са записките на латински в кръщелния регистър на Драшковец, станали наскоро известни, както и препис от 18 години по-късно, назован “кръщелно свидетелство”. Като друг аргумент за 27. 02. се изтъква необходимостта от спешно кръщение, тъй като бебето след раждането е имало кръвоизлив от пъпната връв и по спешност са извикали повторно акушерката. За това си спомня по-младата сестра на Щайнер Леополдине, което вероятно й е разказано от майката. 

Но понеже Рудолф Щайнер е роден в 23:15 часа вечерта, не е възможно акушерката да е успяла да се върне, да се направи спешно кръщене, че и да се запише детето в регистъра до полунощ. Докато ако раждането е било на 25., то е съвсем логично кръщелното свидетелство да носи датата 27.02. 

Може някой да сметне, че това са дреболии, но ако се познава окултната биография на Рудолф Щайнер, то ще се види, че тези неща имат решаващо значение. Само в много тесен кръг той е споменал за едно важно за неговата индивидуалност обстоятелство, до което може да се стигне по духовноизследователски път - животът и окултната му биография са се развили в определена аналогия на този на Христос Исус.

Разбира се, не в буквален смисъл, но както при Христос Исус, при Щайнер са действали духовни сили, които желаят да отклонят човека от правомерното му развитие. Те още от раждането на определени индивидуалности искат да се намесят и осуетят задачата им. При раждането на Щайнер се проявила една на пръв поглед невзрачна личност, която била служител на тъмните ложи. Това е помощник-писарят в седалището на свещеника в съседната община Драшковец. Той извършил вписването, което до ден днешен тежи върху окултната и външна биография на Щайнер. Ето какви са истинските кръщелни данни:

Роден на 25.02.1861, кръстен на 27.02.1861 с името Рудолф Йозеф Лоренц.

Вместо това помощник-писарят вписва като рождена дата 27.02.1861, кръстен в същия ден с името Адолфус Йозефус Лауренциус
        image

Който си мисли, че става въпрос за случайно съвпадение, понеже тогава Адолф Хитлер още не е бил роден, се лъже, защото случайности няма и точно в този случай името Адолф, ако беше станало известно като име на духовния учител Рудолф Щайнер, щеше да осуети мисията му. Няма по-голяма противоположност от духовните импулси на един Рудолф от тези на един Адолф! Особено фатални са промените, които се правят в името и рождената дата на един човек, без неговото знание и разрешение, защото това би тласнало задачата му в съвсем друго русло - това представлява черна магия. Ние виждаме при Каспар Хаузер каква трагична роля имат фалшифицирането и укриването на истинските рождени данни за живота на един човек. Също като при Каспар Хаузер и животът на Рудолф Щайнер е трябвало да бъде тласнат в друго русло.

Какво се е целяло с тази промяна? Тази индивидуалност, която е била учител на Бялата ложа и по-късно е била наречена Рудолф Щайнер, не е слязла на земята при раждането на детето Рудолф, а е влязла по-късно в него. Затова фалшификацията в Драшковец е атака срещу съсъда, в който индивидуалността на учителя е трябвало да се изяви. Черните ложи знаят, че могат да осуетят мисията на един учител, като увредят неговия съсъд. Това е първият паралел с живота на Христос Исус, при когото Ирод заповядал избиването на младенците.

Знаем, че още от малък Рудолф Щайнер е имал ясновидска дарба и един ден той получил подробно вътрешно виждане за събитията, станали след раждането му. Пред очите му се разкрила тази фалшификация. Когато станал на 12 години той не отишъл в храма като Исус, но посетил мястото, където се е съхранявал онзи фалшифициран документ. Той помолил да види книгата с вписаните раждания. Едно 12годишно дете няма възможност да поиска промяна на данните, но то е знаело какво му предстои за в бъдеще. Родителите не са имали понятие за тази фалшификация, не са видели какво е било вписано в Драшковец и затова не са поискали да се направи корекция. През юли 1879 - един месец след получаване на свидетелството си за матура, Щайнер вече като 18годишен отива в Драшковец да поиска препис от регистъра, за да може да се запише за студент във Виена. Той настоял за корекция на данните при издаването на кръщелното свидетелство. Тогава все още бил на работа онзи служител на тъмните сили и само с огромната си азова сила Щайнер успял да предизвика правилното записване на собственото си име. Но за рождената дата това не му се удало и така на свидетелството остава фалшивата дата 27.02. Това е голяма беда, тъй като през целия си живот Щайнер е принуден да дава лъжлива дата за раждане... Ако антропософитв не освободят Щайнер от примката на фалшивата рождена дата, то това би довело до много нови беди за антропософското движение, каквито по същите окултни причини то е преживяло в миналото. 

Категория: История
Прочетен: 2178 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 26.02.2021 22:23

В едно от писмата си до членовете на Антропософското общество (“Към приятелите”), които Ита Вегман пише редовно през 1925 г., тя споделя своите впечатления от Бургенланд 1. Д-р Вегман посещава тази австрийска провинция, следвайки стъпките на предишна своя инкарнация. С помощта на медитации и специално създадени за нея стихове Рудолф Щайнер я е стимулирал да открива предните си прераждания, в които двамата са действали съвместно. В СС 233 Щайнер говори за един древен мистерийен център, разположен близо до местата, в които самият той е живял като млад. Според него към този мистериен център някога се е отправил на поход легендарният владетел на древния Урук Гилгамеш. Гилгамеш, Александър Велики и ученикът на Тома Аквински Реджиналдо от Пиперно, споменати в текста, са предни инкарнации на Ита Вегман, в които тя отново е била заедно с Рудолф Щайнер (инкарниран съотв. като Енкиду, Аристотел и Тома Аквински).

Писмо на Ита Вегман до членовете на АО от 13.9.1925 

В моята статия за Бургенланд1 и замъка Бернщайн обещах да разкажа повече за тази област и нейната история. 

    image

                                       Замъка Бернщайн (de.wikipedia.org)

Защо тя толкова ни привлича? Защо сме изкушени да я посетим, когато чуем за нея? За антропософите, искащи да изживеят историята, е важно знанието за Бургенланд, където са се разигравали исторически събития, пряко или непряко свързани с антропософията. Тук навсякъде се откриват следи, водещи към събитията, за които ни разказваше нашият учител Рудолф Щайнер: за похода към днешния Бургенланд, който Гилгамеш предприел, за да бъде посветен, за ордена на тамплиерите, споменати в мистерийните драми на Щайнер, за алхимичната мъдрост, живяла в розенкройцерството.

Всички тези спомени нахлуват в нас при посещението на Бургенланд. В областта все още е жива духовността и който има разбиране, може интензивно да преживее наново случилото се там преди столетия и хилядолетия. Ние бихме предпочели да изберем за изходна точка към Бургенланд Винер Нойщат - родината на онзи, който ни разкри наново мистериите - и да последваме стъпките на Рудолф Щайнер през Нойдьорфл и Зауербрун, за да ни преведат през властващите тук спомени.

Питаме се къде ли е бил мистерийният център на Гилгамеш, накъде водят стъпките? Към мината за антимон, е отговорът, прозвучал вътрешно. Повечето от нас сигурно знаят, че в своите мистерийни драми Щайнер говори за една мина за антимон, разположена близо до рицарски замък и тя все още може да се открие в Бургенланд - в окръг Айзенщат между двата рицарски замъка Бернщайн и Локенхаус.

image

image

Мината за антимон, закрита през 1990г. Желязото в нея и до днес понякога оцветява водата на близката рекичка в оранжево (brettl.at, oe24.at).

Тази мина ще ни разкрие нещо, си казваме ние. И когато разпитаме душевните си сили, от тях се издига наученото от Рудолф Щайнер за метала антимон. Важността на антимона и неговите космически и земни въздействия стига отчетливо до съзнанието и в душата тихо се надига ощастливяващо ни разбиране.

Според Рудолф Щайнер антимонът има защитни способности срещу подземните сили на електричеството и магнетизма. С това се назовава един много важен факт. Можем също да кажем, че антимонът има защитни сили срещу Ариман. Там, където има находища на антимон, Ариман, който властва в електричеството и земния магнетизъм, не може да въздейства силно на хората и тяхното обкръжение. В местност, подложена на въздействието на антимона, атмосферата е по-духовна и по-подходяща за мистериен култ.

От съвместното действие на силите на Меркурий, Венера и Луната на Земята се образува металът антимон и именно това планетно въздействие оказва върху човека хармонизиращо, регулиращо влияние. Ето защо можем да говорим за антимонизиращи сили, нахлуващи в човека отвъд Земята. Ако той е изложен по правилния начин на тяхното въздействие, получава антимонизиращата сила от космоса и тя е същата като тази, присъстваща в концентриран вид в метала антимон на Земята. Тази извънземна антимонизираща сила влияе на етерното тяло чрез лунните сили, на астралното тяло чрез силите на Венера и на аза чрез меркуриевите компенсиращи сили. Ако човекът не е подложен на нормалното взаимодействие на тези три планети, възникват противоположни влияния, които могат да причинят болести. И тогава извънземните антимонизиращи сили трябва да бъдат заместени чрез въвеждане на метала антимон в човешкия организъм. 

Качеството, субстанцията антимон, приложена вътрешно или външно върху организма в по-силно или по-слабо потенцирано количество - защото от значение е мястото на прилагането - ще помогне на човека, който се намира в определено отношение с планетите и се нуждае от действието на антимона. С антимона се въздейства профилактично или се премахва страданието. Той не бива да се прилага, преди да е настъпил един определен момент - когато извънземните антимонизиращи сили чрез промяна на планетното положение предизвикат обратно действащи сили, проявяващи се на различни места като болест в човешкия организъм.

Алхимиците са знаели това и антимонът е бил основното им средство за изцеляване на болни, тъй като те са били и лечители. В душата се издига споменът за Василий Валентин 2. Той винаги е говорил за унгарски антимон, а такъв не може да се намери никъде другаде в Унгария, освен в Бургенланд 3. Тъй че Василий Валентин е свързан с тази област и ако продължим да търсим, ще открием неговите следи или тези на последователите му. Те водят до замъка Бернщайн, където се е практикувала розенкройцерската алхимия и където и днес в алхимичните кухни се откриват предмети и остатъчни вещества.

Василий Валентин, легендарна личност от 14.-15. век, е бил по-скоро вдъхновител, чиито въздействия са стигнали по всяка вероятност до човек на име Етафиен Раутер. А според Рудолф Щайнер въвб Василий Валентин са продължавали да действат ученията на Аристотел и Александър, разцъфтели в Александрия и повлияли оттам върху западния свят. Василий Валентин пише за себе си, че давайки обет, е предприел едно трудно пътуване до испанския Сантяго де Компостела. След завръщането си той донесъл слава и почести на своя манастир със знанията, получени в Сантяго. А тези знания са мъдростта на Аристотел и Александър, вляла се в розенкройцерската химия, много от която може да се намери в отделни текстове на Тома Аквински, предал алхимичното познание на своя ученик и приятел брат Реджиналдо от Пиперно.  

Такива импулси се излъчват от мината за антимон в Бургенланд, но историята на областта не се изчерпва с тях. От антимона мислите ни се прехвърлят към медта. Има ли някъде в Бургенланд находища на мед, се питаме? И наистина такива има - недалеч от мината за антимон, в подножието на хълма Херцберг 3 се намира една медна мина и целият хълм е пронизан от този метал. 

Ако Гилгамеш е приел посвещението си в някакъв мистериен център в Бургенланд, този център трябва да е бил тук, където антимонът е създал духовната атмосфера. Той вероятно се е намирал на един хълм, където действат силите на медта, защото епосът разказва за това, че в Бургенланд Гилгамеш е намерил онази мистерия, която повтаря в метаморфозирал вид древните атлантски мистерии. Възоснова на епоса Рудолф Щайнер ни разказва, че Гилгамеш е получил просветление и познания, поемайки субстанции, които са го направили възприемчив към съответните знания.

Какви са тези субстанции, които могат да доведат до такова просветление? Пак от Рудолф Щайнер знаем, че това са метали, които внесени след определена обработка в организма, са в състояние да събудят у човека познавателните сили. Именно медта е могла да доведе халдееца с неговото специфично устройство до просветление, без да му навреди. Само халдейците, при които азът и астралното тяло още не са били напълно проникнали във физическото и етерното тяло, са могли безнаказано, т.е. без да се разболеят, да приемат метала мед за придобиване на знания. 

И така можем да разберем как в този мистериен център, наподобяващ атлантските, в които са действали планетни сили, чрез приемане на определена субстанция Гилгамеш е стигнал до знанието на посветения. 

Няма да сбъркаме, ако приемем, че т.нар. "Херцберг" 4 е мистерийният център на Гилгамеш. На върха на хълма са намерени специфично оформени и подредени камъни, които при по-внимателно вглеждане създават впечатлението, че са останки от някакъв друидски кръг. Отделни камъни са били издялани като триъгълници, а при разкопките са намерени и каменни групи, оформени и разположени под формата на петоъгълник. Херцберг се намира в окръга Айзенщат заедно с друг хълм на име Кимберг с подобни находки, от който се открива свободна гледка към звездното небе и към цялата околност чак до унгарските земи, Австрия, Щирия, Хърватска и Крайна.

В нас възниква прекрасно преживяване при посещението на тези места, където преди столетия и хилядолетия е живяла древната мъдрост и съвременната цивилизация още не е заличила безогледно спомените за онези древни времена. Тук дори не минава и влак и изолирано и скрито от света, всичко пази атмосферата на старите спомени. Така с повторното намиране на металите антимон и мед в Бургенланд ние отново можем пипнешком да потърсим пътя към изживяването на древната и средновековна история и мистерийните предания.

Ръководни мисли

Преработени в определена форма, металите притежават въздействия, които имат терапевтична употреба при днешното развитие на човечеството. Някога те са били използвани за придобиване на такива състояние на съзнанието, които водят до познаване на свръхсетивния свят.

Различията в употребата на металите се дължи на различното устройство на хората преди и сега. В предишните епохи човекът е бил по-скоро двоичен, тъй като азът и астралното тяло отчасти още са пребивавали в духовния свят и не са били здраво свързани с етерното и физическото тяло, както е при днешния човек. Затова и металните субстанции са действали по друг начин и не са прониквали чак до физическия организъм.

При днешния човек с неговата здрава връзка между аза, астралното, етерното и физическото тяло, в случай че не се използват внимателно при заболяване, а за придобиване на знания, тези субстанции предизвикват болестно състояние, освен ако, разбира се, човекът не е преминал през строго морално обучение.

1 Бургенланд или Градище, провинция в източната част на Австрия 

2 Василий Валентин, лат. Basilius Valentinus, е бил вероятно бенедиктински монах от ХIX век, автор на алхимични текстове. 

3 До 1918 областта Бургенланд е била част от Унгария. 

4 Щайнер взема названието "Херцберг" от един роман на Карл Ивелин, но всъщност въпросният хълм (височина 833м) е известен под името Щайнщюкл. Днес покрай него минава екопътека.

Категория: История
Прочетен: 1803 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 21.02.2021 14:59
В историята са известни редица случаи, когато от един народ се обособява друг. Това е станало напр. с Холандия, отделила се от немския народ и Португалия, откъснала се от испанския народ. Но там процесът е протекъл постепенно и под ръководството на духовния свят, а новосъздадените народи са получили собствена мисия, свързана с корабоплаването 1. Случаят с Македония е по-различен, тъй като до този момент не личи тя да има някаква собствена духовна мисия, а освен това отделянето й от България се случва в съвсем друга епоха. 

Началото на обособяването на Македония от България съвпада по време с дейността на една категория паднали духове, които се опълчват на правомерната еволюция. Според Рудолф Щайнер тези духове стават особено активни през ХIX век 2. Навсякъде по света правомерните архангели, ръководещи народите, сякаш са изтласкани и отслабени, а на тяхно място върху хората започват мощно да въздействат демонични същества. Всичко това е свързано от една страна с последиците от материализма, а от друга страна със свободата, дадена на човека в Михаиловата епоха. Заради правото ни на свободен избор архангелите вече не се намесват пряко в нашата дейност и не ни водят като марионетки. Днес те могат да работят за нас само дотолкова, доколкото ние успяваме да се издигнем до тяхната сфера. 3

Съществуват два вида неправомерни архангели - луциферични и ариманични. Както отделният човек има луциферичен и ариманичен двойник в астралното и етерното си тялотака и архангелите, ръководещи народите, имат двойници, наречени народни демони 4. За разлика от правомерните (правилно развитите) архангели, които ръководят народите, неправомерните архангели/народни демони не са развили всичките си седем члена, а само пет или шест. Щайнер казва, че тези духове са изхвърлени на земята, защото духовният свят няма нужда от тях. Затова те се движат сред хората и ги разрояват на националности, подбуждайки стремеж към ободобяване. Тези народни демони са останали на по-ниска степен на развитие и влияят върху отношението на хората към техния език. 5

Луциферичните народни демони действат чрез сили, сродни със сексуалността, които заслепяват и надделяват над ясното азово съзнание и събуждат в човека националистическа ярост. Ариманичните двойници на народния дух разцепват човечеството на националности, като предизвикват илюзия за различност. Те се стремят да овладеят отделни народни групи, да създадат разцепление сред тях и да ги тласнат към взаимна омраза. На демоните се дължи разкъсването на човечеството на езиково обособени националности. Тези духове въздействат върху групи от хора по такъв начин, че чрез отъждествяването си с езика те да станат фанатични защитници на своята националност. Народните демони са особено активни от ХIX в. насам, служейки на Ариман, който се противопоставя на Христовата цел да хармонизира съвместния живот на народите, въпреки техните различия. Ариман действа чрез Наполеон, от когото води началото си обособяването по национален признак. 6

Знаем, че етерното тяло на архангела се издига като облакоподобна аура над областите, обитавани от "неговите хора", а техните етерни тела са сякаш положени в архангелската аура 7. През Възраждането и непосредствено след Освобождението връзката на българите в Македония с българския архангел е жива. Те се чувстват принадлежащи към България и това проличава много добре в думите на големия български родолюбец Йордан Хаджиконстантинов-Джинот от Велес:

“И ако ме пита някой — школски человек ли си, или болгарин? Аз полноответам: болгарин съм. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство, прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе... Поради това аз съм болгарин и моето благородно болгарство не мя допуща да не бидам добр, затова имам вера и надежда и любов, и человечество, и учителство, сос което пуно делим роду моему... Аз съм болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които ся по долная Мизия, затова должни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкий болгари!" 8

Но политическата, а постепенно и нарастваща физическа отделеност от българския дух-водач му пречи да работи сред македонските българи така, както в останалата част от страната. С времето откъсването на македонските области от България води до отслабване на влиянието на българския архангел върху тях. Когато на хората им се пречи да поддържат връзка със своя архангел, с всяко следващо поколение тази връзка отслабва, което личи и от спомените на Елена Андреева - една от стенографките на “Бялото братство” по времето на Учителя Беинса Дуно, която е от Македония 9:

 В.К.: Вие как се възприемате сега, като българка или като македонка, дошла в България? Е. А.: Българка. Аз съм българка, бе. Българка съм. В.К.: В сегашната епоха след 1903 год. българите разбират, че като се каже Македония знаят, че това е етнографска и географска област, населена с българи. Но онези там в Македония по друг начин разглеждат нещата. Те са македонци, но не са българи. Та сега какви сте? Е.А.: Е, то е вече един спор политически, който стана. То е политическа работа това, което стана. В.К.: Но вие се възприемате като българка. Е.А.: Аз съм си българка. Българка съм. Майка ми ми е казвала „Бугари смекерко!" т.е. българи смещерко. В.К.: Този въпрос е много важен. Защото утре ще дойде някой и ще ми каже: Елена Андреева е македонка, а не е българка. Е.А.: Не, казвам ви. Не, бугари сме, майка ми така ми е казвала, щото ние не казваме българи-македонци, а бугари. Колко пъти ми е казвала: „Бугари сме, керко!"  

В областите, отцепени от българския архангел, започват да действат агресивно други духове. Тук спада и двойникът на сръбския архангел, тласкащ сърбите към мегаломанския стремеж за териториално разширение, залегнал в доктрината на Илия Гарашанин. За осъществяването й работят многобройните сръбски масонски ложи, в чиито ръце на практика е цялата сръбска политика от края на XIX и началото на ХХ в. 10. Елемент от нея е сърбизацията на българското население в неосвободените области на Македония. Това става с помощта на корумпираната османска местна власт и под благосклонния поглед на руските консулски служители: "Не трябва да си правим илюзии; в Македония и мало и големо знае, че турските власти позволяват изкуствено и чрез подкупи да се отварят сръбски училища само по настояването и подръжката на руските консули".11 

Сръбски училища се откриват дори и в селища, където въобще не живеят сърби. Както пише чешкият журналист Владимир Сис 12, докато през 1900г. в Македония е имало само 5000 сърбомакедонци, десет години по-късно те вече са наброявали 90000. Между 1929 и 1941г. сърбизацията е придвижена с административна реформа, според която части от Косово и Сърбия се обединяват с Македония под името Вардарска бановина. Така се създават условия за смесване на носителите на различни езици и налагане на сръбския като средство за общуване. 

Фактът, че т.нар. "македонски език" е създаден с декрет, говори ясно, че зад това действие стоят ариманични сили, които работят чрез законите. Тогава беше кодифициран вардарският диалект - най-отдалечен от българския книжовен език, който пък стъпва върху източните български говори. Следващата цел на създателите на "македонския език" беше да го обработят така, че да се заличи връзката му с българския език и в очите на носителите му и на останалия свят "македонският език" да бъде нещо различно от българския. А за определянето на това кое е самостоятелен език и кое е диалект, днешното ариманизирано човечество не използва само езикови фактори (които би трябвало да са водещи, защото езикът е животворящо същество, а не продукт за политическа употреба), но и политически. Затова и ролята на политическите фактори, намесващи се в езикознанието, нараства все повече. 

Ако се вземат под внимание само езиковите критерии, то македонският е друга, регионална форма на българския език. Разликите между него и българския са много по-малки и несъществени от разликите между някои немски диалекти. В това можем да се убедим, ако съпоставим от една страна книжовнонемския текст на молитвата "Отче наш" с неговите варианти на  платдийч (севернонемски диалект) и  цюритюч (швейцарски немски, в случая от гр. Цюрих), а от друга -  българския и македонския "Отче наш":
 image

Дори който не владее немски и няма представа как звучи Господнята молитва на тези твърде отдалечени един от друг диалекти, ще види, че различията между тях и книжовния немски са много по-големи, отколкото между българския и "македонския" език. Ето защо официалното становище на българските диалектолози е, че македонският е друга книжовна норма на българския език 13. По отношение на езиковите критерии това е съвсем правилно, защото македонският език” не е "резултат от естествен езиков развой, а политически продукт на една идеология от близкото минало." Той е създаден върху основата на българския книжовен език чрез съзнателно отдалечаване от него" и е плод на безпринципно езиково инженерство с явен политически привкус."(пак там). За безпринципността и зависимостта от политическата конюнктура говори и фактът, че официалното име на държавата Македония беше многократно променяно през последните години.

Особеностите на "македонския език" не са резултат от естествен езиков развой, а са нещо изкуствено, изработено в лабораторията на Коминтерна” (пак там), където впрочем беше изфабрикуван и молдовският език. 

Как се постигнаха различията на "македонския" спрямо българския език? Като се направиха промени в правописа - онази езикова област, която позволява реформиране чрез законови мерки. Въведоха се няколко нови букви по сръбски образец, с които македонските текстове стават видимо различни от българските.

На граматично ниво създателите на "македонския език" не можеха да направят нищо, макар че се опитаха да въведат сръбските падежи. Но граматиката е областта на езика, която е най-неподатлива на външни влияния и не може да се нахлузи току-така на друг език. А сръбският език е синтетичен, докато българският е единственият аналитичен славянски език. И именно тук проличава принадлежността на македонския към българския език като негов вариант - и в македонски, и в български (за разлика от сръбски) липсват падежи и инфинитив, има задпоставен член, а степенуването на прилагателните става с частиците по и най.

Македонският беше наводнен с думи и словоформи, които се различават значително от използваните в българския. На първо място го наситиха със сърбизми, които според известния македонски политик и литератор Любчо Георгиевски (Љупчо, както го пишат в Македония) съставляват 10% от македонската лексика, а още 10% са скритите сърбизми 14влада "правителство", здраво "здравей",  мора "трябва", исклучиво "изключително", односи "отношения".

Вкараха в ‘македонския език и огромно количество англицизми, романизми, интернационализми - и то такива, които не се използват в български или имат различен изглас у нас. Това на младите македонски филолози се представя като елемент на "модернизацията" на македонския 15, който се усещал от носителите на езика като архаичен и провинциален. Тази "модернизация" била средство, за да можел македонският език да оцелее. Всъщност истинската цел е да се отдалечи той от българския, така че и на езиково ниво да се изпълни критерият за самостоятелен език.

По мои наблюдения наводняването на македонската книжовна норма с чуждици се случва най-вече в областта на обществено-политическата лексика. Докато разговорната реч е съвсем разбираема за българите и най-много отделни думи да звучат архаично или смешно (сака "иска", чевли "обувки"), то езикът на македонските медии е подложен на интензивно насищане с чуждици, които не са характерни за българския. По правило те се възприемат с облик, който не съвпада със съответната българска форма: Брисел "Брюксел", вакцина "ваксина", карактер "характер", пензија "пенсия", резиме "резюме". Там, където няма как да се избегне звуковото сходство с българската дума, на помощ идват словообразувателните варианти: антички "античен", европски "европейски", светски "световен" (Светската здравствена организација "Световната здравна организация").

Ето някои изрази от македонските материали на "Дойче веле", които звучат много по-различно и чуждо за българското ухо в сравнение с цитираните по-горе думи на Йордан Хаджиконстантинов, написани през 1851г.актуелните проблеми ќе бидат решени, приватна лабораторија, пациентот е суспектен, владиниот портпарол негираше "правителственият говорител отричаше",  ургентни мерки "спешни мерки". 

Филипче вели дека сите вакцини се евалуираат, но дека сепак предност и се дава на европската мрежа на лаборатории и нивните вакцини. „Сметам дека сосема добро ќе ја спроведеме вакцинацијата“, дециден е министерот за здравство. "Филипче казва, че всички ваксини се оценяват, но все пак се предпочита европейската мрежа от лаборатории и техните ваксини. „Мисля, че ще извършим ваксинацията доста добре“, уверен е министърът на здравеопазването." 

В случая с Македония и нейното изпадане под въздействието на демони се проявява и една духовна закономерност - ако един народ бъде разделен от своя архангел, той губи смисъла на съществуването си и тръгва към националистическо втвърдяване и морална деградацияСтаващото оттатък границата показва, че протичат точно такива процеси, израз на които е и горенето на българското знаме на 14.1.2021. 

Какво бъдеще може да очаква македонците, които загубили връзката с българския архангел, търсят величието си в отдавна минали епохи и се опират на съмнителни медиумистични контакти с духа на Александър Македонски 16? Със сигурност недобро, ако продължават да се поддават на демоните и вървят по пътя на националистическа грандомания и омраза към България. А каква поука могат да вземат българите от съдбата на Македония? Най-вече да са будни и центрирани в Христос, без да залитат към фанатичност, високомерие, презрение или обратен национализъм, а да подхождат с истинско разбиране към процесите в Македония. Неправилно е на македонския национализъм, изграден изключително върху лъжи и фалшификации, да се отвръща със същотолкова отблъскващ български национализъм. Защото колкото повече българите се задълбочават само в националното, толкова повече свалят надолу своя архангел и стесняват съзнанието му. С народните демони можем да се борим само като ги осветляваме, като разкриваме техните действия и идентифицираме служителите им сред хората. Демонът става видим, когато насреща му излезе Христовият импулс, а когато е осветелен, той вече е обезсилен.


Използвана литература


Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 9.6.1910, Еренфрид Пфайфер, "Задачата на архангел Михаил”, 1946.

Срв. Рудолф Щайнер, СС 162, лекция от 18.7.1915. 

Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 9.6.1910. 

Срв. Рудолф Щайнер, СС 210, лекция от 7.1.1922. 

5 Срв. Рудолф Щайнер, СС 162, лекция от 18.7.1915.

6 Пак там.

Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 8.6.1910.

8 Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, "Цариградски вестник", 21.7.1851
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=801
 

9  “Изгревът на Бялото братство”, т.9, https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=3538&status=1&high=%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE#result_45555

10  Красноречиво свидетелство за твхната дейност се съдържа в книгата на Карл Хайзе "Масонството на Съглашението и Световната война", Базел, 1920, чието издаване Рудолф Щайнер финансира с 5000 шв. франка и написва предговора към първото издание. 

1Любомир Милетич, Един документ на руската политика спрямо Македония "(1897 г.)”, сп. "Македонски преглед ", 1928, г. IV, кн. 4

http://www.mni.bg/2018/06/ruskata-politika-kum-makedonia_21.html#more

12 Владимир Сис, “Македония”, 1918, цит. по Карл Хайзе "Масонството на Съглашението и Световната война", Базел, 1920

13 " За официалния език на република Северна Македония", София, 2020,  http://www.bas.bg/wp-content/uploads/2020/05/Za-oficialnia-ezik-na-Republika-Severna-Makedonia-Online-Pdf.pdf

14 Изказване в документалния филм на Весела Смилец “Подмененият език” -https://bntnews.bg/news/slozhnite-otnosheniya-sofiya-skopie-podmeneniyat-ezik-za-edin-nashenski-govor-koito-dnes-veche-trudno-razbirame-1090527news.html 

15 Срв. Константин-Йоан Младин 2017, "Романизацията като крачка към модернизация на македонския" https://bop.unibe.ch/linguistik-online/article/view/4120/6172

16 Вж. предния пост https://anthroposophie.blog.bg/history/2021/01/31/aleksandar-donski-i-duhyt-na-aleksandyr-makedonski.1747141

 

Категория: История
Прочетен: 2430 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 09.02.2021 10:40
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824237
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6142
Календар
«  Февруари, 2021  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728