Началото на обособяването на Македония от България съвпада по време с дейността на една категория паднали духове, които се опълчват на правомерната еволюция. Според Рудолф Щайнер тези духове стават особено активни през ХIX век 2. Навсякъде по света правомерните архангели, ръководещи народите, сякаш са изтласкани и отслабени, а на тяхно място върху хората започват мощно да въздействат демонични същества. Всичко това е свързано от една страна с последиците от материализма, а от друга страна със свободата, дадена на човека в Михаиловата епоха. Заради правото ни на свободен избор архангелите вече не се намесват пряко в нашата дейност и не ни водят като марионетки. Днес те могат да работят за нас само дотолкова, доколкото ние успяваме да се издигнем до тяхната сфера. 3

Съществуват два вида неправомерни архангели - луциферични и ариманични. Както отделният човек има луциферичен и ариманичен двойник в астралното и етерното си тяло, така и архангелите, ръководещи народите, имат двойници, наречени народни демони 4. За разлика от правомерните (правилно развитите) архангели, които ръководят народите, неправомерните архангели/народни демони не са развили всичките си седем члена, а само пет или шест. Щайнер казва, че тези духове са изхвърлени на земята, защото духовният свят няма нужда от тях. Затова те се движат сред хората и ги разрояват на националности, подбуждайки стремеж към ободобяване. Тези народни демони са останали на по-ниска степен на развитие и влияят върху отношението на хората към техния език. 5

Луциферичните народни демони действат чрез сили, сродни със сексуалността, които заслепяват и надделяват над ясното азово съзнание и събуждат в човека националистическа ярост. Ариманичните двойници на народния дух разцепват човечеството на националности, като предизвикват илюзия за различност. Те се стремят да овладеят отделни народни групи, да създадат разцепление сред тях и да ги тласнат към взаимна омраза. На демоните се дължи разкъсването на човечеството на езиково обособени националности. Тези духове въздействат върху групи от хора по такъв начин, че чрез отъждествяването си с езика те да станат фанатични защитници на своята националност. Народните демони са особено активни от ХIX в. насам, служейки на Ариман, който се противопоставя на Христовата цел да хармонизира съвместния живот на народите, въпреки техните различия. Ариман действа чрез Наполеон, от когото води началото си обособяването по национален признак. 6

Знаем, че етерното тяло на архангела се издига като облакоподобна аура над областите, обитавани от "неговите хора", а техните етерни тела са сякаш положени в архангелската аура 7. През Възраждането и непосредствено след Освобождението връзката на българите в Македония с българския архангел е жива. Те се чувстват принадлежащи към България и това проличава много добре в думите на големия български родолюбец Йордан Хаджиконстантинов-Джинот от Велес:

“И ако ме пита някой — школски человек ли си, или болгарин? Аз полноответам: болгарин съм. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство, прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе... Поради това аз съм болгарин и моето благородно болгарство не мя допуща да не бидам добр, затова имам вера и надежда и любов, и человечество, и учителство, сос което пуно делим роду моему... Аз съм болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които ся по долная Мизия, затова должни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкий болгари!" 8

Но политическата, а постепенно и нарастваща физическа отделеност от българския дух-водач му пречи да работи сред македонските българи така, както в останалата част от страната. С времето откъсването на македонските области от България води до отслабване на влиянието на българския архангел върху тях. Когато на хората им се пречи да поддържат връзка със своя архангел, с всяко следващо поколение тази връзка отслабва, което личи и от спомените на Елена Андреева - една от стенографките на “Бялото братство” по времето на Учителя Беинса Дуно, която е от Македония 9:

“ В.К.: Вие как се възприемате сега, като българка или като македонка, дошла в България? Е. А.: Българка. Аз съм българка, бе. Българка съм. В.К.: В сегашната епоха след 1903 год. българите разбират, че като се каже Македония знаят, че това е етнографска и географска област, населена с българи. Но онези там в Македония по друг начин разглеждат нещата. Те са македонци, но не са българи. Та сега какви сте? Е.А.: Е, то е вече един спор политически, който стана. То е политическа работа това, което стана. В.К.: Но вие се възприемате като българка. Е.А.: Аз съм си българка. Българка съм. Майка ми ми е казвала „Бугари сме, керко!" т.е. българи сме, щерко. В.К.: Този въпрос е много важен. Защото утре ще дойде някой и ще ми каже: Елена Андреева е македонка, а не е българка. Е.А.: Не, казвам ви. Не, бугари сме, майка ми така ми е казвала, щото ние не казваме българи-македонци, а бугари. Колко пъти ми е казвала: „Бугари сме, керко!"  

В областите, отцепени от българския архангел, започват да действат агресивно други духове. Тук спада и двойникът на сръбския архангел, тласкащ сърбите към мегаломанския стремеж за териториално разширение, залегнал в доктрината на Илия Гарашанин. За осъществяването й работят многобройните сръбски масонски ложи, в чиито ръце на практика е цялата сръбска политика от края на XIX и началото на ХХ в. 10. Елемент от нея е сърбизацията на българското население в неосвободените области на Македония. Това става с помощта на корумпираната османска местна власт и под благосклонния поглед на руските консулски служители: "Не трябва да си правим илюзии; в Македония и мало и големо знае, че турските власти позволяват изкуствено и чрез подкупи да се отварят сръбски училища само по настояването и подръжката на руските консули".11 

Сръбски училища се откриват дори и в селища, където въобще не живеят сърби. Както пише чешкият журналист Владимир Сис 12, докато през 1900г. в Македония е имало само 5000 сърбомакедонци, десет години по-късно те вече са наброявали 90000. Между 1929 и 1941г. сърбизацията е придвижена с административна реформа, според която части от Косово и Сърбия се обединяват с Македония под името Вардарска бановина. Така се създават условия за смесване на носителите на различни езици и налагане на сръбския като средство за общуване. 

Фактът, че т.нар. "македонски език" е създаден с декрет, говори ясно, че зад това действие стоят ариманични сили, които работят чрез законите. Тогава беше кодифициран вардарският диалект - най-отдалечен от българския книжовен език, който пък стъпва върху източните български говори. Следващата цел на създателите на "македонския език" беше да го обработят така, че да се заличи връзката му с българския език и в очите на носителите му и на останалия свят "македонският език" да бъде нещо различно от българския. А за определянето на това кое е самостоятелен език и кое е диалект, днешното ариманизирано човечество не използва само езикови фактори (които би трябвало да са водещи, защото езикът е животворящо същество, а не продукт за политическа употреба), но и политически. Затова и ролята на политическите фактори, намесващи се в езикознанието, нараства все повече. 

Ако се вземат под внимание само езиковите критерии, то македонският е друга, регионална форма на българския език. Разликите между него и българския са много по-малки и несъществени от разликите между някои немски диалекти. В това можем да се убедим, ако съпоставим от една страна книжовнонемския текст на молитвата "Отче наш" с неговите варианти на  платдийч (севернонемски диалект) и  цюритюч (швейцарски немски, в случая от гр. Цюрих), а от друга -  българския и македонския "Отче наш":
 

Дори който не владее немски и няма представа как звучи Господнята молитва на тези твърде отдалечени един от друг диалекти, ще види, че различията между тях и книжовния немски са много по-големи, отколкото между българския и "македонския" език. Ето защо официалното становище на българските диалектолози е, че македонският е друга книжовна норма на българския език 13. По отношение на езиковите критерии това е съвсем правилно, защото “македонският език” не е "резултат от естествен езиков развой, а политически продукт на една идеология от близкото минало." Той е създаден върху основата на българския книжовен език чрез съзнателно отдалечаване от него" и е “плод на безпринципно езиково инженерство с явен политически привкус."(пак там). За безпринципността и зависимостта от политическата конюнктура говори и фактът, че официалното име на държавата Македония беше многократно променяно през последните години.

Особеностите на "македонския език" не са резултат от естествен езиков развой, а са нещо изкуствено, “изработено в лабораторията на Коминтерна” (пак там), където впрочем беше изфабрикуван и молдовският език. 

Как се постигнаха различията на "македонския" спрямо българския език? Като се направиха промени в правописа - онази езикова област, която позволява реформиране чрез законови мерки. Въведоха се няколко нови букви по сръбски образец, с които македонските текстове стават видимо различни от българските.

На граматично ниво създателите на "македонския език" не можеха да направят нищо, макар че се опитаха да въведат сръбските падежи. Но граматиката е областта на езика, която е най-неподатлива на външни влияния и не може да се нахлузи току-така на друг език. А сръбският език е синтетичен, докато българският е единственият аналитичен славянски език. И именно тук проличава принадлежността на македонския към българския език като негов вариант - и в македонски, и в български (за разлика от сръбски) липсват падежи и инфинитив, има задпоставен член, а степенуването на прилагателните става с частиците по и най.

Македонският беше наводнен с думи и словоформи, които се различават значително от използваните в българския. На първо място го наситиха със сърбизми, които според известния македонски политик и литератор Любчо Георгиевски (Љупчо, както го пишат в Македония) съставляват 10% от македонската лексика, а още 10% са скритите сърбизми 14: влада "правителство", здраво "здравей",  мора "трябва", исклучиво "изключително", односи "отношения".

Вкараха в ‘македонския език” и огромно количество англицизми, романизми, интернационализми - и то такива, които не се използват в български или имат различен изглас у нас. Това на младите македонски филолози се представя като елемент на "модернизацията" на македонския 15, който се усещал от носителите на езика като архаичен и провинциален. Тази "модернизация" била средство, за да можел македонският език да оцелее. Всъщност истинската цел е да се отдалечи той от българския, така че и на езиково ниво да се изпълни критерият за самостоятелен език.

По мои наблюдения наводняването на македонската книжовна норма с чуждици се случва най-вече в областта на обществено-политическата лексика. Докато разговорната реч е съвсем разбираема за българите и най-много отделни думи да звучат архаично или смешно (сака "иска", чевли "обувки"), то езикът на македонските медии е подложен на интензивно насищане с чуждици, които не са характерни за българския. По правило те се възприемат с облик, който не съвпада със съответната българска форма: Брисел "Брюксел", вакцина "ваксина", карактер "характер", пензија "пенсия", резиме "резюме". Там, където няма как да се избегне звуковото сходство с българската дума, на помощ идват словообразувателните варианти: антички "античен", европски "европейски", светски "световен" (Светската здравствена организација "Световната здравна организация").

Ето някои изрази от македонските материали на "Дойче веле", които звучат много по-различно и чуждо за българското ухо в сравнение с цитираните по-горе думи на Йордан Хаджиконстантинов, написани през 1851г.: актуелните проблеми ќе бидат решени, приватна лабораторија, пациентот е суспектен, владиниот портпарол негираше "правителственият говорител отричаше",  ургентни мерки "спешни мерки". 

Филипче вели дека сите вакцини се евалуираат, но дека сепак предност и се дава на европската мрежа на лаборатории и нивните вакцини. „Сметам дека сосема добро ќе ја спроведеме вакцинацијата“, дециден е министерот за здравство. "Филипче казва, че всички ваксини се оценяват, но все пак се предпочита европейската мрежа от лаборатории и техните ваксини. „Мисля, че ще извършим ваксинацията доста добре“, уверен е министърът на здравеопазването." 

В случая с Македония и нейното изпадане под въздействието на демони се проявява и една духовна закономерност - ако един народ бъде разделен от своя архангел, той губи смисъла на съществуването си и тръгва към националистическо втвърдяване и морална деградация. Ставащото оттатък границата показва, че протичат точно такива процеси, израз на които е и горенето на българското знаме на 14.1.2021. 

Какво бъдеще може да очаква македонците, които загубили връзката с българския архангел, търсят величието си в отдавна минали епохи и се опират на съмнителни медиумистични контакти с духа на Александър Македонски 16? Със сигурност недобро, ако продължават да се поддават на демоните и вървят по пътя на националистическа грандомания и омраза към България. А каква поука могат да вземат българите от съдбата на Македония? Най-вече да са будни и центрирани в Христос, без да залитат към фанатичност, високомерие, презрение или обратен национализъм, а да подхождат с истинско разбиране към процесите в Македония. Неправилно е на македонския национализъм, изграден изключително върху лъжи и фалшификации, да се отвръща със същотолкова отблъскващ български национализъм. Защото колкото повече българите се задълбочават само в националното, толкова повече свалят надолу своя архангел и стесняват съзнанието му. С народните демони можем да се борим само като ги осветляваме, като разкриваме техните действия и идентифицираме служителите им сред хората. Демонът става видим, когато насреща му излезе Христовият импулс, а когато е осветелен, той вече е обезсилен.

Използвана литература

1 Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 9.6.1910, Еренфрид Пфайфер, "Задачата на архангел Михаил”, 1946.

2 Срв. Рудолф Щайнер, СС 162, лекция от 18.7.1915. 

3 Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 9.6.1910. 

4 Срв. Рудолф Щайнер, СС 210, лекция от 7.1.1922. 

5 Срв. Рудолф Щайнер, СС 162, лекция от 18.7.1915.

6 Пак там.

7 Срв. Рудолф Щайнер, СС 121, лекция от 8.6.1910.

8 Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, "Цариградски вестник", 21.7.1851
https://www.strumski.com/biblioteka/?id=801 

9  “Изгревът на Бялото братство”, т.9, https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=3538&status=1&high=%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE#result_45555

10  Красноречиво свидетелство за твхната дейност се съдържа в книгата на Карл Хайзе "Масонството на Съглашението и Световната война", Базел, 1920, чието издаване Рудолф Щайнер финансира с 5000 шв. франка и написва предговора към първото издание. 

11 Любомир Милетич, “Един документ на руската политика спрямо Македония "(1897 г.)”, сп. "Македонски преглед ", 1928, г. IV, кн. 4, 

http://www.mni.bg/2018/06/ruskata-politika-kum-makedonia_21.html#more

12 Владимир Сис, “Македония”, 1918, цит. по Карл Хайзе "Масонството на Съглашението и Световната война", Базел, 1920

13 " За официалния език на република Северна Македония", София, 2020,  http://www.bas.bg/wp-content/uploads/2020/05/Za-oficialnia-ezik-na-Republika-Severna-Makedonia-Online-Pdf.pdf

14 Изказване в документалния филм на Весела Смилец “Подмененият език” -https://bntnews.bg/news/slozhnite-otnosheniya-sofiya-skopie-podmeneniyat-ezik-za-edin-nashenski-govor-koito-dnes-veche-trudno-razbirame-1090527news.html 

15 Срв. Константин-Йоан Младин 2017, "Романизацията като крачка към модернизация на македонския" https://bop.unibe.ch/linguistik-online/article/view/4120/6172

16 Вж. предния пост https://anthroposophie.blog.bg/history/2021/01/31/aleksandar-donski-i-duhyt-na-aleksandyr-makedonski.1747141