Изследванията на рака са идентифицирали стотици различни вещества и физични процеси (радиация, многократно изгаряне и др.), които могат да причинят рак. Безкрайни усилия са посветени на това да се открие какъв общ клетъчен ефект имат всички тези много различни канцерогенни агенти, който им позволява да превърнат доброкачествената клетка в злокачествена. Този общ знаменател не беше намерен. Но изглежда, че всички те имат една неочаквана обща черта: повечето са създадени от хората. Радиоактивни вещества, разбира се, съществуват и в природата, но те се намират дълбоко в планините, където не могат да навредят на хората. Човекът е този, който ги изнася от планините. “Веществото-майка", първоначалният природен продукт, например въглища, само по себе си не съдържа никакви канцерогенни вещества. 3

Защо такива създадени от човека вещества причиняват рак? Човешкият организъм е приспособен към природата, но не и към синтетичните вещества и физичните процеси, създадени от човека. Затова, особено когато организмът е отслабен, той не може да ги разпознае като чужди и да ги унищожи или изолира. Тогава тези чужди агенти могат да разхлабят душата-дух от някоя част на тялото, оставяйки клетките там недостъпни за имунната система. Тези клетки отново попадат под действието на природните закони, като губят своята диференциация и се размножават. Възниква тумор. Следователно туморът е "залив на външния свят" вътре в организма (Рудолф Щайнер).

Това ни помага да разберем как за първи път се появява ракът. Дедиференциацията на клетките не е причинена пряко от самите канцерогенни агенти. Те са само задействащи фактори. Общото между всички тях е, че могат да разхлабят връзката на имунната система с клетките и именно това по-късно причинява рака: откъсването на имунната система от клетките. А то може да се случи само при отслабена имунна система. Това обяснява защо например не всички закоравели пушачи заболяват от рак на белия дроб, въпреки че са изложени на подобни високи нива на канцерогенни вещества. Както при всеки вреден фактор (отрова, бактерии и др.), когато количеството на канцерогените надхвърли определено ниво, това твърдение повече не може да се приложи - имунната система е претоварена. 

И все пак днес ние непрекъснато сме изложени на въздействието на синтетични продукти. С храната си поглъщаме торове, инсектициди, оцветители, консерванти и т.н., а с дишането вдишваме изгорелите газове на двигателите. В допълнение към това вездесъщите визуални и слухови стимули на телевизията, компютрите, постоянният музикален фон и т.н. представляват непреодолимо предизвикателство за организма. Важно е да сме наясно с тези канцерогенни влияния и по възможност да ги избягваме - не защото действат директно върху клетките, а защото натоварват имунната система. 

Как действа имунната система? Чрез топлина. Топлината разтваря - от твърдия лед тя прави течна вода, а от нея - пара. Благодарение на способността си да разтваря, топлината създава пространство, в което организмът може да изгради нова собствена субстанция отново под ръководството на аза.

Когато нещо чуждо - например дървена тресчица - попадне в пръста ни, имунната система създава локално възпаление на това място. Ако нещо чуждо навлезе по-дълбоко, в кръвния поток, заплашвайки да се разпространи в цялото тяло, имунната система създава затопляне в цялото тяло: от умерено повишена телесна температура до висока температура (над 39°C). Независимо от причината, независимо дали става въпрос за полени, бактерии или недиференцирани клетки, тялото винаги реагира с топлина, за да разтвори чуждия елемент. Ето защо локалното възпаление и треската са в състояние да лекуват и рак.

Когато имунната система изгуби силата си да произвежда топлина, туморът се разраства. Туморът не е болестта, а само неин симптом, нейна проява. Самата болест има своя произход на съвсем различно място от тумора - в периферията, в имунната система.

По този начин ракът е “крадец", възползвал се от ситуацията - той не влиза в къщата, защото го иска и е положил големи усилия да се подготви предварително. Това би било истинско зло. Не, ракът просто влиза в къщата, защото вратата е оставена широко отворена. Стопанинът на къщата - имунната система - е твърде слаб.

Върху какво се фокусират изследванията на рака?

Изследванията на рака търсят причината за него в тумора, в прекомерния растеж. Какво предизвиква този растеж? Клетъчното делене. А откъде произлиза клетъчното делене? От клетката - по-точно от ядрото на клетката. Поради тази причина изследванията на рака се съсредоточават изцяло върху клетъчното ядро, изучавайки го щателно във все по-малки компоненти - от хромозомите и техните гени до ДНК и нейната структура.

Но ракът не е болест на клетката, както задръстването не е болест на автомобилите. Изучаването на двигателите през целия живот няма да помогне да се разбере защо движението по пътищата е извън контрол. Задръстването се получава от отношенията между автомобилите.

Изследването на рака прилича на това на алкохолика, който търси ключовете си през нощта под уличната лампа заедно с някой друг, дошъл да му помогне. След безрезултатното търсене помощникът пита алкохолика дали е сигурен, че ги е загубил точно тук. “Не”, отговаря алкохоликът, “загубих ги ей там” и посочва в тъмнината. "Тогава защо търсим тук?", пита помощникът. "Защото тук има светлина", казва алкохоликът, “а пък там е тъмно!" За изследването на рака в клетката има светлина. Под микроскопа се виждат всички компоненти на клетъчното делене. Там, в имунната система, е тъмно. В тази "светлина" обаче изследванията на рака никога няма да открият причината за рака по простата причина, че тя не е там. Това е трагедията на нашето време.

Терапия на рака

Вследствие на това конвенционалната терапия на рака се фокусира върху унищожаване на растежа, върху убиване на растящия тумор: Това е подходът на хирургията, радиацията и химиотерапията, при който “се реже, изгаря и отравя”. По-новата имунотерапия не добавя нищо съществено различно, само дето борави с антитела и други имунни вещества, произведени от бактерии или дрожди. При този процес имунната система е силно отслабена заедно с целия организъм. Фактът, че тези мерки действат незабавно и туморът първоначално регресира за много кратко време, е само резултат от тази разрушителна сила. Въпреки това и рецидивът е предварително програмиран, именно защото имунната система също е засегната. Тогава е логично, че единствената цел на конвенционалната медицина може да бъде удължаването на живота, а не излекуването. Терминът "излекуван" се прилага - дори и в статистиката - към всеки случай, при който оцелее над пет години, дори и да е само пет години и един ден. Малцината пациенти, които не страдат от рецидив, имат този късмет не благодарение на терапията, а въпреки нея.

От трите конвенционални мерки операцията е далеч най-слабо натоварваща за организма. При надхвърляне на определен размер (2 см) отстраняването на тумора дори може да бъде оправдано. Това временно освобождава имунната система от задачата да държи под контрол голямото количество размножаващи се клетки. Преди анестезия е препоръчително черният дроб да се предпази с Carduus marianus. (Например Legalon® Madaus 156 мг, по една капсула 3 пъти дневно, от една седмица преди операцията до четири седмици след нея.)

Заздравяването на рани също може да бъде значително подобрено чрез употребата на арника. (Arnica D3 на “Weledа”, ампули, подкожно инжектиране ежедневно от първия ден след операцията за общо 7 дни, след това 3 пъти седмично за още три седмици. Употребата на перорален разтвор има по-слаб ефект, 10 капки 5 пъти дневно през първата седмица, след това 3 пъти дневно в продължение на още три седмици.)

При случаи с големи тумори обаче оперативната намеса вече не е от полза. Напротив, туморът вече не може да бъде отстранен като цяло. Защитната капсула около него се прорязва и отваря, което позволява на раковите клетки да се разпространяват свободно.

Моят личен опит

През 1989 г. в медицинския факултет в Аржентина, където преминах по-голямата част от обучението си по медицина, имаше лекция по патология на рака. Професорът смяташе за важно да информира студентите по медицина, че химиотерапията и лъчетерапията не са решение, че ние нямаме решение за рака. Като лекари, които започват кариерата си, не бивало, подобно на неспециалистите, да си правим илюзии в това отношение. На въпроса защо това не се оповестява публично, той отговори, че не би било редно да се тревожат хората. След това дойде възражението, защо хората се лекуват безсмислено с такива токсични вещества, защо не се използват по-щадящи, по-разумни методи. Отговорът му беше, че след оръжейната индустрия и трафика на наркотици третата по големина икономическа сила в света е химиотерапията. И в действителност химиотерапията остава изключително скъпа до днес. Една бутилка струва около 1000 долара и се прилага на всеки три седмици. А новата имунотерапия е още по-скъпа и излиза около 10 000 долара на всеки три седмици. Днес здравноосигурителните дружества се сриват отчасти заради това. Мощният икономически интерес не може да бъде отречен. 

Изследванията  

Факт е, че почти няма изследвания на нови лекарства за рак (повечето от тях имунотерапевтични), които да не са финансирани от фармацевтичната индустрия, която печели от тези лекарства. Следователно техните резултати са определени от самото начало. Независими изследователи неведнъж са съобщавали за многобройните методи на умишлена измама при тези проучвания. Тук ще бъдат посочени три примера.

При тестването на ново лекарство за рак една група пациенти се сравнява само с група, приемаща друго, по-старо лекарство - не и с група, която не получава никакви лекарства за рак или само плацебо. Това нарушава научното правило. При тестване на ново лекарство групата пациенти, получаващи новото лекарство, трябва да се сравнява с контролна група, която не приема подобно лекарство. Оправданието, което се дава в този случай, е, че би било неетично да се лишат пациентите с рак от конвенционалнотолечение. Това обаче се основава на предположение, което вече е ненаучно - предположението, че пациентът ще живее по-кратко без конвенционалните лекарства за рак. Това първо трябва да се докаже.

Друг пример е критерият за "преживяемост без влошаване”. Такива проучвания се фокусират върху продължителността на периода, през който болестта не се влошава или туморът не се появява отново, а не върху това с колко се удължава животът. Дозата на изследваното противораково лекарство се определя на токсично ниво, така че времето, преди да се появи нов тумор, да се забави възможно най-дълго. Щом той се появи, се счита, че изследването е постигнало целта си и се прекратява. С ранното приключване на изследването този подход прикрива действителното време на смъртта, която често настъпва по-рано в сравнение с контролната група, използваща по-старото лекарство. С други думи, този вид проучване може да скрие ефекта на съкращаване на живота. Въпреки това то ще бъде предпочетено за терапия, тъй като преживяемостта без влошаване е по-дълга, въпреки че общото време на преживяемост е по-кратко, което не дава на пациента никаква полза. 

Трети пример е напълно "законният" метод за започване на проучване с "начална фаза". Раковото лекарство се дава първо на група пациенти. Тези от тях, които проявяват забележими странични ефекти, се изключват от проучването. След това изследването се провежда само с пациентите, които са понесли добре лекарството. Резултатите от този вид проучване тогава ще гласят, че лекарството има “ниско ниво на странични ефекти". Това е начинът, по който се провеждат изследванията. 4  

Токсичност на химиотерапията 

Химиотерапията е най-често използваното средство в терапията на рака. Тя е толкова токсична, че в болниците е обособено специално помещение единствено за инжектиране на този разтвор в бутилка с физиологичен разтвор. Отворът на флакона със субстанцията за химиотерапия е запечатан с херметична гумена капачка. Течността може да се вкара в спринцовката само с игла, която пробива капачката. След това без никаква възможност за контакт тя се прехвърля в също така запечатана бутилка с физиологичен разтвор. Въпреки тези предпазни мерки, преди да извърши манипулацията, лекарят трябва да влезе в това специално помещение и допълнително да покрие себе си и дрехите си буквално от главата до петите със специални защитни тъкани. След това прехвърлянето може да се извърши само зад въздушна стена ("ламинарен въздушен поток"), която издухва плоска въздушна струя, за да предпази допълнително лекаря,който също носи защитна респираторна маска, от всякаква възможност за вдишване на веществото. 

Празният флакон за химиотерапия се запечатва в две дебели пластмасови торбички и се изхвърля в специален съд за опасни отпадъци, за да се предотврати и най-малкото замърсяване на питейната вода. След това лекарят сваля цялото защитно облекло с изключение на ръкавиците и отива при пациента. И сега същото това вещество, което в никакъв случай не бива да се вдишва или поглъща (дори и при най-висока степен на разреждане), преминава в кръвообращението на друг човек чрез интравенозна инфузия, влизайки в пряк контакт с всичките му органи. Въпреки всички допълнителни медикаменти, които се дават за предотвратяване на страничните ефекти, скоро след химиотерапията се появява повръщане, което е толкова трудно да се контролира - ако не след първата химиотерапия, то при следващите. Това е отчаяният опит на организма да се детоксикира. А ако по погрешка химиотерапията не попадне във вената и остане в околната тъкан (екстравазация), тя е толкова разяждаща, че води до незабавна смърт на тъканите (некроза) и свързаната с това болка.

През 1909 г. Рудолф Щайнер казва на лекаря Ойген Колиско: "Просто оставете медицината да продължи да се развива по този материалистичен начин. Ако можехте да видите какво ще се случи след 40 години, щяхте да се ужасите от бруталността, с която тази медицина ще продължи да съществува под формата на смърт, с която хората ще бъдат "лекувани" с това лекарство." 5 Химиотерапията е разработена около 1950 г., след Втората световна война, 40 години след изричането на тези думи. Ендоксанът® (циклофосфамид), едно сравнително "леко" химиотерапевтично лекарство, използвано и до днес като стандартно лекарство срещу рак на гърдата, левкемия, лимфом, рак на белия дроб и други, всъщност е химическо производно на иприта - смъртоносно оръжие, използвано и през двете световни войни за убиване на хора.

Какви са по-нататъшните последици от тези токсини? Един проблем, който и до днес не е решен, е, че тези субстанции наистина попадат в питейната вода и я замърсяват - чрез екскрементите на пациентите.Пречиствателните съоръжения за отпадъчни води не са проектирани така, че да откриват и неутрализират тези токсини, ако това изобщо е възможно. Когато пациентът почине след химиотерапия, за да се предотврати замърсяването на водата тялото се полага поне в изключително сигурен запечатан ковчег. При кремация прави впечатление, че тялото на пациент, лекуван с химиотерапия, не изгаря лесно. Необходими са няколко опита, за да се запали то. Изглежда, че химиотерапията има силно консервиращо действие върху тялото.

Тези факти трябва да бъдат оповестявани, преди хората да изберат дали да се подложат на химиотерапия, те не бива да се премълчават. В противен случай хората ще вземат решения, без да знаят какво правят. 

Какво трябва да се направи? 

Ако причината за рака е локална слабост на имунната система, а туморът е само неин симптом, основният фокус на лечебната терапия трябва да бъде върху укрепване на имунната система и избягване на всичко, което я отслабва. Оперативната намеса може да подпомогне това, но сама по себе си тя не лекува. Ето защо туморът се връща. Може да се наложи лъчетерапия, както например при рак на костите заради болката от метастазите в костите или при бърз растеж (при саркома, рядък вид рак). Трябва да се прилага обичайната дневна доза, тъй като само тя ще спре растежа на рака на костите. Въпреки това този вид лечение трябва да се провежда само за половината от обичайната продължителност, например една седмица и половина вместо три. По този начин имунната система ще се предпази от прекомерно увреждане и може да бъде подсилена с други средства. С оглед на описаните по-горе факти, по моя преценка имунотерапията и особено химиотерапията са твърде вредни, за да бъдат използвани. 

Различен вид терапия 

Как може да се укрепи имунната система? Началният сигнал за цялата имунна система е високата температура (над 39°C) - т.е. топлината, която се генерира сама. След това белите кръвни клетки заливат съдовата система и се активират от топлината. Високата температура е истинска тренировка за цялата имунна система. Освен това самата топлина директно унищожава протеините, включително тези на бактериите и вирусите, които са изградени предимно от протеини. Микробиологът Андре Лвов получи Нобелова награда през 1965 г. защото посочи този факт. Фактът е известен, обаче по никакъв начин не се взема предвид в практиката. Температура над 38,5°C и до днес продължава да се потиска рутинно с медикаменти срещу треска. 

Треската обаче не само укрепва имунната система и унищожава бактериите и вирусите, но дори разрушава протеините на туморните клетки. Тази антагонистична връзка между треската и рака дори е била известна по-рано. В края на XIX в. е било забелязано, че малкото спонтанни излекувания от рак почти винаги са настъпили след силно фебрилно заболяване като пневмония или червен вятър. В същото време е установено, че хората, които са се разболели от рак, почти никога не са преживявали фебрилно заболяване през живота си и особено нито едно от детските заболявания. 6 От друга страна, хора, прекарали малария с нейните повтарящи се епизоди на висока температура или туберкулоза с повишена температура, или дори само хора с хипертиреоидни състояния с повишена базална телесна температура, не са заболявали от рак, или са заболявали само в редки случаи. Тази тенденция на липса на треска сред пациентите с рак е получила името "афебрилна диатеза". Установено е, че сред тях рядко се срещат и локални възпаления като абсцеси, възпаления на нокътните легла или алергии. Дори пчеларите, които редовно са ужилвани от пчели, са по-малко податливи на рак. Тези констатации подтикват към създаването на "индекс на инфекциозните заболявания", регистриращ броя на инфекциите, през които са преминали пациентите през живота си. При пациентите с рак тук има просто "празна анамнеза" - липсват прекарани инфекциозни заболявания.

Това е така и до днес. Типичните пациенти с рак дори показват субнормална температура. Сутрин, преди да станат от леглото, преди да настъпи топлината на мускулната активност, тяхната базална температура (измерена ректално) е под 36,0°C. Нормалното ритмично покачване на температурната крива в 15:00-16:00 ч., при което температурата се повишава с 0,5°C и отново спада в ранните сутрешни часове, при пациентите с рак често отсъства. Техните криви остават плоски. Ракът е "студено" заболяване. Злокачественият тумор може да се различи от доброкачествения дори и чрез палпация, защото в повечето случаи той е твърд като камък. Студът и твърдостта са атрибути на раковото заболяване.

Терапия с висока температура 

От 1890 г. до около 1940 г. пациентите с рак са били лекувани чрез предизвикване на висока температура. Разредени фрагменти от бактерии на еризипел (червен вятър, Streptococcus pyogenes) са били инжектирани в кръвния поток на пациента. Тъй като бактериите са били разградени и следователно мъртви, те не са могли да се възпроизвеждат и да причиняват вреди. Имунната система обаче реагирала на наличието на бактериални фрагменти в кръвта с висока температура. След по-малко от час тези фрагменти били унищожавани и темпераурата спадала. Това била контролирана треска, треска "по желание”. Водещите фигури на този метод са Уилям Коули в Ню Йорк и Вилхелм Буш в Берлин. Те постигнали изумителни успехи с тази терапия, за което свидетелства задълбочената работа на дъщерята на Коули, която също е лекар. 7 Пациентите са живели десетилетия наред и не са умирали от рак. С други думи, това са били действителни изцеления, а не просто удължаване на живота.

След Втората световна война навлизат радиацията и химиотерапията. Интензивната разрушителна сила на тези мерки доведе до по-бърз "успех" от терапията с треска, но това, което главно доведе до победата им в медицината, беше простата привлекателност на тяхната логика: Ако има тумор, изгорете го или го отровете. Но по нея е невъзможно да се разбере антагонистичната връзка между треската и рака, без да се схване природата на полярността. 

Какво е полярност? 

Две съществуващи полярни сили като топлината и студа първоначално са образували заедно единство. Някога те не са присъствали като топлина и студ, а са били недиференцирани. По-късно те се диференцират в две противоположни крайности и единството се разкъсва. 

    

Фигура 8. Полярност: От недиференцираното единство се отделят два противоположни полюса. 

И все пак те запазват първоначалната си връзка. Промяната в едната от тях предизвиква непосредствена противоположна промяна в другата. Те са свързани като двете блюда на везната. Когато от едното се отнеме тежест, другото трябва да се наклони. Когато тежестта се върне в първото блюдо, второто се повдига до уравновесена позиция.             

Фигура 9. Когато тежестта се върне в лявото блюдо, дясното се повдига до уравновесена позиция. 

Ракът е "студено" заболяване, а треската, топлината, е неговият лек. Тя действа не само косвено, укрепвайки имунната система, но и пряко, като унищожава раковите клетки. Образно казано, раковите клетки се топят "като масло на слънце".

Не поради неуспехите на терапията с треска, а въпреки успехите ѝ, поради неразбиране на нейното функциониране, радиацията и химиотерапията се превърнаха в общоприети методи. В резултат на товацелта на терапията на рака се измести от излекуване към удължаване на живота. Терапията с треска повече или по-малко изпадна в забвение. Въпреки това тя продължава да се практикува и днес сред малки групи лекари и да дава добри резултати. 8 

Страхът от повишената температура 

Този страх е попречил да се приеме благотворното действие на треската срещу рака, а чрез рутинното й потискане косвено дори е насърчил развитието му. Произходът на този страх се крие в епидемиите през Средновековието, които са били съпровождани с висока температура. Важно е обаче да се признае, че тези пациенти не са умирали от самата треска, а от основното заболяване. Треската е била неуспешният опит на организма да преодолее болестта. Хората са умирали не заради, а въпреки треската. Но страхът от нея е останал и до днес, дори в медицината.

Парадоксът на "лечебната болест", идеята, че една болест -  треската - може да излекува друга болест - рака, просто не се вписва в еднопосочното мислене на нашата епоха: че причината предизвиква следствие. Този друг начин на мислене не е логически, а биологичен. Треската е най-важният начин, по който тялото се самолекува.

Високата температура не е опасна. Човек не може да умре от нея. Смъртта от самата треска е абсолютна рядкост. Проблемът не е в самата треска, а това, че тя принуждава сърцето да бие по-бързо.  

За всеки градус повишена температура сърцето трябва да бие с десет удара по-бързо в минута. Това означава, че ако сърцето бие 70 пъти в минута при 37°C, то ще бие 100 пъти в минута при 40°C, което е с 30 удара повече на минута. Ако треската продължи три или четири дни, сърцето може да започне да се уморява. Това не е проблем за сърцето на здраво дете или възрастен, но може да стане проблем при хора със сърдечни заболявания и при възрастни хора (над 70 години). Естествено е при възрастните хора да отслабнат не само очите и ушите, но и сърцето. Това не означава, че при тях трябва да се потиска треската, а че сърцето трябва да се укрепва. (Например с Camphora D1 разтвор на “Weleda”, отначало по 10 капки на час, а когато температурата се върне под 39 °C, по 10 капки 5 пъти дневно.) 

Фебрилният гърч при децата е рядък и безвреден. По-рано хората са знаели това и не са викали лекар за него. При бързото повишаване на температурата човек има усещане за студ, въпреки че телесната температура вече е достигнала 38 °C. Докато тялото не достигне целевата си температура от 40°C, липсващата топлина се усеща като студ. Възрастният реагира с пристъп на треперене. Чрез треперенето мускулите създават необходимата температура. Бутилката с гореща вода може да помогне да се запълни тази нужда и треперенето ще намалее, защото вече не е необходимо. Детето е по-чувствително от възрастния човек и вместо пристъп на треперене получава фебрилен гърч. Той обаче преминава толкова бързо, че не е лесно да се приложи бутилка с гореща вода навреме, за да се успокои. След минута-две, когато се достигне необходимата телесна температура, пристъпът се прекратява от само себе си.

Всеки пристъп, който продължава повече от 15 минути, не е фебрилен пристъп и изисква допълнително медицинско изследване, за да се открие истинската му причина, но това се случва изключително рядко. Проблемът се състои в това, че високата температура, както и всички остри медицински състояния, винаги протичат изключително драматично. Напълно нормално е пациентът с висока температура да се чувства зле, но това не е причина да се прибягва до лекарство за понижаване на температурата до нормалното ниво (37°C) и да се лишава той от лечебното й въздействие. Освен това потискането на температурата не е лишено от опасност и често е причина за усложнения, тъй като позволява на бактериите и вирусите да се развиват. 9 За разлика от това компреси на прасците или свещички против треска и при никнене на зъби на “Weleda“, когато температурата е по-висока от 40°C, водят само до минимално понижаване на температурата - достатъчно, за да смекчат дискомфорта. 

Най-простата превантивна мярка срещу рака е да не се намалява температурата.

Сред мерките на конвенционалната медицина, които продължават косвено да насърчават рака, са не само рутинното потискане на температурата над 38,5°С с медикаменти за лечение на треска, но също така и елиминирането на детските болести чрез ваксинация. Тези болести са силно фебрилни и  помагат на децата да изградят имунната си система за цял живот.

Изключително важно е да се знае, че всички болкоуспокояващи (аналгетици), като ибупрофен, парацетамол (ацетаминофен), метамизол, аспирин и други, винаги са едновременно и лекарства против треска (антипиретици). Ако главоболието възникне вследствие на висока температура и за него се вземе обезболяващо средство, това неминуемо ще потисне и температурата. По същия начин ежедневната употреба на болкоуспокояващи за главоболие, менструални и други болки едновременно понижава базалната телесна температура. При редовна употреба това увеличава склонността към рак. Болковите състояния трябва да се лекуват с естествени средства, които нямат странични ефекти и водят до истинско излекуване.10 

Бял имел 

От незапомнени времена белият имел е известен като ботаническо средство срещу различни заболявания. Като средство за лечение на рак обаче той е посочен за първи път през 1920 г. от Рудолф Щайнер - тйговори за него като за "лекарството" за рак. Един поглед върху начина на живот на това растение може да помогне да се разбере неговото действие. 

Белият имел не е паразит, който живее за сметка на своя гостоприемник. Той образува собствен хлорофил, поради което е зелен и може да изгражда собствена жива субстанция чрез фотосинтеза. Той не е като гъбите, които са кафяви, защото не могат да образуват хлорофил и затова трябва да си набавят живот от гостоприемника. Въпреки това имелът не може да живее самостоятелно като другите растения, а се нуждае от гостоприемник. Затова в ботанически план той се определя като полупаразит.

Белият имел не е в състояние да живее на земята, а само издигнат високо над нея по короните на дърветата. По това той също не прилича на другите растения, които се ориентират вертикално в пространството между центъра на Земята и Слънцето. Вместо това имелът расте равномерно във всички посоки, като образува сферичен храст. Освен това е независим от времето: Той е вечнозелен и листата му не опадат през зимата. Пространството и времето са атрибути на Земята, но белият имел няма връзка с нея.

Обаче той има силна връзка с водата. Среща се по дървета, които растат над подземни водни течения или покрай реки. Той поема част от водата от своя гостоприемник, но сам не става "воден". Остава здрав, дори жилав и добре оформен. Листата му изпаряват шест пъти повече вода, отколкото тези на гостоприемника му. По този начин той може да освободи гостоприемника от излишната вода. 

Имелът има също толкова силна връзка със светлината. Именно светлината е тази, която позволява на растенията да създават своя зелен хлорофил. Ето защо когато растенията са засенчени, листата им пожълтяват. Имелът обаче има силата да задържи своя хлорофил и да остане зелен. Дори корените, които се намират дълбоко в дървесината на гостоприемника, при пълна тъмнина имат хлорофил и са зелени. Това, разбира се, пречи на дърводелците, които не могат да използват зелената дървесина за мебели. Но то е израз на присъщия характер на белия имел да е изпълнен изцяло със светлина. 

И все пак светлината от космоса е тази, която опосредства формиращите сили. Ето защо листата на растенията, които растат на силна светлина, са по-ясно оформени и назъбени, отколкото неоформените по-заоблени листа на растенията, растящи на сянка. Същото може да се види и при растенията, които се срещат във високите планини, по-близо до светлината в сравнение с листата на растенията в низините. Светлината има формиращо действие. Затова и самият имел е твърд и добре оформен и дори е в състояние да освободи дървото-приемник от излишната вода. По този начин той може да насочи организма, страдащ от рак, по пътя на оздравяването. Организмът трябва да се издигне над земята, да поеме в себе си прекомерния водно-жизнен процес и да се изпълни с формиращите сили на светлината.

Действие на субстанциите от бял имел 

Изследванията са установили, че имелът проявява най-силното известно досега действие, потискащо растежа на клетките (цитостатично), което надхвърля повече от десет пъти това на обичайните цитостатични химиотерапевтични средства. 11 И в същото време това действие е насочено главно към туморните клетки в кръвта и тъканите, по-малко към здравите клетки. Това означава, че той има най-силната известна сила да потиска клетъчния растеж, но тя е насочена главно към туморните клетки, а не към здравите. Това е уникално. Имелът постига това чрез разработването на растителни антитела (лектини), които имат изключителен афинитет към раковите клетки и следователно насочват веществата на имела към тях.

В същото време той стимулира цялата имунна система. Увеличава броя на белите кръвни клетки като цяло и особено броя на лимфоцитите - белите кръвни клетки, отговорни за унищожаването на туморните клетки. Това става отчасти чрез стимулиране и увеличаване на слезката, която е един от органите, изграждащи лимфоцитите. Но се стимулират и други имунни органи, включително тимуса, който обикновено извършва своята дейност като централен имунен орган само в детска възраст, за да изгради имунната система за живота. При терапията с бял имел тимусът отново възобновява функцията си. 

Нито едно познато вещество не проявява толкова противоположни действия в две противоположни посоки, като едновременно потиска растежа на клетките (и особено на туморните клетки) и в същото време мощно стимулира имунната система. Конвенционалната медицина полага безкрайни усилия да открие точно това. То е тук, в имела.

Последният уникален аспект на имела е начинът, по който той действа върху ядрото на раковите клетки. Неговата сила да потиска растежа на клетките всъщност не убива клетката, а изглежда блокира само част от гените, отговорни за хиперактивното клетъчно делене. 12 С други думи, имелът има способността да превръща раковите клетки обратно в здрави клетки. Той наистина е "лекарството" за борба с рака.

Как имелът постига всички тези ефекти? Чрез стимулиране на тялото да генерира топлина. Тази топлина възниква още един час след инжектиране. Тя се появява локално като възпаление на мястото на инжекцията. Ако е достатъчно силна, топлината дори става видима като зачервяване на кожата. Освен това, дори когато инжекцията е направена на място, отдалечено от тумора, температурата около тумора се повишава с до 2 °C. Общата телесна температура също се повишава след инжектиране, но това варира значително по отношение на интензивността, момента на появата и продължителността. Средно температурата се повишава с 0,5 °C, като процесът започва между един час и два дни след инжектирането. Освен това в хода на терапията се нормализират както базалната телесна температура, така и дневната ритмична температурна крива. С други думи, наблюдава се повишаване на топлината на пациента както локално, така и общо.

Трудности при терапията с бял имел  

Терапията с бял имел е в своето начало, а всяко начало среща трудности. Но конвенционалната медицина е в своя край. Трудността при терапията с бял имел се състои в това, че съществува твърде голямо разнообразие от различни препарати, дозировки и дървета-гостоприемници.

Кой препарат е правилният?

Рудолф Щайнер дава различни указания за това как да се повиши ефикасността на белия имел при неговата обработка. За съжаление това не е довело до появата на един-единствен препарат, който би могъл да постигне надежден пробив в терапията на рака, а до голям брой различни препарати: Iscador®, Iscucin®, Helixor®, abnobaVIS CUM® и други. Така възниква въпросът кой е най-добрият.

Може да се каже, че всички тези препарати са еднакво лоши, тъй като нито един от тях не е в състояние да замени напълно ножа на хирурга, което Щайнер си поставя като реалистична цел. Също така обаче може да се каже, че всички тези препарати са еднакво добри, тъй като самият бял имел е толкова добър, че никаква обработка не може да унищожи неговата ефикасност. По-важно от самия препарат е правилното дозиране

И този въпрос се усложнява особено много от факта, че дозировките на различните препарати не могат да се сравняват. Поради различните си методи на обработка те съдържат различни количества активни вещества. Например 1 мг Iscador® не може да се сравнява с 1 мг Helixor®.

Затова на въпроса "Кой е правилният препарат?" може да се отговори само по следния начин: препаратът, който лекарят познава най-добре и за който той знае прага на предозиране.

Какви са признаците на предозиране? 

Когато дозата е правилна, пациентите могат да почувстват лека умора на следващия ден след инжектирането. На по-следващия ден те ще се чувстват по същия начин, както преди инжектирането или по-силни. Възможно е също така да не усетят никаква промяна. Въпреки това имелът оказва своето укрепващо действие на заден план, което ще стане ясно от повишената психическа и физическа енергия след четири-пет седмици лечение. Пациентът се чувства по-позитивен. Сънят му е по-дълбок, теглото му се увеличава, стимулира се движението на червата (особено ако е имало запек) и то става редовно. Пациентът разцъфтява. Този ефект обикновено се отразява и на лабораторните резултати. Броят на левкоцитите се повишава, ако е бил нисък, особено на лимфоцитите, а понякога и на еозинофилите - белите кръвни телца, които отговарят за унищожаването на чуждите протеини при алергии.

Ако в деня след инжектирането на препарат с бял имел вместо лека умора пациентът изпитва изтощение и силна нужда да легне и да спи и ако състоянието продължава с дни, евентуално придружено от гадене, диария или главоболие, това е признак за предозиране. След известно време лабораторните резултати също ще отразят това в намаляване на левкоцитите и лимфоцитите. 

Каква е правилната доза? 

За съжаление не съществува единна, постоянно успешна дозировка. Днес обикновено се предпочитат по-високи дози, като се изхожда от предположението, че повече от веществото дава по-голям ефект. По-рано обикновено се използваха по-ниски дози. И двата подхода продължават да се оказват ефективни и до днес13, но нито един от тях не е 100% правилен. Кой е по-правилният подход?

Ефикасността на по-ниските дози е в съответствие с биологичния закон за жизнените процеси (закона на Арнд-Шулц). Според този закон лекото дразнене предизвиква реакция на организма, обаче много силното дразнене отменя реакцията на организма. Това се вижда от реакцията на кожата към слънцето: Краткотрайното излагане на слънчева светлина стимулира производството на меланин в кожата със защитния му ефект, а продължителното излагане води до изгаряне. Самият бял имел съдържа цитостатични вещества, например вискотоксини, които, както показва името, са отровни. При ниска доза те създават слабо дразнене, което поставя имунната система под леко напрежение, давайки ѝ "малък тласък". Първоначално тя реагира със "спъване" (лека умора). Ако обаче тази доза се дава многократно, с времето имунната система развива сила чрез съпротива. Тя става по-издръжлива. Такова е действието на ниските дози. Колкото по-висока е дозата, толкова по-силно е това цитостатично действие, което директно потиска тумора, но и отслабва имунната система. 

Гореспоменатите странични ефекти от предозирането с бял имел, включително намаляването на белите кръвни клетки, са значително по-леки, отколкото от химиотерапията. Въпреки това те са налице. За имунната система тези по-високи дози са по-скоро "ритник", отколкото тласък; те поставят имунната система под по-голямо напрежение, което я кара да "падне" (изтощение), а не да се препъне. След това тя се нуждае от време и сили, за да се "изправи на крака". Когато това се повтаря, имунната система постепенно отслабва от всички усилия, вместо да се подсили. В редки случаи този подход може да е необходим, но особено в началния и средния стадий на рака той е контрапродуктивен. Следователно е важно да се разпознават признаците на предозиране, отбелязани по-горе. Ако те се проявят, трябва да се направи пауза в лечението от две седмици, след което инжекциите могат да се възобновят със следващата по-слаба доза.

Кое е подходящото дърво-гостоприемник?

И тук мненията се различават. Когато Iscador® беше въведен в Аржентина през 70-те години на миналия век, белият имел се добиваше само от три вида гостоприемници: Quercus (Qu, дъб) за мъже; Mali (M, ябълково дърво) за жени; и Pini (P, бор) за лечение на мозъчни тумори. И през всичките тези години лечението с бял имел в Аржентина беше успешно. Тези три дървета-гостоприемници очевидно са достатъчни.

Трагичната последица от трудностите  

Изправени пред сложността на разнообразието от препарати, дозировки и дървета-гостоприемници, много семейни лекари, които са претоварени с пациенти и разполагат с малко време, се плашат от "гъсталака" на различните терапии с имел. В същото време все по-голям брой пациенти с онкологични заболявания се отвръщат от конвенционалната медицина и без никакъв лекар и никакви медицински познания предприемат пътешествие в джунглата от препоръки в търсене на алтернативен лек за своя рак.

Тук в никакъв случай не препоръчваме да се предприема самостоятелно лечение на рак. Въпреки това в името на такива пациенти и на заинтересованите лекари като ориентир ще бъде направен опит да се предложи препоръка за терапия, която е лесна за разбиране, няма да навреди и ще позволи на болните от рак да получат благотворното действие на имела. 

Пример за третиране с бял имел, разработено през 1920 г. от Оскар Шмидел в сътрудничество с Ита Вегман, е първият препарат с бял имел Iscador® в историята. Това означава, че той има най-дълга история. Освен това може да се получи в сравнително много държави. Аз лично имам най-голям опит с този препарат.

Обичайният подход е дозата да се увеличава постепенно. Затова при създаването на Iscador® дозите в ампулите на Iscador® бяха увеличени на стъпки от по 10, като всяка от тях съдържаше 10 пъти повече вещество от предишната доза: Бяха произведени ампули, съдържащи 0,01 мг, след това ампули с 0,1 мг, след това с 1 мг и след това с 10 мг вещество от имел. Следващата стъпка нагоре би трябвало да бъде ампули със 100 мг вещество от имел. Въпреки това беше признато, че при тази доза имелът е прекалено цитостатичен и следователно токсичен. Ето защо вместо това бяха произведени ампули от 20 мг. Това, което не беше забелязано обаче, е, че стъпката от 0,1 мг до 1 мг вече е твърде голяма. След три до четири седмици лечение с ампули от 1 мг често се появяват симптоми на предозиране. Всеки може да провери това върху себе си. От друга страна, 0,01 мг е твърде слаба доза. Ето защо най-ефективният подход е да се започне и поддържа дозата от 0,1 мг непроменена по време на цялото лечение, вместо да се използва Iscador® серия 0, която съдържа седем ампули, две с 0,01 мг, две с 0,1 мг и три с 1 мг. Така трябва да се използват опаковките на Iscador® M (за жени) или Qu (за мъже) 0,1 мг - всяка опаковка съдържа само седем ампули от 0,1 мг. Те могат да бъдат закупени в Швейцария. (Не е необходима студена верига, за да се получи пълната полза от имела. Новият закон, който изисква това, е неоправдан.) Ампулата се изтегля в спринцовка с вместимост 2 мл, като се използва дебела игла (например 23G), след което се сменя с най-тънката игла (30G) и се инжектира подкожно два пъти седмично. Три пъти седмично обикновено е твърде често за имунната система.

Препаратът се инжектира в близост до тумора или хирургичния белег, за да се стимулира възпалението на това място и да се създаде "топлинна обвивка около тумора" (Рудолф Щайнер). Това трябва да се прави вечер един час преди лягане. По време на сън всички наши сили се оттеглят от външния свят обратно към вътрешността, за да възстановят тялото, включително имунната система. Именно тогава имелът може да има най-голям ефект. Преди сън върху мястото на инжектиране се поставя бутилка с гореща вода, за да се засили възпалението там, без да е необходимо да се увеличава дозата, което би означавало и увеличаване на цитостатичните токсини на имела. При тумор в долната част на корема половин час след инжектирането в долната част на корема пациентът трябва да вземе затопляща седяща вана: той седи в приятно топла вода, като държи сърдечната област над водата. Краката се поставят отстрани на ваната. По този начин температурата може да се повиши значително, без да се натоварва сърцето или да се разширяват вените в долните крайници. В продължение на пет минути температурата на водата се повишава до неприятно ниво и пациентът остава в нея още 15 минути (за да се поддържа високата температура, трябва многократно да се добавя гореща вода). След това пациентът се подсушава и си ляга с бутилка с гореща вода върху мястото на инжектиране. 

Инжекциите трябва да се извършват два пъти седмично. Продължителността на това лечение варира от три месеца на всеки две години в случай на профилактика, до продължителна употреба при наличие на тумор в организма. Тримесечното лечение е полезно през пролетта или есента, когато променливите външни температури отслабват имунната система. Тежките емоционални стресове (раздяла и подобни) също имат отслабващ ефект, така че лечението с имел трябва да се провежда, докато те продължават.

Кога трябва да се използва имелът по този начин? 

Едно тримесечно третиране на всеки две години е препоръчително като профилактична мярка дори просто за хора, които рядко развиват висока температура или остри възпаления.

Препоръчва се и в случаите на хронични възпаления в целия стомашно-чревен тракт - от гастроезофагеална рефлуксна болест до язвен колит, включително хронични възпаления на храносмилателните органи (черен дроб, жлъчен мехур и др.). Коремната кухина е мястото в тялото, където се заражда животът. Тези изпълнени с живот клетки имат най-силна склонност към размножаване. Ето защо много ракови заболявания възникват под диафрагмата. Освен това, за разлика от острото възпаление, хроничното възпаление има отслабващ ефект върху имунната система, тъй като тя не е в състояние да преодолее възпалението. Тя губи контрол над тези клетки и те могат да започнат да се размножават. И тук тази превантивна мярка може да се провежда в продължение на три месеца на всеки две години.

При предракови образувания от всякакъв вид (чревни полипи, ендометриоза, множество брадавици и т.н.) белият имел има най-забележителен ефект. На този ранен етап заболяването е започнало да се проявява, но още не е напълно изявено. То все още е по-скоро предразположение, отколкото присъствие и затова може по-лесно да му се повлияе. Лечението трябва да продължи до пълната регресия на предраковото образувание. При предракови състояния на кожата и лигавиците (актинична кератоза, левкоплакия, склерозен лишей и др.) имелът може допълнително да се прилага локално всяка вечер под формата на мехлем (Viscum mali 10% на “Weleda“), който да действа през нощта. При ранните стадии на рак на маточната шийка (Pap II-IV) в допълнение към подкожните инжекции в долната част на корема мехлемът може да се нанесе върху тампон и да се постави дълбоко във влагалището за една нощ. След като предраковото образувание регресира, лечението ще следва същата схема като при профилактиката: тримесечно лечение на всеки две години, както и в случаи на емоционален стрес. 

Когато се открие тумор, това лечение трябва да се приложи още преди операцията. Ако при поставяне на диагнозата е налице състояние на изтощение - много често срещано явление - дори е по-добре операцията да се отложи с един до три месеца, за да се даде време на пациента да се възстанови и да се подсили имунната система с имел. Ако туморът е по-малък от 2 cм, той може да се проследява ежемесечно чрез ултразвук или на всеки три месеца с ядрено-магнитен резонанс (без контрастно вещество). Първоначално той може да се уголеми поради възпалението, предизвикано от имела около тумора и след три месеца отново да стане по-малък. Ако обаче продължи да расте след този период, особено до над 2 cм, трябва да бъде отстранен. Във всеки случай с използването на бял имел туморът ще бъде по-добре капсулиран с бели кръвни телца преди операцията. Това означава, че той може да бъде отстранен по-лесно и с по-малка вероятност раковите клетки да попаднат в кръвния поток. А ако това все пак се случи, имунната система е достатъчно подсилена, за да ги разпознае и унищожи. Ако е възможно, по време на операцията трябва да бъде отстранен само сентинелният лимфен възел, а ако в него не могат да бъдат открити ракови клетки, останалите лимфни възли трябва да бъдат оставени в тялото, тъй като те имат функция на надзирател над раковите клетки. Непосредствено след операцията трябва да се направи пауза от две до три седмици в лечението с имел, тъй като тъканта вече е възпалена от операцията.

След това лечението с бял имел трябва да се възобнови и да продължи без пауза през първите две години, освен в случаите на фебрилна инфекция (грип и др.) или интензивно локално възпаление (абсцес и др.), тъй като тогава не е необходимо да се стимулира допълнително възпаление. През третата година може да се прави двуседмична пауза на всеки три месеца. През четвъртата година паузите могат да се удължат до три седмици. От петата година терапията се провежда два пъти годишно в продължение на три месеца и допълнително в случаи на особен емоционален стрес. Тъй като предразположението към рак не винаги може да бъде преодоляно, препоръчително е това лечение да продължи два пъти годишно до края на живота на пациента.

Тази препоръка обаче се отнася само за случаите, когато туморът е отстранен. Ако туморът е останал в тялото, терапията с бял имел трябва да се провежда два пъти седмично без прекъсване (освен при наличие на треска или местни възпаления).

В случаите, когато терапията с бял имел се провежда успоредно с конвенционалната терапия на рака, тя трябва да се прилага по време на почивките в цикъла на химиотерапията, като се оставя интервал от поне четири дни между нея и предходното и следващото лечение с химиотерапия. Същото се отнася и за използването на имел по време на лъчетерапия. Той трябва да се прилага преди и след лъчелечението, а не по време на него, като също така се запазва четиридневен интервал. Използван по този начин, имелът има забележим ефект срещу спада на белите кръвни клетки и други странични ефекти на конвенционалната терапия.

В напредналите стадии на рака имелът в ниските дози, посочени по-горе, проявява забележително благотворно действие. Пациентът често изпитва малко или никакви симптоми за дълъг период от време, дори когато ракът продължава да се разраства и може да участва пълноценно в живота. След това за кратко време се появяват оплаквания, но те обикновено са поносими, така че е възможно да се избегнат опиатите и психическото помрачение, което те причиняват. След това в рамките на няколко седмици пациентът прекрачва прага, често в пълно съзнание. Затова имелът трябва да се дава до последния му дъх. В този последен период често е полезно и лечението с Aurum (Aurum met. praep. D30 ампули на “Weleda”), всеки ден вечер по една ампула, например подкожно в корема и допълнително при безпокойство, болки и др.)

Успокояващото му действие обикновено се усеща в рамките на 30 - 60 минути. Aurum (злато) е силата на Слънцето, която се е концентрирала до твърда материя. Тя леко издига душевно-духовната същност на човека извън тялото, намалява болката и дискомфорта и насочва към космоса - целта на земния път.

Следва третата част на статията.

Статия от д-р Дафне фон Бох, публикувана в сп. “The Present Age”,  брой 11/12, 2022/23

Д-р Дафне фон Бох е родена в Канада през 1958 г. и от дълги години живее в Базел, Швейцария. В продължение на петнадесет години тя работи като антропософски лекар и психолог в две рехабилитационни клиники по антропософска и психосоматична медицина, като в последните три е главен лекар. От 2018 г. има частна практика в Германия. Активно се занимава с преподаване на антропософска медицина на лекари главно в Изтока и Далечния изток, но също и на Запад (САЩ, Канада, Куба), с преиздаване на книгите на Ото Волф и с писане на статии за антропософската медицина. 

                          

                                                           Дафне фон Бох 

Ракът е най-изследваното заболяване. Всяка година се публикуват повече от 20 000 научни изследвания. Един журналист е изчислил, че е необходимо да четем по 26 часа на ден, за да сме в крак с всички изследвания. Публикува се повече, отколкото може да се прочете.

Щом толкова много се знае за това заболяване, то лечението му със сигурност би трябвало да е най-ефективното. В дейдтвителност обаче е точно обратното. Ракът продължава да има летален изход. В развитите страни той е втората най-честа причина за смърт от болести след сърдечносъдовите заболявания. Днес един от всеки четирима души умира от рак и тенденцията се засилва.

Ще бъде ли победен скоро ракът? Това твърдение е изказвано многократно, подкрепено с примери за успехи. 

Ракът на матката - успешна история? 

Често срещан пример е намаляването на случаите на рак на матката. При по-внимателно разглеждане обаче ни се разкрива причината за това: На почти всяка жена над 40-годишна възраст, която има оплаквания в тази област, което е много често срещано явление, се отстранява матката. А там, където няма матка, не може да възникне и рак на матката. Ето защо мъжете са толкова "рядко" засегнати от рак на матката.

Същият подход днес се прилага дори към здрави органи. Все по-често двете гърди или яйчниците се отстраняват при жени, които показват генетична предразположеност или фамилна обремененост (ранен рак на тези органи при майката или сестрата), дори когато не са налице никакви симптоми. Обаче отстраняването на напълно здрав орган, който не представлява заплаха за живота, никога не трябва да бъде първият, а само последният вариант при лечението. В действителност тази мярка вече е обявяване на поражение: Тъй като медицината не е в състояние да се справи с рака, тя предпочита да отстранява дори здрави нежизненоважни органи възможно най-рано, преди в тях да се появи рак.

Скринингът за ранна диагностика – успешна история? 

Друг пример, представян като медицински успех в борбата с рака, е ранният диагностичен преглед. Казват ни, че ранното разпознаване, последвано от ранно лечение на тумора, дава възможност за удължаване на живота на пациента. Това, което не се взема предвид в този наратив, е, че дори и без лечение повечето видове рак имат склонност да се развиват бавно. Периодът на преживяемост не може да се отдаде на ранното започване на лечението. Напротив - много методи за ранна диагностика всъщност насърчават развитието на рака. При мамографията например се използват рентгенови лъчи - радиация, която причинява рак. За целите на скрининга за рак на гърдата всички жени на възраст между 50 и 70 години е необходимо да се явяват на всеки две години за мамография на двете гърди. 

Фигура 1. Прогресиране на един и същ рак при двама различни пациенти. Действителното време на преживяемост (от началото на заболяването, а не от поставянето на диагнозата) е сходно и в двата случая (тук седем години). Вторият пациент не е живял по-кратко време, а е бил диагностициран едва по-късно, когато заболяването е било по-напреднало.

(В някои швейцарски кантони всяка жена получава писмо в този смисъл точно на 50-ия си рожден ден). Това прави 20 рентгенови снимки за този период от време, което е значително кумулативно облъчване. Тази процедура е особено вредна за рисковите жени, т.е. за тези, които имат генетично или фамилно предразположение, да не говорим за жени, които вече са заболели от рак на гърдата и след оперативното отстраняване на тумора са изложени на многократно следоперативно мамографско изследване. Независимо от това тези три застрашени групи се подлагат на още по-чести, ежегодни мамографски изследвания: това означава 40 рентгенови облъчвания в продължение на 20 години. 

За разлика от рентгеновите лъчи ултразвуковата диагностика е безвредна, тъй като работи със звукови вълни. Вярно е, че точността ѝ изостава от тази на мамографията с няколко милиметра, но разлика от порядъка на един-два милиметра обикновено е без значение при рака, тъй като той по принцип расте бавно. По този начин мамографията би могла да бъде заменена с ултразвук - ако някое от тези средства действително е необходимо. 

Споменатото за вредното въздействие на мамографията се отнася и за компютърната томография, която също работи с радиация, както и за радиоактивните контрастни вещества. Всъщност дори нерадиоактивните контрастни вещества са токсични. Следователно те отслабват организма и по този начин косвено подпомагат развитието на рака. Ето защо компютърната томография и контрастните вещества трябва да се избягват. И тук съществува безвредна алтернатива: магнитно-резонансната диагностика, която работи с магнитни сили. Тя обаче е безвредна само когато се прилага без контрастни вещества. Също като при ултразвуковата диагностика това леко намалява нейната точност, но както бе споменато по-горе, то не е толкова решаващо.

Използването на биопсия при скрининга за ранно откриване също не е лишено от опасност. Ако туморът е раков, иглата прониква в защитната стена, изградена от организма около тумора. Това дава възможност на раковите клетки да мигрират навън през отвора и да се разпространят. Освен това доказателствата, предоставени от биопсията, често са неубедителни за вземане на решение за лечение, така че обикновено се проследява и с допълнителни диагностични тестове. Това повдига въпроса за смисъла на стандартното използване на биопсията.

Имунотерапията - успешна история?

Третият пример, който често се представя като успех в битката с рака, всъщност е само надежда - надеждата, която се влага в "свръхбързата разработка" 1 на "новите" лекарства за рак, наричани общо "имунотерапия". Това наименование е подвеждащо, тъй като те не лекуват и не укрепват имунната система, а я отслабват. Това става ясно, когато се разгледа един от много често срещаните им странични ефекти: намаляването на белите кръвни клетки на имунната система.

Въпреки това тези лекарства са наречени имунотерапия, тъй като съдържат антитела, антигени и други вещества, които принадлежат на имунната система. Те се изграждат от бактерии и дрожди, които са били посяти например с ген за противораково антитяло от мишка или човек и бактериите или дрождите го възпроизвеждат хилядократно. Действителната цел на имунотерапевтичните лекарства обаче не е самата имунна система, а туморът. Проблемът тук е, че туморните клетки приличат на здравите клетки, така че антителата често атакуват и здравите клетки. Следователно друг страничен ефект на много имунотерапевтични средства е, че органи, които преди това са били здрави, могат да заболеят. Освен това, тъй като тези антитела са получени от бактерии и дрожди, те представляват чужди протеини за имунната система на пациента, която ги разпознава и се опитва да ги унищожи. Това е трети страничен ефект: алергични реакции, стигащи до анафилактичен шок.

След повече от 15 години опит с имунотерапевтичните лекарства те вече не могат да се смятат за "нови". Вече е възможно да се направи равносметка за тях. Като се имат предвид гореспоменатите странични ефекти и други, които се класифицират като много чести (което означава, че засягат поне 10 % от пациентите) и като се съпоставят с минималното удължаване на преживяемостта на заболяването, което повечето от тези средства предлагат, те са разочароващи. Освен това те често трябва да се прилагат заедно с химиотерапията. Макар това да дава възможност за леко намаляване на дозата на химиотерапията с нейните силни странични ефекти, пациентите обикновено не са много пощадени от тях. По този начин равносметката не е толкова обнадеждаваща, колкото се представя. 

Такова е днешното положение: Въпреки че се полагат всички възможни усилия с човешки, научни и финансови ресурси, лечението на рака не отбелязва никакъв напредък. Независими изследователи неведнъж са го отбелязвали 2. Ето защи трябва да се зададе въпросът дали наистина сме на прав път.

Друг път, приложим в този случай, произлиза от съвета на Гьоте да не се търсят нови факти, а да се погледнат старите от нова перспектива.

Как изобщо се появява ракът? По-рано, когато човек се разболееше от рак, хората просто казваха: "Той има израстък". Точно това се наблюдава: Нещо расте твърде много. Проблемът при рака обаче не е само, че нещо расте твърде много, а че расте по различен начин. Когато нещо расте твърде много, то притиска околната тъкан. Раковото разрастване обаче не само притиска, но и прониква в съседните органи, без да се съобразява с техните граници. Ето защо заболяването носи името "рак" - от латинското название за животното (cancer) с изпънати встрани крака. В крайна сметка тази инфилтрация разрушава целия организъм, което води до смърт. Острите щипки на рака са образ на това разрушение. Фактът, че раковият тумор води до смърт, обяснява и използването на термина "злокачествен" за него, за разлика от "доброкачествения" тумор (миома, липом и др.), който само притиска околните органи. Това, което заслужава внимание тук, е използването на термин с морално значение ("злокачествен") в рамките на една обективна наука, свободна от морални стойности. 

Как се получава растежът?

Растежът се дължи на клетъчното делене. То е свойство на всеки живот. Само мъртвите клетки спират да се делят. Ако умират все повече и повече клетки, след известно време целият организъм няма да може да продължи да живее. При човека например червените кръвни телца живеят 120 дни. Ако те престанат да се делят в костния мозък, след този период от време човекът умира. Следователно самото клетъчно делене не може да бъде основният проблем при рака, то е необходимо за живота. Проблемът е, че раковите клетки са различни.

Каква е природата на раковите клетки?

Когато клетките на различни органи се изследват под микроскоп, е лесно да се направи разлика между тях. Нервната клетка изглежда съвсем различно от чревната клетка. Те се различават в зависимост от органа, от който произхождат. При раковите клетки обаче е невъзможно да се определи от кой орган произхождат. Те са недиференцирани.

В живота на човека има период, в който е нормално клетките да не са диференцирани - това е ембрионалният период. Първата клетка, която току-що е била оплодена, е напълно недиференцирана. Точно това ѝ придава способността да се превърне в клетка на всеки орган. Тя носи в себе си много възможности.

Каква е природата на ембрионалните клетки?

Първата клетка, както и всички непосредствено следващи я клетки, са напълно недиференцирани. Важно е да се отбележи, че скоростта на делене на тези клетки е по-бърза, отколкото в който и да е друг период от развитието на организма. Тази скорост обаче не е продължителна. Настъпва повратна точка. Около четиринадесетия ден след оплождането, в това, което вече е многоклетъчен кръгъл ембрион, известен като бластула ("малка пъпка"), една малка група клетки започва да се дели по-бавно. Тъй като всички останали клетки запазват бързия си темп на делене, ембрионът се инвагинира (вгъва), като се появява така наречената гаструла ("малък стомах").

В същото време възниква първата лека диференциация сред клетките. Те се развиват до ектодермални, ендодермални или мезодермални клетки.

Фигура 3. Възникване на екто-, ендо- и мезодермални клетки

Това е първата диференциация. Колкото повече клетките се диференцират в различни органни клетки по време на ембрионалното развитие, толкова по-бавно става тяхното делене, докато накрая, преди раждането, те повече или по-малко спират да се делят (повече при нервните клетки, по-малко при чревните). Какво забавя деленето им? Диференциацията.

Фигура 4. Скорост на делене от зачеването до раждането: Делението се забавя от диференциацията.

Каква е причината за диференциацията? 

Произходът на тази диференциация става "видим" веднага щом се разгледа онова, което не се вижда (пряко) във формата на гаструлата. Как се получава инвагинация (вгъване) в една топка влажна глина? Като я натиснем с пръст отвън.

Фигура 5. Стрелката показва силата отвън, която предизвиква инвагинация. 

Откъде идва силата на диференциране? Отвън. А какво е "отвън"? Това е заобикалящата среда, периферията на сферата. За земята като цяло, както и за ембриона, периферията е космосът. От космоса, чрез душата и духа на въплъщаващото се човешко същество, диференциращите сили проникват в ембриона. Отвътре идва живият, растящ "материал", делящите се клетки, докато отвън навлиза космосът със своята диференцираща сила. Той има диференциращо въздействие върху клетките, а чрез тях върхувсеки орган и в крайна сметка върху целия ембрион. Именно тази диференцираща сила, формиращата сила, забавя темпото на растеж на клетките. И по този начин в хода на бременността това, което е било недиференциран, бързо растящ конгломерат от клетки, се превръща в дете.

Фигура 6. Диференциращата/формираща сила (отбелязана с червените стрелки) забавя растежа на клетките.

След раждането 

Заедно с въздуха, поет с първото си вдишване, детето привлича своята душа, своя аз и космическите сили, които действат чрез тях. От този момент нататък, в продължение на 21 години, азът работи, за да превърне "тялото-модел", предоставено от родителите, в уникално тяло, подходящо за него. Тази уникалност се проявява външно в нарастващата индивидуализация на лицето, а вътрешно - в нарастващата сила на тялото да разпознава и унищожава "не-себе си", т.е. белтъка, който се отклонява от аза. Азът се инкарнира (лат. caro = плът; in-carnatio = "влизане в плът"). Той превръща плътта, белтъка - основната съставна част на човешкото тяло - в свой образ. За тази цел азът изгражда имунната система. В това тяло, изградено “по поръчка”, могат да се развият способностите, които са необходими на индивидуалната съдба, за да осъществи житейската си мисия.

Къде се намира имунната система?

За медицинската наука е трудно да схване имунната система, защото тя не е разположена на определено място като обикновен орган, а е в цялото тяло. Подобно на космоса, имунната система също е навсякъде в периферията. И оттам - т.е. отвън - тя въздейства върху клетките.

Както вече споменахме, живите клетки непрекъснато се делят. И всяко растене също притежава определена склонност към размножаване, към растеж без форма. Без външно ограничение клетките ще продължат да се делят и все повече ще се различават от органа, от който произхождат. Те ще стават все по-недиференцирани, а органът ще загуби формата си. Клетките ще отпаднат от връзката със съседните клетки, със съседните органи и накрая с организма като цяло: те ще станат "чужди". Здравата имунна система своевременно разпознава това и елиминира излишните клетки, където и да се появят - процес, известен като апоптоза. Това се случва ежедневно, без ние да го осъзнаваме.

Откъде идва силата на клетъчното делене? Бактериите - организми, състоящи се от една клетка - се делят непрекъснато, стига външните условия (хранителни вещества, топлина и др.) да са благоприятни. Като група клетки обаче те не приемат никаква форма. Те се размножават, т.е. растат без форма. Контролирани са единствено от външните условия, а не от някакъв по-висш принцип. Същото важи и за клетъчните култури, взети от тъканта на животно-донор. Такива тъканни клетки напълно губят диференциацията на своя орган на произход и продължават да живеят и да се делят безформено, докато външните условия са благоприятни. Сами по себе си обаче те не са в състояние да образуват отново организъм. Тази безформено размножаваща се субстанция, която непрекъснато приема все повече и повече земен материал, има своя източник в земята, в природата. Принципът на клетъчното делене, на растежа, е свързан повече със земята и субстанциите, а принципът на формата - повече с космоса и силите.

Фигура 7. Скорост на делене от зачеването до раждането: Делението се забавя от диференциацията.

Организмът и природата 

Човекът е подложен, от една страна, на въздействията на своята индивидуална душевно-духовна природа от космоса, а от друга - на въздействията на външната земна природа. Тези две влияния се срещат във физическото тяло чрез сетивата, дишането и храненето. Ние се нуждаем от природата, за да можем да живеем и все пак нашият организъм не произлиза от природните закони. Напротив, те се противопоставят на човешката природа: Щом душата и духът престанат да действа в нас, както става след смъртта, природата разлага тялото. Когато тези закони на природата, които са антагонистични на човешкото същество, действат директно върху физическото тяло, те предизвикват болести като алергия, интоксикация, инфекция, а също и рак. Затова преди да допусне природата, физическото тяло трябва да я спре и да я трансформира, за да избегне вредите. 

Това най-добре се илюстрира от процеса на храносмилане, тъй като той се извършва изцяло на материалния план. След като храната е сдъвкана и раздробена на по-малки парченца, тя се поглъща и влиза в тялото, но все още е отделена от останалата част на тялото чрез стомашно-чревната стена. Преди храната да бъде усвоена, тя трябва да бъде допълнително разградена в стомаха и червата; първо трябва да се отстрани нейната чужда природа.

По подобен начин имунната система има задачата да образува невидима защитна "стена" в тялото срещу външния свят. Ако тя не е в състояние да спре естествената тенденция на клетките да се размножават, в човешкото тяло се появява живо, растящо, чуждо тяло - тумор.

Наскоро на страницата https://www.globalresearch.ca/doomsday-seed-vault-in-the-arctic-2/23503 беше повторно публикувана тази статия на известния журналист и автор на книги Фредерик Уилям Енгдал. За пръв път тя излиза  през декември 2007г. и въпреки че някои от хората, споменати в статията, вече заемат други длъжности, основното съдържание е все така актуално и важно. Може би някои все още помнят как малко след 10.11.1989г. по БНТ ежедневно в продължение на месеци се излъчваха реклами за хербицида “Раундъп” на “Монсанто”, който, както по-късно се разбра, съдържа канцерогенния глифозат. Много от компаниите, за които става въпрос в статията, са активни в България, което повдига въпроса за чистотата на храните ни и за зависимостта ни от тези корпорации. А споменатият в статията Бил Гейтс освен активист и главен печеливш от иРНК ваксините е и най-големият собственик на земеделска земя в света, ето защо и всички негови дейности във връзка със семената и прехраната на хората, трябва да бъдат осветлявани. 

Инициативата на Бил Гейтс от 2006 година

Бил Гейтс, Рокфелер и гигантите на ГМО знаят нещо, което ние не знаем

В едно нещо не може да бъде обвинен основателят на “Майкрософт” Бил Гейтс - мързел. Той е програмирал още като 14-годишен, а компанията си основава на 20-годишна възраст, докато все още учи в Харвард. През 1995 г. е обявен от “Форбс” за най-богатия човек в света, защото е най-големият акционер в “Mайкрософт” - компания, която с неуморните си усилия превръща във фактически монополист върху софтуерните системи за персонални компютри.

През 2006 г., когато повечето хора в подобно положение биха си помислили да се оттеглят на спокоен тихоокеански остров, Бил Гейтс решава да посвети енергията си на своята фондация "Бил и Мелинда Гейтс", която по собствените му думи е най-голямата "прозрачна" частна фондация в света с активи от 34,6 млрд. долара и законово задължение да изразходва 1,5 млрд. долара годишно за благотворителни проекти по света, за да запази статута си на освободена от данъци благотворителна фондация. С акциите в “Бъркшир Хатауей" на стойност около 30 млрд. долара, които дарява неговият приятел и бизнес партньор, мегаинвеститорът Уорън Бъфет, фондацията на Гейтс се издига до равнище, в която харчи почти целия годишен бюджет на Световната здравна организация на ООН. Така че, когато Бил Гейтс реши да инвестира около 30 млн. долара от трудно спечелените си пари в проект през фондацията "Гейтс", си струва да му обърнем внимание.

В момента няма по-интересен проект от този, реализран в едно от най-отдалечените места в света - Свалбард (известно по-рано като архипелагът Шпицберген). Бил Гейтс инвестира милиони в банка за семена на Баренцово море, близо до Северния ледовит океан, на около 1100 км от Северния полюс. Свалбард е безплодно парче скала, за което Норвегия претендира и което е отстъпено с международен договор през 1925 г. (вж. картата).

На този остров, забравен от Бога, Бил Гейтс заедно с фондация "Рокфелер", корпорация "Монсанто", фондация "Синджента" и норвежкото правителство, инвестира десетки милиони в така наречената "Банка за семена за деня на Страшния съд". Официално проектът се нарича "Глобално хранилище за семена Свалбард" на норвежкия остров Шпицберген (наречен по-рано Западен Шпицберген), част от архипелага Свалбард.

Банката за семена се изгражда във вътрешността на една планина на остров Шпицберген, близо до малкото селце Лонгирбюен. Както се съобщава, тя вече e почти готова да функционира. Банката ще има две взривозащитени врати със сензори за движение, два шлюза и стени от стоманобетон с дебелина един метър. Според норвежкото правителство банката ще съдържа до три милиона различни сорта семена от цял свят, "за да може растителното разнообразие да бъде запазено за бъдещето". Семената ще бъдат специално опаковани, с цел да се избегне влагата. Няма да има щатен персонал, но относителната недостъпност на хранилището ще улесни наблюдението на евентуална човешка дейност.

                                 План на банката за семена 

Пропуснахме ли нещо тук? В съобщението за пресата се казва: "За да може растителното разнообразие да бъде запазено за бъдещето”. Какво бъдеще си представят поддръжниците на банката за семена, което би застрашило глобалната наличност на днешните семена, почти всички от които вече са добре защитени в официални банки по света?

Всеки път, когато Бил Гейтс, фондация "Рокфелер", "Монсанто" и "Синджента" се обединяват за съвместен проект, си струва да се разровим малко по-дълбоко зад скалите на Шпицберген. Когато го направим, откриваме някои любопитни неща. 

Първото нещо, което трябва да се отбележи, е кой спонсорира хранилището за семена за деня на Страшния съд. Освен норвежците, това са, както вече споменахме: фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, американският селскостопански гигант “DuPont/Pioneer Hi-Bred” 1 - един от най-големите собственици на патентовани генетично модифицирани семена и свързаните с тях агрохимикали, “Syngenta” - базирана в Швейцария компания за генетично модифицирани семена и агрохимикали, чрез своята фондация “Синджента”, фондация "Рокфелер" - частна група, която предизвика "генната революция" с над 100 милиона долара за финансиране на семена от 70-те години на миналия век насам и CGIAR - Глобалната консултативна група за международни селскостопански изследвания, създадена от фондация "Рокфелер", за да популяризира идеала си за генетична чистота чрез модифицирано земеделие.

                      Вход към банката за семена на остров Шпицберген 

CGIAR и "Проектът”

Както подробно описах в книгата си "Семената на разрушението" 2 през 1960 г., фондация "Рокфелер", Съветът за развитие на селското стопанство на Джон Д. Рокфелер Трети и фондация "Форд" обединяват усилията си за създаването на Международния институт за изследване на ориза (IRRI) в Лос Баньос във Филипините. През 1971 г. IRRI на фондация "Рокфелер" се обединяват с разположения в Мексико Международен център за подобряване на царевицата и пшеницата (International Maize and Wheat Improvement Center) и два други международни изследователски центъра, създадени от фондация "Рокфелер" и фондация "Форд" - IITA за тропическо земеделие в Нигерия и IRRI за ориз във Филипините, за да създадат CGIAR.

CGIAR е създадена на поредица от частни конференции, проведени в конферентния център на фондация "Рокфелер" в Беладжо, Италия. Ключови участници в разговорите в Беладжо са Джордж Харар от фондация "Рокфелер", Форест Хил от фондация "Форд", Робърт Макнамара от Световната банка и Морис Стронг, международен специалист по околната среда на семейство Рокфелер, който като попечител на фондация "Рокфелер" организира срещата на върха на ООН за Земята в Стокхолм през 1972 г. Тя е част от десетилетния стремеж на фондацията да постави науката в услуга на евгениката - отвратителната версия на расовата чистота, наречена "Проектът".

За да постигне максимален ефект, CGIAR привлече помощта на Организацията по прехраната и земеделието на ООН, Програмата за развитие на ООН и Световната банка. Така в началото на 70-те години на ХХ в. чрез внимателно планирано използване на първоначалните си средства, фондация "Рокфелер" беше в състояние да формира световната селскостопанска политика. И тя го направи.

С щедри стипендии за обучение от фондациите "Рокфелер" и "Форд" CGIAR се погрижи да доведе в САЩ водещи селскостопански учени и агрономи от Третия свят, за да "усвоят" концепциите за модерно селскостопанско производство и да ги пренесат в родните си страни. По този начин те създадоха безценна мрежа за насърчаване на американския агробизнес в тези страни, особено за стимулиране на “революцията" с ГМО в развиващите се страни, всичко в името на науката и ефективното, пазарно ориентирано земеделие.

Генно инженерство с цел създаване на господарска раса?

Сега банката за семена на Свалбард започва да става интересна. Но нещата са още по-дълбоки. "Проектът", за който говорих, е проект на фондация "Рокфелер" и мощни финансови интереси от 20-те години на миналия век за използване на евгениката, по-късно преименувана на генетика, за да се оправдае създаването на генетично модифицирана господарска раса. Хитлер и нацистите я нарекоха арийска господарска раса.

Евгениката на Хитлер е финансирана до голяма степен от същата фондация "Рокфелер", която днес изгражда хранилището за семена за деня на Страшния съд, за да съхранява образци от всички семена на планетата. Ето тук става наистина интересно. Същата фондация "Рокфелер" създаде псевдонаучната дисциплина “молекулярна биология” в своя безмилостен стремеж да сведе човешкия живот до "определящата последователност от гени", която, както те се надяваха, би могла да бъде манипулирана, за да се променят по желание човешките качества.

Учените на Хитлер в областта на евгениката, много от които след войната тихомълком бяха доведени в Съединените щати, за да продължат изследванията си в областта на биологичната евгеника, положиха голяма част от основите на генното инженерство на различни форми на живот, което пo време на целия период на Третия райх беше открито подкрепяно от щедрите субсидии на фондация "Рокфелер". 3

Същата фондация "Рокфелер" постави началото на т.нар. Зелена революция, която е резултат от пътуване до Мексико през 1946 г. на Нелсън Рокфелер и Хенри Уолъс, бивш министър на земеделието от Новия курс на Рузвелт и основател на компанията за семена “Pioneer Hi-Bred”.

Зелената революция трябваше да реши в значителна степен проблема с глада в Мексико, Индия и други избрани страни, в които Рокфелер развиваше активна дейност. За работата си агрономът от фондация "Рокфелер" Норман Борлауг получи Нобелова награда за мир - това едва ли е за хвалба, щом и хора като Хенри Кисинджър са носители на същата награда. 

Както се оказa години по-късно, Зелената революция всъщност е била гениален план на семейство Рокфелер да развие глобализиран агробизнес, върху който да установи монопол - точно както направи половин век по-рано със световната петролна индустрия. Както заяви Хенри Кисинджър през 70-те години на ХХ век, "Който контролира петрола, контролира земята; който контролира храната, контролира населението". 

Агробизнесът и Зелената революция на Рокфелерови вървят ръка за ръка. Те бяха част от голяма стратегия, която няколко години по-късно вече включваше и финансирането от страна на фондация "Рокфелер" на изследвания за развитие на генното инженерство при растенията и животните. 

В началото на 50-те години на ХХ век Джон Хърбърт Дейвис е заместник-министър на земеделието при президента Дуайт Айзенхауер. През 1955 г. той напуска Вашингтон и се насочва към Харвардското висше бизнес училище - необичайно място за експерт в областта на селското стопанство в онези времена. Той има ясна стратегия. През 1956 г. Дейвис пише статия в “Харвард бизнес ривю”, в която заявява, че "единственият начин да се реши веднъж завинаги така нареченият земеделски проблем и да се избегнат тромавите правителствени програми е да се премине от земеделие към агробизнес" 4. Той е знаел точно какво замисля, макар и малцина други да са имали представа по онова време - революция в земеделското производство, която да постави контрола върху хранителната верига в ръцете на мултинационални корпорации, далеч от традиционните семейни ферми. 5

Един важен аспект, предизвикал интереса на фондация "Рокфелер" и американските земеделски корпорации, е фактът, че Зелената революция се основава на разпространението на нови хибридни семена на развиващите се пазари. Ключов аспект при хибридните семена е липсата на репродуктивна способност. Хибридите имат вградена защита срещу възпроизводство. За разлика от нормалните открито опрашвани видове, чиито семена дават добив, подобен на този на родителите им, добивът на семена от хибридни растения е значително по-нисък от този на първото поколение. Този спад в добива, характерен за хибридите, означава, че земеделските стопани обикновено трябва да купуват семена всяка година, за да имат високи добиви.

Освен това по-ниският добив на второто поколение възпрепятства търговията със семена, която често се извършва от производителите на семена без разрешението на селекционера. Това предотвратява преразпределението на търговските семена от посредници. Когато големите мултинационални компании за семена могат да контролират родителските линии семена вътрешно, никой конкурент или земеделски производител не е в състояние да произвежда хибриди. Глобалното концентриране на патентите за хибридни семена в шепа гигантски компании за семена, начело с “Pioneer Hi-Bred” на “ДюПон” и “Dekalb” 6 на “Moнсанто”, постави основите на по-късната революция на ГМО семената. Въвеждането на модерна американска селскостопанска технология, химически торове и търговски хибридни семена направи земеделските производители в развиващите се страни, особено в по-големите и по-устроени държави, зависими от чуждестранни (предимно американски) агрофирми и нефтохимически компании. Това беше първата стъпка в един процес, внимателно планиран в продължение на десетилетия.

В хода на Зелената революция агробизнесът навлезе на пазари, до които преди това американските износители имаха ограничен достъп. По-късно тази тенденция беше наречена "пазарно ориентирано земеделие". В действителност това беше контролирано от агробизнеса земеделие.

По време на Зелената революция фондация "Рокфелер", а по-късно и фондация "Форд" работеха ръка за ръка, за да оформят и подкрепят външнополитическите цели на Американската агенция за международно развитие USAID и ЦРУ. Един от най-важните ефекти на Зелената революция беше обезлюдяването на селските райони и селяни, които избягаха в бедняшките квартали на градовете в отчаяно търсене на работа. Това не беше случайно; то беше част от плана за създаване на евтина работна ръка за идващите американски мултинационални фабрики - "глобализацията" от последните години.

Когато саморекламата на Зелената революция затихна, резултатите бяха много различни от обещаното. Проблемите възникнаха от безразборното използване на новите химически пестициди, които често имаха сериозни последици за здравето. Монокултурното отглеждане на новите хибридни сортове семена с течение на времето намали плодородието на почвата и добивите. Първоначалните резултати бяха впечатляващи - двойни и дори тройни добиви при някои култури като пшеницата, а по-късно и при царевицата в Мексико. Скоро обаче добивите намаляха.

Зелената революция обикновено беше съпътствана от мащабни проекти за напояване, често финансирани със заеми от Световната банка, за изграждане на огромни нови язовири, залели населени райони и плодородни земеделски земи. Суперпшеницата доведе до по-високи добиви чрез насищане на почвата с огромни количества торове, като торовете се получаваха от нитрати и петрол - суровини, добивани от големите петролни компании, контролирани от Седемте сестри 7, а те пък доминирани от Рокфелер.

Използваха се и огромни количества хербициди и пестициди, което създаде допълнителни пазари за петролните и химическите гиганти. По думите на един от анализаторите Зелената революция беше в основата си просто химическа революция. В нито един момент развиващите се страни не можеха да платят за огромните количества химически торове и пестициди. Те получаваха кредити с любезното съдействие на Световната банка и специални заеми от Чейз банк” и други големи нюйоркски банки, подкрепени с гаранции от правителството на САЩ. В много от развиващите се страни от тези заеми се ползваха предимно едрите земевладелци. При дребните собственици ситуацията беше различна. Дребните стопани не можеха да си позволят химикали и други съвременни средства за производство и трябваше да вземат пари назаем. 

Първоначално различни правителствени програми се опитваха да предоставят заеми на земеделските стопани, за да могат те да купуват семена и торове. Тези, които не можеха да участват в такива програми, трябваше да вземат пари назаем от частния сектор. Поради прекомерно високите лихвени проценти по неофициалните заеми много дребни земеделски стопани дори не се радваха на първоначалните по-високи добиви. След прибирането на реколтата те трябваше да продадат по-голямата част от нея, ако не и цялата, за да изплатят заемите и лихвите. Те станаха зависими от лихварите и търговците и често губеха земята си. Дори и при нисколихвени заеми от държавните агенции жизненоважните култури отстъпиха място на производството на култури за печалба. 8

От десетилетия същите интереси, включително фондация "Рокфелер", които подкрепиха първата Зелена революция, работят за насърчаване на това, което президентът на фондация "Рокфелер" Гордън Конуей нарече преди няколко години втора "генетична революция", а именно разпространението на индустриалното земеделие и търговските суровини, включително патентовани ГМО семена. 

Гейтс, Рокфелер и Зелената революция в Африка

Когато се вземе предвид истинската предистория на Зелената революция на фондация "Рокфелер" от 50-те години на миналия век, става особено любопитно, че същата фондация "Рокфелер", заедно с фондацията на Бил Гейтс, която сега влага милиони долари в запазването на всяко семе срещу евентуален "сценарий на Страшния съд", инвестира милиони и в проект, наречен "Алианс за Зелена революция в Африка" (АGRA). 

AGRA, както сам се нарича алиансът, отново е съюз със същата фондация "Рокфелер", която постави началото на "генната революция". Един поглед към борда на директорите му потвърждава това. Той се председателства не от кого да е, а от бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан. В благодарствената си реч при едно мероприятие на Световния икономически форум в Кейптаун, Южна Африка, през юни 2007 г. Кофи Анан заяви: "Приемам това предизвикателство с благодарност към фондация "Рокфелер", фондация "Бил и Мелинда Гейтс" и всички останали, които подкрепят нашата африканска кампания. 

Бордът на AGRA включва и южноафриканеца Страйв Масийва, който е попечител на фондация "Рокфелер". В него влизат Силвия М. Матюс от фондация "Бил и Мелинда Гейтс", Мамфела Рамфеле, бивш управляващ директор на Световната банка (2000-2006 г.), Раджив Д. Шах от фондация "Гейтс", Надя К. Шмавонян от фондация "Рокфелер" и Рой Щайнер от фондация "Гейтс". Освен това Гари Тоенисен, изпълнителен директор на фондация "Рокфелер", и Акинвуми Адесина, заместник-директор на фондация "Рокфелер", са членове на Алианса. Програмите за AGRA включват Питър Матлон, изпълнителен директор на фондация "Рокфелер", Джоузеф де Врийс, директор на Програмата за семена в Африка и директор на Програмата за семена в Африка и заместник-директор на фондация "Рокфелер", и Акинвуми Адесина, заместник-директор на фондация "Рокфелер". Подобно на старите, неуспешни зелени революции в Индия и Мексико, новата зелена революция в Африка очевидно е основен приоритет за фондация "Рокфелер".

Въпреки че засега се прикриват, има подозрения, че “Монсанто” и големите гиганти в областта на ГМО използват AGRA на Кофи Анан, за да разпространяват в Африка своите патентовани ГМО семена под подвеждащия етикет "биотехнология" - новия евфемизъм за генетично модифицирани патентовани семена. Към днешна дата Южна Африка е единствената африканска държава, която позволява законно отглеждане на ГМО култури. През 2003 г. Буркина Фасо одобри опити с ГМО. През 2005 г. Кофи Анан изготви проект на законодателство за биологична безопасност в Гана, а ключови длъжностни лица изразяват намерението си да продължат изследванията върху ГМО култури.

Африка е следващата цел в кампанията на американското правителство за разпространение на ГМО по света. Богатите й почви я правят идеален кандидат. Не е изненадващо, че много от африканските правителства подозират най-лошото от спонсорите на ГМО, тъй като в Африка са започнати различни проекти за генно инженерство и биобезопасност с цел въвеждане на ГМО в африканските селскостопански системи. Те включват безвъзмездни средства, предлагани от правителството на САЩ за обучение на африкански учени по генно инженерство в САЩ, проекти за биобезопасност, финансирани от Американската агенция за международно развитие (USAID) и Световната банка, както и изследвания на ГМО с използване на местни африкански хранителни култури.

Фондация "Рокфелер" от години се опитва да финансира проекти за въвеждане на ГМО в африканските полета - до голяма степен безуспешно. Тя е подкрепила изследвания, демонстриращи приложимостта на ГМО памук в равнините Махатини в Южна Африка.

“Монсанто”, която има силно присъствие в южноафриканската индустрия за производство на семена (както ГМО, така и хибридни), стартира хитро замислена програма за дребни земеделски производители, наречена "Семена на надеждата", която предлага на бедните дребни земеделски производители пакет за зелена революция, последван, разбира се, от патентованите ГМО семена на “Монсанто”. 9

Швейцарската компания “Синджента” (Syngenta AG), един от "четиримата конници на ГМО апокалипсиса", инвестира милиони долари в нова оранжерия в Найроби, за да разработи ГМО царевица, която е устойчива на насекоми. „Синджента” също е част от CGIAR. 10

Напред към Свалбард 

Дали сега това е просто философска небрежност? Какво кара фондациите "Гейтс" и "Рокфелер" едновременно да подкрепят разпространението на патентовани семена, а скоро и на патентовани семена на “Монсанто енд Терминейтърсийдс" в цяла Африка - процес, който, както навсякъде по света, унищожава растителните сортове семена чрез въвеждането на монокултури в индустриализирания агробизнес? В същото време те инвестират десетки милиони долари, за да запазят всеки известен сорт семена в бомбоубезопасен сейф, разположен близо до отдалечения арктически кръг, "за да може растителното разнообразие да бъде запазено за бъдещето", както се казва в официалното им съобщение?

Не е случайно, че фондациите "Рокфелер" и "Гейтс" се обединяват, за да прокарат "Зелена революция" в Африка в стил ГМО, докато тихо финансират хранилището за семена на Шпицберген. Гигантите от ГМО агробизнеса са затънали до ушите в проекта “Свалбард”. 

Целият проект и хората, участващи в него, напомнят на най-лошите катастрофични образи от бестселъра "Щамът Андромеда" на Майкъл Крайтън - научнофантастичен трилър, в който смъртоносна болест с извънземен произход предизвиква бързо смъртоносно съсирване на кръвта, което заплашва целия човешки вид. На Свалбард бъдещото най-безопасно съоръжение за съхранение на семена в света се охранява от пазителите на зелената ГМО революция - фондациите "Рокфелер" и "Гейтс", "Синджента", "Дюпон" и CGIAR.

Проектът "Свалбард” се ръководи от организация, наречена “Световен тръст за растително разнообразие” (Global Crop Diversity Trust, GCDT). Какъв е този тръст, който разполага с цялото разнообразие от семена на планетата? GCDT е основан от Организацията по прехрана и земеделие на ООН и „ Bioversity International“ (бивш Международен институт по растителна генетика), филиал на CGIAR.

Световният тръст за растително разнообразие е със седалище в Рим. Той се председателства от Маргарет Катли-Карлсон, канадка, която е член и на консултативния съвет на групата “Suez Lyonnaise des Eaux”, една от най-големите частни водни компании в света. До 1998 г. Катли-Карлсън е била и председател на базирания в Ню Йорк Съвет по населението (Population Council) - организацията на Джон Д. Рокфелер за намаляване на населението, основана през 1952 г., за да развива евгеничната програма на семейство Рокфелер под прикритието на "семейно планиране", устройства за контрол на раждаемостта, стерилизация и "контрол на населението" в развиващите се страни.

Сред другите членове на борда на GCDT е бившият изпълнителен директор на “Банк ъф Америка” и настоящ ръководител на холивудската “DreamWorks Animation” Люис Коулман. Коулман е и старши директор на борда на“ Northrup Grumman Corporation“, един от най-големите изпълнители на Пентагона във военната индустрия на САЩ. Жорио Даустер от Бразилия е също така председател на управителния съвет на „Brasil Ecodiesel“. Той е бивш посланик на Бразилия в Европейския съюз и главен преговарящ за външния дълг на Бразилия в Министерството на финансите. Даустер е бил също така президент на Бразилския институт по кафето и координатор на проекта за модернизиране на бразилската патентна система с цел узаконяване на патентите за генетично модифицирани семена, което доскоро беше забранено от бразилското законодателство. 

Кари Фаулър е изпълнителен директор на тръста. Фаулър е бил професор и директор за изследванията в отдела за международни изследвания на околната среда и развитието в Норвежкия университет по биологически науки. Бил е и старши съветник на генералния директор на „ Bioversity International“. Там той представлява Центровете за бъдеща реколта (Future Harvest Centres) на CGIAR в преговорите по Международния договор за растителните генетични ресурси. През 90-те години на миналия век той ръководи Международната програма за растителни генетични ресурси към Организацията по прехрана и земеделие. Изготвя и контролира преговорите по нейния глобален план за растителните генетични ресурси, който е приет от 150 държави през 1996 г. Бил е член на Националния съвет по растителни генетични ресурси на САЩ и на попечителския съвет на Международния център за подобряване на царевицата и пшеницата в Мексико - друг проект на фондация "Рокфелер" и CGIAR.

Членът на борда на GCDT д-р Мангала Рай от Индия е секретар на индийския Департамент за селскостопански изследвания и образование (DARE) и генерален директор на Индийския съвет за селскостопански изследвания (ICAR). Той е и член на управителния съвет на Международния институт за изследване на ориза (IRRI) към фондация "Рокфелер", насърчил първия голям ГМО експеримент в света - широко рекламирания "златен ориз", който се оказа неуспешен. Рай е бил и член на борда на CIMMYT (Международен център за подобряване на царевицата и пшеницата, International Maize and Wheat Improvement Center) и член на Изпълнителния съвет на CGIAR. 

Сред спонсорите на Global Crop Diversity Trust са, както казваше Хъмфри Богарт в известния филм "Казабланка", "обичайните заподозрени". Освен фондациите "Рокфелер" и "Гейтс", сред донорите са гигантите в областта на ГМО " DuPont/Pioneer Hi-Bred", базираната в Базел "Синджента", CGIAR и подкрепящата ГМО агенция за помощ за развитие на Държавния департамент на САЩ - USAID. Всъщност изглежда, че лисиците на ГМО и на намаляването на населението пазят кокошарника на човечеството - световния склад за семена на Свалбард. 11

Защо сега Свалбард?

Можем с основание да се запитаме защо Бил Гейтс и фондация "Рокфелер" изграждат заедно с големите компании за ГМО земеделие – “ДюПон” и “Синджента” и CGIAR хранилището за семена за деня на Страшния съд. Кой изобщо използва такава банка за семена? Селекционерите на растения и изследователите са основните ползватели на генните банки. Днес най-големите селекционери на растения са “Moнсанто”, “ДюПон”, “Синджента” и “Дау Кемикъл” - световните гиганти в областта на ГМО, които издават патенти за растения. От началото на 2007 г. “Монсанто”, заедно с правителството на Съединените щати, държи световните патентни права върху така наречения "Терминатор" или технология за ограничаване на генетичната употреба (GURT). “Терминатор” е зловеща технология, която позволява на патентованите търговски семена да се "самоубият" след една реколта. Контролът от страна на частните компании за семена е пълен. Такъв контрол и власт над хранителната верига не е имало никога в човешката история. 

Това интелигентно генетично качество на “Терминатор” принуждава земеделските производители всяка година да се връщат при “Монсанто” или други доставчици на ГМО семена за нови семена от ориз, соя, царевица, пшеница или друга основна култура, от която се нуждаят, за да изхранват населението си. Ако бъде широко разпространено по света, това може да превърне в рамките на десет години повечето производители на храна в нови крепостни селяни, подчинени на три или четири гигантски компании за семена като “Монсанто”, “Дюпон” или “Дау Кемикъл”.

Разбира се, това би могло да доведе и до там тези частни компании, може би по указание на правителството във Вашингтон, да откажат семена на една или друга развиваща се страна, чиято политика противоречи на тази на Вашингтон. Тези, които казват: "Това не може да се случи тук", трябва да разгледат по-внимателно актуалните събития по света. Самото съществуване на тази концентрация на власт в три-четири частни земеделски гиганта, базирани в САЩ, е основание за законова забрана на всички ГМО култури, дори ако печалбите им от културите бяха реални, а те очевидно не са.

Тези частни компании – “Монсанто”, “ДюПон”, “Дау Кемикъл” - едва ли имат безупречна репутация по отношение на отговорността за човешкия живот. Те разработиха и разпространиха иновации като диоксин, полихлорирани бифенили и агент Ориндж. 12 

В продължение на десетилетия те прикриваха ясни доказателства за канцерогенни и други сериозни последици за човешкото здраве от употребата на тези токсични химикали. Потулиха сериозни научни доклади, че най-широко използваният хербицид в света - глифозат, основната съставка на хербицида “Roundup” на “Монсанто”, свързан със закупуването на повечето генетично модифицирани семена на от компанията, е токсичен, когато попадне в питейната вода  13. Дания забрани глифозата през 2003 г. когато се потвърди, че той е замърсил подпочвените води на страната. 14.

Разнообразието, съхранявано в генните банки за семена, е суровина за селекцията на растения и за голяма част от фундаменталните биологични изследвания. Всяка година за такива цели се раздават няколкостотин хиляди проби. В списъка на Световната организация по прехраната на ООН фигурират около 1400 генни банки за семена по света, най-голямата от които се поддържа от правителството на Съединените щати. Други големи банки се намират в Китай, Русия, Япония, Индия, Южна Корея, Германия и Канада (в низходящ ред по големина). Освен това CGIAR управлява верига от банки за семена в избрани центрове по света.

CGIAR, основан през 1972 г. от фондация "Рокфелер" и фондация "Форд" за разпространение на техния модел за земеделие "Зелена революция", контролира повечето частни банки за семена от Филипините до Сирия и Кения. Общо тези банки за семена разполагат с повече от шест и половина милиона сорта семена, от които почти два милиона са "различими". Банката за деня на Страшния съд на Свалбард ще може да съхранява четири и половина милиона различни сортове семена. 

ГМО като оръжие за биологична война?

Сега стигаме до същността на опасността и потенциала за злоупотреба с проекта на Бил Гейтс и фондация "Рокфелер" в Свалбард. Възможно ли е разработването на патентовани семена за повечето от основните хранителни култури в света като ориз, царевица, пшеница и фуражни зърнени култури от типа на соята, което в крайна сметка да бъде използвано за ужасяваща форма на биологична война? 

Изричната цел на лобито на евгениката, финансирано от 20-те години на миналия век от богати елитни фамилии като Рокфелер, Карнеги, Хариман и други, е така наречената "негативна евгеника", т.е. систематичното елиминиране на нежеланите кръвни линии. Маргарет Сангър, яростна евгенистка, основателка на "Planned Parenthood International" и доверено лице на семейство Рокфелер, стартира през 1939 г. в Харлем т.нар. негърски проект, който, както тя разкрива в писмо до свой приятел, се отнася до това, че "ние искаме да изтребим негърското население". 15 

През 2001 г. малката калифорнийска биотехнологична компания „Epicyte“ обяви разработването на генетично модифицирана царевица, съдържаща спермицид. Той прави спермата на мъжете, които я ядат, безплодна. По онова време фирмата имаше споразумение за съвместно предприятие за разпространение на технологията си с “ДюПон” и “Синджента”, двама от спонсорите на Хранилището за семена за деня на Страшния съд на Свалбард. Междувременно фирмата беше придобита от биотехнологична компания от Северна Каролина. Удивителното е, че “ Epicyte” е разработила своята спермицидна ГМО царевица с финансиране от Министерството на земеделието на САЩ - същото министерство, което въпреки световната съпротива продължава да финансира разработването на технологията “Tерминатор”, понастоящем собственост на “Mонсанто”.

През 90-те години на ХХ век Световната здравна организация към ООН стартира кампания за ваксиниране на милиони жени на възраст между 15 и 45 години в Никарагуа, Мексико и Филипините, уж срещу тентанус - заболяване, причинено примерно от настъпването на ръждясал пирон. Мъжете и момчетата не бяха ваксинирани, въпреки че се предполага, че те също като жените могат да стъпят върху ръждясали пирони. Поради тази странна аномалия “ Comite Pro Vida de Mexico”, римокатолическа светска организация, се усъмни и поръча да се изследват пробите от ваксините. Тестовете показаха, че ваксината срещу тетанус, която се разпространява от СЗО само сред жени в детеродна възраст, съдържа човешки хорион гонадотропин - естествен хормон, който в комбинация с носител на тетаничен токсоид стимулира антитела, които правят жената неспособна да износи бременността. Нито една от ваксинираните жени не е била информирана за този факт. 

По-късно стана ясно, че фондация "Рокфелер", заедно със Съвета по населението на Рокфелер, Световната банка (седалище на CGIAR) и Националния здравен институт на САЩ, са участвали в 20-годишен проект за разработване на скрита ваксина за аборт с носител на тетанус за СЗО, започнал през 1972 г. Освен това норвежкото правителство, което е домакин на банката за семена на Шпицберген, е предоставило 41 млн. долара за разработването на специалната ваксина срещу тетанус. 16

Случайно ли е, че същите организации - от Норвегия до фондация "Рокфелер" и Световната банка - участват и в проекта за банка за семена на Шпицберген? Според професор Франсис Бойл, автор на приетия от Конгреса на САЩ през 1989 г. Закон за борба с тероризма и биологичните оръжия, Пентагонът "сега се подготвя за битка и победа в биологичната война" по силата на две директиви на Буш за националната стратегия, приети през 2002 г. "без знанието или проверката на обществеността". Бойл добавя, че само от 2001 до 2004 г. федералното правителство на САЩ е похарчило гигантските 14,5 млрд. долара за граждански дейности, свързани с воденето на биологична война. 

Биологът Ричард Ебрайт от университета "Рътгърс" смята, че днес повече от 300 научни институции и около 12 000 души в САЩ имат достъп до патогени, подходящи за водене на биологична война. Само 497 субсидии от правителството на САЩ по линия на Националните институти по здравеопазване са предназначени за изследвания на инфекциозни заболявания с потенциал за биологично оръжие. Разбира се, това се оправдава под претекст за защита от евентуални терористични атаки, както много други неща в наши дни. 

Голяма част от средствата, изразходвани от правителството на САЩ за изследвания в областта на биологичната война, са свързани с генното инженерство. Професорът по биология от Масачузетския технологичен институт Джонатан Кинг казва, че "разрастващите се програми за биологичен терор представляват нова значителна заплаха за собственото ни население". Кинг добавя: "Макар че подобни програми винаги се описват като отбранителни, в случая с биологичните оръжия отбранителните и нападателните програми се припокриват почти напълно. 17

Времето ще покаже дали, не дай Боже, Банката за семена за Деня на Страшния съд в Шпицберген на Бил Гейтс и фондация "Рокфелер" ще е част от поредното Окончателно решение, включващо изчезването на покойната, велика планета Земя

----------------
Бележки

С курсив са обозначени преводаческите бележки, останалите са на автора на статията.

1 Фирмата “Pioneer Hi-Bred” е главен производител на ГМО семена, като от 2019г. e пoдразделение на “Corteva Agriscience”. “Кортева” е разпростряла пипала по целия свят, включително и в България, вж. интернет сайта corteva.bg. 

2 F. William Engdahl, “Seeds of Destruction”, Montreal, (Global Research, 2007). 

3 Пак там, стр. 72-90.  

4 John H. Davis, “Harvard Business Review”, 1956, цит. в Geoffrey Lawrence, “Agribusiness, Capitalism and the Countryside”, Pluto Press, Sydney, 1987. Вж. също и Harvard Business School, “The Evolution of an Industry and a Seminar: Agribusiness Seminar”, http://www.exed.hbs.edu/programs/agb/seminar.html.

Именно Джон Хърбърт Дейвис изковава понятието “агробизнес”. 

5 Engdahl, цит. пр, стр. 130. 

6  „DeKalb Genetics Corporation“ е закупена през 1998 г. от “Монсанто” и от 2017г. е собственост на “Байер”. В България също са активни, вж. сайта dekalb.bg.

7 С това име се нарича група от интегрирани международни петролни компании, които доминират на световните петролни пазари от средата на 40-те до средата на 70-те години на ХХ век. През 50-те години на миналия век ръководителят на италианската държавна компания Eni Енрико Матей нарича тези компании "Седемте сестри". Те са: Англо-иранска петролна компания “Гълф ойл”, Роял Дъч шел”, “Стандард ойл къмпани ъф Калифорния”, “Стандард ойл къмпани ъф Ню ДжърсиStandard Oil Company of New Jersey”, “Standard Oil Company of New York”, “Texaco”. Някои от тези членове придобиват по-познати имена, отчасти поради сливания. Например, “Гълф ойл” и “Teксако” са част от “Шеврон”. Забележително е, че сред тези компании повечето са собственост на американци, включително добре познатият Рокфелер (Standard Oil. До 1949 г. те заемат 82 % от откритите петролни запаси извън САЩ. Основната роля на "Седемте сестри" е да поддържат стабилни цени на петрола, за да предотвратят проблемния "срив на цените", който често преследва петролната индустрия.

8 F. William Engdahl, "Seeds of Destruction", Montreal, (Global Research, 2007), стр. 123-30. 

9 Myriam Mayet, “The New Green Revolution in Africa: Trojan Horse for GMOs?”  May, 2007, African Centre for Biosafety, www.biosafetyafrica.net. 

10 ETC Group, "Green Revolution 2.0 for Africa?", Communique Issue #94, March/April 2007. В края на 90-те години на ХХ в. сливането на “Aстра” и “Зенека” създава третия по големина в света производител на химикали и лекарства. През 2000 г. “АстраЗенека” и “Новартис” решават да отделят бизнеса си със семена и препарати за растителна защита. Това доведе до създаването на съвместното предприятие “Синджента”. През 2015 г. китайската държавната химическа компания “ChemChina” окончателно придоби Syngenta на цена от 43 милиарда щатски долара. “Синджента” е пуснала пипала и в България (syngenta.bg)

11 Global Crop Diversity Trust website http://www.croptrust.org/main/donors.php.

12 Агент ориндж е името на хербицид-дефолиант, използван от армията на САЩ по време на Виетнамската война. Разпръскван е със самолети над джунглите на Виетнам, Лаос и Камбоджа. Този хербицид причинява окапване на листната маса на дърветата, като по този начин се разкриват позициите на виетнамските войски и техните продоволствени бази.

13 Engdahl, цит. пр. стр. 227-236. 

14 Anders Legarth Smith, “Denmark Bans Glyphosates, the Active Ingredient in Roundup”, Politiken, September 15, 2003,  organic.com.au/news/2003.09.15. 

15 Tanya L. Green, “The Negro Project: Margaret Sanger’s Genocide Project for Black American’s”, www.blackgenocide.org/negro.html.

16 Engdahl, цит. пр., стр. 273-275; J.A. Miller, “Are New Vaccines Laced With Birth-Control Drugs?”, HLI Reports, Human Life International, Gaithersburg, Maryland; June/July 1995, Volume 13, Number 8.

17 Sherwood Ross, “Bush Developing Illegal Bioterror Weapons for Offensive Use”, December 20, 2006, in www.truthout.org.