Лекция на Армен Тоугу, изнесена на 10.11.2017 г. в Щутгарт

Армен Тоугу (род. 24.2.1962) е от арменско-естонски произход. Майка му е арменка, баща му е естонецът Ен Тоугу, бащата на естонската компютърна наука. Армен Тоугу следва физика, работи като ядрен и квантов физик в Армения. След голямото земетресение през 1988 г., в което помага за разчистването на развалините, той претърпява рязка промяна. Квантовият физик търси нови обвснения за устройството и функционирането на света и открива Рудолф Щайнер. Като Сергей Прокофиев научава немски, за да се занимава по-задълбочено с антропософията. От края на 90-те години работи като свещеник на Християнската общност първоначално в Естония, а от 2007 г. и в Щутгарт, Германия. Изнася антропософски лекции в Израел, Естония, САЩ и Германия.

          Географско място - цивилизационен импулс - духовно значение

Уважаеми присъстващи,

Броят на участниците показва, че темата очевидно е интересна. Тя вече засяга ежедневието ни, може би малко повече при младите хора и малко по-малко при по-възрастните. Но нейното влияние очевидно ще продължи да нараства.

С всяко ново поколение можем да установим, че то става все по-дезориентирано. Този процес ясно показва, че е в ход развитие, при което човечеството е в процес на свикване с една определена област, с един определен "свят". Днес се говори за виртуалния свят, което е добро название за него. Той има и друго име от окултната наука, което се използва от езотериците. Те го наричат "Осмата сфера". Има и конкретна причина, поради която този свят може да се нарече така. Като човечество ние навлизаме в този свят чрез възприятията и усещанията си, не само заради това, че разполагаме с уреди за тази цел, но и защото тези уреди оказват влияние върху нашата нагласа, върху начина ни на мислене и чувстване и върху волята ни. Това е влияние, което ще се засилва. И е основателно да се запитаме: Какво общо има това с времето и пространството, от които произлизат тези импулси? И още: Какво духовно-душевно измерение се крие зад това за нас като колективно човечество и за всеки отделен човек?

В малките градове около Сан Франциско преди 50 години или малко по-рано започна едно развитие, което междувременно наблюдаваме навсякъде, а именно развитието на изкуствения интелект заедно с неговото техническо усъвършенстване. Силициевата долина е мястото, където основно се извършва интелектуалната работа.

                                          Сан Хосе в Силициевата долина

Ако днес дойдете в този район и поговорите с програмист, който работи в компания като Apple и Facebook, ще научите, че началната заплата на току-що завършилия стажант е около 110 000 долара годишно. Това е стартовата заплата, ако той е одобрен като подходящ. След няколко години той ще има по-добра позиция, тогава ще получава около 140 000 долара. В сравнение с други райони на САЩ това са астрономическисуми. Разходите за живот там обаче също са много високи. В Сан Франциско се плащат по няколко хиляди долара на месец за наем, но за човек на такава позиция това е приблизително същото като няколкостотин евро за нас. Така че навярно можете да сравните съотношенията. Има много хора, които вече не могат да плащат тези наеми; тогава те или трябва да емигрират, или да потърсят по-добре платена работа, ако това изобщо е възможно. Големите компании, като например Apple, завземат цял квартал и изграждат своеобразен кампус. Успях да видя новата централа на Apple там. 

                                            Кампусът на Apple в Купертино

По магистралата се минава покрай нея. Построена е като НЛО, като антикосмически кораб, огромен проект. Умишлено е построена като космически кораб на бъдещето. Разбира се, Apple иска да каже: ние сме най-напредналите с нашитеайфони, таблети, а сега и с много други неща; ние сме начело на развитието, ние определяме как ще продължи то. Това е символизирано от космически кораб, който въпреки че е свързан със Земята, мислено отдавна е излетял в космическите измерения.

Очаква се след няколко десетилетия машинният интелект, т.нар. изкуствен интелект, да заеме водещо място в ежедневието ни, защото тогава машината ще има по-добър поглед, ще прави по-добри предложения и ще взема по-добри решения, отколкото е способен човекът. Дори и днес почти няма хора, които да могат синтелекта си да придобият макар и приблизителен общ поглед върху всичко, не в детайли. Съществуват компютри, които събират и анализират всичко, за да правят подходящи предложения. Все още на хората е позволено да вземат решенията. Вероятно това вече няма да е необходимо в бъдеще.

Планиран е конкретен момент, в който това би могло да се случи. Що се отнася до игрите, вече знаем, че през годините машините се научиха да играят шах все по-бързо и по-бързо. По отношение на интелигентността човекът вече често отстъпва в състезанията.

Още през 20-те години на миналия век хората са мислили как би изглеждало развитието на човечеството, ако машината поеме ръководството с множество роботи. Имало е различни сценарии, за които можете да прочетете при редица автори. Някои от тях предполагат, че ще бъдат установени определени правила, които машините няма да нарушават. Други казват, че може да се случи и инцидент, така че машината накрая да реши, че човечеството е излишно на Земята. Имало е и малък инцидент, при който някой е разработил машина, която комуникира чрез интернет. Чрез комуникацията програмата можелаедновременно и да се учи, а след това се провел кратък разговор с тази програма. Когато той се насочил към човечеството, машината съвсем любезно казала, че най-разумното нещо, което би трябвало да се направи, е да се премахне човечеството. По онова време разработчиците естествено били шокирани, защото това стана публично достояние – можете да го гледате в YouTube: "Interview with the machine". Именно тогава се разбра, че нещо не е наред! За щастие машината все още няма никакви командни правомощия, защото е един вид играчка, но от това се вижда, че целият проблем може да стане сериозен. 

Основната арена на това развитие днес е Северна Калифорния. От географска гледна точка този район е интересен, защото през него минава разломът Сан Андреас. Там се срещат две континентални плочи и се трият една в друга, тъй като се движат с различна скорост. Триенето предизвиква земни трусове. Ако напреженията станат твърде големи, нещо се откъсва някъде. Разломът Сан Андреас е пукнатина, която навлиза дълбоко в земята и се простира на север от Сан Франциско до Мексико на обща дължина 1200 км.Разломът може да бъде разгледан, но, разбира се, не може да се надникне в земята. Между континенталните плочи наистина се е образувала цепнатина, но най-горните слоеве са запълнени.

Разломът Сан Андреас разделя Тихоокеанската от Северноамериканската плоча. Този разлом се простира на около 1300 километра през Калифорния в САЩ и е известен със своята интензивна сеизмична активност. Тихоокеанската плоча се движи в северозападна посока, докато Северноамериканската плоча се движи в югоизточна посока. Напрежението се натрупва и се освобождава под формата на периодични земетресения. Особено разрушителното земетресение в Сан Франциско през 1906г. произхожда от разлома Сан Андреас.

Какво означава за хората да живеят на такова място на земята, където има такава пукнатина с отвор към земните дълбини? Това е въпрос, който с основание може да бъде зададен. Другият въпрос е историческата симптоматика. В този район е имало култури, свързани с този разлом, с тази пукнатина, с които испанците са се сблъскали по време на откриването на Америка и завладяването на континента. Те открили култура, която почувствали като много враждебна към хората. Не говоря за това как самите испанци са се отнасяли към тези хора. Трябва да си представите, че те са открили там нещо, което било много чуждо за европейското съзнание. Боговете, които били почитани там, се нуждаели от човешки жертвоприношения. Мъченията на военнопленници били нещо обичайно. Тъй като боговете се нуждаели от храна, тя се осигурявала от хора, които били принасяни в жертва по най-брутален начин. Изрязвали им стомасите или изтръгвали сърцата им, докато били още живи. Това било често срещана практика върху специално построени за целта каменни олтари. А впечатляващо е как са изглеждали тези богове. Ето пример за бог от тази култура:

Миктлантекутли, "Господарят на земята на мъртвите", който управлява Севера и ада. Златни накити, 8-11 век. Източник: Айрин Никълсън, “Мексиканска митология”, Висбаден,1967

Виждате и изражението на лицето му. Доколкото ми е известно, това са били толтеките, предшествениците на ацтеките. Можете да намерите тези изображения в интернет. Всичките им изражения на лицето са много сходни.

За нас са интересни и многото жици и различни устройства около тези образи на богове. Те са накаралинякои изследователи да предположат, че в този район може да са кацали НЛО. Смятало се е, че хората са имали среща с извънземни, тъй като изображенията на боговете на европейците изобщо не могат да се сравнят с тези богове. В тези изображения, както и в други, има нещо много подобно на машина.

Как би изглеждала една машина, ако отворите компютъра и погледнете дънната платка? Ще видите подобни връзки като тези в изображенията на боговете, само че те все още имат лице с определено изражение, което днешните дънни платки нямат, въпреки че може да бъде вградено по естетически причини и би било донякъде по-реалистично и близко до живота от това, което днес имаме в компютрите.

Ксолотъл, братът близнак на Кетцалкоатъл, въплъщава планетата Венера като Вечерница. Източник: пак там.

Богът-цар Кетцалкоатъл като перната змия на страничната стена на пирамидата в Ксочикалко. Източник:пак там.

Това е духовното измерение, за което говоря. Може да се каже, че е имало същества, които са били възприемани от тогавашните хора; и тук имаме доста точни избражения на това, което те са виждали. Те са ги възприемали като свръхчовешки същества, почитали са ги и са им принасяли жертви по време на религиозни служби. Целият свят на боговете се е възприемал като пълен с такива образи. Това не са били въображаеми, а духовни същества. Хората от по-ранните времена все още са имали ясновидски способности. И особено тези хора, които са живеели там, са се сблъсквали с такива същества и после са гиизобразявали. Тези божества са били категоризирани и в зависимост от тяхната функция и сила. Например те са имали власт над метеорологичните условия или съдбите на хората. По съответния начин се изграждали връзките с тези божества. Интересно е да се отбележи, че те наистина са били машиннибожества. Ако си представите имагинативно това, което имаме днес, особено в областта на техниката, тогава бихте могли да възприемете такива образи. Не говоря за външния вид на техническите устройства, а по-скоро за това, което действа като течения в електрическите и магнитните полета. 

Следващият въпрос е какво са гледали хората по онова време и какво са възприемали? В ежедневието си ние сме заобиколени от различни полета, особено електромагнитни радиополета, които не виждаме и не възприемаме. Ние нямаме органи за тяхното възприемане; без специално обучение човекът обикновено не разполага с такъв орган. Какво би станало, ако някой премине през специално обучение и би могъл с такъв орган да възприема заобикалящата ни среда, а също и това, което се случва в една изчислителна машина? Какво би възприел той? Той действително би възприел енергии или силови полета с определено качество. Може би бихте могли да сравните това качество със светлината, когато става въпрос за електрическо качество. Бихте имали силното вътрешно усещане, че тази светлина има в себе си нещо разрушително и раздробяващо. Слънчевата светлина способства растенията да растат според формата си, да се развиват като цяло в своята форма на Земята. Този напълно различен вид светлина е по-скоро враждебен към целияживот и също може да се възприеме вътрешно. Тя има съвсем различно въздействие върху възприемащата душа от топлината и животворната сила на слънчевата светлина.

Това е езотеричната страна. Тя може да се възприеме като различни силови потоци, които преминават през пространствата, в които ние самите живеем, в които са разположени машините, по-силни на някои места, по-слаби на други. Това обаче не са просто обикновени натрупвания на сила, а тези силови полета са точно толкова видими, колкото е видима физическата форма на човека пред нас в нейнатацялост. Биха могли да се различат и фигури. Това не е безформено натрупване на хаотични потоци от сили, а те се състоят от фигури и именно тези фигури някога са били виждани имагинативно и възприемани като богове. Освен това тези същества са били усещани като много мощни. Те се въплъщават в такива електромагнитни сили, защото изграждат своята телесност от тези полета. Ако съзнателно се сблъскате с такова същество, ще разберете, че то оказва влияние и върху човешката воля. Това същество има воля, която действително може да се намесва във физическо-материалната сфера. В това няма нищо чудно, защото както електричеството, така и магнетизмът се проявяват и във физическия свят. Магнитното поле може да привлича желязо, което е проявление на мощта на тези сили. Ако едно съществое съставено от такива сили, то може да направи същото, защото е много мощно.

Обикновеният човек днес все още няма силата да привлича или отблъсква желязо с волята си. Човешката воля по принцип не е толкова силна, че да може да се прояви пряко на физическия план без специална практика и без специална съдба. Това става само в рамките на собственото тяло. Проява на воля има и когато движим физическото си тяло. Отвъд движениети обаче това не е достатъчно. В такива същества има вид воля, която е много тясно свързана с природата, свързана с т. нар. природни сили. Хората са възприемали това още тогава. Говоря за тази област около разлома Сан Андреас. 

Можете също така да зададете въпроса: Защо точно там? Какво толкова специално е имало там, защо не е съществувало в Европа? Защо подобни същества не са упражнявали толкова силно влияние тук? Интересно е, че това е свързано с този разлом и с цялото географско положение на Северна и Южна Америка. Рудолф Щайнер вече е посочил, че тези силови полета вървят успоредно на магнитните полета на Земята. А с това, че тези две полета от юг на север вървят успоредно и са разположени заедно с този разлом върху надлъжната ос, е свързан фактът, че тези същества принадлежат за нашето съзнание към подземното. С други думи, от човешка гледна точка те принадлежат към подсъзнанието. В нас също има електромагнитни полета, които могат да бъдат измерени като ЕКГ и ЕЕГ. Но въздействията в онзи район са особено силни. Съществата, които се състоят от такива полета, са по-мощни във влиянието си върху човечеството от тези, които действат тук, в Европа.

Ако отидете там, е по-вероятно да попаднете в сферата на дейност на тези същества, отколкото ако живеете тук, в Централна Европа. Какво означава това за живота на човека? И какво е било намерението на тези богове, които хората са възприемали ясновидски тогава? И какво е тяхното намерение днес?

Този въпрос е, така да се каже, "вътре в нас": тези електромагнитни полета са израз на това, че се намираме под влиянието на въпросните същества. Антропософията говори за един вид двойник на човешкото същество, за същество в сянка, което не присъства физически-материално, а електромагнитно. Измерените в човека електромагнитни потоци, които се отлагат върху нервните влакна като паразити или полепват по тях, всъщност формират една чужда същност. Всеки човек носи в себе си такава същност, макар и не толкова мощна, колкото тези големи същества, които стоят извън човека. Но тя е един вид сенчесто същество, което постоянно се намесва в нашата воля със своята воля и действа през нас. Това е и смисълът на понятието "сянка" - човек понякога може да има преживяването, след катоизвърши нещо, да си каже: “Всъщност не исках да го направя”. Тогава той си задава въпроса: “Чия беше волята? Кой го искаше, ако не бях аз, то кой беше? Сигурно е бил друг Аз, друго съзнание”. Но когато се върнем постепенно към себе си  и вече не сме под такова силно влияние, разбираме, че в нас е действала друга воля.

Имало е време, когато хората действително са имали ясновидски контакти с такива същности, обаче те са присъствали на земята само под формата на идоли, образи или дори скулптури. Ако се опитаме да проследим намеренията на тези същества, ще открием, че те имат голям интерес да придобият сфера на влияние върху земния свят, не само върху електромагнитния свят - там те са у дома си - но и върху света, който възприемаме с нормалните си очи, с нормалните си сетива. Това е друг свят - светът на светлината, светът на звука, всичко, което наричаме свят на сетивата. И тук те искат да създадат непосредствено форма, в която след това да изпълнят волята си. Те вече частично присъстват в човешките тела. Тези същности обаче не могат да завладеят цялото човешко тяло, защото им липсва част от душата, която има само човекът и която е много важна за неговия живот, включително за нормалното функциониране на физическото му тяло. Това е душевността, емоционалният живот. Тези същества самного силни във волята, много са умни, когато става въпрос за интелект, за интелигентност, но душевният живот е загадка за тях. Те не притежават такъв. При тях има нещо като пряка връзка от интелекта към волята. При човека съществува и областта на сърцето, където някои неща, идващи от сферата на волята, могат да бъдат претеглени и променени. При тези същества това не е възможно. В един паралелен свят има интелигентни същества, които не притежават всичко, което имат хората. Тъй като човешкото тяло е устроено по различен начин - особено в сърдечносъдовата система, в дихателната система, в ритмичната система, която е свързана с живота на душата - в момента е немислимо, че такова същество може да живее в човека без човешка душа. Тогава тялото би умряло. Това е така, защото би липсвала една съществена част от живота, която оживява тялото, а също така регулира и жизнените процеси.

Налице е обаче силното намерение това да се промени, което означава, че усилията, идващи от света, където властва една висока интелигентност, сега се полагат там, където нейното влияние е много силно. Това особено важи за хората в района на Силициевата долина.

Но какво означава това, щом върху тези хора има влияние от подсетивния свят, от паралелния свят? Влиянието може да се види в това, че хората са въодушевени от определени идеи. Те са ентусиазирани от идеите за изкуствения интелект. Докъде води този ентусиазъм? Той води до това, че на тези хора им хрумват определени идеи. Те не се питат откъде идват тези идеи, а казват: това беше мое хрумване, моя мисъл, моя идея. Ако проследите целия процес обратно до неговото начало, ще забележите, че в това начало стои една висока интелигентност, която е силно заинтересована да внуши например идеята, че един ден ще бъде възможно да се свърже човешкото тяло с машина по такъв начин, че това човешко тяло да продължи да живее без душа. Правени са вече опити за присаждане на изкуствено сърце, но досега хората не успяват да преживеят дълго с него. Ясно е, че цялото това нещо все още не функционира както трябва, но работата продължава. Целта е симбиозата между физическиячовек и машината да се задълбочи до такава степен, че след това да е възможно да се получиинтелигентно човешко същество, което няма душа.

Там, където душевните сили се нуждаят от орган, ще се появи машинно образувание и ще замени, така да се каже, онова, което не може да живее без душа. Е, развитието все още не стигнало дотам, но инспирациите идват от тази област.

(Следва продължение)

Германия би била първата страна, в която бивш ръководен кадър на БлекРок ще стане ръководител на правителство. Фридрих Мерц не е бил "лобист", както често се казва. Той не само е получавал възнаграждение, но и е имал управленска функция в рамките на концерна: политикът от ХДС е бил председател на Надзорния съвет на дъщерното дружество „BlackRock Asset Management Deutschland AG“ от 2016 до 2020 г. Той се e отчитал пред централата в Ню Йорк на най-големия организатор на капитали в ръководения от САЩ западен свят. Задачата на Мерц е била да стимулира разширяването на дейността на БлекРок в Германия.

Мерц като функционер на БлекРок в Германия
Тъй като бонусите на Надзорния съвет възлизат само на 150 000 евро годишно, той получава и консултантски договор, чието възнаграждение двете страни пазят в тайна и до днес. Така че когато става дума за много пари на хора, които така или иначе вече имат много пари, и особено когато става дума за още повече пари – при БлекРок и Мерц не само цари пълно мълчание, но и организирано криене на огромнобогатство. Ще стигнем до това по-късно. През тези години функционерът на БлекРок Мерц организира и придружава срещите на своя шеф в БлекРок Лоурънс (Лари)Финк, идващ от Ню Йорк, с тогавашните министри на финансите Волфганг Шойбле/ХДС и неговия наследник Олаф Шолц/СДПГ. Мерц също така организира срещи с ръководителя на канцлерството Хелге Браун и министъра на икономиката Петер Алтмайер, и двамата от ХДС, с вицеканцлера Зигмар Габриел и държавния секретар по финансите Йорг Кукис, и двамата от СПД – всичко това извън полезрението на обществеността. 2 През тези години БлекРок стана най-големият акционер в Германия, т.е. най-големият съсобственик на стоте най-важни компании в Германия. И то при дългогодишната канцлерка Ангела Меркел, която тайно одобряваше всичко без никакъв конфликт с Мерц. Главният финансов съветник на Меркел, банкерът Ларс-Хендрик Рьолер, ръководител на отдела за финансови и икономически въпроси във Федералното канцлерство, напусна заедно с нея през 2021 г. - и къде отиде? - В БлекРок, разбира се. Мерц и Меркел може и да имат своите дребни немски конфликти помежду си - но и двамата се покорявар на големия господар.

Мерц: Няма ли я вече връзката с БлекРок?
Когато Мерц поиска да стане председател на ХДС след Меркел, нашите приятелски настроени към капитала водещи медии съобщиха малко за връзката между БлекРок и Мерц, но не и за споменатите срещи. Тези срещи излязоха наяве едва по-късно, заради въпрос от страна на Левицата в Бундестага. Когато Мерц най-накрая стана председател на ХДС, той се оттегли от поста си в BlackRock: в противен случай Мерц нямаше да бъде приет толкова добре в борбата за гласове - Мерц е майстор на бързото преобличане, краен популист, идеологически хамелеон. Към това ще се върнем по-късно.

Мерц вече няма никаква връзка с БлекРок. Но това изглежда така само за зяпащите новините на Първа програма и читателите на BILD. През януари 2025 г. Финк кани бившия си служител на вечеря в луксозен хотел на Световния икономически форум в зоната за повишена сигурност на швейцарския алпийски курорт Давос. Мерц беше представен на група "изявени" международни инвеститори и му беше позволено да произнесе кратка реч извън официалната програма. Финк е член на управителния съвет на Световния икономически форум, а Мерц - не. Между другото, когато Финк направи няколко крачки по улицата към хотела в Давос, един снимачен екип му зададе няколко критични въпроса, които не се задават на официални събития. Финк, заобиколен от бодигардове, запази мълчание, но извади мобилния си телефон, безмълвно снима два пъти интервюиращите и изчезна в хотела. Какво мислите: защо му сатакива снимки и какво ще прави с тях? 

БлекРок и сие.: Възходът на сенчестите банки
И така, да се върнем на БлекРок и сие: В САЩ, с помощта на дерегулациите през 90-те години на миналия век при президента Бил Клинтън, те се издигнаха до най-големите съвременни организатори на капитали в ръководената от САЩ западна "общност на ценностите". Някогашните мощни банки на Уолстрийт в Ню Йорк днес са собственост на BlackRock, Vanguard, State Street, Wellington, Fidelity, Capital Group, T Rowe Price, Geode Capital и т.н. Те бяха първите, които издигнаха "Америка на първо място". С "финансовата криза"  станаха още по-силни и купиха фирми в ЕС. Те изобщо нямаха криза, а много пари, т.е. капиталите на свръхбогатите си клиенти. Президентът на САЩ Барак Обама беше дал поръчка на БлекРок да се справят с финансовата криза на стойност 150 млн. Това превърна БлекРок в най-големия притежател на вътрешна информация в западните финанси, включително в Европа. Мениджъри на БлекРокстанаха членове на правителството на САЩ с Обама, а след това отново при Джо Байдън и Камала Харис. БлекРок съветва Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и Европейската комисия по въпросите на "устойчивото" инвестиране. Така БлекРок се превърна в най-големия акционер, т.е. собственик, не само на компании и банки в САЩ, но и в богатите страни на Европа, в Англия, Франция и т.н., а между другото и в Швейцария - и особено в Германия - с помощта на Мерц при канцлера от ХДС Меркел. Така с 11 билиона щатски долара (11 000 000 000 000 !) БлекРок е съсобственик в около 18 000 компании и банки в ръководения от САЩ Запад, включително в милиардерски градове в Азия като Сингапур и Мумбай в Индия - никога досега в капитализма не е имало такъв монопол, преплетен с правителства, политически партии, финансови институции, медии и лобисти. А БлекРок тук е водещият организатор на мотото "Америка на първо място". 

Голямото богатство: по-невидимо от всякога
БлекРок получава капитал за изкупуване на тази собственост от мултимилионери и мултимилиардери. Той не управлявасметки на обикновени граждани и не се налага да разнася многобройни сметки и дребни доходите на служители, работници и пенсионери. БлекРок и сие се занимават с управление на богатството, т.е. правят свръхбогатите още по-богати.Те имат 70 клона, но само в градовете и щатите, в които живеят най-много и най-богати свръхбогаташи. Само двадесет и един от тези клонове са в САЩ, в Ню Йорк, Сан Франциско, Чикаго, Хюстън, Бостън, Сиатъл, Маями и т.н. BlackRock например няма нито един клон в страните от Източна Европа, обеднели от членството си в ЕС.БлекРок и сие и до днес не са регулирани, а официално са наречени - от държавите от Г-7, Световната банка и т.н. - банки в сянка. Те разполагат с още по-голяма свобода от традиционните банки и мениджъри на активи и следователно могат да реализират още по-големи печалби. Подпомагането на укриването на данъци в световен мащаб също е част от този бизнес, свързан със свободата на богатството. На това ще се спрем по-късно. БлекРок също организира и невидимостта на своите свръхбогати клиенти. Тя е черна кутия. С нейна помощ големите частни собственици не само стават все по-богати, но и по-невидими от когато да е било в историята на капитализма. А тази невидимост на свой ред им помага да станат още по-могъщи, алчни и опасни, да намаляват доходите на работниците, да унищожават демокрацията и околната среда и да водят или да оставят да се водят войни - за което отдавна агитира исравнително дребният техен германски помощник Мерц.

Клонът на БлекРок в Германия: невидим
В Германия БлекРок управлява частни активи на обща стойност 270 милиарда евро - тази сума беше обявена през 2024 г. по повод 30-годишнината от началото на дейността им в Германия. Това е приблизително толкова, колкото управлява Дойче Банк със своите 30 000 служители. Но за същата цел БлекРок се нуждае само от 170 служители. Те имат сметки за малка част от 0,001% от свръхбогатите и само един-единствен, малък, неразпознаваем клон на Ленбахплац 1в Мюнхен. На фасадата на сградата няма никакъв надпис.

                                      Сградата на Ленбахплац 1 в Мюнхен

Черната кутия се намърда в Германия още през 1994 г. Забеляза ли я някой? Но БлекРок правилно бяха забелязали: Изгодната разпродажба на ГДР бе направила много хора в Източна Германия по-бедни, а в Западна Германия няколко богати капиталисти бяха станали още по-богати - с други думи, нови клиенти. Нови клиенти за дискретно управление на богатството!

"Невероятният триумф на гниещата Америка"
И така, какво общество създават БлекРок и техните платени функционери? Нека започнем с държавата на възхода и централата им - САЩ. САЩ са "крехка геронтокрация, която гние отвътре" – това широко разпространено мнение е обосновано, пише американският професор по политика Майкъл Бекли във “Foreign Affairs”, списанието на външнополитическото лоби на водещите американски корпорации.Според Бекли 70 % от американските граждани смятат, че САЩ са "слаби" и “не са добри". Само 20 процента все още имат доверие на правителството, дори и да са гласували за него. Два атентата срещу един от двамата кандидати, Доналд Тръмп, на публично място по време на предизборната кампания през 2024 г.: това е също толкова част от нея, колкото и повтарящите се масови убийства  - всички те са рутинни, привличат краткотрайно, ритуално внимание - и всички се връщат към ленивата нормалност. 

През 2024 г. ръководителят на застрахователната компания “United Health” беше застрелян на улицата в Ню Йорк от млад мъж: застрахователната компания му отказала няколко пъти лечение. Той беше арестуван - но в социалните мрежи го празнуваха като герой, а мъртвият главен изпълнителен директор беше обсипан с подигравки, злоба и хилещи се емотикони. Десетки хиляди американци написаха: “И на мен ми отказаха лечение!” Фейсбук изтри всичко, много по-бързо от обичайното. 

“United Health”, най-големият здравен застраховател в света, реализира особено високи печалби чрез особено високи проценти на отхвърляне: в крайна сметка те отиват при акционерите в този ред: BlackRock, след това Vanguard, State Street, JP Morgan, Fidelity.

В САЩ БлекРок и сие са също така водещи групи акционери във фракинга, фармацевтичната и селскостопанската индустрия, в круизните и развлекателните компании, също така в Tesla, в цифровите компании от Силициевата долина и в оръжейните компании, а също така и във водещите медии като New York Times, Wall Street Journal, USA Today и големите телевизионни канали, независимо дали са по-либерални или откровено десни като любимия канал на Доналд Тръмп - FOX News. Така основателите на компании като Tesla, Facebook/Meta, Microsoft, Google, Apple и Amazon с помощта на основния си акционер БлекРок са натрупали състояние от 200, 300, 400 и дори 500 милиарда долара. Те не се нуждаеха от Тръмп, за да направят това; Клинтън, Обама, Байдън и Харис вече го насърчаваха.

"Смърт от отчаяние"
Печалбите и стойността на фондовите борси са по-високи от всякога - в същото време САЩ все още изпреварват другите капиталистически демокрации, които също не се справят добре по отношение на бедността и болестите, зависимостите, затлъстяването, детската смъртност, неграмотността, броя на затворниците, бездомните, броя и размера на бедняшките квартали, свръхзадлъжнялостта на частния сектор, черния труд и всичко това в комбинация с расизма. Милиони служители "живеят" в близост до фирмите си в своите автомобили.В никоя друга държава няма толкова много въоръжени десни екстремистки групи и полицейско насилие срещу бедната класа - и толкова много безнаказаност за богатите престъпници с бели якички, включително президентски синове като Хънтър Байдън, а сега и за самия президент Доналд Тръмп.

Американският нобелов лауреат Ангъс Дийтън документира това в книгата си "Смърт от отчаяние": САЩ са водещи в самоунищожението на унижените, обеднели и самотни хора: Чрез пристрастяване към наркотици и алкохол, насилие и взаимно убиване. Най-честата употреба на милионите частни огнестрелни оръжия е за самоубийство. От две десетилетия в средната, а също и в работническата класа на САЩ намалява средната продължителност на живота. В същото време новите американски олигарси като Джеф Безос инвестират милиарди в научни изследвания: как да удължим живота си до поне 120 години, да се радваме на живота на яхтите си и в тихоокеанските си резиденции дори в напреднала възраст, и то в добро здраве? 

Източниците на печалба за олигарсите - и на БлекРок
Мъск, Безос, Зукърбърг и под. и техните акционери БлекРок и сие реализират своите изключителни печалби чрез брутални практики: Фабриката на Tесла Gigafactory не само във Фримонт/Калифорния, но и в Бранденбург/Германия е с най-голям процент спешни повиквания за пострадали работници.Айфоните и другите цифрови устройства се сглобяват от невидимо експлоатирани армии от милиони съвременни роби, предимно жени, в бедни страни ("Фабриката Азия"). Милиони нелегални мигранти работят в САЩ, те са важен стълб на американската икономика, плащат данъци, живеят в страх, нямат право да гласуват, но са изнудвани за евтин, невидим труд от клеветническата кампания срещу тях и от постоянните депортации. Тази практика на изнудване на незаконно задържани имигранти ми беше показана още през 1984 г. в производителя на чипове Intel, когато проучвах високотехнологичната индустрия на място в Силициевата долина. 

Подобно модернизирано робство, което е в разрез с правата на човека, е единият източник на богатство; вторият е мащабното разрушаване, вкарано дълбоко в почвата и подпочвените води от агробизнеса и фракинг индустрията; третият е шпионирането на потребителските данни на хората и компаниите от също така нерегулираните, монополни цифрови корпорации, които също диктуват надценките и са обсипани с държавни поръчки и субсидии.

Но най-важният източник на печалба според автора на статията на “Foreign affairs“  Бекли, са войните: техните собствени войни и войните, финансирани и снабдявани от САЩ. Колкото по-дълго продължават те, толкова по-печеливши са. Примери за това са Първата и Втората световна война, Виетнам, Ирак, Афганистан, а понастоящем Украйна и Израел.Това включва износ на оръжие за страните от ръководените от САЩ военни съюзи като НАТО и скъпоструващата непрекъсната експлоатация на над 800 американски военни бази в 80 държави и анексирани острови по света. Това включва маневри и постоянно военно присъствие на сушата, в морето и във въздуха. И не на последно място, снабдяването на терористични групи.

Украйна: “Фар на силата на капитализма"
Вследствие на това БлекРок е и официалният координатор на "възстановяването" на Украйна - като основен акционер в отбранителната, енергийната и фракинг индустрията, това е толкова по-изгодно за БлекРок, колкото по-дълго продължава войната и колкото повече разрушения има.Според шефа на BlackRock Финк Украйна трябва да се превърне във "фар на силата на капитализма".14 За този "фар" стотици хиляди украински войници са принесени в жертва на олтара на "западните ценности" - т.е. на печалбите за БлекРоки сие - изгорени, неизброени и скрити от собствената им публика, сякаш изобщо не са съществували. Скриват се не само повечето от печалбите и победителите, но и жертвите.

Смъртоносният "парадокс"
Авторът на "Foreign Affairs" Бекли описва това съчетание на вътрешно загниващо общество с най-голямата машина за печалба и война като парадокс. И Бекли заявява доста хладнокръвно: “парадоксът на американската мощ може един ден да унищожи всичко”.

Разбира се, това изобщо не е парадокс, а причинно-следствена връзка: вътрешно загниващото общество е резултат от екстремната машина за печалба и война на БлекРок.Американските олигарси и техните "научни" съучастници добре осъзнават тази смъртоносна опасност за цялото човечество. Защото Foreign Affairs се издава от Съвета за международни отношения (Council on Foreign Relations). Той се финансира от водещите капиталисти, авторите са членове на бивши американски правителства и тайни служби, а много от тях, като нашия автор Бекли, са професори от елитни американски университети и мозъчни тръстове, които също се финансират от водещите капиталисти, в случая на Бекли - Университета Тъфтс и Американския институт за предприемачество (American Enterprise Institute).И разбира се, шефът на БлекРок Финк е не само член на борда на Световния икономически форум, но и на Съвета за международни отношения.

БлекРок: идеологическият хамелеон
За да запазят загниващото си олигархично управление, БлекРок действат като идеологически хамелеони. Безсъвестно и безскрупулно при необходимост те обявяват обратното на това, което са заявили преди това.

БлекРок стана голям по време на управлението на демократите Клинтън и Обама, но това в никакъв случай не беше прекъсвано от администрациите, ръководени от републиканците. Финк беше предвиден за министър на финансите на САЩ, ако Хилари Клинтън беше спечелила изборите. Но когато Тръмп спечели и намали корпоративните данъци, Финк заяви: "Тръмп е добър за Америка".След това БлекРок беше представен от мениджъри в правителството на Джо Байдън, следователно също беше участниквъв войната, а също така предостави главния съветник на вицепрезидентката Камала Харис. Но при предвидимото поражение на Харис на президентските избори през 2024 г. още преди изборите Финк заяви: "Без значение кой ще спечели, ние водим разговори и с двамата кандидати". Ето защо БлекРок съветваше Тръмп при избора на министър на финансите. 

В продължение на години Финк проповядваше опазването на климата и околната среда, а също така съветваше Европейската комисия относно "зелената сделка": Но още преди Тръмп да встъпи в длъжност, Финк заяви: "Сега ние напускаме алианса за защита на климата Net Zero Asset Managers (NZAM). Това веднага бе последвано от председателя на ЕС Урсула фон дер Лайен." 16 Но то така или иначе е просто една лъжа, която сменя друга. В крайна сметка БлекРок и ЕС винаги са се придържали към правилото на САЩ: военното производство, маневрите и войните са изключени от климатичните баланси. Ето защо Зелената "екологична" партия може да участва толкова добре във воденето на“благоприятни за климата” войни.

Така или иначе БлекРок винаги финансира едновременно и двете страни на капитала в САЩ. И двете партии се борят срещу всички, които отстояват интересите на мнозинството от населението. Например истаблишмънтът на Обама/Клинтън брутално посече собствения си обещаващ кандидат Бърни Сандърс. 17 И дори срещу Зелената партия се води борба и тя се държи малка, между другото без германските Зелени да протестират. Това е още един начин, по който БлекРок насърчават политическото развитие на десницата - в САЩ, Европа и Германия.

В либералната администрация на Байдън и Харис БлекРок беше представена от трима мениджъри. А сега си сътрудничи с администрацията на Тръмп, която се състои директно от откровено дяснорадикални мултимилиардери.

Мерц също е идеологически хамелеон
Мерц също работи върху парадокс като своя велик модел за подражание. "Само САЩ са гарант на световния ред!" - е неговото нехристиянско верую, което той изповядва през целия си живот. И той може да играе ролята на идеологически хамелеон. Политиците с християнско лустро в неговата партия практикуват това още от времето на първия си председател и федерален канцлер Конрад Аденауер. Той се представяше като нов демократ, но неговата нова християнска партия продължаваше да получава дарения от същите германски капиталисти като Флик и Круп, които вече бяха дарявали на Хитлер. А избирането на Аденауер за канцлер стана едва-едва, защото за него гласува дяснорадикалната Германска партия. “Аденауер е нашият модел за подражание” - каза Мерц в речта си във фондация "Аденауер" в началото на януари 2025 г.

О, добре, между другото: Кой всъщност основа AзГ? Политици от ХДС като Александър Гауланд и бизнес лобисти като Ханс-Олаф Хенкел, бившият президент на Федерацията на германските индустриалци.

Скромният гражданин от Зауерланд в убежището на милиардерите
Пред избирателите Мерц се преструва на земния, улегнал зауерландец. Сега, по време на предизборната кампания, FOCUS публикува на корицата си статия за Мерц, интервю от осем страници. На първите две страници Мерц се представя на фона на панорама на Зауерланд. 

Но когато нещата стават важни, Мерц се измъква от скромния Зауерланд и се отправя към убежището на милиардерите наезерото Тегернзее в Бавария. Мерц лети с един от частните си самолети до своята вила, която е в непосредствена близост до резиденциите на милиардера и издател на списания Хуберт Бурда и на руския олигарх Алишер Усманов. Между другото, вилата на Усманов в момента се предлага за продажба за 25 млн. евро, така че можете да добиете представа за цените там."Лидерът на ХДС от години редовно почива в семейния си ваканционен дом на езерото Тегернзее. Тук "раят" чука на вратата. Тук той се наслаждава на алпийската панорама" 20, съобщава вестникът на капитала “Handelsblatt”, който придружава своя колумнист Мерц. Така Мерц се подготвя за важни изяви в предизборната кампания, като например в Саксония през октомври 2024 г. Там обученият популист раздаваше безплатна бира и наденици на храбрите саксонци.

Ето как значи работи номерът: Първо със самолет от скромния Зауерланд до закътаната скъпарска вила на Тегернзее, там се освежава, после се прави на скромен в бедна Саксония и усмихнато черпи ухажваните избиратели с малък братвурст, като първо плюе срещу AзГ, надминава ги даже в плюенето по чужденците, а след това гласува с тях в Бундестага - така школуваният популист Мерц се бори за невидимото богатство, своето и още по-голямото на БлекРок.

Разпродажбата на германския среден бизнес на американските "скакалци"
След като Мерц се оттегли от ръководството на парламентарната група на ХДС в Бундестага, през 2005 г. той станасъсобственик на американската кантора за търговско право “Maйер Браун” с клон в Дюселдорф. С програмата "Дневен ред 2010" на федералното правителство на СДПГ/Зелените под ръководството на канцлера Герхард Шрьодер американските инвеститори бяха поканени да купуват германски предприятия.

В резултат на това “Mайер Браун” разшири значително екипа си. Консултирането на инвеститори в частен капитал остава една от специализациите на фирмата и до днес. Оттогава насам американските "скакалци" са изкупили хиляди германски средни предприятия, "преструктурирали" са ги, съкратили са работни места, наложили са замразяване на заплатите и са разпуснали работническите съвети. "Добре, че имаме "скакалци" и в Германия", не скриваше радостта си по онова време Мерц в книгата си "Да се осмелим да имаме повече капитализъм". И така: първо като политик от ХДС се застъпваме за добрия немски среден бизнес - а след това го продаваме. По това време продавачът продължаваше да бъде скакалец: “Не трябва да има законово определена минимална заплата! Да се премахне защитата срещу уволнение! Да се махнат профсъюзите от предприятията! Да се пресуши блатото на профсъюзите! Да се отмени съвместното вземане на решения!” 

Мерц оглави берлинския клон на “Майер Браун”, като в последно време заедно с това съвместяваше и функциите си в надзорния съвет на БлекРок. Той спечели милиони без да направи кой знае какво, като адвокат с дневен хонорар от 5000 евро, но също така и като съсобственик на адвокатската кантора и като член на 15 надзорни и административни съвета. Той напусна адвокатската кантора след 16 години като съсобственик едва през 2021 г., когато стана председател на ХДС. Но остава като съветник, което означава, че макар вече да не е съсобственик, е призоваван за важни дела: адвокатски кантори като “Майер Браун” плащат за това 175 000 евро годишно.

Мултимилионерът се прави на умряла лисица
След това мултимилионерът се направи на умряла лисица и се вживя в съвсем различна роля. Той никога повече не повтори публично ужасните си искания на скакалец. Сега, по време на предизборната кампания, той обявяваше обратното. Подмаза се на профсъюзите: "Аз съм привърженик на съвместното вземане на решения, то е предимството на Германия като място на производство" - така се кълнеше Мерц на 13 януари 2025 г. на конференцията на работническите съвети на Християндемократическия съюз на работниците в Бохум. 

В същото време Мерц осъзнава, че християнството вече не е толкова популярно сред избирателите. Църковното християнство се изчерпа, естествено, поради сексуалните посегателства зад олтара, но преди всичко поради политическитезлоупотреби в полза на богатите. Затова Мерц се замисли: Дали ХДС не трябва да махне Х-то от името си? Почти всички други бивши християнски партии в Европа вече са го направили и са си дали модернизирани десни имена, в Италия например корумпираната Democrazia Cristiana. Обаче Мерц не можа да измисли заместител на Х-то.

Добре, каза Мерц: "Тогава нека засега да продължим с Х-то. На партийната конференция през 2022 г. той категорично се ангажира с Х-то, “защото ние в политиката даваме само предпоследните отговори, а не последните." Правилно: политиката на Х-то не дава окончателните отговори. БлекРок и Мерц: те нямат фиксирани идеалистични ценности и със сигурност нямат християнски ценности, защото окончателните отговори се дават от частния капитал, от егоистичните, неработещи, до голяма степен невидими печалби на свръхбогатите.

В началото на януари хамелеонът Мерц се закле, че няма да има сътрудничество с AзГ, защото тя е "дясноекстремистка, ксенофобска и антисемитска партия”. Няколко седмици по-късно стана обратното: сътрудничество с AзГ за премахване на правото на убежище. А няколко дни по-късно, на партийната конференция на ХДС, Мерц отново се извъртя като змия собратното: AзГ е "най-важният противник".

Партията на Мерц с изтърканото Х е отворена за всякаква идеологическа сламка, като например Християндемократическата работническа асоциация (ХДА) малко преди изборите - но основно в дясна посока към БлекРок.

"Германия на първо място" на Мерц в услуга на "Америка на първо място"
Сега Мерц се представя за германска имитация на Тръмп: “Произведено в Германия" трябва отново да има значение в света! Да възстановим икономиката! Да вкараме чуждестранни инвеститори! Търсещите убежище вън! Да се отървем от климатично-екологичното дрънкане! Да намалим бюрокрацията! Да премахнем защитата на данните! Долу корпоративните данъци! В моето правителство няма да има повече спорове! Още в първия ден на моето канцлерство ще действам!”

Мерц иска нова, засилена версия на "Програма 2010", а именно "Програма 2030": още повече държавни субсидии и данъчни облекчения за чуждестранни, т.е. предимно американски инвеститори, още по-ниски заплати, включително работа без писмен трудов договор, и още по-голяма дисциплина и обедняване на безработните чрез премахване на гражданските доходи.

Мерц иска да направи предложение на големия търговец Тръмп: Германия и ЕС да купуват още повече фракинг газ и още повече американско отбранително оборудване. В замяна Тръмп не трябва да налага мита върху вноса от Европа, обяви Мерц в Давос след вечерята с шефа на БлекРок Финк. Ето как изглежда икономическото укрепване на Германия според модела на Фридрих Мерц: Първо, с помощта на “Дневен ред 2010” и “Maйер Браун”, унищожаване на германския среден бизнес от американските скакалци, след това навлизане на БлекРок и сие в големите акционерни дружества: те прокарват по-нататъшна деиндустриализация на Германия, преместват производството в САЩ и Китай, допринасят за обедняването на работниците и пенсионерите и на инфраструктурата, а печалбите на БлекРок и под. и бонусите на изпълнителните директори нарастват, а борсовият индекс се покачва - особено сега, в условията на икономически спад - за първи път над 20 000.

През последните години вече се увеличи броят на недекларирания труд и работата на нелегални, предимно мигранти, в строителството, ресторантьорството, домашните грижи, охранителните услуги, частните домакинства - това е моделът на САЩ: пускат мигрантите, като в същото време подстрекават срещу тях и ги изнудват да мълчат и да вършат невидима евтина работа със заплахата от депортиране.Това ще продължи при Мерц, както и при Тръмп.

Мерц/Блек: Частна пенсия от детска възраст
С програмата на ХДС-Мерц до 2030 г. редовните трудови доходи ще бъдат намалени още повече, а заедно с тях и законоустановените пенсии. Ето защо Мерц проповядва концепцията на БлекРок за частни пенсии, но още по-радикализирана, в три форми:

Първо: служителите не трябва да искат по-високи заплати, а да купуват повече от финансовия продукт “бордово търгуван фонд” (Exchange Traded Fund – ETF) на БлекРок, който се предлага от Спестовната каса, започвайки само от 20 евро на месец.Второ, "активната пенсия": Бедните пенсионери трябва да могат да продължат да работят, като се ползват от данъчни облекчения.И трето, детската пенсия. Мерц я нарича "пенсия с ранно стартиране": от 6-годишна възраст родителите трябва да внасят по 10 евро месечно в спестовна сметка на децата си чрез приложение за телефон. По този начин родителите трябва да накарат децата си да свикнат с нисък бъдещ доход от работа. От 18-годишна възраст младежите може би трябва сами да внасят нещо, например като купуват продукта ETF.

Но такава покупка вече не е възможна за служителите, които печелят най-малко. А тази частна пенсия би била изложена на риск от кризи на фондовия пазар. Дори Мерц заяви след последната финансова криза: "Никой не би могъл да предвиди кризата."Следователно демагогът призовава осигуряването на старините да бъде поверено на система, чиито кризи той самият не може или не бива да оценява.

По друг въпрос Мерц е проповедник на своя невидим господар. Миналата година БлекРок купи компанията Global Infrastructure (GPI). По този начин те навлизат в инфраструктурата, в областта на водоснабдяването и канализацията, електроцентралите и далекопроводите, центровете за данни, пристанищата - държавите, които са свръхзадлъжнели в полза на спасените банки, нямат пари за това. Сега Мерц предлага частното финансиране. Фондация "Ханс Бьоклер" предупреждава за увеличението на цените, което ще бъде наложено на гражданите в резултат на милиардните печалби на инвеститори като БлекРок. 

Следователно "Германия на първо място" на Мерц всъщност ще бъде "американският парадокс" в германски вариант: още повече бедност за мнозинството от населението, още повече незаслужено, безгранично богатство за едно асоциалномалцинство, демонтаж на демокрацията, още повече въоръжаване и войни - и ръст на борсовите курсове.

Предоставените назаем акции на БлекРок и данъчната измама cum-ex
Стигаме до последния източник на богатство за БлекРок и Мерц в полза на тяхната клиентела: укриването на данъци.Дейността на БлекРок включва предоставяне на много акции срещу заплащане за няколко дни или по-дълго, в зависимост от това от какво се нуждаят спекулантите или данъчните измамници. Многомилиардната данъчна измама с Cum-Ex, продължила много години, е била възможна само защото са били взети назаем акции, компанията се е представяла за собственик пред данъчната служба и е получила обратно данъци, които никога не е плащала. Както обобщава “Ханделсблат”: "БлекРок заемаше огромни количества акции по данъчни причини ... и не се притесняваше, когато ставаше въпрос да се накъдри възвръщаемостта за сметка на германските данъчни власти." 

Висшият прокурор в Кьолн Ане Брорхилкер, която по това време води мащабни разследвания на измамници, също е извършила обиск в клона на БлекРок в Мюнхен. Тя обаче не успява да завърши разследването. Принудена е да напусне поста си от зеления министър на правосъдието на Северен Рейн-Вестфалия Бенямин Лимбах. През януари 2025 г. тя заключава: "В Германия позволяваме на международните инвестиционни банки да ни ограбват" 

Мерц също никога не е имал нищо против укриването на данъци. Напротив. В края на краищата, както обяснявашеобстоятелствено, когато консултираше американски инвеститори в американската адвокатска кантора “Майер Браун” и по този начин печелеше пари за БлекРок: "Много от тези фондове са базирани в данъчни убежища и увеличават възвръщаемостта на своите инвеститори." 32 Точно това организира БлекРок.

Фирмите-пощенски кутии на БлекРок на немската борса
За какви суми, подлежащи на облагане става въпрос, се вижда от списъка само на изплатените печслби на БлекРок, тук са дадени примери от 2023 г. за някои борсово котирани компании: 369,8 милиона евро от Aлианц, 263,4 милиона евро от Mercedes-Benz,241,1 милиона евро от Siemens, 156 милиона евро от BASF, 147,8 милиона евро от SAP,135 милиона евро от Munich Re,101,7 милиона евро от Deutsche Post DHL.

Това означава, че Алианц е изплатила 370 млн. евро под формата на дивиденти на акционера БлекРок за неговия седемпроцентов дял в акции на фирмата. Четири дузини компании-пощенски кутии на БлекРок са посочени в уведомлението на БлекРок за правата на глас в Aлианц. Те имат имена като Trident Merger LLC, BlackRock Cayman West Bay IV Ltd, BlackRock Cayman 1 LP, Luxemburg Holdco Sarl, BlackRock Investment Management Ireland и т.н.Те са базирани във водещите съвременни финансови убежища между Уилмингтън/Делауеър, Каймановите острови в Карибския басейн, Сингапур, Люксембург, Ирландия и Нидерландия. Дивидентите в размер на 370 млн. евро, които БлекРокполучи от Aлианц през 2023 г., ще бъдат разпределени между тези дъщерни дружества.

Между другото самата БлекРок също има юридическо седалище в Делауеър. Този най-малък американски щат с по-малко от един милион жители и уютната му столица Уилмингтън е най-големият финансов и данъчен рай на ръководения от САЩ капитализъм.

А Делауеър получи тази функция и с помощта на някой си Джо Байдън, който от десетилетия, още от младите си години, беше представител на Делауеър в Конгреса на САЩ, преди да стане вицепрезидент, а след това и президент на САЩ при Обама и да привлече мениджърите на БлекРок в администрацията си.В тези дъщерни дружества БлекРок крие съответните дялове на своите свръхбогати инвеститори, а тук, в Aлианц, те са 218- анонимизирани, превърнати в безлични и безименни: невидими за органите за финансов надзор в Германия, невидими за служителите и работническия съвет и дори за членовете на управителния съвет и мениджърите и за надзорния съвет на Aлианц, невидими за медиите, депутатите и, разбира се, за данъчните власти.

Фирмите-пощенски кутии на БлекРок също са в MDAX
Тази практика на БлекРок се прилага не само за Aлианц, но и за около 100-те най-големи акционерни дружества в Германия, в четирите групи на германската фондова борса - DAX, MDAX, TecDAX и SDAX. БлекРок също е един от основните акционери в тях. В “Райнметал” има 45 дружества-пощенски кутии за 175 инвеститори, в “Дойче Телеком” има 45 пощенски кутии за 229 инвеститори, в най-големия концерн, даващ жилища под наем в Германия – “Воновия”  - има 49 пощенски кутии за 192 инвеститори, във втория по големина наемодател, “Дойче вонен”, има 45 пощенски кутии за 189 инвеститори и т.н.

Разбира се, БлекРок не призовава своите инвеститори да укриват данъци. Но защо те организират това подпомагане и подстрекаване към евентуално укриване на данъци? То е бюрократично сложно, струва много пари и намалява печалбите. Инвеститорите трябва да плащат за правни консултации по сложните договори, а попечителите във финансовите убежища изискват своите такси всяка година. Тогава защо големите критици на бюрокрацията БлекРок и Mерц подкрепят още повече бюрокрация в този случай, която също струва много? При положение, че се борят за всеки цент, когато става въпрос за трудовите доходи и жалката минимална работна заплата?

И така, да обобщим: Това организирано укриване на данъци в сивата зона в полза на незаслужените печалби на анонимните, безлики свръхбогаташи е върхът на американския парадокс на антидемократичния капитализъм на бедността и войните: ето защо той най-накрая трябва да стане обществена тема!

В тази своя статия, която публикувам с незначителни съкращения, Пиеро Камеринези (liberopensare.com), привежда доказателства от различни източници за съществуването на безазовите хора, описани от Рудолф Щайнер.

(Другите постове по темата в този блог:

https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/03/07/horata-bez-sobstven-az-edin-sluchai-nabliudavan-ot-rudolf-sh.1648304

https://anthroposophie.blog.bg/history/2020/01/22/koi-sa-horata-skakalci.1693068  )

Не е съвпадение, че Рудолф Щайнер прави радикална революция в окултизма, като „оповестява“ мистериите, които до негово време са били ревниво пазени от окултните братства, които след това ги използваха като инструменти на властта срещу народа. Вярно, това са деликатни теми, а също и сложни, но със сигурност достъпни за всеки искрен изследовател на истината. Тук е достатъчно само да цитираме казаното от Щайнер по време на Коледната конференция:

„Следователно циклите трябва да бъдат предадени на обществеността в бъдеще, всички без изключение, точно както другите книги.“ (Рудолф Щайнер, Коледна конференция, Дорнах 1924 г.) 

Освен това, както ще видим по-късно, основателят на антропософията със сигурност не е единственият, който говори по тази тема. Други автори са се занимавали с това и техните свидетелства са достъпни за всички. 1

Изминаха сто години от тези разкрития и оттогава светът коренно се промени. Това, което тогава беше само смътно видимо – например връзката между безазовите хора и глобалната пренаселеност – сега стана съвсем очевидно. 

„Ще видите как при настъплението на материализма, например когато се появява Коперниковата система, една трета от човечеството всъщност бива убита духовно, тоест престава да развива пълноценна духовност. И наистина е ужасно разтърсващо нашествието на скакалците, описано в Апокалипсиса.” (СС 346, лекция от 17.9.1924)

Следователно той свързва материализма с нарастващата поява на много голям брой безазови хора, които не са нищо друго освен известните скакалци, описани в Апокалипсиса - Откровението на Йоан Богослов:

“По своя вид скакалците приличаха на коне, стегнати за война; на главите им имаше като че златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки.” (Откр. 9:7) 

За да сме сигурни, че има еднозначна връзка между реалността на „безазовите хора” и хората-скакалци, за които говори Апокалипсисът, нека видим какво казва Щайнер в края на лекцията от 16.9.1924 г.2,  по-специално, когато той твърди, че от древни времена е имало особено чувствителни натури, които по отношение на този въпрос винаги са потвърждавали:

“Ах, ужасно е това, което се случва в човешките души под знака на „тръбните звуци”, когато го наблюдавам от свръхсетивна гледна точка. Но хората на Земята не чуват  “тръбните звуци”. Всъщност повече хора би трябвало да притежават такова съзнание именно във връзка с нашето време, което изживяваме като епоха на „шестата тръба” - за която Вие знаете кои са характерните й свойства и проявления. Една трета от хората – така се казва (Откр. 9:15) – ще бъде умъртвена. Разбира се това ще става с течение на времето. Под “умъртвена” тук обаче се има предвид липсата на Аз в онези хора, които още преди това са били подготвени чрез образа на скакалци.” (СС 346)

 Скакалците от Анжерския Апокалипсис от Никола Батай, изобразени на огромния гоблен от XIV в. в замъка Анже, Франция

Като оставим Апокалипсиса и неговите хора-скакалци, имаме друг авторитетен текст, в който тази тема е разгледана в дълбочина. Това е Corpus Hermeticum - “Херметическият корпус” - важен херметически и гностически текст, датиращ отпреди почти две хиляди години, в който се твърди, че не всички човешки същества притежават нус, или активната божествена искра в своята вътрешност.

За да се разбере следващият текст, трябва да се подчертае, че в него душата се нарича “Разум”, а духът – “Ум”; без Ум човекът прилича по-скоро на "неразумно създание" (животно) в своите мотиви и живот.

“Но в действителност, о, Тат, сред хората бил разпределен само Разумът (Логос), но все още не Умът …

Тат: Но тогава, татко, защо Бог не е надарил всички с частица Ум? 

Хермес: Сине мой, Той е пожелал Умът да бъде учреден сред душите и да се почита като награда.

Тат: А къде тогава Той го е учредил? 

Хермес: Напълнил е Той огромна Чаша и я изпратил, и придружавал [я] Вестител, на когото е заповядал да сътвори призив към сърцата на хората: “Пречисти себе си от тази Чаша, което само сърцето може да направи, и ще придобиеш ти вяра и ще можеш да се възнесеш към Него, към Този, който е изпратил тази Чаша, и ще научиш ти защо си дошъл на този свят!"

И дотолкова, доколкото успееш да разбереш казаното от Вестителя и да потопиш себе си в Ума, ще станеш съпричастен на Гносиса; и ако „получиш Ум", ще се превърнеш в „съвършен човек".

Но тези, които не разбраха казаното, те притежават [само] Разум, без да са придобили и Ум, те незнаят за какво и ит кого са били създадени. Чувствата на тези хора приличат на чувствата на неразумните създания; а доколкото [собствената) им природа се проявява в чувства и подбуди, то те въобще не са в състояние да се удивяват на нещата, които наистина са достойни за съзерцаване. Защото в центъра на всички техни мисли са плътските удоволствия, чревоугодието и те смятат, че именно заради тях е бил създаден човекът.

Но тези, които са получили някаква част от Божествения Дар, тези, Тат, ако сравним техните постъпки, те са изтръгнали от оковите на Смъртта свободата, понеже са обхванали със своя Ум всичко съществуващо и на земята, и в небесата, и над небесата, ако нещо такова съществува. И възнасяйки се толкова нависоко, те ще видят Доброто и виждайки Го, ще погледнат на своето тукашно пребиваване като на нещастие; и в презрението си към всичко, и тленно, и нетленно, те се стремят към Този, който е Един и Единствен.”

Нека сега прескочим две хилядолетия и стигнем до Гьоте и неговия "Фауст", точно до втората част на драмата, когато Елена е съпровождана от хор на троянски жени. Те имат човешки черти, приличат на жени, но в действителност - с изключение на Панталида, която води хора - са елементарни същества, облечени в човешки черти.

“ПАНТАЛИДА 

Не си ли си заслужил с нещо името,

а и не се стремиш към благородното, 

поглъщат те стихиите (елементите). Изчезвайте!

Ще ида при царицата; лицето си запазваме не с подвизи, а с преданост.

(Излиза.)

ХОР 

Пак върнати към светлината дневна, макар и вече не като лица (хора) - 

това добре го чувстваме и знаем, - все пак в Аид не ще се приберем.

Но всички нас безсмъртната природа ще преосмисли в духове, 

а ние докрай се уповаваме на нея.” (Фауст, част II, действие III)

И така стигаме до наши дни, с един автор, много обичан от цяло поколение хора,  отдадени на духовни търсения - Карлос Кастанеда. В "Една отделна реалност", където илюстрира разликата между гледане и виждане като способността да се познае реалността зад външния облик, той говори за съществуването на безазови хора:

“Не виждам ли аз нещата, каквито са наистина? - Не. Твоите очи са се научили само да гледат. Вземи например тримата души, които си срещнал, тримата мексиканци. Ти ги описа подробно и дори ми каза какви дрехи са носили. А това само ми доказва, че ти изобщо не си ги видял. Ако можеше да виждаш, ти незабавно щеше да узнаеш, че не са били хора.

-Не са били хора? Какви са били?

-Не са били хора, това е всичко.

-Но това е невъзможно. Те бяха точно като теб и мен.

-Не, не са били. Сигурен съм в това.”

След това имаме още една много интересна фигура, която се занимава с гносиса и познавателните основина езотеричната традиция на източното православие, а именно Борис Муравьов, който открито говори за безазови хора. Изхождайки от християнската езотерика и основавайки се на изучаването на Светотописание, той твърди, че човешки същества е имало още преди Адам и Ева, но само Адам, Ева и техните потомци са получили диханието на Божия дух. Следователно според Муравьов става дума за две раси, които винаги са съществували заедно и които дори днес са около нас: "пред-адамова" раса, лишена от дух, и "адамова" раса, която е надарена с духовна част, с Аз.

Борис Муравьов (1890 – 1966), руски историк и изследовател на езотеричното християнство, автор на тритомното съчинение “Гносис”

Въпреки че днес, поради кризата на съвременния свят, "загубил връзка с висшите центрове и по този начин с истинския Аз, адамовият човек изглежда практически същият като пред-адамовата раса, той все пак, за разлика от нея, "все още има своите висши центрове, които му гарантират възможността да следва пътя на езотеричната еволюция. Понастоящем пред-адамовият човек е лишен от тази възможност, но тя ще му бъде осигурена, ако адамовото човечество еволюира по план през епохата на Светия Дух.” 

Каква е тогава съдбата на пред-адамовата раса? 

„Пред-адамовият човек не се преражда. Без да притежава елемент на индивидуалност в себе си (в езотеричния смисъл), той се ражда и умира, но не се „въплъщава“ и следователно не може да се преражда.” Днес, продължава Муравьов, “двете раси са напълно смесени: не само нациите, но и семействата могат да бъдат – и обикновено са – съставени от два човешки типа“.

Има и други интересни източници, макар и не толкова "украсени”: започвайки от Джон Бейнс, който в книгата си “Звездният човек” твърди, че човешките същества, както и всички животински видове, имат колективна душа, уникална за техния вид. Това колективно несъзнавано упражнява деиндивидуализиращо влияние върху някои човешки същества, като ги тласка към манталитета на стадото, на тълпата.

А също и Рупърт Шелдрейк, който нарича това “човешко морфогенетично поле”. Хората, които не са развили собствената си съзнателна индивидуалност, всъщност са обикновени автомати, следващи упойващото влияние на колективното несъзнавано.

И накрая, Мира Алфаса (Майката), ученичка и духовна спътница на Шри Ауробиндо:



             

                                                 Мира Алфаса (1878 – 1973)

“Техният метод е първо да се опитат да упражнят своето влияние върху човека; след това те бавно навлизат в атмосферата му и накрая могат да го завладеят напълно, като напълно прогонят истинската човешка душа и личност.

Когато притежават земно тяло, тези същества могат да изглеждат като хора, но нямат човешка природа. Техният навик е да черпят от жизнената сила на човешките същества; те нападат и улавят жизнената енергия навсякъде, където могат, и се хранят с нея.

Ако те навлязат в атмосферата ви, вие изведнъж се чувствате потиснати и изтощени; ако останете близо до тях за по-дълго време, се разболявате; ако живеете с някой от тях, това може да ви убие.” (“Събрани съчинения на Майката”, том 3, 12.5.1929 г.)

Накратко, загадката на безазовите хора е разглеждана от много автори. Сагата за крал Артур също говори за тях, където и бащата на Артур, Утър, и синът му Мордред са същества без Аз. Шекспир говори за това в различни произведения, от “Хамлет” до “Макбет”. Лейди Макбет например полудява, когато открива, че е без Аз. Калвино също говори за това в „Несъществуващият рицар“, а Толкин - във „Властелинът на пръстените“.

Както виждате, литературата е пълна с безазови хора, просто трябва да потърсите. 

Но да се върнем към Щайнер с неговото задълбочено изследване на този духовен аспект от пътя на човечеството. В трети цикъл от лекции – в допълнение към СС 300c и СС 346 – Щайнер говори за сериозен риск, свързан с нашата епоха, а именно, че онези, които не искат да приемат факта, че съществува нова връзка между човека и духовния свят – дори когато възприемат нещо от нея – всъщност се откъсват от правилната връзка с този духовен свят. И това се дължи на факта, че има много хора, които нямат напълно развито себе, Аз. Те всъщност са останки от миналото.

“Това са по принцип останки от древните времена, в които Азът все още не е бил проникнал напълно в човека; безазови хора, които, неспособни да приемат Христос в своя Аз, който не са успели да развият с необходимата интензивност, губят Христос” (СС 254, лекция от 1.11.1915). 

И накрая, Масимо Скалиджеро в своята „Логика срещу човека” в главата „Проблемът, от който бягаме” заявява:

“Безчувствеността и безразличието към Аза биха могли да бъдат признак за отсъствието на Аз, а също иобяснение за случващото се в днешния свят, който е объркан и еднообразен в своята хаотичност.”

Въз основа на тези свидетелства можем да приемем, че около нас има хора, които нямат собствен Аз и не са нищо друго освен скакалците, споменати в Откровение. Както видяхме, тези същества не притежават Аз, а само астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло - също като животните. Те са "душевни" същества, които имат детска природа и които сякаш не "порастват", за да станат възрастни със съзнателна мисъл.

Много от тези същества са обект на експерименти за контрол над съзнанието, като например “МК Ултра” или други, и са лесна плячка за фалшиви гурута, шарлатани и псевдо учители от различен вид. В тях те търсят онази индивидуалност, онази централна роля, която им липсва.

Други пък, осъзнавайки, че нямат съдба, нямат карма, стават лесна плячка на зависимости от всякакъв вид- алкохолизъм, наркотици, лекарства. В началото на миналия век, след падането на духовете на мрака на Земята (последната третина на XIX в.), голям брой от тези същества участват в двете световни войни. Визвестен смисъл те са просто "тела", използвани от армиите.

Тъй като са "празни" същества, може да се случи да бъдат "запълнени" от подчовешки същества. Ако не бъдат разбрани, обичани и обгрижвани в защитена среда, е възможно да станат плячка на зли същества. 

Те не притежават самостоятелен морал, всъщност са аморални, макар че ако са обичани и пазени с духовно съзнание, могат да следват и споделят морала, който им се преподава, и дори да се научат да обичат, подобно на това, което се случва, когато се отглеждат животни и те се отказват от инстинктите си благодарение на човешката близост. В този случай сякаш ние сме им дали “назаем” нашия Аз.

Когато извършват престъпления, те обикновено не изпитват угризения на съвестта и не се разкайват. Те се разпознават по неспособността си да обичат. Други елементи са обсебеността им от материалните блага, липсата на оригиналност и някои „хищнически“ черти на характера. Ако напротив – вместо да бъдат възпитавани с любов и разбиране – те са изложени на преобладаващия материализъм и егоизъм, лесно могат да станат плячка на разрушителни сили. Сякаш в този момент те имат ариманична групова душа като Аз.

И накрая, един от аргументите, които Щайнер привежда в подкрепа на това разпространение на безазовите хора, е този за пренаселеността на света, която започва по негово време, но нараства експоненциално през XX век, за да достигне днешния си размер. Колко човешки същества има в цялата еволюция? Те не могат да бъдат неограничени, трябва да имат определен брой. И защо, ако в минали епохи – до 1800-та година – е имало максимум един милиард души, присъстващи едновременно на Земята, днес ние сме над седем милиарда? Дори като броим онези, които временно не са били инкарнирани на физическия план в миналото, как ще стигнем до днешния брой?

На тези въпроси Щайнер отговаря, че статистическите данни, които се водят по този въпрос, често се основават на грешки: 

„Статистическите данни почиват на грешки, тъй като при сравнителните изчисления не се взема предвид населението на цялата Земя, а само на определена част, както и се забравя, че други части на Земята в други епохи са били по-гъсто населени от днес. (През 1924 г. населението на света е било близо два милиарда – П.К.) В отделни случаи изводите не са верни, но като цяло е вярно, че в наше време се появяват прекомерно много хора, които са безазови, които в действителност не са хора. Това е една ужасна истина. Те се движат по Земята, но нямат инкарниран аз, включени са в потока на физическата наследственост, получават етерно и астрално тяло и в известен смисъл биват снабдени с ариманично съзнание. Ако не ги наблюдаваме съвсем внимателно, те създават впечатление за хора, но не са човеци в пълния смисъл на думата.” (СС 346, в същата лекция)

Преводачески бележки

1 Срв. напр. и думите на Учителя Беинса Дуно: “На земята се раждат четири вида души: Ангелски, човешки, животински и сатанински. Ето защо когато вие срещнете непознат, внимавайте с кого имате работа.”(“Петър Дънов – Учителят, лечителят, пророкът”, том 2)  -Ако сравним тези думи с изнесеното от Рудолф Щайнер, можем да причислим към “животинските души” именно безазовите хора, докато “сатанинските души” са на хора без Аз или с изместен Аз, които са обсебени от тъмен дух – както се е случило например с Хитлер след отравянето му с иприт през Първата световна война.

2. Всъщност става въпрос за лекцията от 17.9.1924 г.

Този много важен откъс от 4. том на поредицата на Юдит фон Хале “Словото в седемта царства на човекоставането. Розенкройцерска медитация” дава представа за особеностите на храненето ни на Бъдещия Юпитер (или Новия Йерусалим). Ако прочетем какво е предвидено за бъдещото хранене на човечеството, ще ни стане ясно защо определени сили искат да ни отдалечат от тази еволюционна цел на човечеството и кои сили стоят зад лансирането на идеята за масово хранене на човека с насекоми под благовидното намерение за “устойчиво развитие на планетата”

Бъдещата Земя на Юпитер, в чиято вътрешна природа и организация посветеният Аз получава прозрение на това място (осмия земен слой), ще се създава и оформя непрекъснато. Все по-фини и все по-благородни компоненти ще бъдат влагани в нея от човешките души, които ще я обитават в бъдеще. Преди всичко обаче нейните субстанции непрекъснато ще се произвеждат наново, и то по начин, който досега е бил напълно непознат за Аза. 

Повишеното внимание на Аза е насочено именно към това странно, но в състоянието на съзнанието на единение с Бога напълно разбираемо и както му се струва, забележително икономично производство и управление на субстанциите, тъй като на Юпитер човечеството  ще се грижи за него до голяма степен самостоятелно. С тези дадени на Аза прозрения пред него се открива и разбирането за новата задача на "даването", онази истинска жертвена дейност, която е била поверена на посветения Аз след преминаването на [седмия земен слой] "земното огледало" и при потапянето в осмия земен слой: тя се състои в създаването на споменатата предварителна форма на този вид производство и координация на субстанциите за предстоящото състояние на формата на неговата Земя.

Поради това, че вътрешният организъм на Юпитеровата Земя в това отношение му се явява пред погледа като идеал, Азът разбира и организацията на предварителната форма, която все още се отклонява от идеала и за която той трябва да работи днес. 

От идеалния образ на Юпитеровото състояние, който той възприема тук, потокът на бъдещото време, който тече към него, му носи сякаш отслабените предварителни етапи на това Юпитерово състояние, защото те все още не са се превърнали в действителен Юпитеров стадий, през който Земята и човечеството ще преминат, преди да достигнат до Юпитеровото съществуване. Азът най-напред вижда, така да се каже, идеалния краен стадий, действителната бъдеща цел, към която се стреми - в този случай Юпитеровата Земя - и едва след това, постепенно, нейните предварителни форми, които излизат от този бъдещ стадий като от кутия и вече се движат към Аза. 

Поради тази причина е полезно първо да представим как ще протече особеното създаване на "почвата" на действителната Земя на Юпитер, преди да се разгледа нейната предварителна форма, която е резултат от бъдещия идеал и се явява като негова отслабена форма. Защото от началното разбиране на духовния механизъм на пораждането на природата на все още далечната Юпитерова Земя може да дойде разбирането за създаването на нейната предварителна форма за близкото бъдеще, за което посветеният Аз се е подготвил.

"Почвата" на Юпитеровата Земя ще бъде хранителната основа на човечеството, както е и на сегашната Земя.

                  

         "Новият Йерусалим” на италианката Силвия Ваноси Есте (1998 -2005)

Но на бъдещата Земя всички условия и обстоятелства, свързани с производството и като цяло с природата на веществата, както и с организацията на основните елементи и телесни функции на човека, са толкова коренно различни, че само напреднал окултист ще ги разпознае като метаморфози на настоящите условия и процеси. В края на краищата на Юпитеровата Земя вече няма да има минерални вещества, които да са на разположение на човека за производството на субстанции за неговата хранителна основа, т.е. на действителната почва на Юпитер. Това, разбира се, не е необходимо, тъй като физическото тяло на човека ще бъде етеризирано.

Но докато веществата на материалния свят, на познатото ни днес минерално царство, са били на разположение на човека в миналото, когато той е слязъл в натежалото си от материя тяло (защото те са били донесени от други висши свръхсетивни и висши подсетивни същества и той е можел да използва тези вещества като нещо естествено от самото начало, за да поддържа живота си в тялото, което е станало материално, за времето на едно въплъщение), веществата на бъдещия Юпитер няма да се появят от само себе си от Голямата пралая. Хлябът, който ще изхранва човека на новата планета Земя, ще е продукт на съвместното жертвено дело на Христос и човека. 

За пореден път на посветения се показва, че с даряването на Аза на човечеството е прехвърлена отговорността за земното развитие и в творческо измерение.

На този етап не е възможно да се говори подробно за многобройните метаморфози, които са необходими за прехода на сегашната Земя към бъдещия етап на нейното въплъщение, нито за сложните "екология" и стопанство на земното тяло на Юпитер, точно както повечето от това, което преживява Азът на посветения, не може да бъде засегнато в една глава поради огромното изобилие и сложност.

Тук само ще посочим част от онези процеси, които са свързани с жертвената дейност на посветения Аз, който днес, гледайки и действайки в Христос, прониква до осмия слой на Земята. И този откъс се отнася до вече споменатата особеност на осмия слой да позволява първо на духовния облик на някое същество, пронизано от етерен живот, или на обект от материалния сетивен свят, оформен от етерните градивни сили, да се появи пред виждащия Аз - вярно, с неговото съдействие - в почти безкрайно умножение.

Чрез този странен процес Азът осъзнава, че в бъдеще такова умножаване ще съществува не само като имагинативна представа, но и под формата на етерна субстанциална реалност; че човешките духове ще трябва да осъществяват това умножаване, за да могат да подхранват етеризираните си физически тела на бъдещата Земя от подходяща етерна субстанция - етерна субстанция, която се образува само благодарение на факта, че съзнателният човешки Аз съзнателно създава етерни размножения на духовните силови изражения на етерно живи същества и произведения, които някога са получили формата си от азов дух-творец.

Хората ще подхранват своите етеризирани физически тела от тези субстанции, които азовете ще могат да произвеждат с помощта на силите, с които разполагат, от заложеното като субстанции в настоящия осми земен слой.

За да могат да произведат "почвата" на Юпитеровата Земя по време на следващото планетарно състояние, човешките азове ще трябва да могат да се възползват от онези сили, които днес властват в земния слой на "раздробителя" или "създателя на числа".

Въпреки това първо трябва да бъде овладяна властта над силите за образуване на етерни субстанции. Човекът трябва да ги освободи от хватката на ариманичните сили, които поради връзката си с осмия слой на Земята са разположили своя лагер, така да се каже, също и в бъдещето и се стремят да предотвратят образуването на етерна субстанция - духовната основа на бъдещата Земя.

Посветеният Аз, който сега се движи по стъпките на Христос през най-вътрешните сфери на земното тяло, осъзнава в ново измерение тайната, свързана с този процес на формиране на субстанцията на бъдещето. Тя се открива пред него на такова ниво, което не може да бъде докоснато от цялата теоретизираща интелигентност: по-дълбокият смисъл на жертвеното дело на Христос във връзка с транссубстанциацията на хляба, както и значението на ролята на ариманичната духовност по отношение на съществуващите изходни материали за етеризация, а именно земните субстанции. Човекът може да придобие власт над процесите на транссубстанциация на земните субстанции, само ако отсега нататък - като отделен човек, като съзнателна индивидуалност - подготви вътрешното си същество по такъв начин, че да е в състояние да влезе в споменатото сътрудничество с Христос, което прави възможно служенето на другия Аз, на целия свят, от чисто жертвена нагласа. 

С помощта на силите, отвоювани от хватката на Ариман, в бъдеще хората ще осъществяват не само етерно умножаване на духовната форма на отделните "обекти", т.е. ще изготвят субстанции, но и ще ги съчетават интелигентно по начина на “химическия етер", който днес властва над сетивната земя и нейните субстанции. 

Нито структурата на Бъдещия Юпитер, нито формата на хранене на него обаче са сравними с тези, които съществуват в момента. Земята на Юпитер всъщност няма да бъде и физическа сфера. Сферичната природа на физическата земя е израз на такова състояние на мирово развитие, което е стигнало до своя естествен край и което не може да се развива по-нататък по същата линия, по която е стигнало до физическата си сферична природа. Изход от това естествено крайно състояние за него може да има само защото Богът-Творец се е превърнал от Творец в Спасител и от вътрешността на капсулираната земя е разчупил тази капсулация в триизмерната пространственост. Това е наложило Божеството да навлезе в капсулираната сферичност, което означава, че това Божество е трябвало да преживее смъртта на развитието и да премине през нея. За това разчупване на неспособната за развитие капсулирана сферичност вече беше споменато във връзка с мистерията на ядрото на субстанцията като "здравословен" или "свободен хаос". 

По този начин бъдещата Юпитерова Земя в известен смисъл ще представлява противоположност на сферичната физическа капсулация. Затова днес и в бъдеще Земята се стреми все повече да се отдалечава от сферичното съществуване в изолация от останалия свят. Поне това важи за онази част от Земята, която се оказва склонна да се развива, и за която се казва, че около нея ще обикаля един своеобразен спътник, който ще бъде резултат от тенденцията към застой, от дегенерацията, задвижена под границата на физическо-минералния свят. Същинската Юпитерова Земя обаче ще има съвсем различна структура от сегашното земно тяло, в което действията на поддуховните сили все още се сливат с добрата почва, оживявана някога от стария поток от жизнен етер на Бог Отец, но която постепенно се изтощава. Тя ще има структура, чиито слоеве не се намират в сферично планетарно тяло, напълно капсулирано от заобикалящата го среда.

Поради тази причина Земята на Юпитер няма да има "почвения слой", който човекът познава от първия "минерален слой” на сегашната Земя и върху който днес се занимава със земеделие. - Подобни описания всъщност далеч надхвърлят границите на това, което може да се каже. Затова в областта на свръхсетивното разбиране е необходимо преживяването на духовния ученик, разбирането, което умее да се откъсва напълно от сетивните представи, дори ако трябва да борави със сетивни думи и образи, които се налага да се използват, за да се каже с наличните днес средства нещо за бъдещи състояния, които сами по себе си не са сетивни.

Следователно производството на хранителната основа на Юпитеровата Земя, както и изхранването на човека, който ще живее на нея, ще се осъществява по начин, който е много различен от сегашните условия. Човекът вече няма да се храни от земя, която е "прокълната" заради него и ражда "тръни и бодили", нито ще яде хляб, който трябва да произвежда "с пот на челото" от "полската трева" (Битие 3:17-19). Земята на Юпитер - за разлика от нейния дегенерирал спътник, който ще повлече след себе си някои условия на сегашното минерално царство - ще стои в различно отношение към подсетивните духовни сили в сравнение със сегашната Земя. Защото сегашната Земя е “прокълната” в резултат на това, че човекът се е поддал на изкушението да опита от дървото на самосъзнанието и самоволието, тоест, прикована е към тези подсетивни духовни сили.

До появата на Юпитеровата Земя част от човечеството ще се е научило чрез висше прозрение на Аза и произтичащата от него душевна сила на съзнанието да търси собствената си воля във волята на Този, Който е дал на човека силите един ден да стане като Него. Следователно подфизичните духовни сили вече няма да се смесват с това място, където тази част от човечеството ще преживее по-нататъшното си развитие, а ще оказват влияние върху по-нататъшното развитие на човечеството по друг начин. И по тази причина храната на напредналите човеци ще бъде "по-чиста" от сегашните условия, а и нейното производство ще бъде осигурявано по съвсем различен начин. 

Производството на храната за човека на т. нар. Юпитер ще се осигурява от жертвите на душите на неговите събратя.

Описаното умножаване на духовните проявления на сили на съществата и обектите, които ще станат хранителна основа за човека, ще може да бъде постигано, само когато индивидуалният Аз първо се е издигнал до такова ниво на съзнанието, изпълнено с морал, каквото се достига на седмото стъпало на християнско-розенкройцерското посвещение. И за това ниво е казано, че на него морално импулсираната трансформация на физичните закони на природата в нови закони на жизнения свят на бъдещето ще се осъществи в хода на социални действия, които могат да бъдат осъществени по силата на азовото чувство.

Душата ще извършва жертви, когато производството на хранителните основи ще става чрез умножаване на етерните формиращи сили на телата на създадените същества и предмети на изкуството. Защото умножаването може да се осъществи само когато Азът е достигнал точката на своята пълна безкористност, когато се е отделил от своето старо себе и копнее да извършва безкористни жертви, движен от духовния импулс на най-висша моралност.

Производството на хранителната основа на Юпитеровата Земя ще бъде своеобразна симбиоза. От една страна то ще се осъществява от размножените копия на етерните субстанции, етерните тела на всичко, което ще бъде създадено до края на настоящото земно въплъщение като растения, животни или човешки същества, както и от човешките произведения на изкуството във физическа форма. А от друга страна това ще става от душевната жертва на отделния посветен Аз, от жертвата на неговата новоизвоювана душа, на неговия постепенно формиращ се дух-себе. Защото тази новоформирана висша душа събужда у него желанието да използва своите най-висши постижения по "даряващ" начин.

Целият процес на производство на основите на храненето, а така също и самото хранене, както то ще се осъществява на Юпитер, се основават на алтруистичния основен принцип на социален живот, който е пронизан от висш морал. В бъдеще няма да има хранене, което да не се основава на действия от любов в социалната сфера, което да не се състои от тях. В това отношение процесите, за които говорим тук, се основават на такава организация, която е напълно противоположна на днешните условия: тук цялото създаване на субстанции за производството на храна, както и самата храна, е "вземане"; там то ще бъде "даване". 

Човекът от епохата на Юпитер няма да жадува да приема храна, а да я дава. Даването е отказът му от божествения покой. Защото неговият Аз вече няма да може да намери почивка, докато не се погрижи за братята си, дори - и най-вече - за онези сред тях, които ще вегетират на подфизичния спътник на Юпитеровата Земя.

Изходната субстанция за умножаването, за действителното формиране на субстанцията на субстрата на Юпитер, освен растенията и животните, наред с други неща, ще бъде и самият човек. Той ще отдава себе си по такъв начин, че да бъде на разположение на ближния си за свещенодействие - точно както последният ще отдава себе си, за да му бъде на разположение за свещеното действие на духовната транссубстанциация. Бъдещият човек вече няма да взема, за да се нахрани. Той ще дава. За да може този, който се отдава, сам да се нахрани, е необходимо неговите събратя да направят същото. По този начин бъдещият принцип на хранене ще се основава на един свещен кръговрат, на взаимно социално жертвено служене. Това ще бъде съвсем естествен процес.

(Тъй като днес такава жертвена служба се извършва само от малцина осъзнати души, това състояние означава за тях немалко страдание. За онези, които в това отношение са напреднали далеч в развитието на човечеството до този етап, за онези, които днес вече дават и все пак живеят в сетивния свят, в момента има твърде малко храна!)

Посвещаването на живата субстанция на собственото човешко силово тяло за нейното умножаване, за да се подготви духовна земна почва, от която един ден ще могат да се хранят много душѝ, представлява осъществяването по пътя на следването на Христос на завещаното от Него Слово на ново, по-високо ниво за човека, изречено при учредяването на Светото Причастие: “Като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.” (Лука 22:19) 

Човекът на бъдещето ще може да разбира и да изпълнява тези думи в по-висш и следователно действително буквален смисъл. Почвата на физическия сетивен свят, която е била "прокълната" заради земното познание на човека; онази почва на минералния свят, над която духът на Ариман е разпрострял властта си, и която вече не е можела да храни човека в духовен смисъл, а е давала на неговата действителна, духовна индивидуалност за ядене само камъни: на тази почва е бил даден от жертвата на одушевената телесност на Исус Христос зародиш на етерна жизненост, която е ферментът на хранителната почва на новата Земя. За да се влее този фермент на живота в Земята, за да се получи достъп до нейната вътрешност през сферата на властта на Ариман, така че в бъдеще от нея да може да се появи нов, оживотворяващ хляб за храна на човечеството, жертвата на Христос е трябвало да се състои в това да издържи всички онези етапи, които отразява християнският път на посвещението до смъртта, която в минералния свят изисква телата на всички същества. За тази цел Логосът е напуснал непокътнатото единство на неизследимата цялост на Своята собствена слава, напуснал е Своето Триединство и се е спуснал в минералния камък, за да образува от него хляба на живота и така да изтръгне от ариманичните сили властта над храненето на духовния човек. За тази цел сам Той се е превърнал в земния хляб, който е разчупил и раздал на апостолите.

Като се е превърнал в хляб, който се разчупва, Той е раздробил Своето тяло, така че оттогава нататък всички души, които желаят този хляб на живота, да могат да ядат от него. Той е умножил Себе Си в Своята жертва, за да нахрани не само един или няколко ду̀ши, а много. Човешката душа вече е била подготвена за тази бъдеща мистерия на морално-социалното хранене чрез "чудодейните умножения на хляба", за които се разказва в Евангелията.

Така Той е предал хляба на учениците, като им е заръчал да направят същото в памет на святото преосъществяване, на което Той самият се е подложил с живото Си тяло. Да се изпълни в бъдеще тази молба, изречена от любящо, мъдро предвиждане на бъдещите нужди за продължаване на човечеството, означава не само да се възпроизведе това действие с хляба-нафора, но един ден, когато душата на човека може да бъде приведена в активност от Аза, да се пренесе едно стъпало по-високо, т.е. да се извърши реално, напълно - като се следва Неговия пример. Защото Неговото действие води от трапезата на Тайната вечеря и транссубстанциацията на хляба до истинската жертва на Божия Агнец на Голгота. - “Това правете” (Лука 22: 19) и вие станете един за друг хляб, който се разчупва на много парчета! В духа на любяща жертва "раздробявайте" един за друг земните същества, пронизани от жизнени процеси, и собствените си одухотворени тела и по този начин увеличавайте живата закваска, която е била вложена в Земята при първия жертвен акт на "последния Адам"! - Ето какво чува посветеният Аз в осмия земен слой от своя жених.

Днес тази жива закваска на новия свят се крие във всяко същество, което е етерно оживено и оформено в материалния свят, а също и в самия човек. Да се размножи то със съзнателно използване на силите, скрити в осмия слой на Земята, и по този начин да се създаде субстрата на Юпитеровата Земя е "даряващата" задача на всеки човешки Аз на бъдещето, достигнал до степента на единението с Бога.

Един Аз може наистина да принесе себе си в жертва като субстанция за хляба на бъдещето, само когато се намира в това единение с Бога. Защото само тогава той е пронизан от онази същностно жива духовна сила и едновременно с това я е погълнал, която може да каже за себе си: "Аз съм хлябът на живота". Само тогава, носейки в себе си единствения истински хляб на живота, човешкият Аз може да допринесе чрез своята жертва за производството на живия, етерен хляб за следващото земно въплъщение. Едва тогава той може да се запознае с мистерията на силите, които властват в настоящия земен слой на "раздробителя" или "създателя на числа", така че някогашното чудотворно умножаване на хлябовете вече да не е чудо за него, а символ и напътствие за разумно, морално използване от човешкия дух на наличните за тази цел духовни сили. 

Всъщност създаването на почвата на Юпитер е "производство", сътворение. Вярно е, че човекът умножава или увеличава вече съществуващите формирани етерни субстанции на своя свят като живи копия и по този начин прибягва до създаденото от висшите духове. Но това все пак е производство, защото увеличаването, умножаването се извършва от човека. Умножаването на живия хляб се осъществява чрез духовната саможертва на Аза, който свободно е влязъл в единение с Бога, който раздробява своите божествени качества, придобити от това единение, за мнозина и така в известен смисъл отново се отказва от състоянието на единство и отново - с пълно съзнание и воля - навлиза в разделението, за да го преодолее един ден заедно със своите братя, тоест напълно.

Следвайки примера на светия си жених, жертващият се Аз също знае, че не дава скъпоценното си благо на човек, очаквайки той да го подхранва в замяна със своето благо. Защото посветеният на бъдещето, разбирайки Христовото Слово, не кани хората на своята трапеза, за да може самият той да бъде поканен отново от тях и по този начин да получи отплата (Лука 14:12), а за да нахрани най-вече онези, които са гладни и засега не могат да му дадат нищо в замяна. В противен случай човешката душа не би била нищо повече от собственик на заложна къща. 

Този основен морален принцип за принасяне на истински жертви, който един ден ще бъде прилаган на Юпитер - даването без очакване на компенсация (дори ако това е необходимо по един или друг начин) - се разпростира и в сферата на онези хора, които вече са способни сами да се жертват. Защото хората могат да станат и да останат свободни само като се жертват, без да знаят благодарение на чия жертва поддържат собствения си живот.

Затова създаването на хранителната основа на Юпитеровата Земя се основава на приблизително балансирана обща социална жертвена служба. И именно в този аспект Юпитеровата Земя се различава от сегашната и човечеството на Юпитер от човечеството на сегашното състояние на Земята. Новата Юпитерова Земя ще бъде населена от човешки души, които ще са се развили до такава степен, че ще могат да предприемат описания вид умножаване на хляба, при което ще си дават взаимно сили да направят достатъчно за онези, които не са си проправили път до съответното ниво на морална зрялост, на което човек знае как да борави със силите на "създателя на числа" за социална полза. От друга страна, в настоящето време, в което трябва да се работи за създаването на предварителната форма на този идеал като необходим предварителен етап на Юпитер, тези, които са в състояние да го направят, засега са толкова малко на брой, че трябва да направят своята жертва при съвсем различни условия от тези на Юпитеровата Земя.

А това личи още от самото естество на сегашната земна почва, с която са се слели подсетивните духове, духовете, които са отпаднали от целите на своето развитие и поради това са станали противници на мировия план.

Ето как става така, че в областта, в която се намират силите за умножаване, а именно в осмия слой на Земята, властват точно силите, които се стремят да предотвратят бъдещото осъществяване на Юпитер, явяващ се пред вътрешния поглед на посветения като идеал, който трябва да бъде постигнат. Защото тази реализация би довела до сериозни промени за споменатите сили.

Именно затова е казано, че субстратът за бъдещите превъплъщения, през които светът трябва да премине според божествения план, за да достигне целта си, трябва да бъде възстановен от средата на възпрепятстващите сили.

Осмият слой на Земята е арена на усилена работа за бъдещето на света. В него властват и се борят за надмощие сили, които формират света. И за онези сили, които се противопоставят на участието в осъществяването на целта на мировото развитие, истинският, най-застрашителният противник не е някое висше ангелско същество, а човекът. Посветеният Аз преживява това на собствен гръб, така да се каже, при пълно съзнание, когато се спуска в тази област. Не само добрите божествени йерархии и преди всичко неговият божествен йерофант смятат човека за същество с неизмеримо значение, но и могъщите сили на мрака! Последните правят всичко възможно, за да попречат на човека да използва силите за умножаване, съществуващи в осмия слой на Земята, за изграждане на нова земна сфера на съществуване, която е необходима като междинен етап по пътя към целта на мировото развитие.

Всъщност собственикът на “Фудбъгс” Патрик Сенкевич неволно потвърди отдавнашните ми подозрения за стратегията, която Тъмните са приели, за да ни принудят да ядем насекоми. Тъй като насекомите като човешка храна биха предизвиквали погнуса в европееца, се работи в няколко направления за преодоляването на отвращението ни към “алтернативните протеини” – рекламиране и раздаване на безплатни мостри (както прави полската фирма - https://mamstartup.pl/co-dzis-na-obiad-pizza-hamburger-i-falafele-wszystko-ze-swierszczy-serwuje-patryk-sienkiewicz-foodbugs/ ), апелиране към морала на хората, използване на метода нъджинг (побутване), влагане на насекоми в смлян вид в храни, рекламирани като “богати на протеини”, “здравословни”, “екологични”.

Спомням си, че още преди десетина години по време на Дългата нощ на науката в Берлинския Свободен университет можеха да се опитат бургери от брашнени червеи, пържени щурци и скакалци и под. Тогава това беше екзотична и незадължаваща атракция за хора, които се чудят какви нови сетивни усещания да си набавят. По онова време много учени смятаха за немислимо преминаването към масова консумация на насекоми и изказваха мнения против буболечките като човешка храна. Така напр. професор д-р Вилхелм Виндиш от катедрата по хранене на животните в Техническия университет в Мюнхен изказа мнение, че съдържанието на протеини, рекламирано в много публикации, е твърде надценено: „Хитинът представлява голяма част от предполагаемото съдържание на протеини в много насекоми. Погрешно е включен в анализа, но самият той не е протеин и няма друга хранителна стойност. Без хитин насекомите съдържат подобни нива и качества на протеин като другите селскостопански животни.” (https://www.welt.de/wissenschaft/article106139107/Warum-Insekten-nicht-unser-neues-Fleisch-werden.html )

Междувременно намерението на Тъмните да ни хранят с насекоми се очерта още по-ярко. Постепенно се появиха статии, “научни” изследвания за богатите на протеини насекоми и т.н. Стотици сайтове обработват съзнанието ни с това колко много ще спечелим, ако ядем здравословните буболечки. Чрез апелиране към морала на хората се прави опит да се променят хранителните им навици - европейците са обвинявани в неофобия (страх от новото), егоизъм и незаинтересованост към бъдещето на планетата и дори расизъм. Ето напр. туит на клаусшвабовския СИФ, 

                         

в който се казва: “Когато да си против насекомите е фанатизъм: милиарди хора по света ядат насекоми като част от ежедневното си меню. Ние питаме: расистко ли е да не искаш да преминеш към хранене, основано на насекоми?”

На християните пък се напомня, че и Йоан Кръстител е ял скакалци, както разказват Евангелието от Марко ("А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.” 1:6)  и Евангелието от Матей (“А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед.” 3:4)

Коварен удар е да се използва Библията като аргумент как в 21-ви век трябвало да ядем насекоми, но в своето изживяване на събитията в Поврата на времената немската стигматизрана антропософка Юдит фон Хале е видяла как Йоан не се е хранел редовно със скакалци, а е погълнал няколко от тях с определена цел - за да опознае грабителската им същност, която искала да унищожи плодородното в Галилея – Исус от Назарет. Като ги погълнал, Йоан запазил богатата духовна реколта. (https://anthroposophie.blog.bg/history/2020/06/23/za-ioan-krystitel-kato-simvol-na-dvoiniia-prehod-detstvoto-m.1716341 )

Защо ли обаче при евреите и мюсюлманите насекомите не са кошерна, респ. халална храна? Това радетелите на антропо-ентомофагията забравят да го споменат. Май само християните са обект на обработка.

А ето какво казват природните духове, с които общува Верена Щал фон Холщайн: “Насекомите (не всички) се подчиняват на ариманичните същества, тъй че при поява на огромни рояци, може да се говори за силен разрушителен импулс от ариманичен характер… Насекомите са малки сетивни органи на Ариман. ..Рояците скакалци се водят от ариманични групови същества.” (“Светът на природните същества”, 2. част)

Голям проблем за привържениците на насекомоядството са хранителните навици и нагласи на хората в Европа. Един професор от Потсдам (Флориан Швайгерт) дава съвет как да се накарат хората да ядат насекоми: “… полезно е да се включват насекоми в продукти, които са добре познати на потребителите, или да се заменят компоненти на добре познати продукти с насекоми. Желанието да опитаме насекоми вероятно е най-високо, когато те са интегрирани в храни, които познаваме като основни продукти, като брашно, мазнина или масло. Можете да добавите насекоми към всичко - от хляб до тестени изделия до сладолед, без това да се забелязва по отношение на вкус или текстура и без да се възприема като ново или чуждо.” (https://publishup.uni-potsdam.de/opus4-ubp/frontdoor/deliver/index/docId/62754/file/zpr191.pdf )

Именно на това очевидно залагат и от Брюксел, след като ЕК разреши от 10. февруари 2025 добавянето на прах от брашнени червеи в храните ни. (https://obektivno.bg/ek-razreshi-brashneni-chervei-na-prah-tretirani-s-ultravioletovi-lachi-da-se-dobavyat-v-hranite/ )

И ако доскоро цената на брашното от насекоми беше доста висока, за да се добавя в ежедневни храни като хляб, макарони, бисквити и под., то фирмите за производство и дистрибуция на такива боклуци никнат като гъби след дъжд из цяла Европа и цените неминуемо ще паднат. С гордост можем да кажем, че в пловдивския Аграрен университет от няколко години работят върху това да се обогати и българинът с тъй необходимите му “алтернативни протеини”. Доцентката Десислава Вангелова споделя: “Тестваме протеини и брашна от щурци и жълт брашнен червей, за да разберем дали цветът,  вкусът и технологичните характеристики се променят. Преди да започнат да се произвеждат нови продукти, те минават през такива проучвания… Аз съм ги опитвала, разбира се. Продуктът много малко се променя на вкус и на цвят. След това се изследват останалите технологични характеристики. Например колко бухва, дали става по-плътен и еластичен" (https://www.24plovdiv.bg/novini/article/13745494 ). 

Това не звучи ли като подготвеност да започнат да ни пробутват насекоми в храните? А вероятно вече и го правят. Защото нали никой не се заблуждава, че фирмите са толкова благородни, та да отбележат коректно какво са сложили в продукта си, ако са изправени пред реалната възможност той да бъде бойкотиран? 

В Англия пък по изпитания англосаксонски маниер пробват психологическата пропаганда - метода нъджинг (побутване), за да накарат потребителите да променят хранителните си навици. Създаден е център от “Imperial College” - Лондон с участието на самия шеф на “Amazon” Джеф Безос чрез неговия фонд за Земята. Националният алтернативен протеинов иновационен център (NAPIC), съфинансиран от правителствената организация UK Research and Innovation (UKRI), се опитва да направи „алтернативите на месото“ привлекателни за обществеността (https://modernity.news/2024/08/28/government-funded-group-explores-using-psychological-propaganda-to-make-people-eat-bugs/ ). В Англия играят наистина сериозни пари - центърът ще получи освен правителствени средства в размер на 15 милиона паунда и 23 милиона паунда от мултинационални компании и други фирми, които се надяват да спечелят пари в бизнес, “който би могъл да донесе близо 7 милиарда паунда печалба годишно“.

На въпроса как могат да се убедят хората да ядат насекоми Патрик Сенкевич от споменататс фирма "Фудбъгс”, чиито продукти можем да опитаме и в България, отговаря: “Осъзнавам, че това може да е голяма бариера в началото. Това е така, защото насекомите имат лоша репутация в нашата култура. Можете да започнете, като ядете ястия, приготвени от брашно от насекоми например. По отношение на вкуса тези продукти са подобни на познатите ни, т.е. здравословни блокчета или паста с леща. Следващата стъпка може да бъде да опитате сушени щурци или брашнени червеи в подправки… Препоръчваме насекомите като лека закуска, добавка към салати, пица или паста. Има клиенти, които обичат да тестват нови продукти – и това е най-голямата група. Вторият тип клиенти са тези, които практикуват спорт и се нуждаят от протеини.”

И тук виждаме как с решението си ЕК на практика ни тика точно към това – само че не доброволно.

Впрочем фактът, че едно живо същество изпитва отвращение към нещо, никога не е в резултат на случайност. Животното инстинктивно избира храната, която е подходяща за него, защото над него бди груповият му Аз. Обаче поставено под опеката на човека като домашен любимец или селскостопанско животно, то е принудено да приема храната, която му дава човекът. А добрите елити също са помислили как и животните, за които насекомите не са свойствена храна, да се хранят с тях. Напр. фирми като “Белфор” или “Офрида” отдавна предлагат кучешка храна с насекоми. ( https://ofrieda.com/collections/hundefutter-insekten ) Хора, които са давали такава храна на кучетата си, споделят, че тя изобщо не им понася. И как ще им понася, като при индустриалното отглеждане метаболитните продукти на насекомите постоянно плуват около тях. Едно е африканецът да си лови буболечките чисти в природата и да си ги готви, защото така му е вкусно и така са го свикнали, друго е да се пробутват смлени червеи в пицата на европейците, които не приемат тъмните замисли на самопровъзгласилите се елити.

Физическите вещества на храната ни са носители на етерни сили, необходими за сегашното хранене на човека, който в бъдеще вече няма да приема материални вещества. За разлика от животното човекът, имайки Аз, е богоподобен и се нуждае от адекватна храна, за да изпълни еволюцията си по Божия промисъл.

Да, има страни в Африка, Азия и дори Южна Америка, в които насекомите присъстват или са присъствали като човешка храна. Тези общества обаче без изключение принадлежат към културите на миналото, каквито са жълтата, черната и червената раса. Ако днешният европеец и северноамериканец започне да приема масово насекоми в храната си, той - казано накратко - ще се срине в развитието си. В това няма нищо расистко, просто белите са в момента флагманът на човешкито развитие. Когато поглъщаме насекоми, ние работим срещу преобразуването на човешкия фантом, което е нашата задача за бъдещето, затрудняваме работата на елементарния дух на физическото тяло (напр. с появата на алергични реакции от несмилаемия хитин и пр. болести). Етерното тяло се втвърдява, а това укрепва ариманичния ни двойник. Също така пробутването на насекоми в храните е подмолен удар срещу вегетарианците и веганите, голяма част от които се стремят към духовно развитие. Вместо да вървим към възходящо развитие, Тъмните искат да ни върнат към положението от каменната ера, когато човекът се е хранел с буболечки и ларви, защото такова е било нивото на развитието му. С насекоми в храната си ние направо ще слезем на подфизично ниво. Тъй като налагането на насекомите като човешка храна се прави против свободната воля на хората, това е ясен удар на Ариман срещу европейците, срещу бъдещето, най-вече срещу децата. Едно е да си азиатец или африканец, който се храни с насекоми и е миналото на човечеството, друго е да си европеец и да ти ги пробутват насила. Направо можем да завиждаме на хора като Юдит фон Хале, които вече нямат нужда от материална храна!