Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824844 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 12.03.2019 г.
В разгара на Версайските преговори, където силите, замислили Първата световна война, в продължение на месеци оформят вижданията си за вината и размера на репарациите на напълно безпомощните представители на Германия (и България), извикани на практика само накрая, за да подпишат капитулацията си, Рудолф Щайнер се обръща през март 1919 година с призива “Към немския народ и културния свят”. В него той излага идеите си за Троичния социален организъм. Според тези идеи, които Щайнер изработва от 1917 г., обществото трябва да има такава структура, че координацията на общите жизнени процеси да се извършва не централизирано от държавата или ръководния елит, а всяка област от социалния живот трябва да се самоуправлява и да следва относително автономно собствените си принципи на функциониране. Както в човешкия организъм съществуват нервно-сетивна система, ритмична система и система на обмяната на веществата и крайниците, така и социалният организъм според Щайнер трябва да се изгради от живото взаимодействие на своите три самостоятелни части - икономически живот (отговаря на нервно-сетивната система), правен живот (отговаря на ритмичната система) и духовен живот (отговаря на обмяна на веществата).  

Обръщението е публикувано в СС 23 “Същност на социалния въпрос”. Книгата е налична на български в превод на Димитър Димчев и тук се опирам на неговия превод. За по-точното представяне на идеите на Щайнер се наложи да редактирам някои пасажи от превода, които спроед мен се отдалечават от смисъла, вложен от Щайнер в обръщението.  

“Немският народ твърдо вярваше в здравите основи и непреходността на своята държава, изградена преди половин век. Дори през август 1914 той смяташе, че военната катастрофа, в която се оказа въвлечен, само ще потвърди вярата в една здрава и непобедима Германия. Днес пред сведения поглед на този народ стоят само развалини. След подобни сътресения трябва да настъпят размисъл и спомняне. Защото това преживяване превърна мнението, властвало половин век, и особено господстващите възгледи в хода на войната, в едно трагично заблуждение. Къде са причините за това съдбоносно заблуждение? Този въпрос е длъжен да пробуди в душите на всички немци размисъл и спомняне. А дали днес те разполагат със силата за този душевен акт, зависи от самата жизнеустойчивост на немския народ. Неговото бъдеще зависи от това дали в пълна сериозност той ще си зададе въпроса: Как стигнахме до нашето заблуждение? И ако днес той си постави този въпрос, ще проумее, че преди половин век е основал държава, но е пропуснал да постави пред нея задачата, произтичаща от самата духовна същност на немския народ.  

И така, основите на държавата бяха положени. На първо време усилията бяха насочени към регулиране на нейните вътрешни жизнени способности според мярката на старите традиции и според новите, динамично променящи се изисквания. После се премина към укрепване и разширяване на изградената върху материални сили външна мощ. С нея бяха свързани и мерките, продиктувани от социалните изисквания на новата епоха. Макар и да отчитаха някои неща, наложени като необходими от ежедневието, те нямаха великата цел, която да породи осъзнаването на еволюционните сили, към които трябваше да се обърне новото човечество. Така немската държава беше поставена в световния контекст, без да има същностна цел, оправдаваща нейното съществуване.Това пролича по един трагичен начин в хода на военната катастрофа. Но още далеч преди тя да избухне, негерманският свят не успя да види в поведението на немската държава нищо, което да пробуди в него усещането, че ръководителите на тази държава всъщност изпълняват една световноисторическа мисия, която не трябва да бъде погубена.  

Неразпознаването на една такава мисия от страна на тези ръководители по необходимост породи в останалия свят възгледа, в който за действително прозиращия в причините човек се корени немското поражение.  

От непредубедената оценка на тези факти зависи цялото бъдеще на немския народ. В сегашното нещастие би трябвало да се появи тъкмо онова разбиране за нещата, до което през последните 50 години никой не успя да се приближи. Вместо повърхностното обсъждане на незначителни проблеми, днес е необходим широк и мощен размах в самото светоусещане, в самия светоглед, за да проникнем в еволюционните сили с ясни и точни мисли, да им се посветим  с решителна и твърда воля. Нека престане дребнавият стремеж да се принизяват като непрактични идеалисти всички, които са отправили своя поглед към тези еволюционни сили! Нека престанат и високомерието, и претенциите на тези, които се смятат за практици, но сами доведоха нещастието, прикривайки ограничения си ум под формата на „практични" действия! Нека се вслушаме в  онова, което имат да кажат за еволюционните потребности на новата епоха хората, несправдливо обявени за „идеалисти", които обаче в действителност са истинските практици!  

Вярно е, че „практиците" отдавна виждаха как изникват съвсем нови изисквания на човечеството, но те искаха да ги удовлетворят в рамките на традиционните мисловни стереотипи и институции. Съвременният икономически живот постави специфични изисквания, чието задоволяване по пътя на частната инициатива изглеждаше невъзможно. Прехвърлянето на частния труд в общественото производство се наложи по отношение на една определена класа в отделни  области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където според практическите възгледи на тази класа можеше да даде добри резултати. Радикалното прехвърляне на целия частен труд в общественото производство е цел на една друга класа, която в условията на новия икономически живот няма никакъв интерес от запазването на традиционните частни цели.  

В основата на всички социални стремежи, които възникват в нашето съвремие, лежи нещо общо. Те настояват за одържавяване на частната собственост и разчитат, че този процес ще се поеме от структури (държава, комуни), които всъщност нямат нищо общо с новите социални изисквания. Или от друга страна, разчитат на по-нови формации (например сдружения, корпорации), които съвсем не са възникнали в отговор на тези нови изисквания, а само копират традиционните форми, наследени от старите мисловни стереотипи. В действителност нито една от формите, изградени според старите мисловни стереотипи, не може да възприеме това, което се е изисквало от тях. Новите еволюционни импулси на епохата напират към осъзнаването на една нова социална структура, която е съвсем различна от досегашната. Досега в голямата си част социалните общности бяха изграждани от социалните инстинкти на човечеството. Задачата на нашето време е тези нови еволюционни сили да бъдат разбрани с ясно и пълно съзнание.  

Социалният организъм е също така диференциран, както и естественият човешки организъм. И както последният осъществява мисленето чрез главата, а не чрез белите дробове, така и при социалния организъм е необходима  вътрешна диференциация под формата на три отделни системи, от които нито една не бива да поема задачите на другите две, но трябва да работи съвместно с тях, запазвайки своята самостоятелност.   

Стопанският живот може да се развива единствено, ако изгражда себе си като самостоятелна част на социалния организъм според своите собствени сили и закони и ако сам не внася хаос в своите структури, оставяйки се да бъде погълнат от другата, политически-активна част на социалния организъм. Това политически-активно звено трябва да съществува напълно самостоятелно наред със стопанското, както в човешкия организъм дихателната система функционира наред със системата на главата. Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато, ако бъдат обслужвани от един единствен законодателен и изпълнителен орган, а всяко звено трябва да има свое собствено законодателство и управление, които пълнокръвно си взаимодействат. Защото ако политическата система иска да поеме икономическата, това означава, че тя ще я унищожи, а и икономическата система напълно ще изгуби своите жизнени сили, ако се политизира.  

Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъедини напълно самостоятелно и от собствените си жизнени възможности една трета част - това  е духовният организъм на обществото. Към него принадлежи и духовната компонента на другите две съставни части. Тя трябва да внесе в тях своята собствена закономерна дейност, но така че да не бъде доминирана от другите две: Взаимното им влияние следва да наподобява взаимодействието между отделните части на един цялостен човешки организъм.  

Към изграждането на предлагания тук социален организъм може да се пристъпи още днес, и то по един напълно обоснован начин. Тук можем да изложим само основните насоки за всички онези, които искат да следват тези необходими импулси.   
Основаването на немската държава съвпадна с времето, когато тази необходимост започна да се открива пред новото човечество. Ръководството не разбра, че трябва да постави пред държавата една задача именно с оглед на тези исторически необходимости. Верният поглед към новите еволюционни импулси не само би укрепил нейната вътрешна структура, но би придал правилна ориентация на външната й политика. С подобна политика немският народ можеше да води мирно съществуване заедно с останалите народи.  

Сега, след огромните изпитания, би трябвало да узрее разбирането и да се развие волята за изграждането на новия социален организъм. Пред външния свят би трябвало да се изправи не тази Германия, която вече не съществува, а трите отделни системи - духовната, политическата и икономическата. Тъкмо с техните представители, имащи самостоятелни делегации, би трябвало да преговарят онези, които повалиха онази Германия, която поради неправилното взаимодействие на трите системи се бе превърнала в едно абсурдно социално образувание.  

Долавям вече гласовете на „практиците", които възразяват срещу сложността на разгледаните тук идеи и за които е неприятна дори самата мисъл за Троичен социален организъм, защото не искат да знаят нищо за действителните изисквания на живота, а желаят да оформят всичко според удобните навици на своето мислене. Те обаче трябва да са наясно: Или ще приспособят своето мислене към изискванията на реалния свят, или ще се окаже, че не са извлекли никакви поуки от нещастията и следователно са готови да ги предизвикат отново в непредвидими размери.  

       Д-р Рудолф Щайнер”    
Категория: История
Прочетен: 1519 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 12.03.2019 13:15
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824844
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Март, 2019  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031