Следващият материал от списание “Europдer” повдига малко завесата на тайните англо-американски кръгове, които се стремят, без да излизат на преден план, да прокарват световното господство на англоезичните народи. За тези кръгове Рудолф Щайнер говори на няколко места, без да ги назовава конкретно. Те не служат на правомерните духовни йерархии, а на изостаналите духове, които се стремят и до днес да задушат духовните импулси на Средна Европа. Същите кръгове са в основата на социалистическия експеримент, започнал през 1917 г. в Русия, в разпалването на Първата световна война, в съставянето на Версайския мирен договор, довел по-късно и до Втората световна война.   
        
   Мрежата на англофилите. Скритите основи на западната политика през ХХ. век,         
                        осветлени от Карол Куигли (1910-1977)  

В сайта на “Амазон” читателите могат под съответната книга да добавят собствени коментари, рецензии и пр. Ако прочетем написаното под книгите на Карол Куигли, ще намерим там кратък коментар на анонимен читател, където между другото се казва: “При едно заседание в Белия дом на 9. юли 1996 аз споменах на президента, че през лятото искам да прочета пак трудовете на Карол Куигли. “Интересно, че го споменавате”, каза президентът, “тъкмо снощи го четох!”  

Името на този президент е Клинтън и той е споменавал Куигли и по друг повод. В речта си по повод приемането на кандидатурата за президент Клинтън нарече Куигли “човека, който наред с Джон Ф. Кенеди е повлиял най-силно на неговия политичекси идеализъм”. В средата на 60те години Клинтън е бил студент на Куигли в Университета Джорджтаун. Това е времето, когато Карол Куигли работи върху основното си произведение “Трагедия и надежда”. Но ако Куигли е бил важен вдъхновител на Клинтън, от друга страна той е най-значимият от историците, които непрекъснато се споменават във връзка с теориите на конспирацията. За академичните историци в Европа обаче Куигли си остава табу – нито го споменават, нито го четат. От една страна се страхуват от близостта до контекста, в който се споменава Куигли, от друга страна сравнението с американеца би направило голяма част от обичайните описания на историческите събития да изглеждат католитература от второ и трето качество. 1   

Карол Куигли е американец и произхожда от семейството на ирландски католици. Познанията за американските и англо-американските висши кръгове при него са усвоени не по рождение, а в хода на професионалното му израстване. Именно перспективата на външния човек изостря погледа му и намира по-късно отражение в неговите книги. Като талантлив студент в Харвард той избира най-напред биохимията, а след това се прехвърля в специалността щистория”. След завършване на следването си Куигли става преподавател - най-напред в Принстън, след това между 1938 и 1941 е в  Харвард. От 1941 г. до смъртта си през 1977 той е професор в School of Foreign Service в Джорджтаун - най-важното учебно заведение за дипломатическия персонал на САЩ, което е придатък на тамошния университет, ръководен от йезуити. Очевидно Куигли е бил емоционален, оригинален преподавател, който е имал статута на легенда сред студентите си. “Преподаването ... е нашата възможност да направим нещо добро в света. Тази задача е толкова важна, предизвикателството толкова голямо, а възможностите да се подобриш и разнообразиш са безкрайни. Това прави преподаването една от най-трудните и сложни човешки дейности” 2 , пише Куигли.    През десетилетията Карол Куигли без прекъсване води два курса, които допълва и модифицира - единият се нарича “Светът от 1914 г. насам”. От изложеното в този курс през 1966 г. Куигли написва книгата си “Трагедия и надежда”. Това е историята на ХХ. век, написана на повече от 1300 страници. Тя е една необикновена, запленяваща книга, справочник за различните форми на знанието и за мъдростите на Куигли за живота и света. 3    

II. «Англо-американскaта върхушка”. Сесил Роудс и групата на Милнер   

Специфичният принос на Куигли към тайната история на ХХ. век се изразява в това, че той осветлява една плетеница от връзки в англо-американската политика - “групата на Милнер” (ГМ), която той най-често нарича по името на една изтъкната личност от първите години на създаването й. Дейността на ГМ от началото на века до края на Втората световна война е описана в друга книга на Куигли -“ The Anglo-American Establishment”. 4 Тя е написана през 1948 г., но излиза едва през 1981 след смъртта на Куигли. Приживе той не е могъл да намери кой да я издаде.   

Създаването на тази плетеница води началото си от Сесил Роудс (1853-1902) - известния авантюрист на английския колониализъм. Роудс натрупва богатството си от търговия със злато и диаманти в южната част на Африка и същевременно подхранва огромните планове за бъдещето на Британската империя и нейната световна мисия.   
По времето на Роудс се основава едно тайно общество, което си поставя за задача разширяването на Британската империя, съотв. на английската световна мисия. Изглежда, че Роудс основава това общество през 1891 г. След смъртта му през 1902 г. неговото огромно богатство се влива в една фондация - “Rhodes Trust”. Нейн най-важен управител е лорд Алфред Милнер (1854-1925). Съществена задача на тръста е била (и все още е) да финансира стипендиите Роудс, чрез които всяка година дванайсет (!) грижливо подбрани студенти, предимно от англофонния свят, получават средства за следване в Оксфорд. Тези стипендии още от самото начало служат за отглеждането на един вид елит за мащабните планове на Роудс и Милнер. 5   

След смъртта на Роудс Алфред Милнер става движещата сила на тайното общество. Под неговото управление през следващите години обществото става една от най-влиятелните сили в английската и световната политика. ГМ е асоциация с политически и идеални цели, чиято задача е да разпространява определени импулси, а не толкова да трупа лична власт.  Идеологията на Милнер се състои от свързването на елементи с десен и ляв уклон. Тя и до днес продължава да съществува в модифициран вид и да разпръсква объркване в света на неанглофоните, за които тази комбинация е чужда. “Милнер имаше една идея ... която прегърнаха и Роудс, и другите членове на групата. Тя се състои от две части -“ 1. разширяването и интеграцията на Британската империя, както и разширяването на социалното благополучие са жизнено важни за по-нататъшното съществуване на британския начин на живот и 2. този начин на живот е инструмент, който служи за развиване на най-висшите и добри способности на човечеството.”6   

Подобна смесица от агресивен империализъм и социален прогресивизъм (или псевдо-прогресивизъм) играе важна роля в политиката на англо-американския свят през ХХ. век. Днешното й проявление виждаме в американската политика, която е обърната навън по империалистичен, т.е. агресивен начин и е дълбоко проникната от мисълта за собственото право. Но все пак като инструмент на този империализъм тя в известна степен символизира демокрацията, самоопределението и правата на човека - тоест привидно представлява ценностите на свободата.    

Тази комбинация можем да открием и отразена по друг начин в духовните възгледи на Сесил Роудс, описани от него на различни места. В тях  всеобхватните, грандиозни виждания, надхвърлящи личните цели, се свързват с готовността му да гледа на хората като на обикновени инструменти и машини и с безразличието му към използваните методи. ГМ е разпространявала своите импулси с помощта на много институции и области. В академичната област тя владее или влияе на отделни университетски катедри или колежи, особено в Оксфорд. 7  

Дълго време ГМ определя политиката на лондонския вестник “Таймс” - един от най-важнит вестници в света, който през първата поливина на ХХ. век е най-влиятелният.   През 1910 г. , в навечерието на Първата световна война, със списанието “The Round Table” (“Кръглата маса”) групата си създава собствен анонимен орган. В икономическата област тя установява контакти предимно с отделни лондонски инвестиционни банки, например “Lazard Bros”. Политическото влияние на ГМ преминава през различни партии и институции, като през различни периоди тя има различни приоритетни теми.   

В международен план групата разпространява влиянието си извън Великобритания най-напред сред другите англоезични нации - Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Канада, САЩ. Навсякъде през втората половина на ХХ. век се създават групи на “Кръглата маса”, които провеждат активни дискусии с майчината група и помежду си. Те служат за координация на външната политика на англоезичните нации. Най-напред в годините преди и по време на Първата световна война те имат за цел създаването на общ фронт срещу Германия. Под влиянието на властващите дадености и настроения групата е била готова да се откаже от политическия империализъм, за да се посвети на разпространението по света на структури от англосаксонски тип със специфичния им начин на мислене.   

ГМ и Първата световна война   

Преди Първата световна война ГМ е влиятелен фактор, който допринася за влошаването на немско-британските отношения и изопаченото представяне на немската политика. Това става не на последно място чрез контролирания от ГМ вестник “Таймс”. ГМ е срещу Германия и работи за подготвянето на условията на Първата световна война. 8   

В лицето на Германия ГМ вижда страна, която в голяма степен пречи на разпространението на английските импулси, представлява конкуренция и   предлага на света друг модел, който групата дискредитира по един реакционен и деспотичен начин. През войната ГМ постига голямо пряко влияние върху ръководството на английската военна политика. Милнер, който предпочита да не заема официална служба, а да действа зад кулисите, през 1916 г. позволява да го изберат за министър без портфейл и става втори по влияние член на кабинета след премиера Лойд Джордж. Самият Лойд Джордж между 1917 и 1921 г. е направляван най-вече от ГМ. Версайската конференция след края на войната е във висша степен повлияна от Милнер и неговите хора.   

Освен това Версайската конференция става място за срещи, от които се излъчват множество импулси, определящи международната политка на следващите десетилетия. От тук групата установява специални контакти с Америка.    

“Апийзмънт” с Германия и предаване на щафетата на САЩ   

Във времето на основаването си ГМ има интерес от Обществото на народите, предхождащо ООН, което също е рожба на Версайската конференция. В това общество групата вижда “средство за обединени британски действия във външната политика”. 9   

По времето на съществуването на ОН групата остава негов важен фактор на влияние, но по-късно разглежда обществото по-скоро като корсет, който стяга твърде много британската външна политика. През 30те години ГМ е съществен фактор в т.нар. политика на помирение (apeasement) с хитлеристка Германия. 10   

След избухването на войната през 1939 г. обаче ГМ променя рязко политиката си. Т.нар. «Cliveden Set»  е най-известната група привърженици на апийзмънта, която в даден момент възлага надежди дори на националсоциалистите в Германия. Тя представлява външната проява на ГМ. Но демонстрираното приятелство с немците очевидно е било силно надценено в самата Германия.   

През Втората световна война членове на групата се струпват в британското посолство във Вашингтон. В годината на започване на войната посланик става лорд Лотиан (Филип Кер) - тогавашният водач на ГМ. След неочакваната му смърт през декември 1940 г. поста поема друг член на групата -  лорд Халифакс. Целта е Щатите да бъдат подтикнати да се намесят във войната и да им се напомни за изпълнението на техния “световно-исторически дълг”. Тогава щафетата се предава на САЩ, които от сега нататък трябва със своите средства, превъзхождащи възможностите на всички останали страни, да продължат задачата, която Великобритания вече не е в състояние да изпълни сама. САЩ трябва да предоставят силата, която да разпространи по земята "световно-историческата мисия на англофонните народи".   

Чатъм хаус   

От конференцията във Версай води началото си основаването на две институции, които могат да се смятат за особено важни при разпространението на импулса на Милнер – Кралския институт за международни отношения – т.нар. “Чатъм хаус” в Лондон и Съветът за външни отношения (Council on Foreign Relations – cfr.org) в Ню Йорк. И двете организации са основани през 1919/20 г. като частни институти, които да се посветят на изследването на външнополитическите проблеми. Те трябва да противопоставят на политиката на краткосрочни интереси, ориентирана към избори, разработването на дългосрочни цели и стратегии. И двете организации могат да се смятат за първообразите на един феномен, който междувременно се разпространи много широко - т.нар. тинк-танкове (“мозъчни тръстове”). В тях се замислят, подготвят и оправдават политическите възможности и стратегии. Чатъм хаус и Съветът за външни отношения станаха най-важните органи, чрез които ГМ се намесва в английската и американската политика, без да могат лесно да бъдат забелязани отвън като лостове на ГМ. 

След Втората световна война мрежата от външнополитически институти, на които Чатъм хаус и Съвета за външни отношения се явяват “кръстници”, се разшири далеч извън пределите на англоезичния свят и достигна до почти всяка страна по света, която има някаква тежест.11