Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 819326 Постинги: 456 Коментари: 15
Постинги в блога от Март, 2020 г.
За 95. годишнината от смъртта на Рудолф Щайнер, която също като 1925 г. и тази година се пада в понеделник   

Много преди епохата на безжичните мрежи и 5Г, в лекция от 11. юли, изнесена в Щутгарт на 11. юли 1923 (CC 345 “Лекции и курсове за християнско-религиозната дейност IV“), Щайнер казва:   

"Сравнете днешния свят с този отпреди 100 години. Ще кажете, че ако сравняваме днешния свят с този отпреди 100 години, то между тях има разлика; но една от най-силните разлики, която не се споменава, е тази, че днес ние сме
 наситили атмосферата си с телеграфни жици, телефонни жици и т.н. В Европа това насищане с жици все още изглежда като детска игра в сравнение с Америка. Затова там има известно разбиране на последиците за човека. Там най-накрая започват да се догаждат, че човек не остава неповлиян от това, което се носи във въздуха чрез телеграфните жици, че той се превръща в истински индукционен апарат. Имайте предвид, че в нервите Ви действа противоположен ток, а в кръвоносната Ви система ток със същата посока. Всичко това човечеството носи днес в себе си, но за него почти не се говори. Това са ариманични сили в най-яркия смисъл на думата и човекът днес ги възприема чрез външната култура, която той въобще не може да отклони. Ние размишляваме за всякакви възможни и невъзможни неща, но точно за най-мощните реалности днешното човечество най-малко разсъждава. Трябва например да се обсъди доколко разликата между Гьоте и днешния човек се състои в това, че Гьоте още не е бил опасан от телеграфни жици. Виждате ли, на това се дължи до голяма степен днешното опустяване на човешката душа. "
Категория: История
Прочетен: 777 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 30.03.2020 17:42
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 15. март 1923 в Дорнах (СС 222 “Импулсиране на световно-историческите събития от духовни сили”)

И наистина, ако човек не оживява своите мисли, ако се ограничава само с интелектуални, мъртви мисли, то той разрушава Земята. Разрушението започва да се осъществява в най-тънкия й елемент, в топлината. И в петата следатлантска епоха засега съществува само възможност чрез продължаващото развитие на чисто интелектуални мисли да се унищожи топлинната атмосфера на Земята.  

Но след това ще настъпи шестата следатлантска епоха. И ако дотогава човечеството не преодолее интелектуализма, не премине към имагинации, то ще започне да се разваля не само топлинната атмосфера, но и въздушната; хората ще започнат да отравят и въздуха със своите интелектуални мисли. Отровеният въздух ще започне да въздейства обратно върху Земята и на първо място ще погуби растителността.   

В седмата следатлантска епоха човек вече ще получи възможността да развали и водата, като изпаренията, които биха се образували от въздействието на чисто интелектуалните мисли, ще унищожат тогава целия воден елемент на Земята. А от целия течен елемент на Земята би се деформирал най-напред нейният минерален елемент. И ако не оживи своите мисли и по такъв начин не върне обратно на Космоса това, което е получил от него, човек би имал пълната възможност да раздроби Земята.    Такава е връзката между душевното в човека и природното битие. Чисто интелектуалното знание днес е само един ариманичен продукт, служещ да въвежда хората в заблуждение за тези неща. Когато поучават човека, че мислите му са си само мисли, които не са в никаква връзка със световните събития, му се пуска мъгла и той бива заблуждаван, че не може да оказва никакво влияние върху земното развитие и че Земята и без неговото участие ще завърши своето съществуване така, както предопределя физиката. Но на Земята ще настъпи не просто физически край, а такъв край, към какъвто я доведе самото човечество.
Категория: История
Прочетен: 594 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 29.03.2020 22:55
Във важна лекция от 21. декември 1908 (СС 107 “Духовнонаучна антропология”) Рудолф Щайнер говори за ритмите в човека и Космоса, като между другото се спира и на пневмонията и значението на високата температура за оздравяването на организма. Впрочем, по съвет на Световната здравна организация заболелите от коронавирусна пневмония се третират масово с парацетамол и други лекарства, снижаващи температурата...   

Забележката, от която искаме да започнем, беше, че е често срещан факт, а не суеверие, ако при определени заболявания, като например пневмонията, на седмия ден неминуемо настъпва криза. Лекарят трябва да внимава как ще преведе болния през нея, който може лесно да умре. Това днес се признава от всеки разумен лекар, но лекарите не могат да изследват причините, защото нямат представа за духовните основи на нещата. Най-напред нека да изтъкнем факта, че в пневмонията има нещо много странно, което е свързано с мистериозното число седем.

Сега трябва да разгледаме човека по такъв начин, че да имаме възможност да разберем този и много други факти. Всички знаете - тук това беше споменавано безброй пъти - че човекът може да се разбере само, изхождайки от четиричленната му структура - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Тези четири члена на човешката природа се намират в най-разнообразни взаимоотношения и взаимозависимости. Всеки член въздейства върху другите и по този начин те работят съвместно. Но това взаимодействие е много сложно. Човек само много бавно и постепенно може да опознае тези отношения, както и връзките на четирите члена с определени сили, процеси и същества в целия Космос. Защото с всичките си членове човекът се намира - и това също е много важно - в  непрекъсната и променяща се връзка с Космоса. Това, което разпознаваме като физическо тяло, етерно тяло и т. н. е свързано едно с друго, но също и с Космоса, с целия свят около нас. Защото това, което е в нас, по някакъв начин е и навън, извън нас и затова можем да кажем, че най-добре ще разпознаем тези взаимоотношения вътре и отвън, като разгледаме човека в будно и сънно състояние.  

Когато човек спи, в леглото остават физическото и етерното тяло, а в известен смисъл извън него са астралното тяло и Азът. Но това е неточно казано. В много случаи то е достатъчно, но днес искаме да се запознаем малко по-подробно с тези неща. Астралното тяло и Азът следователно най-напред не са активни във физическото тяло. Но физическото тяло с неговата нервна и кръвоносна система и етерното тяло изобщо не могат да съществуват, без да бъдат проникнати от астрално тяло и Аз, който е изграден по определен начин. Етерното тяло също не би могло да съществува, без да бъде проникнато от висши същества. В момента, в който човекът излиза навън със собствените си астрално тяло и Аз, тяхната дейност трябва да бъде заместена с нещо. Човешкото тяло не може да остане да лежи, без да има Аз и астрално тяло, работещи в него, така че тях трябва да ги има и при спящия човек. Строго погледнато би трябвало да кажем: този Аз и това астрално тяло, които са активни в спящото физическо тяло на човека, се намират в човека и през деня, само че тяхната активност е напълно подкопана от човешките астрално тяло и Аз, които чрез своята дейност унищожават дейността на другите по-висши същества.  

Ако искаме да си представим Аза такъв, какъвто е в будния човек, трябва да си кажем: този човешки Аз в будния човек се намира в човешкото тяло и през това време отнема с дейността си от сферата на действие на един по-обширен Аз. Какво прави всъщност този ограничен Аз по време на сън? В действителност можем да кажем доста точно, че този Аз, който през деня се е освободил от великия миров Аз и живее самостоятелно в човешкото тяло, през нощта се потапя в мировия Аз и се отдава на своя собствена дейност. И именно чрез това потапяне, това потъване на дневния Аз в мировия Аз, последният може да работи безпрепятствено и да премахне всички вещества, което дневният Аз е натрупал чрез умората. Тъй като дневният Аз потъва в мировия, става възможен този  нощен Аз. Ако искате да си го представите образно, можете да погледнете на връзката между дневния и нощния Аз по такъв начин, сякаш дневният Аз описва един кръг и прекарва по-голямата част от този кръг извън големия Аз, докато през нощта се потапя в него. Той следователно е шестнадесет часа навън и осем часа е потопен в нощния Аз.  

Ще го разберете правилно, само ако приемете много сериозно това, което току-що казах, а именно, че вашият Аз никога не е същият през шестнадесетте часа - ако приемем, че това е нормалното време на будуване - а през това време той непрекъснато претърпява промени, като описва част от кръг и след това потъва, а също и през нощта претърпява промени, за които обикновеният човек не знае нищо. Тези промени влизат все повече в подсъзнателното, достигайки определен апогей и след това Азът пак постепенно става по-съзнателен.   

Трябва да кажем, че в течение на двадесет и четири часа човешкият Аз постоянно претърпява определени промени, външният символ на които ние си представяме като кръговрат, като стрелка, която описва кръг и от време на време се потапя в големия миров Аз.
 

Аналогични промени претърпява и астралното тяло на човека. Астралното тяло също се променя по начин, който символично можем да представим като кръговрат. И при астралното тяло промените са такива, че наистина в известен смисъл трябва да кажем, че то се потапя в едно мирово астрално тяло. Само че днес човекът вече не забелязва това потапяне в мировото астрално тяло, докато в миналото той много добре го е забелязвал. Някога той е изпитвал последователно в един период своите собствени астрални чувства и в следващ период напълно различни чувства. В един момент човекът е чувствал по-живо обкръжаващия го външен свят, а в друг - повече собствената си вътрешност. Така той можел да възприема съвсем различни нюанси в усещането на астралното тяло, защото астралното тяло претърпява ритмични промени в течение на седем дни, тоест на седем пъти по двадесет и четири часа, които отново можем да сравним с окръжност.  

Както Азът претърпява ритмични промени в период от двадесет и четири часа, които и днес все още се изразяват в редуването на будуване и сън, така е и при астралното тяло за седем пъти по двадесет и четири часа. Подобни ритмични промени при първобитния човек са настъпвали с голяма живост. В астралното тяло значи има ритмични промени, които протичат за период от седем дни, а от осмия ден ритъмът се повтаря. Всъщност за част от времето, през което човек преминава този ритъм, астралното тяло е потопено в общото мирово астрално тяло. Иначе то е повече извън него. Оттук можете да си създадете представа, че това, което се появява като общо астрално тяло и общ Аз при спящия човек, е от голямо значение за човешкия живот. Азът, в който той се потапя в съня си и който кара кръвта да пулсира през нощта, е същото нещо, което работи в тялото му по време на сън. Дори да спи през деня, човекът пак се потапя в този общ Аз и по този начин внася известна нередовност в ритъма си, която в миналите времена би имала разрушителен ефект, но днес вече не е толкова фатална, защото в това отношение човешкият живот в наше време значително се е променил. В същата част на общото мирово астрално тяло, което прониква физическото и етерното тяло по време на сън, човешкото астрално тяло се потапя наистина през седемте дни. Това променя вътрешните чувства и усещания. Днес то почти не привлича вниманието ни, но в миналото изобщо не е могло да бъде пренебрегнато.

Но не само Азът и астралното тяло, а и етерното тяло претърпява определени ритмични промени. Те протичат по такъв начин, че за четири пъти по седем дни човешкото етерно тяло, символично казано, се завърта около собствената си ос и след четири пъти по седем дни се връща към същите процеси, в които е било през първия ден. В рамките на четири пъти по седем дни се осъществява много специфичен ритъм.    Тук обаче стигаме вече до една област, за която би трябвало да говорим по-подробно, за да бъде всичко разбрано. Спомняте си, че етерното тяло на мъжа е женско, а на жената мъжко. Ритъмът не е еднакъв за мъжкото и за женското етерно тяло, но днес няма да се занимаваме подробно с това. Трябва само да се подчертае, че се осъществява такъв ритъм, и то да речем поради разликите между мъжа и жената приблизително в четири пъти по седем дни.  

Но това не е всичко. Определени процеси се повтарят ритмично и във физическото тяло, колкото и малко вероятно да изглежда това на днешния човек. Днес те са почти напълно замъглени, защото човекът трябваше да стане независим от определени процеси, но за окултния наблюдател това все пак е забележимо. Ако физическото тяло беше оставено само на себе си, този ритъм щеше да се осъществи за десет пъти по седем пъти по четири дни при жената и за дванадесет пъти по седем пъти по четири дни при мъжа. Ето това би станало, ако днес хората бяха оставени на законите на собствените си ритми. Някога наистина е било така, но човекът е станал по-свободен от космическите влияния около него. Така че ние имаме ритмична последователност от процеси в четирите члена на човешката същност. Ако искате, можете да си представите  всеки от четирите ритъма като кръговрат. Днес, разбира се, това, което би извършвал човекът като ритъм във физическото си тяло, ако беше оставен изцяло сам на себе си, съвпада само приблизително с външните физически, чисто пространствени процеси, които съответстват на този ритъм, защото чрез сгъстяването на човешките отношения в полза на свободата тези връзки с Космоса са се променили.  

От числото десет пъти по седем по четири, съотв. дванадесет пъти по седем по четири вече видяхме, че при ритъма на физическото тяло става въпрос за приблизителния годишен кръговрат. Можете да си представите символично тези промени във външното физическо тяло, ако приемете, че в известен смисъл човекът се обръща в продължение на една година; той е веднъж от тази страна на Слънцето, а веднъж от другата. Ако сега помислим, че човек винаги обръща лицето си към Слънцето, тогава в течение на една година трябва да се завърти веднъж около себе си и веднъж около Слънцето. Ако някой разглежда този факт само външно, той ще му се стори нещо напълно безразлично, но той е много важен. Това, което се извършва като ритъм в четирите тела, е било вградено в човека преди много дълго време и обстоятелството, че различните тела могат да си въздействат, се определя от йерархиите, от съществата, за които често  сме споменавали. Знаем, че ние сме вложени във висши същества. Именно работата  на тези духовни същества, които с действията си проникват физическото и духовното пространство, е това, което породи тези конкретни отношения.   

Но ако погледнете казаното току-що, ще стигнете от друг ъгъл до една мисъл, до която сме се докосвали вече няколко пъти миналата зима. Установяването на ритъма на физическото тяло е започнало още на стария Сатурн. Напасването на етерното тяло, така че то да съвпадне по своя ритъм с физическото тяло, се дължи на факта, че този ритъм е създаден от други духове, от слънчевите духове. Взаимодействието на различните ритми създава отношение, както съотношението между двете стрелки на часовника се определя от неговия ритъм. На старата Луна беше включен и друг ритъм, този на астралното тяло.   Сега онези духове, които подредиха целия ни Космос - тъй като всичко физическо е израз на тези същества - трябваше да оформят външното физическо движение според вътрешните взаимоотношения на съществата. Това, че днес Земята обикаля около Слънцето за една година, идва от ритъма, който е бил вграден във физическото тяло, много преди да е съществувала физическата констелация. Следователно изхождайки от духовното, е било подредено пространственото в тези небесни сфери. Луната се движи около Земята, защото нейният кръговрат трябва да съответства на кръговрата на човешкото етерно тяло, на четири пъти по седем дни. Този ритъм трябвало да намери израз в движението на Луната. На различното осветяване на Луната от Слънцето, на нейните четири четвърти съответстват различните ритми на астралното тяло, а на ритъма на деня съответства ритъмът на Аза.   

Именно възоснова на ритъма на Аза може да се изясни нещо, което винаги се е преподавало във всички тайни науки и днес би прозвучало на хората като фантазия, но е истина. Земята не се е въртяла около оста си в древни времена; завъртането е възникнало едва по-късно. Това движение не е съществувало, когато човекът все още е бил в друго състояние на Земята. Това, което първо е било подтикнато да се завърти, не е била Земята, а човекът. Човешкият Аз е бил подтикнат да се завърти от духовете, на които е подвластен и той всъщност взе тази Земя със себе си и я завъртя. Въртенето на Земята е резултат от ритъма на Аза. Колкото и удивително да звучи, това е истина. Първо човешките членове, които са се развили до Аза, трябваше да получат подтик да се обърнат, след това те взеха Земята със себе си. По-късно това се промени. Човекът стана свободен на Земята; условията се измениха така, че човекът стана освободен от обкръжаващите го космически сили, но първоначално беше друго. Виждате как всичко физическо около нас всъщност произтича от духовното. Духовното навсякъде е първо и всички съотношения в света също произтичат от него.  

Сега помислете за астралното тяло, което, така да се каже, завършва един цикъл в продължение на седем дни. Помислете как болестите са свързани с някои нередности в астралното тяло, поради това, че тези нередности продължават през етерното тяло към физическото тяло. Сега да приемем, че астралното тяло е увредено по някакъв начин. Това увреждане се отразява на етерното тяло и продължава до физическото, като то също бива увредено. Тогава организмът започва да се бунтува срещу увреждането, да прилага защитни сили. Този бунт обикновено е повишена температура; това е зовът на лечебните сили в човека. Треската не е болест, а от целия си организъм човек свиква всичките си сили, за да поправи увреденото. Този бунт на целия организъм срещу увреждането обикновено се изразява в повишена температура. Температурата е най-благотворното, най-лековитото нещо при болест. Отделната увредена част не може да се излекува сама, тя трябва да бъде снабдена със сила от други страни и това се изразява в повишената температура.  

Сега помислете, че тази повишена температура се проявява при пневмония. Белият дроб по някаква причина е бил увреден. Точно когато човешките бели дробове са били наранени по някакъв начин, най-напред астралното тяло е претърпяло поражения, които едва след това са преминали през етерното към физическото тяло. При пневмонията първопричината винаги се крие в астралното тяло; по друг начин тя не може да възникне. Спомнете си за ритъма на астралното тяло. В деня, в който се появи пневмония, астралното тяло въздейства върху физическото. Сега тялото започва да се бунтува поради повишената температура. След седем дни астралното и етерното тяло отново са в едно и също взаимно положение; техните отрязъци отново се срещат. Но астралното тяло не среща същия отрязък в етерното тяло, защото етерното тяло междувременно също е завършило своя ритъм. Сега то среща друг отрязък. Той също бива засегнат, повлиян от астралното тяло, като по-точно тази друга част от етерното тяло се влияе по обратния начин. Сега температурата се подтиска. Фактът, че със следващата четвърт на етерното тяло сега съвпада тази част на астралното тяло, която преди седем дни е съвпаднала с предишната четвърт на етерното тяло, предизвиква обратния процес, както преди седем дни, а именно реакция срещу повишената температура. Обратният ритъм на тялото отново подтиска температурата. Защото човешкото тяло съществува, за да е здраво и това е целта на ритъма.  

Определени ефекти се увеличават през първите седем дни и през следващите седем дни те трябва да намалеят. При здравия човек това покачване и спускане се редува. Но ако човек е болен, тогава има опасност за живота му, ако високата температура се подтисне. Докато при здравия човек възходящият процес се обръща на седмия ден, при болния той би трябвало да се запази. Но бурното покачване предизвиква бурно спадане. Това е причината за кризата на седмия ден при пневмония. Това може да се разбере, когато вземем предвид, че белите дробове са се образували във времето, когато Луната вече се е била отцепила [от Земята] и се е подготвяла да развие своя ритъм и когато ритъмът на дните вече е започнал да се развива. Ето защо белите дробове все още са свързани с астралното тяло и ритъма на етерното тяло...  

В миналото, приблизително до средата на земната еволюция, ритмите на човека са били в много по-голямо съответствие с естествените ритми на природата. От това време, т.е. от средата на Атлантида, нещата са се разместили. Вътрешността на човека стана независима от външния ритъм. Вътре той запази стария си ритъм. Именно защото ритмите не съвпадат, човекът е придобил независимост и свобода, в противен случай свободното развитие в историята на човечеството не би било възможно. Ритъмът на човека избързва в сравнение с този на Слънцето или на Земята. Подобно е и при другите ритми, например на астралното тяло. Хората са изживявали за седем дни съвсем различни нюанси на настроението си. За известно време всичко външно им е правило голямо впечатление, по друго време те са  живеели повече вътре в себе си. Тъй като днес ритмите вече не съвпадат, състоянията на вътрешното преживяване остават и във времето, когато хората се радват на външния свят и обратното. Ритмите се смесват и се изравняват, като астралното тяло е, тъй да се каже, еднакво темперирано. При хората, които живеят повече в астралното си тяло, при внимателното наблюдение все още може да забележи подобни колебания в настроението. При душевно или духовно болни хора могат да се докажат разликите в състоянията на астралното тяло.  

Ритъмът възникна най-късно за Аза, но там нещата също започват да се смесват. Хората днес могат да спят през деня и да будуват през нощта. Но в миналото този ритъм винаги е съответствал на външния. Нещо много лошо щеше да се случи в Атлантида, ако човекът там спеше през деня и будуваше през нощта - той щеше да обърка целия си живот. Ритъмът е останал по определен начин и днес, само че е станал независим от външния свят. Това е все едно да сверите един точен часовник според времето на Слънцето - така ще имате точните часове на Слънцето. Но можете и да настроите един часовник в седем часа следобед да показва дванадесет. Тогава ритъмът на часовника ще е правилен, но той ще е изместен спрямо този на Слънцето. Същото е и при човека. Запазен е старият ритъм, в който човекът е пребивавал заедно с целия Космос, но просто се е изместил. Ако часовникът беше живо същество, то щеше да има право да измени своя ритъм спрямо околните ритми. В много далечно бъдеще човекът трябва да стигнр дотам да позволи на вътрешния си ритъм да се слее отново с външния.   

Както някога е имало същества, които от собствените си ритми са накарали да се движат Слънцето, Луната и Земята, така човекът, достигнал божественото ниво, един ден ще изведе ритъма си в света. Това е смисълът да станем независими в ритъма. Отук можем да усетим дълбоките основи на астрологията. Но този въпрос не трябва да ни занимават сега. Днес просто искахме да покажем, че духовната наука не е сбор от абстрактни идеи за егоистичния човек, който се интересува от подобни теми, а че тя ще осветли дори и най-обикновените неща в живота.
Категория: История
Прочетен: 1318 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 26.03.2020 17:12
Пандемията (или може би пландемия) от коронавирус ни показа, че в момента се изправяме пред една огромна и мощна сила, която е толкова умна и рафинирана и борави с такъв обширен спектър от възможности за въздействие, че “ние не сме имали подобно предизвикателство от Втората световна война насам.” Думите са на г-жа Меркел (която междувременно също е под карантина) и по изключение можем спокойно да се съгласим с нея. В момента Ариман ни демонстрира по такъв ярък начин възможностите си, че няма как да не се възхитим колко невероятно бързо му се удаде да затвори цели континенти с милиони, ако не и милиарди хора по домовете. Без дълги обсъждания в обществото, без възможности за петиции, обструкции и пр.! Всяка година по пътищата в България загиват или биват ранени в катастрофи многократно повече хора, отколкото сега са заразени или починали от коронавирус, но някой да е чул да са взети радикални мерки? През зимата на 2017/2018 според института “Роберт Кох” в Германия са починали от грип 25 100 души (https://www.tagesschau.de/inland/grippe-129.html) – пак без грипна ваканция, без никакви мерки, без някой да се разтревожи особено. Това, че изведнъж сега при коронавируса се стигна до такава психоза в световен мащаб, е свързано с идването на Ариман. Само той може да принуди хората по цял свят да се сковават от страх. Страхът работи в полза на Ариман и неговите войнства и той иска точно това - човечеството да е обзето от паника. Защо е така и защо не бива да се страхуваме? На този въпрос Рудолф Щайнер отговаря по следния начин: “Уплахата и страхът, тези негативни чувства действително представляват нещо, което излъчвано от човека, може да стане фатално поради това, че той се среща със съответните духовни същества и сили. Ако човек не се бои, не се плаши, тези същества гладуват. Онзи, който още не се е задълбочил, нека приеме това като сравнение, но който познава нещата, знае, че това е реалност”.  

Почвата за масовия страх беше подготвена успешно още миналата година с истерията покрай климатичните стачки. Какво беше посланието на ариманизираната аутистка Грета? - I want you to panic. И масата се паникьоса. Първо младите се уплашиха, че климатът се променя и купонът на Земята ще свърши, преди те да са се включили. Вместо да посадят по едно дърво, стотици хиляди истерясали младежи се стичаха по площадите и крещяха, настройвани умело срещу възрастните, които им били затрили бъдещето. От криворазбрана солидарност се включиха и по-старите (в Германия напр. т.нар. “баби за климата”), а световните политици взеха да сервилничат пред Грета Тунберг. Но страхът има свойството да отслабва имунната система. Той създаде (не без подобаващата роля на средствата за масова информация) една изключително подходяща почва и атмосфера за днешното поразяващо действие на коронавируса сред европейското и американското население, чиято имунна система е вече достатъчно отслабена от другите ариманични фактори - ГМО-храни, кемтрейлс, безжични мрежи и пр. и пр. Уплашеният човек става лесно манипулируем, така че безпроблемно и с готовност започва да одобрява всевъзможни ограничения на правата и свободата си с надеждата, че ще е за кратко време и вярвайки, че мерките са необходими. 

Онези зли духовни същества, които в момента дърпат нишките на земните събития и техните марионетки по Земята, искат действието на коронавируса да продължи по-дълго, за да се улесни възцаряването на Ариман. Има някои насоки, че добрите духовни йерархии откликват на молитвите на будните хора, като дават на човечеството известна защита. Природните духове тези дни работят много интензивно, необезпокоявани от хората и подтикват цветя, треви и храсти да избуяват. С идването на пролетта вирусът ще отслабне. Само че има една подробност - ако и сега материалистите, всички хора, обърнати само към сетивното, не се замислят, ще дойдат нови и нови вируси. Хората трябва все повече да осъзнават, че не са пратени на Земята, за да хойкат по круйзове, шопинги, кръчми и чалгаджийници, да се грижат за маникюра и педикюра си, а основно да растат като Азове чрез предизвикателствата на живота във физическо тялоАко човечеството или поне една критична маса от него, не разбере посланието на короната, подобни вируси ще зачестят. Кои европейски страни са най-поразени? Тези, чиито жители са обърнати основно към външния материален свят и сетивните удоволствия. Южна Европа, Италия и Испания са областите, в които някога беше развивана сетивната душа. Италия и досега носи в етерната си атмосфера т.нар.”долче вита” - лекотата, красотата, приятната страна и сетивните удоволствия на земното битие - пица, паста, вино, гондолиери, мода и т.н. За Испания е подобно. Затова не е случайно, че точно любителите на сетивните удоволствия първи се заразиха от короната. Ишгъл, известен с масовите си апре-ски-партита, предаде вируса на половината континент. Даже и след като заразата беше установена, ски-сезонът там продължи, за да имат хотелиерите и кръчмарите максимална печалба. В Банско - подобна работа, макар и в по-малък мащаб. Младите германци, поставени под домашна карантина, имат проблеми да останат сами със себе си и почнаха масово да правят домашни купони. По отношение на неистовия стремеж само към сетивни усещания и удоволствия те не са по-различни от нашия проблемен етнос. Стремежът към все нови и нови сетивни възприятия сред младите европейци, дето иначе толкова се паникьосват за бъдещето си, е повсеместен. Затворени между четири стени, те не са в състояние да останат сами със себе си, да погледнат в огледалото на душата си, защото там няма да намерят нищо. Вместо да развива съзнателната душа, младото европейско население масово се срива към сетивната. Като измрат и възрастните им дядовци и баби, събрали житейска мъдрост, вече няма и да има кой да им разказва за по-нормалните времена и човешки преживявания, за историята на рода им. 

В бъдеще вълните от различни вируси ще се повтарят и ще орязват още повече права на хората – това в момента се отработва твърде успешно. И ако засега от ограниченията страдат основно материалистите, за които липсата на любимите забавления в карантинния период е непосилно лишение, то при бъдещите нови вируси нещата ще са още по-тежки. Да не забравяме, че тепърва ни предстои да преживеем следващата епоха на архангел Орифиил, която ще започне след около 300 години и ще премине изцяло в такава атмосфера. Тогава възможностите за духовно развитие ще бъдат почти нулеви, освен ако човек не си е създал още сега предпоставките. 

Но нека да видим и положителното въздействие на пандемията, защото и в най-голямата криза има шанс за растеж. Короната дойде като един стрес-тест за човечеството като цяло, за политиците, служещи искрено на народите си и необвързани с обет към някоя ложа, както и за отделния човек. Освен че хората оставиха природата малко на спокойствие, пандемията има и други положителни черти. Видя се вече – да се надяваме, че и най-кьоравият политик го е забелязал, ако е честен – че глобализацията в този й извратен антимихаилов вид, както беше досега, доведе света дотам да стане зависим от производството буквално на една-единствена държава със сталинистки режим и претенции за световно господство(вж. http://anthroposophie.blog.bg/history/2020/02/17/kitaiskiiat-drakon-se-zakashlia-i-sloji-predpazna-maska-no-s.1696677). Трябва собствениците на големите концерни да се замислят дали е наложително всичко да се произвежда в Китай, само защото е по-евтино и да спрат безотговорно да му предоставят технологиите си.

Какво е нужно? - а) европейските страни да намалят зависимостта си от производството на материали, заготовки и стоки в Азия; б) европейските политици да преосмислят участието на своите страни в китайската политика на Нов път на коприната, която в дългосрочен план работи против интересите на техните граждани, както и в) да преосмислят изграждането на 5Г-мрежата, която очевидно срива човешката имунна система. 

Все повече хора страдат от електромагнитна свръхчувствителност, а куриозното е, че даже на сайта на нашето здравно министерство се мъдри материал на тема “Влияние на електромагнитните полета върху здравето на хората”: https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2015/04/08/vliyanie-na-elektromagnitni-poleta.pdf. Това обаче явно не пречи на управниците ни да правят всичко възможно да ускорят изграждането на 5Г-мрежата. Вече изградена, тя ще направи следенето на гражданите още по-лесно и наблюдението ще е дори и в леглото. Още сега се работи за повсеместен контрол и най-пресният пример е, че институтът “Роберт Кох” преди няколко дни получи разрешение да преглежда данните от мобилните телефони на немските граждани – уж за да се следяло дали спазват изискванията на карантината - https://deutsche-wirtschafts-nachrichten.de/502921/Robert-Koch-Institut-wertet-fuer-Corona-Forschung-Handy-Daten-der-Buerger-aus.

Ще завърша този пост с една известна антропософска медитация, която вече давах в блога на 31.10.2019 и която вчера Аксел Буркхарт припомни като особено подходяща за дните на коронавируса:

Молитва на смирението   

Каквото и да дойде, каквото и да ми донесaт следващият час, следващото утро, 

не мога в началото, когато то още ми е напълно непознато, да го променя със страх. 

Очаквам го с пълно вътрешно спокойствие на душата, с пълно затишие на духа. 
 

Страхът и уплахата спъват развитието ни, 

с вълните на страх и уплаха отблъскваме онова, 

което от бъдещето напира да влезе в душата ни.   

 

Отдаденост на ‘божествената мъдрост на събитията’, 

увереност, че това, което предстои, 

трябва да се случи и непременно ще донесе и нещо добро; 

излъчването на тази нагласа в думи, усещания, идеи - 

това настроение носи молитвата на смирението.   

 

В днешно време трябва да се научим да живеем само с упованието, 

без осигуреност на битието, 

с доверие в помощта, давана винаги от духовния свят. 

Това днес наистина не става по друг начин, 

ако не искаме храбростта да ни напусне.  

 

Да хванем здраво юздите на волята си и всяка сутрин и всяка вечер да търсим пробуждането отвътре.   

Категория: История
Прочетен: 3280 Коментари: 0 Гласове: 9
Последна промяна: 23.03.2020 19:48
Интересен поглед към пандемията от коронавирус предлага следната статия от “Епок таймс”, в която се прави връзка между интензивността на контактите с Китай и степента на разпространение на вируса в отделните държави.

През декември 2019 в град Ухан, Централен Китай, избухна епидемия от нов вид вирус, появата на който първоначално беше скрита от режима на Комунистическата партия. Пропиля се ценно време за овладяване на епидемията, направиха се сериозни грешки, които по-нататък доведоха до неудържимо разпространение на белодробната пневмония. Почти два месеца след появата на болестта тя се разпространи в целия свят. В момента в различна степен са засегнати 155 държави. Различни фактори стимулираха бързото разпространение на коронавируса. Глобализацията улесни контактите между народите, увеличавайки риска от глобална пандемия. Но ето какво е общото между най-тежко засегнатите райони извън Китай: близките или доходоносни връзки с комунистическия режим в Пекин. Китайската компартия има огромно влияние върху днешната геополитическа среда. Ясно се вижда, че географското разпространение на това, което Световната здравна организация нарече пандемия на коронавирус, представлява крайна заплаха за страните и регионите, съюзили се с призрака на комунизма. 

Виждаме, че разпространението на болестта не е най-силно в държави, които са географски най-близо до Китай, а именно в страни, които имат тесни връзки с него - коронавирусът се разпространи най-широко в Италия, Иран и Южна Корея. 

Италия, която като единствена страна от Г-7 е съюзник на Китай по „Новия път на коприната“ от март 2019, изпитва най-тежките последици от болесттаНякои райони на Германия също са силно засегнати от епидемията - например провинция Северен Рейн-Вестфалия, която поддържа тесни връзки с Китай.

На пресконференция в Париж на 26 март 2019 канцлерът Ангела Меркел похвали проекта „Нов път на коприната“ на Китайската комунистическа партия като „много важен план“ и даде да се разбере, че „Ние европейците искаме да участваме“.

През XIV век по Пътя на коприната в Европа дойде чумата 

В историята вече е съществувал един Път на коприната, по който чумата се е разпространила в Европа. В средата на XIV век чумата оповести загиването на китайската династия Юан, което постепенно доведе до прогонване на императора от Пекин през 1368 и възцаряване на нова династия. По търговските пътища на коприната епидемията достигнала до Персийската империя (днешен Иран) и по-нататък до пристанищата на Италия към Европа. „Черната смърт“ бушувала в Европа от 1346 до 1353отнемайки живота на около 25 милиона души – една трета от тогавашното население на Европа.

Минавайки по Новия път на коприната от Китай, днешният вирус засяга преди всичко важни партньори на Пекинския режим: Италия и Иран. В Европа наред с Италия силно засегнати от епидемията са Испания с 15 014 заразени и 640 смъртни случая, Франция с 9 058 заразени и 243 смъртни случая и Германия с 13 093 заразени и 31 смъртни случая (към 19 март) са тежко засегнати. Малката по размери Швейцария също е засегната тежко с 3067 заразени и 33 смъртни случая.

Понастоящем в Германия е най-засегната от епидемията именно провинцията, която поддържа тесни икономически връзки с Китай - Северен Рейн-ВестфалияПрез 2015 консулството на Китай в столицатай Дюселдорф написа на своя официален уебсайт: “Северен Рейн-Вестфалия е първият избор за китайскитекорпоративни инвестиции в Германия. В същото време Китай е и номер 1 сред всички страни, инвестиращив провинцията. В момента над 900 китайски компании, в които работят над 8000 души, имат представителство тук. Те включват телекомуникационния гигант Huawei, строителната компания XCMG и машиностроителната фирма Sany. Над 2700 компании от Северен Рейн-Вестфалия инвестират в Китай или имат свои клонове там."

Освен това агенцията за насърчаване на бизнеса на Северен Рейн-Вестфалия има клонове в китайските градове Пекин, Шанхай, Нанкин, Ченду и Гуанджоу. Китай е вторият по големина търговски партньор на Северен Рейн-Вестфалия – непосредствено след съседна Холандия. Годишният търговски оборот между Китай и Северен Рейн-Вестфалия възлиза на 40 милиарда евро. В допълнение Северен Рейн-Вестфалияима три провинции-партньори в Китай: Цзянсу, Шанси и Съчуан.

До 2019 над 1100 китайски компании вече са имали седалище в провинциятаот тях 610 в столицата Дюселдорф. Град Дуисбург е партньор на Ухан и участва със своето вътрешно пристанище също в „Новия път на коприната” като е логистичен център и крайна точка на китайския търговски път. 

Италия е най-засегната от коронавируса в Европа. С 35 713 заразени и 2978 смъртни случая (към 19 март), страната има не само най-висок официален брой болни след Китай, но и най-високата смъртност от пандемията на коронавируса - 7,7 процента. В света средната смъртност е около четири процента, което не може да бъде потвърдено със сигурност заради съмнителните данни от Китай и Иран.

Застаряващото население, огромните дългове и политическият разкол, парализирал страната, накараха италианското правителство да протегне ръка към режима в Китай, за да подкрепи отслабената икономика и да завладее китайския пазар за продажба на италиански луксозни стоки. Китайските инвестиции в пристанищата и инфраструктурата на Италия (напр. в Генуа и други градове), бяха приети с благодарност от италианците. Двустранните договори бяха последвани от огромен поток китайски граждани, потекъл към Италия. В момента 74 италиански града са побратимени с китайски градове, включително Милано, Венеция и Бергамо. Вирусът бушува особено силно именно в тези северни италиански области.

Докато епидемията от коронавирус се разпространяваше, Италия се предовери на обещанията на ръководството на Китайската компартия и Световната здравна организация и не беше склонна да действа бързо и да постави строг контрол върху китайските туристи. Последствията от това колебание са драматични.

Както вече споменахме, Иран се смята за епицентър на болестта в Близкия изток. Броят на инфекциите и смъртните случаи - дори в правителствени кръгове - се увеличи значително за много кратко време. Режимът на аятоласите поддържа обширно стратегическо партньорство с Китай от 2016. Но още години преди това Иран се беше приближил до комунистически Китай, който се превърна в най-важен търговски партньор за него през последните десет години. Въпреки че в началото на 2020 коронавирусът вече се беше разпространил в Китай, Ислямската република разрешаваше до края на февруари полети от и до четири големи китайски града. След като епидемията избухна в Иран, до западния свят стигнаха смущаващи видеозаписи. Официалните данни за заразените и умрелите в Иран са по-малко от тези в Италия, но е много вероятно действителната степен на заболяването в Иран да е значително занижена. В началото на март в разговор с “Washington Post” един епидемиолог оцени действителния брой на заразените в Иран на около 30 000 - почти пет пъти повече от това, което отчите режимът.

Южна Корея също е силно засегната от вируса. В началото на епидемията президентът Мун Дже-ин отказа да затвори страната за китайски туристи и вместо това отказа достъп само на тези от провинция Хубей - най-засегнатия район в Китай. С това държавният глава предизвика гнева на населението. Повече от 1,4 милиона души са подписали петиция до Синята къща на президента с искане за импийчмънт, текстът на която гласи: „Като се има предвид реакцията на Мун Дже-ин към новата епидемия, смятаме, че той е по-скоро президент на Китай, отколкото на Корея.“ Към 19 март 8 565 души са били заразени, а 91 са смъртните случаи в Южна Корея.

Близо до континентален Китай, но слабо засегнат е Хонконг, въпреки директния си достъп до Китай 256 инфекции и четири смъртни случая (по данни от 20. март). Тук хората, въпреки зависимостта си от Компартията, са наясно с нейната природа и в продължение на месеци демонстрираха за свободата си и срещу политиката за поглъщане от страна на Пекин.

Островната република Тайван също е само на 130 километра от континентален Китай и има силни икономически връзки с Китай. На 26. януари университетът Джон Хопкинс установи, че Тайван е втора страна по отношение на риска от разпространението на епидемията извън Китай. Твърдите мерки за превенция на тайванското правителство обаче се оказаха ефективни.

Още в началото Тайван не се довери на китайските официални данни и доклади, а изпрати учени в Ухан, за да получи представа за ситуацията. Тайван реши да предприеме действия възможно най-скоро срещу това, което предстоеше да се случи - много преди Световната здравна организация да обяви за опасността. Със 135 заразени и един починал (към 20. март) островната държава, която се намира близо до Китай, е далеч зад европейските държави по брой на заболелите. Самоуправляващият се остров се смята за модел за подражание при контрола на заболяванията, въпреки че многократно й е отказван прием в Световната здравна организация, настроена благосклонно към режима в Пекин.

Междувременно ръководството на Китайската компартия се опитва да представи драконовските си мерки за справяне с епидемията от коронавирус като триумф за авторитарната система. Самата компартия обаче се интересува не толкова от живота на китайските граждани, колкото да запази властта си. Това се вижда от безбройните човешки трагедии по време на бруталното й управление през последните 70 години. В цялата история и през вековете епидемиите и другите катастрофи в Китай са сигнализирали за падането на имперските династии. Днес не само Китай е изправен пред катастрофа с безпрецедентни размери, но също и всеки район, общност и организация, които са в тясна връзка с тоталитарния комунистически режим на Китай, преживяват огромни опасности във връзка с  настоящата пандемия.

 

 

Категория: История
Прочетен: 865 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 21.03.2020 18:05
 
Публикувам материала за коронавируса на Георг Золднер от Медицинската секция на “Гьотеанума” в Дорнах. Официалната им реакция беше чакана дълго и ето на, появи се. Сега, ако някой е разочарован от нивото на статията, нека не забравя, че в Дорнах след Рудолф Щайнер и Ита Вегман нивото е такова и че същата Медицинска секция се обяви в полза на ваксините. Хората се занимават с модни фотосесии, поставяне на пиеси, организиране на конгреси и под.  

Георг Золднер, “
Das Goetheanum“, 13.03.2020

За един ветеринарен лекар коронавирусите са ежедневие, но ето че коронавирусът SARS-CoV 2 премина бариерата и се прехвърли върху човека. Какво представлява той, как атакува организма и как можем да му отговорим?
Вирусите са тясно свързани с физическата част на организма. Те произлизат от субстанцията на генома и могат като него да влияят върху веществообмена на клетките, отчуждавайки го от организма. Ако се стигне до инфекция, вирусите проникват в организма и тогава той разпознава, че определени клетки са се отчуждили от него и са започнали да вършат нещо друго, което не е в полза на цялото. Той се обръща срещу тези клетки, за да ги елиминира. Причините за започващата болест не са нищо друго, освен това, че организмът се опитва да се освободи от инфектираните клетки и проникващите вируси, напр. с кашлица, треска, слузообразуване. Ако някой умре от вирусна инфекция, то в такъв случай може да е станал жертва и на собствената си защитна система, чиято регулация е израз на индивидуалната азова организация, на съществуването на Аза в тялото.

Отчуждаването от тялото  

Колкото повече на един човек е чужда собствената му телесност, толкова по- уязвим е той за това вирусно заболяване, наречено сега COVID-19. Естествено, това се отнася особено за хората в по-напреднала възраст, при които костите губят своята плътност, мускулната маса атрофира или са налице хронични заболявания. Инфекцията от коронавирус протича особено тежко при хора над 80 години, при болни от диабет тип 2 или със сърдечно-съдови заболявания. Колкото по-малко Азът присъства в тялото си, съответно колкото по-малко то е проникнато от Аза, толкова по-лесно може да се разпространи инфекцията в такова тяло и толкова по-сериозни са последствията.    Разбира се, тук е важно как се отнасяме с човек, който е дал положителна проба. Често болните биват внезапно изтръгнати от домашното си обкръжение, а в Китай в началото бяха лекувани заедно с много други болни в импровизирани лечебници. За съжаление школската медицина не може да предложи ефикасно лекарство и ваксина. Често температурата се понижава с лекарства. Но в тежките случаи подаването на кислород на болния и евентуално временното му обдишване с апарат може да е животоспасяеащо. Затова е важно клиничното обслужване да се концентрира върху по-тежко заболелите пациенти.  

Според всичко, което знаем ние тук, страхът и температуроподтискащото лечение са терапия, която повече разболява пациентите, отколкото ги лекува. Това, което помага на човека да преодолее болестта, е всичко, с което той може да проникне по-добре в собственото си тяло, да го затопли, за да се чувства по-добре приютен в него. В този смисъл не е изнадващо, че болестта не е чак толкова опасна за децата, както и за хората до 50 год. възраст, при които протичането на заболяването най-често е като при обикновения грип. Ранните симптоми са кашлица, хрема и отпадналост. Опасно може да е белодробното възпаление, което най-напред се проявява с учестено дишане.  

Връзката със слънцето  

От медицинска гледна точка вирусът има особено отрицателни качества. Например може да отнеме много дълго време, докато организмът се “събуди” и забележи, че има “на гости” чуждо тяло, което заплашва да му причини нещастие. Известен е случай, в който болестта е започнала цели 27 дни след заразяването. Средно този срок е пет дни, като в 95 процента от случаите тя се проявява след 12,5 дни. Затова засегнатите хора се слагат под карантина за срок от две седмици. Също така този вирус е по-заразен от обикновения грипен вирус. При грипния вирус един човек заразява средно 1,3 души, а при коронавируса - трима души. (При силно заразни болести като морбили или коклюш един човек заразява 12 до 28 други). Следователно степента на заразяване при коронавируса е по-висока, отколкото при грипа и същевременно се забелязва по-късно. Тези качества на вируса, улесняващи разпространението на епидемията, правят лекарите по света нервни.  

Връзката с животинския свят  

Има една голяма въпросителна: откъде се появяват тези явно нови вируси и защо са възникнали? Интересното е, че много от вирусите идват от животинското царство. Предполага се, че коронавирусът води началото си от яванския прилеп. Защо в наше време вируси от животинския свят стават опасни за хората? Ние причиняваме на животните неимоверни болки - коленето на толква много животни и опитите с тях причиняват страдания, на които е подложен безпомощният животински свят. Могат ли тези страдания да доведат до последици, които променят вирусите, живеещи в животинския организъм?   

Ние сме свикнали да разглеждаме само физическото ниво, и то най-често отделено от душата. Изследванията на чревната флора, на микробиома, към който принадлежат не само бактерии, но и вируси, доказват обратното. С това въпросът за произхода на вируса се задава не само от гледна точка на микробиологията, но и на морала, на отношението към животинския свят. Рудолф Щайнер обърна внимание на тази зависимост преди повече от сто години. Днес ние трябва да изследваме тези проблеми и наред с природонаучния анализ да поставим и по-задълбочени въпроси.  

Какво можем да направим?  

По отношение на личното поведение има редица мерки, които помагат на организма да се справи със заболяването. Към тях спадат отказът от алкохол, умерената консумация на захар и поддържането на жизнен ритъм с достатъчно сън и активно отношение към слънцето. Нашата имунна система страда от липсата на слънчева светлина, която през месец март се проявява най-силно. Затова по нашите географски ширини в сравнение с цялата година смъртността е най-висока в края на март. Това се дължи на липсата на слънце през зимните месеци и то ни напомня, че е изключително важно да излизаме всеки ден, дори и през зимата, по обяд навън и така да се свързваме с периферията и чрез елементите с космоса. При основаването на Антропософската медицина, още преди откриването на витамин Д, Рудолф Щайнер е засегнал този факт във връзка с туберкулозата. За имунната система е важно, че приемането на витамин Д на таблетки може само в известна степен да замести слънчевата светлина. Потенциран фосфор, съотв. потенцирано метеорно желязо, приемано сутрин, също могат като светлинни субстанции да подпомогнат защитните сили. Освен това за хората в напреднала възраст и страдащите от сърдечни заболявания се препоръчват основните антропософски лекарства за сърдечно-съдовата система, както и редовни разходки и достатъчно сън. Който спи по-малко от шест часа, е значително по-уязвим към такива инфекции.  

Здравословното отношение към ближния

Стигне ли се до разболяване, в момента хората биват задържани под карантина, при което леките случаи могат да се лекуват и вкъщи. Важен според мен е фактът, че Антропософската медицина има дългогодишен опит при лечението на вирусни и бактериални пневмонии без антибиотици с антропософски лекарства и средства за намазване, които могат да бъдат много ефикасни.  

Лекарите в Медицинската секция са разработили съответната схема за терапия и са я споделили с колегите от чужбина. Какво отслабва белите дробове? Две неща могат да се кажат: недостатъчната връзка със земята и слънцето и социалното напрежение. Затова е желателно да защитим органите на дишането отвътре и отвън, като се опитаме да компенсираме социалните търкания. Според мен този, който се намира в неразрешени социални конфликти, е силно застрашен. Медицината подхранва вярата, че човек може да се предпази от всякакви зарази с имунизация. Това е погрешно. Дори и имунизацията срещу грип дава само 10 до 30 процента защита. Доброто измиване на ръцете и хигиената при кихане и кашляне също са ефикасни и без евентуалните странични ефекти от имунизацията. Така че е важно да се освободим от този страхливо-дефанзивен поглед към света и собственото тяло и да се запитаме какво можем да направим сами, за да подпомогнем неговата жизнена сила и здраве.  
Категория: Други
Прочетен: 1549 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 13.03.2020 18:54
В паузата между поредните разяснително-успокоителни включвания на експертите Байкова, Мангъров, Кантарджиев и оня с военната куртка, нека си припомним думите на Рудолф Щайнер за нарастващата власт на авторитетите, казани преди повече от сто години в лекция, изнесена в Цюрих на 10. октомври 1916 (СС “Връзката между живите и мъртвите”).  

В наши дни вярата в авторитетите е нараснала неимоверно, станала е невероятно силна и под нейно влияние хората придобиват известна безпомощност в преценката си. В четвъртата следатлантска културна епоха здравият разум беше даван на хората като природна дарба: сега те трябва да го придобият, да го развият. Но вярата в авторитетите ги спира, а ние сме изцяло впрегнати в нея. Помислете само колко безпомощни са хората в сравнение с уж неразумните животни! Какви инстинкти има животното в себе си, които по здравословен начин го ръководят, превеждат го дори от болестното състояние до оздравяването, а колко силно работи днешното човечество срещу разсъдъчната способност в това отношение! Модерното човечество се подчинява изцяло на авторитета. То не иска да придобие по лесен начин мнение за здравословните условия на живот. Естествено, съществуват похвални стремежи в разни дружества и под. Но тези стремежи трябва да станат много по-интензивни и преди всичко трябва да се разбере как ние все повече и повече вярваме на авторитетите и как се създават цели теории, които от своя страна целят да укрепят тази вяра.   В областта на медицината, в областта на юриспруденцията, но също и в останалите области хората от самото начало биват обявявани за некомпетентни да проумеят и приемат онова, което казва науката. И това все пак е разбираемо, предвид сложността на съвременния живот. Но под влиянието на една такава власт на авторитетите хората стават все по-безпомощни, а системното формиране на властта на авторитетите всъщност е принципът на йезуитизма. Йезутизмът в католическата религия е само една разновидност на явлението, което се проявява и в други области, където обаче то не се забелязва. Йезуитизмът започна в областта на църковните догми с тенденцията да удържи и пренесе властта на папството от четвъртата следатлантска епоха в петата, в която тази власт вече не важи.  

Но същият йезуитски принцип постепенно се прехвърля и върху другите области на живота. Днес ние вече виждаме как сред лекарското съсловие се надига един йезуитизъм, който не е по-различен от йезуитизма в областта на догматичната религия. Виждаме, че изхождайки от определена медицинска догматичност, е налице стремеж да се увеличи властта на лекарското съсловие. И това е същественото за йезуитския стремеж и в другите области. Той ще става все по-силен и по-силен. Хората ще бъдат все повече притискани от това, което им налагат авторитетите. И спасението на петата следатлантска културна епоха ще се състои в следното: срещу тези ариманични атаки - защото за такива става въпрос - да се предяви правото на съзнателната душа, която иска да се развива. Но това може да стане само, ако хората, които сега вече не получават естествения разум като двете си ръце по рождение, както е било донякъде още в четвъртата следатлантска епоха, наистина пожелаят да развият разума, здравата разсъдъчна способност. Развитието на съзнателната душа изисква свобода на мисълта, но тази свобода на мисълта може да процъфтява само в една определена аура, в определена атмосфера.  

Обърнах Ви внимание на трудностите, които съществуват в петата културна епоха, защото тя се стреми към една определена тенденция - развитието на съзнателната душа. Но именно защото трябва да се развие тази съзнателна душа, е необходимо тя да премине през изпитания. Ето защо виждаме как и пред разбирането на социалните отношения, и пред свободата на мисълта биват поставяни мощни пречки. Ала днес хората не проумяват даже и това, че тези пречки съществуват, а мнозинството ги смята за нещо правилно, срещу което не бива да се бори, а дори да го насърчава.    
Категория: Други
Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 12.03.2020 16:01
Авторка на следната статия е корейската писателка и журналистка Хо Нам Зелман, която е омъжена за швейцарец и живее край Базел. Тя се спира на липсата на думата “аз” в корейския език, което не е само обикновена граматична особеност. Щом един език няма дадена дума за нещо, значи то или не съществува, или не е толкова важно за съответните носители на езика, че да бъде назовано с отделна дума.

Наблюденията на авторката, макар да остават главно на езиково-душевно ниво, са отлична илюстрация на характерната за азиатските народи и наследена от Атлантида групова душевност. При нея човекът все още има много силно съзнание за групата, към която принадлежи. Независимо дали е кореец, китаец, японец и т.н., азиатецът се чувства не като самостоятелен индивид, а като част от някаква общност. По силата на историческото развитие западният човек развива азовото самосъзнание, той е по-скоро индивид, отколкото член на група, докато в Азия отделният човек се разтваря и слива с колективната общност, изградена на основата на кръвнородовите връзки.

Статията на Хо Нам Зелман е публикувана във в. “Нойе Цюрхер Цайтунг”(https://www.nzz.ch/der_hals_ist_trocken_die_wut_steigt_auf-1.15389035 )


За един член на индивидуализираната западна култура е трудно да разбере, че има хора, които не могат да кажат „аз“. Но точно такъв е случаят с корейците: те са в състояние да говорят за своята най-съкровена същност само в трето лице

Конкретната форма на това, което днес наричаме Аз, е важно историческо постижение за Европа. Следните свойства обикновено се приписват на Аза: той е една цялост, идентична със себе си и центрирана около себе си, осъзнаваща своето собствено единство, автономна, структурирана, уникална, имаща воля и действаща. Азът упражнява контрол върху собствените мисли, емоции и действия. Такъв Аз може да бъде обект на анализ и интроспекция. Той характеризира уникалността на индивида. Езикът, възпитанието и културната среда в Европа засилват култивирането на Аза.

Но това, че самовъзприятието и говоренето за себе си могат да имат и друга форма, се вижда например в Корея. Самият факт, че западният термин "Аз" няма еквивалент в корейския език, показва една фундаментална разлика. Въвеждането на западната психология, психиатрия и психоанализа през ХХ век наложи необходимостта от изковаването на съответния термин. В научния контекст думата ‘jagi“ в корейския език днес се използва за превод на английското ‚self‘. Но както показа едно проучване сред студенти, те не знаят какво означава това - неологизмът все още не е намерил дом в Корея.

В корейския език по принцип е трудно даже и на езиково ниво да се конструира Аз, тъй като има няколко думи, чието използване зависи от степените на учтивост. Това се отнася за всички лични местоимения. Образът на корееца за самия себе си остава гъвкаво свързан с неговите взаимоотношения. От това следва и слабата позиция на подлога в изречението, такъв не винаги се изисква. В разговорната реч подлогът по правило отпада. Липсващото се разбира от контекста, така че можете да говорите за себе си през цялото време, без да казвате „аз“. 

Първите западни познавачи на Корея през ХIX век забелязали, че корейците говорят за себе си по по-различен начин, отколкото на Запад. Тази „безлична реч“, която сякаш кара Аза да изчезва, им създавала големи трудности. Зад споменатата особеност се крие едно многопластово езиково явление с голямо философско значение. Корейците говорят за себе си в трето лице много по-често, отколкото е обичайно в европейското езиково пространство. Сложните правила за учтивост повеляват да избереш такова описание за себе си, което да е подходящо за ситуацията на разговора. 

Друга особеност е безличното изразяване на собствените нужди, желания и действия. Ако някой е жаден, казва „Гърлото е сухо“, ако е гладен, то за него “Коремът е гладен“. Ако някой е ядосан, казва „Гневът се надига“. Вместо да кажат “Безмълвен съм от гняв“, корейците казват „Ки е блокиран“, при което „Ки“ означава циркулиращата космическа жизнена енергия. 

Така и най-интимните усещания на човека сякаш са изведени по странен начин навън и емоциите стават независими. Освен това части от тялото се проявяват като “действащи субекти“: например можем да кажем “Краката ми не се обръщат“, което означава „Не искам да ходя“; “Главата не се върти бързо“ означава „Не мога да схващам бързо“. Може да се каже и „Ръката не работи“ със значението „Не искам да взема това“. Има и дума на корейски, която можем да преведем като "тяло" и тя в определени ситуации замества местоимението “аз”, така че "Болен съм" на корейски означава "Тялото е болезнено". Ако се чувствате по-добре, казвате „Тялото се е подобрило“.

Освен това има и други инстанции като "дух" или "разумна природа", които се използват в сходен смисъл. Разнообразието на такива езикови средства подсказва липсата на силен, доминиращ над всичко Аз, а по-скоро се забелязва една странно дифузна и разпокъсана азовост, чиито контури не са ясно разпознаваеми. Сякаш вътрешният свят на корееца прилича на азиатския пейзаж, в който образното се носи върху плаващи воали от мъгла. 

Ако все пак в Корея търсим нещо, което би могло да бъде функционален еквивалент на западния Аз, това най-вероятно би било понятието "ма-ум". Твърди се, че то е ключът към разбирането на корейците и корейската култура. Ма-ум е това, което наистина прави човека човек. Полиран от литературата и обогатен от живота, ма-умът се е превърнал през вековете в едно фино и сложно културно образование.

Ма-умът назовава онзи вроден център на спонтанните човешки вълнения, които могат да бъдат усъвършенствани чрез култивиране. Той е способен на морал, емпатия и разбиране и се намира в открита връзка с обкръжението. Ma-умът има и определени органични качества, защото може да бъде “докоснат” или „погален“. Характерното за ма-ума обаче е неговата автономност и спонтанност. Той регулира целия емоционален живот на човека и по този начин му придава индивидуална нотка. Казват, че идеалната комуникация между двама души е безсловесното общуване на един ма-ум с друг. Ма-умът може да се “отвори", "даде”, “изпрати" и "вземе". Ако някой обича друг човек, тогава казва "Моят ма-ум иде към теб". Ако нещо ви харесва, казвате, че „влиза в ма-ума”. В една известна песен се пее: „Любовта идва безмълвно до ма-ума и го прегръща нежно“. Човек може да се опита да „преобърне“ ма-ума на изневерилата любима. Несигурността възниква, когато ма-умът започне да се „колебае”. Човек е самотен, когато неговият ма-ум „няма къде да отиде“. Ако някой е потопен в дълбока скръб, то ма-умът “боли“, което е сравнимо с познатата в Европа душевна болка. 

По своята чувствителност и наранимост ма-умът притежава определени аспекти, характерни за душата в европейската културна традиция, докато самата тя няма еквивалент в Корея. Така например най-дълбоката рана, която можем да причиним на някого, е да раним неговия ма-ум. Корейците могат да „сгънат“ своя ма-ум и в тези „гънки“ те трупат спомени, грижи и радости. Той може също така да бъде “изпразнен”, за да намери човек облекчение. Корейците често отиват в будистки манастири, за да постигнат чрез медитация изпразването на ма-ума. Вместо да кажат “Ти не ме разбираш“, хората в Корея отправят упрека: „Не разбираш моя ма-ум“, защото близостта и интимността могат да бъдат създадени само чрез докосването му.

В своята спонтанност ма-умът остава чист, истинен и свободен. Към него спадат мъката, меланхолията и болката, но не и негативни емоции като омраза, негодувание или гняв, които се развиват автономно - те „извират отвътре“ или „се изстрелват нагоре“. Поради склонността си към емоционалното, ма-умът в същото време е и противоположен на интелекта, който може да бъде пресметлив и манипулативен. Ма-умът не иска да бъде убеден, а трогнат. Това е много важен елемент от междуличностните отношения в Корея. Голямата склонност на корейците към сантименталност и сълзи се дължи на тази културна традиция, а също и импулсивността, свързана със спонтанността на ма-ума. Макар че е ярък, ма-умът остава изключително безформен и плаващ, защото това, което се случва в него, никога не се издига и структурира истински в съзнанието. Той е „азът“, личността, но все пак не е идентичен с нея, а е нещо друго, обектоподобно в личността. Между Аза и ма-ума остава една разлика, която не се поддава на описание. Те са в отворена и намираща се в постоянно движение връзка. Корейците непрекъснато казват „вече не познавам собствения си ма-ум“, чувстват се в конфликт с него, а понякога сякаш са оставени на произвола му. Те размишляват много за „течението” на ма-ума, чийто вътрешен живот често изглежда необясним и изпълнен с противоречия. 

Колкото и странно да изглежда, корейците могат да говорят за своята съкровена същност само в трето лице. Тази трудно уловима форма на ма-ума означава, че опитът на корейските философи да разработят корейски вариант на субективната философия е неуспешен. Корейските психолози и психиатри също трябваше да се откажат от идеята за формулиране на теория на интроспекцията. Няма отграничена вътрешност, която може да бъде описана, разгледана като обект на анализ. Това вероятно е и причината корейците да медитират. Медитацията не е нито интроспекция, нито анализ, а по-скоро потапяне и гмурване в липсата на разлики. Целта на дзен-будистката медитация е да преодолее напълно границата на Аза и човек да стане идентичен с Вселената.

Категория: Други
Прочетен: 805 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 09.03.2020 14:38
Две евритмистки, които са били особено близки с втората съпруга на Рудолф Щайнер Мария Щайнер-фон Сиверс, оставят най-важните свидетелства в полза на твърдението, че той е бил отровен. Лидия Джентили-Барато (1903-1996) предава разговора си с Мария Щайнер за въпросната вечер, когато се случва отравянето, в малка книжка от типа “Самиздат”  - “Един спомен за Мария Щайнер” от 1947г. Илона Шуберт (1900-1983), която по нейните думи първа е срещнала в коридора Рудолф Щайнер, след като е погълнал отровата, помества своя спомен в книгата си “Лични преживявания с Рудолф Щайнер и Мария Щайнер" (Базел, 1970). Двете версии се различават в подробностите си и е трудно да се каже коя е по-достоверна. Но общото в тях е категоричното твърдение, че Рудолф Щайнер е бил отровен, което някои и до днес упорито отричат. 

Версията на Лидия Джентили-Барато: 

Осемдесетгодишната участничка в духовното дело на извисяващата се срещу нас постройка седеше някак откъсната от себе си, задълбочена във фактите на своя животпрозрачна както отвътре, така и в деликатната си външност. Човек без възраст, с розова като на дете кожа, с бодър дух, неподвластна на времето. Дамата седешеоблечена в бяло, както винаги изправена, с поза, стимулираща съзнанието, досущ праобраза на антропоса (някои обясняват етимологично гръцката дума anthropos като "изправеният"), на изправеното същество. 

Пред нея имаше
 масичка и на нея вази с пъстри букети. Ръката й почиваше спокойно върху няколко бели листа, на които с ясен почерк беше написано нещо, другата ръка лежеше в скута. Погледът й беше отправен в далечината, докато седяща неподвижно и отговаряйки на въпросите на ученичката, тя сякаш долавяше някакъв образ с вътрешния си взорОбразът на един зимен ден, отдалечен във времето, като че ли отделен от душата й, застана пред двете жени. 

... Да, Рудолф Щайнер беше отровен в последния ден на Коледното събрание, при вечерния прием, който беше даден в сградата на дърводелната. Дълго време и аз седях в залата, докато хората около Доктора1идваха и си отиваха. Не можех да обръщам внимание на никого, поздравявах с огромно усилие приближаващите се, защото пред душата ми се бе изправило нещо необяснимо, ужасяващоИмах усещането, че трябва да предотвратя нещо, но не знаех какво и как. Вече не издържах да седя спокойно и отидох в моята стая отзад..."

Едно листенце се отрони от букета и падна върху бялата хартия. Тя го взе между палеца и показалеца си и затаи дъх, сякаш вътрешният образ й се струваше неизречим. После го побутна настрана с обичайната си решителност“ … бях се задълбочила в разговор с д-р Ваксмут2, когато Доктора внезапно влезе, позеленял като това листо. Облегна се на вратата, погледна ни отчаяно и каза: "Ние сме отровени!" 

Бях като парализирана от уплаха. Доктора веднага ни запита дали сме пили нещо и като отрекох и той забеляза, че на д-р Ваксмут му няма нищо, въздъхна облекчено: "Значи само аз, това е добре!", прошепна той и залитайки, влезе в стаята. Д-р Ваксмут искаше веднага да извика лекар, но д-р Щайнер му забрани категорично. Ваксмут се отдалечи, обещавайки, че никой няма да научи и че няма да се вика лекар. Доктора накара да му донесат наличното мляко и започна да си промива стомаха, докато набавят още мляко от вила Ханзи. Донесоха всичкото мляко оттам и той продължи промивката цялата вечер и цялата нощ... 

Оттогава беше обречен. Само свръхчовешката му сила, намираща опора в духа, позволи на тялото му да живее още 15 месеца...

Той не се щадеше, знаейки, че смъртта чака на вратата, докато по Михаиловден се срина съвсем

Да, след смъртта му бях длъжна да кажа това на Обществото, но още намекът, който направих в края на "Моя жизнен път"3, срещна съпротива от страна на Форщанда4... Не искаха да узнаят истината... Страхуваха се от нея, както и от завещанието му. Така аз трябваше едва ли не да мълча за това."

Сякаш гледаше към ужасяваща бездна - така се стори на ученичката цялата мъка на последните 15 месеца от живота на нейния учител и с типичната си спонтанност и доверчивост, без да съзнава упрека, съдържащ се в думите й, тя извика: "Но тогава ние ходехме на турнета, госпожо Доктор! А Вие сте знаели, че той ще умре, че е оставал сам. Защо сте го оставяли сам?" (Тогава по желание на Рудолф Щайнер евритмичният ансамбъл предприе дълго турне в Германия). 

Долавяйки душевните терзания на младостта, мъдрата жена се усмихна уморено: "Д-р Щайнер пожела това. Тялото му вече не можеше да се спаси, то беше обречено на смърт. Но делото му трябваше да бъде спасено!" - Желязното душевно самообладание на съработничката на Рудолф Щайнер, неимоверният дълг, който й беше вменила съдбата, се извиси в цялата си мощ. - Тя продължи разговора с по-мек тон: “Често д-р Щайнер ми казваше, че антропософската работа, възложена на мен, би спасила делото му, поне дотогава, докато узрее съзнанието на неговите ученици. Само чрез моята дейност, казваше той, неговото дело би било напълно спасено за човечеството. За делото му ние двамата бяхме пожертвали всичко. Тогава ме помоли за една последна жертва. Остана силен, въпреки моите сълзи, защото целият ни личен живот беше посветен на човечеството, той не беше за нас самите. Но тази последна жертва - да го изоставя по този начин беше най-тежка за мен в живота... В антропософското изкуство той виждаше мост към един нов езотеричен мироглед." 

Сега тя наклони глава. Листенца от цветя бяха разпилени по коленете й. Желаейки сякаш да отстрани нещо от себе си, може би подтискащия далечен образ, тя няколко пъти прокара ръка, за да махне цветчетата от роклята си. Безпомощен жест, който поради оскъдните прояви на затворената й същност се стори толкова по-ценен на събеседничката. Една тъй силна и безкористна личност не си позволява слабост, затова и подтискащото настроение веднага беше преобразувано и тя заговори, сякаш разказвайки за живота на някакъв друг човек: "В отговор на моята молба Доктора ми обеща, че ще ме повика своевременно при себе си, ако почувства, че смъртта идва. И той го направи. Но молбата му не беше изпълнена веднагазатова ние нямахме вина, че аз бях далечкогато той е склопил очи..." 

В душата на ученичката проблясна слабо усещане за онези мирови връзки, които трябваше да предизвикат напредъка на една малка група пионери на духовността чрез морето от страдания на нейните водачи. Реалността на жертвата, подпечатана от фактите на историческите събития, имаше неизмерими мащаби. В душата й като вълни се издигаха пак и пак думите "Тялото му вече не можеше да се спаси, но делото му трябваше да бъде спасено..."

Версията на Илона Шуберт:

“От залата един коридор водеше покрай сцената до помещенията за преобличане. Едно от тях беше превърнато в кухня и оттам носехме чай, кафе и сладкиши за гостите. Аз също минах веднъж по коридора с чаша чай. Тогава завесата, която отделяше коридора от залата, се разтвори и д-р Щайнер се показа, олюлявайки се насреща ми, блед като сняг и дишащ тежко. Аз бързо оставих чашата и успях да му помогна да седне в един фотьойл. Той отрони само: “Толкова ми е лошо”. Исках веднага да доведа г-жа д-р Щайнер и г-жа д-р Вегман, но той стисна здраво ръката ми и каза: “Не, останете при мен – моля, вода, вода”. Госпожица Мичер, която тъкмо минаваше, веднага изтича да донесе вода, аз не можех да се отделя, защото подпирах с ръката си д-р Щайнер. Той изпразни чашата, която му подаде госпожица Мичер. Попитахме какво се е случило и той каза: “Отровиха ме.” Виждаше се, че изпитва ужасни болки, беше ледено студен и покрит с пот. Г-ца Мичер, г-жа Тургенева, която също беше дошла, както и аз, решихме да извикаме веднага помощ. Тогава от залата излезе г-жа Щайнер и попита: “Случило ли се е нещо?” Когато видя г-н Доктора така отпуснат на стола, пристъпи към него и попита пак: “Какво има?” Д-р Щайнер й каза: “Отровиха ме – как са другите членове на Форщанда?” Г-жа Доктор каза, че те си разговаряли спокойно, само тя била обезпокоена от дългото му отсъствие. С усилие заведохме д-р Щайнер в стаята му и го сложихме да легне на дивана… След известно време г-жа Доктор излезе и каза, че д-р Щайнер моли да не казваме на никого.”

1 Така са наричали Рудолф Щайнер.

2 Гюнтер Ваксмут (1893-1963) - антропософ, завършил право, близък помощник на Рудолф Щайнер

3 Автобиографията на Рудолф Щайнер; в края на оригинала е поместен и текст от Мария Щайнер, който в българския превод липсва.

4 Управителният съвет на Общото Антропософско общество

Категория: История
Прочетен: 1217 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 05.03.2020 21:30
Много е писано за първия български княз след Освобождението от турско робство Александър Батенберг. Известна е историята на неговия избор като компромисна фигура, препоръчана от руския цар Александър II, чийто племенник е Батенберг. Руският цар се е надявал, че поради роднинството си с него Батенберг ще му бъде напълно послушен. Но младият княз се превръща в истински българин не по произход, а по сърце и отказва да играе по свирката на Великите сили. Който е посещавал музея за история на София и е разглеждал експозициите за Александър Батенберг и Фердинанд Сакс-Кобургготски, може би е забелязал разликата между скромното битие на първия и лукса на втория. До края на живота си Александър фон Батенберг, който се родее с всички най-важни кралски европейски дворове, остава български патриот. 

Със следващия откъс, илюстриращ усилията на княза в полза на Съединението на България, поздравявам четящите и пишещите в блог.бг по случай днешния национален празник.

Из чернова на писмото на княз Александър Батенберг до немския престолонаследник Фридрих Вилхелм, написана саморъчно от княза в края на февруари 1886 и публикувана в книгата на австроунгарския офицер, историк и писател Егон Корти “Александър фон Батенберг и борбата му срещу царете и Бисмарк. По документи от наследството и други непубликувани източници”(Виена 1920)   

Отношението на сюзеренитет като държавна форма вече не принадлежи към Европа, още по-малко, ако превръща една въздигаща се християнска държава във васал на корумпирани ефендита. Това е държавна форма, която направо се подиграва с днешните възгледи за национална чест и право на самоопределение на народите и е постоянен извор на унижение и оскърбление за управляващите я; тя е открита рана в тялото на държавата, която му пречи да бъде напълно здраво. Това е един въпиющ грях на Берлинския договор -  в края на ХIX век в Европа отново да бъде основана една васална държава. В продължение на седем години аз съм водил непрекъсната борба срещу това неествествено състояние и като немец приемам за дълбоко унижение факта, че имам турски началник. За съжаление всички опити да бъдат отхвърлени външните белези на сюзеренитета се провалиха - простете Ваше имперско височество, моята откровеност - най-вече заради княз Бисмарк. Никоя страна не ме е накарала да почувствам такова отношение дори и при най-дребните неща, като Германия, позволявам си да напомня само въпроса за ордените.   

След като през последните години ми стана ясно, че Европа иска да възпрепятства Русия със сила да окупира България, аз реших да обърна отношението на сюзеренитет, което досега беше използвано само срещу мен, в моя полза. Намерението ми беше усилено от тъй откритите претенции на гърците и сърбите към Македония. Защитният съюз1 има за цел най-напред да запази Македония. Нека тя остане дотогава турска, докато ние станем достатъчно силни, за да я вземем. Съюзът може да бъде и в морално отношение от полза срещу Русия и Австрия. Той не се прави от любов към турците; това, че аз, който имам и 900 000 турски поданици, съм се обвързал тясно със султана, е повеля на необходимостта. То е естествен резултат от, слава Богу, прекъснатите връзки с Русия. Ако бях срещнал повече подкрепа в Берлин, можеше да си повиша цената пред турците, но така, изоставен от всички, на моменти преследван направо със злоба, трябваше да придам на този съюз една по-твърда форма, отколкото аз самият исках. Съюзът с Турция е само етап по пътя към моята жизнена цел - обединението на всички български области под независимия скиптър на царя.   
От много посоки, даже и в собствената ми страна, ме нападат остро, че съм се унижил да стана еничар, както писа “Журнал дьо Сан Петерсбург”. Аз подминавам тази отчасти късогледа, отчасти умишлено неправилно разбрана критика и не изпускам от очи бъдещето, което, в това съм сигурен, ще оправдае тази смела крачка, извършена осем години след Освобождението. Аз се стремя не да подкрепям Османската империя, не да воювам рамо до рамо с турците срещу християни, а чрез един дефензивен съюз да защитя от вражески атаки тези части от турското наследство, които желая да имам, докато ги получа.  

1 Става въпрос за Българо-турската спогодба от 
20. януари 1886, с която Батенберг е назначен чрез персонална уния за управител на Източна Румелия за пет години. 
Категория: История
Прочетен: 1044 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 03.03.2020 20:44
Посвещава се на авторката на забележителната книга за Боян Боев "Sealed by the Sun. Life between Rudolf Steiner and Peter Deunov" Емилия Маринова, публикувала за пръв път писмата на Боян Боев до Рудолф Щайнер

Искам да разкажа за две скандални случки, свързани с неадекватни решения на ръководството на Гьотеанума в Дорнах. Те показват много ясно какви духове са се разположили твърде комфортно на мястото, което някога беше храм на антропософията и карат работещите там да вършат, меко казано, странни неща.  

Преди повече от година Гьотеанумът бе превърнат в сцена за представяне на модни парцалки. Става въпрос за фотосесията, представяща дрехи на известни модни дизайнери, заснета в Дорнах. Снимките са публикувани тук:
https://garage.vice.com/en_us/article/qvyedd/a-fashion-story-set-in-switzerlands-most-eccentric-building

На тях виждаме модели в повече или по-малко предизвикателни пози, снимани отвън на фона на Гьотеанума или вътре в него, дори в Голямата зала и на фона на тавана, чиито рисунки
 са замислени да направят видимо духовното. Във фотосесията като модели са заснети и участници в ансамбъла по евритмия в характерни пози, между тях и един ръководител на секция и лектор във Висшето училище - Щефан Хаслер.

До тази фотосесия се е стигнало, понеже авторът й, фотографът Лукас Васман, бил син на някаква наскоро починала евритмистка и искал да посвети снимките на майка си. Под този предлог той поискал и получил разрешително за снимки в Гьотеанума. Не се знае дали и колко е платено за фотосесията, но от снимките е ясно, че става въпрос за дрехи и аксесоари на известни марки - “Луи Вюитон”, ”Виктория Бекъм”, ”Баленсиага”, ”Живенши” и др. А за нас българите остава “гордостта”, че във фотосесията са участвали и творения на младия български дизайнер Кико Костадинов. Кико вероятно е някой Кирил, който ако съдим по публикации в интернет, вече се е прославил в модните среди, вж.напр. https://hypebeast.com/2020/1/kiko-kostadinov-fall-winter-2020-menswear-collection-runway-paris-fashion-week или тук https://woman.bg/moda/kiko-kostadinov---bulgarinut-kojto-otnovo-vpechatli-vogue.61881.html

Радостно е, че момчето има такива успехи като дизайнер, но да се надяваме, че няма да му хрумне да прави, примерно, дрехи за паневритмия, които да реши да представи на мястото на Учителя Беинса Дуно в София...

Втората случка е с по-големи и трайни последици. По всичко личи, че Общото Антропософско общество и клиниката в Арлесхайм, основана някога от д-р Ита Вегман (една от най-близките сътруднички на Рудолф Щайнер), са продали терени, намиращи се северно от сградата на Гьотеанума. Когато се продаде апетитна земя на такова място, е ясно, че новите собственици няма да го оставят празно. В случая те са инвеститори, които смятат да строят жилищни сгради върху двата парцела. Това се разбира от публикуваната в интернет петиция за събиране на подписи против застрояването: https://www.openpetition.eu/ch/petition/online/save-the-unique-natural-and-cultural-area-north-of-the-goetheanum-switzerland-2

Ето снимки на двата продадени парцела:

image                   
                              Изглед от Гьотеанума към единия парцел ...

image

                                  ... и втория с Гьотеанума на заден план

Планирано е да се застрои площ от 25 500 кв.м. с блокчета на по няколко етажа и редови къщи, като последните къщи ще са в непосредствена близост до сгради от комплекса на Гьотеанума. От само себе си се разбира, че ще се секат дървета, ще се унищожи биотоп с голямо разнообразие от растителни и животински видове, където някога се е намирала билкова градина. Добре, че са жителите на Дорнах и Арлесхайм, които изглежда имат повече желание да съхранят уникалната природна среда на Гьотеанума от работещите там и техните ръководители. Жителите на Дорнах и Арлесхайм са стартирали инициатива против застрояването: https://initiative-dornach-arlesheim.ch/

Когато човек чете подобни новини, му става ясно защо някои хора със свръхсетивни способности говорят за тъмни духове, настанили се в Гьотеанума. Така например един собственик на биоферма, който често излага продуктите си в Дорнах по време на събития, свързани с биоземеделието и има отворени сетива за духовния свят, сподели в лична кореспонденция следното свръхсетивно възприятие, което е имал в Гьотеанума:

Беше в края на 2004 г., когато пред очите ми се разкри, че противоборстващите сили (Луцифер и Ариман) вършат бели и в Дорнах. Според моето възприятие те стоят зад катедрата за оратори в Голямата зала и внимателно се вслушват дали ще узнаят нещо ново. След това го завладяват и го използват за собствените си цели. Понякога тези сили са изумени от интелектуалните глупости, предлагани от някои оратори там и се смеят до припадък, казвайки нещо като: „Това надминава и собствените ни способности да караме хората да затъпяват“.

От смъртта на Рудолф Щайнер Дорнах вече не е мястото, излъчващо мощни духовни импулси към останалия свят. Но това не е нещо ново. Навремето го е усетила и самата д-р Ита Вегман, която заедно с Рудолф Щайнер полага основите на антропософската медицина. Въпреки това и тя е била изключена от Общото Антропософско общество. През 1941 д-р Ита Вегман пише в писмо до Хелен Ойгстер, една от пионерките на антропософската лечебна педагогика: “Аз отдавна съм на мнение, че би трябвало да се освободим от обществото. То вече не е в крак с времето. Вече трябва да се опитаме да намерим нови форми, в които да преживяваме учението на Рудолф Щайнер” (Аскона, 9.9.1941, поместено в книгата на Петер Селг “Последните три години”, 2006).   Някога Рудолф Щайнер е казал, че антропософската работа е реалност в духовните светове, че тя се намесва в тях, в живота на съществата от по-висшите йерархии и чрез правилна антропософска работа много от злото, случващо се в света, може да бъде неутрализирано (записано от Аделхайд Петерсен в книгата “Спомени за Рудолф Щайнер” на Ерика Белтле/Курт Фирл, Щутгарт, 1979). Междувременно обаче вторият Гьотеанум се е превърнал в нещо средно между конгресен център и музей, от който не само че не се излъчват духовни импулси, а даже и свеж вятър не повява. Какво ли отражение върху духовния свят имат действията на тамошните антропософи, споменати в настоящия материал?      
Категория: История
Прочетен: 1647 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 01.03.2020 10:22
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819326
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6097
Календар
«  Март, 2020  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031