Тази статия на немската антропософка и учителка във Валдорфско училище Кристел Траут е публикувана в последния брой на сп. “Europдer“.

     Възможното разделение на човечеството

     Например чрез дигиталното безсмъртие  

От началото на т.нар. “корона-криза” все повече оставаме с впечатлението, че човечеството бива манипулирано и тласкано в определена посока. Но може да се забележи също, че става все по-важно какъв идеал имат хората, дали са разсъждавали по основните въпроси на живота, като здраве и болест, смърт, истина и лъжа и др. принципни теми. В момента изглежда, че отношението към тези въпроси e все по-жизнено необходимо за ежедневното социално общуване.

Става ясно, че хората, които живеят с мисли за духовния свят или дори се занимават с духовната наука на Рудолф Щайнер, се отнасят по съвършено различен начин към актуалните световни събития и имат категорично други приоритети от хората с чисто материалистичен светоглед. Това наблюдение може да ни доведе до въпроса как ще продължи по-нататъшният път на човечеството в бъдеще, дали пропастта между двата лагера ще се увеличи и дали можем да видим наченките на едно разделение на човечеството.  

Накъде води “Четвъртата индустриална революция”?

Клаус Шваб (род. 1938г. в Равенсбург) е основател и президент на Световния икономически форум. Фондацията с общественополезни цели и седалище в Женева провежда ежегодния “Световен икономически форум” в Давос, на който се срещат водещите световни икономически експерти, политици, интелектуалци и журналисти. Книгата на Шваб “Четвъртата индустриална революция” (2016) месеци наред оглавяваше списъка на икономическите бестселъри. Целта на "Четвъртата индустриална революция” била да обедини дигиталните, физически и биологични системи. Според Шваб тази революция нямало да промени това, което правим, а самия човек.1

Книгата оставя впечатлението за научно-фантастичен роман на ужасите. Според Шваб стоките и услугите само след няколко години вече няма да бъдат купувани, а само наемани. Тоталното наблюдение ще превърне понятието за собственост в отживелица. Личният и общественият живот ще се управляват от присъстващите навсякъде алгоритми на изкуствения интелект. За по-голямата част от хората такова нещо като лична сфера вече няма да съществува. Свобода на движение ще има само за ваксинираните. Миниатюрни роботи (наноботове) в нашите кръвоносни съдове ще поемат лекуването на болестите. Болниците ще станат излишни, границите на човешкия интелект ще бъдат преодолени чрез имплантирани в мозъка чипове. Говори се и за репрограмиране на мозъчни протези и за много други неща, което показва, че човекът се разглежда като компютърна машина, която по желание може да бъде “препрограмирана и усъвършенствана”. 

За “по-нататъшното развитие” на хората Клаус Шваб пише: "Постепенно ние осъзнаваме, че тя (техниката) може да предложи много повече, но и много повече е поставено на карта. Поради споменатите причини ние стоим на прага на радикална смяна на системата, която изисква от нас хората постоянна адаптация. Възможно е това да увеличи разделението в света на хора, които приветстват промяната и такива, които я отхвърлят. От това ще възникне неравенство, което далеч надхвърля описаното. Това онтологично неравенство ще раздели хората, склонни и способни на адаптация от тези, отказващи да се адаптират. То по принцип дефинира кой печели и кой губи във всеки смисъл на думата. Печелившите вероятно ще се съзползват от някои форми на радикална оптимизация на човека, каквито ще породят определени сегменти на Четвъртата индустриална революция (напр. генното инженерство), от които губещите ще бъдат лишени. Оттук ще възникне опасността от класови и други конфликти, които ще бъдат различни от всичко, познато досега.” 2

Кевин Уоруик още по-точно описва този възглед за разделението на човечеството в своя прословут трактат върху трансхуманизма от 2002г. “Аз, киборгът”: “Човекът ще може да се развива, като използва свръхинтелекта и допълнителните способности на машините на бъдещето и се свърже с тях. Всичко това предвещава развитието на един нов човешки вид, който в света на научната фантастика е познат като “киборг”. Това не означава, че всеки трябва да стане киборг. Ако Вие сте доволни от състоянието си на човек, можете да си останете каквито сте. Но трябва да сте наясно, че “както ние хората преди години сме се отделили от своите братовчеди шимпанзетата, така и киборгите ще се отделят от хората. Онези, които ще останат хора, вероятно ще бъдат някакъв подвид. Де факто те ще бъдат шимпанзетата на бъдещето.”3

Ариман като писател

Колкото и сюрреалистично да звучат Клаус Шваб и Кевин Уоруик, ние трябва да се отнасяме към тях напълно сериозно. Не бива да допускаме грешката на баба ми, която навремето, след като чела “Моята борба” на Хитлер, казваше, че въобще не е повярвала на налудните неща в тази книга. Ако “водещи личности” от политиката и икономиката като Клаус Шваб пишат “налудни неща”, то ние трябва да сме много подозрителни и да си припомним, че според Рудолф Щайнер от времето на Ницше и неговия “Антихрист” Ариман се изявява като писател с помощта на следовниците си, той категорично публикува своите възгледи и цели.

Освен това Рудолф Щайнер винаги е изтъквал, че за днешните управляващи - икономическия тип хора - селекцията на най-лошите е в посока нагоре. Тя често е селекция на нискокачествените: “Всъщност трябва да изпитваме съжаление, когато виждаме колко често в днешно време хора, които в действителност са много по-добри, гледат нагоре като към специални авторитети към много по-лоши от тях хора. Почитаните капацитети не са никаква селекция на по-добрите човешки типове”.4 

В този контекст е интересно да се знае, че Световният икономически форум на Клаус Шваб участва във финансирането на прословутата конференция “Event 201” през октомври 2019, която моделира и проигра една фиктивна пандемия от коронавирус, избухнала наистина в началото на 2020г. 5 

Още през юли 2020 Шваб публикува заедно с Тиери Малре друга книга на тема Ковид-19: “Великото зануляване”. В нея двамата автори обясняват, че К-19 не е опасна болест. Въпреки това те я вземат като претекст за една небивала социална промяна, представена под мотото на “Велико зануляване”, което следва да се разглежда като увертюра към един нов световен ред, цел на определени елити. Да, те дори съзират в Ковид-19 големия шанс да се въведе и приложи “Красивият нов свят” в полза на богатите елити. Описаната по-горе агенда според плана трябва да се разгърне напълно до 2030г.

И ако смятаме всичко това за лудост, думите, казани от Рудолф Щайнер на 3.1.1919 в Дорнах за отношението на “учените и “лудите”, могат да ни накарат да се замислим: “Но можем да си представим, че някой смята много от нещата, които “умните” правят от години, за лудост и би сметнал голямо множество хора за луди, ала тогава той би могъл и да проумее защо това множество смята него, който се отличава от тях, за луд. Защото обикновено в едно общество на луди не лудият, а именно умният е смятан за луд.” 6

Дигиталното безсмъртие

Това че дигиталното развитие не се спира пред абсолютно нищо, показват авторите Мориц Рийзевик и Ханс Блок в книгата си “Дигиталната душа”.7 Те изтъкват, че вече и смъртта трябва да се регистрира дигитално. Междувременно се работи интензивно върху това всички данни и “дигитални следи”, оставени от даден човек, да бъдат събрани след смъртта му, за да може да продължи “комуникацията” с починалия. Ако даден интернет потребител още приживе реши да се “обезсмърти” дигитално, той може сам да подготви това “безсмъртие”. Тоест, още докато е жив, той може да предава всичките си данни едновременно на т.нар.”двойник”, който ще просъществува след смъртта му и чрез него починалият да продължи да “живее” - поне според материалистичните, въодушевени от техниката представи.

Обожествяването на изкуствения интелект

Антъни Левандовски от Калифорния е един от най-добрите инженери на самодвижещи се автомобили, един от създателите на автопарка на “Гугъл” като негов съосновател и технически ръководител. Той е смятан за вундеркинд на роботиката и усъвършенстването на автономното движение в САЩ се дължи до голяма степен на него.

Левандовски е основал една интернет църква – “Път на бъдещата църква” (“Way of the Future Church”),  в която вместо Бог се почита изкуственият интелект. Целта му е хората да не се страхуват от изкуствения интелект и да интегрират машините/роботите в обществото.8 Всичко това ясно показва, че “дигиталният поглед върху света” е един изцяло материалистичен светоглед, който иска да механизира човешката душа и да слее човека по метода на трансхуманизма с изкуствения интелект, така че хората и след смъртта си със сигурност трудно ще могат да се отделят от Земята. Фактът, че изкуственият интелект междувременно бива почитан като истински бог, показва по какъв ариманично-луциферичен път се води човечеството.

В книгата “Дигиталната душа” четем следните уводни изречения: “Явно само малко хора могат да се справят без изгледа за по-нататъшен живот на душата след смъртта. Липсва все още един нов (светски) разказ за Спасението и не е компенсирана загубата, възникнала за милиарди хора с това, че сме се отрекли от религията. Отворило се е гигантско празно място и то не убягна от погледа на технологичните фирми, за които тази празнина е шанс за следващата голяма бизнес идея. Налице са изгледи за милиарди потенциални клиенти,отворени за едно ново, адекватно на времето 
послание, което да ги освободи от неизбежността на смъртта. Под чадъра на дигиталната революция стартъп-фирми от целия свят се конкурират за един огромен пазар - пазара на дигиталното безсмъртие”. (стр.13)

Перспективи за бъдещето

Какво казва Рудолф Щайнер, чиято духовна наука е на разположение на човечеството вече над 100 години, за живота след смъртта на хората, които по време на живота си са имали само материалистично мислене и искат да консервират земното съзнание и Земята? – “Тук на Земята господстват материалистичните мисли; в резултат на тях като карма в духовния свят материалистичното последствие е заземяването на духовните тела на мъртвите”. 9

Карл Щегман обяснява това с помощта на антропософията в книгата си “Другата Америка” по следния начин: “Какво означава тази заземеност на духовните тела на мъртвите? Ако по време на земния живот етерното тяло се свърже прекалено силно с физическото тяло, то загубва своята собствена мощ и формираща сила и приема формиращата сила на физическото тяло. То все повече се вкочанява и втвърдява. Това е голямата цел на ариманичните сили, а също и на (ариманичния) двойник на човека. По този начин човекът бива привързан към силите на Земята. След смъртта, когато отпадне физическото тяло, етерното тяло не може да се разтвори, защото в него все още продължават да действат закономерностите на земния живот, неговото втвърдяване и уплътняване. Затова такъв човек не може да се отдели от етерното обкръжение на Земята, за да се издигне до по-висшите сфери на битието. Той остава за дълго време привързан към Земята и трябва да служи на Ариман”.

Ако известно време живеем с тази мисъл, ще осъзнаем, че има хора, които чрез такива следсмъртни преживявания ще изпаднат от еволюцията, ръководена от добрите йерархии и за в бъдеще ще трябва да вървят по други пътища. Ариман се опитва да отдели земните хора от техните първоначални богове, за да ги спечели за своята собствена планета, която смята да изгради до края на земното съществуване. Ариман, който в много отношения е заграбил това, което Яхве е вършел правомерно и иска да го продължи в свой интерес, се свързва със старите лунни сили.

В лекцията си от 14.10.1917 Рудолф Шайнер казва следното по този въпрос: “А после ще настъпи една епоха, когато привържениците на материалистичния разум ще се свържат с Лунните същества и заедно с Луната ще кръжат около Земята, която ще се е превърнала в шлака, в труп. Защото тези същества, тези човеци, които остават свързани с материалистичния разум, не искат нищо друго, освен да приковат живота тук, долу на Земята, да останат окончателно свързани с живота на Земята, без да търсят освобождаването си от трупа на Земята, без да се стремят към новия душевно-духовен облик на нашата планета.” 11

Щегман казва по този повод с много сериозен тон: “Пред нас има две мирови перспективи, две възможностиза развитие. Ние съвсем сериозно сме изправени пред една безкрайна трагедия в човешката еволюция. Човечеството ще се раздели и всяка част ще поеме по различен път! Едните ще вървят с умиращата Земя, с трупа на Земята и ще се сринат една степен по-надолу, а другите ще вървят с истинската духовна Земя, стремейки се към една по-висша степен на човешката еволюция. Това се подготвя от Ариман. С появата му на Земята то ще стане апокалиптична реалност - част от хората ще носи, образно казано, знака на Звярана челото си, а другата част - знака на Бога.”12

Как се съотнася с тези думи представата на гореспоменатите трансхуманисти, че хората, които не желаят да разширят съзнанието си с изкуствения интелект на машините, напр. с имплантиран в мозъка чип и които не консервират земния си живот с “даровете на техниката”, ще станат “бъдещите шимпанзета”?

По този въпрос в “Откровението на Йоан” от Рудолф Щайнер четем следното: “Човекът е дошъл до състояние да навлезе в нашия физически свят. Чрез това, че е надживял атлантския потоп, той е добил възможност да изработи своя днешен човешки образ. Това е действително един образ на обитаващата в човека духовна божественост на Аза. Само благодарение на това, че към края на Атлантската епоха етерното тяло се е покрило с физическо и силите на етерното тяло са проникнали във физическата човешка глава, той е могъл да добие своето днешно лице, което може вече да отразява божествения Дух. Да предположим, че той би отрекъл, че Духът е този, който му е дал човешкия образ: тогава той не би използвал тялото като възможност да стигне до себесъзнанието и отново да се одухотвори, а би се сраснал с тялото, би го обикнал така, че само в него би се чувствал у дома си. Той би останал свързан с тялото и би потънал в бездната. И понеже не би използвал силата на духовното, тогава и неговата външна форма би станала подобна на предишната. Човекът би станал подобен на животното и би слязъл в бездната. Така човечеството ще изпълни това, което ние вече посочихме. В бездната ще слязат онези, които ще използват обитаването в тяло само като случай, за да добият себесъзнанието и те ще образуват расата на злите. Те са се отвърнали от импулса на Христос Исус и от грозотата на своята душа ще образуват отново животинската форма, която човекът е имал по-рано. И долу в бездната расата на злите ще живее с дивите инстинкти на животинската форма. А когато горе одухотворените, които са приели в себе си Христовия принцип, възвестяват това, което имат да кажат относно тяхното съединение с името на Христос Исус, тук долу ще се възнасят богохулни имена, имена на отричането от това, което се явява като духовно преобразяване.”13

Следователно според Рудолф Щайнер е точно обратното: Онези, които и в бъдеще няма да успеят да преодолеят материализма, ще трябва да приемат дори и с физическото си тяло форми, подобни на животинските. Разбира, се тук имаме един гениален ход на ариманичните сили - да внушат на хората мисълта, че ако се свържат с т.нар. изкуствен интелект, ще превъзхождат значително останалите, които го отхвърлят, ще имат много повече власт и пари от тях и ще ги оставят като т.нар. “маймуни” зад и под себе си.

Преклонението пред изкуствения интелект вместо пред Христос освен всичко друго показва твърде ясно колко активно действат вече ариманичните сили по въпроса.

Очертаващото се разделение на човечеството

Според Рудолф Шайнер в началото на третото хилядолетие наистина ще има физическа инкарнация на Ариман. За нея Карл Щегман пише още през 1991г. следното: “При предстоящата инкарнация на Ариман ще стане възможно много от това, към което той и последователите му се стремят отдавна, но досега не са успели да постигнат. Като инкарнирано в земно тяло същество на Ариман ще му се удаде да направи земното мислене независимо от човешкия мозък, така че хората да могат да го вземат в световете и след смъртта си. Ариман от столетия се е стремил към това и ще успее частично, като разгърне собствените сисили. Тогава хората, следващи неговия път, ще трябва да станат способни да запазят мисленето си след смъртта, и то не само мисловната си способност, а и спомените, така че да са способни да вземат със себе си и разширят своите изработени знания. Така те ще са в състояние да запазят земното си самосъзнание, дори и след отпадането на физическото тяло. Това няма да е съзнанието на истинското им азово същество, а едно ограничено земно етерно съзнание. Те няма да могат да развият свободен Аз, а ще бъдат един вид съзнателно мислещо групово същество, инструмент на Ариман. Ще бъдат много по-мощни от досегашните умрели по отношение на влиянието върху хората на Земята и на създаването на разрушителни сили. Също така с помощта на неправомерно действащи същество от Луната, Венера и Меркурий Ариман ще успее да вгради у някои хора ново етерно тяло, което ще се състои само от земен етер. Той ще бъде носител на взетото от Земята безволево мислене, носител на спомените и на новото послесмъртно съзнание. По този начин и за двойниците ще стане възможно да остават в такива хора, когато те прекрачат прага на смъртта. Ариманичните двойници вече няма да са заплашени от разпадане на съзнанието и няма да могат да бъдат вкравани в опасна за тях орбита чрез трансформиране на земното съзнание след смъртта в космическо. Те ще могат да останат да живеят само в етерно тяло, станало земно, както и в земно мислене. Така самите те ще могат да останат свързани със Земята и нейните сили и да укрепят мъртвите в техните насочени към Земята мислене и действия. Хора, които имат водеща роля в осъществяването на Аримановите цели на Земята, като тези в окултните общества на стари култури, ще бъдат първите, които ще успеят да постигнат ариманично безсмъртие.” (стр. 164-165)

Нима създаването на “дигитален двойник” не е достатъчно “убедително” за много хора, за да могат да придобият това “ариманично безсмъртие”? Следователно можем да приемем, че вече се подготвя едно разделяне на човечеството, респ. по него се действа усилено, ала хората го възприемат по съвсем друг начин.

Духовната наука като необходимост на времето

Рудолф Щайнер често е говорил за нахлуващата в нашата пета следатлантска културна епоха духовност, която трябва да бъде приета от човечеството, за да се осуети по-голямата беда: “Бедата, която би настъпила, ако човек отблъсне нахлуващата духовна вълна, ще бъде по-голяма от всяка друга. Истинският дълг към всички мирови духове, свързани с човешката еволюция, е да се запознаят хората с това, което поради днешните мирови закони се случва в подсъзнанието, в душата на всеки човек. В епохата на съзнателната душа е необходимо да извикаме това в съзнанието си. Също и по отношение на това, което днес се проявява мощно като социално изискване е необходимо да се запознаем със съществуващото в човешките души. Защото битието на външен вид става все по-маскирано, неприличащо на нищо досегашно. Напълно е възможно днес човек да преживее минаването покрай Пазача на прага, но поради материализма на епохата съзнанието да потисне това. Ала човек потиска нещо, което не е осъзнато, обаче то въпреки това съществува. Някой човек преминава покрай Пазача на прага, но поради естеството на времето потиска това. Това, което то ще се окаже в последствие, може да е нещо съвсем различно. Може да са делата на Ленин или делата на нвкой спартакист (а може и да е някоя “корона криза”, бел. Кр. Т.). В днешно време трябва да се стараем да сме адекватни на епохата, в която чрез заблуждаващите импулси на материализма oт определени духовни импулси могат да бъдат маскирани етапи на развитие по начин, застрашаващ човечеството.

Времето е сериозно. Но ние можем да сме наистина в крак с него, само ако имаме искрената воля да се заемем със здравия човешки разум да разтълкуваме онова, което една истинска наука за Духа може да свали от духовния свят.” 14

Бележки

1 Клаус Шваб за Четвъртата индустриална революция на 13.5.2019,  (от мин. 15:45): : https://www. youtube.com/watch?v=CVIy3rjuKGY

2 Kлаус Шваб, “Die vierte Industrielle Revolution”, стр. 145-146

3 Kevin Warwick, “I, Cyborg”, 2002, стр. 4

4 СС 191, лекция от 12.10.1919

5 Paul Schreyer, “Chronik einer angekьndigten Krise” или https://www.youtube.com/watch?v=SSnJhHOU_28&feature=youtu.be

6 СС 188

7 Moritz Riesewieck/Hans Block, “Die Digitale Seele”, 2020

8 https://futurism.com/way-future-new-church-worships-ai-god

9 СС 174, лекция от 21.1.1917

10 Carl Stegmann, “Das andere Amerika. Mit Betrachtungen ьber Emerson, Goethe, Steiner”, 1991, стр. 151

11 СС 177 

12 Вж. бел. 10, стр. 155 

13 СС 104, лекция от 24.6.1908  

14 СС 188, лекция от 4.1.1919 

“В много отношения нещата, които школската медицина е постигнала в последно време, са достойни за възхищение. Вижте колко внимателни и прецизни са изследванията на жълтата треска във връзка с факта, че дадени насекоми я пренасят от един човек на друг. Колко изрядни са изследванията на маларията и др. под.. От друга страна можем да видим, че обоснованите претенции на тази школска медицина много лесно могат да разстроят целия ни живот, което да доведе в известен смисъл до тирания.” 

Изтъквайки напредъка на официалната медицина, на 6.3.1909 Щайнер засяга и нейните недостатъци: “Но този напредък има и една сенчеста страна. Представете си какво би очаквало човечеството, ако трябва да живее по волята на онези, които биха използвали страха от бацили, за да прокарват социални мерки!”  

А с оглед на усложненията и смъртните случаи след ваксиниране срещу Ковид-19 пророческите думи на Щайнер, казани в Будапеща на 3.6.1909 (СС 109), звучат направо зловещо: “Просто оставете медицината да продължи да се развива по този материалистичен начин: ако можете да погледнете 40 години напред, ще бъдете шокирани от това как брутално ще действа тази медицина, до какви форми на смърт хората ще бъдат лекувани от нея.” 

Още един цитат в същия смисъл по повод на здравната диктатура, която би могла да се очаква, ако материалистичната медицина бъде овластена: 

“Съвременните хора все още нямат никаква представа за това, което може да се случи под влияние на онази претенция, която ще отгледа не естествознанието, а мирогледът, който често произтича от него. И каква тирания ще настъпи, когато външните власти предоставят все повече и повече привилегии на материализма в областта на медицината, в областта на другите така наречени научни знания - съвременният човек е още твърде ленив дори само да усети какво ще произлезе от това”. (21.10.1916, СС 171)

В наше време тиранията, за която говори Щайнер, виждаме в най-чистия й вид в Израел, чиито граждани в момента са превърнати в опитни зайчета на най-голямата тестова лаборатория на света. По актуални данни 6 милиона от 9,3те милиона израелци са получили вече първата доза от ваксината срещу Ковид-19. 

Как се постига тази масовост при население, което не е твърде дисциплинирано в спазването на противоепидемичните мерки? Ако следим новините от Израел, ще установим, че правителството на Б. Нетаняху, на когото в края на март предстоят избори, си служи в много случаи с подкупи на дребно и сплашване, срв. напр. ( https://www.zeit.de/gesellschaft/zeitgeschehen/2021-02/corona-impfung-israel-skeptiker-privilegien-lockerung-fake-news или https://www.timesofisrael.com/govt-said-planning-heavy-limits-on-leisure-to-those-who-dont-vaccinate/. ) 

Всеки ваксиниран получава безплатно парче пица, купон за порция хумус или друга храна, a след втората доза му се връчва т.нар. “зелен паспорт”, който му осигурява достъп до музеи, хотели, спортни състезания, концерти, ресторанти и т.н. Бусове, оборудвани като мобилни ваксинационни центрове, се паркират и в най-недостъпните части на страната, а здравните каси подканват членовете си по телефона или с СМС да се подложат на процедурата.

Тъй като задължителното ваксиниране противоречи на законите, правителството на Нетаняху е измислило начин да принуди хората да се ваксинират - като обвърже достъпа до ресторанти, хотели и пр. или със “зелен паспорт” за ваксинираните, или с отрицателен платен PCR-Teст, не по-стар от 48 часа. В същото време се намалява броят на тестовите центрове. Според The Times of Israel (https://www.timesofisrael.com/govt-said-planning-heavy-limits-on-leisure-to-those-who-dont-vaccinate/) служител на здравното министерство е заявил на израелския ТВ канал “Channel 12”: “Ако трябва на всеки няколко дни да плащате за тест, за да можете да влезете на работното си място, във фитнес залата или в ресторант, това ще Ви мотивира да се ваксинирате.”

Здравният министър Юли Еделщайн говори за законови мерки, развръзващи ръцете на работодателите да отстранят по-лесно неваксинираните служители от работа. Националната лотария “Мифал Хапаис” смята първо да изпрати в неплатен отпуск, а след това да уволни неваксинираните служители. В голямата болница “Хадаса” по нареждане на здравното министерство неваксинирани лекари и медицински сестри ще трябва да изпълняват само чиновнически задължения, а нови няма да се назначават, ако не са ваксинирани.

Всичко това далеч не се приема безропотно от израелското общество. Но под заплахата да загубят работата си и да бъдат подложени на сегрегация хората са принудени да се подчинят. През февруари в Тел Авив е имало масови протести против ваксинацията и въвеждането на зелен паспорт. Снимка (https://de.rt.com/der-nahe-osten/114323-israel-immer-mehr-arbeitgeber-drohen-impfunwilligen-mit-entlassung/ ) показва демонстрацията от 24. февруари, на която са били издигнати искания за край на тиранията. На един плакат се вижда зеленият паспорт, който води до сегрегация като по време на нацизма (Жълтата звезда) и оттам до концлагерите (татуирания на ръката номер).

            

                  Демонстрация срещу масовата ваксинация (от сайта de.rt.com)

Двама еврейски лекари са започнали да изнасят поразителни данни за резултатите от масовата ваксинация в Израел (http://www.nakim.org/israel-forums/viewtopic.php?t=270923 ). Веднага обаче активистите на немската проправителствена бойна група срещу “фалшивите новини” побързаха да обезличат информацията им. Въпросната бойна група действа чрез сайта correctiv.org, сред чиито спонсори са не само немски държавни учреждения и частни фондации, но също и “Отворено общество”, фондацията на Пиер Омидяр (основател на “Ибей”), “Туитър” и др. под. Винаги щом някъде в мрежата се появи публикация, разваляща картината, която управляващите в Германия желаят да наложат, в коректив-а цъфва опровержителен материал. Така стана и с резолюцията от 27.1.2021 на Съвета на Европа. В нея 47те членки се призовават да информират гражданите преди ваксинацията, че тя не е задължителна и от нея не бива да произтича дискриминация за неваксинираните (https://pace.coe.int/pdf/2e0ee40b5d6c4e2e5df5467478961f7561e651733326667a8259ffe25682ae848428feba12/resolution%202361.pdf ). Коректорите веднага пуснаха материал, в който напомниха, че решенията на Съвета на Европа не са задължителни. 

Европейските политици следят под лупа политиката на Нетаняху за премахване на основни човешки права през задния ход. Не е тайна, че и Меркел, и Себастиан Курц са привърженици на същите “зелени паспорти” за европейски граждани и юристите им търсят начини за заобикаляне на законодателството. Плановете са до лятото “зелените паспорти” за ваксинирани граждани на ЕС да са готови с надеждата, че хората ще предпочетат да се ваксинират и да пътуват свободно, отколкото да се занимават с още ненастъпили последици от ваксинурането или пък с разни досадни права и закони.

Още от предната година, когато в Париж се взема решение следващият теософски конгрес да се проведе в Мюнхен, Щайнер заедно с Мария фон Сиверс и мюнхенските съмишленици около Софи Щинде и графиня Паулине фон Калкройт започват подготовката за него. В Мюнхен се представя освен всичко друго и първообразът на съвременния розенкройцерски храм, който по-късно ще бъде осъществен в Дорнах. 

В баварската столица в началото на ХХ. век живеят редица известни представители на литературата и живописта - Райнер Мария Рилке, Щефан Георге, Йоахим Рингелнац, Рикарда Хух, Василий Кандински, Габриеле Мюнтер, Паул Клее. Градът е средище на културата и изкуството и там е трябвало да бъде създаден центърът за новото течение на теософията, чиито свръхсетивни водачи са западните духовни учители Християн Розенкройц и Учителя Исус за разлика от Теософското общество на Ани Безант с център Адияр-Индия, опиращо се на източните учители. Щайнер иска да постави Христос в центъра на теософията и така влиза в конфликт с Ани Безант и кръга около нея.

Представа за значението на мюнхенския конгрес (на който от българска страна присъства теософът Софроний Ников) дава книгата на Петер Селг “Оставам с Вас” - Рудолф Щайнер и Ита Вегман” (Дорнах, 2007). В нея се цитира писмо на Щайнер до руската окултистка Анна Минцлова, на която той пише на 26.3.1907: “... сега се намираме в труден момент не само за напредъка на Теософското общество, но и за духовния живот като цяло. Много тъмни сили работят за унищожаването на най-честните окултни стремежи, които са толкова необходими за спасението на човечеството в настоящето. За момента моята уста трябва да остане затворена за много по-дълбоките основи на борбата, която се води зад кулисите. Това може да бъде ужасна битка и ние ще трябва да се изправим с отворени очи пред това, което идва.”

Пред Ита Вегман, също участничка в конгреса, стои въпросът кой от двата пътя да избере - дали този на Ани Безант, който следват холандските делегати или пътя на Рудолф Щайнер, когото тя е срещнала пет години по-рано. Щайнер иска да чуе лично от нея какво решение е взела и моли да я повикат. В чернова на своя лекция от 1933г., цитирана от Селг, Ита Вегман пише за съдбовния разговор между нея и Щайнер: “През 1907 г. в Мюнхен се проведе голям теософски конгрес, за който бяха дошли всички важни теософски членове. Ани Безант също присъстваше. Беше забележимо как той (Рудолф Щайнер) тръгна по други пътища от тези на Ледбитер и Безант и сред нейните приятели цареше голямо вълнение. Обсъждаха подробно по какъв начин Рудолф Щайнер получава своите изумителни знания за свръхсетивния свят - знания, до които те не можеха да стигнат. И когато Рудолф Щайнер заяви пред самата Ани Безант, че е получил познанията си за лунната сфера от слънчевата сфера с будно съзнание, този негов език се възприе като еретичен, горд и своеволен. Стана така, че поради връзките ми с холандските приятели, сред които възбудено се обсъждаше случаят Щайнер, първо се срещнах с Ани Безант. Малко след това той ме извика. Знаех, че ще настъпи решаващ момент в живота ми; трябваше да избера или да тръгна изцяло по пътя на Рудолф Щайнер и да го последвам, или да остана с моите холандски приятели. Рудолф Щайнер ме прие много сериозен, с изпитателен поглед. Не говорихме много, разбирахме се добре без думи. Аз просто казах, защото почувствах, че нещата са ясни: “Оставам с Вас.” Тогава погледът му засия, той ме хвана за ръката, направи знака на Михаил и ми каза важни неща, които нямам право да повтарям. Беше подновена древната карма, съществуваща между него и мен. Едва много години по-късно проумях важността на тази среща”.

Щайнер сам проектира оформлението на залата в Мюнхен. Пред сцената  се намират бюстове на Шелинг, Хегел и Фихте, с което той иска покаже, че стъпва на традициите на немския идеализъм. Стените и таванът са покрити с червен плат, но не крещящ, а в мек нюанс, който действа успокоително. Това настоение се подчертава от разположените в залата различни пластики, както и от седемте картонени колони, между които на стените са окачени седем кръгли картини, изобразяващи седемте апокалиптични печата. 

                       

                            Част от делегатите, сред тях Щайнер и Мария фон Сиверс
 

Апокалиптичните печати са нарисувани от Клара Ретих по указания на Щайнер, а седемте колони между тях, чиито капители представят планетните фази на еволюцията, са дело на Карл Щал. При създаването на апокалиптичните печати Рудолф Щайнер се опира на печатите, поместени в книгата “Догма и ритуал на висшата магия” на френския окултист Елифас Леви (1810 -1875). 
                     
                         Печатите на Елифас Леви...

      
       
                                           ... и тези на Клара Ретих

В Мюнхен печатите са изложени в посока, обратна на часовниковата стрелка - отляво са двата първи печата, в средата следващите три, а отдясно са последните два.

За оформлението на залата Щайнер пише в автобиографичната си книга “Моя жизнен път”: “Художествената обстановка и духовната дейност трябваше да се обединят пространствено в едно хармонично цяло. Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абстрактната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз. В програмата на конгреса беше включено представление. Мария фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Едуард Шуре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент.”

На конгреса изнасят доклади Ани Безант, Михаел Бауер, Карл Унгер, Елиза Волфрам и Рудолф Щайнер. На 19.5. той говори за розенкройцерското посвещение като подходящо за западния човек, започвайки с мисъл на Хегел и завършвайки с цитат от Гьоте. На следващия ден изнася лекцията “Планетарната и човешката еволюция”, а на 21.5. обяснява оформлението на залата.

За реакцията на международната публика Щайнер пише в своята автобиография: “Голяма част от старите членове на Теософското общество от Англия, Франция и особено от Холандия изпитваха вътрешно недоволство от нововъведенията, предложени им на Мюнхенския конгрес. Това, което щеше да е добре да се разбере, но тогава малцина схванаха ясно, беше, че с антропософското течение се дава нещо със съвсем друга вътрешна насоченост от тази, която имаше Теософското общество дотогава. В тази вътрешна насоченост се заключаваше истинската причина за това защо Антропософското общество повече не можеше да продължава да съществува като част от Теософското. Мнозинството обаче придаваше по-голямо значение на абсурдните ситуации, които с течение на времето се бяха появили в Теософското общество и които бяха довели до безкрайни разпри.” 

Тези изречения, написани на смъртния одър, са последните от недовършената му автобиография. Щайнер възнамерява да продължи в същия дух и на следващия конгрес в Генуа, заплануван за септември 1911г. Но Ани Безант, искайки да осуети това, отменя конгреса. Така се стига до основаването на Антропософското общество на 28.12.1912 и до окончателното разделяне на антропософията от теософията.