Рудолф Щайнер е говорил няколко пъти за дейността, целите и методите на подобни тайни общества и секти, водени от нечовешки същества, например през 1915 г. в поредицата лекции „Окултното движение през XIX век“ (СС 254), както и през 1916 г. в цикъла „Централна Европа между Изтока и Запада“ (СС 174a). По тази изключително актуална тема съществуват и трудове от ученици на Рудолф Щайнер, например „Братята на сянката“ от Хайнц Пфайфер, „Каспар Хаузер“ от Петер Традовски, „Дейностите на окултните ложи“ от Ердмут Гросе, а в по-ново време и от Амнон Реувени в седмичното списание „Дас Гьотеанум“ и в книжен формат. 

Рудолф Щайнер казва по този въпрос:

“Те си поставят задачата да насочат целия човешки живот към икономическата сфера, като постепенно изкоренят всичко, останало от духовния живот, натиквайки точно най-жизненото в корсета на абстрактния пуританизъм; да подтиснат духовния живот, постепенно да заглушат политико-държавния живот и всичко да бъде погълнато от икономическия живот. Хората, действащи по този начин на Запад, са истинските врагове и противници на идеята за Троичния социален организъм.” 10

Дейността на такива същества е тройна, в зависимост от това къде се намира фокусът на тяхното въплъщение: дали повече в системата на веществообмена и крайниците, във волята; дали повече в нервно-сетивната система, в мисленето; или повече в ритмичната система, в чувствата. В този смисъл Рудолф Щайнер говори за три вида същества – всички те могат да бъдат причислени към нашия моделен случай 6 – които действат предимно на Запад.

Доразвивайки току-що цитираните думи, той казва:

“Първият вид същества не допускат появата на икономически живот, който да се развива самостоятелно наред с държавно-правната и духовната област на социалния организъм. Вторият вид същества, които предимно си поставят за задача да способстват появата на повърхностност, фразьорство и лъжливост, не допускат развитието на самостоятелен демократичен държавен живот наред с икономическия. А третият вид същества подтискат индивидуалните способности на човека и не му дават да излезе извън клишето на неговата раса или националност; тези същества работят срещу еманципацията, срещу самостоятелната роля на духовния живот.” 11

Тази тема е изключително актуална! Помислете за ключови думи като: ЕС, НАТО, панамериканизъм, американски начин на живот, Общото споразумение за тарифите и търговията (GATT), ЕИП и т.н.

Под прикритието на „свободната пазарна икономика“ е лансирана нова религия на вярата.

Това, към което се стремят тези същества, е световно господство под тяхното световно правителство! (С икономическите и финансови лидери като законодателна власт!)

Нека се обърнем към следващата тема, моделните случаи 4 и 5. Преди малко ги характеризирахме по следния начин: 

Случай 4: Човешка форма, в която не е налице човешка индивидуалност, която така да се каже е празна, просто „черупка“. Ако отвън не се намери „заместващ Аз“, тогава едно от споменатите току-що същества, които така или иначе присъстват във всеки човешки телесен организъм, поема контрола, т.е. доминира. Съществото от вида на животинската групова душа например свежда човека до интелигентно животно.

В случай 5 съществува нещо подобно на случай 4: човешка форма, в която не е налице човешки Аз, но въпреки това има въплътено същество. Мястото на обичайното човешкото азово същество сега се заема не от космическо същество, както в случай 6, а от демонично същество.

В нашето разглеждане ще обединим случаите 4 и 5, тъй като те се проявяват по много сходен начин в ежедневието.

Но първо ето няколко откъса от Рудолф Щайнер относно това положение:

„Ето защо този, който наблюдава света духовно, вижда някои хора, които вървят по света, но всъщност не са те самите. Това отново е казано по радикален начин. Те са ходещи тела 12... В известен смисъл днес телата са празни. Аз далеч не бих искал да казвам нещо лошо за празните глави около нас; те остават празни, така се случва в развитието. Но в действителност нищо не остава празно на този свят. Празнота остава само от едно определено нещо, което е било предопределено да бъде запълнено в друго време. Нищо наистина не остава напълно празно. И докато човекът "оттегля" душата си от тялото, това тяло е изложено на опасността да се изпълни с нещо друго. И ако душите откажат да се свържат с импулсите от духовния свят, тогава цялото тяло се изпълва с демонични сили. Днес човечеството го очаква такава съдба, че телата могат да се изпълнят с демонични сили, с ариманично-демонични сили. Имайте предвид, че към това, за което вчера стана дума относно бъдещето развитие, се прибавя и факта, че в бъдеще ще могат да се видят хора, които външно са порядъчни граждани, тъй като това го изисква социалният живот, обаче тялото им е толкова празно, че в него може да се настани някое мощно ариманично същество. Занапред ще се срещаме с ариманично-демонични същества. Човекът само привидно ще изглежда този, когото виждаме… Животът ще бъде толкова сложен в бъдеще. Вече може да се каже, че в бъдеще ще има ситуации, в които човек няма да знае с кого си има работа.” 13

Това бъдеще днес е настояще! И така, хора-черупки и въплътени демони, които обладават такива хора-черупки.

Това е нещо по-различно от обладаването в случай 3.

Нека първо се запитаме: Как един „човек“ – в кавички – попада в такава ситуация? Ами или като се роди такъв, или като загуби Аза си.

Той може да е роден такъв: тоест, ражда се организация-черупка според законите на биологията и наследствеността; но не се намира човешка индивидуалност, която да иска да се въплъти в тази създаденаорганизация-черупка. Тя остава празна или е завладяна от демонични същества.

Чрез загуба на Аза: тоест, един човек се инкарнира нормално, преминава през живота до определена възраст и след това Азът напуска организацията-черупка, без тялото да умре и без „заместващ Аз“. То продължава да съществува като физическа обвивка, ръководена от астралното и етерното тяло и тя може да бъде обладана от демонични или елементарни същества.

Има и трета възможност да се стигне до това състояние: изтласкване на Аза. Това е феномен, който е възможен при случай 6, но също и при случай 5.

В обобщение по същество има три възможности, които водят до такова „безазово“ състояние: 1) човекът да се роди такъв, 2) да загуби Аза си, 3) Азът му да бъде изтласкан.

Така наречената „празна черупка“ е по-скоро изключение сред тези случаи, но се среща. За да илюстрира случая с „празната черупка“, Рудолф Щайнер цитира примера на Соломоновия Исус, който е изоставен от Аза си около 14-годишна възраст. Тук имаме загуба на Аза. Рудолф Щайнер казва за такъв случай:

“Трябва да се отбележи, че възможността за живот по никакъв начин не престава веднага за човек, който, както вече беше описано в случая със Соломоновия Исус, се отказва от своя Аз. Точно както топката се търкаля известно време, така да се каже, от собствената си вътрешна сила, така и такова същество продължава да живее известно време от силата, която е в него; и за някой, който не може да наблюдава човешките души по фин начин, разликата не е много голяма между това, което се представя като душа, която все още има своя Аз, и тази, която го е загубила. Защото в обикновения живот, когато срещнем душа, не е Азът, който непосредствено действа. Това, което преживяваме в човек, това, което осъзнаваме за него, е в най-малка степен непосредствено откровение на Аза, това е откровение на Аза чрез астралното тяло. Но астралното тяло е запазило другото дете Исус; и само този, който може внимателно да различи – а това не е лесно – дали старите навици и старите мисли продължават да действат в душата или дали сега се усвояват нови неща, може по този начин да възприеме дали Азът все още е тук или не.” 14

Нас обаче ни интересува въпросът дали подобни явления се срещат и в по-ново време, в наши дни. Като пример можем да се върнем към гореспоменатия случай с ученичката в първи клас на Валдорфското училище. Ще прочета този пасаж отново, този път целия. Обърнете внимание на всяко отделно твърдение; те са наситени със съдържание. 

“Д-р Щайнер: Момичето Л. К. в първи клас, при нея сигурно има някакво наистина сериозно вътрешно усложнение. Тук не може да се направи много по въпроса. Това са тези случаи, които се срещат все по-често - раждат се деца, има човешки форми, но всъщност с оглед на най-висшия Аз те не са хора, а са изпълнени от същества, които не спадат към човешкия вид. От 90те години на XIX век насам се срещат много безазови хора. При тях няма прераждане, а човешката форма е запълнена от един вид природен демон. Вече има доста възрастни хора, които се разхождат наоколо, но всъщност не са хора, а по-скоро природни духове, хора са само по отношение на физическата си форма. Не можем да основем училище за демони.

X.: Как е възможно това? 

Д-р Щайнер: По принцип не е изключено в космоса да стане “грешка в изчисленията”. Слизащите индивидуалности са отдавна определени и групирани. Зачеват се и тела, в които никоя индивидуалност няма желание да слезе и да се свърже с тялото или го напуска още в самото начало. Тогава се появяват други индивиди, които не са съвсем подходящи. Но наистина е много често срещано сега да има безазови хора, които всъщност не са хора, които имат само човешка форма, същества, подобни на природните духове, което не се разпознава, защото те се разхождат в човешка форма. Те също така се различават много фундаментално от хората по отношение на всичко духовно... Загадките на живота не са толкова прости. Когато такова същество премине през смъртта, то се връща в природата, откъдето е дошло. Трупът се разлага; няма истинско разтваряне на етерното тяло и природното същество се връща към природата.

Възможно е нещо да се случи автоматично. Целият апарат на човешкия организъм е там. При определени обстоятелства в автоматизмите на мозъка може да се култивира някакъв псевдоморал.

Говоря с голяма неохота за тези неща, особено след като вече сме подложени на толкова много враждебни атаки. Само си представете какво ще кажат хората, когато чуят, че тук се обяснява как има човеци, които всъщност не са човеци. Но такива са фактите. Нямаше да имаме такъв упадък в културата, ако имаше силно усещане, че някои хора се разхождат наоколо и се превръщат в нещо именно защото са безцеремонни, че не са хора, а демони в човешка форма.” 15

Житейската история на това момиче е била проследена и е добре известна. Не мога и няма да се задълбочавам в нея сега.

Но освен това, което е пряко свързано с нашата тема, Рудолф Щайнер прави тук и твърдения, които са достойни за изследване, но които също трябва да пропуснем засега. Имам предвид например твърденията, че “в космоса могат да възникнат “грешки в изчисленията“ или че „слизащите индивидуалности са отдавна определени и групирани“.

Бих искал да спомена втори пример за безазов човек, за който говори Рудолф Щайнер. Той се е появил чрез загубата на Аза около 27- или 28-годишна възраст и тогава е бил съвременен феномен. Става въпрос за германския император Вилхелм II. Той е живял от 1859 до 1941 г. и е бил император от 1888 до 1918 г.

Историкът Карл Хайер, ученик на Рудолф Щайнер, пише много открито за Вилхелм II  в книгата си за Каспар Хаузер, публикувана като ръкопис през 1958 г. Сега ще прочета първо разказа на Карл Хайер, а след това и коментарите на Рудолф Щайнер върху него:

„Сред нещата, които бяха привлечени в Централна Европа от създалия се духовен вакуум, спада и фигурата на Вилхелм II като човешки феномен, който разкрива много за определени качествени аспекти. Не че Вилхелм II е имал толкова голямо влияние върху германската политика – не е имал; той е бил значително надценен, особено в чужбина.”

Рудолф Щайнер веднъж казва, че фактът, че по-специално другите страни го приемат толкова сериозно, е несправедливост, нанесена на германския народ. Изглежда, че Вилхелм II по свой начин е успял да се постави на преден план, да привлече вниманието към себе си и да бъде възприеман като изразител на цяла Германия много повече, отколкото е бил в действителност. Но фактът, че човек от неговия вид въобще е могъл да заеме тази позиция и да изпълни определено обкръжение със своето същество е симптоматичен. Това, което показва той – наред с други неща – е изразено от Рудолф Щайнер със следните думи: 

„Виждате ли, ако германците винаги са притежавали големия талант за монархизма, който французите така блестящо са запазили до днес, те никога нямаше да се поддадат на вилхелминизма; те нямаше да допуснатили поставят тази странна, карикатурна фигура на монарх...”

Е, тази карикатура на монарх, с нейното „театрално“ поведение в негативен смисъл, се вписва, именно поради динамиката на действащите контраобрази, на едно място, от което по право би трябвало да произлизат съвсем различни социални импулси.

Рудолф Щайнер също понякога цитира една любопитна забележка на Бисмарк за Вилхелм II. Когато Бисмарк веднъж изразил загрижеността си за това какво ще се случи с Германия заради този император, той казал: „Този човек иска да живее така, сякаш всеки ден е неговият рожден ден; ние останалите се радваме, когато рожденият ни ден свърши...; той обаче иска да има рожден ден всеки ден!“ Това са думи, които Бисмарк веднъж, в самото начало на 1890-те години, изрекъл със загриженост, за да характеризира Вилхелм II. Е, именно рожденият ден е това, което кара да изпъкне толкова силно човешкия егоизъм.

Чертите на характера на Вилхелм II са били засвидетелствани безброй пъти, като например от кралица Мария Румънска в нейните мемоари, за да цитирам само още един пример: 

„Императорът отдаде голямо значение на това да удостои ... семейното събитие с височайшето си присъствие. Той пристигна с огромна свита от високопоставени господа в блестящи униформи. Всички, събрани около германския император, бяха видокопоставени и шумни. Монархът не пропусна да демонстрира нито за миг, че е най-големият. Сменяше униформата си по няколко пъти на ден, както елегантна жена сменя дрехите си...“

Каква се случваше при феномена Вилхелм II? Рудолф Щайнер го формулира през 1919 г. (въпреки че не споменава Вилхелм II по име): 

 „Основната причина беше, че в определен момент тази личност беше напусната от душата, която беше въплътена в нея.“ 16

„В това опасно време между 27- и 35-годишна възраст човек може да изпита вътрешно опустошение, в крайния случай до степен, че душата може дори да си тръгне, така че след това човекът само привидно ежив и е обладан от някаква ариманична природа. ... 17 Така например доскоро имаше една личност, смятана за много влиятелна – макар че в действителност не беше голям водач – която в определен момент беше изправена пред важно решение. Но едновременно с това решение нещо друго се прояви в тази личност. Тази личност е била инкарнирана по-рано, през IX век сл. Хр., и през този IX век е била един вид черен магьосник в една по-южна част на Европа. Това повлия на настоящото въплъщение на тази личност по такъв начин, че когато това решение се случи, важното събитие, тази личност всъщност умря; тоест тялото беше изоставено от душата, която се беше преродила в него. Но личността продължи да живее външно, тя все още си беше там. Представете си възможностите за всякакви ариманични духове и индивидуалности да продължат да живеят в такъв починал човек! Това е един от онези случаи, които усложненията на съвременния живот постоянно пораждат. Такива неща играят роля в това, което представляват човешките действия, човешките съдби днес. Не можем да си съставим преценка за това, което се случва днес, без поне да имаме усещане за такива важни неща като това, което току-що споменах.” 18

Това илюстрира и документира въпроса с конкретни личности.

Известният антропософски лекар Вилхелм цур Линден описва пример за този проблем в мемоарите си, опрени на неговата медицинска практика. А писателката Тейлър Колдуел изобразява под формата на роман живота на такова безазово същество, обладано от демон, в романа си “Ангелът”. Твърди се, че Тейлър Колдуел е писала с ясновидски прозрения.20

И все пак ни остават някои отворени въпроси, например: Дали тези случаи са изключения или се срещатчесто? Има ли много такива случаи, може би дори значителна част от „хората“ на Земята? Как можем да гиразпознаем? Как трябва да се отнасяме, да се държим с тях?

Рудолф Щайнер се е изказал по тези все още отворени въпроси през 1924 г., по-специално предсвещениците на Християнската общност. Той говори за Апокалипсиса, Откровението на Йоан Богослов, от гледна точка на това как то се сбъдва сега в нашето време, на границата между ХХ и ХХI век. Щайнер обяснява събитията от ХХ век като атака от сили на Сорат, противни на Христос, и посочва, че кулминацията на тези събития ще настъпи през 1998 г. Следователно това предстои съвсем скоро!

И във връзка с това той посочва как главните фигури в тези апокалиптични събития ще бъдат безазови хора, обладани от демони. Ще цитирам едно такова изказване:

“...И преди края на този век той [Сорат] ще се разкрие, като се появи в множество хора като същността, от която са обсебени. Ще се появят хора, за които човек няма да може да повярва, че са истински хора.

Те ще се развиват и външно по особен начин. Външно ще бъдат интензивни, мощни натури, със злост иразрушителна ярост в емоциите си. В лицето ще приличат на звяр. Соратовите хора ще могат да бъдат разпознати и външно; те не само ще се подиграват на всичко по най-ужасния начин, но ще се борят срещу всичко духовно и ще искат да го хвърлят в калта. Ще видим например в това, което е концентрирано в зародишната си форма в малкото прстранство на днешния болшевизъм, как то ще бъде включено в цялостното земно развитие на човечеството.” 21

Бруталност, насилие, вандализъм, порочност (перверзия, особено в сексуалната сфера), безмилостност, жестокост и цинизъм са сред характеристиките на такива „псевдочовеци“. Друг откъс от Щайнер:

“...Други ще се разхождат като хора, но ще бъдат обречени на съдбата да ги напусне човешкият им Аз, така че вече да не могат да бъдат наричани земни човеци, защото са обладани от звяра и лъжепророка. Това ще стане след падането на Вавилон. След падането на Вавилон на Земята ще има хора, които ще бъдат като скитащи демони, в които ариманичните сили ще действат директно… Все по-често ще се намесват ариманичните сили, като ариманичните духове ще използват човешки тела за различни цели. И ще дойде време, когато християните ще трябва сериозно да се запитат, когато срещнат един или другчовек: Това всъщност човек ли е или просто свободен съд за ариманически духове? – Към разграниченията, които правим днес, в бъдеще ще трябва да добавим и тези.” 22

Да, не може да става въпрос само за малцина; явно има много такива хора. – И това не може да се случи внезапно; изисква период на подготовка. Този период на подготовка е започнал през 40-те години на XIX век. Рудолф Щайнер свързва започващата тогава епоха с Шестата тръба на апокалиптичните образи. Например той казва:

„От началото на 40-те години на XIX век започва да тръби шестият ангел и той ще тръби до края на ХХ век, когато ще се случат събитията, за които говорих вчера, когато ще започне да тръби седмият ангел.“ 23

Значи оттогава насам – от 1840 г. – броят на безазовите хора, обладани от демони, непрекъснато се увеличава по целия свят! Това е свързано, наред с други неща, с нарастващата сексуална пропадналост на човечеството. В днешно време тя включва и ин витро оплождането и подобни методи (клониране). Всичко това доведе през последните 100 години до т. нар. демографска експлозия, която е, така да се каже, предпоставка за постоянен икономически растеж - идеала на нашето време. Така са създадени проблеми, които доста  затрудняват водещите фигури в политиката и икономиката днес; проблеми, които определят облика на ежедневието ни. Говорим за натиск, но всъщност би трябвало да говорим за обсесивни идеи.

Когато Рудолф Щайнер е направил това изявление за демографската експлозия през 1924 г., населението на света е било приблизително 1,8 милиарда и би могло да се побере на повърхността на Боденското езеро. Днес населението е над 6 милиарда, а след десетина години ще бъде около 8 милиарда.

И обикновено обясняваме тази т. нар. демографска експлозия, като казваме, че – тъй като интервалите между две прераждания на едно човешко същество са значително по-кратки днес, отколкото в миналото – се прераждат много повече хора, отколкото е било обичайно преди.

Това обяснение е правилно, но то не разкрива единствената причина. Рудолф Щайнер казва по този въпрос:

„Вярно е, че като правило има огромна радост сред онези, които днес се наричат либерални или демократични хора, когато могат многократно да посочат, че човечеството се умножава толкова много в определен район на земята. Ръстът на населението е точно това, което е толкова силно желано, особено от демократично-либералните хора – имам предвид в политически смисъл – а също и от всички онези, които се смятат за духовно свободомислещи.

(Въпреки това е) ... наистина вярно, че в наше време се появяват един вид излишни хора, които са безазови, който всъщност не са човешки същества. Това е ужасната истина. Те са сред нас, но не са инкарнации на Аз; поставени са във физическата наследственост, получават етерно и астрално тяло и в известен смисъл са вътрешно снабдени с ариманично съзнание; ако не се вгледате внимателно, те създават впечатлението, че са хора, но не са хора в пълния смисъл на думата. При това не е задължително те да са зли души; те може да достигат нивото на душевността, но им липсва Аз. Ще осъзнаете това, когато се сблъскате с такива хора.

Свещеникът трябва да знае това, защото то засяга общността между хората. И най-вече тези, които са истински одушевени, страдат от такива индивиди, които по същество бродят по света като човешки скакалци.” 24 

Следователно частично отговорен за световната демографска експлозия е фактът, че все по-голям брой безазови хора са родени и се раждат по целия свят. Спомняте си вече цитираното изречение “Зачеват се и тела, в които никоя индивидуалност няма желание да влезе.”

Биологията – като следствие от сексуалността – функционира дори когато никой човешки Аз не желае да се въплъти. Това, между другото, повдига въпроса как да се отнасяме със сексуалността по начин, подходящ за човешки същества.

По-нататък Рудолф Щайнер говори тук за „хора-скакалци“. Той има предвид образа от Откровението, във връзка с който се казва, че една трета от всички хора на Земята ще бъдат убити в епохата на Шестата тръба. Това обаче не се отнася до физическа смърт, а по-скоро до безазовост поради загуба на Аза.

Цитирам:

“Такова съзнание би трябвало, в действителност, - именно във връзка с нашето време, което изживяваме като епоха на „шестата тръба”, - да притежават повечето хора. Вие знаете кои са характерните особеностии проявления на тази епоха. Една трета от хората – така са казва в Апокалипсиса (Откр. 9:15) – ще бъде умъртвена. Разбира се това ще става постепенно, с течение на времето. Под “умъртвени” тук се има предвид и липсата на Аз в онези хора, които преди това вече са били подготвени с формата на скакалци.” 25

Тъй като тази епоха на Шестата тръба се простира, както вече чухме, до края на ХХ век и обхваща времето след него, това означава, че в момента една трета от всички „хора“ по света са безазови поради загуба на Аза, като това не включва родените без Аз! Това би могло да обясни и зверствата, които се случват по целия свят днес.

Човек неизбежно се сеща за Нострадамус, който през 1558 г., тоест преди повече от 400 години, пророчески пише за края на ХХ и началото на ХХI век: „Тогава великото царство на Антихриста ще започне на територията на Атила 26 и Ксеркс 27. Ще слязат безчетен брой последователи на Антихриста.“ 

Последователите на Антихриста не са предимно човешки индивидуалности, а по-скоро антихристиянски, Соратови демони, инкарниращи се в човешки тела. Рудолф Щайнер също е посочилтова – спомняте си цитата, който прочетох.

Всички сме дълбоко разтърсени, когато осъзнаем пълните последици от всички тези твърдения на Рудолф Щайнер. И можем да разберем защо той рядко, само по изключение, е разглеждал този въпрос. А след това можем да разберем и следните му указания:

“Говоря с голяма неохота за тези неща, особено след като вече сме подложени на толкова много враждебни атаки. Само си представете какво ще кажат хората, когато чуят, че тук се обяснява как има човеци, които всъщност не са човеци. Но такива са фактите. Нямаше да имаме такъв упадък в културата, ако имаше силно усещане, че някои хора се разхождат наоколо и се превръщат в нещо именно защото са безцеремонни, че не са хора, а демони в човешка форма.

Но ние не искаме да тръбим за това на света. Опозицията вече е достатъчно голяма. Такива неща ужасно шокират хората.

Когато бях принуден да кажа, че един много известен университетски професор с голяма репутация, изследовател, след много кратък живот между смъртта и новото раждане, се е прероден като негър, това предизвика ужасен шок.

Но ние не искаме да обявяваме тези неща на света.” 28

Въпреки късния час, трябва накратко да разгледаме последния въпрос: Как да се отнасяме към такива „псевдочовеци“? (ако разпознаем, че си имаме работа с такъв човек.) Тук ще оставя Рудолф Щайнер да говори отново:

„...И може, и трябва да възникне въпросът: Как трябва да се държим с такива хора?

Да се справяме с такива хора често е доста трудна задача, защото те наистина са дълбоко чувствителни; те могат да бъдат изключително дълбоко чувствителни, но човек забелязва, че в тях няма собственаиндивидуалност. Разбира се, човек трябва внимателно да скрие от тях факта, че в тях няма индивидуалност, защото в противен случай неизбежното следствие би било лудост. Но въпреки че трябва да скрием това от тях, въпросът е, че за такива души – защото те наистина са души, дори и да не са духове – всичко трябва да бъде устроено така, че те да могат да се свържат с други хора, в чиято среда да се развиват, така че да станат, в известен смисъл, спътници на тези други хора. 29 ... Всеки, който би твърдял, че не бива да се проявява състрадание към такива хора без Аз, без индивидуалност, тъй като те нямало да имат бъдеща инкарнация, защото в тях няма индивидуалност, много греши. ... Във всеки отделен случай трябва да се разбере какво всъщност има вътре в такъв човек.” 30

Аз нямам какво да добавя към това и трябва да свършваме. И тук бих искал да цитирам за последен пътРудолф Щайнер с едни думи, които могат да оправдаят и днешното ни разглеждане:

„От лекцията, изнесена тук върху по-сложни въпроси за прераждането, можахте да видите, че с развитието на духовно-научния мироглед това, което първоначално можеше да се представи като елементарни истини, се променя и ние постепенно се издигаме към все по-висши истини. Следователно е правилно, че в началото общите истини на света трябва да се представят възможно най-елементарно и просто. Но е необходимо също така постепенно да се издигнем от азбуката до по-висшите истини; защото само чрез тези висши истини постепенно ще постигнем това, което духовната наука е предназначена да даде, а именно възможността да разберем и проникнем в света, който ни заобикаля в сетивната, физическата сфера.“ 31

Днес се опитахме да направим това с една много сложна тема, водени от изложеното от Рудолф Щайнер по нея. Това, което представих, е кондензирана, компресирана версия на тази тема, представена несъвършено и непълно. Истинската работа – интегрирането на тези знания, тези прозрения в ежедневието и начина ни на живот, в оценката на текущите събития – започва едва сега, след като сме обобщили най-важните явления, свързани с хората без Аз, съотв. без човешки Аз.

Нека обаче да внимаваме сега да не размишляваме безотговорно и критично върху всеки човек, когото срещаме, за да определим дали е безазов. Не всяка нередност, всяко зло, не всяко прегрешение от страна на хората сочи към такава ситуация.

Нека също така да внимаваме дори да не си задаваме този въпрос по отношение на самите нас. Подобни размисли могат да имат опасни социални и психологически последици, могат да бъдат опустошителни, както ясно е посочил и Рудолф Щайнер. Затова нека се отнасяме към такива информации с голяма отговорност.

И нека се вслушаме в предупреждението на Рудолф Щайнер към учителите: „Но ние не искаме да тръбим за това на света“, „ … не искаме да провъзгласяваме тези неща на света“.

Бележки

10 СС 200, лекция от 22.10.1920

11 Пак там

12 СС 177, лекция от 7.10.1917 

13 Пак там

14 СС 148, лекция от 17.12.1913

15 СС 300c, лекция от 3.7.1923

16 Karl Heyer, “Kaspar Hauser und das Schicksal Mitteleuropas”

17 СС 190, лекция от 6.4.1919

18 Пак там

19 Wilhelm zur Linden, “Blick durchs Prisma”

20 Taylor Caldwell, “Der Engel”

21 СС 346, лекция от 12.9.1924

22 Пак там, лекция от 15.9.1924 

23 Пак там, лекция от 17.9.1924

24 Пак там

25 Пак там

26 Източна Европа, Русия, Средна Азия

27 Персия (Иран), Близкия Изток

28 СС 300/3, Щутгарт, 3.7.1923

29 СС 346, лекция от 17.9.1924

30 Пак там

31 СС 107, лекция от 15.2.1909

Други примери от книги:

• Рудолф Щайнер, СС 127, S. 92, СС 240, лекция от 18.7.1924 (инкорпорации)

• Елена Блаватска “Разбулената Изида”, т. II

• Щефан Лебер, “Безазови хора”, писмо № 56/III, Щутгарт 1996 (за съдбата на момичето Л. К.)

• Сирил Скот (Изд.), "Момчето със светлите очи"

През последните седмици, тъй като се занимавах интензивно с днешната тема на нашия клон – “Хора без Аз, хора без човешки Аз” – често ми се искаше да оттегля съгласието си да говоря по тази тема. Защото казаното от Рудолф Щайнер по въпроса може да подейства разтърсващо. И не е случайно, че той го е засегнал много пестеливо, макар и пределно ясно. Моля, разглеждайте днешното ми изложение като изследване, представено и обсъждано в неофициален кръг. И изрично моля никой да не прави аудиозапис. Моето изложение неминуемо ще бъде несъвършено и непълно, в най-добрия случай ще стане отправна точка за по-нататъшно сериозно занимание с тази тема.

Следователно не е съвсем безпроблемно да се говори за феномена, разгледан тук, защото той може пряко да повлияе на социалните и междуличностните отношения, а дори и на ежедневния политически живот. И затова се надявам, че ще успея да представя темата по фактически точен и духовно правилен начин, така че да може да бъде възприета и разбрана фактически точно и духовно правилно.

Бих искал също така предварително да спомена, че вероятно ще надхвърля малко обичайното време.

И така: хора без Аз, хора без човешки Аз. Какво трябва да разбираме под този израз? Ами, трябва да го разбираме буквално: срещаме хора, които ни изглеждат като обикновени, нормални хора, но в които не живее Аз или човешки Аз. – Съществува ли изобщо такова явление?

Получих разбиране за казаното от Рудолф Щайнер по тази тема благодарение на един пасаж от том 300/3 от Събраните съчинения, който съдържа записите от срещите на Рудолф Щайнер с учителите на първото валдорфско училище. На 3-ти юли 1923 г. Рудолф Щайнер разговаря с училищния лекар и учителите за отделни деца в училището. И там е записано следното изказване на Рудолф Щайнер: 

“Д-р Щайнер: “Момичето Л. К. в първи клас, при нея сигурно има някакво наистина сериозно вътрешно усложнение. Тук не може да се направи много по въпроса. Това са тези случаи, които се срещат все по-често - раждат се деца, има човешки форми, но всъщност с оглед на най-висшия Аз те не са хора, а са изпълнени от същества, които не спадат към човешкия вид. От 90те години на XIX век насам се срещат много безазови хора. При тях няма прераждане, а човешката форма е запълнена от един вид природен демон. Вече има доста възрастни хора, които се разхождат наоколо, но всъщност не са хора, а по-скоро природни духове, хора са само по отношение на физическата си форма. Не можем да основем училище за демони.” 1

Не е ли това твърдение потресаващо? Твърдение с огромно значение? Ето защо е разбираемо, че Рудолф Щайнер почти не е говорил по въпроса и тогава е прибавил следното: 

“Говоря с голяма неохота за тези неща, особено след като вече сме подложени на толкова много враждебни атаки. Само си представете какво ще кажат хората, когато чуят, че тук се обяснява, че има човеци, които всъщност не са човеци. Но такива са фактите.” 2 

Сега разбирате защо казах, че това е деликатна тема. Въпреки това съм убеден, че в кръга на духовно ориентирани хора след края на хилядолетието и в началото на XXI век е не само правилно, но и необходимо да се говори по темата. Не е достатъчно обаче просто да знаем за тези явления и факти; трябва да се опитаме и да ги разберем. Защото само това, което серазбира, може правилно да бъде класифицирано и приложено.

Какво представлява човекът? Какво разбираме под понятието „човек“?

Човекът е форма на проявление в природата, каквато ние самите притежаваме: форма, която е одушевена, способна да чувства и притежава самосъзнание. Затова в антропософията наричаме човека четиричленно същество, състоящо се от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.

• Ние имаме физическо тяло като минералите, растенията и животните. То ни дава формата, нашия образ.

• Имаме етерно тяло като растенията и животните. То ни дава живот. Имаме астрално тялокато животните. То ни дава възможност за съзнание и живот на емоции и усещания.

• Азът обаче е нещо специфично за човека; именно чрез индивидуалното самосъзнание той прави човека човек.

• Личния, ежедневен аз ние разбираме като един вид преживяващо отражение на индивидуалното, неразрушимо духовно същество „човек“. Наричаме това същество негов индивид, негова индивидуалност. Знаем, че този индивид преминава през повтарящи се земни животи и е подчинен на закона на кармата. Подчинението на законите за прераждането и кармата е от своя страна специфично за човека или по-скоро за човешките индивиди, човешките духовни същества. 

Какво остава обаче, когато отнемем Аза на човека или неговата индивидуалност? Нека оставим този въпрос засега без отговор.

Но нека си зададем друг въпрос: Духовното същество човек живее между раждането и смъртта във физическа обвивка, състояща се от физическо, етерно и астрално тяло. А дали в този физически организъмне живеят и не действат и други същества освен Аза на съответния човек? О, разбира се, ние не действаме сами в него! 

• В нашето физическо тяло, доколкото то е материално и минерално, живее същество, което принадлежи към категорията групови азове на минералите.

• В нашето етерно тяло живее същество, което принадлежи към категорията групови азове на растенията.

• В нашето астрално тяло живее същество, което принадлежи към категорията групови азове на животните.

Знаем също, че в нашето астрално тяло действат ангели, в нашето етерно тяло архангели, а във физическото ни тяло архаи, и то както правомерно еволюирали същества, така и луциферични, ариманични или дори азурични същества с неправилна еволюция – демонични същества. В нас действат духове на мисленето, духове на речта и расови духове. Но това не е всичко. Ние носим в себе си също така и изобилие от елементарни същности от природата в най-широк смисъл, но също и такива, които самите ние създаваме.

Ако отнемем Аза на човека, неговата индивидуалност, съществува опасност една от тези изброени същности – между другото, списъкът е непълен – да заеме мястото на човешкия Аз и да поеме контрола над живота му.

Нека се опитаме да си изградим представа – дори и това да изглежда абстрактно в началото, то не е нужно да остане абстрактно – нека се опитаме да си изградим представа за условията, които са възможни, когато гледаме хора, които изглеждат като обикновени хора, но в тях не е въплътена човешка индивидуалност. 

Опитах се да представя графично най-важните, само най-важните, от тези проявления – за които има също указания от Рудолф Щайнер.

1.Нормален човек (Специален случай е смяната на индивидуалността)

2. Луд

3. Обсебен

4. С празна обвивка: а) роден такъв; б) със загуба на индивидуалността

5. Демонично същество а) родено такова; б) със загуба на индивидуалността

6. Космическо същество

7. Космическо същество, инкорпорация (гений)

8. Божествено същество (аватар)

9. Човек с развит дух-себе (човек с манас; homo angelicus)

Нека обсъдим случаите накратко:

• Случай 1: Нормалния, здрав човек. Пентаграмът над главата му означава, че имаме човешко духовно същество, индивидуалност, която е правилно въплътена. 

• Случай 2: Тук имаме въплътено човешко духовно същество, но то не е в състояние правилно да обхванефизическия организъм и да проникне в него. Образно бихме могли да кажем, че Азът не е идентичен, не е съответстващ на физическия организъм; той е донякъде изместен, мръднат настрани спрямо организма. Както знаете, за човек в тази ситуация народната мъдрост казва, че е мръднал. 

Случай 3: Тук е налище човешки Аз, но той не е сам. Той е доминиран – постоянно или временно – от демонично същество. Едно, няколко или много (легион) демонични същества завладяват този човек. Тогава казваме, че той е обладан. Обърнатият наопаки пентаграм означава демонично същество. 

Състоянията 2 и 3 са патологични и аз няма да ги обсъждам. Това трябва да си остане прерогатив на лекарите. Други патологични и специални явления, като например множествената личност, също няма да бъдат разглеждани. Ще обсъдим само онези проявления, които ни изглеждат като обикновени, нормални хора. 

• Случай 4: Човешка форма, в която не присъства човешки Аз, която в известен смисъл е празна, просто черупка. Тук такива същества, които изброихме по-рано и които винаги присъстват редом с човешкия Аз в човешката форма – както я нарича Рудолф Щайнер – могат да станат доминиращи.

• Случай 5: Човешка форма, в която не присъства човешки Аз, но въпреки това е въплътено същество. Мястото на нормалния човешки Аз е заето от демонично същество. 

• Случай 6: Човешка форма, в която не е въплътено човешко същество, но въпреки това е въплътено азово, индивидуално същество. Мястото на нормалния човешки Аз се заема от космическо, евентуално йерархично същество, по-висше от човека, например ангелско същество: това се символизира от шестолъчната звезда, хексаграма.

• Случай 7: Въплътено е човешко същество; едновременно с това в същата телесност – обикновено без физическо тяло – е инкорпорирано по-висше същество от човека. Ако например по-висшето същество е луциферичен ангел, Рудолф Щайнер нарича такива хора гении! 

• Случай 8: Съществува човешки душевно същество, но то е доминирано от божествено същество, същество от висшите йерархии; което обикновено е инкорпорирано, по изключение е инкарнирано. – Такъв човек се нарича Аватар. – Като пример Рудолф Щайнер дава Христос Исус през трите години от кръщението му в река Йордан до Голгота. Този най-висшаватар се е инкарнирал, тоест е слязъл е до физическото тяло. Човешката душа, която въпреки това е присъствала, е била Адам Кадмон, душата на Адам преди Грехопадението, сестринската душа на Адам, която никога преди това не е била инкарнирана.

• Случай 9: Последният случай, който бих искал да спомена, е също специален случай и той несе вписва напълно в темата: Имаме инкарнирам човешки Аз, но неговото развитие е напреднало толкова много, че вече не е подчинено на законите на прераждането и кармата; тоест, вече не е необходимо той да се въплъщава за своето индивидуално развитие. В тази връзка – или във връзка със случай 6 – може би би трябвало да говорим за Мария Щайнер, за която Рудолф Щайнер казва, че е космическо същество и затова не може да се напише нейна биография; тоест, тя не следва биографичните закони на прераждането и кармата.

Този списък не включва никаква морална оценка!

От изброените тук моделни форми на човешкото проявление – които имат множество вариации и преходни форми – ще разгледаме накратко тези, които съм маркирал с черна точка, а именно:

№ 1 – нормалния случай, нашия ориентир

№ 4 – безазовата празна черупка

№ 5 – въплътеният демон

№ 6 – въплътеното космическо същество

Днес няма да обсъждаме подробно другите форми. Случаите 2 и 3 са патологични; 4 и 5 могат да се проявят като патологични форми, но не е задължително. Случаите 4 и 5 могат да създадат впечатление, че са може би донякъде разстроени, но въпреки това „нормални“ хора. 7, 8 и 9 са специални случаи, които също няма да обсъждаме подробно днес. Също така няма да се занимавам със съответните временни състояния. 

С това вече сме установили предпоставки за разбиране какво се има предвид подбхора без Аз, респ. хора без човешки Аз. 

И така се връщаме към началната точка на нашето разглеждане, а именно твърдението, че такива „хора“ съществуват днес. А това веднага повдига много въпроси, например: 

• Това изключения ли са или такива случаи се срещат често?

• По какво безазовите хора се различават от „нормалните“? Как могат да бъдат разпознати? Къде действат те?

• Как трябва да се отнасяме към тях, да се държим с тях?

Ще разгледаме тези въпроси въз основа на изказванията на Рудолф Щайнер, всички те вече са публикувани и достъпни за всеки. Няма да представя нищо, което не е отпечатано, следователно всичко е публично достъпно и всеки може да го прочете. 

Нека започнем, като чуем още веднъж изказването на Рудолф Щайнер към учителите от Валдорфското училище, което вече цитирах:

“Това са тези случаи, които се срещат все по-често - раждат се деца, има човешки форми, но всъщност с оглед на най-висшия Аз те не са хора, а са изпълнени от същества, които не спадат към човешкия вид. От 90те години на XIX век насам се срещат много безазови хора. При тях няма прераждане, а човешката форма е запълнена от един вид природен демон.” 3 

Нека допълним тези указания с две други: 

„И това се подкрепя от факта, че както на Запад, така и на Изток – нека на първо време да говорим за тези две области – се наблюдава едно особено, дълбоко значимо явление. То е следното: раждат се изключително голям брой хора, или поне относително голям брой хора, които не проявяват обичайния ход на реинкарнацията... Това, което се изправя пред нас като човек в човешка форма, не е непременно това, което предполага външният вид. Външният вид наистина може да бъде просто привидност. Може да срещнем хора в човешка форма, които в действителност само външно са човеци, подвластни на повтарящите се земни животи; всъщност това са човешки тела с физическо, етерни и астрално тяло, но в тях се въплъщават други същества – същества, които използват тези хора, за да действат чрез тях.“ 4

Какво можем да заключим от тези твърдения? - Всички тези „нечовеци“ не са подвластни на преражданетои кармата.

Тези твърдения се отнасят за всички наши моделни случаи 4, 5 и 6. Нека разгледаме по-отблизо тези три случая. Но първо, нека накратко разгледаме случай 1, „нормалния“ човек, нашата отправна точка. 

Човешката индивидуалност се свързва със земно тяло при раждането си, за да прекара в него  земното си съществуване до смъртта. Това е „нормалният случай“. Но дори и в този „нормален случай“ могат да възникнат усложнения. Случва се индивидуалността, която се е свързала с определено тяло при раждането, да напусне това тяло в някакъв момент от живота – след 10, 20, 30 или 40 години – и вместо този Аз друга човешка индивидуалност да завладее физическата обвивка. Тогава е налице смяна на индивидуалността. Рудолф Щайнер подчертава особено тази възможност, използвайки примера със смяната на индивидуалността от Соломоновия Исус към Натановия Исус, отбелязвайки, че такава смяна на индивидуалността се случва по-често, отколкото човек би си помислил. Ще ви прочета еднотакова указание от Рудолф Щайнер: 

„Такива неща съществуват в живота, колкото и трудно да е да се повярва в тях днес, предвид естеството на светския, материалистически мироглед. Преходът на една индивидуалност от едно тяло в друго наистина се случва. И нещо подобно се е случило тогава, когато индивидуалността на Заратустра е напуснала първоначалното тяло и е преминала в Исус от Евангелието на Лука.” 5

Смяна на индивидуалността: Откъде идва тази „нова“ индивидуалност? Има различни възможности: Тя минава от едно тяло в друго, както в историческия пример с децата Исус. Или пък някоя иначе нормално развита човешка индивидуалност, която е правомерно подвластна на законите на прераждането и кармата, замества – идвайки директно от духовния свят – един инкарниран Аз по време на неговия земен живот.

Трета възможност, за която говори Рудолф Щайнер, е налице, когато една човешка индивидуалност, която не се е въплъщавала много дълго време, а е намерила своето съществуване на друга планета, сега се въплъщава по този начин.

Ето откъс от лекция на Рудолф Щайнер:

„Но те могат да бъдат и изостанали души, такива, които по-късно са се завърнали от друга планета, на която почти цялото човечество е отишло в определена епоха. Такива души също могат да пребивават в такива човешки тела.” 6

Днес има доста хора – можете да научите за тях в литературата на Ню ейдж, която не винаги е абсолютно несериозна – които твърдят, че са влезли на земята по този начин. Там такива втори души се наричат „души, които влизат“. (walk-in souls)

Но нека сега се обърнем към следващия моделен случай 6. Тук присъства индивидуален Аз, духовно същество, но не и човешки Аз. Вместо човешко същество се въплъщава същество, което принадлежи към по-стар клас същества, по-старо поколение, по-стара линия на еволюция от хората. Често обаче това са същества, които са изостанали в собственото си развитие, които са закъснели. Или, обратно, това са същества, които са изпреварили собственото си развитие и сега се въплъщават преждевременно, тоест в неподходящ момент. Въпреки че еволюцията чрез инкарнация е, така да се каже, част от тяхната програма за развитие, но едва в много по-късен момент. Рудолф Щайнер казва следното по този въпрос:

„Наистина е така, че например на Запад има голям брой такива хора, които не са просто повторно инкарнирани човешки същества, а са носители на същества, които показват категорично преждевременен ход на развитие, същества, които всъщност би трябвало да се появят в човешка форма едва на по-късен етап от развитието.“ 7 

От това твърдение можем също да заключим, че „има наистина голям брой такива хора“ и че те се въплъщават предимно на Запад, тоест в англосаксонския свят, особено в Северна Америка.

Къде можем да намерим такива хора? И как се проявяват те? Ето какво казва Рудолф Щайнер:

“Такива хора, дори външно, показват на всеки, който може истински да наблюдава живота, какво се случва с тях. Например, голям брой от принадлежащите към англосаксонските тайни общества – (ние обсъждахме ролята на такива тайни общества многократно през последните години) – влиятелни членове на такива тайни общества всъщност са носители на такива подранили същности, които чрез веществообменната система на определени хора упражняват своето влияние върху света и получават поле за изява благодарение на телата на хора, неизживяващи редовна инкарнация.

По същия начин водещите фигури на някои секти са от този вид и по-специално по-голямата част от една много разпространена секта с многобройни последователи на Запад се състои от хора от този тип. По този начин, бих казал, една съвсем различна духовност влияе на съвременните хора. И ще бъде съществена задача да можем да заемем позиция за живота от тази гледна точка. Не бива да вярваме абстрактно, че хората навсякъде, без изключение, се прераждат повторно. Това би означавало да не се признае на външния вид именно характера на външност. Да проучваме истината означава да я търсим дори и в такива случаи, където външността прикрива факта, че същества от вид, различен от този на съвременния човек, се въплъщават в човешка форма.” 8 

“Този... вид същества се инкарнира на Запад. Тук имаме това, което наблюдавахме външно от различни гледни точки като характеристика именно на западния свят; характеризирахме го с факта, че срещаме, бих казал, голям брой хора, разпръснати из тайни общества, секти и други подобни, чиято човешка характеристика се състои в това, че при тях има не просто повторни инкарнации, а по-скоро един вид въплъщение на същества, които са подранили в своето развитие тук, на Земята, които следователно генерират специфичен вид ученичество, или по-скоро, излъчват своите специфични особености епидемично към други хора. Тези... същества определено работят чрез хора и ние ще можем да разберем човешкия характер само ако знаем това, което току-що казах, ако знаем, че това, което живее в обществения живот, не може просто да се обясни както би искал еснафът, а трябва да се обясни чрез нахлуването на такива духовни сили. 9

Следва продължение.

Бележки

1 СС 300/3, Щутгарт, 3.7.1923

2 Пак там

3 Пак там

4 СС 200, лекция от 22.10.1923

5 СС 123, лекция от 6.9.1910

6 СС 346, лекция от 17.9.1924 

7 СС 200, лекция от 22.10.1920

8 Пак там

9 Пак там, по-дълъг откъс тук 
https://anthroposophie.blog.bg/history/2020/04/14/za-duhovnite-syshtestva-vyzdeistvashti-vyrhu-horata-na-zapad.1705694

На днешния празник Благовещение публикувам откъс от книгата на Емил Бок "Евангелието - наблюдения върху Новия завет"

Днес съществуват само неясни и абстрактни представи за това какво представлява Светият Дух. Ако някой каже, че Светият Дух е третото лице на Троицата, това означава само нови проблеми вместо отговор. В раннохристиянските времена, когато хората са задавали въпроса за Светия Дух, са поставяли пред душата си образа на Мария. Смятало се е, че Мария - също като Христос - не е просто човешко същество и че нейната значимост не се основава единствено на съдбата ѝ на майка на велик човек. Точно както са виждали Христос в човешката форма на Исус, така и Светия Дух са го виждали в човешката форма на Мария.

Както Христос е божествено същество, което е било въплътено в Исус, така за онези времена Светият Дух е бил по-висше същество, което се е виждало въплътено в Мария. Осенението от Светия Дух не се е разбирало само като еднократно събитие за целите на зачатието, което в известен смисъл заело мястото на земния баща и довело до зачатие - такива идеи възникват едва по време на формирането на догмите, когато ранното християнство вече се е втвърдило в църковно християнство. По-скоро се е смятало, че за Мария осенението от Светия Дух е било постоянно състояние; че под такова влияние зачатието е било различно от това, което би било при чисто човешки условия; че от това осенение произтича мистерията, заради която Мария заема особено положение не само сред всички жени, но и сред всички хора. Произходът на култа към Мадоната се крие в това, че хората са искали да почетат Светия Дух, като се поклонят на Мария. 

Пред образа на Мария хората винаги чувстват изцелителни сили, Лечебния Дух. И в хода на човешката история те са усещали как от съществото на извисени жени струи хармонизиращо, лечебно въздействие към душите. Точно така Гьоте е искал да извае образа на своята Ифигения: като чистата човечност, която изкупува всички човешки недъзи. Ликът на Дева Мария, нарисуван от Лука, който изцелявал поразените от чума в Рим - това е лечебната сила на Светия Дух в смисъла на раннохристиянското разбиране.

Ангелът Гавраил казва на свещеника Захария за малкия Йоан: 

“… ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си” (1:15). Тук се пророкува, че Йоан Кръстител ще бъде обгърнат от същата мистерия като Мария. 

На Мария Гавраил казва: “Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени … “ (1:35). Когато Мария идва при Елисавета и Елисавета чува нейния поздрав, “проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго” (1:41). Тайната на Мария се предава на Елисавета и завладява детето в утробата ѝ, така че то подскача, пробудено от този Дух. Още докато е в утробата, Йоан е изпълнен със Светия Дух, както ангелът е предсказал на баща му. Един общ елемент сплита заедно майките и плода, който узрява в утробата им.

След раждането на момчето Йоан сферата на тъчащия елемент на Духа се разширява, като приема и свещеника Захария: “И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго …” (1:67). “Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма” (2:25-27). - В образите на Симеон и Анна към младенеца Исус се приближават представителите на онези, които са били носители и говорители на Светия Дух в предхристиянските времена. 

След обрязването и след разказа за дванадесетгодишния Исус и в двата случая се казва, че Исус е нараснал в мъдрост (София). Душата му се обвива в мантията на Мария. Той се подготвя за онова, което ще се случи по-късно при кръщението в река Йордан, където Светият Дух ще слезе във вид на гълъб (3:22), след като Йоан е провъзгласил, че идва онзи, който ще кръщава със Светия Дух и с огън (3:16). Изпълнен със Светия Дух, Исус се връща от Йордан и бива поведен от Духа към пустинята (4:1). “Със силата на Духа” той се появява отново в Галилея (4:14). Сега онова, което преди това го е обгръщало като майчина мантия, се превръща в непосредствено присъстваща съзидателна сила.

Тази линия може да се проследи и по-нататък в Евангелието от Лука и на някои места от нея могат да се извлекат важни прозрения. В 11-та глава се описва как Христос дава Господнята молитва на учениците. В старите ръкописи текстът на второто прошение не гласи "Да дойде Твоето царство", а "Светият Дух да слезе върху нас и да ни преведе през очистване (катарзис)". Тук се докосваме до връзката между Светия Дух и Божието царство, която е значима за цялото Евангелие от Лука, в което толкова често се споменава “Божието царство." "Божието царство” не трябва да се възприема по емоционално-назидателен начин, а именно духовно. То е изпълнена с дух вътрешна сфера на света, чието сияние трябва да прониква все повече и повече през твърдата обвивка на сетивния свят. Светият Дух е майчината мирова душа. Двете основни понятия на Евангелието се срещат едно с друго. - След Господнята молитва следва наставлението за молитвата, което завършва с изречението: “И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат?” (11:13). Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва и медитация. Мантията на Мария обгръща молещите се, излъчвайки светлина и жива топлина.

В много от по-старите документи, текстове, картини, скулптури и т.н., в които се усещат същевременно и предхристиянски мотиви, срещаме Троицата на Отец, Майка и Син вместо Троицата на Отец, Син и Свети Дух. Както първото лице на Троицата е Мировият Отец, така и третото лице е Мировата Майка. А Мировата Майка някога са откривали инкорпорирана, станала човек в Божията Майка, в Мария.

 Фреската „Света Троица“ от XIV век в църквата „Свети Яков“ в Уршалинг, Бавария

Връзката между Мария и Светия Дух е може би една от мистериите, които са най-чужди на днешното мислене, въпреки че днес повече от всякога думите за "вечно женственото" се използват във връзка с края на "Фауст" на Гьоте. Тази вечна женственост, духовният праобраз на женствеността, не е абстракция, а реално същество. То може да се нарече "майчина мирова душа". Следвайки раннохристиянските гностически течения, може да се нарече и Дева София. София означава мъдрост. Съкровищницата на космическата мъдрост се намира в майчината мирова душа. Тази София се усеща по-добре от разбиращия сърдечен инстинкт на някои жени, отколкото от смазващото богатство от знания на някой учен мозък. Човешкото сърце е по-близо до София, първичната мъдрост, отколкото мозъкът. Това, което се случва за всички ученици на Петдесетница при изливането на Светия Дух, се случва за ученика Йоан още под кръста, където Христос го свързва с Мария-София: "Жено, ето твоя син, ето твоята майка”. Космическата мъдрост започва да се влива в пробуждащите се сърца.

Една двойна мистерия обгръща София: даряващата светлина мирова мъдрост и даряващата живот мирова майка. Светият Дух е също и духът на изцелението. Тази страна на Светия Дух, подсказана от немското словообразуване (нем. Heiliger Geist “Свети Дух”, heilender Geist “изцелителен дух”), някога е била жива, но след това се е изгубила.

Тази линия, която преминава през цялото Евангелие, води към Деянията на апостолите, където възкръсналият Христос провъзгласява: “Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий” (1:5), “ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий” (1:8). С изливането на Духа на Петдесетница, пътуването на душата, което Евангелието на Лука иска да води, е достигнало своята цел. 

Статия на Херберт Лудвиг, публикувана на 22.12.2023 в блога му https://fassadenkratzer.de/2023/12/22/die-bedeutung-der-juden-in-der-entwicklung-der-menschheit-und-der-staat-israel/ 

Въоръжените конфликти между арабите и държавата Израел, които отново достигнаха ужасяващи размери, обикновено се анализират твърде повърхностно, което не допринася за  изясняване на истинската ситуация. Необходимо да се върнем към природата и значението на еврейския народ в предхристиянските времена, да разгледаме импулсите за развитие на човечеството и ционистките претенции, които след две хиляди години сред арабското население в Палестина доведоха до създаването на нова еврейска национална държава. Само от разбирането на цялата истина могат да се появят справедливи решения.

От фундаментално значение за разбирането на историята е да се знае, че човечеството се намира в състояние на непрекъснато развитие, което е естествено водено от божествени  същества-творци към определена цел и е постоянно стимулирано да развива нови таланти и способности. Това развитие, както показва историята, се движи напред от особено надарени народи, които придават характера на даденаепоха от еволюцията.1 В живота на тези народи става особено очевидно инспириращото ръководство на божествените същества, към които е бил насочен целият религиозен живот на хората.

Възникването на древния еврейски народ

^{Старият завет също описва как произходът на еврейския, израилтянския народ води началото си от  Бога Яхве или Йехова, който около 1800 г. пр.н.е. избрал Авраам от Ур Халдейски да стане родоначалник на нов народ. Този народ трябвало да развие способности, които дотгава не са били присъщи на никой предишен народ. Хората от околните народи все още притежавали остатъци от определени ясновидски способности, с които възприемали многообразната божествена дейност в космоса и природата. Новият народ не е трябвало да почита тези многобройни богове във външния свят, а по-скоро да преживява и възприема Яхве като висшия, творящБог вътре в себе си, в собствената си кръв.2 Силите на Яхве постепенно трансформират физическата организация на Авраам, която е правела възможни предишните ясновидски способности, дотам, че старото ясновидство до голяма степен избледнява, а по-конкретномозъкът кристализира в орган и инструмент на понятийното мислене. С тази нова способност Авраам първоначално е стоял, така да се каже, сам като световноисторическа фигура.3}

^{„Тази индивидуалност била особено способна да наблюдава феномените на физическия свят според мярка, число, ред и хармония, да търси единството във външно проявените феномени. ... Това, което се появява като единство, се проявява като единство във външния свят, като Богът зад проявленията на физическия план.“4}

С развитието на мозъчното мислене човекът придобил вътрешен център и сила, първа точка на Аза, от която възприемал божественото единство в цялата вселена. Това ражда идеята за монотеизма, която се стреми да проникне отвъд множеството елементи, създания и божества, за да открие единственото божествено, Създателя на всички създания, единия божествен Аз. 5

Интелектуалното търсене на единство зад многообразието от външни проявления се слива с религиозното почитане на единия върховен Бог Яхве.

Тъй като в случая на Авраам мисълта е била обвързана с мозъка, с физическата организация, способността за тази мисъл е можела да бъде предадена на неговите потомци чрез физическо унаследяване, така че от него се появил нов народ, който притежавал тази способност. Според Библията Яхве му казва (в правилния превод): „Потомството ти ще бъде подредено като броя на звездите (на зодиака).“ Това се изразява в дванадесетте сина на внука му Яков, които стават патриарсите на дванадесетте племена на Израил.

В цялата древноеврейска литература нищо не се откроява повече от предупреждението да не се служи на други богове. Отклоненията, които непрекъснато се случвали, били строго наказвани, за да се следва пътят на развитие, предопределен от Яхве – а именно приближаването до единия велик Бог-Аз чрез създаване на вътрешен, мисловен център на вярата.

Душевно-духовното възпитание на народа 
                                     

                         "Мойсей и десетте заповеди”, Хосе де Рибера (1591-1652)

Докато от Авраам води началото си особената физическа организация на еврейския народ, предавана през поколенията, с фигурата на Мойсей започва неговото уникално душевно-духовно възпитание. Това, което народът дотогава можел само да усеща като единно божество, скрито зад разнообразните феномени, които били схващани интелектуално, в понятия, трябвало да бъде преживявано и усещано все по-съзнателно в най-дълбоката сърцевина на душата.

По време на египетския си плен, народът попаднал повторно под мощното влияние на древното ясновидство. Самият Мойсей не само бил наследил интелектуалните способности, но като осиновен от семейството на фараона израснал с древните ясновидски сили, преобладаващи там, и бил посветен в египетските мистерии. По този начин той усвоил и двете душевни способности и успял да изведе народа от Египет не само физически, но и душевно.

Мисията да извърши това му е била дадена от божеството от горящия къпинов храст –който, разбира се, е бил ясновидски възприето свръхсетивно явление. Когато Мойсей пита какво име на Бога, който го е изпратил, трябва да съобщи на народа, той получава отговор: „Аз съм АЗ СЪМ. Това трябва да кажеш на народа на Израил: “АЗ СЪМ ме изпрати при вас!“ (Изход 3:13-14).

Едното централно същество на цялото битие, мировият Аз, станало доловимо за Мойсей зад завесата на земното и небесното множество. С това дошло и обещанието към народа да осъзнае, че в най-дълбокия център на душата на всеки индивид, в собствения му Аз, който е начално формиран чрез силата на понятийното мислене, започва да пониква нещо като образ на Аза на Бога. И само на него можел да се разкрие Азът на Бога.

Не извън човека, а в най-дълбокия, най-свещен център на човешката душа, в нейния самоосъзнаващ се Аз, централното същество на битието, мировият Аз, който най-напред бил ясновидски разпознат от Мойсей, можело да бъде преживявано все повече и повече от всеки човек. То не можело да бъде изразено с никакъв образ, който може винаги да изобразява само нещо друго.6

А в друго дълбоко преживяно ясновидско прозрение – приемането на Десетте заповеди – Мойсей получил божествените инструкции за човешкото поведение и действие, чрез които единствено можела да се поддържа връзката с Аза на Бога и индивидуалният Аз можел да укрепва и се развива все повече и повече. Човеците можели да останат верни на божествения „Аз съм“ само като изпълняват неговия закон, който им задавал правилната посока. Защото по това време Азът все още е бил вграден в груповото съзнание на хората и все още не е бил способен да се самоопределя отвътре; нужно е било да му се дадат пътища за развитие отвън, за да разгърне и стабилизира своята същност.

В това отношение преводът на Десетте Божи заповеди на Лутер е неадекватен и не предава достатъчно добре този смисъл:

„Аз съм Господ, твоят Бог. Да нямаш други богове освен Мен.“

„Господът“ на човека е този, който казва за себе си: „Аз съм, Който съм“; а Господът в собствената душа е собственото „Аз съм“. Затова Рудолф Щайнер превежда първоначалния текст на дългата версия на първата заповед от целия контекст на значението на „Аз съм“ по следния начин:

"Аз съм вечно божественото, което ти чувстваш в себе си. Аз те изведох от страната Египет, където ти не можеше да Ме следваш в себе си. Занапред да не поставяш други богове над Мен. Да не признаваш за по-висши богове онова, което ти се показва като изображение на това, което свети горе на небето, което действа от Земята или между небето и Земята. Да не се покланяш на всичко онова, което стои по-ниско от божественото в тебе. Понеже Аз съм като вечното в теб и божественото, което продължава да въздейства. Ако не Ме познаеш в себе си, ще изчезна като твой божествен Аз при децата, внуците и правнуците ти, и телата им ще опустеят. Ако Ме познаеш в себе си, Аз ще продължа да живея като Ти до хилядния род, и телата на твоя народ ще процъфтяват.” 7

^{Евреинът трябвало да разпознае своя Аз като отражение на божествения първичен Аз, който постепенно да го доведе до самостоятелност. Това не е било възможно в египетската култура, където хората все още са били подчинени на външното, сугестивно ръководство на жреците.}

^{Втората заповед Лутер също превежда доста повърхностно:}

^{„Не злоупотребявай с името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан онзи, който злоупотребява с името Му.“}

^{Рудолф Щайнер я превежда така: “Да не говориш в себе си в заблуждение относно Мен, защото всяко заблуждение относно Аза в теб ще увреди твоето тяло.”}

^{Божественият „Аз съм“ е създателят на здравото тяло, а постоянната заблуда  относно най-висшите божествени градивни сили в човека и тяхната връзка със собствения Аз води до упадък на тялото.}

Третата заповед също се основава на тази вътрешна връзка с Аза.

„Помни съботния ден, за да го святиш“ остава изцяло външна, дори когато човек вземе предвид Лутеровия превод на оправданието в Изход 2:20, стихове 8-11.

Рудолф Щайнер превежда тази по-дълга версия по следния начин:

“Да разделяш работен от празничен ден, за да стане твоето съществуване образ на Моето съществуване. Понеже това, което живее като Аз в теб, създаде за шест дни света и заживя в теб на седмия ден. Следователно да бъдат насочени към външното само шест дни твоите действия, и действията на твоя син, и действията на твоята дъщеря, и действията на твоите слуги, и действията на твоя добитък и на онова, което още е при теб; на седмия ден обаче твоят поглед да търси Мен в теб.”

В това, което прави човешкият Аз, той трябва да бъде образ на божествения първичен Аз. И както първичният Аз е създал света за шест дни и е почивал в себе си на седмия, така и човекът трябва да твори шест дни, а на седмия ден да търси връзката между Аза на Бога и своя собствен Аз.

В четвъртата заповед (отношението към родителите) се извършва преход към социалния живот и всички следващи заповеди, които всъщност са забрани, се основават на неизказания призив да се уважава и да не се наранява не само собствения Аз, но и Азът в другите хора. Това характеризира основното правило на социалния живот: в своя ближен също така виждай образ на божествения Аз, който трябва да цениш, точно както в себе си. Това вече е духовната основа на равенството пред закона.

Разцеплението и пророците

Цялата последваща история на народа на Израил, съставен от дванадесетте племена, се характеризира със стремеж и борба за това вътрешно развитие на Аза, в тясна връзка с вътрешното обръщане към божествения Аз. Винаги когато азовите сили не са били достатъчно мощни, последвало връщане към старите езически култове, към почитането на външни идоли. Тогава се разпространявала заблуда относно Бога вътре в човека; божественият Аз вече не се разпознавал, така че, както предупреждават и първите две заповеди, той изчезвал от съзнанието и телата деградирали.

По времето на царството, което достигнало своя разцвет при Соломон (966-926 г. пр.н.е.), всичките дванадесет племена се обединили под преобладаващото ръководство на племето Юда. След смъртта на Соломон обаче обединението се разпаднало на Северно царство от десет племена и Южно царство, състоящо се от племената на Юда и Вениамин с древната столица Йерусалим. Племената на Северното царство не можели да поддържат вътрешния път на развитие, който сега бил основно следван като специфично юдейство от племето на Юда заедно с малкото племе на Вениамин.

След дълги периоди на войни Северното царство било завладяно от асирийците (722 г. пр.н.е.), станало асирийска провинция и десетте племена били до голяма степен разпръснати в други провинции. Юдея се държала с усилие, но била завладяна през 587 г. пр.н.е. от вавилонците, които отвели цялото население във „вавилонски плен“.

В този критичен период се появили много велики пророци, които се опитвали да върнат религиозния живот към първоначалната му Мойсеева строгост и същевременно да задълбочат интелектуалното мислене до интензивно овътрешняване. Това в крайна сметка успяло само сред евреите, които останали обединени по време на робството. След като персите завладели Вавилония, те изпратили една първоначална колония от 50 000 евреи обратно в родината им (около 530 г. пр.н.е.).8

Пророците насочвали погледа си към бъдещето, в което изпълненото със страдания развитие щяло да бъде увенчано с идването на Месията. Те предупреждавали хората, че Йехова е не само суровият, безмилостен Бог, който отмъщава за злото дори на децата и внуците, но с тази строгост той насочва хората да чуят Аза на единия Бог да говори в самите тях. От тази вътрешна връзка произтича истинската вътрешна сила и увереност на човека. С никое друго същество в света човекът не е свързан вътрешно така, както с това божествено същество.

„Това същество говори толкова интимно, толкова сърдечно на душата, че душата трябва да назове себе си и Бог с едно име, с една-единствена думичка – “Аз”. Ако човешката душа наистина разбира себе си, тя трябва да признае, че като утвърждава собственото си съществуване, тя едновременно утвърждава и съществуването на това божествено същество и обратното, би трябвало да се отрече от себе си, ако отрече това същество.“ 9 Или казано по друг начин: Ако човек преживява себе си, макар и в наченки, като вътрешно единство, като Аз, той не може да не види вътрешното единство на Бога като най-висшето и най-съществено качество." 10

И това същество трябвало да слезе на земята при еврейския народ.

Овътрешняването на външната заповед

Човечеството е в постоянно състояние на развитие, напредвайки към все нови етапи. Докъде доведе етапът на еврейското азово развитие? Човешкото азово чувство се е формирало от заповедите, дадени от Божия Аз, от моралните закони, все още действащи отвън. Първоначално осъзнаващият се човешки Аз все още не е бил независим и свободно опрян на себе си, а по-скоро е бил вграден в груповото съзнание на народа, формирано от общата кръв, течаща от Авраам нататък, и се е завръщал в неговото лоно след смъртта.

По този начин еврейският народ е бил формиран, така да се каже, възпитан от два фактора: първо, чрез физическото отпечатване, инициирано от Авраам, на интелектуалното мозъчно мислене, което му е позволявало да схваща единството зад явленията и което е било предавано през поколенията; от друга страна, чрез душевното възпитание на Аза, инициирано от Мойсей чрез заповедите, фино проблясващият собствен Аз е трябвало да се доближи до единството на света в божествения Аз и да се разпознае като Негов жив образ.

Но Азът е по същество „превозно средство“, самодвижеща се същност, която се самоопределя отвътре. Ако поради еволюционни причини външното ръководство чрез заповедите все още е било необходимо, след това е бил достигнат етапът, в който груповото съзнание, определяно от общата кръв, и външно действащите заповеди вече са били изпълнили своята поддържаща функция. В природата на закона за насърчаване на азовото развитие е, че в хода на развитието той е трябвало да престане да бъде закон, наложен отвън. Смисълът на Мойсеевия закон се изпълнява в края на неговата външна принуда. Верността към азовото развитие води човека до това вече да не се нуждае от закон, който да му нарежда отвън.

Това означава, че законът, първоначално даден отвън, се обръща навътре в съдържанието си към прозрението на Аза като нещо, което представлява негов собствен жизнен елемент. Законът, така да се каже, се стреми да се трансформира в исконната свободна воля на човека. В човешката свобода всеки закон намира своето еволюционно изпълнение.

Месията

За да се постигне тази свобода, е било нужно да се даде един изцяло нов импулс, по-висш от чистоподготвителната роля на народния бог Яхве, който не само да придава силата на божествения „Аз съм“ на човешката душа чрез груповата душевност, но да я пренесе в самия Аз на човека, за да я направлява не отвън, а да я изпълва отвътре. За тази цел едно висше божествено същество, Богът Създател на цялото човечество, както се оповестява в пролога на Евангелието от Йоан, се потопил в тялото и душата на един човек, така че чистият „Аз съм“ сега говорел от самите дълбини на един земен човек. Така той можел да заблести в Аза на всеки човек, който се отвори за него, като го опложда, оживява и укрепва, така че човекът да може да се освободи от контролиращите сили на народа и принудата на външните заповеди и да живее и действа отвътре. Това, разбира се, е субективно бавен процес.

Но обективно законът е достигнал целта на развитието. Това не води до премахване на неговото съдържание, но външната принуда е загубила своята легитимност, доколкото човекът вече може чрез познанието и в свобода сам да даде импулс за своите морални действия. Затова и Христос е казал: „Не мислете, че съм дошъл да отменя Закона или Пророците. Моята задача не е да ги отменя, а да ги изпълня.“ 11 Това изпълнение се състои във факта, че човекът вече може да има силата, познавайки истината, свободно да определя собствените си действия: „...и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ 12

С това обаче и самият еврейски народ също е достигнал целта на своето развитие. Той е изпълнил историческата си задача за развитието на човечеството, за която е бил избран.

Трагедията на еврейството

Тялото на Исус е било подготвено по сложен начин от две избрани поредици поколения от народа.13 Законът и Пророците са прокарали вътрешния азов път към самия Христос, който е влязъл в тялото на Исус. Но огромното мнозинство от евреите не успели да разпознаят, че обещаният Месия вече е дошъл на земята и им е говорил през Исус от Назарет. Те дори го убили като еретик с най-ужасната форма на смъртно наказание, без да осъзнават, че с жертвената Му смърт проправят пътя за по-нататъшното благотворно развитие на човечеството. Това е световноисторическата трагедия на еврейството.

Вместо да разпознаят знаците в разрушаването на храма в Йерусалим от римляните и разпръскването си като народ по света, за да се разтворят в другите народи, както винаги се е случвало в историята, повечето евреи упорито се придържали вътрешно към своето кръвно народно единство и религията на Закона и до ден днешен все още чакат обещания Месия. – По този начин те живеели сред другите народи в тясна връзка помежду си, женили се само помежду си и практикували своята строга религия на закона, като по този начин се изолирали и водели живот в изгнание, който винаги ги е отличавал значително от местното население. Това предизвиквало отблъскване, така че, както е в човешката природа, към тях често се отнасяли с подозрение и им приписвали какви ли не неща. Това се превърнало в основна причина за антисемитизма, избуял навсякъде в продължение на две хиляди години. Тук нямаме за цел да оправдаем антисемитизма, а по-скоро да обясним произхода му.

Тези евреи обаче изостават с две хиляди години във вътрешното си развитие. Те се придържат към един остарял, втвърден правен принцип, който всъщност пречи на развитието към свобода, подтикнато от Месията Христос.

А с основаването на държавата Израел в Палестина една фундаменталистка част от еврейския народ се опитва да възстанови народното единство и да го превърне в национално-егоистична държавна форма, която с пълно пренебрегване на собствената си история отстоява библейското право върху бившата земя Палестина срещу хората, които живеят там от векове. Това може да се нарече само религиозно безумие. Но в следствие на него са разселени или убити стотици хиляди местни жители. Държава, основана на несправедливост, трябва да се защитава с все по-голяма несправедливост. „Това, което е започнато със сила, може да се задържи само със сила.“ (Махатма Ганди) Ето какво е характерно за настоящите събития в Палестина.

Една държава на продължаваща неправда не може да бъде оправдана с антисемитското преследване на евреите. Обща държава с пълно равенство за всички, живеещи в Палестина, е възможна, но това не може да бъде разгледано по-подробно тук.

На 8-ми май 1924 г. Рудолф Щайнер отговаря на въпрос на работници, казвайки:

„И ето какво би било необходимо да се каже в отговор на въпроса: Изпълнил ли е еврейският народ мисията си в развитието на човешкото познание? – Да, изпълнил я е. (…) И следователно тази еврейска мисия като такава, като еврейска, вече не е необходима в развитието на човечеството, а единственото правилно нещо е евреите да се влеят в другите народи чрез смесване... Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение. Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област.

Виждате ли, един доста уважаван ционист, с когото имах дружески отношения, ми изложи веднъж своя идеал: да се отправи в Палестина и да основе там еврейска държава. Самият той активно съдействаше за основаването на такава еврейска държава, съдейства и днес и даже заема твърде престижно положение в Палестина. Аз му казвах: такова нещо днес не е адекватно на времето. Днес адекватно на времето се явява това, което би привлякло всеки човек, независимо от неговата расова, национална, класова или друга принадлежност. Днес може да се пропагандира само това, към което може да се присъедини всеки човек без разлика. Но никой не може да иска от мен да се присъединя към ционисткото движение. Тук отново от цялото човечество те обособяват една част! И по тази проста очевидна причина такова движение в настоящето не е подходящо. Всъщност то представлява от само себе си най-разрушителната реакция.

Разговорът, за който сега ви разказвам, се състоя преди Световната война 1914–1918 г. Виждате, господа, че хората повече не искаха да следват великите общочовешки принципи, те искаха обособеното развитие на националните, народни сили, и именно това доведе до Световната война! Най-голямото нещастие на XX в. възникна от това, което искаха и евреите.” 14

Бележки

1  Срв. https://fassadenkratzer.wordpress.com/2023/04/06/die-freie-individualitat-kann-sich-nur-aus-der-kulturgemeinschaft-des-volkes-entwickeln/
2    Срв. Лудвиг Тийбен, “Загадката на еврейството”, Базел 1991.
3    Срв. Емил Бок, “Праистория”, Щургарт 1971.
4    Рудолф Щайнер, лекция от 14.11.1909 (СС 117(
5    Вж. бел. 3.
6    Пак там.
7    Рудолф Щайнер, СС 108, Rudolf Steiner in Gesamtausgabe Nr. 108, Dornach 1970, S. 63 
8    Емил Бок, “Царе и пророци”, Щургарт, 1977
9    Вж. бел. 2.
10  Срв. Пиетро Аркиати, “Световните религии”, 1977.
11  Евангелие от Матей, гл. 5
12  Евангелие от Йоан ( 8 ; 32-33)
13  https://fassadenkratzer.wordpress.com/2022/12/27/das-offenbare geheimnis-von-zwei-jesus-knaben/
14  Лекция от  8.5.1924 (СС 353).

Вж. и материала на д-р Дафне фон Бох за рака в 3 части:

https://anthroposophie.blog.bg/history/2023/02/27/rakyt-nasoki-ot-gledna-tochka-na-antroposofskata-medicina-1-.1857467

https://anthroposophie.blog.bg/history/2023/02/28/rakyt-nasoki-ot-gledna-tochka-na-antroposofskata-medicina-2-.1857669

https://anthroposophie.blog.bg/history/2023/03/01/rakyt-nasoki-ot-gledna-tochka-na-antroposofskata-medicina-3-.1857819

През последните години в медицинската област се разпространи известна “мания” по витамин D. Засегнати са всички области. Вътрешните болести и онкологията, натуропатията и антропософската медицина са само няколко примера. Дори и жълтата преса се присъедини. Срещу умора и хронични инфекции, срещу рак и намаляване на работоспособността - сякаш витамин D изглежда се е превърнал в панацея.

Витамин D обаче не е витамин… 

Първо, важно е да се знае, че т. нар. „витамин D“ всъщност не е витамин. По дефиниция витаминът е вещество, което човешкото тяло не може да произведе само; следователно, то трябва да се набавя от външни източници чрез храната. В противен случай се развива дефицит – и този дефицит може да доведе до заболяване. Да вземем за пример витамин C, който се съдържа във всички пресни плодове и зеленчуци. В миналото, когато моряците са били в морето с месеци и не са могли да ядат нищо прясно, са се разболявали от скорбут, остър дефицит на витамин C, придружен от често кървене и опадане на зъбите. Консумацията на прясна храна водела до   излекуване на болестта.

Първоначално се е смятало, че витамин D е витамин. По-късно медицината открива, че той се произвежда от самото тяло. Вещество, произвеждано от тялото и влияещо върху обмяната на веществата, обаче по дефиниция е хормон, а не витамин. Следователно витамин D е хормон, подобно на кортизона и естрогена. В резултат това вещество получава истинското си име: хормон D. Това коректно название обаче си остава непознато дори за повечето лекари. Новото, по-абстрактно химическо наименование на витамин D, „холекалциферол“, напълно замъглява съществения момент - че става въпрос за хормон, вещество, произвеждано от самото тяло. Този факт има дългосрочни последици: тъй като хормоните обикновено се произвеждат в достатъчни количества от тялото, всеки допълнителен „профилактичен“ прием представлява предозиране. А всяко предозиране причинява известна степен на вреда. Предупредителен пример за това е профилактичното приложение на естроген след менопаузата, което, както по-късно беше установено, насърчава рака на гърдата. Поради важността на това да се наричат нещата с истинските им имена, в тази статия „витамин D“ оттук нататък ще се нарича хормон D.

Къде в тялото се произвежда хормон D?

Нашият организъм не произвежда самия хормон D, а прохормон D. Това се случва в черния дроб, във взаимодействие с бъбреците. Прохормонът D достига до кожата, където е изложен на светлина. Това е ключовата стъпка в превръщането на прохормона D в активния хормон D. Може да се каже, че истинският витамин, който трябва да идва от външни източници и който не можем да произведем сами, е светлината.

Какво прави този активиран от светлината хормон D?

Функцията на хормон D

Ние приемаме калций чрез млякото и млечните продукти. Активираният хормон D гарантира, че този калций се абсорбира в червата и навлиза в кръвния поток. Оттам част от калция се транспортира до костите и ги прави здрави. Това им позволява да поддържат теглото на тялото, без да се огъват.

Тялото обаче се предпазва от прекомерен прием на калций: само около 30% от общия калций, приет с храната, всъщност се абсорбира в червата. Излишните 70% се отделят с изпражненията. Това е здравословното състояние, когато има достатъчно производство на хормон D. Но какво значи “достатъчно производство”?

Т. нар. „нормално“ ниво на хормон D в кръвта

Лабораториите използват стандартна стойност над 30 ng/ml. Сравняването на стойностите на много хора обаче показва, че почти никой не достига това ниво. Дори през лятото стойността от 30 ng/ml е трудно постижима. През зимните месеци тя е дори по-ниска поради по-малкото налична слънчева светлина, често около 5-10 ng/ml, което тогава може да се смята за нормална стойност.

Но ако предполагаемата нормална стойност над 30 ng/ml почти не се достига от никого, тя не може да бъде „нормална“ стойност. Спешно е необходимо да се проведе статистическо определяне на нормалното ниво на хормон D. Разликата в стойностите между лятото и зимата също трябва да се вземе предвид. Те са толкова различни, колкото нормалното ниво на естроген при жените преди менопаузата в сравнение с нивото след менопаузата. Естествено, последното е по-ниско.

Това изглежда е подобно на ситуацията с предполагаемото „нормално“ ниво на холестерола. От 90-те години на миналия век официалното нормално ниво на холестерола е под 200 mg/dl (5,2 mmol). Въпреки това повечето здрави хора имат нива на холестерол между 250 и 280 mg/dl (6,5–7,3 mmol), които сазначително по-високи от тази официална нормална стойност и следователно са “патологични“. По-ранната нормална стойност, под 300 mg/dl (7,8 mmol), която е била в сила преди 90-те години на миналия век, наистина е отразявала реалността. Оттогава излязоха много публикации, които обръщат внимание на този факт, например “Лъжата за холестерола” на Хартенбах 1 и “Заблудите за мазнините” на Коломбани 2.

Увреждания от хормон D

Най-очевидните признаци на интоксикация с хормон D се наблюдават в екстремните случаи – случаите на отравяне. Този факт е известен поне от 60-те години на миналия век. По това време на новородените до навършване на две години се даваше хормон D като превантивна мярка срещу рахит. Т. нар. “ударна доза витамин D“ се състоеше от еднократно приложение на 400 пъти препоръчителната дневна доза от 500 IU (международни единици) на ден. Това се равнява на 200 000 IU, приложени наведнъж. То се повтаряше на всеки три до шест месеца, общо до шест пъти (!) през първите две години на детето. 

В резултат на това много кърмачета починаха. Телата на децата бяха изследвани и беше установена изразена калцификация на кръвоносните съдове. 3 Това не е изненадващо, тъй като хормон D насърчава усвояването на калций в кръвта. Особено засягани бяха кръвоносните съдове на сърцето и белите дробове. Обменът на газове в белите дробове постепенно ставаше невъзможен и детето бавно се задушаваше. За съжаление това откритие беше признато с крайна неохота. „Ударните дози витамин D“ в крайна сметка бяха преустановени – но само инжекциите, а не даването на хормон D.

А малките дози хормон D причиняват ли вреда?

Калцият като вещество има свойството да се отлага, което може да се наблюдава в пещерите, а в по-малък мащаб по ръба на каната за загряване на вода. В тялото калцият от кръвта се отлага по стените на кръвоносните съдове, особено там, където вече има неравности или плаки. Ако деца без плаки са умиралиот тежка съдова калцификация поради предозиране с хормон D, тогава можем да предположим, че приемът на хормон D на всяка възраст насърчава съдовата калцификация. Даже малки, но често приемани дози при всеки човек макар и да не водят до смърт, постепенно я стимулират. Това насърчава общата калцификация, особено при възрастните хора, но и на всяка възраст. Тази калцификация е особено опустошителна заделикатните кръвоносни съдове на мозъка с техния малък диаметър – не на последно място тя усилва настоящата тенденция за увеличение при инсултите и деменцията.

По подобен начин вероятно дори и при незначителна съдова калцификация на мозъка се появяват други увреждания, които не се проявяват като видимо физическо заболяване, а „само“ като душевна тенденция към общо втвърдяване. В крайна сметка това засяга всички, които редовно приемат малки дози хормон D – включително децата. 

Как изглеждат тези „незначителни“ увреждания? 

Дори „незначителните“ увреждания, причинени от хормон D, са най-лесни за наблюдение при деца, лекувани с високи дози. Вилхелм цур Линден, един от първите антропософски педиатри, е наблюдавал много такива деца. Той е описал това, което други лекари наричат „духовни увреждани“ или „задържане на духовното развитие“ при деца, лекувани с „ударни дози витамин D“ (Кук, Бойрен, Таусиг).3 Самият цур Линден е характеризирал тези духовни увреждания като намаляване на успеха в училище, липса на интерес, стесняване на духовния хоризонт до чисто технически интереси и освен това като „загрубяване на скелета с едновременно свиване на широтата на съзнанието и потискане на духовната подвижност“. 3Накратко: общо душевно втвърдяване. Той подозира, че хормон D по този начин причинява намаляване дори на способността за учене като цяло: „Всички подобни нарушения на съзнанието ми се струват като цяло далеч по-тревожни от рахита, който обикновено бързо се преодолява, защото те променят цялата личност на растящия човек в смисъл на ранна склероза и последващите я състояния в интелектуалното развитие, емоционалната и волевата сфера.“ 3 Той завършва статията, написана през 1967 г., с основателния въпрос дали тези бебета, лекувани профилактично с хормон D, ще бъдат тласнати към калцификация и ще увеличат значително броя на възрастните хора, които в бъдеще ще страдат от деменция. Това е ситуацията, пред която сме изправени днес, повече от 50 години след излизането на тази статия.

Също така е от решаващо значение фактът, че цур Линден е наблюдавал тези фини промени в психологическите характеристики при деца, които са получавали хормон D в малки дневни дози от 500 до 1000 IU в продължение на много месеци. 3

Освен това, тези ефекти могат да се наблюдават дори при новородени, чиито майки са получавали за продължителен период по време на бременността приблизително 2000 IU хормон D дневно (цур Линден, Кук). 3 

Медицината спешно се нуждае от ясни резултати относно дългосрочните ефекти от ниските дози хормон D, а не само от силното му предозиране.

Как изглежда истинският дефицит на хормон D?

Чрез хормон D се усвоява калцият в червата. Следователно дефицитът на хормон D неизбежно ще доведе до дефицит на калций. Този потенциален дефицит на калций не е проблем за възрастните, но може да бъде проблем за новородени бебета и деца до двегодишна възраст. Техните кости все още са изградени от хрущял и затова са меки. Това е необходимо за растежа. Ако обаче костите са твърде меки, задната част на главата може да се сплесне при легнало положение, а краката могат да се огънат при опит за изправяне и ходене. Това се случва при рахита - костна деформация, причинена от дефицит на калций.

Рахитът е заболяване, което е изключително рядко при възрастни хора. Тогава се говори за остеомалация или рахит при възрастни. Обикновено възрастните за разлика от децата имат кости, които вече са силно наситени с калций. Това относително високо количество калций първо трябва да се разтвори почти напълно, за да причини омекване на костите, което е малко вероятно.

Напротив, преди беше известно, че възрастните хора трябва да бъдат по-внимателни с калция, защото вече имат предразположеност към калцификация. Това не означава, че те трябва да избягват млякото или млечните продукти, тъй като излишният калций се отделя с изпражненията, както беше казано по-горе. Това обаче означава, че не трябва да се приемат допълнителни добавки с хормон D, които принуждават тялото да абсорбира повече калций, отколкото е полезно за него.

Кой приема добавки с хормон D днес? 

За новородени от втората седмица на живота до втората година добавките с хормон D се смятат за предпочитана профилактика на рахит, дори при липса на заболяване, при препоръчителна ниска доза от 500 IU дневно. Тази препоръка вече се спазва поголовно при почти всички кърмачета. От втората година нататък собственото производство на хормон D от организма се смята за достатъчно за цялата година, ако ръцете и лицата на децата са изложени на слънчева светлина в продължение на два часа седмично през пролетта и лятото. 4 

Освен това добавки с хормон D днес се дават на възрастни хора, предимно на жени, като превантивна мярка и лечение на остеопороза (по 500, съотв. 1000 IU на ден). Други приемат добавки с хормон D, защото вярват, че те могат да им бъдат полезни. Много хора приемат добавки с хормон D по собствена инициатива или по съвет на лекар за всякакви заболявания (умора, хронични инфекции, рак, намалена работоспособност и др.). Той обаче се приема и без никакви симптоми, просто защото нивото му е „твърде ниско“. 

Хормон D в превенцията и лечението на рахит

От всичко описано тук би трябвало да е ясно, че хормон D води до нежелано втвърдяване на цялото тяло при деца, а по-късно и при възрастни. Хормон D принуждава организма да абсорбира повече калций, отколкото е полезно за него. Едно потенцирано лекарство от антропософската медицина, от друга страна, стимулира собственото производство на прохормон D в организма, без да се превишава здравословното количество.

Профилактичното лечение се състои в прилагане на Apatit/Phosphorus comp. K (на Weleda): три капки в малко чай за кърмачета под осем месеца и пет капки за кърмачета над осем месеца, на гладно сутрин. Вечер, независимо от възрастта, на кърмачетата се дава щипка Conchae/Quercus комплекс K (на Weleda) преди хранене. Тази профилактика започва един месец след раждането и продължава до двегодишна възраст. Тя е особено препоръчителна в страни с ниски нива на светлина през шестте есенни и зимни месеца. Половинчасова разходка в количката с непряко излагане на светлина, три до четири пъти седмично, допълва превантивните мерки. 

Терапията е необходима само ако са видими реални признаци на заболяването, т.е. признаци на меки кости. Първият признак е сплескване на задната част на главата. Дори при лечението на рахит хормон D не е полезен поради общото си втвърдяващо действие.

Действителната терапия се състои в засилване на профилактичното лечение: втора доза Apatit/Phoshorus преди обяд и втора доза Conchae/Quercus преди лягане. Това лечение се провежда в продължение на шест месеца.

Ако в рамките на шест месеца не се наблюдава значително подобрение, като например нормализиране на задната част на главата, веднъж дневно може да се прилага масло от черен дроб на треска.3 За съжаление днес по-голямата част от него се преработва изкуствено, което води до загуба на естествения хормон D и се налага добавяне на синтетичен. Ако обаче маслото остане в естественото си състояние, естественият хормон D, който съдържа, е хармонично свързан с витамин А. Витамин А до голяма степен противодейства на страничните ефекти на хормон D. Тази неутрализация обаче се случва само ако и двете вещества са произведени заедно в черния дроб на рибата. По този начин те са естествено свързани. Това не е така, ако и двете субстанции са произведени синтетично и просто са добавени към маслото. Приемът на натурално масло от черен дроб на треска се извършва веднъж дневно в продължение на четири седмици. Ако то не е налично, е необходимо удължаване на горната терапия, както и четириседмичен престой в планината (над 1000 м н.в.) през лятото, където ултравиолетовата светлина, която е от решаващо значение, е по-силна.

Хормон D при остеопороза

Противно на общоприетото схващане остеопорозата не се причинява от дефицит на хормон D или калций!5 Централният проблем при нея е чупливостта на костите.

Видяхме, че калцият втвърдява костите. Това ги прави здрави и способни да поддържат теглото на тялото, без да се огъват. Твърдите неща обаче са  нееластични и следователно чупливи. Ако например стъкло падне върху каменен под, то ще се счупи. Това няма да се случи, ако имаме буца влажна глина. Твърдите неща са чупливи - това е закон без изключение. С калция правим костите по-твърди и именно поради това по-чупливи! Калцият всъщност прави костите на пациентите с остеопороза още по-чупливи, отколкото вече са. Той влошава заболяването. Ето защо конвенционалното лечение на остеопорозата не е истински ефективно; костите продължават да се чупят „въпреки“ терапията.

Какво липсва на хората с остеопороза? Не калций, а хрущял. Липсва им еластичната хрущялна матрица, която преминава през цялата кост. Този хрущял е основата, върху която може да се отлага калций. При възрастните хора хрущялът напълно липсва, не само по дължината на дългите кости, но и по краищата на костите, в ставите. Това се нарича артроза. Остеопорозата е артроза на костния ствол.

И така, какво е лечението и за двете? - Не калций, а хрущял.

Рентгеновите снимки обаче показват дефицит на калций, откъдето идва и името „остеопороза“: порьозни кости, осеяни с дупки. Това е така само защото хрущялът е почти невидим за рентгеновите лъчи. Ако хрущялът беше видим, бихме забелязали, че в костта има значително по-малко хрущял, отколкото калций. Калций липсва само вторично, защото няма достатъчно хрущялна повърхност, към която да се прилепи. Тъй като обаче на снимката се вижда твърде малко калций, а не се взема предвид (невидимият) хрущял, възниква погрешното схващане, че липсва калций и затова трябва да се възстанови.

При остеопорозата липсва хрущял. Най-важният компонент на хрущяла е силиций. Органичният силиций, а не неорганичният, може да свърже 330 пъти собственото си тегло с вода. Така той създава субстанция, която не е нито течна, нито твърда, а нещо средно: желатинова/еластична. Затова като превантивна мярка се препоръчва диета, богата на силициев диоксид, включително просо, ечемик и желатин. Преди се варяха кости, за да се извлече от тях хрущялът. Тази фина субстанция е желатинът. Той се добавяше към супи или се ползваше за приготвяне на пача (на френски aspic). Днес готов желатин се предлага и в магазините за здравословни храни. Може да се консумира и хрущял от животни, които произвеждат почти изключително хрущял с много ниски калциеви отлагания в костите си. Тези животни имат изключително голям капацитет за образуване на хрущял. Това са т. нар. „хрущялни риби“. Важен представител на това семейство е акулата. Капсулите с хрущял от акула са добра превантивна мярка; например на Allcura, по една капсула дневно. Ако остеопорозата вече се е развила и са налице оплаквания, трябва да се приема по една капсула два пъти дневно, сутрин и вечер.

Допълнително са необходими инжекции с Disci comp. Cum Argento на Wala два пъти седмично като подкожна инжекция в гърба, близо до болезненото място. След като свърши опаковката, се преминава към Disci comp. cum Stanno, след това обратно към cum Argento и т.н.

Това трябва да се извършва в продължение на една до две години, заедно с капсули от хрущял на акула. Между другото, остеоартритът също се лекува по този начин, само че с Cartilago comp. вместо Disci comp.

Нищо не насърчава образуването на нова хрущялна тъкан толкова ефективно, колкото редовните, леки упражнения на опорно-двигателния апарат, като например ходене по тридесет минути три до четири пъти седмично. Ходенето без слънцезащитен крем допълнително стимулира собственото производство на хормон D от организма.

Наистина ли хормон D помага при всички други заболявания?

Умората, повтарящите се инфекции и липсата на работоспособност наистина ли са свързани с хормон D? Три други правдоподобни причини за тези симптоми, които сега са епидемично разпространени, са липсата на сън, липсата на деижение и липсата на храни, които наистина съдържат живот (вж. Ото Волф, „Какво всъщност ядем?“).6 Тук трябва да се спомене и ежедневното, продължително използване на електронни медии.

За съжаление хората предпочитат да вземат няколко таблетки, вместо да променят вкоренените си лоши навици, които харесват.

Защо тогава хормон D помага при такива заболявания? Видяхме, че хормон D чрез калцификацията има тенденция да причинява скованост и притъпяване. Възможно ли е самите симптоми всъщност да не намаляват, а просто да се възприемат по-слабо?

Лечение на увреждания от хормон D

По-лесно е да се доведе едно меко, незряло състояние до зрялост и втвърдяване, отколкото да се преобърне преждевременният процес на втвърдяване и стареене. Въпреки това силицият е известен наред с други неща и с антагонистичния си ефект върху калция. Оттук произлиза и многозначителното наименование на старото лекарство „Склерозол“, което се състои от чист силициев диоксид. Преди то се използваше срещу всички форми на склероза. Sikapur® е съвременен препарат, съдържащ силициев диоксид в колоидна форма, т.е. фино диспергиран във вода, което го прави лесно усвоим от организма. Възрастните да приемат по една супена лъжица Sikapur® сутрин на гладно в продължение на поне една година, последвано от тримесечен курс на лечение два пъти годишно. Деца, които са получавали хормон D за продължителни периоди, също могат да бъдат лекувани с него. Ако са под пет години, е достатъчна и една чаена лъжичка. Децата да се лекуват само шест месеца. 

Глобална тенденция към втвърдяване?

Има цели държави, като САЩ и Канада, където от 50-те години на миналия век по закон е задължителнодобавянето на хормон D към млякото (400-900 IU на литър). Тази тенденция започва да се разпространява по целия свят, например вече в някои страни на Южна Америка. Какво означава това за цял един народ? Фактът, че хората са принудени да приемат този хормон чрез млякото, има разбираеми последици. Да повторим цитата от Линден, споменат по-горе: „свиване на широтата на съзнанието и потискане на духовната подвижност на хората“.

Рудолф Щайнер съобщава за този съвременен човешки феномен още през 1919 г., след Първата световна война. По това време хормонът D дори не е бил известен. Въпреки това тенденцията за втвърдяване на хората вече е била започнала. Той описва как изглежда тази тенденция за втвърдяване в писмо след публична лекция по проблема., който е най-належащ и за нашето време, за новите пътища в глобалното социално взаимодействие: „Има тази липса на „способност за разбиране“ сред хората. Те просто не чуват това, което е важно за мен. Сякаш са способни да разбират само неща, с които са свикнали от 30 години, чак до структурата на изреченията. Втвърдени мозъци, парализирано етерно тяло, празно астрално тяло, напълно притъпен Аз. Това е отличителният белег на хората днес.“ 7

Тази неспособност да се схващат невидимите нюанси, т.е. духовните мисли, тази тенденция, която е съществувала още тогава, сега се усилва значително от хормон D.

Представените тук мисли са предназначени да послужат като зов за събуждане.

——————————

Литература

1. Hartenbach, Walter, “Die Cholesterin-Luege. Das Maerchen vom „boesen“ Cholesterin.” Herbig, Muenchen 2012.

2. Colombani, Paolo, “Fette Irrtuemer. Ernaehrungsmythrn entlarvt”, Orell Fuessli, Zuerich 2010.

3. zur Linden, Wilhelm, “Sind Vigantol-Schдden heilbar?”, В “Erfahrungsheilkunde”, том XVI, брой 2, 1967, стр. 1-7. (с препратка към резултатите на A. Beuren, изнесени на лекарския конгрес от 6.-8. май 1966 в Бремен.)

4. Gesenhues, Stefan (изд.), “Praxisleitfaden Allgemeinmedizin”, Elsevier, Muenchen 2017, стр. 889.

5. Horn, Florian, “Biochemie des Menschen”, Thieme, Stuttgart/New York 2012, стр. 393.

6.Wolff, Otto, “Was essen wir eigentlich?”, Freies Geistesleben, Stuttgart 2012.

7. Meyer, Thomas (изд.), “Helmuth von Moltke”, Perseus-Verlag Basel 2007, том 2, стр. 240.

Една от ранните лекции на Рудолф Щайнер, очертаващи приемствеността на антропософията с Великото Бяло братство и задачите й за бъдещето, изнесена на 7.3.1907г. в Дюселдорф (СС 97 “Християнската мистерия”)

Школите за адепти в миналото и мистериите на Духа, Сина и Отца

Движението за духовна наука не е нещо, което е дошло в нашето време чрез произволен акт на отделен човек, на този или онзи, на едно или друго общество. То е свързано с цялостната еволюция на човечеството и като такова трябва да се разглежда като един от най-важните културни импулси. Ако искаме да намерим пътя към  тази мисия на движението за духовна наука, трябва да се пренесем в миналото и бъдещето на човечеството. Точно както отделните човеци са претърпели развитие, откакто за първи път са слезли като индивидуални души от утробата на Божеството, така и цялото човечество е претърпяло развитие.

Погледнете за момент разликите, промените и развитията, които могат да се наблюдават на земната повърхност през хилядолетията – как коренно се е променило всичко! Това, което сме свикнали да наричаме „човечество“, е само резултат от т. нар. пета коренна раса. Тя е предшествана от друго човечество, четвъртата коренна раса, чийто континент Атлантида би трябвало да си представим приблизително между днешна Европа и Америка. На тази Атлантида нашите предци са били със съвсем различен облик. Там е преобладавала съвсем различна култура. Древните атланти не са притежавали развит интелект и мислене, а са били надарени с фини сомнамбулски ясновидски способности. Логиката, комбинаторното мислене, науката и изкуството, каквито ги познаваме днес, не са съществували в древна Атлантида, защото начинът, по който хората са си представяли, мислели и чувствали, е бил съвсем различен. Хората тогава не са могли да съобразяват, изчисляват, броят или четат по начина, по който го правим днес. Но в тях са живеели определени сомнамбулски ясновидски духовни сили. Атлантът можел да разбира езика на природата, да разбира какво му говори Бог в плискането на вълните, в тътена на гръмотевиците, в шумоленето на гората, какво изразявали нежните аромати на цветята. Той разбирал този език на природата и бил в хармония с цялата природа. Тогава не е имало закони или юриспруденция, за да се разбират съседите. Не, атлантът излизал и слушал звуците на дърветата, вятъра, които му казвали какво да прави.

Във фолклора, който никога не е случаен или измислен, прекрасно се е запазил споменът за древна Атлантида или Нибелхайм, например в „Песен за Нибелунгите“. Думата „Нибел“ (съвр. нем. Nebel ‚мъгла’) или „Нифел“ подсказва, че Рейн и всички тези реки са водни остатъци от мъглите на древна Атлантида. А мъдростта, която е останала от нея, се загатва в образа на съкровище, скрито в тях. На този континент между Америка и Европа трябва да потърсим и школата на древните адепти, където пребивавали онези, които били подходящи да станат ученици на великите личности, които наричаме “Учители на мъдростта и хармонията на усещанията”.

Местоположението на тази школа за адепти, чийто разцвет съвпада с четвъртата подраса на древна Атлантида, трябва да търсим в средата на Атлантическия океан. Там учениците били обучавани по съвсем различен начин от днес. Със силата, която все още живеела в словото, можело да се постигне наистина мощно въздействие от един човек върху друг. Това, което все още живее сред народа днес, е финото чувство за вътрешната, духовна, окултна сила на думите. Сегашната сила на думите по никакъв начин не може да се сравни със силата от онези времена. Това е било нещо наистина огромно: самата дума събуждала сили в душата на ученика. Една днешна мантра вече не притежава силата от онези времена, когато думите не са били толкова пропити с мисъл. Когато тези думи въздействали, те събуждали душевните сили на ученика. Това може да се нарече човешко посвещение чрез езика на природата с огромно въздействие. Там се е говорил ясен език също и чрез изгаряне на субстанции, опушване с вещества като тамян и т.н.

Имало е много по-пряка връзка между душата на учителя и тази на ученика. А това, което е съществувало като писмени символи в адептската школа на древна Атлантида, са били образи на природни явления, които били рисувани с ръка във въздуха и въздействали, дори и по-късно, върху духа на тогавашното население. Те събуждали сили в душата.

По този начин всяка раса има своята задача в еволюцията на човечеството. Задачата на нашата, петата основна или коренна раса, е да добави към четирите члена на човешката природа това, което се нарича Манас, тоест да събуди разбирането чрез понятия и идеи. Всяка раса има своята задача: тази на атлантите е била развитието на Аза. Нашата, петата коренна раса, следатлантската епоха, има задачата да развие Манас, духа-себе.

С потъването на Атлантида обаче нейните постижения не са загинали. Вместо това, най-същественото от всичко, присъстващо в атлантската школа за адепти, било отнесено от малка група хора. Това малко ядро, водено от Ману, мигрирало в района на днешната пустиня Гоби. И тази малка група след това подготвила отражения на предишната култура и учения, но по-скоро в интелектуален смисъл. Това са били по-ранните духовни сили, превърнати в мисли и символи. Оттам, от този център, различните културни течения се разпространяват навън радиално като лъчи. Най-напред се появява чудната древна предведическа култура, която за първи път преобразува изливащата се мъдрост в мисли.

Втората от културите, произлизащи от древната школа на адептите, е древноперсийската култура. Третата е халдейско-вавилонската култура с чудната си звездна мъдрост и изумително жреческо знание. Четвъртата е гръцко-латинската култура с нейната лична окраска и накрая, петата, нашата собствена култура. Сега гледаме към бъдещите шеста и седма култура. С това очертах нашата задача в еволюцията на човечеството: да превърнем в мисъл, да свалим на физическия план всичко, което досега е съществувало като космическа мъдрост.

Когато древният атлант се вслушвал внимателно в полутоновете на звуците, които долавял, той чувал името на това, което разпознавал като божествено: Тао. В египетските мистерии този тон се е превеждал в мисъл, писменост и символи – в символа и книгите на Тао. Всичко, което е знание, писменост и мисъл, се е появило едва в следатлантската епоха. Преди това то никога не би било записано. Разбирането за него не би съществувало. Сега се намираме в средата на развитието към Манас (духа-себе). Нашата раса ще доведе както интелектуалната култура, така и егоизма до най-висока степен. Колкото и гротескно да звучи, можем да кажем:

Никога в света не е имало толкова много интелектуална сила и толкова малко вътрешна способност за виждане, както в наши дни. Мисълта е най-отдалечена от вътрешната същност на нещата, далеч от вътрешното, духовно виждане.

Когато атлантският жрец пишел знак във въздуха, въздействието се изразявало предимно във вътрешно душевно преживяване на ученика. В четвъртата, гръцко-римската епоха, личното излиза на преден план. В Древна Гърция се развива личното изкуство. В Рим откриваме личното в държавното регулиране и т.н. В наше време изживяваме егоизма, сухото личностно, сухата интелектуалност. Но нашата задача днес е да схванем окултното в Манас, в най-чистия елемент на мисълта. Схващането на духовното в този най-фин дестилат на мозъка е истинската мисия на нашето време. Да направим тази мисъл толкова мощна, че да притежава окултна сила - това е задачата, поставена пред нас, за да можем да изпълним ролята си за бъдещето. 

Древна Лемурия била унищожена от гигантски пожари, древна Атлантида от гигантски наводнения. Нашата култура също ще загине - във войната на всички срещу всички: това е, което ни очаква. Така нашата пета коренна раса ще загине от егоизма, доведен до най-крайна степен. В същото време обаче ще се формира малка група хора, които чрез силата на мисълта ще развият силата на Будхи, духа-живот, за да я пренесат със себе си в новата култура. Всичко плодотворно в устремения човек ще расте все повече, докато неговата личност се издигне толкова високо, че да достигне върха на свободата. В наше време всеки индивид ще трябва да намери в себе си един вид водещ дух в дълбините на душата си, Будхи, силата на духа-живот. Ако подхождахме към бъдещето по такъв начин, че да можем само да поемаме културните импулси, както в по-ранните времена, ще стигнем до разделение сред човечеството.

Какво имаме в настоящето? Всеки иска да бъде свой собствен господар: егоизмът, себичността са достигнали върха. Ще дойде време, когато няма да бъде признаван друг авторитет освен този, който хората свободно приемат, чиято сила се основава на свободно доверие. Мистериите, изградени върху силата на духа, се наричат мистерии на Духа. Тези, които ще бъдат изградени в бъдеще върху основата на доверието, върху силата на доверието, се наричат мистерии на Отца. С тях ще завършим нашата култура. Този нов импулс на силата на доверието трябва да дойде, иначе ще вървим към разделението, общия култ към себе си и към егоизма.

Във времената на мистериите на Духа, които са били изградени върху оправданата сила, авторитет и мощ на духа, е имало отделни велики мъдреци. Те притежавали мъдростта и само онзи, който издържал суровите изпитания, можел да бъде посветен от тях. Сега вървим към мистериите на Отца и трябва да работим все по-усърдно за това всеки индивид да стане мъдър. Ще помогне ли това срещу егоизма и разделението? - Да!

Защото само когато хората постигнат най-висша мъдрост, в която няма вариации, в която няма собствено мнение, няма лична гледна точка, а само едно виждане, те могат да стигнат до единство. Ако хората останат такива, каквито са обичайно с различните си гледни точки и т.н., те винаги ще са разделени. Най-висшата мъдрост обаче винаги поражда едно и също виждане у всички хора. Само истинската мъдрост обединява хората при най-голямата възможна свобода, без никаква принуда от страна на авторитети. Точно както членовете на Великото Бяло Братство са винаги в хармония помежду си и с човечеството, така и всички хора един ден ще станат едно цяло чрез тази мъдрост. Само тази мъдрост ще установи истинската идея за братство. Ето защо духовната наука няма друга задача, освен да води хората към тази идея, сега чрез разгръщането на духа-себе, а по-късно и на духа-живот. Да направи възможно освобождението на човека, истинското му помъдряване - това е великата цел на движението за духовна наука; да позволи на тази истина и мъдрост да се влеят в хората, това е неговата мисия.

Съвременното движение за духовна наука започна с най-фундаменталните учения. Много от важните неща бяха разкрити в годините след създаването на движението и още по-важни неща ще продължат да бъдат разкривани. Работата на движението за духовна наука следователно е постепенно да се излее мъдростта на Великото Бяло Братство, което произхожда от Атлантида. Такава работа винаги е била подготвяна в продължение на дълги периоди. Например, като подготовка за великото събитие - уникалната поява на Христос Исус - имаме цялата дейност на великите основатели на религиите. Духовната наука има за цел да бъде изпълнител на завещанието на християнството. И тя ще бъде такъв изпълнител. Когато мистериите на Отца бъдат изпълнени - тоест, когато развитието на Будхи във всеки индивид бъде завършено, тогава всеки ще открие своята най-дълбока същност, Атма, човека-дух в себе си. Появата на Христос Исус беше подготвена по този начин от поредицата основоположници на религии: Заратустра, Хермес, Мойсей, Орфей, Питагор. Всички техни учения преследваха една и съща цел: да влеят мъдростта в човечеството, но винаги във формата, най-подходяща за съответния народ. Следователно това, което Христос изнесе, в действителност не е ново. Новото в появяването и учението на Христос Исус се състои във факта, че Христос Исус имаше силата да оживи всичко, което преди това беше просто учение.

Чрез християнството на човечеството беше дадена силата, така че въпреки възможно най-голямата индивидуализация всички да могат да се обединят в доброволното признаване на авторитета на Христос Исус и че чрез вяра в Него, в Неговата поява, в Неговата божественост, хората да се обединят в братски съюз. Така между мистериите на Духа и тези на Отца стоят мистериите на Сина, чийто произход е школата на Свети Павел. За неин ръководител той определи Дионисий Ареопагит. При него тази школа е процъфтявала, защото Дионисий е преподавал тези мистерии по много специфичен начин, докато Павел е разпространявал учението екзотерично. 

Нека сега потърсим обяснение от друга гледна точка, за да разберем какво означава това, че идват мистериите на Отца. Учителите на древната атлантска школа за адепти все още не са били човешки същества, а същества, по-висши от хората. Те са били завършили еволюцията си на по-ранни планети. И те, дошлите от древни планетарни еволюции, са преподавали мистериите на Духа на малка група избраници. В мистериите на Сина самият Христос се е явявал като учител в специални случаи: следователно също е имало учител, който не е бил човек, а Бог. Само тези, които станат учители в мистериите на Отца, ще бъдат човеци. Такива хора, които са еволюирали по-бързо от останалата част на човечеството, тогава ще бъдат истинските Учители на мъдростта и хармонията. Те ще се наричат Отци. Така в мистериите на Отца ръководството на човечеството ще премине от същества, слезли от други светове, в ръцете на самото човечество. Това е важният момент. 

Да подготви хората да формират основна група за тази цел, да ги подготви за споделена мъдрост, за авторитет, изграден единствено върху доверие, и да развие това разбиране първоначално в рамките на малко ядро от човечеството – това е задачата на духовната наука. Развитието на материалната култура достигна своя зенит през XIX век. Ето защо в това време в света навлезе духовната наука. С нея се създава – и съществува – контраимпулсът на материализма, контраимпулсът към духовността. Духовната наука не е нищо ново, нито пък движението за духовна наука; те са просто продължение на това, което вече е съществувало. Материализмът и егоизмът водят до разделение на човечеството; индивидът гледа само собствените си интереси. Мъдростта трябва да обедини отново така разделените хора. В пълна свобода, без никаква принуда, хората ще се обединят в мъдростта. Това е задачата на движението за духовна наука в наше време. Трябва да сме наясно, че е нужно да придобием мъдрост за конкретни неща. Всички знаем примера с печката, чиято задача е да затопля стаята. Ако обясним на печката с най-красноречиви думи нейната задача и я помолим да затопли стаята, тя няма да го направи. Само когато я запалим, тя ще може да изпълни задачата си. По този начин всички приказки за братство и милосърдие имат малка стойност, само знанието ни доближава до целта. За всеки отделен човек и за човечеството като цяло пътят към мъдростта, към братството, може да бъде постигнат само чрез знанието.

Проследихме този път през три вида мистерии. Духовната наука трябва да доведе до това едно малко ядро от човечеството да разбере казаното, за да се събуди това разбиране масово по време на шестата раса. Това е задачата, която духовната наука трябва да изпълни. Малка част от петата коренна раса ще измине предварително това развитие; тя ще одухотвори Манас, ще разгърне духа-себе. По-голямата част обаче ще достигне върха на егоизма. Това ядро от хора, което ще развие духа-себе, ще бъде семето на шестата коренна раса и най-напредналите членове на това ядро, произлезлите от човечеството учители, както ги наричаме, ще водят тогава човечеството. Към тази цел се стреми движението за духовно познание.

Честит национален празник! Тази статия на Детлеф Йена, публикувана в “Дас Блетхен” на 23.5.2022 разкрива по-малко известни подробности около Берлинския конгрес (на който по съдбовен начин се решава съдбата на България) и последвалото влошаване на руско-германските отношения.

Руско-турската война от 1877/78 г. завършва победоносно за царя в Санкт Петербург: Османската империя е принудена да подпише сурови условия в Санстефанския договор. Сърбия, Черна гора и Румъния получават разширение чрез отстъпка на турски територии; България включва Източна Румелия и Македония, за да образува Велико Българско княжество. Така за Русия се отваря свободен достъп до Средиземно море. В резултат на това Великобритания и Австро-Унгария протестират остро срещу подновеното разширение на руското влияние. Когато британските военноморски сили навлизат в Мраморно море и военната конфронтация с Русия изглежда неизбежна, австро-унгарският външен министър Дюла Андраши предлага мирен конгрес, за да се уредят всички спорни въпроси. След намесата на Бисмарк великите сили се съгласяват да изберат Берлин за място на провеждането му, тъй като Германската империя не преследва преки геополитически интереси на Балканите.

На 13 юни 1878 г. Бисмарк открива Берлинския конгрес. По двама водещи политици от големите европейски сили и от Турция пътуват до Берлин, включително Андраши; Бенджамин Дизраели за Великобритания, Александър Горчаков и Петър Шувалов за Русия, Уилям Хенри Уодингтън за Франция и Александър Каратеодори и Мехмед Али за Турция. Италия е представена от двама пълномощници. Германската делегация включва Бисмарк, държавния секретар в Министерството на външните работи Бернхард Ернст фон Бюлов и Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст. Всички те са важни политически фигури и проницателни дипломати.

Резултатът от дългите и търпеливи преговори е Берлинският договор, подписан на 13 юли 1878 г., който ревизира Санстефанския договор в ущърб на Русия. „Велика България“ е разделена на Княжество България, което, макар и автономно, формално остава под османска власт; Източна Румелия; и османска Македония. Независимостта на Румъния, Сърбия и Черна гора е призната. Австро-Унгария, въпреки турските протести, получава правото да окупира Босна и Херцеговина, за да противодейства на нарастващата мощ на Русия на Балканите. Русия е смятана за големия губещ.

Германският канцлер Бисмарк си изгражда не само в Лондон трайна репутация като надежден експерт по външна политика и проницателен дипломат. Руският външен министър Горчаков и руската общественост обаче го оценяват по съвсем различен начин.

Княз Александър Михайлович Горчаков (1798-1883), произхождащ от ярославските князе, наследници на Рюрик

След конгреса славянофилската преса в Русия започва шумна кампания, обвинявайки Бисмарк, че е измамил руския външен министър. Прусия е извършила държавна измяна и трябва да помни, че неутралитетът на Русия през 1870/71 г. е позволил победата на Германия срещу Франция. Горчаков е осмиван от същите вестници като малодушен страхливец, задето се е подчинил на Бисмарк.

Всъщност от Берлинският конгрес започва влошаване на германо-руските отношения. Славянофилската преса в Русия обаче не е единствената виновна. Бисмарк обвинява Русия в неблагодарност, с което разгневява император Александър II, който, подобно на Горчаков, признава само със саркастична подигравка действията на Бисмарк като „честен посредник“ на Берлинския конгрес. 

Но цялата афера има и друго измерение. Втората причина за влошаващите се отношения на двете страни се крие в световната селскостопанска криза. Германия преди това е поемала приблизително 30 процента от руския износ на зърно. Пруските юнкери и големите земевладелци настояват за затваряне на германския вътрешен пазар за руски селскостопански внос. През януари 1879 г. Бисмарк въвежда карантинни мерки срещу вноса на руски добитък, като по този начин ефективно спира вноса на месо. Бисмарк използва като претекст чумата, която бушува в Астраханската губерния през 1879 г. Износът на селскостопански продукти е жизнената сила на руските земевладелци. Те лесно успяват да убедят славянофилската преса да направи връзка между антируската позиция на Бисмарк на Берлинския конгрес и спирането на вноса на селскостопански продукти. Германските дипломати и бизнесмени търпят открита омраза от националистическото крило на руската преса.

И Бисмарк, и Горчаков губят самообладание. В съответните си медийни рупори те започват ожесточени кампании един срещу друг. Между двамата канцлери в германския и руския печат избухва смущаваща „вестникарска война“, която е безпрецедентна в Европа. Бисмарк и Горчаков се запознават и оценяват взаимно през 1850 г. като пратеници в германския бундестаг във Франкфурт. Те остават лични приятели в продължение на много години. Сега обаче Бисмарк се подграва, че Горчаков се отличава с пълна липса на политически умения. Освен това той допълва карантинните мерки с наказателни мита върху зърното, които довеждат до практически застой на руския износ на зърно.

Цар Александър II се стреми да сложи край на това позорно поведение и на 15 август 1879 г. пише т.нар. “писмо-шамар” до чичо си Вилхелм I. Императорът обвинява Бисмарк, че е пожертвал добрите отношения с Русия заради личната си вражда с Горчаков. Бисмарк, твърди той, иска да провокира международна криза в ущърб на Русия. Той трябвало да помни помощта на Русия през 1870/71 г. и да покаже по-голяма благодарност. “Без помощта на Русия нямаше да има обединена Германска империя през 1871 г.”, пише още в писмото. “Ако Бисмарк продължи тази политика, биха могли да настъпят катастрофални последици и за двете страни.” (Текстът на “писмото-шамар” е публикуван на френски език във “Великата политика на европейските кабинети“, том 3, страница 16). 

Вилхелм I лавира, не желаейки да губи обвързването си нито с Австро-Унгария, нито с Русия. Той предлага среща през септември 1879 г. Срещата се провежда на 3-4 септември. По молба на Вилхелм Александър обявява писмото за ненаписано, извинява се на германския император за грубия тон и заставя славянофилската преса да замълчи. Така боговете постигат мирно споразумение, без да променят Берлинския договор.

Отношенията между противниците обаче далеч не стават хармонични: Горчаков е стар и иска мир. Още на Берлинския конгрес той заявява: “Не искам да угасна като тлееща лампа. Искам да заляза като звезда.“ Но Бисмарк продължава да разпалва напрежението. Противно на волята на императора си, той прокарва съюзнически договор с Австро-Унгария, насочен срещу Русия и Франция. Този договор е сключен в началото на октомври 1879 г. Но резултатът остава потискащ!

“Писмото-шамар“ по същество символизирало провала на външнополитическата концепция на Бисмарк за поддържане на политическия баланс в Европа чрез тактически мотивирано сближаване с Русия. Дори договорът за презастраховане от 1887 г. не променя нищо. Това постоянно балансиране между война и мир представлява просто една леснозапалима сламена барикада по пътя към „великата катастрофа“ на ХХ век.

Да се върнем на основната ни тема - намесата на азуричните същества през ХХ век. Виждате ли, предпоставката да упражняват те своето влияние върху човечеството по този начин е фактът, че съзнателната душа е развита до известна степен. Ние обаче живеем едва от около 600 години, от 1413 г.,в епохата, в която човекът трябва да развие своята съзнателна душа. Ние сме завършили само една трета от тази епоха. И едва сега, през ХХ век, е достигнато онова ниво на развитие на съзнателната душа, при което азуричните същества могат да започнат да действат по описания начин. Разбира се, и преди е имало отделни хора като предшественици, но днес това става все по-широко разпространено.

Нека сега разгледаме историята на ХХ век и нашето настояще от гледна точка на азуричните сили, които отскоро са се намесили в развитието. Знаем, че в духовен план 1998 г. представлява един вид кулминация в нашия век, където голяма част от това, което е действало в историята на ХХ век, достига своята връхна точка, както пророчески се изразява Рудолф Щайнер. Бих казал дори, че много неща влизат в засилващ се резонанс. Защото не бива да гледаме на тази 1998 година статично, неподвижно и изолирано, а динамично, като на кулминация на динамичен процес. Кулминацията обаче не трябва да се разбира като преодоляване на връх, при което достгналото своя връх впоследствие отшумява. По-скоро тя трябва да се разбира като точката, в която е достигната най-голямата ударна сила. И дори ако ударната сила внезапно спре в тази кулминационна точка, един железопътен вагон, приведен в движение – ако приемем това като образ – ще продължи да се движи дълго време. А резонансът означава, че действа не само една сила, а няколко, които сега, точно сега, се наслагват по такъв начин, че взаимно се усилват. Нека споменем най-важните от тези ударни сили, дали облика на ХХ век:

• 666-годишният ритъм на влиянието на Слънчевия демон (1998 е 3 пъти по 666 г. от раждането на Христос)

• Апокалиптичният звяр, който се издигна от бездната през 1933 г.  (завземането на властта в Германия от нацистите с всичките последици от него).

• Краят на Кали Юга, тъмната епоха, през 1899 г. и началото на нова, светла епоха. (Популярният окултизъм днес говори за Епохата на Водолея.)

• Началото на Михаиловата епоха през 1879 г.

• Падането на духовете на тъмнината от космоса на Земята, от 40-те години на XIX век.

• Фактът, че човечеството като цяло „преминава прага на духовния свят“, както го формулира Рудолф Щайнер.

 • Предстоящото физическо въплъщение на Ариман през първата третина на XXI век.

• Инкорпорацията на луциферичния Антихрист през същия период, вероятно едновременно. (Забележка по този въпрос: преди 14 години изнесох лекция в клона на АО върху различните антихристиянски аспекти, озаглавена „Антихристът и антихристиянските импулси“. Тя обобщава най-важните указания на Рудолф Щайнер. По молба на много членове тази лекция беше размножена като ръкопис. Копие се намира в библиотеката на клона и може да бъде заето оттам.)

А като последна ударна сила трябва да споменем активирането на азуричните същества.

Пълното слънчево затъмнение от 11-ти август 1999 г. с неговата зона на пълнота над Европа изглежда почти симптоматично в този контекст. Нострадамус още през 1558 г. го е посочил като кулминационна, всъщност повратна точка в човешката история, разделяща я на преди и след. Рудолф Щайнер също говори за ХХ век като за повратна точка и описва Коледната конференция от 1923/24 г. като началото на тази повратна точка в историята, като „начало на мировия поврат на времената“. Тогава какъв е отличителният белег на този ХХ век, така да се каже, между Коледната конференция и пълното слънчево затъмнение? Това е атаката срещу Аза на човека, тоест срещу това, което свързва човека с Христос. Затова ХХ век носи напълно антихристиянски характер.

Миналия юни изнесох лекция, основаваща се на изложеното от Рудолф Щайнер, която беше озаглавена: „Хора без Аз, хора без човешки Аз“. В нея се констатира, че днес по света има голям брой човешки същества, които първоначално ни изглеждат като обикновени хора, в които обаче не е въплътена човешка индивидуалност. На мястото на човешката индивидуалност се появяват елементарни същества, демонични същества, зли същества. А сред тях може да има също и азурични същества. В този случай обаче те са марионетки на духовността на Слънчевия демон Сорат.

Следователно в историческите събития и социалния контекст на ХХ век откриваме взаимодействие между такива псевдохора без човешки Аз и хора, които повече или по-малко се поддават на азурично влияние. Защото между другото всички ние сме под това влияние; това е симптом на нашето време, който ще продължи да оказва влияние върху бъдещето. Ето няколко илюстрации: 

• Болшевишката революция от 1917/18 г. и нейното продължение в сталинизма. Милиони невинни хора бяха брутално избити. Имаше пълна липса на свобода, потискане на Аза.

• Нацисткият райх в Германия от 1933 до 1945 г., който потопи целия свят във война, чиято движеща сила е разрушението и унищожението. Помислете за концентрационните лагери, Холокоста, систематичното изтребване на евреите в Европа с азурична жестокост. Празнуваха се оргии на похотлива жестокост. Човек се въздържа дори да дава примери за това как мъченията и изтезанията са били извършвани с удоволствие; беше твърде ужасно, кошмарно.

И все пак азуричният импулс продължава да действа: спомнете си Афганистан, тероризирането на населението от талибанските милиции, където например на хора се режатръцете в името на Бога,  защото са откраднали ябълка в момент на нужда, или жени са бити по улиците, защото са се разхождали с непокрита глава. Подобни неща откриваме в Иран. Или помислете за Алжир, където без причина ежедневно се прерязват гърлата на деца, жени и възрастни хора. Помислете за зверствата във вътрешността на Африка, например в Руанда, Бурунди и редица други страни. Взаимното избиване на десетки хиляди хуту и тутси. Помислете за текущите събития на Балканите, в бивша Югославия и понастоящем в провинция Косово. Оргиите с изнасилвания и масовите убийства. Помислете за Мексико (Чиапас). Във всичко това се разкрива влиянието на азурите: зло, извършвано с удоволствие. Но това влияние е очевидно и в по-малък мащаб: например в насилието в училищните дворове, тормоза на работното място, в сексуалния тормоз и широко разпространения психологически терор (според медийни съобщения, при него миналата година има увеличение с 400%). [Напомняме, че тази лекция е изнесена през 1998 г. Колко още би трябвало да се изброява днес!]

Това е атака срещу човешкия Аз; той трябва да бъде потиснат, отслабен, унижен и елиминиран. Това обаче не изисква непременно войни, водени с оръжия и терористични актове; войната може да се води и икономически, финансово и социално, за да се постигне власт над другите. Например, съвсем очевидно е, че САЩ се стремят към световно господство чрез икономически средства. Те си присвояват функция на глобална полиция и се опитват да наложат законите си по целия свят. Те вече са въвлекли Европа в своята орбита.

Какво действа тук? Азуричен импулс, насочен срещу Аза. Може би си спомняте как в лекцията си миналия юни посочих, че мозъкът зад тази цел са (или могат да бъдат) хора без човешки Аз.Те се организират в тайни общества, религиозни секти и определени глобално ориентирани, дори криминални кръгове. Да вземем един пример: глобалната икономика, която въпреки всички твърдения за противното прави хората несвободни, доведе до това Швеция да унищожи стотици тонове краставици през 1997 г. Те не можеха да бъдат изнесени, защото не отговаряха на международните стандарти, тъй като радиусът им на кривина беше твърде голям. Или наскоро протестиращите производители на маслини в Испания, чиито препитание се отнема от подобни регулации, защото други искат – по закон - да се възползват от този икономически фактор (псевдо-законност). 

Подобно поведение ние свързваме с начин на мислене, който наричаме американизъм. Мащабни сливания на индустрии и финансови институции, масови съкращения, безскрупулен егоизъм навсякъде. Като оправдание те цитират практически ограничения, където по-скоро би трябвало да говорят за обсесии. Посочихме, че северноамериканският народен дух не е правомерен архангел, а архай, изостанал на архангелската степен, тоест абнормен архангел. И тъй като този абнормен архангел принадлежи към еволюционната линия на архаите, той – за разлика от нормалните народни духове – може да влияе дори върху физиката на хората. По този начин той проправя пътя за изостаналите с три нива азурични същества, с които е сроден. И виждаме как едно зло поражда друго. Бих искал да прочета един цитат на Рудолф Щайнер по тази тема:           

„И един икономически живот като англо-американския, който е трябвало да завърши със световно господство, ако не благоволи да се проникне от независимия духовен живот и независимия политически живот, ще доведе до третата от бездните на човешкия живот, до третата от тези три бездни. Първата бездна е лъжата, деградацията на човечеството отАриман. Втората е егоизмът, деградацията на човечеството от Луцифер. Третата е болест и смърт във физическия свят, а в културния свят – болест и смърт на културата.“

Англо-американският свят може да постигне световно господство, но без троичното социално устройство с това световно господство той ще излее смърт и болест на културата върху света, защото те са точно толкова дар на азурите, колкото лъжата е дар на Ариман, колкотоегоизмът е дар на Луцифер. И така третото, достойно да съпътства останалите, е дар на азуричните сили!” (СС 194, лекция от 15.12.1919 г.) 

И в допълнение към това една по-ранна забележка:

„Който изповядва чисто материалистически принципи, може да бъде сигурен, че има нещо в природата си, което произлиза от тези азури.“ (СС 93, лекция от 23.5.1904 г.)

Е, американизацията на нашата култура, на нашата цивилизация, може да се наблюдава ежедневно. Ключови думи: популярна музика, облекло, хранене, образование, език. Езикът, в частност, е чувствителен индикатор. Няма нужда да давам примери. Общата характеристика е уеднаквяването на масите. И често се създава впечатлението, че хората ентусиазирано се подчиняват на тези предписани форми, поведения и т.н. Това е атака срещу човешкия Аз. Навсякъде, където духовният живот е воден към подчинение, се сблъскваме с влиянието на противоборстващите сили, атаката срещу Аза. Не само в исляма и всякакви други религиозни движения, но и в християнските общности. Например, в стремежа към политическо влияние, както може да се наблюдава в римокатолицизма. Неговите догматични предписания относно поведението и начина на живот и вярванията на неговите членове са повлияни от такива същества. Неслучайно Рудолф Щайнер зявявява в една от лекциите си: „Римокатолическата църква е най-изтънчената маска на противоборстващите сили.“

Това прави разбираеми публичните аудиенции на президента Клинтън при папата: САЩ ще доминират в икономическия живот, а католическата църква - в духовния живот. Наред с американското знаме като знаме на Европа  е поставена короната от звезди, символизираща Дева Мария. Европа след САЩ и католическата църква.

Всичко това, което сега накратко, макар и много непълно очертах тук в тесен кръг, може да ни отвори очите за новата намеса на азуричните сили. Рудолф Щайнер казва:

• “Азурите ще развият злото с далеч по-интензивна сила от ариманичните и луциферичните сили.” (СС 107, лекция от 22.3.1909)

• “Всичко лошо черпи силата си от тези (азурични) духове.” (СС 99, лекция от 2.6.1907)

Стигаме до най-важния въпрос: какви последици има дейността на азурите за хората? И как те могат да му се противопоставят? – Нека да чуем Рудолф Щайнер:

“Злото, което луциферичните духове донесоха на човечеството заедно с благословията на свободата, те ще отхвърлят напълно в хода на земното съществуване. Злото, донесено от ариманичните духове, може да бъде отхвърлено по силата на кармичния закон. Но злото, донесено от азуричните сили, не може да бъде изкупено по такъв начин. Докато добрите духове дадоха на човечеството болка и страдание, болести и смърт, за да може то да се развива нагоре въпреки възможността за зло, докато добрите духове дадоха на човечеството възможността на кармата срещу ариманичните сили, за изравяне на грешките, това няма да бъде толкова лесно с азуричните духове в хода на земното съществуване. Защото тези азурични духове ще направят така, че това, което са завладели – а то наистина е най-дълбокото вътрешно същество на човека, съзнателната душа с Аза – Аза да се обедини с чувствеността на Земята. Ще бъдат откъсвани парче след парче от Аза и в степента, в която азуричните духове се вкореняват в съзнателната душа, в същата степен човекът ще трябва да остави части от своето съществуване на Земята. Това, което е станало жертва на азуричните сили, ще бъде безвъзвратно загубено. Не че целият човек трябва да стане тяхна жертва, но парчета от човешкия дух ще бъдат отрязани от азуричните сили. Тези азурични сили се проявяват в нашата епоха чрез духа, който царува в нея и който бихме могли да наречем дух на живот само в чувственост и забравяне на всички реални духовни същества и духовни светове.” (СС 107, лекция от 22.3.1909)

Атакуван е човешкият Аз. Откъсват се парчета от него и това, което се откъсва по този начин, се губи безвъзвратно. Срещал съм хора, които с голям страх разбират това като откъсване на парчета от вечната индивидуалност на човека, което в крайни случаи води до разпадането на тази същност. Аз разбирам това по различен начин, защото човешката индивидуалност е създадена за вечността. Тук се има предвид недуховната индивидуалност, висшия Аз, а според мен земния, нисшия, личния аз. Във всяко въплъщение ние развиваме личен аз, подходящ за това въплъщение, например съзнанието, че сме Фриц Мюлер или Ема Майер. Този личен аз се развива на основата на физическото тяло. Той е изцяло оформен, определен, получил своя облик от физическото тяло. Но в това физическо тяло, както показахме, действат азуричнитесъщества. И от петата следатлантска културна епоха насам това придобива ново значение. Защото едновременно човекът развива своята съзнателна душа. Тя представлява трансформация на физическото тяло, точно както разсъдъчната душа е трансформация на етерното тяло, а сетивната душа е трансформация на сетивното тяло.

Това обаче означава, че азуричните същества имат достъп до съзнателната душа. Но развитието и оформянето на личния аз се случва сега – за първи път в историята на еволюцията – в рамките насъзнателната душа. И това в същото време води до полагане основата на духа-себе. Личният аз за първи път получава напълно различен характер от преди. И от този личен аз се откъсват парчета, които сабезвъзвратно изгубени. Защо са безвъзвратно изгубени? Какво е нашият личен аз, погледнат от по-висока перспектива? Той представлява и включва придобитото от този земен живот. Това е плодът на тозиконкретен земен живот. И тази лична придобивка трябва да бъда обработена в следсмъртното съществуване до следващото раждане и да се интегрира в индивидуалното себе. Ако бъдат изтръгнатипарчета от личния аз, придобитото от този земен живот ще бъде откраднато от нас. То ще ни липсва в бъдеще. В резултат на това, разбира се, висшето себе, индивидуалният Аз, търпи загуба. А защо тези парчета са безвъзвратно изгубени? Ами защото личният аз, за който става въпрос в кармично отношение, си е формирал и развил едно съвсем определено физическо тяло. То е уникално. За да възстановим точно претърпените загуби, трябва да можем да повторим този живот при абсолютно същите условия. А това е невъзможно, дори в клонирано тяло. Нашият личен аз се развива въз основа на физическото тяло или дори при неговата съпротива, в идеалния случай правомерно, по подреден начин, т.е. в съответствие с кармата. Ако този процес бъде повлиян, нарушен от действието на азурите, настъпва увреждане, неправилно развитие на аза. А как се уврежда той от азуричните сили? Току-що го казахме: поради живот с ексцесии, поради порочност, жестокости и т.н., които са желани от човека, живеещ по този начин.

Ето няколко думи от Рудолф Щайнер по въпроса:

“Навсякъде, където се проявяват необузданост, разврат, е налице материя, в която мощни азурични сили изливат в света рафиниран интелектуализъм… Черният маг черпи най-мощните сили, които да му служат, именно от блатото на чувствеността. Сексуалните ритуали съществуват, за да въвличат в тези кръгове.” (СС 93а, лекция от 17.10.1905)

     
Нашумелият сексуален престъпник и "инвеститор" Джефри Епстийн в компанията на деца и странна кукла, висяща на въже в апартамента му

Сексуалността е именно един от каналите, чрез които атакуват азурите. А сексуалността е в края на краищата централната тема на съвременното общество. От социалните науки до психологията, от рекламата до изкуството, от развлеченията до образованието, навсякъде, открито или скрито, тя стои в центъра и се смята за един от най-важните елементи на самоутвърждаването и самореализацията. Всъщност мнозина вече дори не са в състояние да разглеждат срещата между мъжа и жената от друга гледна точка освен от тази на сексуалността – ето го влиянието на азуричните същества. Ето какво казва Рудолф Щайнер по този въпрос:

“Най-лошото нещо, което се прави днес, е смесването на любовта и сексуалността. Това е най-лошият израз на материализма, най-дяволското нещо на нашето време... Сексуалността е нещо, което няма абсолютно нищо общо с чистата, изначална любов. Науката е довела това до срамни размери, като е създала цяла литература, занимаваща се със свързването на тези две неща, които изобщо не са свързани.” (СС 143, лекция от 8.5.1912)

Сексуалността със сигурност има своето място. Но днес тя е станала безазова, самоцелна и антисоциална. Само помислете за нарастващия брой изнасилвания, дори на улицата. Или за сексуалното насилие над деца. Всяко четвърто момиче и едно от девет момчета в Швейцария са сексуално малтретирани. И вече е неоспорим факт, че тези деца страдат от нарушено личностно развитие. Има значителен обем сериозна литература по тази тема. Бих искал да спомена само една книга на холандската авторка Лиз Бейндорп: „Моите 147 личности“. Тя е пример за разстройството на множествената личност като следствие от сексуално насилие в детството и юношеството. Уврежда се както Азът на извършителя, така и този на жертвата.

Този азуричен аспект включва и всички видове сексуални перверзии, за които човек може да получи представа дори само като чете какви обяви има във вестниците. Стига се и до содомия, както наскоропрочетохме в „Беобахтер“. Не липсват и интелектуални опити да се оправдаят подобни неща и да се изкарат социално приемливи, да се легализират, дори да се институционализират.

Ще цитирам по-нататък:

“Може да се каже, че днес е само теория това, че азуричните сили съблазняват човека. Днес те често го заблуждават да вярва, че неговият Аз е продукт на чисто физическия свят. Днес те го съблазняват в един вид теоретичен материализъм. Но в по-нататъшния ход на събитията – и това все повече се предвещава от дивите страсти на чувствеността, които все повече се спускат към Земята – те ще замъглят погледа на човека за духовните същества и духовните сили. Човекът няма да знае нищо и няма да иска да знае нищо за духовния свят. Той все повече не само ще преподава, че най-висшите морални идеали на човечеството са просто висши проявления на животинските инстинкти, не само че човешката мисъл е просто трансформация на това, което притежава и животното, не само че човекът е свързан с животното освен по форма, но по самата си същност произлиза от него – не, той ще приеме този възглед сериозно и ще живее всъответствие с него.

Днес още никой не живее според принципа, че човекът в същността си произлиза от животното. Но този мироглед неизбежно ще дойде и ще доведе до това хората, живеещи с този мироглед, също да живеят като животни, потъвайки в обикновени животински инстинкти и страсти. И в голяма част от това, което не е необходимо да се характеризира по-подробно тук, което сега се проявява особено в местата на големите градове като диви оргии на безсмислена чувственост, ние вече виждаме гротескното адско сияние на онези духове, които наричаме азурични.” (СС 107, лекция от 22.3.1909)

В тези откъси намираме отражение на нашата съвременна култура. Това, което Рудолф Щайнер е предвиждал за бъдещето през 1909 г., в началото на ХХ век, до голяма степен се е превърнало в реалност в края на века. И то е нещо, което няма да намалява, а по-скоро ще се увеличава. Това, което описваме с ключовите думи материализъм, атеизъм, сексизъм, ще продължи да се увеличава и ще се запази за известно време. Защото влиянието на азуричните същества е още в началото си.

Всяка крачка напред към доброто, към което всички се стремим, прави възможна съответнатакрачка напред към злото. Това е съдбата на човечеството и необходимо условие, за да може то да достигне своята божествена цел. Всички ние сме изложени на изкушенията на злото и следователно всички сме способни на зло. Никой не може да бъде обвинен, ако в него се надигнат луциферични желания, ариманична омраза и лъжа или азурична чувственост. Неговата отговорност започва с това как той ще реагира на тези изкушения, как ще се справи с тях. Злото не е окончателна присъда; ние не сме му подвластни, а просто сме изложени на него. Докато съществата, ръководещи човечеството са предприели, така да се каже, мерки срещу злото, като болката и страданието, болестите и смъртта и подчинението на закона на кармата, ние също имаме способността лично, от най-дълбокото си същество, да противодействаме на злото с добро и да преодолеем силите на злото в нас. 

• Луцифер ще победим с моралността. Има се предвид не обичайната моралност, а по-скоро такава, коятопроизтича от азовата сила на човека.

• Ариман ще преодолеем със здрав разум, истина и правдивост.

• Азуричното влияние ще преодолеем с истинска човечност и доброта, състрадание и любов.

Споменахме също и една четвърта зла сила, тази на Слънчевия демон Сорат. Слънчевият демон е главниятрежисьор на злото. На него служи Ариман, който ръководи ариманичните и азуричните сили. Можем да наречем Слънчевия демон, който, както се опитахме да покажем, е подтикнал засилването на злото през ХХ век до най-мощната му ударна сила, главния противник на Христос. Той иска да попречи на хората да постигнат целта си да станат духове на свободата и любовта, така че когато Земята прекрачи в своето планетарно въплъщение към Бъдещия Юпитер, те да не могат да направят тази крачка и да изостанат в развитието си. С други думи, неговото зло действие не е предназначено само да поквари астралното тяло на човека, етерното тяло и разсъдъчната душа, физическото тяло и съзнателната душа, както и личния аз; действието му е насочено към висшето себе, духа-себе, същностния индивидуален Аз. Следователно намесата на азуричните сили под ръководството на Ариман и под инспирациите на Слънчевиядемон, представлява сериозна опасност за бъдещето. Но ние можем лично да противодействаме и на нея:

• когато победим Луцифер с моралност, когато преодолеем Ариман с истина и правдивост, азуричните сили - с истинска човечност и доброта, а Слънчевия демон - с това, че можем с право да кажем: „Не аз, а Христос в мен.”
("Anthroposophie und Zeitgeschehen", бр. 105/ февр. 2026)

Доклад на Гюнтер Цвален (1930-1916), изнесен пред клона на Антропосфското общество в Базел през 1998г. – ключовата година на третия Соратов импулс (Пропуснато е несъщественото въведение в темата)

Въпреки всички резерви, които човек може да има относно повтарящата се тема за „злото“, е важно, правилно и необходимо да се занимаваме със злото на интелектуално ниво. Първо, няма момент в живота ни, в който да не се сблъскваме с т. нар. зло; и второ, културно-историческа, а може да се каже иеволюционна задача на нашето време, на петата следатлантска културна епоха, етапа на развитието на съзнателнита душа, е именно да разберем природата, действието и целта на злото и да направим тези прозрения плодотворни за нашия живот, развитие и служба за човечеството. 

Ако искаме да разберем действието на азуричните сили, първо трябва да знаем какво представляват те. Трябва да знаем как и защо тяхното действие се различава от това на луциферичните и ариманичните сили, с които вече сме запознати. За да направим това, трябва да си припомним някои фундаментални прозрения на духовната наука.

                                                              Таблица 1

              Съкращения

             ФТ  Физическо тяло 
             ЕТ   Етерно тяло
             СТ   Сетивно тяло
             АТ   Астрално тяло
             СД   Сетивна душа
             РД   Разсъдъчна душа 
             СД   Съзнателна душа
             ДС   Дух-себе
             ДЖ  Дух-живот
             ЧД   Човек-дух
             СД   Свети дух

Тази таблица показва пътя на развитие на човечеството и йерархичните същества, които са над човека, но са най-тясно свързани с него: ангели, архангели, архаи и елохими (ексусиаи). От всички тези същества в момента човекът правомерно изминава своята човешка степен, тоест превръща се в индивидуално същество, надарено с Аз. Съществата над нас са завършили своята човешка степен в по-ранни планетарни превъплъщения на Земята: ангелите по времето на Старата Луна, архангелите по времето на Старото Слънце, архаите по времето на Стария Сатурн и елохимите в етапи на развитие, предшестващи Стария Сатурн. За да е по-пълна картината, трябва да отбележим, че ще има планетарни етапи на развитие, които ще последват земното състояние - Бъдещият Юпитер, Бъдещата Венера, Бъдещият Вулкан - и че има йерархични същества, които в своето развитие се намират много по-високо от елохимите: сили (динамис), господства (кириотетес), престоли, херувими и серафими. Над всички тях е божествената основа на света, божествената Троица.

Сега нека да разгледаме по-нататък следните групи: човеци, ангели, архангели, архаи и елохими. Те представляват пет различни еволюционни или поколенчески линии, чийто ред е отразен в таблица 1. Но обозначенията ‘човек, ангел, архангел, архай и елохим’ не са просто имена на съществата от тези пет еволюционни линии; по-скоро те са рангове, които по принцип могат да бъдат заети от същества от различни еволюционни линии.

Всички същества, които извършват своето азово развитие на Земята, работят върху човешката си степен. Тези, които работят върху своя дух-себе, са на ангелската степен и т. н. Това, което е показано схематично в таблица 1, представлява правомерното развитие на различните еволюционни линии. Досега обаче развитието не е протичало правомерно за всички същества. Има същества, които са изпреварили своето развитие – тук няма да ги обсъждаме - а има и такива, които изостават в развитието си. Именно за тях ще говорим. Защото именно такива изоставащи същества днес формират войнствата на т. нар. „зли“ сили и са най-тясно свързани с нас и с нашето развитие. Така например днес има същества от поколението на архангелите, които са само на ангелската степен. Има и същества от поколението на архаите, които също са само на ангелската степен. Това вече са три категории ангели: първо, правомерните ангели; второ, архангелите, които са изостанали с една степен; и трето, архаите, които са изостанали с две степени. Съществата могат да изостават на всички нива на развитие.

Втората таблица онагледява това чрез архаите:        

                                                      Таблица 2

Азовото развитие на днешните архаи се е извършило на Стария Сатурн. С напредването на еволюцията към Старото Слънце някои от тези архаи са развили правомерно своя дух-себе и са достигнали ангелската степен (+), докато други са останали на азовата, тоест човешката степен. С напредването на еволюцията към Старата Луна някои същества от двете групи са изостанали с една степен, докато други са напреднали с една степен. Следователно имаме: първо, правомерно развити същества на архангелска степен; второ, същества, които са изостанали с една степен на ангелското ниво; и трето, същества, които са изостанали с две нива на „човешката степен“.

Този процес се е повторил по време на еволюцията на днешната Земя. Някои същества са извършилиправомерно и тази стъпка (+ + +). Днес те формират множеството на правомерно развитите архаи (вж. табл. 2: архаи I). Всички същества, които са изостанали с една степен от Стария Сатурн (+ + -, + - + ,- + +), сега принадлежат към ранга на архангелите, които се различават според своя профил на развитие. Всички същества, които са изостанали с две степени от Стария Сатурн насам, сега принадлежат към ранга на ангелите, които отново се различават според своя профил на развитие. А друга една група от тези същества са изостанали от Стария Сатурн насам за трети път (- - -). Те все още работят върху своето азово развитие, върху човешката си степен.

Всички тези същества, чието развитие е изостанало в даден момент, сега се намират под влиянието на големите противоборстващи сили. От тях се формират войнствата на луциферичните, ариманичните и азуричните същества: представителите на злото. Съществата, които са изостанали с една степен, имат луциферичен характер (▲), съществата, които са изостанали с две степени, имат ариманичен характер (•), а съществата, които са изостанали с три степени, имат азуричен характер (*).

Можем да съставим напълно аналогични таблици за еволюционните линии на архангелите и ангелите (вж. табл. 3), като по този начин стигнем до най-разнообразни видове същества на ангелска, архангелска и човешка степен.
    

                                                      Таблица 3

Съществата, изостанали в развитието си, са днес на Земята онези, които причиняват т. нар. зло.Съществата на Земята, които се намират една степен по-назад от общото ниво, образуват войнството на луциферичните същества, наречени така на своя водач Луцифер. Те се набират предимно от поколението на ангелите. Съществата на Земята, които се намират две степени по-назад от общото ниво, образуват войнството на ариманичните същества, наречени така на своя водач Ариман. Те се набират предимно от поколението на архангелите. Съществата на Земята, които се намират три степени по-назад, образуват войнството на азуричните същества, чийто водач – според една бележка на Рудолф Щайнер – също е Ариман. Те се набират предимно от поколението на архаите.

И както може да се види от таблица 1,  поколението на архаите има специална връзка с физическото тяло на човека, защото е преминало през своята човешка степен едновременно с полагане основата на човешкото физическо тяло - на Стария Сатурн. Аналогично поколението на архангелите има специална връзка с етерното тяло, а поколението на ангелите има специална връзка със сетивното тяло на човека.

При такива условия ние навлязохме в земното състояние на нашата планета, в което не само хората, но и всички тези правомерно еволюирали същества, както и изостаналите, трябва да продължат своето развитие. И когато в Лемурийската епоха човешките същества, формирали се в духовния поток на еволюцията, след отделянето на Луната от Земята постепенно се въплъщават в телата, които също се билиразвили до съответното ниво в земния поток на еволюцията, те откриват, че луциферичните, ариманичните и азуричните същества вече са активни в тези тела и веднага попадат под тяхното влияние. 

А сега ще направим голям скок: В древноегипетската епоха (от 2907 до 747 г. пр. н. е.) човекът развива сетивната душа от сетивното тяло. Това означава, че луцферичното влияние сега се простира до сетивната душа, съотв. до астралното тяло, което се състои от единството на сетивното тяло и сетивната душа. В гръко-римската култура (от 747 г. пр.н.е. до 1413 г.сл.н.е.) човекът развива разсъдъчната душа от етерното тяло. Тоест, ариманичното влияние се простира до разсъдъчната душа. И след 1413 г., в сегашната пета следатлантска културна епоха, нашата задача е да развием съзнателната душа от силите на физическото тяло. Тоест, азуричното влияние се разпростира върху съзнателната душа и се проявява в нея.

Задачата на злото

Сега стигаме до нашето време. Но преди да се спрем на въпроса как тези същества действат в човека, трябва накратко да разгледаме смисъла на т.нар. зло, неговата цел.

Каква е целта на човечеството? Каква е целта, поставена от съществата-създатели, елохимите? Има пряка връзка между т.нар. зло и еволюционната цел на човечеството: Човекът е предназначен да еволюира до първото свободно същество. Но свободата е възможна само ако мога да избирам между две неща, ако мога да направя или да не направя нещо и ако аз съм този, който решава това. Свободата е възможна само ако мога да застана пред моя Създател и да кажа „не“. Тоест, ако развия независим, лично отговорен Аз. И за да се гарантира, че човечеството има тази възможност, всеки човешки индивид се сблъсква отново във всеки земен живот с действието на злите сили в своите физически и духовни членове. По този начин злото е свързано с това, което е най-ценно за човека: с неговия Аз, с развитието на Аза.

Но човекът трябва да еволюира не само до „дух на свободата“, а до “дух на свободата и любовта“. Импулсът на любовта е внесен в човечеството от едно божествено същество, което първоначално се е разкрило чрез йерархията на елохимите. Наричаме това същество ХРИСТОС.

По този начин сега имаме следните действащи лица, които дават облик на историята на ХХ век:

1. Човеците, които са предназначени да еволюират до “духове на свободата и любовта“. Те в момента развиват своята съзнателна душа и преживяват в нея своя Аз, своята личност. 

2. Правомерно, т.е. нормално развити ангели. Тяхната задача е да действат като лични духове-пазители на хората.

3. Абнормени ангели; те по същество формират войнството на луциферичните същества. 

4. Нормално развити архангели. Действат като народни духове, като водачи на отделните народи.

5. Абнормени архангели; по същество формират войнството на ариманичните същества.

6. Нормално развити архаи. Те действат като духове на епохата; тоест, отговарят за развитието на цяла епоха.

7. Абнормени архаи; по същество формират войнството на азуричните същества.

Защо Рудолф Щайнер нарича тези същества азурични?

“Азури” е санскритското име на онези същества, които в християнския езотеризъм се наричат с гръцката дума ἀρχαί (ед. ч. ἀρχή ). В ранните си лекции Рудолф Щайнер използва името азури, познато оттеософската терминология, също и за обикновените архаи. Следователно, когато Щайнер говори за азурични същества, не е задължително да има предвид онези зли архаи, изостанали с три степени, а просто същества от йерархията, съотв. от поколението на архаите. Той използва този термин както за обикновените архаи, така и за архаи, които са изостанали с една, две или три степени. И според мен неотчитането на това вече е довело до недоразумения. Често например се чува, че народният дух на северноамериканския народ, тоест на САЩ, е азурично същество, а не архангел. И ние веднага свързваме това с представата за такова зло същество от третата категория, което е три степени назад в своето развитие. Но това не е така. Народният дух на този северноамерикански народ не е нормален, а абнормен архангел, а именно същество от поколението на архаите, но с една степен назад в развитието си и следователно изостанало на архангелско ниво. Този абнормен архангел има съвсем различни възможности за действие от „нормалния“ архангел. Съществата от поколението на днешните архангели имат достъп до човека през етерното тяло, защото са изминали своята човешка степен някога на Старото Слънце, когато се е формирало етерното тяло на бъдещия човек. Същество от поколението на архаите, с човешка степен по времето на Стария Сатурн, когато са били заложени основите на физическото тяло на човека, дори и да е останало на архангелско ниво, може да действа включително до физическото тяло на човека. 

Тези същества могат да се намесят – не по формиращ или оформящ начин, както само същества от поколението на елохимите могат да правят това – но с динамично влияние. Тоест, те могат непосредствено през физическото устройство на човека да влияят върху него, да го подготвят и предразположат, например към по-голяма податливост на „зли“ сили от всякакъв вид. Разбирането на това, особено по отношение на северноамериканския народен дух, е от съществено значение, ако искаме да разберем историята на настоящето и близкото бъдеще.

Но нека да допълним нашия списък с действащите лица. Трябва да добавим към тях още: 

8. Нормалните елохими. Те са духовете на човечеството; тоест водачите, отговарящи за цялата земна степен на планетата. Елохимите създадоха нас хората; те са нашите божествени родители. Нашият индивидуален Аз е духовна субстанция на елохимите. Христос също работи чрез тях.

9. Но дори и по отношение на тези същества има, така да се каже, и един абнормен, „зъл“ аспект. Той действа в пряк контраст с положителното влияние на Христос: Това е Слънчевият демон, понякога наричан и Антихрист. Окултното му име е Сорат и то се извежда с помощта на кабалистична нумерология от апокалиптичното число 666.

С това списъкът на действащите лица е завършен. И така, през ХХ век ние си имаме работа с четирикратно „зло“:

1. Луциферично зло

2. Ариманично зло

3. Азурично зло

4. Злото на Слънчевия демон/Сорат.

Как действат злите сили?

А сега трябва да зададем въпроса: как действат тези зли сили? Как се проявява тяхното влияние върху човека? Правейки това, ще се фокусираме постепенно върху азуричните същества. Защото тези същества започнаха да действат в човечеството по напълно нов и непознат досега начин през ХХ век и това има последствия, които са безпрецедентни по своята тежест и сериозност.

Луциферичните същества действат в нашето астрално тяло, както и през него. Астралното тяло формира основата на нашите чувства. Следователно ние преживяваме луциферичните въздействия като водени от емоции. Луциферичните същества са изкусителите вътре в нас. Те генерират в нас желания, страсти, наклонности и жажда. Тласкат ни към фантазиране, екстаз, истерия. Те ни водят към егоизъм, към себично угаждане до точката на егоистично разтваряне, към отказ от самите нас. Култът към личността, както активният, така и пасивният, също принадлежат към тези влияния. Може да се каже, че себичното угаждане е запазената марка на Луцифер. Егоизъм, самодоволство, похот, наслаждение без оглед на другите хора, на околната среда. Луцифер иска да ни отведе към един чувствен душевно-духовен свят, далеч от Земята. Той ни съблазнява към бягство от реалността. 

Ариманичните същества работят в нашето етерно тяло и нашата разсъдъчна душа. Оттук те влияят на целия човек. Етерното тяло и разсъдъчната душа формират основата на нашето мислене. Следователно ние преживяваме ариманичната дейност като водена от мисълта. Тя се смесва със сетивното възприятие, или по-скоро с нашето боравене със сетивното възприятие. Ариман е духът на лъжата и заблудата. Той ни превръща в безчувствени еснафи със сух интелект. Под негово влияние човек става материалист, атеист. Разглежда и третира сеебе си като „най-високо еволюиралото животно“, принизявайки се до предмет, достока. И тук веднага виждате връзката с ХХ век, с нашето време, напр. съвременните икономически и финансови практики, съвременната претенция за научност. Отличителните белези на Ариман са студеният стремеж към мъдрост и липсата на съвест. Неговите три нечестиви заповеди са: 1. Правилно е това, което ми е от полза; 2. Средствата оправдават целта; 3. Не се оставяй да те хванат. 

Ариман е наречен в Новия завет “князът на този свят“. Рудолф Щайнер го нарича „незаконният княз на този свят“. За Ариман хората са полезни идиоти. Той иска да ги прикове чрез тяхното съзнание към Земята, към материята. Неговата цел е човекът да се оплете в земното, което би го лишило напълно от свободата му. Ариман проправя пътя за азуричните същества.

А какво правят тези азурични същества? Те работят във физическото ни тяло и в нашата съзнателна душа. Оттук те се опитват да повлияят на целия човек, точно както правят и другите зли сили по своя начин. Физическото тяло, а сега и съзнателната душа, формират основата на нашата воля. Следователно ние преживяваме азуричната дейност като водена от волята. Умишлената, напълно съзнателна, целенасочена воля за зло, волята да навредиш на ближния си, да му причиниш болка, да разрушаваш, да унищожаваш, като се наслаждаваш на това, е азурична дейност. Садизъм. Азуричните същества се стремят не само към съзнателното заплитане на човека в земното, но и към заплитането му в земната чувственост. И това ще има съвсем различни последици от луциферичното и ариманичното зло. 

Ние извършваме луциферично зло, така да се каже, с безразличие, небрежно, безразсъдно и егоистично. Ариманично зло - с измама и безсъвестно. Азуричното зло се върши умишлено, преднамерено, с удоволствие. И едното води до другото: в момента, в който призовем Луцифер, се появява и Ариман – а днес, през ХХ век го следват и азуричните същества. Техният импулс се равнява на огромно, безмерно усилване на ариманичното зло. И обратното: в момента, в който призовем Ариман и неговата свита, се появява и Луцифер.