Доклад на Гюнтер Цвален (1930-1916), изнесен пред клона на Антропосфското общество в Базел през 1998г. – ключовата година на третия Соратов импулс (Пропуснато е несъщественото въведение в темата)

Въпреки всички резерви, които човек може да има относно повтарящата се тема за „злото“, е важно, правилно и необходимо да се занимаваме със злото на интелектуално ниво. Първо, няма момент в живота ни, в който да не се сблъскваме с т. нар. зло; и второ, културно-историческа, а може да се каже иеволюционна задача на нашето време, на петата следатлантска културна епоха, етапа на развитието на съзнателнита душа, е именно да разберем природата, действието и целта на злото и да направим тези прозрения плодотворни за нашия живот, развитие и служба за човечеството. 

Ако искаме да разберем действието на азуричните сили, първо трябва да знаем какво представляват те. Трябва да знаем как и защо тяхното действие се различава от това на луциферичните и ариманичните сили, с които вече сме запознати. За да направим това, трябва да си припомним някои фундаментални прозрения на духовната наука.

                                                              Таблица 1

              Съкращения

             ФТ  Физическо тяло 
             ЕТ   Етерно тяло
             СТ   Сетивно тяло
             АТ   Астрално тяло
             СД   Сетивна душа
             РД   Разсъдъчна душа 
             СД   Съзнателна душа
             ДС   Дух-себе
             ДЖ  Дух-живот
             ЧД   Човек-дух
             СД   Свети дух

Тази таблица показва пътя на развитие на човечеството и йерархичните същества, които са над човека, но са най-тясно свързани с него: ангели, архангели, архаи и елохими (ексусиаи). От всички тези същества в момента човекът правомерно изминава своята човешка степен, тоест превръща се в индивидуално същество, надарено с Аз. Съществата над нас са завършили своята човешка степен в по-ранни планетарни превъплъщения на Земята: ангелите по времето на Старата Луна, архангелите по времето на Старото Слънце, архаите по времето на Стария Сатурн и елохимите в етапи на развитие, предшестващи Стария Сатурн. За да е по-пълна картината, трябва да отбележим, че ще има планетарни етапи на развитие, които ще последват земното състояние - Бъдещият Юпитер, Бъдещата Венера, Бъдещият Вулкан - и че има йерархични същества, които в своето развитие се намират много по-високо от елохимите: сили (динамис), господства (кириотетес), престоли, херувими и серафими. Над всички тях е божествената основа на света, божествената Троица.

Сега нека да разгледаме по-нататък следните групи: човеци, ангели, архангели, архаи и елохими. Те представляват пет различни еволюционни или поколенчески линии, чийто ред е отразен в таблица 1. Но обозначенията ‘човек, ангел, архангел, архай и елохим’ не са просто имена на съществата от тези пет еволюционни линии; по-скоро те са рангове, които по принцип могат да бъдат заети от същества от различни еволюционни линии.

Всички същества, които извършват своето азово развитие на Земята, работят върху човешката си степен. Тези, които работят върху своя дух-себе, са на ангелската степен и т. н. Това, което е показано схематично в таблица 1, представлява правомерното развитие на различните еволюционни линии. Досега обаче развитието не е протичало правомерно за всички същества. Има същества, които са изпреварили своето развитие – тук няма да ги обсъждаме - а има и такива, които изостават в развитието си. Именно за тях ще говорим. Защото именно такива изоставащи същества днес формират войнствата на т. нар. „зли“ сили и са най-тясно свързани с нас и с нашето развитие. Така например днес има същества от поколението на архангелите, които са само на ангелската степен. Има и същества от поколението на архаите, които също са само на ангелската степен. Това вече са три категории ангели: първо, правомерните ангели; второ, архангелите, които са изостанали с една степен; и трето, архаите, които са изостанали с две степени. Съществата могат да изостават на всички нива на развитие.

Втората таблица онагледява това чрез архаите:        

                                                      Таблица 2

Азовото развитие на днешните архаи се е извършило на Стария Сатурн. С напредването на еволюцията към Старото Слънце някои от тези архаи са развили правомерно своя дух-себе и са достигнали ангелската степен (+), докато други са останали на азовата, тоест човешката степен. С напредването на еволюцията към Старата Луна някои същества от двете групи са изостанали с една степен, докато други са напреднали с една степен. Следователно имаме: първо, правомерно развити същества на архангелска степен; второ, същества, които са изостанали с една степен на ангелското ниво; и трето, същества, които са изостанали с две нива на „човешката степен“.

Този процес се е повторил по време на еволюцията на днешната Земя. Някои същества са извършилиправомерно и тази стъпка (+ + +). Днес те формират множеството на правомерно развитите архаи (вж. табл. 2: архаи I). Всички същества, които са изостанали с една степен от Стария Сатурн (+ + -, + - + ,- + +), сега принадлежат към ранга на архангелите, които се различават според своя профил на развитие. Всички същества, които са изостанали с две степени от Стария Сатурн насам, сега принадлежат към ранга на ангелите, които отново се различават според своя профил на развитие. А друга една група от тези същества са изостанали от Стария Сатурн насам за трети път (- - -). Те все още работят върху своето азово развитие, върху човешката си степен.

Всички тези същества, чието развитие е изостанало в даден момент, сега се намират под влиянието на големите противоборстващи сили. От тях се формират войнствата на луциферичните, ариманичните и азуричните същества: представителите на злото. Съществата, които са изостанали с една степен, имат луциферичен характер (▲), съществата, които са изостанали с две степени, имат ариманичен характер (•), а съществата, които са изостанали с три степени, имат азуричен характер (*).

Можем да съставим напълно аналогични таблици за еволюционните линии на архангелите и ангелите (вж. табл. 3), като по този начин стигнем до най-разнообразни видове същества на ангелска, архангелска и човешка степен.
    

                                                      Таблица 3

Съществата, изостанали в развитието си, са днес на Земята онези, които причиняват т. нар. зло.Съществата на Земята, които се намират една степен по-назад от общото ниво, образуват войнството на луциферичните същества, наречени така на своя водач Луцифер. Те се набират предимно от поколението на ангелите. Съществата на Земята, които се намират две степени по-назад от общото ниво, образуват войнството на ариманичните същества, наречени така на своя водач Ариман. Те се набират предимно от поколението на архангелите. Съществата на Земята, които се намират три степени по-назад, образуват войнството на азуричните същества, чийто водач – според една бележка на Рудолф Щайнер – също е Ариман. Те се набират предимно от поколението на архаите.

И както може да се види от таблица 1,  поколението на архаите има специална връзка с физическото тяло на човека, защото е преминало през своята човешка степен едновременно с полагане основата на човешкото физическо тяло - на Стария Сатурн. Аналогично поколението на архангелите има специална връзка с етерното тяло, а поколението на ангелите има специална връзка със сетивното тяло на човека.

При такива условия ние навлязохме в земното състояние на нашата планета, в което не само хората, но и всички тези правомерно еволюирали същества, както и изостаналите, трябва да продължат своето развитие. И когато в Лемурийската епоха човешките същества, формирали се в духовния поток на еволюцията, след отделянето на Луната от Земята постепенно се въплъщават в телата, които също се билиразвили до съответното ниво в земния поток на еволюцията, те откриват, че луциферичните, ариманичните и азуричните същества вече са активни в тези тела и веднага попадат под тяхното влияние. 

А сега ще направим голям скок: В древноегипетската епоха (от 2907 до 747 г. пр. н. е.) човекът развива сетивната душа от сетивното тяло. Това означава, че луцферичното влияние сега се простира до сетивната душа, съотв. до астралното тяло, което се състои от единството на сетивното тяло и сетивната душа. В гръко-римската култура (от 747 г. пр.н.е. до 1413 г.сл.н.е.) човекът развива разсъдъчната душа от етерното тяло. Тоест, ариманичното влияние се простира до разсъдъчната душа. И след 1413 г., в сегашната пета следатлантска културна епоха, нашата задача е да развием съзнателната душа от силите на физическото тяло. Тоест, азуричното влияние се разпростира върху съзнателната душа и се проявява в нея.

Задачата на злото

Сега стигаме до нашето време. Но преди да се спрем на въпроса как тези същества действат в човека, трябва накратко да разгледаме смисъла на т.нар. зло, неговата цел.

Каква е целта на човечеството? Каква е целта, поставена от съществата-създатели, елохимите? Има пряка връзка между т.нар. зло и еволюционната цел на човечеството: Човекът е предназначен да еволюира до първото свободно същество. Но свободата е възможна само ако мога да избирам между две неща, ако мога да направя или да не направя нещо и ако аз съм този, който решава това. Свободата е възможна само ако мога да застана пред моя Създател и да кажа „не“. Тоест, ако развия независим, лично отговорен Аз. И за да се гарантира, че човечеството има тази възможност, всеки човешки индивид се сблъсква отново във всеки земен живот с действието на злите сили в своите физически и духовни членове. По този начин злото е свързано с това, което е най-ценно за човека: с неговия Аз, с развитието на Аза.

Но човекът трябва да еволюира не само до „дух на свободата“, а до “дух на свободата и любовта“. Импулсът на любовта е внесен в човечеството от едно божествено същество, което първоначално се е разкрило чрез йерархията на елохимите. Наричаме това същество ХРИСТОС.

По този начин сега имаме следните действащи лица, които дават облик на историята на ХХ век:

1. Човеците, които са предназначени да еволюират до “духове на свободата и любовта“. Те в момента развиват своята съзнателна душа и преживяват в нея своя Аз, своята личност. 

2. Правомерно, т.е. нормално развити ангели. Тяхната задача е да действат като лични духове-пазители на хората.

3. Абнормени ангели; те по същество формират войнството на луциферичните същества. 

4. Нормално развити архангели. Действат като народни духове, като водачи на отделните народи.

5. Абнормени архангели; по същество формират войнството на ариманичните същества.

6. Нормално развити архаи. Те действат като духове на епохата; тоест, отговарят за развитието на цяла епоха.

7. Абнормени архаи; по същество формират войнството на азуричните същества.

Защо Рудолф Щайнер нарича тези същества азурични?

“Азури” е санскритското име на онези същества, които в християнския езотеризъм се наричат с гръцката дума ἀρχαί (ед. ч. ἀρχή ). В ранните си лекции Рудолф Щайнер използва името азури, познато оттеософската терминология, също и за обикновените архаи. Следователно, когато Щайнер говори за азурични същества, не е задължително да има предвид онези зли архаи, изостанали с три степени, а просто същества от йерархията, съотв. от поколението на архаите. Той използва този термин както за обикновените архаи, така и за архаи, които са изостанали с една, две или три степени. И според мен неотчитането на това вече е довело до недоразумения. Често например се чува, че народният дух на северноамериканския народ, тоест на САЩ, е азурично същество, а не архангел. И ние веднага свързваме това с представата за такова зло същество от третата категория, което е три степени назад в своето развитие. Но това не е така. Народният дух на този северноамерикански народ не е нормален, а абнормен архангел, а именно същество от поколението на архаите, но с една степен назад в развитието си и следователно изостанало на архангелско ниво. Този абнормен архангел има съвсем различни възможности за действие от „нормалния“ архангел. Съществата от поколението на днешните архангели имат достъп до човека през етерното тяло, защото са изминали своята човешка степен някога на Старото Слънце, когато се е формирало етерното тяло на бъдещия човек. Същество от поколението на архаите, с човешка степен по времето на Стария Сатурн, когато са били заложени основите на физическото тяло на човека, дори и да е останало на архангелско ниво, може да действа включително до физическото тяло на човека. 

Тези същества могат да се намесят – не по формиращ или оформящ начин, както само същества от поколението на елохимите могат да правят това – но с динамично влияние. Тоест, те могат непосредствено през физическото устройство на човека да влияят върху него, да го подготвят и предразположат, например към по-голяма податливост на „зли“ сили от всякакъв вид. Разбирането на това, особено по отношение на северноамериканския народен дух, е от съществено значение, ако искаме да разберем историята на настоящето и близкото бъдеще.

Но нека да допълним нашия списък с действащите лица. Трябва да добавим към тях още: 

8. Нормалните елохими. Те са духовете на човечеството; тоест водачите, отговарящи за цялата земна степен на планетата. Елохимите създадоха нас хората; те са нашите божествени родители. Нашият индивидуален Аз е духовна субстанция на елохимите. Христос също работи чрез тях.

9. Но дори и по отношение на тези същества има, така да се каже, и един абнормен, „зъл“ аспект. Той действа в пряк контраст с положителното влияние на Христос: Това е Слънчевият демон, понякога наричан и Антихрист. Окултното му име е Сорат и то се извежда с помощта на кабалистична нумерология от апокалиптичното число 666.

С това списъкът на действащите лица е завършен. И така, през ХХ век ние си имаме работа с четирикратно „зло“:

1. Луциферично зло

2. Ариманично зло

3. Азурично зло

4. Злото на Слънчевия демон/Сорат.

Как действат злите сили?

А сега трябва да зададем въпроса: как действат тези зли сили? Как се проявява тяхното влияние върху човека? Правейки това, ще се фокусираме постепенно върху азуричните същества. Защото тези същества започнаха да действат в човечеството по напълно нов и непознат досега начин през ХХ век и това има последствия, които са безпрецедентни по своята тежест и сериозност.

Луциферичните същества действат в нашето астрално тяло, както и през него. Астралното тяло формира основата на нашите чувства. Следователно ние преживяваме луциферичните въздействия като водени от емоции. Луциферичните същества са изкусителите вътре в нас. Те генерират в нас желания, страсти, наклонности и жажда. Тласкат ни към фантазиране, екстаз, истерия. Те ни водят към егоизъм, към себично угаждане до точката на егоистично разтваряне, към отказ от самите нас. Култът към личността, както активният, така и пасивният, също принадлежат към тези влияния. Може да се каже, че себичното угаждане е запазената марка на Луцифер. Егоизъм, самодоволство, похот, наслаждение без оглед на другите хора, на околната среда. Луцифер иска да ни отведе към един чувствен душевно-духовен свят, далеч от Земята. Той ни съблазнява към бягство от реалността. 

Ариманичните същества работят в нашето етерно тяло и нашата разсъдъчна душа. Оттук те влияят на целия човек. Етерното тяло и разсъдъчната душа формират основата на нашето мислене. Следователно ние преживяваме ариманичната дейност като водена от мисълта. Тя се смесва със сетивното възприятие, или по-скоро с нашето боравене със сетивното възприятие. Ариман е духът на лъжата и заблудата. Той ни превръща в безчувствени еснафи със сух интелект. Под негово влияние човек става материалист, атеист. Разглежда и третира сеебе си като „най-високо еволюиралото животно“, принизявайки се до предмет, достока. И тук веднага виждате връзката с ХХ век, с нашето време, напр. съвременните икономически и финансови практики, съвременната претенция за научност. Отличителните белези на Ариман са студеният стремеж към мъдрост и липсата на съвест. Неговите три нечестиви заповеди са: 1. Правилно е това, което ми е от полза; 2. Средствата оправдават целта; 3. Не се оставяй да те хванат. 

Ариман е наречен в Новия завет “князът на този свят“. Рудолф Щайнер го нарича „незаконният княз на този свят“. За Ариман хората са полезни идиоти. Той иска да ги прикове чрез тяхното съзнание към Земята, към материята. Неговата цел е човекът да се оплете в земното, което би го лишило напълно от свободата му. Ариман проправя пътя за азуричните същества.

А какво правят тези азурични същества? Те работят във физическото ни тяло и в нашата съзнателна душа. Оттук те се опитват да повлияят на целия човек, точно както правят и другите зли сили по своя начин. Физическото тяло, а сега и съзнателната душа, формират основата на нашата воля. Следователно ние преживяваме азуричната дейност като водена от волята. Умишлената, напълно съзнателна, целенасочена воля за зло, волята да навредиш на ближния си, да му причиниш болка, да разрушаваш, да унищожаваш, като се наслаждаваш на това, е азурична дейност. Садизъм. Азуричните същества се стремят не само към съзнателното заплитане на човека в земното, но и към заплитането му в земната чувственост. И това ще има съвсем различни последици от луциферичното и ариманичното зло. 

Ние извършваме луциферично зло, така да се каже, с безразличие, небрежно, безразсъдно и егоистично. Ариманично зло - с измама и безсъвестно. Азуричното зло се върши умишлено, преднамерено, с удоволствие. И едното води до другото: в момента, в който призовем Луцифер, се появява и Ариман – а днес, през ХХ век го следват и азуричните същества. Техният импулс се равнява на огромно, безмерно усилване на ариманичното зло. И обратното: в момента, в който призовем Ариман и неговата свита, се появява и Луцифер.