Да се върнем на основната ни тема - намесата на азуричните същества през ХХ век. Виждате ли, предпоставката да упражняват те своето влияние върху човечеството по този начин е фактът, че съзнателната душа е развита до известна степен. Ние обаче живеем едва от около 600 години, от 1413 г.,в епохата, в която човекът трябва да развие своята съзнателна душа. Ние сме завършили само една трета от тази епоха. И едва сега, през ХХ век, е достигнато онова ниво на развитие на съзнателната душа, при което азуричните същества могат да започнат да действат по описания начин. Разбира се, и преди е имало отделни хора като предшественици, но днес това става все по-широко разпространено.

Нека сега разгледаме историята на ХХ век и нашето настояще от гледна точка на азуричните сили, които отскоро са се намесили в развитието. Знаем, че в духовен план 1998 г. представлява един вид кулминация в нашия век, където голяма част от това, което е действало в историята на ХХ век, достига своята връхна точка, както пророчески се изразява Рудолф Щайнер. Бих казал дори, че много неща влизат в засилващ се резонанс. Защото не бива да гледаме на тази 1998 година статично, неподвижно и изолирано, а динамично, като на кулминация на динамичен процес. Кулминацията обаче не трябва да се разбира като преодоляване на връх, при което достгналото своя връх впоследствие отшумява. По-скоро тя трябва да се разбира като точката, в която е достигната най-голямата ударна сила. И дори ако ударната сила внезапно спре в тази кулминационна точка, един железопътен вагон, приведен в движение – ако приемем това като образ – ще продължи да се движи дълго време. А резонансът означава, че действа не само една сила, а няколко, които сега, точно сега, се наслагват по такъв начин, че взаимно се усилват. Нека споменем най-важните от тези ударни сили, дали облика на ХХ век:

• 666-годишният ритъм на влиянието на Слънчевия демон (1998 е 3 пъти по 666 г. от раждането на Христос)

• Апокалиптичният звяр, който се издигна от бездната през 1933 г.  (завземането на властта в Германия от нацистите с всичките последици от него).

• Краят на Кали Юга, тъмната епоха, през 1899 г. и началото на нова, светла епоха. (Популярният окултизъм днес говори за Епохата на Водолея.)

• Началото на Михаиловата епоха през 1879 г.

• Падането на духовете на тъмнината от космоса на Земята, от 40-те години на XIX век.

• Фактът, че човечеството като цяло „преминава прага на духовния свят“, както го формулира Рудолф Щайнер.

 • Предстоящото физическо въплъщение на Ариман през първата третина на XXI век.

• Инкорпорацията на луциферичния Антихрист през същия период, вероятно едновременно. (Забележка по този въпрос: преди 14 години изнесох лекция в клона на АО върху различните антихристиянски аспекти, озаглавена „Антихристът и антихристиянските импулси“. Тя обобщава най-важните указания на Рудолф Щайнер. По молба на много членове тази лекция беше размножена като ръкопис. Копие се намира в библиотеката на клона и може да бъде заето оттам.)

А като последна ударна сила трябва да споменем активирането на азуричните същества.

Пълното слънчево затъмнение от 11-ти август 1999 г. с неговата зона на пълнота над Европа изглежда почти симптоматично в този контекст. Нострадамус още през 1558 г. го е посочил като кулминационна, всъщност повратна точка в човешката история, разделяща я на преди и след. Рудолф Щайнер също говори за ХХ век като за повратна точка и описва Коледната конференция от 1923/24 г. като началото на тази повратна точка в историята, като „начало на мировия поврат на времената“. Тогава какъв е отличителният белег на този ХХ век, така да се каже, между Коледната конференция и пълното слънчево затъмнение? Това е атаката срещу Аза на човека, тоест срещу това, което свързва човека с Христос. Затова ХХ век носи напълно антихристиянски характер.

Миналия юни изнесох лекция, основаваща се на изложеното от Рудолф Щайнер, която беше озаглавена: „Хора без Аз, хора без човешки Аз“. В нея се констатира, че днес по света има голям брой човешки същества, които първоначално ни изглеждат като обикновени хора, в които обаче не е въплътена човешка индивидуалност. На мястото на човешката индивидуалност се появяват елементарни същества, демонични същества, зли същества. А сред тях може да има също и азурични същества. В този случай обаче те са марионетки на духовността на Слънчевия демон Сорат.

Следователно в историческите събития и социалния контекст на ХХ век откриваме взаимодействие между такива псевдохора без човешки Аз и хора, които повече или по-малко се поддават на азурично влияние. Защото между другото всички ние сме под това влияние; това е симптом на нашето време, който ще продължи да оказва влияние върху бъдещето. Ето няколко илюстрации: 

• Болшевишката революция от 1917/18 г. и нейното продължение в сталинизма. Милиони невинни хора бяха брутално избити. Имаше пълна липса на свобода, потискане на Аза.

• Нацисткият райх в Германия от 1933 до 1945 г., който потопи целия свят във война, чиято движеща сила е разрушението и унищожението. Помислете за концентрационните лагери, Холокоста, систематичното изтребване на евреите в Европа с азурична жестокост. Празнуваха се оргии на похотлива жестокост. Човек се въздържа дори да дава примери за това как мъченията и изтезанията са били извършвани с удоволствие; беше твърде ужасно, кошмарно.

И все пак азуричният импулс продължава да действа: спомнете си Афганистан, тероризирането на населението от талибанските милиции, където например на хора се режатръцете в името на Бога,  защото са откраднали ябълка в момент на нужда, или жени са бити по улиците, защото са се разхождали с непокрита глава. Подобни неща откриваме в Иран. Или помислете за Алжир, където без причина ежедневно се прерязват гърлата на деца, жени и възрастни хора. Помислете за зверствата във вътрешността на Африка, например в Руанда, Бурунди и редица други страни. Взаимното избиване на десетки хиляди хуту и тутси. Помислете за текущите събития на Балканите, в бивша Югославия и понастоящем в провинция Косово. Оргиите с изнасилвания и масовите убийства. Помислете за Мексико (Чиапас). Във всичко това се разкрива влиянието на азурите: зло, извършвано с удоволствие. Но това влияние е очевидно и в по-малък мащаб: например в насилието в училищните дворове, тормоза на работното място, в сексуалния тормоз и широко разпространения психологически терор (според медийни съобщения, при него миналата година има увеличение с 400%). [Напомняме, че тази лекция е изнесена през 1998 г. Колко още би трябвало да се изброява днес!]

Това е атака срещу човешкия Аз; той трябва да бъде потиснат, отслабен, унижен и елиминиран. Това обаче не изисква непременно войни, водени с оръжия и терористични актове; войната може да се води и икономически, финансово и социално, за да се постигне власт над другите. Например, съвсем очевидно е, че САЩ се стремят към световно господство чрез икономически средства. Те си присвояват функция на глобална полиция и се опитват да наложат законите си по целия свят. Те вече са въвлекли Европа в своята орбита.

Какво действа тук? Азуричен импулс, насочен срещу Аза. Може би си спомняте как в лекцията си миналия юни посочих, че мозъкът зад тази цел са (или могат да бъдат) хора без човешки Аз.Те се организират в тайни общества, религиозни секти и определени глобално ориентирани, дори криминални кръгове. Да вземем един пример: глобалната икономика, която въпреки всички твърдения за противното прави хората несвободни, доведе до това Швеция да унищожи стотици тонове краставици през 1997 г. Те не можеха да бъдат изнесени, защото не отговаряха на международните стандарти, тъй като радиусът им на кривина беше твърде голям. Или наскоро протестиращите производители на маслини в Испания, чиито препитание се отнема от подобни регулации, защото други искат – по закон - да се възползват от този икономически фактор (псевдо-законност). 

Подобно поведение ние свързваме с начин на мислене, който наричаме американизъм. Мащабни сливания на индустрии и финансови институции, масови съкращения, безскрупулен егоизъм навсякъде. Като оправдание те цитират практически ограничения, където по-скоро би трябвало да говорят за обсесии. Посочихме, че северноамериканският народен дух не е правомерен архангел, а архай, изостанал на архангелската степен, тоест абнормен архангел. И тъй като този абнормен архангел принадлежи към еволюционната линия на архаите, той – за разлика от нормалните народни духове – може да влияе дори върху физиката на хората. По този начин той проправя пътя за изостаналите с три нива азурични същества, с които е сроден. И виждаме как едно зло поражда друго. Бих искал да прочета един цитат на Рудолф Щайнер по тази тема:           

„И един икономически живот като англо-американския, който е трябвало да завърши със световно господство, ако не благоволи да се проникне от независимия духовен живот и независимия политически живот, ще доведе до третата от бездните на човешкия живот, до третата от тези три бездни. Първата бездна е лъжата, деградацията на човечеството отАриман. Втората е егоизмът, деградацията на човечеството от Луцифер. Третата е болест и смърт във физическия свят, а в културния свят – болест и смърт на културата.“

Англо-американският свят може да постигне световно господство, но без троичното социално устройство с това световно господство той ще излее смърт и болест на културата върху света, защото те са точно толкова дар на азурите, колкото лъжата е дар на Ариман, колкотоегоизмът е дар на Луцифер. И така третото, достойно да съпътства останалите, е дар на азуричните сили!” (СС 194, лекция от 15.12.1919 г.) 

И в допълнение към това една по-ранна забележка:

„Който изповядва чисто материалистически принципи, може да бъде сигурен, че има нещо в природата си, което произлиза от тези азури.“ (СС 93, лекция от 23.5.1904 г.)

Е, американизацията на нашата култура, на нашата цивилизация, може да се наблюдава ежедневно. Ключови думи: популярна музика, облекло, хранене, образование, език. Езикът, в частност, е чувствителен индикатор. Няма нужда да давам примери. Общата характеристика е уеднаквяването на масите. И често се създава впечатлението, че хората ентусиазирано се подчиняват на тези предписани форми, поведения и т.н. Това е атака срещу човешкия Аз. Навсякъде, където духовният живот е воден към подчинение, се сблъскваме с влиянието на противоборстващите сили, атаката срещу Аза. Не само в исляма и всякакви други религиозни движения, но и в християнските общности. Например, в стремежа към политическо влияние, както може да се наблюдава в римокатолицизма. Неговите догматични предписания относно поведението и начина на живот и вярванията на неговите членове са повлияни от такива същества. Неслучайно Рудолф Щайнер зявявява в една от лекциите си: „Римокатолическата църква е най-изтънчената маска на противоборстващите сили.“

Това прави разбираеми публичните аудиенции на президента Клинтън при папата: САЩ ще доминират в икономическия живот, а католическата църква - в духовния живот. Наред с американското знаме като знаме на Европа  е поставена короната от звезди, символизираща Дева Мария. Европа след САЩ и католическата църква.

Всичко това, което сега накратко, макар и много непълно очертах тук в тесен кръг, може да ни отвори очите за новата намеса на азуричните сили. Рудолф Щайнер казва:

• “Азурите ще развият злото с далеч по-интензивна сила от ариманичните и луциферичните сили.” (СС 107, лекция от 22.3.1909)

• “Всичко лошо черпи силата си от тези (азурични) духове.” (СС 99, лекция от 2.6.1907)

Стигаме до най-важния въпрос: какви последици има дейността на азурите за хората? И как те могат да му се противопоставят? – Нека да чуем Рудолф Щайнер:

“Злото, което луциферичните духове донесоха на човечеството заедно с благословията на свободата, те ще отхвърлят напълно в хода на земното съществуване. Злото, донесено от ариманичните духове, може да бъде отхвърлено по силата на кармичния закон. Но злото, донесено от азуричните сили, не може да бъде изкупено по такъв начин. Докато добрите духове дадоха на човечеството болка и страдание, болести и смърт, за да може то да се развива нагоре въпреки възможността за зло, докато добрите духове дадоха на човечеството възможността на кармата срещу ариманичните сили, за изравяне на грешките, това няма да бъде толкова лесно с азуричните духове в хода на земното съществуване. Защото тези азурични духове ще направят така, че това, което са завладели – а то наистина е най-дълбокото вътрешно същество на човека, съзнателната душа с Аза – Аза да се обедини с чувствеността на Земята. Ще бъдат откъсвани парче след парче от Аза и в степента, в която азуричните духове се вкореняват в съзнателната душа, в същата степен човекът ще трябва да остави части от своето съществуване на Земята. Това, което е станало жертва на азуричните сили, ще бъде безвъзвратно загубено. Не че целият човек трябва да стане тяхна жертва, но парчета от човешкия дух ще бъдат отрязани от азуричните сили. Тези азурични сили се проявяват в нашата епоха чрез духа, който царува в нея и който бихме могли да наречем дух на живот само в чувственост и забравяне на всички реални духовни същества и духовни светове.” (СС 107, лекция от 22.3.1909)

Атакуван е човешкият Аз. Откъсват се парчета от него и това, което се откъсва по този начин, се губи безвъзвратно. Срещал съм хора, които с голям страх разбират това като откъсване на парчета от вечната индивидуалност на човека, което в крайни случаи води до разпадането на тази същност. Аз разбирам това по различен начин, защото човешката индивидуалност е създадена за вечността. Тук се има предвид недуховната индивидуалност, висшия Аз, а според мен земния, нисшия, личния аз. Във всяко въплъщение ние развиваме личен аз, подходящ за това въплъщение, например съзнанието, че сме Фриц Мюлер или Ема Майер. Този личен аз се развива на основата на физическото тяло. Той е изцяло оформен, определен, получил своя облик от физическото тяло. Но в това физическо тяло, както показахме, действат азуричнитесъщества. И от петата следатлантска културна епоха насам това придобива ново значение. Защото едновременно човекът развива своята съзнателна душа. Тя представлява трансформация на физическото тяло, точно както разсъдъчната душа е трансформация на етерното тяло, а сетивната душа е трансформация на сетивното тяло.

Това обаче означава, че азуричните същества имат достъп до съзнателната душа. Но развитието и оформянето на личния аз се случва сега – за първи път в историята на еволюцията – в рамките насъзнателната душа. И това в същото време води до полагане основата на духа-себе. Личният аз за първи път получава напълно различен характер от преди. И от този личен аз се откъсват парчета, които сабезвъзвратно изгубени. Защо са безвъзвратно изгубени? Какво е нашият личен аз, погледнат от по-висока перспектива? Той представлява и включва придобитото от този земен живот. Това е плодът на тозиконкретен земен живот. И тази лична придобивка трябва да бъда обработена в следсмъртното съществуване до следващото раждане и да се интегрира в индивидуалното себе. Ако бъдат изтръгнатипарчета от личния аз, придобитото от този земен живот ще бъде откраднато от нас. То ще ни липсва в бъдеще. В резултат на това, разбира се, висшето себе, индивидуалният Аз, търпи загуба. А защо тези парчета са безвъзвратно изгубени? Ами защото личният аз, за който става въпрос в кармично отношение, си е формирал и развил едно съвсем определено физическо тяло. То е уникално. За да възстановим точно претърпените загуби, трябва да можем да повторим този живот при абсолютно същите условия. А това е невъзможно, дори в клонирано тяло. Нашият личен аз се развива въз основа на физическото тяло или дори при неговата съпротива, в идеалния случай правомерно, по подреден начин, т.е. в съответствие с кармата. Ако този процес бъде повлиян, нарушен от действието на азурите, настъпва увреждане, неправилно развитие на аза. А как се уврежда той от азуричните сили? Току-що го казахме: поради живот с ексцесии, поради порочност, жестокости и т.н., които са желани от човека, живеещ по този начин.

Ето няколко думи от Рудолф Щайнер по въпроса:

“Навсякъде, където се проявяват необузданост, разврат, е налице материя, в която мощни азурични сили изливат в света рафиниран интелектуализъм… Черният маг черпи най-мощните сили, които да му служат, именно от блатото на чувствеността. Сексуалните ритуали съществуват, за да въвличат в тези кръгове.” (СС 93а, лекция от 17.10.1905)

     
Нашумелият сексуален престъпник и "инвеститор" Джефри Епстийн в компанията на деца и странна кукла, висяща на въже в апартамента му

Сексуалността е именно един от каналите, чрез които атакуват азурите. А сексуалността е в края на краищата централната тема на съвременното общество. От социалните науки до психологията, от рекламата до изкуството, от развлеченията до образованието, навсякъде, открито или скрито, тя стои в центъра и се смята за един от най-важните елементи на самоутвърждаването и самореализацията. Всъщност мнозина вече дори не са в състояние да разглеждат срещата между мъжа и жената от друга гледна точка освен от тази на сексуалността – ето го влиянието на азуричните същества. Ето какво казва Рудолф Щайнер по този въпрос:

“Най-лошото нещо, което се прави днес, е смесването на любовта и сексуалността. Това е най-лошият израз на материализма, най-дяволското нещо на нашето време... Сексуалността е нещо, което няма абсолютно нищо общо с чистата, изначална любов. Науката е довела това до срамни размери, като е създала цяла литература, занимаваща се със свързването на тези две неща, които изобщо не са свързани.” (СС 143, лекция от 8.5.1912)

Сексуалността със сигурност има своето място. Но днес тя е станала безазова, самоцелна и антисоциална. Само помислете за нарастващия брой изнасилвания, дори на улицата. Или за сексуалното насилие над деца. Всяко четвърто момиче и едно от девет момчета в Швейцария са сексуално малтретирани. И вече е неоспорим факт, че тези деца страдат от нарушено личностно развитие. Има значителен обем сериозна литература по тази тема. Бих искал да спомена само една книга на холандската авторка Лиз Бейндорп: „Моите 147 личности“. Тя е пример за разстройството на множествената личност като следствие от сексуално насилие в детството и юношеството. Уврежда се както Азът на извършителя, така и този на жертвата.

Този азуричен аспект включва и всички видове сексуални перверзии, за които човек може да получи представа дори само като чете какви обяви има във вестниците. Стига се и до содомия, както наскоропрочетохме в „Беобахтер“. Не липсват и интелектуални опити да се оправдаят подобни неща и да се изкарат социално приемливи, да се легализират, дори да се институционализират.

Ще цитирам по-нататък:

“Може да се каже, че днес е само теория това, че азуричните сили съблазняват човека. Днес те често го заблуждават да вярва, че неговият Аз е продукт на чисто физическия свят. Днес те го съблазняват в един вид теоретичен материализъм. Но в по-нататъшния ход на събитията – и това все повече се предвещава от дивите страсти на чувствеността, които все повече се спускат към Земята – те ще замъглят погледа на човека за духовните същества и духовните сили. Човекът няма да знае нищо и няма да иска да знае нищо за духовния свят. Той все повече не само ще преподава, че най-висшите морални идеали на човечеството са просто висши проявления на животинските инстинкти, не само че човешката мисъл е просто трансформация на това, което притежава и животното, не само че човекът е свързан с животното освен по форма, но по самата си същност произлиза от него – не, той ще приеме този възглед сериозно и ще живее всъответствие с него.

Днес още никой не живее според принципа, че човекът в същността си произлиза от животното. Но този мироглед неизбежно ще дойде и ще доведе до това хората, живеещи с този мироглед, също да живеят като животни, потъвайки в обикновени животински инстинкти и страсти. И в голяма част от това, което не е необходимо да се характеризира по-подробно тук, което сега се проявява особено в местата на големите градове като диви оргии на безсмислена чувственост, ние вече виждаме гротескното адско сияние на онези духове, които наричаме азурични.” (СС 107, лекция от 22.3.1909)

В тези откъси намираме отражение на нашата съвременна култура. Това, което Рудолф Щайнер е предвиждал за бъдещето през 1909 г., в началото на ХХ век, до голяма степен се е превърнало в реалност в края на века. И то е нещо, което няма да намалява, а по-скоро ще се увеличава. Това, което описваме с ключовите думи материализъм, атеизъм, сексизъм, ще продължи да се увеличава и ще се запази за известно време. Защото влиянието на азуричните същества е още в началото си.

Всяка крачка напред към доброто, към което всички се стремим, прави възможна съответнатакрачка напред към злото. Това е съдбата на човечеството и необходимо условие, за да може то да достигне своята божествена цел. Всички ние сме изложени на изкушенията на злото и следователно всички сме способни на зло. Никой не може да бъде обвинен, ако в него се надигнат луциферични желания, ариманична омраза и лъжа или азурична чувственост. Неговата отговорност започва с това как той ще реагира на тези изкушения, как ще се справи с тях. Злото не е окончателна присъда; ние не сме му подвластни, а просто сме изложени на него. Докато съществата, ръководещи човечеството са предприели, така да се каже, мерки срещу злото, като болката и страданието, болестите и смъртта и подчинението на закона на кармата, ние също имаме способността лично, от най-дълбокото си същество, да противодействаме на злото с добро и да преодолеем силите на злото в нас. 

• Луцифер ще победим с моралността. Има се предвид не обичайната моралност, а по-скоро такава, коятопроизтича от азовата сила на човека.

• Ариман ще преодолеем със здрав разум, истина и правдивост.

• Азуричното влияние ще преодолеем с истинска човечност и доброта, състрадание и любов.

Споменахме също и една четвърта зла сила, тази на Слънчевия демон Сорат. Слънчевият демон е главниятрежисьор на злото. На него служи Ариман, който ръководи ариманичните и азуричните сили. Можем да наречем Слънчевия демон, който, както се опитахме да покажем, е подтикнал засилването на злото през ХХ век до най-мощната му ударна сила, главния противник на Христос. Той иска да попречи на хората да постигнат целта си да станат духове на свободата и любовта, така че когато Земята прекрачи в своето планетарно въплъщение към Бъдещия Юпитер, те да не могат да направят тази крачка и да изостанат в развитието си. С други думи, неговото зло действие не е предназначено само да поквари астралното тяло на човека, етерното тяло и разсъдъчната душа, физическото тяло и съзнателната душа, както и личния аз; действието му е насочено към висшето себе, духа-себе, същностния индивидуален Аз. Следователно намесата на азуричните сили под ръководството на Ариман и под инспирациите на Слънчевиядемон, представлява сериозна опасност за бъдещето. Но ние можем лично да противодействаме и на нея:

• когато победим Луцифер с моралност, когато преодолеем Ариман с истина и правдивост, азуричните сили - с истинска човечност и доброта, а Слънчевия демон - с това, че можем с право да кажем: „Не аз, а Христос в мен.”
("Anthroposophie und Zeitgeschehen", бр. 105/ февр. 2026)