Една от ранните лекции на Рудолф Щайнер, очертаващи приемствеността на антропософията с Великото Бяло братство и задачите й за бъдещето, изнесена на 7.3.1907г. в Дюселдорф (СС 97 “Християнската мистерия”)

Школите за адепти в миналото и мистериите на Духа, Сина и Отца

Движението за духовна наука не е нещо, което е дошло в нашето време чрез произволен акт на отделен човек, на този или онзи, на едно или друго общество. То е свързано с цялостната еволюция на човечеството и като такова трябва да се разглежда като един от най-важните културни импулси. Ако искаме да намерим пътя към  тази мисия на движението за духовна наука, трябва да се пренесем в миналото и бъдещето на човечеството. Точно както отделните човеци са претърпели развитие, откакто за първи път са слезли като индивидуални души от утробата на Божеството, така и цялото човечество е претърпяло развитие.

Погледнете за момент разликите, промените и развитията, които могат да се наблюдават на земната повърхност през хилядолетията – как коренно се е променило всичко! Това, което сме свикнали да наричаме „човечество“, е само резултат от т. нар. пета коренна раса. Тя е предшествана от друго човечество, четвъртата коренна раса, чийто континент Атлантида би трябвало да си представим приблизително между днешна Европа и Америка. На тази Атлантида нашите предци са били със съвсем различен облик. Там е преобладавала съвсем различна култура. Древните атланти не са притежавали развит интелект и мислене, а са били надарени с фини сомнамбулски ясновидски способности. Логиката, комбинаторното мислене, науката и изкуството, каквито ги познаваме днес, не са съществували в древна Атлантида, защото начинът, по който хората са си представяли, мислели и чувствали, е бил съвсем различен. Хората тогава не са могли да съобразяват, изчисляват, броят или четат по начина, по който го правим днес. Но в тях са живеели определени сомнамбулски ясновидски духовни сили. Атлантът можел да разбира езика на природата, да разбира какво му говори Бог в плискането на вълните, в тътена на гръмотевиците, в шумоленето на гората, какво изразявали нежните аромати на цветята. Той разбирал този език на природата и бил в хармония с цялата природа. Тогава не е имало закони или юриспруденция, за да се разбират съседите. Не, атлантът излизал и слушал звуците на дърветата, вятъра, които му казвали какво да прави.

Във фолклора, който никога не е случаен или измислен, прекрасно се е запазил споменът за древна Атлантида или Нибелхайм, например в „Песен за Нибелунгите“. Думата „Нибел“ (съвр. нем. Nebel ‚мъгла’) или „Нифел“ подсказва, че Рейн и всички тези реки са водни остатъци от мъглите на древна Атлантида. А мъдростта, която е останала от нея, се загатва в образа на съкровище, скрито в тях. На този континент между Америка и Европа трябва да потърсим и школата на древните адепти, където пребивавали онези, които били подходящи да станат ученици на великите личности, които наричаме “Учители на мъдростта и хармонията на усещанията”.

Местоположението на тази школа за адепти, чийто разцвет съвпада с четвъртата подраса на древна Атлантида, трябва да търсим в средата на Атлантическия океан. Там учениците били обучавани по съвсем различен начин от днес. Със силата, която все още живеела в словото, можело да се постигне наистина мощно въздействие от един човек върху друг. Това, което все още живее сред народа днес, е финото чувство за вътрешната, духовна, окултна сила на думите. Сегашната сила на думите по никакъв начин не може да се сравни със силата от онези времена. Това е било нещо наистина огромно: самата дума събуждала сили в душата на ученика. Една днешна мантра вече не притежава силата от онези времена, когато думите не са били толкова пропити с мисъл. Когато тези думи въздействали, те събуждали душевните сили на ученика. Това може да се нарече човешко посвещение чрез езика на природата с огромно въздействие. Там се е говорил ясен език също и чрез изгаряне на субстанции, опушване с вещества като тамян и т.н.

Имало е много по-пряка връзка между душата на учителя и тази на ученика. А това, което е съществувало като писмени символи в адептската школа на древна Атлантида, са били образи на природни явления, които били рисувани с ръка във въздуха и въздействали, дори и по-късно, върху духа на тогавашното население. Те събуждали сили в душата.

По този начин всяка раса има своята задача в еволюцията на човечеството. Задачата на нашата, петата основна или коренна раса, е да добави към четирите члена на човешката природа това, което се нарича Манас, тоест да събуди разбирането чрез понятия и идеи. Всяка раса има своята задача: тази на атлантите е била развитието на Аза. Нашата, петата коренна раса, следатлантската епоха, има задачата да развие Манас, духа-себе.

С потъването на Атлантида обаче нейните постижения не са загинали. Вместо това, най-същественото от всичко, присъстващо в атлантската школа за адепти, било отнесено от малка група хора. Това малко ядро, водено от Ману, мигрирало в района на днешната пустиня Гоби. И тази малка група след това подготвила отражения на предишната култура и учения, но по-скоро в интелектуален смисъл. Това са били по-ранните духовни сили, превърнати в мисли и символи. Оттам, от този център, различните културни течения се разпространяват навън радиално като лъчи. Най-напред се появява чудната древна предведическа култура, която за първи път преобразува изливащата се мъдрост в мисли.

Втората от културите, произлизащи от древната школа на адептите, е древноперсийската култура. Третата е халдейско-вавилонската култура с чудната си звездна мъдрост и изумително жреческо знание. Четвъртата е гръцко-латинската култура с нейната лична окраска и накрая, петата, нашата собствена култура. Сега гледаме към бъдещите шеста и седма култура. С това очертах нашата задача в еволюцията на човечеството: да превърнем в мисъл, да свалим на физическия план всичко, което досега е съществувало като космическа мъдрост.

Когато древният атлант се вслушвал внимателно в полутоновете на звуците, които долавял, той чувал името на това, което разпознавал като божествено: Тао. В египетските мистерии този тон се е превеждал в мисъл, писменост и символи – в символа и книгите на Тао. Всичко, което е знание, писменост и мисъл, се е появило едва в следатлантската епоха. Преди това то никога не би било записано. Разбирането за него не би съществувало. Сега се намираме в средата на развитието към Манас (духа-себе). Нашата раса ще доведе както интелектуалната култура, така и егоизма до най-висока степен. Колкото и гротескно да звучи, можем да кажем:

Никога в света не е имало толкова много интелектуална сила и толкова малко вътрешна способност за виждане, както в наши дни. Мисълта е най-отдалечена от вътрешната същност на нещата, далеч от вътрешното, духовно виждане.

Когато атлантският жрец пишел знак във въздуха, въздействието се изразявало предимно във вътрешно душевно преживяване на ученика. В четвъртата, гръцко-римската епоха, личното излиза на преден план. В Древна Гърция се развива личното изкуство. В Рим откриваме личното в държавното регулиране и т.н. В наше време изживяваме егоизма, сухото личностно, сухата интелектуалност. Но нашата задача днес е да схванем окултното в Манас, в най-чистия елемент на мисълта. Схващането на духовното в този най-фин дестилат на мозъка е истинската мисия на нашето време. Да направим тази мисъл толкова мощна, че да притежава окултна сила - това е задачата, поставена пред нас, за да можем да изпълним ролята си за бъдещето. 

Древна Лемурия била унищожена от гигантски пожари, древна Атлантида от гигантски наводнения. Нашата култура също ще загине - във войната на всички срещу всички: това е, което ни очаква. Така нашата пета коренна раса ще загине от егоизма, доведен до най-крайна степен. В същото време обаче ще се формира малка група хора, които чрез силата на мисълта ще развият силата на Будхи, духа-живот, за да я пренесат със себе си в новата култура. Всичко плодотворно в устремения човек ще расте все повече, докато неговата личност се издигне толкова високо, че да достигне върха на свободата. В наше време всеки индивид ще трябва да намери в себе си един вид водещ дух в дълбините на душата си, Будхи, силата на духа-живот. Ако подхождахме към бъдещето по такъв начин, че да можем само да поемаме културните импулси, както в по-ранните времена, ще стигнем до разделение сред човечеството.

Какво имаме в настоящето? Всеки иска да бъде свой собствен господар: егоизмът, себичността са достигнали върха. Ще дойде време, когато няма да бъде признаван друг авторитет освен този, който хората свободно приемат, чиято сила се основава на свободно доверие. Мистериите, изградени върху силата на духа, се наричат мистерии на Духа. Тези, които ще бъдат изградени в бъдеще върху основата на доверието, върху силата на доверието, се наричат мистерии на Отца. С тях ще завършим нашата култура. Този нов импулс на силата на доверието трябва да дойде, иначе ще вървим към разделението, общия култ към себе си и към егоизма.

Във времената на мистериите на Духа, които са били изградени върху оправданата сила, авторитет и мощ на духа, е имало отделни велики мъдреци. Те притежавали мъдростта и само онзи, който издържал суровите изпитания, можел да бъде посветен от тях. Сега вървим към мистериите на Отца и трябва да работим все по-усърдно за това всеки индивид да стане мъдър. Ще помогне ли това срещу егоизма и разделението? - Да!

Защото само когато хората постигнат най-висша мъдрост, в която няма вариации, в която няма собствено мнение, няма лична гледна точка, а само едно виждане, те могат да стигнат до единство. Ако хората останат такива, каквито са обичайно с различните си гледни точки и т.н., те винаги ще са разделени. Най-висшата мъдрост обаче винаги поражда едно и също виждане у всички хора. Само истинската мъдрост обединява хората при най-голямата възможна свобода, без никаква принуда от страна на авторитети. Точно както членовете на Великото Бяло Братство са винаги в хармония помежду си и с човечеството, така и всички хора един ден ще станат едно цяло чрез тази мъдрост. Само тази мъдрост ще установи истинската идея за братство. Ето защо духовната наука няма друга задача, освен да води хората към тази идея, сега чрез разгръщането на духа-себе, а по-късно и на духа-живот. Да направи възможно освобождението на човека, истинското му помъдряване - това е великата цел на движението за духовна наука; да позволи на тази истина и мъдрост да се влеят в хората, това е неговата мисия.

Съвременното движение за духовна наука започна с най-фундаменталните учения. Много от важните неща бяха разкрити в годините след създаването на движението и още по-важни неща ще продължат да бъдат разкривани. Работата на движението за духовна наука следователно е постепенно да се излее мъдростта на Великото Бяло Братство, което произхожда от Атлантида. Такава работа винаги е била подготвяна в продължение на дълги периоди. Например, като подготовка за великото събитие - уникалната поява на Христос Исус - имаме цялата дейност на великите основатели на религиите. Духовната наука има за цел да бъде изпълнител на завещанието на християнството. И тя ще бъде такъв изпълнител. Когато мистериите на Отца бъдат изпълнени - тоест, когато развитието на Будхи във всеки индивид бъде завършено, тогава всеки ще открие своята най-дълбока същност, Атма, човека-дух в себе си. Появата на Христос Исус беше подготвена по този начин от поредицата основоположници на религии: Заратустра, Хермес, Мойсей, Орфей, Питагор. Всички техни учения преследваха една и съща цел: да влеят мъдростта в човечеството, но винаги във формата, най-подходяща за съответния народ. Следователно това, което Христос изнесе, в действителност не е ново. Новото в появяването и учението на Христос Исус се състои във факта, че Христос Исус имаше силата да оживи всичко, което преди това беше просто учение.

Чрез християнството на човечеството беше дадена силата, така че въпреки възможно най-голямата индивидуализация всички да могат да се обединят в доброволното признаване на авторитета на Христос Исус и че чрез вяра в Него, в Неговата поява, в Неговата божественост, хората да се обединят в братски съюз. Така между мистериите на Духа и тези на Отца стоят мистериите на Сина, чийто произход е школата на Свети Павел. За неин ръководител той определи Дионисий Ареопагит. При него тази школа е процъфтявала, защото Дионисий е преподавал тези мистерии по много специфичен начин, докато Павел е разпространявал учението екзотерично. 

Нека сега потърсим обяснение от друга гледна точка, за да разберем какво означава това, че идват мистериите на Отца. Учителите на древната атлантска школа за адепти все още не са били човешки същества, а същества, по-висши от хората. Те са били завършили еволюцията си на по-ранни планети. И те, дошлите от древни планетарни еволюции, са преподавали мистериите на Духа на малка група избраници. В мистериите на Сина самият Христос се е явявал като учител в специални случаи: следователно също е имало учител, който не е бил човек, а Бог. Само тези, които станат учители в мистериите на Отца, ще бъдат човеци. Такива хора, които са еволюирали по-бързо от останалата част на човечеството, тогава ще бъдат истинските Учители на мъдростта и хармонията. Те ще се наричат Отци. Така в мистериите на Отца ръководството на човечеството ще премине от същества, слезли от други светове, в ръцете на самото човечество. Това е важният момент. 

Да подготви хората да формират основна група за тази цел, да ги подготви за споделена мъдрост, за авторитет, изграден единствено върху доверие, и да развие това разбиране първоначално в рамките на малко ядро от човечеството – това е задачата на духовната наука. Развитието на материалната култура достигна своя зенит през XIX век. Ето защо в това време в света навлезе духовната наука. С нея се създава – и съществува – контраимпулсът на материализма, контраимпулсът към духовността. Духовната наука не е нищо ново, нито пък движението за духовна наука; те са просто продължение на това, което вече е съществувало. Материализмът и егоизмът водят до разделение на човечеството; индивидът гледа само собствените си интереси. Мъдростта трябва да обедини отново така разделените хора. В пълна свобода, без никаква принуда, хората ще се обединят в мъдростта. Това е задачата на движението за духовна наука в наше време. Трябва да сме наясно, че е нужно да придобием мъдрост за конкретни неща. Всички знаем примера с печката, чиято задача е да затопля стаята. Ако обясним на печката с най-красноречиви думи нейната задача и я помолим да затопли стаята, тя няма да го направи. Само когато я запалим, тя ще може да изпълни задачата си. По този начин всички приказки за братство и милосърдие имат малка стойност, само знанието ни доближава до целта. За всеки отделен човек и за човечеството като цяло пътят към мъдростта, към братството, може да бъде постигнат само чрез знанието.

Проследихме този път през три вида мистерии. Духовната наука трябва да доведе до това едно малко ядро от човечеството да разбере казаното, за да се събуди това разбиране масово по време на шестата раса. Това е задачата, която духовната наука трябва да изпълни. Малка част от петата коренна раса ще измине предварително това развитие; тя ще одухотвори Манас, ще разгърне духа-себе. По-голямата част обаче ще достигне върха на егоизма. Това ядро от хора, което ще развие духа-себе, ще бъде семето на шестата коренна раса и най-напредналите членове на това ядро, произлезлите от човечеството учители, както ги наричаме, ще водят тогава човечеството. Към тази цел се стреми движението за духовно познание.