Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 819431 Постинги: 456 Коментари: 15
Постинги в блога от Април, 2020 г.
Историята на крал Лаурин е една от най-красивите и затрогващи легенди от немскоезичния алпийски регион. Читателят, който има духовен поглед, ще забележи как в нея по вълнуващ начин е представено началото на епохата на съзнателната душа, в която човекът придобива високи интелектуални способности за сметка на способността да възприема и общува с природните духове и все повече забравя за тях.  

Из: “Легенди от Южен Тирол”, Бруно Малкнехт, Болцано, 1981.  

Високо горе в сивите камъни на скалния масив “Розова градина”, където днес се шири пустият сипей “Гартл”, някога се е намирала розовата градина на крал Лаурин. Той бил владетел на многобройния народ на джуджетата, който копаел в недрата на тамошните планини, търсейки скъпоценни камъни и благородни руди. Лаурин имал великолепен подземен замък от блестящ планински кристал. Но неговата истинска гордост била голямата градина пред входа на подземния кристален дворец, в която цъфтели и ухаели безчетен брой рози. Ала горко на този, който дръзнел да откъсне една-едничка роза - Лаурин нареждал да му се отсекат лявата ръка и десния крак. Същото наказание очаквало този, който скъса сребърната нишка, която вместо ограда опасвала градината.   Кралят на джуджетата можел да се изправи в битка срещу всеки смелчак, защото притежавал вълшебен пояс, който му давал силата на дванадесет мъже. Също така имал вълшебна шапка и щом си я сложел, ставал невидим.  

Един ден крал Лаурин чул, че кралят на Еч1 смята да омъжи красивата си дъщеря Симилде и организира празненство с турнир, в който трябвало да участват всички кандидати за ръката й. Лаурин се зарадвал на тази вест и решил също да отиде и поиска ръката на Симилде. Но дните минавали, а никакъв пратеник на краля на Еч не идвал при Лаурин, за да му донесе покана. Това разсърдило Лаурин и той решил да участва тайно в празненството, като си сложи своята шапка-невидимка.  

На една голяма поляна пред двореца на краля на Еч се провеждали двубоите на турнира, в които трябвало да участват кандидат-женихите. Този, който се окажел най-смел герой и победител в язденето и дуелирането, щял да получи правото да се ожени за Симилде.   Седем дни продължили двубоите, докато били излъчени двамата финалисти - Хартвиг, който имал лилия в герба си и Витих, чиято емблема била змия. Дълго продължавала битката помежду им и вече наближавало залез-слънце, когато тя трябвало да се прекрати. Но преди кралят да даде сигнал за прекратяване на дуела и да обяви победителя, изведнъж се чули тропот и викове: “Симилде е изчезнала! Симилде е отвлечена!”  

Лаурин тайно наблюдавал двубоите и благородното лице и осанка на Симилде така го приковали, че той решил да не чака как ще свърши турнирът, а да отвлече красивата девойка в царството си под скалите. Докато хората на краля забележат, че кралската дъщеря е изчезнала, Лаурин се бил отдалечил твърде много. Той бил сложил вълшебната си шапка и затова никой не забелязъл нито него, нито коня му или Симилде.   

Хартвиг и Витих обаче решили да не приемат този позор и да се разправят с краля на джуджетата, защото те разбрали, че само той бил в състояние да отвлече Симилде. Но тъй като не било по силите им да победят сами Лаурин, те се обърнали за помощ към известния княз Дитрих фон Берн2. Той се съгласил да им помогне, макар че неговият оръжейник Хилдебранд, който знаел за тайнствените сили на Лаурин, се опитал да го разубеди.  

Когато Хартвиг, Витих и другите смелчаци, тръгнали с тях, стигнали пред прекрасната розова градина на крал Лаурин, те били очаровани от великолепието й и решили да разкъсат сребърната нишка и да се опитат да убедят Лаурин да им върне с мир Симилде. Ала рицарят Витих, чиято емблема била змията, скочил, обхванат от неудържим порив, разкъсал сребърната нишка и стъпкал най-близките до него рози. Тогава към рицарите пристъпил крал Лаурин, яздещ своето малко бяло конче, със златна корона на главата и блестящ меч в дясната си ръка. Лаурин приближил към Витих и поискал ръката и крака му. Но Витих му се присмял и извикал: “Ела ми, джудженце, да те хвана за краката и да те метна към скалите!”

И докато Витих се усети, Лаурин, който бил силен колкото дванадесет мъже, вече го бил надвил и се канел да пристъпи към изпълнението на страшното наказание. Но Дитрих фон Берн му се притекъл на помощ и двамата с Лаурин започнали двубой. С цялата сила на дванадесет храбреци, идваща от неговия вълшебен пояс, Лаурин ранил на няколко места Дитрих. Но и той не се давал и се отбранявал. В един момент Лаурин сложил своята шапка-невидимка и изчезнал от погледа на мъжете! Така той получил предимство и можел да уцелва Дитрих всеки път, а той, който замахвал с меча си напосоки, не можел да улучи Лаурин. Оръжейникът Хилдебранд извикал на Дитрих: “Разкъсай пояса му!” Ала Дитрих не можел да види къде се намира джуджето. Тогава на Хилдебранд му дошла спасителната мисъл: “Следи за движението на тревата и ще видиш къде е застанало джуджето!”  

Дитрих го послушал, разбрал къде е застанал Лаурин, сграбчил го и разкъсал пояса му. Двубоят бързо бил решен и джуджетата заплакали, когато видели, че кралят им е победен и шапката и оръжията му са отнети.

Но преди Дитрих и спътниците му да решат какво да правят с победения крал на джуджетата, в скалата се отворила врата, която никой преди това не бил забелязал и през нея пристъпила навън Симилде заедно със свита от прислужнички. Тя благодарила на Дитрих и другите герои за това, че са воювали за свободата й, но казала, че Лаурин се е отнасял добре с нея и те не бива да враждуват, а да сключат приятелство с него. Това се харесало на Дитрих и той подал ръка на Лаурин. Кралят на джуджетата поканил всички мъже в подземния си дворец, за да им покаже съкровищата си и да ги нагости. Дитрих и спътниците му пирували до късно, угощавани щедро от джуджетата. Но когато времето напреднало и гостите се отпуснали, изведнъж били нападнати, оковани във вериги и заключени в тъмницата.  

Тази подлост разгневила Дитрих и спътниците му и те се заклели да отмъстят на Лаурин. Гневът удвоил силата им, така че мъжете успели да разкъсат оковите си и да се освободят. Те разбили вратите на двореца, отблъснали прииждащите джуджета и взели в плен крал Лаурин. Хартвиг, рицарят с лилията, отвел Симилде при баща й, краля на Еч. Той дал на двамата благословията си да се оженят.  

Дитрих се върнал обратно в своя палат и взел със себе си краля на джуджетата като пленник. Когато окованият Лаурин трябвало да напусне двореца си в скалите, той произнесъл следните думи: “Тези рози ме предадоха, ако не бяха те, никой нямаше да открие двореца ми!” И той проклел розовата градина и я омагьосал, така че никой вече да не я вижда нито денем, нито нощем. Ала Лаурин бил забравил за времето на здрача и така омагьосаната розова градина и днес понякога показва своето великолепие, окъпана от лъчите на залязващото слънце, за да напомни за злощастния крал Лаурин и неговата розова градина.

               image  
Художникът Герхард Райш (http://anthroposophie.blog.bg/izkustvo/2020/04/26/gerhard-raish-hudojnikyt-s-pogled-kym-duhovnite-svetove.1707696), който често е наблюдавал и рисувал природните духове, е пресъздал и образа на крал Лаурин. Ето какво споделя той в писмо за срещата си с този природен дух:  

“Намерихме книги, в които е описана легендата за крал Лаурин. Трагизмът, който намира израз в нея, ни развълнува силно, направо ни разтърси... Крал Лаурин в по-ново време се е оттеглил във вътрешността на етерния елемент... Аз се свързах с него в медитация и му разказах, че днес вече живеят първите хора, които искат да развият добри отношения с елементарните същества, изхождайки от ново съзнание. Така и гномите ще могат да се надяват на по-щастливи времена. Заедно със свитата си Лаурин прие това послание благосклонно. За благодарност една вечер той отвори врата в скалата и ми разреши да надзърна в излъчващата се сияйна светлина. Лаурин стоеше там с няколко гнома и ме приветстваше. След срещата аз нарисувах една много хубава и затрогваща картина... Това звучи като приказка, но всъщност е една съвсем реална случка.” (“Крал Лаурин и неговата розова градина. Природните елементарни същества в творчеството на Герхард Райш” от Клаус Дьортер, сп. “Стил”, 4/09)

                    image  

1 Има се предвид областта около река Адидже в Италия, на немски Еч.
2 Дитрих фон Берн, герой също и на епоса “Песен за Нибелунгите”, както и на различни скандинавски легенди, не е от швейцарската столица, а от Верона; Берн е средновисоконемският (= средновековният немски) вариант на името на италианския град Верона.
Категория: История
Прочетен: 947 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 27.04.2020 14:55
Ето какъв отговор дава Томас Майер - антропософ, учител по медитация, контактуващ с природните духове и автор на три книги за тях:  

Моята собствена медитативна работа и изследване на коронавируса показват следното:   Основата, от която изхождам, е да медитирам върху вълната от страх. В нея намерих множество елементали на страха, които явно изпълват цялото земно кълбо. Те изглеждат агресивни и абсолютно чужди, сякаш идващи от друго небесно тяло. Елементалите не произлизат от сегашните хора и може би затова реакцията на хората е толкова силна. Така те още повече задвижват вълната на страх със собствените си чувства и действия. Тези елементали принадлежат към душевното ниво на коронавируса. Тъй като вниманието на света е насочено към него, те се разпространяват навсякъде - тоест, поради нашия страх от вируса душевно той вече е навсякъде.  

Кога са създадени тези елементали на короната? За мен беше изненадващо да видя, че са възникнали в много древното минало по време на въплъщението на Земята, наречено Стара Луна. Там днешните ангели са изминавали своята човешка степен. Извършено е било отделяне на превърналата се в зла душевна субстанция, както и на съответните изостанали ангели, свързали се с Ариман и азурите. Това отделяне е било важно за развитието на другите същества и са го извършили много строги духове (по моя преценка от йерархията на елохимите - духовете на формата)  

Сега също можах да изживея тези строги ангели. Те са пазители на съществата на короната и предизвикват нас хората. Смятат, че сега е дошло времето тази отделена област, която оттогава насам е водила “извънземен” живот, да бъде пак интегрирана. С това тези строги духове ни напомнят за древни колективни неотработени сенки и правят възможно тяхното избавление.  

На 12. януари 2020 имаше особена и рядка планетна констелация - съвпад на Плутон, Сатурн, Меркурий и Слънцето. По време тя е близо до появата на коронавируса. Когато планетите ни напомнят за съществените неща, не е чудно, че от това произлизат задачи за нас.  

Какво конкретно искат елементалите на коронавируса? Те искат отново да бъдат включени в земната еволюция и да видят и опознаят Христос
. Аз имах много добри резултати, когато посрещнах съществата на коронавируса с положително отношение и им показах Христос и природните духове и ги обгърнах с молитвата “Отче наш”. Те приеха добре тези импулси и бяха готови на промяна. Същевременно имах усещането, че аз самият съм станал още малко по-цялостен в дълбините на човешката си същност.  

Тази работа трябва обаче да бъде продължена, защото идват все нови и нови елементали. Тук има планина от работа за нас. Мога да препоръчам на всички  такава като описаната медитация (вж. по-долу), при която настроението веднага се разведрява. Това е и най-добрият духовен отговор. Всяка медитация променя колективното поле и е важна.  

Препоръка за медитация  

Най-добре е да се подходи с познати медитационни формули и те да бъдат насочени към вълната от страх. Важно е в началото на медитацията да се свържем със собствения ангел, с духовните йерархии и Христос и да се оставим да бъдем обгърнати от тях. Така ще имаме сигурна отправна точка. Много добри резултати се получават, когато съществата на коронавируса и на страха бъдат посрещнати с положително отношение и им се покажат Христос, природните същества и се обгърнат с молитвата “Отче наш”. Могат да се използват и отделните аспекти на пандемията като медитация, започваща от ключова дума и да се наблюдава какви възприятия идват, напр. корона, Ковид-19, вълна от страх и под.
Категория: История
Прочетен: 1908 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 26.04.2020 22:41
Немският художник и поет Герхард Райш е роден през 1899 в тогавашния Грюнберг в бившата немска област Силезия. Баща му бил търговец на жито и притежавал воденица, а семейството се отличавало с голяма набожност. На 4годишна възраст братът на малкия Герхард го спасява от удавяне, а в същата година Райш има видение, че един ден ще стане художник. По време на атака във Франция през Първата световна война бива спасен по чудо от смъртта. Това преживяване го разтърсва дълбоко и му потвърждава наличието на духовни същества.

      image

Със своите над 300 картини и рисунки, както и със стиховете и кратките си медитационни формули, Райш посредничи на хората в издигането им към духовния свят. Сред най-важните му теми са природните духове, смъртта и животът след нея и пътят на духовния ученик. Има известни паралели между живора и творчеството на Герхард Райш и варненския художник Борис Георгиев. И двамата преживяват ужасите на двете световни войни, принудени да живеят в крайна бедност, но не правят компромиси и не се включват във властващите по тяхно време модерни течения - т.нар. -изми в живописта (кубизъм, дадаизъм и пр.). И Райш, и Георгиев се посвещават на това да рисуват духовното и макар техниката и темите им да са различни, то се открива в картините и на двамата, изобразено със светли, меки пастелни тонове. Докато Борис Георгиев влиза в контакт с Учителя Беинса Дуно и “Бялото братство”, Герхард Райш се среща през 1923 г. с антропософията и Рудолф Щайнер и тя оттогава го съпътства до края на живота му. До 1944 г. той пътува всяка година по два пъти и въпреки че не обхожда света като Борис Георгиев, излага картините си в различни немски градове, както и в Холандия.  

През февруари 1945 по пътя си към Берлин Червената армия навлиза в Силезия и в родния край на Герхард Райш. Къщата му с всичките намиращи се там картини е изгорена. Като немец по произход, художникът е взет в плен и заточен в руски лагер за военнопленници. След като Силезия минава във владение на Полша, немското население е прогонено от там. През октомври 1945 Райш е освободен от лагера и пристига в Германия целият в дрипи, без пари и полуумрял от глад. Първоначално се установява в Берлин, след това във Витенберг, а накрая във Фрайбург. През следващите години художникът рисува повторно повечето от унищожените си през войната картини. Благодарение на помощта на приятели и ценители на изкуството му, които идват отдалеч, за да видят неговите картини, той може да се посвети само на рисуването. Тихо, без шум създава творбите си, вдъхновени от срещата със съществата на духовния свят. Умира на 11.2.1975 във Фрайбург.  

Герхард Райш рисува не заради самото изкуство, а в подкрепа на духовния път на ученика. За произведенията си той казва, че ”могат да бъдат помощ при развиването на имагинативното мислене. У всеки човек душата създава имагинации, които обаче биват закривани от будното дневно съзнание. Едва след като то е утихнало в медитацията, проблясват образите на етера.“ Затова и произведенията му се използват от много хора като помощно средство при медитация.

        image     
В картината “Бдение над мъртвия” виждаме физическото тяло на току-що заминалия човек, което вече има почти същия тъмен, почти черен цвят като минералната земя, която съвсем скоро ще го приеме. От мъртвия като нишка се изнизват духовните му тела и се устремяват нагоре към духовните светове, където го очакват множество други души, напуснали земята преди него и обитаващи духовния свят.  

Най-известни са рисунките на Герхард Райш, възникнали от общуването му с природните духове. Една от тях е озаглавена “Планински дух”. 

                    image

Величествен и сериозен, този планински дух бди над поверените му от йерархиите минерали, растения, животни и по-малки елементарни същества в района, който обитава. Погледът му едновременно приканва хората да осъзнаят присъствието му и да станат негови съработници в грижата за природата. Но същевременно той сякаш строго ни напомня да бъдем грижливи и внимателни с нея. Колко много произшествия с фатален край, случили се със самонадеяни алпинисти и туристи в планините, биха се избегнали, ако хората бяха по-смирени и имаха съзнанието, че крачейки към върховете, пристъпват в обителта на духове, към чиято дейност трябва да изпитват уважение и признателност, а не да се изживяват като завоеватели!

image

Ето какво казва Герхард Райш за картината си “Феите на цветята”: “Във всеки цвят, всяко растение, всяко дърво, около тях и навсякъде в природата живеят и действат омагьосани елементарни същества. Те очакват да бъдат освободени от изпълнения с любов поглед на някой човек, за да се издигнат към по-високите духовни царства. Тези феи тук се чувстват щастливи, че са били разпознати от един знаещ за тях човек.”

             image

За картината “Два гнома със синьо цвете” антропософът Томас Майер, който има ясновиждане и контактува с природни духове (за него вж. в този пост http://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/09/10/za-noviia-vid-elementarni-syshtestva-chiiato-poiava-e-predsk.1673838), споделя следното интересно впечатление в книгата си “Съвместната работа с елементарните същества”, т.2:  

“Фондацията “Герхард Райш” в Брукфелден на Боденското езеро излага картините на художника пред публика. При едно посещение специално за нас бяха извадени от архива много оригинали, между които и картината “Два гнома със синьо цвете”. В помещението почувствах силно присъствие, защото с тази картина е свързано едно древно джудже, високо около метър. То беше много самоуверено, излезе отпред и ми показа, че е работило десетилетия заедно с Герхард Райш. Било е с него, докато е рисувал всичките си картини и е съдействало да дойдат съответните същества и да се свържат с картините. Имах чувството, че джуджето смята себе си за художник, а Герхард Райш за помощника, който му смесва боите - във всеки случай сътрудничеството им е било равноправно. Джуджето е свързано с картините и се грижи за популяризирането им и за преживяванията на хората, които ги съзерцават. Сега по-добре разбирам тайната на неговите картини. Дори и да са репродукции, когато човек се вживее в тях, действително влиза във връзка със съответните същества. Те не са само изобразени, но и реално свързани с картините.”  

Ето един кратък стих от Герхард Райш, който освен художник, е бил и поет:  

В тих размисъл
човекът научи ли се да мълчи,
смекчава ли вълните на желанията си,
небето се открива и Учителят проговаря.
В тих размисъл
душата се отваря
и мисли се във нея.
Категория: Изкуство
Прочетен: 647 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 26.04.2020 15:40
Получих на имейл адреса си отворено писмо от д-р Торстен Траут, лекар от град Айзенах, Германия (http://www.praxis-dr-traut.de/index.php/kontakt.html), отнасящо се до сегашната пандемия и публикувам част от него, тъй като съдържа множество важни линкове по засегнатите от автора въпроси, които интересуващите се биха могли да проучат.   

Основателят на “Майкрософт” Бил Гейтс е един от най-богатите хора в света. Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс финансира 11% от бюджета на Световната здравна организация и е неин най-голям частен спонсор. Съответно СЗО се ориентира към желанията на Бил Гейтс, вж. статията във в. “Цайт” от 2017 г. с красноречивото заглавие “Тайният шеф на СЗО се казва Бил Гейтс” 1.

На 18. октомври 2019 - около два месеца преди избухването на епидемията - в университета “Джон Хопкинс” в САЩ беше проведена симулация на пандемия от корона (Event 201), финансирана от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. В нея участва между другото и високопоставен китайски здравен съветник 2. Заедно с инвестициите в своята лаборатория за ваксини в САЩ Бил Гейтс е вложил и 46 милиона евро във фирмата CureVac от Тюбинген, която разработва ваксина срещу коронавируса 3.

От десет години Бил Гейтс предупреждава за пандемия и се подготвя икономически за нея 4. Още на 28.2.2020 той говори (като немедицинско лице !!!) в “New England Journal of Medicine” за епидемия на столетието и същевременно известява за ваксина с нуклеинова киселина срещу Ковид-19 5. Това би означавало намеса в човешката генетична информация чрез ваксина и никой не знае какво би предизвикала тази генетична промяна.   

Бил Гейтс смята себе си за спасител на човечеството. Ако зависи от неговата воля, цялото човечество трябва да бъде имунизирано срещу коронавирусите, независимо дали отделният човек го иска или не 6. В Дания вече могат да бъдат извършвани принудителни имунизации и лечения с употреба на сила от страна на военните или частни охранителни фирми 7.    

Лобистката организация на производителите на ваксини GAVI и "Майкрософт” вече основаха съюз с името  “ID 2020“, който търси възможности да се даде на всички хора по света т.нар. “идентичност” 8. Това сътрудничество на един производител на информационни технологии с производители на ваксини означава, че има опасност с помощта на ваксината на хората да бъде имплантиран чип 9. По този начин вероятно ние ще трябва да се браним не само от принудителната имунизация, но и от принудително чипиране!   

Напълно в синхрон с това Световният икономически форум в Давос подготви проекта за дигитална идентичност на известния пътник” - “The Known Traveller Digital Identity-Projekt” (KTDI). Целта на този проект е да се осветлят хората максимално и така да се въведе тоталното им проследяване. Проектът започва доброволно, но постепенно ще става задължителен, напр. при резервация на самолетно пътуване. Според заплануваното от Бил Гейтс корона кризата предлага идеални условия за стартирането на проекта 10.

Не ни учудва и фактът, че както институтът “Роберт Кох”, така и Берлинската клиника “Шарите” също са получатели на дарения от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс 11.

Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс е толкова добре поставена, че дори един от нейните хора, д-р Кристофър Елиас, е член на международната група от експерти към Федералното здравно министерство на Германия 12.

Както разбираме още, Федералното министерство на вътрешните работи неофициално е препоръчало с помощта на коронавируса да се всее шок и паника сред населението, вкл. и децата. Най-късно тази информация би трябвало да ни накара да наострим слух и да се запитаме за мотивите, стоящи зад това решение 13. Да си припомним за свинския грип през 2009 г. - тогава пандемиите бяха въведени като бизнес-модел. От 2000 година СЗО стана все по-зависима от частни спонсори. Така през 2009 г. по повод на свинския грип определението за пандемия беше разпростряно и върху сравнително безобидни заболявания, каквото е споменатият грип. Своевременно преди това фармацевтичните концерни и производителите на ваксини бяха сключили договори с различни държави, така че автоматично при обявяване на пандемия да се задействат поръчките на подходящата ваксина. В резултат правителствата не успяха да реализират по-голямата част от нея и тя се превърна в ”залежала стока”, напр. ваксината “Тамифлу” 14. Разработената ваксина за свински грип “Pandemrix”, която трябваше да се използва и в Германия, както всички ваксини, създадени в цайтнот, не беше достатъчно изследвана. Логично при нейната употреба имаше много странични въздействия, като напр. нарколепсия - неконтролируема сънна атака 15.

Още по време на свинския грип, когато отново бяхме подложени на масивна дезинформация от страна на СЗО и института “Роберт Кох”, бившият белодробен специалист д-р Волфганг Водарг се бореше активно, между другото и по поръчение на Съвета на Европа, за разкриване на задкулисните действия. Д-р Водарг и днес в рамките на корона кризата активно се застъпва за това да бъдат хората информирани. Той също казва, че тази болест е много по-безобидна, отколкото бива представяна и че взетите мерки са абсолютно преувеличени 16. За да се предотвратят нови повторения, този път виновните трябва да бъдат подведени под отговорност.   

https://www.zeit.de/zustimmungurl=https%3A%2F%2Fwww.zeit.de%2Fwissen%2Fgesundheit%2F20 17-03%2Fwho-unabhaengigkeit-bill-gates-film

http://www.centerforhealthsecurity.org/event201/

https://www.stuttgarter-nachrichten.de/inhalt.biotech-unternehmen-curevac-warum-bill-gates-in- tuebingen-investiert.378f15d1-45fb-4d79-b04b-10bd64eea5de.html

https://deutsche-wirtschafts-nachrichten.de/502949/Bill-Gates-warnt-seit-2010-vor-einer- globalen-Pandemie-und-bereitet-sich-seit-Langem-geschaeftlich-darauf-vor

https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMp200376

https://www.naturalnews.com/035777_GAVI_immunization_children.html    https://www.rubikon.news/artikel/der-wahn-des-philanthropen

https://www.fr.de/politik/coronavirus-sars-cov-2-daenemark-notfalls-militaer-13598503.html

https://id2020.org/

https://www.naturalnews.com/2019-10-23-vaccines-used-global-biometric-identities-for- surveillance.html    
http://news.mit.edu/2019/storing-vaccine-history-skin-1218


10
https://norberthaering.de/die-regenten-der-welt/gates-covid-19-ktdi/

11 
https://www.gatesfoundation.org/How-W e-Work/Quick-Links/Grants- Database/Grants/2019/12/INV-004308         
 https://www.gatesfoundation.org/How-W
 e-Work/Quick-Links/Grants- Database/Grants/2019/11/OPP1216026

12 https://www.bundesgesundheitsministerium.de/ministerium/meldungen%03/2017/august/internationale s-beratergremium.html#c11516

13 
https://www.focus.de/politik/deutschland/aus-dem-innenministerium-wie-sag-ichs-den-leuten- internes-papier-empfiehlt-den-   deutschen-angst-zu-machen_id_11851227.html  

https://fragdenstaat.de/dokumente/4123-wie-wir-covid-19-unter-kontrolle-bekommen/

14 
https://www.wodarg.com/publikationen/

15 
https://www.aerzteblatt.de/nachrichten/63356/Grippeimpfung-Wie-Pandemrix-eine-Narkolepsie- ausloes

16 
https://off-guardian.org/2020/03/24/12-experts-questioning-the-coronavirus-panic
Категория: История
Прочетен: 1310 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 04.05.2020 22:27
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 4.2.1913 в Берлин (СС 144 “Мистериите на Изтока и на християнството”)

… светът на природните закони и този на моралните закономерности преливат един в друг, когато се влезе в духовния свят. Това става ясно например веднага, когато пред нас се разкрие царството, през което преминава човекът между смъртта и новото раждане. Там ясновидецът може да срещне душите (а той ще ги срещне, ако сериозно е напреднал, както се загатна вчера), които след преминаването на портата на смъртта изминават развитие до следващото си раждане. Тогава ние ще се запознаем с това, което тези души преживяват и трябва човек да мисли по съвсем друг начин, ако иска да прецени техните преживявания. Да обясним това с наколко примера.

Ние намираме души, които трябва в определен момент между смъртта и новото раждане да преминат през доста трудни условия. Най-напред ясновидецът остава с впечатлението, че тези души, по-точно определена категория души, в духовния свят са станали слуги на наистина ужасни духовни същества и че поради своя живот преди смъртта те сами са се обрекли на това. Ясновидецът постепенно разбира тежката съдба на тези души, като проследи по-отблизо как човекът живее във физическото си тяло от раждането до смъртта и както често сме описвали в нашите духовнонаучни лекции, по вътрешна необходимост стига до естествена смърт, когато е на възраст и е изчерпал вече жизнените си сили. За такава смърт сега няма да говорим. 

Но има и друга смърт, при която човек може в разцвета на живота си да бъде покосен от външни нещастия или болести. Не всички си отиват, чак когато се изпразни чашата на живота им. Хора умират на всякаква възраст и ние трябва да се запитаме: Откъде идват силите, които са в основата на умирането в различни възрасти? Това, че човек си отива, когато му е дошло времето, ни е ясно. Често сме виждали как това се мотивира от духовните светове, но и всичко, случващо се на физически план, става поради влияния на духовния свят. Също и преждевременната смърт настъпва с такива влияния, т.е. тя се носи от сили и същества на духовния свят.  

И друго нещо забелязваме във физическия свят, към което трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем времето между смъртта и новото раждане. Виждаме как физическият свят е пронизан от болести или епидемии като онези в миналите времена, които са ни добре известни. Достатъчно е да си припомним опустошителни походи, след които чумата, холерата и под. са върлували сред някогашното европейско население. В наше време по отношение на такива неща, можем да кажем, че все пак имаме късмет. Обаче вече се подготвят известни епидемии, на които вече обърнахме внимание в нашите лекции. Виждаме по Земята да върлуват ненавременната смърт, а също болести и епидемии. И ясновидецът възприема как някои души, живеещи между смърт и ново раждане, помагат на онези духове, които внасят от свръхсетивните светове в сетивния свят силите, носещи епидемии и болести, сеещи преждевременна смърт. Едно от най-страшните впечатления е да се наблюдават човешки души, които в определен момент на живота си между смъртта и следващото раждане са станали слуги на злите духове на болестта и смъртта, и то сами са се обрекли да бъдат техни слуги.

Ако се опитаме да проследим живота на такива хора, които са си подготвили споменатата съдба, до момента, когато преминават през портата на смъртта, ще установим, че по време на живота на Земята на тях са им липсвали съвестност и чувство за отговорност. На ясновидеца се разкрива един постоянен закон, според който душите, преминали през портата на смъртта, които преди това са имали душевна склонност към безсъвестност или са живели по този начин, в определен момент между смъртта и следващото раждане се превръщат в слуги на онези, които трябва да работят по внасянето на епидемии, болести и преждевременна смърт в сетивно-физическия свят.

Виждаме как тези души се подчиняват на едно естествено развитие, за което не можем да твърдим, че подобно на кристализацията или сблъсъка на две меки топчета, е независимо от някакви морални недостатъци. В случващото се, което ни показват тези души, ние виждаме как във висшите светове се смесва онова, което действа там като природна закономерност, с моралния миров порядък. 

 

Категория: История
Прочетен: 592 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 24.04.2020 22:29
Прилепите имат специфични духовни характеристики, описани от Рудолф Щайнер. И понеже както епидемията от тежък остър респираторен синдром (ТОРС), избухнала в Китай през 2003г., така и болестта ебола, а по всяка вероятност и сегашната пандемия са причинени от вирус, живеещ в прилепите, имаме основание да си припомним какво знае духовната наука за тези животни.

Из лекция от 28.10.1923, публикувана в СС 230 “Човекът като съзвучие на творящото, образуващото и формиращо мирово Слово” (леко редактиран и осъвременен превод на Димо Даскалов):

Когато слизаме надолу във въздуха, ние стигаме до онези същества, които съвсем не са могли да съществуват в определен период на нашата земна еволюция, например във времето, когато Луната още е била свързана със Земята, когато Луната не се е била отделила още от Земята. Тук ние стигаме до същества, които наистина също са въздушни същества, т. е. живеят във въздуха, но всъщност са вече силно докоснати от това, което е собствено на Земята, от тежестта на Земята. Пеперудата не е още никак засегната от тежестта на Земята. Тя пърха радостно в светлинния етер и се чувства като създание, родено от него. Птицата побеждава тежестта, затопляйки въздуха в своята вътрешност и чрез това тя самата става топъл въздух, който бива носен от студения. Тя побеждава тежестта на Земята.  

Онези животни, които според произхода си трябва всъщност все още да живеят във въздуха, но не могат да преодолеят тежестта на Земята, понеже нямат кухи кости, а такива, изпълнени с костен мозък, както и нямат въздушни торбички като птиците - това са прилепите. Прилепите са един твърде особен род животни. Те изобщо не преодоляват тежестта на Земята чрез вътрешността на своето тяло. Те не са светлинно леки както пеперудите, не са топлинно леки както птиците, а са подвластни на тежестта на Земята и се усещат вече в своята плът и кости.   

Ето защо на прилепите е неприятен например онзи елемент, в който пеперудите живеят изцяло - елементът на светлината. Те обичат сумрака. Прилепите трябва да използват въздуха, ала го обичат най-много, когато той не носи светлина. Те се отдават на сумрака, те са всъщност животни на здрача. И прилепите могат да се задържат във въздуха само благодарение на това, че имат, бих казал, карикатурни крила, които съвсем не са истински крила, а кожи, изпънати между удължените пръсти, парашути.    Благодарение на това прилепите могат да се задържат във въздуха. Така те побеждават тежестта на Земята, като и противопоставят нещо, което е свързано с тази тежест, противопоставят й го като противотежест. Но чрез това те са напълно впрегнати в областта на земните сили. Ние не бихме могли всъщност никога да построим летежа на пеперудата чрез физическо-механични конструкции, също и летежа на птиците. Нашата постройка никога не ще отговаря напълно на действителността. Трябва да внесем в тях нещо, което съдържа и други конструкции. Но можем напълно да конструираме летежа на прилепа посредством земната динамика и механика.  

Прилепът не обича светлината, не обича проникнатия от светлината въздух, а най-много слабо проникнатия от светлината сумрачен въздух
. Той се различава от птицата по това, че когато гледа, птицата държи в погледа си това, което се намира във въздуха. Даже лешоядът, съзирайки агнето, чувства, че то е нещо, което се намира в края на атмосферата, когато той гледа отгоре това, което сякаш е нарисувано на Земята. И освен това неговото виждане не е чисто виждане, а жадуване, което ще разберете, ако наистина гледате летежа на лешояда, насочен към агнето, който е една изразена динамика на волята, на желанието.  

Пеперудата вижда по принцип това, което е на Земята, като в огледало; за нея Земята е едно огледало. Тя вижда това, което се намира в Космоса. Когато гледате как пеперудата пърха, трябва всъщност да си представите, че тя не обръща внимание на Земята, за нея Земята е едно огледало. Тя й отразява онова, което е в Космоса. Птицата не вижда земното, а това, което е във въздуха. Едва прилепът започва да възприема онова, през което лети или покрай което минава,  летейки. Тъй като той не обича светлината, той е неприятно засегнат от всичко, което вижда. И можем вече да кажем, че пеперудата и птицата виждат по един много духовен начин. Първото животно отгоре надолу, което всъщност трябва да вижда по земен начин, е неприятно засегнато от това виждане. Прилепът не обича виждането и затова той има нещо, което бих могъл да нарека  въплътен страх пред това, което вижда и което не иска да види. Той би искал да мине бързо покрай нещата: да трябва да вижда и да не иска да вижда - така би искал той да профучи, без да се задълбочи. И затова, защото иска да профучи навсякъде покрай нещата, той би искал да се вслуша така чудесно във всичко. Прилепът действително е животно, което постоянно се вслушва в своя собствен летеж, дали този летеж не е застрашен по някакъв начин.  

Разгледайте ушите на прилепа. От тях можете да видите, че те са настроени към страха от света. Такива са ушите на прилепа. Това са много странни образувания, те наистина са настроени за промъкване дебнешком през света, за страх от света. Всичко това можем да разберем само тогава, когато разгледаме прилепа в това отношение, в което сега го поставихме.  

Тук трябва да кажем още нещо. Пеперудата непрестанно отдава одухотворена материя на Космоса и тя е любимец на действията на Сатурн. А сега спомнете си, как аз казах тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата. Птицата - аз вече Ви говорих също и за нея - в своята цялост представлява всъщност една глава и в този затоплен въздух, с който лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият сънищен образ на Космоса. Така че можете да кажете за пеперудите: Земята е заобиколена от тях като от една тъкан, те са космическият спомен; за рода на птиците: това е космическото мислене; за прилепа: той е космическият сън, космическото сънуване.   

Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват като прилепи в пространството. Както сънят обича сумрачната светлина, така и Космосът я обича, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние виждаме въплътени в пояса от пеперуди, опасващ Земята; живеещите в настоящето мисли виждаме в пояса, образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо, въплътени в прилепите.   

И ако се задълбочите във формата на прилепа, Вие ще почувствате колко сродно е наблюдението му със сънуването! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: та ти сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо, излязло вън от обикновената физическа действителност.  

Следователно можем да кажем: Пеперудата изпраща одухотворената субстанция в царството на духа през времето на живота си, а птицата я изпраща след своята смърт. А какво прави прилепът? Прилепът отделя одухотворената субстанция, особено онази одухотворена субстанция, която живее в опънатите кожи между пръстите, отделя я през време на живота си, обаче не предава субстанцията на Вселената, а я отделя в земния въздух. Чрез това сякаш непрестанно се раждат духовни бисери в земния въздух. Така Земята е заобиколена от постоянното мъждукане на излъчващата се духовна материя на пеперудата, имаме постоянното искрене на онова, което идва от умиращите птици, но обратно към Земята се излъчват онези странни примеси във въздуха, там където прилепите отделят това, което одухотворяват.   

Тези са духовните образи, които винаги виждаме, гледайки как прилепът лети. Всъщност той постоянно има зад себе си, подобно на кометите, нещо като опашка. Прилепът отделя духовна материя, обаче не я изпраща по-нататък, а я изтласква обратно във физическата земна материя. Той я изтласква обратно във въздуха. И както с физическите очи виждаме прилепа да пърха, така също можем да видим как пърха във въздуха съответният духовен образ на прилепите, които свистят през въздушното пространство. Знаем, че въздухът се състои от кислород, азот и други съставни части, но това не е всичко - той се състои също и от духовните влияния на прилепите.    Колкото и странно и парадоксално да звучи, този сънищен род на прилепите изпраща малки призраци във въздуха, които след това се съединяват в една обща маса. В геологията това, което е под Земята като скална маса, се нарича магма. Това е разтопената като каша скална маса. Бихме могли да говорим за една духовна магма във въздуха, която произхожда от излъчванията на прилепите. В древните времена, когато е съществувало инстинктивното ясновидство, хората са били много чувствителни към тази духовна магма, както днес някои хора са чувствителни към нещо по-материално, например лоши миризми; само че бихме могли да смятаме това за нещо, да кажем по-плебейско, докато в древните времена на инстинктивното ясновидство хората са били чувствителни към това, което съществува като остатък от прилепите във въздуха. Те са се защищавали срещу него. И в някои мистерии са съществували специални формули, чрез които хората се затваряли вътрешно, за да няма власт върху тях този остатък на прилепите. Защото ние хората не вдишваме с въздуха само кислород и азот, а също и тези остатъци на прилепите. Но днешното човечества не е стигнало до там, да се пази от тези остатъци на прилепите; докато срещу лоши миризми например то е много чувствително, към остатъците на прилепите е извънредно нечувствително. Днешните хора поглъщат тези остатъци, можем наистина да кажем така, без да чувстват ни най-малко отвращение. Това е твърде странно - хора, които иначе са много превзето чувствителни, поглъщат в огромно количество това, за което говоря тук. Но така то влиза вътре в човека, като не отива във физическото и етерното тяло, а в астралното.   Да, вие виждате, че тук стигаме до странни връзки. Науката за Посвещението ни води навсякъде във вътрешността на връзките: тези остатъци на прилепите са най-желаната храна на съществото, което тук в моите лекции Ви описах като Змея (т.е. Ариман). Само че те трябва първо да бъдат вдишани в човека, тези остатъци на прилепите. И Змеят има своите най-добри опорни точки в човешката природа, когато човекът остава своите инстинкти да бъдат проникнати от тези остатъци на прилепите. Те ровят там вътре. Тяx изяжда Змеят и от това затлъстява, естествено духовно казано и добива власт над човека, добива власт над него по най-разнообразен начин.   

Тук положението е такова, че днешният човек също трябва да се пази от тях. И защитата трябва да дойде от това, което беше описано като новата форма на борбата на архангела Михаил със Змея. Това, което човекът добива като вътрешна сила, когато приема импулса на Михаил така, както това бе описано тук, това го предпазва от храната, която Змеят трябва да получи; тогава той се защитава против неправомерните остатъци на прилепите в атмосферата. Ние не трябва да изпитваме страх пред това да извличаме истините от вътрешните мирови отношения, ако искаме действително да проникнем в тях.     




 
Категория: История
Прочетен: 1952 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 20.04.2020 22:37
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 22. октомври 1920 в Дорнах (СС 200 “Новата духовност и изживяването на Христос през ХХ век”)

Цялото духовно развитие на новото време е насочено към възхода на индивидуалното начало - на Запад по западния, тоест икономическия начин, в Средна Европа по остарелия днес държавно-политическо-военен начин, на Изток според древната, напълно деградирала духовност. Това идва от духовния свят. И то идва благодарение на това, че както на Запад, така и на Изток – нека най-напред да засегнем тези две области – съществува едно важно явление. То се състои в това, че се раждат твърде много хора (или поне сравнително много хора), при които е нарушен закономерният ход на инкарнациите. Вижте, за прераждането е трудно да се говори, защото това не бива да става по предпочитания днес абстрактен начин. Този проблем показва една съществена даденост в човешкото развитие, която все пак допуска и изключения. Ние виждаме как и на Запад, и на Изток – за Средна Европа ще говорим тези дни - се раждат хора, за които не можем да кажем, че в тях присъства по обичайния начин една индивидуалност, която е имала преден и още по-преден живот и ще има следващ и по-следващ живот. Прераждането наистина е обичайният ход на човешкото развитие, но то допуска и изключения от правилата. Когато се изправим пред някой човек, то неговият външен вид не показва непременно човешката му същност. Срещу себе си можем да имаме хора в човешка форма, които всъщност само външно са човеци, подлежащи на непрекъснато повтарящи се земни животи; в действителност това са форми с човешка външност, имащи физическо, етерно и астрално тяло, но в тях са въплътени други същности - същества, които си служат с тези човешки форми, за да действат чрез тях. Това наистина е така, например на Запад има голям брой хора, които всъщност не са преродени човеци, а носители на същества с твърде подранило развитие, които би трябвало да се появят в човешка форма в много по-късен стадий от развитието. Тези същества не използват целия човешки организъм, а завземат предимно системата на веществообмена у някои западни хора. От трите съставни части на човешката природа те завземат системата на веществообмена и използвайки съответните хора, въздействат върху физическия свят. На онзи, който умее да наблюдава правилно живота, подобни хора показват и с външните си признаци какво се случва с тях. Така например голям брой членове на англосаксонските тайни общества (ролята на тези общества сме обсъждали многократно през последните години), влиятелни личности в тайните общества в действителност са носители на такива подранили същности, които въздействат в света чрез веществообмена на определени индивиди и получават поле за изява благодарение на телата на хора, неизживяващи редовна инкарнация.

От споменатия вид също са някои ръководители на секти и преобладаващият брой членове на една популярна секта с многобройни последователи на Запад са точно от този тип. По такъв начин в съвременните хора прониква, бих казал, една съвсем друга духовност. И важна задача ще бъде умението да се заеме жизнена позиция, като се вземе под внимание изложеното. Не бива да вярваме абстрактно, че хората навсякъде, без изключение, се прераждат повторно. Това би означавало да не се признае на външния вид именно характера на външност. Да проучваме истината означава да я търсим дори и в такива случаи, където външността прикрива факта, че същества от вид, различен от този на съвременния човек, се въплъщават в човешка форма, по-точно в нейния веществообмен. Но след това те проникват и в ритмичната и нервно-сетивната система. 

Има три вида такива същества, които се въплъщават посредством веществообмена на различни западни хора. За първия от този вид духове са особено привлекателни т. нар. елементарни сили на Земята; тези духове проявяват афинитет към стихийните земни сили и усещат как може да се извърши колонизация, използвайки природните климатични и други условия на Земята, как да се осъществят търговски контакти и т.н.

Вторият вид духове си поставят задачата да подтиснат човешкото самосъзнание в областта, която обитават, да не позволят да се прояви напълно съзнателната душа и да разпрострат като епидемия влиянието си сред хората от своето обкръжение, така че те да не си дават сметка за истинските мотиви за своите действия. Бихме могли да дадем пример с изцяло лъжливия призив на оксфордските професори1, който бе публикуван през последните дни, един направо до абсурд фалшифициран документ. Него можем да го причислим към ученичеството на тези лъжливи духове, които не искат да следват истинските импулси, а изливат върху тях нещо като сос и изковават красиви фрази, под които прозира само фалшива същност. С това аз не твърдя, че тези сами по себе си почтени оксфордски професори, в които не допускам, че действат силни ариманични подбуди, са носители на такива преждевременни същества, но им е заложено да са техни ученици. Тези същества се инкарнират най-вече чрез ритмичната система на определени хора на Запад.

Третият вид същества, действащи на Запад, се стремят да накарат човека да забрави своите индивидуални способности – онези способности, които той донася от духовните светове, когато чрез зачатието и раждането влиза във физическо битие – и да го превърнат повече или по-малко в шаблон на неговата националност. Такава конкретна задача си поставя третият вид същества  – да не допуснат човека да стигне до индивидуалната духовност.

Следователно първият вид същества има афинитет към стихийните сили на земната повърхност, климатичните особености и т.н., вторият вид проявява склонност да отгледа у хората определена повърхностност, недобросъвестност, а третият вид същества се стреми да изкорени индивидуалните способности на хората и да ги превърне в нещо като шаблон, клише на тяхната националност или раса. Този последен вид същества се инкарнира на Запад най-вече чрез системата на главата, чрез нервно-сетивната система. 

Описвайки външно от различни ъгли особеностите на хората от Запада, ние ги охарактеризирахме, изследвайки голям брой хора, разпръснати в тайни общества, секти и под., под чиито човешки обвивки се крият не повторно инкарнирани хора, а въплътени същества, дошли преждевременно на Земята и затова създаващи особен вид ученичество, съотв. излъчващи епидемично върху другите хора своите характерни особености. Трите вида същества действат изключително през хората и ние ще разберем правилно човешките характери, само ако знаем, че онова, което се проявява в обществения живот, не може да се обясни така просто, както искат еснафите, а е необходимо да се отчете намесата на духовни сили.

Това, че трите вида сили, по-точно същества, намиращи се в тази специфична степен на развитие, се проявяват на Запад, се улеснява от факта, че на западния свят е възложено да развие специфичен икономически начин на мислене. Именно икономическият живот е почвата, върху която може да израсте такова нещо. Въпросът е каква задача си поставят тези същества най-общо? 

Те си поставят задачата да насочат целия човешки живот към икономическата сфера, като постепенно изкоренят всичко, останало от духовния живот, натиквайки точно най-жизненото в корсета на абстрактния пуританизъм; да подтиснат духовния живот; постепенно да заглушат политико-държавния живот и всичко да бъде погълнато от икономическия живот. 

Хората, действащи по този начин на Запад, са истинските врагове и противници на идеята за Троичния социален организъм. Първият вид същества не допуска появата на икономически живот, който да се развива самостоятелно наред с държавно-правната и духовната област на социалния организъм. Вторият вид същества, които предимно си поставят за задача да способстват появата на повърхностност, фразьорство и лъжливост, не допуска развитието на един самостоятелен демократичен държавен живот, наред с икономическия. А третият вид същества подтиска индивидуалните способности на човека и не му дава да излезе извън клишето на неговата раса или националност; тези същества работят срещу еманципацията, срещу самостоятелната роля на духовния живот.

Такива са силите, действащи на Запад срещу импулса на Троичния социален организъм. И всеки, който иска да работи с дълбоко разбиране за разпространението на този импулс, трябва да е наясно, че не може да не вземе под внимание подобни духовни фактори, присъстващи в развитието на човечеството. Силите, с които се сблъскваме, опитвайки се да въведем новото в развитието на човечеството, не присъстват само на външен план, забележими дори за тесногръдия еснаф, но има и неща, което се откриват единствено за духовния поглед. Каква е ползата, ако в днешно време хората смятат това за суеверие и не искат и да чуят за духовни същества, работещи през човека? Та тези духовни същности са тук! Който не иска да проспи ставащото в живота, който има будна душа, може да забележи навсякъде действията на тези същества. Виждайки резултатите от действията им, хората могат да се убедят в съществуването на причините за тези действия.

Това е най-важната особеност на Запада. Той е устроен по такъв начин, именно защото изцяло въплъщава в себе си най-типичното за съвременната епоха - икономическите представи, икономическото мислене.

Някога на Изток е имало грандиозен духовен живот. Цялата духовност на цивилизования свят (с изключение на това, към което се стреми и иска да представи в обновена форма антропософията) в действителност е наследена от Изтока. Но същинският разцвет на този религиозно-духовен живот е бил в много далечни времена. Днес именно източният човек, живеещ включително до границите с Русия, се намира в състояние на странна раздвоеност. От една страна той още живее в наследството на своята древна духовност, а от друга върху него въздейства онова, което идва от съвременната епоха на човешкото развитие – подтикът към проявата на собствената индивидуалност. В резултат на Изток човечеството се намира в силен упадък, източният човек в известен смисъл не може да стане пълноценен и зад гърба на този човек стои духовното наследство на древните епохи. На това се дължи фактът, че днес, когато съзнанието на източния човек е понижено, когато той спи, сънува или изпадне в някое от толкова често срещаните там медиумистични състояния, в него не се въплътяват други същества, както на Запад, но такива същества все пак действат в душевния му живот, те сякаш му се явяват.  

И отново, както и на Запад, където действат три вида преждевременни същества, на Изток действат закъснели същества, които в един по-ранен период са преминали етапа на съвършенство и са изостанали, а сега се явяват на източните хора в медиумистични състояния, в съновидения или без медиумистично въздействие, като просто св вмъкват в съня. Човекът след това в будно състояние носи тези влияния, тоест бива инспириран денем от остатъчните въздействия на съществата, посещаващи го нощем. И отново има три вида същества, които действат на Изток и оказват силно влияние върху хората. Докато на Запад има отделни хора, чрез които тези същества се инкарнират, то на Изток действа един вид йерархия, която може да се явява на най-различни хора. Тези същества не се въплъщават чрез човека, а му се явяват и го инспирират от нощния му сън.

Първият вид същества възпрепятства човека да овладее напълно своето физическо тяло, пречи му да се занимаа с икономическа дейност, въобще да участва в съвременния обществен живот. Това са същества, които искат да попречат на икономическия живот на Изтока да бъде от вида, необходим за Троичния социален организъм.

Вторият вид същества създават вече някаква свръхиндивидуална същност, носещи, ако мога да използвам един абсурден израз, един “неегоистичен егоизъм”, който е толкова префинен, че, както особено често става при източните хора, те си приписват една въображаема безкористност и самоотдаденост. Но в действителност тази самоотдаденост представлява особена форма на изтънчено самолюбие, на рафиниран егоизъм. Хората желаят да са истински добри, толкова добри, колкото е възможно за един човек. Това също е породено от егоистично чувство. То е нещо, което може да бъде описано с парадокса на неегоистичния егоизъм – това е егоизъм, породен от въображаема самоотреченост.

Третият вид същества, явяващи се на източните хора по описания начин, са онези, които задържат духовния живот встрани от Земята и в известен смисъл разпространяват мъглява мистична атмосфера сред хората, каквато в днешно време може да се намери най-вече на Изток. И отново при тези три вида същества, които обаче тук въздействат от духовния свят, а не се инкарнират в човека, имаме врагове на Троичния социален организъм. По такъв начин идеята за Троичното социално устройство на Изток се блокира от духовната страна, а на Запад от страната на човека. Ето тук виждаме какъв вид диференциация лежи в духовните подоснови на външните събития.

Ще трябва да добавим и действащата от Средна Европа враждебност към Троичното социално устройство, за да имаме представа от духовна гледна точка за това с какво да се въоръжим, за да противопоставим тъй необходимата за човешкото развитие идея за Троичното социално устройство на противоборстващите й сили, които действат на Изток от духовния свят, на Запад чрез определени хора, а в Средна Европа по специфичен начин, за който ще стане въпрос утре. За да знаем как да се отнасяме към тези неща, трябва да се въоръжим със съответните идеи.

1 През октомври 1920 професори и доктори от Оксфордския университет отправят призив към професорите по изкуствознание и естествознание в Германия и Австрия, “да се ликвидира горчивата неприязън, възникнала под влияние на патриотизма”, и да се стигне до помирение “чрез братски чувства, раждащи се в научната дейност”, срв. статията “Помирението на народите” в базелския вестник “Националцайтунг”, бр. от 20.10.1920.

 

Категория: История
Прочетен: 917 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 20.04.2020 22:38
Днешният ден на космическия Великден и българската Цветница е подходящ да потърсим отговор на този въпрос. През далечната 1910 година в отговор на слушател, който пита “Може ли Христос да се явява на хората”, Рудолф Щайнер отговаря, че това е възможно и тогава то е посвещение, което понякога може да настъпи и без предварително обучение. Той казва също, че от средата на ХХ век много хора ще имат такова преживяване (срв. СС 124, отговори на въпроси).   

Многократно Щайнер е казвал, че през ХХ век хората ще започнат да виждат етерния Христос, напр. три години по-късно в една лекция от 14.10.1913 (СС 152):      

"В лоното на спиритуалното течение се подготвя едно задълбочаване на духовно-душевните сили. И докато разположените на повърхността духовни сили все по-силно ще отричат Христос, ще се появявят по-дълбоки душевни сили, които все повече ще го търсят. Ще се множат хората, виждащи Христос, който ще оживи етерната сфера и ще го намират онези, които са чувствителни към нея. Затова говорим за етерно присъствие на Христос през ХХ век. Тогава ще знаем от собствен опит, че при Мистерията на Голгота наистина в земната сфера е навлязла онази същност, която наричаме Христос и все повече хора ще знаят кой е Христос, защото ще го виждат.  

Запознаването с духовната наука ще помогне на душите да се задълбочат толкова, че да се събуди погледът за Христос. Чудесна перспектива се открива пред ясновидско-пророческия поглед! Външните душевни сили, намиращи се на повърхността, ще стават все по-несъвършени, а хората постепенно ще се раждат така, че сравнително скоро ще приключват в душевния си живот с тях. Но предстои една епоха, която ще напомня по забележителен начин за Христовото събитие.  

В 30тата година от живота си Исус от Назарет видя как в него навлиза Христос. В тялото му започна нов душевен живот, понеже Христос беше влязъл там на мястото на Аза на Заратустра, който го беше напуснал. Това стана в началото на нашата ера. Сега предстои епоха, в която ще става все по-голям броят на хората, при които от 30тата година на живота им нататък Христос няма да навлиза напълно в тях, но ще ги осени познаването на Христос. В 30тата година при такива хора ще започва нов, всеобхватен душевен живот благодарение на това, че те ще видят Христос в неговата етерна същност.

Придобивайки поглед върху тази перспектива, ние имаме разбиране в смисъла на духовната наука. Когато душите, които живеят сега, се инкарнират повторно - мнозина ще се инкарнират по-рано, отколкото това става по установеното обичайно правило - от една определена възраст те ще чувстват чрез преживяването си как в тях навлиза това, което преди са могли да знаят само чрез обучение. Те ще могат да кажат: “В живота ми настъпва духовното виждане и сега аз сам знам кой е Христос; виждайки го, аз съм разбрал Христос.” Тогава няма да се опитват да доказват Христос, защото ще се множат хората, които ще могат да разкажат, че го виждат да ходи по Земята като духовно същество.  

Повече няма да се търси само историческата личност на Христос. Това са двете страни на картината на бъдещето - от една страна чрез душевните сили, намиращи се на повърхността, ще настъпва все по-голямо опустошение; от друга страна като реакция срещу него ще се пробудят лежащите в дълбините душевни сили. За да разпознаем това, ние разпространяваме антропософията.  

Хората не бива да оставят да преминат покрай тях впечатленията, които ще възприемат и които най-често ще идват съвсем тихо, без да са им обърнали внимание, защото много рядко ще възникват някакви поразяващи впечатления. 
Чрез разпространението на истинската антропософия човешките души няма да позволят, когато дойде просветлението, да премине то незабележимо покрай тях, защото иначе човекът не би го получил дори и в поредица от инкарнации. А хората, които ще останат при повърхностните душевни сили, ще наричат другите глупаци или луди. Началото вече е поставено по ужасяващ начин - психиатрите са се захванали да изследват Христос Исус и да проучват евангелията, търсейки там симптоми на лудост. Не бива да игнорираме такива явления, а чрез тях би трябвало да проумеем, че другата страна силно се нуждае от обгрижване; онази друга страна, която представя разбиране за Христос, навлязъл сред човечеството в епоха, в която най-малко е могъл да бъде разбран и който продължава да действа, за да подготви разбирането, което ще дойде в бъдещите времена.   

Човекът, който вижда в бъдещето, не би трябвало да се задоволява с абстрактни, общи приказки за онова, което се разкрива за бъдните времена. Бъдещето се показва от две страни - като опустошение, потъване в материализма, но също и като раждане на един нов духовен свят не само в мислите или, да речем, в мирогледа, а за битието. Защото Христос ще застане до човека и ще бъде негов съветник. Това не трябва да се разбира само като образ, а хората наистина ще получават съветите, от които се нуждаят, от живия Христос, който ще им бъде съветник и приятел и ще говори на душите като човек, който физически върви редом с тях. Ако човечеството някога [по времето на Голгота], когато Христос е трябвало да се появи в човешко тяло, се е нуждаело от пророческо възвестяване, сега, когато Христос ще се яви на хората в етерен образ, те още повече се нуждаят от такова възвестяване. Ето защо смятайте казаното за подготвително възвестяване на това, което ще дойде и трябва да дойде.“  

Бившият главен равин на София по време на II св. война Даниел Цион е един от многото евреи, преживели среща с етерния Христос, срв. напр. https://faktor.bg/bg/articles/kultura/art-faktor/ravinat-daniel-tsion-i-duhovnoto-izmerenie-na-spasyavaneto-na-balgarskite-evrei.  

Известният американски певец Боб Дилън, който също е от еврейски произход, преживял среща с Христос в една хотелска стая в Тъксън през 1978г. Той дори почувствал ръката Му на рамото си: "Това беше нещо физическо. Аз го почувствах, почувствах го навсякъде в мен. Усетих как цялото ми тяло трепери. Великолепието на Господ ме събори на земята и ме въздигна" (https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/music/features/bob-dylan-jesus-trouble-no-more-bootleg-series-volume-13-slow-train-coming-u2-a8031031.html). Следващите песни, които Дилън композира и записва в албума си "Slow Train Coming", са повлияни от тази среща.

В незасегнатата от националсоциализма Швеция много хора също започват да изживяват такива срещи и те са събрани в книгата “Те преживяха Христос” (немско издание “Sie erlebten Christus. Berichte aus einer Untersuchung des Religionssoziologischen Instituts Stockholm durch G. Hillerdal und B. Gustafsson” от 1980). Един от виделите Христос разказва как е бил тежко болен и една нощ вижда Христос, излизащ от тъмното: “Той се наведе над мен и леглото ми. Не приличаше на никой от традиционните образи на Христос. Най-много ме порази мощта на погледа Му, очите излъчваха едновременно сила и мекота. След това образът Му се оттегли тихо, но в него имаше силен призив, който разтълкувах така: “Търси ме!”  

Моя добра позната дори е имала две срещи с Христос - като шестгодишно дете на Коледа и след 70годишна възраст по време на здравословен проблем, който не й позволявал да се движи. Христос духнал леко на болното й коляно и болката изчезнала. Под впечатление на последната среща само за осем часа тя сяда и възпроизвела образа Му на огромен портрет в цял ръст от жива вълна. На него Христос е облечен в бяла роба и благославя с вдигната дясна ръка, около главата има златен ореол, а от сърцето Му излизат лъчи, които тя е видяла като розови. 

Удивителното е, че лично преживяване на Христос са имали и имат и в наше време не само християни, а като че ли (поне такива впечатления създават описаните случаи) дори повече мюсюлмани, които са изпитали лечебната Му сила или помощ в трудна ситуация. Именно на срещите на мюсюлмани с Христос е посветена книгата на Дейвид Гарисън ”A Wind in the House of Islam: How God Is Drawing Muslims Around the World to Faith in Jesus Christ“ (2014). В YouTube има множество видеоразкази на бивши мюсюлмани за това как Христос им се е явил и животът им се е променил коренно. В блог.бг също има разказ за среща с Христос, променил живота на една жена от Родопите: 

http://bls.blog.bg/history/2015/10/30/az-biah-pomakinia-no-prieh-hristiianstvoto-novata-viara-prom.1403404

От всички прочетени разкази на очевидци прави впечатление, че Христос далеч не се е явявал само на хора, вярващи в Него. Много мюсюлмани не само че не са знаели нищо за Христос, освен споменатото за Исса в корана, но са били и отявлени врагове на християнството - до момента, в който преживяват среща с Него, подобна на тази на апостол Павел и от този момент стават християни, а това в мюсюлманска страна далеч не е безопасно.

Друга голяма група сред хората, преживели Христос, са тези, които са имали изключително трудни моменти в живота си - били са подложени на сексуално и физическо насилие. На страницата jesus.ch могат да се прочетат покъртителни разкази на хора, които като деца са били принуждавани от собствените си родители да участват в сатанински култове, били са изнасилвани от бащите си и други членове на черни ложи. Някои от тях след изживяването на Христос намират сили да водят нормален живот или да публикуват разказите си в книга.

Много духовни хора, запознати и с езотеричното християнство, очакват, че чрез самовглъбяване ще срещнат Христос. За това самовглъбяване и какви са резултатите от него, Рудолф Щайнер обаче казва нещо друго: "Може например много лесно да се повярва, че ако човек се задълбочи мистично, ако потърси един мистичен вътрешен живот, ако потърси Бога в своята същност, ще намери Христос. Повечето хора, които днес и в миналото са казвали това, не намират Христос по този начин. Христос не се намира, като се каже, както някои, наричащи се “теософи”, че трябва да се осъзнае божественото, свързано със собствената същност и тогава Христос щял да изгрее в човека. Това не е така. Онова, което най-много може да изгрее в този случай, което може да се появи в съкровената същност като вътрешна светлина, ако е правилно разбрано, не може никога да бъде наречено ‘Христос’, а може да бъде наречено най-общо “божествена същност”. (CC 175, 10.4.1917)

Ако проучи човек въпроса за срещите с Христос в наше време, ще му стане ясно, че Той никога не се явява, само за да задоволи любопитството на хората, а за да помогне наистина в трудни моменти от живота или да преобърне някои души, подобно на случилото се с апостол Павел. Тъй че ако някой се съмнява дали наистина и днес има хора, на които Христос се е явил (а съмняващи се има за жалост и за срам дори в редиците на антропософите, които би трябвало да са най-информирани по въпроса), ще намери многобройни свидетелства за явяването Му точно при хора, за които преди християнството е било чуждо. 
Категория: История
Прочетен: 781 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 05.07.2020 10:17
Пандемията, предизвикана от коронавируса, ще има несъмнени последици за бъдещото развитие на световните дела. Тя се явява идеалният повод за някои твърде неприятни бъдещи промени, които известни кръгове отдавна искат да реализират. Забелязват се сериозни индикации за такива промени, затова трябва да сме максимално будни какво ни се готви. Също е добре да се знае, че когато се говори, пише или се обсъждат възможни бъдещи събития, планувани от тайни центрове на властта, то има шанс те да не се реализират в първоначално замислената остра форма. В този смисъл всички изказани в интернет пространството разсъждения от будни, духовно търсещи хора, които проявяват интерес към духовните подоснови на световните събития, имат своето значение за духовния свят, а оттам и за земните дела. Наскоро немецът Аксел Буркарт направи едно сполучливо изказване (наред с плявата в многобройните му видеа), сравнявайки Ариман със съществото Румпелщилцхен от приказката на братя Грим - когато името му се разбере и произнесе на глас, Румпелщилцхен изчезва. Когато намеренията на Ариман се осветлят, той въпреки че няма как да изчезне, преди да е свършил това, което му е отредено, е по-малко опасен за хората. Не случайно Рудолф Щайнер е съветвал да се опитаме да нарисуваме или моделираме образа му.  

Специално за Европа Щайнер е предупредил също, че ако тя не изпълни задачата си и не се обедини под духовно-моралния покрив на Христовия импулс, то в нея ще нахлуят азиатски сили и ще предизвикат гибел. Днес тези сили дойдоха под формата на вирус, който неслучайно някои наричат “китайски” и те атакуваха Европа, защото повечето европейци се отрекоха от християнските корени на континента. Така логично станаха подвластни на неговия антипод Мамон, ”отговарящ” и за вирусите. Статистиките за съжаление не отчитат връзката между духовната нагласа на един регион и уязвимостта му към коронавируса. Но който погледне световната карта с огнищата на заразата (https://interaktiv.morgenpost.de/corona-virus-karte-infektionen-deutschland-weltweit/), не може да не забележи, че страните от Източна Европа са доста пощадени. Струва ми се, че това съвсем не се дължи на по-доброто медицинско обслужване в сравнение със Западна Европа, а по-скоро на факта, че тези страни засега не са още толкова засегнати от другите зарази, върлуващи в т.нар. развити страни - джендъризъм, зелено-червен анархизъм и т.н. Германия също минава леко, въпреки залитането на повечето хора към ценности от англо-американски тип, защото духовната й мисия още не е приключила.  

През 1920 Рудолф Щайнер казва едни забележителни думи за комунизма, който Западът “пробута” под формата на социални експерименти в Източна Европа, но един ден ще го изпита сам: “Днес на практика сме залети от нещо, което като най-крайно радикално крило на Запада се изживява в болшевизма, а Западът ще трябва да преживее как това, което той самият не иска, се премества на Изток и в едно не толкова далечно време от Изток насреща му ще дойде онова, което той сам е избутал там. И тогава ще има едно забележително самопознание.” (CC 199, 21.8.1920). Както съвсем правилно отбелязва руският антропософ Генадий Бондарев по повод на тези думи, “забележителното самопознание” засега носи нещо само на тези, които достатъчно дълго са го преживявали [комунизма] в Източна Европа. Те лесно разпознават проявата му на Запад. И това не може да не ни шокира.”(“И познаете Истину...”, Базель-Москва 2018-2020). 

В момента сме свидетели на огромен дисбаланс в социалния организъм. Ариман се промъква чрез извънредното положение в правната система, която в момента властва над духовния и икономическия живот. Чрез рязко нарасналата власт на правителствата, целяща да се ограничи въздействието на коронавируса, сега държавно-правната сфера доминира и това е пагубно и за икономиката, и за духовния живот.   Гласуват се трескаво закони, парламенти се разпускат, законови разпоредби имат претенции да заменят мисленето (свободния духовен живот). С тревога честните хора наблюдават мерките, които вземат управляващите политици по света. Сякаш обхванати от колективна лудост, те се надпреварват кой ще измисли най-абсурдните разпоредби. Когато по цял свят годишнината от Възкресението на Христос се очаква не с трепет и благоговение, а като обществена заплаха, защото вирусът можел да се разпространи още повече, когато храмове трябва да останат затворени за Великден, а хората се призовават, уж за тяхно добро, да не се събират с близките си, това значи, че ненормалността е взела превес в управляващите политици по света.  

Но още на 22.11.1918 Щайнер предупреждава, че ”най-важното, което трябва да се случи за бъдещето, няма да стане чрез институциите, чрез всякакви организации, колкото и днес навсякъде да се вярва в институциите и организациите като единствено спасително средство, а най-важното за бъдещето ще се случи чрез усърдието на отделния човешки индивид”. Тези думи са изцяло в духа на архая Михаил, регент на настоящата епоха и виждаме доколко сегашното състояние е тяхна пълна противоположност - в момента решенията се очакват от възможно най-висши глобални инстанции, като Европейския съюз, Световната здравна организация и под.  

Във връзка с пандемията пак се подеха и призивите за световно правителство, които са ни познати още от времето на Чърчил. Те могат да се прочетат например в една скорошна публикация на (уж) реномирания немски седмичник "Шпигел”(https://www.spiegel.de/politik/ausland/coronavirus-krise-wir-brauchen-eine-weltregierung-a-058a25cf-646a-466f-a969-7a40a517feb0):

“Ако климатичните промени и трагедиите, разиграли се при миграцията през последните години не са го доказали, то Ковид-19 ни го доказва с всеки изминал ден - кризи като тази се нуждаят от един вид световно правителство, колкото и то да е временно и несъвършено под натиска на бурните събития.”

В
 този дух са и плановете на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен по отношение на миграцията. Както заяви тя на 3.4.2020 в интервю за немската телевизия ZDF, близката цел след пандемията е “да се стигне до обща европейска миграционна политика”. Така ще отпаднат досадните блокирания на спуснатите от Брюксел решения, които си позволяват страните от Вишеградската група.

Твърде обезпокоително звучат и думите на бившия британски премиер Гордън Браун, който призова държавните ръководители да създадат “временна форма на световно правителство, за да преодолеят пандемията от Ковид-19, срв. https://deutsche-wirtschafts-nachrichten.de/503129/Ehemaliger-britischer-Premier-Brown-plaediert-fuer-temporaere-Weltregierung). Но те въобще не изненадват, защото за предстоящата изява на Ариман в света няма нищо по-подходящо от това да се съсредоточи властта в едно централизирано световно правителство и да се ограничи индивидуалната свобода на хората. Затова и са се активизирали всички негови марионетки и “полезни идиоти”, както ги нарече един английски антропософ.  

Още през 1973 вестник “Ню Йорк Таймс” публикува статия от Дейвид Рокфелер -
един от основателите на Римския клуб и радетел на Новия световен ред. В нея той възхвалява китайския вариант на болшевишкия експеримент с думите: “Социалният експеримент в Китай под ръководството на председателя Мао е един от най-важните и успешни в човешката история. Това колко широко се отваря Китай и как светът интерпретира социалните нововъведения и реагира на тях и на начина на живот, който Китай е разработил, със сигурност ще окаже силно влияние върху бъдещето на много държави.”   Именно сталинисткият Китай се дава от толкова много журналисти в Европа за пример заради бързото справяне с кризата. Китай им е пример за дисциплина, организация и решимост, но не се проверява доколко са достоверни статистическите данни в една сталинистка държава. Все повече обаче стават обоснованите подозрения (срв. напр. https://www.theepochtimes.com/the-closing-of-21-million-cell-phone-accounts-in-china-may-suggest-a-high-ccp-virus-death-toll_3281291.html), че броят на умрелите от коронавируса в Китай е многократно по-голям от данните на Световната здравна организация, която дори и според официалната си интернет страница е на китайска хранилка ( https://www.who.int/news-room/detail/21-08-2017-new-vision-and-strengthened-partnership-for-who-and-china).

Споменатият Дейвид Рокфелер на конференцията на Билдерберг през 1991 в Баден-Баден назовава и това, което е необходимо за едно световно правителство: “Всичко, от което се нуждаем, е една истинска, всеобхватна криза и нациите ще се съгласят с Новия световен ред”. Нима не е налице тази криза, предизвикана от коронавируса? Рудолф Щайнер описва състоянието на хаос като подготовка за инкарнацията на Ариман (СС 193, 27.10.1919).  

Какви новости можем да очакваме след пандемията? Тук ще спомена само някои аспекти, които не претендират за изчерпателност.

В областта на здравеопазването здравият разум ни казва, че би трябвало приоритет да имат простите профилактични мерки, а не едностранните високотехнологични методи за лечение, които не могат да въздействат положително на етерното тяло, а от него тръгва оздравителният процес. За съжаление и в тази област изглежда, че е ударил часът на виртуалния живот - наред с онлайн банкирането, работата по интернет от вкъщи и видеоуроците, вече се развива и т.нар.телемедицина. При нея пациентът няма пряк физически контакт с лекаря, а диагнозата се поставя чрез видеопреглед. Големи фирми като “Фрезениус”, “Асклепиос”, “Рьон” се конкурират в битката за дигитални пациенти, докато в Италия вече използват роботи като асистенти в интензивните отделения (https://www.epochtimes.de/politik/europa/roboter-statt-aerzte-italien-setzt-in-pandemie-verstaerkt-auf-technik-a3205189.html ). Друг е въпросът как ще оздравеят болните, без личния контакт лекар-пациент, чрез който Христос изпраща лечителните си сили. 
Медиите ни внушават, че трябва да очакваме с нетърпение ваксината срещу Ковид-19. Но защо се забравя, че хората имат и имунна система, която може да се подсили, вместо да се ограничи със закон свободата им на придвижване или евентуално да се въведе задължителното ваксиниране?!

Очаква се цензурата да се увеличи зад паравана на битката с т.нар. фалшиви новини. В момента всички медии във всички държави следват един и същ наратив, зададен от силата, която подготвя слизането си в човешко тяло. Вече се чу, че в Дания парламентът гласувал нов строг закон, според който публикуването на информации за Ковид-19, които не съответстват на спуснатите от правителството изисквания, са забранени. Така изпълнителната власт ще определя кое е вярно и кое не.

Също така уверено се върви към премахване на разплащането в брой. Сега под предлог, че банкнотите и монетите са заразни, в повечето европейски супермаркети от клиентите вече се изисква да плащат с карта. (Това, че допирът до клавишите с цел въвеждане на пин-кода също носи риск от зараза, след като всеки клиент се докосва до него, явно не е важно.) Но увеличеното безкешово разплащане изкара на светло и несъвършенставата на системата - претоварени сървъри не приемат карти, липса на ъпдейт кара приложенията за плащане да изчезват от телефона, касите не могат да продават ваучери за предплатени телефони и под. Тези несъвършенства показват какъв хаос би настъпил ако се послушат бодряшките призиви на млади банкстери да се премахнат парите в брой, защото хората нямало да се върнат вече към тях (срв. напр. интервюто на основателя на иновативната банка N26 в “Ди Велт”: https://www.welt.de/finanzen/article206834097/N26-Gruender-Die-Menschen-werden-nicht-zum-Bargeld-zurueckkehren.html). 

Затова след като пандемията приключи, трябва да следим дали се възстановява едно здравословно съотношение между трите части на социалния организъм или управляващите ще се опитат да превърнат временното извънредно положение в постоянно.
Категория: История
Прочетен: 1410 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 10.04.2020 11:15
                       Освещаването на новия храм от Аз-съм

След това Христос и апостолите напуснали кухнята и завесата била пусната. Христос започнал да освещава залата. С тази церемония, която се извършила не в храма, а на друго място, храмът загубил значението си. Апостолите осъзнали това изведнъж. Храмът в Поврата на времената бил т.нар. Иродов храм. Ирод направил мащабни преустройства в елински стил, с което духът на стария Соломонов храм бил изгубен. С тези преустройства той искал да отстрани висшите свещеници, които били против господството му, под претекст, че са неблагодарни. От чистката бил засегнат и Захари, бащата на Йоан Кръстител.

След построяването на Соломоновия храм (около 950 години преди Поврата на времената) той бил истински Божи дом, микрокосмическо копие на Макрокосмоса. От стари времена свещениците използвали чудодейни пръчки, с които “бъркали” в космоса, както боговете движели звездите. Тайната за значението на пръчките дълго време била достояние само на свещеническите родове, защото ако попаднела в ръцете на непосветени, пръчките щели да изгубят силата си. Те приличали на днешните пръчки за евритмия и дори имали сходна функция, само че днес човешкото тяло само започва да се преобразува в храм и човек, движейки пръчките, се намира заедно с Аза си на известно разстояние извън собствения си храм, докато свещениците движели металните пръчки, за да намерят Аз-съм в космоса. Това свещено действие Христос извършил с две пръчки в къщата на Тайната вечеря. Така Аз-съм вече можел да се намери не само в храмовете, а и навсякъде. Апостолите били дълбоко разтърсени от този момент. Те гледали с почитание Учителя си, който се молил по начина, по който го правели старите пророци по времето, когато Духът все още изпълвал помещението, в което те се намирали. Но Христос сега се обръщал към Отца и апостолите станали свидетели на разговора между Него и Сина. Като свършил, Той предал пръчките на учениците, застанали в редица от по шест от дясната и лявата Му страна. Така Христос предизвикал усещането, че Аз-съм живее и в тях и отсега нататък те сами са отговорни за връзката си с космическата родина. Те се уплашили, защото никой от тях не бил свещеник, но Христос ги окуражил да последват примера Му. Именно тяхната скромносг и простота създали плодородната почва, на която попаднали Христовите слова. По този начин Христос скъсал с традицията, че само свещеничеството представлява народа и има право да се свързва с Духа на Логоса. За апостолите бил възвишен момент да държат в ръката си пръчката и в това те усещали по нов начин крайниците си – сакаш, че ръцете им били удължени. Когато предавали пръчката на следващия, те чувствали, че тя вече не им е нужна. Първо те разбрали значението на употребата на пръчката в старите мистерии, след това в самостоятелното държане на пръчката намерили азовата си същност и накрая осъзнали, че крайниците им винаги са във връзка с космоса, защото Аз-съм живее в тях. Станало им ясно значението на всяко действие, всяко движение в земното пространство за духовната реалност. Христос подробно им разяснил думите на пророците, които цитирал. Накрая пели хвалебствени песни и танцували по стар еврейски обичай. По време на освещаването на залата агнето било приготвено и сложено на масата. Тогава се събрали около масата и яли прави от него, както повелява традицията, за да напомни, че преди бягството от Египет всичко трябвало да се върши бързо. Традицията повелявала също да не се отчупва кокал от агнето и на сутринта да няма и следа от него. Окултното значение на тези предписания станали ясни на Голгота – и на агнеца Божи не му счупили костите и на сутринта на Великден трупът бил изчезнал и гробът бил празен. 

                                                За трапезата на Тайната вечеря

Към агнето били сервирани също традиционните за седера горчиви билки, целина, пресен лук, един вид цикория, солен бульон и хляб. Христос разчупил и раздал хляба, като завил едно парче под кърпата в подноса. Това парче било използвано после за транссубстанциацията. Преди вечерята била изпита първата от трите глътки ритуално вино, които в Поврата на времената традиционно се пиели на седер. После яли бързо от агнето, докато била разказана историята за Изхода. Ритуално миене на ръцете имало преди и след изяждането на агнето. След това пели и се молили. За по-нататъшното протичане на вечерта били донесени малки канапета (кушетки), подобни на римските. Зеленчуците, хляба и бульона изяли в легнало положение. Разпределението на апостолите около масата било такова, че свързани помежду си двойки седели един до друг – горе били Яков младши и Яков старши, до тях Йоан, по средата Исус Христос, от лявата Му страна Симон Петър и неговият брат Андрей. Отдолу били Натанаил, Тома, Юда Искариотски, Филип, Леви и Симон Кананит (от Кана). От рисунката става ясно защо се казва, че “ученикът, когото Господ обичаше”, е лежал на гърдите Му. Всички били полуизлегнати на кушетките и при ядене се подпирали на лявата ръка. Понеже кушетката на Йоан била от дясната страна на Христос, той бил легнал най-близо до Него. Това е външната причина за формулировката, но разбира се тя изразява и състоянието на особена вътрешна свързаност между Йоан и Христос. 

Атмосферата била радостна и непринудена, но в един момент Христос станал много сериозен. Той съобщил, че съвсем скоро ще ги напусне и ще се върне при Отца Си. Приканил ги да не тъжат, а да приемат трудния път през болестите на света, по който Той скоро щял да тръгне, като необходима крачка към вечното здраве. Сравнил процеса с родилните болки, които свършват, след като се роди новият живот. Думите Му са сходни с това, което Йоан записал по-късно в евангелието си (16:5-33).

Но след това Христос казал, че ще страда поради грях и този, който е замесен, е объркал с това не само живота си, но и много повече. И Той предизвестил предателството на Юда, без да споменава името му. Сред апостолите настанало голямо безпокойство. Даже и Юда сам не вярвал в това, макар вече да се бил уговорил с първосвещениците и да бил получил парите и планувал как ще похарчи наградата си и остатъка от общата каса на апостолите, за която отговарял. За Юда било истински шок, като чул Христос да говори по този начин и за няколко минути сам не могъл да свърже името си с тази постъпка. Апостолите започнали да разпитват Христос за името на предателя и Той им отговорил с думите, предадени в евангелията – “Който натопи заедно с мен ръката си в паницата” (Марко 14:20). (На бълг. “който топи с мене в блюдото”). Думите са един типично еврейски израз от онова време – “Някой топи с мен ръката си в паницата” се казвало, когато трябвало да се подчертаят роднинските или тесни приятелски връзки с него. По онова време бедните и средно богатите не използвали прибори, а слагали тенджера или паница на пода, около която семейството сядало и бъркало в нея, без да ползва чинии. Но това се правело само в семейството или сред близки приятели. В този смисъл разбрали и апостолите думите на Христос, че са Негови близки. Но както често забелязваме, при Мистерията на Голгота окултното значение и сетивните факти съвпадат. И Юда наистина при яденето на лука едновременно с Христос бръкнал в паницата, но никой не обърнал внимание на това, защото всички разбрали думите по споменатия традиционен начин. Всеки от дванайсетте запитал Христос дали той не е предателят, но Христос не отговорил и всички скоро изпаднали в странно състояние на забрава. Това било колективно състояние на опиянение, един вид предусещане за състоянието им на Маслиновия хълм. Само Симон Петър бил неспокоен, защото предчувствал, че ще се отрече от Христос. Той се поизправил и зад гърба на Спасителя побутнал Йоан и го помолил да разбере дали не е предателя. От промяната, станала с него чрез възкресяването във Витания, Йоан можел да общува с Христос безмълвно, със сърцето. Господ прочел мислите на Петър и внушил на Йоан да му отговори следното: “Не си ти. Този е, на когото ще натопя залъка”. Когато Петър се успокоил и уверил Христос, че ще умре, но няма да Го предаде, тогава Спасителя се обърнал към него пряко и му казал, че преди да изгрее слънцето, Петър ще се отрече три пъти от Него. Тогава дъхът на Петър секнал и той изпаднал в състоянието на забрава, в което се намирали другите. След вечерята изпили последната ритуална глътка вино. Христос не пил и казал, че чак на края на земното време ще пие от лозата на човечеството.            

                                   Измиването на нозете – влизане в Божия дом 

След традиционната част на вечерта Христос въвел учениците в нов ритуал, който бил преход от старите към новите мистерии. 

Миенето на нозете по онова време било жест, с който се засвидетелствала почест - като подаването на кърпичка или помазването, които били най-високата степен на уважение. Необичайното тук било времето, тъй като обикновено при влизане в къщата на гости стопанинът им миел краката. Едва седмици след заминаването на Спасителя апостолите разбрали, че този външен жест буквално се прилага към вътрешното състояние на духовната реалност на Тайната вечеря – Господарят мие краката на гостите, когато те влизат в дома му. Апостолите били въведени с ритуала на измиването в мистерията на истинския Господен дом и на истинското тяло на Христос, в което се превърнала земята. 

За ритуала канапетата били дръпнати от масата и сложени в полукръг. Междувременно се преоблекли, защото по време на седер всички носели бяло парче плат с отвор, което се надявало през главата и се завръзвало на кръста с просто въженце. Христос обаче сгънал своето платче и го превързал през кръста Си като престилка. Той помолил един помощник да занесе в предверието голям съд с прясна вода, взета по обяд в стомни от извора. Йоан и Яков младши се приближили. Яков получил мях, който да напълни с вода. После си го сложил на рамото, така че чрез навеждане напред да може да дозира водата. Йоан внесъл два празни съда, един по-голям и един по-малък. По-големия поставил пред канапетата. Десетте апостоли седнали на канапетата и развързали ремъците от краката си. Яков наливал вода в съда, който Йоан подавал на Христос и коленичейки, Спасителя поливал от него върху краката на апостолите. После ги избърсвал с плата, който ползвал като престилка. Яков изсипвал употребената вода в по-големия съд. Действията се извършвали в мълчание, само Юда не пожелал да му измият краката, обърнал се към другите и се опитал да ги въвлече в разговор. Уважението, оказано му с ритуала, предизвикало у него силно противодействие. След трапезата той бил съвсем втвърден, понеже се чувствал разкрит. Думите на Христос му дали възможност да види постъпката си отстрани като факт, което му било крайно неприятно и сега бил още по-недостъпен. Като дошъл редът на Симон Петър, той поискал от Христос подробно обяснение на процедурата. Петър бил темпераментен и ръбат характер, на който приляга името “каменен”. Той винаги се опитвал да направи правилното в духа на учението на Христос и понякога грешал. Но въпреки това Христос го обичал, защото Петър имал воля да прави, каквото трябва.  

Петър си дръпнал краката, защото смятал, че е недостоен Учителят да му мие краката. Христос му обяснил, че само който е пречистен, може да влезе в дома и в Божието царство. От това бурният темперамент на Петър се възпламенил и той помолил Христос да го измие целия. Спасителя му обяснил, че са важни краката. Тук е удивително колко правилни са думите на Рудолф Щайнер за първата степен на християнското посвещение, която също се нарича “измиване на нозете” и чрез нея трябва да се усети как човекът се прекланя пред животното, животното пред растението, а растението пред минерала. Христос обяснил на апостолите тайната на развитието на сърцето, когато по-голямото се прекланя пред по-малкото. Той ги подготвил за транссубстанциацията, като им казал приблизително следното: “Слънцето ще се прибере при Отца и ще се облече с тялото на Земята. Когато ходите по Земята, ще стъпвате по Моето тяло”. Затова апостолите разбрали, че краката им трябвало да бъдат направени достойни да докосват бъдещето тяло на Господ. 

                                                        “Който ме познае…”

После Христос казал на Петър: “Симон, спомни си как ме позна. Ти трябва да бъдеш Мой представител”. Това Той казал така, че да го чуят и другите апостоли. Той им напомнил, че Петър вече Го е разпознал като Син на живия Бог. Това, което от записаното слово не става ясно, но е станало разбираемо за тогавашните присъстващи, е запазено в духовната хроника на човешката история и то гласи: “Който Ме познае, да бъде Мой представител!” От това римокатолическата църква неправилно обосновава претенциите си единствена да представлява Христос. В действителност Христос насочил апостолите да развият същото съзнание като Петър – да Го признаят от сърцата си като Син на живия Бог. Винаги трябва да се вземат под внимание езиковите особености и специфика на тогавашното време, когато искаме с възгледите на една съвсем различна епоха да разбираме Писанието буквално. То може да се разбира буквално, но това е оправдано, само ако се разбира в същия дух, в който някога са били казани и записани нещата. В този смисъл това, за което папството говори, в действителност е противоположното на онова, което дойде с Христовия импулс в света. В този смисъл папството се явява продължител на предхристиянското първосвещеничество, което представлявало народа. Това тогава не е и било възможно да бъде другояче, но след Мистерията на Голгота по този начин се разрушава работата на Христовия импулс.  

Събитията на Тайната вечеря са били път на посвещение за апостолите. Повтарящото се миене на нозете и течащата вода ги отдалечавала все повече от чисто сетивното възприемане. Ритуалът на измиването разширил възприятията им до свръхсетивни.

    Тайната на земното място на къщата на Тайната вечеря – транссубстанциацията

След измиването на нозете започнала третата част на вечерта – откриването на Новия съюз. Още същата нощ Юда трябвало да доложи на първосвещениците за празнуването на тайната на хляба и виното, защото висшият съвет обвинил Христос в еретическо отклонение от стария еврейски култ. Но с изключително умела аргументация Никодим успял да докаже, че това действие води началото си от праотеца Авраам и от първите еврейски свещеници. Никодим напомнил за жертвата с хляба и виното на Мелхиседек и за това, че еврейският народ победил египтяните, поради което било оправдано в деня на спомена за Изхода да се направи пак жертвата с хляба и виното. Олтарът на Мелхиседек се е намирал на едно специално място в област, която по-късно е била застроена и наречена Йерусалим. Тайната на мястото, на което някога е била построена къщата на Последната вечеря, е че останките от олтара на Мелхиседек се намирали в каменната крипта точно под мястото на Христос. Йосиф Ариматейски и Никодим не били сред другите 24 ученици, които празнували Пасха в коридорите. Те се намирали в криптата точно под мястото, на което седял Христос и допринесли да се обнови и оживи силовия поток на това осветено място. Това била задачата им, за която другите апостоли не знаели. Това, което е било свързано с подземните сили, включително действията в криптата, трябвало да остане скрито, докато Духът на Христос се спусне в тялото на Земята в момента на смъртта на Исус. То ще остане скрито, докато човек не успее да обхване с виждащите очи на епохата на съзнателната душа духовния организъм на Земята. 

След това в залата наредили пак леглата край масата и я покрили с фино тъкани червени килими и върху тях разпънали снежнобели бродирани покривки. Тези цветове напомнят за цветовете на тамплиерите и скритата символика на розенкройцеството, за “плътта” и “кръвта”. По знак на Христос Йоан и Симон Петър донесли от кухнята стомни с вода и вино и големия съд за хляб. Предметите били сложени на масата. След това внесли съдовете за церемонията. Двамата носили заедно таблата от храмовата съкровищница. Това, което било на нея, първоначално било покрито с капак, изплетен от тръстика. Те поставили подноса на масата и вдигнали капака, който бил изнесен от един помощник. След това завесата към кухнята била затворена. Апостолите чувствали, че наближава някакъв преломен момент. Христос ставал все по-фин и сякаш издигнат над тялото Си. С духовния си поглед те видели, че Спасителя бил отдаден на вътрешна молитва, но в същото време ги обхващал с поглед всичките. След известно време Той вдигнал поглед и пристъпил към подготовката за свещенодействието. Върху подноса се намирали голямата Гралова чаша и шестте малки чашки. Във вътрешността на чашата била сложена седмата Йоанова чаша. Плоската чиния за хляба покривала отвора на чашата и всичко било завито с  бяла копринена кърпа. Христос я отстранил, натиснал копчето на подноса, извадил удължителната плоскост и поставил върху нея хлебния поднос. След това извадил седмата чаша и я сложил сред шестте малки чашки, вдигнал Граловата чаша и извадил лъжичката от долната част на крачето.

                                            Подготвянето на хляба и виното

Спасителя взел малкото кръгло парченце хляб, заделено от Пасхалната трапеза и го сложил в малката чиния. Върху него сложил едно по-голямо парче хляб. И двата хляба били изпечени  като мацот - безквасния хляб, който се яде на Пасхата (подобен на тънки парчета сухар). Горният хляб имал правоъгълна форма и вдлъбнатини, разделящи го на три части. Всяка част също имала вдлъбнатина, за да може да се разчупи на още три части. Всяко от дванайсетте парчета имало големина 8х3 см. Трите големи части символизирали масата, състояща се също от три части, като свързала тази вечер апостолите в групи от по четирима с особена връзка. Тези отношения били формирани наново при Тайната вечеря и трябвало да изиграят важна роля след Петдесетница и при разпространяването на Божието слово. В средната част на масата се свързали съдбите на Йоан, Петър, Юда Искариот и Филип. Отляво се свързали Андрей, Юда Тадей, Симон и Леви, а вдясно Яков Зеведей, Яков младши, Натанаил и Тома. Така съдбите на кръвните братя били разделени.

Учителят разчупил хляба на дванайсет части. От третата част обаче отчупил едно малко ъгълче и го оставил настрана. След това Симон Петър от лявата страна налял малко вино от стомната в чашата. После от дясната страна Йоан налял вода в чашата. Христос давал знак с повдигане на пръст, когато количеството било достатъчно, така че количеството на двете течности станало еднакво. След това Спасителя взел лъжичката и прелял още три лъжички вода от стомната в чашата. Това било решаващото действие, за да се извърши транссубстанциацията на виното и показало на апостолите новата същност на Новия съюз, култов намек за етеризацията на бъдещата Гралова кръв, която потекла на кръста от дясната страна на Спасителя. Там потекла не само кръв, но и вода, въпреки, че тялото било мъртво. Към тази вода указала третата част на Тайната вечеря. Спасителя заложил чрез култовото действие извършването на етеризацията на другия ден. Tози смисъл Граловата чаша носела още по време на свещенодействието във Велики четвъртък и във вечерните часове на Разпети петък. И двата пъти в чашата била чистата Гралова кръв. Накрая Той благословил чашата и благодарил на Небесния Отец. Като променил съотношението между виното и водата в полза на водата, Христос взел малкото ъгълче, което било толкова малко, че изчезвало между два пръста, и го стрил над чашата, така че то се смесило със съдържанието й. След това помолил Йоан да Му подаде голямата празна чиния за хляб и я сложил пред Себе Си. Христос поставил ръцете Си над нея и Йоан полял вода, за да си измие ръцете. След това взел с лъжичката от водата, с която си измил ръцете, и полял малко на всеки от апостолите. Така ръцете им били чисти, за да поемат променения хляб.

                      Първата вечеря – трансформацията на сърцете и главите

Накрая се извършила последната култова мистерия. Христос махнал кърпата от чинията с хляба и я повдигнал на височината на сърцето, произнасяйки думите, познати ни от евангелията на Матей (26:26), Марко (14:22) и Лука (22:19); “Вземете Моето тяло, което ви се дава!” Тези думи били действително разтърсване на този и онзи свят. После взел чашата, повдигнал я на нивото на главата и казал думите, известни ни от евангелията на Матей (26:27), Марко (14:23) и Лука (22:20): “Вземете и пийте кръвта Ми, която се пролива за вас!” Като повдигнал Христос чашата на нивото на главата, за апостолите прозвучал свръхсетивно гласът Му “Кръвта Ми да ви събуди!” След това Христос подал чашата на Йоан да пие пръв, след него Симон Петър и Юда Искариотски. Така между тримата се образувал окултен триъгълник. Юда участвал в триъгълника, защото чрез него станала възможна жертвата на Христос. Той застанал на върха на триъгълника, насочен надолу. Всичко трябвало да бъде прекарано през личността на Юда като през иглено ухо. Разбиращият от антропософия вижда необходимостта от обръщане на окултния триъгълник. От парчето хляб за Юда било отчупено малко ъгълче и пуснато във виното, така той също поел част от тялото на Христос и станал този, “на когото Господ натопил залъка” (Йоан 13:26).  

След това напитката била разделена с лъжичката между шестте чашки и те по двама пили от тях. Така преобразената аура на Христос ги обгърнала и Той произнесъл: “Запомнете какво беше извършено тук и правете същото в Моя памет!” Останалата в Чашата течност Той излял в Йоановата чаша. Петър и Йоан долели малко вино и вода. В течността Христос Си измил ръцете. По този начин, миейки ръце в собствената Си кръв и плът, Христос показал, че се жeртва сам, а не е изложен на волята на предателя. 

След това разпределил течността в чашките и апостолите я изпили. После им говорил по начин, който те дотогава не познавали, като се обърнал към Отца, за да бъдат те докоснати от тайната на Троицата. 

Тези думи на Христос са записани в евангелието на Йоан (17:1-26):

1.Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,
2. според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.
3. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;
4. Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.
5. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.
6. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.
7. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;
8. защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
9. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.
10. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.
11. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
12. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.
13. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
14. Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
15. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.
16. Те не са от света, както и Аз не съм от него.
17. Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.
18. Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;
19. и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.
20. И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,
21. да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;
23. Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.
24. Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.
25. Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;
26. и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.”

След това Христос отправил поглед към апостолите и те възвърнали дневното си съзнание. Христос върнал обратно Йоановата чаша в Граловата, наредил малките чашки около нея, сложил чинията с хляба и покрил всичко с бялата кърпа. Седмата чаша я наричам Йоанова, защото е сигурно, че Йоан я е взел със себе си по-късно в Ефес. Другите шест чашки били разпределени по света, а Граловата чаша заедно със съдържанието си влязла в земята на Европа. Седемте чаши били като седемте планетни състояния, които Земята трябва да измине. 

                                                               Бележка

Когато започнах да преживявам Голготските събития, разбрах, че и в миналото е имало хора с такива опитности. Посъветваха ме да се запозная с разказите на Анна Катарина Емерик, записани от Клеменс Брентано. Умишлено реших да не го правя в началото, за да не повлияят те на моите собствени изживявания. И се радвам, ако xората откриват многобройните съвпадения между моите и нейните разкази. Това показва, че историческите събития са безспорни. В тях няма място за интерпретация, защото има само една историческа действителност. След като един процес е приключен на Земята и в духовния свят, той става исторически и влиза в голямата деваканова хроника. Показаха ми някои илюстрации, направени по разказите на Емерик за къщата на Тайната вечеря и аз самата бях разтърсена от невероятната прилика с моите рисунки. При нея обаче коридорът има формата на дъга, докато при мен такава липсва. Тогава прегледах записките си, нaправени непосредствено след първото изживяване на Тайната вечеря и там действително тази дъга съществуваше. Така че явно след това при записването на преживяванията някои детайли се губят. Не съм променила обаче рисунката, понеже тази подробност не е от значение.

 

 

Категория: История
Прочетен: 696 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 09.04.2020 11:43

Откъс от книгата “Тайната вечеря. От предхристовия култ към транссубстанциацията” (2006) на антропософката Юдит фон Хале, която носи стигмите на Христос и преживява събитията на Голгота без тежките състояния, характерни за другите известни стигматици от миналото

Събитията, случили се във връзка с Тайната вечеря в Поврата на времената, се характеризират с ритъм и специфична постройка, ръководена от небето. Християнството не е паднало от небето, а надстроява върху старите традиции, които са го подготвили и са му дали възможност да възникне. Не само пророчествата на еврейските праотци, но и всички култови ритуали и празници от векове и хилядолетия са били символично празнувани до този единствен път, когато са станали духовно-физическа реалност.

За да вникнем по жив начин в ритмичното изграждане  на Тайната вечеря, ще обрисуваме най-напред мястото на провеждането й, което да настрои читателя към културния й контекст.

                       Земното място на Последната вечеря

Сградата, в която се е състояла тя, се е намирала в югозападната част на града и доколкото може да се съотнесе към днешния Йерусалим, е била извън средновековните стени на стария град. В последните 200 години градът се е разширявал в северозападна посока, докато историческият Йерусалим от Поврата на времената се е простирал в южна посока към хълмовете и долините, намиращи се днес отвъд крепостната стена на Сюлейман Великолепни. Тогавашната градска стена е обгръщала една жилищна област, спускаща се към долината Хином. Не е сигурно дали историческото място е било там, където сега е туристическата атракция “Залата на Тайната вечеря”, понеже видимата днес сграда датира от по-късно време - очевидно от мюсюлманската епоха, защото има арабска архитектура. Тази сграда няма никаква прилика с истинската. Но двете на практика са разположени една до друга, а може би и сегашната да се намира върху останките на първата. Във всеки случай руините на някогашната къща би трябвало да се намират на няколко метра под днешния застроен терен, тъй като навсякъде в града остатъците от стари сгради са се използвали като основа за нови строежи. 

Истинското историческо място обаче е особено. Йерусалим е бил построен върху скалиста почва, която на места е имала естествено образувани пещери. Те са били разширявани за всевъзможни цели. В катакомбите не само подслонявали добитъка през студените нощи, но собствениците им ги обитавали и разширявали с каменни пристройки. Такива помещения често са били свещени места на праотците. Някои от тях са били известни на народа или религиозните кръгове и хората правили поклонически пътувания до тях. 

По време на странстванията Си в Палестина Исус Христос избирал специални места за Своите проповеди. Местата, където правел лагера Си, за да поучава апостолите или големи групи хора, имали такова етерно устройство, че там било по-лесно да се повдигнат към по-висше съзнание хората, загубили вече контакта с духовния свят. Когато не пребивавал в градове или села, Спасителят целенасочено избирал места, където да доведе хората във физическо състояние, което да ги доближи душевно-духовно до прага на духовния свят. Тези места са били открити и почитани като земни светилища още от старите посветени. Колкото и безчувствено да се отнася днешният човек към тях, те ще запазят ефективността си и през далечното бъдеще и пак ще могат да бъдат откривани, след като хората отворят духовните си очи. 

На такова свято място била построена основата на сградата на Тайната вечеря. Тук не може да става въпрос за никаква случайност. Къщата на това място още по времето на Исус е била толкова стара, че никой не можел да си спомни при кой цар е била построена. Тя се намирала на естествено повдигната скала и била направена така, че имала вид на ниска зала, изградена от камък. Но в тази зала царяла неповторима атмосфера, тъй като подът, стените и таванът били от масивна скала и създавали впечатлението за жив организъм. Toва помещение носело невероятно много земна история в себе си. То не било пищно украсено, а семпло и оскъдно обзведено, затова било пълно с естествени богатства. Човек първо изпитвал там смирение, а след това благодарност и въздигане. Източникът на жизнената сила на това помещение била една точка в средата на залата, за която по-късно ще стане въпрос. На места таванът имал дупки, останали от времето, когато не е имало надстройка. Може би дупките служели за проветрение и осветление. Те обаче били пак запушени, така че без лампа не се е виждало нищо. Но на места пламъкът на светилника се накланял от някакво въздушно течение, следователно са съществували процепи в скалата. Самата сграда над криптата имала формата на гръцки храм. Главната сграда от староеврейско време била двойно по-висока от окръжаващите я широки колони от елинската епоха, които били добавени по-късно. Широко стълбище водело до входната зала, понеже сградата е била разположена върху скална издатина. Тя била построена от типичните йерусалимски квадри от пясъчник. Някои от тези квадри [по времето на Христос] вече били захабени от времето, тъй като постройката е била на няколко стотин години. Въпреки това представлявали внушителна гледка – на два-три метра един от друг се намират шест-седем метрови стълбове върху правоъгълна основа, които подпират дървен скосен покрив.

Не е лесно да се преценят размерите на комплекса. Главната сграда трябва да е имала размери 16 на 9 метра и височина 8 на 10 метра. За тогавашното време сградата е била много висока. Тя се намирала в двор, заобиколен с дувар. Имало само един вход към двора на източната стена, излизащ на разширението на едно улично кръстовище, подобно на площад. Част от източната, северната и южната вътрешна страна били пристройки, чиито входове и прозорци гледали към двора. 
                     image

                    Йосиф Ариматейски и Никодим предоставят сградата 

Имението било собственост на две доверени лица на Христос, свързани с необикновено приятелство. Те не Го съпровождали непрекъснато по време на Неговите пътувания и не винаги слушали наставленията Му, но несъмнено се числяли към тесния кръг ученици и били надарени със специфично духовно разбиране. За разлика от повечето апостоли, двамата били високо образовани, заможни и влиятелни личности. Едва с появата на Христос могло да се осъществи приятелство между тях, защото те били с напълно противоположен произход. Йосиф Ариматейски произхождал от прозелитско семейство, а Никодим - от еврейско семейство на свещеници и бил фарисей. За един фарисей било немислимо да поддържа такова дълбоко и трайно приятелство с прозелит, каквото са имали двамата. Това станало възможно само поради специфичната им карма и въздействието на Христос, който свързва сърцата. Йосиф бил кръстен отдавна от Йоан Кръстител, а Никодим се кръстил в същия ден като Исус от Назарет, но преди Исус да пристигне на мястото на кръщението. Никодим бил един от малкото фарисеи, които наистина приели в себе си идеите на Йоан Кръстител и очаквали новия Месия. кТой бил член на синедриона и успял да осигури място в него и за приятеля си. 

Йосиф и Никодим купили двора известно време преди да се разиграят събитията там и го приготвили. Въпреки размерите си забравената сграда била доста занемарена. На това място се свързали ясновидското усещане на Йосиф Ариматейски за особените места по Земята и почти забравеното старо знание на еврейското свещеничество, което имал Никодим. За разлика от висшите духовници, от които тогава никой не е бил посветен, Никодим знаел, че мястото, на което била разположена тази сграда, е свято.  

Йосиф намерил добра употреба за двора и обширната сграда, защото бил собственик на няколко каменоломни в северната част на Палестина и на територията на днешен Ливан. Също така той търгувал със скулптури. Затова в двора и къщата са били складирани ценни каменни блокове и скулптури. Той сам бил скулптор и изпозвал имота и като ателие. Никодим споделял любовта на Йосиф към изкуството. То му правело огромно впечатление, защото заради религиозния закон, забраняващ създаването на образ на Бога, скулптурата не била типичното юдейско занимание. Никодим по-скоро пасивно поемал в себе си красотата на пластичното изкуство, докато за Йосиф мотив за творчество му бил контактът с материала.  

Изборът на двора на двамата приятели за място на Последната вечеря е свързан с особена съдба. Тайната вечеря станала в рамките на традиционния празник Пасха (арамейски “Пассах”), за който много хора от селата прииждали в града. Клането на жертвеното семейно агне в храма било голямо събитие. Затова в тези дни хиляди хора се стичали към Йерусалим и се нуждаели от помещения, където да отпразнуват Пасхата. Ето защо възникнала нова професия - срещу известна сума някои хора посредничели на собственици на имоти за намиране на наематели на помещения за празниците. 

В предните две години Исус Христос имал контакт с човек, който Му осигурявал помещения на друго място. Този човек Йосиф и Никодим натоварили да намери наематели за двора им. Няколко дни преди празника Исус разговарял с Никодим за използването на имота от Христос и учениците Му на предстоящия празник. Заради това Никодим развалил договора с посредника, като му платил хонорара. Когато посредникът чул, че Исус Христос иска да наеме къщата, предложил да организира цялото обзавеждане за празника, което и станало.

                                  Христос определя мястото на всеки на масата 

На Велики четвъртък вечерта всичко вече било готово. Къщата и колонадите били осветени, дървените плъзгащи се врати между главната зала и страничните помещения били затворени и върху тях окачени пъстри килими. В северния и южния коридор сложили две маси за 12 души. В средата на залата имало друга маса за 13 човека. Четвърта маса също за 12 души била сложена в помещението за жените. Тази маса била на изток срещу масата за 13те. Всички четири маси били разположени като в правоъгълник и всяка гледала към една от посоките на света. Имало 48 места за учениците и едно място за Спасителя. В онази вечер дванадесетте апостола за пръв път се събрали всички заедно около Христос и се свързали завинаги чрез станалите събития.  

Присъствието на другите 24 апостоли и на жените не се споменава в евангелията, защото те се отнасят предимно към откриването на Новия съюз чрез превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос. Започването на транссубстанциацията преживели действително само дванадесетте апостоли, другите празнували традиционната Пасха. Но с близостта си и те подсъзнателно участвали в събитията.  

Вътрешността на залата, където била масата за 12те апостоли, напомня на разпределението в еврейския храм, състоящ се от три части. Високият таван бил от дърво, а подът – каменен, с релефи, които обаче с течение на времето се заличили. Възможно е и окултните символи, изобразени на пода, да са били толкова стари, че да не са могли вече да бъдат разтълкувани. В средата на помещението се е намирала масата, състояща се от три сегмента, разположени във формата на дъга. По средата от външната част на дъгата е било мястото на Спасителя.  

Другите маси също се състояли от три части и по времето на Тайната вечеря били разположени така, че сегментите да образуват кръг. Свръхсетивният поглед върху това разположение премахва пространственото разстояние между масите, които сочейки към една от посоките на света, се обединяват в кръг. Така и четирите посоки на света първоначално се раздалечават, но след това биха се докоснали, ако отправим окултен поглед отвън към земното кълбо. Това сетивно разположение на масите е външен израз на един духовен жест – тайната на разчупването на четириъгълника на четири части от един кръг. Неподвижният четириъгълник се превръща във вечно живо въртящо се колело. Тайната вечеря, както е била празнувана с всичките си специални ритуали по сетивен начин, образувала слънчев кръг, издигнал се от старото си четириъгълно обиталище, за да може в блестящата му среда да изгрее Азът на човечеството.

        Жертвената кухня и култовите предмети от съкровищницата на храма

Третата част от къщата била отделена подобно на вътрешността на храма с голяма, тежка завеса от главната зала. Няколко стъпала водели до голямата жертвена печка, разпложена пред задната западна стена. Пушекът бил извеждан през каменен димоотвод. Между стената и печката имало разстояние и там се намирал изход, през който по няколко малки стъпала се достигало до коридора, заобикалящ главната зала. Точно до тези стълби се намирала много ниска и незабележима врата, водеща към криптата. Стръмните стълби, издялани в скалата, минавали точно под печката. Много малко хора знаели за подземната зала, тя имала един вид духовна защита, така че човек да минава като сляп покрай вратичката и да не я забележи. Тя по-скоро приличала на врата на шкаф за хранителни продукти, отколкото на вход към някакво помещение. В кухнята имало шкаф, разположен точно до димоотвода. В този шкаф от обедните часове се е намирало едно изключително съкровище – съдовете за церемонията по транссубстанциацията по време на Тайната вечеря. Йоан и Симон Петър взели нещата по обяд от дома на жената, която днес се нарича Вероника и ги отнесли в кухнята. Комплектът се е състоял от чаша, плоска чиния за хляб, шест малки чашки и дървена табла. Начинът, по който комплектът попаднал у Вероника, показва състоянието на еврейското духовенство в Поврата на времената. Всички тези пособия били част от храмовото съкровище. Но свещениците проявявали абсолютно неразбиране към свещените предмети на праотците. Няколко века по-рано жреците все още знаели истинското значение на култовите предмети от съкровищницата. Но свещениците в Поврата на времената вече не били в досег с живия духовен поток, от който предците им захранвали народа. Ритуалите им се били изродили в сляпо следване на правила, за които не се знаело защо се спазват. Въпреки че и свещениците, и членовете на Висшия съвет се смятали за недокоснати от влиянието на езическите култури, упадъчният им начин на живот пречел на появата на свръхсетивни мисли или възприятия у тях.  

Понеже не се знаело вече нищо за окултното значение на предметите, те се преценявали по материалната си стойност. Една значителна част от съкровищата били постепенно продадени, за да се попълни касата на храмовия район. Жалките остатъци от съкровищницата били откраднати и преместени в Рим през 70. година от римляните. 

                                         Живата субстанция и тяло на чашата 

Чашата, използвана от Спасителя по времето на Тайната вечеря, в която по-късно е била събрана кръвта Му, някога била спасена от продажба от бащата на Йоан Кръстител, Захари. Явно Йоан я е носил със себе си по време на дългогодишното си скитане, защото след неговото обезглавяване наследството му попаднало у Вероника, която била негова роднина и много близка на семейството.  

Тази чаша била от материал с неясен произход – нито дърво, нито метал или камък. Тя не била нито мека, нито твърда, а едновременно и мека, и твърда. Цветът не може да се опише, защото това би било само едно моментно впечатление. Непосредствената представа е за зелено-кафяв тон, но понякога чашата изглежда и като блестящо злато или сребро с различни нюанси. От една страна материалът изглежда неземен, от друга сякаш е съставен от всички възможни естествени материали. Този материал може да се характеризира като “жива материя”. Това състояние на веществото не бива да се бърка с човешката природа, защото материалното тяло е живо, само докато Духът е в него. Чашата не била направена от човешка ръка, защото човекът не е в състояние да твори жива материя. Тази чаша съществувала дълго време преди Мистерията на Голгота и е от времето на Старата Луна (въплъщението на Земята, което наричаме “лунна инкарнация”). Там още не е съществувало минерално царство, а всичко, което се явявало като материално, още не било втвърдено или умряло. В онези времена чашата имала друга форма, по-скоро е била като огромно яйце. Едва с идването на Мойсей тя се превърнала постепенно в един вид купа с отвор. По-късно това странно образувание било прието сред окултните съкровища на храма. Но след като еврейските посветени все повече се приближавали към материализма, тази естествено жива купа вече не можела да бъде докосната. Това и преди не е било възможно, но чашата следвала еврейския народ, без да трябва да бъде докосвана от него. По-късно обаче се наложило да й направят две дръжки и краче, защото след загубата на духовната връзка с нея физическото докосване станало неизбежно, за да я задържат в съкровищницата на храма. Чашата можела да бъде докосвана само при дръжките и крачето, но не било възможно да се вземе в ръка живото й тяло. При появата на Христос на физически план в деня на кръщението на Исус купата се разтворила в чаша като прекрасен цвят, сякаш съществото от старите лунни времена се отворило, за да очаква приемането на Христовото слънце. Дръжките и крачето били прибавени малко грубо към това същество, което изтърпяло това действие. Крачето било сплав, произвеждана още от старите посветени от седемте метала, съответстващи на планетите. Това образувание било украсено с дванайсет скъпоценни камъка, изобразяващи космическата реалност на зодиака. Такива са имали на нагръдника си и висшите жреци. Крачето било украсено с още една фигура – метална змия или лозова клонка, увиваща се около него. Гледано отдолу, на крачето имало и малка лъжичка, закрепена между две метални скоби.

Този чуден предмет през предишните векове бил потънал в забрава и след екзекуцията на Йоан Кръстител се е намирал у Вероника. Тя купила и запазила и другите предмети при разтурянето на храмовото съкровище, използвани след това при Тайната вечеря. Шестте невзрачни чашки имали специфична роля, били са в особена духовна връзка с голямата чаша. Видимата поява на Граловата чаша от дълбините на човешката история можем да сравним с появата на Христос в тялото на Исус. Шестте чашки са като дванайсетте апостола, които за пръв път се събрали всички около Христос в нощта на Тайната вечеря. Дванайсетте си поделили шестте чашки, като по двама пили от една, така че се изпълнили думите на Спасителя “ако двама са събрани в моето име, аз съм там сред тях” (Матей 18:20).  

Седмата по-голяма чаша, която тук ще наричаме “Йоановата чаша”, също имала определена задача по време на вечерята. Плоската чиния за хляб била съвсем проста, дървена с метално покритие. Таблата, която имала размери 40х40 см, служела за слагане на чашата, малките чашки и чинията за хляб. За увеличаване на размера й от вътрешността чрез натискане на копче излизала плоскост като при някои разтегателни маси. Йоан и Симон Петър занесли тези предмети от дома на Вероника в кухнята по заръка на Христос. Това била последната вечер на Христос Исус на Земята. 

                             Празникът Пасха – заколването на жертвеното агне

Когато днес се говори за Тайната вечеря, не се взема под внимание, че тя се е състояла от три различни по съдържание и ритуали части. Първата част бил традиционният празник Пасха, втората е т.нар. миене на нозете и третата част – транссубстанциацията, същинската вечеря на Новия съюз.  

Първата част на празника почита еврейската традиция, но както ставало винаги през трите години на Христос, Той изпълнил ритуалите с живо значение. Христос ги тълкувал на апостолите по непознат дотогава начин, така че всичко, което казвал за смисъла и условията на старите ритуали, било изпълнено с истина, която можела непосредствено да се преживее. На апостолите се откривали напълно нови светове и те се чувствали укрепени и възвисени. Фактът, че Мистерията на Голгота съвпаднала с празника Пасха, има високо духовно значение и необходимост. Предвиденото от Провидението е могло да се случи само тогава. Целият дихателен процес на земния организъм оттогава се е бил настроил към обновление чрез оживяващите сили на Мистерията на Възкресението. Празникът Пасха имал значение също и защото приковал вниманието на човечеството върху действителното мирово събитие. Неслучайно в християнската традиция  във връзка с Мистерията на Голгота се говори за Христос Исус като за “агнец Божи”. Това понятие не е измислено от християнството, а е взето от ритуалния език на старото еврейство. 

Към еврейската пасхална традиция се числяло едно действие, което било неотменна част от тогавашния религиозен живот. Поради огромните културни различия, настъпили през последните 2000 години, днес то може трудно да бъде разбрано и прието. Става въпрос за централното събитие на празника Пасха – коленето на жертвеното агне. За гостите то се извършвало от свещеника в храма. В семействата, които нямали възможност да дойдат в Йерусалим, това действие било запазено за най-почитания и мъдър човек от обкръжението – или равина, или главата на семейството. Извършването на разреза било въпрос на чест и майсторство. Може би на някого се струва жестоко да се убие такова голямо животно с нож, но това е бил най-сигурният начин да се избегнат страданията на животното. Днес едва ли някой се старае да коли толкова изкусно, но тогава разрезът се правел със светкавична бързина направо върху сънната артерия, което незабавно убивало животното, преди въобще да може да усети болка. Може някой да е потресен, но описанието на Тайната вечеря би било непълно, ако бъде премълчан фактът, че в онази вечер Христос в качеството Си на учител саморъчно извършил разреза на жертвеното агне. Това, което днес ни се струва жестоко, някога имало съвсем друг смисъл. Човекът се е чувствал много повече свързан с естественото си обкръжение, в което и животните са имали своето предназначение. Днес едва ли някое животно бива убивано по толкова достоен начин, защото някога жертвеното животно е било дар за боговете. За целта се избирало най-хубавото животно от стадото, което изглеждало най-съвършено на хората. С благодарност те гледали на това животно, създадено от Земята и следователно от Небесния Отец. Най-хубавото и чисто животно трябвало да бъде върнато с благодарност на създателя и то било почитано по начин, който днес е напълно непознат. Давали му най-добрата храна, измивали го преди церемонията, сресвали го и украсявали с цветя и венци от ароматни билки, произнасяли молитви за душата му. Животното определно имало възприятия в душата си за всички тези ритуали и отдаване на почит. Забележително е колко спокойно приемали животните съдбата си след тази церемония, ако тя е била извършена правилно. Но от момента, в който Христос бил прикован на кръста, тази церемония вече не е оправдана, защото тогава била принесена нова жертва. Христос е подготвял апостолите за нея, като най-напред те трябвало да видят жертвата на агнето, после да преживеят промяната на веществата. Така очите им трябвало да се отворят за жертването на божествения агнец. Имало и друга окултна причина поради която Христос сам извършил разреза на жертвеното агне – защото самият Той се пренесъл след това в жертва.

                                      Трудният път до абстрактния Бог

Празникът Пасха трябва да напомни за изхода от Египет, случил се 1500 години преди Поврата на времената. От столетия еврейският народ празнувал освобождаването си от 400годишното египетско робство, от което Мойсей го извел. Но ние днес имаме съвсем превратни представи за това робство, защото в действителност еврейският народ е живял там в сравнително благоденствие. В никакъв друг период населението не се е увеличило толкова, както през тези 400 години. И именно там народът до такава степен се охранил, че станал духовно ленив, поради което изпаднал в действително несвободно състояние. Робството на Духа било по-тежко от физическото. Народът не могъл да опази вярата си в единния Бог, а свикнал с езическите богове на Египет, които му изглеждали много по-пластични от строгия, невидим Бог на Израил. Освобождението от тази духовна летаргия, което Мойсей осъществил, е била истинска благодат за човечеството. На него му струвало невероятни услилия да изведе народа от страната на благоденствието, като единственото, което могъл да предложи, бил трудният път на дисциплината и лишенията по време на дългогодишния поход през пустинята. Но изгледът за въплъщението на Месията бил възможен, само ако народът се завърнел при своя Бог. Затова било необходимо преминаването през пустинята, за да се откаже народът от всички езически влияния.

Идването на агнеца Божи било свързано с още един факт, водещ към пасхалните ритуали. Известно е, че фараонът отказал да пусне евреите и затова страната му била наказана с десетте проклятия. Последното, което предизвикало тръгването от Египет на сутринта, се състояло в това, че всеки първороден син на египтяните трябвало да умре. Но за да пропусне ангелът на смъртта къщите на евреите, те трябвало да ги бележат с кръвта на жертвено агне. Затова и празникът се нарича Пасха, което значи “преминаване, минаване покрай нещо”.

По време на Тайната вечеря се разказвала историята на т.нар. Песах Хагада “Историята на излизането” и едва тогава на апостолите им станало ясно значението на празника, защото разпознали Христос като Божия син, излязъл от спасените първородни синове на еврейския народ. На това място ще се опитам да предам на съвременен език това, което Спасителя казал на учениците след заколването на агнето: “Утре, братя мои, ще дойде часът, когато човешкият род ще бъде освободен от робството си. Затова днес празнуваме празника Пасха, защото утре ще дойде Изходът.” 

Това обяснява и разликата във времето на Последната вечеря спрямо действителния празник Пасха в Поврата на времената, чието начало било в навечерието на Разпети петък. Историческият Разпети петък била т.нар. вечер Седер (евр.”ред”). Тайната вечеря се състояла една вечер преди първата вечер седер. В деня на първия седер, по обяд на петъка, бил принесен в жертва Истинският агнец. Приковаването на Господ на кръста станало едновременно със заколването на агнетата в храма, чието блеене вятърът е донесъл до самия хълм Голгота. Робството, от което агнецът Божи извел човечеството, било робството на Аза под долните членове на човека, започнало с грехопадението. 

                                Жертвената кръв и пламъкът на Аза

След първото агне Спасителят направил разрез на второ агне, предназначено за масата на жените. Те нямало нужда да присъстват на церемонията на транссубстанциацията, защото непосредственото присъствие на разпятието на Голгота им заменило Тайната вечеря. При жените имало много повече разбиране за духовните поучения, отколкото при мъжете, от които само Йоан бил в състояние да застане до кръста на Голгота. Част от кръвта на агнетата била събрана в съд. Агнетата за другите маси били заклани по мои спомени от един свещеник. След това на Христос били подадени една клонка и кръвта на агнетата. Той намазал двата стълба и вратата на къщата с потопената в кръвта клонка, като произнасял тържествени молитви. След като влезли пак в преддверието, на апостолите им се струвало, все едно никога още не присъствали в тази къща. В известен смисъл това било така, защото се усилило възприятието им за значението на прага между външния и вътрешния свят. Спасителя отишъл в кухнята и напръскал жертвения олтар с кръвта, като цитирал откъси от Мойсеевите свитъци и псалмите. След това излял кръвта в огъня. Това никога дотогава не било правено от свещениците. Кръвта на агнетата досега била отвеждана през отвори на пода в подземни канали, захранвани от езерото Витезда извън северната градска стена и вливащи се в обширен басейн в долината Тиропеон. От един по-далечен подземен извор се вливала гореща вода във Витезда. И когато от подземните канали се носела кръвта на жертвените животни, водата в долината Тиропеон се оцветявала в червено. От “Откровението на Йоан” разбираме, че ориентираните към Христос души, които ще облекат белите дрехи, ще ги изперат в кръвта на агнеца (7:14). Разбира се, ние тълкуваме думите в окултен смисъл, но те показват, че Йоан принадлежи към еврейския културен кръг и даже е пренесъл в гръцкия език еврейското разбиране на думата. Този воден басейн в долината Тиропеон вече не съществува, защото през последните 2000 години нивото тук се повдигнало с 20 м. На това място - на югозапад от хълма на Йерусалимския храм между източно разположения квартал на бедните Офел и западно разположения горен град - Симон Петър, Йоан и Яков след Петдесетница и в следващите два дни кръщавали вярващите. Хората носели бели дрехи, а водата често блестяла в червен цвят от кръвта.  

Но по време на вечерта на Велики четвъртък Христос излял кръвта в огъня, а апостолите разбрали значението на този факт доста по-късно. Днес познаващият антропософията човек на съзнателната душа може да разбере, че Христос насочил с това действие към физическия носител на Аза, произхождащ от топлинния елемент. С това Той показал трансформацията на човешкото същество, което напусне ли храма на своето тяло, се намира в Духовния огън. Далечната цел на човечеството е сред пламъците на своя Аз да изгради одухотвореното топлинно тяло на Вулкан. Затова кръвта в огъня показвала най-висшата форма на живота. В тази мистична одежда на Йоан на остров Патмос му се явила първата йерархия и с нея и средната част на Троицата – Христовият дух. Йоан описва човешкия Син с очи като огнен пламък, лице, сияйно като слънце и нозе като разтопена мед. Но още в староеврейските времена Логосът се разкрил в горящия къпинов храст, незасегнат от пламъците, от който се явил Аз-съм. В свещеното действие на Христос се отразява променливото състояние на физическата организация на човека и завинаги запазената азова същност. Човекът ще яде от тялото на Христос под формата на храна, докато формира огненото си тяло, тоест приключи човешката еволюция. 

Приблизително на мястото, където в храма се намирал ковчегът на Завета, в къщата на Тайната вечеря, която казахме, че по структура е същата като храма, се намирало жертвеното огнище. В него се разкрила истинската божествена мистерия, която била пазена в кивота като скрита тайна на човешкото развитие. 

 

Категория: История
Прочетен: 900 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 08.04.2020 11:36
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819431
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6098
Календар
«  Април, 2020  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930