На 4 април 2025 г. се проведе голямо глобално учение (https://www.who.int/news/item/04-04-2025-who-brings-countries-together-to-test-collective-pandemic-response ) наречено „Exercise Polaris“ под ръководството на Световната здравна организация (СЗО) – международно учение срещу пандемия, в което лица, вземащи решения, и здравни институции от много страни симулираха своята реакция на фиктивното избухване на смъртоносна болест. Учението беше координирано от новия Глобален здравен корпус за спешни случаи (Global Health Emergency Corps), подкрепен от СЗО, УНИЦЕФ, Международната организация по миграция (IOM) и Глобалната мрежа за предупреждение и реагиране при епидемии (GOARN).

Но докато СЗО представя на своята интернет страница учението със сухи технократски изрази, възникват два горещи въпроса: Кои държави са участвали? И защо почти никоя утвърдена медия не съобщава за този сериозен тест на една глобална здравна власт?

Когато се практикуват глобални властови структури, но никой не гледа

Според СЗО учението “Поларис“ служи да се тества колективната координация при кризи в случай на сериозна трансгранична епидемия – по същество това, за което от месеци се подготвя планираният пандемичен договор. Но докато обществеността обсъжда пробивите в изкуствения интелект или ескалацията в Близкия изток, тече паралелно тестване за това как националните и международните компетентни органи трябва да си взаимодействат в случай на пандемия – включително с евентуална намеса в свободата на държавите да вземат решения.

Истинският Спасител на света, нарисуван от Тициан (ок. 1570, от колекцията на Ермитажа)

В публикацията си СЗО дори не посочва всички страни, участвали в учението. Споменават се само няколко, като например Германия, Австралия, Бразилия и Уганда. Имаме глобална селекция, но комуникационната стратегия е изненадващо тиха.

Мълчание вместо големи заглавия: Защо масмедиите не съобщават?

Фактът, че големите медии на практика напълно игнорират това всеобхватно учение, е най-малкото странени тревожен от гледна точка на демократичните принципи. Възможни са следните причини, заради коитомедиите си затварят очите:

* Политическата чувствителност: Учението засяга чувствителни въпроси като правомощията на СЗО, националния суверенитет, дигиталните здравни лични карти и създаването на международен кризисен пандемичен корпус.

* Контрол върху наратива: Особено в горещата фаза на преговорите за договора за пандемиите преди Световната здравна асамблея в края на май, евентуална широка дискусия би могла да застраши планираното споразумение.

* Умората от пандемията: Редакциите се фокусират върху теми с широк обхват, а терминът „пандемия“ вече е предизвикал в голяма част от хората умора, недоверие и раздразнителни реакции.

* Замесени са международни институции: Много медии си сътрудничат с фондации и организации, които са партньори или донори на СЗО. Това води до липсата на интерес от страна на техните журналисти да задават критични въпроси.

Контрол без съгласие? 

Това, което е било проиграно, не е безобидна симулация. То е истински тест за бъдещ властови инструмент, който има за цел да направи възможен нов начин на вземане на решения при пандемии – с централна координация, глобална свързаност, с потенциално заобикаляне на националните парламенти.

Самата СЗО открито заявява, че учението “Поларис” е било и “бойното кръщение” на новия Глобален здравен корпус за спешни случаи  – един вид глобално здравно НАТО с достъп до пътищата на вземане на решения, логистиката и евентуално до базите данни.

И въпреки това обществеността е оставена на тъмно.

Изводът е, че тук не се отработва някаква криза, а нейното управление.

В демократичните общества всяка концентрация на власт трябва да бъде подложена на обществен контрол – особено когато глобални институции като СЗО формират нови структури, които биха могли да отменят вземането на национални решения по време на криза. Вместо това подобно развитие се проиграва – ако изобщо се проиграва – зад затворени врати и се потапя в медийна дупка.

Точно затова днес трябва да се запитаме кой ще взема решенията при следващата пандемия – и защо трябва да научаваме това едва когато стане твърде късно.

Бележка: Участващите страни са: Германия, Дания, Етиопия, Ирак, Канада, Катар, Колумбия, Коста Рика, Мозамбик, Непал, Пакистан, Саудитска Арабия, Сомалия, Уганда и Украйна.