Бягащият момък в Гетсимания
Евангелието от Марко ни разказва с няколко кратки думи една много странна сцена, случила се след залавянето на Исус в Гетсимания. Тя сякаш напълно изпада от рамката на иначе описаните събития и изглежда толкова по-странна, колкото по-драматична е в своята краткост: тя проблясва в Евангелието като ярка светкавица. “Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. Но той, като остави платнището, избяга гол от тях” (Марко 14:51-52).
Какво иска да каже Евангелието с този образ? Досегашният обичаен начин на разглеждане на евангелските разкази, който не вижда нищо друго освен външни исторически събития, не можа да открие никакъв смисъл в тази сцена. Измисляха се какви ли не литературни догадки и хипотези, но авторите оставаха в пълно неведение, както например Йоханес Вайс:
“Единствено Марко предлага странното съобщение за бягащия момък. То създава впечатление за някаква добавка, тъй като не изглежда, че момъкът принадлежи към Дванадесетте, в противен случай неговото следване би трябвало да е споменато по-рано. Отдавна се предполага, че евангелистът не би споменал това незначително обстоятелство, ако не проявяваше особен интерес към личността, и мнозина допускат, че този младеж е самият евангелист, който се представя по този начин, така както художникът поставя името си в някой тъмен ъгъл на картината.
Предполага се също, че този момък е бил синът на дома, в който се е състояла Последната вечеря, а именно Йоан Марко, син на Мария (Деяния 12:12), в чийто дом се събирали учениците и след смъртта на Исус. Това съчетание обаче става толкова по-съмнително, колкото повече си даваме сметка, че разказът на Марко за Страстите като цяло не предлага кой знае колко добра йерусалимска традиция. Освен това е много съмнително дали това малко съобщение идва от самия автор на Евангелието... Момъкът, който очевидно не е възнамерявал да прекара нощта на Елеонския хълм, а да се върне у дома, не е бил гол, както първоначално бихме разбрали гръцката дума, а само облечен в домашните си дрехи, т.е. само с долна дреха, подобна на риза (хитон). Вместо връхна дреха (химатион) той е имал покривало или наметало, свободно увито около него и то останало в ръцете на похитителите".
Подобно виждане приема за даденост, че с тази сцена Евангелието описва външен физически процес. На автора дори не му хрумва, че по този начин въвежда в собственото си разбиране за Евангелието една напълно недоказана предпоставка. Щом човек започне да си представя по-подробно сцената, приемана като външен процес, се натъква на абсурди. Какво означава, че момъкът, облечен само в риза, е следвал върволицата със заловения Христос? И какво може да има предвид Евангелието, като набляга толкова ясно на тази подробност? Тъй като наистина не могат да се намерят правилни отговори на тези въпроси, се твърди - абсолютно произволно по отношение на евангелския текст -, че момъкът изобщо не е бил гол под ленената риза, която е оставил.
Често се изказва предположението, че евангелистът Марко е искал да изобрази самия себе си, което може би е породило някои правдоподобни идеи за онези, които не са могли да разберат сцената по друг начин освен физически.
“Предаването на Христос с войник, преследващ евангелиста Марко” (ок. 1522) от Антонио да Кореджо (1489–1534), Национална галерия в Парма
Освен че тази хипотеза се основава на неправилно литературно схващане за евангелистите като автори на Евангелията, тя е конструкция от много недоказани предположения. В Деяния на апостолите като спътник на Павел по време на първото пътуване е посочен един Йоан Марко (13:25), който е син на някоя Мария, в чийто дом Петър, освободен от затвора, е намерил молитвена общност (12:12). Ако този Йоан Марко е идентичен с евангелиста Марко, ако освен това майката на Йоан Марко е принадлежала към по-широкия кръг от ученици още преди смъртта на Христос, ако даже нейната къща е била тази, в която се е състояла Тайната вечеря или ако Мария, майката на Йоан Марко, вече е пребивавала в къщата на Тайната вечеря на Велики четвъртък, тогава може би ще има място за следното измислено събитие: Момчето, развълнувано от празненството, което кръгът от вдъхващи страхопочитание мъже организира в дома на майка му, следва тези мъже незабелязано, когато те напускат къщата, отива с тях в Гетсимания, не иска да се отдели от Исус дори след залавянето Му и накрая е хванато от преследвачите; то обаче се измъква от хватката им, като оставя долната дреха, с която единствено е облечено. И дори ако тази изфантазирана случка беше вярна, пак щеше да остане открит въпросът защо Евангелието споменава това обстоятелство, което е толкова незначително, когато се разглежда цялото... (вж. цитата от Йоханес Вайс).
Сцената на бягащия момък не само се появява сама по себе си в напълно нова светлина, но и ни позволява да разпознаем най-дълбоките връзки и мистерии на Христовото същество и съдбата на учениците, ако погледнем на нея по начин, който, първо, отчита напълно реални свръхсетивни процеси и второ, умее да борави с ключа на композиционната тайна.
Понятието за реален духовен процес днес е трудно постижимо, защото сугестивното въздействие на материалистическите мисловни навици все още е много силно. И все пак Евангелието всъщност трябва незабавно да събуди това понятие навсякъде, където то липсва. Как например можем да разберем без него преображението на Христос? Самото Евангелие описва преживяната от учениците троичност: Христос между Мойсей и Илия като видение: “Когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение …” (Мат. 17:9).
Онзи, който може да разпознае историческата реалност само по отношение на външни, физически възприемаеми процеси, логично ще трябва да каже: Тогава преображението е било просто сън на учениците, който наистина е бил много красив и смислен, но на който не е реално събитие; преображението на Христос не се е случило, то не е история във външен смисъл. И все пак то е напълно реално събитие, то е история, то наистина се е случило, макар и в свръхсетивна област, където не прониква сетивното възприятие, а по-скоро онова ясновидство, с което тримата ученици са били удостоени на планината.
Сцената на бягащия момък в Гетсимания също има своята свръхсетивна реалност. Това не е пряко заявено в самото Евангелие. Евангелието просто продължава да съобщава с еднаква образност и живост, независимо дали става дума за физически или свръхсетивни събития; духовните факти също са описани с образи, взети от света на сетивата, защото те са се представили в тези образи и на ясновидството, от което произлизат Евангелията. Но в образите, които се използват като изразни средства, винаги има начин да се направи разграничение между физическите и духовните процеси. Момъкът е изобразен като облечен само в бяла ленена риза. Той не е вътре в дрехата си, а е извън своите обвивки.
Същинската дреха на човека на земята е неговото физическо тяло. Символите на живота и обичаите показват, че дрехата, която човек облича, е потвърждение на неговото съществуване в тялото. Сутрин, след като се събуди, човек се облича с обвивката на тялото си и през целия ден носи покривалото на дрехата, за да подчертае, че е буден. Вечер, когато заспива, той оставя със своята душа обвивката на тялото си и символизира това, като сваля дрехите си. През нощта човекът остава облечен само в бялата риза, което символизира как във физическото тяло, след като душевно-духовното се е отделило от него, чистата етерна обвивка на изграждащите сили (етерното тяло) продължава да функционира, изпълвайки физическото тяло, което иначе е изложено на разпад, с процеси на живот и растеж. Това, което се случва по време на сън, се случва и когато човек се измъкне от връзката между душевно-духовното и физическото чрез духовни преживявания. Физическото око не вижда никаква значителна промяна по време на такива преходи като заспиването или всяко друго освобождаване от тялото, защото то е в състояние да възприема само дрехата на физическото тяло. За духовното зрение човекът, който се е освободил от физическата обвивка, може да се представи като младеж в бяла риза. На този, който трудно се отделя от физическо-сетивното схващане на историята за бягащия момък, може да се зададе въпросът: Смятате ли, че момъкът, за когото разказва Великденската история, е физическо-сетивна фигура? - “Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук” (Марко 16:5-6). Само глава и половина разделят сцената с бягащия момък и тази с момъка при гроба. Подобно на втория, първият също не е физическа, сетивна фигура. И в четенето на Евангелията ще настъпи напълно нова епоха, когато от новопробуденото чувство за образност и от способността да се съпоставят различните евангелски откъси хората разпознаят, че двете фигури в 14-та и 16-та глава на Евангелието от Марко имат реална връзка помежду си.
Днес твърдението, че при една или друга сцена от Евангелието става въпрос за свръхсетивен процес, със сигурност все още е изолирана хипотеза за мнозина по отношение на някоя подробност. Първо трябва да се проправи път на духовното разбиране на свръхсетивните явления не само в Евангелието, но и изобщо.
Както можем да бъдем благодарни за всичко, което физическият пейзаж на Палестина прави по-живо и достъпно за нас като арена на живота на Исус, така трябва да бъдем още по-благодарни на антропософията, доколкото тя отключва висшата география на Евангелието и живота на Христос. Чрез нея е възможно да се види и опознае по-високото ниво, по-висшият план, на който се случва Евангелието, освен физическия план на палестинската скалиста земя.
Нека сега приложим ключа на композицията и към загадъчната сцена с бягащия момък. След това ще съпоставим тази сцена с две други, които следват разказа за Гетсимания в Евангелията. Първата се съдържа в самото Евангелие от Марко: това е гореспоменатата сцена с момъка при гроба в началото на великденските разкази; втората е един скрит паралел, неразпознаваем на пръв поглед, който Евангелието от Йоан представя непосредствено след случката в Гетсимания.
Виденията на ангела, които са имали жените при гроба на Великден сутринта, са описани с различни имена в четирите евангелия: Матей говори за ангела Господен, а Марко - за момък, Лука - за двама мъже в бляскави дрехи, а Йоан - за двама ангели в бяло облекло. Фактът, че тези названия имат за цел да означат нещо специфично във всеки отделен случай и следователно трябва да се разбират точно, се дължи не на последно място на това, че двете средни евангелия последователно запазват своите обозначения в няколко пасажа. Двамата мъже в бели одежди се появяват още веднъж при Лука (Деяния на апостолите) след Великден: в разказа за Възнесението. Марко споменава момъка веднъж още преди Великден: и това е загадъчната сцена, която е добавена тук към разказа за Гетсимания.
Можем да разглеждаме духовните фигури, които се показват на жените при празния гроб, като ангелски същества от йерархичния кръг на Христовото същество. Духове от всички ангелски йерархии са участвали във въплъщението на висшия божествен Христов Аз в човешкото същество на Исус от Назарет. Човекът Исус е бил като камъка Авен-Езер, над който старозаветният патриарх Яков е видял небесната стълба на божествените царства на съществата, които се издигат и спускат като небесни сили и си предават един на друг златните ведра. Както е имало един човек, който е станал Христофор, Христоносец, за спасението на всички останали хора, така може да има, невидими за невъоръженото земно око, над него ангел на Христос, архангел на Христос и още по-нагоре във всички йерархии до серафимите, специално отредени за Христос и проникнати от Него служещи духове.
На сутринта на Великден, тъй като самият Христос все още не се е открил на жените в новата си духовна и телесна форма на Възкресението, те виждат ангелски същества-посланици, които обаче са толкова специфично и тясно свързани с Христовото същество, че може да се каже, че са част или късче от него. И така през ангелската прозрачност жените в крайна сметка преживяват и самото Христово същество.
В този смисъл когато Исус е пленен в Гетсимания, в образа на бягащия момък също се появява същество, което принадлежи към йерархичния кръг от духове на Христовото същество.
Станали сме съпричастни на факта, че божественото съдържание, което е било въплътено в човешките обвивки на Исус в продължение на три години след кръщението на Исус в река Йордан, вече започва да се откъсва от тези обвивки. Преследвачите не могат да уловят самия Христос и да имат власт над Него чрез разпъването на кръста. В края на краищата те държат в ръцете си само обвивките. Момъкът, който при бягството си оставя долната си риза в ръцете на преследвачите, е един йерархичен слой на самото Христово същество.
