Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 819351 Постинги: 456 Коментари: 15
Постинги в блога от Май, 2020 г.

През март месец Юдит фон Хале се обръща с две писма до членовете на Свободното обединение за антропософия “Кристиян Моргенщерн” (отделило се от Берлинския клон на Антропософското общество) в отговор на въпросите им за духовния аспект на коронавируса. Тези доста дълги писма представляват собствени духовни изследвания на проблема, а така също и отговори на зададени й от членовете въпроси и съвети за подходящи медитации. По желание на нейния издател писмата са оформени в излязлата преди дни книга “Пандемията от коронавирус. Антропософски аспекти”, за да станат известни на по-голям кръг от хора.

Поради интереса на много мои познати и приятели, четящи блога, към духовните изследвания на Юдит фон Хале, ще публикувам някои по-съществени моменти от първото писмо под формата на резюме. Сведения за Юдит фон Хале има в този пост: http://anthroposophie.blog.bg/history/2018/12/14/sreshtata-s-hristos-prejiviana-ot-iudit-fon-hale-nositelka-n.1638572

Пандемия и карма

При сегашната пандемия влизат в действие и трите вида карма – индивидуална, народностна и общочовешка. Това, че имаме пандемия, означава, че се проявява също и кармата на цялото човечество, която може да промени и планираната карма на индивида. За йерархиите тази промяна е много трудна задача, тъй като те трябва да свързват наново индивидуалните кармични нишки на засегнатия човек след смъртта му, прерязани от влязлата в сила общочовешка карма. Фактът, че в случая индивидуалното предразположение не е толкова еднозначно, говори, че трябва да разпознаем почерка на действащата сила, която атакува фронтално азовостта на индивида, променяйки кармата му. Докато луциферичните духове атакуват астралното тяло, ариманичните -  етерното, а азурите – физическото тяло, срещу Аза и Онзи, който го носи – Христос - действа истинският Антихрист - Сорат. Дори и актуалната пандемията да вземе по-малко жертви от досегашните пандемии, то по чисто духовни причини тя е много сериозна и се отличава разко от тях. Тук става въпрос за атака на най-мощните противоборстващи духове, с които се конфронтира човекът в своята еволюция.

От 150 години насам човечеството развива материализма в мисленето си и така придобива предразположение към разболяването от този вирус. Случаят със заразените скиори в Ишгъл показва нагледно колко безгрижно хората се стремят към изживяване на сетивно-материалните потребности в общество, ориентирано само към удоволствията. Необходимо е човек да има известен респект към волевите импулси на противоборстващите сили, а не да се отнася с пренебрежение или преиграно безстрашие. Известна доза страх може да бъде и животоспасяваща. 

Най-голямата трудност за човечеството е, че то не иска да признае Аза, тоест реалността на собствения си духовен произход. Оттук следа, че невидимите сфери (на мисли, чувство и воля) се разделят от видимите сфери на природата (с минералното, растителното и животинското царство) - нещо толкова характерно например за “обективното” научно мислене, което предизвиква отделяне (капсуловане) на физическия от духовния живот. Това капсуловане най-напред е видимо само в духовната сфера, но ако премине определена граница, се проявява и в сетивния свят, между другото като болестотворни организми, които се размножават по паразитен начин. Така се създава един свят, който не се съдържа в плановете на добрите божествени сили за човешката еволюция. И вместо човекът да върви по пътя на моралната индивидуализация към зрялост и превръщане от същество в бог (10. йерархия), той започва едно аморално съществуване и дегенерира от божествено същество до ново подсетивно създание, което въобще не е предвидено в Провидението. 

Причини за появата на коронавируса

Според собствените духовни изследвания на Юдит върху коронавируса причината за появата му, колкото и банално да звучи, е именно човешкият материализъм в мисленето, изявил се след свалянето на духовете на мрака на Земята през 1879г. от архангел Михаил. Но проявата и протичането на пандемията са много по-комплексни, защото става въпрос не само за практически, а вече и за теоретичен материализъм – а именно за материалистичната представа на човека за света и за себе си. Разпространението на материализма в мисленето се улеснява от ариманично инспирираната дигитална глобализация и свързването на целия свят в една интернет мрежа. 

Човечеството не изпълнява своята познавателна задача като индивидуален Аз, а се срива към груповата душевност. Така вместо от индивидуалната конфронтация с ариманичните духове да се събуди духовното съзнание и да се премине към дейността на съзнателната душа, хората се връщат назад в развитието си чрез груповите интереси.

Влиянието на Сорат 

От 1998г. ние се намираме в третия цикъл на намесата на Сорат в еволюцията на човечеството. (Първата намеса е през 666 г. чрез дейността на академията в Гондишапур, втората е около 1332г. при унищожаването на ордена на Тамплиерите от Филип Хубави.) Сега сме свидетели на третата намеса на Сорат, която придобива и съвсем друго измерение, защото става в епохата на съзнатената душа, когато всъщност отделният човек потенциално има сили да й противопостави нещо – своето азово съзнание. По този начин тази Соратова материална инфилтрация чрез коронавируса рязко се различава в духовен аспект от досегашните болестотворни микроорганизми. Заради преминаването на една определена точка в развитието и заради намесата на Сорат пандемията от коронавирус има друго измерение в сравнение със сезонните грипове. 

Подсетивните духове, които искат да попречат на човека днес да става все по-духовен, чрез вирусите непосредствено реагират на тази епоха, предназначена всъщност за духовно развитие. Те правят това, като отговарят на пропуските на отделния човек в отношението с Духа му, като освобождават частици – вируси, които са много “по-разредени” от бактериите. Няма се предвид физическата големина, а духовното и физическото устройство на вирусите. Те не са изградени от клетки и нямат собствен веществообмен, а само “програма” за размножаване, което извършват в клетките на своя гостоприемник. Затова вирусите не се причисляват към живите същества като бактериите. Съществено за тях е, че се размножават чрез принципа на грешките, които стават в процеса на копирането им и се нагаждат към оптималната за тях ситуация. По този начин те са диаметрално противоположни на принципите на Божествения порядък – принципите на Истинното, Красивото и Доброто. Това, което в човешкия организъм би означавало смърт за клетките, за вирусите е оптимизация на тяхното съществуване. Само то е достатъчно, за да ни обърне внимание върху духовния характер на вируса. Способността за репродукция на човешката клетка се използва от вируса-злоупотребител за репликация на неговата собствена програма. При вируса има носители на подсетивни, антидуховни импулси (мисловни и волеви импулси), които са станали физически и биват вкарвани в най-вътрешната част от физиката на един жив организъм. 

Основата за възникването на вирусите е създадена едва с началото на сегашното земно състояние чрез навлизането на най-мощните подсетивни същества – азурите – дълбоко в окултното тяло на Земята. Чрез намесата им в развитието на инкарниращия се човек, и то на основата на неговата материална физика (чрез ДНК, съот. РНК), нещо от първоначалната божествена духовност, която лежи в основата на тази физика, е било отделено, за да бъде внесено по-късно умишлено в човека под формата на програмата за размножение на вируси.

Но чрез намесата на азурите това отделено нещо, което пак влезе в контакт с човека, вече не е човешко, не е жива част от физическия му организъм. Обаче поради това, че генетичният му материал е сроден с този на човека, това нещо има огромна волева сила на въздействие върху човешкото тяло. Размножаването в клетките на гостоприемника обаче е - духовно погледнато -  само средството за внасяне на един поддуховен, дълбоко аморален импулс в човека.

Вирусната инфекция от Ковид-19

Вирусната инфекция не е от полза за човека, дори и ако той оздравее от нея, защото тя оставя следи в етерното му тяло - освен ако той не започне да превръща своето етерно тяло в дух-живот. Едно следствие на успешното индивидуално духовно събуждане на хората би било адекватното на Христос създаване на общности от азове в смисъла на Троичното социално устройство. Вместо това обаче хората се поддават на импулсите на груповата душевност.

Вирусът използва въздушния елемент за разпространението си и поради това е много по-опасен от официалните информации. Физическата проява на общата мисловна сфера е въздушният елемент. Физическата проява на общата чувствена сфера е водният елемент, а на общата волева сфера – топлинният елемент. Тези сфери трябва да бъдат така индивидуализирани от съзнателната азова дейност, че да се одухотворят, защото както се нуждаем от неинфектиран въздух, за да дишаме, така се нуждаем и от неинфектирани мисли, за да живеем. 

Правят впечатление големите, млечноподобни области в засегнатите бели дробове, като дробовете се втвърдяват, склерозират. Защо склерозират те? Мисловният етер вече не е проникнат от истинни, живи мисли и така единственото, което ние вдишваме, е само химическият, материален газ. Той не е носител на свръхсетивни жизнени сили, а на подсетивни импулси под формата на вредни материални частици. Така физическият жизнен дъх, гарант за човешкия живот на Земята, става източник на потенциална заплаха за живота.

Ускоряване на инкарнациите 

Наблюдава се следният феномен – под влиянието на Ариман земно-сетивните процеси се ускоряват и мировото развитие навлиза все повече в дегенерация, втвърдява се (както т.нар. “замръзване” при синдрома на Паркинсон). Времето между две инкарнации се намалява драстично, така че сегашните подрастващи се инкарнират вече за трети път от 1879г. насам. Това беше стимулирано и от милионите загинали в двете световни войни. Така хората, живеещи днес на Земята, вкл. и по-възрастните, са поели вече в една предна инкарнация мисловния материализъм в астралното си тяло. Това, което в предния живот е било само инфекция на мислите, днес създава предпоставки за проява във физическия свят. Наистина е така, че същите индивидуалности, които са инкарнирани днес, се сблъскват с наследената от миналия живот групова и общочовешка карма. Днешното етерно тяло бива увреждано от болестното действие на астралното тяло в предната инкарнация. Така то става възприемчиво за това, което днес се проявява на физическо-материалнио ниво като вирус.  

Оздравяващи въздействия

Ако съзнанието проникне в тайните на шестия окултен земен слой, то навлиза в областта на земната памет, която се отнася предимно към епохата на Старото Слънце. За разлика от Стария Сатурн, на Старото Слънце единството на същностната цялост се разпадна на две субстанции – въздух и огън. От земна гледна точка можем да ги означим като воден въздух и огнена земя, защото тогава във въздушното се е съдържал вече по-късният воден елемент, а в огъня се е съдържал по-късният твърд земен елемент. Създаващият се човек си е изградил връзка с тях чрез обонянието, възникнало едва с появата на днешната Земя. Когато в шестия слой на Земята, т.нар. огнена Земя, която днес е седалище на ариманичните духове, настъпят смущения поради материалистичното мислене и воля на хората, този слой реагира не само със земетресения и вулканична дейност, но предизвиква и нарушения в обонянието на хората. Затова и при много пациенти с Ковид-19 се наблюдава загуба на обонянието. Ако човекът иска да започне оздравителен процес, той трябва да се стреми да стигне до такава степен на духовното си обучение, че да обхване със съзнанието си седмия земен слой – “земното огледало”. Там той ще има достъп до силите на Стария Сатурн, в който водният въздух и огнената земя (светлина и въздух, съотв. огън и въздух) още са били в единство. Тук има и потенциал за създаването на подходящи антропософски медикаменти. Ако човекът достигне до това ниво на съзнание, той ще се свърже с архаите, създали на Стария Сатурн наченките на неговите сетивни органи. Свързването с архаите, които между другото са и патрони на антропософията и противостоят на импулсите на азурите,  е сигурна превенция на всякакви вирусни заболявания. 

По време на духовното наблюдение бяха забелязани полезни въздействия върху устройството на сегашната човешка физика и на страдащите от Ковид-19. Тези въздействия идват от духовната област на планетните сили на Венера. Те са особено благосклонни към човека и намаляват въздействията върху него. Духовните въздействия от областта на съществата, свързани с окултната Венера, се сгъстяват, както всички астрални въздействия, в рамките на материалния космос до определени етерни процеси. Тези процеси от своя страна съответстват на определени физическо-сетивни, тоест химически субстанции в Земята и човешкия организъм. Тук се има предвид преди всичко химическия елемент мед и неговата роля в човешкия организъм, затова би могло да се помисли за терапия на Ковид-19 с помощта на елемента мед.

Категория: История
Прочетен: 2234 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 26.05.2020 18:47
Още от ХIII век в много западно- и средноевропейски страни е станала известна легендата за Вечния евреин, според която носейки Своя кръст към Голгота, Христос минал покрай дюкяна на един йерусалимски обущар. Обущарят не разрешил на изтерзания Христос да седне на прага на дюкяна му, за да си почине и затова бил прокълнат никога да не намери покой, докато Спасителя не дойде пак. Оттогава Вечния евреин непрекъснато скита по света, за да свидетелства за Христос. 

За пръв път името Ахасфер се появява в една немска версия на легендата, записана през 1602 г. под името “Кратко описание и разказ за един евреин на име Ахасфер”. От първото си писмено споменаване насам образът на Вечния евреин е бил герой на множество литературни и художествени творби с по-голяма или по-малка стойност, включително до откровено антисемитски интерпретации на легендата, използвани за нацистка пропаганда.

Рудолф Щайнер няколко пъти говори публично за съществото Ахасфер, разглеждайки го от различни ъгли. Така например в лекцията от 15.5.1907 (СС 104a) същността на Ахасфер е обяснена във връзка с наличието на изоставащи от еволюцията раси:

“Една прекрасна легенда ни разказва за развитието на душата. Душата се намира в различна линия на развитие спрямо човешкото тяло. Разликата между развитието на душите и расите можете да си изясните, ако погледнете към миналото. Душите много пъти са били въплътени в атлантската раса. Вие всички някога сте били в Атлантида. Душите са се издигнали, а човешките тела, които са останали на едно място, са раси в упадък, намиращи се в низходящо развитие. Душите напускат телата на расите и се издигат в по-висши раси. Човешките тела, обременени от злото, не съдържат в себе си душите, които се стремят да се издигнат до по-висше състояние. Душите, преживяващи развитие и издигащи се над нивото си, ще си изработят нови, различно организирани тела в шестата коренна раса. Но има и нещо, което в християнската езотерика се нарича “сливане на човека с неговата раса”. Ако имате пред себе си човек, който си казва: “Аз искам да се издигна до нещо повече от това, което мога да постигна днес!” и друг човек, заявяващ: “Аз ще остана да живея в това, което днес ме обгръща!”, то между тях двамата има огромна разлика. Тези, които не се стремят към нещо повече от съвременната конфигурация, се сливат с расата, те ще бъдат обречени да продължат да съществуват в телата на изостаналите раси. Ако погледнем към великите водители на човечеството, които са негови първопроходци, ще видим как те ни показват пътя, по който да излезем от расовото развитие, за да обитаваме в бъдеще по-съвършени тела. Фактът, че човек може и да си каже: “Аз искам да остана на едно място!”, намира израз в легендата, която съществува от дълго време и има най-различни обяснения, но може да бъде осветлена от теософията1. Погледнете първопроходеца, когото наричаме Христос Исус, сочещ ни към момента, когато говори за преодоляването на смъртта. Ако видите на пътя една човешка душа, която не иска да знае нищо за това, какво ще направи тя? Тя трябва отново и отново да се ражда в същата раса, защото е отхвърлила съвета, даден от Спасителя. Този трагизъм се изразява в легендата за Вечния евреин Ахасфер, който си е създал такава съдба, защото се е отрекъл от Спасителя.”

В лекцията от 30. март 1914 (СС 152) Щайнер разглежда възникването на легендата за Ахасфер във връзка със зазоряването на епохата на съзнателната душа и това, че хората вече са започвали да се съмняват в истинността на библейските разкази за Христос: 

“... през ХVI и XVII век, когато съществувала опасност да се загуби връзката с Христовия импулс, се разпространило следното настроение: “Защо да вярваме, че Христос е живял?” И тогава едновременно на най-различни места се случило едно и също нещо. В почти всички области на Европа сякаш бродела по села и градове не същата, а винаги с различен физически облик човешка личност. Разпространило се мнението, че тази личност, която се появявала винаги по особен начин, била Ахасфер, Вечния евреин, който се скитапо света, откакто отблъснал Христос. Разнесла се вестта, че за човек, видял с очите си Христос, който можел да каже, че Той наистина е живял. На разни места тази личност минавала през селата и в покъртително състояние, със съвсем старомодни дрехи, участвала в църковните служби и свидетелствала за събитието. Епископи и абати я канели на обеди, вечери и специални празници. Тази личност винаги разказвала следното: “Аз мога да укрепя съзнанието ви, че Христос е вървял по Земята, защото Той мина покрай мен и понеже аз се отнесох с Него по такъв начин, съм принуден сега да се скитам по света.”

В друга лекция от 24.3.1922 (СС 211) Ахасфер е разгледан като противоположност на Христос:

“Като говорим за Христос, ние говорим за едно мирово същество, за което трябва да кажем, че то е Богът, станал човек. Каква би била неговата противоположност? Неговата противоположност би била човек, станал Бог. Той няма нужда да е абсолютно добър бог. Както Христос е слязъл в човешкия свят и е приел смъртта, тоест най-напред е приел човешкото тяло, за да участва в съдбата на хората, така ние биваме отвеждани към противоположния полюс - към човека, освободил се от смъртта, от условията на човешкото тяло и станал бог в земните условия. Той би престанал да бъде смъртен, но би скитал по Земята. Ала не в същите условия като обикновен простосмъртен, който минава от раждане към смърт и от смърт към ново раждане, а като човек, станал на Земята неправомерно бог. Както Христос е бог, правомерно станал човек, така трябва като негов контрапункт да потърсим един човек, станал неправомерно бог, който не броди като простосмъртен, а е приел божествената природа по неправомерен начин... В лицето на Ахасфер имаме противоположност на Христос Исус. Това е дълбокото значение на легендата за Ахасфер, която разказва за нещо, за което трябва да се говори, защото то е реалност - за едно същество, което броди по Земята. Този Ахасфер съществува и минава от един народ към друг. Той например не допуска да отмре еврейската вяра. Има го този образ на неправомерно станалият бог Ахасфер. Ако иска да се запознае с истинската история, човек има всички основания да обърне внимание на такива съставки от нея, да види как от свръхсетивните светове се намесват долу в сетивния свят различни сили и същества, как Христос е дошъл оттам в сетивния свят, но как и от сетивния свят нещо се намесва горе в свръхсетивните светове, как в Ахасфер трябва да виждаме една реална мирова сила, едно мирово същество. Съзнанието за скитащия Ахасфер, който естествено не може да се види с физическите очи, а само при наличие на ясновидство, винаги е присъствало. И легендите, които разказват за него, имат една добра, обективна основа... Тези неща спадат към мировите тайни, които трябва да се разкрият в наше време, когато много тайни биват  разбулвани.”

От думите на Щайнер става ясно, че героят на легендата за Вечния евреин е свръхсетивно съществоизявяващо се като неправомерен дух-водач на еврейството. Той например работи за поддържането и днес сред ултраортодоксалните евреи на строгите предхристиянските правила и ритуали, които са били оправдани, докато се създаде подходящо тяло за въплъщаването на Христос, но след Мистерията на Голгота са загубили напълно смисъла си. Въпреки това обаче някои равини все още очакват идването на Месията.

Сред евреите е имало обаче (а има и днес) забележителни фигурикато бившия главен равин на България и Централната синагога в София Даниел Цион. Той е преживял свръхсетивна среща с етерния Христос и е беседвал многократно с Неговия оповестител Учителя Беинса Дуно. След изселването си в Израел Даниел Цион е започнал и там да проповядва за Христос като равин на Яфа и ако се съди по крайно враждебното отношение, което е получил от местните равини, те са били под силното влияние на неправомерния си водач Ахасфер.

Според различни указания, дадени в писма и спомени на очевидци за проведени разговори, Рудолф Щайнер изглежда се е занимавал повече със съдбата на еврейството, отколкото е изнесъл по време на лекциите си. Например австриецът от еврейски произход Роберт Лисау от Виена, който заедно с брат си и цялото си семейство става антропософ (синът му Рудолф Лисау също е известен антропософ) е разговарял с Щайнер през 1911 г. след цикъла “Окултна история”. Той е запомнил буквално следните думи на Щайнер: Евреите един ден пак ще получат мисия по отношение на Христос”. 

Тази мисия Лудвиг Тийбен формулира по следния начин, пишейки по повод на Ахасфер като “наставник на еврейството след идването на Христос: “... това да се превърне той (Ахасфер) от мрачна, прегърбена фигура в същество от светлина, което с радост служи на Христос, е мисията на съвременното и бъдещото еврейство” (“Загадката на еврейството”, Базел, 2018). Дали днешното еврейство по света и в Израел има съзнание за тази мисия и как ще я изпълни?

1 Лекцията е изнесена преди отделянето на немската секция начело с Щайнер от  Теософското общество.

 

Категория: История
Прочетен: 1288 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 22.05.2020 07:53
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 14.1.1913 в Берлин (СС 141 “Животът между смъртта и новото раждане в отношението към космическите факти”)  

Който наблюдава днес живота само повърхностно, може лесно да повярва, че основните неща са били винаги такива, каквито са днес. Но това не е така. И за някои явления трябва само да се върнем няколко века назад и ще установим, че тогава те са били съвсем различни. Така например днес има нещо, което е безкрайно важно за душевния живот на човека между раждането и смъртта, но в не толкова далечното минало то въобще не е съществувало. Днес наричаме това явление с израза “обществено мнение”. През ХIII век е било немислимо да се говори за обществено мнение по днешния начин. Днес се говори много против вярата в авторитетите, ала в наше време тя има много по-подтискащ вид, отколкото в толкова често критикуваните по-ранни векове. И тогава, разбира се, е имало неуредици, но такава сляпа вяра в авторитетите не е съществувала. Слепотата на тази вяра се изразява по принцип в това, че авторитетът е неосезаем.

Днес човек веднага ще трябва да се признае за победен, ако му се каже, че науката е доказала това или онова. В предните векове хората са държали повече на такива авторитети, които са заставали пред тях като живи хора. Но онова незабележимо същество, което се има предвид, като се каже, че науката е доказала това или онова, е нещо крайно съмнително. В това, което се нарича “обществено мнение”, се обосновава вярата в авторитета на нещо неосезаемо, което в предните векове не е съществувало.

С неща, за които някога и най-простият, примитивен човек се е опитвал да узнае нещо по свой начин, например кое е здравословно и кое не, хората в днешната ни култура обикновено се занимават твърде малко. Защото за какво му е на човек днес да знае нещо за здравословния живот? Тези неща ги знаят лекарите и на тях може да им се предаде управлението на здравето и болестите! Това също спада към областта на извънредно големите, неоткриваеми авторитети. Какво ли не срещаме навсякъде около нас, от което сме зависими от най-ранна младост, с което от най-ранна младост в живота ни биват натрапвани определени мнения и чувства. Това, което се носи наоколо, тези живеещи между хората течения обикновено се наричат “обществено мнение” и за него философите са казали: “Обществените мнения най-често са частни грешки”. Но не е важно да се знае, че обществените мнения са частни грешки, а че те имат невероятно голяма власт над живота на отделния човек. Ако някой говори за обществено мнение в живота на индивида през XIII век, той би разглеждал историята по твърде глупав начин. Тогава е имало отделни личности, които са имали авторитет по отношение на различни въпроси, в тях са се вслушвали за практическите неща или управлението. Но това, в което днес се е превърнало безличното обществено мнение, някога не е съществувало. Който не иска да повярва в окултните факти, нека да изследва например историята на Флоренция, също и в по-късни времена, когато ръководството на града преминава в ръцете на Медичите. Тогава той ще види как отделните авторитети са били силни, но още не е съществувало обществено мнение. То се създава преди четири-пет века и едва оттогава може да се говори за поява на обществено мнение. Такива неща трябва да се разглеждат като реалности. Това е една напълно реална сфера на стрелкащи се мисли! 

Откъде идва това, което ние често приемаме сякаш без да го констатираме? Какво представлява общественото мнение?

Може би ще си спомните, че аз говорих за такива духовни същности, които принадлежат към йерархиите непосредствено над човека и които участват по различен начин в неговото ръководство… И напредъкът на тези същества от йерархиите над човека -  ангели, архангели, архаи - се състои в това, че те са се научили все повече да осъществяват ръководството на човека, уважавайки неговата самостоятелност.

Хората трябва да живеят все по-самостоятелно. Това от своя страна са научили водещите духовни същества от висшите йерархии и в това се състои техният напредък. Но и тези духове могат да изостават. Не всички духове, участващи в ръководството на човека, наистина са постигнали чрез Мистерията на Голгота способността да насочват и ръководят хората, зачитайки свободата им. От тези същества на висшите йерархии някои са изостанали и са придобили луциферичен характер. И към това, което преживяват някои от тях, спада например и явлението, което днес наричаме “обществено мнение”. Общественото мнение не се създава само от хората, а и от един вид луциферични духове, които се намират на най-ниската степен, изостанали ангели и архангели. Те сега започват своята луциферична “кариера” и още не са се издигнали много високо в йерархията на луциферичните духове, но са именно такива. 

С ясновидския поглед може да се проследи как определени духове от висшите йерархии не участват в развитието след Мистерията на Голгота, как те упорстват в стария начин на ръководене на човека и затова не могат непосредствено да стигнат до хората. Духовете, участващи в развитието, могат да се доближат по правомерен начин до хората, а другите - не и те действат чрез размитата, проникваща навсякъде в мислите власт на общественото мнение. Функцията на общественото мнение може да се разбере само ако се знае, че то навлиза по такъв начин в човечеството.

Така ние имаме непосредствено сред нас същества, които излизат от правомерното развитие и придобиват луциферичен характер. Важно е да се знае това, защото онези луциферични същества, с които вече се запознахме и които имат по-голяма власт,  също са започнали с малкото. Цялото войнство на луциферичните духове е започнало с малкото. Наистина на Старата Луна не е имало обществено мнение, но нещо съпоставимо с него, един вид ръководство на човека. И ако разгледаме внимателно това войнство на луциферичните духове, то това са могъщи, значими същества, например тези, които са духове на формата и така подхождат към човека, че задържат растежа му. Другите са един вид “новобранци”, но те започват кариерата си на луциферични духове, която по-късно ще приеме съвсем други измерения, защото духовете, които се намесват, ще стават все по-мощни.

Категория: История
Прочетен: 1131 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 18.05.2020 15:51
Следното обръщение са публикували някои католически свещеници на страницата https://veritasliberabitvos.info/aufruf/. То не е съгласувано с ръководството на тяхната църква и явно затова е толкова искрено и силно. От него вече побързаха да се разграничат някои високопоставени служители на Ватикана (“теории на конспирацията”...). Хората около папа Франциск никак не са доволни от проявата на свободна инициатива и мисъл от страна на свещеници, у които още се намира здрав разум. Хубаво би било, ако призив в подобен смисъл беше отправен и от страна на Гьотеанума в Дорнах, който уж трябваше да бъде флагман на духовността, а досега освен с няколко слабички медицински статии, не реагира по никакъв начин на сегашното огромно предизвикателство. Май някои католически свещеници по-добре от Общото Антропософско общество съзират как Ариман се промъква чрез законите в духовния живот и иска да го подчини. Навремето Рудолф Щайнер е казал (цитиран в книгата със спомени на Аделхайд Петерсен), че един ден ако пак дойде в Гьотеанума, бъдещите му разпоредители няма да го допуснат. И май ще ще окаже прав...

                                                                                            Veritas liberabit vos
                                              "Истината ще ви направи свободни", Йоан 8:32                

Във време на изключително голяма криза, ние, пастири от католическата църква, поради присъщата ни мисия, смятаме за свой свещен дълг да отправим призив към нашите събратя свещеници, към духовенството, членовете на ордени, светите Божии хора и всички мъже и жени с добра воля. Този призив е подписан също от интелектуалци, медицински специалисти, адвокати, журналисти и хора с други професии, които са съгласни със съдържанието му. Той може да бъде подписан от всеки, който го споделя. 

Фактите показват, че под прикритието на епидемията „Ковид 19” в много случаи са нарушени неотменните права на гражданите и основните им свободи са несъразмерно и неоправдано ограничени, включително правото на свобода на религията, свободата на изразяване и свободата на движение. Общественото здраве не трябва и не може да бъде алиби за нарушаване на правата на милиони хора по света, камо ли да освободи гражданските власти от задължението им да действат разумно за общото благо. Това е още по-наложително, защото от различни страни се изразяват все повече съмнения относно действителния риск от инфекция, опасността и устойчивостта на вируса - много водещи гласове от света на науката и медицината потвърждават, че алармизмът в медиите заради Ковид-19 изглежда не е оправдан по никакъв начин.

Имаме основание да смятаме - и то възоснова на официалните данни за броя на смъртните случаи - че съществуват сили, които са заинтересовани да предизвикат паника сред населението. По този начин те искат трайно да наложат форми на неприемливи ограничения на свободата, да контролират хората и да наблюдават движението им. Тези нелиберални мерки са тревожен старт на създаването на световно правителствол, което не подлежи на никакъв контрол.

Вярваме също, че в някои ситуации са предприети мерки за ограничаване, включително затваряне на магазини и предприятия, доведе до криза, която спря цели икономически сектори, за да насърчи намесата на чужди сили. Това ще предизвика сериозни социални и политически последици.

Тези форми на “социално инженерство” трябва да бъдат спрени от лицата, носещи отговорност в правителствата, като бъдат предприети мерки за защита на гражданите, на които те са представители и в чиито интереси следва да действат според своето свещено задължение. Те трябва да помагат на семейството, което е основна клетка на обществото и да избягват дискриминирането на слабите и възрастните хора, като ги принуждават болезнено да се разделят с близките си. Криминализацията на личните и социалните отношения трябва да бъде осъдена като неприемлива част от един проект за насърчаване на изолацията на индивидите с цел по-доброто манипулиране и контрол върху тях.

Настоятелно призоваваме научната общност да гарантира, че медицинското лечение на Ковид-19 ще се насърчава с истинска загриженост за общото благо и следователно внимателно ще се избягва [възможността] съмнителни бизнес-интереси да засягат решенията на правителствата и международните институции. Неразумно е да се забраняват доказали своята ефикасност евтини лекарства, за да се даде приоритет на лечения или ваксини, които не са толкова ефективни, но гарантират по-големи печалби за фармацевтичните компании. Това увеличава разходите за обществено здраве. Като духовни пастири напомняме, че е морално неприемливо католиците да се лекуват с ваксини, за чието производство са използвани абортирани зародиши.

Също така призоваваме правителствата да гарантират, че най-строго ще се избягват форми на контрол върху хората, било то чрез системи за проследяване (т.нар. tracing) или чрез друга форма на локализация. Борбата срещу Ковид-19, колкото и да е сериозна, не трябва да служи като параван за непрозрачните намерения на някои наднационални организации и групи, които с този проект преследват много силни политически и икономически интереси. По-специално на гражданите трябва да се предостави възможността да отхвърлят ограниченията на личните свободи и да избегнат без наказание заплашващата ни принудителна ваксинация и да не се използва системи за проследяване или други подобни инструменти.

Нека да обърнем внимание и на очевидното противоречие, в което се намират онези, които от една страна водят политика на драстично намаляване на населението и в същото време се представят като спасители на човечеството, въпреки че нямат никаква легитимация - нито политическа, нито социална. В крайна сметка политическата отговорност на тези, които представляват народа, при никакви обстоятелства не може да бъде делегирана на "експерти", които - и това е наистина притеснителното - изискват форми на имунитет от наказателно преследване за себе си.

Призоваваме медиите активно да се ангажират с предоставянето на точна информация и да не наказват несъгласните, като упражняват форми на цензура, както междувременно стана широко разпространено в социалните медии, в пресата и по телевизията. Правилното предаване на информация означава, че на други гласове, които се отклоняват от преобладаващото мнение, също трябва да се отдели място. Едва тогава се дава възможност на гражданите сами да преценяват съзнателно фактите и да не се влияят от силни партийно-пристрастни изявления. Демократичният и честен дебат е най-добрата противоотрова срещу опасността от фините форми на диктатура, вероятно по-лоша и от онази, която нашето общество е видяло в близкото минало да идва и си отива.

И накрая, като духовни пастири, отговорни за стадото на Христос, нека си припомним, че църквата категорично иска автономия в ръководството, богослужението и проповядването. Тази автономия и свобода на църквата е основно право, което Господ Исус Христос й е дал, за да може да следва присъщите за нея цели. Поради тази причина като пастири ние изрично претендираме за правото да вземаме самостоятелни решения относно празнуването на светата литургия и тайнствата. Ние също така изискваме признаването на пълната ни автономия по всички въпроси, които попадат под пряката отговорност на църковната власт, като например богослужебните норми и законовите изисквания за даването на светото причастие и управлението на тайнствата. Държавата няма право по никакъв начин да се меси в суверенитета на църквата. Църковните власти никога не са отказвали да сътрудничат с държавата, но такова сътрудничество не дава право на гражданските власти, независимо от формата, да забраняват или ограничават публичните богослужения и пастирската грижа. Правата на Бога и вярващите са върховният закон на църквата, от който тя не може и няма да се откаже. Ето защо искаме ограниченията за провеждане на публичните богослужения да бъдат премахнати.

Приканваме всички хора с добра воля да не бягат от задължението си да допринасят за общото благо, всеки според статута и възможностите си, в духа на братската любов към ближния. Въпреки това тази желана от църквата работа не може да бъде отделена от уважението към естествените закони или гарантирането на индивидуалните свободи. Гражданскоправните задължения на гражданите предполагат, че държавата признава техните права.

Всички сме призовани да оценяваме текущите събития в съответствие с учението на Евангелието. Това изисква [вземането на] решение: или си с Христос, или си срещу Христос! Нека не се оставяме да ни смущават или дори сплашват онези, които искат да ни накарат да повярваме, че сме малцинство: Доброто е много по-широко разпространено и мощно, отколкото светът иска да вярваме. Ние се борим с невидим враг, който иска да отдели гражданите едни от други, децата от техните родители, внуците от бабите и дядовците си, вярващите от своите пастири, учениците от техните учители и клиентите от техните продавачи. Нека не допуснем християнската цивилизация, изграждана от векове, да бъде заличена под предлога на някакъв вирус, за да се създаде една достойна за презрение технократска тирания, при която хора, чиито имена и лица не са известни на никого, да могат да решават съдбата на света, като ни заточават в една виртуална реалност. Ако това е планът, с който силните на света искат да ни подчинят, то нека да знаят, че Исус Христос, Цар и Господ на историята, е предрекъл, че силите на мрака няма да надделеят (Матей 16:18).

Нека да поверим управляващите и всички, които насочват съдбините на нациите, на всемогъщия Бог, за да ги просветлява и води Той в този труден момент на криза. Те трябва да имат предвид, че както Господ ще съди нас, пастирите, заради стадото, което ни е поверил, така ще съди и правителствата, чийто дълг е да защитават и управляват народите си.

Нека с непоколебима вяра да се молим на Господа да защити църквата и света! Нека нашата блажена Дева Мария, помощница на християните, да стъпче главата на древната змия и да осуети плановете на синовете на тъмнината!

                                                        8. май 2020, църквата “Дева Мария Розария”, Помпей

Категория: История
Прочетен: 1133 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 12.05.2020 11:15
Авторът на статията, американският полковник о.з. Остин Бей, е преподавател по теория на стратегията в Тексаския университет. Макар да е кратко, изложението му показва много добро ориентиране в настоящата ситуация с пандемията и последствията й за китайските стратегически планове. Друг е въпросът по какъв начин официална Америка ще използва това разбиране в бъдеще - дали за доброто на целия свят или за своите егоистични интереси. Засега отгоре "отсвириха" луциферичен Китай и дадоха на хората нов шанс за обръщане към Духа. Дали обаче те ще го използват или ще постелят червения килим пред идващия Ариман? Ще видим.

https://www.epochtimes.de/meinung/gastkommentar/warum-der-wuhan-virus-die-imperialen-traeume-der-kommunistischen-partei-chinas-bedroht-a3236108.html

Ако започне да действа, свободният свят има възможност да изхвърли още една комунистическа диктатура на Карл Марксовото бунище на историята и да избегне войната с една тоталитарна свръхсила около 2035г. ККП знае, че пандемията от Ковид-19 извади на светло [плановете за] нейната имперска война за завладяване на света, поради което тя трескаво се е заела да ограничи психологическите и политически щети. Защо? Целта на Пекин беше стратегически разкрита поне 10 години по-рано.

Само ако партията и императорът/президентът/диктаторът Си Дзинпин имаха още десет години, в които да продължи: 

нарастването на брутния вътрешен продукт, 
военната модернизация, кражбата на интелектуална собственост, търговската манипулация, подкупите на корумпирани политици от ЕС и Америка и учени от “Айви Лийг” (включваща осем частни университета Харвард), манипулирането на елитните американски медии, информационната война, насочена към подкопаване на демокрацията и свободата на словото; 

само с още 10 -15 години неограничена война "по всички операционни линии", Китай би могъл да лиши Америка от боеспособност и да се сдобие с военна мощ, за да доминира в Азия и западната част на Тихия океан. Ако ККП успее да постигне стратегическо господство в Азия в областта на дипломацията, информацията, военното дело и икономиката, то Китай би могъл да свали маските на своите възмутителни операционни линии в икономиката, медиите, политиката, науката и културата, които прикриват стратегическата експанзия.

За съжаление пандемията Ухан излага на риск стратегическия план на ККП да управлява света. Да, наречете я “пандемията Ухан”, да върви по дяволите блюдолизецът от администрацията на Обама Бен Родос, който осъжда името като расистко! Родос е служител на Пътя на коприната и е тежко обременен политически.  Вирус на Ебола? Ебола е река в Конго. Олд Лайм (откъдето идва името на Лаймската болест) е град в Кънектикът. Родос пее песента на китайската информационна война. Това не е клевета, това е факт. Болестта, която ни порази, произхожда от китайския град Ухан и това е произход, а не етническа клевета.

Родос ни дава поучителен пример за една схема от информационната война на ККП, която има за цел да сее съмнение и раздори. Ковид-19 е едно приспиващо, антисептично и далечно име, което прикрива информационната война, за да се спечели време и да се избегнат последствията. Името Ухан идентифицира извършителя. ККП знае, че сегашните настроения срещу китайските комунисти са най-отрицателните след клането на площад Тянанмън през 1989 г.

Друга слабост ни разкрива фактът, че ККП е изправена пред проблеми в Китай, защото китайският народ знае кой е наредил клането на Тянанмън.

Вестник “Daily Telegraph” от Австралия публикува статия, основаваща се на анализ от 15 страници, който документира лъжите на ККП за вируса Ухан. Моето резюме е следното: “Правителството на Китай прикри вируса, като накара лекарите да мълчат или ги “изчезна”, унищожи доказателства [...] и отказа да предостави живи проби на международни учени [които разработват ваксини] ". Резюме на злото: ККП съзнателно застраши други страни.

Материалът на “Telegraph” подкрепя изявлението на държавния секретар на САЩ Майк Помпео, направено по време на интервю за ABC News: Има "сериозни доказателства", че пандемията е започнала в биологична лаборатория в Ухан. Той добави: "Китай и в миналото е заразявал света и лабораториите му са били нискокачествени." Помпео не нарече вируса “биологично оръжие” - тоест, вирус, който е създаден от човека. Вероятно некомпетентността и глупостта на служителите в лабораторията са причината за разпространението на патогена.

Само това обаче подкопава твърдението на ККП, че китайската система е по-добра от всички останали по света.

Ръководството на ККП излъга за вируса, отрече избухването на епидемията и понеже се провали, му позволи да зарази целия свят. Според сметките на ККП всяка държава трябва да понесе медицинските и икономическите последици, така че имперският план на Китай да не претърпи сериозни неуспехи. Но има една грешка в изчисленията: макар пандемията да предизвика в целия свят опустошения като след война, лъжата на ККП беше разкрита.

Светът трябва да потърси смета от ККП. Оперативните търговски ползи и системите за кражба на интелектуална собственост, които континентален Китай използва от 1978г. и при всички случаи след присъединяването си към Световната търговска организация през декември 2001г., трябва да бъдат прекратени. Компаниите от континентален Китай в крайна сметка обслужват интересите на ККП и както в страната, така и в чужбина, са поделения на китайското разузнаване.

Пекин промени икономическата структура на Китай, за да отговори на изискванията на Световната търговска организация. Кризата с вируса от Ухан обаче показва, че ККП не се е променила. Затова накажете Китай! Направете го за световния мир през 2035г.!
Категория: История
Прочетен: 1395 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 10.05.2020 21:29
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Лондон на 1.5.1913 (СС 152 “Предварителни степени на Мистерията на Голгота”)

В сегашния период на развитие на човечеството се подготвя един фин орган, който още не е забележим за външния анатом и физиолог. И въпреки това анатомически той съществува. Този орган се намира в човешкия мозък, близо до органа на речтаРазвитието му в мозъчните гънки не е резултат от кармата наиндивидуалните души, а от еволюцията на земното човечество като цялоВ бъдеще всички хора ще притежават този орган, независимо какво е развитието на душите, които ще се инкарнират в това тяло и съвсем независимо от кармата, свързана с тези души.

Този орган ще го притежават в следващата си инкарнация хора, които днес може би са враждебно настроени към антропософията, както и такива, които й симпатизират. Той в бъдеще ще бъде физическиятинструмент за определени душевни сили, както например центърът на Брока в третата мозъчна гънка е органът на човешката реч. Когато новият орган бъде развит, той ще може или пък няма да може да бъде правилно употребяван от човечеството. Правилно ще могат да го използват хората, които днес подготвят възможността да имат автентични спомени за сегашната си инкарнация, когато бъдат вече в следващата.Защото този физически орган ще бъде физическото средство за припомнянето на някоя предна инкарнация – нещо, което сега се постига само с помощта на духовното развитие. В наше време повечето хора получават спомени за предни свои инкарнации единствено чрез висше духовно развитие, инициация.

Но товакоето днес може да бъде постигнато само по пътя на посвещениетослед време ще бъде в известен смисъл общо достояние на човечеството. Нашите днешни знания някога са били специалните знания, притежавани единствено от посветените в Атлантида, а сега всеки разполага с тях. По същия начин в наше време споменът за предните земни животи е достояние само на посветените, но в бъдеще всяка човешка душа ще го притежава. 

За посветения е възможно да получи някои знания, без да използва физически орган, но те могат да станат общо притежание на хората, само ако човечеството като цяло в хода на еволюцията развие външния физически орган, чрез който това знание може да се придобие. Обаче повторно инакарнираните души трябва да могат да използват правилно този орган, с чиято помощ след време ще могат да си спомнят за предните си инкарнации. Само хората, които в сегашната си инкарнация ясно са вписали в субстанцията на Акаша окултни мисли и идеи, ще могат да използват този орган по правилен начин. Често чуваме да се казва: “Каква полза бихме имали, ако вярваме в прераждането, след като човечеството по принцип не може да си спомни за нищо от предните си животи?” По-добре би било да се мисли колко по-изумително би било, ако след това, което знае човек за живота, човечеството още сега можеше да си спомня за предните си животи. Ако се запитаме какво е необходимо, за да можем въобще да си спомним за нещо, то трябва да си отговорим, че ние можем да си спомним само за неща, за които преди това сме мислили [съзнателно]. 

На това може да ни научи ежедневието. Представете си един човек, който като стане сутрин, не може да си намери копчетата за ръкавелите. Търси ги навсякъде, но не ги намира. А защо не може да ги намери? Защото като ги е свалил и сложил някъде, не е мислил какво прави. Сега го накарайте да направи обратния експеримент – нека всяка вечер, като си сваля копчетата, да се опита ясно да осъзнае: “Аз слагам копчетата си за ръкавели на това място” – след това той никога няма да сбърка, а ще отиде точно там, където ги е оставил. Съзнателното предхождащо мислене предизвиква процес на спомняне.

Когато един ден ще живеем в бъдещата си инкарнация, ще имаме спомени за предните си животи, само ако си спомним за истинската природа на душата, която продължава от една инкарнация в друга. 

Онзи, който не изучава окултната наука в сегашния си живот, не може да придобие познания за устройството и същността на душата, а ако няма такива познания, как ще си спомни, когато пак се прероди, за нещо, за което никога не е мислил в предната си инкарнация? С изучаването на духовната наука, което между другото включва и изучаване на същността на душата, ние подготвяме в нашата вътрешност онова, което ще ни даде възможност да си спомним в бъдещата инкарнация за нещо, случило се в тази.

Ала днес има много хора, които още не искат да се заемат с изучаването на тези знания. Те ще се преродят пак и може би още в следващата си инкарнация ще имат формиран съответния орган за спомняне на предни животи, но няма да са се подготвили, така че да могат да си припомнят миналото.

Какво значение има духовната наука още в сегашния живот по отношение на всичко споменато досега? Благодарение на нея ние придобиваме възможност да използваме по правилен начин органа, който ще се развие у бъдещите хора - органа за спомняне на предните земни животи.

В сегашната си инкарнация ние трябва да впишем познанията на нашата душа в субстанцията на Акаша, за да можем в следващата инкарнация да използваме правилно органа за спомняне на миналото, който ще се развие в човека, независимо дали той го желае или не. И така, в бъдеще ще има хора, които ще могат да използват органа си за спомняне на предни животи и други хора, които няма да могат да го използват. В последните ще се проявяват някои болести, защото те ще имат във физическото си тяло орган, който няма да са в състояние да използват. Да имаш орган и да си неспособен да го използваш – това ще предизвиква нервни болести от един съвсем определен вид и тези болести, които ще възникват поради това, че човекът ще има този специален орган, но няма да може да го ползва, ще бъдат много по-страшни, от всички болести, известни на хората днес.

 

Категория: История
Прочетен: 1312 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 07.05.2020 11:33
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Дорнах на 20.1.1914 (CC 158 “Взаимовръзката на човека с елементарния свят. Калевала - Олаф Остесон -  Руската народност. Светът като резултат от уравновесяващи се действия”)

За нашата [пета следатлантска културна] епоха е специално подготвена тази особеност, че етерното тяло не се раздува, не се разширява, а се свива и не е твърде голямо, а по-скоро твърде малко. И това ще се проявява все по-силно и по-силно, колкото повече напредва еволюцията. Ако обичайната форма на човека при древните гърци е била с твърде голямо етерно тяло, можем да кажем, че при съвременния човек етерното тяло се стяга, свива се, става твърде малко. Колкото повече човек напредва в материалистичното презрение към духовното, толкова повече това етерно тяло ще се свива и ще изсъхва.   

Но тъй като организацията на физическото тяло зависи от това етерното тяло да го проникне съвсем правилно, винаги ще съществува тенденцията, ако етерното тяло е прекалено сбито, физическото тяло да започне да изсъхва. И ако изсъхне особено силно, то ще има вместо естествените човешки стъпала, такива, които са подобни на рог. Човекът няма да има рогови стъпала, но съществува такава тенденция и тя се дължи на тази склонност на етерното тяло да изсъхва, да развива твърде малко етерна сила. В това изсъхнало етерно тяло може да живее най-вече Ариман, както Луцифер може да живее в разширеното етерно тяло. Ариман ще приеме формата, която показва слабост на етерното тяло. Той ще развие твърде малко етерна сила, за да има правилно организирани стъпала, и ще формира споменатите стъпала, подобни на кози крака.   Мефистофел е Ариман; не случайно той има кози крака, това се дължи на посочената причина. Митовете и легендите имат дълбоко значение; затова и Мефистофел се появява много често с конски крака, тоест краката са изсъхнали и са се превърнали в копита. Ако Гьоте беше вникнал изцяло в проблема на Мефистофел, той нямаше да позволи на своя Мефистофел да изглежда като модерен кавалер, защото това е част от природата на Ариман-Мефистофел - да не притежава толкова много етерна сила, че да успее напълно да организира физическата форма на човека ...  

Както само тези етерни сили, които имат луциферична тенденция и могат лесно да стигнат до кръвоносната система чрез дишането, така и етерните сили, които имат ариманична тенденция, могат да стигнат само до нервната система, но не и до кръвоносната. На Ариман му е забранено да се потопи в кръвта; той може да живее непрекъснато в нервите, до изсъхване и безчувственост, защото не може да стигне до топлината на кръвта. Но ако иска да развие връзка с човешката природа, тогава ще трябва да жадува дори за капчица кръв, защото му е толкова трудно да се добере до кръвта. Между Мефистофел и кръвта лежи пропаст. Ако той иска да се доближи до човека, до това, което живее в човека, ако иска да се свърже с него, тогава ще осъзнае, че човешкото живее в кръвта. Той трябва да се домогне до кръвта.  

Виждате ли, с това е свързана мъдростта на легендата за Мефистофел, че договорът се подписва с кръв. Фауст трябва да му се отдаде чрез кръвта, защото Мефистофел е принуден да жадува за кръвта, тъй като е отделен от нея. Точно както древният грък е стоял срещу сфинкса, живеещ в дихателната система, така и човекът от петата следатлантска културна епоха стои срещу Мефистофел, който живее в нервния процес и е студен и трезв, защото страда от безкръвност, защото му липсва топлината на кръвта. И по този начин той се превръща в присмехулник, в безчувствен спътник на човека. 



Категория: История
Прочетен: 740 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 05.05.2020 12:23
Откъси от лекцията на Рудолф Щайнер “Духовнонаучните основи на телесното и душевно здраве”, изнесена на 6.1.1920 в Базел (СС 334)

Когато светът един ден осъзнае пълното значение на приноса, който антропософията е в състояние да даде, тогава постепенно, макар и да не изчезнат напълно, но все пак ще бъдат по-маловажни всички красиви теории за инфекциозните болести и т.п., които днес се разглеждат напълно едностранчиво. Не казвам това иронично, а напълно сериозно. Тогава много повече ще се гледа не начинът, по който бацилите и бактериите нахлуват в нашия организъм, а това колко сили сме получили от душата и духа си, за да устоим на тяхното нашествие. Тези сили няма да обуславят някакво външно за човешката природа средство, а лек, който укрепва духа и душата на човека отвътре чрез оздравяващия характер на духовната наука. Тогава обаче общественото здравеопазване ще бъде поставено, изхождайки именно от духовната наука, на една съвсем различна основа в сравнение с това, за което си мечтаят хората, вярващи, че спасението за човечеството ще дойде само от по-нататъшното развитие на съвременните възгледи …

Когато един ден нашето обществено здравеопазване истински се проникне с такива мащабни възгледи, едва тогава духовното в човека ще може действително да разгърне своите енергии, които са тъй лечебни за човечеството. Докато всичко, което ние възприемаме само посредством интелекта и неговото усъвършенстване, е като отделено от човека и затова няма обратно въздействие върху него, то духовнонаучното съдържание, извадено от цялата човешка природа, може да упражнява обратно въздействие върху тази човешка природа. 

И макар ние да не търсим в медицината само моментни успехи, а една цялостна грижа за здравето, която да държи сметка за мировите закони, а това значи и за законите на времето, то имаме възможност да действаме невероятно успешно в нея. За съжаление обаче съвременното човечество е така устроено, че не обича да гледа онова, което се изплъзва от моментното наблюдение и тъй да се каже, преминава в по-големи мащаби. Съвременният човек би предпочел да вземе разрешение от мировите закони да се разболее, когато пожелае - не буквално, разбира се, но сред склонностите на човешката природа има и нещо такова – и тогава той иска да бъде излекуван на момента.

Но трябва да се проумее, че чрез възпитанието следва да се развива силната вътрешна  енергия, през целия живот в човека наистина да се разгръщат оздравяващите лечебни сили, идващи от душата и духа. От тази гледна точка ще дойде разбирането, че телесното и душевно здраве твърде много зависят от това да се развие в човека силен, енергичен душевен живот, който наистина да има влияние върху физическото тяло. Затова е необходимо да се разшири наблюдението върху по-големи периоди от време. Онова, което въздейства върху нашия интелект, не влияе едновременно и върху волята ни. И ако никога не сме въздействали върху волята си, то по-късно можем да се напрягаме с какви ли не здравословни идеи и мисли, за да въздействаме от интелекта върху душата си, но няма да имаме успех. Защото никакво духовно-душевно съдържание не се намесва непосредствено от интелекта в човешката природа, а трябва да се въздейства и върху волята. Това става с помощта на всичко, което събужда нашия интерес към света, нашето съчувствие, нашата изпълнена с любов съпричастност към делата му. 

Хората често вървят през живота с известно, да кажем, слабоумие. Разбира се, то има и своите по-дълбоки причини, но една от причините за слабоумието е, че докато съответните хора са били деца, в тях не са били събудени широки, трайни интереси към всичко, което действа и живее в тяхното обкръжение. Защото разгръщането на такива интереси влияе върху волята и само ако волята е укрепена по този начин, е възможно по-късно онова, което въздейства върху интелекта, да окаже влияние върху целия човек.Най-лошото, което може да се случи на човека по отношение на неговото физическо и душевно здраве, е ако телесно-физическата му организация се отдели от душевно-духовната му същност …

Грижата за здравето е необходима последица от онова, което духовната наука иска да внесе в развитието на човечеството. Но разбира се, човешката природа е подложена на разнообразни влияния. Никой не бива да тълкува казаното дотук в смисъл, че чрез занимания с духовната наука изведнъж ще се изкоренят всички болести. Въобще нямам предвид такова нещо. Болестите си имат своите причини. По-важен от разбирането на техните причини е процесът на лекуването им. И тук става въпрос за това, че духовната наука има какво да каже наред с всички аспекти на практическия живот не само за едно поставено на духовнонаучна основа здравеопазване, но и за самата медицина.

Един факт, оспорван от мнозина, защото не искат да признаят истинското състояние на нещата, но все пак реален факт, е това, че много наистина проницателно мислещи хора, завършили днес медицина, които се чувстват захвърлени сред човешките страдания, се измъчват от силни душевни терзания, защото пред очите им застават изискванията на отклонилия се от здравето организъм към човешкото разбиране и те виждат колко малък принос за медицинската дейност имат средствата и методите за познание на строго природонаучния подход. Именно в медицината се разкрива сенчестата страна на чисто научното наблюдение, което впрочем по отношение на възгледите за изцяло външната природа има и своята светла страна. Но в медицината присъства сенчестата страна. Защото трябва да имаме предвид следното: естествените науки, да го кажем още веднъж, поставят акцента върху това да изключат цялостно човека, като разглеждат света чисто интелектуално и заедно с експериментите търсят по интелектуален път своите природни закони. Изучава се това, което може да се научи от наблюдението върху ефикасността на дадено лечебно средство върху болния, за въздействието въобще на един или друг природен продукт върху човека. Но липсва вътрешното виждане за взаимовръзките първо в целия човешки организъм и второ за връзките на създаваното навън в природата като храна или лечебно средство със самата човешка същност. И чак когато по естествен начин искат да преминат от чистото естествознание към медицината, забелязват какво значи да се изключи човека от наблюдението и после да се приложи това, което е придобито с такъв начин на наблюдение, към природата на човека. Това, че естествознанието изключва всичко, което може да избуи в човешката природа, за да стигне, както казва то, до истинската обективност, има своите последствия. То стига до обективност, само че в тази обективност човекът липсва. Човекът най-напред изключва сам себе си и не е чудно, че той липсва в науката, която развива. А сега тази наука трябва да се прилага върху човека. Това не може да стане, защото човекът не е бил взет под внимание … 

Знам, че много хора днес ще сметнат за прекомерни претенции това, че споменатата духовна наука наред с всичко друго мисли и за реформа на медицината. Но тя е длъжна да мисли за такава реформа поради свещения си дълг към прогреса на човечеството, защото вижда, че пътят, който естествените науки са извървели през последните три-четири века за благото на толкова много области от живота, никога не ще бъде здравословен за лечението на болния човек. Както художникът не може да бъде истински художник, ако познава единствено с интелекта си законите на естетиката, така и лекарят не може да бъде лечител, ако познава само онова, което днес са природните закони. Той трябва да успее с цялото си същество да се вживее в това, което изтъкава и сътворява самата природа, да се потопи в творящата, съзидаваща природа. Тогава ще може с вътрешна съпричастност да следва и онези пътища, по които природата тръгва при едно болестно състояние и от наблюдението на здравия човек ще му просветне и виждане за болния.

Категория: История
Прочетен: 839 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 01.05.2020 21:08
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819351
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6098
Календар
«  Май, 2020  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031