Лекция на Рудолф Щайнер със заглавие “Трансформационни импулси за художествената еволюция на човечеството I”, изнесена на 29.12.1914 в Дорнах (СС 275 “Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост”)

В хода на тези размисли бих искал, както намекнах вчера, да Ви разкажа за важните трансформационни импулси за художествената еволюция на човечеството, които се откриват в наше време. Бих искал да ги свържа с онова, което ще видите, когато погледнете към нашия строеж 1, по-точно към онова, на което той е само слабо начало. Но за да можем да направим такива наблюдения, ще е необходимо да създадем основа за връзките между художественото творчество и познанието, което сме придобили за връзките между човека и света като цяло. Бих искал да изнеса това може би по-теоретично наблюдение днес, а утре ще го продължа във връзка с нашата актуална тема, а именно трансформационните импулси в художественото развитие.

                         

           Първият Гьотеанум на празника за завършването на покрива през 1914г.

Казвам, че днес бих искал да дам една на пръв поглед по-теоретична основа. Всъщност за този, който възприема духовната наука като нещо живо, тази основа няма да е теоретична, а ще е нещо напълно живо. Това обаче може да стане съвсем ясно само за онзи, за когото понятията физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз и т.н. не са някакво схематично представяне на човешкото същество, а обобщение на нещо, което наистина се преживява в усещанията, в представите за духовния свят.

Ако разгледаме отделните изкуства, ще видим, че като най-откъснато от цялото човешко същество ни се представя архитектурата, строителното изкуство. Строителното изкуство затова е откъснато от човешката същност, защото е поставено в услуга на нашите външни импулси - или на чисто практичните импулси, какъвто е случаят с утилитарната архитектура, със същинските утилитарни сгради, или пък трябва да влезе в услуга на много идейни, идеалистични интереси, какъвто е случаят, когато със своите произведения архитектурата служи на култа, на религиозната служба и т.н. В хода на нашите разсъждения ще видим как другите изкуства, бих казал, са по-тясно свързани с реалната човешка същност, отколкото архитектурата. Архитектурата има нещо, което е отделено от това, което наричаме закономерност на човешката вътрешност. И все пак за наблюдателя на света, който изхожда от духовната наука, архитектурата губи в значителна степен този външен характер.

Когато се приближаваме до разглеждането на човешкото същество, първо се сблъскваме с физическото тяло като негова най-външна част. Това физическо тяло обаче е пронизано, протъкано и преплетено с етерното тяло. Физическото тяло може да се нарече чисто пространствено тяло, пространствена организация. Но онова, което се намира вътре във физическото тяло като етерно тяло или, както знаете, онова, което се простира отвъд физическото тяло и е тясно свързано с космическото цяло, не може да се разглежда, ако не се вземе предвид времето. Защото по принцип всичко в етерното тяло е ритъм, циклична последователност от движения, дейности, а пространственият характер на етерното тяло произтича само от факта, че то запълва физическото тяло. За човешкото имагинативно възприятие обаче е необходимо етерното тяло също да бъде представено и в пространствени образи, обаче това не е неговата същност. Неговата същност е цикличното, ритмичното, това, което протича във времето.  

И както в музиката не е важна пространствената, а времевата характеристика, така и в реалността на човешкото етерно тяло - а не в имагинативното му представяне - не е важен пространственият елемент, а подвижното, движещото се, активното, но ритмично формиращото се, формиращото се в мелодии, т.е. времевото. Разбира се, тук се крие трудността на човешкото въображение, защото то е свикнало да свързва всичко с пространството. Но за да стигнем до ясна представа за етерното тяло, трябва да се постараем да използваме музикалните, а не пространствените идеи. 

Ако подчертаем една друга характеристика на етерното тяло, можем да кажем, че то е преди всичко силово тяло, тъй като изпълва физическото тяло и разпростира своята дейност, своята ритмична игра във физическото тяло. То е изливане на сили, представяне на сили. И ние забелязваме тези сили в явленията, които се извършват в човека по време на неговия живот. Едно от явленията в човешкия живот, което е слабо застъпено във външната наука и външното наблюдение на света, но на което ние често наблягаме, е изправянето на човешкото тяло. В детска възраст ние все още не сме се появили на бял свят с умението да заемаме положението, което е най-важно за човешкото същество - изправеното. Първо трябва да го придобием. Това придобиване започва от астралното тяло, но астралното тяло сякаш трябва да предаде своята сила за издигане нагоре на етерното тяло и с течение на времето последното работи за вертикалното издигане на човешката физическа форма. Тук виждаме живата игра на астралното и етерното тяло при формирането на физическото тяло. 

Сега това е само най-забележимото явление - усвояването на изправеното положение. Всеки път, когато вдигаме ръка, се случва подобен процес. В нашия Аз можем да имаме само мисълта за това движение на ръката, за вдигането на ръката. Тази мисъл трябва едновременно да окаже въздействие върху астралното тяло, а астралното тяло предава своята активност - това, което има като импулс - на етерното тяло. И какво се случва тогава?  

Да предположим, че човек е поставил ръката си в хоризонтално положение. Сега той си създава идеята: Искам ръката ми да е малко по-нагоре. - Тази идея, която в живота е последвана от вдигането на ръката, преминава в астралното тяло; в него се формира импулс от астралното към етерното тяло и наистина в етерното тяло сега, когато ръката е била хоризонтална, се случва следното: първо се издига етерното тяло, а ръката го следва. Физическата ръка следва това, което първо се случва в етерното тяло като разгръщане на силата. Ръката го следва. 

Утре ще обясня целия процес, а сега искам само да отбележа, че при възникването на всяко движение имаме работа с разгръщане на сила, последвано от състояние на равновесие. В живота на нашия организъм постоянно се сблъскваме с такова разгръщане на сили и последващо равновесие. Разбира се, човекът няма съзнателно познание за това, което в действителност се случва в него, но то е нещо толкова безкрайно мъдро, толкова безкрайно умно, че интелигентността на човешкия Аз не може ни най-малко да се мери с него. Ние не бихме могли да помръднем и ръката си, ако зависехме само от нашия интелект и знания, защото фините сили, които трябва да се развият от астралното тяло в етерното, а след това да преминат във физическото тяло, са напълно непознати за обикновения човек. Въпреки това в тях се крие милиони пъти по-голяма мъдрост, отколкото когато някой часовникар създава часовник. Обикновено не се замисляме за това, но тази мъдрост наистина трябва да се разгърне. Тя трябва да се разгърне и се разгръща чрез факта, че сме оставени сами на себе си с нашия Аз. 

Ала в момента, в който Азът изпраща импулсите на представата си в астралното тяло, трябва да ни помогне едно друго същество. Ние не можем да направим нищо сами. Едно същество от йерархията на ангелите трябва да ни помогне, ние сме зависими от него. Дори и при най-малкото движение на пръста трябва да ни помогне такова същество, чиято мъдрост далеч надхвърля човешката. Ние не бихме могли да правим нищо друго, освен да лежим неподвижни и да си представяме, да бъдем неподвижни и сковани от спазми в света, ако съществата от висшите йерархии не ни включваха постоянно в своите дейности. Ето защо част от първата стъпка на посвещението е да се придобие представа, естествено дошло знание за това как тези сили влияят на човешката природа.

Тук се опитахме да покажем какво означава, когато само главата се опира на ръката. Опознаваме, така да се каже, най-външната част на нашето същество, която се осъществява чрез действието на етерното ни тяло върху физическото тяло в пространствена система от линии и сили. Ако пренесем тази пространствена система от линии и сили, която по принцип е постоянно активна в нас, в света и подредим материята според нея, ако отделим тази система от сили от нас и подредим материята според нея, тогава възниква строителното изкуство. А то цялото се състои в това да отделим тази система от сили от нас и да я изведем в пространството. За да можем да кажем: Ако тук схематично разбираме най-външните граници на физическото ни тяло, то тогава ние изтласкваме навън вътрешната закономерност, която е отпечатана върху физическото тяло от етерното тяло и по този начин възниква строителното изкуство. - Всичко, което присъства в законите на строителството при сглобяването на материята, се намира и в човешкото тяло. Изкуството на строителството, архитектурата, е проекция на законите на човешкото тяло извън нас в пространството.

Знаем, че за нашето наблюдение физическото тяло е последвано от етерното тяло. Ако отново обърнем поглед към някое архитектурно произведение, какво можем да кажем за него? Можем да кажем, че там, пренесена във външното пространство, е връзката между вертикалните и хоризонталните сили и между силите, които действат една на друга, както иначе се случва в човешкото физическо тяло. Тя е изнесена навън.

По същия начин ние не можем да изнесем извън нас онова, което протича от астралното в етерното тяло, а можем само да го пренесем от астралното в етерното тяло. Така че можем да предизвикаме нещо, което не отделяме от природата си, не изхвърляме в пространството, а само вкарваме в себе си. Когато извършваме тази процедура, по принцип стават физически законите на етерното тяло, които то е получило от астралното тяло, точно както в архитектурата стават физически, проектират се навън законите на физическото тяло. И чрез това, което възниква от нашето етерно тяло по същия начин, както архитектурата възниква от нашето физическо тяло, възниква пластиката или скулптурата, така че ние сякаш изтласкваме законите на етерното тяло една степен по-надолу.

     архитектура

                                 физическо тяло

      скулптура

                                 етерно тяло

Точно както в архитектурата изтласкваме законите на физическото тяло във външното пространство, така в скулптурата изтласкваме законите на етерното тяло едно стъпало надолу. Не ги отделяме от себе си, а ги вкарваме именно в нашата форма. Както трябва да търсим архитектурата като формиране на закономерностите на физическото тяло извън нас, така трябва да търсим и скулптурата като закономерност на нашето етерно тяло в нас; след това само я вмъкваме, творейки, в произведенията. Всички закономерности на пластиката се получават, ако наблюдаваме това. Точно както в архитектурата ние само пренасяме законите на физическото тяло, неговите пространствени линии и силови въздействия в пространството и не вземаме нищо друго в пространството, нищо от етерното тяло, нищо от астралното тяло, нищо от Аза, така и в скулптурата ние понижаваме законите на етерното тяло с една стъпка; нямаме нищо от астралното тяло, нищо от Аза, само дотолкова, доколкото те изпращат импулси в етерното тяло. Затова скулптурното произведение се явява пред нас по такъв начин, че да събуди усещането за живот. То би имало пълен живот, ако азът и астралното тяло бяха в него. Ето защо, когато търсим законите на скулптурата, трябва да сме наясно, че те са законите на нашето етерно тяло, точно както архитектурата съдържа законите на нашето физическо тяло. 

Ако направим същото и по отношение на астралното тяло, ако сякаш изтласкаме астралното отново една степен по-надолу, в етерното тяло, то ние изтласкваме надолу това, което вече живее вътрешно в човека. Тогава не се появява нищо, което в действителност да е пространствено, защото когато се вмъква в етерното тяло, астралното тяло не може да се вмъкне в нещо пространствено, понеже етерното тяло е ритъм, хармония и т.н. Единствено може да възникне образ и той наистина възниква: ражда се живописта. Живописта е това изкуство, което съдържа в себе си законите на нашето астрално тяло, както скулптурата съдържа законите на нашето етерно тяло, а архитектурата - законите на нашето физическо тяло. 

      живопис 

                           астрално тяло

Ако сега разгледаме четвъртия член на нашето човешко същество, Аза и ако изтласкаме този Аз в неговите закони надолу в астралното тяло, още по-надолу и му позволим да бъде подвижно и активно в него, то тогава отново ще получим друго изкуство, което не съдържа това, което действа в Аза и което ние обобщаваме например чрез езика или чрез обичайното си въображение, а получаваме нещо, придвижило се една степен по-надолу от Аза към подсъзнанието. С хоризонта на нашето съзнание, така да се каже, ние слизаме с половин член от нашето човешко същество, спускаме се с половин стъпало надолу, потапяме се с Аза в астралното тяло: така възниква музиката. 

     музика 

                      Аз

Следователно музиката съдържа законите на нашия Аз, но не така, както ги преживяваме в обикновения прозаичен живот, а свалени в подсъзнанието, в астралното тяло, сякаш Азът е потопен под повърхността на астралното тяло и плува и се носи в закономерностите на астралното тяло.

Ако искаме да говорим за по-висшите членове на човешкото същество, преди всичко за духа-себе, трябва да говорим само за нещо, което все още е извън човешкото същество. Защото едва в днешната пета следатлантска културна епоха ние постепенно започваме да превръщаме този дух-себе във вътрешен член. Но когато човек го възприеме като идващ от по-висш източник и го потопи в Аза си, тоест отново се потопи с онова, за което днес можем само да се досещаме, както плувецът се потапя във водата, в Аза с наченките на духа-себе, тогава възниква поезията. 

            поезия

                             дух-себе 

А ако искаме да отидем още по-далеч, тогава бихме могли да си кажем - до известна степен, разбира се - че както в нашето духовно обкръжение се намира още нещо, което по-късно ще получим, се намира и духът-живот, който един ден ще се спусне в духа-себе. Естествено, той все още е нещо, което може да достигне определена степен на съвършенство едва в много далечното бъдеще. Защото, опитвайки се да потопи духа-живот в духа-себе, човек трябва да живее изцяло в един елемент, който днес все още му е доста чужд. Затова за тази област може да се говори най-много като за детското бъбрене в сравнение с по-късното съвършенство на речта. 

Можем да подозираме, че един ден ще се появи изкуство с голямо съвършенство, което ще се издигне над поезията по същия начин, по който поезията - разбира се, не става дума за превъзходство, а само за подредба - се издига над музиката, музиката - над живописта, живописта - над скулптурата, скулптурата - над архитектурата. Разбира се, можете да се досетите, че имам предвид нещо, което днес познаваме само в неговите зачатъци, което можем да имаме само в първите му наченки: евритмията. Евритмията наистина е нещо, което днес трябва да навлезе в човешката еволюция като необходимост, но което не дава повод за високомерие, тъй като, естествено, тя днес може да бъде само бъбрене в сравнение с плода, който един ден ще се появи от това изкуство.

                   евритмия

                                        дух-живот

Сега можем да започнем с едно, бих казал, малко по-подробно наблюдение. Но ако искаме да направим това наблюдение, трябва да сме наясно с факта, че човешката организация наистина не е толкова проста, колкото често бихме искали да си представим в името на собственото си удобство на познанието. Наистина е безкрайно удобно да си представим, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз и т.н. Ако можем да изброим тези части и да имаме приблизителна представа за тях, можем много лесно да се задоволим с едно сравнително удобно познание. Но нещата не са толкова прости. Това не са черупки, които са просто свързани помежду си - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, а те са наистина доста сложни структури. И ако вземете например астралното тяло, не можете да кажете: "Ами, ето го астралното тяло и това е всичко", а въпросът е по-сложен.

Астралното тяло например - да, тук можем да използваме само приблизително описателни думи - на свой ред съдържа в себе си разделение, състои се от седем члена. Точно както самият човек е разделен на седем члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, дух-себе, дух-живот, човек-дух - така и астралното тяло преминава през всички тези членове и има, така да се каже, една най-тънка част от астралното тяло, която може да се опише като най-добре вложена и оформена за физическото тяло.  

И така, има закономерно изживяване на астралното тяло за физическото тяло, за етерното тяло, за самото себе си, за Аза, за духа-себе, за духа-живот и за човека-дух. Всеки от тези членове също е седемчленен, така че ако имаме седемчленния човек и вземем предвид, че всеки член се състои също от седем члена, вече имаме четиридесет и девет члена. Това, разбира се, е абсолютен ужас за съвременната психология, която разглежда душата като единство и не иска да се занимава с подобни неща. Но то не е без значение за познанието, което трябва постепенно да настъпи в духовната еволюция на човечеството. Защото ако знаем, че астралното тяло има седемчленна природа и е организъм на вътрешните жизнени импулси, ще си кажем: В това астрално тяло и неговата седемчленност също протичат процеси между отделните му членове. - Тази част от астралното тяло, която съответства на физическото тяло, се намира в определена взаимовръзка с частта от астралното тяло, която съответства на етерното тяло и с тази, която съответства на самото астрално тяло и т.н. И това не са само абстрактни предположения, но може да се случи, например в човешкия организъм, да кажем, човек вътрешно - макар и повече в подсъзнанието, отколкото в пълното си съзнание - да усети едно раздвижване в онзи член на астралното тяло, който съответства на физическото тяло. А след това чрез нещо друго може да се добави и раздвижване, което задължително започва в члена на астралното тяло, който съответства на астралното тяло и т. н. Това действително се случва, то не е просто теория, а се случва наистина.

Защото ако си представите, че седемте члена на астралното тяло се намират в такова взаимодействие като тоновете на тоновата стълбица: прима, секунда, терца, кварта и т.н., тогава, когато се отдадете на въздействието на някоя мелодия, Вие сте дали това въздействие от Вашата човешка организация, възоснова на факта, че когато в мелодията има един или друг тон, той се преживява вътрешно в съответния член на астралното тяло. Една терца се преживява в тази част на астралното тяло, която съответства на самото астрално тяло. 

Квартата се преживява в онази част на астралното тяло, която - да го опишем по-подробно - съответства на разсъдъчната или чувстващата душа. Квинтата се преживява в онази част от астралното тяло, която съответства на съзнателната душа. И ако си спомняте, че при едно по-точно разделение ние всъщност разчленяваме на девет части, трябва да разделим и астралното тяло по този начин, в съответствие с дадените внушения. И аз бих могъл да изброя: членът на астралното тяло, съответстващ на физическото тяло - в нашето настоящо разглеждане мога да кажа, че се преживява в примата. Бих могъл да кажа: частта от астралното тяло, съответстваща на етерното тяло - в настоящото разглеждане се преживява в секундата. Бих могъл да говоря за члена на астралното тяло, съответстващ на самото астрално тяло в настоящото разглеждане и мога да кажа, че той се преживява в терцата. 

квинта    -    съзнателна душа

кварта    -    разсъдъчна душа                                                           

                                                         / сетивна душа

терца      -    астрално тяло             астрално тяло 

секунда  -    етерно тяло              

прима      -   физическо тяло 

Но сега виждате също, че наличието на голямата и малката терца наистина съответства на интегрирането на астралното тяло в цялата ни човешка организация. Имаме съвпадение - вземете това от съответния раздел на моята книга "Теософия" - от една страна на това, което наричаме астрално тяло, а от друга страна на това, което наричаме сетивна душа. Така че това, което нарекох терца, може да съответства на астралното тяло или на сетивната душа. Едното дава мажорна/голяма терца, а другата - минорна/малка терца.

В действителност преживяването на музикалното произведение се основава на вътрешното музикално действие на астралното тяло, но докато слушаме произведението на изкуството с Аза си, ние потапяме преживяването в астралното си тяло, в определени подсъзнателни области. Това несъмнено ни води до един много важен момент. Нека тогава разгледаме себе си, доколкото сме астрално същество, доколкото носим астрално тяло в себе си. Какви сме ние? Ние сме създадени от космоса като астрални същества в съответствие с музикалните закони. Доколкото сме астрални същества, ние имаме музикална връзка с космоса. Ние самите сме инструмент. 

Ако приемем, че не се нуждаем от физическото звучене на тоновете, а можем да слушаме творческата дейност в космоса, която ни е създала в нашата астрална организация от космоса, тогава ще чуем да звучи мировата музика, която винаги е била наричана музика на сферите. Ако предположим, че сме в състояние да се потопим съзнателно в астралната си същност и да я издигнем до такава висока сила, до такава духовна сила, че да чуем творческата дейност на мировата музика, тогава ще можем да си кажем: Космосът свири с помощта на астралното ни тяло нашата собствена същност. - Тази мисъл, която аз изразявам сега, е живяла в хората в по-стари времена, тя наистина е живяла. И обръщайки внимание на подобно нещо, ние отново насочваме вниманието си към цялостното материализиране на човешкото развитие в петата следатлантска културна епоха. Разбира се, тази мисъл не живее в настоящата външна култура на човечеството. Човечеството не знае, че човекът е музикален инструмент по отношение на астралното си тяло. Но това е било забравено, така да се каже. Защото някога хората са си казвали: "Имаше един Йоан и този Йоан можеше да се постави в духовно състояние, така че да чуе музиката на небесния Йерусалим. - И още: "Цялата земна музика може да бъде само копие на тази небесна музика, която е започнала със създаването на човечеството. - И хората, тоест по-религиозните от тях, чувствали, че човекът, преминавайки към желанията на физическия свят, е поел в себе си импулсите, които замъгляват и затъмняват небесната музика. Но в същото време те усещали, че в човешката еволюция трябва да има начин за пречистване на външния хаотичен живот, за да се постигне целта да се чуе през външната материална музика духовната мирова музика.

Тази връзка между външната материална музика, чийто божествен произход са искали да покажат и онова, което е неин първообраз в духовния свят като небесна музика, е била прекрасно изразявана още през X и XI век., като се е изисквало от човека да превърне музиката в жертвено служение, в религиозна служба, да осъзнае, че когато създава тоновете, трябва да се освободи от връзката с хаотичния - както са го усещали - нечист външен свят. Животът в обикновения външен език се е смятал за нечист. И е съществувал усет за извисяване към духовните светове, когато в музиката човек се издигал от езика към образа на небесната музика. Това било изразявано с думите: "Ut queant laxis resonare fibris mira gestorum famuli tuorum solve polluti labii reatum, S.J. - Sancte Joannes". 2 

Ако трябва да преведем текста, би трябвало да кажем: “За да могат твоите слуги да възпяват чудесата на делата ти с гласни струни, които са станали леки, изкупи, свети Йоане, вината на устните, станали земни - на устните, станали способни да говорят.” Защото слушателят на небесния Йерусалим бил този, към когото се обръщал погледът в такъв случай. И ако отделите някои от сричките в този израз: ut, от resonare - re, от mira - mi, от famuli - fa, от solve - sol, от labii - la, а С.Й. е si, като ut е заменено по-късно с do, но това е било първоначалното име на do, то ще получите do re mi fa sol la si, използвани за записване на нотите. Ето какво се крие в стиха.

В този случай виждаме как в момента, в който се връщаме към онова, което заради атавистичното ясновидство все още е било живо в душите до XI - XII век, то изчезва в потопа на материалистичния мироглед, как излиза от съзнанието на хората. Но сега живеем във време, когато трябва да го открием отново чрез духовното познание, да го създадем отново. Сякаш всичко трябва да ни покаже ясно, че еволюцията е преминала през спускане и се е спуснала толкова дълбоко, че се е появило блато. Мътната вода на това блато са всички онези идеи, които е породил материалистичният светоглед. И сега сме в процес на излизане от материалистичното блато, на изкачване и намиране на онова, което човечеството е изгубило при слизането. 

Вчера посочих, че човек по принцип не спи само през нощта, а някои неща в него спят и през деня. През нощта повече спи мисловно-чувственото, а през деня - волевото усещане. Именно в това волево усещане се гмурваме, когато позволим на Аза да се потопи в астралното тяло. А в звученето на музикалното произведение човек съзнателно се потапя заедно с азовата природа в това, което иначе спи. Когато седнете и слушате една симфония, Вие преживявате вътрешен процес на заглушаване на обикновения си, светски мисловен живот и се потапяте с духовно-душевното си преживяване в това, което иначе спи през деня. Това обуславя връзката на музикалното въздействие с всички оживяващи сили в човешкия организъм; това води до свързване с всичко онова, което сякаш прониква и живее в цялото човешко същество и го кара да стане едно цяло, кара го да се срасне с нахлуващите звукови маси.

А през нощта ние спим. Обикновеният живот на мисълта бива потиснат в един елемент, който все още не е част от нашето нормално съзнание. Но ако успеем да пренесем в обикновеното дневно съзнание онова, което се събужда в спящото човешко същество, онова, в което човек живее в съня, се потопи в будния дневен живот, тогава - забележете контраста, току-що казах, че при преживяването на музиката преживяването на Аза се потапя в онова, което спи през деня; сега ние потапяме онова, което преживяваме през нощта, в будния ден - тогава то се превръща в поезия. Именно това са чувствали хора като Платон, когато са наричали поезията “божествено сънуване”.

Ако задълбочим разбирането си за връзката между човека и целия космос, както можем да направим до известна степен под ръководството на изкуствата, бихме вдъхнали живот на това, което иначе би останало само някакъв понятиен шаблон. Но забележете, че нещата не са такива шаблони! 

На някои хора им доставя огромно удоволствие, когато могат да подредят в схема едно след друго развитите в книгата ми "Теософия" неща и със сигурност някои смятат за чиста проба инат факта, че съм се отклонил в тази точка, където съм дал три троичности, но по такъв начин, че те се свързват с наученото в по-ранните занимания с теософията. Обаче ако се вгледате в това, което преживявате, в реалността на нещата, тогава ще видите, че природата на мажорната и минорната мелодия показва, че нещата са дълбоко вкоренени в цялата структура на космоса. Само когато нещата се вземат живи от цялата структура на космоса, те отговарят на реалната действителност.

Разбира се, в началото беше необходимо да се кажат много неща, причините за които се разкриха постепенно с течение на годините. Трябваше да се поеме риск хората да дойдат и да започнат да критикуват, защото не знаят на какво се основават нещата и какви трябва да бъдат, ако се вземе под внимание цялата структура на космоса. Но често става така. Срещу казаното сега все още може да се възрази много, ако се подходи с повърхностни понятия. Ала в течение на години, а може би и на десетилетия, ще се появи това, което ще оправдае нещата. А прозренията на духовната наука сами по себе си ще станат плодотворни, когато престанат да бъдат теории, а оживеят.

Всичко опира до там да се издигнем от онова, което първоначално се свързва само с думите физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т.н., до оживяването на тези идеи; защото от това оживяване ще се излъчи истинското разбиране на света. И който е в състояние да направи това, може да сравни появилото се в естетиката през последния век и половина с онова, което можем да извлечем от познанието за човешката организация за произхода на изкуствата. И като сравни двете, ще види, че е невъзможно да се постигне истинско разбиране на това, което живее в заобикалящата ни среда и ни радва, без да се познава човешката организация.

Бих искал да пробудя усещането, че със самата духовна наука наистина е даден начален импулс, който ще се развива все повече и повече, че ние, така да се каже, сме призвани да направим първите стъпки и можем да предположим какво ще стане с тези първи стъпки, когато отдавна вече няма да присъстваме в тази инкарнация.

архитектура 

                               физическо тяло

скулптура 

                               етерно тяло 

живопис

                                астрално тяло 
 

музика                   
                                Аз 
 

поезия

                                дух-себе 

евритмия

                                дух-живот

Бележки

 

1 Има се предвид постройката на първия, дървен Гьотеанум в Дорнах, който на 31.12.1922 е разрушен в умишлен пожар.

2 “Ut queant laxis...” e първият куплет на химн за Йоан Кръстител от IX век. Бенедиктинският монах и педагог Гуидо д’ Арецо (990-1050) използва началните срички (ut re mi fa sol la) на първите шест реда като названия на тоновете в своята система за практическо определяне на тоновете и интервалите. 

                                    

            Статуя на бенедиктинския монах Гуидо д’Арецо в град Арецо, Тоскана

Текстът “За да могат учениците да прославят чудните твои дела, развържи им, свети Йоане, езиците, вземи греха от опетнените им устни” е намек за Захари, който според евангелието от Лука онемява и езикът му се развръзва едва при раждането на сина му Йоан. По тази причина някога Йоан Кръстител се е смятал за патрон на църковната музика.  

Ето две изпълнения на химна за свети Йоан: на Дона Стюарт (https://youtu.be/viu-PhML3D8 ) и на мъжки хор ( https://youtu.be/nK0CE5dIxCc ).

Продължение от миналия пост на статията на Тери Бордман в сп.”New View magazine”, април-юни 2022 (https://www.newview.org.uk/issue_landing.php?issue=103)

Украйна на голямата шахматна дъска   Англо-американските геополитици след Макиндер, най-вече полският американец Збигнев Бжежински (1928-2017 г., съветник по националната сигурност 1977-1981 г. при президента Джими Картър), в книгата си "Голямата шахматна дъска - американското превъзходство и неговите геостратегически императиви" от 1997 г., следват указанията на Макиндер и определят голямото значение на Украйна като източноевропейски плацдарм, от който да се проектира сила срещу Русия и отвъд нея към Централна Азия. Както казва Бжежински в книгата, която е един от най-значимите текстове за разбирането на настоящата криза: "Основната геостратегическа цел на Америка в Европа може да се обобщи съвсем просто: тя е да се консолидира чрез по-интензивно трансатлантическо партньорство американският плацдарм на евразийския континент, така че разширяваща се Европа да се превърне в един по-жизнеспособен плацдарм за проектиране в Евразия на международния демократичен ред и сътрудничество” 14. Във войните, водени от САЩ и техните съюзници и пълномощници в бивша Югославия през 90-те години на ХХ век, в Афганистан, Либия, Сирия, Йемен и сега в Украйна, видяхме последиците от тази "проекция" "в Евразия на международния демократичен ред и сътрудничество"!    

Тъй като с действията си в 20-годишната (!) афганистанска война Америка в крайна сметка не успя, въпреки многото усилия, да установи постоянно военно присъствие в постсъветските държави в Централна Азия и тъй като Индия отдавна поддържа добри отношения с Русия и продължава да ги поддържа, Украйна стана още по-важна за САЩ като потенциален "трамплин" към Евразия: "Който управлява Източна Европа, командва Сърцевината ...”. Украйна със сигурност заема голяма част от вниманието на Бжежински в книгата му "Голямата шахматна дъска" 15. За него тя е ключова "шахматна фигура", а събитията след 2004 г. (Оранжевата революция) и 2014 г. (превратът на Майдана) показаха, че си остава такава за американския външнополитически елит и днес, дотолкова, че САЩ показаха готовност да възобновят в голяма степен Студената война след изпреварващата атака на Русия срещу Украйна през февруари тази година, въпреки че Русия не предприе подобни действия по отношение на агресията на САЩ на Балканите през 90-те години, в Афганистан, Ирак, Либия или Сирия. Едва през 2007 г., по време на Мюнхенската конференция по сигурността, тонът на Владимир Путин спрямо САЩ започна да става по-конфронтационен.  

Бжежински пише в книгата си от 1997 г., че някъде между 2005 г. и 2015 г. "Украйна … трябва да стане готова за сериозни преговори както с ЕС, така и с НАТО” 16. За руснаците беше ясно, че "Оранжевата революция" в Киев през 2004 г., при която изборният резултат на президента Янукович беше отменен в полза на избрания от САЩ Виктор Юшченко, е сигнал за американска намеса. За Бжежински Украйна е от решаващо значение за определяне на пътя, по който ще тръгне Русия: "Загубата на Украйна беше геополитически ключова....[и] геополитически каталитична" (стр. 92), "тъй като драстично ограничи геостратегическите възможности на Русия” 17. "Голямата шахматна дъска" на този потомък на полската католическа аристокрация е изпълнена с едва потискано презрение и антипатия към Русия. В главата, озаглавена "Черната дупка" (т.е. Евразия) и подраздела "Дилемата на единствената алтернатива", Бжежински настоява, че Русия има само една геополитическа алтернатива: да стане част, заедно с отделна украинска държава, от "трансатлантическа Европа" в структурите на ЕС и НАТО: "Това е Европа, към която Русия ще трябва да се съотнесе, ако иска да избегне опасната геополитическа изолация" 18. "В момента не се вижда руски Ататюрк", пише Бжежински през 1997 г. 19, тъй като не успява да забележи Владимир Путин.   

Но Бжежински беше неискрен, като поднасяше на Русия плодовете на членството в ЕС и НАТО; това бяха плодове, които Западът всъщност никога не беше готов да предложи: "И ако Русия укрепи вътрешните си демократични институции и постигне осезаем напредък в икономическото развитие, основано на свободния пазар, не бива да се изключва възможността за все по-тясното й обвързване с НАТО и ЕС” 20.  

Все по-тясното обвързване" с ЕС не е членство, както беше принудена да осъзнае Турция, която чака в продължение на много десетилетия, въпреки че е член на НАТО от 1952 г., а през 2000 г. президентът на САЩ Клинтън отговори на предложението на руския президент Путин Русия да се присъедини към НАТО с отказа "вие сте твърде големи". Във всеки случай в статия за списание “Foreign Affairs” през есента на 1997 г. 21 Бжежински предлага през XXI век бъдещето на Русия да бъде само като хлабава конфедерация, състояща се от три държави: Европейска Русия, Сибир и Далекоизточна република. Тези държави, твърди той, "ще могат по-лесно да развиват по-тесни икономически връзки със своите съседи". Още в края на 1992 г. неговите геостратегически съюзници от “Икономист” прогнозираха, че Китай и някакво мистериозно "мюсюлманско образувание" вероятно ще се нахвърлят от юг и изток и ще завземат Сибир и всяка подобна "далекоизточна република" преди 2050 г. Отказът на Русия да се съобрази със западните, трансатлантически желания, пише Бжежински, "би бил равносилен на отхвърляне на Европа в полза на самотната евразийска идентичност и съществуване": "решаващият момент за отношенията на Русия с Европа [т.е. контролирана от САЩ Европа! - ТБ] все още не е настъпил [това беше през 1997 г.; през 2022 г. "моментът" изглежда е настъпил - ТБ] - "определящ" в смисъл, че изборът на Украйна в полза на Европа ще доведе до решението на Русия относно следващия етап от нейната [на Русия] история: или да бъде част и от Европа, или да се превърне в евразийско образувание, което не е нито истинска част от Европа, нито от Азия и е затънало в своите [насърчавани от САЩ и Великобритания] конфликти "близо до борда".".... за Русия дилемата на едната алтернатива вече не е въпрос на геополитически избор, а на изправяне пред императивите на оцеляването” 22.  

Американският съперник на Бжежински в областта на геополитиката, но съюзник в американския империализъм, геополитикът Самюъл П. Хънтингтън, автор на противоречивата книга "Сблъсъкът на цивилизациите и прекрояването на световния ред" (1996 г.), друг американец, близък до списанието “Икономист”, вижда малка надежда за споразумение с постсъветска Русия и пише, че "Конфликтът между либералната демокрация и марксизма-ленинизма беше между идеологии, които въпреки големите си различия привидно имаха общи крайни цели - свобода, равенство и просперитет. (!!!) Една традиционна, авторитарна, националистическа Русия би могла да има съвсем различни цели. Един западен демократ би могъл да води интелектуален дебат със съветския марксист. Това би му било почти невъзможно с руския традиционалист. Ако - тъй като руснаците престанаха да се държат като марксисти - те отхвърлят либералната демокрация и започнат да се държат като руснаци, но не и като западняци, отношенията между Русия и Запада могат отново да станат далечни и конфликтни” 23.  

Разбира се, когато му е било изгодно, британският елит е бил много доволен да има за свой съюзник "традиционна, авторитарна, националистическа Русия" по време на Първата световна война, точно както е бил много доволен да има за свой съюзник "съветска марксистка" Русия по време на Втората световна война, макар да е вярно, че първият период на съюзничество е продължил само 10 години (1907-1917 г.), а вторият - само 5 години (1941-1946 г.) 24.  

За Бжежински нямаше смисъл Русия да бъде "културен мост" между Изтока и Запада; тя трябваше да бъде или в контролираната от САЩ "трансатлантическа Европа", както я наричаше той - а под "Русия" той разбираше основно европейска Русия на запад от Урал - или трябваше да бъде в Азия, т.е. с Китай. Целта, поставена от Бжежински и Брайън Бийдъм от “Икономист” през 90-те години на миналия век - да се изтласка Русия от Европа към Китай и да се използва Украйна за тази цел, като в крайна сметка се накара Китай да нападне Русия и да завземе голяма част от нея, е дългосрочна цел на западната геостратегия от около три десетилетия насам. Появата на сцената на Си Дзинпин и неговите паневразийски планове за "Един пояс и един път" (2013 г.) може да изглежда в разрез с тази цел, защото днес Русия и Китай са по-близки, отколкото някога са били, но трябва да припомним, че нещо подобно на тази ситуация се е случвало и преди - когато Великобритания реши да превърне своя 100-годишен враг (Русия) в свой съюзник - за да го унищожи във война. Като тласкат Русия и Китай едни към други, както правят от 2004 г. насам, западните елити могат да създадат още един глобален дуализъм - борба между това, което обичат да наричат "демокрация срещу автокрация", "либерален, основан на правила ред" срещу "система на анархия и варварство".  

Освен ако тайванският въпрос не предизвика в близко бъдеще голяма война между Китай и Запада, в крайна сметка западните елити ще се опитат да убедят Китай да предаде Русия и да се обърне срещу нея. В началото на 70-те години Западът направи нещо подобно, когато Никсън и Кисинджър решиха да поправят отношенията си с комунистически Китай, който беше изпаднал в противоречие с бившия си комунистически съюзник - СССР, дори до степен на въоръжен конфликт през 1969 г. Днес, с настоящата война в Украйна, Западът започна да предлага на Китай да понася санкции, ако остане свързан с Русия.  

Надеждата на Лондон и Вашингтон е, че Китай ще бъде "насърчен" да се обърне срещу Русия и тогава, както прогнозира "Икономист" през 1992 г., Русия може да загуби огромните си сибирски територии с всички ценни минерали, редки метали, нефт и газ, а европейска Русия, намалена до размерите на московската държава на първия цар Иван IV Грозни през XVI в., може да бъде завладяна от "трансатлантическа Европа" 25. От гледна точка на картината на света на Джордж Оруел в романа му "1984 г." за три конкуриращи се силови блока и съответните им съюзници: Евразия" (Русия) ще бъде победена от Източна Азия (Китай), която след това ще се изправи срещу Океания (САЩ-Великобритания-Европа). Точно както по време на двете световни войни през XX в., средната част (Средна Европа: Германия и Австро-Унгария) беше унищожена, оставяйки двата полюса на Изтока и Запада да се изправят един срещу друг в един разделен свят.   Именно този мрачен дуалистичен сценарий елитите на Запада очевидно се стремят да осъществят, като подкопаят и унищожат Русия и поне от 2004 г. (от Оранжевата революция) насам подготвят Украйна като таран за тази цел. Първо, те ще се стремят да унищожат Русия, а после, ако това се окаже успешно и без съмнение с евентуалната помощ на Индия, Япония, Южна Корея, Виетнам, Индонезия и страните от АУКУС 26 , ще се насочат към Китай и подобно на Русия ще се стремят да разбият и него 27.   За подробно обсъждане на начина, по който Западът систематично се опитва да използва Украйна, в съответствие с мисленето на Бжежински, за да срине Русия, вижте отличната поредица от четири статии на Иън Дейвис “Война в Украйна! За какво е полезна тя?” 28 , в която се разглеждат историческият, националистическият, нацисткият и глобалистичният контекст, а също така вижте двата филма за Русия и Украйна на американския режисьор Оливър Стоун, които са достъпни онлайн: “Украйна в огън” и “Разкриване на Украйна” 29.   През януари тази година се провали опитът за преврат в Казахстан на южната централноазиатска граница на Русия, който беше потушен с помощта на войски от Русия, Беларус, Армения, Киргизстан и Таджикистан, които заедно с Казахстан са съдружници в Евразийския икономически съюз (2015 г.) и Организацията на договора за колективна сигурност (1992 г.). Може би след няколко години ще разберем, че януарският опит за преврат е бил направен с подкрепата на Запада - поредният неуспешен американски опит да се открие плацдарм в Сърцевината срещу Русия. Със сигурност в началото на 2019 г. мозъчният тръст “РАНД” (който се финансира от Пентагона) публикува план за серия от офанзиви срещу Русия; той е озаглавен "Изтощаване на Русия": Конкуренция от изгодни позиции”:   "Ние разглеждаме набор от ненасилствени мерки, които биха могли да се възползват от действителните уязвимости и тревоги на Русия като начин за изтощаване на руската армия и икономика, както и на политическите позиции на режима в страната и чужбина. Разглежданите от нас стъпки няма да имат за основна цел нито отбраната, нито възпирането, въпреки че биха могли да допринесат и за двете. По-скоро тези стъпки са замислени като елементи от кампания, целяща да наруши баланса на противника, като накара Русия да се конкурира в области или региони, където Съединените щати имат конкурентно предимство и да накара Русия да изразходва сили във военно или икономическо отношение или да накара режима да загуби престиж и влияние в страната и/или в чужбина."

  В доклада на “РАНД” се изброяват 6 "геополитически мерки", които САЩ могат да предприемат, за да отслабят Русия; 4 от тях вече са приложени през последните две години: 1. Предоставяне на военна помощ на Украйна 2. Увеличаване на подкрепата за сирийските бунтовници 3. Насърчаване на смяната на режима в Беларус 4. Използване на напрежението в Южен Кавказ 5. Намаляване на руското влияние в Централна Азия 6. Оспорване на руското присъствие в Молдова 30.  

Зеленски и Арестович  

С избирането на комедийния актьор Володимир Зеленски със 73% от гласовете за президент на Украйна през 2019 г. - човек, подкрепян от милиардера-олигарх Игор Коломойски, който също така е финансирал крайно десни ултранационалистически групировки като "Десен сектор", батальона "Айдар", а също така, както се твърди и известния неонацистки батальон "Азов" - напрегнатата ситуация в Донбас и между Русия и Украйна само се влоши 31. Зеленски беше обещал на избирателите, че ще облекчи положението в Донбас, но скоро беше принуден да разбере, че ултранационалистическите сили, които са част от украинските въоръжени сили и Държавна сигурност, няма да му позволят да направи това и трябваше да отстъпи и да им сътрудничи. Той не подобри и положението с езиковите права на рускоезичните граждани на Украйна.  

Един от най-близките съветници на Зеленски в украинското правителство, Олексий Арестович, човек, който заявява на запис, че е готов на "хаос" в Украйна, ако крайният резултат е членство в НАТО, беше попитан през 2019 г. дали войната, която тогава се водеше в Донбас, скоро ще приключи, ако Украйна подаде официална молба за членство в НАТО.
                                 
                                           Олексий Арестович

Той отговори: "Не, не можем да говорим за....прекратяване на войната тук; напротив, това най-вероятно ще подтикне Русия да започне мащабна военна операция срещу Украйна, защото ще трябва да ни разградят по отношение на инфраструктурата и да превърнат всичко тук в разрушена територия, така че НАТО да не иска да ни приеме." Интервюиращ: "Искате да кажете, че Русия ще се конфронтира директно с НАТО?" Арестович: "Не, не с НАТО. Те ще трябва да направят това, преди да се присъединим към НАТО, така че НАТО да не се интересува от нас като от разрушена територия. С вероятност от 99,9% цената ни за присъединяване към НАТО е пълномащабна война с Русия. А ако не се присъединим към НАТО, тогава ще има поглъщане от Русия в рамките на 10-12 години. Това е цялата дилема, в която се намираме." Интервюиращ: "Ако претеглите вариантите, кой е по-добър в този случай?" Арестович: "Разбира се, голяма война с Русия и преход към НАТО в резултат на победата над Русия." Интервюиращ: "А какво е "голяма война" с Русия?" Тук Арестович описва (през 2019 г.!) почти всички основни ходове, които се случват в конфликта, започнал на 24 февруари 2022 г., и след това казва: "Ето какво е голяма война [т.е. как би изглеждала] и вероятността за нея е 99,9%." Интервюиращ: "Кога [ще бъде тя]?" Арестович: "След 2020 г. най-критичните години са 2021 и 2022 г., след това критични ще бъдат 2024-2026 и 2028-2030 г. Може би дори ще има три войни с Русия." Интервюиращ: "Как Украйна може да получи план за кандидатстване за членство в НАТО и да не затъне в пълномащабна война с Русия?" Арестович: "Няма начин, освен ако те [Западът] не ударят Русия със средства, които ще дадат ясно да се разбере, че не са добре дошли тук … санкции, ембарго … Могат да направят така, че властта в Русия да се смени … Могат да дойдат либералите и Русия отново да бъде добра страна [т.е. както в годините на Елцин! - ТБ]... Интервюиращ: Обмисля ли се вариантът за мирно уреждане? Арестович: "Не, това няма да се случи."   

Въпреки това Арестович не смята, че санкциите срещу Русия ще бъдат ефективни и посочва техния провал срещу Иран в продължение на 40 години. Единственият път напред за Украйна, казва той, е война с Русия, а след нея ще дойде наградата: членство в НАТО. По-нататък той казва: "Украйна няма шанс за неутралитет. По един или друг начин ще се вмъкнем в един или друг наднационален военен съюз. Само че това ще бъде или "Съюзът на тайгата" (Евразийският съюз), или НАТО. Ние бяхме в "Тайгата" (постсъветската Общност на независимите държави) и аз лично не искам там. Не сме били в НАТО, така че нека опитаме. Със сигурност няма да запазим неутралитет. Това означава, че основната задача е да се присъединим към НАТО и никакви социални и икономически жертви не са такива пред лицето на тази задача, дори ако американският долар стигне до 250....цената за присъединяването към НАТО вероятно ще бъде война с Русия или поредица от такива конфликти. В този конфликт ще бъдем много активно подкрепяни от Запада, - с оръжия, помощ, оборудване, нови санкции срещу Русия и напълно възможно въвеждане на контингент на НАТО, забранена за полети зона. Ние няма да загубим и това е добре” 32.  

Арестович се проявява като един напълно циничен и макиавелистки характер, който е бил и е готов да види страната и народа си опустошени, за да постигне единствената цел, която смята за необходима за осигуряване на бъдещето ѝ - членство в НАТО - въпреки че за Украйна биха били възможни и други цели, като например това, което се нарича "финландско решение". Финландия има много дълга граница с Русия, както и Украйна и никога не е била член на НАТО. Като такава, въпреки че се присъедини към ЕС, тя се радва на добри, макар и предпазливи, отношения както със СССР, така и с Руската федерация; подобно на Швейцария, Финландия също поддържа много способен въоръжен неутралитет. Още преди да се присъедини към ЕС, Финландия отдавна е просперираща и демократична държава.  

Но Володимир Зеленски и Олексий Арестович не показаха никакви признаци, че искат да приемат финландското решение за Украйна. Действията и многобройните инсценирани видеопояви на актьора-президент Зеленски навън през нощта в Киев (твърде очевидно пред зелен екран) и на видеоекрани в многобройни чуждестранни парламенти досега сякаш се съгласяваха с линията, прокарана в интервюто на Арестович от 2019 г. През 2019 г., а и днес, Арестович се е чувствал толкова уверен, защото е знаел, че Украйна ще има зад гърба си волята на западните силови кръгове и така и стана. Като цяло елитите на Запада се обединиха зад Зеленски и Украйна, както се обединиха зад блокадите, ограниченията и ваксините срещу ковида - с почти пълно единодушие. А реакцията на западните медии, контролирани от същите тези елити, беше също толкова еднообразна и конформистка, колкото и по отношение на ковида.  

Мотивът за национално оцеляване  

От своя страна Владимир Путин изглежда готов да опустоши части от Източна Украйна (докато Западна Украйна - един много голям регион - досега е почти незасегната от войната), за да постигне целите си, които в крайна сметка вижда като оцеляване на руския народ и руската държава. Путин иска да възроди не толкова Съветската империя, колкото величието на руската държава, което според него отразява величието на руския народ и иска това величие да бъде признато в света. Руснаците са велик народ с велика култура, но те, както и украинците, имат много малък политически и почти нулев демократичен опит: само около 30 години след края на СССР. Когато обаче са изправени пред въпроса за националното си оцеляване, повечето държави са готови да пренебрегнат международното право. САЩ например направиха това през 2003 г., нахлувайки в Ирак, за който лъжливо твърдяха, че разполага с оръжия за масово унищожение, и вероятно през 2001 г., нахлувайки в Афганистан, където, възоснова на твърде неверни доказателства, тази нещастна страна беше нападната от ръководеното от САЩ НАТО и подложена на 20-годишна война и окупация. Афганистан е отдалечен на хиляди километри от САЩ, докато Украйна има обща граница с Русия, дълга над 2000 км. Ако в Украйна бъдат разположени бази и ракети на НАТО, те наистина биха представлявали екзистенциална заплаха за Русия в случай на война. Така СССР виждаше американските ракети в Турция преди Кубинската криза през 1962 г. Ако Украйна влезе в НАТО, разстоянието до Москва от една ракетна база на НАТО в Северна Украйна би било по-малко от разстоянието от Лондон до Единбург, а ракетата, ако не бъде свалена, би пристигнала в Москва за по-малко от пет минути. За да предотврати подобен сценарий в западното полукълбо през 1962 г. президентът Кенеди заплаши Съветския съюз с ядрена война. Те отстъпиха и изтеглиха ракетите си от Куба, след като получиха тайни американски гаранции, че американските ракети в Турция също ще бъдат премахнати. В този случай Кенеди беше готов да рискува унищожаването на света; руснаците спасиха света от тази съдба, като отстъпиха и сключиха сделка.  

Борбата за зародиша на руската култура  

Войната в Украйна не е обикновена история за диктатор и подтиснат, за “дракона Путин и неговите варварски руски орди срещу свети Георги Зеленски и неговите благородни страдащи украинци", както онези, които са подвластни на магията на масмедиите, могат да се подведат да помислят - така е било през 1914 г. (Сърбия/Белгия) и 1939 г. (Полша) - нито пък е просто отвличане на вниманието от ковида или просто следващата фаза по пътя към антиутопията на Клаус Шваб "Големия рестарт", както смятат мнозина противници на управляващите кръгове. Някои от тях виждат войната в Украйна като симптом на голяма историческа промяна в световния ред, тъй като западащата американска империя се опитва да отблъсне руските и китайските усилия за преобръщане на ръководения от САЩ "Нов световен ред"; други виждат Русия и Китай като също толкова лоши и технократски тирани, колкото и Запада, както видяхме по време на пандемията от ковид. Те твърдят, че истинската война се води от технократските елити срещу цялото човечество, а войната между Русия и Украйна е просто използвана от тези елити за постигане на техните цели:   “… това е война между технокрацията и останалия свят. Тъй като моделът на управление на националната държава се разпада, той ще бъде заменен от лидерите на корпоративния свят, олигарсите от централните банки и частните финансови институции. По време на разпадането на глобалната верига за доставки ще се разпаднат и финансовите и валутните системи, което ще позволи на централните банки да получат извънредни правомощия да заменят валутите със система от цифрови валути. Цифровите валути изискват цифрова самоличност. Цифровата самоличност ще даде възможност за универсален базов доход и нормиране на всички жизнени потребности. Правителствата ще се огънат, технокрацията ще вземе връх и Големият рестарт ще бъде завършен” 33.   

Тази война обаче си има свой собствен генезис, контекст и предистория и по случайност съвпада с по-голямата глобална криза на XXI век, чрез която господата Шваб, Гейтс, Мъск, Финк и т.н. се опитват да въведат всички нас в своя технократски, управляван от изкуствен интелект Единен световен ред на "четвъртата постиндустриална революция". Ако в тази битка има аутсайдер, който е притиснат до стената, това всъщност е Русия, или по-скоро Русия е мечката, примамвана от кучетата на Запада, които са решени да принудят руската мечка да се подчини на диктата на елитите на англосферата и на планираното световно правителство, ръководено от тях, което те смятат за желано и неизбежно. През последните 20 години Западът използва Украйна като пръчка, с която да боде руската мечка и в отчаяната си ярост мечката се нахвърли върху своя братски славянски народ, за който  - твърде късно? – осъзна, че е бил подготвен от Запада за агресивно използване срещу него, подобно на Япония, която Западът използва срещу Русия по време на Руско-японската война от 1904-2005 г. Без подкрепата на Запада Япония нямаше да триумфира срещу Русия. В този случай Русия също е отчасти виновна за това, че се разшири империалистически в Североизточен Китай, където се сблъска с амбициите на също толкова алчните и империалистически настроени японци.    В началото на XXI век обаче, преди 2004 г., Русия не се стремеше да разширява територията си. Именно Западът, в Грузия през 2008 г. и в Украйна през 2004 г. и 2014 г., се опита да подготви Украйна като свое оръжие срещу Русия. Нещастният украински народ, който няма голям опит в демокрацията, беше маневриран от безскрупулни сили у дома и в чужбина да избере поредица от корумпирани, ръководени от олигарси правителства, които бяха подложени на западен натиск и подкупи (не на последно място от Джо Байдън и сина му Хънтър) и които изложиха населението си на голям риск, готови да пожертват много животи, за да спечелят членството в НАТО - целта на всички прозападни президенти от 2004 г. Насам.  

Езотеричният аспект на този конфликт се състои в това, че той е следващият етап от това, което Рудолф Щайнер нарича "борба за руския културен зародиш между англо-американските плутократи и народите на Средна Европа". "Войната", казва той, "ще... продължи под една или друга форма, докато германската и славянската култура не се обединят заедно в общата цел за освобождаване на хората от игото на Запада". Това ще изисква от нас, каза той, "да прогледнем и да разкрием лъжите, с които Западът трябва да оперира, ако иска да успее", една от които е претенцията да отстоява революционните импулси на "свободата", докато всъщност се стреми да наложи световно господство чрез капиталистически методи. В противен случай, казва той, ако хората не успеят да се съпротивляват и не разкрият тези лъжи, "те ще отстъпят контрола над света на една окултна група в рамките на англо-американския свят, докато чрез проливане на кръв в бъдеще истинската духовна цел на земята не бъде спасена от тези в покорения германо-славянски регион “ 34.  

Днес основен симптом на тази продължаваща борба е газопроводът "Северен поток II" от Русия през Балтийско море директно към Германия. Чрез този газопровод отношенията между Германия и Русия щяха да бъдат разширени и развити, и то не само в икономически план. Но поради реакцията на Запада на войната в Украйна германското ръководство беше принудено да отложи спорния газопровод, който няколко американски президенти бяха твърдо решени да отменят. Вместо евтин руски газ за Германия и ЕС, сега по-експанзивен американски газ ще бъде транспортиран през Атлантическия океан с безкраен поток от танкери.  

Подобни неща отдавна са англо-американска цел: да се сведат до минимум и да се прекратят, доколкото е възможно, връзките между Русия и Централна Европа, за да може англо-американският Запад да поеме контрола над Русия и славянския Изток.   Кошмарът на глобалната технокрация или ядреното унищожение ще се превърне в реалност, освен ако не се развие и не стане широко разбираем друг модел на бъдещото общество, който беше отхвърлен в Средна Европа преди сто години, защото твърде много хора са били хипнотизирани от тогавашната държавна власт. Дори Рудолф Щайнер, авторът на този модел, известен като “Троичен социален ред”, преди сто години, през 1922 г., казва, че историческият момент за движението за Троично социално устройство, което той инициира през 1917 г. и публично прокламира от 1919 г., е отминал и че то ще трябва да изчака още сто години за друга възможност, докато времето отново стане благоприятно. Сега моментът за Троичното социално устройство е не само благоприятен, но и критичен 35.  

Бележки


14. “Голямата шахматна дъска”, стр. 86  

15. Вж. например: Бжежински за Украйна, “Голямата шахматна дъска”, стр. 84-85, 92, 104, 113-114,121-122  

16. Виж “Голямата шахматна дъска”, стр. 84, 121  

17. “Голямата шахматна дъска”, стр. 92  

18. “Голямата шахматна дъска”, стр. 118  

19. “Голямата шахматна дъска”, стр. 120  

20. Голямата шахматна дъска, стр. 120  

21. Сп. “Foreign Affairs”, септември/октомври 1997 г., том 76, № 5  

22. “Голямата шахматна дъска”, стр. 122  

23. Цитирано в T. Boardman, “Mapping the Millennium - Behind the Plans of the New World Order”, 1998 и 2013,  стр. 139-140  

24. 1907 г.: подписване на англо-руската Антанта; 1917 г.: сваляне на царя. 1941 г. Хитлер нахлува в СССР; 1946 г. речта на Чърчил за "желязната завеса" в САЩ.  

25. “The Economist”, двоен брой от 26 декември 1992 г. - 8 януари 1993  

26. Договорът за отбрана от август 2021 г: Австралия, Обединеното кралство и САЩ.  Нова Зеландия и Канада несъмнено ще се присъединят на по-късна дата, като по този начин ще завършат и формализират отбранителната и разузнавателната структура на "5-те очи" - Оруеловата "Океания".  

27. Подробна статия от юни 2005 г. "Как бихме се борили с Китай" във водещия американски месечник на източния бряг "The Atlantic" от неоконсервативния специалист по външна политика Робърт Каплан: https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2005/06/how-we-would-fight-china/303959/  

28. https://in-this-together.com/ukraine-war-part-1/  

29. Например: https://www.bitchute.com/video/vLjA2LucDkuI/ и: https://www.youtube.com/watch?v=u7uquXmOMIg  

30.https://www.rand.org/content/dam/rand/pubs/research_reports/RR3000/RR3063/RAND_RR3063.pdf  
31. https://pete843.substack.com/p/zelensky-and-kolomoisky?s=r и: https://festival-fumetti.com/host-https-www.aljazeera.com/news/2022/3/1/who-are-the-azov-regiment  

32. https://www.youtube.com/watch?v=1xNHmHpERH8  

33. https://www.technocracy.news/war-in-ukraine-is-the-wefs-doorway-to-global-technocracy/  

34. Andreas Bracher, “Kampf um den russischen Kulturkeim”, 2014, стр. 344  

35. Р. Щайнер, “Към социалното обновление”, 1999, Р. Щайнер, “Социалното бъдеще”, 1972 и Йоханес Роен, “Функционалната троичност в човешкия организъм и човешкото общество”, 2011  

Статия на английския историк и антропософ Тери Бордман в сп.”New View magazine”, април-юни 2022 (https://www.newview.org.uk/issue_landing.php?issue=103)  

През тази година, която според традиционния китайски календар е Годината на тигъра, месец март (по западния календар) беше доминиран от движенията на планетата, чието име носи - Марс. Когато Владимир Путин изпрати войските си в Украйна на 24ти февруари, Марс (нисш аспект: агресия; висш аспект: смелост и дързост) беше в съвпад с Венера, а двете бързо движещи се планети се приближаваха към съвпад с много бавно движещия се Плутон (нисш аспект: унищожение; висш аспект: духовна интуиция и възкресение) в (тропическия) знак Козирог (знакът на управлението и властта, наред с други неща).  До 27ми февруари Марс и Венера се съединиха с Плутон, а украинските военновъздушни сили бяха вече до голяма степен унищожени. В същия ден Меркурий беше в съвпад със Сатурн, а Слънцето - в съвпад с Юпитер и Нептун: значителен брой положения на осем планети! На 6ти март Марс и Венера, все още заедно, се преместиха от Козирог във Водолей и се отдалечиха от Плутон; на 9ти март влиянието на съединението на Марс и Плутон окончателно приключи.   

През следващите дни руският военен устрем започна да се забавя. Но към средата на март Венера се отдалечи от Марс (и двете планети все още във Водолей), а Марс започна да се приближава към напрегнатия аспект на квадрат (90°) с Уран (нисш аспект: драматичен, дори революционен шок; висш аспект: духовно просветление) в Телец. Този напрегнат квадрат стана точен на 22ри март; приблизително по това време президентът Байдън започна да твърди, без да предлага доказателства, че Русия скоро може да започне да използва химически оръжия, което би означавало сериозна ескалация. На 26ти март, в края на своята реч в Полша, президентът Байдън изрече: "За Бога, този човек (Путин) не трябва да остане на власт", което мнозина приеха като намерение за смяна на режима в Русия; властите на САЩ бързо се опитаха да уверят света, че Байдън не е имал това предвид. Към момента на изготвяне на настоящата статия Марс и Венера достигнаха до съвпад със Сатурн (във Водолей), чиито ограничаващи и дисциплиниращи енергии можем да очакваме да ограничат агресията на Марс, а преговорите в Истанбул между представители на воюващите страни изглежда дават известна надежда за споразумение. Западните медии много често (прекалено оптимистично?) съобщават, че руската кампания е зациклила поради грешките на самите руснаци и неочаквано твърдата и смела украинска съпротива и със сигурност руските въоръжени сили нямат скорошен боен опит; те не са водили война от такъв мащаб от 1945 г. насам 1.   

През първата седмица на април съвпадът между Марс и Сатурн ще бъде точен, а след това до средата на април Марс ще се отдалечи от Сатурн и ще премине в знака на Рибите, "воден" знак, в който Марс обикновено не се чувства "комфортно". Краят на квадратурата Марс-Уран в края на март, съвпадът Марс-Сатурн в началото на април и навлизането на Марс в Риби (средата на април) са възможни индикации, че боевете ще спрат и ще бъде постигнат мир. Въпреки това онези, които не желаят мир, може да са наясно с тези небесни енергии и да се стремят да им се противопоставят, евентуално чрез сензационни фалшиви новини, за да продължат войната възможно най-дълго в свой интерес. [Това се случи: фалшивите истории за руското клане в Буча бяха измислени през първата седмица на април - ТБ]. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-тежки ще бъдат икономическите последици не само за Русия и Украйна, но и за всички нас - като се има предвид мащабът на санкциите на Запада срещу Русия, руските контрамерки и значението на руските и украинските суровини, включително храни и торове. Много вероятно е Русия да настоява за заплащане на руската енергия в рубли или злато, а може да се стигне и до разпространение на военните действия извън Украйна и дори до опасност от ядрен удар от страна на Русия или НАТО.  

Ако се съди по отразяването на войната в Украйна в западните масмедии и по изявленията на западните политици, които реагираха на този конфликт със същата колективна реакция, каквато показаха по време на кризата с ковида, човек би си помислил, че Владимир Путин се е събудил една сутрин между декември и февруари и си е казал абсолютно неочаквано: "Ще започна инвазия в Украйна, защото украинската държава не съществува и не бива да съществува и всъщност е част от Русия, а аз искам да възстановя СССР. А и освен това в Украйна е пълно с нацисти, които малтретират руснаците в района на Донбас". Всичко това, казват масмедиите, е чиста фантазия и признак, че "Путин си е изгубил ума, той е нестабилен автократ, който представлява сериозна опасност за "световния ред, основан на правила", подобно на Милошевич, Саддам Хюсеин, Кадафи, Асад и разбира се … Хитлер. Затова той, както и споменатите, трябва да бъде свален, за предпочитане от собствения си народ, чийто живот сега ще направим нещастен чрез нашите санкци срещу Русия, така че той да го свали, което ние не можем да направим, защото се страхуваме, че това може да предизвика ядрена война. Междувременно ще продължим да увеличаваме силите на НАТО по другите граници на Русия, към които постоянно напредваме от 1991 насам и ще продължим да изпращаме смъртоносни оръжия на Украйна, за да може тя да се бори за страната си (и за нас), докато и последният украинец или Путин не умре.   

Ако това ви звучи цинично, нека си припомним колко милиона млади мъже бяха готови да изпратят на смърт застаряващите европейски политици в ужасите на Първата световна война, Корейската война и Виетнамската война или пък да си припомним думите на първата жена държавен секретар на Америка, Мадлин Олбрайт, която като посланик на САЩ в ООН (!) заяви в престижното американско телевизионно предаване "60 минути" през 1996 г., че смъртта на 500 000 иракски деца вследствие на американските санкции срещу Ирак е "цена, която си заслужава да бъде платена".  

Безброй хора на Запад преглътнаха тази версия на масмедиите за Путин и войната в Украйна, точно както преглътнаха правителствената и медийна линия за ковида през последните две години. Или пък, ако са настроени против управляващата върхушка и се подиграват на медиите, те са повлияни от социалните медии и алтернативните сайтове, за да повярват, че "Путин, Зеленски, Байдън, Си Дзинпин и Клаус Шваб са заедно, както и в случая с ковида" и че войната в Украйна, подобно на ковуда, е просто още една стъпка по пътя към кошмарния "Голям рестарт" на Шваб - превръщането на обществото по света в тоталитарна технокрация, управлявана от елитите на милиардери-глобалисти.  

Но нито един от тези два възгледа не отговаря на сегашната ситуация. Настоящата война не започна едва тази година, нито дори е в действителност война между Русия и Украйна, независимо, че изглежда така. Тя е само най-новата фаза на една битка, започнала преди 200 години, когато в годините след поражението на Наполеон при Ватерло през 1815 г. британският елит за първи път наистина започва да идентифицира Русия като свой основен враг, който би могъл да им отнеме Индия - а с това и световната им мощ и голяма част от богатствата им 2.  

По-дълбоките корени се простират дори много по-назад - отвъд британското участие в убийството на цар Павел I Петрович през 1801 г.....отвъд британските съветници в двора на Петър Велики век по-рано.... отвъд планираната експедиция на Джеймс I за десант на войски в замръзналите степи на Северна Русия през 1613 г. по времето, когато Англия започва да се разширява през световния океан, а Русия - през твърдия "океан" на Сибир, за да се изправят в крайна сметка една срещу друга в Централна Азия и Северна Америка повече от 200 години по-късно … отвъд грубото писмо на Иван Грозни, с което той иска ръката на кралица Елизабет I през 1570 г... отвъд англосаксонските изгнаници, които се заселват в Крим след поражението при Хейстингс през 1066 г.....назад до далечния IX в., когато датските езически викинги от Скандинавия започват усилия (които завършват през 1066 г.) да завладеят и да се заселят в Англия, а други езически викинги от Швеция приемат поканата да станат владетели на езическите славяни, които живеят в Северна Русия. Именно от езическа Скандинавия идват владетелите на англичаните (викинги и нормани) и на руснаците (руоци - старофински "гребци"), които гребат на своите дълги лодки. Веднъж установили се, и едните, и другите управлявали народи, които били различни, макар и не много различни от тях: англосаксонци и келти, както и славянски племена.  

Украйна 2022 и 1914-18 г.: тирани и потиснати   

Днес всички погледи са насочени към "храбрата Украйна", както през 1914 г. бяха насочени към това, което западните масмедии наричаха "храбрата малка Сърбия" и "галантната малка Белгия" и представяха като борещия се за живота си Давид срещу империите на Голиат -  съответно Австро-Унгария и Германия. Или както през септември 1939 г., когато "храбрата Полша" беше нападната от военните машини първо на хитлеристка Германия, а след това и на Съветския съюз 17 дни по-късно. Британците обичат да застават на страната на "слабия" и срещу "тиранина".   

Но сраженията в Украйна, които всъщност започнаха през 2014 г., са само симптом на един много по-голям конфликт, обхващащ целия свят, който продължава от дълго време и може би ще продължи векове. Кой всъщност е подтиснатият и кой е насилникът? Съществуват ли те изобщо?  

Както и много други неща през миналия век, можем да свържем днешните страдания на Русия и Украйна със събитията от онази вакханалия на жестокостта, Първата световна война - когато Украйна като независима държава едва се появи, но скоро беше потисната от болшевишките интернационални социалисти, които потискаха и самите руснаци - в продължение на 70 години. Когато на 28 юли 1914 г. започват бойните действия на Първата световна война, истинските антагонисти - Великобритания, Франция и Русия - не влизат в боя в продължение на няколко дни, а след като го правят, очевидно са на една и съща страна!  

Как всъщност започват боевете през Първата световна война? С австро-унгарския обстрел на Белград на 28ми юли 1914 г., след като Австро-Унгария обявява война на Сърбия на 23ти юли. Месец наред е имало напрежение между доста разнебитената централноевропейска империя и малката, напориста и бодлива балканска държава след убийството на австрийския престолонаследник и съпругата му на 28ми юни от босненски сръбски студент-националист, който е бил част от група, замисляла и тренирала деянието в Белград. Австро-Унгария смята Сърбия за терористична държава, която през годините е извършила редица убийства и нападения срещу австро-унгарски официални лица, които са се увеличили в периода преди 1914 г., както и бруталното убийство на сръбския крал и съпругата му през 1903 г. И наистина, дни преди самото убийство бандата за убийства е била подпомагана с оръжие и обучение от тайното масонско общество "Обединение или смърт" (известно още като "Черната ръка"), оглавявано от полковник Драгутин Дмитриевич, командир на сръбското военно разузнаване; той е участвал в убийството на сръбското кралско семейство през 1903 г.   

Австро-Унгария също така подозира, че зад сръбската националистическа агресия срещу империята стоят руска, британска и френска подкрепа, включително доставки на оръжие. Оръжието, използвано за убийството на австрийския престолонаследник, по-късно е проследено до Белгия - страна, която се е намирала изцяло под британското крило, а сръбският офицер, пренесъл оръжието в Сърбия, е имал масонски връзки с белгийските ложи. Австро-Унгария атакува Сърбия превантивно, очаквайки, че Сърбия скоро ще се превърне в таран за унищожаване на империята ѝ. Руснаците планират да нападнат Германия превантивно, тъй като съюзникът на Германия Турция щял да получи чисто нови бойни кораби от Великобритания, които биха могли да победят руския черноморски флот, а основната военна цел на руснаците е да върнат Истанбул (Константинопол) за православната вяра 3.

Германия също обявява война на Русия превантивно, смятайки, че ако не го направи, то до 1917 г. Русия ще бъде достатъчно силна, за да в смаже. Германия също така обявява превантивно война на съюзника на Русия - Франция, предполагайки, че Франция ще се включи във войната в подкрепа на руския си съюзник, което Франция със сигурност е възнамерявала да направи. Британците обявяват война на Германия превантивно, смятайки, че германската икономика ще изпревари британската в рамките на няколко години, въпреки че германците на практика са се отказали от военноморската надпревара в строителството на бойни кораби две години по-рано. Следователно страхът от бъдещето е движел много от участниците в битката, точно както е движел и Владимир Путин, който гледа на Украйна така, както Австро-Унгария е гледала на Сърбия - като на копие, насочено от силите на Запада към Русия (и Австро-Унгария) от поне две десетилетия.  

В лекциите си от края на 1916 г. Рудолф Щайнер посочва, че организацията "Комитет за славянско благоденствие", която се намира "под закрилата на руското правителство", всъщност е била уличена в изпращането на оръжие под прикритие още в средата на 80-те години на XIX в., за да подклажда проблеми за династията Обренович в Сърбия, настроена приятелски към Австро-Унгарив 4. Именно крал Александър Обренович и съпругата му са убити през 1903 г. от полковник Дмитриевич и неговите съзаклятници и заменени от крал Петър Карагеоргиевич, който е бил по-склонен да предпочете Русия, Франция и Великобритания. През 1914 г. Съюзът на Тройната антанта (Русия, Франция и Великобритания) използва сръбския национализъм като инструмент за постигане на "смяна на режима" в Австро-Унгария и Германия чрез средствата на общоевропейска война. Освен това британците и американците използват същата тази война, за да наложат промяна на режима в своя "съюзник" Русия, като първо заменят царското управление с временно републиканско правителство, а след това улесняват пътуването на комунистическия агитатор Троцки до Русия през 1917 г. 5 (през Ню Йорк и Канада) и подкрепят болшевишките революционери след преврата им през ноември. 1917 г., а през следващите години оравят значителни финансови инвестиции в болшевишка Русия 6. Така наречената "германска заплаха" е само повод за въвличане на Русия в голяма война, която ще доведе до падането на царизма.   

        
Историческа карта на Украйна, показваща как са били добавяни територии, за да се създаде днешната държава: 1654 -2013  

И тук получаваме важна информация за какво всъщност се води настоящата война в Украйна. За да разберем защо тази война е нещо много по-голямо от война между Русия и Украйна, трябва да се върнем към обстоятелствата на Първата световна война - войната, от която Украйна почти излиза за първи път като независима държава през 1918-21 г. "Храбрата Сърбия", съюзник на Великобритания, Франция и Русия през 1914 г., която е много възхвалявана в западната преса по време на войната 1914-1918 г., до края на военните действия губи една четвърт (850 000 души) от довоенното си население, но това е без значение за съюзническите елити, които до 1918 г. са постигнали целите си в резултат на това, че са разпалили и манипулирали сръбския национализъм, за да се превърне той в искрата, която подпали бурето с барут: През зимата на 1918 г. Австро-Унгарската империя вече не съществува, а нейният император е в изгнание (Германската, Руската и Османската империя също са унищожени). "Наградата" на западните съюзници за Сърбия е създаването на Кралство Югославия (под сръбско ръководство) от руините на Сърбия и Хабсбургската империя на Австро-Унгария. Разпадането на Хабсбургската империя е възприето като военна цел по време на войната от съюзниците, особено от Великобритания.   

Днес Украйна е използвана също както Сърбия от 80-те години на XIX в. до 1918 г., а целта този път, заела мястото на Австро-Унгария, е друга голяма мултиетническа държава - Русия, която елитите на Запада отдавна искат да се разпадне, за да експлоатират природните ѝ богатства 7. Рудолф Щайнер посочва 8, че войната от 1914-18 г. не се води само между Великобритания, Франция и Русия срещу Германия; това е проявата на външния физически план. В духовния свят тя е била водена от британските и френските души срещу руснаците поради фундаменталните различия в отношението към живота и смъртта между западните и източните народи. Освен това той настоява, че ключът към бъдещето се крие в добрите отношения между народите от Средна и Източна Европа, между немскоезичната култура и славянските култури, особено руснаците, докато елитите на Запада се стремят да предотвратят това, за да могат англоезичните народи да манипулират съдбата на славянските народи за бъдещето 9.  

Целите на Запада  

Известно е, че поне от началото на 90-те години на XIX в. езотеричните кръгове във Великобритания предвиждат голяма европейска война, която ще се случи благодарение на славянския национализъм и импулсите на славянското "братство", ще доведе до социалистическа (марксистка) революция в Русия и ще "даде възможност за провеждане на експерименти със социализма, политически и икономически", които ще унищожат Руската империя и ще осъществят "мечтите на панславистите", чиято славянска раса вече "започва да живее свой собствен интелектуален живот" и "не е повече в периода на детството си". За това се говори в лекция на езотерика от Високата църква (течение в Англиканската църква) Чарлз Джордж Харисън (1855-1929) в Лондон през 1893 г. 10 като пример за първите две от "трите велики аксиоми", които според него са в "основата на окултната наука":  

 1. Седем е съвършеното число;
 2. Микрокосмосът е копие на макрокосмоса;
 3. Всички явления водят началото си от вихри.  

Според Харисън тук целта на водачите на англосаксонските култури, които се възприемат като владетели на доминиращата култура в света през съвременната епоха (от XVI в. насам), е била да гарантират, че англоезичната култура ще бъде "възпитател" и "защитник" на "младите" славянски култури, така че в бъдеще ценностите на англосаксонската култура да бъдат ценности и на славянските култури, по-специално на най-голямата от тях - руската. Харисън се изказва одобрително за движението Lux Mundi в Англиканската църква, което се появява през 1889 г. и се стреми да обедини Високата църква с най-новите постижения в областта на естествените науки и библейската критика и е негов съюзник. Елитна фамилия, която се е смятала за верен член на Високата църква още от времето на кралица Елизабет I (1558-1603), е фамилията Гаскойн-Сесил. Тя е осигурила на кралица Елизабет и на нейния наследник крал Джеймс I (1603-1625) държавните секретари - най-могъщите бюрократи в страната и те са изпълнявали същите функции както за кралица Виктория (1837-1901), чийто министър-председател три пъти е бил третият маркиз на Солсбъри Робърт Гаскойн-Сесил (известен още като лорд Солсбъри), така и за нейния син, крал Едуард VII (1901-1910), чийто министър-председател в продължение на три години (1902-1905) е бил племенникът на лорд Солсбъри, Артър Балфур.  

Двамата по-късни Сесиловци, чичото Робърт и племенникът Артър, много различни по характер, но и двамата учени-любители, осъществяват забележителна дипломатическа революция в британската външна политика в продължение на 20 години (1887-1907 г.), като умишлено превръщат двете страни - бивши заклети врагове на Великобритания - Франция и Русия - в нейни съюзници, а двете бивши най-приятелски страни - Германия и нейния съюзник Австро-Унгария - в нейни врагове.  

Каква е била целта на това? Тя е била тройна: да се "вдигнат на крак" чрез голяма война Германия и Русия. Германия е издигащият се съперник на Великобритания в съвременната епоха; войната би намалила икономическата й мощ и нейната увеличаваща се флота, а Русия е потенциалният съперник на Британската империя в по-далечното бъдеще; руските славяни трябвало да бъдат укротени чрез провеждането на онези "експерименти със социализма [марксизма], политически и икономически", за които Харисън говори през 1893 г. Освен всичко друго, трябвало да се намали нарастващият икономически потенциал на Русия и да се даде възможност на англо-американския капитализъм  да я експлоатира. Третата цел е, че голямата война срещу Германия би послужила за по-здраво обвързване на англоезичните британски доминиони едни с други, а постоянната "червена заплаха" в десетилетията след войната би  уплашила елитите в доминионите и в Съединените американски щати да останат в тесен съюз с Великобритания 11.  

Артър Балфур (1848-1930 г.), вероятно по-далновиден от чичо си, осъзнава, че през ХХ в. британската глобална мощ може да се запази само в съюз с другата възходяща сила - САЩ. Този възглед той споделя с минния магнат и заклет империалист Сесил Роудс (1853-1902), за когото загубата на американските колонии в Американската война за независимост е пълна катастрофа. През 1891 г. Роудс основава тайно общество (Обществото на избраните, номинално създадено по модела на Ордена на йезуитите), чиято цел е да поддържа и разширява британското световно господство и да обедини Великобритания и САЩ 12. За тази цел той учредява стипендиите Роудс, които са съсредоточени в университета, който той смята за “духовния дом” на Британската империя – университета Оксфорд и особено колежите „Балиол“ и „Ол сейнтс“.   Неговият наследник, лорд Алфред Милнър (1854-1925 г.), доразвива проекта на Роудс, като създава през 1909 г. групата "Кръгла маса" (известна още като “групата на Милнър”). Тази група извършва ефективна работа за обединяване на елитите на доминионите преди и по време на Голямата война, за създаване на (Кралския) институт за международни отношения (известен още като Чатъм Хаус) и на Съвета за международни отношения в САЩ (1921 г.), двата основни външнополитически мозъчни тръста в англоезичния свят. По този начин се полагат основите на това, което днес се нарича съюз на "Петте очи" - петте англоезични държави САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Така макар и все още не напълно осъществени, мечтите и целите на Роудс, Милнър, Балфур и хората от групата "Милнър" се поддържат повече от 130 години 13.  

За да осигурят целите си, според Сесил и Милнър е било от съществено значение на всяка цена да се предотврати всякакъв съюз или сътрудничество между Германия и Русия, тъй като такъв съюз би могъл да застраши световното господство на Великобритания. Тази идея е изложена най-обстойно за първи път по време на премиерството на Артър Балфур през 1904 г. от Халфорд Макиндер, имперски географ, съосновател (през 1895 г.) и директор (1903-1908 г.) на Лондонското училище по икономика. Основната идея на Макиндер е, че ключът към световната мощ е регионът, който той нарича Сърцевината (Heartland) - обширен район, ограничен от планините Урал на запад, Хималаите на юг и планините на Източен Сибир на изток. Според Макиндер този регион, който и тогава, и сега е твърде богат на материални ресурси и население, би могъл, ако бъде обхванат от широка железопътна мрежа (каквато днес Китай изгражда в Евразия!), да представлява сериозно предизвикателство за англо-американската световна военноморска мощ, тъй като войски и ресурси биха могли лесно да бъдат транспортирани до всяко място, където враговете на Русия искат да окажат натиск върху страната. Освен това един съюз между Русия, която контролира почти целия Хартленд и една по-енергична култура като Германия или Япония, може да доведе до изграждането на военноморски флот, който да победи Кралския флот, като по този начин сложи край на епохата на Британската империя.  

Да не допуснат това е било твърдото намерение на капитаните на кораба на британската външна политика. Затова по време на премиерството на Балфур те довеждат до първия официален съюз на Великобритания с Япония през 1902 г., а само две години по-късно и до война между Русия и Япония, в която Япония е снабдявана и частично финансирана от Великобритания (и особено от американските банки). Руско-японската война (1904-2005 г., в която японците на практика действат като британски наемници) блокира настъплението на Русия в Източна Азия, отслабва значително царския режим и полага основите на революционните вълнения от 1917г.  

Месец след началото на войната Макиндер изнася една лекция, която поставя началото на англо-американската геополитика. Това е лекцията и статията "Географският завой на историята" за Кралското географско дружество, в която се излага теорията на Макиндер за Сърцевината. През 1919 г. в книгата си "Демократични идеали и реалност" (стр. 150) Макиндер обобщава ключовото си геополитическо прозрение във формула от три реда:  

Който владее Източна Европа, владее Сърцевината;
който владее Сърцевината, владее Световния остров [т.е. Евразия];
който владее Световния остров, владее света.  

Тази формула е основен ключ към разбирането на събитията в Украйна днес, в епохата на китайската транспортна инфраструктура "Един пояс, един път", която от 2013 г. насам постепенно се разширява през Евразия към Европа. Макиндер вижда, че железопътните мрежи могат както да улеснят руския напредък в рамките на Сибир и Централна Азия и отвъд, така и да улеснят атаките срещу Русия от нейната периферия.  

Бележки     

1. Те ангажираха около 190 000 войници за инвазията и бяха подкрепени от 34 000 войници от Луганската и Донецката народна република. Въоръжените сили на Украйна наброяваха 209 000 редовни военнослужещи и 600 000 запасняци, 102 000 паравоенни части и 20 000 чуждестранни доброволци. https://en.wikipedia.org/wiki/2022_Russian_invasion_of_Ukraine#Foreign_military_involvement

2. Срв. Karl Meyer/ Shareen Brysac, " Tournament of Shadows – The Great Game and the Race for Empire in Asia”, 2001, гл. 5  

3. Виж Sean McMeekin, “The Russian Origins of the First World War”, 2011, гл. 1 и 4  

4. Рудолф Щайнер, “Карма на неистината”, СС 173, лекция от 4 декември 1916  

5. Вж. J. Macgregor/Gerry Docherty, “ Prolonging the Agony”, 2017, гл. 30 и 31.  

6. Вж. Antony Sutton, „Wall Street and the Bolshevik Revolution“, 1974   

7. Вж. Z. Brzezinski, “The Grand Chessboard”, 1997 (1997). Той предвижда Русия да бъде разделена на три части: Европейска Русия, Сибир и Далекоизточна република. Украинските ултранационалистически лидери като Евхен Карас от групата С14 фантазират за разделянето на Русия на 5 части. Цялата книга може да бъде прочетена тук: https://web.archive.org/web/20210812092815/https:/www.cia.gov/library/abbottabad-compound/36/36669B7894E857AC4F3445EA646BFFE1_Zbigniew_Brzezinski_-_The_Grand_ChessBoard.doc.pdf  

8. Виж лекцията на Р. Щайнер от 28.11.1914 в СС 157  

9. Andreas Bracher, “Kampf um den Russischen Kulturkeim”, 2014  

10. Както и в англиканското течение на "Високата църква" на Англиканската църква. Лекциите на Харисън са преиздадени с дълъг и много полезен увод от Кристофър Бамфорд през 1993 г. от издателство “ Lindisfarne Press” под заглавие “The Transcendental Universe”.  

11. Днес предполагаемата "заплаха" от оста Русия-Китай се използва, за да се оправдаят все по-близките отношения между англоговорещите страни от "Петте очи": САЩ, Обединеното кралство, Австралия, Нова Зеландия и Канада.  

12. Вж. Carroll Quigley, “The Anglo-American Establishment”, 1949, стр. 33 и сл.  

13. Вж. John E. Kendle, “The Round Table Movement and Imperial Union”, 1974  и W.T. Stead, “The Last Will and Testament of Cecil Rhodes”, 1902  

С “декалог” (от иврит ‏עשרת הדברות “асерет-ха-диброт”, оттам старогр. “десет изречения”) или “десет заповеди” се означават предписанията, основните закони, които според Стария завет (“Петокнижие”) били дадени на Мойсей от Бог Яхве на планината Синай. 

В зората на нацисткото движение в Германия бъдещият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, имитирайки десетте Божи заповеди, съставя текст от десет точки като декалог на немските националсоциалисти. Този текст придобива голяма популярност в Германия. Ето какво гласи той (цитирано по https://www.flashnews.bg/kak-sakatiyat-gobels-ubedi-arijtsite-che-sa-naj-velikata-natsiya/ ):

- Твоето отечество се нарича Германия. Обичай го повече от всичко и най-вече на дела отколкото на думи!

– Враговете на Германия са твои врагове. Ненавиждай ги с цялото си сърце!

– Всеки национален другар, дори най-бедният, е част от Гермния. Обичай го като себе си!

– Изпълнявай задълженията си. Така в Германия ще има справедливост!

– Бъди горд с Германия. Длъжен си да се гордееш с отечество, за което са се жертвали милиони!

– Онзи, който оскърбява Германия, оскърбява и теб. Вдигни юмрука си срещу него!

– Удряй мошеника повече от веднаж! Когато някой отнеме правата ти, помни, че можеш да се бориш с него само физически!

– Не бъди антисемитски мошеник. Следи внимателно Берлинския ежедневник!

– Върши нужното за Нова Германия, без да се притесняваш от стореното!

– Вярвай в бъдещето. Само тогава може да победиш! 

Оказва се, че подобен декалог е бил отдавна съставен и за украинските националисти - още преди Втората световна война, вероятно в имитация на Гьобелсовия текст. След разпадането на СССР украинският декалог е бил отпечатван в книжка и редовно раздаван на деца и младежи в скаутски и азовски лагери в Украйна. 

Вчера немският независим журналист Томас Рьопер, който за втори път през последните седмици посещава Мариупол, е заснел кратко видео за намерените нацистки символи и материали в един санаториум в града, използван от 2014г. като база на батальона “Азов” (https://www.anti-spiegel.ru/2022/tag-1-meiner-dritten-reise-in-den-donbass-mariupol/ ) 

Ето някои красноречиви снимки, направени от него:

     

                                                          портрет на Хитлер

      

                                                      антируски лозунги

        
                             декалог на украинския националист

В превод текстът на въпросния декалог гласи:

“Аз съм Духът на свръхестествената стихия, който те запази от татарския потоп и те постави на ръба на два свята, за да създадеш нов живот:

1. Ще постигнеш създаването на украинската държава или ще умреш в борбата за нея;

2. Не позволявай на никого да опетни славата и честта на твоята нация;

3. Помни великите дни на нашата борба за освобождение;

4. Гордей се, че си наследник на борбата за славата на Владимирския тризъбец;

5. Отмъсти за смъртта на великите рицари;

6. Не говори за делото с когото може, а с когото трябва;

7. Не се колебай да извършиш най-опасните действия, ако интересът на делото го изисква;

8. С омраза и неудържима борба ще приемеш враговете на своя народ;

9. Нито молбите, нито заплахите, нито мъченията, нито смъртта ще те накарат да издадеш тайни;

10. Ще се бориш за увеличаване на мощта, славата, богатството и пространството на украинската държава.”

Кой е Духът”, споменат в началото на декалога? Това не е Бог, нито пък славянският дух-водач, а неговият неправомерен двойник, за който Генади Бондарев пише: “Когато материализмът засмуква славянските народи, нараства дейността на т. нар. „двойници“ на техните народностни души: както ариманични, така и по силата на полярността, луциферични. Това например стимулира поляците да мечтаят за Велика Полша „от море до море”, руснаците да мечтаят за „проливите“, за „трети Рим“. (“Събитията в Украйна и възможният сценарий за бъдещето”, част 1.) 

Към споменатите прояви на този двойник можем да прибавим и украинската мегаломания, която избуя особено силно след разпадането на СССР. Тогава сякаш всички националистически демони, които птеди това съветският болшевизм държеше в шах, бяха отвързани. Незабележимо за страничния западен наблюдател в Украйна започнаха да променят учебниците по история и география, така че украинските деца в момента учат, че страната им е била независима само благодарение на нацистите и че нямат общи гени с малоценната руска раса. А такива внушения са особено вредни, като имаме предвид бъдещата обща еволюционна задача на руснаци, украинци и белоруси. И най-вероятно Бондарев е прав, когато пише в цитираната книга, че Украйна няма свой собствен дух-водач на народа: “Има всички основания да се мисли, че Украйна няма задачата да стане нов, самостоятелен народ, защото няма нов архангел, който да дойде при него с нова мирова задача, защото общата задача на източните славяни е твърде голяма и е още далеч от разрешаването си. Отстъплението от нея грози с беда цялото човечество. Затова и Рудолф Щайнер е бил толкова загрижен, когато още преди всякакво разделение (в 1916г.) са се проявили първите признаци на вражда между севера и юга на Русия.”

Там, където на част от територията, на която действа един правомерен народностен дух, неговото действие е отслабено поради политически и други фактори - както впрочем се случи и в Македония - се засилва действието на неправомерния негов двойник. В случая с Украйна и Русия залогът е много голям, защото на карта е поставено бъдещето на човечеството. Тук действат и определени духовни сили, които искат да попречат на настъпването на шестата славянска културна епоха след около 1500 години. Подготовката на източните славяни за изпълнението на мисията им в момента е блокирана. Нито Путин може да е носител на тази мисия, нито пък Зеленски. На личностно ниво те също са обладани от своите двойници и чрез тях в света се вливат хаос и омраза, които водят до кръвопролития и разрушения и в крайна сметка работят единствено за Новия световен ред, от който ще се възползва Ариман.

Саморъчно написана бележка от Рудолф Щайнер (вероятно от юли 1920г.), намерена в архива му, хвърля светлина върху англо-американското влияние върху славянските страни, което - както установяваме - продължава и до днес и в момента съвсем ясно се вижда във войната на Русия с Украйна (източник на бележката: сп. “Europдer“, март/2010).

                     

Превод: "Зад политиката на англоговорещите народи като постоянен план стои постепенното завладяване на света от тези народи. Смята се, че едно от средствата за постигане на тази цел са славянизираните Източна и Средна Европа, в които трябва да има   и по този начин през главата на германците ще влязат в същностни икономически отношения с Англия и Америка, което ще доведе до положителен търговски баланс при последните. За [реализирането на] този план елитът на англоезичните народи се обучава в духовните общности, които стоят зад видимия духовен и културен живот на тези народи, а видимото е само техен външен израз.

Който не иска да повярва на онези, които благодарение на вникването си в духовния живот на човечеството знаят тези факти, би могъл при разумно наблюдение да разчете фактите от онова, което англо-американските историци споменават от десетилетия; което водещи англичани и американци са изтъквали в безброй случаи, говорейки за идеалите на англоезичните народи възоснова на техните расови цели. Човек може да го преживее, когато се досети, че курсът на англо-американската политика не се определя от това, което представителните личности в Лондон или Берлин са уговорили с германците, а от това, което се е случило в Англия от Кобдън и Джейкъб Брайт 1 до Чембърлейн; в Америка от Линкълн до Рузвелт и Уилсън; от случилото се между Англия и нейните колониални територии.

След това той ще разбере, че англоговорещите народи работят 1. с убеждението, че в тяхната народностна характеристика лежи силата да успеят в следващите години да проникнат света със своята същност; 2. че за това време славянските народи ще бъдат така просмукани от националните си цели, за да могат да доставят необходимите сили за задвижването на английския парен влак, пътуващ по света.

За да осъзнае това, човек трябва да вникне в тайните начини, по които Англия - а зад нея и Америка - с голяма историческа далновидност са направлявали славянските балкански движения; по които са държали ръката си над Русия, така че с политиката си тя да върви право към целта на англоговорещите народи. Според Англия и Америка германството може да бъде третирано само така, че да бъде най-малката пречка. Затова германството може да се спаси, ако осъзнае какво го заплашва и се настрои към хармонизация на своите интереси с тези на славянския свят."

1 Ричард Кобдън (1804-1865) - британски предприемач, водеща фигъра на Манчестърския либерализъм и движението за свободна търговия; Джейкъб Брайт (1821 – 1899) - британски либерален политик

 

Скулптурата е изкуство, което произхожда от вътрешното изживяване и пресъздаване на етерното тяло и на живите формообразуващи сили в човека. За него Рудолф Щайнер казва: “Точно както в архитектурата изтласкваме законите на физическото тяло във външното пространство, така в скулптурата изтласкваме законите на етерното тяло едно стъпало надолу. Не ги отделяме от себе си, а ги вкарваме именно в нашата форма. Както трябва да търсим архитектурата като формиране на закономерностите на физическото тяло извън нас, така трябва да търсим и скулптурата като закономерност на нашето етерно тяло в нас; след това само я вмъкваме, творейки, в произведенията…Точно както в архитектурата ние само пренасяме законите на физическото тяло, неговите пространствени линии и силови въздействия в пространството и не вземаме нищо друго в пространството, нищо от етерното тяло, нищо от астралното тяло, нищо от аза, така и в скулптурата ние понижаваме законите на етерното тяло с една стъпка… Затова скулптурното произведение се явява пред нас по такъв начин, че да събуди усещането за живот. То би имало пълен живот, ако азът и астралното тяло бяха в него. Ето защо, когато търсим законите на скулптурата, трябва да сме наясно, че те са законите на нашето етерно тяло, точно както архитектурата съдържа законите на нашето физическо тяло.” (СС 275, лекция от 29.12.1914).

Ако имаме това предвид и разгледаме най-новата придобивка на град София - пластиката “Викът на украинската майка”, ще разберем крещящото несъответствие между названието и претенциите на творбата и впечатлението, което тя оставя у наблюдателя.

Интересното в случая е, че въпросната творба е създадена много по-рано, когато изобщо не е имало военни действия на Русия в Украйна. Самият скулптор Неделчо Костадинов споделя във фейсбук на 2.7.2019 снимка на въпросната пластика. 

                

Наблюдателни фейсбук ползватели твърдят, че първоначалното име на пластиката е “Гол демон” (https://www.tvmedia.bg/hvanaha-avtora-na-ukrainskata-majka-v-lazha/ ).

Кгато отчитаме този факт, ни става ясно защо чертите на въпросната “майка” са толкова уродливи - тя първоначално е била замислена като демон. Авторът й просто набързо се е сетил да я “пробута” като крещяща от страх и възмущение майка, долавяйки някаква прилика в отворената уста с известната творба на художника Едвард Мунк “Викът” от 1893г., в която той пресъздава собствената си паник-атака по време на една вечерна разходка.

              

                           "Викът" на норвежкия експресионист Едвар Мунк

Може ли една пластика, замислена да изобразява демон, да бъде представена за крещяща от ужас “украинска майка”? Освен, че с грозотата си тя е обида за всяка украинска жена, с подробностите около първоначалния си замисъл, тази пластика представлява една лъжа. 

За да оправдае явното отсъствие на нормални човешки черти в скулптурата на “украинската майка”, Костадинов твърди, че тя “изобразява вцепенена от ужас възрастна жена, която крещи срещу руските окупатори” (https://www.svobodnaevropa.bg/a/31847505.html ). От цитираната статия става ясно също, че той дори смятал да направи вариант на хуманоида-майка, който да е висок поне около два метра, за да противостоял на съветския войник.

Тази скулптура обаче може да бъде възприемана единствено като това, което е била първоначално замислена да бъде - един женски демон. Всички останали обяснения на автора, който по повод на това, че подмяната му е разкрита, заявява: “Създаването на скулптура е дълъг процес. В крайна сметка аз съм авторът и аз определям кога е завършена”, са политкоректни напасвания с цел да се продаде, да стане по-разпознаваем и да “натрие носа” на несъгласните с неговото мнение за Украйна.

Колкото до уродливостта на женската фигура, която, колкото и да не разбира човек от скултура, не може да не забележи, Неделчо Костадинов отбеляза, че истината била грозна и нямало друга истина (пак там). За разлика от Коперник, за когото “истината е красива”. 

Обаче Учителя Беинса Дуно ни казва, че “всяка форма е толкова по-красива, колкото е по-близо до Истината.” (“Красотата в природата”, МОК, 3.5.1922). В случая грозотата се дължи не само на вложената в самата пластика първоначална идея за демон, а не за истински човек, но и на лъжата, с която тази пластика се пробутва на обществеността като ужасена украинска майка. 

В своята “Пиета” Микеланджело изобразява потъналата в скръб Божия майка, държаща в скута си мъртвия си син Исус. Въпреки нечовешкото й страдание тази изваяна от великия майстор жена няма грозни черти, лицето й не изразява състояние на злоба и гняв, от които, както твърди Костадинов, е обхваната неговата “майка”, а само безкрайна мирова скръб.
                  
               "Пиета" на Микрланджело в базиликата "Свети Петър" в Рим

Така че в случая с украинската майка-менте, която отсега нататък софиянките с малки деца вероятно ще заобикалят отдалече, за да не им ги плаши тя, имаме чиста проба пропагандна акция, която на всичкото отгоре е платена от рекламната агенция на пиарката на ПП Диана Дамянова (вж. пак последния цитиран сайт).

В тази лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена на 28.3.1916г. в Берлин (СС 167 “Човешкият дух в миналото и настоящето”), изхождайки от живота на Елена Блаватска, той осветлява дейността на британските ложи и тяхната намеса в политиката.

              Светлини върху по-дълбоките импулси на историята

Мой дълг днес е да обсъдя някои исторически въпроси от духовнонаучна гледна точка. Ще трябва да Ви помоля, тъй като за тези неща може да се разкаже само бегло, да имате предвид, че когато се дават определени описания, произтичащи от движенията на Духа и то по начина, по който се дават тук, може да се хвърли само известна светлина върху едно или друго историческо събитие и не е възможно да се говори директно за причини и следствия в същия смисъл, в който сме свикнали да говорим за външната история. От нашата духовна наука вече трябва да е известно, че зад всичко, което се случва в света, стоят духовни сили, духовни намерения, духовни цели. Ако разглеждаме историята външно, тя естествено предлага само външния исторически механизъм на това, което се вплита и живее в нея като духовни намерения и духовни цели. А духовнонаучният поглед вижда по-пряко духовните течения, духовните процеси, които се крият зад тях. 

Но не бива и в описаното по този начин да виждаме нещо, за което може да се каже, че човекът, говорил за нещата, иска да изведе историческите събития непосредствено от казаното. Това не е така, но, както споменах, трябва да хвърлим само известна светлина върху по-дълбоките сили, които не се виждат нито когато се описват само външно материалните исторически факти, нито когато те се описват така, както ще ги опиша днес. Обаче ако накрая съберете две и две, ще получите представа за това, което всъщност се случва в света. Тук трябва да започна с една личност, чието име е известно на всички Вас - личността на Елена Петровна Блаватска. 

Всички знаете, че Блаватска, която живя като личност с особени психични способности по времето, когато във външния живот се надигаше вълната на материализма, заема много своеобразно място в духовното движение от втората половина на XIX век. При нея, както вече казах, психичната личност в най-ярък смисъл е поставена в цялата съвкупност от други материални механизми, от които повече или по-малко зависи всичко, което се смята за наука през втората половина на XIX век. Oбаче Е. П. Блаватска не беше личност, която може да се опише като обикновен медиум, а много, много странна психична личност в най-дълбокия смисъл на думата. 

Ако искаме да я разберем напълно или поне донякъде, трябва да се вгледаме в средата, от която тя е излязла. Тя се появява от руската среда, от руския начин, по който духовното и физическото могат да работят заедно в едно тяло, което не е нормално, а е съвсем абнормено. При това трябва да се има предвид доколко руският народ се различава от народите на Средна и Западна Европа по отношение на народностните особености. Последните са продължителите, а в известен смисъл и новите творци на културата, възникнала през четвъртата следатлантска, гръко-римска епоха. Това, което е живяло там през тази културна епоха, се продължава от Средна и Западна Европа. То можа да бъде продължено само благодарение на факта, че в тази Западна и Средна Европа най-вече физическите тела се оформиха като специални инструменти за духовна дейност, за мислене, чувство и воля. Това, което мисленето, чувството и волята можаха да предизвикат чрез инструментите на физическото тяло, трябваше да се развие предимно в Западна и Средна Европа.

В Източна Европа, при славянските народи и особено при руския народ, е различно. Може да се каже, че механизирането на физическото тяло по начина, по който това се случва в Западна и Средна Европа, изобщо не може да се осъществи сред руския народ, ако той остане в рамките на своята народност. Човек не може да разбере руския народ с помощта на западноевропейската наука, ако наистина иска да го разбере. Може да го разбере само ако знае, че съществува етерно тяло. Защото характерната особеност на руския народностен характер е, че най-важната дейност на живота не навлиза във физическото тяло, както е в Западна и Средна Европа, а се извършва по-скоро в етерното тяло и не прониква толкова във физическото. В руския народ етерното тяло има много, много по-голямо значение, отколкото все още има за народите от Западна и Средна Европа, а също и за американския народ - особено за него. Ето защо в рамките на руския народ - на народа, а не на управляващите кръгове - никога не може да се развие непосредствено силен Аз в същата степен, както е при хората от Западна и Средна Европа, но Азът винаги ще има известна мечтателност. Защото начинът, по който Азът все още живее в хората през петата следатлантска епоха, се обуславя от описаното особено формиране на физическото тяло. 

През тази пета следатлантска епоха руският народ дори не бива да стига до пряко формиране на Аза като такъв. Той не бива да се отпечатва върху физическото тяло с онова, което живее и тъче в етерното тяло. Разбира се, думите винаги малко ретушират, защото нашите думи все още не са оформени за духовното съдържание. Когато се казва "мечтателен", тогава някой, който мисли материалистично, разбира се, може да твърди, че хората изобщо не мечтаят и т.н. Но това са все външни възражения, които нямат нищо общо с реалното развитие.

Следователно можем да кажем, че това, което е заложено като руски народностен характер, в момента изобщо не може да се прояви външно, че на него засега му е отпечатано отвън това, което понякога кара неговите характеристики да се проявят на дело по съвсем противоположен начин от това, което те са в действителност.

Именно от този руски народ основно израства Е. П. Блаватска. Оттук става разбираемо, че при нея етерното тяло надделява с дейността си над цялата физическа дейност, доколкото тя е познавателна. Следователно в лицето на Е. П. Блаватска имаме главно една личност, която може да преживее в своето етерно тяло много неща, безкрайно много неща. Те, разбира се, са нещо съвсем различно от онова, което човек може да преживее чрез мисленето и познанието с помощта на мозъка. И така, бих искал да кажа, че само защото е израснала от руската народност, тя може да преживее безкрайно много в своето етерно тяло. Но с това е свързан и фактът, че на нея й липсват качествата - а те наистина са й липсвали - от които западноевропейците не искат да се лишат, ако искат да им се разкрие нещо от духовните светове. 

Блаватска нямаше никаква възможност да мисли логично, да групира логично прозренията си, да казва по някакъв начин две неща едно след друго така, че едното да произтича от другото; ето защо в това, което тя създаде чрез вътрешните си възприятия в етерното тяло, ако човек иска да го преведе на езика, с който разполага като западно- и средноевропеец, той винаги ще има чувството, че в главата му се върти мелнично колело. Човек трябва да е отвикнал от сериозното мислене, ако не иска да признае, че това, което Блаватска е изнесла, е мелнично колело, което се върти в главата му. То обаче не пречи на факта, че нещата, които си пробиват път през нейното етерно тяло, които се появяват в разбъркан вид през нейната етерна познавателна способност, могат да съдържат важни откровения от духовния свят. Но човек трябва да е критичен, трябва да има възможност да възприема нещата такива, каквито те вече са, а именно да не ги чете така, както би чел някоя научна или друга книга, имаща своето място в нашия духовен живот днес.

И точно по времето, когато човечеството трябваше да премине през най-силния материализъм, се появи една такава личност. Ние просто се сблъскваме със следния факт: Съществува една личност, появила се сред източноевропейците, но също така носеща в наследственото си течение, в кръвта все пак и нещо средноевропейско  - това много лесно може да се докаже от нейния произход. В нея е присъствало - обаче залято от източноевропейския елемент - онова, което в Средна Европа води до логичност и особено до инициатива на волята, която руснакът като член на своя народ изобщо няма. - Какво се е случило? 

Ако обобщим двата крайни полюса, можем да кажем, че в крайна сметка - защото ние имаме само нейни английски книги - това, което е могло да излезе от етерното тяло на Блаватска поради нейните руски корени, е било обхванато от английския характер и се появява в нейните книги в английска преработка. Такива са нещата и е важно само всичко, което се е случило между тях.

За да разберем какво се е случило, трябва да сме наясно с факта, че в Западна Европа, особено сред британството, винаги активно се е работело в областта на окултната наука. Доколкото може да се говори за английска история, винаги е имало активна работа в областта на окултизма. Средна Европа поради цялото развитие на своята духовна култура наистина няма реална представа за това колко силно окултизмът и окултната работа винаги са излизали от британската страна и са се разпространявали в Западна Европа, също и в Южна Европа и т.н. 

Сега, ако някой иска да разбере как стоят нещата в действителност, трябва да се вгледа по-отблизо в този окултизъм с британска окраска. Този окултизъм с британска окраска наистина съществува. Това, което хората знаят за разните висши ордени на шотландското масонство и т.н., всъщност е само външната страна, която се показва на света. Но зад нея се крият окултни школи, които наистина работят всеобхватно и тези окултни школи са поели в себе си старите окултни традиции и окултни течения в много по-голяма степен, отколкото в Средна Европа.

В Средна Европа - както вече видяхте от различните ми публични лекции - хората се стремят и трябва да се стремят повече да се издигнат от собствената си духовност към познанието на духовните светове. Там по-малко се опират на това, което е било предадено от другите, особено от по-старите окултни школи. Можем да се върнем назад във времето, по-точно до началото на XVII век, където откриваме такива окултни общности, разпространени в Англия, Шотландия и Ирландия - в по-малка степен в Ирландия - които са поддържали онова, което е било окултно знание в най-старите времена, но са го трансформирали по определен начин.

Ако искаме да разберем причината за тази трансформация, трябва да знаем, че четвъртата следатлантска епоха, която обхваща гръцкия и римския период и продължава до началото на XV в., е трябвало да преработи по чисто човешки начин това, което е съществувало в предишните периоди като духовно откровение: това, което човекът е получавал в откровения, е трябвало да бъде преработено духовно в тази четвърта културна епоха.  

После настъпва петата следатлантска епоха, която започва точно в началото на XV век. Оттогава човекът трябва да насочи погледа си повече към външния свят, да живее по-скоро на физическия план, да разработва по-малко нови понятия. Всички понятия, които имаме днес в света, са понятия от четвъртата следатлантска епоха. От XV в. насам изобщо не са се формирали нови понятия. Не е създадено нито едно наистина ново понятие, а старите понятия са приложени само по нов начин към процесите. Дарвинизмът не е довел до нова концепция за еволюцията; той само е бил приложен към определени процеси. Така че от началото на XV в. не е възникнало нито едно ново понятие, всичките са възникнали през четвъртата културна епоха. Петата следатлантска епоха трябваше да насочи погледа към външния физически свят, към физическия план. Но за тази задача особено подготвен беше британският народ. И именно поради начина, по който неговите особености са се развили сравнително късно на Британските острови, британският народ беше особено подходящ за тази задача.

В началото на XV век имаше заплаха. Съществуваше опасност да възникне някакво объркване. Съществуваше опасност чисто физическите стремежи на британците да бъдат объркани с много по-духовен живот, духовен живот, който е бил подхранван от незапомнени времена. Това се случва по времето, когато части от Франция все още са в английско владение, когато английското управление все още пресича Ламанша и навлиза във френска територия. Настъпването на истинско разделение беше предизвикано от духовния свят чрез Жана д"Арк, Орлеанската дева, която се появява в началото на XV век именно защото е трябвало да създаде тогава ред в духовния свят. 

И наистина, цялата външна характеристика на Европа зависи, както вече казах, от появата на Орлеанската дева. Тогава се прокара точното разделение между френската и британската същност. Преди това англите и саксонците, които мигрират от Средна Европа към Британските острови под ръководството на легендарните, но всъщност окултни Хенгист и Хорса 1, са доминирани от норманско-романския елемент, най-вече от романския и образуват подчинена прослойка.  

Именно онази британска същност, която задава тона днес, която се е превърнала в задаваща тона особено след XVII век, е формирала толкова силна долна класа, че когато френският елемент все още е бил доминиращ, когато до известна степен френският дух все още си е пробивал път към Британските острови, там е имало аристокрация, която в най-дълбокия смисъл на думата е презирала всичко, произхождащо само от англичани и саксонци. Например много често срещан израз, особено през Х, ХІ и ХІІІ век, е бил този, че когато човек от висшата класа, която по това време все още живеела в намиращата се отсреща Франция и в която течала френско-норманска кръв, искал да изругае, той казвал: “Бог да ме прокълне да бъда англичанин!” Това проклятие можело често да се чуе. Така че ако някой искал да бъде уважаван човек, той просто не желаел да бъде англичанин на Британските острови. Това се променило коренно, едва след осъществяването на споменатото разделение и след появата на английския народ. 

После протекли най-разнообразни процеси - описанието им би отнело твърде много време - зад които действали дълбоки духовни сили: войните на Бялата и Червената роза. Но важното е, че в началото на XVII в., когато Шекспир вече създавал своите драми, които, доколкото са кралски драми, се занимават по-специално с тез войни - цялата борба на Червената и Бялата роза живее в драмите на Шекспир - в края на XVI и началото на XVII в. една душа се въплътила във физическо тяло в Британското царство, което външно няма много значително въздействие, но има изключително стимулиращо влияние.  

Тази душа могла да има особено стимулиращо въздействие, въплътена в британско тяло, в което по принцип има малко британска кръв, а повече френска и шотландска, смесени заедно. И именно от тази душа всъщност произлиза импулсът за външния, както и за окултния британски духовен живот.  

И така, този окултен британски духовен живот се развива, разбира се, с различни междинни процеси, чието описание сега би ни отвело твърде далеч. Вече Ви казах, че този духовен живот продължава окултните течения на четвъртата следатлантска епоха. При тях се знае изключително много, тъй като именно там се намира почвата за това телата да имат най-голямо значение, етерното тяло да е най-малко активно, а физическото тяло да се разглежда като инструмент за целия духовен живот. Именно поради това в тези окултни школи не е имало възможност да се научи много от духовния свят. Но в тях се запазили старите традиции, запазило се предаденото от старите ясновидци и бил направен опит да се обхване то с понятията.  

И така възникнала окултна наука, която всъщност работи само с преживяванията на ясновидците, съществували през четвъртата, дори през третата следатлантска епоха, но обработва възникналото чрез ясновидците с чисто физически понятия, с понятийния материал, който човек има, ако мисли само чрез физическото тяло. Така се появява една особена окултна наука, която обаче обхваща наистина всички области на живота.

Интересно е да се разгледат по-отблизо някои глави от тази окултна наука - както казах, аз Ви съобщавам само факти. И това е, което се е преподавало за съдбата на европейските народи. То дори е било основна глава в тези окултни школи 2. Ще се опитам да Ви опиша какво се преподавало там за съдбата на европейските народи. Говорело се, че е имало четвърта следатлантска епоха - това се знаело от традицията, от преданията - и че тя била изпълнена с духовен живот, създала света на понятията за хората, възгледите за социалните институции, създала всякакви неща, там кипял духовен живот. Тя се развила в южната част на Европа, на гръцкия и италианския полуостров, откъдето се разпространила.  

Народите на Средна Европа, на Западна Европа, са били все още в детската си възраст по времето на разцвета на четвъртата следатлантска епоха, те са били, така да се каже, бебета на човечеството в духовно отношение. Казвам Ви само какво се е преподавало там. Така че средно- и западноевропейските народи са били младенци по отношение на духовния живот, по отношение на това, което може да се излъчи от културните резултати на четвъртата следатлантска епоха. И малко по малко тези народи излизат от бебешката възраст, стават все по-зрели, чак до времето на Ренесанса и Реформацията, под която не се разбира конкретно германската Реформация, а английската Реформация при Джеймс I и т.н. 

Така средно- и западноевропейските народи се отделили. И сега се появила една много специфична догма в тези окултни школи, към която те се придържат с желязна вяра. Това е догмата, че в петата следатлантска епоха англосаксонската култура трябва да замени гръко-римската. Англосаксонството трябва да управлява духовно петата следатлантска епоха. И всичко, което се мисли по отношение на човешкото развитие, трябва да бъде мислено по такъв начин, че тази догма да може да се осъществи. В Източна Европа - както се преподава в тези школи - днес хората живеят в същите условия, в които са живели средно- и западноевропейските народи, чиято кулминация е англосаксонството, когато са получили същността на гръко-латинството от римляните. 

И така, било наблягано отново и отново на следното: има четвърта и пета следатлантска епоха. Тонът на четвъртата културна епоха се задава от гръко-римската природа; тонът на петата културна епоха трябва да се зададе от това, което произлиза от природата на англосаксонството. Англосаксонството трябва да управлява духовно петата културна епоха.  И всичко, което се мисли по отношение на човешкото развитие, трябва да се мисли така, че тази догма да може да се осъществи. В Източна Европа - така учат в тези школи - днес славянските народи живеят в същото състояние, в което са били средно- и западно европейските народи, които кулминират в англосаксонството, когато са наследили гръцко-латинската същност от римляните.

В Източна Европа славянските народи сега живеят в младенческа възраст и всеки, който принадлежи към тези школи, смята, че тези източноевропейски народи са в младенческа възраст и че в бъдеще те трябва да си проправят път от младенческата към по-зряла възраст по подобен начин, както са го направили средно- и западноевропейските народи в миналото. Но - и това са дори думите, които се изричат в тези школи, които сега ще Ви спомена - както римляните са били в духовно отношение дойката на Западна и Средна Европа, така и англосаксонството трябва да бъде дойката за източноевропейството, трябва да го изведе от детството към по-зряла духовна възраст.

След това се описва подробно как подобно на начина, по който германските народи са се диференцирали в готи и т.н., славянските народи ще се диференцират. Като посочват определени бъдещи форми въз основа на съществуването на вътрешни сили, както беше  докaзано особено в Русия, че там народът живее в младенческа възраст, защото има редица общини, които всъщност се чувстват само местни, точно каквито някога са съществували в Средна и Западна Европа, които само изкуствено се сплотяват от държавната верига; както от друга страна, един народ, който се крепи единствено на религията си, а именно поляците, ще бъде призван - както казах, само разказвам факти, както наистина се преподава в тези школи - въпреки усилията си, в крайна сметка да се впише в руската същност. В тези школи почти се кълнат, че цялото полячество трябва отново да бъде вмъкнато в руската същност.

Казва се например - отново буквално - че отделните славянски народи са се формирали в самостоятелни царства в района на Долни Дунав. За тази поява на славянските народи в самостоятелни царства във въпросните школи се повтаряло отново и отново: Такива независими славянски държави са се образували, но те ще просъществуват само до следващата голяма европейска война, която ще дойде. - Тоест навсякъде се преподавало за голямата европейска война, която щяла да разстрои всичко. Само до войната щяла да продължи независимостта на тези славянски държави. 

И тогава въпросът се представя така, сякаш ще бъде намерено нещо, което все още не съществува в настоящето - не трябва да забравяте, че говоря за учения, които са били дадени още преди векове, т.е. говоря за бъдещето от миналото настояще, което обаче хората днес намират за частично осъществено - и че в бъдеще постепенно трябва да бъде намерен напълно различен начин за удържане заедно на тези източноевропейски народи, преминаващи от детска в юношеска възраст.

И така, това са учения, които винаги са били давани, винаги са съществували, които не са били приемани само като теория, а са били така насаждани в съзнанието на хората, принадлежащи към въпросните школи, че са се намерили многобройни личности, които са се опитвали да влияят върху външния живот по съответния начин, така че в различни случаи нещата действително са се оформяли в смисъла на тези учения. И би било интересно да се приведат исторически факти, които да покажат как се създават те. По принцип хората нямат никаква представа, че нещата, намиращи се едно до друго, всъщност са замислени заедно и са, така да се каже, организирани заедно. В такива мащабни и влиятелни кръгове като окултните братства в Британската империя, за които говоря и които имат своите придатъци в цяла Западна Европа, а също и в Италия, се знае какво трябва да прави този, какво трябва да прави онзи и как се действа в живота.

Знае се много добре какво означава - и ще посоча конкретен случай - когато, от една страна, се правят опити за постепенно сприятеляване на държавници от Англия с някои държавници от една малка дунавска държава, която е част от Австрия. Знае се много добре какво означава това, когато нещата се подреждат по такъв начин, че да се развият приятелски отношения и да се формира определена вяра в сигурността на определени институции в Британската империя, именно в една дунавска държава и силно да се затвърди мнението, че това са добри институции. 

Но те не правят това само за себе си, а покрай него правят и нещо друго: издава се например една влиятелна книга, в която особено се ругаят хората, живеещи в тази държава, така че това, което се издига от едната страна, да се обезсилва от другата. Такова нещо има смисъл, когато се прави методично, като от една страна се създава приятелство, което може да придобие определено значение за народа, а от друга страна особено се подчертават сенчестите страни на въпросния народ. Може би ще кажете, че това е дяволско начинание, но в целия този процес действат ариманични сили. Така се прави с всички тези неща, които сякаш вървят едно до друго. Един член на такова братство пише книга, която предизвиква ужасно вълнение, а друг се опитва да спечели кръг, в който да създаде приятелство. Така се въздейства между редовете на живота. И когато наблюдава външния живот и не подозира нищо, човек не знае как въздействат хората, свързани с такива братства, които имат за цел да превърнат определен народ, в случая британския, в доминиращ.

Сега си представете една личност като Блаватска, поставена в тази окултна дейност на братството. Онези, които принадлежат към такива окултни братства и които познават цялата същност на окултизма макар и не от някаква плодотворна интуиция, а от традициите, научават за съществуването на такава личност. За интелигентните хора, които не знаят нищо за окултизма, Блаватска, разбира се, е малко барокова, абнормена, необичайна личност. Но тя не е такава за окултистите, дори ако те са окултисти от ариманичната линия, като тези, за които говорих. Тя не е такава за тях.  

Те знаят, че когато подобно същество се появи в такава епоха, то излиза от всички еволюционни сили на човечеството; това означава, че във времето е поставена личност, чието етерно тяло може да бъде активно по начина, който описах. Но всичко това се случва в едно много специфично време. Виждате ли, това е времето, когато хората са най-подозрителни към онези, които говорят толкова просто за духовния свят. На хората, които се изправят и говорят за духовния свят с аргументи, както при нас, в наше време няма да повярват толкова лесно, разбира се, по много споменати причини. Но не беше в интерес на британските окултни братства да действат в смисъла на обикновения, честен стремеж към истината. В техен интерес беше преди всичко да съобщят на света духовни истини, които идваха от духовния свят, но по много по-осезаем начин. Тези истини обаче щяха да се окажат благоприятни за теориите, които бяха проповядвани там като догма от властващото през петата следатлантска епоха англосаксонство. Тези истини обаче трябваше да са благоприятни за преподаваните теории, като догмата за властващото англосаксонство през петата културна епоха.

И така, през 60-те и в началото на 70-те години [на ХIX век] в тези западни окултни братства се появи тенденцията да използват Блаватска, за да представят на света духовни истини, но такива духовни истини, за които може да се каже: Виждате ли, те не излизат от съвсем обикновен човешки мозък, а от етерно тяло и нещо повече - като чист елемент на бъдещето от етерно тяло, което се е формирало в онази маса от хора, която съдържа фундамента на шестата следатлантска културна епоха. Но тъй като този бъдещ елемент все още не владее напълно сам себе си в петата културна епоха - така се смяташе - всичко може да се организира по такъв начин, че да се използва Блаватска, която не е обикновен медиум, а е това, което описах, но все пак може да бъде повлияна с обикновените медиумни сили по такъв начин, че от нея да не излезе онова, което излиза, ако тя е оставена изцяло на себе си, а онова, което британските братства искат да излезе от нея. 

Тогава тези британски братства не се изправят пред света просто за да обявят, че британството ще властва, а показват: Виждате ли, има една личност в света - но ние не правим нищо по въпроса - която от собственото си етерно тяло носи като имагинация една нова наука, едни съвсем нови понятия. - Ала благодарение на влиянието на тези окултни братства новите понятия трябваше да бъдат формулирани по такъв начин, че да покажат как англосаксонството е определящият елемент на петата следатлантска епоха. Ето това се очерта като цел. И те вярваха според догмата си, че постъпват съвсем правилно, защото взеха една рускиня, една руска душа и се отнасяха с нея сякаш са й дойка със своя западноевропейски окултизъм. Така че целият процес беше изцяло в смисъла на догмата. Намерението значи беше да се представи пред света една нова окултна наука, която обаче изглеждаше подходяща за западните братства и за това, което те имаха като своя специфична цел.

Всичко щеше да мине добре, ако Блаватска беше обикновена рускиня и следователно оставяше да правят с нея всичко, което евентуално може да се направи с някоя обикновена рускиня. Но аз казах, че в нея имаше и известна частица от средноевропейския характер. Тя беше твърде независима натура. И така се получи - сега не мога да се спра на различните фокуси, които се правеха, за да бъде постигнато това, което описвам, това би отнело твърде много време -  че тя непрекъснато осуетяваше тези фокуси. Тя не би се впуснала в това, защото, разбира се, беше наясно с всички неща, които живееха в етерното й тяло, не би й хрумнало да отиде примерно в Лондон в някое окултно братство и да се обучава там като висш медиум. Тогава всичко щеше да мине добре, разбира се, в смисъла на окултните братства, но тя никога не би се съгласила на това. 

След като отначало имаше доста добро, отлично ръководство и в нея се развиха много неща, които бяха на много добър път, нещата бяха насочени така, че тя влезе в един висш орден в Париж, който обаче беше зависим от британските окултни течения. Там тя трябваше да бъде подготвена така, че това, което те искаха, да излезе от душата ѝ. Но в нея съществуваше онази средноевропейска нотка, за която говорих. И след като вече беше осуетила много неща, благодарение на тази нотка тя осуети сега и намеренията, които имаха за нея. В този орден тя постави условия, които изобщо не можеха да бъдат изпълнени в един орден, който не иска да предизвика страшна буря. В резултат на това, малко след като процедурата беше започнала, тя отново беше изключена от ордена. Но все пак - тъй като тя до известна степен имаше собствено мнение - Блаватска усвои някои от важните тайни, които присъстват в такива окултни ордени по начина, който описах.

Тогава у нея се появи нещо, за което бих казал, че тя придоби вкус към ролята. В известен смисъл й се хареса идеята да изиграе главната окултна роля. Но Блаватска не искаше просто да бъде висш медиум, а да ръководи всичко сама. И тогава се присъедини към един американски орден. Наистина е невъзможно да се разкаже за всичко, което тя искаше да направи и частично въведе в този американски окултен орден.

Когато беше там, тя научи безброй тайни, които дотогава не бяха съобщавани на никого, освен на членовете от висшите степени. Все пак имаха определени намерения и все още работеха по тях. Резултатът от всичко това беше, че тя получи и в съзнанието си огромно количество знания. Помислете си как сега се беше създала една напълно нова ситуация! Имаше една личност, която знаеше безкрайно много от това, което дотогава беше добре пазеното окултно познание на тайните ордени. Това беше напълно нова ситуация. Подобна ситуация по принцип дотогава все още нямаше!

Но в Америка Блаватска извърши нещо, което направи невъзможно оставането й в ордена или продължаването на работата й, защото тя веднага показа, че иска да използва окултните знания, които беше придобила, по начин, с който орденът не можеше да се съгласи. Беше напълно невъзможно да се съгласят с това, то щеше да доведе до безнадеждно объркване, ако й бяха позволили да продължава да действа. Тогава те прибягнаха до едно средство, което наистина се използва много рядко и е много съмнително. Те прибягнаха до средството да вземат горката Блаватска - която, както виждате, беше играчка на най-различни сили, действащи върху нея - както се казва, в окултен плен. Този окултен плен се състои в това - постига се с определени средства на церемониалната магия - че човек кара всичко, което развива въпросната душа, да стигне само до определена сфера и след това да бъде изхвърлено обратно.

Така че всичко, което въпросното лице развива в себе си, то вижда, но не е в състояние да го предаде по някакъв начин на външния свят, може да го обработва само в себе си. Това е нещо много странно, но беше решено то да се наложи на Блаватска, за да я обезвреди, така че тя да не съобщава на света всякакви неща, а целият й стремеж да бъде отхвърлен. Това се нарича “обратно отхвърляне на стремежа” или окултен плен. През 1879 г. на окултна среща, на която присъстват окултисти от различни страни, това е решено и наложено на Блаватска. И така, в продължение на много години Блаватска наистина живееше в окултен плен. Не е необходимо да разказвам как са протичали външните обстоятелства на живота през това време, защото този, който гледа на въпроса отвън, не трябва да вижда нищо от това, което ще разкажа. 

Сега за определени окултисти, в случая индийски, стана цел освобождаването й от този окултен затвор. И всъщност сега започва времето, когато Блаватска навлезе в индийски води. Всичко, което Ви разказах досега, е всъщност предисторията на Блаватска. Развитието й от времето, за което хората знаят, всъщност започва едва сега. И всичко, което е трудно да се разбере при Блаватска, е свързано с това, което описах. Определени индийски окултисти, които на свой ред се стремяха да я спасят от британската същност, използваха определени средства, за да я освободят от окултния плен. 

Това дори беше направено в хармония с онези, които по-рано й наложиха окултния плен. И за Блаватска последицата от това е, че в душата ѝ вече се вля всичко, което има нещо общо само с индийския окултизъм. Трябва да подчертая отново: Наистина става въпрос за откровения на духовния свят, само че те излизат наяве в най-различни изкривени образи и карикатури. Ала не бива да се отнасяме към тях така, сякаш те не разкриват велики окултни тайни. Разбира се, с огромните сили, които вече са действали в Блаватска поради нейното устройство, а след това и заради всичко останало, през което тя е преминала, чрез нея излязоха наяве във висша степен индийските окултни истини. 

Така при Блаватска имаме конкретния случай, че когато се появи душа като нея, британската същност, британският окултизъм, който иска да превърне англосаксонството в господстващ елемент, се опитва да напредне с това, което и до днес смята за младенец. Целта на всичко това е да се пренебрегне напълно Средна Европа, тя да се подмине. Те наистина говорят така, както Ви разказах и смятат това течение, което толкова често съм описвал като средноевропейско, за нещо, което трябва да бъде преодоляно в цялата процедура.  

По този начин, разбира се, чрез Блаватска на бял свят излезе едно окултно знание, което в много отношения миже да се оспори и което преливаше като калейдоскоп във всички възможни цветове. И този окултизъм - както можете да видите от цялото ми описание - винаги беше повлиян от политически намерения. Защото и условието, което Блаватска постави в Париж, имаше политическо намерение, както и това, което тя искаше да въведе в Америка, със сигурност беше обусловено от политическо намерение. 

Ако трябва да характеризирам двете намерения, които Блаватска е имала в Париж и в Америка, трябва да кажа, че то е вътрешното противопоставяне на нейната руска природа на това да се направи руската същност зависима от западноевропейската и американската природа. По тази причина тя поставя и условие в Париж, което не можеше да бъде изпълнено и щеше да предизвика политически сътресения или трансформации във Франция.

В Америка тя не постави сама условията, а се свързa там с един човек, който до известна степен е израснал в политиката, с Хенри Стил Олкот, за да предизвика всевъзможни политически машинации, но с помощта на окултизма, който се прокарва навсякъде. Всички тези неща имаха за цел да осъществят това, към което по различен начин се стремеше ръководещият маскиран, първоначален водач на Блаватска - много е трудно изобщо да се говори за тези водачи. Първоначалният водач искаше да вкара Блаватска в правия път, но след това беше заменен от водач, който беше всичко друго, но не и това, което Блаватска наричаше “махатма”. 

И така, благодарение на най-различни сили, действащи заедно, чрез Блаватска в нейната "Тайна доктрина" се появи материал, съдържащ объркани, но безкрайно велики, огромни истини. Този материал беше подходящ да има голямо въздействие и в Средна Европа. Сега виждате - можете да видите това например също в един много важен роман на Жорж Санд - че в Западна Европа тайните общества, братствата, пропити с окултизъм, играят голяма, макар и най-често външно недоловима и незабележима, подмолна роля в политическите движения.

В края на публичната лекция в петък намекнах за неща, които действат в момента. Политическите конспирации и всякакви други неща тук играят важна роля. Защото, както обясних, наистина може да се докаже наличието на конспирации, които действат в окултните подоснови, в окултните подводни течения и че убийството на Жорес и всички други неща, за които говорих в петък, също и убийството на Франц Фердинанд и т.н., са свързани с тях.  

В целия този кръг от конспирации, за който външният свят в повечето случаи знае малко, който започва от Лондон, завърта се около Западна Европа, отива в Южна Европа, навлиза в балканските страни и се затваря в Петербург, всички тези неща играят роля в целия този кръг. Както казах, тези неща не трябва да се разглеждат като исторически, каквито иначе са историческите факти, а като хвърлящи светлина върху много неща.

Преди всичко трябва да се отбележи, че чрез една такава душа, каквато е душата на Блаватска, се намесват онези сили, които действат в духовния свят и се разкриват само във физическия свят, и че в такава душа е особено забележимо как тя е обзета от нещо, което действа под нивото на физическия план, от едно такова течение и показва какви сили действат в историческите събития. 

Това, че постепенно ще трябва да се запознаете с тези неща, със сигурност Ви е станало ясно от казаното. И аз трябваше да изложа това днес именно поради факта, че то може да покаже колко много неща не се забелязват в световните събития и в определящите ги причини, ако човек иска да види само това, което обикновено се вижда днес. Под нивото на обичайните факти протичат съвсем различни течения и човек до известна степен е сляп, ако погледът му се движи само по повърхността на фактите. Ето защо отново и отново ще се случва той да бъде изненадан и учуден от определени неща, които се случват в даден момент, а не би било нужно да се учудва и изненадва в същата степен, ако вземе под внимание по-дълбоките течения, по-дълбоките сили.

Но за съжаление днес ситуацията е такава, че от една страна има хора, които се интересуват само от външния ход на фактите и не отчитат, че този външен ход на фактите не просто се движи праволинейно като течение, а винаги е завладяван отдолу от водовъртежи, идващи от дълбините. От друга страна има хора, които се интересуват от всякакви окултни неща, но само заради сензацията, защото им е интересно да чуят тук-там нещо за окултизма. Това, което човек може да долови именно в окултната област, ще има безкрайно просветляващо въздействие, ако искаме да разберем какво се случва във външния свят, но то е нещо, за което все още много малко хора днес имат сетива.

И така, разбира се, от една страна има хора, които се интересуват изключително много от живота на Блаватска, а от друга страна има хора, които изобщо не се интересуват от живота й, а само от външните факти, които се случват на физическия план. Но ако разглеждате и двете в контекста, който днес само загатнах, тогава ще разберете някои неща, а това е важно. И ние трябва да живеем с очакване на това време, когато наистина ще има все повече хора, които ще искат да надникнат в по-дълбоките течения на битието, които ще имат добрата воля да надникнат в тези по-дълбоки негови течения.

И точно в рамките на нашето движение е толкова необходимо тези неща, за които говорих сега, да бъдат разглеждани малко по-правилно. Защото виждате ли, веднага след избухването на войната, както вече споменах, ученичката на Блаватска, госпожа Ани Безант, обруга - простете за израза - по възмутителен начин в своите английски списания това, което живее в нашето антропософско движение 3. Тя го направи преди всичко по такъв начин, че се видя как онази страна не можеше да си представи, че никаква политика не се намесва в това, което при нас трябва да бъде честен, търсещ чистата истината окултизъм, в който политиката не бива да се намесва пряко. Той може да бъде свързан с политиката само дотолкова, доколкото истината изобщо може да навлезе в нея, но не в смисъла, който загатнах в случая със западноевропейските братства.

Нашето движение по принцип може да има за задача единствено да откъсне онези, които трябва да бъдат откъснати от влиянието на тези западноевропейски братства. Но другата страна не може да си представи, че нещо може да се случи без намесата на известни нечестни политически мотиви. Ето защо беше разказана абсурдната история, че от 1909 г. нататък аз всъщност съм възнамерявал да стана председател на цялото Теософско общество, да отида в Индия, за да работя и влияя оттам върху политическите кръгове. Ето, виждате ли, от една страна имаме железопътната линия Берлин-Багдад 4, а от друга страна - антропософията! Аз не Ви разказвам измислици; там наистина се говори с най-силен гняв как всички служители на Теософското движение е трябвало да бъдат спечелени, за да се пренесе постепенно въпросът в политически води и да се работи за пангерманизма, т.е. да се нападне Англия от Индия. Това изречение се среща дори в съчиненията на г-жа Безант; сега тя го повтаря по още по-безумен начин. 

Тези неща Ви показват, от една страна, как там въобще не могат да мислят другояче, но и как постепенно по този начин се губи чувството за истината, за чистия, обективен, честен стремеж към истината. Такива неща, каквито г-жа Безант говори сега, трябва да се наричат “обективни неистини”. Но днес всъщност вече съм принуден да не се огранича с израза "обективна неистина"; защото с оглед на безсмисленото йезуитско обвинение 5, с което сте толкова добре запознати, изразът "обективна неистина" вече не е необходимо да се използва. Днес се прибавя и друго: през 1909 г. в Будапеща имах да кажа нещо много конкретно на г-жа Безант. Тогава те поискаха да направят компромис с мен, защото по онова време имаха намерение да обявят този Алкионе 6 за носител на Христос. Те пожелаха да направят компромис с мен, искаха да ме обявят за превъплътения евангелист Йоан и тогава щяха да ме признаят. Това щеше да се превърне в догма там, ако се бях съгласил с тези измами. Но срещу всичко, което тогава се гласеше, се създаде, бих казал, едно междунационално общество на честните хора. Сред тях беше и г-н Кийтли, който някога поправяше научните грешки на г-жа Безант в книгите ѝ. Това междунационално дружество ми предложи от Индия да стана негов президент. И през 1909г. аз казах на г-жа Безант в Будапеща: “Не може да става и дума за това, че някога ще искам да бъда в едно окултно движение нещо друго, освен да съм свързан с немската култура - само с немската култура, в рамките на Средна Европа. - Заявих го на г-жа Безант през 1909 г., но въпреки това след избухването на войната тя написа тези неща. Тук вече нямаме обективна неистина, а умишлена лъжа, тъй като изрично й беше обяснено за какво става въпрос.  

Това е повече или по-малко пътят, към който човек бива отведен, когато именно в областта на духовните истини не се постави на чистата почва на истината, на честната, несломима истина. Но виждате ли, това, че нещата трябваше да се развият по този начин всъщност показва как всичко се дължи на начина, по който окултните течения, породени от необходимостта на развитието на човечеството в настоящия момент, трябваше да навлязат в света. В тази необходимост, в нейното осъзнаване, се крие всичко. Когато г-жа Безант дойде за пръв път в Германия, за да изнесе лекция в Хамбург, тя говори и пред по-малък кръг. Това беше началото на всичко, което щеше да се случи от онази страна. Тогава зададох на госпожа Безант въпроса - това, че пазя такива неща в паметта си, може би е доста неприятно за някои хора: Какво ще правим сега с този мощен немски окултизъм, който особено в края на XVIII и XIX век се свързва толкова интензивно с немската култура? - Г-жа Безант ми отговори - както казах, това беше още при първото й посещение, в първия град в Германия - “О, това, което се е появило в Германия, е неуспешен опит в окултизма, то се е проявило под други форми. И тъй като то се провали, трябваше да се вземе в ръце в Англия, а окултизмът трябваше да бъде пренесен в Европа от Англия.” - Виждате как подмолно политиката се намесва в тези неща и как те трябва да се вземат под внимание. 

Това, което Ви казах днес, има за цел да бъде своеобразно въведение към беседи, които обаче няма да стъпят изцяло на същата основа, а ще ни отведат към въпроси, които са също толкова важни в исторически план, колкото и окултното познание на отделния човек и за които ще чуем повече следващия път.

Бележки

1 Според староанглийската легенда Хенгист и Хорса дошли на помощ на крал Вортигерн срещу пиктите и шотландците. След победата те се заселват в Кент, Есекс и Съсекс заедно със своите долносаксонски сънародници, които се придвижват след тях.

2 Рудолф Щайнер следва изложението на Чарлс Джордж Харисън в неговия труд "Трансценденталната вселена", преведен на немски от Карл граф фон Лайнинген-Билингхайм през 1897г. Английският оригинал е публикуван за пръв път в Лондон през 1893 г. 

3 Цитираните твърдения на Ани Безант са публикувани в “The Theosophist", Лондон 1914, т. 36.

4 Изграждането на железопътна линия от Мала Азия през Багдад до Персийския залив, което се предприема с германско участие от 1899 г. нататък, води до политическо напрежение поради опасения от влиянието на Германия в Близкия изток.

5 След отделянето на средноевропейското движение от Теософското общество Ани Безант изказва твърдение, което не се основава на никакви факти, че Рудолф Щайнер е бил обучаван от йезуити.

6 Под името Алкионе Джиду Кришнамурти е пропагандиран като преродения Христос от Ани Безант и нейните последователи с помощта на ордена "Звездата на Изтока", основан за тази цел.

На 8. май 1891 преминава в отвъдното основателката на Теософското общество Елена Петровна Блаватска. Нейното желание е приятелите й да се събират на този ден и да я споменават. Макар и да не разбира същността на Христос и християнството, тя е истински пионер в разкриването на тайните на духовния свят. В нейна памет публикувам с малки съкращения един материал на немския антропософ Ролф Шпекнер за младежките години на Елена Блаватска 

Елена Петровна Блаватска се ражда на 12 август 1831 г. в Екатеринослав 1 като графиня фон Хан, дъщеря на Петър Алексеевич фон Хан, който произхожда от немски благороднически род от Мекленбург и Елена Андреевна Хан, по баща Фадеева. Свързана е с германското дворянство по линия на баща си, който, както много германски благородници, е бил офицер на служба при руския цар. Родителите му са Густав фон Хан и Елизабет, родена като графиня фон Пробен. Твърди се, че именно от нея Блаватска е наследила къдравата коса. 

                            

Густав фон Хан пренася този клон на мекленбургския род Хан фон Ротенщерн-Хан в Русия, постъпвайки на руска служба като офицер. От друга страна, по линия на майка си Елена Блаватска е свързана с руското висше дворянство. Майка й Елена Андреевна Фадеева е дъщеря на тайния съветник Андрей Михайлович Фадеев и княгиня Елена Павловна Долгорукова, която се изявява като художничка. Твърди се, че по линия на баба си Блаватска води началото си от княжеския род Рюрик. Дядото на Блаватска Фадеев е заемал важни постове в руската администрация и тъй като бащата трябвало непрекъснато да сменя гарнизоните, в ранния живот на Елена периодичните престои при баба ѝ и дядо ѝ били за нея нещо като моменти на отдих.
                           
          Къщата-музей на Блаватска в днешния Днипро на ул. “Ярослав Мъдри” 11

През 1837/38 г., когато е на шест години, тя за пръв път остава за цяла година в дома на баба си и дядо си в Астрахан, който се намира там, където Волга се влива в Каспийско море. По онова време дядо ѝ е попечител, назначен от царя за областта, запазена за калмиките, която се простира от долното течение на Волга чак до Черно море. В качеството си на попечител той се грижи за около 80-100 000 калмики, които водят номадски живот основно в тази свободна степ.

Калмиките 2 са от монголски произход и до XVII в. обитават заедно с още три племена обширна област в Централна Азия между Алтай на север и планината Тян Шан на юг, между пустинята Гоби на изток и езерото Балхаш на запад. Вътрешните спорове между четирите калмикски племена, които предизвикват кръвопролития, довеждат до миграция на най-западното племе на запад през Киргизката степ и заселване първо на юг от Урал, а след това главно покрай Волга в степта на север и запад от Каспийско море, която днес се нарича още “Калмикска степ”. В праисторически времена голяма част от племето вече е изминало същия път и се е изгубило в Кавказ и Мала Азия. Онези, които останали, били наречени от другите татарски племена "халмики", т.е. "ренегати". 

Когато през XVIII в. Руската империя се разширява на юг и на изток, този район също става подвластен на царя. Калмиките обаче запазват своя начин на живот и управленска структура, но най-вече религиозния си живот. Религията им е като на всички монголи: тибетски будизъм или ламаизъм. Подобно на другите монголи, калмиките приемат будизма от Тибет едва през XVI-XVII в. Ламите могат да бъдат описани като един вид монашеско духовенство, което спазва безбрачие. Те живеят отделно от селското население и номадските семейни общности на пастирите в манастири. Преди калмиките да станат будисти, те са практикували шаманизъм и затова техният будизъм запазва шамански привкус.

Покрай живота в къщата на дядото, на Елена й се разкриват важни опитности на културната граница между Русия и Азия, които й дават впечатления и преживявания с решаващо значение: "Бях доста добре запозната с ламаизма на тибетските будисти. Прекарах месеци и години от детството си сред ламаистките калмики в Астрахан и при техния първосвещеник. ... Ходила съм в Семипалатинск и Урал с един чичо, който имаше владения в Сибир на границата с монголските земи, където живее Терахан Лама; също така предприех безброй екскурзии по границите и знаех всичко за ламите и тибетците, преди да навърша петнадесет години.” 3

Това, което Елена Блаватска разказва тук за вторите седем години от живота си (средата на 1838 г. до средата на 1845 г.), изглежда съвсем достоверно, ако се вземе предвид службата на дядо ѝ като попечител в района около Астрахан. Според мен досега на това обстоятелство не е отделяно достатъчно внимание. Неведнъж при дядо ѝ пристигали пратеници от номадстващите в степите калмики, които били посрещани дружелюбно и чиито проблеми трябвало да се приемат също толкова сериозно, колкото и тези на християнските поданици на царя. Фадеев очевидно е имал достатъчно разбиране за хората, повлияни от будизма и е уцелил правилния тон. В Астрахан, града в делтата на Волга, е имало ламаистки храм; друг такъв храм се е намирал на западния бряг на Волга в град Сарепта, основан от волжките немци, на 400 км нагоре по течението на Волга. 

В “Разбулената Изида" Блаватска отново споменава за срещите, които е имала в началото на живота си с будисткия първосвещеник на калмиките от Астрахан. Тя разказва, че той ѝ подарил талисман, който по-късно ѝ помогнал много в контактите ѝ с източните лами. Това бил камък: "Нашият талисман е подарък от почитаемия върховен жрец Хейлунг от едно калмикско племе. Въпреки че са третирани като отстъпници от първоначалния ламаизъм, тези номади поддържат приятелски отношения със своите калмикски братя, чохотите от Източен Тибет и коконорите и дори с ламаистите от Ласа. Църковните власти обаче не желаят да поддържат никакви отношения с тях. Имахме много възможности да се запознаем с този интересен народ от астраханските степи, тъй като в ранните си години живеехме в техните кибитки и се радвахме на щедрото гостоприемство на княз Тумен, последния им вожд и неговата съпруга.”

Според собствените думи на Блаватска тя за пръв път среща своя учител в тяло в Лондон през 1850 г. Той бил дошъл със свита от непалския двор. Първата кратка среща е последвана от по-дълъг разговор през лятото на следващата година, също в Англия. Междувременно през зимата на 1850/51 г. групата се е върнала в Индия - вероятно без учителя - и ръководителят на непалската делегация Джунг Бахадур е срещнал сина на английския върховен съдия по време на обратния път в Цейлон и го е поканил в Непал. Този син е Лорънс Олифант. През 1851 г. Олифант пътува до Непал със същата група по покана на непалския министър-председател. Въпреки това той не дава никакви сведения, че по време на пътуването или в планините на Непал съзнателно е срещнал посветен от Изтока. Напротив, изглежда, че по време на това пътуване той е стигнал до мнението, че будизмът не е способен да доведе до значителен напредък за човечеството.

Погледът на Елена Блаватска обаче не остава на повърхността, а задава въпроси. На видно място в "Разбулената Изида", а именно още на първите страници, тя очертава контурите на цялостното устройство на света, за което знае от върховния жрец на калмиките: "Калмиките и някои племена от Сибир също описват в легендите си същества, предшестващи нашата сегашна раса. За тези същества казват, че имали почти неограничени познания и със своята дързост заплашвали дори най-висшия дух. За да ги накаже и унижи за дързостта им, той ги затваря "в тела" и по този начин блокира сетивата им. От тези тела те могат да се измъкнат само чрез дълги покаяния, самопречистване и развитие. Вярват, че техните шамани понякога се наслаждават на божествените сили, които първоначално са притежавали всички човешки същества.”

Даже и митовете, предадени от Платон и разказите от Стария завет не са по-духовни и истински. Старият завет разказва почти същата история. Някога хората живеели - току-що излезли от ръката на Създателя - в присъствието на Бога и архангелите. Това, което се случва, е частично откъсване на човека от напътствията на Създателя. Той премества човешките същества на земята и ги прави зависими от тяхната телесност. Накрая архангел Гавраил обещава: “Постепенно ще ви повикам отново!" Обаче разказът на будистките калмики надхвърля този на Мойсей в едно важно отношение: на хората е дадена възможността да възвърнат, поне частично, статута на ранното човечество чрез "самопречистване и еволюция".

Фактът, че Блаватска се е възползвала така интензивно от предоставената й възможност показва съдбовната предопределеност на нейното съществуване. Как трябва да се разбира тази предопределеност - дали като следствие на минали земни животи, като влияние от страна на наследственото течение или като израз на нейната индивидуалност - въпросът е открит. Влиянието, което тя е получила от средата си, във всеки случай не е достатъчно обяснение. Това става ясно при сравнението с Лорънс Олифант. Роден през 1829 г., две години преди Елена Блаватска, той също прекарва вторите си седем години сред един будистки народ, а именно на остров Цейлон (Шри Ланка). Като върховен съдия на британската островна колония, баща му се е ползвал с подобно доверие от страна на будисткото население като дядото на Елена Блаватска в Астрахан. Подобно на Блаватска той също прекарва голяма част от живота си в пътувания и е истински космополит. Откъсването му от родителския дом се случва по време на споменатото по-горе пътуване до Непал, което предприема с  група, в която е бил и човекът, насочил Блаватска по пътя на посвещението в Лондон. Лорънс Олифант обаче не показва ни най-малка близост с будизма, а напротив - пътуването му до Непал го води до убеждението, че будизмът не е успял да открие източник на морал за народите на Азия. Външните условия на тези двама окултисти са много сходни в ранните им години и въпреки това те се развиват в съвсем различни посоки.

В детството си Блаватска се среща освен с руската култура, която, разбира се, основно формира нейната личност, също с тази на калмикския ламаизъм, както и с една трета култура, а именно немската. Влиянието на немския език и култура върху нея обаче остава твърде слабо. Фактът, че баща ѝ принадлежи към благороднически род от Мекленбург, означава, че Елена се сблъсква с немския език от ранна възраст. Баща ѝ дори отдава голямо значение на това тя да научи добре немски. Тъй като той често бил преместван с полка си и вероятно не е бил от най-нежните съпрузи, майка ѝ временно предпочела да живее с децата в семейната среда в Одеса. Тя наема английска бавачка, за да може Елена да научи английски. Руският дядо на Елена работи в Одеса в "Съвета на преселниците” 3, който разпределя парцели на преселниците в Русия от новопридобитите земи, включително, както Силвия Кранстън специално отбелязва, на много преселници от Германия. Когато семейството се събира отново, Петер фон Хан урежда Елена да получава уроци по немски три пъти седмично. Кранстън дори смята, че Елена е искала да научи езика. За напредъка на дъщеря си бащата казва: "Тя е достоен потомък на своите славни предци, които никога не са знаели друг език освен немски.” Струва ми се съмнително, че по този начин той е искал да характеризира нейните способности. 

Цинизмът на бащата сигурно е бил трудно поносим за младата му съпруга. Кранстън цитира откъс от роман, написан от майката на Елена, в който може би има автобиографичен момент: “Шлифованият, бърз ум на съпруга ми, обикновено придружен от остра ирония, всекидневно унищожаваше най-красивите ми, невинни и чисти стремежи и чувства. Всичко, на което се възхищавах, към което се стремях от детството, всичко, което беше скъпо на сърцето ми, той само осмиваше или омаловажаваше в безмилостната цинична светлина на своите студени и жестоки аргументи.”

Това, че бракът между родителите й не е бил щастлив, не е убягнало на Елена. А че по-късно симпатиите ѝ са били явно насочени към майката, става ясно от нейните изявления. Възниква въпросът дали болезнените преживявания на майката са се отразили на дъщерята по такъв начин, че тя да откаже да говори езика на баща си. Понастоящем не мога да отида по-далеч от това предположение.

След като майката умира през юни 1842 г. на 27-годишна възраст, бащата изпраща децата да живеят за постоянно при бабата и дядото в Саратов. Елена прекарва около пет години в дома на баба си и дядо си, преди да навърши 16 години. Междувременно дядото става губернатор на Саратовската губерния, която по онова време граничи с Астраханската губерния на север от Волга. Границата се намира на завоя на Волга надолу по течението от Сарепта. Затова будисткият храм в Сарепта се намирал в Саратовската губерния, където също имало калмики, макар и по-малко, отколкото около Астрахан.

През 1846 г. Саратовската губерния наброява 1,7 милиона жители, включително няколкостотин хиляди заселници от германски произход. Техните селища се намират главно на десния бряг на Волга между Волгст и Камишинст, както и в западната част на губернията. Имената на местности като Шафхаузен, Цюрих, Гларус, Люцерн, Унтервалден и др. свидетелстват за големия брой швейцарци сред заселниците. Гореспоменатата Сарепта в южния край на губернията е основана от "Моравски братя" по времето на Екатерина II през 1764 -74 г. Това е било само 60 години, преди Елена Блаватска да заживее в Саратов, а "Моравските братя" все още са били определящи в Сарепта. Много заселници са дошли от Райнгау, Хесен, Пфалц, Елзас и Холандия. Общо в Саратовската и Астраханската губерния по поречието на Волга са живели вероятно около 500 000 - 600 000 волжки немци. Три четвърти от тях са протестанти, които са имали църковен център и консистория в Саратов.

Саратов, столицата на едноименната област, също е разположен на десния бряг на Волга и тогава имал около 45 000 жители. Градът е основан през 1665 г., а къщите му са построени предимно от дърво. В английската енциклопедия "Британика" от 1850 г. градът е описан като непретенциозен и обикновен, но в него имало активна търговска гилдия, която с хъс се занимавала с търговия с далечни земи. Три панаира годишно се провеждали на "много големия пазарен площад". Саратов е бил център на волжките немци. Въпреки всичко това Елена Блаватска научава немски език толкова непълноценно, че по-късно, когато живее в Германия, разбира езика, но не може да го говори. От друга страна, тя владее перфектно английски и френски език, които също е научила в детството си.

Елена изумява семейството и приятелите си с необикновените си способности. Изключително своенравна, тя не признава никакви авторитети, но е надарена с много чувствителна природа и разнообразни таланти. Тя е отлична ездачка и предприема походи с полуоседлани коне. 

Едно от най-важните ибстоятелства в живота на Елена Петровна Блаватска е, че в дома на дядо си тя попада на библиотека, която е предимно на немски език и съдържа богата окултна литература. Тази библиотека е принадлежала на дядо ѝ Фадеев, но идва от прадядо ѝ по майчина линия, княз Павел Долгоруков. Когато Елена пристига в Саратов през 1842 г., той вече е мъртъв от четири години и на нея й е позволено да разглежда библиотеката на воля. Тя си спомня: "Той имаше забележителна библиотека, съдържаща стотици книги по алхимия, магия и други окултни науки. Бях ги прочела с най-голям интерес, преди да навърша петнайсет години." 4 

Както и при учението за мъдростта на калмикския лама, и тук Елена Блаватска изтъква, че е прочела споменатите книги, преди да навърши петнадесет години и по този начин е усвоила съдържащото се в тях знание още през вторите седем години от живота си. Тя иска да подчертае, че е усвоила розенкройцерските идеи във време, когато импулсите, възникващи след половата зрялост, все още не са играли роля в нейната физика.

И наистина сестра ѝ Вера разказва за голямата страст на младата Елена да чете и за странното ѝ поведение. Семейството на дядото обитавало стара и изключително просторна къща в Саратов, на чийто приземен етаж имало много неизползваеми стаи, като единственото нещо в тях били паяжините и прашните килими. Елена обичала да се оттегля тук с книгите си - дори през нощта. Често се случвало да я няма и когато я търсели, я намирали на  приземния етаж. Сестрата на Елена описва една особено впечатляваща случка: "Тя беше струпала планина от счупени столове и маси в един ъгъл под прозореца с желязна решетка. В това скривалище, високо под тавана, тя се оттегляше за часове наред, когато четеше една книга, известна като "Премъдростта на Соломон", в която се излагат всякакви популярни легенди.” 5 Когато слугите научиха всички нейни скривалища в мазето, тя започна да търси тихи места в отдалечените части на градината и накрая в околните гори.

 

                               

 

               Сестрата на Блаватска Вера Петровна Желиховска (1835 - 1896)

Сестра й Вера разказва с каква интензивност е чела Елена по следния начин: "Никой стар учен не би могъл да бъде по-упорит в изследванията си, а тя не можеше да бъде убедена да се откаже от книгите си, които поглъщаше ден и нощ, докато траеше импулсът. Огромната библиотека на дядо тогава изглеждаше недостатъчна, за да задоволи желанието ѝ.” Елена не се интересува само от натрупването на светски знания в себе си, а по-скоро от детството си е склонна да придобие уменията, описани от древните автори. Основите на онова, което по-късно се откроява толкова ясно, като възможността да привлича елементарни същества за малки услуги, например издаването на деликатни звуци без външен инструмент, тя усвоява още преди петнадесетия си рожден ден. 

Сестрата на Елена предава и една характерна случка: "Тя изчезваше по същия мистериозен начин и през деня. Ако човек я викаше, търсеше навсякъде, често след дълги усилия я откриваше на най-слабо посещаваните места; веднъж беше в тъмния гълъбарник, точно под покрива, насред гълъбовите гнезда, заобиколена от стотици птици. Тя ги беше "накарала да спят" - както обясни - според правилата, описани в "Премъдростта на Соломон". И наистина, в такива случаи се намираха гълъби, лежащи в скута й, макар и не заспали, но неспособни да се движат и сякаш зашеметени.” 

Въпреки това, ако се разгледат събитията, свързани с Блаватска, които предполагат нейното взаимодействие със свръхсетивния свят, се откроява една характерна черта на тези случаи: голяма част от "феномените" - както се наричат недостъпните за материалистическото разбиране събития - се основават на нейната способност, запазвайки съзнание, да влиза във връзка по същество с индивид, който е пространствено отделен от нея. Това се случва, когато като младо момиче тя се свързва с една дама от Мекленбург въз основа на снимки и писма и успява да запише преживяванията си от интуитивната връзка с нея, както и по-късно, когато като възрастна пише "Разбулената Изида" във връзка със своите духовни учители. Така е било, когато като младо момиче е "приспивала гълъби" посред бял ден, както и по-късно, когато като възрастна се е ползвала от услугите на елементарни същества, за да произвежда странни звуци на звънене и други подобни. Голяма част от душата на Елена Блаватска е разбираема от тази особена сила на фокусиране върху същността, а не върху външния вид. Синет например описва, че Блаватска е била привлечена от простите хора от по-ниските класи още от ранна възраст. Всъщност тя е била толкова отворена към тях, колкото и към всички останали и не е дискриминирала хората по външния им вид.

Именно на фона на тази способност трябва да се разбира подобно "приспиване" на гълъбите посред бял ден. Това, което на пръв поглед изглежда като чудо, при по-внимателно вглеждане се оказва нещо, което не е съвсем непознато за нас. Едно от неразбираемите явления в ежедневието е възможността човек да наложи волята си на някое животно, която играе роля във всяка дресура. Онова, което се наблюдава при обучението на кучето и не изглежда изненадващо, веднага възвръща мистериозното си измерение, когато става въпрос да се убеди някой тигър да скочи през горящ обръч или слон да балансира върху тясна греда и т.н. Укротителите използват моркови и пръчки, но осъзнават пряката връзка на волята си с животните. Така че истинската загадка не е, че това е възможно, а че Елена Блаватска се е заинтересувала от такива неща толкова рано. Още от детството вниманието ѝ е било насочено не само към онова, което достига до душата чрез сетивата, но и към онова, което чука на вратата в центъра на нейното същество.

Библиотеката на Павел Долгоруков е създадена през последната третина на XVIII век. Великият княз Долгоруков, който е служил при царица Екатерина II, е събрал книгите. Той поддържал връзки с руски масони, които работели по системата на "строгото спазване", създадена в Германия - Николай Новиков и князете Никита и Юрий Трубецкой, които от 1778 г. действали в ложите "Латона" и "Изида и Озирис" в Москва.

Кореспонденцията разкрива, че руските ложи са принадлежали към германското “строго спазване” и по този начин руските масони са били подчинени на германското ръководство на ордена. Тайната кореспонденция с пруските държавни служители и с херцога на Брауншвайг, пред когото руските масони са положили клетва, е капката, от която чашата прелива. Екатерина II усеща опасността. През 1792 г. царицата вкарва Новиков и други важни масони в затвора в Русия, затваря ложите и забранява масонството. Павел Долгоруков изглежда не е бил засегнат от гоненията на царицата. Неговата библиотека
съдържала не само книги, но и деликатни документи. Хенри Стил Олкот споменава такива документи в своя дневник 6. Той разказва за грешната преценка, дадена на граф Сен Жермен. Тъй като никой не прозрял мотивите му и източниците на неговото богатство, повярвали на идеята, че е работил като шпионин в различни европейски кралски дворове. След това Олкот добавя: "Ако само можеше да се накара мадам Фадеева, лелята на Елена Петровна Блаватска, да преведе и публикува някои документи от своята прочута библиотека, светът щеше да получи по-близък достъп до истинската история на предреволюционната европейска мисия на този източен адепт, отколкото е имал досега.”

В ранната си статия "Няколко въпроса към Хираф” 7 Елена Блаватска дава допълнителни сведения за това какво съдържа един ръкопис от ръката на граф Сен Жермен, който самият той е дал на руския благородник. Графът е описал предварително в ръкописа "пълното преобразяване на цялата карта на Европа, започвайки от Френската революция от 1793 г., до последната подробност”. Можем да си представим, че подобен ръкопис, независимо дали приветства предвидените промени или само ги описва, без да ги оценява, би хвърлил царицата в ужас.

Поразително и особено важно за нас е, че Олкот говори за граф Сен Жермен като за източен адепт. Ако без предубеждение приемем за момент идеята, че розенкройцерските посветени са се оттеглили от Европа в края на XVIII в., ще открием, че тя прави убедителни много неща, които иначе остават загадъчни: от една страна, тясното сътрудничество на северните будистки посветени с Християн Розенкройц, което намира отражение в процеса на създаване на Теософското общество и "Разбулената Изида", от друга страна, особеното обучение на Елена Блаватска в младежките ѝ години, чрез което тя усвоява средноевропейското розенкройцерство наред с основните учения на тибетския будизъм благодарение на посредничеството на калмиките.

Бележки 

1 По времето на Блаватска родният й град (намиращ се в днешна Източна Украйна) се е наричал Екатеринослав, след това Днепропетровск, а днес украинците го наричат Днипро. Те дори са прекръстили Блаватска на Олена Петрівна Блаватська - “украинска теософка”.

2 Бащата на Ленин Иля Николаевич Улянов също е бил калмик.

3 Mary K. Neff, “Personal Memoirs of H. P. Blavatsky”, Wheaton – Madras – London. 1971.

4 Silvia Cranston/ Carey Williams, “Leben und Werk der Helena Blavatsky, Begrьnderin der modernen Theosophie”, Grafing 1995. 

5 K. Paul Johnson, “The Masters revealed. Madame Blavatsky and the Myth of the Great White Lodge”, SUNY-Press, Albany, 1994.

6 Вж. бел. 3.

7 Henry Steel Olcott, “Old Diary Leaves. The True Story of the Theosophical Society”, New York – London – Madras, том 1.