В тази лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена на 28.3.1916г. в Берлин (СС 167 “Човешкият дух в миналото и настоящето”), изхождайки от живота на Елена Блаватска, той осветлява дейността на британските ложи и тяхната намеса в политиката.

              Светлини върху по-дълбоките импулси на историята

Мой дълг днес е да обсъдя някои исторически въпроси от духовнонаучна гледна точка. Ще трябва да Ви помоля, тъй като за тези неща може да се разкаже само бегло, да имате предвид, че когато се дават определени описания, произтичащи от движенията на Духа и то по начина, по който се дават тук, може да се хвърли само известна светлина върху едно или друго историческо събитие и не е възможно да се говори директно за причини и следствия в същия смисъл, в който сме свикнали да говорим за външната история. От нашата духовна наука вече трябва да е известно, че зад всичко, което се случва в света, стоят духовни сили, духовни намерения, духовни цели. Ако разглеждаме историята външно, тя естествено предлага само външния исторически механизъм на това, което се вплита и живее в нея като духовни намерения и духовни цели. А духовнонаучният поглед вижда по-пряко духовните течения, духовните процеси, които се крият зад тях. 

Но не бива и в описаното по този начин да виждаме нещо, за което може да се каже, че човекът, говорил за нещата, иска да изведе историческите събития непосредствено от казаното. Това не е така, но, както споменах, трябва да хвърлим само известна светлина върху по-дълбоките сили, които не се виждат нито когато се описват само външно материалните исторически факти, нито когато те се описват така, както ще ги опиша днес. Обаче ако накрая съберете две и две, ще получите представа за това, което всъщност се случва в света. Тук трябва да започна с една личност, чието име е известно на всички Вас - личността на Елена Петровна Блаватска. 

Всички знаете, че Блаватска, която живя като личност с особени психични способности по времето, когато във външния живот се надигаше вълната на материализма, заема много своеобразно място в духовното движение от втората половина на XIX век. При нея, както вече казах, психичната личност в най-ярък смисъл е поставена в цялата съвкупност от други материални механизми, от които повече или по-малко зависи всичко, което се смята за наука през втората половина на XIX век. Oбаче Е. П. Блаватска не беше личност, която може да се опише като обикновен медиум, а много, много странна психична личност в най-дълбокия смисъл на думата. 

Ако искаме да я разберем напълно или поне донякъде, трябва да се вгледаме в средата, от която тя е излязла. Тя се появява от руската среда, от руския начин, по който духовното и физическото могат да работят заедно в едно тяло, което не е нормално, а е съвсем абнормено. При това трябва да се има предвид доколко руският народ се различава от народите на Средна и Западна Европа по отношение на народностните особености. Последните са продължителите, а в известен смисъл и новите творци на културата, възникнала през четвъртата следатлантска, гръко-римска епоха. Това, което е живяло там през тази културна епоха, се продължава от Средна и Западна Европа. То можа да бъде продължено само благодарение на факта, че в тази Западна и Средна Европа най-вече физическите тела се оформиха като специални инструменти за духовна дейност, за мислене, чувство и воля. Това, което мисленето, чувството и волята можаха да предизвикат чрез инструментите на физическото тяло, трябваше да се развие предимно в Западна и Средна Европа.

В Източна Европа, при славянските народи и особено при руския народ, е различно. Може да се каже, че механизирането на физическото тяло по начина, по който това се случва в Западна и Средна Европа, изобщо не може да се осъществи сред руския народ, ако той остане в рамките на своята народност. Човек не може да разбере руския народ с помощта на западноевропейската наука, ако наистина иска да го разбере. Може да го разбере само ако знае, че съществува етерно тяло. Защото характерната особеност на руския народностен характер е, че най-важната дейност на живота не навлиза във физическото тяло, както е в Западна и Средна Европа, а се извършва по-скоро в етерното тяло и не прониква толкова във физическото. В руския народ етерното тяло има много, много по-голямо значение, отколкото все още има за народите от Западна и Средна Европа, а също и за американския народ - особено за него. Ето защо в рамките на руския народ - на народа, а не на управляващите кръгове - никога не може да се развие непосредствено силен Аз в същата степен, както е при хората от Западна и Средна Европа, но Азът винаги ще има известна мечтателност. Защото начинът, по който Азът все още живее в хората през петата следатлантска епоха, се обуславя от описаното особено формиране на физическото тяло. 

През тази пета следатлантска епоха руският народ дори не бива да стига до пряко формиране на Аза като такъв. Той не бива да се отпечатва върху физическото тяло с онова, което живее и тъче в етерното тяло. Разбира се, думите винаги малко ретушират, защото нашите думи все още не са оформени за духовното съдържание. Когато се казва "мечтателен", тогава някой, който мисли материалистично, разбира се, може да твърди, че хората изобщо не мечтаят и т.н. Но това са все външни възражения, които нямат нищо общо с реалното развитие.

Следователно можем да кажем, че това, което е заложено като руски народностен характер, в момента изобщо не може да се прояви външно, че на него засега му е отпечатано отвън това, което понякога кара неговите характеристики да се проявят на дело по съвсем противоположен начин от това, което те са в действителност.

Именно от този руски народ основно израства Е. П. Блаватска. Оттук става разбираемо, че при нея етерното тяло надделява с дейността си над цялата физическа дейност, доколкото тя е познавателна. Следователно в лицето на Е. П. Блаватска имаме главно една личност, която може да преживее в своето етерно тяло много неща, безкрайно много неща. Те, разбира се, са нещо съвсем различно от онова, което човек може да преживее чрез мисленето и познанието с помощта на мозъка. И така, бих искал да кажа, че само защото е израснала от руската народност, тя може да преживее безкрайно много в своето етерно тяло. Но с това е свързан и фактът, че на нея й липсват качествата - а те наистина са й липсвали - от които западноевропейците не искат да се лишат, ако искат да им се разкрие нещо от духовните светове. 

Блаватска нямаше никаква възможност да мисли логично, да групира логично прозренията си, да казва по някакъв начин две неща едно след друго така, че едното да произтича от другото; ето защо в това, което тя създаде чрез вътрешните си възприятия в етерното тяло, ако човек иска да го преведе на езика, с който разполага като западно- и средноевропеец, той винаги ще има чувството, че в главата му се върти мелнично колело. Човек трябва да е отвикнал от сериозното мислене, ако не иска да признае, че това, което Блаватска е изнесла, е мелнично колело, което се върти в главата му. То обаче не пречи на факта, че нещата, които си пробиват път през нейното етерно тяло, които се появяват в разбъркан вид през нейната етерна познавателна способност, могат да съдържат важни откровения от духовния свят. Но човек трябва да е критичен, трябва да има възможност да възприема нещата такива, каквито те вече са, а именно да не ги чете така, както би чел някоя научна или друга книга, имаща своето място в нашия духовен живот днес.

И точно по времето, когато човечеството трябваше да премине през най-силния материализъм, се появи една такава личност. Ние просто се сблъскваме със следния факт: Съществува една личност, появила се сред източноевропейците, но също така носеща в наследственото си течение, в кръвта все пак и нещо средноевропейско  - това много лесно може да се докаже от нейния произход. В нея е присъствало - обаче залято от източноевропейския елемент - онова, което в Средна Европа води до логичност и особено до инициатива на волята, която руснакът като член на своя народ изобщо няма. - Какво се е случило? 

Ако обобщим двата крайни полюса, можем да кажем, че в крайна сметка - защото ние имаме само нейни английски книги - това, което е могло да излезе от етерното тяло на Блаватска поради нейните руски корени, е било обхванато от английския характер и се появява в нейните книги в английска преработка. Такива са нещата и е важно само всичко, което се е случило между тях.

За да разберем какво се е случило, трябва да сме наясно с факта, че в Западна Европа, особено сред британството, винаги активно се е работело в областта на окултната наука. Доколкото може да се говори за английска история, винаги е имало активна работа в областта на окултизма. Средна Европа поради цялото развитие на своята духовна култура наистина няма реална представа за това колко силно окултизмът и окултната работа винаги са излизали от британската страна и са се разпространявали в Западна Европа, също и в Южна Европа и т.н. 

Сега, ако някой иска да разбере как стоят нещата в действителност, трябва да се вгледа по-отблизо в този окултизъм с британска окраска. Този окултизъм с британска окраска наистина съществува. Това, което хората знаят за разните висши ордени на шотландското масонство и т.н., всъщност е само външната страна, която се показва на света. Но зад нея се крият окултни школи, които наистина работят всеобхватно и тези окултни школи са поели в себе си старите окултни традиции и окултни течения в много по-голяма степен, отколкото в Средна Европа.

В Средна Европа - както вече видяхте от различните ми публични лекции - хората се стремят и трябва да се стремят повече да се издигнат от собствената си духовност към познанието на духовните светове. Там по-малко се опират на това, което е било предадено от другите, особено от по-старите окултни школи. Можем да се върнем назад във времето, по-точно до началото на XVII век, където откриваме такива окултни общности, разпространени в Англия, Шотландия и Ирландия - в по-малка степен в Ирландия - които са поддържали онова, което е било окултно знание в най-старите времена, но са го трансформирали по определен начин.

Ако искаме да разберем причината за тази трансформация, трябва да знаем, че четвъртата следатлантска епоха, която обхваща гръцкия и римския период и продължава до началото на XV в., е трябвало да преработи по чисто човешки начин това, което е съществувало в предишните периоди като духовно откровение: това, което човекът е получавал в откровения, е трябвало да бъде преработено духовно в тази четвърта културна епоха.  

После настъпва петата следатлантска епоха, която започва точно в началото на XV век. Оттогава човекът трябва да насочи погледа си повече към външния свят, да живее по-скоро на физическия план, да разработва по-малко нови понятия. Всички понятия, които имаме днес в света, са понятия от четвъртата следатлантска епоха. От XV в. насам изобщо не са се формирали нови понятия. Не е създадено нито едно наистина ново понятие, а старите понятия са приложени само по нов начин към процесите. Дарвинизмът не е довел до нова концепция за еволюцията; той само е бил приложен към определени процеси. Така че от началото на XV в. не е възникнало нито едно ново понятие, всичките са възникнали през четвъртата културна епоха. Петата следатлантска епоха трябваше да насочи погледа към външния физически свят, към физическия план. Но за тази задача особено подготвен беше британският народ. И именно поради начина, по който неговите особености са се развили сравнително късно на Британските острови, британският народ беше особено подходящ за тази задача.

В началото на XV век имаше заплаха. Съществуваше опасност да възникне някакво объркване. Съществуваше опасност чисто физическите стремежи на британците да бъдат объркани с много по-духовен живот, духовен живот, който е бил подхранван от незапомнени времена. Това се случва по времето, когато части от Франция все още са в английско владение, когато английското управление все още пресича Ламанша и навлиза във френска територия. Настъпването на истинско разделение беше предизвикано от духовния свят чрез Жана д"Арк, Орлеанската дева, която се появява в началото на XV век именно защото е трябвало да създаде тогава ред в духовния свят. 

И наистина, цялата външна характеристика на Европа зависи, както вече казах, от появата на Орлеанската дева. Тогава се прокара точното разделение между френската и британската същност. Преди това англите и саксонците, които мигрират от Средна Европа към Британските острови под ръководството на легендарните, но всъщност окултни Хенгист и Хорса 1, са доминирани от норманско-романския елемент, най-вече от романския и образуват подчинена прослойка.  

Именно онази британска същност, която задава тона днес, която се е превърнала в задаваща тона особено след XVII век, е формирала толкова силна долна класа, че когато френският елемент все още е бил доминиращ, когато до известна степен френският дух все още си е пробивал път към Британските острови, там е имало аристокрация, която в най-дълбокия смисъл на думата е презирала всичко, произхождащо само от англичани и саксонци. Например много често срещан израз, особено през Х, ХІ и ХІІІ век, е бил този, че когато човек от висшата класа, която по това време все още живеела в намиращата се отсреща Франция и в която течала френско-норманска кръв, искал да изругае, той казвал: “Бог да ме прокълне да бъда англичанин!” Това проклятие можело често да се чуе. Така че ако някой искал да бъде уважаван човек, той просто не желаел да бъде англичанин на Британските острови. Това се променило коренно, едва след осъществяването на споменатото разделение и след появата на английския народ. 

После протекли най-разнообразни процеси - описанието им би отнело твърде много време - зад които действали дълбоки духовни сили: войните на Бялата и Червената роза. Но важното е, че в началото на XVII в., когато Шекспир вече създавал своите драми, които, доколкото са кралски драми, се занимават по-специално с тез войни - цялата борба на Червената и Бялата роза живее в драмите на Шекспир - в края на XVI и началото на XVII в. една душа се въплътила във физическо тяло в Британското царство, което външно няма много значително въздействие, но има изключително стимулиращо влияние.  

Тази душа могла да има особено стимулиращо въздействие, въплътена в британско тяло, в което по принцип има малко британска кръв, а повече френска и шотландска, смесени заедно. И именно от тази душа всъщност произлиза импулсът за външния, както и за окултния британски духовен живот.  

И така, този окултен британски духовен живот се развива, разбира се, с различни междинни процеси, чието описание сега би ни отвело твърде далеч. Вече Ви казах, че този духовен живот продължава окултните течения на четвъртата следатлантска епоха. При тях се знае изключително много, тъй като именно там се намира почвата за това телата да имат най-голямо значение, етерното тяло да е най-малко активно, а физическото тяло да се разглежда като инструмент за целия духовен живот. Именно поради това в тези окултни школи не е имало възможност да се научи много от духовния свят. Но в тях се запазили старите традиции, запазило се предаденото от старите ясновидци и бил направен опит да се обхване то с понятията.  

И така възникнала окултна наука, която всъщност работи само с преживяванията на ясновидците, съществували през четвъртата, дори през третата следатлантска епоха, но обработва възникналото чрез ясновидците с чисто физически понятия, с понятийния материал, който човек има, ако мисли само чрез физическото тяло. Така се появява една особена окултна наука, която обаче обхваща наистина всички области на живота.

Интересно е да се разгледат по-отблизо някои глави от тази окултна наука - както казах, аз Ви съобщавам само факти. И това е, което се е преподавало за съдбата на европейските народи. То дори е било основна глава в тези окултни школи 2. Ще се опитам да Ви опиша какво се преподавало там за съдбата на европейските народи. Говорело се, че е имало четвърта следатлантска епоха - това се знаело от традицията, от преданията - и че тя била изпълнена с духовен живот, създала света на понятията за хората, възгледите за социалните институции, създала всякакви неща, там кипял духовен живот. Тя се развила в южната част на Европа, на гръцкия и италианския полуостров, откъдето се разпространила.  

Народите на Средна Европа, на Западна Европа, са били все още в детската си възраст по времето на разцвета на четвъртата следатлантска епоха, те са били, така да се каже, бебета на човечеството в духовно отношение. Казвам Ви само какво се е преподавало там. Така че средно- и западноевропейските народи са били младенци по отношение на духовния живот, по отношение на това, което може да се излъчи от културните резултати на четвъртата следатлантска епоха. И малко по малко тези народи излизат от бебешката възраст, стават все по-зрели, чак до времето на Ренесанса и Реформацията, под която не се разбира конкретно германската Реформация, а английската Реформация при Джеймс I и т.н. 

Така средно- и западноевропейските народи се отделили. И сега се появила една много специфична догма в тези окултни школи, към която те се придържат с желязна вяра. Това е догмата, че в петата следатлантска епоха англосаксонската култура трябва да замени гръко-римската. Англосаксонството трябва да управлява духовно петата следатлантска епоха. И всичко, което се мисли по отношение на човешкото развитие, трябва да бъде мислено по такъв начин, че тази догма да може да се осъществи. В Източна Европа - както се преподава в тези школи - днес хората живеят в същите условия, в които са живели средно- и западноевропейските народи, чиято кулминация е англосаксонството, когато са получили същността на гръко-латинството от римляните. 

И така, било наблягано отново и отново на следното: има четвърта и пета следатлантска епоха. Тонът на четвъртата културна епоха се задава от гръко-римската природа; тонът на петата културна епоха трябва да се зададе от това, което произлиза от природата на англосаксонството. Англосаксонството трябва да управлява духовно петата културна епоха.  И всичко, което се мисли по отношение на човешкото развитие, трябва да се мисли така, че тази догма да може да се осъществи. В Източна Европа - така учат в тези школи - днес славянските народи живеят в същото състояние, в което са били средно- и западно европейските народи, които кулминират в англосаксонството, когато са наследили гръцко-латинската същност от римляните.

В Източна Европа славянските народи сега живеят в младенческа възраст и всеки, който принадлежи към тези школи, смята, че тези източноевропейски народи са в младенческа възраст и че в бъдеще те трябва да си проправят път от младенческата към по-зряла възраст по подобен начин, както са го направили средно- и западноевропейските народи в миналото. Но - и това са дори думите, които се изричат в тези школи, които сега ще Ви спомена - както римляните са били в духовно отношение дойката на Западна и Средна Европа, така и англосаксонството трябва да бъде дойката за източноевропейството, трябва да го изведе от детството към по-зряла духовна възраст.

След това се описва подробно как подобно на начина, по който германските народи са се диференцирали в готи и т.н., славянските народи ще се диференцират. Като посочват определени бъдещи форми въз основа на съществуването на вътрешни сили, както беше  докaзано особено в Русия, че там народът живее в младенческа възраст, защото има редица общини, които всъщност се чувстват само местни, точно каквито някога са съществували в Средна и Западна Европа, които само изкуствено се сплотяват от държавната верига; както от друга страна, един народ, който се крепи единствено на религията си, а именно поляците, ще бъде призван - както казах, само разказвам факти, както наистина се преподава в тези школи - въпреки усилията си, в крайна сметка да се впише в руската същност. В тези школи почти се кълнат, че цялото полячество трябва отново да бъде вмъкнато в руската същност.

Казва се например - отново буквално - че отделните славянски народи са се формирали в самостоятелни царства в района на Долни Дунав. За тази поява на славянските народи в самостоятелни царства във въпросните школи се повтаряло отново и отново: Такива независими славянски държави са се образували, но те ще просъществуват само до следващата голяма европейска война, която ще дойде. - Тоест навсякъде се преподавало за голямата европейска война, която щяла да разстрои всичко. Само до войната щяла да продължи независимостта на тези славянски държави. 

И тогава въпросът се представя така, сякаш ще бъде намерено нещо, което все още не съществува в настоящето - не трябва да забравяте, че говоря за учения, които са били дадени още преди векове, т.е. говоря за бъдещето от миналото настояще, което обаче хората днес намират за частично осъществено - и че в бъдеще постепенно трябва да бъде намерен напълно различен начин за удържане заедно на тези източноевропейски народи, преминаващи от детска в юношеска възраст.

И така, това са учения, които винаги са били давани, винаги са съществували, които не са били приемани само като теория, а са били така насаждани в съзнанието на хората, принадлежащи към въпросните школи, че са се намерили многобройни личности, които са се опитвали да влияят върху външния живот по съответния начин, така че в различни случаи нещата действително са се оформяли в смисъла на тези учения. И би било интересно да се приведат исторически факти, които да покажат как се създават те. По принцип хората нямат никаква представа, че нещата, намиращи се едно до друго, всъщност са замислени заедно и са, така да се каже, организирани заедно. В такива мащабни и влиятелни кръгове като окултните братства в Британската империя, за които говоря и които имат своите придатъци в цяла Западна Европа, а също и в Италия, се знае какво трябва да прави този, какво трябва да прави онзи и как се действа в живота.

Знае се много добре какво означава - и ще посоча конкретен случай - когато, от една страна, се правят опити за постепенно сприятеляване на държавници от Англия с някои държавници от една малка дунавска държава, която е част от Австрия. Знае се много добре какво означава това, когато нещата се подреждат по такъв начин, че да се развият приятелски отношения и да се формира определена вяра в сигурността на определени институции в Британската империя, именно в една дунавска държава и силно да се затвърди мнението, че това са добри институции. 

Но те не правят това само за себе си, а покрай него правят и нещо друго: издава се например една влиятелна книга, в която особено се ругаят хората, живеещи в тази държава, така че това, което се издига от едната страна, да се обезсилва от другата. Такова нещо има смисъл, когато се прави методично, като от една страна се създава приятелство, което може да придобие определено значение за народа, а от друга страна особено се подчертават сенчестите страни на въпросния народ. Може би ще кажете, че това е дяволско начинание, но в целия този процес действат ариманични сили. Така се прави с всички тези неща, които сякаш вървят едно до друго. Един член на такова братство пише книга, която предизвиква ужасно вълнение, а друг се опитва да спечели кръг, в който да създаде приятелство. Така се въздейства между редовете на живота. И когато наблюдава външния живот и не подозира нищо, човек не знае как въздействат хората, свързани с такива братства, които имат за цел да превърнат определен народ, в случая британския, в доминиращ.

Сега си представете една личност като Блаватска, поставена в тази окултна дейност на братството. Онези, които принадлежат към такива окултни братства и които познават цялата същност на окултизма макар и не от някаква плодотворна интуиция, а от традициите, научават за съществуването на такава личност. За интелигентните хора, които не знаят нищо за окултизма, Блаватска, разбира се, е малко барокова, абнормена, необичайна личност. Но тя не е такава за окултистите, дори ако те са окултисти от ариманичната линия, като тези, за които говорих. Тя не е такава за тях.  

Те знаят, че когато подобно същество се появи в такава епоха, то излиза от всички еволюционни сили на човечеството; това означава, че във времето е поставена личност, чието етерно тяло може да бъде активно по начина, който описах. Но всичко това се случва в едно много специфично време. Виждате ли, това е времето, когато хората са най-подозрителни към онези, които говорят толкова просто за духовния свят. На хората, които се изправят и говорят за духовния свят с аргументи, както при нас, в наше време няма да повярват толкова лесно, разбира се, по много споменати причини. Но не беше в интерес на британските окултни братства да действат в смисъла на обикновения, честен стремеж към истината. В техен интерес беше преди всичко да съобщят на света духовни истини, които идваха от духовния свят, но по много по-осезаем начин. Тези истини обаче щяха да се окажат благоприятни за теориите, които бяха проповядвани там като догма от властващото през петата следатлантска епоха англосаксонство. Тези истини обаче трябваше да са благоприятни за преподаваните теории, като догмата за властващото англосаксонство през петата културна епоха.

И така, през 60-те и в началото на 70-те години [на ХIX век] в тези западни окултни братства се появи тенденцията да използват Блаватска, за да представят на света духовни истини, но такива духовни истини, за които може да се каже: Виждате ли, те не излизат от съвсем обикновен човешки мозък, а от етерно тяло и нещо повече - като чист елемент на бъдещето от етерно тяло, което се е формирало в онази маса от хора, която съдържа фундамента на шестата следатлантска културна епоха. Но тъй като този бъдещ елемент все още не владее напълно сам себе си в петата културна епоха - така се смяташе - всичко може да се организира по такъв начин, че да се използва Блаватска, която не е обикновен медиум, а е това, което описах, но все пак може да бъде повлияна с обикновените медиумни сили по такъв начин, че от нея да не излезе онова, което излиза, ако тя е оставена изцяло на себе си, а онова, което британските братства искат да излезе от нея. 

Тогава тези британски братства не се изправят пред света просто за да обявят, че британството ще властва, а показват: Виждате ли, има една личност в света - но ние не правим нищо по въпроса - която от собственото си етерно тяло носи като имагинация една нова наука, едни съвсем нови понятия. - Ала благодарение на влиянието на тези окултни братства новите понятия трябваше да бъдат формулирани по такъв начин, че да покажат как англосаксонството е определящият елемент на петата следатлантска епоха. Ето това се очерта като цел. И те вярваха според догмата си, че постъпват съвсем правилно, защото взеха една рускиня, една руска душа и се отнасяха с нея сякаш са й дойка със своя западноевропейски окултизъм. Така че целият процес беше изцяло в смисъла на догмата. Намерението значи беше да се представи пред света една нова окултна наука, която обаче изглеждаше подходяща за западните братства и за това, което те имаха като своя специфична цел.

Всичко щеше да мине добре, ако Блаватска беше обикновена рускиня и следователно оставяше да правят с нея всичко, което евентуално може да се направи с някоя обикновена рускиня. Но аз казах, че в нея имаше и известна частица от средноевропейския характер. Тя беше твърде независима натура. И така се получи - сега не мога да се спра на различните фокуси, които се правеха, за да бъде постигнато това, което описвам, това би отнело твърде много време -  че тя непрекъснато осуетяваше тези фокуси. Тя не би се впуснала в това, защото, разбира се, беше наясно с всички неща, които живееха в етерното й тяло, не би й хрумнало да отиде примерно в Лондон в някое окултно братство и да се обучава там като висш медиум. Тогава всичко щеше да мине добре, разбира се, в смисъла на окултните братства, но тя никога не би се съгласила на това. 

След като отначало имаше доста добро, отлично ръководство и в нея се развиха много неща, които бяха на много добър път, нещата бяха насочени така, че тя влезе в един висш орден в Париж, който обаче беше зависим от британските окултни течения. Там тя трябваше да бъде подготвена така, че това, което те искаха, да излезе от душата ѝ. Но в нея съществуваше онази средноевропейска нотка, за която говорих. И след като вече беше осуетила много неща, благодарение на тази нотка тя осуети сега и намеренията, които имаха за нея. В този орден тя постави условия, които изобщо не можеха да бъдат изпълнени в един орден, който не иска да предизвика страшна буря. В резултат на това, малко след като процедурата беше започнала, тя отново беше изключена от ордена. Но все пак - тъй като тя до известна степен имаше собствено мнение - Блаватска усвои някои от важните тайни, които присъстват в такива окултни ордени по начина, който описах.

Тогава у нея се появи нещо, за което бих казал, че тя придоби вкус към ролята. В известен смисъл й се хареса идеята да изиграе главната окултна роля. Но Блаватска не искаше просто да бъде висш медиум, а да ръководи всичко сама. И тогава се присъедини към един американски орден. Наистина е невъзможно да се разкаже за всичко, което тя искаше да направи и частично въведе в този американски окултен орден.

Когато беше там, тя научи безброй тайни, които дотогава не бяха съобщавани на никого, освен на членовете от висшите степени. Все пак имаха определени намерения и все още работеха по тях. Резултатът от всичко това беше, че тя получи и в съзнанието си огромно количество знания. Помислете си как сега се беше създала една напълно нова ситуация! Имаше една личност, която знаеше безкрайно много от това, което дотогава беше добре пазеното окултно познание на тайните ордени. Това беше напълно нова ситуация. Подобна ситуация по принцип дотогава все още нямаше!

Но в Америка Блаватска извърши нещо, което направи невъзможно оставането й в ордена или продължаването на работата й, защото тя веднага показа, че иска да използва окултните знания, които беше придобила, по начин, с който орденът не можеше да се съгласи. Беше напълно невъзможно да се съгласят с това, то щеше да доведе до безнадеждно объркване, ако й бяха позволили да продължава да действа. Тогава те прибягнаха до едно средство, което наистина се използва много рядко и е много съмнително. Те прибягнаха до средството да вземат горката Блаватска - която, както виждате, беше играчка на най-различни сили, действащи върху нея - както се казва, в окултен плен. Този окултен плен се състои в това - постига се с определени средства на церемониалната магия - че човек кара всичко, което развива въпросната душа, да стигне само до определена сфера и след това да бъде изхвърлено обратно.

Така че всичко, което въпросното лице развива в себе си, то вижда, но не е в състояние да го предаде по някакъв начин на външния свят, може да го обработва само в себе си. Това е нещо много странно, но беше решено то да се наложи на Блаватска, за да я обезвреди, така че тя да не съобщава на света всякакви неща, а целият й стремеж да бъде отхвърлен. Това се нарича “обратно отхвърляне на стремежа” или окултен плен. През 1879 г. на окултна среща, на която присъстват окултисти от различни страни, това е решено и наложено на Блаватска. И така, в продължение на много години Блаватска наистина живееше в окултен плен. Не е необходимо да разказвам как са протичали външните обстоятелства на живота през това време, защото този, който гледа на въпроса отвън, не трябва да вижда нищо от това, което ще разкажа. 

Сега за определени окултисти, в случая индийски, стана цел освобождаването й от този окултен затвор. И всъщност сега започва времето, когато Блаватска навлезе в индийски води. Всичко, което Ви разказах досега, е всъщност предисторията на Блаватска. Развитието й от времето, за което хората знаят, всъщност започва едва сега. И всичко, което е трудно да се разбере при Блаватска, е свързано с това, което описах. Определени индийски окултисти, които на свой ред се стремяха да я спасят от британската същност, използваха определени средства, за да я освободят от окултния плен. 

Това дори беше направено в хармония с онези, които по-рано й наложиха окултния плен. И за Блаватска последицата от това е, че в душата ѝ вече се вля всичко, което има нещо общо само с индийския окултизъм. Трябва да подчертая отново: Наистина става въпрос за откровения на духовния свят, само че те излизат наяве в най-различни изкривени образи и карикатури. Ала не бива да се отнасяме към тях така, сякаш те не разкриват велики окултни тайни. Разбира се, с огромните сили, които вече са действали в Блаватска поради нейното устройство, а след това и заради всичко останало, през което тя е преминала, чрез нея излязоха наяве във висша степен индийските окултни истини. 

Така при Блаватска имаме конкретния случай, че когато се появи душа като нея, британската същност, британският окултизъм, който иска да превърне англосаксонството в господстващ елемент, се опитва да напредне с това, което и до днес смята за младенец. Целта на всичко това е да се пренебрегне напълно Средна Европа, тя да се подмине. Те наистина говорят така, както Ви разказах и смятат това течение, което толкова често съм описвал като средноевропейско, за нещо, което трябва да бъде преодоляно в цялата процедура.  

По този начин, разбира се, чрез Блаватска на бял свят излезе едно окултно знание, което в много отношения миже да се оспори и което преливаше като калейдоскоп във всички възможни цветове. И този окултизъм - както можете да видите от цялото ми описание - винаги беше повлиян от политически намерения. Защото и условието, което Блаватска постави в Париж, имаше политическо намерение, както и това, което тя искаше да въведе в Америка, със сигурност беше обусловено от политическо намерение. 

Ако трябва да характеризирам двете намерения, които Блаватска е имала в Париж и в Америка, трябва да кажа, че то е вътрешното противопоставяне на нейната руска природа на това да се направи руската същност зависима от западноевропейската и американската природа. По тази причина тя поставя и условие в Париж, което не можеше да бъде изпълнено и щеше да предизвика политически сътресения или трансформации във Франция.

В Америка тя не постави сама условията, а се свързa там с един човек, който до известна степен е израснал в политиката, с Хенри Стил Олкот, за да предизвика всевъзможни политически машинации, но с помощта на окултизма, който се прокарва навсякъде. Всички тези неща имаха за цел да осъществят това, към което по различен начин се стремеше ръководещият маскиран, първоначален водач на Блаватска - много е трудно изобщо да се говори за тези водачи. Първоначалният водач искаше да вкара Блаватска в правия път, но след това беше заменен от водач, който беше всичко друго, но не и това, което Блаватска наричаше “махатма”. 

И така, благодарение на най-различни сили, действащи заедно, чрез Блаватска в нейната "Тайна доктрина" се появи материал, съдържащ объркани, но безкрайно велики, огромни истини. Този материал беше подходящ да има голямо въздействие и в Средна Европа. Сега виждате - можете да видите това например също в един много важен роман на Жорж Санд - че в Западна Европа тайните общества, братствата, пропити с окултизъм, играят голяма, макар и най-често външно недоловима и незабележима, подмолна роля в политическите движения.

В края на публичната лекция в петък намекнах за неща, които действат в момента. Политическите конспирации и всякакви други неща тук играят важна роля. Защото, както обясних, наистина може да се докаже наличието на конспирации, които действат в окултните подоснови, в окултните подводни течения и че убийството на Жорес и всички други неща, за които говорих в петък, също и убийството на Франц Фердинанд и т.н., са свързани с тях.  

В целия този кръг от конспирации, за който външният свят в повечето случаи знае малко, който започва от Лондон, завърта се около Западна Европа, отива в Южна Европа, навлиза в балканските страни и се затваря в Петербург, всички тези неща играят роля в целия този кръг. Както казах, тези неща не трябва да се разглеждат като исторически, каквито иначе са историческите факти, а като хвърлящи светлина върху много неща.

Преди всичко трябва да се отбележи, че чрез една такава душа, каквато е душата на Блаватска, се намесват онези сили, които действат в духовния свят и се разкриват само във физическия свят, и че в такава душа е особено забележимо как тя е обзета от нещо, което действа под нивото на физическия план, от едно такова течение и показва какви сили действат в историческите събития. 

Това, че постепенно ще трябва да се запознаете с тези неща, със сигурност Ви е станало ясно от казаното. И аз трябваше да изложа това днес именно поради факта, че то може да покаже колко много неща не се забелязват в световните събития и в определящите ги причини, ако човек иска да види само това, което обикновено се вижда днес. Под нивото на обичайните факти протичат съвсем различни течения и човек до известна степен е сляп, ако погледът му се движи само по повърхността на фактите. Ето защо отново и отново ще се случва той да бъде изненадан и учуден от определени неща, които се случват в даден момент, а не би било нужно да се учудва и изненадва в същата степен, ако вземе под внимание по-дълбоките течения, по-дълбоките сили.

Но за съжаление днес ситуацията е такава, че от една страна има хора, които се интересуват само от външния ход на фактите и не отчитат, че този външен ход на фактите не просто се движи праволинейно като течение, а винаги е завладяван отдолу от водовъртежи, идващи от дълбините. От друга страна има хора, които се интересуват от всякакви окултни неща, но само заради сензацията, защото им е интересно да чуят тук-там нещо за окултизма. Това, което човек може да долови именно в окултната област, ще има безкрайно просветляващо въздействие, ако искаме да разберем какво се случва във външния свят, но то е нещо, за което все още много малко хора днес имат сетива.

И така, разбира се, от една страна има хора, които се интересуват изключително много от живота на Блаватска, а от друга страна има хора, които изобщо не се интересуват от живота й, а само от външните факти, които се случват на физическия план. Но ако разглеждате и двете в контекста, който днес само загатнах, тогава ще разберете някои неща, а това е важно. И ние трябва да живеем с очакване на това време, когато наистина ще има все повече хора, които ще искат да надникнат в по-дълбоките течения на битието, които ще имат добрата воля да надникнат в тези по-дълбоки негови течения.

И точно в рамките на нашето движение е толкова необходимо тези неща, за които говорих сега, да бъдат разглеждани малко по-правилно. Защото виждате ли, веднага след избухването на войната, както вече споменах, ученичката на Блаватска, госпожа Ани Безант, обруга - простете за израза - по възмутителен начин в своите английски списания това, което живее в нашето антропософско движение 3. Тя го направи преди всичко по такъв начин, че се видя как онази страна не можеше да си представи, че никаква политика не се намесва в това, което при нас трябва да бъде честен, търсещ чистата истината окултизъм, в който политиката не бива да се намесва пряко. Той може да бъде свързан с политиката само дотолкова, доколкото истината изобщо може да навлезе в нея, но не в смисъла, който загатнах в случая със западноевропейските братства.

Нашето движение по принцип може да има за задача единствено да откъсне онези, които трябва да бъдат откъснати от влиянието на тези западноевропейски братства. Но другата страна не може да си представи, че нещо може да се случи без намесата на известни нечестни политически мотиви. Ето защо беше разказана абсурдната история, че от 1909 г. нататък аз всъщност съм възнамерявал да стана председател на цялото Теософско общество, да отида в Индия, за да работя и влияя оттам върху политическите кръгове. Ето, виждате ли, от една страна имаме железопътната линия Берлин-Багдад 4, а от друга страна - антропософията! Аз не Ви разказвам измислици; там наистина се говори с най-силен гняв как всички служители на Теософското движение е трябвало да бъдат спечелени, за да се пренесе постепенно въпросът в политически води и да се работи за пангерманизма, т.е. да се нападне Англия от Индия. Това изречение се среща дори в съчиненията на г-жа Безант; сега тя го повтаря по още по-безумен начин. 

Тези неща Ви показват, от една страна, как там въобще не могат да мислят другояче, но и как постепенно по този начин се губи чувството за истината, за чистия, обективен, честен стремеж към истината. Такива неща, каквито г-жа Безант говори сега, трябва да се наричат “обективни неистини”. Но днес всъщност вече съм принуден да не се огранича с израза "обективна неистина"; защото с оглед на безсмисленото йезуитско обвинение 5, с което сте толкова добре запознати, изразът "обективна неистина" вече не е необходимо да се използва. Днес се прибавя и друго: през 1909 г. в Будапеща имах да кажа нещо много конкретно на г-жа Безант. Тогава те поискаха да направят компромис с мен, защото по онова време имаха намерение да обявят този Алкионе 6 за носител на Христос. Те пожелаха да направят компромис с мен, искаха да ме обявят за превъплътения евангелист Йоан и тогава щяха да ме признаят. Това щеше да се превърне в догма там, ако се бях съгласил с тези измами. Но срещу всичко, което тогава се гласеше, се създаде, бих казал, едно междунационално общество на честните хора. Сред тях беше и г-н Кийтли, който някога поправяше научните грешки на г-жа Безант в книгите ѝ. Това междунационално дружество ми предложи от Индия да стана негов президент. И през 1909г. аз казах на г-жа Безант в Будапеща: “Не може да става и дума за това, че някога ще искам да бъда в едно окултно движение нещо друго, освен да съм свързан с немската култура - само с немската култура, в рамките на Средна Европа. - Заявих го на г-жа Безант през 1909 г., но въпреки това след избухването на войната тя написа тези неща. Тук вече нямаме обективна неистина, а умишлена лъжа, тъй като изрично й беше обяснено за какво става въпрос.  

Това е повече или по-малко пътят, към който човек бива отведен, когато именно в областта на духовните истини не се постави на чистата почва на истината, на честната, несломима истина. Но виждате ли, това, че нещата трябваше да се развият по този начин всъщност показва как всичко се дължи на начина, по който окултните течения, породени от необходимостта на развитието на човечеството в настоящия момент, трябваше да навлязат в света. В тази необходимост, в нейното осъзнаване, се крие всичко. Когато г-жа Безант дойде за пръв път в Германия, за да изнесе лекция в Хамбург, тя говори и пред по-малък кръг. Това беше началото на всичко, което щеше да се случи от онази страна. Тогава зададох на госпожа Безант въпроса - това, че пазя такива неща в паметта си, може би е доста неприятно за някои хора: Какво ще правим сега с този мощен немски окултизъм, който особено в края на XVIII и XIX век се свързва толкова интензивно с немската култура? - Г-жа Безант ми отговори - както казах, това беше още при първото й посещение, в първия град в Германия - “О, това, което се е появило в Германия, е неуспешен опит в окултизма, то се е проявило под други форми. И тъй като то се провали, трябваше да се вземе в ръце в Англия, а окултизмът трябваше да бъде пренесен в Европа от Англия.” - Виждате как подмолно политиката се намесва в тези неща и как те трябва да се вземат под внимание. 

Това, което Ви казах днес, има за цел да бъде своеобразно въведение към беседи, които обаче няма да стъпят изцяло на същата основа, а ще ни отведат към въпроси, които са също толкова важни в исторически план, колкото и окултното познание на отделния човек и за които ще чуем повече следващия път.

Бележки

1 Според староанглийската легенда Хенгист и Хорса дошли на помощ на крал Вортигерн срещу пиктите и шотландците. След победата те се заселват в Кент, Есекс и Съсекс заедно със своите долносаксонски сънародници, които се придвижват след тях.

2 Рудолф Щайнер следва изложението на Чарлс Джордж Харисън в неговия труд "Трансценденталната вселена", преведен на немски от Карл граф фон Лайнинген-Билингхайм през 1897г. Английският оригинал е публикуван за пръв път в Лондон през 1893 г. 

3 Цитираните твърдения на Ани Безант са публикувани в “The Theosophist", Лондон 1914, т. 36.

4 Изграждането на железопътна линия от Мала Азия през Багдад до Персийския залив, което се предприема с германско участие от 1899 г. нататък, води до политическо напрежение поради опасения от влиянието на Германия в Близкия изток.

5 След отделянето на средноевропейското движение от Теософското общество Ани Безант изказва твърдение, което не се основава на никакви факти, че Рудолф Щайнер е бил обучаван от йезуити.

6 Под името Алкионе Джиду Кришнамурти е пропагандиран като преродения Христос от Ани Безант и нейните последователи с помощта на ордена "Звездата на Изтока", основан за тази цел.

На 8. май 1891 преминава в отвъдното основателката на Теософското общество Елена Петровна Блаватска. Нейното желание е приятелите й да се събират на този ден и да я споменават. Макар и да не разбира същността на Христос и християнството, тя е истински пионер в разкриването на тайните на духовния свят. В нейна памет публикувам с малки съкращения един материал на немския антропософ Ролф Шпекнер за младежките години на Елена Блаватска 

Елена Петровна Блаватска се ражда на 12 август 1831 г. в Екатеринослав 1 като графиня фон Хан, дъщеря на Петър Алексеевич фон Хан, който произхожда от немски благороднически род от Мекленбург и Елена Андреевна Хан, по баща Фадеева. Свързана е с германското дворянство по линия на баща си, който, както много германски благородници, е бил офицер на служба при руския цар. Родителите му са Густав фон Хан и Елизабет, родена като графиня фон Пробен. Твърди се, че именно от нея Блаватска е наследила къдравата коса. 

Густав фон Хан пренася този клон на мекленбургския род Хан фон Ротенщерн-Хан в Русия, постъпвайки на руска служба като офицер. От друга страна, по линия на майка си Елена Блаватска е свързана с руското висше дворянство. Майка й Елена Андреевна Фадеева е дъщеря на тайния съветник Андрей Михайлович Фадеев и княгиня Елена Павловна Долгорукова, която се изявява като художничка. Твърди се, че по линия на баба си Блаватска води началото си от княжеския род Рюрик. Дядото на Блаватска Фадеев е заемал важни постове в руската администрация и тъй като бащата трябвало непрекъснато да сменя гарнизоните, в ранния живот на Елена периодичните престои при баба ѝ и дядо ѝ били за нея нещо като моменти на отдих.
                           
          Къщата-музей на Блаватска в днешния Днипро на ул. “Ярослав Мъдри” 11

През 1837/38 г., когато е на шест години, тя за пръв път остава за цяла година в дома на баба си и дядо си в Астрахан, който се намира там, където Волга се влива в Каспийско море. По онова време дядо ѝ е попечител, назначен от царя за областта, запазена за калмиките, която се простира от долното течение на Волга чак до Черно море. В качеството си на попечител той се грижи за около 80-100 000 калмики, които водят номадски живот основно в тази свободна степ.

Калмиките 2 са от монголски произход и до XVII в. обитават заедно с още три племена обширна област в Централна Азия между Алтай на север и планината Тян Шан на юг, между пустинята Гоби на изток и езерото Балхаш на запад. Вътрешните спорове между четирите калмикски племена, които предизвикват кръвопролития, довеждат до миграция на най-западното племе на запад през Киргизката степ и заселване първо на юг от Урал, а след това главно покрай Волга в степта на север и запад от Каспийско море, която днес се нарича още “Калмикска степ”. В праисторически времена голяма част от племето вече е изминало същия път и се е изгубило в Кавказ и Мала Азия. Онези, които останали, били наречени от другите татарски племена "халмики", т.е. "ренегати". 

Когато през XVIII в. Руската империя се разширява на юг и на изток, този район също става подвластен на царя. Калмиките обаче запазват своя начин на живот и управленска структура, но най-вече религиозния си живот. Религията им е като на всички монголи: тибетски будизъм или ламаизъм. Подобно на другите монголи, калмиките приемат будизма от Тибет едва през XVI-XVII в. Ламите могат да бъдат описани като един вид монашеско духовенство, което спазва безбрачие. Те живеят отделно от селското население и номадските семейни общности на пастирите в манастири. Преди калмиките да станат будисти, те са практикували шаманизъм и затова техният будизъм запазва шамански привкус.

Покрай живота в къщата на дядото, на Елена й се разкриват важни опитности на културната граница между Русия и Азия, които й дават впечатления и преживявания с решаващо значение: "Бях доста добре запозната с ламаизма на тибетските будисти. Прекарах месеци и години от детството си сред ламаистките калмики в Астрахан и при техния първосвещеник. ... Ходила съм в Семипалатинск и Урал с един чичо, който имаше владения в Сибир на границата с монголските земи, където живее Терахан Лама; също така предприех безброй екскурзии по границите и знаех всичко за ламите и тибетците, преди да навърша петнадесет години.” 3

Това, което Елена Блаватска разказва тук за вторите седем години от живота си (средата на 1838 г. до средата на 1845 г.), изглежда съвсем достоверно, ако се вземе предвид службата на дядо ѝ като попечител в района около Астрахан. Според мен досега на това обстоятелство не е отделяно достатъчно внимание. Неведнъж при дядо ѝ пристигали пратеници от номадстващите в степите калмики, които били посрещани дружелюбно и чиито проблеми трябвало да се приемат също толкова сериозно, колкото и тези на християнските поданици на царя. Фадеев очевидно е имал достатъчно разбиране за хората, повлияни от будизма и е уцелил правилния тон. В Астрахан, града в делтата на Волга, е имало ламаистки храм; друг такъв храм се е намирал на западния бряг на Волга в град Сарепта, основан от волжките немци, на 400 км нагоре по течението на Волга. 

В “Разбулената Изида" Блаватска отново споменава за срещите, които е имала в началото на живота си с будисткия първосвещеник на калмиките от Астрахан. Тя разказва, че той ѝ подарил талисман, който по-късно ѝ помогнал много в контактите ѝ с източните лами. Това бил камък: "Нашият талисман е подарък от почитаемия върховен жрец Хейлунг от едно калмикско племе. Въпреки че са третирани като отстъпници от първоначалния ламаизъм, тези номади поддържат приятелски отношения със своите калмикски братя, чохотите от Източен Тибет и коконорите и дори с ламаистите от Ласа. Църковните власти обаче не желаят да поддържат никакви отношения с тях. Имахме много възможности да се запознаем с този интересен народ от астраханските степи, тъй като в ранните си години живеехме в техните кибитки и се радвахме на щедрото гостоприемство на княз Тумен, последния им вожд и неговата съпруга.”

Според собствените думи на Блаватска тя за пръв път среща своя учител в тяло в Лондон през 1850 г. Той бил дошъл със свита от непалския двор. Първата кратка среща е последвана от по-дълъг разговор през лятото на следващата година, също в Англия. Междувременно през зимата на 1850/51 г. групата се е върнала в Индия - вероятно без учителя - и ръководителят на непалската делегация Джунг Бахадур е срещнал сина на английския върховен съдия по време на обратния път в Цейлон и го е поканил в Непал. Този син е Лорънс Олифант. През 1851 г. Олифант пътува до Непал със същата група по покана на непалския министър-председател. Въпреки това той не дава никакви сведения, че по време на пътуването или в планините на Непал съзнателно е срещнал посветен от Изтока. Напротив, изглежда, че по време на това пътуване той е стигнал до мнението, че будизмът не е способен да доведе до значителен напредък за човечеството.

Погледът на Елена Блаватска обаче не остава на повърхността, а задава въпроси. На видно място в "Разбулената Изида", а именно още на първите страници, тя очертава контурите на цялостното устройство на света, за което знае от върховния жрец на калмиките: "Калмиките и някои племена от Сибир също описват в легендите си същества, предшестващи нашата сегашна раса. За тези същества казват, че имали почти неограничени познания и със своята дързост заплашвали дори най-висшия дух. За да ги накаже и унижи за дързостта им, той ги затваря "в тела" и по този начин блокира сетивата им. От тези тела те могат да се измъкнат само чрез дълги покаяния, самопречистване и развитие. Вярват, че техните шамани понякога се наслаждават на божествените сили, които първоначално са притежавали всички човешки същества.”

Даже и митовете, предадени от Платон и разказите от Стария завет не са по-духовни и истински. Старият завет разказва почти същата история. Някога хората живеели - току-що излезли от ръката на Създателя - в присъствието на Бога и архангелите. Това, което се случва, е частично откъсване на човека от напътствията на Създателя. Той премества човешките същества на земята и ги прави зависими от тяхната телесност. Накрая архангел Гавраил обещава: “Постепенно ще ви повикам отново!" Обаче разказът на будистките калмики надхвърля този на Мойсей в едно важно отношение: на хората е дадена възможността да възвърнат, поне частично, статута на ранното човечество чрез "самопречистване и еволюция".

Фактът, че Блаватска се е възползвала така интензивно от предоставената й възможност показва съдбовната предопределеност на нейното съществуване. Как трябва да се разбира тази предопределеност - дали като следствие на минали земни животи, като влияние от страна на наследственото течение или като израз на нейната индивидуалност - въпросът е открит. Влиянието, което тя е получила от средата си, във всеки случай не е достатъчно обяснение. Това става ясно при сравнението с Лорънс Олифант. Роден през 1829 г., две години преди Елена Блаватска, той също прекарва вторите си седем години сред един будистки народ, а именно на остров Цейлон (Шри Ланка). Като върховен съдия на британската островна колония, баща му се е ползвал с подобно доверие от страна на будисткото население като дядото на Елена Блаватска в Астрахан. Подобно на Блаватска той също прекарва голяма част от живота си в пътувания и е истински космополит. Откъсването му от родителския дом се случва по време на споменатото по-горе пътуване до Непал, което предприема с  група, в която е бил и човекът, насочил Блаватска по пътя на посвещението в Лондон. Лорънс Олифант обаче не показва ни най-малка близост с будизма, а напротив - пътуването му до Непал го води до убеждението, че будизмът не е успял да открие източник на морал за народите на Азия. Външните условия на тези двама окултисти са много сходни в ранните им години и въпреки това те се развиват в съвсем различни посоки.

В детството си Блаватска се среща освен с руската култура, която, разбира се, основно формира нейната личност, също с тази на калмикския ламаизъм, както и с една трета култура, а именно немската. Влиянието на немския език и култура върху нея обаче остава твърде слабо. Фактът, че баща ѝ принадлежи към благороднически род от Мекленбург, означава, че Елена се сблъсква с немския език от ранна възраст. Баща ѝ дори отдава голямо значение на това тя да научи добре немски. Тъй като той често бил преместван с полка си и вероятно не е бил от най-нежните съпрузи, майка ѝ временно предпочела да живее с децата в семейната среда в Одеса. Тя наема английска бавачка, за да може Елена да научи английски. Руският дядо на Елена работи в Одеса в "Съвета на преселниците” 3, който разпределя парцели на преселниците в Русия от новопридобитите земи, включително, както Силвия Кранстън специално отбелязва, на много преселници от Германия. Когато семейството се събира отново, Петер фон Хан урежда Елена да получава уроци по немски три пъти седмично. Кранстън дори смята, че Елена е искала да научи езика. За напредъка на дъщеря си бащата казва: "Тя е достоен потомък на своите славни предци, които никога не са знаели друг език освен немски.” Струва ми се съмнително, че по този начин той е искал да характеризира нейните способности. 

Цинизмът на бащата сигурно е бил трудно поносим за младата му съпруга. Кранстън цитира откъс от роман, написан от майката на Елена, в който може би има автобиографичен момент: “Шлифованият, бърз ум на съпруга ми, обикновено придружен от остра ирония, всекидневно унищожаваше най-красивите ми, невинни и чисти стремежи и чувства. Всичко, на което се възхищавах, към което се стремях от детството, всичко, което беше скъпо на сърцето ми, той само осмиваше или омаловажаваше в безмилостната цинична светлина на своите студени и жестоки аргументи.”

Това, че бракът между родителите й не е бил щастлив, не е убягнало на Елена. А че по-късно симпатиите ѝ са били явно насочени към майката, става ясно от нейните изявления. Възниква въпросът дали болезнените преживявания на майката са се отразили на дъщерята по такъв начин, че тя да откаже да говори езика на баща си. Понастоящем не мога да отида по-далеч от това предположение.

След като майката умира през юни 1842 г. на 27-годишна възраст, бащата изпраща децата да живеят за постоянно при бабата и дядото в Саратов. Елена прекарва около пет години в дома на баба си и дядо си, преди да навърши 16 години. Междувременно дядото става губернатор на Саратовската губерния, която по онова време граничи с Астраханската губерния на север от Волга. Границата се намира на завоя на Волга надолу по течението от Сарепта. Затова будисткият храм в Сарепта се намирал в Саратовската губерния, където също имало калмики, макар и по-малко, отколкото около Астрахан.

През 1846 г. Саратовската губерния наброява 1,7 милиона жители, включително няколкостотин хиляди заселници от германски произход. Техните селища се намират главно на десния бряг на Волга между Волгст и Камишинст, както и в западната част на губернията. Имената на местности като Шафхаузен, Цюрих, Гларус, Люцерн, Унтервалден и др. свидетелстват за големия брой швейцарци сред заселниците. Гореспоменатата Сарепта в южния край на губернията е основана от "Моравски братя" по времето на Екатерина II през 1764 -74 г. Това е било само 60 години, преди Елена Блаватска да заживее в Саратов, а "Моравските братя" все още са били определящи в Сарепта. Много заселници са дошли от Райнгау, Хесен, Пфалц, Елзас и Холандия. Общо в Саратовската и Астраханската губерния по поречието на Волга са живели вероятно около 500 000 - 600 000 волжки немци. Три четвърти от тях са протестанти, които са имали църковен център и консистория в Саратов.

Саратов, столицата на едноименната област, също е разположен на десния бряг на Волга и тогава имал около 45 000 жители. Градът е основан през 1665 г., а къщите му са построени предимно от дърво. В английската енциклопедия "Британика" от 1850 г. градът е описан като непретенциозен и обикновен, но в него имало активна търговска гилдия, която с хъс се занимавала с търговия с далечни земи. Три панаира годишно се провеждали на "много големия пазарен площад". Саратов е бил център на волжките немци. Въпреки всичко това Елена Блаватска научава немски език толкова непълноценно, че по-късно, когато живее в Германия, разбира езика, но не може да го говори. От друга страна, тя владее перфектно английски и френски език, които също е научила в детството си.

Елена изумява семейството и приятелите си с необикновените си способности. Изключително своенравна, тя не признава никакви авторитети, но е надарена с много чувствителна природа и разнообразни таланти. Тя е отлична ездачка и предприема походи с полуоседлани коне. 

Едно от най-важните ибстоятелства в живота на Елена Петровна Блаватска е, че в дома на дядо си тя попада на библиотека, която е предимно на немски език и съдържа богата окултна литература. Тази библиотека е принадлежала на дядо ѝ Фадеев, но идва от прадядо ѝ по майчина линия, княз Павел Долгоруков. Когато Елена пристига в Саратов през 1842 г., той вече е мъртъв от четири години и на нея й е позволено да разглежда библиотеката на воля. Тя си спомня: "Той имаше забележителна библиотека, съдържаща стотици книги по алхимия, магия и други окултни науки. Бях ги прочела с най-голям интерес, преди да навърша петнайсет години." 4 

Както и при учението за мъдростта на калмикския лама, и тук Елена Блаватска изтъква, че е прочела споменатите книги, преди да навърши петнадесет години и по този начин е усвоила съдържащото се в тях знание още през вторите седем години от живота си. Тя иска да подчертае, че е усвоила розенкройцерските идеи във време, когато импулсите, възникващи след половата зрялост, все още не са играли роля в нейната физика.

И наистина сестра ѝ Вера разказва за голямата страст на младата Елена да чете и за странното ѝ поведение. Семейството на дядото обитавало стара и изключително просторна къща в Саратов, на чийто приземен етаж имало много неизползваеми стаи, като единственото нещо в тях били паяжините и прашните килими. Елена обичала да се оттегля тук с книгите си - дори през нощта. Често се случвало да я няма и когато я търсели, я намирали на  приземния етаж. Сестрата на Елена описва една особено впечатляваща случка: "Тя беше струпала планина от счупени столове и маси в един ъгъл под прозореца с желязна решетка. В това скривалище, високо под тавана, тя се оттегляше за часове наред, когато четеше една книга, известна като "Премъдростта на Соломон", в която се излагат всякакви популярни легенди.” 5 Когато слугите научиха всички нейни скривалища в мазето, тя започна да търси тихи места в отдалечените части на градината и накрая в околните гори.

               Сестрата на Блаватска Вера Петровна Желиховска (1835 - 1896)

Сестра й Вера разказва с каква интензивност е чела Елена по следния начин: "Никой стар учен не би могъл да бъде по-упорит в изследванията си, а тя не можеше да бъде убедена да се откаже от книгите си, които поглъщаше ден и нощ, докато траеше импулсът. Огромната библиотека на дядо тогава изглеждаше недостатъчна, за да задоволи желанието ѝ.” Елена не се интересува само от натрупването на светски знания в себе си, а по-скоро от детството си е склонна да придобие уменията, описани от древните автори. Основите на онова, което по-късно се откроява толкова ясно, като възможността да привлича елементарни същества за малки услуги, например издаването на деликатни звуци без външен инструмент, тя усвоява още преди петнадесетия си рожден ден. 

Сестрата на Елена предава и една характерна случка: "Тя изчезваше по същия мистериозен начин и през деня. Ако човек я викаше, търсеше навсякъде, често след дълги усилия я откриваше на най-слабо посещаваните места; веднъж беше в тъмния гълъбарник, точно под покрива, насред гълъбовите гнезда, заобиколена от стотици птици. Тя ги беше "накарала да спят" - както обясни - според правилата, описани в "Премъдростта на Соломон". И наистина, в такива случаи се намираха гълъби, лежащи в скута й, макар и не заспали, но неспособни да се движат и сякаш зашеметени.” 

Въпреки това, ако се разгледат събитията, свързани с Блаватска, които предполагат нейното взаимодействие със свръхсетивния свят, се откроява една характерна черта на тези случаи: голяма част от "феномените" - както се наричат недостъпните за материалистическото разбиране събития - се основават на нейната способност, запазвайки съзнание, да влиза във връзка по същество с индивид, който е пространствено отделен от нея. Това се случва, когато като младо момиче тя се свързва с една дама от Мекленбург въз основа на снимки и писма и успява да запише преживяванията си от интуитивната връзка с нея, както и по-късно, когато като възрастна пише "Разбулената Изида" във връзка със своите духовни учители. Така е било, когато като младо момиче е "приспивала гълъби" посред бял ден, както и по-късно, когато като възрастна се е ползвала от услугите на елементарни същества, за да произвежда странни звуци на звънене и други подобни. Голяма част от душата на Елена Блаватска е разбираема от тази особена сила на фокусиране върху същността, а не върху външния вид. Синет например описва, че Блаватска е била привлечена от простите хора от по-ниските класи още от ранна възраст. Всъщност тя е била толкова отворена към тях, колкото и към всички останали и не е дискриминирала хората по външния им вид.

Именно на фона на тази способност трябва да се разбира подобно "приспиване" на гълъбите посред бял ден. Това, което на пръв поглед изглежда като чудо, при по-внимателно вглеждане се оказва нещо, което не е съвсем непознато за нас. Едно от неразбираемите явления в ежедневието е възможността човек да наложи волята си на някое животно, която играе роля във всяка дресура. Онова, което се наблюдава при обучението на кучето и не изглежда изненадващо, веднага възвръща мистериозното си измерение, когато става въпрос да се убеди някой тигър да скочи през горящ обръч или слон да балансира върху тясна греда и т.н. Укротителите използват моркови и пръчки, но осъзнават пряката връзка на волята си с животните. Така че истинската загадка не е, че това е възможно, а че Елена Блаватска се е заинтересувала от такива неща толкова рано. Още от детството вниманието ѝ е било насочено не само към онова, което достига до душата чрез сетивата, но и към онова, което чука на вратата в центъра на нейното същество.

Библиотеката на Павел Долгоруков е създадена през последната третина на XVIII век. Великият княз Долгоруков, който е служил при царица Екатерина II, е събрал книгите. Той поддържал връзки с руски масони, които работели по системата на "строгото спазване", създадена в Германия - Николай Новиков и князете Никита и Юрий Трубецкой, които от 1778 г. действали в ложите "Латона" и "Изида и Озирис" в Москва.

Кореспонденцията разкрива, че руските ложи са принадлежали към германското “строго спазване” и по този начин руските масони са били подчинени на германското ръководство на ордена. Тайната кореспонденция с пруските държавни служители и с херцога на Брауншвайг, пред когото руските масони са положили клетва, е капката, от която чашата прелива. Екатерина II усеща опасността. През 1792 г. царицата вкарва Новиков и други важни масони в затвора в Русия, затваря ложите и забранява масонството. Павел Долгоруков изглежда не е бил засегнат от гоненията на царицата. Неговата библиотека
съдържала не само книги, но и деликатни документи. Хенри Стил Олкот споменава такива документи в своя дневник 6. Той разказва за грешната преценка, дадена на граф Сен Жермен. Тъй като никой не прозрял мотивите му и източниците на неговото богатство, повярвали на идеята, че е работил като шпионин в различни европейски кралски дворове. След това Олкот добавя: "Ако само можеше да се накара мадам Фадеева, лелята на Елена Петровна Блаватска, да преведе и публикува някои документи от своята прочута библиотека, светът щеше да получи по-близък достъп до истинската история на предреволюционната европейска мисия на този източен адепт, отколкото е имал досега.”

В ранната си статия "Няколко въпроса към Хираф” 7 Елена Блаватска дава допълнителни сведения за това какво съдържа един ръкопис от ръката на граф Сен Жермен, който самият той е дал на руския благородник. Графът е описал предварително в ръкописа "пълното преобразяване на цялата карта на Европа, започвайки от Френската революция от 1793 г., до последната подробност”. Можем да си представим, че подобен ръкопис, независимо дали приветства предвидените промени или само ги описва, без да ги оценява, би хвърлил царицата в ужас.

Поразително и особено важно за нас е, че Олкот говори за граф Сен Жермен като за източен адепт. Ако без предубеждение приемем за момент идеята, че розенкройцерските посветени са се оттеглили от Европа в края на XVIII в., ще открием, че тя прави убедителни много неща, които иначе остават загадъчни: от една страна, тясното сътрудничество на северните будистки посветени с Християн Розенкройц, което намира отражение в процеса на създаване на Теософското общество и "Разбулената Изида", от друга страна, особеното обучение на Елена Блаватска в младежките ѝ години, чрез което тя усвоява средноевропейското розенкройцерство наред с основните учения на тибетския будизъм благодарение на посредничеството на калмиките.

Бележки 

1 По времето на Блаватска родният й град (намиращ се в днешна Източна Украйна) се е наричал Екатеринослав, след това Днепропетровск, а днес украинците го наричат Днипро. Те дори са прекръстили Блаватска на Олена Петрівна Блаватська - “украинска теософка”.

2 Бащата на Ленин Иля Николаевич Улянов също е бил калмик.

3 Mary K. Neff, “Personal Memoirs of H. P. Blavatsky”, Wheaton – Madras – London. 1971.

4 Silvia Cranston/ Carey Williams, “Leben und Werk der Helena Blavatsky, Begrьnderin der modernen Theosophie”, Grafing 1995. 

5 K. Paul Johnson, “The Masters revealed. Madame Blavatsky and the Myth of the Great White Lodge”, SUNY-Press, Albany, 1994.

6 Вж. бел. 3.

7 Henry Steel Olcott, “Old Diary Leaves. The True Story of the Theosophical Society”, New York – London – Madras, том 1.