Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 819288 Постинги: 456 Коментари: 15
Постинги в блога от Юни, 2019 г.
2  >  >>
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 2. ноември 1919 в Дорнах (CC 191 „Разбиране за социалното чрез духовнонаучно познание. Духовните подоснови на социалния въпрос”, т.3)  

Или съвременното цивилизовано човечество ще се реши да приеме един такъв самостоятелен духовен живот, или съвременната цивилизация ще тръгне към своя залез и от азиатските култури ще трябва в бъдеще да произлезе нещо за човечеството. 
Който днес още не вярва, че нещата са толкова сериозни, той в известен смисъл благоприятства подготовката за бъдещата инкарнация на Ариман. Още днес във външните обстоятелства, във външните факти на човешкия живот можем да разпознаем нещо, което дава информация за тази истина. Инкарнацията на Ариман ще бъде особено много благоприятствана, ако откажем да положим началото на самостоятелния свободен духовен живот и го оставим да продължи да бъде вместван в икономическия кръговрат или в държавния живот. Защото силата, която има най-голям интерес от едно такова продължаващо обвързване на духовния с икономическия и правния живот, е Ариман. Той ще усеща свободния духовен живот като някакво затъмнение. А интереса на хората към този свободен духовен живот ариманичната сила ще го усеща като огън, който я гори, душевен огън, който силно я изгаря. Затова човекът има задачата, за да намери правилното положение, правилното отношение към инкарнацията на Ариман в близкото бъдеще, да положи началото на този свободен духовен живот. Но днес още има силна склонност да се прикриват точно фактите, за които говорихме вчера*. Повечето хора прикриват тези неща, защото просто не искат да погледнат към истината, към истинското в нещата, а искат да бъдат залъгвани с думи, които са далеч от реалностите.”  


* вж. предния пост    
 
Категория: Други
Прочетен: 633 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 05.08.2019 14:33
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 1. ноември 1919 в Дорнах (CC 191 „Разбиране за социалното чрез духовнонаучно познание. Духовните подоснови на социалния въпрос”, т.3)

“... както е имало инкарнация на Луцифер в плът, както е имало инкарнация на Христос в плът, така и преди да е изминала и една част от третото хилядолетие след Христа на Запад ще се осъществи истинска инкарнация на Ариман в плът. Тази инкарнация на Ариман в плът човечеството не може да избегне, тя ще дойде. Важно е само земното човечество да намери правилното си отношение към нея. Във всичко, подготвяно по този начин, трябва да виждаме онова, което постепенно води човешкото развитие към тази инкарнация. Такава духовна същност като Ариман, която смята да се въплъти малко след нашето време на земята в западния свят, подготвя отдалече своята инкарнация. Тя така направлява определени сили в човешкото развитие, че те да бъдат изцяло в нейна полза. И би било лошо, ако хората проспят оставащото време и не приемат определени явления, разпознавайки в тях подготовката за инкарнацията на Ариман. Хората ще намерят правилното отношение само като осъзнаят, че в дадена поредица събития от развитието на човечеството трябва да се разпознае как Ариман подготвя земното си съществуване. Днес е време отделни хора да знаят кои от процесите, разиграващи се около тях, са машинации на Ариман, евентуално подготвящи скорошната му земна инкарнация.  

Несъмнено най-подходящо за Ариман би било, ако успее да накара по-голямата част от хората да нямат понятие за това, което би могло да улесни битието му; ако повечето хора живеят така, че тази подготовка да си върви, но те да я смятат за нещо напредничаво, добро, подходящо за човешкото развитие. Ако Ариман успее да се промъкне сред едно спящо човечество, това би било най-приятно за него. Затова трябва да бъдат показани онези събития, в които Ариман работи за бъдещата си инкарнация.   

Вижте, един от онези факти на развитието, в които ясно се долавя импулсът на Ариман, е разпространената сред хората вяра, че с помощта на механично-математическото изследване на космоса, дошло с Галилей, Коперник и т.н., наистина може да се разбере случващото се в космоса. Затова антропософски ориентираната духовна наука трябва категорично да подчертава, че в космоса следва да търсим духа и душата, а не само математиката, механиката, които търсят последователите на Галилей и Коперник, сякаш светът е огромна машина. Би било Ариманово изкушение, ако хората се задоволят само да измерват орбитите на планетите, ако проучват астрофизиката, за да стигнат единствено до веществения състав на небесните тела - нещо, с което те толкова се гордеят. Но ще е фатално, ако на това не се противопоставят знанията за одушевяването, за одухотворяването на космоса. Именно това желае да избегне Ариман в полза на земната си инкарнация. Той иска да задържи хората в огромно неведение, така че те да разбират само математическото на астрономията. Ето защо Ариман изкушава мнозина да проявят отвращение към знанието за духа и душата на космоса.   


Ho това е само една от силите на изкушението, които Ариман сякаш влива в душите на хората. Друга от изкусителните му сили - той работи по съответен начин заедно със силите на Луцифер - е свързана със стремежа да запази вече разпространилото се настроение на хората, че за обществения живот е достатъчно, ако те са икономически задоволени. Тук засягаме нещо, което съвременният човек често не признава.   

Вижте, днешната официална наука вече не предлага нищо за едно истинско познание на духа и душата, защото методите на съвременните обществени науки са способни да схванат само външната природа, включително и у човека. Но помислете как презрително гледа един средностатистически днешен гражданин на всичко, което му изглежда като идеализъм, като някакъв път към Духа! Той най-вече непрекъснато се пита каква е ползата от него, какъв е приносът му за земните блага...  

Друго течение в сегашния ни живот, от което се нуждае Ариман, за да улесни собствената си инкарнация, е онова, което днес се откроява ясно в т.нар. национален принцип. Всичко, което може да разцепи хората на групи, което ги отдалечава по цялата земя от взаимното разбирателство и ги разделя, в същото време стимулира импулсите на Ариман. И в това, което често се споменава като нов идеал по света - освобождението на народите, дори на най-малките, се долавя гласът на Ариман. Времето, в което кръвта решава всичко, свърши. Ако го консервираме, то стимулираме исканото от Ариман.   

Също така стимулираме желаното от Ариман, ако не отхвърлим енергично онова, което често съм Ви описвал: днес има хора с най-различни партийни мнения и възгледи - единият може да се докаже също толкова добре, както и другият. Можете да докажете виждането, застъпвано от някоя социалистическа, както и от някоя антисоциалистическа партия с еднакво добри доводи, с които хората си служат.    Ако хората не проумеят, че този начин на доказване е дотолкова на повърхността на живота, че с нашата съвременна интелигентност, която е много необходима за естествознанието, но за друго познание е ненужна, могат да се докажат и доводите за, и доводите против, ако не проумеят, че тази интелигентност, която е толкова полезна в естествознанието, но е безполезна за друг вид познание, че тази интелигентност, която служи на науката, е изключително повърхностна, то те ще я приложат в социалния и духовния живот. Тогава ще докажат противоположното, един - това, друг - друго, една група - това, друга - онова и тъй като и двете могат да се докажат, хората ще се намразят и ожесточат. В нашата епоха намираме предостатъчно такива примери. Това са все неща, които Ариман иска да насърчи, за да улесни собствената си земна инкарнация.   

А особено много ще служи на Ариман за собствената му инкарнация едностранното разбиране на евангелието. Знаете колко необходимо е станало в наше време да вникнем в евангелията от духовнонаучна гледна точка. Но знаете и колко широко е разпространено по земята виждането, че не трябва да се задълбочаваме духовно в евангелията, не трябва да се подвеждаме и казваме неща, произтичащи от едно истинско разбиране на духа, на космоса за евангелията, а те трябвало “просто да се приемат”, както се разкривали днес на хората...  Ако хората не стигнат до истинския Христос, а само до халюцинацията за Христос, то това най-много ще помогне на целите на Ариман.”      
Категория: Други
Прочетен: 800 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.08.2019 14:35
 Откъс от езотеричния урок, изнесен от Рудолф Щайнер на 13. август 1908 в Щутгарт (СС 266а “От съдържанието на езотеричните уроци”)

„Алкохолът някога в атлантската епоха не е съществувал на земята; появил се е по-късно, за да помогне на хората за тяхната индивидуализация. Той заключва висшите способности на човека и го прави затворен в себе си. Затова в дионисиевите мистерии се е използвал алкохол.

Но днес всеки човек в цивилизованите страни е достигнал вече тази степен и в днешно време алкохолът е само едно зло. С употребата му човек загубва способността да се приспособява към другите и да ги разбира.

Алкохолът вреди особено много на езотерика, защото превръща всички развити вече висши сили в сили на личния аз, кара аза да се затваря все повече в себе си и направо разкъсва астралното тяло чрез двете противоположни течения - на низшите и висшите азови сили. С идването на Христос на земята бе донесен онзи принцип, чрез който всеки човек може съзнателно да постигне своята индивидуализация. Затова Христос казва: “Аз съм истинската лоза”.

Като употребява алкохол, човек създава среда за многобройни рояци духовни същества, както непочистената стая се изпълва от само себе си с мухи.”

Категория: Други
Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 21.06.2019 22:32

Берлин, 3. април 1905 (СС 89 “Съзнание/Живот/Форма”)

“В нашата епоха духовното трябваше да се оттегли, това трябваше да се случи, за да можем да овладеем физическия план, за да станем съвършени в превземането на сетивния свят. Сега е близо моментът, когато на човечеството пак ще се наложи да се задълбочи в духовността. В днешно време човекът върви с бързи стъпки към един стадий, който не бихме понесли, ако не се развие пак духовният живот.

Ето един нагледен пример за това колко голяма е необходимостта от спиритуално задълбочаване  - знаете например за невероятния напредък в областта на електричеството. С него е свързана огромна мощ, която ще направи възможна злоупотребата с тези сили. В недалечното бъдеще човекът ще бъде господар на ужасни сили, които ще активира на физическия план. Той ще може например да задейства детонации, експлозии на отдалечени места, без някой да е в състояние да разбере техния причинител.

Човекът ще придобие власт. И горко му, ако тогава не е на необходимото морално ниво и не използва тези ужасни сили само и изключително за добри цели! Духовните ръководители на човечеството, Учителите са предвидили това време и мисията на теософското* учение е да подготви душите за идващото, да ги предупреди, да им покаже пътя и целта.”

* Казано преди отделянето на немското антропософско общество от общото теософско движение.


 
Категория: Други
Прочетен: 625 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 20.06.2019 22:29
„Социализъм без хора, възпитани в братство, е дървено желязо” са известни думи на Рудолф Щайнер, цитирани от Маргарита Волошина в книгата й “Зелената змия”. Защото до истинските свобода, братство и равенство хората ще достигнат по еволюционен път едва през следващата шеста културна епоха (3573 - 5733 г.). Опитите за насилствено налагане на социализъм чрез революции, партизански движения и под., каквито ние българите преживяхме през ХХ век, произлизат от ариманичния импулс да се внесе прибързано в настоящето нещо, на което времето още не е дошло. В следната лекция по историческа симптоматология от 1918 г. Щайнер говори между другото и за социализма и за това какво е необходимо да развива човечеството, за да стигне до него.    

Из лекция от 3. ноември 1918 (СС 185 “Историческа симптоматология”)  

„Днешните социалисти още нямат понятие какво е свързано, какво трябва да бъде свързано с истинския социализъм, който ако се развива правомерно, ще достигне до определен завършек едва през четвъртото хилядолетие. Преди всичко е важно този социализъм да се развива заедно с едно правилно усещане за същността на целия човек, на физическия, душевния и духовния човек. Нюансите ще бъдат внесени от отделните етнически и религиозни импулси, които ще дадат своя принос, за да бъде разбран човекът в неговата троична организация като тяло, душа и дух. Изтокът с Русия ще се погрижи да бъде разбран духът. Западът ще се погрижи да бъде разбрано тялото. Средна Европа ще се погрижи да бъде разбрана душата. Но това всичкото, разбира се, се смесва. То не бива да се схематизира и категоризира, а в него трябва да се развие истинският принцип, истинският импулс на социализма.   

Какъв е този социализъм? Истинският импулс на социализма се състои, както наскоро изложих, в това хората действително да успеят да осъществят братството (в широкия смисъл на думата) във външната социална структура. Истинското братство, естествено, няма нищо общо с равенството.  

Вземете например братството в семейството – ако единият брат е на седем години, а другият току-що е роден, не можем да говорим за равенство. Братството трябва първо да бъде разбрано. Но това е, което трябва да се реализира на физическия план – на мястото на днешните държавни системи по цялата земя да се създадат организации, наситени с братство. За сметка на това от външната, от държавната организация и от подобните й организации следва да излезе всичко църковно и религиозно. Това трябва да стане кауза на душите, да се развие в напълно свободно съвместно съществуване на душите. Успоредно с развитието на социализма трябва да върви абсолютната свобода на мисълта по отношение на всички религиозни въпроси.   

Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация го е докарал дотам да може дa каже, че религията е личен въпрос. Но това той зачита горе-долу толкова, колкото един разярен бик зачита братството, като се засили срещу някого. Тук няма и най-малкото разбиране, защото самият социализъм в днешния си вид е религия; той се практикува по съвсем сектантски начин и проявява изключителна нетолерантност. Значи успоредно с този социализъм трябва да има истински разцвет на религиозния живот, което се основава на факта, че религиозният живот на човечеството е свободно дело на души, действащи съвместно на земята. Помислете си кaк неимоверно много се работи срещу еволюцията. Първо трябва да се действа срещу нея, за да може после за известен период да се работи в смисъла на еволюцията, после пак ще дойде обратният удар и т.н. Това Ви го обясних при разглеждането на общите принципи на историята - че всичко се създава, за да може пак да умре. Помислете как се е действало против успоредното развиване на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, който, като говорим за държавата, може да възникне само в рамките на държавното обединение! Ако действително цари социализъм, в държавната организация религиозният живот не бива да играе абсолютно никаква роля, а само сред хора, живеещи заедно като души, напълно независими от организация…  

Друго, което трябва да се развива заедно със социализма, е от областта на духовния живот - еманципацията на всеки стремеж към духа, независимо от държавната организация. Абсолютен отказ от това да се натиква науката и всичко, свързано с нея, в казарма. Това е необходимото. Онези разпръснати по света казарми на науката, които се наричат “университети”, работят най-много против това, което напира да се развие през петата следатлантска епоха. Зaщото както в религиозната област трябва да цари свобода, така и в областта на познанието следва да се направи възможно за всеки човек да участва наравно с другите в развитието на човечеството. Ако социалистическото движение иска да се развива по здравословен начин, то в никоя област на познанието не бива да съществуват привилегии, патенти, монополи. Тъй като днес сме още много далеч от това, което имам предвид, не е необходимо да Ви давам пример за възможностите да се избегне тази казарменост на науката и да се доведе всеки човек до участие в еволюцията. Защото то ще бъде свързано с дълбокопроникващи импулси, които ще се развият във възпитанието, в цялото отношение на хората един към друг. Но ще стане така, че всички монополи, привилегии, патенти, отнасящи се до притежаването на духовни познания, ще изчезнат и ще остане само възможността човек да прояви всестранно и във всички области съдържанието на духовния си живот –  според това колко силно е залегнал той в човека и колко силно се проявява в него. Във време, когато е налице все по-голям стремеж към монопол,  например на университетските професори върху медицината, когато във всевъзможни други области искат да регламентират и организират всичко, не е необходимо да навлизаме в подробностите на духовното равенство, защото още сме много далеч от него и повечето от нас имат достатъчно време да изчакат следващата си инкарнация, ако се стремят към пълно разбиране на онова, което има да се каже по въпроса. Но разбира се, началото може да се положи навсякъде.   

И така, в наше време човечеството може само да носи в съзнанието си импулсите, които вървят, социализма, който съществува, осъзнавайки, че трябва да се развиват успоредно свободата на религизното мислене и равенството в областта на познанието. Познанието трябва да изравни хората - както се казва в поговорката, “Пред смъртта всички сме равни”, защото то води в бъдещето, тоест в свръхсетивните светове, към които ни води и смъртта. Както смъртта не може да се монополизира и патентова, така не може да се монополизира и патентова познанието. И ако все пак това се прави, то се създават сегашните мними носители на познанието.    Естествено, това не се отнася до отделни хора, а до онова, което е съществено за епохата – формирането, социалното оформяне на епохата. В нашата епоха, в която се проявява упадъкът на буржоазията, днес има отслабване на съпротивата към онова, което е против еволюцията…  

Поглеждайки назад към казаното от мен, ще видите, че днес на физическия план съществува нещо, което всъщност би трябвало да принадлежи на душата и духовния човек, докато на външния физически план всъщност иска да излезе братството. На физическия план е заявило за себе си и се проявява във външната организация нещо, на което не му е мястото точно там. Разбира се, то се отнася до физическия план, доколкото хората пребивават там и то живее в душите им, но то не му принадлежи в смисъл да се организират хората на физическия план. На външен план религиите например трябва да бъдат изключително и само общности на души, а не външно организирани общности. Училищата трябва да бъдат организирани по съвсем друг начин, най-вече не бива да бъдат държавни и т.н. Всичко това трябва да произлиза от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество.    Поради това, че в действитeлност нещата се преплитат, вмъкват се едно в друго, днес е възможно например социализмът често да бъде противоположното на своя принцип. Той е тираничен, жаден за власт, иска да сграбчи всичко. Вътрешно той всъщност е борец срещу неправомерния княз на този свят, защото неправомерният княз на този свят се явява тогава, когато Христовият импулс и въобще духовността се организира външно според държавните принципи, когато не се задоволява с това външната организация да бъде само социално братство.    Виждате, че се докосваме до въпроси, които днес стават неудобни за човечеството, щом се засягат най-важните, най-съществените въпроси на съвремието. Но е необходимо те да бъдат разбрани, да бъде вникнато в тях. Защото само ако човек ги осмисли, ако се проникне с разбирането им, ще може да излезе от днешната катастрофа. Това трябва да го повтарям отново и отново. Само като познаем импулсите, които могат да бъдат открити по разгледания от нас начин, ще можем да работим за истинската еволюция на човечеството.”    
Категория: История
Прочетен: 708 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 18.06.2019 20:26
“Ако наблюдаваме интересното в спорта, ще се сетим, че той спада към заниманията, свойствени на системата крайници-веществообмен. (01.07.1923, CC 225) ... Когато религиозното чувство се притъпи до някакви представи за вярата, то вече не е мощна сила и не действа до физическия елемент. В ново време хората явно усещат инстинктивно този факт, но не схващат цялото му значение. И от инстинктивното усещане съвременното човечество е стигнало до нещо, което е търсило инстинктивно и чието вписване в съвременната цивилизация всъщност не се разбира. Става въпрос за спорта. Религията е загубила вътрешната си сила да укрепва физическото тяло на човека. Затова е възникнал инстинктът му да усвои тази сила по външен начин. И както всичко в живота е полярно, така и тук това, което човекът е загубил в областта на религията, иска да си го набави по външен начин.

Аз определено няма да водя полемика срещу спортното дело, няма да кажа и дума против правото му на съществуване. Също съм убеден, че спортът ще се усъвършенства по здравословен начин. Но в бъдеще той ще заеме друго място в човешкия живот, докато днес е само ерзац за религията. (25.12.1921, CC 303)

Защо се занимаваме с физкултура, с гимнастика? Физкултурата се състои в това, че човек още повече се приспособява към Земята, отколкото може да направи това по друг начин. Той се занимава с физкултура за да се отдалечи от своето етерно тяло, да не следва повече своето етерно тяло. Обаче, за да не се окаже твърде отчужден от вселената, от външния свят, той трябва да прави също и такива движения, които не го свързват със земята...  

... етерното тяло иска да се движи по небесните закони, в съответствие с небето. Планетите се движат кръгообразно, докато физическото тяло се стреми вън от кръга. Ако то прекалено много работи, излиза навън от този кръг. Но да вземем сега висшето съсловие на Запад - тези хора не трябва да работят и какво става с тях? С тях става това, че те се чувстват неуютно, защото етерното тяло постоянно ги мъчи. Ако такъв натъпкал се с бифтеци човек шета по света, на него му омръзва, него постоянно го мъчи етерното тяло, което иска да извършва кръгови движения. И на този лапач на бифтеци също му се иска да извършва кръгови движения, следвайки етерното тяло. А това, дявол да го вземе, е така неприятно! Етерното тяло би искало постоянно да танцува, да прави плавни, прекрасни кръгови движения, но лапачът на бифтеци не е в състояние да го следва. Затова той иска да приучи своето физическо тяло да бъде достатъчно силно, за да не позволи на етерното тяло постоянно да го увлича по кръга. Той се занимава със спорт; не само с гимнастика, а именно със спорт. Като резултат от заниманието със спорт, човек съвсем се освобождава от влиянието на своето етерно тяло и напълно следва само физическите, земни движения. Вследствие от това човек все повече се сродява със земята и се откъсва от духовния свят.  

Съвсем не би следвало да вярваме, че се откъсваме от духовния свят само ако не мислим за него; не, това може да стане и по следната причина: ако човек прекалено много се занимава със спорт, тоест ако физическото тяло изцяло и напълно се отстранява от влиянията на етерното тяло. Това е нещо ужасно за човека, нещо, което, бих казал, трябва да предизвиква особена тревога. Колкото повече хората се занимават със спорт, толкова повече забравят за духовното. Тогава след смъртта си веднага, след много кратко време се връщат обратно от духовния свят. Следователно, ако всичко това, което го има на Запад, поне малко не се приобщи към духа, земята постепенно ще се окаже населена само с хора, които не искат да се връщат в духовния свят. Но в този случай тя постепенно ще се населва само с такива хора, които ще я унищожат. Нещо в това отношение вече е започнало, а за съвременните хора и това е много. Но ако хората започнат вече изобщо да не се водят по своето етерно тяло, ориентирайки се само към физическото, това може да предизвика ужасяващи неща на земята. И тук пак е необходима намесата на духовната наука, като на движенията, които са изцяло насочени да вкарат човека в неговото физическо тяло, да го направят изцяло земен човек, се противопоставят съвсем други движения...  

От какво се интересуват днес хората? Много повече отколкото от въпросите и събитията, носещи благосъстояние или мъка за милиони хора, съвременните хора се интересуват от тези неща, които постепенно отстраняват физическото тяло от  етерното и превръщат човека само в земно животно. По тази причина е необходимо на движенията, които иначе се извършват по целия свят и се разпространяват все повече, да се противопоставят други движения - това са евритмичните движения. Те са ориентирани към етерното тяло. Ако гледате евритмия, виждате всички тези движения, които изпълнява етерното тяло. Ако гледате спортно състезание, виждате само движенията, които изпълнява физическото тяло.  

Да, господа, това е извънредно важно, защото сега се развива страст към спорта. Изобщо не искам тук да говоря против спорта. Разбира се, спортът, ако с него се занимават хора, които, освен това и работят, е доста полезен, защото в работата си човек привиква към неестествени движения. Ако след това, спортувайки, той добавя към тях естествени движения, които повече съответстват на физическия човек, спортът става полезна почивка. Но това днешно спортуване, където участват много хора, които въобще нямат нужда от почивка, това какво е? Да, има и спортисти, не всички, разбира се, но отделни вече има, които сутрин ходят в църквата да се помолят набързо, казвайки: вярвам в Бога на небето и т.н., а след това отиват на игрището. Те не произнасят нищо, но това, което правят, ако можеше да бъде изразено с думи, би звучало така: аз не вярвам в Бога на небето. Той ми е дал етерното тяло, но аз не искам да знам нищо за него. Вярвам в плътта и костите и това е единственото свято нещо за мен. Виждате ли, това, разбира се, е необходимо, безсъзнателно следствие от всичко, което бурно се развива днес. Човек става материалист не само като казва, че не желае да знае нищо за духовността, но и заради подобни неща, които го откъсват напълно от духа.    

Така че ... можем да кажем: ако човек върви из гората в мъгла, ако се заблуди, става така, че той следва своето етерно тяло. Това не е толкова лошо, защото той отново се връща на същото това място. Ако обикаля, това не е толкова лошо, той многократно се лута ту тук, ту там; един път се лута насам натам, ориентирайки се по етерното тяло, друг път – ориентирайки се по физическото тяло. Това съществува, защото човек има тези две тела, и той трябва да формира и двете тела. При това те са вътрешно свързани. Обаче в днешно време на Запад се появи обща тенденция съвсем да се отстранява етерното тяло и да се култивира само физическото. Това става причина за страшния материализъм, който всъщност е най-вреден. Защото материализмът в сферата на мисленето съвсем не е най-вредният. Най-вреден е този материализъм, който смъква човека до нивото на животното. Това е, над което следва да се замислите.  

Лесно могат да се намерят хора, които да кажат: що за еснаф, той роптае против спорта! Спортът е нещо извънредно полезно. Но аз съвсем не роптая против спорта. Нека хоpaта да спортуват, те са свободни същества. Но те ще се погубят като хора, ако се прекланят единствено пред това, което се отнася до спорта. (30.5.1923, СС 350)" 
Категория: Други
Прочетен: 741 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 17.06.2019 18:30
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 30. декември 1914 г. в Дорнах и публикувана в СС 275 “Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост”

“... Луцифер и Ариман вредят най-много, когато човек не ги вижда, когато остават невидими. Да допуснем, че някой бива измъчван от ариманични сили. Какво би било най-доброто средство срещу тях? Най-добре за него би било да си оформи някакъв, какъвто и да е, образ на Ариман и да си го сложи в стаята. Срещу онова, което мъчи астрално човека, най-доброто средство е да го постави физически пред себе си.

Не е правилно да се вярва, че ако имаме Ариман пред себе си, той ще ни преследва. Правилно е обратното. Нещата трябва да се направят видими. Но човек не бива да става нервен, не бива като минава покрай фигурата на Ариман и я поглежда несъзнателно, да отнася остатъчния му образ в себе си. Защото тогава Ариман ще присъства невидимо в човека, правейки го нервен или неспокоен.”

Категория: Други
Прочетен: 921 Коментари: 0 Гласове: 1

“Дали политиката на пълна власт - ботуша в лицето на човечеството - може да се продължи до безкрайност, е под въпрос. Моето виждане е, че властващата олигархия ще намери по-малко разточителни и скъпи методи на господство и задоволяване на желанието си за власт и че тези методи ще са подобни на описаните в “Прекрасния нов свят”... Още в следващото поколение властващите над света ще установят, че раннодетското кондициониране и наркохипнозата са много по-ефикасни като инструмент за господство, много по-ефикасни от палката и затвора и че жаждата за власт може да се утоли не само, ако хората бъдат бити, докато се подчинят, а също толкова добре, ако чрез внушение бъдат накарани да обичат робското си съществуване.”

(Из писмо на Алдъс Хъксли до Джордж Оруел от 1949 по повод книгата на Оруел “1984”, в книгата "Letters of Aldous Huxley“, 1969)
 

Алдъс Хъксли, внук на зоолога Томас Хъксли, чиято роля за налагане на дарвинизма Рудолф Щайнер често коментира в лекциите си, е бил за кратко време учител по френски на Джордж Оруел в колежа. След излизането на известната си книга "1984", Оруел му изпраща екземпляр от нея. Хъксли му отвръща с писмо, част от което е цитирано по-горе. Алдъс Хъксли е автор на книгата “Прекрасния нов свят”, излязла през 1931 г. В нея той описва едно перфектно функциониращо общество, постигнато чрез кондициониране и индоктринация на членовете му от най-ранна възраст. В  "Прекрасния нов свят" хората освен това се създават изкуствено с помощта на евгениката. Хъксли е знаел за какво става въпрос, защото брат му Джулиан Хъксли е бил дълги години в Управителния съвет на британското общество по генетика, чийто приемник е днешният Galton institute.

В детската градина на "Прекрасния нов свят" бебетата биват привиквани чрез шумове и токов удар да се страхуват от книгите и цветята, в спалните се “учат да спят”, така че да могат да бъдат индоктринирани, а в двора ги карат да се забавляват със сексуални игри. Образованието в новия свят се ограничава до придобиването на прагматични и полезни за общността знания. Хуманитарното образование не е желано, защото кара хората да мислят. Един от принципите на световното правителство в книгата е известната мисъл на Хенри Форд “Историята е глупост”, затова и старите книги са забранени.  

Книгата на Хъксли може би не е толкова популярна, колкото "1984", но е препоръчително днешният човек да я прочете, защото в нея ще открие много неща, които вече се случват в западноевропейските страни и със сигурност ще се опитат да ги наложат и у нас.

За какво става дума? Напоследък в немската педагогика (не във Валдорфската) има някои доста обезпокоителни тенденции. Все по-ниско пада възрастта, от която детската градина става задължителна, децата трябва са остават все по-дълго време в градината или училището и на практика се прибират вкъщи само да пренощуват. Така възпитанието им е изцяло иззето от сферата на дома и родителите. По този начин постепенно се сбъдват думите на немския вицеканцлер Олаф Шолц (от Социалдемократите). През 2002 г. като кмет на Хамбург той заявява по повод плановете за обхващане на всички деца в целодневни детски градини: "Искаме да завладеем "въздушния суверенитет над детските легла". Тогавашното местно правителство на Хамбург възнамеряваше по този начин да направи "културна революция", като изтласка родителите от областта на детското възпитание.

Тази тенденция е съпроводена от други още по-тревожни явления. В немските детски градини от няколко години под формата на сексуално възпитание се провежда преждевременна сексуализация на съвсем малки деца. В брошурата с указания за сексуалното възпитание на Федералната централа за здравна просвета (https://service.bzga.de/pdf.phpid=0198741c577641e940c8158d68368775) се дават следните насоки за педагогическа работа в областта на сексуалността сред децата: от 0 до 4 г. да им се говори за онанирането, от 4-5 г. да им бъде разказано за хомосексуализма, от 6-9 г. да  им се говори за предотвратяване на забременяването между 9-12 г. да се просвещават за джендър-ориентацията си, а на 12-15 г. да им се дават подробности за всякакъв вид секс, вкл. анален, орален, групов.

Разработеният през 2013 г. план за реформа на учебните планове на Баден-Вюртемберг (немските провинции са автономни и в областта на образованието)) предвиждаше учениците в началните класове да се възпитават в "приемане на сексуалното многообразие". След петиция против плана, събрала 192 000 подписа, той беше коригиран и вече се говори за "възпитание в толерантност и приемане на многообразието", като сексуалността е наредена сред критерии като гражданство, националност, етнос, мироглед и под.
 

Книжки за най-малките от сорта на „Лиза и Ян”, предназначени за деца между 4 и 8 г., разказват нагледно с рисунки за сексуални действия между деца. Така децата се насърчавали, "виждайки слушайки, помирисвайки и опитвайки, да преживеят жизнената енергия на сексуалността".   

Под благозвучни имена като "възпитание, ориентирано положително към секса" се цели заличаването на границите между педофилията и сексуалното задоволяване. На заседание на Обществото по сексуална педагогика към евангелската църква по проекта "Повече мъже в детските градини" професорът по сексуална педагогика Щефан Тимерманс (между другото съветник в няколко хомосексуални сружества) възхвалява предимствата на ранното сексуално възпитание: "Възпитателите могат да говорят по-добре с децата за секса, отколкото родителите ... Те трябва да реагират отзивчиво на начините на изразяване на сексуалността при децата и да им помагат, като стимулират жизнената енергия на сексуалността и развитието на половата им идентичност."  

Тимерманс е съавтор на книгата "Сексуална педагогика на разнообразието". Здравомислещите германци бяха скандализирани от конкретните практически задачи за часовете по сексуална просвета, дадени там - напр. креативното обзавеждане на един публичен дом, споделянето пред класа на собствения сексуален опит, купуването на презерватив от малки ученици за домашно и под.  

С тази педагогика се заличават границите на интимността, разрушава се естественият праг на срам и свян у децата. А унищожаването на срама, както казва Фройд, води до падане на задръжките във всички останали области, което е свързано с бруталност и неуважение към личността и ближния. Заличаването на срама е стъпка към раннодетското кондициониране и конструирането на нов вид човек - с унищожена душа, но щастлив поданик на Прекрасния нов свят, който ни описва Хъксли.            


 

Категория: Други
Прочетен: 1217 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 15.06.2019 16:46
B края на този месец в “столицата” на антропософията Дорнах ще се проведе поредният курс по паневритмия, воден от Агнес Хардорп - немска евритимистка, музикална педагожка и преподавателка по антропософска медитация (https://www.anthroposophische-meditation.de/termine/einfuehrungskurse-und-wochen/#c2036).

Любопитен е нейният път към наследството на Учителя Беинса Дуно, който тя е изминала съвсем сама. За разлика от доста български антропософи, които имат пренебрежително отношение към Учителя (“Дъновизмът ограничава личния духовен избор”, твърдеше покойната Вера Гюлгелиева), за разлика от немалко последователи на Учителя, които пък наричат антропософите “щайнеристи” и упорито разпространяват измислицата, че Рудолф Щайнер бил прероденият Питагор, Агнес е изминала пътя си към Беинса Дуно съвсем сама. Но именно в това, че е стояла настрана от местните ни български деления на “дъновисти” и “щайнеристи”, е бил и шансът й. Защото е подходила към Учителя непредубедено, без да робува на чужди мнения, както и Щайнер е съветвал да се подхожда винаги към непознатите явления. Ето какво споделя Агнес Хардорп за своя път към Учителя и курсовете, които води:

“Писах курсова работа за Петър Дънов в рамките на обучението ми в училището по евритмия. Това беше свързано с много проучвания и трябваше да мина през няколко воала, докато Дънов ми се разкрие. Но си струваше усилието. Когато изнасях доклада си за Петър Дънов пред публиката, в помещението настъпи огромна тишина, аз можах да се взра в очите на хората. Имах усещането, че Петър Дънов е сред нас, а после един приятел ми сподели, че Учителя действително е бил там.   

В следващите месеци съзнанието ми беше изцяло променено - като изчистено до блясък. Бях играла често паневритмия в Сентрал парк в Ню Йорк, където живеех до деветдесетте години. През 1999 г. дойдох на Рила, но нямам навика да се връщам на места, където не мога да разговарям с повечето хора.Тогава там имаше един-единствен човек, който говореше немски -  швейцарец, както и няколко французи и американци. Но аз исках да се запозная с българите! 

От 15 години преподавам антропософска медитация и моята цел е да доведа Петър Дънов до съзнанието на антропософите, защото повечето от тях въобще не го познават. Тъй като по време на курсовете ние излизаме и сред природата за възприемане на елементарните същества, е изключително полезно, когато предиобед играем паневритмия. Също ми е много по-лесно да въведа медитацията, ако преди това сме играли паневритмия. Хората са по-будни и са свързани по друг начин с околното пространство. Повечето курсисти обичат паневритмията и не могат да й се наситят. Има и отделни участници, които изпитват смущение от нея - впрочем не рядко те самите са евритмисти. Не харесват например, че използваме касетофон, казват, че музиката им звучи като “червей в ухото” и им пречи еднаквото протичане, защото все пак не играем евритмия. Ние пеем някои песни (“Мисли”, “Изгрява слънцето”, “Аум”) и участниците знаят какво означават думите. В седмичните курсове пеем и други песни, напр. “Фир фюр, фен/благославяй” на 4 гласа (в аранжимент на французите). Никой няма нищо против песните, щом веднъж е преодоляна езиковата бариера. 

Приликата между евритмията и паневритмията се състои в това, че и двете са движения, изхождащи от етерното тяло. Винаги казвам на курсистите
 да изпращат потоци извън тялото си, първо да стъпват на пръсти и т.н. Разбира се, паневритмията има друга цел, а именно да преодолее пропастта, която ни отделя от природата. В този смисъл тя не е изкуство, няма нужда да се изучава четири години като евритмията, а се усвоява за три седмици. Тя е по принцип по-достъпна за всички хора в сравнение с евритмията. Освен това паневритмията е връзка с течението на богомилите, с което много антропософи са кармично свързани. Паневритмията служи за подготовка на шестата културна епоха, както въобще и делото на Петър Дънов. Аз виждам антропософията като кулминация на петата културна епоха, казано най-общо. За мен Петър Дънов и Рудолф Щайнер прекрасно се допълват.
Категория: Други
Прочетен: 933 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 01.09.2019 16:50
 “Ние имаме желание да разширим настроението на медитацията върху целия наш живот. Но това не е възможно, защото тогава ставаме непотребни за физическия живот. Ако някой си позволи лукса да посвети целия си сегашен живот на медитация, тоест да живее като монасите в някой манастир, то в следващия живот ще му се наложи, въпреки че може би ще е укрепил духовните си сили, да се занимава активно с практическа дейност.”

Рудолф Щайнер на 26. януари 1912 (СС 266б, “Из съдържанието на езотеричните уроци”, т.2)

Категория: Други
Прочетен: 636 Коментари: 0 Гласове: 2
 “Някога, в епохите, които не са били толкова материалистични, молитвата преди заспиване и след събуждане е била нещо обичайно. Човечеството не подозира вредата, която само си нанася, изоставяйки този свой навик. При молитвата сле събуждане човекът е черпел сила от духовния свят за дневния си живот, а чрез молитвата вечер е вземал силата, натрупана през деня, със себе си в духовния свят. Така са замислени и нашите днешни упражнения, за да нарасне по-бързо силата ни за духовното и да се научим да я прилагаме съзнателно.”

Рудолф Щайнер на 16. юни 1910 (СС 266б, “Из съдържанието на езотеричните уроци”, т.2)

Категория: Други
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 13.06.2019 11:21
На манихейството Щайнер често се спира в по-ранните си лекции през 1904-1906 до към 1907 г. (напр. в СС 93, 93а, 94, 95). По-късно, през 1920-21 г. (напр. в СС 74, 325), той разглежда това духовно течение във връзка с бившия манихей Августин Блажени, спирайки се на разликите във възгледите на Августин и манихейството.  

В рамките на Езотеричната школа Щайнер разкрива как представителите на определени предхристиянски култури чрез възкресяване от страна на Христос в Поврата на времената приемат Христовия импулс, за да метаморфозира той в тях и направи годно за бъдещето онова, което те носят от миналото. Сред възкресените представителят на древноегипетската култура е момчето от Наин, споменато в Евангелието на Лука (7; 11-17), което в преден живот като младежът от Саис е повдигнало булото на Изида. Този младеж по-късно се преражда като основателят на манихейството Мани (? 14.4.216 - ? 26.2.277), а още по-късно - като Парцифал (срв. напр. в СС 264 според недатираните записки на Елизабет Вреде).    

През 1904 г. Щайнер посвещава цяла лекция на манихейството (изнесена в Берлин на 11.11.1904, СС 93), в която между другото говори и за връзката между манихейството и западноевропейското течение на катарите (креация на българските богомили):   

“... манихейството ще се старае преди всичко да запази чистота във външния живот, тъй като неговата цел е да подготви човешки същества, които ще станат подходящ съд за бъдещия живот. Това е причината, поради която така много се подчертаваше абсолютната морална чистота и зрялост. Катарите бяха една секта, която се издигна като метеор през ХІІ то столетие. Те наричаха себе си катари, защото катар означава "чист". Те се стремяха към чистота в начина си на живот и в морала. Те трябваше да търсят катарзис (очистване), както вътрешно, така и външно, за да образуват едно общество, което да представлява един чист съд. Към това се стремеше манихейството. В него не е ставало толкова въпрос за култивиране на вътрешния живот - тъй като животът и така и така си тече, - а по-скоро за култивиране на външната форма на живот.”
   

И още от тази лекция:  

“Онова, което все още чака да бъде направено, е една форма за живота на шестата коренна раса. Това трябва да бъде създадено предварително, трябва да съществува, така че християнският живот да може да се излее в нея. Тази форма трябва да бъде подготвена от човешките същества, които създават една организация, една форма, така че истинският християнски живот на шестата коренна раса да може да намери своето място вътре в нея. И тази външна форма на обществото трябва да бъде извлечена от намеренията на Мани, от малката група, която Мани е подготвил. Това трябва да бъде външната форма на организация, общността, в която искрата на християнството най-напред истински ще бъде запалена.... Шестата коренна раса ще има за задача, доколкото е възможно, чрез благост отново да включи злото в непрекъснатия поток на еволюцията. Тогава ще се роди едно духовно течение, което не ще се противопоставя на злото, дори и когато то ще се проявява в света в своята демонична форма. При наследниците на "Синовете на Вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение нямаше да постигне онова, което трябва. То трябва да се изрази в образуване на общества, които, преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат един съд, една форма за живота, който и без нея продължава да съществува.”    

На мисията на манихейството, която е предвидена да се разгърне през следващата шеста славянска културна епоха (от 3573 до 5733 г.), но се подготвя от много отдавна, Щайнер се спира в лекцията си от 26. май 1906, изнесена в Париж (СС 94):  

“Християнският окултизъм в значителна част води началото си от манихеите, чието наследство е останало живо. Основателят му Мани е живял три века след Христа. Един от църковните отци, Августин Блажени, първоначално е бил в общността на манихеите. Основен дял от манихейското учение е принципът на доброто и злото. За oбичайния мироглед доброто и злото са два абсолютни, несъчетаеми, взаимоизключващи се принципа. В замяна на това злото според възгледа на манихеите е интегрална съставна част на космоса, то работи за неговата еволюция и накрая трябва да бъде абсорбирно, преобразувано от доброто. Великата, уникална мисия на манихеите е да изследват смисъла на доброто и злото, на насладата и болката в света.... Днес човек има нещо в себе си, което някога ще отпадне от него. И тук пак се връщаме на манихейството. Както по-рано животинското е било в човека, така днес в него са заложени двете противоположности добро и зло, истина и неистина. Тези противоположности, начинът, по който тези два елемента се смесват в човека, съставят неговата карма, неговата съдба. Един ден човекът ще остави зад себе си злото като обективно образувание. Това се споменава във всички апокалиптични разкази. А манихейството още днес възпитава своите напреднали ученици, за да станат те спасители на отпадналите. Кой би могъл да отрече, че още днес е налице такова развитие, което води до егоизъм, и друго, което води до безкористност? Както човекът се е освободил от животинското, така ще се освободи и от злото. Но той никога досега не е минавал през по-жестока криза от съвременната.”   

Няколко месеца по-късно Щайнер отново се спира на бъдещата важна задача на манихеите и това, че те вече се подготвят за нея:  

“Което е вътре, трябва да излезе навън и човекът ще се издига все повече, когато изплати кармата си. С това е свързано нещо изключително интересно. С оглед на това развитие на човечеството (към отделна зла раса) още преди столетия са били основани тайни ордени, които са си поставили най-високите възможни задачи. Един такъв орден е Манихейският орден. Неговите членове биват обучавани по специфичен начин за голямата им задача. Този орден знае, че ще има хора, които вече няма да имат нищо зло в кармата си и друга раса, която по природа ще е зла, при която цялото зло ще съществува в още по-голяма степен, отколкото при най-дивите животни, защото те ще вършат злото съзнателно, рафинирано, с високоразвит разум. Манихейският орден още днес обучава членовете си по такъв начин, че в следващите поколения да станат преобразуватели на злото.
 Невероятната трудност на тази задача е в това, че в онези зли човешки раси няма да има като при някое лошо дете наред с лошите и добри черти, които чрез подходящ пример и възпитание могат да се усъвършенстват. Членът на Манихейския орден още днес се учи да трансформира радикално онези зли хора, които по природа са такива. И след успешно свършената работа това претопено зло ще стане едно много специално добро. Моралното състояние на земята ще бъде състояние на святост, породено от силата за трансформацията.” (29. август 1906, СС 95)

Подобни са думите, казани в Берлин на 8. октомври 1905 (СС 93а):
 
“... в Средните векове е съществувала сектата на манихеите. Тяхна тайна е било знанието за появата в бъдеще на два типа хора: зли и добри. В петия кръгооборот ще завърши своето съществуване минералното царство, но пък ще възникне царството на злите. Манихеите са знаели за това. Затова те си поставили задачата още сега да възпитават хората, които по-късно ще могат да станат възпитатели на тези зли.”   

В същия цикъл лекции Щайнер говори за необходимостта да се свърже, обедини антропософията, развита сред германството в Средна Европа, с народностния елемент на Източна Европа:    

От кълновете, дремещи в Изтока на Европа, трябва да покълне нещо ново, да се обедини с всичко това, което е изработено тук. Истинската [бъдеща култура] е заложена в зараждащите се народностни елементи в Източна Европа. Ние тук в Средна Европа сме само нейният форпост. В Източна Европа трябва да се намери вещественото, човешкия материал за осъществяването на това, което се подготвя тук. В школите на розенкройцерите винаги са учили на това, че Средна и Западна Европа са само предни постове на това, което трябва да се развие в европейския Изток, което трябва да излезе от оплождането на народностното и европейското знание.” (5. ноември 1905, СС 93a)

  ................................................................................................................................................................ 

Какво става в духовния живот на България по времето, когато Рудолф Щайнер говори за бъдещата мисия на манихейството? Между 1901 и 1912 г. един духовен миров Учител от изключителен ранг извършва пътувания в страната, прави своите френологични изследвания, посещава различни селища, изнася публични сказки и така създава Синархичната верига на Бялото братство...             
 
Категория: История
Прочетен: 714 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 17.06.2019 14:41
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819288
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6097
Календар
«  Юни, 2019  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930