14. лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 13.5.1921 в Дорнах (СС 204 “Перспективи за развитието на човечеството”)    

Може би тъкмо лекциите за същността на цветовете, които изнесох тук и онази от миналия четвъртък преди тях, са показали как можем да се приближим до същността на човека, ако го разглеждаме в неговите взаимовръзки с цялата вселена. Точно дотам трябва да стигнем, ако се запитаме каква е човешката същност – да погледнем нагоре от земята към това, което е извънземно. А нашето време изисква именно това. Ние видяхме как човешкият интелект все повече се превръща в сянка, как именно поради развитието през ХIX век той вече не се опира на реалността.    Всичко това ни показва, че човек непременно трябва да се стреми към нови насоки на душевния си живот. Това ще ни се изясни, когато днес още веднъж поставим пред душата си  започващите космически събития, които вече сме разглеждали от друга гледна точка.   

Спомняте си и може би знаете от моята книга “Въведение в тайната наука”, че едно от онези велики събития, намесили се в земното развитие, е отделянето на луната от земята. Това, което днес ни свети като луна от космоса, някога е било свързано със земята и се е отделило от нея, като оттогава е неин спътник. Знаем какви значими промени в цялото развитие на човека са свързани с това отделяне на луната. Трябва да се върнем много назад,  още преди потопа на Атлантида, ако искаме да стигнем до времето, когато луната се е разделила със земята.  

Днес ще разгледаме само онова, което в следствие на разделянето им е настъпило с оглед на човека и заобикалящите го природни същества. Ние видяхме, че различно оцветените минерали, цветните минерални тела в общи линии също произтичат от отношението на луната към земята. Така можем да свържем тези космически събития с художественото пресъздаване на битието. Но с това са свързани още и други значими факти. Човекът е донесъл същността си от предните метаморфози на земното битие, от Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. И докато той се е развивал като сатурново, слънчево и лунно същество, в обкръжението му не е имало минерално царство. Минералното царство, всичко минерално се е появило едва по времето на земята. И с него чак е навлязло в човека онова, което наричаме минерална материя. На Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна човекът не е съдържал нищо минерално. Той още не е бил същество, зависимо от това да пребивава на земята, а е бил същество, което по своето устройство е принадлежало на целия космос. Преди луната да се отдели от земята и преди в земята да се развие минералното в своята оцветеност, човекът още не е бил годен за земно съществуване. От духовните същества, ръководещи земното развитие, ако можем да кажем така, е зависело какво ще се случи с човека – дали да бъде преместен на земята или да съществува извън нея. Отделянето на луната можем да наречем решение на съществата, ръководещи развитието на човечеството, с което е била променена цялата земя заедно с човека. Поради факта, че грубата лунна материя била отделена, човекът стигнал до устройство, което му дало възможност да стане земен човек. Следователно човекът е станал земен човек чрез излизането на луната и включването на минералното царство в земята. Tака той получил своята земна тежест. Но човекът никога не би станал същество, способно на свобода, ако не беше получил тази земна тежест. Преди това той не е бил още истинска личност, а е станал такава със съединяването на силите, които трябвало да изградят неговото тяло. Това станало чрез разделянето на луната от земята и включването на минералното царство в последната. И така човекът станал личност, с което получил достъп до свободата.  

Това развитие на човека на земята след момента на отделянето преминало през различни стадии. Можем да кажем, че докато още не се е било случило нищо друго, освен отделянето на луната, човекът непрекъснато имал възможност да получава образите на старото ясновидство от целия си организъм, от телесно-душевната си същност. Тази способност не му била отнета при отделянето на луната, човекът виждал света в образи, както често сме описвали това.   

Ако не беше се случило нищо друго, човекът и до днес щеше да живее в този свят от образи. Но ние знаем, че развитието продължило. Човекът не останал само прикован към земята. Той бил принуден да претърпи обратно развитие, чийто апогей настъпил през ХIX век. В последните лекции аз често описвах това. Но още в старите времена човекът, макар и прикован към земната тежест като човек с обмяна на веществата, получил способността за космическо битие. Той развил своя интелект. В него докъм четвърти век след Христа се сгъстили образите на старото ясновидство. Едва след това, най-вече от XV век насам, човешкият интелект започнал да се превръща в сянка. Макар и да е нещо напълно духовно в човека, този интелект вече няма никакво битие, а само нещо, което по принцип е образно битие. Ако човек днес мисли само с разума си, то тези мисли нямат корени в действителността, а съществуват само като сенки. И това е най-силно изразено през XIX век. Днес на човека напълно му липсва чувство за реалността, живее в един духовен елемент, но е материалист. С духовните си мисли, които обаче са само сенки, той мисли само за материлното битие.   

Така настъпило второто събитие. Човекът отново станал по-духовен, но онова духовно съдържание, което по-рано му давала материята, вече не оживявало душата му. Той става по-духовен, но чрез духовното си мисли само за материалното.   

Вие знаете, че луната някога пак ще се съедини със земята. Този момент на съединение според астрономите и геолозите, живеещи в своите абстракции, е отдалечен на много хилядолетия от нас. Но това е само заблуда. В действителност ние не сме толкова далече от това време. Знаете, че човечеството става все по-младо и хората все повече достигат до един етап, след който телесно-душевното им развитие е невъзможно. По времето на Голгота хората са били способни да се развиват до 33 годишна възраст. Днес те вече могат да се развиват само до 27 години. През четвъртото хилядолетие те ще бъдат годни да се развиват само до 21 годишна възраст, след това през седмото хилядолетие ще бъдат способни да се развиват чрез своята телесност до 14 годишна възраст. Тогава жените ще спрат да раждат и ще има съвсем друг вид земен живот. Това ще бъде времето, когато луната ще се приближи пак до земята и ще се включи в нея.  

Виждате, скъпи приятели, какви извънземни събития трябва да започне да вижда днешният човек. Той не бива само абстрактно да мечтае за Божественото, а трябва да вземе под внимание събитията, свързани с неговото развитие. Трябва да знае, че луната някога се е отделила от земята и пак ще се слее с нея. И както това е било епохално събитие, повторното им съединяване също ще бъде такова. Разбира се, ние хората тогава още ще населяваме земята, но няма да се раждаме като сега, ще бъдем свързани с нея не чрез раждането, а другояче. Но дотогава ще сме се развили по определен начин. И трябва случващото се сега, превръщането на интелекта в сянка, да го свържем със съответното събитие, което някога ще настъпи в земното развитие - повторното навлизане на луната в земната материя.  

Сенчест и все по-сенчест става нашият интелект. Ако това продължи, то човечеството няма да се реши да приеме в себе си идващото от духовните светове и тогава човекът постепенно ще се разтвори в сенчестия цвят на своя интелект. Помислете какво съдържа този мътен интелект. Той не може да разбере самото човешко същество. той разбира минералите. Те са единственото нещо, което този интелект-сянка донякъде разбира. Дори и животът на растението за него е загадка, на животните пък съвсем, а собственият му живот е напълно непрозрачен за него. Така че човекът си формира образи за света, които всъщност са само миров въпрос. Те съдържат нещо, което не се доближава до действителната същност на растението, животното и особено на човека. Това ще продължи и по-нататък, ако човек не реши да приеме онова, което му дават имагинациите - новите имагинации, чрез които му се описва мировото съществуване. В понятията-сенки на разума и в понятията-сенки на интелектуалните представи трябва да се приеме това, което може да даде живата мъдрост на духовната наука. С него трябва да бъдат оживени сенчестите образи на разума. Това оживяване на сенчестите образи на разума обаче е не само човешко събитие, то е космическо събитие. Спомнете си това, което съм описал в моята “Тайна наука”  - че някога човешките души са отишли на планетите и после пак са слезли в земното битие. Аз описах в моята “Тайна наука” как хората от Марс, Юпитер и т.н. последователно са дошли на земята. Вижте, това е било предхождано от едно значимо събитие. То може да се опише само чрез факти, чиято достоверност се разкрива в духовния свят. В края на седемдесетте години на ХIX век става едно важно събитие. Докато в старите атлантски времена на земята слизали тези хора от Сатурн, Юпитер, Марс и т.н., докато тогава човешките души идвали в земно съществуване, сега започва време, когато други същества, които не са хора, но на които им е необходимо за по-нататъшното им развитие да слязат на земята и да встъпят в отношения с хората, когато слизат и същества от извънземните мирови области. От края на осемдесеттте години на ХIX век към земното битие се стремят свръхземни същества. Както хората на Вулкан бяха последните, отправили се към земята, така сега действително към земно битие се насочват същества от Вулкан. Ние вече имаме свръхземни същества в земно битие. И на това обстоятелство - че свръхземни същества носят посланията в това земно битие, ние дължим възможността да имаме въобще комплексна духовна наука. Но как се държи човешкият род като цяло? Човешкият род се държи странно хулигански с тези същества, които макар и бавно, но се появяват на земята. Човечеството не се интересува от тях, то ги игнорира. И това ще докара земята до още по-трагични състояния, защото сред нас в следващите столетия ще се движат все повече духовни същества, чийто език ние би трябвало да се научим да разбираме. А ние ще ги разберем, само ако се опитаме да разберем идващото от тях - съдържанието на духовната наука. Това искат да ни дадат те и искат ние да действаме в духа на антропософията, да я приложим в социалните отношения в земното битие. Наистина от последната третина на ХIX век има проникване на духовни същества от космоса, най-напред на такива, обитаващи сферата между Луната и Меркурий. Те вече нахлуват, бих казал, в земното битие и се опитват да се адаптират посредством това, че хората се изпълват от мисли за духовните същества в космоса. Така също може да се опише онова, което казах преди малко - че трябва да оживим нашия интелект-сянка с образите на духовната наука. Така то се описва абстрактно, а конкретно се описва, като се каже, че духовни същества се стремят към земното съществуване и искат да бъдат посрещнати. Ще има разтърсващи преживявания и най-накрая в живота на земята ще настъпи социален хаос, ако тези същества слязат и човек единствено би се противопоставил на слизането им. Тези същества не искат нищо друго, освен да бъдат предният пост за онова, което ще се случи със земното битие, когато луната пак ще се съедини със земята.  Днес на човек може още да му се струва безобидно да създава само  автоматичните мъртви мисли, възникващи при разглеждането на минералния свят и минералното, съдържащи се в растенията, животните и човека. Искам да кажа, че хората се хранят от тези мисли, с тях те се чувстват добре като материалисти, защото днес имат само такива мисли. Но помислете си какво би станало, ако до времето, когато през осмото хилядолетие луната се съедини повторно със земята, хората не създадат нищо друго, освен такива мисли? Какво би се случило тогава? Тогава съществата, за които говорих, стоящи на по-високо ниво от човека, постепенно ще слязат на земята, съществата от Вулкан, Венера или Меркурий, съществата от слънцето и т.н. Те ще се съединят със земното битие. Но ако хората все така им се противопоставят, то през следващите хилядолетия земното битие ще се превърне в хаос. Хората ще продължат да развиват автоматично интелекта си - той може да се развива и във времена на варварство - но пълнокръвната човешка същност няма да навлезе в този интелект и хората няма да имат връзка със съществата, които искат да слязат при тях в земното битие. А всички същества, за които хората мислят неправилно (защото самият интелект-сянка обхваща единствено минералните елементи в минералното, растителното, животинското и дори в човешкото царство), тези мисли на хората, които са нереални, изведнъж ще се превърнат в истина, когато луната се съедини със земята. И от земята ще избуят ужасяващи същества-автомати, надарени с голям разум, които по своя характер ще заемат средно положение между минералното и растителното царство. По време на предстоящото развитие на земята тя ще се покрие с мрежа, с тъкан от ужасни паяци с огромна мъдрост, които обаче по вътрешното си устройство няма да са дори и от растителен характер. Това ще са страховити паяци, които ще се вплетат един в друг и с външните си движения ще наподобяват всичко, създадено от хората с техния интелект-сянка, който не е могъл да бъде стимулиран от новите имагинации, въобще от духовната наука. Всичко, за което хората мислят с този вид мисли, които не са реални, ще стане действителност. Както сега земята е обгърната с въздушен слой и понякога се покрива от рояци скакалци, тя ще бъде покрита от ужасяващи минерално-растителни паяци, вплетени по много интелигентен, но изключително зъл начин един в друг. Ако не оживи своите интелектуални понятия-сенки, човекът вместо да се съедини със съществата, които от последната третина на XIX век искат да слязат на земята, ще трябва да съедини същността си с ужасните минерално-растителни паяци. Той ще живее с тези чудовища и ще бъде принуден да обвърже по-нататъшната си земна еволюция с развитието, което ще претърпят тези чудовищни паяци.    

Виждате ли, това наистина е заложено в развитието на земното човечество. То се знае добре от голям брой хора, които му пречат да усвоява духовнонаучното познание - има и такива, които съзнателно се превръщат в съюзници на вплитането на земното човешко битие в паяжината. Днес вече не бива да се плашим от подобни описания. Ето какво се крие зад онова, което много хора със запазено съзнание за съхраненото в древните легенди искат да обвият с воала на тайната. Но развитието на земното човечество не бива вече да бъде покривано с воала на тайната. Макар съпротивата на враговете да е толкова силна, нещата трябва да бъдат изречени, защото както съм казвал и ще казвам, пред човечеството е поставена сериозна задача – да приеме или да отхвърли духовнонаучното познание. Тази задача не е нещо, от чиято позиция да се вземат решения, произлизащи от равнодушната проява на симпатия или антипатия, а се намесва в цялата структурата на мирозданието. Въпросът е дали човечеството днес ще реши постепенно да се слее с онова, което добрите духове, искащи да се свържат с хората, му свалят от космоса, или ще пожелае да преплете по-нататъшното си космическо битие с паяците на собствените си мисли-сенки. В днешно време не е достатъчно да се обрисува необходимостта от духовнонаучно познание само в абстрактни формули, а трябва да се покаже как мислите се превръщат в действителност. Толкова е ужасно, когато абстрактните теософи се изправят пред хората и говорят общо, че мислите се превръщат в реалност, но не им хрумва да представят цялата ширина, конкретното измерение на въпроса. А то е, че интелектуалните мисли-сенки, които днес хората вътрешно плетат, един ден ще покрият земята като паяжина и всички хора ще бъдат хванати в нея, ако не искат да се извисят над тези мисли-сенки. И пътят към извисението, скъпи приятели, вече е предначертан. Трябва да се отнесем изключително сериозно към тези неща като към мисълта, с която миналата неделя завърших лекциите си за цветовете – става въпрос за това, разбирането на цветовете да се извади от абстрактната физика и действително да се издигне до област, в която си взаимодействат фантазията, усещането на художника, разбиращ същността на цветовете и духовнонаучният поглед към света. Ние видяхме как може да се подходи към съществата и същността на цветовете и как може да се възвиси онова, което физиката със своите ужасни схеми срива надолу към Ариман, как художественото може да бъде извисено, така че наистина да се основе едно учение за цветовете, което е много далече от мисловните навици на днешната наука, но може да бъде истинска основа на художественото творчество, ако човек се проникне с него. Такива мисли трябва да бъдат взети напълно насериозно.  И друга една мисъл трябва да бъде взета насериозно. Какво изживяваме днес в целия цивилизован свят? Нашите млади хора биват изпращани в клиниките и природонаучните факултети, където им обясняват човека. Те изучават човешката костна система и устройството на човека възоснова на трупове, учат се да построяват човешкия организъм логически чрез абстрактни мисли. Но скъпи приятели, така човекът не може да се опознае, а само минералното в него. Чрез тази наука може единствено и само да се изучи онова в човека, което е от значение във времето от излизането на луната до връщането й, което се превръща в днешните същества-паяци. Трябва да бъде подготвено знание, изследващо човека по различен начин и то може да бъде подготвено, само ако науката се извиси до художественото възприятие. Днешната наука може да стигне донякъде, до минералните части в минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Но при растителното царство науката трябва да се трансформира в изкуство, а при разглеждането на животинското царство - още повече. Да искаш да разбереш една животинска форма, както я разбират анатомите или физиолозите, е абсурдно. Преди да признаем това, разумът-сянка няма да се превърне в живо духовно разбиране на света. Онова, което днес се преподава на младите хора в университета, е една такава безутешно абстрактна форма и тя трябва навсякъде да прелее в един художествен подход. Защото онова, което ни заобикаля като природа, съзидава творчески. И преди да се разбере, че заобикалящото ни в природата е съзидателно творчество и може да бъде разбрано само с художествени понятия, няма да настъпи оздравяване на нашия мироглед. Трябва да се разпространи представата, че стаите за мъчения в средновековните замъци, където хората били слагани в “желязната девица” и пробождани с копия, напомня нагледно за процедурата, при която на младите хора в наше време им се показват анатомията и физиологията и им се казва, че така може да се разбере същността на човека. Нищо не може да се разбере, освен създаденото с духовно-душевен елемент на мъчения – един разкъсан, минерализиран човек, онова в човека, което един ден ще се вплете в паяците, които ще покрият земята. Не е ли тъжно, че в днешно време властта на цивилизацията е у онези, които смятат за глупост истинските мисли, онова, което по най-интимен и съкровен начин е свързано с оздравяването на човешкото развитие, с цялата мисия на човешкото развитие в света? Трагично е това и трябва да почувстваме тази трагичност. Защото само ако я поставим съвсем нагледно пред душевния си взор, може би ще съберем сили да вземем истинско решение да се застъпим за това интелектът, превърнал се в сянка, да намери възможност да допусне до себе си духовния свят, идващ от свръхземното. Така интелектът-сянка ще бъде подготвен за онова, в което трябва да се включи. Той не бива да бъде изтласкван в подрастителната област при паяците, които се разпространяват по земята. Човекът трябва да бъде извисен, когато жените вече ще са безплодни, когато настъпи осмото хилядолетие и луната ще се е съединила пак със земята. Тогава ще отпадне земното, което човек трябва да ръководи и няма да вземе със себе си в космическото си битие. Човекът трябва да се подготви, че няма нужда да се слива с онова, което някога трябва да се развие по такъв начин на повърхността на земята. Защото както той е навлязъл от предземното си битие в земното, както с отделянето на луната е настъпило физическото раждане, така ще настъпи и онова, което вече няма да е раждане от жената, защото то е само един епизод от цялото космическо развитие. Този епизод трябва да донесе на човека чувството, съзнанието за свобода, затварянето в индивидуалността и личността. Този епизод не бива да се презира, той е необходим в космическата еволюция, но не бива и да се задържа. И човек не трябва да се отдава на удобното вторачване в някаква абстрактна божественост, а трябва конкретно да види онова, което е свързано със собственото му развитие. Човекът може да стигне до истинско вътрешно оживяване на цялото си духовно-душевно същество, само ако разбере този голям период от време, през който преминава от един живот в друг, в неговото конкретно развитие.  

Това ни казва днес истинската духовна наука. Нещата наистина сa свързани. Днес волята е заплашена да бъде отхвърлена от духовността и да се съедини с мрежата от паяци на земята. Тази воля живее съзнателно в отделни хора, защото те вярват, че имат интерес сами да се развиват духовно, а другите да са невежи. Но повечето хора живеят в неведение и не подозират каква ужасна земна съдба ги очаква, като се свързват с онова, което една по-стара духовна наука нарича “шестнайсетте пътя на човешката поквара”. Защото, скъпи приятели, както има разнообразни пътища да се обърнеш с абстрактния си разум към идващото като вест от духовния свят, така има естествено и варианта да се свържеш чрез тази дейност на разума с паяците, които в бъдеще ще оплетат земята в мрежата си. Тогава разумът ще владее обективно в различните крайници на тези паяци, които ще се оплетат и увият един в друг като при кадуцея и така ще породят най-странни, умни и необикновени форми. Но понеже човекът все пак ще успее да разбере художественото отвътре, ще може да разбере и това, което се намира над минералното и формира растението.   

Вижте колко е симптоматично, че художествено надареният Гьоте е стигнал до учението за метаморфозите! Всички педанти около него са смятали това за дилетантство, а и днешните педанти мислят така. Но в Гьоте художественият възглед за света, ясният поглед, се е свързал с онова виждане на природата като нещо художествено. Той не е достигнал до разбиране на животните, освен при оформянето на прешлените и черепните кости. Онова чудно трансформиране на предишното човешко съществуване, даващо формата на тялото, свързано със съответно оформената глава, онова чудно художествено трансформиране на надлъжните кости в кълбовидни - ако това наистина се разбере, то ще даде едно действително вникване в разликата между главата и тялото. Това е необходимо, ако искаме да свържем пластично човешката глава с останалия организъм. Но същевременно като изкуство това представлява истинската наука, защото наука, която не се издигне до това изкуство, е измамна и тласка човека към космическа катастрофа. Тъй че виждаме как от една страна истинската духовна наука ни води към художественото разбиране. Това разбиране е живеело като химн в душата на Гьоте, още когато той през 1780 година пише своя химн в проза “Природата” – “Природата, ние сме обкръжени и обгърнати от нея”. Това създава такава тъкан от представи, сякаш е копнеж да се приемат духовни същества от цялата вселена. Да, формирането на мислите, живеещи в Гьотевия химн “Природата” би създало обиталище на съществата, които искат да слязат от извънземния космос. Но създаденото през ХIX век, тези ужасни понятия на човешката физиология, биология и т.н., които по начало нямат нищо общо с истинската същност на растението, което показахме и при разглеждането на цветовете, всички тези понятия нямат нищо общо с художествения подход. Те не могат да дадат познание, не могат да достигнат до човека. Затова онова, което днес се смята за наука, е продукт на Ариман. То води човека до земна поквара, не го допуска в сферата, която от последната третина на ХIX век насам му носят извънземните същества. Да се развива духовната наука, скъпи приятели, не е нещо абстрактно, а означава да се отворят вратите за извънземни влияния, които искат да достигнат земята от последната третина на ХIX век насам. Да се развива духовната наука е реално космическо събитие и ние само трябва да осъзнаем това.    Нека погледнем пак периода от отделянето на луната до повторното й връщане. Тази луна, която както казваме, отразява слънчевата светлина, има дълбоко значение за нашето битие. Луната се е отделила, за да може човекът да стане свободен на земята. Но той трябва да използва това време, за да не даде на луната материала, който може да бъде оплетен с лунното битие в рамките на Земята, когато луната пак ще се завърне - онова ново природно царство, което тук Ви представих донякъде нагледно.    Може да се каже, че човек днес има от време на време някакво предчувствие за бъдещето. Не знам с какво разбиране хората четат написаното от Ницше в “Тъй рече Заратустра”, в главата за най-уродливия човек в долината на смъртта. Това е един разтърсващо трагичен разказ. Ницше, разбира се, не е имал виждане за долината на смъртта, в която ще се превърне земното битие, когато тези паяци, за които говорих, ще покрият земята. Но във времето, когато у Ницше е възникнала фантазията за тази долина на смъртта, в него подсъзнателно е живеело нещо от този образ на бъдещето и в тази долина на смъртта той поставя най-уродливия човек. Това е нещо като предчувствие как хората, ако продължават да имат мисли-сенки, ще бъдат грабнати от слизащото лунно битие и ще попаднат като най-уродливите хора в рояка паяци, за да се слеят с него.   

Каква би била ползата да се държат тези неща днес в тайна, както искат мнозина? Това значи да се заблуждават те. Голяма част от разпространяваната днес духовност е именно заблуда. Понякога се срещат хора, които разбират какво означава да хвърляш прах в очите на хората и да не схващаш нито едно историческо събитие каквото е в действителност. Колко хора днес знаят, че в наши дни стават събития с фундаментално значение? Вече съм обръщал внимание на такива неща. Колко хора искат да се занимаят с тях? Хората искат да си затворят очите пред тях, искат да кажат: Е, нещата все пак нямат такова значение. Но знаците са тук и те трябва да бъдат разбрани от хората.   

С това, скъпи приятели, исках да допълня моите наблюдения върху света на цветовете и връзката на човека с извънземния космос. В бъдеще ще продължим тези наблюдения.