Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 819431 Постинги: 456 Коментари: 15
Постинги в блога от Юни, 2020 г.
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 31. август 1923 в Пенмайнмаур (СС 227 “Познанието за инициацията”)  

Ако обгърнем с поглед еволюцията на света и човечеството, ще видим, че в определен момент от времето сякаш е налице един възел, през който човечеството е трябвало да премине, извършвайки прехода от предишната си предопределеност, от ръководството от страна на божествено-духовните същества до съзнателно издигане към познанието за тези духовни същества и по този начин към извоюване на свободата си.  

Този момент, който означава една голяма криза за цялата човешка еволюция на Земята, е бил около 333. година след Мистерията на Голгота. Нещата са приблизителни, тъй като пресмятането на времето също не е съвсем вярно. Ако приложим днешното летоброене, то въпросният момент се намира около 333 година след Мистерията на Голгота. Това е големият критичен момент. Когато погледнем назад към него, можем да го охарактеризираме приблизително по следния начин: ако развитието на човечеството на Земята беше продължило така, както е било дотогава, то хората биха останали под влияние само на онези божествено-духовни сили, които са ги ръководили дотогава и биха се отдалечили от свободата. Но какво би означавало това? Отдалечаването на човечеството от свободата означава, че равновесието между двете части на астралното тяло на човека точно в този момент е било нарушено. Представете си връзката между физическото и етерното тяло, тях сега няма да ги рисувам, а ще нарисувам само астралното тяло. Това астрално тяло преди 333 година сл. Хр. е било по принцип такова, каквото го изобразявам схематично по следния начин: 
                                image
По-голямата, по-активната част е била в “горния човек”, а по-малко действената част - в “долния” човек; между тях се намира средната част (“средният човек”). Поради това, че горната част на астралното тяло в древните времена е била по-силна, чрез нея висшите божествено-духовно същества са упражнявали своето голямо влияние върху човека. Но в плана за цялата еволюция на човечеството е било заложено тя да продължи по следния начин:
           image
  Ако например това е било състоянието на човешкото астрално тяло, да кажем към 3000г. пр.Хр., то в 1000г. пр.Хр. състоянието е било такова, че долната част на астралното тяло ставала все по-голяма, а горната съответно все по-малка. И в  333 г. горната и долната част се изравнили. Това е кризата на 333г. сл.Хр. Оттогава горната част на астралното тяло на човека намалява все повече и в това се състои неговото развитие. Значи ние не можем да проследим истинската еволюция на човечеството, ако не засегнем това, което се случва с астралното тяло на човека в хода на земното развитие.  

Ако човекът не беше преживял това смаляване на своето астрално тяло в горната му част, то Азът нямаше да може да получи достатъчно силно влияние и човекът никога не би станал свободен. Следователно става следното: астралното тяло се смалява, за да се породи свободата. Аз вече казах, че ние не можем да попитаме защо боговете не са извършили всичко по начин, който да се хареса на хората. Било необходимо боговете да направят Вселената такава, че тя да стане възможна в себе си. И тогава много от това, което най-вече допада на хората, почива на нещо друго, което ако човек не се просвети, то няма да му хареса.  

Смаляването на астралното тяло е свързано и с нещо друго, защото от големината на астралното тяло в горния човек (не от големината на цялото астрално тяло, а само на това в горната част) зависи силата, с която човек може от Аза и астралното тяло да овладее физическото и етерното си тяло. Така че наистина възникнала опасността с намаляване на астралното тяло да се отслаби постепенно здравето на цялото човечество.  

Ние можем правилно да си представим еволюцията на човечеството, само ако знаем, че свободата е трябвало да бъде откупена с една всеобщо настъпваща болест, естествено не под формата на холера или тиф примерно, но под формата на общо заболяване на хората по цялата Земя. Свободата не може да бъде откупена по друг начин, освен в известен смисъл с цената на разболяването на цялото човечество.

Ако и след 333г. всички сили бяха продължили да действат както по-рано, то хората на Земята щяха да стават все по-слаби. Те щяха да са все по-безсилни и краят на Земята би дошъл с това, че човечеството би стигнало до пълен упадък. Ето защо настъпило онова, което искам да охарактеризирам по следния начин: Събранието на божествено-духовните същества, които Ви описах и които се намират на Слънцето, решило да изпрати Христос като свой пратеник на Земята, за да преживее Той нещо, което онези божествено-духовни същества, свързани с човечеството, преживели за пръв път. Виждате ли, човекът минава в земния си живот през раждане и смърт. Разбира се, те не са такива, каквито си ги представя материалистът, но все пак настъпват в земния човешки живот. Всички божествено-духовни същества над нас, ангели, архангели и т.н., включително най-висшите, не познавали смъртта, те преминавали само през метаморфоза. Не се раждали, а изменяли формата си, не умирали, а преминавали в друга форма. Ние също го правим, но като сваляме от себе си физическото и етерното тяло, затова и раждането и смъртта за нас са нещо по-радикално, отколкото за всички други същества от висшите йерархии. И ръководителите на слънчевите хармонии и слънчевите импулси решили да изпратят Христос на Земята, за да може Той като едно от съществата, които не преживяват раждане и смърт, да премине през тази чисто човешка съдба. Затова Мистерията на Голгота не е само човешко дело, а и дело на боговете, което може да се облече в думи по следния начин: слънчевите богове се събрали, за да обсъдят какво да правят, за да предотвратят опасността човечеството да отслабва все повече и повече заради смаляващото се астрално тяло. И така Христос бил изпратен на Земята, преминал през раждане и смърт, естествено не като човешко, а като божествено същество. Резултатът бил, че благодарение на Голготското събитие, на Христовата смърт в земното развитие навлезли оздравяващите сили за онова, което представляват силите, носещи болест в описания преди малко смисъл. Така Христос става в истинското значение на думата велик космическо-земен лечител на човечеството. Значи Неговите сили са навлезли във всичко онова, което трябвало да бъде изцелено в човека, така че да може той да поеме пътя си към свободата с това, което от една страна има тенденция да се разпада, но от друга бива изцелено от Христос. Ето защо в мировото развитие било предвидено 333 години преди Голямата криза да се извърши Мистерията на Голгота.  

Следователно земната еволюция на човечеството вървяла и можела да се извърши само така, че през 333 година човечеството да бъде заплашено от началото на един разпад, на всеобщо заболяване на цялата Земя. Благодарение на Мистерията на Голгота настъпило великото, всеобхватно изцеляване. Така че всичко, което човекът прави не от своето самосъзнание, но което в по-дълбоките сили на човечеството върви към разрушение в бъдеще, може да бъде изцелено от Христос, от свързването с Христос. Такова място заема Мистерията на Голгота в еволюцията на Земята и човечеството. 
Категория: История
Прочетен: 1064 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 30.06.2020 19:29
Из отговори на въпроси след лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Пенмайнмаур (21.8.1923, СС 227 “Познание за инициацията”)  

Възприятията на миризмите тук във физическия свят са сравнително най-много повлияни от духовното, колкото и странно да изглежда това. Възприемането на миризмата, когато тя се появява директно във физическия свят, всъщност винаги се предизвиква от факта, че духовно-астралното се доближава максимално до материалното. И затова може да се каже, че ароматите са физическите откровения на духовното. Ето защо ще открием, че за всички останали сетивни усещания съществуват съответствия в духовния свят, тъй че може да се говори за духовно осезание, духовно зрение, духовно звуково възприятие и т.н., но е много трудно да се говори за духовно възприятие на миризми, защото последното всъщност изцяло се изживява във физическия свят. Когато духът - ако мога да се изразя образно - слиза най-дълбоко във физическия свят, тогава възниква възприятието на миризми. При вкусовото възприятие духът не се спуска толкова ниско и значи при него можем да говорим за духовно съответствие ...   

... миризмата всъщност за физическия свят е нещо затворено. Там духът е слязъл най-далеч, той се разкрива във физическия свят и миришещото не може да бъде издигнато по същия начин както например вкуса, но най-вече както това, което се появява във висшите сетива. Следователно е съвсем правилно и напълно съответстващо на реалността, когато в литературата злите духове, които обичат да идват във физическия свят и да причиняват всякакви злини на хората, са особено натрапчиви към обонянието. Навсякъде в литературата ще намерите намеци за този факт. Това съответства изцяло на реалността, в смисъл, че миризмата всъщност е нещо затворено във физическия свят; то до известна степен се среща и в духовните светове, но не в най-висшите. Както казах, миризмата е нещо, което съществува само поради причината, че духовното слиза до материалното, разпръснато на миниатюрни частици, така че материята е най-духовна именно в аромата. Ето защо някога миризмата се е възприемала като проява на духа, особено в по-ранните времена, когато хората са имали усет за това.
Категория: История
Прочетен: 1558 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 28.06.2020 11:52

На 24. юни празнуваме раждането на Свети Йоан. Датата е непосредствено след лятното слънцестоене и така думите на Йоан Кръстител за Христос ”Той трябва да расте, пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30) по удивителен начин се отнасят не само до това, че с Кръстителя приключва един период от човешката история, а се отнасят и към периода на празника му, когато след най-дългия ден в годината дните започват да намаляват. Неслучайно в българските народни вярвания за този ден се казва, че “свети Еньо си кърпи кожуха и се готви за зимата”. Дори и думата кожух е абсолютно вярна, защото Йоан Кръстител наистина се е обличал в кожи.

Ето една картина, приписвана на фламандския художник Бернард ван Орлей, ученик на Рафаело (самият Йоан Кръстител в следваща своя инкарнация), на която с удивителна точност по отношение на възрастта са изобразени три момчета - двете деца Исус и малко-по-големия Йоан Кръстител. На нея младата майка от евангелието на Лука държи момченце, което замечтано гледа надясно (Натановата душа) и докосва по-големия Йоан Кръстител, облечен в кожи (дете, живеещо сред природата) и държащо малко животно в ръце. В краката на възрастна майка седи втотото момче Идус от евангелието на Матей, сякаш току-що написало нещо на един свитък (мъдростта на преродения Заратустра) и вдигнало поглед към другия Исус.

                image

Какво се случва в природата в седмиците преди Йоановден? Тя се развива буйно и достига кулминацията на своето великолепие. В лятната жега всичко обилно зеленее и цъфти, ръжта сутрин ухае, летят пеперуди, пчелите търсят цъфналата лавандула и детелина, а вечер светулките проблясват в градината. Розите разнасят прекрасния си аромат, лилиите се разтварят, а последни сред дърветата цъфтят и липите. Слънцето е почти отвесно на небето и достига до най-високото си място, давайки най-силна светлина. Земята издиша напълно във времето на лятото и навсякъде в природата можем да наблюдаваме и да се възхитим от дейността на елементарните духове (и да им благодарим за изобилието от плодове и билки, с които ни даряват).  

Денят на лятното слънцестоене в предхристиянските времена е бил важен празник и остатъци от него са запазени най-вече в Северна Европа (напр. в Швеция midsommar, във Финландия Juhannus). Хората някога преживявали много интензивно и непосредствено действието на космическите и елементарните същества. Те се отдавали на екстатични танци около огъня, чрез които съзнанието им било изместено, така че се приближавало до космическото. Според християнския теолог и антропософ Емил Бок денят на лятното слънцестоене бил време за приемане на даровете на боговете. Танците следвали космическите закони и хората сякаш били задвижвани от тях като звездите на небето.   Днес за нас не е адекватно на времето да приемаме небесните сили по такъв начин. Ние нямаме вече онова сънно съзнание, а имаме свобода и будно съзнание, за да можем чрез вглъбяване в себе си и съзерцание да влезем в контакт с духовния свят. Изразител на прехода към новото азово съзнание е Йоан Кръстител, който с празника си символизира както периода след лятното слънцестоене, когато дните започват да стават все по-къси, слънчевата светлина намалява и основното време на вегетация свършва, така и повратния момент в човешката история на преход към Аза, донесен от Христос.  

По този начин физическият братовчед на Исус Христос Йоан Кръстител е получил най-мощния атрибут при раждането си: да бъде вестител на светлината, растежа и здравето (чрез лечебната сила на билките, брани на Еньовден), а също и предвестник на християнството, призоваващ хората да променят мисленето си. Живял като отшелник в пустинята, той се явява като последен еврейски пророк, който разпознал обещания месия в Исус Христос и кръщавал народа за опрощение на греховете.  

Ето какво разказва за детството на Йоан Кръстител Юдит фон Хале в своята лекция “Ангелът в Йоан” (от книгата "За мистерията на Лазар и тримата Йоановци - Йоан Кръстител, Йоан Богослов, Йоан Зеведеев", 2009):

“Йоан наистина още от съвсем малък живял сам в юдейската пустиня и това не е метафора. Родителите му Захари и Елисавета чувствали, че той не е само техен син, че йерархиите работят върху него и от един момент нататък помощта им вече не е необходима. Можем да си зададем въпроса как едно седемгодишно дете е оцелявало само в пустинята. Юдейската пустиня обаче не е Гоби или Сахара; освен пясък там има и високи скали, долини, планини, пещери, съществува кратък пролетен период на крехка вегетация. От гледна точка на космическия човек тази пустиня е предлагала особени възможности за развитието на Йоан, който бил специално дете. Духът обикновено е в състояние да направи повече, отколкото можем да си представим. Затова благодарение на намесата на духовните йерархии Йоан могъл да се развива много добре и без редовно поемане на храна и течности. Той направо е разцъфтял, защото по детски чувствал вътрешния повик на йерархиите. Чрез отделянето от всички луциферични и ариманични влияния на цивилизования елинско-римски начин на живот той се развил до същество, способно да влезе в специална връзка с Логоса Христос. Единственото място, на което ангелите са можели да подготвят тялото му, е била пустинята. В Йоан е действала третата йерархия, придобила Аза си по време на лунното развитие

В началото животът на Йоан бил насочен към това да развие той старите ясновидски сили. По този начин Логосът се спуснал отвън в малкия Йоан и обработил сетивната и разсъдъчната му душа. Но висшите духовни същности са работили в него по-дълго от три години [отколкото обикновено при децата] и Йоан не е загубил връзката си с духовния свят. В евангелията намираме намек за старите ясновидски сили – Йоан винаги носел облекло от камилска кожа и колан на кръста си. Рудолф Щайнер нарича Кръстителя “последния представител на назиреите” – онези посветени, които чрез потапяне под вода развивали духовно виждане и били в състояние да видят приближаването на Логоса. Те имали много дълга коса. Щайнер казва, че еврейските думи за “светлина” и “коса” се различават само по един малък знак. В действителност обаче става въпрос за думата ор “светлина”, която с друго произношение има значение “кожа” - Йоан се е обличал в кожи.  

В библията пише, че Йоан се хранел в пустинята със скакалци и див мед. С образа на скакалците се свързва Египет, където евреите били в робство, са принудени да развиват само импулсите на Каин. Скакалците, които Бог пуснал над Египет като наказание, че държат в робство евреите, по времето на Йоан Кръстител се били превърнали в символ на робството. Дивия мед хората свързвали с изхода от Египет и влизането в Обетованата земя, в която щели да текат мед и мляко. Така медът бил символ на безпроблемно струящите отгоре импулси на Авел. В Поврата на времената да ядеш нещо е означавало да знаеш за него, да го приемеш в себе си - да си спомним за “Откровението на Йоан”, където ангелът му дава книга и той я изяждаНо в моето изживяване на събитията в Поврата на времената действително аз виждам как Йоан веднъж яде скакалци. Според Щайнер тук става въпрос за погрешен превод, но от собствените си преживявания аз мога да кажа, че Йоан не е бил само в пустинята, а и в източната част на долината на Йордан, там където тя преминава в перейската пустиня. От югоизток, от Месопотамия идвали тези ята скакалци и оставали за малко близо до реката, за да продължат на северозапад към плодородната Галилея. Като поел в себе си скакалците, в езотеричен смисъл Йоан опознал грабителската им същност, която искала да унищожи плодородното в Галилея – Исус от Назарет. Като ги погълнал, Йоан запазил богатата духовна реколта. Разбира се, той не е изял цяло ято, а поел в себе си само излишните каинови сили, които произлизали от едностранната каинова работа в египетското робство и довели до нарушаване на равновесието в еврейския народ. Така чрез Йоан се създало равновесие на двата импулса на Каин и Авел и се подготвила почвата за идването на Христос. 

Ритъмът на трите години, в които ангелът действа в детето, се проявява едва след идването на Христос, докато при Йоан този ритъм се проявил по друг начин. Числото 12 отговаря на пространствения елемент, а 7 - на времевия елемент. Преди идването на Христос този ритъм на трите години действа в съчетание с космическия времеви елемент 7, така че за Йоан имаме 3х7 = 21 години, които Йоан Кръстител прекарва в пустинята. Той започнал да говори публично едва на 28годишна възраст. Йоан не е бил потопен под водата, а пребивавал в пустинята, неговото кръщение бил престоят му в нея, където той в продължение на 21 години се намирал под опеката на ангелите. След публичната му поява в него вече не е действал само ангелският аз1, но и ангелският дух-себе, който е бил абсолютната противоположност на обичаите на тогавашното време и особено на ексцесиите на Ирод. 

1 За това, че в Йоан Кръстител е действал ангел, Рудолф Щайнер казва: 

“Нека вземем предтечата на Христос Исус Йоан. Ако той наистина е предтеча, той не може да бъде съществото, което е представено във външната история, тъй като все още не притежава Аз в смисъла, който сега беше представен. Следователно не може да се каже, че Кръстителят Йоан, Го е предшествал. Колкото и да е странно, Евангелието на Марко започва веднага с думите на пророка: “ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе." Това означава, че трябва да се обърне внимание на нещо, което в богословските среди разглеждат съвсем абстрактно, но ако се навлезе в конкретното, хората го игнорират... В Йоан, завладявайки душата му, живее ангелско същество, което води хората към Христос. Йоан е обвивка за откровението на ангелското същество. Ангелът можа да влезе в него, защото прероденият Илия беше готов да го приеме. Тогава ангелът заговори от него, той беше изпратен там и само използва Йоан като инструмент. Библията говори с голяма точност.” (лекция от 25.2.1911 , СС 127)

 

 

Категория: История
Прочетен: 1535 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 23.06.2020 14:05
Из разказа на антропософа Ханс Кюн (1889 - 1977), публикувани в книгата на Ерика Белтле и Курт Фирл “Спомени за Рудолф Щайнер”

Може би някой ще се запита как Рудолф Щайнер изведнъж разшири чисто духовнонаучната си лекционна дейност, довела първо до построяването на прекрасната сграда в Дорнах, която най-напред носеше името “Йоанова”, а след това получи името "Гьотеанум", до една публична акция от най-голям мащаб, за да се намеси евентуално в хода на историята на Средна Европа, в социалния, политическия и икономическия живот? Някои приятели тогава поклащаха глава в недоумение, защото не можеха да повярват в успеха на начинанието, а други защото не разбираха смисъла и мъдростта на новите изисквания, които подлагаха на съмнение даже и съществуването на капиталистическата система - толкова силно бяха сковани те в традиционните мисловни схеми.   Мащабните социални идеи отдавна присъстваха в житейския път на Рудолф Щайнер, те се проявиха ясно в малката му книжка от 1905г. "Теософията и социалният въпрос" (днес "Духовната наука и социалният въпрос"). Ала малко хора обърнаха внимание на това духовно богатство, което скоро беше забравено, макар че има фундаментално значение. Преди да формулира идеята за Троичното устройство на социалния организъм в цялата й яснота, Рудолф Щайнер беше прозрял троичните функционални центрове на човешкия организъм, представени в книгата му “За загадките на душата” от 1917г.   

Когато той скицира за пръв път през 1917г. в своите меморандуми идеята за Троичното социално устройство, действаха тайнствени сили с ритмичен характер. От победата на архангел Михаил над противоборстващите сили през есента на 1879 бяха изминали също толкова години, колкото беше продължила самата битка. Рудолф Щайнер отдавна беше прозрял, че приключване на войната можеше да бъде постигнато, само ако немската страна проявеше ясна воля за цялостна промяна на дотогавашната държавна структура. Това сочат двата меморандума, публикувани през юли 1917, подтикнати от загрижения въпрос, зададен от граф Ото фон Лерхенфелд. Понеже те бяха отхвърлени или не им бе обърнато внимание, съдбата на Централните сили пое трагичен обрат, довел година по-късно до пълно подчинение на немския народ и до революция.   

С малка група приятели под ръководството на д-р Карл Унгер ние още тогава обсъждахме военното и политическото положение. Когато в края на декември 1917г. се проведе разговор с Рудолф Щайнер, той изрази дълбоката си тревога за положението на Централните сили и намекна за опасността от революция. Тогава той каза, че след като всички водещи политици бяха стигнали до нулата, спасение можела да донесе в най-голяма степен една личност като либерално мислещия принц Макс фон Баден, който имал шанс да бъде избран за райхсканцлер в условията на извънредното положение. Принцът не се разбираше с кайзера. Той беше приковал вниманието върху себе си с една първокласна реч по въпросите на външната политика, държана на 14. декември в Първата камара на Баден, в която проличаваше неговата воля за разбирателство.   

Защо Рудолф Щайнер ни съобщи тази информация? Нямаше ли тук някаква подкана да се постараем да уредим контакт с въпросната личност? Не си спомням да съм питал д-р Щайнер дали проявява интерес към среща с принца. Във всеки случай разговорът запали в мен идеята да съдействам за такъв контакт, защото само аз бях в състояние да го направя. Без да споделям с никого и без да давам обяснения, аз накарах да попитат принца чрез личния му секретар дали може да ме приеме. Принцът казал да ми предадат, че е съгласен. И така на 7. януари 1918г. аз заминах за Карлсруе и се отправих без никакъв свян и в пълна военна униформа към двореца. Тогава още не бях навършил 29 години. Онова, което имах да кажа, даваше криле на смелостта ми - та нали ставаше въпрос за спасението на Германия и за представянето на човека, който можеше да посочи единствения изход от опасността? Наистина, начинанието ми беше малко рисковано, защото тогава офицерите нямаха право да се занимават с политика. Затова бях зарадван и окуражен, когато принцът прояви пълно разбиране и се оказа човек от класа, високообразован и с либерално мислене.   

Той изрази желание да се запознае с Рудолф Щайнер. Така мисията ми беше изпълнена. Господин и госпожа Щайнер посетиха принца в Карлсруе в края на януари 1918 при завръщането си от Берлин. Той получи меморандума, а след това и лекционния цикъл ”Мисията на отделните души на народите", който Рудолф Щайнер беше коригирал лично и задраскал навсякъде обръщението "Скъпи мои приятели". За съжаление липсва точна информация за съдържанието на разговора им. Но той трябва да е оставил някакво впечатление, защото преди да встъпи в длъжността канцлер, принцът е посетил Рудолф Щайнер на "Моцщрасе" 17 (в Берлин). Излизайки от жилището, той се ръкувал с госпожица Самвебер и я поздравил, че има възможност да работи за такъв значим човек.  
Когато принцът зае длъжността канцлер на 3. октомври, правителството вече разполагаше с искането на Върховното командване на армията (от 29. септември) към него за примирие, тъй като фронтът повече не можеше да бъде удържан. Ако днес четем за бурните събития през онзи октомври на 1918 г., пред нас застава едно объркано прехвърляне на топката между генералитета, правителството и кайзера. За да се изпреварят вълненията в родината, трябваше да се приеме искането на Удроу Уилсън за абдикация на кайзера и отказ на наследника му от трона. Но кайзерът се противопостави и изрази намерение да оглави армията на Западния фронт. От своя страна Лудендорф си позволяваше такива обструкции, че канцлерът беше принуден да го уволни.   

Като награда за примирието американският президент Уилсън изиска приемането на неговата програма от 14 точки, предвиждаща правото на  самоопределение на народите. Той винаги беше насочвал атаките си срещу автократичния режим в Германия и неговите поддръжници сред военните. Бъдещото парламентарно правителство трябваше да докаже, че старата система е окончателно преодоляна. Един такъв рязък завой можеше да донесе само Троичното социално устройство, чиято правна част почива на демократична основа, а културният и икономическият живот се развиват изцяло неполитически. Според изказването на Рудолф Щайнер сега трябваше новият райхсканцлер още преди началото на задаващата се революция да намери във встъпителната си реч правилните думи, тоест да има куража веднага да прокламира идеята за Тричното социално устройство като доказателство за дълбоката промяна и воля за мир на немския народ.  

Вземайки вестника, Рудолф Щайнер очакваше с голямо нетърпение да разбере съдържанието на встъпителната реч. Но там нямаше нищо по въпроса, което да може да се тълкува дори като намек в тази посока! Никога повече не видях Рудолф Щайнер толкова дълбоко потресен, както при онова разочарование,  означаващо разгром и страдалчески път за немския народ. Отново помощта му беше отхвърлена, и то не поради зла воля, а поради неправилно тълкуване на истинското положение. По-късно стана ясно, че канцлерът бил подготвил друга реч, която обаче също не била нищо особено, но представител на Върховното командване я отхвърлил и тя била заменена. Принцът прекалено много се придържаше към парламентарните обичаи и не съзнаваше, че тук беше важно да се действа на момента, което той беше пропуснал. Сега съдбата пое своя ход. Революцията избухна с пълна сила. Принц Макс предаде канцлерската длъжност на водача на социалистите Фридрих Еберт, но Шайдеман провъзгласи по своя инициатива републиката от балкона на Берлинския дворец. Това стана на 9. ноември 1918г.   В този ден, когато тълпите изпълваха улиците на Щутгарт, като мнозина други и аз съблякох униформата и се смесих с народа, за да видя дали може да се помогне с нещо. Така ни беше посъветвал Рудолф Щайнер. Както винаги, революцията беше предизвикана от радикални елементи, които по руски образец се бяха назовали “войнишки и работнически съвети". На площада пред двореца те провъзгласиха републиката и принудиха краля да абдикира. Умерените социалдемократи почти не участваха в събитията, но няколко дни по-късно на тях им се падна формирането на временно правителство, защото те призоваваха за разумност и имаха представа от демократичната държавност. В правителството най-напред липсваха представители на буржоазията, за сметка на това присъстваха двама независими, които по-късно се проявиха като крайни радикали ...   Рудолф Щайнер, който от февруари 1918г. не беше идвал в Щутгарт, изнесе през октомври в Дорнах и Цюрих известните лекции по историческа симптоматология, в които взе отношение към френската и руската революции. На 9. ноември - деня, в който в Германия избухна революцията, той започна поредица от лекции за формирането на преценка по социалните въпроси, в които изхождайки от актуалните събития, разгледа основите на социалното положение, а на 24. ноември представи най-подробно идеята за Троичното социално устройство. В нея подчерта, че тази идея е била уловена отвъд Прага. Преди това той беше засегнал въпроса, че според силите на Антантата единствено Германия била виновна за войната, защото беше узнал от генерал фон Молтке по време на неговото боледуване как трагично се бяха сложили събитията в Берлин, когато войната започна. Ето защо за Рудолф Щайнер беше много важно да се опровергае твърдението, че само Германия носи вина за войната, тъй като той искаше да опази немския народ от едно такова нечувано обвинение.  

Тези ноемврийски лекции имаха ефекта на гръм сред приятелите в Щутгарт, които много скоро разбраха за тях. Те породиха сред един тесен кръг от хора, между които и Роман Бос, решението да се поставят на разположение на Рудолф Щайнер за по-нататъшното разпространение на идеята [за Троичното социално устройство]. Какъв смисъл щеше да има оставането ни в обичайните професии, след като съществуваха такива предложения, които хората, сплашени от революцията, можеха да разберат и поемат като спасителен пояс. Затова и аз също се отказах от един перспективен пост, с което за мен започна крайно интересен, но и труден живот.  

Д-р инж. Карл Унгер, собственик на фабрика за прецизни инструменти и член на управата на щутгартския клон на Антропософското общество, се захвана с един практически аспект на идеята, която можеше да се окаже решение на проблемите в промишлеността, съшествуващи след края на войната. Икономическият живот беше замрял, след като заявките на армията станаха излишни, а поръчки за производство в мирни условия все още липсваха. Хранителните продукти и финансите бяха оскъдни, а трябваше да се мисли и за възможности за работа и препитание за завръщащите се войници, защото военните възнаграждения отпадаха и тогава нямаше застраховка при безработица. Затова д-р Унгер разви идеята за създаването на една доверителна организация, основана като асоциация на взаимоподдържащи се клонове с участието на потребители, които трябваше да определят предполагаемите си нужди. Въпросът беше да се пренастрои незабавно индустрията към мирно производство, като средствата за това трябваше да се гарантират отчасти взаимно, отчасти с посредничеството на банките. Желанието на д-р Унгер бе посрещнато с внимание, но банките нямаха интерес от доверително сътрудничество на промишлеността, а само от собствения си печеливш кредитен бизнес. Така и не се стигна до основаването на организацията. Скоро стана ясно, че не можеше да се постигне нищо, ако участниците не проумееха и духовната страна на идеята. Нека да цитирам малко от една статия на Карл Унгер, публикувана една година преди убийството му през януари 1929г., за да осветля тогавашната ситуация:   "През септември 1918 ми станаха известни факти, които говореха не само за неизбежния крах на немския Западен фронт, но и на вътрешния социален фронт. Отговорните фактори, включително гражданските власти, не знаеха как да се справят и бяха изпаднали в летаргия спрямо революционните движения. Тогава аз присъствах на лекциите на Рудолф Щайнер, изнесени от края на октомври до 6. ноември 1918 в Гьотеанума в Дорнах, в които той безпощадно свали обвивките на кървящито социално тяло и остро разобличи всички пропуски на буржоазията в духовната, политическата и икономическата сфера. Тогава най-вече активният икономист трябваше да е наясно, че времето на дискусиите окончателно е приключило и моментът повеляваше единствено да се действа конкретно. Целта беше ясна, идеите - назрели за реализация, всяка откриваща се възможност трябваше да се използва. Това, което можеше да се направи най-напред, трябваше да се подхване с импулсиращата сила на идеите и с морална фантазия.    Спомням си много живо един разговор на четири очи с известен индустриалец, на когото исканията на Рудолф Щайнер бяха добре известни. Разговорът се проведе през нощта на 7. ноември в Цюрих по повод на споменатите лекции на Рудолф Щайнер в Гьотеанума. Въпросът беше как индустриалците биха могли по собствено решение да поставят предприятията си между капитала и труда така, че да можеше икономикатата да направи преход към Троично разделение на социалния организъм.”  

Споменатият индустриалец беше Емил Молт. С него и с Роман Бос отпътувахме за Дорнах, за да представим на Рудолф Щайнер създадения от Карл Унгер проект за доверително дружество. Това стана за пръв път на 25. януари 1919г. в ателието, в което вече се създаваше статуята “Представителя на човечеството”. При продължението на разговора на 27. януари Рудолф Щайнер разви отново цялата идея за Троичното устройство и в отговори на въпросите ни сподели конкретни подробности за него. На Роман Бос, който имаше макроикономическа подготовка, се пада заслугата да изясни много от нещата, които преди това ни се струваха неясни. Тъй като имаше отлична памет и живо разбиране, той веднага записваше съдържанието на разговорите, като още по време на обсъжданията си водеше стенографски бележки. Тези записки, на които може да се има доверие, по-късно бяха публикувани ("Михаил срещу Михаил", 1926г. и "Социалнонаучни текстове. Материал за изучаване", 1961г.) ...  

На 2. февруари Рудолф Щайнер ни предаде текста на своето “Обръщение към немския народ и културния свят"1. Той каза, че най-важното в момента е да се предпази Средна Европа от болшевизация, която би била най-лошото нещо, което може да сполети немския народен дух. При обсъждането беше подчертано, че това обръщение трябва да бъде подкрепено от подписите на известни личности. Беше крайно интересно как Рудолф Щайнер ни даде указания за това чии подписи има предвид и как разпредели хората, които трябваше да се постараят да ги получат. Някои надеждни приятели трябваше да бъдат изпратени в по-важните градове, за да се свържат с определени членове. Например Емил Лайнхас описва в книгата си "За съвместната работа с Рудолф Щайнер" как един ден в Берлин пристигнал господин Оферман, след като първо бил телеграфирал и донесъл заедно с поръчението и текста на обръщението.   На д-р Бос му се паднаха няколко немски университетски града, започвайки с Хайделберг, където той без съмнение е потърсил Макс Вебер и свършвайки с  Данциг (днес Гданск) и Кьонигсберг (днес Калининград). Той поддържаше писмен контакт с различни професори, някои от които му бяха преподавали. Емил Молт действаше от Щутгарт, а на мен изненадващо ми бяха предложени хора в Швейцария, като на някои от тях аз не знаех нито името, нито адреса. Рудолф Щайнер каза: "Имаше един директор във фирмата "Круп" в Есен, който повече не искаше да носи отговорност за производството на военни материали и напусна завода, като се пресели в чужбина; Един офицер си беше навлякъл недоволството на кайзера и трябваше да напусне службата си, него трябва да  издирите".   

С известни усилия намерих всички лица и адреси, които ми бяха поръчани. Първи беше д-р Мюлон, който живееше най-напред в малкия замък Гюмлинген край Берн, а после в крепостта Готлийбен, в чието подземие някога е бил затворен Ян Хус, преди да бъде изгорен на кладата. Втори беше капитан о.з. Хартвиг Шубарт, който живееше в Заленщайн, кантон Тургау. След това трябваше да издиря проф. Ойген Хубер, автор на швейцарския граждански кодекс, писателя Рудолф фон Тавел и художника Ернст Крайдолф, който по-късно стана член на Антропософското общество, както и някои други личности. Всички подписаха обръщението, с изключение на Ойген Хубер, който беше заинтригуван, но смяташе, че не може да си позволи да подпише такова нещо. Рудолф фон Тавел по-късно съжали, че се е подписал и се изказа нелюбезно срещу д-р Щайнер. За сметка на това сестра му стана член на Антропософското общество.   В най-кратък срок бяха събрани над 250 подписа на влиятелни личности от Германия, Австрия и Швейцария, така че обръщението можа да бъде публикувано в големите ежедневници. Не бяхме изпаднали в някакво въодушевление, но все пак очаквахме по-силен отзвук от получения. Разбира се, не разчитахме на водещите кръгове, но сред буржоазията все още имаше достатъчно положителни сили от старите демократични традиции на 1848г.    Тогава съществуваше опасността важни предприятия да бъдат одържавени от независимите социалдемократи. Тази възможност в никакъв случай не беше добре дошла, след като тъкмо бяхме оставили зад себе си военновременната икономика с нейните задължителни предписания. Общият стремеж беше да се прекрати възможно най-скоро плановото стопанство. Затова пътят на взаимопомощ, указан в обръщението, можеше да предизвика интерес.   

Но ние бяхме прекалено слаби и несигурни, за да направим конкретни предложения, а Рудолф Щайнер все не идваше! Между 4. и 28. февруари той държа в Цюрих, Винтертур, Берн и Базел важните лекции, които после създадоха основата на главното съчинение за социалните отношения "Основни положения на социалния въпрос". На 12. февруари той завърши четвъртата лекция в препълнената аула на цюрихското училище ”Хиршграбен” с прочитането на обръщението. Всички лекции бяха посрещнати с въодушевление, особено от многобройните младежи сред публиката. Моментът да бъдат представени пред света тези велики идеи беше правилно избран, защото хората бяха отворени и условията бяха такива, че никой нямаше да възприеме това конкретно представяне на един нов обществен ред като политическа агитация.   

Почвата в Цюрих беше добре подготвена от неуморната дейност на Роман Бос, който тогава обитаваше едно романтично жилище в стария град, точно на река Лимат. Също така още през ноември 1917 Рудолф Щайнер беше изнесъл лекциите "Антропософията и академичните науки", за които настояваше Бос. Но в същата степен, в която кристализираха условията в Швейцария, застина и интересът към ново устройство на обществения живот по пътя на естествената еволюция.  

Но аз вече бях се намесил. Междувременно се бяха случили събития, които заслужават да бъдат описани ... Бях посредник при провеждането на един разговор между Рудолф Щайнер и проф. Вилхелм Фьорстер, който тогава беше посланик на Германия в Берн. Фьорстер беше известен като страстен пацифист и можеше да се предположи, че ще прояви интерес към аргументите на Рудолф Щайнер по въпроса кой носи вина за войната. Още повече, че за него щеше да е лесно да осигури някои доказателства в полза на Немския райх, които д-р Щайнер беше споменавал многократно - например съкращаването на военния бюджет и отмяната на доставките на оръжия още преди избухването на войната. Фьорстер нямаше време за д-р Щайнер, "но ако той иска да ме придружи от жилището ми до службата, ще го изслушам." Рудолф Щайнер се съгласи, въпреки страшния студ и дълбокия сняг. Фьорстер беше много висок и вървеше с огромни крачки до Рудолф Щайнер, който едва го следваше, като при това се опитваше и да води разговор. Ето защо не е чудно, че разговорът остана безрезултатен. Аз бях ужасен от арогантното държание на един такъв известен дипломат. Мъчно ми беше за Рудолф Щайнер, който имаше крайно изтощен вид и тъжно ме гледаше с големите си тъмни очи изпод кожената шапка.  

Следващите седмици той използва времето за няколко публични лекции в Швейцария, други лекции пред членовете в Дорнах, предназначени главно да разгледат задълбочено социалния въпрос от духовна гледна точка и за довършване на книгата "Основни положения на социалния въпрос". Може би Рудолф Щайнер имаше и други причини да не идва в Щутгарт, макар че обръщението беше публикувано още в началото на март. В действителност във Вюртемберг отново се бяха струпали тъмни облаци на политическия хоризонт и изглеждаше, че събитията, довели до обявяване на република на съветите в Бавария, щяха да се повторят и тук. Спартакистите и Независимите заплашваха с обща стачка, която въпреки взетите мерки, като забрана на събранията и на използването на телефон и телеграф, наистина започна на 1. април, след като исканията на "обединения пролетариат" за отмяна на извънредното положение не бяха изпълнени. Стигна се до сериозни престрелки ... В средата на април стачката стихна и извънредното положение беше отменено. Вълнението беше огромно.   

Такава ситуация завари в Щутгарт Рудолф Щайнер, пристигайки на 20. април,  Великден. Посрещнахме го и вечерта на 21. април той изнесе говори първо една лекция за членовете по социалните и педагогическите въпроси, която днес се смята за прелюдия към Движението за Троично социално устройство. На 19. април той се беше оплакал в последната лекция, че слушателите отказвали да разберат обръщението и много сериозно апелираше към членовете да се погрижат за идеята за Троичността с помощта на новата му "книжчица". Троичното социално устройство не било нещо, което само върви покрай антропософията, а изцяло принадлежало към нея. Той очаквал и че в Швейцария, където обстановката беше по-спокойна, също ще се заинтересуват от обръщението, така че да проучат с отворени сетива предложенията му. Тъй като тази лекция е почти неизвестна, тук ще приведа последните й изречения, защото те показват с каква сериозност Рудолф Щайнер навлизаше в този нов етап от своя живот, сякаш предчувствайки битките, които три години по-късно щяха да доведат до покушението срещу него:  

"Остават верни думите на Хегел "Човек е вечен не само след смъртта си, а трябва да бъде вечен тук, в това физическо тяло." Това означава, че той трябва наистина да е намерил онова, което е вечно в него. Тези неща присъстват в антропософията, те са също в основата на здравословните социални идеи, които от своя страна намират израз в текста и с които аз най-настоятелно Ви моля да се запознаете. И с това искам преди да отпътувам да Ви препоръчам да останем заедно в мислите си - това би трябвало да сме го научили. Затова - до следващата ни среща, каквато и да бъде тя, нека да останем заедно в мислите си, скъпи приятели!”    

1 Вж текста тук: http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/03/12/100-godini-ot-obryshtenieto-na-rudolf-shtainer-kym-nemskiia-.1649067      
Категория: История
Прочетен: 1014 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 19.06.2020 09:16

Както стана известно наскоро от съобщението за една видео конференция от 3.6.2020, основателят на Световния икономически форум (СИФ) в Давос Клаус Шваб е оповестил новата глобалистка инициатива на световния елит след Ковид-19 с названието ”The Great Reset” (‘Големият рестарт’, вж. https://www.weforum.org/great-reset/). На тази страница четем следното: “За да подобрим състоянието на света, СИФ стартира инициативата “Големия рестарт” ... има много причини да се стремим към Големия рестарт, но най-спешната е Ковид-19 ... светът трябва да действа съвместно и бързо, за да обнови всички аспекти на нашите общества и икономики, от образование до социални договори и условия на труд. Всяка държава, от САЩ до Китай, трябва да участва и всяка индустрия, от нефт и газ до технологии, трябва да се трансформира.”

Отдавна беше ясно, че пандемията, от която все още не сме се отървали напълно, ще бъде използвана и за осъществяването на целите на Новия световен ред. Сега стана ясно, че се мъти ни повече, ни по-малко глобална промяна (зануляване) на всичко възможно в обществения живот - политика, национални икономики, бизнес модели, социален живот, опазване на природата, ликвидиране на безработицата. Целта според инициаторите било “да се построи нов социален договор, който уважава достойнството на всяко човешко същество”.  

Кои са инициаторите на тоя рестарт? 
Нашата огромна гордост Кристалина Георгиева е на първа линия. До нея е принц Чарлс, който едва съвзел се след заразяването си с корона, напъва да променя света отгоре надолу. Сред другите съинициатори също няма случайни имена, там са напр. Антонио Гутереш от ООН, Аджайпал Банга, президент на “Мастъркард”, както и Брадфорд Лий Смит, президент на “Майкрософт” и други по-неизвестни лица, чиято професионална биография е не по-малко красноречива.
На пръв поглед целите на рестарта са благородни. От устата на Антонио Гутереш те звучат така: “Трябва да изградим по-равностойни, приобщаващи и устойчиви икономики и общества, които са по-издръжливи в условията на пандемии, климатични и много други глобални промени, с които се сблъскваме.”  

Програмата за Големия рестарт ще има според Клаус Шваб три основни компонента, напомнящи твърде много за познатите ни от бай Тошово време лозунги за всеобщото благо. Вниманието ни трябва да бъде особено насочено към третия компонент, според който трябвало да се използват иновациите на Четвъртата индустриална революция в подкрепа на общественото благо, особено за справяне със здравните и социални предизвикателства: “По време на кризата с Ковид-19 компаниите, университетите и др. обединиха усилията си за разработване на диагностика, терапия и възможни ваксини, за създаване на центрове за тестване, на механизми за проследяване на инфекциите и да въведат телемедицината. Представете си какво би било възможно, ако се направят подобни съгласувани усилия във всяка област.”   

Според журналиста Фредерик Уилям Енгдал (https://www.globalresearch.ca/davos-great-reset/5715515fbclid=IwAR11CYTb7remCD6mnEYrFSZg4H9emgekBQ1o3XWiKs1HM9TtQxltonyxGuE) целите на Голямото рестартиране съвпадат с тези на приетия през 2015г. от ООН т.нар. дневен ред (“Агенда 2030”) за устойчиво развитие. Към него спадат ликвидирането на бедността и глада, намаляването на неравенството, равенството на половете и др. общо 17 цели за трансформиране на света. Символите на тези по принцип благородни цели се мъдрят от миналата година, изписани от неизвестен финансоусвоител на една пейка след ремонта на Южния парк в София.

                               image                                       
Основният проблем е, че целите на “Агенда 2030” (годината, през която Ариман вече ще е в човешко тяло в света!) няма как да се осъществят чрез спускане отгоре и с тоталитарна власт. Всичко това безкрайно много напомня на източноевропейците за преживяното през социализма. Но има и друго и то е, че плануваното от глобалистите представлява пълна противоположност на Троичното социално устройство, предложено от Рудолф Щайнер, при което икономическият, правният и духовният живот са самостоятелни. В този блог вече бяха цитирани много силни думи на Рудолф Щайнер по темата за свръхдържавите и това чии интереси обслужват те. Тук ще спомена пак накратко тези думи, защото с оглед на замисления Голям рестарт те са крайно актуални. 

По повод  на основаването на предшественика на днешното ООН Щайнер казва: “Да се основават свръхдържави, свръхпарламенти, това е знак, че хората не желаят да се измъкнат от старите мисловни шаблони, а искат да останат в тях. Докато отделната държава трябва да се раздели на своите три съставни части, хората се стремят към обратното. Те желаят да свържат целия свят, без онези, които засега още са изключени, в една единствена огромна държава. Те искат обратното на онова, което обуславят силите на развитие на епохата. Затова именно този, който е навътре в антропософията, трябва наистина да проумее и прекара във волята си факта, че е необходимо енергично да се борим срещу онова, което днес върви в противоположната посока. Тази борба е необходима, това трябва непрекъснато да си го повтаряме.” (22.3.1919, СС 190, http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/06/08/predupreditelni-dumi-na-shtainer-po-povod-syzdavaneto-na-on-.1660745).

Другото изказване е по въпроса кого обслужват плановете за свръхцентрализация: (2.11.1919, СС 191, http://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/06/24/za-znachenieto-na-svobodniia-duhoven-jivot.1662996): “Инкарнацията на Ариман ще бъде особено много благоприятствана, ако откажем да положим началото на самостоятелния свободен духовен живот и го оставим да продължи да бъде вместван в икономическия кръговрат или в държавния живот. Защото силата, която има най-голям интерес от едно такова продължаващо обвързване на духовния с икономическия и правния живот, е Ариман. Той ще усеща свободния духовен живот като някакво затъмнение. А интереса на хората към този свободен духовен живот ариманичната сила ще го усеща като огън, който я гори, душевен огън, който силно я изгаря. Затова човекът има задачата, за да намери правилното положение, правилното отношение към инкарнацията на Ариман в близкото бъдеще, да положи началото на този свободен духовен живот. Но днес още има силна склонност да се прикриват точно фактите, за които говорихме вчера*. Повечето хора прикриват тези неща, защото просто не искат да погледнат към истината, към истинското в нещата, а искат да бъдат залъгвани с думи, които са далеч от реалностите ... единната държава, независимо каква конституция или структура има - демокрация, република или монархия - щом е единна държава, ако не е разделена на три части, е път към инкарнацията на Ариман.“

Тъй че нека имаме предвид изнесеното от Рудолф Щайнер, когато дойде времето за следващата среща в Давос и да се надяваме, че няма да пратим там само поцелуйковци, а хора, които ще работят по най-добрия начин в интерес на България. Ариман така или иначе ще е сред хората през 2030г., но е важно не да се залисваме с тоталитарните лозунги на неговите полезни идиоти, а да бъдем будни и да разбираме накъде искат да ни отведат те. Истинско рестартиране може да има  само чрез Троичното социално устройство, в което няма тоталитарно подчинение, а свобода в икономиката, правото и духовния живот.

Категория: История
Прочетен: 2585 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 14.06.2020 20:52
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 11.2.1913 в Берлин (CC 141 „Животът между смъртта и новото раждане в отношението си с космическите факти”)  

В хода на еволюцията беше необходимо постепенно да угасне възможността за виждане на духовните факти и погледът да се ограничи до сетивните. Това стана пo време на гръцко-латинската епоха, когато човешкият поглед беше все повече отклоняван от духовния свят и ограничаван до сетивния. А сега живеем във време, когато за душата още повече изчезва възможността да долавя духовното във външния физически свят. Земята сега се намира в процес на деградация, на умиране и ние навлизаме много силно в този процес. Докато в египетско-халдейската епоха хората са виждали духовното около себе си, сега виждат само сетивното и са горди, ако могат да имат наука, която се основава единствено на него.   

Този процес ще напредва още повече. Ще настъпи време, когато човекът ще загуби интерес към непосредствените впечатления от сетивния свят. Той ще наблюдава, тъй да се каже, само подсетивното и ще проявява интерес единствено към него. Всъщност още днес можем да забележим, че е близо времето, когато човекът ще се интересува само от подсетивното. Понякога това изпъква особено ярко, например когато днешната физика вече не се занимава с цветовете. Защото в действителност днес физиката не разглежда качеството на цвета, а иска да наблюдава това, което е под него, което вибрира, трепти под цвета. Днес вече можете да прочетете в някои книги абсурда, че жълтият цвят примерно представлявал не знам каква дължина на вълната. Тук вече наблюдението се отклонява от качеството на цвета и се насочва към това, което не присъства в жълтия цвят и то се представя за реалност. Днес можете да намерите учебници по физика и по физиология, в които се подчертава, че не бива непосредственият сетивен образ да приковава вниманието ни, а това, в което той се разтваря - трептения и брой на трептенията. И този възглед за света ще се налага все повече. Хората ще загубят вниманието към сетивното битие и ще искат да насочват погледа си само към онова, което представлява действие на сили.   

За да докажем това културно-исторически и емпирично, трябва само да прочетем речта на дю Боа-Реймон “За границите на природното познание”, произнесена на 14.8.1872. Там се среща един специфичен израз за нещо, описано още от Лаплас - “астрономическото познание на материалната система”, тоест когато това, което стои зад един светлинен или цветови процес, се представя като нещо, пораждано само от математико-физични сили.    Някога ще се стигне дотам, че човешките души ще изгубят истинския интерес към блестящия цвят и света на светлината - а най-предразположени да стигнат дотам в следващата си инкарнация са хората, които днес се възпитават в определени школи - и ще си задават въпроси единствено за съотношенията на силите. Хората вече въобще няма да се интересуват примерно от цветовете виолетово и червено, а само от съответните дължини на вълните.  

Това запустяване на вътрешната човешка същност е нещо, към което хората вървят и ние трябва да му се противопоставим. Антропософията съществува именно, за да му се противопостави с всички подробности. Защото не само педагогиката работи непосредствено за опустошаването на живота, но такова течение съществува навсякъде. И ние внасяме известен контраст на обикновения живот, като искаме чрез антропософията да дадем на душите нещо, което отново да ги оплодотвори, което не принадлежи само на сетивната мая. Защото ние желаем да дадем на душата пак това, което не е само сетивна илюзия, а извира като Дух и с него душата може в следващите си инкарнации отново да живее в истинския свят. По този начин добавихме контраст с изнасянето на тези неща пред света, който в равнодушието си към формата и цвета представлява такава противоположност на това, което искаме ние; защото днешният свят подготвя също душите - особено с оглед на цветовете - да действат срещу нашите цели. Ние трябва да работим не само с понятия и идеи, а с мирови идеи. Затова не е просто каприз цветът на това помещение, а той е свързан с цялата същност на антропософията.

В душата трябва пак да се пробуди възможността да усеща непосредствено това, което се разкрива на сетивата, за да разцъфти отново в нея живият живот в Духа. В тази инкарнация всеки от нас може да усвои антропософията. Ние я приемаме и преработваме с душата, но това, което сега възприемаме душевно, влиза в заложбите за следващата инкарнация. Значи когато човек преминава през периода между смъртта и следващото раждане, той изпраща от душата си в своето изграждащо се тяло това, което ще подготви телесното му предразположение към още по-духовно възприемане на света. Той няма да може да го направи, ако не усвои антропософията, защото ако не я възприеме, подготвя тялото си за това да не вижда то нищо друго, освен пустота, даже да няма очи и за сетивния свят.  

И сега ще съобщим нещо, което за ясновидеца представлява, тъй да се каже, мнение за мисията на духовната наука. Когато ясновиждащият насочи днес погледа си към живота на душите между смъртта и новото раждане, преминали вече през описания преди малко момент и подготвящи се за бъдещия си живот чрез съзерцание на образуващото се тяло, той може да забележи, че душите гледат към едно формиращо се тяло, което в бъдещия живот няма повече да им предложи възможност да развият склонност за възприемане на духовността, защото за живота във физическото тяло основите трябва да са заложени още преди раждането. Ето защо в близко бъдеще ще се раждат хора, на които все повече ще липсва предразположението към възприемане на духовното знание, което отдавна липсва у някои души. Ще се наблюдават души, които в миналите си животи са били лишени от възможността да възприемат духовни факти и които виждат формирането на тялото си. Но ужасното е, че на него му липсва нещо и няма как да не му липсва. От такива образи изхожда разбирането за мисията на антропософията. Действително е потресаваща гледката на една душа, наблюдаваща бъдещата си инкарнация, бъдещото си тяло и развиващия се, избуяващ живот, за който тя трябва да си каже: “На него ще му липсва нещо, но аз не мога да му дам липсващото, защото то зависи от предната ми инкарнация!” То е все едно да работим над нещо, за което знаем, че ще бъде несъвършено, което сме обречени да направим несъвършено. Опитайте се да осъзнаете това сравнение - можете да изпълните работата си съвършено и да изпитате радост от нея или пък от самото начало да сте обречени да я вършите несъвършено!
Категория: История
Прочетен: 1005 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 12.06.2020 19:57
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 14.3.1913 в Аугсбург (СС 150 “Светът на Духа и проникването му във физическото битие. Намесата на мъртвите в света на живите”)

Този откъс продължава от там, където свършва цитатът в предния пост.  

И сега Вие виждате колко красиво се съчетава с това фактът, че се запазва нашата вътрешна духовно-душевна ядка, която развивайки се между раждането и смъртта, е свързана с правомерните сили. Защото този зародиш, преминаващ портата на смъртта, се владее изцяло от тях там, където е развил своите най-силни вътрешни сили на противодействие. В това, което е извън него, което увяхва външно, се намират ариманичните сили. И ние трябва да вземем под внимание как всъщност изглежда Ариман за ясновидеца.  

Когато нашите растения пораснат, увяхнат и листата им опадат през есента, тогава навсякъде се появяват елементарните духове, които Ариман изпраща на повърхността на Земята. Тук той плячкосва чрез своите елементарни духове всичко умиращо. Когато през есента вървим през полята и наблюдаваме с ясновидски поглед умиращата природа, виждаме как Ариман протяга във всички посоки силите си и навсякъде има свои пратеници от елементарния свят, които му донасят това, което е увяхваща физическа и етерна същност. Но като хора ние всъщност в известен смисъл също сме цял ден в някакво есенно и зимно настроение. В действителност лятното настроение на душата съществува, само когато тя спи. Спящият човек, физическото и етерното тяло наистина имат стойността на растение, а това, което е навън - Азът и астралното тяло - излъчват обратно влияние към физическото и етерното тяло. Те действат като Слънцето и звездите и карат да избуяват силите, които сме разрушили през деня. Тогава израства растителният живот, а дневното мислене има за цел само да премахне отново това, което нощта е накарала да разцъфне. Когато се събудим, ние пробягваме край своя растителен живот точно както есента минава над растенията по Земята. И същото, което прави зимата със земната растителност, извършваме и ние в своето физическо и етерно тяло с това, което те създават в напъпващия, избуяващ живот през душевното ни лято, тоест по време на нощния ни сън.  

Когато сме будни, за душата е истинска зима, а ако искаме да имаме душевна пролет, трябва да заспим. Това е наистина така. От тази гледна точка е лесно да се разбере защо хората, които не вкарват поне малко от душевното лято в будния си живот, толкова лесно изсъхват. Сухите учени, съсухрените професорчета са тези, които не обичат да приемат това, което не е изцяло съзнателно, не обичат да вземат нещо от лятото на душата. Тогава те изсъхват и стават напълно зимни хора. И за ясновидеца цялото развитие на дневния живот на човека се представя като нещо подобно на това, което Ви казах току-що за природата. Ако човек формира обикновени, насочени към външния свят мисли, ако мисли по материалистичен начин само за това, което се случва на външен план, тогава мислите му действат в мозъка по такъв начин, че този мозък отделя вещества, които Ариман може да използва много добре, така че той непрекъснато съпровожда будния дневен живот. И колкото по-материалистично сме настроени, толкова повече сме обсебени от Ариман. Затова не е чудно, че материализмът е свързан със страха, защото ако си спомните за “Пазача на прага”, ще осъзнаете как страхът отново е свързан с Ариман. 

Ние трябва да усетим, че в живота наистина сме изправени срещу сложни духовни светове. И от антропософията трябва да получим не само знания по различни въпроси, като например че съществуват Ариман и Луцифер, че имаме физическо и етерно тяло, то е най-малкото. От антропософията трябва да усвоим едно определено душевно настроение, едно основно чувство за човешкия живот, за това какво всъщност се таи в дълбините на душата. Ето защо е необходимо да съхраним с известен свещен свян думите за тези възвишени неща. Ако ги произнасяме непрекъснато, то тяхната сериозност и достойнство ще бъдат притъпени прекалено бързо за нас.

Така ние виждаме човека между раждането и смъртта в отношението му с правомерните духовни същества като поставен в известен смисъл между Луцифер и Ариман. И за да се извърши цялото развитие на човека по правилен начин, това отношение трябва да се запази и между смъртта и новото раждане. Само че това, което между раждането и смъртта е вътрешно, след смъртта и до следващото раждане става външно. От момента, до който имаме спомени за живота си, Луцифер посяга към човешката душа. Това става вътрешно и човекът не знае нищо за него, освен ако не го разбере от духовната наука и не се научи да го усеща. След смъртта нещата са различни. Тогава в определен момент Луцифер се появява също толкова сигурно по външен начин в живота между смъртта и новото раждане, както се явява вътрешно между раждането и смъртта. Тогава той застава пред нас в целия си образ и ни съпровожда, ние вървим редом с него! Колкото малко човекът познава Луцифер, преди да премине през портата на смъртта, толкова сигурно и ясно го познава, когато той върви до него между смъртта и новото раждане. Само че в днешната епоха това съзнание може да бъде и много неприятно. Ние можем да преминем областта между смъртта и следващото раждане и Луцифер, който не е само страшен, но има и нещо красиво, прекрасно във външния си образ, е в известен смисъл до нас и ние съзнаваме, че той е необходим на света. Все повече наближава времето, когато хората ще могат да преминават живота след смъртта по този начин, само ако тук са се научили добре да усещат и разпознават луциферичните импулси в човешката душа. Хората, които не искат да знаят нищо за Луцифер - а такива ще има и в бъдеще все повече и повече и те са май преобладаващата част - ще знаят толкова повече за него след смъртта си. Защото той не само ще стои до тях, а ще черпи непрекъснато от техните душевни сили, той ще вампиризира хората. Да бъде превърнат от Луцифер във вампир - това очаква незнаещия човек. Така той си отнема силите за следващия живот, като по определен начин ги предава на Луцифер.

По подобен начин стоят нещата и с Ариман. При него става следното. Двамата с Луцифер винаги са с нас между смъртта и новото раждане, но един път първият присъства повече, а вторият по-малко, докато следващия път е обратното. В живота между смъртта и новото раждане ние първо отиваме до някъде, а след това се връщаме. На отиване ни съпровожда предимно Луцифер, а на връщане към следващото раждане предимно Ариман. Защото Ариман ни води пак назад към Земята и е една важна личност по време на обратния ни път през втората половина [на живота между смъртта и следващото раждане]. Той също може да причини в известен смисъл нещо лошо на хората, които не искат да повярват в съществуването му в своя живот между раждането и смъртта. Тогава той им дава прекалено много от своите сили. От онова, което Ариман има в излишък, той им придава сили, свързани със земната тежест, които носят на хората болести и преждевременна смърт и внасят в земното битие всякакви нещастия, изглеждащи като случайности и т.н. Всичко това е свързано с тези ариманични сили.
Категория: История
Прочетен: 638 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 10.06.2020 21:16
Из лекция на Рудолф Щайнер, Аугсбург, 14.3.1913 (СС 150)   

Изобщо не бива да ни хрумва да воюваме срещу Ариман. Съществува едно много просто средство да се отблъснат най-грубите ариманични въздействия, но то не би се отразило добре на хората: би трябвало, когато на човека му поникнат постоянните зъби, те да му се избият, защото в тях се намират най-силните ариманични въздействия. От правомерните сили идват само т.нар. млечни зъби. Това, което човек получава под формата на постоянни зъби, е чисто ариманично въздействие.  

Така възоснова на този факт трябва да ни стане ясно, че много от това, което имаме в тялото си, изобщо не може да бъде по друг начин в него, освен заради ариманичните и луциферични сили, действащи в нас. Понякога можем дори да сме твърде недоволни от несъзнателното си противодействие на Ариман. В хода на живота ние вече се подготвяме да притежаваме определени сили, когато преминем през прага на смъртта, така че Ариман да не може да ни засегне прекалено много в периода между смъртта и новото раждане. Но понякога ние сами ясно забелязваме, че борбата с Ариман не ни е добре дошла, например когато съжаляваме за всеки изгубен зъб. Ала с всеки паднал зъб в нас възниква сила, която бихме могли да употребим много добре. Разбира се, аз не говоря против поставянето на пломби или изкуствени зъби, защото от тях в нас не расте нищо ариманично, освен че тогава имаме повече злато, но не това е важно. Значи не може да става и дума, че изкуствените зъби са нещо лошо. Това че ние постепенно губим ариманичните си зъби се дължи на факта, че в еволюцията ни се дават също и определени импулси, които побеждават Ариман. И независимо дали ни сменят някой зъб с изкуствен или не, щом веднъж той е паднал, от това в нас възниква импулс, който ни помага за развиване на силите на най-ниската степен между смъртта и следващото раждане. В началото това е нещо много незначително, но то може принципно да ни покаже как пристъпвайки към реалността и поглеждайки зад илюзията и великата измама, които обикновени ни обгръщат, трябва наистина да свикнем да разглеждаме по съвсем друг начин нещата в живота, отколкото хората обикновено го правят. Например дори и старческата слабост представлява сила, която, като я усетим, пряко израства в нас, за да имаме пак средство срещу Ариман, когато преминем през портата на смъртта. Докато тук между раждането и смъртта можем наистина да бъдем зли, ако се състаряваме твърде бързо, то с оглед на това, което възнамеряваме след смъртта си, за да се справим с Ариман, би трябвало да се радваме на остаряването. 
Категория: Други
Прочетен: 1585 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 06.06.2020 11:56
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819431
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6098
Календар
«  Юни, 2020  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930