Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 819341 Постинги: 456 Коментари: 15
Постинги в блога от Юли, 2019 г.
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 4. октомври 1919 в Дорнах и включена в СС 191 “Разбиране на социалното от гледна точка на духовнонаучното познание. (Духовните подоснови на социалния въпрос, т. 3)”

“Няма възможност да се разбере истински човекът, ако се изхожда само от противоположността на сетивното и свръхсетивното. По-скоро става въпрос за следното. Около нас се простира сетивният свят и светът, в който ние работим, светът, в който се разиграва нашият социален живот, те се разгръщат около нас. Нека да представим схематично този разгърнат свят чрез хоризонталната линия на рисунката. 
             image

Пълна картина на това, което всъщност става в света, ще получите само ако си представите, че над тази линия действат сили, свръхсетивни сили (червените стрелки). Тези свръхсетивни сили не се възприемат с обикновените сетива, както и с разума, свързан с обикновените сетива. Възприема се само онова, което лежи в областта на тази линия (черната). Но под нея също има сили. Само тогава ще имаме цялостна картина на несетивното, на духовното, ако говорим за свръхсетивни и за подсетивни сили. Значи трябва да си представим, че тук (оранжевите стрелки) се намират подсетивните сили. Тоест, имаме сетивния свят, свръхсетивните сили и подсетивните сили.   

Към кои спада човекът, както стои той в тялото си пред Вас? Това, което като тяло е застанало пред Вас, спада изцяло към областта на тази линия. Но в това, което при човека влиза в тази линия, действат от една страна свръхсетивни, а от друга страна подсетивни сили. Човекът е резултантата на свръхсетивните и подсетивните сили.    Кои сили на човешката природа са свръхсетивни и кои подсетивни? Свръхсетивни са всички сили, свързани с познанието. Всичко, което поражда разбирането, е свръхсетивно. И това са същите сили, които оформят и главата ни, нашата глава. Така можем да кажем, че свръхсетивните сили са силите на познанието.  

Но в човека действат и подсетивни сили. Какви са тези сили? Това са волевите сили. Всички сили на волята, всичко волево в човешката природа е подсетивно.    Сега естествено у Вас ще възникне въпросът откъде идват тези подсетивни, волеви сили? Това са същите сили като силите на планетата, тоест за нас това са силите на Земята. Действително в нас непрекъснато действат силите на планетата Земя. И това, което е свързано с тези планетарни сили на Земята, са силите, които имат волеви характер. Силите с познавателен характер идват от периферията на света, те сякаш се изливат върху нас отвън, отвъд планетата. Така в нас живеят силите на нашата собствена планета. В момента, в който с раждането си встъпим в земното битие, в нас се задействат силите на Земята.   

Възниква въпросът как е разпределено в нас тяхното действие. Тук отново има значителна разлика между първата част на живота, втората и третата - до седмата, четиринадесетата и двадесет и първата година. Онова, което действа като воля до седемгодишна възраст, действа изцяло от вътрешността на планетата. Много е интересно да се проследи по духовнонаучен път как във всичко, което действа в детето до седмата му година, живеят силите на най-вътрешната част на Земята. Ако искате да опознаете силите на земната вътрешност в тяхното откровение, изследвайте всичко, което се извършва в детето до седмата му година, защото това са именно тези сили. Напълно погрешен е методът да се копае в земята, за да се намерят силите на вътрешността й. Там ще намерите само земните субстанции. Силите, които действат в Земята, се разкриват в онова, което те извършват в човека до неговата седма година. А пък от седмата до четиринадесетата година в човека действат силите на въздушния кръговрат, тоест пак онова, което принадлежи към Земята, силите на атмосферата. Но те предимно действат във всичко, което се формира в човека между седмата и четиринадесетата му година. След това най-важният период е от 14- до 21-годишна възраст. Тогава подсетивното преминава, така да се каже, в свръхсетивното. Създава се един вид равновесие между подсетивното и свръхсетивното. Тогава върху човека действат организиращо силите на цялата слънчева система, принадлежаща към Земята.  

Следователно в първия период от живота действа вътрешността на Земята, във втория - въздушният кръговрат, онова, в което е обвита самата Земя. Това, което струи от Космоса, доколкото той е изпълнен от нашата истинска планетна система, слиза до двадесет и първата година. Едва на 21 години човек се откъсва от влиянията на онова, което планетата и съответната планетна система пораждат в него.   

Вижте, във всичко, което Ви казах сега, че влияе върху човека, е налично също и телесно въздействие. Силите от вътрешността на планетата пораждат телесни процеси. Телесни процеси възникват от въздушния кръговрат във връзка с дишането между седмата и четиринадесетата година и т.н. Това са напълно телесни процеси, преобразувания на органите на тялото и всичко е свързано с растежа, с израстването на човека. Следователно човекът израства от всичко, което оформя Земята в него, като то спира с навършване на 21 години.   

Но какво се случва след това, след двадесет и първата година? До тогава сме черпали по описания начин сили от Земята и нейната планетна система. Ние сме вземали от това, което Земята е внасяла в нашата организация. Сега, след като сме навършили 21 години, трябва да черпим сили от себе си. Тогава трябва постепенно да издигнем нагоре това, което сме свалили в нашия организъм от силите на планетата и на планетната система. По-рано това се е случвало, тъй като са работили силите на човешката кръв. Човекът, както знаете, не се е научил да изважда от самия себе си силите на планетата след двадесет и първата си година. Но той все пак го прави. Той го прави като несъзнателен процес и това се е развивало в кръвта му. В организацията му е било заложено да го прави. Една съществена промяна в нашето съвремие, което естествено е дълъг период от няколко века, се състои в това, че кръвта на човека губи силата да изважда онова, което е било вложено в организма до двадесет и първата му година. На това се основава най-важното нещо, което се случва понастоящем - кръвта губи силата си. Тези неща не могат да се констатират с помощта на външната анатомия и физиология, които би трябвало да изследват тела от девети-десети век, за да стигнат до извода, че кръвта тогава е била различна. За това не биха съществували дори и химическите реагенти. Но по духовнонаучен  път ние можем да знаем със сигурност, че кръвта на хората е станала по-слаба. Голямата промяна в нейната сила се е извършила в средата на ХV век.  

Какво следва от нея? Че онова, което не сме в състояние да предизвикаме несъзнателно чрез кръвта си, трябва вече да го предизвикваме чрез нашето съзнание. Трябва да възпитаме себе си така, че да можем съзнателно да извършваме онова, което някога е правила човешката кръв.”      
Категория: Други
Прочетен: 981 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 05.08.2019 14:29
Из лекция на Рудoлф Щайнер, изнесена на 4. октомври 1919 г. в Дорнах и включена в CC 191 „Разбиране на социалното от гледна точка на духовнонаучното познание. (Духовните подоснови на социалния въпрос, т. 3)”  

“Много важна сила за обикновения живот е, както често сме го обсъждали, силата на паметта, способността за спомняне. Тази способност ние владеем душевно тогава, когато си спомняме за нещо, което сме преживели. Но всички Вие знаете, че има нещо своеобразно, свързано със силата на спомнянето. Ние я владеем и все пак не я владеем съвсем. Някои хора се борят в даден момент от живота си срещу това, че искат да си припомнят нещо, а не могат. Да искаш да си спомниш, а да не можеш се дължи на факта, че същата сила, която ние използваме душевно като сила на спомнянето, служи за преобразуване на приетите хранителни вещества в субстанции, които могат да бъдат употребени от нашето тяло. Значи ако изядете парче хляб и то се преобразува в тялото Ви в такава субстанция, която служи на Вашия живот, то това привидно е физически процес. Но този физически процес се владее от свръхсетивни сили. Тези свръхсетивни сили са същите, които Вие използвате, когато си спомняте. 
Така една и съща сила се употребява от една страна при спомнянето, от друга страна за преработване на хранителните вещества в човешкия живот. И всъщност Вие винаги се движите между душата и тялото си, когато искате да се отдадете на своята сила за спомняне.   

Ако тялото Ви храносмила твърде добре, виждате ли, тогава може би няма да можете да вземете толкова сили от това тяло, така че да си припомните добре  известни неща. Ако искате да си спомните нещо, Вие винаги трябва да водите вътрешна борба, която се развива в несъзнателната част между душевния и телесния елемент. Ако разгледате силата на паметта, то имате най-добрия начин да разберете, колко безсмислено е от една по-висша гледна точка това, че някои хора са идеалисти, а други материалисти. Преработването на хранителните вещества в човешкото тяло без съмнение е материален процес. Силите, които го владеят, са същите, които действат при един идеален процес - силите на способността за спомняне, силите на паметта. Само тогава може да се види правилно светът, когато на него се гледа не материалистично или идеалистично, а човек е в състояние да види идеалистичното в това, което се разкрива като материално нещо, а пък онова, което се разкрива като идеален процес, може да проследи в съвсем материален смисъл.”
Категория: Други
Прочетен: 718 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 05.08.2019 14:29
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 22. ноември 1914 в Дорнах (CC 158 „Връзката на човека с елементарния свят”)  

„Две понятия играят важна роля за живота. Едното е понятието дълг или ако разглеждаме въпроса в религиозен смисъл, бихме казали повеля. Наричаме го също и понятието за задължение. Другото понятие, което искаме да разгледаме, е понятието за право. Ако се замислите как понятията за дълг и право - правото, което човек има за дадено нещо, - участват в човешкия живот, то ще осъзнаете, че това са полярни понятия, противоположности и че в известен смисъл хората проявяват склонност ту към дълга, ту към правото. Но ние живеем в епоха, в която хората предпочитат да говорят за правата си, а не за своите задължения. Всички възможни области предявяват правата си, затова имаме права на работниците, на жените и т.н.   

Дългът е противоположното на правото. Нашата епоха ще бъде последвана от друга епоха, в която именно под влиянието на антропософския спиритуален мироглед ще бъде проявен дългът. Едва в бъдеще, но по-скоро в по-далечното бъдеще, ще има движения, където все по-малко ще се подчертават изискванията на правото, а повече на дълга. Тогава хората по-често ще се питат: “Какви задължения имам като жена, като мъж на дадено място?” Така епохата на предявяването на дълга ще смени епохата на предявяване на правото.   

Като полярни противоположности, като полярности в живота ни се намесват правото и дългът. Може да се каже, че ако човек гледа с душата си към дълга, той поглежда извън себе си ... Сякаш дългът се излъчва от областта на духовния свят. В религиозен смисъл човек усеща дълга като импулс, наложен от съществата от висшите йерархии. И като му се подчинява, в чувството си за дълг той излиза извън себе си. Това излизане от себе си в дълга е нещо, което изкарва човека от обикновения му аз. Но всяко такова излизане от обикновения аз, такъв стремеж за одухотворяване би докарал човека до положение да загуби почва под краката си, ако се отдаде само на тази тенденция. Той сякаш би загубил тежест, ако иска само да излиза от себе си. Затова като се подчинява на дълга, човек трябва да опита да намери помощ вътре в себе си, която да му придаде тежест, когато се подчинява на дълга. Шилер е изразил това по прекрасен начин, казвайки, че “човек има най-красивото отношение към дълга, ако в същото време се научи да го обича”.  

С тези думи е казано много. Ако човек се учи да обича дълга, тогава той не само му се подчинява, но излиза извън себе си, вземайки и любовта, с която иначе обича сам себе си. Човек изважда навън любовта, живяла в тялото му като егоизъм и заобичва дълга. Докато тази любов е самолюбие, тя има луциферична сила. Но ако човек извади самолюбието от своето същество и заобича дълга така, както иначе обича себе си, то той спасява Луцифер. Той изважда Луцифер в областта на дълга и в действието, в чувстването на импулса на дълга го превръща в правомерно същество. Но ако човек не е способен на това, ако не може да извади любовта от себе си и да я даде на дълга, то той продължава да обича само себе си. Ако не може да обича дълга, той може само да му се подчини и тогава става негов роб, тогава изсъхва и се втвърдява като човек на дълга, става студен и сух, въпреки че е отдаден на дълга. Макар да следва дълга, човек преживява ариманично втвърдяване.    Виждате как сякаш дългът стои по средата. Ако му се подчиним, той унищожава нашата свобода. Ние ставаме роби на дълга, защото Ариман се доближава от едната страна със своите импулси за дълг. Ако обаче отдадем сами себе си, ако принесем на дълга силата на самолюбието като жертва, ако принесем луциферичната топлина като любов към дълга, то в резултат на това чрез равновесието между Луцифер и Ариман ние намираме съответното отношение към дълга. Следователно ние сами създаваме отношение на равновесие между Луцифер и Ариман. Ариман е отвън в духовното и изсушава дълга, на който трябва да се подчиним, така че дългът ни отнема свободата. Но насреща ние му поднасяме любовта от своя собствен организъм, поднасяме му се сами. Чрез борбата между Луцифер и Ариман формираме правилно отношение към дълга. Така в известен смисъл ние се явяваме спасители на Луцифер. Щом започнем да успяваме в обичта към своя дълг, настъпва момент, когато даваме своя принос за спасението на луциферичните сили, когато извеждаме луциферичните сили, които иначе са орисани на самолюбие, на битка с Ариман. С това ние освобождаваме орисания на самолюбие Луцифер. Ние го спасяваме, ако се научим да обичаме дълга си.  

В писмата си за естетическото възпитание на човека Шилер си е задал същия въпрос: “Как да стигнем от своето поробване от страна на дълга до това да  заобичаме дълга?” Само че Шилер не споменава Луцифер и Ариман, защото не е мислил по въпроса в космически смисъл. Но тези негови прекрасни писма могат да се преведат непосредствено на езика на духовната наука.  

При правото нещата са такива, че като го предявяваме, то се разкрива като свързано с Луцифер. Човек няма нужда да се учи да обича своето право, той си го обича и това е съвсем естествено. В чувството, в чувстването на правото съществува естествена връзка между Луцифер и правото. Навсякъде, където се предявяват права, се обажда и Луцифер. Понякога може даже и външно да се забележи ясно как в пропагандирането на дадено право мощно се обажда силата на Луцифер.  

По отношение на правото е важно да стигнем до обратното, да повикаме Ариман, за да предложим на Луцифер, който е свързан с правото, противоположния полюс. Можем да направим това с обратния полюс на любовта. Любовта е вътрешен огън. Нейният противоположен полюс е невъзмутимостта, приемането на това, което идва към нас като мирова карма, осъзнаването на случващото се в света, разбиращата невъзмутимост.   

Щом пристъпим към правата си с разбираща невъзмутимост, ние извикваме Ариман отвън навътре. Само че тук той трудно може да бъде разпознат. Ние го освобождаваме от неговото изцяло външно съществуване, викаме го в себе си, стопляме го с любовта, която е свързана с правото. Невъзмутимостта има нещо от студа на Ариман. В разпознаването на това, което се случва в света, ние свързваме нашата разбираща топла любов със студа, царящ вън в света. Ако се изправим с разбиране срещу станалото, ако не само изискваме своето право от самолюбие, а разберем какво се е случило в света, то тогава ние освобождаваме Ариман.  

Това е вечната битка в света между Луцифер и Ариман. От една страна човек се научава да разбира отношенията по консервативен начин, осъзнава как са възникнали те поради космическата, кармичната необходимост. Това е едната страна. От друга страна в гърдите си ние чувстваме подтик да създаваме винаги някакво ново, революционно течение. В революционното течение живее Луцифер. В консервативното течение живее Ариман. А човекът живее между тези две противоположности, поставен в своя живот на правото.   

Така виждаме как правото и дългът представляват равновесното положение между Луцифер и Ариман. Ние се научаваме да разпознаваме как се проявяват човешкото физическо тяло, етерното и астралното тяло в живота, как се проявяват дългът и правото в живота, само ако се запознаем с взаимодействието на духовните сили и то най-вече на онези духовни сили, които пораждат равновесното положение.    Както можем да наблюдаваме вече съществуващото под влияние на духовните сили, пораждащи равновесието, така в света на полярните противоположности се вписва онова, ковто изживяваме в нашия морален живот. Целият морал, етиката, нравственият живот с неговите полюси на живот на дълга и на правото стават разбираеми, едва когато се вземат под внимание влиянията, излъчени от Ариман и Луцифер. Също става разбираема и историята на човечеството, в която се появяват революциите и войните, тоест луциферичните движения, последвани от мирните консервативни, тоест ариманични движения. Ходът на историята застава пред нас също като състояние на равновесие между луциферичния и ариманичния елемент. Ние не можем да разберем света по друг начин, освен като го разгледаме в неговите противоположности. Това, което идва насреща ни в света, ни се разкрива в противоположности, то има действително дуалистичен характер. И в това отношение манихейството, правилно разбраното манихейство, което е дуалистично, има своето пълно основание.”
Категория: Други
Прочетен: 1174 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.08.2019 14:30
 image   
Майстор Бертрам (1340 - 1415), “Грехопадението” (ок. 1380)

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 4. април 1916 и включена в CC 167 “Съвремие и минало в човешкия дух”  

“... от пети до ХIV век сл. Хр. хората са имали такова устройство, че етерното им тяло е било много, много по-чувствително, отколкото във времето от ХIV век насам. То е можело да възприема много повече от онова, което ни заобикаля. А когато етерното тяло възприема, то забелязва елементарния свят, то не възприема само така, както физическото тяло възприема минералите, растенията, животните, водата, въздуха и т.н., а наистина забелязва онова, което живее в растенията, животните, минералите. Когато хората в онези времена говорели за коболди, за същества, подобни на гноми, които те възприемали в планините и които им се разкривали в процепите на мините, то днешният човек казва: “Е, това е художествено изобразяване.” Но за хората в споменатите векове това не е било художествено изобразяване. Тези хора наистина са знаели нещо за наличието на свят на елементалите зад физическия свят.   Искам още веднъж да обърна внимание на нещо, защото може би не всички, които седят тук, са чули това - днес може да се докаже дори с външни документи, че до сравнително скоро хората са имали знания за елементарния свят. Това може да се докаже с външни документи и аз искам да спомена един такъв документ - мисля, че вече съм го споменавал тук, но ще кажа пак, че в Хамбургския музей можете да го видите на една картина. Картината изобразява Грехопадението, тоест онова събитие, за което четем в началото на Стария завет. Когато днес един художник рисува Грехопадението, той представя райското дърво, отляво и отдясно Адам и Ева, повече или по-малко красиви, но най-често грозни, нали, и по средата змията, истинска змия. Но това наистина ли е реално, скъпи приятели? Можем ли да наречем това реално? Макар естествено Ева да не е била толкова умна и интелигентна като съвременните жени, даже и за нея не можем да предположим, че би се оставила да я прелъсти една пълзяща по земята змия, за да извърши онова нечувано нещо, към което е била прелъстена. Това не може да бъде реално.  

Но ние знаем, че прелъстителят е бил Луцифер. Луцифер не е същество, което може да се види с днешните физически очи, а трябва да се види със събуденото етерно тяло, със събуденото ясновидство. Тогава той се разкрива като онова същество, което е изостанало по времето на Старата Луна. По време на лунното развитие ние сме получили вече малко или много физическото си тяло, каквото то е днес, само че тогава то не е било физически, а само етерно видимо.  По отношение на главата днешният човек е отражение на главата, налична още на Старата Луна. Но тялото на човека, прикрепено към нея, още не е било в същия вид, а е съществувало само като змиевидно продължение - като това, което днес имаме като гръбначен мозък. Тъй че ако бихме искали да изобразим Луцифер, както той е изостанал по времето на Лунното развитие, би трябвало да го нарисуваме с човешка глава и висящ на нея гръбначен мозък, тоест тяло с формата на змия.  

Точно така го е нарисувал художникът Майстор Бертрам през XIII-XIV век на картината в Хамбург, която изобразява Луцифер; не така, както го прави днешният художник, а както трябва да бъде в правилния смисъл на духовната наука. Можете да видите картината в Хамбургския музей и да се убедите, че през XIII-XIV век художниците още са рисували нещата такива, каквито са в действителност. Само че днес хората са прекалено интелигентни, за да разберат наистина какво ни разкриват тези документи. Но това е документ, който ни показва, че хората действително до споменатото време още са познавали елементарния свят, те още са можели да възприемат този свят.”  
Категория: Изкуство
Прочетен: 909 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 05.08.2019 14:31
Във вчерашния брой на “Зюддойче цайтунг” (https://www.sueddeutsche.de/politik/sicherheit-reisen-ohne-bewegungsprofil-1.4530453) четем, че немската правосъдна министърка Кристине Ламбрехт е разкритикувала плановете да бъдат задължени фирмите, предлагащи пътувания с влак, автобус и кораб да препращат автоматично профилите на пътниците на полицията. Това би било “много по-голяма намеса в основните права, отколкото само съхраняването на данните на пътуващите със самолет”, заяви тя пред “Зюддойче цайтунг”. Министърката добави: “Тук равновесието между свободата и сигурността е нарушено” - биха могли да се създадат профили на движението на граждани, които въобще не са подозрителни. 

Права е министърката, която смело си е позволила да изказва чисто човешкото си мнение в пресата. Оказва се според същата статия, че в Европейския съвет имало работна група, която съвсем сериозно обсъждала дали големи фирми като “Дойче бан” или “Фликсбус” (предлагат автобусен транспорт из цяла Европа) трябва да предават на властите данните за клиентите, ползващи услугите им. Работната група била провела заседание на 3. юли, на което “напреднали демокрации” като Белгия и Финландия настоявали за предоставяне данните на пътуващите, а немският представител “съгласно инструкциите” се обявил против. Според немското вътрешно министерство “федералното правителство засега нямало изградена позиция по темата”. Представителят на Германия в работната група се оплакал обаче, че терористите често сменяли превозното средство и това затруднявало следенето им. Министър Кристине Ламбрехт, която е от Социалдемократическата партия, правилно отбелязва: “Чувството, че държавата знае кога и къде пътувам, може да доведе до сериозни ограничения на личната свобода”. Въпросът е докога ще бъде тя на това мнение и дали след някой и друг месец, докато народонаселението на Европа седи пред видеостената, зяпайки поредното световно първенство по нещо си, еврокомисията няма да постигне единодушие, което ще бъде прекарано вече като закон на ЕС. Също е интересно коя еврокалинка е член на тази комисия от българска страна и какво становище е упълномощена от правителството на България да заеме.  

То у нас и досега не минаваме само с предоставянето на данни при пътуване със самолет (име и адрес, код на резервация, номер на кредитна карта, контактна информация, предпочитания към храната, данни за необходимост от инвалидна количка, цел на пътуване, начин на плащане, място в самолета и с какъв багаж пътуваме). При това от “България ер” са още по-нагли и събират без да вземат абсолютно никакви мерки за сигурност и номера и валидността на документа за самоличност на клиентите. Както е известно, ЕС има споразумение със САЩ да им предоставя тези данни дори и когато става въпрос за вътрешноевропейски полети, а от юни 2018 държавите-членки на Евросъюза са задължени да използват тези данни при граничния контрол и при евентуална допълнителна проверка на пътниците (срв.  https://www.bfdi.bund.de/SharedDocs/Publikationen/Faltblaetter/Reisen.pdf?__blob=publicationFile).   

Навсякъде услужливо ни предлагат за наше удобство да си купим по интернет билет за автобус, да си резервираме място за екскурзия и под., като на много места е необходимо да дадем ЕГН и данните на личната си карта. Така постепенно се увеличава обема на информацията, която задължително предоставяме за себе си не само на властите, но и на абсолютно неизвестни получатели. В това нашето семейство имаше възможност да се увери, обмисляйки дали да резервира еднодневна екскурзия до място в България което е сравнително трудно достъпно за индивидуален турист. В крайна сметка се отказахме именно заради нахалното искане на деликатна информация, без да имаме даже и елементарно обещание, че данните ще бъдат след това изтрити или съхранявани поверително.  

Следвайки логиката на Биг брадър, може би в скоро време трябва да очакваме напълно премахване даже на билетите за градския транспорт и замяната им с персонализирани лични карти. А градските тоалетни евентуално ще се ползват с чипа от личната карта.          
Категория: Други
Прочетен: 733 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 05.08.2019 14:32
Досега никой у нас не се интересуваше от безличната фон дер Лайен, известна на хората в България основно с това, че има много деца. Струва си обаче да хвърлим един поглед на биографията й, за да знаем какво иде насреща ни откъм Брюксел.


Фон дер Лайен е родена на 8. октомври 1958 в Иксел, окръг Брюксел, в 
семейството на еврократ, радетел на европейската свръхдържава. Възпитаната в Белгия Урсула или Уши е дъщеря на Ернст Албрехт, който през 50те и 60те години беше генерален директор на Европейската комисия, а след това министър-председател на Долна Саксония. Омъжена е за Хайко фон дер Лайен - предприемач и професор по медицина, издънка на благородническо семейство от Крефелд. Американската й прабаба пък е потомка на плантатора Джеймс Ладсън и Урсула известно време живее под псевдонима Роуз Ладсън.

Университетските й години се характеризират с липса на постоянство и изявени научни интереси - първо учи една година археология (1976), после икономика в Гьотинген и Лондон, след това медицина в Хановер. След посещението на различни университети Урсула изкласява през 1987г., а през 1991 даже защитава докторат. Обвиняват я, че работата й съдържа множество изплагиатствани откъси, които заемат 43 страници от цялата дисертация (срв.  https://vroniplag.wikia.org/de/wiki/Ugv). Но за разлика от други немски политици, обвинени в плагиатство при написването на дисертациите си, за фон дер Лайен няма никакви последици - тя нито подаде оставка, нито пък беше обезпокоявана от пресата.

След раждането на близнаци през 1994 Урсула прекъсва лекарската си специализация, а между 1992 и 1996 придружава съпруга си, който работи в Станфорд. След престоя в Америка тя завършва магистратура по обществено здраве в Хановер.

В Християндемократическата партия влиза през 1990 г. През 2004 изненадващо става член на ръководството на партията, с което започва политическата й кариера. От ноември 2010 г. фон дер Лайен е заместник-председател на партията си, като всеки път е избирана с най-нисък процент от гласовете в сравнение с всички заместници. Винаги е била компромисната кандидатура, която бива избирана просто за да се приключи с дългата и уморителна процедура и разногласието между политическите играчи. Както впрочем стана и снощи, когато фон дер Лайен беше избрана за председател на Европейската комисия само с 9 гласа разлика. 

Като социална министърка в парламента на Долна Саксония фон дер Лайен предизвика скандал, отменяйки финансовата помощ за слепи граждани.

Като министърка на отбраната фон дер Лайен направи Бундесвера за посмешище. Заради нея немската армия похарчи много пари в поредица от безполезни проекти, като например покупката на нови автомати, които при топло време не могат да стрелят напред. Анекдотът за немския войник, който по липса на оръжие по време на учение на НАТО взел метла и я боядисал в черно, не е виц, а тъжната действителност. 

Избирането на Урсула фон дер Лайен на шефското място в Брюксел обаче е добра новина за всички привърженици на Брексита, защото тя презира Англия със същата енергия, с която Найджъл Фараж воюва срещу ЕС. След референдума за Брексит фон дер Лайен обвини британците, че “парализират” и “постоянно блокират” усилията на еврократите да построят “Обединените Европейски щати”. Тук беше подкрепена от неуспелия кандидат за поста Шарл Мишел, за който Брексит “дава възможност да се разширят пълномощията и властта на ЕС, най-красивата мечта на ХХI век”.

Като потомствен (неспособен) апаратчик фон дер Лайен вече изръмжа в посока на евентуални кандидати да последват Великобритания, напускайки ЕС: “Който обаче иска да отслаби, разцепи Европа или да отнеме нейните ценности, ще намери в мое лице ожесточен противник. Аз съм била европейка, още преди да разбера, че съм германка и долносаксонка. И затова за мен има само едно - да обединя и укрепя Европа”. 

Това беше посрещнато от Найджъл Фараж с думите “Thank God, we are leaving!“ (“Слава Богу, че напускаме!”), на когото вероятно останалите евроскептици биха завидели. Но все пак има нещо, което отлага ЕСССР във времето - Херман ван Ромпой изрично заяви, че общата европейска армия няма да бъде възможна, докато не се отстрани “британската спирачка” на изграждането на общата европейска отбрана. Затова ЕС няма да стане “световна сила”, преди да се реализира Брексит. 

Фон дер Лайен е известна и с това, че се противопостави на собствената си партия, като подкрепи правото на осиновяване за еднополови родители. Единствените доволни в Германия от избора на фон дер Лайен на ключовата позиция в Брюксел, изглежда са ЛГБТИ. Те се ползват от симпатиите й още от много години. Фон дер Лайен вече подкрепи множество теми, важни за правата на ЛГБТИ, докато партията й беше против тях, като например споменатото право на еднополовите двойки да осиновяват деца. През 2013 г. многодетната майка и недоспециализирала докторка компетентно заяви: “Аз не познавам студия, която да казва, че децата, растящи в еднополови партньорства, имат по-различен опит от децата в разнополовите семейства.” 

Прес 2017 г. в качеството си на министърка на отбраната новата еврошефка заяви на един семинар на Бундесвера: “Ние искаме тези хора сред нас (тоест в армията) с всичките им нюанси” (https://www.queer.de/detail.php?article_id=33987). За застъпничеството си за хомо- и транссексуалните войници фон дер Лайен беше дори наградена с т.нар. “хомо-орден” - отличие, присъждано от ЛГБТИ-обществото.

Парадоксалното е, че номинирането на активистката на ЛГБТИ-движението фон дер Лайен беше подкрепено не от евродепутатите на Социалдемократическата или Зелената партия на Германия, а от консервативните правителства на Източна Европа, като например това на Полша. Това накара немския журналист Петер Грим да каже, че Урсула фон дер Лайен “е успокоила страните, които някога са били окупирани от Вермахта, като е лишила немската армия от боеспособност”. 

48 часа преди избора на фон дер Лайен генералният секретар на Християндемократическия съюз Паул Цимяк разговаря с поляка Ярослав Качински, без който в полската партия Право и справедливост (ПиС) не се вземат никакви решения. След това евродепутатите на ПиС гласуваха за фон дер Лайен. Без тях, а вероятно и без гласовете на унгарската ФИДЕС на Виктор Орбан, германката нямаше да спечели. Според кулоарните слухове Ангела Меркел се е обадила на лидерите на ПиС, за да подсигури гласовете им срещу евентуална немска подкрепа за запазването на европейските фондове за бедните полски региони. 

По всяка вероятност Урсула фон дер Лайен ще стъпи в длъжност на 1. ноември 2019 г. Въпреки ентусиазма на медиите, хвалещи успеха на Германия при избора на председател на ЕК, независимите немски наблюдатели смятат за победител на изборите Емануел Макрон, който наложи Кристин Лагард за президентка на ЕЦБ. Цената на избора на фон дер Лайен - една политичка, която никой не иска - за председател на ЕК - ще плати, разбира се, Германия.

 

Категория: Политика
Прочетен: 1166 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 17.07.2019 19:31
 Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 18. февруари 1923 в Дорнах и включена в СС 221 “Зeмно знание и небесно познание” 

„Антропософите все още вярват, че в обикновената дискусия с противника може да се постигне нещо. Нищо не може да ни навреди повече, отколкото това да успеем да представим нашата истина в дискусия, тъй като нас ни мразят не защото изричаме неистини, а защото казваме истината. И това важи с толкова по-голяма сила, колкото повече ние успяваме да покажем, че казваме истината. 

Естествено това не може да спре някого да се застъпва за истината. Но може да го спре да запази наивността си [да вярва], че с дискусии ще се придвижим напред. Само с положителна работа ще се придвижим напред. Ще напреднем само ако представяме възможно най-мощно истината, за да могат възможно най-много предопределени души, които днес са по-многобройни, отколкото можем да си представим, да бъдат привлечени и да намерят в истината духовната храна, необходима, за да се изгражда, а не руши бъдещето на хората, за да има възходящо, а не низходящо развитие.”


 

Категория: Други
Прочетен: 590 Коментари: 0 Гласове: 3
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 28. декември 1914 в Дорнах и включена в CC 275 „Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост“  

Често чуваме: “Да, книгите, които имаме за съвременната духовна наука, са написани трудно, те изискват читателят доста да се напрегне, да стане активен в развитието на душевните си сили, за да сe вживее напълно в духовната наука”. Затова “добронамерени” хора - казвам това в кавички - винаги се явяват с идеята да улеснят работата на хората на трудните места, като искат по възможност - казано без кавички - да банализират това, което е написано в по- труден стил. Но същественото на духовната наука е, че тя поставя изисквания към активността на душевния живот, така че човек да не стигне лесно до признаване на духовнонаучните факти, защото в рамките на aнтропософията е важно не само да се приеме това, което тя казва по дадена тема, а въпросът е как може да се приеме, с напрежение, активност и пот на душата да се усвои духовнонаучното познание. Това спада към - извинете за този механичен израз - духовнонаучната практика.   Налице е неразбиране на истинския нерв на духовната наука, ако човек бяга от нейните трудни идеи и изковани понятия. А мнозина ги отбягват - знаем колко много хора предпочитат да мечтаят, защото “Господ дава на своите  насън”* и повече желаят нещата да им се дават във всякакви сънищни образи от духовния свят, отколкото да придобият познания чрез активност, чрез напрягане на вътрешния духовен живот. Знаем, че мнозина предпочитат да изживеят някое видение, вместо да седнат и да прочетат книга, занимаваща се наистина с трудна духовнонаучна материя, но подходяща да заговори на силите на човешката душа, които обикновено спят в дневния живот; книга, която стимулира неосъзнатото в човека и така го пренася наживо в духовния свят. Правилното развитие е не да приемаме наготово съзнателния дневен живот и да се носим в мъглата, а да се напрегнем с активност на душата да преминем през изнесеното като развити мисли и идеи. Защото ако се вживеем в развитието на тези мисли и идеи, ако се напрегнем и храбро се вживеем в тях, тогава чрез това храбро, активно вживяване стигаме фазата, в която чистото теоретизиране, обикновеното мислене и вярване в даденото преминава във виждане, в истинско пребиваване в духовния свят.”


* Псалм 127,2        
Категория: Други
Прочетен: 673 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 17.07.2019 07:01
 “Ние живеем заедно с т.нар. мъртви. Те винаги са тук. Те присъстват движейки се, проявявайки се в един свръхсетивен свят. Не реалността ни отделя от тях, а състоянието на нашето съзнание. Отделени сме от мъртвите по същия начин, по който докато спим, сме отделени от заобикалящите ни неща - напр. спим в някакво помещение и не виждаме столовете и другите предмети в стаята, макар че те са си там. В т.нар. будно състояние ние спим по отношение на чувствата и волята сред т.нар. мъртви, които само наричаме така, както не възприемаме физическите предмети около нас, когато спим. Следователно ние не живеем отделени от света, в който действат силите на мъртвите, ние сме в един общ свят с тях. За обикновеното съзнание сме разделени с тях само чрез състоянието на съзнанието. Това знание за съвместното ни битие с мъртвите ще бъде една от най-важните съставни части, които духовната наука в бъдеще ще посади в общото човешко съзнание, в културата на цялото човечество. Защото хората, които вярват, че случващото се става само защото действат силите, които възприемаме в сетивния живот, не знаят нищо за реалността. Те не знаят, че в живота, който се разиграва тук, непрекъснато се намесват силите на мъртвите, не знаят, че те непрекъснато са тук.(5.2.1918, СС 181)

Ще видим ли близките си пак в девакана?

Да, ще ги видим пак, и то освободени от всички пречки на пространството и времето, които като воал се спускат над всички душевни отношения.

В девакана душите са изправени сами една срещу друга. Отношението на една душа към друга е много по-задушевно и интимно, отколкото във физическия свят. В девакана никога не може да има съмнение дали ще разпознаем другия, ако влезем по-рано в него, а другият след много по-продължително време. Разпознаването на любимите хора там въобще не е трудно, защото в девакана всеки носи своето вътрешно духовно същество, изписано върху духовния му облик.(7.6.1909, СС 109)

При преминаването на обичан от нас човек в другите светове е особено важно да изпратим мислите и чувствата си към него, без да създаваме представата, че искаме да го върнем обратно. Това затруднява битието на заминалия в сферата, в която той трябва да влезе. Не болката, която изпитваме, а любовта, която му даваме, трябва да изпратим към неговия свят... Според моите изследвания такова чувство е подобно на крила, отнасящи мъртвия напред, докато чувствата на много опечалени хора, които казват: “Да беше останал още при нас!”, го спъват. Това е общо указание какво да направим с чувствата си в такъв случай.” (из писмо на Щайнер до Паула Стрицек, Берлин, 31.12.1905, СС 264)

Категория: Други
Прочетен: 604 Коментари: 0 Гласове: 4
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 6. декември 1918 в Дорнах (СС 186 “Основното социално изискване на нашето време в променените условия на епохата”)

“Често чуваме: “Идеалът на съвместния държавен живот е демокрацията. Добре, да приемем, че идеалът на съвместния държавен живот е демокрацията. Но ако искаме да въведем тази демокрация някъде, то в последната си фаза тя неизбежно ще стигне до собственото си разпускане. При демокрацията съществува неизбежният стремеж, щом демократите са се събрали, винаги единият да надделява над другите, винаги единият иска да получи право над другите. Това е съвсем естествено. Тя се стреми към собственото си разпускане. Значи ако въведете някъде демокрация, можете много хубаво да си я представите, но приведена в реалността, демокрацията води и до своята противоположност, както махалото се стреми към противоположната страна. В живота не може и да стане по друг начин. Демокрациите винаги след определено време умират от собствената си демократична природа. Тези неща са невероятно важни за разбирането на живота.”
 
Категория: Други
Прочетен: 722 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 03.07.2019 15:36
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819341
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6098
Календар
«  Юли, 2019  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031