Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 2.януари 1916г. в Дорнах (СС 165 “Духовното обединение на човечеството чрез Христовия Импулс”):

“Това е важното: да погледнем ясно как в наше време тези, които нямат воля за разбиране, изливат подигравки и презрение върху онова, което може да се постигне само със скромност и смирение в познанието и с душа, подготвена в смирение и скромност. Засега не само липсва разбиране за духовнонаучните истини, но в нашето време липсва и настроението за познание - онова настроение, което поражда истинският стремеж към познанието.

Обаче светът зависи от това да ги има и да стават все повече и повече хората, които ясно виждат и най-напред се интересуват и обръщат внимание на факта, че именно тук трябва да се постави лостът на истинския прогрес. Нужно е първо да знаем какво трябва да се случи и ясно, без да се поддаваме на илюзии, да видим как онези, които обсипват с присмех и подигравки всяко истинско настроение за познание, искат да обсебят всичко, в което човечеството предстои да проникне в своята духовна култура. Целта е човекът още от детството си да бъде приобщен към материалистичната култура. Тази култура вече се е превърнала в господар на нежната детска душа, като ѝ е наложила материалистичното училище, което не толкова чрез съдържанието на това, което преподава, колкото чрез начина, по който е длъжно да преподава, прави цялата душа податлива на материализма. И тези действия се обвиват в илюзията на времето, като се казва: Ето, това се изисква в епохата на либералността и свободата! Това, което е противоположно на всяка свобода, в материалистичната епоха се нарича „свобода“. И нещата ги подреждат така, че хората почти не забелязват как точно противоположното на свободата бива наричано "свобода". А тези, които имат някаква представа по въпроса, най-много да искат да се борят срещу несвободата със също такава несвобода, само че идваща от другата страна. “Еди-какво си трябва да бъде забранено”, казват едните или пък другите правят мили очи на силите, които поемат контрола над всичко, което би трябвало да расте свободно като цветето в полето.

Първо е необходимо да бъдем проникнати от онези възгледи, които могат да бъдат само истински свободните възгледи, идващи от духовната наука. Преди всичко трябва да сме наясно, че в хода на външния материалистичен световен ред не може да се внесе онова, което човешката душа трябва да развие в крехка детска възраст. Първо трябва да се разбере, че не бива да се подвеждаме по думите. Но за това е необходимо да се освободим и от цялата аура на предразсъдъците, които ни заобикалят навсякъде; да усещаме наистина при всички обстоятелства, че в душата ни живее онова убеждение, което може да дойде от същността на духовната наука; нужно е да се питаме по-често кое в душата ни произтича от същността на духовната наука и кое е в нея само защото придобиваме освен другото и онези мисъл-форми, които се стрелкат днес в света.

Може и да не сме в състояние да сторим още в нашата епоха нещо срещу изцяло материалистичния развой на несвободната материалистична нагласа на времето. Но трябва поне да се научим да го усещаме като принуда. Оттук трябва да се започне. Не бива да се поддаваме и на измами. Защото ако светът продължи да се развива така, както е тръгнал в духа на тези материалистични импулси, тогава постепенно ще се стигне до развитие, при което не само че на онези, които не притежават патент, ще бъде забранено да правят каквото и да било за човешкото здраве, но и всяка дума, казвана по който и да било научен въпрос, ще бъде забранена за всеки друг, освен за далите своеобразен обет да не говорят нищо друго освен това, което е патентовано в интерес на материалистичния световен ред. 

Днес забраняват само неща, при които хората не чувстват принудата на забраната. Но наближават времена, когато ще бъде забранена както всяка непатентована грижа за лечението на хората, така и всяка изречена дума, освен ако е казана в заведение, гарантирано и патентовано от материалистично развитите сили.

Няма ли човек усет за целия ход на тези събития, той ще се втурне с всички сили към бъдещата "свобода", която ще се състои в издаването на закони, според които никой няма да има правото да преподава, ако не го прави в патентовано учебно заведение; според които ще бъде забранено всичко, дори и само отдалеч напомнящо на това, което правим ние тук. Тъй като хората не виждат накъде клони развитието, те днес още не осъзнават тези неща. 

Разбира се, ние няма да можем да направим кой знае какво в нашата епоха - това непрекъснато трябва да се подчертава. Но нещата трябва да започнат с мисли, трябва да започнат с усещането за тях, а с каквото може да се започне, с това и трябва да се започне.” 

Това е текстът на лекцията със същото име, която Рудолф Щайнер изнася на 17.7.2021 в Дорнах (СС 205 „Еволюция на човека, мирова душа и миров дух. 1. част - Човекът като телесно-душевно същество в отношенията му със света”)

Голяма част от закономерностите, от тайните на мировото битие в действителност са били скрити в съзнанието на човечеството от настъпването на недоразуменията, за които говорих вчера и онзи ден по отношение на възгледа за полярната противоположност на Ормузд и Ариман. Главно затова стана възможен съвременният материализъм, който изпълни човечеството със съзнанието, че около нас има противоположности, които се изследват от съвременната наука и от които постепенно ще може да се разбере вселената - едно просто размишление може да ни научи, че никога не може да се разбере вселената по този начин. 

Защото спомнете си за някои от нещата, които казах тук преди няколко седмици и ги разгледайте от подходящия ъгъл, помислете как онези хора, които сега се смятат за естественици, всъщност се интересуват от човека само дотолкова, доколкото той след смъртта си е труп. Това, което от другите природни закони, от другите природни събития, пронизва човека, след като той се превърне в труп, най-напред може да се обясни според обичайните природни закони. Но онова, което живее в човека от раждането до смъртта, се противопоставя на тези природни закони. И ако ние днес се ръководим не от предразсъдъци, а поне донякъде от реални преценки, би трябвало да кажем, че между раждането и смъртта, всъщност още от първия си ембрионален стадий, човекът се бори срещу онова, което се управлява от природните закони, както ги разбираме днес в нашата наука.

Вземете заобикалящата ни природа и всичко, което физиката, химията, физиологията, биологията и т.н. казват за тази природа днес, припомнете си всичко, което се казва за природата и след това помислете за човека, който живее между раждането и смъртта и тогава ще кажете: Целият този живот е борба със сферата, която се управлява от тези природни закони. Само поради факта, че човешката организация не иска да знае нищо за тези природни закони и се бори срещу тях, именно поради това човекът е човек между раждането и смъртта.

Оттук обаче вече можете да видите, че ако човешкото развитие трябва да се постави във вселената, в космоса, е необходимо да се приеме, че в нея работят други закони, има друг вид развитие. И така, със сегашните ни природни закони ние си представяме свят, в който човекът, а всъщност и растението и животното, изобщо не присъстват. Но днес ще разгледаме само човека във връзка с останалата част от природата. Човекът не се намира в онази природа, която владее в днешната наука. Не, той се бунтува с всяка глътка въздух срещу природата, за която говори тази наука. Все пак можем да говорим за космоса, за вселената, тъй като човекът, както застава той пред нас като физическо същество, също се е появил в лоното на този космос. Но тогава трябва да мислим, че този космос е от различно естество от това, което имаме като душевно съдържание, когато говорим в смисъла на днешната наука. Ще можем да си съставим представа за това какво всъщност означава посоченото, ако поставим пред душата си следния факт, установен от духовната наука.

Нека разгледаме момента, в който едно човешко същество умира, умира в младостта си или след като е достигнало обичайната възраст. След него остава трупът. Можем да сравним този процес - и това е повече от сравнение - примерно, със събличането на кожата при змията или също така с изхвърлянето на черупката на новоизлюпеното птиче. Трупът се изхвърля, а изхвърленото също се поема от природните закони, които имаме предвид в днешната наука, както например съблечената змийска кожа се поема от външните природни закони и вече не се подчинява на законите за растеж при змията. 

Следователно това, което се превръща в човешки труп, се поема от законите на Земята. Но между раждането и смъртта човекът има своята човешката форма, човешка фигура. Тя се разтваря, престава да съществува. Трупът все още пази в известен смисъл тази форма, но като един вид имитация, той все още я имитира. Формата, която има трупът, вече не е същата, която имаме по време на своя живот между раждането и смъртта. 

Защото на тази форма е присъщо човекът да чувства себе си в нея, да може да се движи с нея; на тази форма е присъща определена сума от сили, които се разгръщат, когато той се движи. Всичко това го няма, когато е останал само трупът. Онова, което всъщност придава форма на трупа, изчезва от него, но то изчезва още когато човекът току-що е умрял. Човекът не го взима със себе си. Той взема със себе си етерното тяло за известно време - засега ще оставим това настрана - но във всеки случай не взема със себе си това, което е негова физическа форма, негов физически образ. В известен смисъл той губи тази физическа форма. Можем да го изразим по-точно по следния начин: Ако проследим движенията, активността на човешкото същество, след като е напуснало тялото си, след като е преминало през портата на смъртта, ще открием други движения,  трептения, различни от тези, които извършва физическата форма.

И така, това, което всъщност е налице във физическа форма, престава да бъде видимо за външния поглед, когато човекът премине през портата на смъртта. Трупът само е имал тази форма и все още я запазва. Той постепенни я губи, тя вече не му е присъща. Точно както имате - ако мога да използвам едно грубо сравнение - една тенджера и я поставите върху тестото за сладкиша, тогава той ще придобие същата форма, но той няма нищо от формата на тенджерата и не можем да кажем, че нашият сладкиш е получил тази форма чрез собствената си материя; не, той я е получил от тенджерата, която е била поставена върху него.

И както този сладкиш запазва формата на тенджерата, когато я махнем, така и трупът запазва формата на човека, когато тази форма се махне. Но самата тази форма, която всъщност е формата, с която се движим, престава да съществува, когато човекът премине през портата на смъртта. Фактът, че имаме тази форма, че тази форма може да се създаде според мировите закони, както се образува кристалът според тях, е в естеството на тези закони. Тъй че можем да се запитаме: Какво ще стане с тази форма? И тогава получаваме отговора чрез духовнонаучното изследване: От тази форма продължава да се храни, да се поддържа онова, което е дух от йерархията, която наричаме архаи или начала. Следователно можем да кажем: Нещо от човешката форма преминава в царството на архаите.

Наистина физическата форма, която получаваме при раждането и която събличаме при смъртта, излиза от царството на архаите или началата, така че ние всъщност имаме своята физическа форма затова, защото сме обгърнати от един дух от царството на архаите. Ние сме вътре в един дух от царството на архаите, който сега отново оттегля това, което ни е дал назаем за времето на нашия живот. 

Виждате ли, това отново е нещо, което ни кара да осъзнаем как човекът всъщност принадлежи на целия космос. Архаите в известна степен протягат пипалата си. Ако това е някой aрхай, той протяга напред структурата си, която образува човешката форма и едва в нея се намира човешкото същество. 

                       

Вие можете да имате правилна представа за своето съществуване в космоса, само ако си представите, че сте обгърнати от един израстък на архаите. Ако сега си представите, че човекът - както обясних наскоро - първо се появява в Лемурийската епоха като такова същество, каквото е земният човек и постепенно приема тази форма, тогава в описанието на трансформацията на човешката форма във “Въведение в тайната наука” - спомнете си само как я обрисувах при Атлантския свят - тогава ще получите представа за това, какво всъщност правят архаите. Тогава ще имате описание на това как от своята област архаите действат надолу в земното царство, как мераморфозират човешка форма.

Метаморфозата на човешката форма от Лемурийската епоха до времето, когато тази форма ще изчезне от Земята, е наистина нещо, което е създадено и оформено от царството на архаите. И работейки върху човека по този начин, архаите същевременно пораждат онова, което в истинския смисъл на думата е Духът на времето. Защото този Дух на времето е тясно свързан с оформянето на човеците, като тяхната кожа в известен смисъл се привежда в определена форма. Духът на епохата се е настанил основно в най-външната сфера на човешките усещания. И ако човек разбере работата на тези архаи, ще разбере и как се променят не само човешките форми, но и как в хода на земното съществуване се променят Духовете на времето. 

Вече знаете, че в реда на йерархиите над архаите се намират духовете на формата - елохимите. Ако погледнете от онова, което изгражда човека, към неговата форма, към онова, което е присъщо на цялата земна планета от нейното начало до края й, тогава ще получите нещо по-всеобхватно като външна космическа закономерност от онова, в което се намира човешката форма. Защото нали като описваме еволюцията на Земята, първо говорим за отзвук от стария Сатурн, наричаме го ‘Полярна епоха’, имаме отзвук от старото Слънце - ‘Хиперборейска епоха’, отзвук от Старата Луна - ‘Лемурийска епоха’. След това идва действителното Земно време - Атлантската епоха, а сега живеем в Следатлантската епоха. Човекът току-що се е създал в своята форма. Земята трябва да има по-всеобхватни закони от тези, които се изразяват само в онази част от земното развитие, в която човекът е възможен в сегашната си форма или с метаморфозите на сегашната си форма. Трябва да погледнем назад към най-първото начало на Земята, когато човекът все още не е придобил своята форма, когато все още е съществувал като духовно-етерно същество и да погледнем напред към това, което ще се случи на Земята, когато след няколко хилядолетия хората ще изчезнат от нея като физически същества. Тогава известно време ще продължи да съществува физическата Земя, дори ще бъде обитавана от хора, но вече не с видими човешки форми, а като етерни същества.

Ако вземем цялото оформяне на Земята, включително човека, но и отвъд него, ако обхванем с духовен поглед законите, от които сегашните ни природни закони наистина са само най-малката част, тогава ще имаме това, което принадлежи на царството на елохимите. От него също се е създал и земният елемент така, както човекът се е развил от царството на архаите заедно с всичко, което трябва да бъде в Земята, за да може изобщо да бъде създаден човекът. Така че можем да кажем, че земната форма ще премине, щом веднъж се разпадне, в царството на елохимите.

Ако сега разгледаме втория член на човешкото същество - човешкото етерно тяло - на него също в никакъв случай не можем да гледаме като на наша пълна собственост, а както физическата форма всъщност принадлежи на царството на архаите и ние сме обвити в една обърната навън част от него, така и по отношение на нашето етерно тяло ние сме обвити в една обърната навън част от царството на архангелите. Така че можем да кажем: Когато преминем през портата на смъртта, ние запазваме това етерно тяло за кратко време. Знаем, че след това то ще се разтвори, но това разтваряне не означава, че етерното тяло изчезва в нищото, а че се връща в царството на архангелите. Те на свой ред предявяват претенция за него; те сякаш снижават част от своето същество към земното човешко царство и по този начин съграждат човешкото етерно тяло по време на неговия живот. Следователно можем да кажем, че нещо преминава от човешкото етерно тяло в царството на архангелите.

A по отношение на астралното тяло съществува подобна връзка с царството на ангелите, както по отношение на физическата форма с царството на архаите и по отношение на етерното тяло с царството на архангелите. Астралното ни тяло също не е изцяло наше. То е обърната навън част от ангелските същества. Така че можем да кажем, че при смъртта нещо преминава от човешкото астрално тяло в царството на ангелските същества. Имаме астрално тяло, в което нашето същество е облечено от ангелското царство. Виждате как поради факта, че имаме физическа човешка форма, етерно тяло и астрално тяло, ние всъщност сме вградени в сферите на йерархиите, които са непосредствено над нас. А като ходим по Земята и можем да развиваме воля, да вършим действия на Земята, накратко, да участваме в земните закони, ние вземаме участие и в сферата на елохимите, духовете на формата.

Но тук настъпва един важен момент. Ако разгледате физическата си форма в спящо състояние, когато тялото Ви лежи в леглото, то има своята форма, която Вие отново намирате на сутринта. Тази форма още не е разтворена и не може да се каже, че физическото тяло е труп, че то просто получава формата си oт една тенджера, а формата наистина съществува. Така че архаите, участвайки в тази форма, винаги са свързани с това, което присъства на Земята като физическо същество. 

По същия начин архангелите са свързани с човешкото етерно тяло. Но въпросът е различен по отношение на човешкото астрално тяло. Това човешко астрално тяло по никакъв начин не е свързано с физическата човешка форма от момента, в който заспи, до момента, в който се събуди; това астрално тяло от заспиването до събуждането в известен смисъл се намира в среда, която е съвсем различна от тази, в която се намира от момента, в който заспи, до момента, в който се събуди. И тук става въпрос за това, че докато принципът на архаите е неизбежно свързан с физическата форма от раждането до смъртта, а принципът на архангелите - с етерната същност, то при принципа на ангелите е различно - той трябва, така да се каже, да придружава човека от едно състояние в друго и обратно. В известен смисъл този ангелски принцип, тази ангелска същност трябва също да изминава пътя към състоянието на сън и обратно.

Виждате, че когато говорим за ангела, се появява нов елемент. И наистина, става въпрос за това, че от самия човек, от неговите убеждения, от насочването на целия му набор от чувства към духовния свят, зависи дали ангелът ще го придружава, когато той напусне физическото и етерното тяло и навлезе в състояние на сън. Децата са придружавани от ангела, но при възрастния човек това действително зависи от неговите възгледи, зависи дали вътрешно в душата си човекът има родство с ангела. И ако това родство не е налице, ако човекът вярва само в материални неща, ако човешкото същество храни единствено мисли за материалното, тогава ангелът не отива с него. 

Защото, ако си представите целия човек (вж. рисунката) на Земята като резултат от работата на елохимите (червено отвън), човешкото физическо тяло като резултат от работата на архаите (червено отвътре), човешкото етерно тяло като резултат от работата на архангелите (жълто), сега човешкото астрално тяло като резултат от работата на ангелите (синьо), ако си представите всичко това, можете да кажете: Докато човекът е буден, ангелът е в лоното на архангелите, архаите, елохимите, накратко, на по-висшите духовни същества. Когато той напусне физическото и етерното си тяло и тръгне с материалистична нагласа, тогава ако тръгне с него, ангелът би се отрекъл от своята територия, от своята принадлежност към архангелите, към архаите, към елохимите. 

                       

Виждате ли, тук навлизаме в област, в която човешкото отношение е решаващо за едно твърде важно събитие, за един твърде важен факт в човешкия живот - за това дали по време на сън човекът ще се ползва от присъствието на ангела или не. Днес той не може да каже: "Е, ако има ангели, не е нужно да вярваме в тях, когато сме будни, защото когато спим, те ще се погрижат за нас.” - Не, те няма да дойдат с нас, ако денем биват отричани! Това е нещо, което навлиза много дълбоко в тайните на човешкото съществуване и което в същото време Ви показва как убежденията на човека са поставени също така във всичките космически закони, както, да речем, кръвообращението на човека е част от това, което външната природна наука забелязва или всъщност не забелязва. Самият човек със своя Аз и очакването си да стане самостоятелно същество, е включен в цялото. 

Но човекът е достигнал до това азово съзнание едва в хода на земното съществуване. И е стигнал бавно до него. Ако се върнем към старите времена, когато е съществувало т. нар. инстинктивно ясновидство на човечеството, тогава хората все още не са имали напълно това азово съзнание. Когато тези древни жители на Земята са имали своите особени видения, инстинктивни видения, това всъщност не са били техни собствени видения, защото Азът все още не е бил събуден. Той се е отдавал на това, което е мислел ангелът, на това, което е чувствал архангелът, на това, което е искал архаят. Азът живеел в лоното на тези същества. Днес гледаме назад към прекрасната древна мъдрост, но това изобщо не е човешка мъдрост, а мъдрост, дошла на Земята с това, че архаите архангелите и ангелите са обгърнали хората и са влезли в човешките души чрез тази изначална мъдрост, която много по-висши същества всъщност са притежавали и усвоили, преди Земята да стане Земя. А човекът трябва да придобие собствена мъдрост с помощта на своя ангел, с когото трябва да бъде свързан във възгледите си. Ние отиваме към този момент. И сега, в този период, който започна, когато човекът вече все повече и повече събуждаше Аза си, ако не можеше да събере сили за това по свое собствено решение, до известна степен биваше изоставян от това, което ангелът, архангелът, мисли в него. 

Но точно заради това, че човекът беше изоставян от тези ангели, той се свърза със земното съществуване. Това съприкосновение със земното съществуване го прави от една страна свободен, но от друга страна поражда необходимостта той да се стреми отново да се издигне със собствени сили към това, което дава възможност на висшите йерархии да живеят с човека, в неговото съзнание. Ние трябва да се стремим отново към такива мисли, че ангелите да могат да живеят с нас. Това са мисли, които можем да получим само от имагинацията на духовната наука. И ако отново насочим цялото си усещане за света към получаването на такива мисли, тогава отново ще можем да достигнем до царството на архангелите. Сега човекът е изправен пред опасността, когато се събуди от сън и се върне във физическото си тяло, въобще да не подозира, че има етерно тяло и че в това етерно тяло живее субстанцията на архангелите. Той трябва първо да научи това отново. Както и да научи, че архаите действат във физическата му форма. Той трябва да се научи да разбира момента на заспиване и момента на събуждане. Защото човекът, напредвайки към своя Аз, преживявайки този Аз, излезе от царството на висшите йерархии и се превърна в самостоятелно същество. Но благодарение на това той навлезе в друго царство - царството на Ариман. Азът влиза, и то сега в будно състояние, в царството на Ариман. 

Земната форма отива в царството на елохимите.

От човешката форма нещо преминава в царството на архаите.

От човешкото етерно тяло нещо преминава в царството на архангелите.

От човешкото астрално тяло нещо преминава в царството на ангелите.

Азът отива в царството на Ариман (Майата на Ариман).

Опасността от попадане в царството на Ариман беше най-голяма през 333 г. преди Мистерията на Голгота. Това е времето, в което човекът премина изцяло към интелекта, към логиката. След това настъпи Мистерията на Голгота, вписа се веднага в човечеството. А от 333 г. след Мистерията на Голгота започна времето, в което човекът трябва съзнателно да се стреми към царството на висшите йерархии. Досега обаче той все още не се е издигнал нагоре от царството на Ариман, защото от XV в. насам интелектуализмът настъпи истински. Но тъй като човекът живее в интелекта, т.е. не в реалността, той всъщност живее в образи, живее в Майа. И това е неговият късмет - той не живее в реалното царство на Ариман, а в Майата на Ариман, в илюзията, в смисъла, в който го обясних тези дни. Така обаче човекът може отново да излезе от него и да преживее обрат. Но той може да го направи само по свободно решение. Защото ние живеем в Майа, в образи, цялата интелектуална култура е само образ. От 333 г. насам, на човека е предоставена свободата да се стреми нагоре. Католическата църква положи всички усилия да го предотврати; тя трябва най-после да бъде преодоляна в това отношение. Човек трябва да се стреми нагоре към духовните светове. 

333 г. пр. Хр.

333 г. сл. Хр.

———————

666

Ако съберем тези две числа, ще получим 666. Това е "числото на звяра", когато човекът най-много беше изложен на риска да потъне наистина в царството на зверовете. Но разбира се, той остава изложен на този риск и след 333 г., ако след като е настъпила Майата на Ариман, не се стреми да се издигне нагоре. Поради това, че сме навлезли в царството на Ариман до неговата Майа, сме станали свободни същества. Никакво Провидение, никаква мирова мъдрост не можеше да ни предпази да отплаваме в царството на Ариман, иначе би ни оставила несвободни.

Имайте предвид, че е едно нещо човекът да придобие духовна нагласа и по този начин когато спи, астралното му тяло да остава свързано с ангела, а друго нещо е, ако не придобие такава нагласа - тогава ангелът няма да придружава спящия човек, защото човекът ще носи със себе си от съня това, което е инспирация на Ариман. И наистина е така - целият материалистичен начин на мислене, изпълването на човека с материалистични мисли се появяват в настоящата епоха с все по-голяма скорост от състоянието му на сън. Човекът може да се предпази от това отново и отново да донася със себе си от съня онова, което го обрича на материализъм, т.е. на обвързаност със Земята, на преминаване в материята, на смърт в душата, само като се проникне с нагласата, която го изпълва, когато възприема духовнонаучните понятия. Следователно състоянието на сън само по себе си е нещо, което постепенно увеличава материализма. 

Но Ариман полага и други усилия, за да отдалечи човека от неговия ангел и тези състояния зачестяват все повече. През 1914 г. те бяха особено тежки, когато хората бяха приспани от ариманичните сили, когато съзнанието, прякото им съзнание, им беше отнето, така че те изпаднаха в състояния, в които ангелът не им съдействаше и затова ариманичните влияния се усилиха. Именно поради тази причина през 1914 г. аз казах на толкова много хора: Не бива да се вярва например, че правилният възглед за избухването на войната през 1914 г. някога ще може да се разбере от външни документи. 

В миналото от документите в архивите можеше да се изследва едно-друго. Това, което се случи този път, в действителност се случи по-скоро духовно, от духовния свят и голяма част от хората, които участваха, не го направиха с пълното си съзнание, а бяха доведени от ариманичните сили до парализа на съзнанието, тоест царството на ангелите не съучастваше. Ако искаме да разберем нашето време, е необходимо да разгледаме влиянието на духовния свят в него. Такава необходимост със сигурност съществува.

Но в много други отношения днес има стремеж, идващ от подмолни ариманични влияния, да се откъсне човека, така да се каже, от връзката му с царството на ангелите, архангелите, архаите, елохимите и т.н., да се привлече той към ариманичното царство, цялата култура да се привлече към ариманичното. Помислете само - казвам го отново и отново, споменавам го от много години - колко често днес чуваме, когато някой пак е излъгал, казал е голяма лъжа: “Но той вярваше в това, което каза, и го каза по съвест.” - Да, но това не променя нищо от обективните факти, както не се променя нищо, ако сте пъхнали пръста си в огъня по съвест; никакво провидение няма да ви помогне да не изгорите пръста си, дори ако го пъхнете там по съвест. Също толкова малко помага и в контекста на световните дела позоваването на съвестта - би било тъжно, ако беше другояче. Човекът няма свободата да казва неистини по съвест, а има задължението да се погрижи това, което казва, да е истина. Той трябва да бъде свързан със света по такъв начин, че това, което питае като мисли, да се поражда от света, да не живее откъснато от света единствено у него. За това, което е казано по съвест, ако не е вярно, може да се заключи само, че е казано в откъсване от света. Защото, ако някой напише “Тук в Гьотеанума се намира една скулптурна група, която горе има луциферични черти, а долу ариманични белези” 1 и ако след това другите твърдят, както се случва отново и отново, че той е казал това по съвест, това означава, че с такова убеждение Ариман бива обявен за владетел на света. Защото онзи, който твърди подобно нещо, е длъжен да се убеди дали това, което казва, е вярно или не! 

И е налице ариманично влияние, преминало дори в днешната съдебна практика, когато не се преследва толкова строго нещо, което някой твърди като лъжа, но казва, че го е направил добронамерено, вярвайки наивно в едно или друго. Тази наивна вяра представлява в най лошия смисъл едно ариманично изкушение и прелъстяване. Всъщност няма по-изкусителна и прелъстителна дума от думата ‘добронамереност’. Защото тази добронамереност е удобното легло за инертното човечество - в най-лошия смисъл на думата - което не чувства задължението, ако твърди нещо, да се увери дали то е вярно или не, дали съответства на фактите или не. И онзи, който наистина иска сериозно, конкретно да се бори срещу надделяването на Ариман, трябва да се бори на първо място срещу това, което е казано добронамерено, защото с това позоваване на добронамереността човек се затваря за обективните взаимовръзки в света.

Онова, което живее в нас по такъв начин, че да се смятаме за упълномощени да го твърдим, трябва да е в хармония и със световния контекст, то не бива да съответства само на нас; защото онова, което е във външния свят, е напуснато от ангелите, то е предадено на Ариман. И всичко, което добросъвестно се твърди като неистина, е нещо, което най-силно тласка хората към Ариман, което ги притегля с най-здравото въже към него. А позоваването на добросъвестността, когато е налице неистина, днес е най-доброто средство за предаване на световната цивилизация на Ариман.

Виждате ли, когато човек се вглежда в онова, което всъщност изгражда света, той трябва да разбере тези неща. Но не бива само да се фантазира общо, подобно на обикновения мъгляв мистицизъм за ангели, архангели, архаи и т.н., и да се остава с теориите, а светът трябва да се разглежда конкретно. Защото наистина се случва хората да загубят подкрепата на света на ангелите, като легнат в удобното легло на добросъвестността за това, което не са проверили и което все пак твърдят.

Тези неща показват как онова, което произтича като нагласа да се проникваме с духовнонаучни истини и знания, е свързано с реалния живот, с непосредствения реален живот. И тези духовнонаучни истини и знания трябва да изпратят силата си надолу към подробностите на живота. Ето това кара много хора да се гневят на духовната наука - че тя не е още една теoрия, подобна на другите светогледи, а е нещо жизнено, че изисква от хората преди всичко да преодолеят мързела - мързел в двояк смисъл - като този, който се състои в предявяването на претенции за добросъвестност, докато се защитава неистината.

Това не се харесва на хората и навсякъде се чуват оживени оправдания: този или онзи е твърдял нещо добросъвестно. - По този начин науката, преди всичко историческата наука, беше напълно опорочена. Защото лесно можете да си представите, че такива хора, които излизат пред света само с твърдения от сорта на споменатите, не заслужават да им се вярва, дори и да твърдят нещо друго, дори ако например по някакъв начин представляват външната наука; тогава първо трябва да се провери дали не са преписвали от някой друг, принадлежал към по-доброто поколение, когато хората още са се чувствали вътрешно ангажирани с това, което пишат.  

И когато видите как хората днес официално подражават на тези Фронмайеровци 2, тогава ще разберете колко голямо може да бъде доверието в официалната наука и нейните представители! Но това е най-важното - хората да следят за тези неща. И човек би искал да пожелае, много би искал да пожелае на духовната наука да има такива последователи, които наистина да са дълбоко проникнати от факта, че днес е необходим сериозен ангажимент към познанията, които пораждат мощен прелом в света. Защото малките неща днес не са достатъчни. Това е, което бихме искали да се случи: антропософията да се сдобие с ентусиазирани последователи, които пламенно да работят за осъществяването й. Споменах оттатък в сградата, че днес от страната, чиито лъжи могат да се преброят с десетки, ни се обявява излизането на една нова - както я наричат - сензационна, тоест скандална брошура. Хората работят. Защо? Защото те могат да изпитват силен ентусиазъм от лошите си душевни чувства. Те могат да лъжат силно ентусиазирано. Човек трябва да придобие навика да представя истината със същия ентусиазъм, иначе няма да напреднем с цивилизацията, скъпи приятели!

Всеки, който днес се огледа в света, трябва да е наясно, че е необходимо сериозно да се търси път обратно към йерархиите, навън от хватката на Ариман. Но това изисква да се вникне в детайлите на нещата. Отново и отново, когато се появи някакъв злонамерен противник и хвърли едно или друго [твърдение] в света, дори и нашите собствени последователи идват и казват: това трябва да се провери, за да се види дали еди-кой си не го е направил поради еди-каква си слабост. - В Антропософското общество, за съжаление, винаги съществува желанието да се обвинява много повече това, което говори от истината, отколкото да се обвиняват такива противници, които от дълбините на душата си биха искали да стъпчат цялата истина в калта. Докато в самото Антропософско общество е прието да се съчувства на лъжата, няма да постигнем никакъв напредък. 

От време на време е нужно да се повтаря, че трябва да разпознаваме лъжата като лъжа, защото именно в лъжата се скрива Ариман и обикновено тъкмо лъжата е тази, която като излъже, се позовава на добронамереността и съвестта. Дадох Ви достатъчно примери, в които има позоваване на тази добранамереност и добросъвестност, но Вие проверете фактите и вижте това ариманични влияние на т. нар. добросъвестност, която непрестанно се намесва дори в правото, така че можем да кажем, че човечеството и в правната област е завладяно от Ариман. Това са нещата, които трябва да се обмислят сериозно. Ако Антропософското общество трябва да бъде това, което иска да бъде, то трябва да бъде проникнато от пламенното чувство за истината, защото днес то е идентично с пламенното чувство за възхода на човечеството. Всичко останало е изпълнено само от воля, която води към силите на упадъка и тласка все по-навътре в него. Не казвам това, което казвам днес, за да повдигна отново този въпрос, а защото знаците на времето изискват спешно отделни хора да знаят тези неща.

1 Става дума за дървената скулптура, издялана от Рудолф Щайнер и Едит Марион "Представителат на човечеството между Луцифер и Ариман"

                                     

2 Пастор Йоханес Л. Фронмайер (1850-1921) пише в своя труд “Теософското движение - история, представяне и преценка” (Щутгарт, 1920): “В момента в Дорнах се създава една деветметрова статуя на идеалния човек - отгоре с луциферични черти, отдолу с животински белези.” В писмо от 23. януари 1921г. Фронмайер пише на Рудолф Щайнер, че е взел без проверка тези сведения от статия на пастора Нидекер-Рос в броя от 9.6.1920 на “Christlicher Volksbote aus Basel“. Там Нидекер е допуснал грешка, защото не е разбрал думата ‘ариманичен’ и затова е написал ‘анималичен’. Издателят на вестника, за да избегне чуждицата, го е променил на

‘животински’.

В спокойното днес сицилианско село Калтабелота някога се е намирало обиталището на големия черен маг Клингзор, за който се разказва в епоса “Парцифал” на немския минезенгер Волфрам фон Ешенбах от началото на ХII в., както и в едноименната опера на Рихард Вагнер. Името ‘Калтабелота’ датира от времето на арабското господство над Сицилия и идва от араб. Qal"at Al-Ballut “крепост на дъбовете”. В епоса “Парсифал”, където са описани както реални исторически събития от IX в., така и събития, случили се на свръхсетивен план, крепостта, носела тогава името ‘Калот енболот’, респ. "Калот бобот’, се описва като “замъка на чудесата” (Schastel marveile), където властвал злият магьосник Клингзор, воювал срещу Парсифал и рицарите на Грала 1. 

Според “Парсифал” на Ешенбах Клингзор дошъл от Капуа в Сицилия, където се поставил в услуга на нейния крал Иберто. Но Иберто веднъж заварил Клингзор в леглото на съпругата си - съблазнителната Иблис - и заради това провинение го кастрирал саморъчно. Оттогава Клингзор се превърнал в могъщ магьосник, причинил големи злини на много хора. Пътят на посвещението на Клингзор е този на черната магия и тук кастрацията, която може и да не е била извършена реално, е образ на определени ритуали на сексуална магия.

Мястото, където някога се е намирал замъкът на Клингзор Калот енболот. Източник: http://www.cestomila.cz/clanek/1706-caltabellotta-vypravi-sve-davne-pribehy
 

Ето каква пише Рудолф Щайнер за обиталището на Клингзор: 

“Докато замъка на Грала трябва да търсим в Западна Европа 2, замъкът на противниците на Грала следва да отнесем географски към едно друго място, където човек, ако го посети, може поради определени духовни сили, намиращи се там, да получи както голямо, огромно положително впечатление, така и обратното впечатление чрез други сили, останали там до наши дни като Акашов отзвук от онези противници на Грала, за които стана дума тук. Защото на това място можем да говорим за най-лошите сили, чиито последствия все още се усещат. Тук някога са се практикували, може да се каже, зли изкуства, които са протичали изцяло във физическия живот и от които са се излъчвали атаки срещу онази част от човешката душа, която е станала несъзнателна, и онази част от човешката организация, която е станала мъртва 3. И всичко това се подрежда около една фигура, проблясваща към нас като легенда от Средновековието и добре известна на запознатия с мистериите; около една личност, действително живяла в средата на Средновековието - Клиншор (Клингзор), херцог на Тера де лабур 4 - област, която трябва да търсим в днешна южна Калабрия. Оттам набезите на враговете на Грала се насочвали най-вече към Сицилия. Точно както днес, стъпвайки на сицилианска земя, ако притежаваме окултен поглед, ще видим, че върху нас въздейства Акашовият отзвук от великия Емпедокъл, присъстващ в атмосферата на Сицилия, така могат да бъдат забелязани и днес още злите отзвуци на Клиншор, който някога се е свързал от своето херцогство Тера де лабур с враговете на Грала от другата страна на пролива, заселили се в крепостта, която в окултизма и легендите се нарича ‘Калот бобот’. В средата на Средновековието Калот бобот в Сицилия било седалището на онази богиня с името Иблис, дъщеря на Еблис. И сред всички фатални връзки в земното развитие между същества, в чиито души са присъствали окултни сили, най-злощастната връзка, известна на окултистите, е тази на Клиншор с Иблис, дъщерята на Еблис. Самото име ‘Иблис’ показва връзката с Еблис - това е името, дадено в мохамеданската традиция на съществото, което ние наричаме ‘Луцифер’. Иблис е нещо като женски аспект на Еблис, мохамеданския Луцифер, с който за да упражнява злите си изкуства срещу Грала, се свързал злият магьосник Клиншор. 

Тези неща трябва да бъдат изразени в образи, които обаче съответстват на реалностите, те не могат да бъдат предадени с абстрактни идеи. И всички враждебни действия срещу Грала са се разиграли в онази крепост на Иблис Калот бобот, в която се спасила и странната кралица Сибила със сина си Вилхелм през 1194 г. при управлението на Хайнрих VI. Всичко, предприето като атака срещу Грала, в която бил ранен и Амфортас, в крайна сметка води началото си от съюза, който Клингзор сключил в крепостта на Иблис Калот бобот. И всичко, донесло нещастия и беди в рицарството на Грала чрез Амфортас, е резултат от този съюз. Ето защо дори и днес е необходимо душата да бъде силно въоръжена, когато наближи онези области, от където могат да произлязат всякакви враждебни влияния, които с оглед на тайните на Грала се отнасят до по-нататъшната еволюция на човечеството.” (СС 144, лекция от 6.2.1913)

Австрийският антропософ Валтер Йоханес Щайн пише в своята книга “Световната история в светлината на Светия Грал" (1928 г.), че е идентифицирал злия магьосник Клингзор от епоса и операта “Парцифал” като жестокия ломбардски херцог Ландулф II от Капуа, който през 875 г. бил отлъчен от църквата заради практикуването на черна магия с намерение да получи абсолютна власт и се оттеглил в окупираната от арабите Сицилия, където се съюзил с езическите окултни сили на мохамеданството.

Дитрих Екарт, един от най-влиятелните членове на обществото “Туле”, който изиграл съществена роля за издигането на Адолф Хитлер, както и другият тъмен окултист от ХХ в. Алистър Кроули, също са ходили в Сицилия да проучват замъка на черната магия. 

Според Димитър Мангуров 5 същият ариманичен маг, воювал някога срещу рицарите на Грала и преминал през черномагьоснически практики в множество свои инкарнации, се е преродил отново по време на слънчевото затъмнение на 11.8.1999г. и е предопределен да приеме в себе си Ариман.

 

1 Според правилата на българския език коректното изписване на думата ‘Грал’ е с едно а. Въпреки това в духовните среди упорито и неизкоренимо, вероятно под руско влияние, се е наложил неправилният вариант с двойно а - ‘Граал’. Този облик “възпроизвежда буквално графиката на старофренската дума, поради което съгласно нашето правописно правило „две гласни, написани една до друга, означават две срички“ едносричното френско означение у нас неправомерно се е превърнало в двусрично. Следователно няма разумна причина, която да налага в български името на Свещения Грал да се изписва и произнася изопачено”, срв. https://passbyhere.org/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8/

2 По-точно в Пиренеите. 

3 В същата лекция Щайнер говори за части от етерното и физическото тяло при днешния човек, които за ясновидския поглед изглеждат, сякаш са мъртви. В тях могат да се настанят луциферични и ариманични сили, които затрудняват връзката на човека с висшия му Аз и така над човека взема превес неговият двойник.

4 Terra di Lavoro - низина в Кампания, източно от Неапол.

5 В лекцията от 17.3.2018 “Мистерията на човека и клопката на идеологията “джендър” - https://www.youtube.com/watch?v=YjsUgMr8k6Y

(Вж. по темата и в предишен пост: https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/12/19/za-mashinnite-i-virtualnite-syshtestva.1687825 ) 

Волфганг Вайраух: По какъв начин човекът ще се срасне в бъдеще с машината, респ. кои негови области ще се сраснат с машината? 

Големия (същество от йерархиите): Механичният окултизъм е способност, която започва сега да се интегрира в човека. Хората от предните епохи не я притежаваха. Но няма да има големи групи от хора, които внезапно да станат механични окултисти. Тези способности ще се проявят по такъв начин, че някои хора ще могат да общуват с машинните същества така, сякаш те са част от тялото им. Такива хора ще могат с духовно-мисловната си дейност да включват, изключват и превключват машините, без да използват ръцете си. Те ще могат да ги препрограмират. Казано образно - ако има печатарска машина, която печата зелени образи, съответният човек може да застане пред нея и да я накара да смеси и други цветове и машината ще го направи! Това е механичният окултизъм. 

В.В.: Как можем да си представим факта, че тези хора с мислите си ще могат да изпращат информация на машината?

г.: Това не е толкова информация в смисъла на информационните паякообразни същества, а една мисловна сила. Във вашия свят е най-добре да се опише с физически импулс. Това е насочена сила, която "докосва" на правилното място съществото в машината и така го кара да предприема определени дейности, водещи до желания ефект. Машината е много школуван обект, тя съвършено владее дейността, за която е създадена. Естествено, че един механичен окултист не може да превърне с духовни импулси печатната машина в плетачна, но той може да я промени в рамките на нейните възможности. Важно е да се знае това. Една машина, която има способност да печата различни цветове, може така да бъде направлявана, че да следва мисловните импулси на механичния окултист, достатъчна е само неговата мисловна сила.

Механичният окултист надвива машинното същество

В.В:  Значи това е общуване между човешкия дух и машинния дух?

Г.: От една страна двамата общуват, да. Но не както ти да седиш срещу някого и двамата да си говорите, а по-скоро е вмъкване на механичния окултист в машината на духовно ниво. Механичният окултист надвива машинното същество.

В.В.: Ако човек, който има механично-окултна способност, пристъпи към машината, той си мисли какво трябва да направи тя. Но явно тези мисли не са достатъчни като просто съобщение, ако правилно съм разбрал?

Г.: Машинното същество не е създадено за това, защото то има ариманичен характер. Механичният окултист трябва да го надвие. Това надвиване е споменатият импулс.

В.В.: Кои хора постепенно ще получат механично-окултната способност?

Г.: Тук става въпрос за силите на залязващото слънце.

Верена Щал фон Холщайн: Това и аз го разбрах толкова малко, колкото и ти, Волфганг, но той така го каза.2 

Г.: Става въпрос за остатъци от западния път на посвещение. Това са сили, които са съхранени, за да могат да бъдат обхванати от човешкото азово съзнание, и по-точно в западните течения на културното развитие.

В.В.: А по какъв начин човек разбира, че има такива способности?

Г.: Началото ще дойде внезапно. То започва, като хората изведнъж изградят едно съвсем лично отношение към колата си. По принцип това е началото на механичния окултизъм. Като преживяване това е способност, която в началото просто се появява и след това трябва да се упражнява. Тя може да се придобие и по пътя на обучението. Но много често в този живот човек само създава основата за следващата си инкарнация и след това просто донася със себе си тази способност.

Ние ще се сблъскаме...

В.В.: Има ли смисъл за по-нататъшното развитие да се упражнява тази способност? 

Г.: Всяко упражнение подпомага развитието. Всяко упражнение, защото това е школуване на волята!

В.В.: Извинявам се, но аз виждам нещата по друг начин. Едно обучение за черен маг не подпомага точно развитието.

Г.: Ние ще се сблъскаме, ако задълбаем в темата. Разрушението също е необходимо. Хората, които вършат разрушение, при определени обстоятелства имат задачата на Юда. Това вие трудно можете да преживеете и понесете. Но има и по-висши причини, поради които разрушението е необходимо.

Те заключват студената интелигентност

В.В.: Къде живеят ариманичните машинни същества? Само в машините ли или имат и друго обиталище?

Г.: За съжаление те не живеят само в машините. Има един вид машинна планета, която е космическата им родина. 

В.В.: Къде се намира тази планета?

Г.: Отвъд орбитата на Плутон.

В.В.: Каква задача изпълняват тези машинни същества за бъдещето на Земята и човечеството?

Г.: Те заключват студената интелигентнист в материята и така я отнемат от небето. По този начин те биват фиксирани на едно определено място. Всичко, което идва в материята, може да бъде променено от активно действащия човек по творчески и морален начин. В момента, в който човекът произвежда машини, той създава своите съработници на степента на елементарните същества за формирането на бъдещото Юпитерово състояние на Земята. Тези същества на бъдещия Юпитер ще са като сегашните гноми 1. Но това е само условно казано, защото те не са гноми, а просто в структурата ще заемат тяхното място.

Целта на Ариман

В.В.: При Рудолф Щайнер четем, че Ариман иска да откъсне Земята от нейното минало - от миналите състояния Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна  - и да построи с оглед на бъдещето един свят, съставен от машини. Можеш ли да кажеш нещо за тази цел на Ариман?

Г.: Аз се боря срещу това развитие. Целта на Ариман е противоположното на свободата, а именно цялостно поробване на материята в нейното съществуване. При това силата, идваща от свободата на човека, ще бъде превърната в нейната противоположност и ще предизвика една поредица от еднакви светове, които повече няма да могат да бъдат променяни и няма да имат никакъв потенциал за развитие. Те ще са само перфектни. Целта на Ариман е едно непроменяемо царство на вечния застой. Тогава ще има едно единствено сътворение, което винаги ще се повтаря по един и същи начин. Това е целта на Ариман.

В.В.: Не всички хора ще се отдадат на тези негови цели, но все пак някои ще го направят. Но всички хора заедно строят бъдещето Юпитерово състояние на Земята. Тогава това състояние дали ще е някаква смесена планета от ариманични и неариманични области или ще има две планети?

Г.: Това е много дълбок въпрос. Ще има две пространствени тела. Едното ще се състои от шлака - ако се стигне дотам - и то ще трябва да остане в стагнация и ще съответства на състоянието на Ариман. Другото ще се състои от Новия Йерусалим. Вие хората определяте тежестта, респ. големината на тези две планети. Тези евентуални две бъдещи планети могат да бъдат съвсем малки или много големи. Това е ваше и само ваше решение и аз нямам никакво влияние върху него.

В.В.: Тази шлака ли е фаворизираното от Ариман машинно царство? Аз винаги съм си представял въпросната шлака като физически остатък от всички зли сили, които ще обикалят като Луна около бъдещето Юпитерово състояние на Земята. Ариманичния свят на машините си го представям като съвършено построен, а не като шлака.

Г.: Не, тази шлака и планетата на машините са едно и също нещо. От една страна можем да го разглеждаме като перфектен илюзорен свят, а от друга страна като непроменяма купчина шлака. Това е едно и също. Ти ще можеш да го видиш. Обърни се вътрешно и ще го видиш.

В.В.: Разбирам, но аз изхождах от днешните понятия и според тях перфектният свят на машините е обратното на една аморфна шлака. Тогава това понятие е неправилно.

Г.: Шлаките могат да са и отпадъци от технически процеси, в този смисъл понятието не е грешно. Важното е, че този свят ще е безжизнен, което се отнася и за шлаката, и за машините. В духовно отношение този машинен свят няма да бъде чист и блестящ като вашите днешни машини, а като една купчина отпадъци.

От хората зависи

В.В.: Как се чувствате вие духовните същества, ако хората използват все повече мисловна сила, както е в последните десетилетия, за да построят този ариманичен свят от машини? Това не е ли болезнена загуба за вас?

Г.: Ние знаем, че идващата Война на всички срещу всички е една необходимост 3. За да може да започне тя, делът на Ариман в света трябва да стане още по-голям. Това знание ни причинява болка, но ние съзнаваме, че става въпрос за една необходима съставна част от човешкото развитие. Ние чувстваме този процес като жертва, а всяка жертва съдържа болка. Ние няма да осуетим Войната на всичи срещу всички, но ще предоставим силите си на индивидите, които ни повикат. Това няма да е повикване на определено име и няма да е в рамките на антропософията, дори може да не е в християнската област. Но всеки индивид, който се чувства призван към свободата, ще получи нашата помощ. Ала и индивидът трябва сам да реши, че я иска. Това е разликата между нас и Ариман. Ариман няма нужда да бъде викан, той сам идва.

В.В.: Хората са свободни и имат възможност да избират между вашата страна и страната на Ариман. Възможно ли е всички хора да застанат на страната на Ариман, така че бъдещият Юпитер да не се осъществи, а да се създаде само машинното царство на Ариман?

Г.: Щом можеш да си го помислиш, може да стане. Но докато има и едно човешко същество, което се чувства свързано с положителното развитие, ние ще му помагаме и в този смисъл ще има Юпитер, макар и малък. 

В.В.: От човешка гледна точка това е голям риск, но вие вероятно мислите по друг начин. Става въпрос за мировото развитие и вие също не знаете в коя посока ще върви то, тъй като хората са свободни. Какво мислите за този проект?

Г.: Не, и ние също не знаем в коя посока ще върви развитието, трудно е да се каже, защото човешките понятия не са достатъчни. Надяваме се развитието да продължи в нашия смисъл. Тази надежда принадлежи към трите основни сили на земния космос - вяра, надежда, любов и съдържа силите на Светата Троица. Те ни укрепват така, че да имаме сили да издържим. Силите на Троицата ни помагат.

1 Земни природни духове

2 За това говори Рудолф Щанер напр. в лекцията от 25.11.1917 г. (СС 178): “И също както за редовния професор по биология е от особена важност днес да има възможно най-силния микроскоп, възможно най-точните лабораторни методи и т. н., сега се касае дали определени процеси се извършват сутрин, на обяд или вечер, дали това, което е направено сутринта, бива излагано някак си на влиянието на вечерта или космическото влияние се изключва от сутринта до вечерта и се парализира. Такива процеси ще станат необходими в бъдеще и ще бъдат провеждани. Естествено, още доста вода ще трябва да изтече от Рейн, докато чисто материалистическите катедри, лаборатории и др. се предоставят на духовнонаучните изследователи, но те трябва да бъдат предоставени, ако човечеството не иска съвсем да навлезе в упадъка. Сегашните лабораторни изследвания трябва да бъдат заменени с такива, при които например, когато става въпрос за доброто, което следва да се постигне в близко бъдеще, така да се постигне, че определени процеси, извършващи се сутрин, да се прекъсват през деня и да се остави космическият поток отново да протече през тях вечерта и това да се запази ритмически до сутринта. Така че процесите да протичат по такъв начин, че определени космически влияния винаги да бъдат прекъсвани по време на деня и да бъдат внасяни само сутрин и вечер.”

Махерус (на арабски Мкауир или Мукауир) е древна крепост над Мъртво море в Йордания, намираща се на 30 км югозападно от Мадаба. Името machaira на гръцки значи "нож, кинжал". По времето на Исус Христос от крепостта e била охранявана границата с набатейците. За Махерус еврейският историк Йосиф Флавий пише в произведението си "Юдейски старини",  че там е бил обезглавен Йоан Кръстител - събитие, описано от евангелистите Матей и Марко, които обаче не уточняват мястото.

Според Йосиф Флавий крепостта Махерус датира от времето на Александър Яней от династията на Хасмонеите, при чието царуване през 1.в.пр.Хр. тук било изградено първото крепостно съоръжение. За строежа е избрано платото Мукауир, което се издига стратегически удобно на 800 м над Мъртво море. Намерените останки от стена с височина 9 м показват, че съоръжението е служело за защита. По-конкретно то трябвало да отблъсква нападенията от източна посока, където живеели съперниците набатейци. От крепостта всяка войска, идваща от изток, била веднага забелязвана и тогава с огнени знаци предупреждавали в Йерусалим за опасността. Йосиф Флавий пише в "Юдейската война" за Махерус, че е оградена от всички посоки от дълбоки клисури, които образуват естествени ровове. Долината, ограждаща Махерус от запад, била дълга 60 стадия и свършвала чак при Мъртво море.

                    

Платото Мукауир в Йордания, на което някога се е издигала едноименната крепост (източник: https://blog.biblische-reisen.de/1924/reiseziele/aktuelle-eindruecke-aus-jordanien-von-dr-franz-lummer)

 
Крепостта е разрушена от Авъл Габиний във войната с Аристобул II, но Ирод Велики възстановява останките. Той бил любител на елинската архитектура и лукса и наредил да се направят градина и вътрешен двор, обкръжен от колони. Градината се поливала с вода от огромна цистерна. След смъртта на Ирод през 4.г. пр.Хр. синът му Ирод Антипа става тетрарх на Галилея и Перея и господар на крепостта Махерус. В нейния вътрешен двор някога се е провело тържеството за рождения му ден, на което дъщерята на Иродиада Саломе изиграла своя еротичен танц. Той толкова допаднал на Ирод Антипа, че Ирод обещал да й даде, каквото му поиска и тя, подучена от майка си, пожелала отсечената глава на Йоан Кръстител на поднос.

След изгонването на Ирод Антипа крепостта била изоставена (в средата на първи век сл.Хр.) и оттогава потъва в забрава. Развалините са открити през 1807г. от Улрих Яспер Зецен, но първите археологически разкопки са направени през лятото на 1968г. от американския баптистки свещеник Ефраим Джери Вардамен, който отнася 4973 предмета в Америка. Между 1978-1981 и 1992-1993 разкопки са правили францисканските археолози Канио Корбо и Микеле Пикирило, които първи успяват да намерят исторически доказателства, че тук се е намирал прочутият царски дворец на Ирод Велики. Находките (керамика и монети) потвърждават описаното от Флавий Йосиф.

За пейзажа около Махерус и атмосферата на мястото в Поврата на времената Емил Бок пише в книгата си "Цезари и апостоли" (Щутгарт, 1978): "В древността там имало пещери с извори, където от скали с формата на гърди извирали непосредствено една до друга студена и топла вода, така че всички говорели за странната природа на тази местност. Днес все още горе около изворите с гореща вода скалните стени пазят следите на отделената сяра и другите химически примеси, съдържащи се във водата. Сякаш тук се натъкваме на следи от вътреземния огън, който някога унищожил богатия свят на Содом и Гомора, които са се намирали наблизо. Йосиф Флавий е записал някои от ужасните слухове за Махерус, които се носели сред народа и дали на тази местност отпечатъка на място, където се практикували тъмни магьоснически изкуства и черна магия. Според тези слухове тук се срещали растения, като например едно неестествено голямо седефче, растящо в двора на крепостта, с чиито корени или плодове можели да се лекуват, но и да се омагьосват хора. Най-злокобното място била една тъмна клисура северно от крепостта. Там растял и огненочервеният корен баара 2, който нощем фосфоресцирал. За него се говорело, че носи смърт на всеки, който го откъсне, без да познава свойствата му, ала на познавача то придавало голяма власт над хора и духове... Махерус бил истинското поле на действие на магьосницата Иродиада. Там тя се отдавала на своята жажда за магии и свръхчовешки способности и сили. Там тя наредила да отведат и Йоан Кръстител, когото мразела толкова много, защото познавала неговата огромна духовна мощ. Той лежал окован в мрачното подземие на тази страховита демонична крепост."

За Иродиада се знае, че след като съпругът й бил лишен от наследство и двамата обеднели, тя започнала връзка с неговия полубрат (и свой чичо) Ирод Антипа. Той от своя страна изгонил жена си, дъщерята на набатейския цар, за да се ожени за Иродиада. Тази двойна изневяра предизвикала голямо обществено възмущение и Йоан Кръстител публично изобличавал и критикувал моралния упадък на Ирод Антипа. Ирод бил човек с духовни интересни, но твърде слаб и изцяло подчинен на волята на жена си Иродиада, която практикувала черна магия. Той уважавал Йоан Кръстител, но не искал да се говори за изневярата му, а Йоан непрекъснато го изобличавал пред народа.

Под въздействието на Иродиада и сексуалната й магия Ирод се сринал. На практика Иродиада и Саломе вършели извращения на древните мистерии на Ищар (Венера), към които спада и танцът на Саломе, наградата за който била главата на Йоан Кръстител. Полагането на отсечена човешка глава върху поднос - извращение на слънчевите мистерии - се е практикувало например в късните мистерии на друидите. За него Рудолф Щайнер казва: "В други области на Европа мистериите се изродили и били осквернени по един отвратителен, отблъскващ начин. Там като символ на жертвата откриваме блюдо, в което слагали глава, от която капела кръв. Смятало се, че видът на тази глава ще събуди нещо у този, който я види. Това, което се е вършело, е черна магия, пълна противоположност на тайната на Свещения Грал." (лекция от 29.7.1906, СС 97). 

За Иродиада Щайнер казва в същата лекция по повод на операта "Парцифал" от Вагнер: "Кундри е отново възкръсналата Иродиада. Тя символизира раждащата сила на природата, която може да бъде и непорочна, и порочна, но е ненасочена. И непорочното, и порочното имат единна основа и е важно "какво ще повика" ("Каквото повикало, такова се обадило"). Съзидателната сила, която при растенията се разкрива в цветната чашка, преминала през другите природни царства, е същата като в Свещения Грал. Тя трябва само да приеме пречистването в най-чистата, благородна форма на християнството, както е показано в "Парцифал".

Стигматизираната монахиня Анна Катарина Емерик, получавала години наред видения за събитията във времето на Исус Христос (подробности за нея в този пост: 
https://anthroposophie.blog.bg/history/2019/02/13/stigmatiziranata-monahinia-anna-katarina-emerik.1645711 ), разказва също и за празненството в Махерус и обезглавяването на Йоан Кръстител. Ето какво е съобщила тя на писателя Клеменс Брентано (виденията са от средата на 1822 до края на януари 1823г.):

“Днес призори видях да отвеждат Йоан в тъмницата на Махерус. Махерус е на високо и стръмно място. Първо го поведоха по една пътека, но не го вкараха в крепостта през портата, а през отвор в стената и оттам в едно подземие под сградата, в което отгоре влизаше светлина от двора. То беше чисто, но без никакви удобства. След това видях Ирод в двореца, построен от стария Ирод, където той веднъж беше накарал за забавление да удавят хора в един басейн с името Иродиум. Ирод се беше скрил тук и не пускаше никого, тъй като много хора искаха да го видят, за да се оплачат от затварянето на Йоан. Видях как няколко от учениците говореха с Йоан. Те не можеха да отидат при него, но можеха да му подават храна през решетката. Обаче ако се струпваха много хора, ги отпъждаха. Килията му е светла и голяма, но няма легло, освен една каменна плоча за ложе. Той както винаги е много сериозен. Винаги има нещо дълбокомислено, тъжно в лицето си, като някой, който очакваше, видя и обикна Агнеца Божи и знаеше, че предстои да го умъртвят...

Ирод и жена му бяха в Махерус. Видях, че Ирод накара да доведат Йоан. Ирод седеше в голяма зала близо до килията пред стражата и пред много служители и писари, особено иродианци и садукеи. Йоан беше въведен в коридор пред залата и стоеше пред голямата отворена врата между стражите. Видях жената на Ирод да минава, нагла и високомерна, покрай Йоан, след което седна на висок стол. Тази жена има друга форма на лицето в сравнение с повечето еврейки, много остри черти, даже и главата й е остра. Тя е добре сложена и облеклото й е много дръзко и пристегнато. Всичките й телесни форми се виждат, всяка част сякаш говори за себе си и иска да се покаже, предложи и пак да скрие хубостта си. 

Ирод попита Йоан какво мисли за Исус, който създавал толкова смутове в Галилея. Кой е той, дали идва на мястото на Йоан. Ирод бил чувал Йоан да го възвестява, но не обърнал внимание, та да му кажел той още веднъж мнението си за него, защото този човек говорел чудни неща за някакво царство, наричал се в притчи царски син и т.н., а пък баща му бил беден дърводелец. “Знаеш, че съм добре настроен към теб, но ти подтикваш народа срещу мен, като осъждаш брака ми. Ако обуздаеш неправилното си усърдие и признаеш връзката ми пред народа, ще те пусна да учиш и кръщаваш.”, каза Ирод. Тогава Йоан извиси глас и много сериозно заговори за начина му на живот, казвайки: "Аз познавам твоите убеждения и знам, че разпознаваш кое е право и се страхуваш от съда, но ти си си окачил тежести и си заклещен в клопката на порока."

Гневът на Иродиада при тези думи не може да се опише, а Ирод толкова се уплаши, че накара бързо да отведат Йоан в друга тъмница, по-малка и без прозорци, за да не го чува народът. Но в цялата страна се говореше за строгите екзекуции на обикновени прелюбодейци, които иродианците бяха довели от Галилея. Хората казваха, че дребните престъпници ги убиват, а големите са безнаказани…

Въпреки това Ирод възнамеряваше да му даде свободата на рождения си ден. Ала съпругата му тайно бе замислила друго. Ирод искаше Йоан да бъде видян публично по време на празника, за да се уверят гостите, че затворът му е лек. Но едва започнаха пиршествата и игрите и в Махерус се възцариха всички пороци. Йоан вече не излезе от тъмницата си и нареди дори на учениците си да се оттеглят. Повечето отидоха в Хеброн, откъдето бяха мнозина от тях. По време на този празник, а също и често преди това, виждах един мъж до възмутителната Иродиада, и то много близко, също и през нощта до леглото й, сякаш беше дяволът в образа на любовника й или на Ирод. Винаги съм виждала тази жена потънала във всички пороци, във всякакви блудства и предателства. Дъщеря ѝ Саломе е изцяло възпитана от нея, от малка е нейна помощничка и вече също е жена за удоволствия. Тя е млада и цъфтяща, с пълна и пищна фигура, движи се много дръзко и е облечена по същия начин. Ирод отдавна я гледаше с похотливи очи и върху това майката беше изградила своя план. Иродиада имаше впечатляваща, много предизвикателна външност и прилагаше всички изкуства и средства, за да направи дръзката си красота още по-изразителна. Тя вече не беше съвсем млада и в лицето й имаше нещо странно изострено, дяволско, което дръзките мъже обичаха да гледат, но което у мен предизвиква неудоволствие и отвращение, подобно на красотата на една змия. Не мога да я сравня с нищо друго, освен да кажа, че прилича на богиня, съвсем като богините. 

Тази вечер видях, че започва празникът за рождения ден на Ирод. Иродиада живееше в покои от едната страна на голям двор. Те са разположени малко по-високо от голямата зала отсреща, в която става празненството и към която се гледа от покоите на Иродиада. Пред залата на Ирод в двора е издигната великолепна триумфална арка, до която се стига по стъпала и която води към залата. Тя сякаш няма край, всичко блести от огледала, цветя, злато, зелени храсти. Направо да ослепее човек, защото навсякъде, по всички колони и коридори има факли, лампи и огньове. 

Иродиада и нейната женска компания стояха в горните галерии на нейните покои в пищна премяна и гледаха надолу, когато Ирод, заобиколен от много разкошно облечени гости, приветстван от пеещи хорове, премина през двора по килими до триумфалната арка, пълна с деца, украсени с венци момчета и момичета, които свиреха на всякакви инструменти или размахваха цветни гирлянди. Когато Ирод се изкачи по стъпалата към триумфалната арка, Саломе дойде да го посрещне, танцувайки сред другите момчета и момичета и му подаде корона, която лежеше сред всякакви блестящи накити. Тя беше носена от детската свита под прозрачен капак. Всички деца бяха покрити с тънки дрехи от плътно прилепващ плат, сякаш бяха голи и имаха нещо като крила. 

Саломе също беше покрита с прилепнал плат и имаше лека, дълга дреха, цялата сияйна, пристегната по краката тук-там с блестящи копчета. Ръцете й бяха голи, окичени със златни пръстени, гривни от перли и пера. Шията й беше покрита само с много перли и блестящи верижки, както и гърдите й, които бяха обвити в прозрачен плат. Тя танцува известно време пред Ирод. Напълно запленен и заслепен, той, както и всички негови гости, изрази възхищението си и каза на Саломе да му достави това удоволствие и утре. Те влязоха в залата, където започна пиршеството и жените също ядоха в двореца... 

Днес следобед видях пищно пиршество в голямата зала на Ирод. Тя беше отворена отстрани към празничната зала на жените, която се намираше по-високо, и през тази отворена страна цялата картина на украсените, пируващи и играещи жени се отразяваше в наклонена огледална повърхност. Не знаех дали това беше вода, защото имаше много скачащи, фини струи, а между тях бяха разположени пирамиди от цветя и зелени дървета. Като ядоха и пиха много, гостите помолиха Ирод да позволи на Саломе да танцува отново. Беше разчистено място за танца и хората насядаха край стените. Ирод, а до него някои приближени, мисля, че и тетрархът Филип, седяха на издигнато място, като Ирод беше на трона. Саломе се появи заедно с няколко танцьорки, отново много дръзка и с доста прозрачно облекло. Гърдите ѝ лежаха върху панделки, косата ѝ беше окичена с перли и скъпоценни камъни, а няколко къдрици се развяваха свободно. Тя носеше корона и танцуваше в средата, а останалите около нея. Този танц не беше толкова бърз и буен, колкото нашите тукашни селски танци. Това беше едно постоянно извиване, огъване и въртене на тялото, сякаш танцьорките изобщо нямаха кости и едва застанали в едно положение, преминаваха в друго. Постоянно се въртяха, люлееха и виеха като змии. Те държаха в ръцете си венци и кърпи, които размахваха и увиваха около себе си. Виждала съм еврейски и особено езически танци, които ми харесваха със своята нежност и изящество. Но този танц тук се основаваше на чист разврат и имитираше най-срамните страсти.  

Саломе превъзхождаше всички и аз видях дявола до нея, който сякаш извиваше и огъваше всичките й крайници, така че да създадат тази мерзост. Ирод беше напълно очарован и смаян от сластните й пози и когато тя дойде пред трона му, приключвайки танца, другите танцьорки продължиха, ангажирайки вниманието на гостите, така че само малцина от най-близките гости го чуха да й казва: "Пожелай от мен всичко, каквото искаш и аз ще ти го дам; да, кълна ти се, дори и ако поискаш половината ми царство, ще ти го дам." Но Саломе каза: "Ще попитам майка си какво да пожелая." И тя излезе, отиде в залата на жените и попита майка си насаме. Тя й заповяда да пожелае главата на Йоан върху блюдо. Саломе побърза да се върне при Ирод и каза: "Искам веднага да ми дадеш главата на Йоан на блюдо!" Малцина от най-близките му хора го чуха. Ирод беше потресен, но тя му припомни неговата клетва и той нареди да повикат палача, заповяда му да обезглави Йоан, а главата да даде на Саломе върху блюдо. Палачът си тръгна, след малко го последва и Саломе. Ирод обаче излезе от залата с някои доверени лица, които чуха, че той не е добре и се натъжиха много. Чух да му казват, че нямало нужда да изпълнява това желание. Но те обещаха да пазят тайната, за да не пречат на празника. Ирод беше много скръбен и се разхождаше като обезумял в най-отдалечените покои. Междувременно празникът продължи. 

Йоан стоеше в молитва. Палачът и неговият слуга пуснаха двамата войници, които охраняваха входа на килията му, да влязат с тях. Войниците имаха факли, но аз видях, че около Йоан беше толкова светло, че пламъкът на факлите ми се стори като дневна светлина. Саломе чакаше в преддверието на просторния затвор заедно с една прислужница, която беше дала на палача блюдо, покрито с червен плат. 

Палачът каза на Йоан: "Цар Ирод ме праща да донеса главата ти на това блюдо на дъщеря му Саломе." Но Йоан не му позволи да се доизкаже. Той остана на колене и при влизането му обърна глава към него, казвайки: "Знам защо идваш. Вие сте гостите, които аз отдавна очаквам. Ако знаеше какво извършваш, нямаше да го направиш. Готов съм." След това той отвърна главата си от него и коленичи, молейки се пред камъка, пред който винаги се молеше, а палачът го обезглави с приспособление, което не мога да сравня с нищо друго, освен с капан за лисици, тъй като на раменете на Йоан беше поставен железен кръг, а с тласък на палача режещите железа преминаха през врата му и моментално отрязаха главата. Тя първо излетя, после падна на земята и една тройна струя кръв силно шурна нагоре, разля се над главата и тялото на светеца, който по този начин бе кръстен в собствената си кръв. Но слугата вдигна главата за косата, подигра се с нея, сложи я върху блюдото, което палачът държеше и я донесе на чакащата Саломе. Тя я пое с радост, но и със скрит ужас и отвращение, които мекушавите хора изпитват, като видят кръв и рани. Саломе понесе свещената глава в покритото с червен плат блюдо, от което се стичаше кръвта, придружавана от прислужницата си, носеща факлата. Блюдото държеше плахо и далеч от себе си, извръщайки украсената си глава с израз на отвращение. Така, изкачвайки се по самотни коридори, тя влезе в нещо като кухненско хранилище под покоите на Иродиада, която дойде насреща й, свали покривалото от най-святата глава, прокле я, взе остро кухненско шило от стената, където висяха много такива уреди, прободе езика, бузите и очите и я метна, повече приличаща на дявол, отколкото на човек, на пода, после я изрита през един кръгъл отвор в рова, където обикновено изхвърляха отпадъците и мръсотията от кухнята. След това чудовището се върна заедно с дъщеря си при шумотевицата и похотите на празника, все едно нищо не се е случило.

Видях тялото на Йоан, покрито с кожуха, в който обикновено се загръщаше, положено от двамата войници на каменното му ложе. Тези хора бяха много развълнувани, но ги затвориха, за да не разкажат за случилото се. На всички, които знаеха какво бе станало, им бе наложена строга възбрана да говорят.” 

След няколко дни, като приключват празненствата, разрешават на Йоановите ученици да изнесат тялото му. Привечер, по времето, когато и Исус е помазан и положен в гроба, също в петък, Йоан е погребан в една пещера до Йерусалим, където лежат останките на Захари и много пророци. Присъстват двамата войници, учениците на Йоан, както и много есеи, живеещи наблизо. 

1 Долината се наричала Баара(с).

2 Вероятно става въпрос за растението мандрагора, което било разпространено по онези места.

В края на 1895г. в Париж се провежда първата прожекция на филм с т.нар. кинематограф - камера, която се е използвала и за прожекции. По времето на Рудолф Щайнер киното все още е прохождало, но той се е интересувал живо от него, както и от всички технически нововъведения и тяхното въздействие върху човека. Напр. в лекцията от 27.2.1917 (CC 175) д-р Щайнер казва (тогава още се е използвало названието "кинематограф"):

"Едно твърде забележително средство да се вкара човека в материализма е това, което едва ли някой забелязва от тази гледна точка - кинематографът. Няма по-добро средство за възпитание в материализъм от кинематографа... докато човекът седи пред кинематографа, това, което той му предлага, се загнездва не в обикновената му възприемателна способност, а в един материален слой, който е по-дълбок, отколкото имаме при обичайното възприятие. Човекът става етерно "облещен". Когато се отдава на кинематографа, очите му стават като на тюлен, само че по-големи - имам предвид етерно. Тогава се въздейства не само върху онова, което той има в съзнанието си, но също и върху най-дълбокото му подсъзнание се въздейства материализиращо.”

Щайнер свързва популярността на киното и с все повече изчезващата способност за живо мислене и нарастващата склонност на хората към леност в мисленето: "И ако човекът днес не се стреми от вътрешната си активност към развитие и не поддържа будно това развитие, то след 20годишната си възраст от чистия интелектуализъм той ще започне да "ръждясва" и тогава ще може да се поддържа само изкуствено със стимули отвън. Мислите ли, че ако не беше така, хората щяха толкова да тичат да гледат кино? Копнежът по киното, въобще този копнеж всичко да се вижда по външен начин, се дължи на факта, че човекът е станал вътрешно неактивен, бездеен, че въобще не иска вътрешна активност." (лекция от 12.10.1917, CC 217). А именно инертното, ленивото мислене е една от трите пречки (т.нар. "три звяра") пред навлизането на човека в духовния свят. Такова мислене "иска да направи от целия свят кино, за да не трябва човек да мисли, а всичко да се случва пред очите му и мислите му само да следват действието." (езотеричен урок от 15.2.1924, в CC 270a)

Киното е станало толкова популярно, защото съвременните хора развиват твърде малко волева сила в мисленето си, мразят дейния разум и предпочитат да гледат и пасивно да се отдават на това, което се разиграва пред тях. По този начин приемането на образи в душата, които се възприемат само пасивно, става без участието на Аза. А той отслабва, когато не е активен.

В лекция от 6.6.1923 (СС350) Щайнер говори за киното от друг ъгъл: “Ако можеше да се заведе на кино един елин, т.е. човек, живял преди 2700-2800 години, той нямаше да може да гледа дълго, би изпаднал в несвяст, тъй като в момента, когато би погледнал филма, в цялата му вътрешност - не само в една част, а в цялото тяло - би станало това, което се случва с Вас, когато Ви изтръпне крайник, ако нещо го притиска. Елинът не би заспал, но целият би изтръпнал, ако го заведете на кинопрожекция. От нея той би припаднал… Човекът е станал твърде различен в сравнение с древността. Днес поради модерната култура той има толкова нередовна циркулация на кръвта, че в киното не изпада в безсъзнание. Когато човек се е занимавал вътрешно с духовната наука и отиде на кино, трябва много да се контролира, иначе и днес може да припадне."

Щайнер в никакъв случай не е бил против техническите новости, но е апелирал те да бъдат посрещнати с буден духовен взор и стремеж към духовно издигане: "Ясно трябва да се каже още веднъж: Съвсем естествено е, че има кинематографи, това изкуство ще се развива все повече. Това ще бъде пътят на материализма. Но трябва да се създаде противотежест, която може да се състои само в това, че човекът свързва нещо с пристрастеността към онова, което се проявява в кинематографа. Както той с тази пристрастеност развива слизане в подсетивното възприятие, така трябва да развие и издигане над сетивното възприятие, т.е. в духовната реалност. Тогава кинематографът няма да му вреди, тогава той може да гледа образите му, както иска." (лекция от 27.2.1917, CC 175) 

Въздействието на киното върху човешкото устройство д-р Щайнер засяга и при една среща с Валдорфските учители, които му задават въпроса как да се отнасят към все по-широкото разпространение на учебния филм в училищата (СС 303, 5.1.1922). Тогава той казва:

"Аз се опитах да проникна в тайната на филма и трябваше да открия - независимо дали някой ще ми се разсърди или не -, но е факт, че онова, което приведох в тези лекции за етерното тяло, особено за сетивната организация, в изключително висока степен се уврежда при възприемането на филмовите продукции.Чрез тях действително цялото душевно-духовно устройство се механизира, то се показва като един външен начин за довеждане на човека до материалистични убеждения. Аз проверих това, особено по време на войната, когато във филмите се агитираше за всичко възможно. Тогава можеше да се види колко жадно хората поглъщаха филмовите продукции - аз наблюдавах не толкова филмите, колкото публиката и можах да констатирам как филмът просто заема място в цялата програма за материализация на хората, като материализмът се влага още в самите навици за възприемане.”

В днешно време появата на 3D-филмите принуждава човека още повече да променя тези навици на самото си зрително възприятие. И докато при обичайното гледане е налице активно-живо фиксиране и фокусиране, то при 3D-филмите (а също и при 4D и 5D) положението е различно. Както констатира Валдорфският учител и антропософ Лудгер Хелминг-Якоби в своята лекция "Заплахата за Аза, криеща се в 3D-образите" (2014), връзката между фиксирането и фокусирането при гледане на 3D е разкъсана: “За да видят ясен образ, очите трябва по време на целия филм да се настроят към разстоянието на екрана, тоест имаме същото "втренчване" в една повърхност на непроменено разстояние, като при гледането на обикновен филм. За сметка на това фиксирането се променя постоянно. Двете очи получават два различни (макар и не много) образа и за да се свържат един с друг те, са необходими специални очила. При филмов обект, който трябва да се вижда като близък, очите трябва да фиксират една точка пред екрана, а ако обектът е някъде далече, то очите трябва да фиксират точка зад екрана. При такова разкъсване на връзката между фиксиране и фокусиране не е чудно, че много от посетителите на 3D-прожекции след това се оплакват от главоболие, прилошаване или влошено виждане. Особено зле се отразяват 3D-филмите на децата, при които все още не е изцяло развито съвместното действие на очните мускули." 

Фиксирането и кръстосването на очните оси, при което ляво и дясно се свързват, обуславя това ние да изживяваме възприятието си като проникнато от Аза и въобще да стигнем до азова представа, както изтъква Щайнер в лекцията си от 23.8.1919 (СС 293). 3D-киното обезсилва още повече и от обикновеното кино нашето възприятие, пронизано от Аза. За това голяма роля играят различните образи, които получават лявото и дясното око. А връзката между ляво и дясно е много важна при човека, както изтъква д-р Щайнер напр. в СС 297 (лекция от 23.8.1919): "Ако никога не бяхме в състояние да свързваме дясно и ляво или връзката им би имала толкова маловажно значение, както е при животните, които никога не използват истински предните си лапи, примерно за молитва или друго подобно духовно занимание, тогава ние също не бихме стигнали до одухотворено усещане на Аза си".

И ако един някогашен елин би припаднал от филм на техническото ниво на 20те години на миналия век, какво ли би му се случило, ако присъства на съвременна 4D- или 5D-прожекция? При тях има и ефекти, напр. вятър, изкуствена мъгла, при 5D зрителят седи на сензорна седалка, която в синхрон с действието се движи наляво, надясно, обръща се назад и дори има дюзи, които отделят миризми или водни капки. Така на човека се осигуряват още повече сетивни усещания, за да се постигне илюзията, че той самият присъства на действието. Но тук нашата проникната от Аза зрителна дейност работи сякаш на празни обороти, а ние сме изложени на постоянна ариманична измама. 

От кинематографа, на който Щайнер е бил съвременник, до наши дни техническите новости в киното са се развили с главоломна скорост. Стигна се и до създаване на очила за виртуална реалност, които се използват за различни компютърни игри, а вече с тях могат да се гледат и филми. Според природните духове, често цитирани в този блог (в книгата “Нови разговори с природните духове”, Волфганг Вайраух, Верена Щал фон Холщайн), виртуалната реалност не е нищо друго, освен дупка в духовния свят, която мощно изсмуква жизнените сили на човека. Тези сили захранват тъмни ариманични същества, които стават все по-силни и се хранят и от емоциите на зрителя. Те въздействат все повече върху човешката воля и в овладяват.

Въздействието на ВР-технологията е още по-мощно дори и от 3D и последиците й върху човека не се изчерпват само с виждане на двойни образи или прилошаване (феномена “Cybersickness"). Както показват резултатите от експерименти на американските военни с ВР, участниците в тях не само са имали силни емоционални реакции от въвличането си в действия, които са изживявели като истински, но и са проявявали трайни промени в поведението, които имат въздействие и върху реалния живот (в сборника "Virtual and Augmented Reality" на Ралф Дьорнер, Франк Щайнике, 2019).  

Колкото и да е втвърдено етерното тяло на съвременният човек, колкото и да отслабен Азът му, докато още не е превърнат в киборг, неговите нисши и висши членове се съпротивляват на това насилствено вкарване във виртуалната реалност на Ариман. Една от целите на Ариман, за чието осъществяване работят трансхуманистите, е да се преодолеят досадните пречки от физическо и психическо естество, така че хората да бъдат още по-активно въвлечени във виртуалността. Там те ще бъдат водени като безволеви марионетки, ще им се показва каквото Ариман иска и те ще реагират по начина, по който Ариман иска - освен ако не допуснат ариманичният двойник, какъвто има всеки човек, да вземе надмощие над Аза им и не запазят в себе си мястото, което се полага на Христос.

Докато в България навсякъде са плъзнали мобилни ваксинационни пунктове, а в страни като Германия къде завоалирано, къде направо, на хората, които не искат да се ваксинират или изчакват по-добро средство срещу ковид, се вменява, че са безотговорни към общността, все повече учени правят връзка между големия брой ваксинирани и избухването на огнища на зараза с нови варианти на К-19. В следната статия Лорънс Соломон от изданието “Еpoch Times”1 прави обзор на темата.

Някои здравни експерти настояват да се реагира на новите варианти с нови ваксинации. Но изследванията показват, че ваксинацията би могла да предизвика появата на нови варианти - един омагьосан кръг. 

През януари доклад на тайните служби на израелската армия предупреждава, че програмата за масова ваксинация би могла да предизвика появата на нова израелска мутация, устойчива срещу ваксините 2. В доклада се констатира, че “масовата ваксинационна кампания, която се провежда в Израел успоредно с наличието на активно огнище на зараза в страната, може да доведе до “еволюционен натиск” върху вируса.

През май носителят на Нобелова награда проф. Люк Монтание от института “Луи Пастьор” предупреди, че ваксинацията срещу К-19 може да стимулира появата на по-смъртоносни варианти на вируса. В института той извършва опити с пациенти, които след ваксинацията са се разболели от К-19. “Аз ще Ви покажа, че Вие създавате варианти, които са устойчиви на ваксината", обясни Монтание в интервю във Франция 3. “Именно антителата, произведени от вируса, правят инфекцията по-силна. ... ясно е, че новите варианти ... се създават от ваксината”, каза той през май 4.

Опасност от “имунно бягство” поради локдауните

Белгийският вирусолог д-р Герт Ванден Боше заема същата позиция. Въпреки че други са на противоположното мнение, е научно обосновано твърдението, че масовите ваксинации насред пандемията могат да произвеждат нови вирусни варианти. Боше е работил за “Biologicals GSK”, “Vaccines Novartis”, “Глобалния алианс за ваксини и имунизация” (GAVI) и Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Тъй като ваксините не са в състояние бързо да убиват SARS COV-2, те стават развъдник на варианти. Тогава вирусът има време да се адаптира и мутира. И онова, което не го убива бързо, прави потомството му по-силно. Това води до сякаш безкрайната поява на варианти, която в момента наблюдаваме.

Този процес може да се сравни с едно непълно лечение с антибиотици, при което бактериите не се убиват изцяло. Опасността от такова "имунно бягство” според учения се увеличава извънредно много от локдауните. Те пречат на имунната система на организма да бъде достатъчно провокирана от случайни срещи с патогени и други влияния на околната среда, което да я тренира и поддържа в изправност.

“Перфектното съвпадение на негодната за съпротива естествена имунна система с ваксинацията срещу К-19 ще доведе до следния проблем: заразилите се преди това с К-19 и ваксинираните ще се заразяват от вариантите”, твърди Боше. 5

Ваксините са по-малко ефективни срещу вариантите на вируса

Теорията, че ваксините са по-малко ефективни срещу вариантите на вируса беше аргументирана в едно още непотвърдено от експерти изследване на 14 учени от пет медицински факултета в Германия 6. Те са установили, че високозаразният делта-вариант В.1.617 е по-способен от първоначалния вирус да заразява пациенти, които преди това са били ваксинирани или вече заразени. Авторите стигат до заключението, че способността на делта-варианта да бяга от специфични антитела за К-19 може да "допринесе за бързото му разпространение". Те пишат също: “В популациите с висок процент от индивиди с вече съществуващи имунни отговори срещу SARS-COV-2 вирусните варианти, успяващи да избягат от контрола, имат селективно предимство." Учените са забелязали, че подобен феномен е възможен при южноафриканския вариант Б.1.351 и бразилската мутация P.1, които също така изглежда процъфтяват в популации, придобили имунитет срещу К-19. С други думи, хората с имунитет срещу К-19 все още могат да бъдат увзвими към по-заразните и/или по-смъртоносни варианти на вируса.

Новите варианти пораждат необходимостта от нови ваксини, които от своя страна пораждат нови варианти

Според изследване (още непотвърдено от незавидим източник) на израелския доставчик на здравни услуги "Clalit Health Services” и университета в Тел Авив 7, хората, получили ваксина на “Pfizer”, по-често заболяват от британския вариант, отколкото тези, които не са ваксинирани. Оказва се, че онези, които са напълно ваксинирани с две дози на “Pfizer”, се разболяват осем пъти по-често от южноафриканския вариант на К-19 от неваксинираните (но броят на случаите е много малък). Проучването също така разкрива, че тези, които са получили ваксина на “Pfizer”, по-често се разболяват от британския вариант, отколкото неваксинираните.

Други опасения бяха изразени в началото на годината в статия, озаглавена "Нови мутации събуждат призрака на имунното бягство” 8. В нея се казва, че по-смъртоносни мутации биха могли да се научат да заобикалят имунния отговор както при вече оздравели, така и при ваксинирани хора. Това би дало на мутацията предимство в популации с висок имунитет.

В един пример Джеси Блум, еволюционен биолог в изследователския център за рака “Фред Хъчинсън”, показва, че E484K, мутация на опасния южноафрикански вариант с название 501Y.V2, намалява ефективността на специфичните антитела с коефициент до 10.

С цел да се преборим с вълната от мутации на К-19, много експерти настояват, че са необходими нови ваксини. Други предупреждават, че ваксините, прилагани по време на пандемия, могат да дадат началото на порочен кръг, в който нови варианти ще породят необходимостта от нови ваксини, които от своя страна ще породят нови варианти.

1 https://www.epochtimes.de/meinung/gastkommentar/israelische-und-europaeische-experten-corona-impfung-koennte-covid-19-varianten-hervorrufen-a3549957.html

2 https://www.gov.il/BlobFolder/reports/research-report-n216-coronavirus-variants/he/research-report_research-report-n216-coronavirus-variants.pdf

3 https://www.facebook.com/VoieNature/videos/pour-la-postйritй/1215893138843019/

4 https://rairfoundation.com/bombshell-nobel-prize-winner-reveals-covid-vaccine-is-creating-variants/

5 Това се потвърждава от новините от Великобритания и Израел от последните дни. Според данните, изнесени за Великобритания, повече от половината починали от делта-варианта (политически коректното название на индийския вариант) в страната са били ваксинирани срещу К-19: https://www.faz.net/aktuell/politik/ausland/delta-variante-in-grossbritannien-todesfaelle-trotz-impfung-17408275.html . 

В случай, станал наскоро известен в Израел (https://www.morgenpost.de/vermischtes/article232700219/israel-corona-impfung-delta-variante-infektion-tel-aviv.html), ваксиниран ученик е заразил 83 души по време на парти. Той от своя страна се е заразил от ваксиниран роднина, заразен също от ваксиниран човек, пребивавал в Лондон.

6 https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2021.05.04.442663v1

7 https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2021.04.06.21254882v2

8 https://science.sciencemag.org/content/371/6527/329.full

Из книгата “За вечността и тъмнината на живота. Природните духове, том 7", Фленсбург, 2006. 

В този откъс от поредицата “разговори” с природните духове, при които антропософът Волфганг Вайраух задава въпроси, а отговорите на природните духове са опосредствани от Верена Щал фон Холщайн, се разисква т.нар. фантом или тяло на Възкресението, чието оформяне като задача на всеки Аз играе основна роля в човeшката еволюция. Общуването на Верена Щал фон Холщайн с елементарните духове - както вече беше изтъкнато в други постове (https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/03/15/za-domashnite-duhove-iz-razgovorite-na-melnicharia-s-verena-.1649476) -, става според нея на етерно ниво чрез инспирация и имагинация, а тя предава надезиковите понятия на немски. От седемгодишна Верена е общувала с природните духове и те дори още от тази възраст са я насочвали да прави упражнения, които по-късно установява, че по същество са допълнителните упражнения, описани от Рудолф Щайнер в книгата “Как се постигат познания за висшите светове”.

На въпросите по темата отговарят следните същества: Ечевит - воден дух, Големия - член на йерархиите, ангелско същество, Капуву - същество на камъка.

                    

                               Волфганг Вайраух и Верена Щал фон Холщайн

Волфганг Вайраух: Какво се е случило с човека при луциферичната атака по времето на Лемурия?

Ечевит: Лемурия е времето преди Атлантида. Тогава човекът още не беше в твърдото тяло, в което е сега, а имаше по-скоро етерна форма. Вече съществуваха физически тела, но те нито бяха твърди, нито имаха обособена форма, а бяха в много живо състояние. Това беше един вид жизнено тяло, което не е идентично със сегашното етерно тяло, защото беше по-твърдо от него, но далеч не толкова твърдо като съвременното физическо-материално тяло.

Тогава имаше една висока йерархична същност със същия ранг като тогавашното Христово същество. С известно право може да се формулира, че това същество беше един вид близнак на Христос. То подтикна едно силно ускорение на човешкото развитие. Според него замисленото от елохимите човешко развитие беше твърде бавно, защото поради бавното придвижване на човека в посока към свободата, на това същество щеше да се наложи да се откаже от своята сила. Това същество беше Луцифер. Той показа на тогавашния човек в образи как щеше да се промени неговата същност, ако чрез една по-твърда телесна форма му се поставеха граници. Луцифер показа на човека, че чрез едно по-силно разграничаване от меката етерност той би постигнал по-голяма сила, както и творческа способност. Планът на Луцифер се осъществи, макар и не автоматично и вследствие на намесата му човекът пропадна в едно по-твърдо тяло. Това беше друго развитие в сравнение с планираното от другите същества (елохимите) ...

В.В.: Да се спрем на фантомното тяло. Какво представлява то, как беше устроено преди намесата на Луцифер и как тя го промени?

Ечевит и Големия: Фантомното тяло беше праформата, идеалната форма на човека, замислена от елохимите. "Замислена" не трябва да се разбира в смисъл на материално мислене.

В.В.: Значи творческо мислене, създаващо същества?

Е. и Г.: Точно така. Процес на създаващо живо мислене, не мъртво мислене. Това фантомно тяло беше и е физическо, но не материално. Тук ни трябва разширена понятийност, защото какво значи физическо, но нематериално? Това е нещо, което съществува на физическия план, без да е подвластно на смъртта. Материята е подвластна на смъртта

Капуву, Каменния: Така беше.

Е. и Г.: Първоначалното фантомно тяло не беше подвластно на смъртта. Но това фантомно тяло се нуждае от азово същество, което да го оформи. Когато Азът се занимава с материалното смъртно тяло, той забравя да се занимава със своята безсмъртна физическа част и чрез слизането в материята хората не можеха да обхванат правилно физическото, но нематериално тяло. От това фантомното тяло все повече изтъняваше, докато почти се разтвори. Но така хората проиграха възможността да възкръснат някога на физическия план, да се свободят от материята. И тогава дойде Христовото същество. 

В.В.: Аз се интересувам осбено от столетията и хилядолетията преди Поврата на времената. Фантомното тяло изпадна в нарастваща зависимост от материята, то започна все повече да изтънява, носеше зародиша на смъртта в себе си и постепенно се разпадаше. С всеки човек, идващ през тези хилядолетия на Земята, се раждаше и едно фантомно тяло. Но никой не можеше след смъртта си да удържи тази духовно-физическа закономерност на материалното тяло като форма, т.е. всяко фантомно тяло стана подвластно на силите на разпад на материята. Това развитие, инициирано от Луцифер, при което във всички телесни членове и във фантомното тяло, беше заложен кълн на злото, е описано в няколко лекции на Рудолф Щайнер. Така човекът, също и с помощта на т.нар. добри йерархии, беше свален в материята, но около Поврата на времената се стигна до някакъв край и човекът нямаше да може повече да живее, да се инкарнира и след смъртта си щеше да има все по-затъмнено съзнание. Това развитие не беше импулсирано от човека. Можете ли да ми го обясните по-точно?

Е. и Г.: Правилно, най-напред човекът няма вина за това развитие. Както казахме, той беше обхванат от желание да се занимава с границите на материята, защото преживя и своите собствени граници и искаше това! Затова човекът проникваше със своите духовни сили и разбираше все повече заобикалящата го материя. Той започна да се занимава с природата, да разбира нейните закони. По-късно се научи да разбира законите на математиката и мн.др. Поради това, че човекът проникваше със своите духовно-познавателни сили в обкръжаващия го материален свят и в своето материално тяло, той все повече забравяше за своето фантомно тяло. Това тяло беше същност, която човекът не можеше да обхване по този нов начин със силите на познанието, защото самото то не беше материално. Фантомното тяло беше дарено на човека от духовното, което не искаше да слиза толкова дълбоко в материята.

По онова време човекът не игнорираше този дар, но вече не се занимаваше с него. Той го смяташе за нещо разбиращо се от само себе си и влагаше цялото си познание за проникване в материалния свят. Нематериалната физичност си съществуваше, но не интересуваше човека, защото не съдържаше гранично преживяване. В тази нематериална физичност, която е фантомното тяло, човек не може да се “блъсне”. Естествено, това беше дълъг процес, но човекът забравяше, че има задача и по отношение на нематериалната физичност. Той насочваше творческите си сили към материята, проникваше все повече в нейните природни закони и строеше къщи, оръжия, по-късно кораби и бойни машини. По този начин човекът не оформяше със своя Аз нематериалната, а материалната физичност и така първата започна да запада...

В.В.: А защо около Поврата на времената съзнанието на човека след смъртта заради увреденото фантомно тяло се затъмняваше все повече? Трудно ми е да го разбера.

Е. и Г.: Не, това всъщност е лесно за разбиране. Чувал ли си понятието "етерни очи"?

В.В.: Да.

Е. и Г.: Добре. Съществува и понятието "фантомни очи", макар и да не е толкова познато. Тези фантомни очи, както и етерните очи, са в състояние да възприемат нематериалното. В същата степен, в която фантомното тяло беше "забравено", тези очи също спряха да се използват. Ако си прикован към леглото, и краката ти постепенно ще се отучат да ходят. Така и фантомните очи с времето се отучиха да гледат, забравиха духовното виждане. В тази степен и Азът стана по-сляп, защото му липсваха очите към съответните светове. Човекът все повече губеше възможността да възприема духовното след смъртта си. Този процес беше стимулиран и от това, което вие наричате Кали Юга - “Тъмната епоха”.

В.В.: Каква е връзката на Аза с фантомното тяло?

Е. и Г.: Най-голямата възможна! Азът трябва да организира и фантомното тяло. Първоначално беше предвидено Азът да преобразува прафантома в индивидуален фантом, без да се минава през материята. Но поради намесата на Луцифер трябваше да се мине по заобиколния път през материята. С това физическо-материалното тяло беше оформено като индивидуално тяло. Прафантомът при всеки човек беше идентичен и задачата на Аза беше от този прафантом да създаде индивидуалния фантом. Тази възможност беше проиграна поради прекалено силното проникване в материята. Чия вина е това, е друга тема. След това дойде Христовото същество, за да изтъче новия фантом, от който Азът на човека да може да оформи свой фантом. 

В.В.: Какво би станало с човешкия род, ако Христос не беше слязъл на Земята?

Е. и Г.: Хората обичат такива въпроси. Човекът щеше да загуби способността да умира, което може да ти се види странно. А без смърт няма Възкресение. Човекът постепенно щеше да стигне до невъзможност да излиза от материалната физичност и по принцип да заприлича на маймуна. А след смъртта - доколкото щеше да е способен да умира - съзнанието му щеше да се затъмнява все повече, защото нямаше да може да вижда, а един ден вече и да възприема небесната светлина.

В.В.: Можете ли да опишете какво направи Христос през трите години на Земята с фантомното тяло на Исус?

Е. и Г.: Ще се опитаме, да видим дали ще можем. Най-напред имаше едно съхранено фантомно тяло, което беше запазено неувредено от луциферичната атака и то преживя  само един път живот и смърт във физическа инкарнация. Това фантомно тяло беше родено още веднъж в Исус от Евангелието на Лука почти непокътнато. Исус предаде това тяло при кръщението в река Йордан на слизащия Христос - тук подхожда известната мисъл "Не аз, а Христос в мен".

През трите си години на Земята Христос обхвана, проникна напълно със своя Аз този почти непокътнат прафантом. По време на този процес материалното му тяло ставаше все по-чупливо. През трите години Христос като на забързан кадър извърши процеса, който първоначално беше предвиден за човечеството, но поради заниманието си с материалния свят то го беше изцяло занемарило. За сметка на това Христос остави материалното тяло да бъде само негова материална обвивка и вместо това изгради фантомното тяло. Той го оформи до такава степен - и това е голямата тайна - че в момента на Разпятието двете тела- фантомното и материално-физическото тяло се припокриваха. Затова и пироните на кръста белязаха фантомното му тяло. След това по време на трите дни между Разпятието и Възкресението Той разтвори материята. Сутринта на Великден фантомът, оформен от Аза, остана като тяло на Възкресението.

В.В.: Затова ли неговото тяло на Възкресенитето носи белезите на пироните, защото в момента на приковаването към кръста двете тела са се припокривали и по тази причина и фантомното тяло е било белязано, тъй като материалното тяло е имало рани?

Е. и Г.: Точно така.

В.В.: Можете ли да опишете как до Разпъването на кръста Христос е пронизал своето материално тяло до костната система със своя Аз?

Е. и Г.: Това трудно може да се предаде. Христос беше в състояние - и това малко му отне от външната сила - да проникне до атомното ниво на материалното си тяло. Изразено с понятията на физиката, с Аза и волята си Той влезе в атомните ядра и задържа протоните и електроните в техните орбити. Това е изключителен волеви акт и с него намаля ролята му като Бог в макрокосмоса, но Той стана Бог на микрокосмоса. На края на това развитие Христос можа да развърже връзката на фантомното тяло с материалното и да го освободи от нея.

В.В.: Средата на тези три дни е Велика събота. Какво направи Христос в този ден с душите на мъртвите?

Е. и Г.: Трябва да питаш някой друг, защото в ада не е била нито водата, нито светлината.

В.В.: Но това всъщност не е адът като т.нар. свят на дявола. Само така се нарича, но всъщност е следсмъртният свят.

Е. и Г.: Част от следсмъртния свят е адът или светът, където човек среща сам себе си. Но това е само донякъде вярно, там има и други области. Зависи как дефинираме ада, като преживяване на човека или като място, обитавано от зли духове.

В.В.:  Сега ме интересуват хората, които заради все повече западащото фантомно тяло след смъртта си имат затъмнен Аз. Знае се, че Христос ги е спасил във Велика събота. Какво се е случило тогава? 

Капуву: Мога да кажа нещо накратко. Образно казано, Христос влезе със своето ново тяло в този свят и просветли затъмнените очи на умрелите, като ги докосна. Той върна на затворените в своя сляп фантом хора възприятието на светлината. С това те можеха отнова да виждат светлото. Това беше дълъг път и до ден днешен природата не е сигурна дали Христос е изминал този път. Затова всяка година за природните духове Велика събота е денят на очакването, на тъмнина и на тишина. Казах.

В.В.: Да минем към сутринта на Великден. Може ли да се каже, че тялото на Възкресението на Христос е спасеното фантомно тяло, което е отделено от материята и е проникнато от Христовия Аз?

Е. и Г.: Така беше, така ще бъде и това е прекрасно!

В.В.: Какво ново е дарило на Земята и човечеството това тяло на Възкресението, което през първите 40 дни се е променило много?

Е. и Г.: То показа на отделния човек и с това на цялото човечество как трябва да се оформи индивидуалното фантомно тяло от Аза, така че от тези вещества на трансформацията да може да се изгради Новият Йерусалим. Когато човекът бъде в състояние да поддържа фантомното си тяло, той ще може да фантомизира и цялата Земя. Само от фантомизираната, кристална Земя е възможно да се изгради Новият Йерусалим, т.е. състоянието на бъдещия Юпитер. Затова беше необходимо човекът да получи указание как да оформи своето фантомно тяло. Защото той се беше се научил само как да организира материалния свят. Това указание е предварителният живот на Христос и оформянето на фантомното тяло през трите години. Чрез следването на Христовия пример на живота му през трите години и трите дни човекът може да научи как самият той като Аз да действа фантомосъздаващо и фантомопреобразуващо. 

В.В.: Можете ли да кажете как Христовото тяло на Възкресението е влязло в Земята и я е осветило и как е оживило фантомните тела на всички хора?

Е. и Г.: Знаеш ли за центъра на Земята?

В.В.:  Дали знам, че съществува ли?

Е. и Г.: Дали знаеш, че съществува и кой е живял там?

В.В.: Не.

Е. и Г.: Има същества на центъра на Земята. Това са съществата, които със своите сили носят сгъстено в себе си преобразуването на цялото същество на Земята. Чак до тях слезе Христос и им показа как трябва да бъде оформено фантомното тяло на отделния човек, за да могат хората да го правят по-нататък. Христос не съживи всяко отделно човешко фантомно тяло, това не беше възможно. По-просто казано, Той предостави на всяко същество копие на неговото здраво фантомно тяло. Така започна новият път на Земята и човечеството. Затова непрекъснато в материалния свят се появяват хора със стигми. Новият праобраз на фантома носи стигмите.

В.В.: Но това означава, че всеки човек има стигматизирано фантомно тяло?

Е. и Г.: Точно така.

В.В.: Какви са тези същества, които живеят в центъра на Земята?

Е. и Г.: Има същества в центъра на Земята, които позволяват на Земята да бъде Земя. Те са същества от другия край на йерархиите, един вид огледален образ. Това засега трябва да ти е достатъчно.

В.В.: Значи тъмни същества?

Е. и Г.: И да, и не. Не е правилно да се наричат тъмни, но не са и светли.

В.В.: Дали Христос е оживил и етерните тела на хората, както е оживил, респ. размножил за всеки човек фантомните тела?

Е.: Не, не е съвсем така. С това, че Христос създаде тялото на Възкресението, което е много по-хубаво понятие от ‘фантомното тяло”, той оживи и силите на водата, като внесе своите нови сили в Земната аура. По принцип с Голготското събитие на Земята дойде и Лечителният дух. По този начин лечението можеше вече да става индивидуално. С това през жизнените сили на Земята, през които всеки човек преминава при инкарнацията си, Христос оживи и етерните тела на хората. Човек пречиства тялото си чрез новите жизнени сили на Земята.

В.В.: Това означава, че Христос е дал един дар на хората в тези две области - духовно-физическата и етерната, дарил им е нещо, независимо дали вярват в него или не.

Е.: Точно така.

В.В.: Човекът обаче има и по-висши духовно-душевни членове, има астрално тяло и Аз. Ако правилно съм разбрал, той трябва да потърси индивидуален път към Христос, ако иска да прониже с Христос астралното тяло и Аза си. Така ли е?

Е.и Г.: Ако искаш, воден от Аза си, да следваш пътя на Христос, можеш сега в Средна Европа със зараждащите се сили на съзнателната душа да го направиш, само ако в процеса участва и твоята съзнателна душа, която обхваща и астралния елемент. Можеш да следваш напълно Христос, само ако насочиш силите на съзнателната си душа към Христос и ги пронижеш с него, но не ако волята и силите на съзнателната ти душа са в хаос. Едва когато започнеш да оформяш душевния си елемент с азовите си сили, ти си в състояние да следваш по правилния начин пътя на Христос. Тоест, вече не е възможно да се следва Христос само в душевния елемент. Преди това беше възможно, като можеше само чрез чувствата да се живее в Христос, а Азът тогава участваше в тази връзка. Но това вече не е възможно. Това развитие се отнася до Европа и Северна Америка в съвременността, не например до австралийските аборигени, които се намират в други душевни състояния.

В.В.: Съзнателното занимание с Христос увеличава ли силите на Възкресението в Земята?

Е. и Г.: По този начин ти въобще се научаваш да преобразуваш фантомното си тяло. А чрез всяко новооформено фантомно тяло увеличаваш възможността на Земята да възкръсне. Колкото повече фантомното тяло на човека има собствени черти,  толкова по-ясно може да се възприеме кои части на Земята вече могат да бъдат разтворени. 

В.В.: Тогава дали заниманието с Христос, проникването на собствените мисли с Христос е онова, което се нарича ‘одухотворяване на Земята’?

Е. и Г.: Да. Засега това е най-високата степен на одухотворяване, която може да постигне човек.

Е., Г. и К.:   Има още дълъг път.

Верена: Това бяха тримата заедно... 

В. В.: Засега човекът не може по време на живота си така да преобразува фантомното си тяло, че то да остане като една цялостна форма на Земята при смъртта му, каквато е Христовото тяло на Възкресението. Въпреки това хората повече или по-малко действат за преобразуването му по време на земните си инкарнации. Под каква форма човек взема резултата от това преобразуване в живота след смъртта, така че да продължи работата в следващия си живот?

Е. и Г.: Не те разбираме.

В.В.: Къде отива при смъртта частта от фантомното тяло, която човек вече е проникнал с Христос или е преобразувал? Физическото тяло се разпада след смъртта, етерното отива в мировия етер, астралното след камалока преминава в астралния свят и за останалото време между смъртта и новото раждане човекът взема екстракт от своите тела, докато си създаде нови членове за следващия живот. Къде остава преобразуваното донякъде фантомно тяло?

Е. и Г.: Преобразуваната част на фантомното тяло се освобождава при смъртта, остава на Земята и ти можеш да я съзерцаваш от духовния свят. От една страна твоят личен ангел хранител пази тази част, от друга страна я охранява твоят личен телесен елементарен дух на Земята.

В.В.: Означава ли това, че човек при всяка нова инкарнация отново се пронизва, ако мога така да се изразя, със съхраненото на Земята, вече преобразувано и пронизано с Христос съкровище на фантома?

Е. и Г.: Добре го каза, много хубаво.

В.В.: Това положение на нещата е напълно ново за мен.

Е и Г.: Твоят личен телесен елементарен дух се запазва за всичките ти инкарнационни цикли. Той остава винаги в земното пространство и запазва следите на етерното ти тяло и всичко, от което се нуждаеш, за да можеш да се инкарнираш отново. Така той е и пазителят на съкровището на вече пробразуваната част на фантомното тяло.

В.В.: Това ми напомня за процеса, при който през есента на Земята пада светлина, която навлиза в Земята за зимата и се съхранява там като съкровище от малките гноми.

Е. и Г.: Това е съвсем правилен образ. 

В.В.: Също и с оглед на екстракта от етерното и астралното тяло?

Е. и Г.: Не пряко. Телесните елементарни духове имат данни за тях. За всеки човек се прави малък "пакет", който се пази от телесните елементарни духове, образно казано. Когато човекът по-късно подготвя новата си инкарнация, той най-напред търси чрез ангела си нова възможност за инкарнация, по-късно търси контакт с телесния си елементарен дух. Тогава този пакет се втъкава като екстракт в членовете, които трябва да бъдат наново изградени. Посредник е ангелът. Един ден човекът няма да се нуждае от телесния елемнтарен дух, защото ще бъде в състояние да върши всичко сам. Възприемането на телесния елементарен дух е много важно и вече има лекари, които чрез него се опитват да насочват лечебните процеси.

В.В.:  Как можем в този живот, в добавка към вече казаното, да подсилим своето фантомно тяло?

Е., Г. и К.: Като спите достатъчно.

В.В.: Това не го разбрах.

Верена: Тримата го казаха едновременно.

Е., Г. и К.: Едно от най-важните неща е, че докато спиш, ти даваш възможност на Аза си да се свърже с третата йерархия на ангелите, архангелите и архаите. Засега Азът може да направи това само по време на сън. Нощем ти не срещаш само ангели, но работиш и над фантомното си тяло. Хората, които ограничават съня си, отнемат от своя Аз време за работа над фантомното тяло. Освен това и всеки религиозен живот е добър за преобразуването на фантомното тяло, дори и нехристиянският религиозен живот.  И будистите, и мюсюлманите, и всички други имат фантомно тяло. Съзнателното занимание с такива въпроси, каквито сега обсъждаме, съзнателното занимание с Христос подсилва фантомното тяло. Но хората, които не живеят в Европа, имат други душевни способности, други душевни настроения възоснова на културните си традиции, с които те също повече или по-малко живеят съзнателно "по християнски". Не забравяй, че Христовото същество състрадава! То изпраща сили навсякъде, където хората се стремят с усилия, даже и да не знаят за Христос... 

Е.: С евритмията, една съвременна форма на изкуството, също може да се подсили фантомното тяло  Всяко движение се намесва във волевата област, а с евритмията се работи директно през волята върху преобразуването на фантомното тяло. Това става, защото човекът усилва волята си и така прави своята телесност по-лека. Евритмията води до там, че постепенно тежестта излиза от физическото тяло. Затова някои евритмисти създават впечатление сякаш са леко екскарнирани. Особено чрез лечебната евритмия може да се направи съзнателен контакт със собственото фантомно тяло. Това е първата художествена форма след Мистерията на Голгота, другите са съществували и преди това. Естествено, тя въздейства и върху етерното тяло.