Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824909 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 10.07.2021 г.

В края на 1895г. в Париж се провежда първата прожекция на филм с т.нар. кинематограф - камера, която се е използвала и за прожекции. По времето на Рудолф Щайнер киното все още е прохождало, но той се е интересувал живо от него, както и от всички технически нововъведения и тяхното въздействие върху човека. Напр. в лекцията от 27.2.1917 (CC 175) д-р Щайнер казва (тогава още се е използвало названието "кинематограф"):

"Едно твърде забележително средство да се вкара човека в материализма е това, което едва ли някой забелязва от тази гледна точка - кинематографът. Няма по-добро средство за възпитание в материализъм от кинематографа... докато човекът седи пред кинематографа, това, което той му предлага, се загнездва не в обикновената му възприемателна способност, а в един материален слой, който е по-дълбок, отколкото имаме при обичайното възприятие. Човекът става етерно "облещен". Когато се отдава на кинематографа, очите му стават като на тюлен, само че по-големи - имам предвид етерно. Тогава се въздейства не само върху онова, което той има в съзнанието си, но също и върху най-дълбокото му подсъзнание се въздейства материализиращо.”

Щайнер свързва популярността на киното и с все повече изчезващата способност за живо мислене и нарастващата склонност на хората към леност в мисленето: "И ако човекът днес не се стреми от вътрешната си активност към развитие и не поддържа будно това развитие, то след 20годишната си възраст от чистия интелектуализъм той ще започне да "ръждясва" и тогава ще може да се поддържа само изкуствено със стимули отвън. Мислите ли, че ако не беше така, хората щяха толкова да тичат да гледат кино? Копнежът по киното, въобще този копнеж всичко да се вижда по външен начин, се дължи на факта, че човекът е станал вътрешно неактивен, бездеен, че въобще не иска вътрешна активност." (лекция от 12.10.1917, CC 217). А именно инертното, ленивото мислене е една от трите пречки (т.нар. "три звяра") пред навлизането на човека в духовния свят. Такова мислене "иска да направи от целия свят кино, за да не трябва човек да мисли, а всичко да се случва пред очите му и мислите му само да следват действието." (езотеричен урок от 15.2.1924, в CC 270a)

Киното е станало толкова популярно, защото съвременните хора развиват твърде малко волева сила в мисленето си, мразят дейния разум и предпочитат да гледат и пасивно да се отдават на това, което се разиграва пред тях. По този начин приемането на образи в душата, които се възприемат само пасивно, става без участието на Аза. А той отслабва, когато не е активен.

В лекция от 6.6.1923 (СС350) Щайнер говори за киното от друг ъгъл: “Ако можеше да се заведе на кино един елин, т.е. човек, живял преди 2700-2800 години, той нямаше да може да гледа дълго, би изпаднал в несвяст, тъй като в момента, когато би погледнал филма, в цялата му вътрешност - не само в една част, а в цялото тяло - би станало това, което се случва с Вас, когато Ви изтръпне крайник, ако нещо го притиска. Елинът не би заспал, но целият би изтръпнал, ако го заведете на кинопрожекция. От нея той би припаднал… Човекът е станал твърде различен в сравнение с древността. Днес поради модерната култура той има толкова нередовна циркулация на кръвта, че в киното не изпада в безсъзнание. Когато човек се е занимавал вътрешно с духовната наука и отиде на кино, трябва много да се контролира, иначе и днес може да припадне."

Щайнер в никакъв случай не е бил против техническите новости, но е апелирал те да бъдат посрещнати с буден духовен взор и стремеж към духовно издигане: "Ясно трябва да се каже още веднъж: Съвсем естествено е, че има кинематографи, това изкуство ще се развива все повече. Това ще бъде пътят на материализма. Но трябва да се създаде противотежест, която може да се състои само в това, че човекът свързва нещо с пристрастеността към онова, което се проявява в кинематографа. Както той с тази пристрастеност развива слизане в подсетивното възприятие, така трябва да развие и издигане над сетивното възприятие, т.е. в духовната реалност. Тогава кинематографът няма да му вреди, тогава той може да гледа образите му, както иска." (лекция от 27.2.1917, CC 175) 

Въздействието на киното върху човешкото устройство д-р Щайнер засяга и при една среща с Валдорфските учители, които му задават въпроса как да се отнасят към все по-широкото разпространение на учебния филм в училищата (СС 303, 5.1.1922). Тогава той казва:

"Аз се опитах да проникна в тайната на филма и трябваше да открия - независимо дали някой ще ми се разсърди или не -, но е факт, че онова, което приведох в тези лекции за етерното тяло, особено за сетивната организация, в изключително висока степен се уврежда при възприемането на филмовите продукции.Чрез тях действително цялото душевно-духовно устройство се механизира, то се показва като един външен начин за довеждане на човека до материалистични убеждения. Аз проверих това, особено по време на войната, когато във филмите се агитираше за всичко възможно. Тогава можеше да се види колко жадно хората поглъщаха филмовите продукции - аз наблюдавах не толкова филмите, колкото публиката и можах да констатирам как филмът просто заема място в цялата програма за материализация на хората, като материализмът се влага още в самите навици за възприемане.”

В днешно време появата на 3D-филмите принуждава човека още повече да променя тези навици на самото си зрително възприятие. И докато при обичайното гледане е налице активно-живо фиксиране и фокусиране, то при 3D-филмите (а също и при 4D и 5D) положението е различно. Както констатира Валдорфският учител и антропософ Лудгер Хелминг-Якоби в своята лекция "Заплахата за Аза, криеща се в 3D-образите" (2014), връзката между фиксирането и фокусирането при гледане на 3D е разкъсана: “За да видят ясен образ, очите трябва по време на целия филм да се настроят към разстоянието на екрана, тоест имаме същото "втренчване" в една повърхност на непроменено разстояние, като при гледането на обикновен филм. За сметка на това фиксирането се променя постоянно. Двете очи получават два различни (макар и не много) образа и за да се свържат един с друг те, са необходими специални очила. При филмов обект, който трябва да се вижда като близък, очите трябва да фиксират една точка пред екрана, а ако обектът е някъде далече, то очите трябва да фиксират точка зад екрана. При такова разкъсване на връзката между фиксиране и фокусиране не е чудно, че много от посетителите на 3D-прожекции след това се оплакват от главоболие, прилошаване или влошено виждане. Особено зле се отразяват 3D-филмите на децата, при които все още не е изцяло развито съвместното действие на очните мускули." 

Фиксирането и кръстосването на очните оси, при което ляво и дясно се свързват, обуславя това ние да изживяваме възприятието си като проникнато от Аза и въобще да стигнем до азова представа, както изтъква Щайнер в лекцията си от 23.8.1919 (СС 293). 3D-киното обезсилва още повече и от обикновеното кино нашето възприятие, пронизано от Аза. За това голяма роля играят различните образи, които получават лявото и дясното око. А връзката между ляво и дясно е много важна при човека, както изтъква д-р Щайнер напр. в СС 297 (лекция от 23.8.1919): "Ако никога не бяхме в състояние да свързваме дясно и ляво или връзката им би имала толкова маловажно значение, както е при животните, които никога не използват истински предните си лапи, примерно за молитва или друго подобно духовно занимание, тогава ние също не бихме стигнали до одухотворено усещане на Аза си".

И ако един някогашен елин би припаднал от филм на техническото ниво на 20те години на миналия век, какво ли би му се случило, ако присъства на съвременна 4D- или 5D-прожекция? При тях има и ефекти, напр. вятър, изкуствена мъгла, при 5D зрителят седи на сензорна седалка, която в синхрон с действието се движи наляво, надясно, обръща се назад и дори има дюзи, които отделят миризми или водни капки. Така на човека се осигуряват още повече сетивни усещания, за да се постигне илюзията, че той самият присъства на действието. Но тук нашата проникната от Аза зрителна дейност работи сякаш на празни обороти, а ние сме изложени на постоянна ариманична измама. 

От кинематографа, на който Щайнер е бил съвременник, до наши дни техническите новости в киното са се развили с главоломна скорост. Стигна се и до създаване на очила за виртуална реалност, които се използват за различни компютърни игри, а вече с тях могат да се гледат и филми. Според природните духове, често цитирани в този блог (в книгата “Нови разговори с природните духове”, Волфганг Вайраух, Верена Щал фон Холщайн), 
виртуалната реалност не е нищо друго, освен дупка в духовния свят, която мощно изсмуква жизнените сили на човека. Тези сили захранват тъмни ариманични същества, които стават все по-силни и се хранят и от емоциите на зрителя. Те въздействат все повече върху човешката воля и в овладяват.

Въздействието на ВР-технологията е още по-мощно дори и от 3D и последиците й върху човека не се изчерпват само с виждане на двойни образи или прилошаване (феномена “Cybersickness"). Както показват резултатите от експерименти на американските военни с ВР, участниците в тях не само са имали силни емоционални реакции от въвличането си в действия, които са изживявели като истински, но и са проявявали трайни промени в поведението, които имат въздействие и върху реалния живот (в сборника "Virtual and Augmented Reality" на Ралф Дьорнер, Франк Щайнике, 2019).  

Колкото и да е втвърдено етерното тяло на съвременният човек, колкото и да отслабен Азът му, докато още не е превърнат в киборг, неговите нисши и висши членове се съпротивляват на това насилствено вкарване във виртуалната реалност на Ариман. Една от целите на Ариман, за чието осъществяване работят трансхуманистите, е да се преодолеят досадните пречки от физическо и психическо естество, така че хората да бъдат още по-активно въвлечени във виртуалността. Там те ще бъдат водени като безволеви марионетки, ще им се показва каквото Ариман иска и те ще реагират по начина, по който Ариман иска - освен ако не допуснат ариманичният двойник, какъвто има всеки човек, да вземе надмощие над Аза им и не запазят в себе си мястото, което се полага на Христос.

 

 

 

 

 

Категория: История
Прочетен: 1758 Коментари: 0 Гласове: 8
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824909
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Юли, 2021  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031