Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 823941 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 27.07.2021 г.

Това е текстът на лекцията със същото име, която Рудолф Щайнер изнася на 17.7.2021 в Дорнах (СС 205 „Еволюция на човека, мирова душа и миров дух. 1. част - Човекът като телесно-душевно същество в отношенията му със света”)

Голяма част от закономерностите, от тайните на мировото битие в действителност са били скрити в съзнанието на човечеството от настъпването на недоразуменията, за които говорих вчера и онзи ден по отношение на възгледа за полярната противоположност на Ормузд и Ариман. Главно затова стана възможен съвременният материализъм, който изпълни човечеството със съзнанието, че около нас има противоположности, които се изследват от съвременната наука и от които постепенно ще може да се разбере вселената - едно просто размишление може да ни научи, че никога не може да се разбере вселената по този начин. 

Защото спомнете си за някои от нещата, които казах тук преди няколко седмици и ги разгледайте от подходящия ъгъл, помислете как онези хора, които сега се смятат за естественици, всъщност се интересуват от човека само дотолкова, доколкото той след смъртта си е труп. Това, което от другите природни закони, от другите природни събития, пронизва човека, след като той се превърне в труп, най-напред може да се обясни според обичайните природни закони. Но онова, което живее в човека от раждането до смъртта, се противопоставя на тези природни закони. И ако ние днес се ръководим не от предразсъдъци, а поне донякъде от реални преценки, би трябвало да кажем, че между раждането и смъртта, всъщност още от първия си ембрионален стадий, човекът се бори срещу онова, което се управлява от природните закони, както ги разбираме днес в нашата наука.

Вземете заобикалящата ни природа и всичко, което физиката, химията, физиологията, биологията и т.н. казват за тази природа днес, припомнете си всичко, което се казва за природата и след това помислете за човека, който живее между раждането и смъртта и тогава ще кажете: Целият този живот е борба със сферата, която се управлява от тези природни закони. Само поради факта, че човешката организация не иска да знае нищо за тези природни закони и се бори срещу тях, именно поради това човекът е човек между раждането и смъртта.

Оттук обаче вече можете да видите, че ако човешкото развитие трябва да се постави във вселената, в космоса, е необходимо да се приеме, че в нея работят други закони, има друг вид развитие. И така, със сегашните ни природни закони ние си представяме свят, в който човекът, а всъщност и растението и животното, изобщо не присъстват. Но днес ще разгледаме само човека във връзка с останалата част от природата. Човекът не се намира в онази природа, която владее в днешната наука. Не, той се бунтува с всяка глътка въздух срещу природата, за която говори тази наука. Все пак можем да говорим за космоса, за вселената, тъй като човекът, както застава той пред нас като физическо същество, също се е появил в лоното на този космос. Но тогава трябва да мислим, че този космос е от различно естество от това, което имаме като душевно съдържание, когато говорим в смисъла на днешната наука. Ще можем да си съставим представа за това какво всъщност означава посоченото, ако поставим пред душата си следния факт, установен от духовната наука.

Нека разгледаме момента, в който едно човешко същество умира, умира в младостта си или след като е достигнало обичайната възраст. След него остава трупът. Можем да сравним този процес - и това е повече от сравнение - примерно, със събличането на кожата при змията или също така с изхвърлянето на черупката на новоизлюпеното птиче. Трупът се изхвърля, а изхвърленото също се поема от природните закони, които имаме предвид в днешната наука, както например съблечената змийска кожа се поема от външните природни закони и вече не се подчинява на законите за растеж при змията. 

Следователно това, което се превръща в човешки труп, се поема от законите на Земята. Но между раждането и смъртта човекът има своята човешката форма, човешка фигура. Тя се разтваря, престава да съществува. Трупът все още пази в известен смисъл тази форма, но като един вид имитация, той все още я имитира. Формата, която има трупът, вече не е същата, която имаме по време на своя живот между раждането и смъртта. 

Защото на тази форма е присъщо човекът да чувства себе си в нея, да може да се движи с нея; на тази форма е присъща определена сума от сили, които се разгръщат, когато той се движи. Всичко това го няма, когато е останал само трупът. Онова, което всъщност придава форма на трупа, изчезва от него, но то изчезва още когато човекът току-що е умрял. Човекът не го взима със себе си. Той взема със себе си етерното тяло за известно време - засега ще оставим това настрана - но във всеки случай не взема със себе си това, което е негова физическа форма, негов физически образ. В известен смисъл той губи тази физическа форма. Можем да го изразим по-точно по следния начин: Ако проследим движенията, активността на човешкото същество, след като е напуснало тялото си, след като е преминало през портата на смъртта, ще открием други движения,  трептения, различни от тези, които извършва физическата форма.

И така, това, което всъщност е налице във физическа форма, престава да бъде видимо за външния поглед, когато човекът премине през портата на смъртта. Трупът само е имал тази форма и все още я запазва. Той постепенни я губи, тя вече не му е присъща. Точно както имате - ако мога да използвам едно грубо сравнение - една тенджера и я поставите върху тестото за сладкиша, тогава той ще придобие същата форма, но той няма нищо от формата на тенджерата и не можем да кажем, че нашият сладкиш е получил тази форма чрез собствената си материя; не, той я е получил от тенджерата, която е била поставена върху него.

И както този сладкиш запазва формата на тенджерата, когато я махнем, така и трупът запазва формата на човека, когато тази форма се махне. Но самата тази форма, която всъщност е формата, с която се движим, престава да съществува, когато човекът премине през портата на смъртта. Фактът, че имаме тази форма, че тази форма може да се създаде според мировите закони, както се образува кристалът според тях, е в естеството на тези закони. Тъй че можем да се запитаме: Какво ще стане с тази форма? И тогава получаваме отговора чрез духовнонаучното изследване: От тази форма продължава да се храни, да се поддържа онова, което е дух от йерархията, която наричаме архаи или начала. Следователно можем да кажем: Нещо от човешката форма преминава в царството на архаите.

Наистина физическата форма, която получаваме при раждането и която събличаме при смъртта, излиза от царството на архаите или началата, така че ние всъщност имаме своята физическа форма затова, защото сме обгърнати от един дух от царството на архаите. Ние сме вътре в един дух от царството на архаите, който сега отново оттегля това, което ни е дал назаем за времето на нашия живот. 

Виждате ли, това отново е нещо, което ни кара да осъзнаем как човекът всъщност принадлежи на целия космос. Архаите в известна степен протягат пипалата си. Ако това е някой aрхай, той протяга напред структурата си, която образува човешката форма и едва в нея се намира човешкото същество. 

                       image

Вие можете да имате правилна представа за своето съществуване в космоса, само ако си представите, че сте обгърнати от един израстък на архаите. Ако сега си представите, че човекът - както обясних наскоро - първо се появява в Лемурийската епоха като такова същество, каквото е земният човек и постепенно приема тази форма, тогава в описанието на трансформацията на човешката форма във “Въведение в тайната наука” - спомнете си само как я обрисувах при Атлантския свят - тогава ще получите представа за това, какво всъщност правят архаите. Тогава ще имате описание на това как от своята област архаите действат надолу в земното царство, как мераморфозират човешка форма.

Метаморфозата на човешката форма от Лемурийската епоха до времето, когато тази форма ще изчезне от Земята, е наистина нещо, което е създадено и оформено от царството на архаите. И работейки върху човека по този начин, архаите същевременно пораждат онова, което в истинския смисъл на думата е Духът на времето. Защото този Дух на времето е тясно свързан с оформянето на човеците, като тяхната кожа в известен смисъл се привежда в определена форма. Духът на епохата се е настанил основно в най-външната сфера на човешките усещания. И ако човек разбере работата на тези архаи, ще разбере и как се променят не само човешките форми, но и как в хода на земното съществуване се променят Духовете на времето. 

Вече знаете, че в реда на йерархиите над архаите се намират духовете на формата - елохимите. Ако погледнете от онова, което изгражда човека, към неговата форма, към онова, което е присъщо на цялата земна планета от нейното начало до края й, тогава ще получите нещо по-всеобхватно като външна космическа закономерност от онова, в което се намира човешката форма. Защото нали като описваме еволюцията на Земята, първо говорим за отзвук от стария Сатурн, наричаме го ‘Полярна епоха’, имаме отзвук от старото Слънце - ‘Хиперборейска епоха’, отзвук от Старата Луна - ‘Лемурийска епоха’. След това идва действителното Земно време - Атлантската епоха, а сега живеем в Следатлантската епоха. Човекът току-що се е създал в своята форма. Земята трябва да има по-всеобхватни закони от тези, които се изразяват само в онази част от земното развитие, в която човекът е възможен в сегашната си форма или с метаморфозите на сегашната си форма. Трябва да погледнем назад към най-първото начало на Земята, когато човекът все още не е придобил своята форма, когато все още е съществувал като духовно-етерно същество и да погледнем напред към това, което ще се случи на Земята, когато след няколко хилядолетия хората ще изчезнат от нея като физически същества. Тогава известно време ще продължи да съществува физическата Земя, дори ще бъде обитавана от хора, но вече не с видими човешки форми, а като етерни същества.

Ако вземем цялото оформяне на Земята, включително човека, но и отвъд него, ако обхванем с духовен поглед законите, от които сегашните ни природни закони наистина са само най-малката част, тогава ще имаме това, което принадлежи на царството на елохимите. От него също се е създал и земният елемент така, както човекът се е развил от царството на архаите заедно с всичко, което трябва да бъде в Земята, за да може изобщо да бъде създаден човекът. Така че можем да кажем, че земната форма ще премине, щом веднъж се разпадне, в царството на елохимите.

Ако сега разгледаме втория член на човешкото същество - човешкото етерно тяло - на него също в никакъв случай не можем да гледаме като на наша пълна собственост, а както физическата форма всъщност принадлежи на царството на архаите и ние сме обвити в една обърната навън част от него, така и по отношение на нашето етерно тяло ние сме обвити в една обърната навън част от царството на архангелите. Така че можем да кажем: Когато преминем през портата на смъртта, ние запазваме това етерно тяло за кратко време. Знаем, че след това то ще се разтвори, но това разтваряне не означава, че етерното тяло изчезва в нищото, а че се връща в царството на архангелите. Те на свой ред предявяват претенция за него; те сякаш снижават част от своето същество към земното човешко царство и по този начин съграждат човешкото етерно тяло по време на неговия живот. Следователно можем да кажем, че нещо преминава от човешкото етерно тяло в царството на архангелите.

A по отношение на астралното тяло съществува подобна връзка с царството на ангелите, както по отношение на физическата форма с царството на архаите и по отношение на етерното тяло с царството на архангелите. Астралното ни тяло също не е изцяло наше. То е обърната навън част от ангелските същества. Така че можем да кажем, че при смъртта нещо преминава от човешкото астрално тяло в царството на ангелските същества. Имаме астрално тяло, в което нашето същество е облечено от ангелското царство. Виждате как поради факта, че имаме физическа човешка форма, етерно тяло и астрално тяло, ние всъщност сме вградени в сферите на йерархиите, които са непосредствено над нас. А като ходим по Земята и можем да развиваме воля, да вършим действия на Земята, накратко, да участваме в земните закони, ние вземаме участие и в сферата на елохимите, духовете на формата.

Но тук настъпва един важен момент. Ако разгледате физическата си форма в спящо състояние, когато тялото Ви лежи в леглото, то има своята форма, която Вие отново намирате на сутринта. Тази форма още не е разтворена и не може да се каже, че физическото тяло е труп, че то просто получава формата си oт една тенджера, а формата наистина съществува. Така че архаите, участвайки в тази форма, винаги са свързани с това, което присъства на Земята като физическо същество. 

По същия начин архангелите са свързани с човешкото етерно тяло. Но въпросът е различен по отношение на човешкото астрално тяло. Това човешко астрално тяло по никакъв начин не е свързано с физическата човешка форма от момента, в който заспи, до момента, в който се събуди; това астрално тяло от заспиването до събуждането в известен смисъл се намира в среда, която е съвсем различна от тази, в която се намира от момента, в който заспи, до момента, в който се събуди. И тук става въпрос за това, че докато принципът на архаите е неизбежно свързан с физическата форма от раждането до смъртта, а принципът на архангелите - с етерната същност, то при принципа на ангелите е различно - той трябва, така да се каже, да придружава човека от едно състояние в друго и обратно. В известен смисъл този ангелски принцип, тази ангелска същност трябва също да изминава пътя към състоянието на сън и обратно.

Виждате, че когато говорим за ангела, се появява нов елемент. И наистина, става въпрос за това, че от самия човек, от неговите убеждения, от насочването на целия му набор от чувства към духовния свят, зависи дали ангелът ще го придружава, когато той напусне физическото и етерното тяло и навлезе в състояние на сън. Децата са придружавани от ангела, но при възрастния човек това действително зависи от неговите възгледи, зависи дали вътрешно в душата си човекът има родство с ангела. И ако това родство не е налице, ако човекът вярва само в материални неща, ако човешкото същество храни единствено мисли за материалното, тогава ангелът не отива с него. 

Защото, ако си представите целия човек (вж. рисунката) на Земята като резултат от работата на елохимите (червено отвън), човешкото физическо тяло като резултат от работата на архаите (червено отвътре), човешкото етерно тяло като резултат от работата на архангелите (жълто), сега човешкото астрално тяло като резултат от работата на ангелите (синьо), ако си представите всичко това, можете да кажете: Докато човекът е буден, ангелът е в лоното на архангелите, архаите, елохимите, накратко, на по-висшите духовни същества. Когато той напусне физическото и етерното си тяло и тръгне с материалистична нагласа, тогава ако тръгне с него, ангелът би се отрекъл от своята територия, от своята принадлежност към архангелите, към архаите, към елохимите. 

                  image     

Виждате ли, тук навлизаме в област, в която човешкото отношение е решаващо за едно твърде важно събитие, за един твърде важен факт в човешкия живот - за това дали по време на сън човекът ще се ползва от присъствието на ангела или не. Днес той не може да каже: "Е, ако има ангели, не е нужно да вярваме в тях, когато сме будни, защото когато спим, те ще се погрижат за нас.” - Не, те няма да дойдат с нас, ако денем биват отричани! Това е нещо, което навлиза много дълбоко в тайните на човешкото съществуване и което в същото време Ви показва как убежденията на човека са поставени също така във всичките космически закони, както, да речем, кръвообращението на човека е част от това, което външната природна наука забелязва или всъщност не забелязва. Самият човек със своя Аз и очакването си да стане самостоятелно същество, е включен в цялото. 

Но човекът е достигнал до това азово съзнание едва в хода на земното съществуване. И е стигнал бавно до него. Ако се върнем към старите времена, когато е съществувало т. нар. инстинктивно ясновидство на човечеството, тогава хората все още не са имали напълно това азово съзнание. Когато тези древни жители на Земята са имали своите особени видения, инстинктивни видения, това всъщност не са били техни собствени видения, защото Азът все още не е бил събуден. Той се е отдавал на това, което е мислел ангелът, на това, което е чувствал архангелът, на това, което е искал архаят. Азът живеел в лоното на тези същества. Днес гледаме назад към прекрасната древна мъдрост, но това изобщо не е човешка мъдрост, а мъдрост, дошла на Земята с това, че архаите архангелите и ангелите са обгърнали хората и са влезли в човешките души чрез тази изначална мъдрост, която много по-висши същества всъщност са притежавали и усвоили, преди Земята да стане Земя. А човекът трябва да придобие собствена мъдрост с помощта на своя ангел, с когото трябва да бъде свързан във възгледите си. Ние отиваме към този момент. И сега, в този период, който започна, когато човекът вече все повече и повече събуждаше Аза си, ако не можеше да събере сили за това по свое собствено решение, до известна степен биваше изоставян от това, което ангелът, архангелът, мисли в него. 

Но точно заради това, че човекът беше изоставян от тези ангели, той се свърза със земното съществуване. Това съприкосновение със земното съществуване го прави от една страна свободен, но от друга страна поражда необходимостта той да се стреми отново да се издигне със собствени сили към това, което дава възможност на висшите йерархии да живеят с човека, в неговото съзнание. Ние трябва да се стремим отново към такива мисли, че ангелите да могат да живеят с нас. Това са мисли, които можем да получим само от имагинацията на духовната наука. И ако отново насочим цялото си усещане за света към получаването на такива мисли, тогава отново ще можем да достигнем до царството на архангелите. Сега човекът е изправен пред опасността, когато се събуди от сън и се върне във физическото си тяло, въобще да не подозира, че има етерно тяло и че в това етерно тяло живее субстанцията на архангелите. Той трябва първо да научи това отново. Както и да научи, че архаите действат във физическата му форма. Той трябва да се научи да разбира момента на заспиване и момента на събуждане. Защото човекът, напредвайки към своя Аз, преживявайки този Аз, излезе от царството на висшите йерархии и се превърна в самостоятелно същество. Но благодарение на това той навлезе в друго царство - царството на Ариман. Азът влиза, и то сега в будно състояние, в царството на Ариман. 

Земната форма отива в царството на елохимите.

От човешката форма нещо преминава в царството на архаите.

От човешкото етерно тяло нещо преминава в царството на архангелите.

От човешкото астрално тяло нещо преминава в царството на ангелите.

Азът отива в царството на Ариман (Майата на Ариман).

 

Опасността от попадане в царството на Ариман беше най-голяма през 333 г. преди Мистерията на Голгота. Това е времето, в което човекът премина изцяло към интелекта, към логиката. След това настъпи Мистерията на Голгота, вписа се веднага в човечеството. А от 333 г. след Мистерията на Голгота започна времето, в което човекът трябва съзнателно да се стреми към царството на висшите йерархии. Досега обаче той все още не се е издигнал нагоре от царството на Ариман, защото от XV в. насам интелектуализмът настъпи истински. Но тъй като човекът живее в интелекта, т.е. не в реалността, той всъщност живее в образи, живее в Майа. И това е неговият късмет - той не живее в реалното царство на Ариман, а в Майата на Ариман, в илюзията, в смисъла, в който го обясних тези дни. Така обаче човекът може отново да излезе от него и да преживее обрат. Но той може да го направи само по свободно решение. Защото ние живеем в Майа, в образи, цялата интелектуална култура е само образ. От 333 г. насам, на човека е предоставена свободата да се стреми нагоре. Католическата църква положи всички усилия да го предотврати; тя трябва най-после да бъде преодоляна в това отношение. Човек трябва да се стреми нагоре към духовните светове. 

333 г. пр. Хр.

333 г. сл. Хр.

———————

666

Ако съберем тези две числа, ще получим 666. Това е "числото на звяра", когато човекът най-много беше изложен на риска да потъне наистина в царството на зверовете. Но разбира се, той остава изложен на този риск и след 333 г., ако след като е настъпила Майата на Ариман, не се стреми да се издигне нагоре. Поради това, че сме навлезли в царството на Ариман до неговата Майа, сме станали свободни същества. Никакво Провидение, никаква мирова мъдрост не можеше да ни предпази да отплаваме в царството на Ариман, иначе би ни оставила несвободни.

Имайте предвид, че е едно нещо човекът да придобие духовна нагласа и по този начин когато спи, астралното му тяло да остава свързано с ангела, а друго нещо е, ако не придобие такава нагласа - тогава ангелът няма да придружава спящия човек, защото човекът ще носи със себе си от съня това, което е инспирация на Ариман. И наистина е така - целият материалистичен начин на мислене, изпълването на човека с материалистични мисли се появяват в настоящата епоха с все по-голяма скорост от състоянието му на сън. Човекът може да се предпази от това отново и отново да донася със себе си от съня онова, което го обрича на материализъм, т.е. на обвързаност със Земята, на преминаване в материята, на смърт в душата, само като се проникне с нагласата, която го изпълва, когато възприема духовнонаучните понятия. Следователно състоянието на сън само по себе си е нещо, което постепенно увеличава материализма. 

Но Ариман полага и други усилия, за да отдалечи човека от неговия ангел и тези състояния зачестяват все повече. През 1914 г. те бяха особено тежки, когато хората бяха приспани от ариманичните сили, когато съзнанието, прякото им съзнание, им беше отнето, така че те изпаднаха в състояния, в които ангелът не им съдействаше и затова ариманичните влияния се усилиха. Именно поради тази причина през 1914 г. аз казах на толкова много хора: Не бива да се вярва например, че правилният възглед за избухването на войната през 1914 г. някога ще може да се разбере от външни документи. 

В миналото от документите в архивите можеше да се изследва едно-друго. Това, което се случи този път, в действителност се случи по-скоро духовно, от духовния свят и голяма част от хората, които участваха, не го направиха с пълното си съзнание, а бяха доведени от ариманичните сили до парализа на съзнанието, тоест царството на ангелите не съучастваше. Ако искаме да разберем нашето време, е необходимо да разгледаме влиянието на духовния свят в него. Такава необходимост със сигурност съществува.

Но в много други отношения днес има стремеж, идващ от подмолни ариманични влияния, да се откъсне човека, така да се каже, от връзката му с царството на ангелите, архангелите, архаите, елохимите и т.н., да се привлече той към ариманичното царство, цялата култура да се привлече към ариманичното. Помислете само - казвам го отново и отново, споменавам го от много години - колко често днес чуваме, когато някой пак е излъгал, казал е голяма лъжа: “Но той вярваше в това, което каза, и го каза по съвест.” - Да, но това не променя нищо от обективните факти, както не се променя нищо, ако сте пъхнали пръста си в огъня по съвест; никакво провидение няма да ви помогне да не изгорите пръста си, дори ако го пъхнете там по съвест. Също толкова малко помага и в контекста на световните дела позоваването на съвестта - би било тъжно, ако беше другояче. Човекът няма свободата да казва неистини по съвест, а има задължението да се погрижи това, което казва, да е истина. Той трябва да бъде свързан със света по такъв начин, че това, което питае като мисли, да се поражда от света, да не живее откъснато от света единствено у него. За това, което е казано по съвест, ако не е вярно, може да се заключи само, че е казано в откъсване от света. Защото, ако някой напише “Тук в Гьотеанума се намира една скулптурна група, която горе има луциферични черти, а долу ариманични белези” 1 и ако след това другите твърдят, както се случва отново и отново, че той е казал това по съвест, това означава, че с такова убеждение Ариман бива обявен за владетел на света. Защото онзи, който твърди подобно нещо, е длъжен да се убеди дали това, което казва, е вярно или не! 

И е налице ариманично влияние, преминало дори в днешната съдебна практика, когато не се преследва толкова строго нещо, което някой твърди като лъжа, но казва, че го е направил добронамерено, вярвайки наивно в едно или друго. Тази наивна вяра представлява в най лошия смисъл едно ариманично изкушение и прелъстяване. Всъщност няма по-изкусителна и прелъстителна дума от думата ‘добронамереност’. Защото тази добронамереност е удобното легло за инертното човечество - в най-лошия смисъл на думата - което не чувства задължението, ако твърди нещо, да се увери дали то е вярно или не, дали съответства на фактите или не. И онзи, който наистина иска сериозно, конкретно да се бори срещу надделяването на Ариман, трябва да се бори на първо място срещу това, което е казано добронамерено, защото с това позоваване на добронамереността човек се затваря за обективните взаимовръзки в света.

Онова, което живее в нас по такъв начин, че да се смятаме за упълномощени да го твърдим, трябва да е в хармония и със световния контекст, то не бива да съответства само на нас; защото онова, което е във външния свят, е напуснато от ангелите, то е предадено на Ариман. И всичко, което добросъвестно се твърди като неистина, е нещо, което най-силно тласка хората към Ариман, което ги притегля с най-здравото въже към него. А позоваването на добросъвестността, когато е налице неистина, днес е най-доброто средство за предаване на световната цивилизация на Ариман.

Виждате ли, когато човек се вглежда в онова, което всъщност изгражда света, той трябва да разбере тези неща. Но не бива само да се фантазира общо, подобно на обикновения мъгляв мистицизъм за ангели, архангели, архаи и т.н., и да се остава с теориите, а светът трябва да се разглежда конкретно. Защото наистина се случва хората да загубят подкрепата на света на ангелите, като легнат в удобното легло на добросъвестността за това, което не са проверили и което все пак твърдят.

Тези неща показват как онова, което произтича като нагласа да се проникваме с духовнонаучни истини и знания, е свързано с реалния живот, с непосредствения реален живот. И тези духовнонаучни истини и знания трябва да изпратят силата си надолу към подробностите на живота. Ето това кара много хора да се гневят на духовната наука - че тя не е още една теoрия, подобна на другите светогледи, а е нещо жизнено, че изисква от хората преди всичко да преодолеят мързела - мързел в двояк смисъл - като този, който се състои в предявяването на претенции за добросъвестност, докато се защитава неистината.

Това не се харесва на хората и навсякъде се чуват оживени оправдания: този или онзи е твърдял нещо добросъвестно. - По този начин науката, преди всичко историческата наука, беше напълно опорочена. Защото лесно можете да си представите, че такива хора, които излизат пред света само с твърдения от сорта на споменатите, не заслужават да им се вярва, дори и да твърдят нещо друго, дори ако например по някакъв начин представляват външната наука; тогава първо трябва да се провери дали не са преписвали от някой друг, принадлежал към по-доброто поколение, когато хората още са се чувствали вътрешно ангажирани с това, което пишат.  

И когато видите как хората днес официално подражават на тези Фронмайеровци 2, тогава ще разберете колко голямо може да бъде доверието в официалната наука и нейните представители! Но това е най-важното - хората да следят за тези неща. И човек би искал да пожелае, много би искал да пожелае на духовната наука да има такива последователи, които наистина да са дълбоко проникнати от факта, че днес е необходим сериозен ангажимент към познанията, които пораждат мощен прелом в света. Защото малките неща днес не са достатъчни. Това е, което бихме искали да се случи: антропософията да се сдобие с ентусиазирани последователи, които пламенно да работят за осъществяването й. Споменах оттатък в сградата, че днес от страната, чиито лъжи могат да се преброят с десетки, ни се обявява излизането на една нова - както я наричат - сензационна, тоест скандална брошура. Хората работят. Защо? Защото те могат да изпитват силен ентусиазъм от лошите си душевни чувства. Те могат да лъжат силно ентусиазирано. Човек трябва да придобие навика да представя истината със същия ентусиазъм, иначе няма да напреднем с цивилизацията, скъпи приятели!

Всеки, който днес се огледа в света, трябва да е наясно, че е необходимо сериозно да се търси път обратно към йерархиите, навън от хватката на Ариман. Но това изисква да се вникне в детайлите на нещата. Отново и отново, когато се появи някакъв злонамерен противник и хвърли едно или друго [твърдение] в света, дори и нашите собствени последователи идват и казват: това трябва да се провери, за да се види дали еди-кой си не го е направил поради еди-каква си слабост. - В Антропософското общество, за съжаление, винаги съществува желанието да се обвинява много повече това, което говори от истината, отколкото да се обвиняват такива противници, които от дълбините на душата си биха искали да стъпчат цялата истина в калта. Докато в самото Антропософско общество е прието да се съчувства на лъжата, няма да постигнем никакъв напредък. 

От време на време е нужно да се повтаря, че трябва да разпознаваме лъжата като лъжа, защото именно в лъжата се скрива Ариман и обикновено тъкмо лъжата е тази, която като излъже, се позовава на добронамереността и съвестта. Дадох Ви достатъчно примери, в които има позоваване на тази добранамереност и добросъвестност, но Вие проверете фактите и вижте това ариманични влияние на т. нар. добросъвестност, която непрестанно се намесва дори в правото, така че можем да кажем, че човечеството и в правната област е завладяно от Ариман. Това са нещата, които трябва да се обмислят сериозно. Ако Антропософското общество трябва да бъде това, което иска да бъде, то трябва да бъде проникнато от пламенното чувство за истината, защото днес то е идентично с пламенното чувство за възхода на човечеството. Всичко останало е изпълнено само от воля, която води към силите на упадъка и тласка все по-навътре в него. Не казвам това, което казвам днес, за да повдигна отново този въпрос, а защото знаците на времето изискват спешно отделни хора да знаят тези неща.

1 Става дума за дървената скулптура, издялана от Рудолф Щайнер и Едит Марион "Представителат на човечеството между Луцифер и Ариман"

                                     image

 

2 Пастор Йоханес Л. Фронмайер (1850-1921) пише в своя труд “Теософското движение - история, представяне и преценка” (Щутгарт, 1920): “В момента в Дорнах се създава една деветметрова статуя на идеалния човек - отгоре с луциферични черти, отдолу с животински белези.” В писмо от 23. януари 1921г. Фронмайер пише на Рудолф Щайнер, че е взел без проверка тези сведения от статия на пастора Нидекер-Рос в броя от 9.6.1920 на “Christlicher Volksbote aus Basel“. Там Нидекер е допуснал грешка, защото не е разбрал думата ‘ариманичен’ и затова е написал ‘анималичен’. Издателят на вестника, за да избегне чуждицата, го е променил на

‘животински’.



Категория: История
Прочетен: 2668 Коментари: 0 Гласове: 9
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 823941
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6141
Календар
«  Юли, 2021  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031