Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824449 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 04.07.2021 г.

Из книгата “За вечността и тъмнината на живота. Природните духове, том 7", Фленсбург, 2006. 

В този откъс от поредицата “разговори” с природните духове, при които антропософът Волфганг Вайраух задава въпроси, а отговорите на природните духове са опосредствани от Верена Щал фон Холщайн, се разисква т.нар. фантом или тяло на Възкресението, чието оформяне като задача на всеки Аз играе основна роля в човeшката еволюция. Общуването на Верена Щал фон Холщайн с елементарните духове - както вече беше изтъкнато в други постове (https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/03/15/za-domashnite-duhove-iz-razgovorite-na-melnicharia-s-verena-.1649476) -, става според нея на етерно ниво чрез инспирация и имагинация, а тя предава надезиковите понятия на немски. От седемгодишна Верена е общувала с природните духове и те дори още от тази възраст са я насочвали да прави упражнения, които по-късно установява, че по същество са допълнителните упражнения, описани от Рудолф Щайнер в книгата “Как се постигат познания за висшите светове”.

На въпросите по темата отговарят следните същества: Ечевит - воден дух, Големия - член на йерархиите, ангелско същество, Капуву - същество на камъка.

                    image

                               Волфганг Вайраух и Верена Щал фон Холщайн

Волфганг Вайраух: Какво се е случило с човека при луциферичната атака по времето на Лемурия?

Ечевит: Лемурия е времето преди Атлантида. Тогава човекът още не беше в твърдото тяло, в което е сега, а имаше по-скоро етерна форма. Вече съществуваха физически тела, но те нито бяха твърди, нито имаха обособена форма, а бяха в много живо състояние. Това беше един вид жизнено тяло, което не е идентично със сегашното етерно тяло, защото беше по-твърдо от него, но далеч не толкова твърдо като съвременното физическо-материално тяло.

Тогава имаше една висока йерархична същност със същия ранг като тогавашното Христово същество. С известно право може да се формулира, че това същество беше един вид близнак на Христос. То подтикна едно силно ускорение на човешкото развитие. Според него замисленото от елохимите човешко развитие беше твърде бавно, защото поради бавното придвижване на човека в посока към свободата, на това същество щеше да се наложи да се откаже от своята сила. Това същество беше Луцифер. Той показа на тогавашния човек в образи как щеше да се промени неговата същност, ако чрез една по-твърда телесна форма му се поставеха граници. Луцифер показа на човека, че чрез едно по-силно разграничаване от меката етерност той би постигнал по-голяма сила, както и творческа способност. Планът на Луцифер се осъществи, макар и не автоматично и вследствие на намесата му човекът пропадна в едно по-твърдо тяло. Това беше друго развитие в сравнение с планираното от другите същества (елохимите) ...

В.В.: Да се спрем на фантомното тяло. Какво представлява то, как беше устроено преди намесата на Луцифер и как тя го промени?

Ечевит и Големия: Фантомното тяло беше праформата, идеалната форма на човека, замислена от елохимите. "Замислена" не трябва да се разбира в смисъл на материално мислене.

В.В.: Значи творческо мислене, създаващо същества?

Е. и Г.: Точно така. Процес на създаващо живо мислене, не мъртво мислене. Това фантомно тяло беше и е физическо, но не материално. Тук ни трябва разширена понятийност, защото какво значи физическо, но нематериално? Това е нещо, което съществува на физическия план, без да е подвластно на смъртта. Материята е подвластна на смъртта

Капуву, Каменния: Така беше.

Е. и Г.: Първоначалното фантомно тяло не беше подвластно на смъртта. Но това фантомно тяло се нуждае от азово същество, което да го оформи. Когато Азът се занимава с материалното смъртно тяло, той забравя да се занимава със своята безсмъртна физическа част и чрез слизането в материята хората не можеха да обхванат правилно физическото, но нематериално тяло. От това фантомното тяло все повече изтъняваше, докато почти се разтвори. Но така хората проиграха възможността да възкръснат някога на физическия план, да се свободят от материята. И тогава дойде Христовото същество. 

В.В.: Аз се интересувам осбено от столетията и хилядолетията преди Поврата на времената. Фантомното тяло изпадна в нарастваща зависимост от материята, то започна все повече да изтънява, носеше зародиша на смъртта в себе си и постепенно се разпадаше. С всеки човек, идващ през тези хилядолетия на Земята, се раждаше и едно фантомно тяло. Но никой не можеше след смъртта си да удържи тази духовно-физическа закономерност на материалното тяло като форма, т.е. всяко фантомно тяло стана подвластно на силите на разпад на материята. Това развитие, инициирано от Луцифер, при което във всички телесни членове и във фантомното тяло, беше заложен кълн на злото, е описано в няколко лекции на Рудолф Щайнер. Така човекът, също и с помощта на т.нар. добри йерархии, беше свален в материята, но около Поврата на времената се стигна до някакъв край и човекът нямаше да може повече да живее, да се инкарнира и след смъртта си щеше да има все по-затъмнено съзнание. Това развитие не беше импулсирано от човека. Можете ли да ми го обясните по-точно?

Е. и Г.: Правилно, най-напред човекът няма вина за това развитие. Както казахме, той беше обхванат от желание да се занимава с границите на материята, защото преживя и своите собствени граници и искаше това! Затова човекът проникваше със своите духовни сили и разбираше все повече заобикалящата го материя. Той започна да се занимава с природата, да разбира нейните закони. По-късно се научи да разбира законите на математиката и мн.др. Поради това, че човекът проникваше със своите духовно-познавателни сили в обкръжаващия го материален свят и в своето материално тяло, той все повече забравяше за своето фантомно тяло. Това тяло беше същност, която човекът не можеше да обхване по този нов начин със силите на познанието, защото самото то не беше материално. Фантомното тяло беше дарено на човека от духовното, което не искаше да слиза толкова дълбоко в материята.

По онова време човекът не игнорираше този дар, но вече не се занимаваше с него. Той го смяташе за нещо разбиращо се от само себе си и влагаше цялото си познание за проникване в материалния свят. Нематериалната физичност си съществуваше, но не интересуваше човека, защото не съдържаше гранично преживяване. В тази нематериална физичност, която е фантомното тяло, човек не може да се “блъсне”. Естествено, това беше дълъг процес, но човекът забравяше, че има задача и по отношение на нематериалната физичност. Той насочваше творческите си сили към материята, проникваше все повече в нейните природни закони и строеше къщи, оръжия, по-късно кораби и бойни машини. По този начин човекът не оформяше със своя Аз нематериалната, а материалната физичност и така първата започна да запада...

В.В.: А защо около Поврата на времената съзнанието на човека след смъртта заради увреденото фантомно тяло се затъмняваше все повече? Трудно ми е да го разбера.

Е. и Г.: Не, това всъщност е лесно за разбиране. Чувал ли си понятието "етерни очи"?

В.В.: Да.

Е. и Г.: Добре. Съществува и понятието "фантомни очи", макар и да не е толкова познато. Тези фантомни очи, както и етерните очи, са в състояние да възприемат нематериалното. В същата степен, в която фантомното тяло беше "забравено", тези очи също спряха да се използват. Ако си прикован към леглото, и краката ти постепенно ще се отучат да ходят. Така и фантомните очи с времето се отучиха да гледат, забравиха духовното виждане. В тази степен и Азът стана по-сляп, защото му липсваха очите към съответните светове. Човекът все повече губеше възможността да възприема духовното след смъртта си. Този процес беше стимулиран и от това, което вие наричате Кали Юга - “Тъмната епоха”.

В.В.: Каква е връзката на Аза с фантомното тяло?

Е. и Г.: Най-голямата възможна! Азът трябва да организира и фантомното тяло. Първоначално беше предвидено Азът да преобразува прафантома в индивидуален фантом, без да се минава през материята. Но поради намесата на Луцифер трябваше да се мине по заобиколния път през материята. С това физическо-материалното тяло беше оформено като индивидуално тяло. Прафантомът при всеки човек беше идентичен и задачата на Аза беше от този прафантом да създаде индивидуалния фантом. Тази възможност беше проиграна поради прекалено силното проникване в материята. Чия вина е това, е друга тема. След това дойде Христовото същество, за да изтъче новия фантом, от който Азът на човека да може да оформи свой фантом. 

В.В.: Какво би станало с човешкия род, ако Христос не беше слязъл на Земята?

Е. и Г.: Хората обичат такива въпроси. Човекът щеше да загуби способността да умира, което може да ти се види странно. А без смърт няма Възкресение. Човекът постепенно щеше да стигне до невъзможност да излиза от материалната физичност и по принцип да заприлича на маймуна. А след смъртта - доколкото щеше да е способен да умира - съзнанието му щеше да се затъмнява все повече, защото нямаше да може да вижда, а един ден вече и да възприема небесната светлина.

В.В.: Можете ли да опишете какво направи Христос през трите години на Земята с фантомното тяло на Исус?

Е. и Г.: Ще се опитаме, да видим дали ще можем. Най-напред имаше едно съхранено фантомно тяло, което беше запазено неувредено от луциферичната атака и то преживя  само един път живот и смърт във физическа инкарнация. Това фантомно тяло беше родено още веднъж в Исус от Евангелието на Лука почти непокътнато. Исус предаде това тяло при кръщението в река Йордан на слизащия Христос - тук подхожда известната мисъл "Не аз, а Христос в мен".

През трите си години на Земята Христос обхвана, проникна напълно със своя Аз този почти непокътнат прафантом. По време на този процес материалното му тяло ставаше все по-чупливо. През трите години Христос като на забързан кадър извърши процеса, който първоначално беше предвиден за човечеството, но поради заниманието си с материалния свят то го беше изцяло занемарило. За сметка на това Христос остави материалното тяло да бъде само негова материална обвивка и вместо това изгради фантомното тяло. Той го оформи до такава степен - и това е голямата тайна - че в момента на Разпятието двете тела- фантомното и материално-физическото тяло се припокриваха. Затова и пироните на кръста белязаха фантомното му тяло. След това по време на трите дни между Разпятието и Възкресението Той разтвори материята. Сутринта на Великден фантомът, оформен от Аза, остана като тяло на Възкресението.

В.В.: Затова ли неговото тяло на Възкресенитето носи белезите на пироните, защото в момента на приковаването към кръста двете тела са се припокривали и по тази причина и фантомното тяло е било белязано, тъй като материалното тяло е имало рани?

Е. и Г.: Точно така.

В.В.: Можете ли да опишете как до Разпъването на кръста Христос е пронизал своето материално тяло до костната система със своя Аз?

Е. и Г.: Това трудно може да се предаде. Христос беше в състояние - и това малко му отне от външната сила - да проникне до атомното ниво на материалното си тяло. Изразено с понятията на физиката, с Аза и волята си Той влезе в атомните ядра и задържа протоните и електроните в техните орбити. Това е изключителен волеви акт и с него намаля ролята му като Бог в макрокосмоса, но Той стана Бог на микрокосмоса. На края на това развитие Христос можа да развърже връзката на фантомното тяло с материалното и да го освободи от нея.

В.В.: Средата на тези три дни е Велика събота. Какво направи Христос в този ден с душите на мъртвите?

Е. и Г.: Трябва да питаш някой друг, защото в ада не е била нито водата, нито светлината.

В.В.: Но това всъщност не е адът като т.нар. свят на дявола. Само така се нарича, но всъщност е следсмъртният свят.

Е. и Г.: Част от следсмъртния свят е адът или светът, където човек среща сам себе си. Но това е само донякъде вярно, там има и други области. Зависи как дефинираме ада, като преживяване на човека или като място, обитавано от зли духове.

В.В.:  Сега ме интересуват хората, които заради все повече западащото фантомно тяло след смъртта си имат затъмнен Аз. Знае се, че Христос ги е спасил във Велика събота. Какво се е случило тогава? 

Капуву: Мога да кажа нещо накратко. Образно казано, Христос влезе със своето ново тяло в този свят и просветли затъмнените очи на умрелите, като ги докосна. Той върна на затворените в своя сляп фантом хора възприятието на светлината. С това те можеха отнова да виждат светлото. Това беше дълъг път и до ден днешен природата не е сигурна дали Христос е изминал този път. Затова всяка година за природните духове Велика събота е денят на очакването, на тъмнина и на тишина. Казах.

В.В.: Да минем към сутринта на Великден. Може ли да се каже, че тялото на Възкресението на Христос е спасеното фантомно тяло, което е отделено от материята и е проникнато от Христовия Аз?

Е. и Г.: Така беше, така ще бъде и това е прекрасно!

В.В.: Какво ново е дарило на Земята и човечеството това тяло на Възкресението, което през първите 40 дни се е променило много?

Е. и Г.: То показа на отделния човек и с това на цялото човечество как трябва да се оформи индивидуалното фантомно тяло от Аза, така че от тези вещества на трансформацията да може да се изгради Новият Йерусалим. Когато човекът бъде в състояние да поддържа фантомното си тяло, той ще може да фантомизира и цялата Земя. Само от фантомизираната, кристална Земя е възможно да се изгради Новият Йерусалим, т.е. състоянието на бъдещия Юпитер. Затова беше необходимо човекът да получи указание как да оформи своето фантомно тяло. Защото той се беше се научил само как да организира материалния свят. Това указание е предварителният живот на Христос и оформянето на фантомното тяло през трите години. Чрез следването на Христовия пример на живота му през трите години и трите дни човекът може да научи как самият той като Аз да действа фантомосъздаващо и фантомопреобразуващо. 

В.В.: Можете ли да кажете как Христовото тяло на Възкресението е влязло в Земята и я е осветило и как е оживило фантомните тела на всички хора?

Е. и Г.: Знаеш ли за центъра на Земята?

В.В.:  Дали знам, че съществува ли?

Е. и Г.: Дали знаеш, че съществува и кой е живял там?

В.В.: Не.

Е. и Г.: Има същества на центъра на Земята. Това са съществата, които със своите сили носят сгъстено в себе си преобразуването на цялото същество на Земята. Чак до тях слезе Христос и им показа как трябва да бъде оформено фантомното тяло на отделния човек, за да могат хората да го правят по-нататък. Христос не съживи всяко отделно човешко фантомно тяло, това не беше възможно. По-просто казано, Той предостави на всяко същество копие на неговото здраво фантомно тяло. Така започна новият път на Земята и човечеството. Затова непрекъснато в материалния свят се появяват хора със стигми. Новият праобраз на фантома носи стигмите.

В.В.: Но това означава, че всеки човек има стигматизирано фантомно тяло?

Е. и Г.: Точно така.

В.В.: Какви са тези същества, които живеят в центъра на Земята?

Е. и Г.: Има същества в центъра на Земята, които позволяват на Земята да бъде Земя. Те са същества от другия край на йерархиите, един вид огледален образ. Това засега трябва да ти е достатъчно.

В.В.: Значи тъмни същества?

Е. и Г.: И да, и не. Не е правилно да се наричат тъмни, но не са и светли.

В.В.: Дали Христос е оживил и етерните тела на хората, както е оживил, респ. размножил за всеки човек фантомните тела?

Е.: Не, не е съвсем така. С това, че Христос създаде тялото на Възкресението, което е много по-хубаво понятие от ‘фантомното тяло”, той оживи и силите на водата, като внесе своите нови сили в Земната аура. По принцип с Голготското събитие на Земята дойде и Лечителният дух. По този начин лечението можеше вече да става индивидуално. С това през жизнените сили на Земята, през които всеки човек преминава при инкарнацията си, Христос оживи и етерните тела на хората. Човек пречиства тялото си чрез новите жизнени сили на Земята.

В.В.: Това означава, че Христос е дал един дар на хората в тези две области - духовно-физическата и етерната, дарил им е нещо, независимо дали вярват в него или не.

Е.: Точно така.

В.В.: Човекът обаче има и по-висши духовно-душевни членове, има астрално тяло и Аз. Ако правилно съм разбрал, той трябва да потърси индивидуален път към Христос, ако иска да прониже с Христос астралното тяло и Аза си. Така ли е?

Е.и Г.: Ако искаш, воден от Аза си, да следваш пътя на Христос, можеш сега в Средна Европа със зараждащите се сили на съзнателната душа да го направиш, само ако в процеса участва и твоята съзнателна душа, която обхваща и астралния елемент. Можеш да следваш напълно Христос, само ако насочиш силите на съзнателната си душа към Христос и ги пронижеш с него, но не ако волята и силите на съзнателната ти душа са в хаос. Едва когато започнеш да оформяш душевния си елемент с азовите си сили, ти си в състояние да следваш по правилния начин пътя на Христос. Тоест, вече не е възможно да се следва Христос само в душевния елемент. Преди това беше възможно, като можеше само чрез чувствата да се живее в Христос, а Азът тогава участваше в тази връзка. Но това вече не е възможно. Това развитие се отнася до Европа и Северна Америка в съвременността, не например до австралийските аборигени, които се намират в други душевни състояния.

В.В.: Съзнателното занимание с Христос увеличава ли силите на Възкресението в Земята?

Е. и Г.: По този начин ти въобще се научаваш да преобразуваш фантомното си тяло. А чрез всяко новооформено фантомно тяло увеличаваш възможността на Земята да възкръсне. Колкото повече фантомното тяло на човека има собствени черти,  толкова по-ясно може да се възприеме кои части на Земята вече могат да бъдат разтворени. 

В.В.: Тогава дали заниманието с Христос, проникването на собствените мисли с Христос е онова, което се нарича ‘одухотворяване на Земята’?

Е. и Г.: Да. Засега това е най-високата степен на одухотворяване, която може да постигне човек.

Е., Г. и К.:   Има още дълъг път.

Верена: Това бяха тримата заедно... 

В. В.: Засега човекът не може по време на живота си така да преобразува фантомното си тяло, че то да остане като една цялостна форма на Земята при смъртта му, каквато е Христовото тяло на Възкресението. Въпреки това хората повече или по-малко действат за преобразуването му по време на земните си инкарнации. Под каква форма човек взема резултата от това преобразуване в живота след смъртта, така че да продължи работата в следващия си живот?

Е. и Г.: Не те разбираме.

В.В.: Къде отива при смъртта частта от фантомното тяло, която човек вече е проникнал с Христос или е преобразувал? Физическото тяло се разпада след смъртта, етерното отива в мировия етер, астралното след камалока преминава в астралния свят и за останалото време между смъртта и новото раждане човекът взема екстракт от своите тела, докато си създаде нови членове за следващия живот. Къде остава преобразуваното донякъде фантомно тяло?

Е. и Г.: Преобразуваната част на фантомното тяло се освобождава при смъртта, остава на Земята и ти можеш да я съзерцаваш от духовния свят. От една страна твоят личен ангел хранител пази тази част, от друга страна я охранява твоят личен телесен елементарен дух на Земята.

В.В.: Означава ли това, че човек при всяка нова инкарнация отново се пронизва, ако мога така да се изразя, със съхраненото на Земята, вече преобразувано и пронизано с Христос съкровище на фантома?

Е. и Г.: Добре го каза, много хубаво.

В.В.: Това положение на нещата е напълно ново за мен.

Е и Г.: Твоят личен телесен елементарен дух се запазва за всичките ти инкарнационни цикли. Той остава винаги в земното пространство и запазва следите на етерното ти тяло и всичко, от което се нуждаеш, за да можеш да се инкарнираш отново. Така той е и пазителят на съкровището на вече пробразуваната част на фантомното тяло.

В.В.: Това ми напомня за процеса, при който през есента на Земята пада светлина, която навлиза в Земята за зимата и се съхранява там като съкровище от малките гноми.

Е. и Г.: Това е съвсем правилен образ. 

В.В.: Също и с оглед на екстракта от етерното и астралното тяло?

Е. и Г.: Не пряко. Телесните елементарни духове имат данни за тях. За всеки човек се прави малък "пакет", който се пази от телесните елементарни духове, образно казано. Когато човекът по-късно подготвя новата си инкарнация, той най-напред търси чрез ангела си нова възможност за инкарнация, по-късно търси контакт с телесния си елементарен дух. Тогава този пакет се втъкава като екстракт в членовете, които трябва да бъдат наново изградени. Посредник е ангелът. Един ден човекът няма да се нуждае от телесния елемнтарен дух, защото ще бъде в състояние да върши всичко сам. Възприемането на телесния елементарен дух е много важно и вече има лекари, които чрез него се опитват да насочват лечебните процеси.

В.В.:  Как можем в този живот, в добавка към вече казаното, да подсилим своето фантомно тяло?

Е., Г. и К.: Като спите достатъчно.

В.В.: Това не го разбрах.

Верена: Тримата го казаха едновременно.

Е., Г. и К.: Едно от най-важните неща е, че докато спиш, ти даваш възможност на Аза си да се свърже с третата йерархия на ангелите, архангелите и архаите. Засега Азът може да направи това само по време на сън. Нощем ти не срещаш само ангели, но работиш и над фантомното си тяло. Хората, които ограничават съня си, отнемат от своя Аз време за работа над фантомното тяло. Освен това и всеки религиозен живот е добър за преобразуването на фантомното тяло, дори и нехристиянският религиозен живот.  И будистите, и мюсюлманите, и всички други имат фантомно тяло. Съзнателното занимание с такива въпроси, каквито сега обсъждаме, съзнателното занимание с Христос подсилва фантомното тяло. Но хората, които не живеят в Европа, имат други душевни способности, други душевни настроения възоснова на културните си традиции, с които те също повече или по-малко живеят съзнателно "по християнски". Не забравяй, че Христовото същество състрадава! То изпраща сили навсякъде, където хората се стремят с усилия, даже и да не знаят за Христос... 

Е.: С евритмията, една съвременна форма на изкуството, също може да се подсили фантомното тяло  Всяко движение се намесва във волевата област, а с евритмията се работи директно през волята върху преобразуването на фантомното тяло. Това става, защото човекът усилва волята си и така прави своята телесност по-лека. Евритмията води до там, че постепенно тежестта излиза от физическото тяло. Затова някои евритмисти създават впечатление сякаш са леко екскарнирани. Особено чрез лечебната евритмия може да се направи съзнателен контакт със собственото фантомно тяло. Това е първата художествена форма след Мистерията на Голгота, другите са съществували и преди това. Естествено, тя въздейства и върху етерното тяло.

 

 
Категория: История
Прочетен: 2565 Коментари: 0 Гласове: 10
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824449
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6145
Календар
«  Юли, 2021  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031