Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824863 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от Август, 2019 г.
2  >  >>
Някои хора смятаха, че това посещение е особена чест за България и правителството, че то може едва ли не да повлияе на решението на концерна “Фолксваген” да построи завод у нас. Това са много наивни надежди. Истината е, че Урсула Аматьорката (на немски вече започнаха да правят каламбур с името й, изписвайки вместо правилното Leyen Laien ‘аматьори’) в речта, произнесена в деня, когато беше избрана за нов председaтел на ЕК, обяви намерението си да състави екип от еврокомисари, в който половината членове са жени: “Ние жените представляваме половината от населението и искаме нашия справедлив дял”. За момента тя е отдадена изцяло на събирането на равнопоставен екип. Някои страни-членки, като България, Малта, Естония, Швеция, Финландия, Дания, се съобразиха с искането й, но повечето го игнорираха и са номинирали мъже за еврокомисари. Според немския “Цайт”  (https://www.zeit.de/politik/2019-08/ursula-von-der-leyen-eu-kommission-frauenanteil-paritaet) съотношението в момента е 13:9 в полза на номинираните мъже, така че засега няма шанс Урсула да изпълни намерението си.  

Друга цел на посещението й беше, разбира се, сондиране на предпочитанията на страните-членки към ресора на техния бъдещ комисар. В това отношение изразеното от нашето правителство желание Мария Габриел да поеме киберсигурността се разминава с битуващото в Брюксел мнение, че България се интересува от поста на комисар по земеделието. Да видим дали разглеждането на мозайките в подземието на църквата “Света София” ще порази толкова силно Урсула, та да изпълни българското желание.     

Вчерашното посещение в София беше отразено единствено в интернет-изданието на списание “Focus“, другите основни немски печатни медии и телевизии не сметнаха за нужно да го споменат. Според “Фокус” Урсула наблегнала на предизвикателствата, които стоят пред ЕС - дигитализацията, демографските промени, климата и сигурността. При миграцията бил необходим нов подход.     

В какво би се изразил този нов подход, могат да ни подскажат нескритата радост, с която беше посрещната в Брюксел издънката на Салвини, както и една резолюция на Европейския парламент. Тя е още от 26.3.2019 и е надлежно преведена на български: http://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-8-2019-0239_BG.pdf . В нея става въпрос за основните права на хората от африкански произход в Европа. От резолюцията научаваме, че в Европа живеели 15 милиона африканци. Тази цифра е щедро завишена, още повече, че цифрите в самия доклад в сянка, на който се позовава резолюцията (https://www.enar-eu.org/IMG/pdf/shadowreport_afrophobia_final_with_corrections.pdf), са други. Тези 15 милиона африканци били засегнати от форма на расизъм, наречена афрофобия, затова Европарламентът решил, че трябва да се ползват със специална закрила. Така че може би при следващите избори за еврокомисари ще трябва да се въведат квоти и за малцинства.     

Независимите немски наблюдатели, които познават по-отдавна фон дер Лайен, нямат илюзии за нейните намерения като председател на ЕК. Тук ми се иска да цитирам по-голямата част от една статия, която хвърля светлина върху новия социализъм, към който ще се стреми Урсула и който беше се очертал, още преди избирането на новата шефка:    

“Новият евросоциализъм на Урсула фон дер Лайен  
(https://www.freiewelt.net/nachricht/bruessel-ursula-von-der-leyens-neuer-eu-sozialismus-10078680/)  

Справедливото заплащане и социално осигуряване са нещо добро. Но могат ли всички да бъдат приравнени? Могат ли да се сравняват България и Румъния с Дания и Германия? И трябва ли работещите в Германия скоро да плащат на безработните във Франция?     

С Урсула фон дер Лайен ЕС се превръща в ЕСССР. Нейните речи и обръщения показват ясно, че тази жена подхожда към нещата идеологически, а не прагматично. Също както и в Бундесвера, където за нея беше по-важно да се пеят политически коректни песни, да има униформи за бременни и да се изгради джендър-неутрален имидж с цвета на дъгата, вместо да се погрижи за това техниката, самолетите и корабите да са в изправност и да се преодолее дефицитът на резервни части.     

Сега е наред ЕС, който трябва да бъде изцяло преобразуван. Урсула фон дер Лайен одобрява и се бори за еднакви минимални почасови ставки в целия ЕС и за европейска застраховка за безработица. Как ще стане това? В България минималната ставка е 1,72 евро, в Германия - 9,19, а в Люксембург - 11,97. Как ще се въведат при това положение единни стандарти? Още повече, че в тези страни разходите за живот са различни. В Дания и Швеция животът е по-скъп, отколкото в България и Румъния. Как могат те да се изравнят и защо въобще се иска това?   

Друга точка от списъка на фон дер Лайен е европейската застраховка за безработица. И при нея тя желае по-голямо изравняване в рамките на ЕС. Това ли беше причината Еманюел Макрон да се застъпи за нейната кандидатура? Защото той също е привърженик на тази еврозастраховка. Тогава немските работещи ще имат честта да плащат за безработните във Франция и България. Кой иска подобно нещо?...   

Но принципно най-важната причина, която изтъкват критиците [на това намерение], е следната: Исканията на Урсула фон дер Лайен представляват ясно превишаване на компетентността на ЕС. Той не бива да се намесва при такива важни въпроси в суверенитета на държавите. Изобщо можем да се учудваме на разбирането за демокрация, което има фон дер Лайен. Каква е тогава ползата от избори в страните-членки, ако те нямат право да решават за себе си дори и принципните въпроси на икономическата и социалната политка? Как гражданите на една страна в бъдеще ще могат да изберат дадена социална политика, ако всичко се определя от Брюксел?” 
 

За България такова уеднаквяване на минималното почасово заплащане звучи прекалено привлекателно, за да бъде реално. А и повечето малки фирми, особено в търговията, биха фалирали и това би довело до още по-силно монополно положение на големите чуждестранни концерни. Ясно е, че изравняването на стандарта на живот във всички страни-членки няма как да стане по друг начин, освен в едни страни той да бъде намален, а в други увеличен.   

Но този стремеж съвсем не е породен от любов към бедните източноевропейци. За това какво се крие зад него, можем да се досещаме от изказванията на зелената евродепутатка Ска Келер (всъщност Франциска, но се срамувала от това име). Всичко, което казва тя, на пръв поглед звучи налудно, но Ска Келер определено не е луда. По-скоро от нея може да се научи какво готви задкулисието. При един дебат за нежеланието на страните от Източна Европа да приемат масово бежанци поради слабите си икономики тя смело заяви, че в такъв случай ще им се помогне да повишат стандарта си, за да са годни да приемат повече бежанци. Тя съвсем сериозно беше предложила и цели сирийски села да бъдат преместени в Източна Европа, срв.  https://jungefreiheit.de/politik/ausland/2017/gruene-wollen-syrische-doerfer-in-osteuropa-ansiedeln/     

На 1. ноември Уши Пушката (Flintenuschi е другото име, с което я наричат немските й “почитатели”) ще встъпи в длъжност. Заявените й намерения говорят за трудни и важни години, които предстоят за европейските страни, защото в края на мандата й може да се окаже, че техните граждани живеят в нов Съветски съюз.      
Категория: Политика
Прочетен: 1140 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 30.08.2019 19:43
Този, който има наблюдение върху днешните деца, било като родител, било като учител или възпитател, знае, че всяко следващо поколение има все по-големи проблеми с фината моторика. Ала не само децата в днешно време са несръчни, възрастните също все по-малко успяват да се справят с елементарни предизвикателства на ежедневието, като напр. дребни поправки и ремонти в домакинството. То при азиатските стоки не е и предвидено да бъдат ремонтирани, ако се развалят - много по-лесно, а често и по-евтино е да се хвърлят и заменят с нови. Така обаче хората губят постепенно уменията за работа с пръсти и съответно не ги предават на децата си. 

В училище това западане на уменията също не може да бъде компенсирано, защото все повече часове, в които може да бъде развивана фината моторика, отпадат за сметка на толкова модерните дигитални и предприемачески умения. Много показателна е и трансформацията на названието и съдържанието на някогашния учебен предмет “Трудово обучение”, станал “Домашен бит и техника”, респ. “Домашна техника и икономика”. А учениците от горния курс, голяма част от които не могат и игла да вдянат, даже вече се обучават по новия предмет “Предприемачество”!

Аз имах щастието да премина училищното си обучение във времето, когато училищата вместо компютри и смартбордове (интерактивни дъски), все още имаха отлично обзаведени кабинети по дърво- и металообработване. Моето училище съвсем не беше елитно, тогава ни записваха в най-близкото квартално училище. Освен дървообработване и металообработване учехме също плетене и бродерия. От тях нито едното ме запали, нито другото, но поне научих няколко бода, които са полезни при елементарни поправки на дрехи. 

Имаше и пълно равноправие между половете - учениците от двата съществуващи тогава пола усвояваха еднакви умения. Момичетата изработваха наравно с момчетата дървени и метални предмети с различни инструменти и машини (напр. чукче за месо, сгъваемо столче, свещник, ухо за закачане на картина), а момчетата пък се научиха да ползват игла и конец. 

Днес едва ли има училище, където се правят такива неща. А междувременно, докато чиновниците в образователното министерство се чудят как по-рано да започне обучението по информатика, все повече деца имат елементарни проблеми с фината моторика. От закопчаването на копчета, връзването на връзки (доколкото въобще има детски обувки, които не се затварят с лепки) до ползването на ножица или нож - тези прости неща все повече затруднява децата. Фината им моторика е зле, защото нямат възможност да я тренират. Та нали от най-ранна възраст покрай таблета и телефона ползват основно не целите си ръце, а само палеца и показалеца!  

Неспособността за работа с пръстите пълни кабинетите на т.нар. ерготерапевти. И докато у нас все още ерготерапевтите работят основно с деца със спина бифида, мускулна атрофия и под. заболявания, то на Запад масово се работи с физически здрави деца, които имат проблеми с фината моторика. Повечето малки пациенти на ерготерапевтите там са здрави деца от нормални семейства, при които в слабо развитата моторика се отразява съвременното ежедневие - на децата вече не им се налага да закопчават копчета и връзват връзки, защото носят суичъри и обувки с лепки, не участват в домакинските дейности на семейството (“Къде ще ми се бута тука да цапа и маже!”), не са били занимавани в детската градина с ръчен труд, а са имали уроци по английски за бебета, карате, йога и под.  

Педагозите също констатират, че децата стават все по-несръчни, срв. напр. https://kaernten.orf.at/v2/news/stories/2875618/. В цитираната статия се споменава образователно изследване, според което 70% от децата имат дефицити в моториката, поради което се налага допълнително стимулиране чрз ерготерапия в предучилищната и ранната училищна възраст.  

Но и училището предлага все по-малко възможности за придобиване на сръчност на ръцете. Причината е между другото и в отпадането на повечето от часовете за т.нар. “ръчен труд”. За сметка на информатиката отпадат часовете, в които се твори нещо с ръцете и детето има допир до естествени материали - глина, кестени, листа, клонки. А освен за фината моторика, дигитализацията на образованието има отрицателни последици и за душевното развитие. Думите и жестовете на учителя - топлота, одобрение, насърчение - се запечатват в паметта на детето. Те са по-ценни от клишетата, които бълва програмата след изпълнение на задачата - “Супер!”, “Страхотно!”, “Гениално!” и под. Записките, водени на ръка от големите ученици, са по-полезни от писането с един показалец на таблета или телефона. Педагозите знаят и колко е важна работата с пръстите, как нещата се разбират по-добре в триизмерното пространство, вместо с изображения на таблет, компютър или толкова модерните смартбордове. Чувството за допир не може да се тренира с докосване до “умната повърхност”, да не говорим за другите недостатъци на техниката, като подтискане на естествения импулс за движение на децата и изсмукване на силите на етерното им тяло.      

Това развитие не е ново, то е наблюдавано още преди 100 години от Рудолф Щайнер, който в лекцията си от 14. май 1918 казва: “По отношение на волята днешната материалистична епоха води човека до несръчност. Поради това, че от най-ранно детство той може да насочва телесните си сили в строго определени линии, да работи с ръцете си само в няколко посоки, човекът става в много голяма степен непохватен. Днес вече има мъже, които, колкото и да е странно, не могат сами да си зашият и едно копче, ако им се наложи, да не говорим за друго... Тази несръчност е характерна черта на нашата епоха, и то повече, отколкото можем да предположим. Вижте само колко малко хората днес са способни да вършат нещо извън ограничения кръг на действия, свързан с професията им! Те вече не го могат, а в професията си се справят основно поради факта, че душевните им пътища са утъпкани. Поставете на човек, който се е автоматизирал в професията си, някаква друга задача и ще видите колко силна е едностранчивостта на днешната ни култура! (14.5.1918, СС 181) 

И докато от Брюксел все по-силно звучи призивът за ранно дигитално образование (а то един ден ще направи излишни и самите учители), в книгата си “Лъжата на дигиталното образование” (Мюнхен, 2015) Гералд Лембке и Инго Лайпнер стигат до съвсем друга причина за прокарването на дигитализацията на образованието: “Преди всичко не става въпрос за най-доброто за децата. За ИТ-бизнеса [дигитализацията] е пазар за милиарди, а педагогическите концепции служат само за параван. На хората се внушава, че децата им един ден няма да са конкурентноспособни в глобалната конкурентна среда, ако не могат още на три години да програмират първото си приложение.”   

При условията, в които са поставени днешните родители - все по-ограничени обективни и субективни възможности за развитие на фината моторика на децата - отговорността на семейството се увеличава още повече. Тук е необходима будност и осъзнатост за значението на сръчността, както и за начините, по които може да се компенсира отпадащата роля на училището в придобиването на умения за работа с ръцете. Тези начини биха могли да са месене на тесто, изрязване на сладки с формички, нарязване на плодове, правене на хартиени играчки за елха, джудженца от кестени и мн.др. Ако родителите, бабите и дядовците включват детето в такива и подобни дейности, и то от най-ранна възраст, докато още всичко от обкръжаващия свят му е интересно, ако духовният свят по подходящ начин присъства в неговото ежедневие, това може да намали ефекта на съвременното развитие в образованието и целия ни живот.   

В цитираната по-горе лекция на Щайнер се казва също: “Да се борим  срещу това [развитие] би било безсмислено. Какво може да се направи - така да се подсили душата, че човекът да получи импулсите на сръчността от центъра на своето същество. Ала за това е необходимо да се проникнем силно, изцяло със знанието за свръхсетивните светове, главно за свръхсетивната човешка природа ... При човек, който не разглежда духовната наука като теория или учение, а поема в цялото си същество това, което действа в нея като топлина, то преминава в мускулите, в пулсирането на кръвта и го прави сръчен. И ако ни се удаде да вложим дори и у децата духовнонаучни представи, то ще забележим успеха, ще видим, че децата придобиват сръчност, че по-лесно им се удават различни неща, пръстите им стават по-подвижни. Възможността да се направят подвижни представите води също и дотам, че волята става по-подвижна в своите изразни средства. Така в областта на волевия живот духовната наука се проявява като борец срещу това, което заплашва човека - несръчността.”(пак там)      
Категория: Други
Прочетен: 1065 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 30.08.2019 19:34
Следните думи на Рудолф Щайнер са записани от графиня Йохана фон Кайзерлинк по време на селскостопанския курс, проведен в имението й в Кобервиц в Силезия (днес полското село Кобиержице):   

Из “Дванадесет дни около Рудолф Щайнер. Записки на графиня Йохана фон Кайзерлинк” (1949): 

„Кобервиц, събота, 14. юни 1924. За бъдещето на Германия

В разговор с Карл (съпруг на Йохана), който беше попитал доктора за това, бяха произнесени думите: “Прекалено малко се гледа на Изток, оттам ще се вземе решението за Европа. Германия някога ще бъде само една американска колония.”  

По-късно се опитах да разбера нещо за разговорите. Пастор Рудолф Майер, който тогава живееше при нас, си беше записал следното: “Германия вече няма възможност да направи нищо чрез политиката. Тя ще западне до една селскостопанска страна, в която може да има оазиси, тоест места, в които да се поддържа Духът. Възможно е Германия да сподели съдбата на Гърция след подчиняването й от Рим и като нея да бъде духовен възпитател на властващите народи. Тя трябва само да разпознае духовната си задача, иначе в Европа ще настъпи абсолютна варварщина. Иначе Западът ще западне в културно отношение. Ако Германия се заеме с мисията си, от чужбина ще изпращат синовете и дъщерите си при нас, за да бъдат възпитавани като в манастири. Комините в Германия ще се срутят. В това има и справедлива мирова карма, защото никъде другаде от индустрията не са избуяли такива отровни растения, както при нас.”  

По време на Петдесетница през 1924 г. Рудолф Щайнер пребивава в имението на Карл и Йохана фон Кайзерлинк край Бреслау (днес Вроцлав) по тяхна покана и изнася лекциите от т.нар. селскостопански курс (СС 327). Тези дни домакинята е била непрекъснато около Щайнер и е провела над 20 разговора с него. Те са публикувани в книгата на сина й Адалберт фон Кайзерлинк “Кобервиц. Раждането на новото земеделие” ( Щутгарт, 1974). Чрез своите записки, озаглавени след това “Дванадесет дни около Рудолф Щайнер”, Йохана фон Кайзерлинк е искала първоначално да остави спомен на семейството си за гостуването на Рудолф Щайнер. Едва по-късно тя се съгласява да бъдат публикувани. В записаните спомени Йохана фон Кайзерлинк споделя предимно впечатления от общуването си с Рудолф Щайнер. От тях личи, че той е бил изключително скромен и непретенциозен гостенин, който не е искал да му бъде оказвана чест с по-специални удобства и е бил благодарен на всички, включително и на жените в кухнята, за труда им.  

Графиня Йохана фон Кайзерлинк (1879 - 1966) произхожда от стар шотландски род, като баща й се преселва в Силезия (след 1945 част от Полша). Тя се запознава с Рудолф Щайнер в дома на Елиза фон Молтке през 1918 г., след като писмото й от 1917г. не стига до него. Йохана става езотерична ученичка на Щайнер и получава от него съвети и разяснения относно атавистичното си ясновидство и срещите си с етерния Христос.  

През 1920 с подкрепата и дори по личното настояване на Щайнер семейството се преселва в имението Кобервиц. То живее там само осем години. Кулминацията на този период са дните, през които Щайнер гостува в Кобервиц и с лекциите си поставя началото на биодинамичното земеделие.   

Съвременни снимки на имението и замъка в Кобервиц/Кобиержице с паметната плоча за пребиваването на Рудолф Щайнер могат да се видят тук:

https://www.slideshare.net/mobile/fullscreen/johnpaull/rudolf-steiners-koberwitz-kobierzyce-poland-birthplace-of-biodynamic-agriculture  
Категория: История
Прочетен: 1148 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 27.08.2019 14:22
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 11. юни 1922 във Виена и включена в CC 211 („Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението. Екзотерично и езотерично християнство“)  

“ ... целият този сонм от същества, който ни заобикаля също като камъните, растенията, животните и физическите хора, може или да се доближи към нас чрез откровение, ако днес доброволно приемем духовното, или да се затвори за нашето съзнание. Ако не пожелаем да научим нищо за духовния свят, то 
целият този сомн ще стане подвластен на ариманичните сили и тогава ще се осъществи съюзът между Ариман и природните духове. Това днес се носи в духовния свят над нас като решение от първостепенна важност - сключването на съюз между ариманичните и природните сили. Така да се каже, подготвя се компромис между ариманичните сили и природните духове и няма друга възможност той да се осуети, освен ако в своето познание хората не обърнат поглед към духовния свят и не се запознаят с природните духове така, както се запознават с кислорода, азота, водорода, калция, натрия и т.н. 
 
Следователно до науката за сетивния, физическия свят трябва да бъде поставена една наука за Духа и е необходимо да подходим към тази наука с абсолютна сериозност. Няма да се доближим до Духа, ако само философстваме с патетичен тон за него. Не бива да проявяваме малодушие и да избягваме да говорим за конкретни духовни същества. Накъде би отишло човешкото развитие, ако примерно народът на Стария завет и други народи се страхуваха да говорят за отделни духовни същества, а само патетично проповядваха някаква размита всеобща духовна същност? За човечеството преходът в развитието беше направен чрез светиите, с които католическата църква си послужи, като направи почитането им един вид изходна точка за признаване на духовно-душевния елемент, оставащ от хората в духовния свят. Тя го тълкува по свой начин, ала в него има скрит дълбок импулс. Но ние трябва да развием способността да възприемаме не само в човека нещо, което можем да пренесем в духовния свят, a и да намерим кураж да потърсим Духа в цялото ни обкръжение така, както изследваме природата със сетивата си. Когато направим това, ще се издигнем до светлината, огряваща ни като живот, проникващ и импулсиращ света, както и до съществата, стремящи се към единство. Те именно съблазняват човека да усеща всичко в света като единство. Монотеизмът е възникнал от откровението на етерния свят към земното човечество.   

Но като се издигаме към това светлинно същество, към елементарните същества на етера, ние навлизаме в друг външен свят. Този свят обаче се съдържа не само във физическата светлина, а и в онова, което струи като духовно към нас с всеки слънчев лъч - там намираме такива същества, които откриваме в земните елементи. Но в тези етерни елементи ние срещаме същества, които от своя страна не искат да свържат човечеството със земята, каквото е намерението на ариманичните сили, задържащи развитието на земята, а желаят човекът да не стигне до пълно познаване на земното. Те искат да задържат развитието му, преди земята да е стигнала целта си. Ариманичните същества искат земята да се развие дотам, докъдето това е полезно за техните цели, а другите същества се стремят да не позволят да се разгърне напълно онова, което е изначално заложено в развитието на човечеството и да го задържат на по-ранен стадий. Тук обаче те можаха да вземат решението - и това е другото решение, което ни се разкрива, като погледнем във висшите сфери - да се сключи съюз между Луцифер и елементарните сили на етера.  

Докато Ариман може да нахлуе със своите войнства в човешкото същество, когато се затваряме за духовното познание, то Луцифер може да проникне в човека със силите, намиращи се в етера, когато пропуснем да се задълбочим в себе си по правомерен начин
. Така в наши дни към човека пристъпват отгоре и отдолу враждебни сили. Силите, живеещи в топлината, които се преливат в смяната на лятото и зимата, тези огнени духове, живеещи в топлинния поток и в нашата кръв, която ни пронизва с топлина, стават посредници между луциферичния и ариманичния елемент.   

Именно така се извършва кръговратът на топлинния елемент в света - но не толкова нередовно, както го представя метеорологията, а подобно на нашето кръвообращение - създавайки посредничеството между ариманичните и луциферичните същества. А ние сме поставени в обективността на кръвообращението, в приливите и отливите на неговата топлина, обхванати сме от вълнообразното движение не само на тези елементарни духове, а и на целия елементарен свят. Оттам можем да излезем, само ако се вживеем с пълно съзнание в духовния свят. Но ще успеем, единствено ако не се плашим да погледнем наистина непредубедено в очите този духовен свят.”
 
Категория: Други
Прочетен: 980 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 27.08.2019 14:23
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 24. април 1922 в Лондон (СС211 “Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението. Екзотерично и езотерично християнство”)    

„Ариман постига своите големи успехи, като съкращава втората половина на човешкия живот между смъртта и новото раждане. Защото знаем, че между смъртта и новото раждане минава известно време. Това време, изобразено в моите “Мистерийни драми”, се състои от две части. Всичко, случващо се след онова, което аз нарекох Мирова 
полунощ,
е втората половина. Тази втора половина - от средата до новото раждане - Ариман се опитва да съкрати. По този начин той светкавично, с мощна енергия завладява със своята мисловна сила човешкия мозък. Той сякаш се закача за мозъка. Ариман се опитва да прикове хората все повече и повече към земята. Начинът, по който ариманичните сили все по-силно въздействат върху човека, по който искат да вкарат мисловната сила за духовния свят в земния живот, е този - хората да слязат на земята един-два века по-рано. Но това именно трябва да се преодолее с енергични усилия.”
Категория: Други
Прочетен: 862 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 27.08.2019 14:24
Откъс от книгата “За живота в Поврата на времената и спиритуалните му основи”  на Юдит фон Хале
 
“Един друг орден (на есеите) също се е подготвял за Мистерията на Голгота в онези времена. Не е много ясно откъде идва името му. Би могло да е променената форма на арамейската дума асайим "лекари". Това съответства на изказването на Рудолф Щайнер, че есеите били част от общността на терапевтите. Но има една друга дума, която се пише по същия начин -  афрайим "къпещите се". Характерно за есеите е било ритуалното къпане и в Кумран има открити през последните години множество вкопани в скалите басейни за ритуално къпане на есеите. 

Условията за приемане в ордена са били сложни, имало е тригодишен изпитателен срок, през който кандидатът да прецени дали иска да остане. Ако е останел, тогава той е свързвал живота си необратимо с ордена. Този срок се е състоял от две части - съответно от една година и две години. В първата година човекът е трябвало да се пречисти от външните удоволствия, да се въздържа от нечисти мисли и да следва точно указанията за медитация. Също е бил задължен да помага на другите. През следващите две години кандидатът се е подлагал на интензивни церемонии на измиване - вътрешно и външно. По тази причина винаги есеите са живеели в близост до извор на течаща вода. Къпането е било израз на вътрешен процес на пречистване на етерното тяло, а астралното се е пречиствало чрез медитативни очистващи ритуали. Тези процедури наистина са имали ефект върху духовните членове. 

Есеите водели скромен живот, обработвали ниви, вършели много физическа работа. Колективно се отдавали на молитви, хранели се в пълно мълчание. Въпреки че били религиозни, садукеите и фарисеите не ги обичали, понеже още преди раждането на Исус есеите видели, че духът вече го няма в храма и затова отказвали да даряват жертва. Щайнер е узнал една тайна на есеите, споделена в цикъла за евангелието на Матей (CC 123). Те живеели аскетично и имали виждане за прераждането, затова били наричани "еврейски будисти". Духовният им водач Йешу бен Пандира още сто години преди раждането на Исус знаел за тайната на кръвната линия от 42 поколения и разпознал по духовен път, че щяла да се инкарнира индивидуалността на Заратустра. Затова и есеите са правили упражнения за пречистване от 42 степени, с които да могат да се издигнат и свържат с този дух. 

Членовете на ордена не живеели в безбрачие, някои имали жени и деца, които обаче били в oбщини, отделени от мъжете. Няколко пъти в годината членовете  прекарвали известно време заедно със семействата си. 

Исус от Назарет е бил сред есеите и ще разкажа какво съм разбрала от моите духовни изследвания и преживявания. 

От 12тата година, както знаем, в тялото на Исус е живял духът на Заратустра. До 18 годишна възраст той е бил сред семейството си и се е обучавал в дърводелския занаят и на писанията в синагогата. Между 18. и 24. година е посетил различни места в Палестина и навън, стигайки дори до Югоизточна Азия. По този начин духът на Заратустра се е срещнал пак с местата, където навремето е действал. Последното пътуване в този втори цикъл е било до град Пела в източната част на долината на река Йордан. Оттам е минал на север, където е днешният Ливан. Той е следвал стъпките на пророк Илия. 24годишният Исус е минал през сирофиникийската област близо до един град, който тогава се е казвал Зарпата, но не знам дали съществува днес. Той минал по брега на онзи поток, където Илия пил вода и бил хранен от гарваните. Името на потока е Крит и той е бил важен за един съседен езически град. Последното посетено място в чужбина е бил град Сидон - сирийски град на една височина над морето, където хората били в ужасно състояние. Богатите по цяла нощ гуляели и се отдавали на разврат, а бедните се чувствали изоставени от боговете и се скитали безцелно по улиците. Имало много болни хора. Пред вратите на града се намирало бившето им светилище, където болните се трупали с надеждата да оздравеят. Щайнер казва, че не е могъл да намери името на този град. Възоснова на подобни възприятия и описания може да се допусне, че това светилище се е намирало източно от град Сидон. Малко преди третия шестгодишен цикъл Исус отишъл в Кана. На 25 години започнало времето, прекарано от него при есеите, което свършило малко преди кръщението в река Йордан. 

Йишоа или Йешуа останал в общината на есеите в Назарет, която била главната община и където още Йешу бен Пандира бил учител. Тя се намирала на два-три километра от Назарет в югозападна посока към Тавор и била разположена така, че от селището не се виждал градът, който за есеите бил греховно място. Някога имало обичай да се хвърлят престъпници или осъдени от стръмна скала в бездната. Един път седмично есеите се отправяли към планинската пропаст, за да видят има ли някой там, когото да спасят. Ако намерели мъртвец, го погребвали, ако намерели ранен, го лекували. Затова винаги носели със себе си лопати, за да могат да погребват мъртвите.

След посещението си в Кана Исус се отправил към общината на есеите в Назарет. Там бил посрещнат от най-важната личност, живяла някога сред есеите, изключително скромна, набожна и мъдра. Името й е олицетворение на вярата на есеите в божествената помощ - Елияхуди - Eл "бог", ях “Яхве" и йехуди “евреин". Името му означава "Яхве е богът на евреите". Елияхуди разпознал в Исус сбъдването на пророчеството. Но Исус не е бил ученик на есеите, а  прекарвал много време в разговори със стария учител, който бил роднина на Натановия Исус. Бащата на Йоан Кръстител Захари имал по-възрастен брат и Елияхуди бил син на този брат. Той бил около 40 години по-възрастен от Исус. Двамата водили задълбочени духовни разговори - за тайната на кивота, който играл важна роля за есеите, като те са видели по духовен начин, че съдържанието му е вече изчезнало, следователно най-важното вече не е било в храма. По време на тези задълбочени разговори, в които сякаш Елияхуди знаел повече за ролята на събеседника си, отколкото самия него, постепенно при Исус човешкото отпаднало от телесната му обвивка, Заратустра постепенно започнал да освобождава обвивката за друго духовно същество. Разговорите били също за Аврам и Мелхиседек, за пророците, особено за Мойсей, като темите били обхващани интуитивно. 

Накрая ще разкажа за една традиция на есейския орден. По времето на Исус имало осем общини на есеите Те били разпръснати по цялата страна -  в най-южната част на страната Идумея (Едом), Юдея, Самария, най-северната част Матанея, източната част от долината на Йордан Перея до западното крайбрежие на Галилия. Съединени на картата, точките образуват елипса или дори лемниската. Имало обичай ръководителят за една година да отива в друга община. По този начин всеки един от майсторите можел да се свърже с другите общини и да провери резултатите от обучението. Така се гарантирало, че навсякъде нивото ще е еднакво и се предотвратявало разцепването на ордена. В посока на часовниковата стрелка всеки майстор се отправял към следващата община, където прекарвал девет месеца в годината и три месеца в своята си община. Така след седем години пак се връщал в своята община и често тогава бил назначаван нов майстор. Имало сложни правила при евентуална смърт на някой майстор, тогава новият трябвало първо да усвои учението на общината,  в която гостува. Това го пиша, защото Исус също спазил този ритъм на посещение на общините, в последната година прекарал по един лунен месец във всяка от другите общини. Така след всеки месец в него ставала една промяна. Знаем, че ако правим едно и също нещо седем пъти (преминаването през вратите без изображения, ритуалното къпане), то тези дейности в ритъма на седмицата се отпечатват в етерното тяло. Но при него сякаш етерното тяло се отдръпнало пред тези отпечатвания и той имал усещането, че пречистването от луциферичните и ариманични влияния става за сметка на останалите хора. Когато се върнал в общината на Назарет, Исус имал съвсем друга душевна нагласа. Той бил вече станал учител, който надминавал нивото на есеите. В последните дни, преди да си тръгне, Исус държал пред есеите реч за това, че те се пречистват за сметка на останалите хора. Изведнъж както говорел, го осенила интуиция, че хората не могат да се освободят от греховете, ако злото само се прехвърля от едно място на друго, а е необходимо едно божествено същество да направи възможно хората сами да се освободят от злото в себе си. И тогава осъзнал връзката на собствените си прозрения с този Спасител. С разговорите Елияхуди бил подготвил Исус да стигне до края на инкарнацията, с което да подготви влизането на Божествения дух в него. Под влияние на инспириращата го висша духовна същност Елияхуди подготвил ученика си да направи преглед на развитието си в обратен ред. Така докато говорел, Исус започнал да преживява всичко, за което били говорили с Елияхуди, в обратен ред. Но тази панорама не се ограничавала с един живот, а била от момента, в който човекът придобил земно съществуване. Духът на Заратустра имал тази панорама,  без да премине през същинска смърт, а предал тялото по време на кръщението в река Йордан на една Божествена същност. Така духът на Заратустра не преживял същинска смърт, а отишъл в духовния свят, без да умре. Чрез панорамата духовно-душевната същност на Исус от Назарет била подготвена да осъзнае, че трябва да освободи тялото за Христовата същност. Чрез това преживяване започнал процесът на отделянето й и тя се докоснала до Христовия дух. Колкото повече духът на Заратустра се уголемявал, толкова повече Христовият дух се смалявал, за да влезе в тялото. Това се случило непосредствено преди разговора на Исус с майка му, като едновременно с него и й говорил и Христовият дух. Така Божественият дух се излял непосредствено и в сърцето на майката. На това се дължи важната роля, която майката играла през следващите три години.

Когато Исус се отправил към онова място във Витания, където го очаквал Йоан Кръстител, в тялото му вече не бил духът на Заратустра, а то било всъщност една празна обвивка, свързана чрез сребърна нишка с носещата се над нея същност на Заратустра.” 
Категория: История
Прочетен: 896 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 23.08.2019 16:23
Отговор на този въпрос може да ни даде следният откъс от лекция на Рудолф Щайнер, а който поразсъждава върху него, неизбежно ще си направи заключения за някои явления, съпътстващи съвременната миграция на големи групи хора.  

Из лекция, изнесена на 9. декември 1909 в Берлин и включена в СС 58 “Метаморфози на душевния живот. Пътища на душевните преживявания. 1. част”    

„Три неща могат да ни покажат как човекът се намира в определено отношение към земята и слънцето. С оглед на своята душа - сетивна, разсъдъчна и съзнателна - човекът е вътрешно самостоятелно същество, но не и по отношение на техните носители - физическото, етерното тяло и тялото на усещанията1. Тези обвивки, тези носители и инструменти на трите душевни члена са формирани от външната вселена. Тъй като трябва да служат на будния човек, те се създават от отношението на слънцето и земята по следния начин: Сетивната душа на човека живее в тялото на усещанията. Това тяло, което е неин външен инструмент, в своята специфика зависи от мястото на земята, където е родината - да я наречем така - на човека. Той има своя дом в някаква точка на земята и не е безразлично дали е роден в Европа, Америка или Австралия.   

Това не засяга пряко неговото физическо и жизнено тяло2, но влияе на нещо с оглед на сетивното му тяло. Макар човекът да става вътрешно все по-свободен от тези външни въздействия, засягащи тялото на усещанията му, въпреки това трябва да кажем, че именно при хората, здраво свързани с родното място, при които чувството за родина е особено развито и чиито души още не са преодолели властта на своята телесност, чувството за родина, зависимостта от месторождението се изразява в това, че преместени на друго място, те не само стават мрачни и мърморещи, но направо могат да се разболеят от непривичното обкръжение. Често за тях е достатъчна само перспективата да се върнат в родината, за да оздравеят пак, защото причината за заболяването им не e във физическото или етерното тяло, а в тялото на усещанията, което със своите настроения, страсти, копнежи и т.н. произлиза непосредствено от сетивното обкръжение на мястото, където са корените на човека. С по-висшето си развитие, ставайки все по-свободен и по-свободен, човекът ще преодолее именно тези влияния, които го привързват към земята, но едно по-широко наблюдение ще ни покаже, че положението му на земята се мени според разположението на това място спрямо слънцето - на всяко място на земята слънчевите лъчи падат под различен ъгъл. Който погледне по-широко на нещата, ще види кое при човека зависи по споменатия начин от мястото, където той живее. По този начин можем да проследим как съвсем определени инстинкти, инстинктивни действия, които по-късно стават елементи на културата, зависят и от това къде живеят съответните хора.  

Да вземем два елемента от културното развитие - употребата на желязо и набавянето на храна от млякото на дадени животни. Ще открием, че обработката на желязото и доенето на животни са се развили само в Европа, Азия и Африка. В другите части на земята тези два елемента на културата никога по-рано не са съществували, а са били пренесени там от европейските заселници. Може съвсем точно да се проследи, че в цял Сибир от незапомнени времена са се доели животни, но стигайки до Берингово море, този обичай рязко прекъсва и при древните обитатели на Америка не се открива нищо подобно. Същото е и при желязото. Тук виждаме как определени инстинкти - а те се намират в тялото на усещанията - са свързани с мястото на земята, от което е зависим човекът и което на първо място зависи от положението на земята спрямо слънцето.  

Като втора зависимост можем да посочим това, че етерното тяло на човекa като носител на разсъдъчната душа действително се определя в своята дейност от смяната на сезоните и положението на земята спрямо слънцето, изразяващо се в смяната на сезоните. Това, разбира се, може да бъде пряко доказано само по духовнонаучен път, но има възможност и от външните факти на земното развитие да се убедим във верността на такова духовнонаучно твърдение.  

Помислете, че само там, където наистина съществува смяна на сезоните, може да се развие една вътрешна подвижност на душата в качеството й на разсъдъчна или чувстваща душа - тоест само в такива области, където има редовна смяна на отделните годишни времена. Значи само в места, където наистина сезоните се редуват, може да се развие носител и инструмент за разсъдъчната и чувстващата душа в жизненото или етерното тяло на човека. Отидете в далечния Север и ще видите колко трудно е за душата да заимства оръдия на културата от други области, да се бори с етерното тяло, което там е подложено на въздействието на прекалено дългата зима и краткото лято. Там на разсъдъчната душа не й е възможно да си създаде от етерното тяло инструмент, с който да си служи лесно.  

А ако отидете в горещия климатичен пояс, ще видите, че нередовната смяна на сезоните предизвиква апатия. Както във външната природа през годината в живота на растенията се редуват различни сили, така със смяната на сезоните в човешкото етерно тяло се сменят и онези сили, които се проявяват вв настроенията на пролетната радост, летния копнеж, есенната тъга, зимната пустота. Именно тази редовна смяна е необходима, за да се създаде в етерното тяло на човека правилен инструмент за разсъдъчната душа. Тук виждаме как в своето отношение към земята слънцето работи над човека.”  

1 Тялото на усещанията или душевното тяло в своята връзка със сетивната душа образува астралното тяло.
2 Етерно тяло
Категория: Други
Прочетен: 843 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 21.08.2019 12:59
„Мисията на папството в католическата църква въобще се състои основно в това Европа да бъде възпряна и да не разпознае какво всъщност представлява Христовият импулс. Повече или по-малко осъзнато става въпрос за основаването на църква, която си постави за задача напълно да изопачи истинския християнски импулс, да не допусне разпространието му сред хората. Защото там, където има постоянни опити да се изведе на преден план някой елемент, стремящ се към християнския импулс, примерно Франциск от Асизи и под., той бива употребен, но не и приет в същинската структура на църковната власт. Условията в Европа са се развили така, че хората постепенно са приели едно християнство, което всъщност не е никакво християнство. Християнството трябва тепърва да става известно чрез духовнонаучното преоткриване. На това, че европейците са приели нещо, което всъщност не е християнство, се дължи до голяма степен фактът, че днес е абсолютно невъзможно да се говори за християнските тайни. Тук нищо не може да се направи, за това е необходима дълга подготовка. Защото не е важно да се използва името на Христос, а по правилен начин да можем да разгледаме същественото в християнството."

Тези думи на Рудолф Щайнер са произнесени през 1918 г. (СС 180, 17.1.1918). Днес на папския престол за пръв път седи йезуит, приел тъкмо името на Франциск от Асизи и ако наблюдаваме внимателно неговите изяви, ще видим че казаното от Щайнер в наши дни е дори по-актуално и важно, отколкото преди 101 години. 
Христовият импулс е насочен към отделния човек (както казва апостол Павел, “Не аз, а Христос в мен”), а не е патентована собственост на църквата като цяло или на отделни деноминации. На противоположното мнение обаче е папа Франциск, което личи в краткото видео https://m.youtube.com/watch?v=sGH20H8AV2U  (с английски субтитри). Есенцията на изявлението му е изречението Essere cristiano significa appartenenza alla chiesa (“Да бъдеш християнин означава да принадлежиш към църквата”).  

Видеото също показва очакванията на папата към отделния човек: “Ако малкото име гласи "Аз съм християнин", то фамилното име е "Аз принадлежа към църквата".... Понякога се случва да чуем някого да казва: "Аз вярвам в Бог, вярвам в Исус, но църквата не ме интересува." Колко често сме чували това? А така не става. Има хора, които твърдят, че имат лична, пряка, непосредствена връзка с Исус Христос извън общността и посредничеството на църквата. Това са опасни и вредни изкушения."  

“Изкушенията” да бъдеш индивидуален азов човек, за които ни говори духовната наука и които били вредни за вярващите, обаче биват тайно изучавани от йезуитите. Те изглежда ги познават твърде добре, както става ясно от първото апостолическо писмо на папа Франциск „Evangelii gaudium“ ("Радостта от евангелието") от ноември 2013 - годината, когато се пресели във Ватикана. Там той говори за "обществения рак", заемайки тихомълком, без да споменава източника, едно понятие, което Рудолф Щайнер е използвал в няколко свои лекции - напр. от 14. април 1914 (СС 153) или 29. 9.1917 (СС 177). 

В същото апостолическо послание между другото се казва, че "времето е по-важно от пространството" и трябва да се работи “бавно, но уверено, без да се очакват бързи резултати". Този принцип папата спазва последователно и във връзка с всякакви въпроси. Както казва един негов подопечен, идеите на папата му идват на вълни - “нещо е важно и той го споменава непрекъснато в продължение на няколко седмици, след това интензивността отслабва, за да се появи пак в нов контекст”. (https://paterberndhagenkord.blog/immer-wieder-neu-papstinterview-dialog-amazonien/). 

Наскоро имахме възможност да видим как на практика се осъществява това в последното интервю на папата, дадено на вестник “Стампа” на 9. август 2019 (https://www.lastampa.it/vatican-insider/it/2019/08/09/news/papa-francesco-il-sovranismo-mi-spaventa-porta-alle-guerre-1.37325868).

Хубавото е, че то беше забелязано и обсъдено и от български медии и коментатори - това показва, че има известна степен на будност в обществото ни. 

В интервюто папата за пореден път между другите си теми задейства и вълната за миграцията, към която политиците трябвало да подхождат “креативно”. На въпроса на журналиста какво трябва да се прави, когато броят на мигрантите е по-голям от възможностите на една страна за приемане, папата призова за “творчески подход”. В някои европейски държави поради демографската криза имало полупразни градове, където да бъдат преместени някои мигрантски общности, които, освен всичко друго, можели да съживят икономиката на района.” 

Тук няма как да не си припомним изказването на Франциск, докато беше по Гергьовден в София - как България е обезлюдяла, след като два милиона българи са я напуснали. Да се надяваме, че нашите управляващи няма да се подведат по такива “креативни” идеи за увеличаване на жизнения стандарт. Ако някой иска да види този вид “съживяване” на икономиката, за което говори папата, нека посети произволен немски град. Всички те през последните години така бяха обогатени от икономическата активност на прииждащите мигранти с нови дюнерджийници, наргиле-барове, магазини “Едно евро”, заложни къщи със съответната клиентела, че бавно и необратимо заприличват на Дар-ес-Салаам или Хартум. 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 800 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 18.08.2019 17:38
На 4. февруари 1913 в Берлин Рудолф Щайнер изнася необичайна лекция със заглавие “Скица на кратко животоописание”. В нея той разказва за своя живот в трето лице, обхващайки събития от раждането си до Ваймарския период (около 1893г.). Повечето от съдържаниетo на тази лекция се покрива със сведенията, които той дава по-късно в недовършената автобиография “Моят жизнен път” (СС 28). Лекцията от 4. 2. 1913 остава непубликувана в томовете със събраните съчинения, но е включена в изданието на писмата му от 1948 г., както и в “Beitrдge zur Rudolf Steiner Gesamtausgabe”, брой  83/84.
 

Тук ще публикувам част от лекцията, която е 45 страници. В откъсите има и случки, които не са включени в “Моя жизнен път” (или пък там са описани по друг начин), но са оказали влияние върху по-нататъшния път на Щайнер.     

“Увод  

Моето съвсем честно убеждение е, че по принцип е проява на дръзко нахалство да излагам пред такава аудитория това, което сега ще представя. Можете наистина да бъдете убедени, че чувствайки това, прибягвам към този разказ, само защото в последно време се появиха някои неща, които заради нашето дело правят задължително отричането на подозренията и измислиците.  

Ще се опитам да представя възможно най-обективно необходимото и ще се постарая, тъй като, разбира се, не мога да изложа всичко, да повлияя субективно на изложението само с избора на онова, което е важно да се каже. Тук ще ме води принципът да спомена това, което може да се разглежда като въздействало върху цялата ми духовна насоченост. Смятайте начина, по който ще се опитам да го представя, не за кокетство, а за форма, която в много отношения ми се вижда най-естествена.  

Ако някой би искал да има изцяло модерен живот сред придобивките на днешната епоха и можеше да си избере съответните условия за съвременна инкарнация, то ми се струва, че с оглед на нея би трябвало да направи избора, направен от Рудолф Щайнер. Защото той от самото начало беше заобиколен от най-модерните завоевания на цивилизацията - беше обграден от първия час на физическото си съществуване от железницата и телеграфията.   

Роден е на 27. 2.1861 в Кралевец, сега част от Унгария1. Той прекара само първата година и половина в това място, което се намира в т.нар. Междумурие, след това половин година в друго селище, близо до Виена2 и после няколко от момчешките си години в едно място на границата на Долна Австрия и Щирия3 сред онези планински условия, които могат да оставят дълбоко впечатление в душата на дете, проявяващо чувствителност за такива неща.  

Баща му беше дребен чиновник на южната австрийска железопътна линия. Семейството се сблъскваше с онези условия, които според тогавашното естество на нещата не могат да бъдат характеризирани по друг начин, освен като “борба срещу лошото заплащане на дребните железопътни чиновници”. Родителите винаги имаха готовност – това трябва изрично да се подчертае, за да не възникнат недоразумения – да дадат и последния си грош за доброто на децата си; но нямаше много такива последни грошове.  

Това което момчето виждаше – можеше да се каже ежечасно - бяха от една страна синеещите се и блестящи ту в красива слънчева позлата, ту покрити с прекрасна снежна пелена щирийски и австрийски върхове. От друга страна, радост на душата носеха и растителните и други природни особености на една област в подножието на върховете Шнеберг и Зонвендщайн, която може би спада към най-красивите кътчета на Австрия. Това беше едното нещо, от което могат да се определят нюансите на впечатленията, застигащи детето. Другото беше, че всеки час погледът биваше насочван именно към модерните условия и придобивки на цивилизацията – към влака, с чието обслужване беше зает баща му и към това, което модерната телеграфия е в състояние да даде на съвременното общуване.  

Може да се каже, че онова, което се разкриваше пред момчето, съвсем не бяха модерни градски условия. Защото селото, принадлежащо към гарата, на която то порасна, беше много малко и предлагаше такива впечатления само поради близостта на една предачна фабрика, така че непрекъснато пред очите му беше и един съвременен клон на промишлеността.   

Всички тези обстоятелства трябва да се споменат, защото те действително формираха момчето и му въздействаха, стимулирайки душевните сили. Това съвсем не бяха градски условия, но до тях в този затънтен край достигаше сянката на града. Защото в непосредствена близост се намираха – с всичките последици от това – не само една от майсторски изградените планински железници - Земерингската4 , но също и изворите, от които по онова време идваше водата за виенския високопланински водопровод.   

Освен това цялата близка околност беше много посещавана от хора от Виена и други австрийски градове, които искаха да прекарат лятото в тази планинска местност. Но трябва да си представите, че през 60те години на миналия век такива места не бяха още пренаселени с туристи, както стана по-късно и че едно дете влизаше в известни лични отношения с хората, посещаващи такива курорти, така че добиваше донякъде близък контакт със случващото се в града. Като сянка на града се простираше това, което се разкриваше в този край …  

След това бащата на въпросното момче, което тогава беше на осем-девет години, бе преместен на друга гара5 , намираща се на границата с Унгария. Но преди да се разкаже за това преместване, трябва да се спомене още нещо, което беше от изключително значение и важност за живота на момчето Рудолф Щайнер.  

Момчето в известно отношение беше трудно за близките си, защото в тялото си имаше някакво чувство за свобода и когато от него изискваха нещо, с което то не можеше да се съгласи напълно, предпочиташе да се откачи от това задължение. Измъкваше се например от изискването да поздравява или разговаря с хора, които бяха началници на баща му и пребиваваха като курортисти в селото. Момчето се скриваше и не искаше да знае нищо за покорството, което беше естествено и срещу което няма сега да възразяваме. Само като негова характерна особеност трябва да се отбележи, че то не искаше да знае за това и често се скриваше в малката чакалня, където се опитваше да проникне в чудни тайни. Те се намираха в една книга с картинки, съдържаща подвижни фигури, които отдолу се дърпаха с конци. В нея се разказваше историята на една личност, изиграла известна роля в Австрия и най вече във Виена - “Щаберл”5. Тя се беше превърнала в нещо средно между Касперл6 и Тил Ойленшпигел.  

Но и друго едно нещо се разкри пред момчето. Веднъж то седеше съвсем само на една пейка в онази чакалня. В единия ъгъл беше печката, на една отдалечена от нея стена имаше врата, а в  ъгъла, от който се виждаха вратата и печката, седеше момчето. Тогава то беше много малко. Както си седеше там, вратата се отвори и му се стори нормално, че през нея влезе някаква особа - жена, която то не беше виждало никога, но приличаше извънредно много на един член на семейството. Жената пристъпи през вратата, стигна до средата на чакалнята, направи няколко жеста и произнесе думи, които могат да бъдат предадени приблизително по следния начин: “Опитай се, сега и по-късно, да направиш за мен толкова много, колкото можеш!”   Тя постоя известно време, правейки движения, които вече не могат да изчезнат от душата, щом веднъж си ги видял, отиде към печката и изчезна в нея. Впечатлението, което това събитие направи на момчето, беше огромно. То нямаше никого в семейството, с когото да поговори за това, по причина, че щеше да му се наложи да чуе най-груби думи за своето глупаво суеверие, ако съобщеше за случката. След това събитие стана следното. Бащата, който иначе беше много весел човек, след онзи ден изпадна в голяма тъга и момчето можеше да забележи, че той не искаше да сподели нещо, което знаеше. След като бяха минали няколко дни и един друг човек от семейството беше подготвен по съответния начин, се установи какво се беше случило. На място, което беше твърде отдалечено за представите на хората, за които става въпрос, в същия час, в който в чакалнята се беше явила онази личност, бе извършил самоубийство близък член на семейството. Този член на семейството момчето никога не беше виждало и не беше слушало твърде много за него, защото в известно отношение – това трябва също да се подчертае - беше малко неподатливо към разказите на околните. Историите му влизаха през едното ухо и излизаха през другото и то не беше чуло много от нещата, които се говореха. Така че не знаеше кой знае колко за онази личност, която се беше самоубила. Случката му направи много голямо впечатление, защото за него е извън всяко съмнение, че ставаше въпрос за посещение на духа на самоубилата се личност, която беше пристъпила към момчето, за да му възложи да направи нещо за нея във времето непосредствено след смъртта. Освен това връзките на това духовно събитие с физическия план, както току-що беше казано, се проявиха силно още в следващите дни.  

Който преживее такова нещо в ранното си детство и се опита да го проумее съгласно своето душевно състояние, след това събитие - ако го е преживял съзнателно – знае как се живее в духовните светове. И тъй като техният проблясък трябва да бъде осветлен само на най-необходимите места, то тук е необходимо веднага да се намекне, че от онова събитие нататък за момчето започна такъв живот в душата, при който наистина се разкриват онези светове, от които говорят не само външните дървета и планини, но и световете зад тях. И от този момент нататък момчето живееше с духовете на природата, които в една такава местност могат да бъдат наблюдавани особено добре, както и с творящите същества зад нещата, по същия начин, по който се оставяше на въздействието на външния свят.”  

1 Днес част от хърватската област Междумурие
2 Мьодлинг
3 Потшах
4 Първата в света високопланинска железница oт 1854г.; снимки могат да се видят на Semmeringbahn.at
5 Нойдьорфл
6 Популярен герой от пиеси на Виенския театър през  ХIX век
7 Популярна традиционна фигура в немскоезичните куклени театри            
Категория: История
Прочетен: 806 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 16.08.2019 15:15
Откъс от непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер “Треската за здраве в светлината на духовната наука”, изнесена на 12. октомври 1907 в Лайпциг

“Много е добре човек да живее така, но това е само временно средство. В истинския окултен смисъл има една-единствена причина (за вегетарианството) и тя е, че човек не е в състояние да яде месо. Хората се хранят без разбиране, те не го правят в смисъла на тайната наука - с благоговение. Бързото поглъщане е абсолютно недуховно. Би трябвало да се наслаждаваме на храната, разсъждавайки как тя идва от природата, какъв път е изминала, докато узрее. Тогава човек е духовен. Не е важно да вкарваме в тялото определено количество вещества. Човек трябва да се храни с душата и духа, мислейки как листата и шумата са били огрявани от слънцето, докато коренът е пребивавал в земята и т.н. Създава се хармония, ако човек яде с мисъл. Окултистът не разглежда материята само като материя. Материята е сгъстен дух. Хубаво е преди ядене хората да се молят Божественото да присъства в храната им, да поемат и мировия Дух с нея. Така възниква чувство на извисеност.

Има един определен момент в окултното познание, когато човек разбира как се създава плътта и тогава не е в състояние повече да яде месо, изпитва отвращение, защото разпознава какво представлява месото. Важен е непоквареният вкус. Животното го притежава, а човекът трябва да си го изгради отново. Удоволствие и наслада трябва да предизвиква в него здравословното, а погнуса - вредното. Човекът ще се научи на това, от което се нуждае.”

Щайнер е бил вегетарианец, както сам споделя в писмото си до проф. Валтер Кьолер от 12.7.1921 (СС 39 “Писма”):

“Ще си позволя да бъда у Вас на 19. юли в един часа, но има един проблем. От 20 години съм вегетарианец и макар да нямам склонност към догматизъм, не мога да ям никакво месо, защото след толкова дълго време вече не ми понася. Моля Ви от сърце да ме извините, но в същото време да изпълните и другата ми молба - за обяда да не се съобразявате с мен, защото смятам, че такива странни птици просто трябва да се задоволяват с това, което има към основното ястие.”  

 

Категория: Други
Прочетен: 986 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.08.2019 09:16
Из лекция, изнесена на 13. март 1917 в Берлин (СС 175 “Градивни елементи за разбирането на Мистерията на Голгота. Космическа и човешка метаморфоза”)  

„Днес хората си мислят, че един ден ще могат да създават в лабораторията живи същества от неорганично вещество. Понастоящем това обслужва материализма. Няма нужда човек да е материалист, за да вярва, че по лабораторен път може да се сътвори живо същество от неорганична материя - това показва и вярата на алхимиците, които със сигурност не са били материалисти, че могат да създават хомункулуси. Днес това се тълкува в материалистичен смисъл. Но някога ще дойде времето да се създава по лабораторен път живот от неживото. Влизайки при създателя в лабораторията, човек вътрешно ще почувства желание да му каже: “Добре дошъл в звездния час!”, понеже създаването на живот от неживата материя няма да може да става по всяко време, а според звездната констелация. Защото възникването на живо от неживото зависи от силите, които не са на Земята, а навлизат от Космоса.  

Много знания са скрити в тези тайни. Сега е възможно да се каже нещо - и в бъдеще ще го правим - по въпросите, за които т.нар. “непознат философ” Сен-Мартен на различни места в книгата си “За заблудите и истината” казва, че е благодарен на Бог, че те са обвити в дълбока тайна. Ала те не могат да останат обвити в дълбока тайна, защото хората ще се нуждаят от тях за по-нататъшното развитие. Но ще им се наложи да усвоят необходимата сериозност, както и онова чувство за святост, без което тези познания за света не могат да се използват по правилния начин.”  

* Луи Клод дьо Сен-Мартен (1743-1803) - френски масон, мистик и философ, нарекъл се “Непознатият философ”, основоположник на духовното течение мартинизъм.  

Днес новата дисциплина ‘синтетична биология’ интензивно работи в това направление - напр. Джеф де Бук от университета в Балтимор създаде изкуствен хромозом на маята Saccharomyces cerevisiae, а генетикът Крейг Вентър успя да разчете човешкия геном. Но дали чувството за святост е налично при съвременните творци на живот?
Категория: Други
Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 13.08.2019 11:37
Тридесет години след приключването на “социалистическите експерименти”, замислени от известни окултни кръгове и проведени в Източна Европа (http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/05/29/socialisticheskata-revoliuciia-v-rusiia-e-planirana-ot-anglo.1659303), ние все още не сме ликвидирали последиците от тях, а на Запад пак стана модерно да се говори за социализъм. Той не само че не е мръсна дума, но става все по-популярен, главно сред младите хора. Така според Галъп 51% от американците между 18 и 29 г. имат положително мнение за социализма и явно думите на Хрушчов, казани на 28. май 1957 г. в интервю пред американската телевизия CBS, са на път да се сбъднат: “И вашите внуци в Америка ще живеят в социализъм”. 

Западните окултни кръгове очевидно са направили съответните изводи от социалистическите експерименти в Източна Европа и се готвят да приложат нов вид социализъм в света. И това е логично, защото без някакъв вид социализъм c централизирана власт, държавни регулации и орязване на правата няма как да бъде установен планираният Нов световен ред. Стъпка към него е създаването на Европейска федерация по подобие на СССР, при която държавите-членки постепенно загубват своята независимост. Неслучайно на последната среща на групата Билдерберг в началото на юни в Монтрьо измежду многото обсъждани теми бяха и въпросите за стабилен стратегически ред, за това, което следва за Европа и за бъдещето на капитализма. От предишните срещи (за които между впрочем участниците биват внимателно селектирани от организационния комитет) се знае, че често на тях се канят неизвестни фигури, които не след дълго поемат важен пост. Така се случи с Бил Клинтън, Тони Блеър, а най-пресният пример е Урсула фон дер Лайен. 

Дори и автори, които нямат отношение към антропософията, забелязват в последните години тенденцията за формиране на нов обществен модел по подобие на стария социализъм, но в “подобрен” вид. Малко след финансовата криза излезе книгата на Ханс-Олаф Хенкел “Унищожителите” (2010 г.), който констатира в света признаците на едно течение, наричано неосоциализъм. Призиви за нов вид социализъм се откриват и в исканията на движението “Окупирай Уолстрийт”, възникнало през 2011 г. Както пише немският социолог Клаус Дьоре в книгата си “Неосоциализъм. Солидарност, демокрация и екология срещу капитализма” от 2017 г., ние ставаме понастоящем свидетели на една обществена промяна, която той нарича голямата трансформацияПрез 2017 г. в университета в Йена на една конференция, вероятно без да знаят за плановете на задкулисието, социолози и политолози мъдруваха дали си струва да се съживи пак понятието ‘социализъм’. Активни участници в дискусиите бяха представителите на фондация “Роза Люксембург”, която се опитва да вложи демократични елементи в стария марксизъм, анализирайки опита, натрупан от социалистическите експерименти в Източна Европа през ХХ век и провала на латиноамериканския социализъм през ХХI век, изпробван като алтернатива на неолиберализма в Боливия и Венецуела. Няма съмнение, че анализи като тези на “Роза Люксембург” са от полза за кукловодите.   

В политическите партии на Запад застъпници на социализма са Джереми Корбин във Великобритания и Бърни Сандърс в САЩ, а в Германия това са Зелената партия и Левицата. Няма друга партия като Зелените, която да е толкова упорита и изобретателна в опитите си да наложи на хората определена идеология и множество забрани - забраната на дизеловите мотори, искането за одържавяване на големи фирми за жилища под наем или за данък върху самолетните билети и продажбата на месо с цел да се намалят емисиите на въглеродния диоксид.  

Неосоциализмът се оказва привлекателен модел за младото поколение, което чувства, че в света се мътят значими събития, за които училището не го подготвя и в него действа подсъзнателен импулс да направи нещо. Така страхът за бъдещето на Земята изкара учениците в Западна и Средна Европа на улицата, за да протестират срещу климатичните промени по примера на Грета Тунберг (http://anthroposophie.blog.bg/politika/2019/03/08/spasete-ledenite-biri-kak-edna-blagorodna-cel-se-prevryshta-.1648421).   

Те с готовност поемат услужливо подадените им от левите партии тези, защото в училище не са им преподавали нищо за диктатурата на комунизма и нейните жертви. Младите умело биват използвани за партийни цели, като вече открито се дискутира свалянето на възрастта за гласуване на 16 години. Зелените политици в Германия яхнаха ловко вълната и в евроизборите спечелиха над 20% от гласовете, а в момента дори са на първо място с 26% (колкото имат и Християндемократите) в предпочитанията на хората. Така че е много възможно следващият канцлер на Германия да бъде зелен, още повече, че наследничката на Меркел Анегрет Крамп-Каренбауер се смята за неподходяща и въпреки първоначалната покана, не присъства на срещата на Билдерберг в Монтрьо.   

Какво можем да откроим, наблюдавайки събитията, като характерно за неосоциализма, към който се движи светът? Явно неосоциализмът ще съдържа основните принципи на стария социализъм, но с привидна демократичност - думата диктатура въобще не се споменава и няма да се споменава, макар че на практика диктатурата ще присъства съвсем осезаемо в живота на хората. Също така неосоциализмът ще бъде социализъм в джендър-вариант, включващ свободата на полово самоопределение, както и квоти за жени на високи постове, независимо от квалификацията им. Да си припомним как още избрана-недоизбрана, Урсула фон дер Лайен успя да ядоса Виктор Орбан, настоявайки за равенство в броя на мъжете и жените в бъдещата Еврокомисия, а той й отвърна, че Унгария няма да се съобразява с никакви полови квоти, защото вече си е избрала представителите.   

За разлика от стария социализъм, при който властта се вземаше насилствено и  социализмът “побеждаваше” в отделна държава или група от държави, сега той ще бъде установен постепенно и без видимо насилие. Но това няма да стане  поотделно в една, после друга държава и т.н. Смяната на коловоза ще се извърши само глобално, с политика, приложена повсеместно в целия свят. 

Превъзпитаването на западноевропейските народи (а и не само) и постепенното преминаване на суверенните им държави под контрола на структурите на ЕС и ООН вече е явно за всички. За целта животът на хората бе така драстично променен, за да подкрепят доброволно международното преразпределение на благосъстоянието и създаването на световно правителство. Промяната на психиката става “демократично”, контролирано чрез наложено чрез медиите и съответни “експерти” обществено мнение. Така се улеснява създаването на глобално социалистическо устройство.

За да стане това, в ход бяха пуснати глобализацията, мултикултурализмът, масовата миграция и произтичащото от нея смесване на хора на различно ниво на развитие, изкуствено предизвиканите климатични промени (естествените природни катастрофи, разбира се, са добре дошли) и редица други мерки, които да доведат обществата до хаос, така че те сами да пожелаят управление с “твърда ръка”. Очевидно е, че екологичните и икономическите кризи, миграционните процеси няма как да бъдат решени в една държава поотделно, а изискват една нова “световна политика”.

Друг метод за незабележимо налагане на дадено явление е то да бъде направено толкова привлекателно за хората, че те сами да закопнеят за него. Такива са например всякакви програми, събиращи информация, която при необходимост може да се използва за контрол - Фейсбук, Инстаграм, Страва, Уотсап, Вайбър и под. Вече в магазина може да се плаща и с “умен” часовник, което от една страна е улеснение, защото няма нужда да се носят пари в брой, а от друга позволява пълен контрол над човека при необходимост. Така от умния часовник до масовото чипиране на хора или белега на Звяра, за който говори Йоан Богослов в своето Откровение, има една съвсем малка крачка: “И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име.” (Откровение 13:16-17)

Според автори като Ричард Томпсън Форд, за разлика от социализма в Източна Европа, днешният неосоциализъм в основата си е защита на либералните ценности и идеали срещу сътресенията в обществото, причинени от новите технологии.(срв. статията му “Неосоциализмът и възходът на машините” - https://www.the-american-interest.com/2019/07/18/neo-socialism-and-the-rise-of-the-machines/). Това звучи обнадеждaващо на фона на подготвяното сливане на човека с Изкуствения интелект, само че животът показва нещо съвсем друго. Още сега се наблюдава пълзящото въвеждане на повечето характеристики на социализма, който ние добре познаваме - чрез инструментариума на евродирективите или пък като нескопосани решения, родени от бързо настъпили събития. Пример за последното е панически наложената цензура в държавните медии на Германия над независимата информация, която може да заплаши държавната власт. Така например в полицейските сводки не се съобщава от какъв произход е извършителят на криминално престъпление, с цел да не се създават отрицателни настроения срещу мигрантите, а информация се дава само при официално запитване от медиите. Много от убийствата изобщо не се отразяват с обяснението, че са инциденти с “локален битов характер”. Неотдавна един от водещите политици на немската Християндемократическа партия - Петер Таубер, предложи да се отнемат основни конституционни права на лицата, критикуващи безконтролната миграция: “Който злоупотребява със свободата на словото, използвайки го срещу свободния демократичен ред, трябва да бъде лишен от това право.” От само себе си се разбира, че всички критици са нацисти, това е немска политическа аксиома.

Новината, че всякакви възможни фирми ни подслушват (не само “Гугъл”, “Амазон” и “Епъл”, но както се оказва и “Майкрософт” с програмите Скайп и Кортана), вече дори не ни впечатлява. Преди 30 години едва ли някой би помислил, че е възможно в Германия на ХХI век да се въвеждат неща, които ние в България помним от миналото и смятаме за отживелица - задължението за употреба в официалния език на политкоректна лексика, изразяваща идеологията на властващите, задължителното участие в политпросветни мероприятия (напр. за учениците посещения в джамия, сексуална просвета в духа на ЛГБТИ), формалните “свободни” избори, които не водят до нищо. Последното вече го видяхме след изборите за Европарламент, когато на най-високия пост в ЕС от задкулисието беше издигната една напълно провалена немска политичка. 

Съществуващите закони поголовно се нарушават от най-високо място, защото както казва Рудолф Щайнер, “международният социализъм копнее за власт и пред него правото отстъпва” (CC 329, лекция от 11.3.1919). А нима изискването за определено ниво на бюджетен дефицит в Еврозоната не бе нарушено още по време на гръцката криза? Границите бяха отворени за хора без никакви документи за самоличност, при положение, че от обикновените граждани се изисква при полет да преминат през строга проверка, да съобщят на държавата си, а оттам и на Брюксел и САЩ данни за себе си, без гаранция, че тези данни ще бъдат опазени.

Идеята за социализъм се харесва на хора от социалното дъно, така че беше необходимо и се прави необходимото повече хора да стигнат до него. Какво се промени в последните години в живота на западноевропейците? 

Te масово обедняха, за което допринесе в голяма степен ЕЦБ със своята нулева и отрицателна лихвена политика. Така спестителите непрекъснато губят пари, а длъжниците забогатяват. Последният удар, нанесен на спестовните немци е това, че в момента дори и държавните ценни книжа са с отрицателна лихва - това досега никога не е било! В цяла Европа годишно спестителите губят 160 милиарда евро (срв. https://www.welt.de/finanzen/article197976991/Staatsanleihen-Negativzinsen-stellen-Finanzwelt-auf-den-Kopf.html).

И ако доскоро конфискуването на имоти се смяташе за нещо абсолютно немислимо и присъщо само на проваления социализъм от източноевропейски тип, актуалното развитие в Германия показва, че се върви в тази посока. В някои провинции (напр. Берлин) законът забранява на собствениците на жилища да увеличават искания от тях наем за пет години - крещяща намеса в правото на собственост. Подтиквани от левичарски организации, все повече хора приветстват идеята за прокарване на закон за конфискация на имуществото на големите фирми за недвижими имоти. За такава пролетаризация на манталитета допринесе най-вече нахлуването на над два милиона мигранти, за които в гъсто населените немски градове няма никакво място. И понеже техният наем така или иначе се плаща от социалните служби, на пришълците им е все едно колко струва жилището им, докато редовите работещи данъкоплатци не могат да си позволят да отделят 1000, 1500 и повече евро за наем на неголям семеен апартамент.

Това развитие работи не за хората, не за бъдещото поколение, на което с локумите за неосоциализъм се обещава социална, екологична, икономическа и всякаква справедливост, а за идването на Антихриста. То обслужва неговата поява във физическо тяло на Земята. Не можем да я избегнем, но можем да бъдем будни и да наблюдаваме как окултните кръгове се опитват да отдалечат света от развитието, предвидено от добрите духовни йерархии. А това е, което иска от нас добрият духовен свят - да бъдем будни. Трябва да се знае, че всякакви новопоявили се модели за обществено устройство, като неосоциализъм или пък по-благозвучното екологичен хуманизъм, които не почиват на Троичния социален организъм, обслужват единствено Ариман. По този повод Рудолф Щайнер казва: “Този, който не стигне до идеята за Троичния социален организъм, не направи първата крачка към върха, който трябва да бъде изкачен в обществения ред, който не проумее, че най-непосредствените, най-насъщни всекидневни действия трябва да се вършат със знание за него ..., той не работи в полза на еволюцията на човечеството, а против нея.” (CC 329, лекция от  11.3.1919).

П.П. Интересно ще бъде да се следят бъдещите публикации на единствения български участник на срещата в Монтрьо - Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии, за да се види дали в статиите на този човек, който досега беше убеден антикомунист, ще се отрази нещо от “инструктажа” от Монтрьо.


Категория: Политика
Прочетен: 945 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.08.2019 21:24
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824863
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Август, 2019  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031