Както всяко лято, метеорните потоци в съзвездието Персей - т.нар. персеиди - стават видими в северното полукълбо от края на юли и през първата половина на август. През следващите нощи ще има още много персеиди. Максимумът на метеорния поток за 2022 г. ще бъде на 13 август, 4 часа след полунощ с активност от над 100 падащи метеора за час.
Персеидите са по-известни на хората под името “падащи звезди“, тъй като от Земята те се виждат като спускащи се надолу ивици светлина. Светлината се образува при преминаването на метеора през атмосферата. Източникът на персеидите е съзвездието Персей на границата с Касиопея.
Персей е едно от 48-те класически съзвездия, описани от Птолемей. В гръцката митология Персей е син на Зевс и Даная, който побеждава смъртоносната Горгона Медуза, чийто поглед можел да превърне всяко живо същество в камък и отрязва главата ѝ. Медуза олицетворява старите, атавистични способности за ясновидството, които трябвало да бъдат убити в огледалото на отразяващия разум, ако човечеството иска да еволюира. От безглавата шия на Медуза изскача крилатият кон Пегас. С него Персей се отправя към красивата Андромеда, която трябвало да бъде прикована към скала и принесена в жертва на морското чудовище Кетос. Персей я спасява и я получава за жена.
Холандската антропософка и астрономка Елизабет Вреде (1879-1943) обръща внимание на връзката между Персей и архая Михаил по повод на съзвездието Персей: "Затова трябва да ни се струва съществено, че през лятото, когато вече есента наближава, тези падащи звезди, с които космическото желязо се спуска, за да победи летния дракон от сяра, се появяват от посоката, в която се намира съзвездието Персей, което според древната традиция се смята за съзвездието на Михаил." 1
С персеидите архаят Михаил изпраща към Земята космическо желязо, с което противодейства на атаките на Ариман, който привлечен от процеса на сулфуризация, извършващ се в средата на лятото в човешките тела, се опитва да придобие влияние върху хората.
Ето какво казва Рудолф Щайнер за духовната същност на персеидите от гледна точка на антропософията (лекция от 5.10.1923, CC 229):
“Много неща се случват в космоса, когато през лятото хората светят вътрешно от сярата. Не само светулките стават видими за физическото око на човека около Йоановден. Гледана от другите планети, по Йоаново време вътрешността на човека става блестяща за етерното око на другите планетарни същества. Това е процесът на сулфуризация.
Но онова, което всъщност е величествено красиво за космическото наблюдение, защото е прекрасна астрална светлина, с която хората сияят в космоса в средата на лятото … същевременно дава повод на Ариманичната сила да се приближи до човека. Защото тя е изключително свързана с тези вещества, които се превръщат в сяра в човека. От една страна, виждаме как в известен смисъл хората проблясват в космоса в светлината на Йоановото време, но [от друга] как змиевидните, подобни на дракони формирования на Ариман си проправят път през тези хора, сияещи с астрална светлина в космоса и се стремят да ги оплетат, да се увият около тях, да ги приспят, да ги завлекат в сънищата, в подсъзнанието. От тази игра на илюзии, която Ариман играе с космически светещите хора, те трябва да заспят за света и по този начин да станат жертва на Аримановите сили. Всичко това има значение и в космоса.
И когато точно в разгара на лятото метеорните камъни падат от определено съзвездие в мощни рояци, когато космическото желязо пада на Земята, тогава в това космическо метеорно желязо, в което се крие такава огромна лечебна сила, се съдържа оръжието на Боговете срещу Ариман, който иска да се увие около светещите човешки същества като змия. А силата, която се спуска на Земята в рояците камъни, в метеорното желязо, това е мировата сила, с която горните богове се стремят да победят силите на Ариман, когато наближи есента.
И това, което се случва пространствено и величествено във вселената, когато августовските метеорни рояци се вливат в човешките излъчвания от астрална светлина, това грандиозно явление има своя слаб, привидно малък, но само пространствено малък аналог в случващото се в човешката кръв. Тази човешка кръв наистина не е пронизана [от желязото] по такъв материален начин, както си представя днешната наука, а е пронизана и осияна навсякъде от от духовно-душевни стимули, пронизана е от това, което се влива като желязо в кръвта, от това, което се бори със страха, тревогата, омразата и се интегрира като желязо в кръвта. Процесите, които протичат във всяко кръвно телце, когато в него се изстреля желязното съединение, са в умален, човешки размер същите като тези, които протичат, когато блестящият и сияещ метеорен камък профучава надолу. Метеорните въздействия в човешкия организъм са облъчванията с желязо, които се извършват заради кръвта и нейното изчистване от страха. Защото това, което се влива заедно с желязото, е пречистване от страха, от уплахата.
И точно както боговете с метеорните си камъни, воювайки срещу духа, който със своята змийска форма иска да облъчи цялата земя със страх, предизвикват излъчване на желязо в тази атмосфера на страх, която е най-интензивна, когато наближава есента или лятото преваля, нещо подобно става и във вътрешността на човека, като кръвта му се изпълва с желязо.
Всички тези неща могат да бъдат разбрани само когато, от една страна, се разбере вътрешното им духовно значение, а от друга - когато се осъзнае връзката между образуването на сяра, образуването на желязо в човека, с това, което съществува в космоса.
Човекът, който гледа как една падаща звезда преминава през пространството, трябва да си каже с благоговение пред боговете: Това, което се случва навън, в необятното пространство, непрекъснато се случва в атомистично миниатюрен размер и в теб; когато във всяко кръвно телце се образува желязо, има падащи звезди: твоят живот е пълен с малки падащи звезди. - И този вътрешен звездопад, който всъщност означава живота на кръвта от един друг ъгъл, става особено важен с наближаването на есента, когато серният процес е в разгара си. Когато се случва това сияние, което описах, това превръщане на човека в светулка, тогава се появява и обратната сила, като милиони искрящи кръвни метеорити се роят в него.
Това е връзката между вътрешния човек и космоса. И ето виждаме как особено в този период на годината, когато наближава есента, от нервната организация, която обхваща цялото човешкото тяло, се осъществява мощно излъчване на сяра към мозъка. Може да се види как целият човек блести от сяра като фантом, когато наближи есента. Но в тази синкаво-жълта сярна атмосфера се вливат метеорните рояци, които присъстват в живота на кръвта. Това е другият фантом. Докато фантомът на сярата преминава като плаващи облаци от долната част на човека към главата, именно от главата се излъчва образуването на желязо, като метеорни рояци, изливащи се в живата кръв.”
1 Елизабет Вреде, “Антропософия и астрономия”, Дорнах, 1980г.
Тайната на много неща в духовния свят се състои в това, че злите сили на духовния свят могат да запазят своята власт само докато хората не ги осъзнаят, докато не развият съзнание за тях. А развитието на съзнанието има същото въздействие върху някои враждебни или зли духовни сили, каквото има денят за лошите призраци: те бягат, когато човек развие съзнанието си.
Много пъти съм подчертавал, че е вредно да се казва: Еди-кое си е зло същество, затова дайте да се пазим, да нямаме нещо общо с него, да бягаме от него! - Не, трябва да поставим тази враждебна сила пред лицето си с цялата си вътрешна сила, трябва да се научим да я разпознаваме! Защото ако в собственото ни съзнание възникне неин огледален образ, той ще действа като светлина, от която злата сила ще избяга.
Често съм характеризирал това с думите: Когато чуят за Луцифер и Ариман, някои казват: О, трябва да се пазим! Да се махаме далеч от него! - Но не това е задачата; задачата е именно да прозрем тези две сили толкова точно със съзнанието си, че те да избягат от нас. Това е нещо, което наистина ще ни помогне. Защото в духовния свят често действат други закони, различни от законите на физическия свят.
Вече споменах някои от тях. Във физическия свят например важи законът, че цялото винаги е по-голямо от една от своите части. Ако четири триъгълника са части на един голям триъгълник, то големият триъгълник е по-голям от една от своите части. Сега се смята, че това е абсолютно вярно. За духовния свят то изобщо не е вярно, защото там частта винаги е по-голяма от цялото. Ще кажете, че това е невъзможно. Но само във физическия свят човек не е в състояние да си го представи! И въпреки това е факт: в духовния свят черният Ви дроб е безкрайно по-голям от Вас в качеството Ви на цяло. - Ето защо трябва да кажем, че в духовния свят е вярно и следното нещо: Ако бягам от Луцифер, той се приближава още повече към мен. Само когато аз спра и той избяга, това ще е бягство в смисъла на духовния свят - и тогава той наистина ще се отдалечи от мен, а няма да се приближи. От друга страна, ако аз избягам от него - е, от духовна гледна точка аз не бих го направил, защото тогава ще знам тази тайна, която току-що споменах - но ако аз избягам от Луцифер, ще го направя по същия начин, както се бяга във физическия свят: някой, който има по-дълги крака, ще му се изплъзне с бягане именно във физическия свят. Но в духовния свят той ще се приближава все повече и повече към него - там важи обратното. От друга страна, ако човек сам накара Луцифер да избяга, Луцифер ще спази законите на духовния свят и ще постъпи така, както постъпват лошите призраци преди разсъмване: той наистина ще се отдалечи от своето отражение в човешката душа.
