Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 824102 Постинги: 458 Коментари: 15
Постинги в блога от 25.09.2019 г.
Откъс от лекцията “Човекът като образ на духовни същества и духовни въздействия”, изнесена на 2. септември 1923 в Лондон (СС 228 “СС 228 “Науката за посвещението и познанието за звездите. Човекът в миналото, настоящето и бъдещето от гледна точка на развитието на съзнанието”):    

“Както гледайки към Луната, никога не виждаме самата нея, а най-много един слаб намек като продължение на осветения сърп, както виждаме винаги отразената слънчева светлина, но не и самата Луна, така до нас достигат само отразените от Луната мирови сили, а не живеещото в нея.   

Отразяването на слънчевата светлина е само една част, и то най-малката от принадлежащото към Луната. В действителност Луната отразява като огледало всички физически и духовни импулси, действащи от Вселената към нея. И както не можем да видим задната част на огледалото, така никога не виждаме и вътрешността на Луната. Но тази вътрешност на Луната е обитавана от истинско духовно население с високи сили, които го ръководят. Тези високи водещи сили, както и другите лунни обитатели, са били някога тук на Земята, но преди повече от петнадесет хиляди години са се оттеглили на Луната. Преди това и Луната е имала друг физически облик. Тя не просто изпращала слънчевата светлина надолу към Земята, но смесвала с нея и собствената си същност. Това няма нужда да ни интересува, но трябва да ни интересува, че днес Луната е нещо като крепост във Вселената. Тази крепост е обитавана от население, преминало през човешката съдба преди повече от петнадесет хиляди години, което се е оттеглило на Луната заедно с водачите на човечеството. Някога тук на Земята е имало напреднали същества, които не са приемали физическата човешка форма на днешните хора, а са пребивавали повече в етерни тела, но въпреки това са били великите Учители и Възпитатели на тогавашните земни хора.  

Тези велики Учители и Възпитатели на човечеството, които някога му донесли първичната мъдрост, онази възхитителна, висока първична мъдрост, чийто слаб отзвук намираме при Ведите и Веданта, днес живеят на Луната и излъчват към Земята само това, което живее извън Луната във Вселената. Нещо е останало на Земята от онези лунни сили, но това са единствено физическите репродуктивни сили на човека и животното. Запазил се е само най-крайният физически остатък, след като в древните атлантски времена великите Учители на човечеството последвали отделилата се от Земята Луна.  

Затова поглеждайки към Луната, ще видим нейната истинска същност, само ако разберем, че висши духовни същества, свързани някога със Земята, днес са си поставили задачата да излъчат към Земята не това, което самите те носят, а физическите и духовни сили, които се предават във Вселената. Следователно всеки, който днес се стреми към посветителската мъдрост, трябва преди всичко да се опита да внесе в нея онова, което имат да му кажат тези лунни същества със своите по-висши сили.  

Това в известен смисъл е колония отвъд в Космоса, но други сили са също толкова важни, особено тези, които принадлежат към нашата планетна система. С оглед на значението си за нас земляните, така да се каже на другия полюс е населението на Сатурн. Но Сатурновите същества не са свързани по същия начин като Лунните със Земята. А че връзка между тях е съществувала, можете да разберете от книгата ми „Въведение в тайната наука“. Но Сатурновите същества не са свързани по същия начин със земното, те не отразяват нищо от намиращото се в мировото пространство. Ние получаваме много малко физическа слънчева светлина, отразена от Сатурн. Като самотен, слабо светещ отшелник той бавно обикаля около Слънцето. Външната астрономия знае много малко за Сатурн. Това, което означава Сатурн за човечеството на Земята, настъпва всяка вечер, макар и само като образ. Ала то идва най-вече в живота между смъртта и новото раждане, когато човекът преминава през духовния и с това и през звездния свят, както изложих веднъж в една от лекциите, държани тук.  

Човекът не се среща със самия Сатурн в сегашната фаза на човешкото развитие, но стига по обиколен път до Сатурновите същества. Този обиколен път днес няма да го описвам. Важното е обаче, че Сатурн е обитаван от съвършени същества, най-възвишени същности, намиращи се във вътрешна връзка със серафимите, херувимите и престолите, като за тях те са съществата от най-близката им йерархия.   Тези Сатурнови същества не излъчват нищо от Сатурн към Земята и не дават на човека нищо, идващо от външния физически свят. В замяна на това те съхраняват космическата памет, космическия спомен. Всичко, което планетната система е претърпяла като физически и духовни факти, което съществата са преживели в нашата планетна система, бива съхранено вярно в паметта от съществата на Сатурн. Те винаги гледат назад в спомен към целия преживян живот на планетната система. Както ние в спомените си поглеждаме назад към целия си земен живот, така и Сатурновите същества, въздействайки заедно, съхраняват космическия спомен за всичко, през което са преминали и цялото, и всяко отделно същество на планетната система. Всички сили в този спомен оживяват за човека поради това, че между смъртта и новото раждане, а в образи и всяка нощ, той влиза във връзка с тези Сатурнови същества. В резултат на това в човека действат силите, излъчвани от тези същества и тези сили в действителност са най-дълбоката същност на планетната система. Защото както паметта е най-дълбоката ни същност на Земята, така и живеещото в Сатурн е най-дълбокото вътрешно космическо Аз на цялата планетна система.  

Поради тези въздействия в живота се случват процеси, чието значение в по-голямата си част остава неосъзнато, но които играят най-голямата възможна роля в човешкия живот. Повечето от това, което се случва съзнателно в живота, е само най-малката част от него.  

Ако в живота Ви има някакъв решителен обрат, някакво значимо събитие, например, намерили сте някого, с когото да прекарате остатъка от дните си или друга важна случка и погледнете назад от него, ще Ви направи впечатление, че сякаш съществува някакъв план, който отдавна Ви е повел към това събитие. Понякога можете да проследите нещо, настъпило в живота Ви между тридесетата и петдесетата година и ще установите: Да, всъщност аз съм тръгнал по пътя към това събитие още на десет- дванадесетгодишна възраст и всичко, станало по-късно, се случи така, че накрая доведе до него.  

Възрастните хора, които се обръщат назад към живота си, при условие, че го направят смислено, ще се ориентират в него, ако могат да си кажат: Тук съществува една такава подсъзнателна връзка. Ние биваме подтиквани към различни събития от сили, които не осъзнаваме.  

Това са силите на Сатурн, силите, заложени в нас от това, че сме във връзка с вътрешното население на Сатурн по споменатия начин. И ако от една страна на Земята присъстват само физическите репродуктивни сили, останали от Луната, то от друга страна чрез Сатурн присъстват и най-висшите, космическо-моралните сили. Сатурн е най-големият балансьор на всички земни събития. Но докато силите на Луната, действащи сега върху Земята, са свързани само с наследствеността от бащата, майката и т.н., то Сатурновите сили имат връзка с нашия човешки живот чрез онова, което живее в кармата, което върви от една инкарнация в следваща. А другите планети се намират между тях, посредничейки в предаването на физическите и най-висшите морални влияния.  

Между Луната и Сатурн се намират Юпитер, Марс и т.н. Те предават по свой начин това, което Луната и Сатурн внасят в човешкия живот като две крайности: Луната с това, че нейните духовни същества са се оттеглили, оставяйки само физическото да действа в земното, само физическите  размножавителни сили, а Сатурн с най-висшата морална справедливост на Вселената. Двете планети си взаимодействат, като между тях стоят другите планети, преплитайки едното влияние с другото. Предавайки кармата чрез Сатурн и физическата наследственост чрез Луната, те ни показват как човек, преминавайки от един земен живот в друг, е свързан със самата Земя и с извънземното във Вселената.”    
Категория: Други
Прочетен: 1386 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 25.09.2019 15:33
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824102
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6142
Календар
«  Септември, 2019  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30