от книгата “Свети Михаил, Божият герой”, съставител Мартин Зандкюлер, Щутгарт, 2004
Имало едно време един човек, който се трудил много през живота си и така остарял и помъдрял, защото всичко вършел от любов към работата си и за да помага на хората. Затова той не само могъл да види и преживее много красиви неща с благочестиво сърце, но придобил и дарбата да гледа и да слуша, дори когато другите хора, заспали и несъзнателни, всяка нощ били отвеждани от своите ангели в небесния си дом.
Веднъж и той тръгнал така покрай своя ангел към светлите висини. Двамата стигнали до една златна порта, която била затворена. Ангелът му се поотдръпнал и казал: "Почакай още малко и портата ще ти се отвори!” И наистина скоро се чул силен звук като от много тръби, с който се смесил тътенът на гръмотевица. Тогава портата се отворила и най-напред някаква ярка светлина, блестяща като злато и сребро, заслепила погледа му. Скоро старецът видял пред себе си един могъщ ангелски княз, чиято дреха блестяла, сякаш била изтъкана от лъчите на слънцето и луната; в ръцете си той носел купа от чисто злато. Човекът попитал един ангел: "Кой е това?” - "Това е Михаил, който победи Змея и който сега стои пред Божия лик като владетел на нашето време”, гласял отговорът. Докато старецът се оглеждал с боязлив трепет, той видял как множество ангели се приближавали с радостни погледи. Те дошли пред Михаил, като всички носели в ръцете си дарове, които му поднесли. Архангелът поемал всеки дар в дясната си ръка и го разглеждал с голяма радост. След това поставял даровете един след друг в златната си купа.
Ангелът, стоящ до стареца, забелязал неговия въпросителен поглед и му казал: "Виждаш ли с каква радост ангелите връчват даровете на своя водач? Това са плодовете на делата и страданията на всички хора, които със светла мисъл, топло чувство и силна воля са се стремили да бъдат верни другари и съратници на Михаил на земята. Онова, което събира в купата си, Михаил превръща в украса, но и в доспехи за земните хора, от които идват даровете. По този начин той връща в душите на верните нему люде, облагородено онова, което е плод на техните усилия и духовният им лик засиява все по-силно от блясъка, силата и смелостта на небесните войнства, служещи на Михаил. По време на неговата преобразяваща работа като духовни семена падат златни зрънца. И ето виж, той с широк замах ги хвърля на земята."
Когато старецът, проследявайки жеста на своя ангел, отправил поглед към земята, той видял и разбрал какво се случва. Като блестящи звезди духовните семена летели към земята, а сиянието на златото се отразявало във върховете на дърветата и в цялата гора. С всяко ново хвърлено семе блясъкът на есента потъвал все по-дълбоко в горите.
Тъкмо когато старецът обърнал поглед от земята обратно към небесната шир, той видял втора група ангели да пристъпват пред Михаил - не толкова радостни, колкото първите, а по-скоро малко колебливи. Но всички те носели в ръцете си по някакъв малък дар за Михаил. Преди първият да поднесе дара си, той казал на княза на ангелите: "Не е много това, което трябва да предадем в ръцете ти, но все пак се радваме, че не се налага да идваме без дарове. Често хората, чиито хранители и почти незнайни за тях спътници сме ние, забравяха да вървят по правилните пътища и да вършат дела от любов. Затова ние почти се страхуваме от твоя гняв, Михаиле, но се надяваме на твоята милост."
Михаил обаче приел с голяма сериозност малкото, което те носели и след това заговорил: "Въпреки че вашите питомци са били верни само в малкото, те все пак още не са се отказали от нас. Пазете кълновете на доброто в душите им, за да се научат да бъдат верни и в голямото, защото ние в нашето царство се радваме на всеки, който въпреки всичко успява да намери правилния път!"
Ангелите от втората група с изумление видели, че Михаил им е дал много по-големи дарове от своята купа, отколкото били очаквали и се отправили с нова надежда и смелост отново към своите човеци.
Тогава трета група ангели се приближила колебливо. Когато се озовали пред лицето на Михаил, те свели очи и застанали пред него с празни ръце. Един от тях пристъпил напред и помолил Победителя на Змея: "Опрости задачата на нас, клетите! Как да се изправим пред теб, след като душите на тези, които трябва да пазим, са закоравели и глухи? Идваме пред теб с празни ръце, изпълнени със срам и страх."
Лицето на Михаил пламнало и отговорът му отекнал като гръм: “Не мога да ви отзова от постовете ви. Идете при хората, защото Змеят е сред тях с разрушителните си воинства, чийто дом вече не е в небесните висини. Те ще излязат с меч, за да водят братоубийствена война помежду си, а бедствието и отчаянието ще бъдат съдбата на онези, които сега все още се наслаждават на сляпата лудост на похотта и преситената леност на сърцата си. Всички ужаси и мъки на падението са плод на заблуден егоизъм и самолюбие. Но вие бдете над онези, които са предадени на праведния съд! В пламтящия огън на разрушението, когато увреденото в душите им се отдели, подобно на горяща шлака, вие се озъртайте за почти угасналите искри на Божественото в тях, отново ги разпалете до жар и спасете това, което все още си струва да бъде спасено!"
Тогава всички ангелски хорове около Михаил се зарадвали. А той отново хвърлил от духовните семена надлъж и нашир по земята. И старецът, пред чийто поглед се разиграло всичко това, изведнъж разбрал в сърцето си: “На този от човеците, който къта и с любов отглежда духовното злато, сърцето ще се превърне в златна чаша, в която Учителят на човешката любов с радост ще постави частица от своето безкрайно съкровище."
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Щутгарт на 22.юни 1919г. (СС 192 “Духовнонаучно разглеждане на социалните и педагогическите въпроси”)
Скъпи приятели, не познавам по-вълнуващо събитие за развитието на света от факта, че най-важните решения за тази световна катастрофа бяха взети в събота, 1 август 1914 г., в Берлин, късно следобед, та дори до среднощ. За този, който разбира основните закони на човешкия живот от гледна точка на антропософията, са очевидни много неща, пред които другите хора стоят и се подиграват на чуждите суеверия, но самите те са три пъти по-суеверни от тези, на които се подиграват. Защото тези хора не искат да знаят нищо за по-дълбоките закони, които владеят в живота на света. Те вярват, че владее гравитацията, че владеят атомните сили. Но те не знаят, че световната история се управлява от по-дълбоки закони, а външните явления са само техен симптоматичен израз, че от епоха на епоха хората трябва да се движат във все по-различни сфери и да живеят по все по-различни начини.
И така, днес сме стигнали до момента - тъй като от всички времена на човешкото развитие точно ние сме най-близо до духовния свят, но просто в началото не го забелязваме - стигнали сме до момента, в който трябва да вземем под внимание връзките на човека с духовния свят. О, на хората по-рано не им се е налагало да се съобразяват с него; те все още са имали подвижност благодарение на неразвития си мозък, за да получават онези духовни откровения, от които са се нуждаели. Но с течение на времето тези откровения са се превръщали в празни схеми и фрази. А това, което днес се нарича християнство, често не е нищо повече от сбор от празни схеми и безсмислени фрази, които не са изпълнени с Дух. Ала човечеството ненавижда истинския Дух, то отново и отново е склонно към удобното отхвърляне на Христос в това, което от векове и хилядолетия се нарича ‘християнство’. Винаги се казва: “Когато отидем сред днешните работници и им говорим за християнството, те не искат да слушат.” - Аз мога само да кажа, че вярвам в това. Защото както говорите днес, така сте говорили, така сте мислили през вековете и хилядолетията, а сега искате да лекувате хората, на които сте говорили по този начин, със същото, което е донесло нещастието на времето и за което сте доказали, че няма на какво да се надява.
Днес човек е принуден да се отнася сериозно към връзките си с духовния свят, да чувства, че наистина се намира не само във физическия свят, но и в духовния. И докато не вземем това отношение насериозно, над бедната Европа ще има да текат реки от кръв. Защото хората мразят истината, а омразата много често се превръща в страх; затова и съвременните хора се страхуват от истината. Днес се оказва, че при вземането на решения изобщо не можем да достигнем до истината.
Сега ще ви кажа нещо извънредно парадоксално, но го казвам само поради това, че е необходимо тези неща да бъдат изречени веднъж в нашето толкова сериозно време, защото днешният човек се нуждае от истинско самопознание, а не от самопознание във фрази: днешният човек изобщо не може да стигне до плодотворни решения, ако прекарва деня в размисли за тези решения.
Човекът днес е близо до духовния свят. Когато е във физическото си тяло, той е отделен от духовния свят; тогава той вижда с физическите си очи, чува с физическите си уши, докосва с физическото си осезание. От момента, в който заспи, до момента, в който се събуди, той се намира в духовния свят, там живее живот, който днес в по-голямата си част остава неосъзнат за него, но който се намесва със своите импулси в дневния живот. Днешният човек обаче не може да стигне до плодотворни решения, ако иска да ги вземе във времето от сутринта до вечерта, а трябва да ги изживее пророчески в предходната нощ. В миналото не е било така, когато хората все още са получавали духовни откровения чрез мозъка си, който е бил различен. Днес човешкият мозък е пресъхнал, дори на младини човекът говори като старец. Но трябва да знае, че когато се събужда сутрин, вече е подготвил като вътрешен пророк решенията, които трябва да вземе през деня. Само онова, което човек вече е свършил, когато се събуди сутрин, е истински плодотворно. Все повече ще води до нещастия и беди всичко останало, което живее в суеверието, че човек трябва да стигне до решенията си през деня, когато е във физическото си тяло. Той би трябвало да вземе предвид това. Защото днес живеем във време, когато човекът трябва да направи връзките си с духовния свят реалност. Ето защо е толкова шокиращо, че решенията за събитията, станали отправна точка на световната катастрофа за Германия, не са били подготвени от това, което съответните личности са могли да преживеят предишната вечер, а са били взети под непосредствените впечатления от съботния ден до късно вечерта, от дневния разум.
Когато избухна тази война, аз често казвах на приятелите: “За тази война няма да може да се говори по същия начин, както за другите войни, които са се водили в историята.“ За тези други войни може да се говори, като се съберат документите от архивите и след това се преценят нещата. За разлика от тях за тази война и нейното възникване няма да е възможно да се говори по такъв начин. Защото по времето, когато се разрази тази буря, всички дяволи бяха на свобода и търсеха врати към обърканите хора. И ще може да се докаже, че от онези 40-50 души, участвали в събитията, довели до войната през юли 1914 г., голяма част не са използвали напълно съзнанието си, когато са вземали съдбоносните решения през деня.
Но това е времето, когато през деня съзнанието мълчи и когато хората не спят, когато демоните, враждебни към хората, се намесват в човешкото съзнание. Следователно ние имаме работа с намесата на духовни причини в катастрофата на Световната война и този, който разбира мировите закони, може да разпознае как катастрофата настъпва поради обстоятелството, че най-важните решения се вземат само от събитията на деня. Така че ще има все по-малка възможност за изход от бедите и нещастията, ако хората не се стремят да направят отношенията си с духовния свят реални, т.е. да приемат сериозно своите отношения с духовния свят във фактите, които се разиграват вътрешно. Каква полза имате, ако сте добър мистик, ако седите половин, а понякога и цял ден, като се задълбочавате и опитвате всячески да предизвикате в себе си вътрешен комфорт и удоволствие - каква полза, ако във Вас не оживее Духът, чрез който Вие ще създадете живи връзки между себе си и реалния духовен свят и неговите закони, чийто израз стават след това съдбите, в които сме въвлечени ние хората?
