Ти, дух на мойто земно място,
излей на века свой светлината 
във питащата ми душа,
за да намери тя 
духовното си място
в съюз със братята човешки.

Записките от Самарянския курс, достигнали до нас, са оскъдни и с много празнини. Те не винаги предават думите на Щайнер дословно, а често ги резюмират. Ето защо тези фрагментарни записки не са публикувани в томовете със събраните съчинения.

В лекцията от 16.8.1914, реконструирана по записките на Андре Брацол, Щайнер говори за духовете на народите във време, в което народите започват да воюват едни срещу други. В нея той обяснява духовните причини за военните действия на земния план и дава на слушателите мантра за свързване с духа на народа (по-късно същата мантра е дадена отново, напр. в лекцията от 13.9.1914 (СС174а).

Непубликувана лекция от 16.8.1914, Дорнах

В тези тъжни времена, когато в Европа избухна война, някои от нашите приятели ми зададоха въпроса: Как идеята, която често сме обсъждали, а именно в цикъла, който изнесох в Кристияния (днешното Осло) на тема "Мисията на индивидуалните народни души във връзка със скандинавската митология", се отнася към тези събития - идеята, че отделните народи са напътствани, водени от същества от йерархията на архангелите, които наричаме народни духове?

И наистина, у някои от нашите приятели възниква въпросът: Взаимодействието на тези висши същества образува ли хармоничен хор? И как тази хармония - ако тя съществува - се отнася към събитията, които се случват в момента в Европа? 

Преди да отговорим на този въпрос, бих искал да Ви припомня това, което казахме вчера като подготовка за доверието, непоколебимото доверие в Духа. Също така, тъй като тук сме събрани като братя, с членове на народи, които сега са врагове помежду си, а също и с тези, които принадлежат към страни, които не участват в Световната война и тъй като ни е позволено да работим по сградата, която трябва да ни бъде символ на Духа, бихме искали да поставим пред душите си думите на Теодосий към другата Мария 1: "Влиянието, идващо от храма, не прониква до същността на тъмните стремежи, дори когато искат те добро да вършат.”

Трябва да помним и първия принцип на нашето Антропософско общество: мъдростта е само в истината.

А сега бих искал да цитирам това, което един германски държавник прочете пред Райхстага през пролетта на 1914 г: (Тук се цитира нещо, което говори за благоприятна политическа ситуация и за "облекчаване на условията " 2). В края на цитата докторът отбеляза, че просто представя това като факт.

Вторият цитат се отнася до статията на един публицист, който се приема твърде сериозно в определени кръгове и който пише приблизително следното: "Въпреки думите на господин Либкнехт има случаи, в които за отговорния управляващ е не само необходимост, но и задължение да разпространява неверни факти ... " 3

След тези два цитата докторът говори за истината и че не е важно дали човек вярва в това, което казва, а дали то отговаря на дълбоките факти.

Да, не е толкова рядко срещано явление да се намерят хора, които вярват в истинността на това, което казват. Но за кармата е абсолютно без значение дали човек вярва в това, което казва, или не: единственото важно нещо за кармата е дали думите отговарят на фактите. Тук докторът категорично подчертава нашия основен принцип: "Мъдростта е само в истината".

Въпросът дали народните духове образуват хармоничен хор получава отговор от две наблюдения:

1. тайната на Голгота и 
2. това, което може да се нарече възраст на духа на отделните народи. 

Несъмнено великият, могъщ Христов импулс не само се е намесил в еволюцията на човечеството, но е проникнал и в йерархиите, които са над човека. Трябва да вярваме, трябва да им се доверяваме, че те също са получили влиянието на Христовия импулс, този импулс, който казва: "Обичай Бога повече от всичко, а после ближния си повече от себе си". И духовете на народите са проникнати от тази истина, те са проникнати от Христос.

Всеки от народните духове има своята задача да ръководи отделния народ. А начинът, по който изпълнява тази задача, зависи от възрастта му. Духовете на някои народи са по-стари от тези на други, които са по-млади (например духът на руския народ е най-млад, на германския - по-стар и т.н.). Знаем обаче, че в едно семейство например бащата, майката и децата са на различна възраст, но въпреки това в него има хармония и мир. Обаче се получава така, че макар между духовете на народите в духовния свят да царят хармония и мир, тук на Земята от време на време има войни. Защо е така?

Да, скъпи мои приятели, нека разгледаме това, което е навлязло в земната еволюция чрез Мистерията на Голгота. В предишните епохи преди Мистерията на Голгота връзката на хората с духовете на техните народи е била различна от сегашната. В миналото човекът е стоял пред духа на своя народ, а Христос все още не е бил дошъл. 

Сега обаче, след Мистерията на Голгота, е създадена възможност хората да се обърнат към народния дух с християнизирана душа. Правилното отношение на човека към духа на неговия народ е това, което може да се нарече "диалог с духа на народа". Такова отношение може да има човек, който с Христовия принцип е способен да се издигне до по-висшите същества. Тогава той може да общува с тези архангелоподобни същества. Той е в диалог с духа на народа, с една същност, която определено е духовна и Христос е посредник в този диалог. Ако хората можеха да се издигнат така духовно, християнски, до народния дух, те щяха да видят хармоничния хор на народните духове. Това би било правилното духовно отношение към духа на народа, един християнизиран диалог с него. 

Но това не става, защото хората все още не могат да се издигнат духовно до духа на народа. А след това се намесват изостаналите същности, които наричаме луциферични и ариманични. Ние не бива да критикуваме тези същности, които са изостанали. Тези същности са на степента на архаи (ариманичните духове) и архангели (луциферичните духове).

В последния лекционен цикъл, който имахме в Мюнхен (“Тайните на Прага”, 24.-31.8.1913, СС 147), подчертахме, че тези изостанали същества имат своята задача в света, те винаги са включени в мировия план като взаимодействащи с боговете. Не бива да ги критикуваме. Обаче ние знаем също така, че щом излязат извън духовните области, определени им от боговете, тези същности действат като противници на боговете.

В духовния свят тези изостанали същества са добронамерени и работата им е в съответствие с мировия план. Но щом пренесат задачата си на физическия план, те започват да се проявяват като противници на боговете. И тези духове упражняват своята дейност в това, което присъства в човешките същества като природни сили. 

Скъпи мои приятели, знаем, че в природните сили, които действат навън, работят същества от по-висша йерархия от архаите и архангелите. В природните сили действат такива същности като духовете на формата, духовете на движението и т.н.

Но в това, което присъства като природни сили в човека, действат изостаналите йерархии (Ариман и Луцифер). Естеството на ларинкса например може да се опише като природна сила в човека. Тъй като човекът е оформил ларинкса си по определен начин, той може да говори един или друг език. Именно там работят луциферичните и ариманичните същности.

(Сравнете с това, което беше казано в Мюнхен за разликата в езиците; съществувал е един първоначален език, а след това (след построяването на Вавилонската кула) - различни езици; и това е било предизвикано от Ариман. Сравнете също така това, което беше казано за латинските букви (ариманичен характер) и готическите (луциферичен характер).

Когато тези изостанали същества се намесят в това, което живее като природни сили по отношение на народния дух в човека, те действат по такъв начин, че човекът (в своето вече не духовно, християнизирано отношение, а отношение, определяно от природните сили) желае за духа на своя народ едно разширяване на народа си на физическо ниво. Той се стреми към неограничено разширяване на своя народ, на своята територия.

Когато човек се намира в един оживен от Христос диалог с духа на своя народ, той е в духовния свят, а в духовния свят всичко се прониква взаимно, пространството е неограничено и човек не усеща никакви граници, всички разговори между различните народи се пресичат взаимно в Духа... Ако се случваше това, щеше да е правилно. Но на физическия план това не се случва. Тук всяко пространство има граници. Тук нищо не се прониква взаимно.

И когато всеки народ се стреми към експанзия тук (в резултат на въздействието на една природна сила в отношението с духа на народа; намеса на природна сила, която се поражда от изостаналите същества), той се сблъсква с някой друг народ - и тогава възниква война.

А сега, скъпи мои приятели, можем да кажем и нещо друго, тъй като тук, на нашия строеж, говорим пред членове [на Антропософското общество], пред хора, които са братски настроени и целят духовно извисяване към народния дух.

                Строежът на първия Гьотеанум по времето на Самарянския курс

В еволюцията на Земята има моменти, когато е необходимо определени сили, определени импулси да се влеят в човечеството. В такова време живеем сега.

Знаете, че от около 70-те години на ХIX век започна епоха, която наричаме епохата на Михаил. Знаете, че Михаил (който се е превърнал от архангел в архай) е вестител на Христос, служител на Христовите сили ... Намираме се едва в началото на епохата на Михаил - епохата, в която Михаил работи като предвестник на Христос, на въздействието на Слънцето (лекция в Париж от 5.5.1913 в СС 150). А това означава огромен приток на сили от духовния свят

Но всеки път, когато добрите, божествените сили навлизат по-силно, те същевременно предизвикват и обратното въздействие - увеличаване на противодействащите сили. И в наше време тези противодействащи сили се усилват, защото епохата на Михаил е в началото си. Ала вливането на силите на Михаил в еволюцията е необходимост. "Това, което трябва да се случи, ще се случи."

И сега, скъпи мои приятели, се питаме: как стои, как може да стои въпросът, когато такава необходимост в даден момент се прояви ясно. Може да се окаже например, че в един момент трябва да се появят определени импулси, но на Земята има много малко хора, които да ги възприемат.

Тук говорим на хора, събрани в братски дух, които имат възможност да работят на един строеж-символ на Духа и тези хора са чули думите, възприели са импулсите, влели се в тях от човек на човек, по съвсем буквален начин.

Но сега, приятели мои, когато хората не са в състояние да чуят тези думи, този език и въпреки това е налице необходимостта определени идеи, определени импулси да се влеят в човечеството, какво се случва? Какво трябва да се случи?

Случва се това, че тези импулси се вливат по друг начин, а не чрез езика, чрез думите ... Там, където хората не могат или не искат да възприемат думите, са необходими събития. (С това се казва, че Световната война е необходимо събитие, след което хората ще могат да усвоят това, което е необходимо да усвоят. Но хората не можеха да го възприемат по друг начин, освен чрез тези ужасни събития.) (От началото на войната на нас, антропософите, от казаното на някои места ни стана ясно, че Световната война ще ускори приемането на духовните истини; банкрут на материализма).

Тези събития трябва да се разглеждат в такъв смисъл. Така че аз [А. Брацол] обобщавам: притокът на Михаиловите сили води до нарастване на ариманичните и луциферичните сили. Те предизвикват недуховно (дължащо се на природните сили) издигане към духа на народа, което води до стремеж към разширяване на физическия план. От другата страна е необходимостта определени идеи, определени импулси да се влеят и възприемат: било то чрез езика, чрез словото, предавано от човек на човек (но малцина са го чули или са искали да го чуят), било то чрез събитията, които се случват в момента. Това е цялата последователност от мисли на лекцията.

След това докторът каза още: Скъпи мои приятели, може би някои от нашите приятели вече имат първия том на "Загадките на философията " (СС 18). Е, трябваше да има и втори том. От този втори том вече бяха отпечатани дванадесет ко̀ли, а тринадесетата беше наполовина отпечатана. Получих я онзи ден, първите страници са отпечатани, след това има бели страници. Приятели, точно там говорех за френската модерна философия на Бергсон и Бутру, как те са стигнали до концепцията, че човекът е създаден в началото и че другите сфери са нещо, от което човекът се е издигнал ... Скъпи мои приятели, на това място аз говорех и за един малко известен философ, който трябва да се смята за немски теософ. Той е малко познат, но в тази книга "Загадките на философията" си поставих за цел да спомена произведенията, които са важни за духовния свят, дори и съответните личности да са признати само в тесни кръгове.

В Германия живееше един философ на име Пройс, той беше от Олденбург и съвсем сам постигна онова, което по-рано трябваше да бъдат теософските истини: че човекът е първосъздадено същество, а другите царства са нещо, което по-рано е било в човека, но което човекът е изхвърлил в своята еволюция към съвършенството. И виждате ли, скъпи мои приятели, войната, Световната война, прекъсна печатането точно в момента, в който в книгата си описвах сливането на немския и френския духовен живот. Точно в момента, в който исках да подчертая това сливане, войната избухна и прекъсна печатането ... точно в този момент. Скъпи мои приятели, искам да Ви представя това като символ, символ на това, което изживях, когато видях белите страници след този пасаж … (Докторът дълго и многозначително мълча ...)

Следователно нашата задача, скъпи приятели, е да се издигнем до духа на народа. Събрали сме се тук в братско общуване и всеки от нас трябва духовно да се издигне до духа на своя народ. Това е нашата задача. Едва когато си проправим духовен път до един христианизиран диалог с духа на народа, можем да разберем хармоничното взаимодействие на духовете на народите.

И ако сред Вас има такива, за които възрастта на техния народен дух в началото може да им се струва пречка, ако има такива, които биха могли да почувстват затруднение заради възрастта на техния народен дух, те трябва само да се замислят над думите на Владимир Соловьов, който казва: “Когато Шекспир е бил на пет години, последният жител на Стратфорд (родното място на Шекспир) е бил неизмеримо по-мъдър от него. И все пак Шекспир стана Шекспир." Това трябва да имате предвид.

А сега всичко казано дотук може да бъде обобщено в седем реда, които могат да Ви помогнат да постигнете това, което описахме като диалог с духа на народа.

Ти, дух на моето пространство земно! 
Разкрий на свойта възраст светлината
на одарената с Христос душа, 
за да намери тя в стремежа свой 
на мирни сфери в хора 
теб, звучащия във възхвалата и силата
на преданото на Христа човешко чувство!

———————-

Бележки

1 От мистерийната драма “Портата на посвещението”.

2 “Общото намаляване на напрежението доведе до напредък. Преговорите с Англия все още не са приключили, - но се водят в приятелския дух, който и по принцип преобладава в нашите отношения с Великобритания." (цитат от бележника на Щайнер, архивна единица № 104)

3 "Въпреки упрека на г-н Либкнехт (...) оставам на мнение, че отговорните управници често не само имат право, но дори са длъжни да отричат истинското и да твърдят невярното. Това право, този дълг на водените от колективния морал, се ограничава от две условия: Неистинността не трябва да е нито доказуема, нито да противоречи на държавния интерес! - (М. Харден, цитат от бележника, архивна единица № 104)

3 В СС 174а (13.9.1914) Щайнер пояснява употребата на думата възраст: “Защо възраст? „Възраст“ се казва, когато за духовни същества в земните условия би следвало да се каже „светлината на същността ти“. Възраст за духа е това, което е същност за земното.