За поредицата “Хари Потър” има написани множество критични материали, но тук искам да публикувам една изцяло положителна статия на немския антропософ Михаел Френш, излязла в списанието “New View“ през декември 2008г.
Защо се връщам на поредицата, която е отдавна прочетена, филмирана и предъвкана? Защото ситуацията в нашето време, непосредствено предхождащо идването на Ариман, дотолкова напомня на събитията, описани в “Хари Потър”, че това изглежда почти зловещо. Например случките, описани в петия том, където има де факто въвеждане на “Новия световен ред” - с назначаването на некомпетентната, но жестока до извратеност учителка Долорес Ъмбридж, която иска да промие мозъците на учениците. Медиите (Рита Скийтър) са нейни услужливи помощници, цари цензура, а независимата преса е потисната или сама се цензурира. Та не са ли днешните политици също доказани поддръжници и слуги на злото, респ. хора, които го отричат и не искат да видят истината от страх? В министерствата не е ли пълно с кариеристи (като Пърси), които са алчни за власт?
Отначало намирах за съществен недостатък на книгите, че в тях липсва духовният свят - въпреки наличието на призраци, домашни духове, полтъргайст, въпреки ежегодните коледни празници, които Хари празнува, въпреки помощта на мъртвите от задгробния живот. Но защо липсва духовният свят? Защото срещата с Ариман в човешко тяло е човешка задача. Човек трябва да се справи сам с това предизвикателство, което, разбира се, не изключва възможността да получи дискретна помощ отгоре. Но основното усилие трябва да бъде положено от човека, както Хари Потър е трябвало да положи основното усилие в борбата с Волдемор.
И си струва да се отбележи, че това, което Рудолф Щайнер пише за Мефистофел в СС 284 - “Каквато и сила да иска да завладее едно човешко същество, тя трябва да има такова въздействие върху него, че това въздействие да се изрази в кръвта. Следователно, ако злата сила иска да придобие влияние над човека, тя трябва да властва над кръвта му" - се появява на преден план (в четвъртия том на “Хари Потър”), когато Волдемор отнема насила кръвта на Хари.
Има още много други паралели, ни нека всеки, който е чел поредицата, ги открие сам за себе си.
Не много отдавна в главата на една млада бъдеща учителка, която пътувала с влак от Манчестър до Лондон, за да си търси квартира, се появил млад магьосник - "просто ей така" и първоначално "само като идея". Тъй като на закъснелия влак му трябвали четири часа, за да стигне до Лондон, тази идея имала достатъчно време да придобие все по-ясни очертания в съзнанието на младата жена, докато Хари Потър - така се казва младият магьосник - не я въвел в своя свят и не ѝ разказал за мисията си в нови и нови образи. Още същия ден жената започнала да пише. Но трябвало да минат седем години, преди тези текстове да узреят до такава степен, че Хари Потър да се появи и в умовете и сърцата на други хора - първо в няколко, а след това във все повече и повече... докато накрая не успял да заговори на цялото си поколение. Ала той омагьосва не само тях, а и безброй хора на различна възраст ...
Нека се опитаме да изследваме неговото послание. Нека потърсим онази част от многообразието на седемте книги, която се занимава със седемкратния образ, в който злото се приближава до човека в наше време. Затова нека Хари Потър ни отведе в седемте класа на училището “Хогуортс”, а ние ще прекрачим с него през седемте порти.
Първата порта: физическият свят - "Хари Потър и философският камък"
Първата порта, през която Хари Потър повежда своето поколение, отваря достъп до физическия свят. Как го осъзнаваме? Възприятията ни и представите, които си изграждаме за него, пораждат идеите ни за света. Благодарение на очите и ръцете си ние знаем, че живеем в него. Това, което не е видимо и не може да се докосне по никакъв начин, т.е. не може да се възприеме сетивно, не принадлежи към физическата, а към някаква друга сфера.
Ние преживяваме, че в този свят властва необходимост, която наричаме "природни закони" и която осъзнаваме чрез мисленето и неговата логика. Най-материалното нещо в природата, което можем да видим с очи, да докоснем и да хванем с ръце, е камъкът, върху който можем най-ясно да усетим гравитацията, която преобладава във физическия свят. От друга страна, физическото, което можем да видим и докоснем в нас, е собственото ни тяло. Ежедневно ние изпитваме колко силно е подвластно то на гравитацията и знаем за неговата преходност; знаем, че в един момент тялото ще умре и ще се разпадне на прах и пепел. Спирането на смъртта, нейното преодоляване и победата над нея - това е един от най-дълбоките и належащи стремежи и желания на хората. Тази смърт царува и в света на магьосниците. Хари Потър и неговият мрачен противник Волдемор също се занимават с нея.
Хари е ученик-магьосник, който се учи да преодолява физическите закони. Така той успява да премине през каменната стена на железопътния перон и да влезе в другия, вълшебния свят; там може да стане невидим с помощта на мантията-невидимка, наследена от баща му; там се научава да лети на метла и така преодолява гравитацията; същo там успява да пренесе Философския камък. Защото Хари Потър не следва онова, което е причина за илюзията, грешката, разпада и смъртта: страстното желание, което не се стреми към всички неща заради самите тях, а се опитва да ги използва като инструменти и средства за собствените си цели - за разлика от Волдемор.
Този противник е онзи другият, който бяга от смъртта, но в същото време живее от нея, сякаш я поглъща като водач на Смъртожадните, защото придобива още повече сила и власт, когато краде живота на другите; така той се превръща в дихание на смъртта, в полет на смъртта през земята на магьосниците и вещиците. Ето защо той носи име, за което изисква “да не бъде назовавано”: Vol-de-mort и което на френски език има гореспоменатото тройно значение: кражба, бягство и полет на смъртта.
Този противник на Хари Потър губи физическия си образ, когато убива майката на Хари, която чрез своята саможертва спасява живота на едногодишния си син. Оттогава Волдемор е паразит, свит до размерите на малко дете, който се поддържа жив с помощта на кръв от еднорог и като се вселява в други тела. Оттогава той жадува да притежава Философския камък, който превръща неблагородното, до което се докосне, в злато, укрепва физическото тяло и го прави безсмъртно.
Ясното мислене, необходимо за играта на шах (при Рон), точното познаване на логическите закони, правила и опит, предадени в книгите и свързаното с него умение да се запази хладнокръвие (при Хърмаяни), безстрашието, смелостта и възприемането без желания, както се изисква от Вълшебното огледало, чието име е “Еиналеж” (при Хари) - в крайна сметка дават на Хари и приятелите му силата да осуетят плана на Волдемор да заграби Философския камък. По този начин злото, което действа на физическия план, се отблъсква и преодолява чрез правилното използване на онези сили, с които на първо място става възможно истинското познание на физическия свят.
След като се натъква на огледалото, Хари може да види в него мъртвите си родители. Според Дъмбълдор огледалото "не ни показва нищо повече или по-малко от най-дълбокото, най-отчаяното желание на сърцата ни"; затова Хари вижда семейството си - но директорът предупреждава Хари, че огледалото не дава нито знание, нито истина и че хората са губели разсъдък пред него, запленени от това, което виждат. Огледалото “Еиналеж”е последната защита на Философския камък в първата книга. Дъмбълдор скрива камъка в него, знаейки, че само човек, който иска да намери камъка, но не и да го използва, ще може да се сдобие с него. Всеки друг би помислил, че прави еликсир на живота или превръща нещата в злато, а не че действително е намерил камъка.
Втората порта: етерният свят - "Хари Потър и стаята на тайните"
Следващата порта, през която преминава Хари Потър, води към света на живото и неговите сили. В природата тези сили действат най-ясно в растителния свят. Предимството на растението пред камъка е, че то е живо. Човекът също е жив; той също притежава невидима организация, образувана от субстанцията на жизнените или етерните сили. Това етерно тяло, което прониква във физическото и го оживява отвътре, е тяло на времето; то е непрекъснато свързано с човека от неговото раждане до смъртта му. То носи в себе си всички пре-жив-явания, които сякаш могат да бъдат прочетени в него. По този начин жизненото тяло на човека е едновременно и тяло на паметта му.
Изчерпването на жизнените сили, изразяващо се в умора и слабост, е свързано с въздействия, които сами по себе си не са от етерно естество. Те могат да увредят етерното тяло по такъв начин, че животът в него да изглежда замръзнал, а оживеното от него същество - вкаменено. От друга страна, паразитните процеси могат да отнемат сили от жизненото тяло, които след това са от полза за паразита, като укрепват неговите жизнени сили.
Всички тези елементи влизат в действие във втората от седемте книги за Хари Потър. В оранжериите на "Хогуортс" Хари научава много за магическите сили на някои растения, особено на мандрагората, която на определен етап може да върне назад вкаменяването. Образът на вечно обновяващия се живот е представен от две животни: фениксът на директора Албус Дъмбълдор е птица, която, когато остарее, избухва в пламъци и се превръща в пепел, за да се появи като пиленце; и змията, която сваля старата си кожа, за да разкрие под нея нова кожа.
Докато фениксът преминава през смъртта в процеса на трансформация, змията остава със стария си живот. Битката между доброто и злото, между Хари и лорд Волдемор на етерното ниво се води под знака на подновяването или само удължаването на живота, на феникса и базилиска - най-могъщата от змиите, чийто поглед е вкаменяващ и чието смъртоносно отровно ухапване може да бъде излекувано само със сълзи от очите на феникса.
Чрез определени магически действия е възможно да се запази етерното тяло, което обикновено се разтваря в рамките на три дни след смъртта. Тогава то е като запазена "жива книга", в която човек може да "прочете" изживения живот в картини и която след това може да придобие своеобразен собствен живот. Тази практика се използва от Том Марволо Ридъл/Лорд Волдемор, чийто дневник, който той оставя в Хогуорт, когато е на 16 години, сякаш се е запазил жив. Само вкарвайки отровния зъб на базилиска в дневника, с помощта на който е съхранено етерното тяло на 16-годишния Ридъл, старата му етерна форма може да бъдеразтворена и атаката на Волдемор в етерния свят отблъсната.
Точно както съществува жива "книга" на отделния човек - неговото етерно тяло - така съществува и "книга", в която е записана историята на човечеството и света: така наречената Акашова хроника, изтъкана от етерната субстанция на космоса. В "Стаята на тайните" Хари Потър се сблъсква с малка част от тази Акашова хроника, а именно с миналото на Том Ридъл/Лорд Волдемор в Хогуортс. Ако някой образ от миналото, койти съществува само като етерно тяло в Акашовата хроника, бъде пренесен в настоящето, той по принцип се превръща там в обикновен призрак. Въпреки това, понеже Том Ридъл получава достъп до етерните сили на едно младо момиче, живеещо в настоящето (Джини Уизли), лорд Волдемор може да оживее в етерната си обвивка от миналото и да действа в настоящето.
Трябва да се отбележи, че ходът на времето става видим в традициите и хрониките, които водят до неговото възникване. В резултат на това във втората книга двата най-важни дома в Хогуортс - Слидерин и Грифиндор - се проследяват до два мощни символа, които представят техните основатели: каменна статуя на Салазар Слидерин, която стои в Стаята на тайните и от чиято отворена уста по заповед на Том Ридъл излиза базилискът и скъпоценния меч на Годрик Грифиндор, скрит в Разпределителната шапка, изпратена от Албус Дъмбълдор, за да помогне на Хари да убие базилиска.
Третата порта: астралният свят - "Хари Потър и затворникът от Азкабан”
Третата порта отвежда Хари в астралния свят през третата година от обучението му в Хогуортс. Както етерното е свързано с течното (базилискът се движи в канализационните тръби на Хогуортс, неговото оръжие е отровата, която изтича при ухапване, а сълзите на феникса са противоотровата срещу нея), така и астралното е свързано с въздуха. И както етерното намира своя подходящ израз в растението, така и астралното намира своя израз в животното.
Общото на човека с минералното царство е физическото тяло, с растителния свят - етерното тяло, а с животинския свят - астралното тяло, което е тясно свързано с характера на човека, както темпераментът му е свързан с етерното тяло. Астралното на човека може да се появи имагинативно като животинска форма, в която се изразява неговивт характер. Ако над човека властват силите на астралното му тяло, това може да се прояви, от една страна, като арогантност, приказливост и надутост, а от друга - като гняв. Всички тези възможности се появяват в самото начало на третата от седемте книги за Хари Потър: леля Мардж, която обижда родителите на Хари в къщата на Дърсли на Привит Драйв и по този начин предизвиква у него изблик на гняв, е прокълната от Хари, което изважда на показ цялата ѝ помпозност: надута като балон, тя се носи във въздуха. От друга страна, по време на последвалото си нощно бягство от къщата на Дърсли Хари забелязва за миг в един тъмен храст огромна черна кучешка фигура с огнени очи и отворена уста. Той е пристигнал в астралния свят.
При хората и животните астралното се проявява чрез съзнанието. Ако астралното тяло се свърже с етерното и физическото тяло, то съзнанието се събужда; ако се отдръпне от него, човек заспива или дори припада, ако отдръпването е внезапно и силово (както е например в случай на наркоза).
Ако връзката между астралното тяло и двата долни члена на възрастния човек се разхлаби, без той да може да я спре, съзнанието му става все по-притъпено: тогава той има деменция. В магическия свят астралното тяло може умишлено да бъде издърпано или изсмукано от своя носител, така че нападнатият да загуби съзнание и памет, да припадне или да вегетира безсъзнателно. Съществата, които вършат това в магическия свят, се наричат диментори. Те постигат най-голяма подвижност и ефективност във въздуха. По този начин образуват магически въздушен кръг около Хогуортс, от който никой не може да избяга и на който Хари за кратко става жертва по време на куидичен мач. Само призоваването на Патрон може да предпази от дименторите.
В какво се състои то? - От пръчката на магьосника се появява светеща форма на животно, от чиято светлина дименторът се отдръпва и изчезва. Магьосникът придобива сила за тази магия от овладяването на астралното си тяло: колкото повече успява да подчини и освободи дивото животно, което е прогонено в астралното му тяло, като мисли за нещо положително, красиво и възвисяващо, толкова повече то може да работи, за да го защити в своята преобразена сила и освободена форма, която същевременно е истинската му природа.
Магьосник, който е напреднал в овладяването на астралното си тяло чрез използване на магическа принуда или чрез вътрешна работа, може да се превърне в животно, отговарящо на природата и характера му. Така Питър Петигрю, наричан още "Опаш", който предава родителите на Хари на Волдемор, се преобразява в плъх. От друга страна, кръстникът на Хари Сириус Блек, който е бил затворен в Азкабан (затвора за магьосници) и е наклеветен като опасен черен магьосник (клеветите и лъжите живеят в астралното тяло), може да се превръща в куче (Сириус от съзвездието "Голямото куче" е самата Кучешка звезда, той представлява висшата природа на кучето, която се свързва с лоялността и надеждността). Сириус Блек е черното куче, което Хари зърва в началото на книгата. На свой ред Ремус Лупин (името е съставено от латинското lupus = вълк и Рем(ус), съоснователят на Рим, отгледан от вълчица), който през тази учебна година в Хогуортс е професор по защита срещу черните изкуства, не може винаги да държи под контрол астралното си тяло; при пълнолуние той е победен от звяра в себе си и се превръща в хищен върколак, с когото Сириус Блек, превръщайки се в куче, т.е. в опитомен вълк, се бори, за да защити Хари и приятелите му. Тази борба отразява конфликта между земните нисши и звездните висши астрални сили.
Гордостта е първородният грях на астралното тяло, следван от лъжата, клеветата, омразата и желанието за убийство. Хипогрифът Бъкбийк, който съчетава в себе си въздушното животно орел и земното животно кон, е изпитващата инстанция. Всеки, който честно се поклони пред това вълшебно създание, пазено от Хагрид, става негов приятел; всеки, който го гледа с надменност отгоре надолу - като Малфой, коварния съученик на Хари от дома Слидерин - бива хвърлен от хипогрифа на земята.
В астралния свят времето тече точно обратно на физическо-етерния свят: докато тук то тече от миналото към бъдещето, в астралния свят то идва от бъдещето и преминава през портата на настоящето към миналото. Който се научи да преживява настоящето като среща на двата времеви потока - както прави Хърмаяни благодарение на специалния инструмент Времевърт - може все по-често да пребивава и в двата потока едновременно. В магическия свят такъв човек може да "върне назад" точката на настоящето на друго място по оста на времето и оттам нататък отново да формира бъдещето по различен начин.
Миналият период от време, в който нисшите астрални сили, заплашващи всичко със своята заключваща в тъмница, сковаваща и убиваща сила, са били особено ефективни, може да бъде преобразен отново от по-висша гледна точка (на трансформираните висши астрални сили). Точно тази способност на Хърмаяни, дадена й от специалния инструмент, позволява на нея и Хари по съвета на Дъмбълдор да дадат на събитията нова, различна, положителна посока и така да сломят силата на злото, която действа в астралната сфера.
Най-голямото изкушение, стаено в астралното тяло, е отмъщението. Когато Хари вижда, че Питър Петигрю-Опаш лежи презрян в прахта, а Лупин и Сириус Блек се готвят да го убият, той възкликва, че не бива да го правят. След като Петигрю му благодари, Хари пояснява, че не го прави заради Опаш, а защото вярва, че баща му не би искал те да станат убийци заради предателя. Ако отмъстителността беше убила беззащитния Петигрю, те щяха да станат жертва на звяра в себе си и сами да заприличат на Волдемор. Хари преминава през това изпитание: човекът, вървящ по пътя на любовта, който Волдемор не познава, не бива и не може да убива. Той се издига над звяра в себе си и така стига до четвъртата порта.
Четвъртата порта: царството на Аза - "Хари Потър и Огненият бокал"
Макар че общото за човека с минералното царство е физическото тяло, етерното тяло е общото му с растителното царство, а астралното тяло - с животинското царство, той е сам в света със своя Аз. Това може да доведе до усамотение и изолация. Ето защо търсенето на партньорство и приятелство е едно от откровенията на Аза в света. От друга страна, човекът показва своята стойност и значимост чрез своята неповторима личност, своя Аз, с който се различава от другите хора. Различията могат да доведат до съперничество, конкуренция, завист и стремеж за издигане над другите. Но независимо от това дали личността действа социално или тиранично, дали преминава през живота си праволинейно или се подчинява на волята на друг и на неговата власт, за целта тя трябва да се инкарнира, т.е. да има кости, плът и кръв. Кръвта е от особена важност тук, защото в нея живее човешкият Аз и намира там своя пряк израз, което може да се прояви като изчервяване и побледняване.
Костите, плътта и кръвта обаче липсват на лорд Волдемор, защото той ги е загубил в опита си да убие едногодишния Хари Потър. За да постигне целта си да живее като най-великия магьосник на света, той трябва да ги получи чрез магия и насилие от друг: кост от баща си, когото е убил; плът от своя последовател и слуга Опаш, който за целта си отрязва ръката, а кръв - от най-големия си противник Хари Потър. Ето защо още от първата глава на книгата всичко се върти около кръвта на Хари, а оттам и около неговия Аз.
Азът на човека е толкова по-съвършен, колкото повече той овладява трите душевни сили - мисленето, чувствата и волята. През четвъртата си година в училището "Хогуортс" това трябва да се докаже в Тримагическия турнир, където се преминават три изпитания: огненото изпитание, което се фокусира върху смелостта и се състои в открадването на златно яйце от огромен огнедишащ змей; водното изпитание, което проверява верността и включва това да не изоставиш припадналия си приятел или партньор в смъртна опасност и да го спасиш от силата на езеряните и морските чудовища; и въздушното изпитание, което се фокусира върху строгостта и справедливостта и се състои в търсене на центъра на един лабиринт със собствени усилия и въпреки всички обърквания, заплитания и заплахи. В този център Тримагическата купа очаква първия, който я достигне. Представители на най-добрите училища за магия от България, Франция и Англия (Хогуортс) се състезават един срещу друг. Победителят и носителят на купата ще стане този, който има достатъчно логическо мислене, смелост, магически способности и умения за справяне с опасности.
Към човешката личност, Аза, принадлежи името, с което ни наричат. Макар че все още не е навършил определената възраст от 16 години и само трима души имат право да участват, името на Хари Потър е четвъртото, изхвърлено от магическия Огнен бокал. Пергаментът, на който е написано, е издържал на огъня на магическия съд, който определя кой може или не може да участва в Тримагическия турнир. Според него Хари има силен Аз, проверен в магическия огън.
Колкото по-силен е Азът на един човек, колкото повече името му придобива известност в света, толкова повече му се налага да се справя със славата, но и със слуховете, а в най-лошия случай - с оклеветяването. Медиите играят основна роля в това отношение. Името на Хари Потър е известно в света на магьосниците, откакто като едногодишно бебе той успява да устои на убийственото проклятие на Волдемор "Авада Кедавра" благодарение на саможертвата на майка си. На Хари също му се налага да се справя с възхищението и завистта и със слуховете, разпространявани от списанията на магьосническия свят, както и с набеждаването и оклеветяването.
Към Аза на човека принадлежи и фактът, че той има двойник, който е съставен от сбора на всички егоистични дела и е важен инструмент на злото. В книгата този двойник е представен в облика на "Лудоокия Муди", в който се крие един особено верен Смъртожаден на Волдемор, преобразен с Многоликова отвара, който магически е приковал истинския Муди в собствения му куфар и го държи скрит. Този двойник на истинския професор по защита срещу черните изкуства е инструментът, чрез който Волдемор се сдобива с Хари Потър и неговата кръв. Чрез черна магия, която се появява под формата на бяла магия, фалшивият Муди не само гарантира, че името на Хари ще се появи в Огнения бокал, но и че той ще може да спечели Тримагическата купа, която двойникът на Лудоокия Муди е превърнал в Летекод - предмет, който мигновено пренася човека, който го докосне, на мястото, посочено от магьосника.
Една от най-важните прояви на Аза е да казва "да" и "не"; в нея живеят неговата воля и свобода. Слабият Аз е склонен да се подчинява на по-силните или да бъде подчинен от тях. Проклятието Империус, едно от трите забранени и непростими проклятия, нарушава автономността на Аза и превръща засегнатия от това проклятие в марионетка и инструмент на магьосника. Четвъртата книга също е посветена на подчинението и освобождението. Например почти целият род на домашните духчета е поробен от властта на магьосниците; Хърмаяни се стреми да ги освободи, но трябва да осъзнае, че щастливите роби са най-големите врагове на свободата.
Най-дълбоката проява на Аза е да стои изправен със собствени сили. Волдемор също трябва да осъзнае това. Той, който се стреми към подчинение на другите и неограничена власт, с която да победи смъртта, се изправя срещу вързания Хари, след като е възкресен с кръвта му, с отрязаната ръка на Опаш и с мъртвите кости на убития си баща. В присъствието на своите Смъртожадни Волдемор разхлабва въжетата, привързващи Хари към надгробната плоча на убития си баща и го предизвиква на дуел. Волдемор принуждава Хари да му се поклони със силата на магическата си пръчка, а след това го заплашва с проклятието Круциатус, второто от трите забранени проклятия, за да изрече това, което иска от него: думите на подчинение. Но с последната сила, която му е останала - силата на собствения му Аз, оставен съвсем сам, далеч от Хогуорт и защитната ръка на Дъмбълдор - Хари се изправя и се противопоставя на Черния лорд с думите: АЗ НЯМА ДА ГО НАПРАВЯ!
Следователно той решава несломен и в свобода да се изправи срещу Волдемор в магически дуел, дори и да знае, че ще умре. Това е върховното изпитание за Аза: да се противопостави на всяко подчинение и робство изцяло със собствени сили и в името на собствената си автономност и свобода, в които единствено Азът може да живее истински, да допусне и смъртта, т.е. да умре прав, ако е необходимо. И именно това свободно решение на Аза да каже "Не” пред лицето на неизбежната смърт носи помощта, която позволява Хари да не бъде победен в дуела и да се измъкне от лапите на Волдемор.
Това решение обаче поставя началото на разделението на духовете в магьосническия свят и по този начин на цяла нова глава в сагата за Хари Потър, която го отвежда до петата порта.
