Четири могъщи, възвишени фигури стоят в мировото пространство, всяка обърната към една от четирите посоки. Така те образуват космическия кръст. Те ръководят и направляват мировите процеси и са служители на Този, който е животът на Слънцето. През всеки космически ден те биват инспирирани последователно от Слънчевия дух. Те са първичните сили, които се отразяват в трите сили на мисленето, чувствата и волята в космоса и в човешката душа. Този, която е най-мощен, съдържа в себе си силите на останалите трима, той е най-съвършен, само чрез него останалите могат да бъдат видени и разбрани. Той е пряк служител на великия слънчев дух и направлява бъдещето, така че то да се превърне в настояще. Лъчите на неговата светлина носят знание на човешките души. Светлината му свети от изток, сякаш възвестява нов ден.

Всяка от тези четири фигури направлява едно от планетарните състояния на развитие на Земята. Тримата, които са първичните сили, отразени във волята, мисленето, чувствата, са ръководили миналите планетарни състояния на Земята, които се наричат Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна. Четвъртият ръководи най-вече състоянието, което се нарича Земя. Затова той съдържа в себе си силите на останалите трима, които повтарят своето въздействие върху Земята и ги привежда в равновесие, като добавя към тях своята собствена сила. От дясната му страна, в посока север, стои този, който е особено свързан с развитието на Стария Сатурн. Неговата светлина свети в синкаво сияние, по-слабо от това на останалите. Тази възвишена, строга фигура се нарича с името Уриил. В посока запад стои този, който е свързан с развитието на Слънцето. Неговата светлина сияе със златист блясък. Тази извисена, мощна фигура се нарича Рафаил. В посока юг стои този, който е свързан с развитието на Старата Луна. Неговото същество блести в сребристобяла светлина. Таз прекрасна фигура се нарича Гавраил. Четвъртият, който съдържа в себе си силите на останалите и добавя своя собствена сила, излъчва светлината си от изток в розови нюанси и златист блясък. Той напътства и направлява развитието на Земята и следователно работи към бъдещето. Наричан е с името Михаил - царствена, победоносна фигура, която носи качествата на останалите трима. 

             Архангел Михаил от датския художник Арилд Розенкранц (1870 - 1964)

Така четиримата могъщи архангели стоят и направляват мировите процеси. Всеки от тях е свързан с един от четирите члена на човешкото същество, тъй като във всяко от планетарните състояния е бил заложен зачатъкът на един от членовете. Четвъртият насочва формирането на човешкия Аз. Той е най-тясно свързан с човечеството и е пряк служител на могъщия Слънчев дух, който точно по време на земното развитие е слязъл на Земята във въплъщение и се е съединил със Земята и нейното по-нататъшно развитие. Три планетарни състояния на развитие са минали, четвъртото е сега, а в бъдеще ще последват още три. По време на тях онова, което е било заложено в първите три състояния, ще бъде развито по съвършен начин на по-високи нива. Със силите на Аза, които човекът е придобил в земното си развитие под влиянието на могъщия Архангел Михаил и чрез Христовата сила, която е била вложена в него, той ще може да развие по-висши членове в себе си по време на тези три следващи планетарни състояния. Той ще може да развие три висши члена, но ще ги формира вътре в себе си. От четирите той ще остави три да израснат като висша троица. Извън човека, в космоса, тази висша троица вече съществува, но човекът трябва постепенно да я привлече, така че тя да се овътрешни в него.

Точно както четирите члена на човешкото същество са свързани с четиримата архангела, под чието влияние са формирани наченките им, така има космически сили, които са свързани с трите висши члена на човешката природа. Бъдещите състояния на развитие също ще бъдат напътствани и направлявани от възвишени духовни същества. Те не стоят в четирите посоки на пространството като четириматата архангела, образуващи космическия кръст така, сякаш са се отдалечили един от друг от общ център, а са свързани помежду си по такъв начин, че образуват триъгълник, сияещ в златно великолепие. В "Аз съм, който съм бил, който съм и който ще бъда" те свързват трите точки на времето: минало, настояще и бъдеще и ги вплитат в единство. В четиримата те ще влеят своята сила, заставайки не до тях, а над тях.

По време на земната еволюция силата на четвъртия архангел се добавя към тримата предходни и чрез този четвърти тримата са надарени с по-висши сили. И този четвърти ще бъде посредникът, чрез когото висшата Троица ще може да се разкрие в тяхната дейност; чрез него тя ще може да внесе в четиримата новата духовна светлина, която е животът, точно както в човека четвъртият член, Азът, има в себе си силите, които ще формират трите висши члена, духа-себе, духа-живот и човека-дух и ще ги приведат в активност.

Първият импулс е даден в повратната точка на планетарното развитие, в четвъртото, земното състояние, за да могат силите на висшата троица да продължат да действат в трите следващи състояния. Същата сила, която живя на Земята в Христос Исус и се съедини със Земята, когато Словото стана плът, ще продължи да работи по три начина в трите следващи планетарни състояния, в петото, шестото и седмото, които се наричат състояния на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. Трите висши члена на човека са свързани с тези три сили. На Земята чрез Христовата сила на човешкия Аз е дадена възможност да развие тези членове в себе си в бъдеще. В следващото планетарно състояние, състоянието на Бъдещия Юпитер, чрез формирането на духа-себе човекът ще се свърже с онези сили, които се разкриват в космоса като "Светия дух". Чрез своя дух-себе той ще стане съпричастен на този Свети Дух. В следващото планетарно състояние, състоянието на Бъдещата Венера, човекът ще се свърже със силите, които се разкриват в космоса като "Сина" чрез формирането на духа-живот. С формирането на духа-живот той ще бъде самият Син. А в последното планетарно състояние, състоянието на Бъдещия Вулкан, той ще се обедини с космическите сили, които се наричат "Отец", чрез развитието на човека-дух. Като човек-дух той ще стане едно с Отца, ще бъде в Отца и Отец ще бъде в него.

Така човекът ще развие в себе си силите на златния триъгълник. Тогава той ще се разкрие в него, като прозвучи божественото Слово на сътворението, което е вляло силата си в този триъгълник. Това божествено Слово е било началото на всички неща; то е вляло своята сила, своя живот във всички неща. В процеса на развитие на света то постепенно се е изгубило за човека, тъй като той все по-рядко е можел да го чуе да звучи в себе си и във външния свят. То сякаш било разделено на много срички и букви и никой не е бил в състояние да разбере връзката между тези букви. Никой не е бил в състояние да състави от сричките дума, която сама по себе си да е жив, творчески звук. Скрит в най-дълбоките източници на съществуването почивал златният триъгълник, върху който била запазена тази дума. Там тя била изписана. Отначало тя била недостъпно за хората. Но веднъж, когато звукът на Словото сякаш напълно заглъхнал, когато мракът бил най-дълбок, то отново се разкрило пред човечеството и показало своята сила. Оттогава във вътрешното същество на човека е останал отзвук като спомен за него. Това е дало възможност на човека да го открие отново в своето вътрешно същество и във външния свят. Всеки човек става търсач на Словото, когато започне да формира висшите членове в себе си, да изгражда златния триъгълник в себе си. Тогава един ден той ще го намери. И както постепенно формира висшата троица в себе си, докато тя може да се разкрие в единство, така ще се научи да изрича сричка след сричка Словото, докато то не зазвучи ярко в собствената му душа и той не схване божественото сътворяващо Слово в своето същество.

Капуву, Каменния за една голяма скала на един датски остров: Поради това, че азови същества са дали име на камъка, той е станал малко по-буден. Каменни същества, които чрез хора или ангели придобиват специално значение, стават по-будни. Хубаво е да се поздравяват камъните, макар човек с будното си съзнание да не усеща реакция, но тя съществува. С етерното си тяло човек, който седи на някакъв камък и се моли или медитира, прегръща камъка. Когато хората мислят редовно за техния камък, когато чрез мисълта се създава ритъм, се добавя и волеви импулс. Преди Мистерията на Голгота всички каменни същества са спали. Оттогава имат тенденцията да се събуждат и с тези импулси за събуждане е свързан Ариман. Има същество, което иска да прекрати процеса на събуждане и това е Ариман. Когато човек вземе в ръка един камък, възприема го, разглежда го и го харесва, това е азова постъпка и винаги едно азово качество се съвързва с камъка.

Азово оцветени саламандри

Волфганг Вайраух към Ехнатон: Искам да обсъдя с тебе различни аспекти на топлината и огъня, интересувам се също кои същества и по какъв начин са свързани с различните видове топлина и огън.

Ехнатон: С удоволствие. За да опростим нещата, можеш да ме наречеш Големия саламандър.

В.В.: Кои същества действат в телесната топлина на животните и хората?

Е.: По принцип у човека има две групи саламандри. Едната е свързана с Аза. Другата група затопля физическото тяло. Човекът ги забелязва напр. когато са му изстинали краката и топлината отново нахлува в тях, защото тази топлина отново се внася в изстиналата част от тялото. Външно това е свързано с кръвообращението, което в такъв момент се увеличава, но на практика това са саламандрите в съответното физическо човешко тяло. Двете групи саламандри са и личните саламандри на човека.

В.В.: Те винаги ли са при един и същи човек по време на целия му земен живот?

Е.: Това е много различно. Обикновено всеки човек "бележи" с Аза си своя собствен саламандър И тези лични саламандри седят главно (но не само) в кръвта. Те се различават по много фин начин от другите саламандри, според азовата окраска на човешката индивидуалност. Саламандрите на някой човек, който седи до теб в метрото, са различни от твоите. Но може да се случи, когато докоснеш някого, особено когато го харесваш, тези саламандри да преминат в другия човек. Обаче той трябва да "разреши" това въз основа на вътрешнито си отношение. Естествено, този процес е неосъзнат. Затова човек не може сам да си стопли толкова бързо краката, колкото ако друг ги вземе в ръце.

В.В.: От кой момент двете групи саламандри присъстват и са активни в новороденото?

Е.: Разбира се, двете групи саламандри винаги присъстват във формиращото се  физическо тяло, защото то винаги е пронизано от топлина, но едната група става индивидуална, едва когато започне азовата окраска, т.е. около третата година. Едва тогава човекът ги "бележи" съгласно своето азово качество. Но това не става за един момент, а се проточва в продължение на много години, всъщност през целия живот. Саламандрите на младежи, а още повече на деца, имат все още силно изразен групов характер. Те преминават между хората, особено в една младежка група, в детската градина или в училище. 

В.В.: Азът също е топлинно същество. Как стои въпросът с Аз, който не е инкарниран? Около него и в него също ли се намират тези азово оцветени саламандри? 

Е.: Не може да се каже така, защото тези саламандри се бележат и стават азово оцветени, само когато един Аз е инкарниран във физическо тяло. Но има много различни саламандри, саламандри има не само в човека, но и във всеки вулкан и на много други места, където има топлина и огън.

Топлинно същество на Земята

В.В.: Кои същества са свързани с топлината на Земята?

Е.: Можем да ги наречем "саламандрите на азовото същество на Земята". Имам предвид съществата на Земята, на Земния дух. Това е високо издигнато същество, също като водещите същества на другите планети и подвижни звезди. Освен това във всеки вулкан има същества на вулкана. Над всяко такова същество има пастир на вулканите и над всички е Големият вулкан.

В.В.: Кои същества живеят там, където на Земята няма вулкани, но е топло, например в посока към центъра на Земята?

Е.: Това е топлината на съществото на Земния дух. Планетните същества са топли същества. Разбира се, Земният дух има около себе си множество по-малки топлинни същества. Лавата можем да я наречем негова кръв - но само в известен смисъл, като аналогия. Други наричат водата кръв на Земята, макар че водата всъщност е животът на Земята. В цялата област на земната топлина и вулканите има една високо диференцирана координатна система и по-големи и по-малки същества.

В.В.: Ти свързан ли си с тези топлинни земни същества или не?

Е.: В известен смисъл да. Съществата на лавата и елементарните топлинни същества са много близки. Чрез системата на Земята те спадат към първичните същества. Аз нямам проблем да общувам със съществата на вулканите. Това е много по-лесно, отколкото да общувам с топлина, която е химически създадена. Тя ми е по-чужда от съществата на вулканите...

Светкавици

В.В.: Кои същества са свързани със светкавицата и кои с кълбовидната мълния?

Е.: При обикновените светкавици в действителност се проявява гневът на боговете и тук има различни светкавици. Светкавиците в природата са азови изяви на невидими духовни същества. 

Кълбовидните мълнии са нещо много сложно. Кълбовидната мълния е опитът на саламандрите да разберат водата. Кълбовидната мълния има форма на кълбо, а праформата на кълбото е водата. Всяка капка вода образува кълбо. Водата и огънят според вашето земно изживяване, тъй като вие използвате много квадратната форма, когато строите, са диаметрално противоположни елементи. Въпреки това четирите елемента се опитват да се разберат един друг. За да може огънят да разбере водата и кръглата форма, боговете-създатели са измислили кълбовидната мълния. В нея действа нещо, което на пръв поглед е противоречиво - един ундино-саламандър.

В.В.: До каква степен саламандрите опознават водния елемент и кръглата форма, когато действат в една кълбовидна мълния?  Какво става в този момент? Какво разбират саламандрите за водата, ако имат възможност да влязат в една кълбовидна мълния?

Е.: Те създават форма, изживяват определен процес на познание. Водата поначало знае какво представлява формата, а саламандрите всъщност са неоформени същества, респ. действат в такива структури. В кълбовидната мълния те се опитват да разберат не само ундините, но и принципа форма. Това те изживяват в кълбовидната мълния, ако успеят да създадат от себе си една форма в кълбовидната мълния. Светкавицата няма форма, най-много нещо издължено-зигзагообразно. Тази форма е много по-адекватна на същността на саламандрите, отколкото кълбото. Можеш да кажеш, че пламъкът на свещта има определена форма, но този вид форма не идва от саламандрите, а от газта или восъка или стеарина на свещта. Но при кълбовидната мълния саламандърът сам успява да й придаде формата.

В.В.: А има ли го и обратния процес, ундините да искат да разберат саламандрите?

Е.: Да, той може да бъде наблюдаван при всяко готвене, когато се разтваря формата и се издига пара. Освен това всяко съществуване на облаците е опит за доближаване до същността на саламандрите. Елементарните същества се опитват да опознаят другите групи същества, при водната пара ундините искат да опознаят саламандрите. Но най-трудно е това за диаметрално противоложните същества, ундините могат по-лесно да стигнат до твърдия и водния елемент, отколкото до огнения ...

Саламандрите в душевната топлина

В.В.: В топлината на човешката кръв същите ли същества действат, както в душевната топлина?

Е.: В душевната топлина действат саламандри, които аз нарекох светци, те се създават от вас чрез душевната ви топлина. Те всъщност са същите, като саламандрите, действащи в кръвта, защото в нея работи също душевната топлина. Но кръвта може да е и студена, щом напусне тялото. Тогава в нея ги няма вече тези същества. 

Саламандрите действат в топлината на кръвта в областта, в която действа Азът в душата и е налице среда-носител. Имам предвид физически носител. Такъв е например човешкият организъм. Душата на човека затопля тялото и околната среда около него, защото човекът излъчва топлина, това е въздухът, затоплен от него. Душата също не е само във физическото тяло, а и малко около него.  Душата се носи и подбужда непрекъснато от азовото качество и когато това стане, човекът може да развие топлина. Искрата на Аза кара определен материал да гори, респ. го затопля. Но за това е необходим и кислород.

В.В.: Но това трябва да е възможно и без физическо тяло или гориво, защото след смъртта душата не е студена.

Е.: Да, напр. един починал, който още е близо до Земята, може да се възприеме като усещане за топлина. Това означава, че и след смъртта в душата има саламандри. Саламандрите имат битие на двата плана, материалния и свръхсетивния. Това при много други елементарни същества не е категорично ясно. Разбира се, има специфични елементарни същества, които действат само на свръхсетивния план, напр. съществата на раждането и смъртта. Саламандрите имат възможност да се прикрепат към някоя субстанция в материалния свят, освен това могат просто да бъдат и в свръхсетивното.

В.В.: Тези саламандри, които живеят с душите след смъртта им, винаги ли са в теаи области или действат също и на Земята в пламъка или други горива?

Е.: Саламандрите много приличат на вас хората, те също като вас минават ту тук, ту там.

Изпращане на саламандри по дяволите

В.В.: В камалока, т.нар. чистилище, човекът преживява душевно изгаряне поради пристрастявания или други зависимости от материята, които вече не съществуват. Аз си представям, че там също има някакъв топлинен импулс. Какви същества живеят в него?

Е.: Всяко пристрастяване има нещо изгарящо в душевния елемент, поради това във всяко пристрастяване и във всеки процес на душевно изгаряне живеят саламандри. В чистилището живеят саламандри, които са "командировани" от положителната страна на духовния свят, за да служат там на необходимите процеси. Луцифер и Ариман също имат достъп до саламандрите и саламандрите се използват не само от добрата страна. Само хората изпращат милиони саламандри, които са свързани с тях, по дяволите. С всеки израз на омраза, най-вече с гнева, са свързани такива същества, с всяка мисъл за отмъщение, с всяко отрицателно душевно чувство. Тези саламандри човекът ги изпраща при дявола, респ. при сатаната, за да се нагорещи чистилището. Това е много опростен образ. Когато нещо гори в човека при някое пристрастяване, на Земята или в камалока, гори и неговата собствена душевна субстанция.  След смъртта страстта не намира удовлетворение в тяло, не може да бъде угасена, защото вече я няма субстанцията и тогава горенето се запазва, докато изгасне от само себе си...

Отхвърляне

В.В.: Как се отнасяте с хората, които наричат тези разговори с природните и духовните същества "глупости" , с хората, които заради това са се отдалечили от нас?

Ечевит: Това показва, че при страшно много хора антропософията е заседнала в главата, не е стигнала до целия човек. Те схващат антропософията само  с главата, не с целия човек. С обикновеното разсъдъчно мислене всъщност нашите разговори само могат да бъдат отречени. Но ако тези хора бяха прихванали от космическата интелигентност на Михаил, а не само ариманичната интелигентност, те щяха да схванат нашите разговори като нова възможност, а не като демонизъм или нещо подобно. Това означава, че много от нещата, които Рудолф Щайнер е заложил преди 100 години, не са се инкарнирали и развили в света, както е било замислено. Антропософията не е обхванала в достатъчна степен целия човек, респ, обратното - хората не са възприели правилно антропософията в себе си. Разбира се, това е различно при различните хора. Специално при институционализираната антропософия имаше най-малко антропософия. Това е един от най-важните и същевременно най-тъжни резултати за Големия, който си е извадил важни изводи от този факт, които вече проличават и ще проличават все повече.

В.В.: Какви са те?

Е.: Институциинализираната антропософия вече се подкрепя значително по-малко от него, докато индивидуалната антропософия, малките вълчи пътеки, както ги нарича той, вече се подкрепят и насърчават много повече от него. Индивидуалните пътища към антропософията, към духовния свят, към индивидуалното посвещение имат в много по-голяма степен неговата подкрепа.  Това се проявява в малките клетки, които възникват по целия свят. И всички тези хора правят антропософията или духовността малко по-различна, отколкото е обичайната институционализирана антропософия, а това  повече или по-малко смущава хората в антропософските институции. Институционализираната антропософия е важна, също и като защита за малките духовни клетки по света, но погледната духовно, нейната важност значително намаля. Това не означава, че институциите не са важни. Но едно висше училище с различни класове или различни по цвят членски карти вече не е важно, поне от духовна гледна точка.

Промени

В.В.: Какво се промени за вас и света, след като през последните 16 години бяха проведени тези разговори и бяха издадени около 50 книги?

Е.: По света възникна разбитане за природните същества. Хората получиха нови понятия за тези същества и техния свят. Възможно е в бъдеще с тези понятия да се случи същото, като с много антропософкси понятия, те да станат самостоятелни и с това да се циментират. Но това още не се е случило. Все още целият контекст и езикът, на който разговаряме, са много живи. Много голяма крачка е и това, че все повече хора знаят, че има не само четирите групи елементарни същества гноми, ундини, силфи и саламандри, но и много други и различно действащи същества, напр. същества на вЪлната, стъклото, стадата, солта, хартията, калиевата сол, домашни духове, същества на металите, на машините, елфи, дървесни духове, феи и т.н. Във всички материални области, във всичко живо и одушевено има съответните същества, които са толкова много и различни видове, че е невъзможно да се изброят. Този поглед към безбройните и различни същества, който вече го има по света, възникна чрез вашите книги. Моите уважения!

В.В.: Има ли и друго, което се е променило оттогава?

Е.: Това не е ли достатъчно? Промени се и още нещо важно - хората се осмеляват да говорят за природните същества. Когато Танис Хелиуел написа книгата си "Лято с леприкони" малко преди да се появим ние с нашите книги, тя се възприемаше като нещо екзотично. След нас дойдоха и други, които написаха книги за възприятия и срещи с елементарни и природни същества. 

Междувременно почти всички се осмеляват да говорят за тези същества. Много хора със свеъхсетивни възприятия говорят вече за това, без да ги гледат странно. Това са хора, общуващи с животните, както и от други посоки на езотериката. Те вече се осмеляват да говорят по тези теми. Това беше подготвено от вас. Междувременно всеки знае, че има хора, които могат да разговарят с ангели и все повече хора имат все по-малко враждебно отношение към свръхсетивните светове, макар и да са скептични, но поне мнозина се удивляват.

В.В.: А какво се промени за вас и света?

Е.: Ние наблюдаваме с удивление колко успешно се инкарнират духовни факти чрез вас хората. И ние научихме подробностите за тези неща, защото ние духовните същества не можем да гледаме в човешките азове, това може само Христос. От хората ние научаваме как те се отнасят към духовните факти, как развиват свободата си. Само Христос може да гледа в азовете на хората, но той не го прави, защото е направил възможна свободата. Обаче ние останалите можем да наблюдаваме вашите постъпки. И знаем много повече за вас, отколкото вие самите, но не можем да надничаме във вашия Аз.

Освен това ние, които участвахме непосрествено в тези разговори, успяхме да заинтересуваме безбройни други същества - Същинските Земни, Същинските на Марс, ангели, животински и растителни азове и др. същества. За Големия и мен беше важно да направим комуникацията между хората и духовните същества тема на разговори. Тази комуникация е възможна и има хора, които могат да разговарят с природните и духовните същества, и то в пълно съзнание....

Сега духът идва от североизток

Е.: Градът Фленсбург има свой дух и това същество има известен копнеж за спокойствие. Един известен човек каза: Във всичко спящо нещо има тенденция да се събуди. Но е вярно и обратното, че във всяко събудено нещо я има и тенденцията отново да се оттегли за почивка. Това важи и за духа на Фленсбург, който е приютявал много духовни и важни личности. Важно в това отношение беше времето на месец май 1945г., когато от всички страни във Фленсбург нахлуха десетки хиляди нацисти и имаха за известно време много вредно влияние.

Сега Дания строи стена към Германия, за да не навлизат диви прасета. Северът иска да запази своя дух за себе си, това не е добра игра на сили. Трябва да се гледа повече към Финландия, към балтийските страни, към Русия, защото там живее дух, който ще бъде необходим в бъдеще. Хората там се нуждаят от много дух, защото имат трудности с духа, между другото и заради социализма. Именно ръководителите на много източни страни са проблемни - от Лукашенко до Путин и Ердоган. Сега духът вече не идва толкова мощно от север, от Скандинавия, а по-скоро от североизточна посока. Малък материален знак за това е оградата срещу дивите прасета.

В.В.: Жалко.

Е.: Да, ти си преживял съвсем други неща. Разбирам, че си тъжен, но в момента и духовният свят е в стрес, защото на Земята има прекалено много хора, затова възникват тенденции, които биха могли да бъдат различни и по-добри. В близко бъдеще - не от вашата човешка гледна точка - броят на хората на Земята ще бъде много по-малък и тогава пак ще бъдат възможно много повече и нови неща.

Лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Базел на 19. ноември 1907 г. (СС 100)

В началото на днешното ни разглеждане трябва да поставим едно важно понятие от духовната наука. В езотеричното християнство Луната се нарича “космос на мъдростта”, а Земята – “космос на любовта”. Под Луна се разбира лунната фаза на Земята 1. Определянето на Луната като космос на мъдростта се основава на факта, че всичко, което се е формирало по онова време, е било проникнато от мъдрост. Смяната на лунната фаза с тази на Земята означава смяна на космоса на мъдростта с космоса на любовта. Когато Земята излязла от състоянието на здрач, от Пралая, покълнали зародишите, посети на Луната, между тях зародишите на физическото, етерното и астралното тяло на човека. В тях и техните взаимовръзки на Луната била вложена мъдростта. Ето защо в структурата на тези три тела се открива мъдрост. Най-голямата мъдрост се крие в строежа на физическото тяло, по-малко в строежа на етерното тяло и още по-малко в този на астралното тяло. Ако погледнете на човешкото тяло не само с интелекта, но и с съзерцаващата душа, ще откриете тази мъдрост във всеки орган, във всеки член на тялото. Ако човек наблюдава например човешката бедрена кост, в нея се открива истинска мрежа от кръстосващи се греди, на пръв поглед неправилни; но никой днешен инженер не би могъл да конструира тези два стълба, които с най-малкото количество сила и материал поддържат горната част на човешкото тяло. Докато божествените духове все още изграждали човешките тела, в тях се влагала само мъдрост. По правило физическото тяло на човека се смята за най-низше, но това е погрешно, тъй като именно в неговото тяло се наблюдава най-голямата мъдрост. Само благодарение на тази мъдрост е възможно физическото тяло да устои на атаките, които астралното тяло винаги отправя към него, без да се срине преди да е дошло времето му. Страстите, които се проявяват във физическото тяло, пиенето на кафе, чай и т.н., са все атаки на астралното тяло срещу физическото тяло и особено срещу сърцето. Затова то трябвало да бъде така мъдро изградено, че атаките да не могат да го разрушат в продължение на десетилетия. Разбира се, подходящата форма на сърцето трябвало първо да бъде открита чрез многобройни трансформации.

Само защото мъдростта е в основата на строежа на света, тя може да бъде търсена и открита в него от нашия интелект. Но мъдростта не се е появила внезапно в света, вливането ѝ е станало бавно и постепенно, а проникването на Земята с любов ще стане също толкова бавно и постепенно. Това проникване на Земятас любов е смисълът на нейната еволюция. Любовта е започнала на Земята в най-малки мащаби, но се разпространява все повече и повече и в края на земната фаза всичко ще бъде пропито с любов, точно както е било пропито с мъдрост в края на лунното състояние.

Когато Луната излязла от Земята, силата на любовта била в зародиш. Първоначално се обичали само кръвните роднини. Това продължило дълго време и постепенно сферата на действие на любовта се разширила. За да се почувства и проявява любовта, е необходима известна независимост на съществата. От самото начало в човешкото развитие действат две сили: обединяваща и разделяща - Слънцето и Луната. Под влиянието на тези сили човекът се е развил до такава степен, че трите му тела с носителя на Аза са се наклонили към духа-себе, духа-живот и човека-дух. Окончателното обединение обаче не можело да се осъществи без да се присъедини нова космическа сила. Тази сила, която упражнила особено силно влияние след отделянето на Луната, дошла от друга планета, която влязла в странни отношения със Земята. Тази планета – Марс – извършила един вид преминаване през земната маса, когато Земята започнала своята еволюция. Дотогава на Земята липсвал един метал - желязото. Появата на желязото на Земята променя хода на нейното развитие с един замах. Желязото е донесено на Земята от планетата Марс. Оттогава за човека станало възможно да образува топла, желязна кръв. Марс също така дал на астралното тяло нов член: сетивната душа, смелата душа. С пристигането на Марс в душата се развил агресивният елемент. Тук трябва да направим разлика между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и сетивната душа. Въздействието на сетивната душа върху физическото тяло е появата на червената, топла кръв. Сега оплождащият Аз можел постепенно да се интегрира.

"Кръвта е много специален сок", казва Гьоте във "Фауст". Богът на формата, Яхве, играе особено важна роля в това отношение. Преди всичко той завладява новообразувания орган - кръвта, насища я със своите сили, трансформира агресивните качества на смелата душа в сили на любовта и превръща кръвта във физически носител на Аза.

В началото не всеки човешки индивид имал свой собствен Аз. Във всички кръвни роднини, които били запазили една и съща кръв чрез близък брак, брак в семейството, действала една и съща сила на Яхве, силата на един и същи Аз. Така че такава една малка група имала общ Аз. Индивидът се съотнасял с цялото семейство както пръстът с цялото тяло. В началото имало групови души. Индивидът се чувствал само част от племето. Един и същ Аз се усещал не само при живеещите по едно и също време; той продължавал да живее и в различните поколения, докато кръвта оставала несмесена, докато в племената имало само бракове между близки. Така че Азът не се възприемал като нещо лично, а като нещо общо за всички съплеменници. Точно както човек си спомня това, което е преживял след раждането си, така и хората от онова време си спомняли какво са правили предците от същата кръвна общност, сякаш сами са го преживели. Внуците и правнуците чувствали в себе си същия Аз като при дядото и прадядото. По този начин ние разбираме тайната на голямата възраст на патриарсите. "Адам" например не е било име на отделна личност, а на общия Аз, който преминавал през поколенията. 

По-горе беше казано, че Яхве направил кръвта физически носител на Аза. Той направил това, като подтикнал образуването на кръвта. Той изразил своята сила по пътя на дишането. Благодарение на това, че Яхве му дарил дишането, човекът станал човек на Яхве. Трябва да се възприема буквално, че на човека, вече снабден с необходимите предпоставки, е било вдъхнато живото дихание: "Яхве вдъхна в човека дихание и той стана жива душа" (1 Мойсей, 2:7). Това вдъхване на душата не е станало изведнъж, а трябва да се разбира като много дълготраен процес. Така човекът се превръща в дишащ въздух.

На Старата Луна на процеса на дишане съответствало нещо друго. Докато сегашният човек вдишва и издишва въздух и по този начин има източник на топлина в себе си, неговите предци на Луната, състоящи се от физическо, етерно и астрално тяло, вдишвали и издишвали топлина или огън. Дишащите огън са предшествениците на хората на Луната. Тайната наука нарича тези същества “огнени същества”, докато хората на Земята се наричат “въздушни същества”. Тайната наука вижда във всяка материя само израз на духа. Ние не само вдишваме и издишваме въздуха, но заедно с него и духа. Въздухът е тялото на Яхве, както плътта е тази на човека. Споменът за това е изразен в германската легенда за Вотан, който язди вятъра. Също и това, което било вдишвано и издишвано на Луната, е духът.

На Старата Луна са били същите духовни същества като на Земята. Там те живеели в огън, а на Земята се превърнали във въздушни духове. В космическата еволюция отделни същества изоостанали, така както в училище отделни ученици остават да повтарят класа. Тези същества, които направили Слънцето свой дом, се развили по-бързо и намерили прехода от огнени към въздушни духове, докато голям брой същества не постигнали този преход. Първите сега въздействат на човека като духовни сили отвън, от Слънцето и Луната. Човекът ги поглъща чрез дишането си. Между човека и тези високоразвити слънчеви духове се намират онези духовни същества, които също са напреднали много повече на Луната от човека, но не толкова далеч, колкото слънчевите духове и Бог Яхве. Те все още не са били в състояние да влияят на човека чрез дишането му, но въпреки това се опитвали да му въздействат. Това били незавършените огнени духове. Тяхната стихия била топлината, а тя присъствала само в кръвта на човека. Те трябвало да живеят от тази топлина.

В хода на своето развитие човекът бил поставен между въздушните духове, живеещи в дъха му, висшите духове, които го одухотворявали и огнените духове, които търсели елементите на кръвта му. Те действали в кръвта му като врагове на Бог Яхве. Яхве се стремял да запази хората заедно в малки групи чрез любовта. Той искал да им вдъхне чувство за принадлежност. Но ако съществувала само любов, хората никога нямало да се превърнат в независими същества. Щяло да се наложи да се превърнат в един вид любовни автомати. Срещу това огнените духове насочили своите атаки, като успехът се изразявал в това, че човекът постигнал личната свобода. Малките групи от хора били разпръснати. Бог Яхве се интересувал единствено от това да събере хората заедно в любовта. В кръвта той действал като Бог на кръвната любов. Действието на огнените духове било различно; именно те донесли на човека изкуството и науката. Тези духове се наричат още луциферични духове. По-нататъшното развитие на човечеството се осъществява под влиянието на Луцифер, който носи на човека свободата и мъдростта. Под ръководството на Бог Яхве хората трябвало да се обединят чрез принципа на кръвното братство.

Това, че човекът станал свободен гражданин на Земята, той дължи на Луцифер. Яхве поставил човека в рая на любовта. Там духът на огъня, змията, се появил във формата, която човекът имал някога, когато все още дишал огън и отворил очите му за това, което било останало от Луната. Това луциферично влияние било усетено като съблазън. Възпитаните в тайни школи обаче не възприемали това просветление като съблазън. Великите посветени не унижавали змея, а го издигали като Мойсей в пустинята. (4 Мойсей, 21: 8-9.) 

Това, което трябвало да се прояви в човечеството, отдавна се е проявило чрез Яхве като любов към кръвта. Заедно с него действал и духът на мъдростта - принцип, който трябвало да подготви нещо друго. Постепенно любовта се разпространила от по-малки към по-големи групи хора, от семейства към племена. Характерен пример за това е еврейският народ, който чувствал общността си и наричал всички останали “галилеяни”, т.е. тези, които не принадлежали към същата кръв. На човечеството трябвало да се даде не само кръвната любов, но и духовната любов, която ще обхване цялата Земя с братски връзки. Времето, в което човечеството е било държано заедно само от любовта между роднините, трябва да се разглежда само като време на обучение за това, което трябвало да дойде по-късно. Също и действието на Луцифер, което се състояло в разкъсване на стягащите връзки, било само подготовка за действието на По-висшия, който щял да дойде. В християнската тайна школа този По-висш бил наричан истинският носител на светлината, истинският Луцифер, Христос.

Нека сега се върнем към времето, когато атлантското човечество пребивавало на Земята. По онова време Земята имала съвсем различен вид. Между Европа и Америка, където сега тече голямо море, имало суша, част от Земята, която сега лежи на дъното на океана. Днешната наука също постепенно стига до извода, че там, където сега се простира Атлантическият океан, някога е съществувал континент. Атлантида била обитавана от хора, които били твърде различни от днешните. Връзката между етерното и физическото тяло тогава била съвсем различна от сегашната. Един ясновидец вижда в днешния човек две точки в главата, едната в етерния мозък, а другата във физическия мозък, между очите, на дълбочина около сантиметър. Тези две точки при съвременния човек съвпадат. При атлантите било различно. Етерният мозък изпъквал значително над физическия и двата центъра на мозъците не съвпадали. В изключителни случаи и при съвременния човек може да се случи тези две точки да не съвпадат; една от последиците от това е слабоумието. Едва през последната третина на атлантския период центровете на двата мозъка се съединили и тогава човекът се научил съзнателно да казва "аз" на себе си. Преди това атлантите не били в състояние да изчисляват, да броят, да преценяват или да мислят логично. За сметка на това те притежавали огромна памет, която се запазвала поколения наред, както и притъпено ясновидство. Те не можели да виждат ясно очертанията на физическите тела, но можели да възприемат процесите в душите. Когато атлантът срещнел животно, той възприемал ясновидски как животното се отнася към него. Ако например виждал червеникавокафяв цвят, той го избягвал; знаел, че се проявява враждебно влияние. Но ако виждал червеникаво-лилав цвят, знаел, че към него се приближава нещо симпатично. Това ясновидство се използвало и за разпознаване на стойността на храната. Днешното животно, което е запазило това притъпено ясновидство, различава по подобен начин растенията на пасището по отношение на тяхната полезност или вредност. 

Преживяването, което човекът е съхранил в сънищата, е упадъчен остатък от ясновидството на древните атланти. При атлантите не е имало такова рязко разделение между съня и будното съзнание, както при съвременния човек. Дневното съзнание не е било толкова ясно, колкото нашето съзнание днес. Съзнанието насън и наяве е било по-ярко. В първите атлантски епохи е имало и състояния на пълно безсъзнание, които са били пронизвани от мощни съновидения. Атлантите от най-ранните времена не са знаели нищо за акта на размножаване. Той протичал в състояние на пълно безсъзнание. Когато атлантът се събуждал, той не знаел нищо за размножаването. Процесът на размножаване му бил показван само в символични образи. Древногръцкият мит за Девкалион и Пира, които отишли в Гърция и хвърляли след себе си камъни, които след това се превърнали в човешки същества, все още ни напомня за това.

"Девкалион и Пира" (ок. 1525-1530) от Доменико Бекафуми (1486-1551)

1 Старата или “окултната” Луна е третото въплъщение на Земята след Стария Сатурн и Старото Слънце и преди сегашната Земя.