Част от лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 26. август 1906 в Щутгарт и влючена в СС 95 “Пред портите на теософията”    

За ясновидеца е много интересно да прекосява астралния свят. Той може да забележи примерно разпадащи се астрални трупове, които се носят насам-натам. Астралният труп на високоразвития човек, обуздал ниските си нагони, се разпада бързо, но при по-ниско еволюирали души, които без задръжки са се отдавали на своите наклонности и страсти, разлагането напредва бавно. Може дори да се случи старият изоставен астрален труп още да не се е разтворил, когато неговият първоначален собственик вече се е устремил към новото си раждане. Това е трудна съдба. Възможно е поради особени обстоятелства човекът да се върне скоро и завари стария си астрален труп, който е привлечен силно от бившия собственик и се вмъква и той в новото астрално тяло. Тогава човекът си изгражда ново астрално тяло, но старото също се свързва с новото. Човекът влачи и двете със себе си. Старото астрално тяло му се явява в лоши сънища или видения като негово второ аз и го заблуждава, безпокои и измъчва. Това е неправомерният “пазач на прага”. Старият астрален труп лесно може да излиза от човека, защото не е свързан здраво с останалите членове и затова се появява като двойник.   

Освен тези образи ясновидецът наблюдава и особен вид образувания с формата на камбана, които прелитат с огромна бързина през астрала. Това са невъплътените, но стремящи се към въплъщение човешки зародиши. Времето и мястото не играят никаква роля за тях, защото те се движат много лесно. Те са разнообразно оцветени и обградени от цветна атмосфера - на едно място са червени, на друго сини, по средата проблясва яркожълт лъч. Това са току-що слезлите от девакана в астрала човешки зародиши. Какво се е случило? Човекът е взел по-висшата част на астралното си тяло и плодовете на различните си животи като свое каузално тяло в девакана и сега събира нова “астрална материя” около себе си, както железни стружки, които се подреждат според полюсите на един магнит. В съответствие с вътрешно присъщите му сили човекът трупа астрална материя около себе си  - материалът му е по-различен, ако е живял добре в предишния живот, отколкото ако е живял лошо. Камбаноподобното образувание се състои от предишното каузално тяло, силите на предишното астрално тяло и новото астрално тяло. Зародишът не би трябвало да заварва старото си астрално тяло, а да си образува ново от недиференцираната астрална материя. Следователно процесът зависи от самия човек. Формата и цветът на новото астрално тяло отговарят на силите на предишния живот - това е факт, който трябва да имаме предвид.  

Защо човешките зародиши се стрелкат с такава бясна скорост? Защото търсят родителска двойка, която да подхожда по характер и семейни условия на зародиша. Той в един момент може да е тук, в следващия - в Америка.    В ставащото по-нататък на човека му е нужна помощ. Същества от много висш порядък - липиките (познаваме ги като орисниците) - довеждат човешкия зародиш до съответната родителска двойка, а едни много висши същества оформят етерното тяло съгласно астралната форма и това, което родителите дават като външно физическо тяло. При акта на оплождане ясновидецът забелязва в страстта, изпитвана от родителите, също и астрална материя. От интензивността на страстите се определя и чувствеността на детето. След това от север, юг, изток, запад, отгоре и отдолу се изстрелва етерна материя. Не винаги може да се намери родителска двойка, която идеално да подхожда на зародиша, тя е само най-подходящата за целта. Също така не може да се създаде физическо тяло, което да подхожда напълно на етерното тяло на човешкия зародиш. Никога не е възможна пълна хармония и оттук произлизат противоречията между душата и тялото, които човекът може да изпитва.   Непосредствено преди въплъщението настъпва едно важно събитие, което е аналогично на ставащото в момента на смъртта. Както веднага след смъртта пред душата застава подобно на панорамно табло изминалият живот в обратен ред, така и точно преди въплъщението има нещо като видение за идващия живот. Човек не вижда всички подробности, а само основното от събитията в бъдещия живот. Този момент има огромна важност. Случва се хора, които в предишни животи са страдали и преживели много трудности, да получат шок при предварителния поглед върху новите събития и съдби и да задържат душата от ново въплъщение и само част от нея да влезе в тялото. Резултатът от този шок е раждането на умствено увреден човек или епилептик.”