Сетивната душа се формира от несъзнателната дейност на човешкия аз върху астралното тяло, тя е преобразувана част от астралното тяло. Преживяванията й възникват, когато волята на човека напира да се сблъска с външния свят. Към тези волеви импулси спадат нагонът, желанията и страстите. Когато получаваме впечатления от звуци или цветове, тогава е активна сетивната душа. Когато се надигат страсти, яд, страх, гняв, това също е действие на сетивната душа. Струва ни се, че някой ни е причинил несправедливост, отнел ни е предимство, подиграл ни се е. Моментално в нас се надига непреодолимото желание да го накажем с първото средство, което ни е подръка. Азовото съзнание не е още пробудено и в сетивната душа “азът действа така, че човекът дори и не подозира за него. Затова той е отдаден на всичките си нагони и страсти. Азът си пробива път и се мярка в разсъдъчната душа, а едва в съзнателната душа той се изявява съвсем ясно.” (СС 121, 9.6.1910). Преживяванията на сетивната душа зависят от телесната природа на човека и следователно са възможни само по време на земния живот. 

“Има хора, които са толкова малко напреднали в развитието си, че още се намират в сетивната си душа. Цялото им съзнание е свързано с нея. Това може да се види по жестовете им - те издават причини, намиращи се в астралното тяло. Когато един човек още е съвсем затънал в сетивната си душа, чувства се добре в нея, се случва например като се е нахранил добре, да се потупа по корема от удоволствие. Това е знак, че има все още прекалено силна сетивна душа” (СС 108, 21.11.1909).

Разсъдъчната душа е тази част от човешката душа, която живее в взаимодействие с разума. “Тя представлява модификация на астралното тяло, която се формира, защото азът несъзнателно работи над етерното тяло. Резултатът от тази дейност се отразява в астралното тяло. Тази работа достига апогея си в гръцко-римската културна епоха. От сетивната душа постепенно се развива разсъдъчната, която е по-зряла. В нея се намират способностите да се облече в представи това, което се усеща в сетивната душа, което се изживява като инстинкти и афекти, да му се придаде една по-човешка форма на душевен живот. Ако например някои афекти, водещи иначе единствено до самозащита, се прояснят до едно благосклонно, дори любящо отношение към околния свят, то вече е налице разсъдъчна душа. В нея изгрява азът, който е истинското средоточие на нашия душевен живот” (СС 127, 8.1.1911).

“Както с тялото, сетивната душа влиза във взаимодействие и с мисленето, с духа. Най-напред мисленето й служи - човек си създава мисли за своите усещания. Така той получава яснота за външния свят. Детето, което се е изгорило, размишлявайки, стига до мисълта, че огънят гори. Така и човекът не следва сляпо нагоните, инстинките и страстите си, а размишлението предизвиква възможност, чрез която той да ги задоволи. Тук спада това, което наричаме “материална култура”. Тя се състои в служенето на мисленето на сетивната душа. Неизмерими мисловни сили са насочени към тази цел. Мисловната сила строи кораби, влакове, телеграфи, телефони и всичко служи в по-голямата си част за задоволяване на потребностите на сетивната душа... Чрез сетивната душа човекът е сроден с животното. И при него се забелязва наличието на усещания, нагони, инстинкти и страсти. Но животното ги следва непосредствено, те не са преплетени със самостоятелни мисли, излизащи отвъд непосредствено преживяното. Това се отнася и до неразвития човек. Затова обикновената сетивна душа е различна от развития по-висш душевен член, който поставя мисленето да му служи... Когато един човек се намира дълбоко в разсъдъчната душа, той потвърждава една истина, като се тупа по гърдите (СС 108, 21.11.1909). Както сетивната, така и разсъдъчната душа са отдадени изцяло на външното. 

Съзнателната душа е трансформирана част от астралното тяло. Тя се развива от това, че азът несъзнателно  работи върху физическото тяло и тази дейност се отразява в астралното тяло. Тя достига своя връх в нашата пета културна епоха. При съзнателната душа над харесването и нехаресването стои дългът. Човекът е облагородил наклонностите си, това дали харесва или не харесва даден човек или обект не е вече мотив за действие, защото той съзнава защо те съществуват. Той може, без някой да го принуждава, да следва дълга, който сам си е наложил. За разлика от разсъдъчната душа, в която още се съдържат емоции и нагони, за съзнателната душа истината стои по-високо от личните предпочитания и емоции. 

При хората съзнателната душа засега е най-висшият и самостоятелен душевен член, но същевременно тя е и най-отделена от останалия свят. Човек, потопен в съзнателната душа,  може да бъде най-самотен в душевния си живот, да се изолира от външния свят. “Съзнателната душа се изразява преди всичко като логическо мислене, раздробяване на понятията, математическо мислене - всичко, което е свойствено за човека, но не и за животните (СС 127, 8.1.1911). “Човек, който се намира дълбоко в съзнателната душа, се хваща за носа, когато разсъждава задълбочено над нещо (СС 108, 21.11.1909).

Тези три части на душата (сетивна, разсъдъчна и съзнателна) са свързани с тялото и се различават дори и в човешката аура. Те са смъртни, като само обърнатата към духа част от съзнателната душа е безсмъртна. Но тя не е дадена даром на човека, а трябва да се извоюва и съхрани от него. 

Изложеното може да служи и като критерий за преценка на това от какви мотиви е воден даден човек при различните си действия и взаимодействия с околните. Наблюдавайки хората, лесно можем да разберем кой вид душа преобладава в тях. Да кажем, че един човек се блъска в друг, защото върви, замислен за нещо и не го е видял, вторият пада и леко се натъртва. Ако в падналия превес има сетивната душа, той веднага ще скочи разярен и с псувни и крясъци ще се нахвърли върху първия. Един шофьор, на когото са отнели предимството, ако има преобладаваща сетивна душа, веднага ще грабне бухалката или брадвата, които си държи в колата за разрешаване на различни спорове, и ще се нахвърли да бие този, когото смята субективно за нарушител. Ако в падналия или въобще в човека, на когото се е случило нещо несправедливо, превес има разсъдъчната душа, той веднага ще търси да даде на извършителя “да се разбере” по законов път, защото много добре знае правата си. Ако в падналия е избуяла съзнателната душа, той ще знае, че в отсрещния човек също живее Христовият импулс, няма да се разяри, а ще потърси у себе си дали и той не е допринесъл с нещо за тази среща/конфликт. Той ще приеме случката като дадена от съдбата, за да научи нещо и ще реши, че тя е станала, за да породи друго събитие, защото случайностите са проява на висша закономерност. 

Или да вземем за пример взаимоотношенията между лекари и пациенти, защото те в момента са проблемни у нас. Човек с преобладаваща сетивна душа в отношенията си с тях действа под напора на бушуващите емоции, той не приема никакви аргументи и не се ли удовлетвори желанието му на минутата, в него избухва невероятна азурическа ярост да бие, троши, унищожава. Разсъдъчната душа по принцип има нужда да се опира на външни авторитети, тя иска да я лекува/оперира не който лекар е на смяна, а непременно най-добрият специалист. Колкото повече титли има той пред името си, толкова по-добре. Такъв човек спазва сляпо наложеното лечение, даже и в него да има известни съмнения, породени от видимата му неефикасност. Но на него и през ум не би му минало, че мотивите за предписване на дадено лечение, за правенето на дадена операция, могат да бъдат и финансови (А с оглед на нароилите се напоследък частни болници, които се конкурират за пациенти, много манипулации се правят само за да се източи Здравната каса и тази система далеч не е измислена у нас, а е един от пороците на системата). 

Човекът, който е изградил съзнателната душа, във взаимодействието си с лекари се уповава, че ще получи подходяща помощ и няма претенции да се занимава с него дадено светило. Той въобще приема авторитетите само ако са в съответствие с това, което му говори вътрешното чувство и съзнава, че лечението му зависи най-вече от него самия.

Като се има предвид изложеното, всеки сам може да си отговори на какво ниво на съзнание са хората, с които се среща в живота или пък тези, за които медиите го информират ежедневно - например участниците във физическите саморазправи по улици и в болници, хората, които гонят до дупка всеки свой интерес, защото “законът им дава право”, както и “балъците”, които примерно са оставили на алчни роднини да им отнемат със законови врътки имот или които се отказват от съдебни разправии с причинилия им несправедливост, защото предварително са му простили и са сигурни, че висшето правосъдие ще отсъди най-добре.