Постинг
18.03.2019 20:06 -
Из разговорите с Корона, Дървесния пастир: “Изсичането на някоя голяма гора е смърт и отчаяние”
Автор: anthroposophie
Категория: Други
Прочетен: 1840 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2019 16:34
Прочетен: 1840 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 22.09.2019 16:34
Още от книгата на Волфганг Вайраух и Верена Щал фон Холщайн “Нови разговори с природните духове”
Волфганг Вайраух: Какви задачи имаш ти?
Корона: Аз съм Дървесен пастир и отговарям за преместването на дърветата. Дърветата се местят, макар на вас хората това да ви се вижда странно. Но то е само защото вие живеете много кратко - за нас вашият живот продължава толкова, колкото за вас живее мухата-еднодневка. Моята последна голяма задача беше след оттеглянето на глетчерите, когато заедно с техните пастири трябваше да наглеждам повторното залесяване. Аз казах на Зеления, на дърветата и на Горските същества как, къде и кога да се преместят. Моята област на действие е цeлият водосборен басейн на Елба от Северно море, също и Дания, чак до Кърконошите.
В.В.: На колко години си?
К: Това с ваши думи не може точно да се изрази, но във всички случаи на няколко десетки хиляди години. Още преди Ледената епоха работех с дърветата. Времето, както го разбирате вие, за дърветата не означава нищо.
В.В.: Колко Дървесни пастири има по света?
К: Броят им се мени, например зависи колко бързо се изсичат горите в Амазония. В момента на земята има около 12 000 Дървесни пастири. Поради изсичането на горите, разширяването на пустеещите земи и пустините, все повече Дървесни пастири се оттеглят, защото нямат вече работа. Тези местности се преобразяват и Пустинните пастири поемат командването.
В.В.: Къде се оттеглят Дървесните пастири, когато няма работа за тях?
К: В етерното битие. Те стават сила в него.
В.В.: Има ли на земята главен Дървесен пастир?
К: И да, и не. Това е едно йерархическо същество от групата на елохимите.
В.В.: Какво усещаш, когато в този район се засаждат дървета от чужди краища?
К: Трудно е, но не толкова за мен, колкото за горите. Дърветата от чужди места ги донасят хората, донякъде несъзнателно. Евкалиптовите плантации са наистина нещо лошо, защото те ни причиняват болка. В такъв случай аз трябва да наредя да се вземат контра-мерки. Тогава нареждам на определени места в горите някои дървета да се извисят нагоре. За нас е много трудно, когато вие засаждате такива дървета (като евкалипта). Не знаете какво правите. Трябва ли да подлагате на глобализация и дърветата, както хората? И ако го правите, защо не го обясните на горите? Говорете с нас, моля!
В.В.: Можеш ли да дадеш пример какви оздравителни мерки вземаш, ако човекът едностранно изсича горите?
К: Ще ти дам друг пример - в момента пчелите имат проблеми заради влагата. Те произвеждат твърде малко мед. В такъв случай аз мотивирам липите в цяла Европа да образуват повече издънки, защото през лятото липите дават на пчелите много нектар. В момента множество кестени страдат от гъбички. Затова мотивирам скорушата и когато тя се засее, кестенът се излекува.
В.В.: Удивително!
К: Не, съвсем естествено е. Аз разпространявам семената на скорушата с помощта на вятъра и птиците. Птиците разбират добре тези взаимовръзки и лесно могат да бъдат мотивирани.
В.В.: Какво се случва на етерен план, ако се изсече една голяма гора?
К: Възникват смърт и отчаяние, един вид живот си отива. Когато се изсича гората, най-напред се поражда отчаяние, което също е същество. Тогава трябва да се види какво може да се направи. Понякога има и добри причини за изкореняването на една гора. Но ако тя се изсича от жажда за печалба, то в тази местност настъпва студ. Според мотивацията на извършителите на мястото се нанасят съответните същества. Ако те са водени от желание за печалба, съществата са студени и сиви.
В.В.: Как тези същества въздействат на местността и на хората?
К: Това са ариманични същества, които действат охлаждащо и втвърдяващо, те склеротизират и убиват духа.
В.В.: Какво става с една гора и съответната местност след горски пожар?
К: Това може да се случи например, ако удари гръм. Тогава горският пожар носи изцеление.
В.В.: В какъв смисъл?
К: Много болести, причинявани от гъбички, могат да се преобразуват само при пожар. Гъбичките съответстват на прекомерно количество вода и най-доброто средство срещу това е огънят. Дървесната пепел наторява почвата и върху нея може да израсте много хубава нова гора.
В.В.: Какво е за теб залесяването на нови гори?
К: Добро нещо. Само че хората не бива да засаждат монокултури. И трябва да се опитат да разговарят с гората. Засаждането на дърво е чудесно, защото дърветата в гората ви дават въздух, но това вие си го знаете.
В.В.: Имат ли отделните дървета в гората различни задачи?
К: Дърветата на края на гората са пазачите. Това са големите дървета по края, които пазят и гледат към света. Следващият ред гледа към гората. Гората се състои от отделни части, тя е един организъм. Вътрешните дървета имат различни задачи от външните. Външните дървета са посланици. По-старите дървета изпускат лъчи, които въздействат върху съответната местност. Гората внася информацията за възрастта в света. Някои слоеве на гората са мъдри, но не и средата, защото тя е раждащата. В гората ние пазим и древни същества, не случайно вещиците се крият в горите. Ние сме съхранили знанието на келтските същества, дошли от Запад. Това знание живее предимно в големите гори, малките гори имат по-малко знания.
В.В.: Какви задачи има ясенът?
К: Ясенът е слънчево дърво. Той тъче слънчева светлина и помага на Огнените същества да тъкат топлина през лятото.
В.В.: А липата?
К: Липата е дървото на пчелите и също е обърната към слънцето. И пчелата е слънчево същество. Плодните дървета са планетни дървета. Черешата носи сладостта на живота.
В.В.: Каква е задачата на тополите?
К: Те разпространяват информация. Постоянно говорят. Застани някой път под толола и ще я чуеш как приказва. И ако я слушаш достатъчно дълго време, ще я разбереш. Те са малко като клюкарките.
В.В.: Каква задача има елшата?
К: Да разпределя влагата в почвата. Елшите пренасят влагата от влажните местности и й дават възможност да се излъчи в околността. Ако продължавате да изкоренявата елшите, то на някои места ще става все по-сухо и същевременно все по-мокро на други. Изкореняването на елшите внася поляризация.
В.В.: Как стои въпросът с брястовете?
К: Брястовете вече почти ги няма. Те не искат повече да вършат това, което им е присъщо.
В.В.: Защо?
К: Защото хората не ги забелязват. Брястът умира и това е много жалко. Той е добро дърво и в по-ранни епохи помагаше много на хората, когато те имаха друго съзнание.
В.В.: Каква е била задачата на бряста?
К: Той беше дървото на природните лечители, което даваше знания на билкарките. Брястовете са много мъдри дървета. Но това е неосъзната мъдрост. Верена в момента си мисли, че вие я наричате “атавистична” мъдрост.
В.В.: Каква е задачата на явора?
К: Има много видове явор. Яворът идва от Новия свят (клен). Той дава сладост и е Михаилово дърво. Затова толкова добре се разпространява. До есента пропуска през листата светлината и поддържа лятото на земята.
В.В.: Познаваш ли огромните дървета в Америка, т.нар. “Редуудс”?
К: Познавам гигантската секвоя. Тези дървета са израз на американската същност. Америка е поела жертвата да бъде голяма. И от това ще загине - по принцип, не заради войната в Ирак, за която толкова си мислиш.
В.В.: Понякога казват, че тези гори изглеждат страшни, защото са огромни.
К: Това се отнася и до ятата птици, например странстващите гълъби (Ectopistes migratorius, изтребен от човека вид, чийто последен екземпляр е умрял през 1914 година в зоологическа градина) също са били плашещи, защото ятата им са били огромни, както и стадата от бизони. Днес ариманизмът в Америка затова е толкова ужасен, понеже стана огромен.
Волфганг Вайраух: Какви задачи имаш ти?
Корона: Аз съм Дървесен пастир и отговарям за преместването на дърветата. Дърветата се местят, макар на вас хората това да ви се вижда странно. Но то е само защото вие живеете много кратко - за нас вашият живот продължава толкова, колкото за вас живее мухата-еднодневка. Моята последна голяма задача беше след оттеглянето на глетчерите, когато заедно с техните пастири трябваше да наглеждам повторното залесяване. Аз казах на Зеления, на дърветата и на Горските същества как, къде и кога да се преместят. Моята област на действие е цeлият водосборен басейн на Елба от Северно море, също и Дания, чак до Кърконошите.
В.В.: На колко години си?
К: Това с ваши думи не може точно да се изрази, но във всички случаи на няколко десетки хиляди години. Още преди Ледената епоха работех с дърветата. Времето, както го разбирате вие, за дърветата не означава нищо.
В.В.: Колко Дървесни пастири има по света?
К: Броят им се мени, например зависи колко бързо се изсичат горите в Амазония. В момента на земята има около 12 000 Дървесни пастири. Поради изсичането на горите, разширяването на пустеещите земи и пустините, все повече Дървесни пастири се оттеглят, защото нямат вече работа. Тези местности се преобразяват и Пустинните пастири поемат командването.
В.В.: Къде се оттеглят Дървесните пастири, когато няма работа за тях?
К: В етерното битие. Те стават сила в него.
В.В.: Има ли на земята главен Дървесен пастир?
К: И да, и не. Това е едно йерархическо същество от групата на елохимите.
В.В.: Какво усещаш, когато в този район се засаждат дървета от чужди краища?
К: Трудно е, но не толкова за мен, колкото за горите. Дърветата от чужди места ги донасят хората, донякъде несъзнателно. Евкалиптовите плантации са наистина нещо лошо, защото те ни причиняват болка. В такъв случай аз трябва да наредя да се вземат контра-мерки. Тогава нареждам на определени места в горите някои дървета да се извисят нагоре. За нас е много трудно, когато вие засаждате такива дървета (като евкалипта). Не знаете какво правите. Трябва ли да подлагате на глобализация и дърветата, както хората? И ако го правите, защо не го обясните на горите? Говорете с нас, моля!
В.В.: Можеш ли да дадеш пример какви оздравителни мерки вземаш, ако човекът едностранно изсича горите?
К: Ще ти дам друг пример - в момента пчелите имат проблеми заради влагата. Те произвеждат твърде малко мед. В такъв случай аз мотивирам липите в цяла Европа да образуват повече издънки, защото през лятото липите дават на пчелите много нектар. В момента множество кестени страдат от гъбички. Затова мотивирам скорушата и когато тя се засее, кестенът се излекува.
В.В.: Удивително!
К: Не, съвсем естествено е. Аз разпространявам семената на скорушата с помощта на вятъра и птиците. Птиците разбират добре тези взаимовръзки и лесно могат да бъдат мотивирани.
В.В.: Какво се случва на етерен план, ако се изсече една голяма гора?
К: Възникват смърт и отчаяние, един вид живот си отива. Когато се изсича гората, най-напред се поражда отчаяние, което също е същество. Тогава трябва да се види какво може да се направи. Понякога има и добри причини за изкореняването на една гора. Но ако тя се изсича от жажда за печалба, то в тази местност настъпва студ. Според мотивацията на извършителите на мястото се нанасят съответните същества. Ако те са водени от желание за печалба, съществата са студени и сиви.
В.В.: Как тези същества въздействат на местността и на хората?
К: Това са ариманични същества, които действат охлаждащо и втвърдяващо, те склеротизират и убиват духа.
В.В.: Какво става с една гора и съответната местност след горски пожар?
К: Това може да се случи например, ако удари гръм. Тогава горският пожар носи изцеление.
В.В.: В какъв смисъл?
К: Много болести, причинявани от гъбички, могат да се преобразуват само при пожар. Гъбичките съответстват на прекомерно количество вода и най-доброто средство срещу това е огънят. Дървесната пепел наторява почвата и върху нея може да израсте много хубава нова гора.
В.В.: Какво е за теб залесяването на нови гори?
К: Добро нещо. Само че хората не бива да засаждат монокултури. И трябва да се опитат да разговарят с гората. Засаждането на дърво е чудесно, защото дърветата в гората ви дават въздух, но това вие си го знаете.
В.В.: Имат ли отделните дървета в гората различни задачи?
К: Дърветата на края на гората са пазачите. Това са големите дървета по края, които пазят и гледат към света. Следващият ред гледа към гората. Гората се състои от отделни части, тя е един организъм. Вътрешните дървета имат различни задачи от външните. Външните дървета са посланици. По-старите дървета изпускат лъчи, които въздействат върху съответната местност. Гората внася информацията за възрастта в света. Някои слоеве на гората са мъдри, но не и средата, защото тя е раждащата. В гората ние пазим и древни същества, не случайно вещиците се крият в горите. Ние сме съхранили знанието на келтските същества, дошли от Запад. Това знание живее предимно в големите гори, малките гори имат по-малко знания.
В.В.: Какви задачи има ясенът?
К: Ясенът е слънчево дърво. Той тъче слънчева светлина и помага на Огнените същества да тъкат топлина през лятото.
В.В.: А липата?
К: Липата е дървото на пчелите и също е обърната към слънцето. И пчелата е слънчево същество. Плодните дървета са планетни дървета. Черешата носи сладостта на живота.
В.В.: Каква е задачата на тополите?
К: Те разпространяват информация. Постоянно говорят. Застани някой път под толола и ще я чуеш как приказва. И ако я слушаш достатъчно дълго време, ще я разбереш. Те са малко като клюкарките.
В.В.: Каква задача има елшата?
К: Да разпределя влагата в почвата. Елшите пренасят влагата от влажните местности и й дават възможност да се излъчи в околността. Ако продължавате да изкоренявата елшите, то на някои места ще става все по-сухо и същевременно все по-мокро на други. Изкореняването на елшите внася поляризация.
В.В.: Как стои въпросът с брястовете?
К: Брястовете вече почти ги няма. Те не искат повече да вършат това, което им е присъщо.
В.В.: Защо?
К: Защото хората не ги забелязват. Брястът умира и това е много жалко. Той е добро дърво и в по-ранни епохи помагаше много на хората, когато те имаха друго съзнание.
В.В.: Каква е била задачата на бряста?
К: Той беше дървото на природните лечители, което даваше знания на билкарките. Брястовете са много мъдри дървета. Но това е неосъзната мъдрост. Верена в момента си мисли, че вие я наричате “атавистична” мъдрост.
В.В.: Каква е задачата на явора?
К: Има много видове явор. Яворът идва от Новия свят (клен). Той дава сладост и е Михаилово дърво. Затова толкова добре се разпространява. До есента пропуска през листата светлината и поддържа лятото на земята.
В.В.: Познаваш ли огромните дървета в Америка, т.нар. “Редуудс”?
К: Познавам гигантската секвоя. Тези дървета са израз на американската същност. Америка е поела жертвата да бъде голяма. И от това ще загине - по принцип, не заради войната в Ирак, за която толкова си мислиш.
В.В.: Понякога казват, че тези гори изглеждат страшни, защото са огромни.
К: Това се отнася и до ятата птици, например странстващите гълъби (Ectopistes migratorius, изтребен от човека вид, чийто последен екземпляр е умрял през 1914 година в зоологическа градина) също са били плашещи, защото ятата им са били огромни, както и стадата от бизони. Днес ариманизмът в Америка затова е толкова ужасен, понеже стана огромен.
Из разговорите с Водния дух: “500 години...
Хората постепенно трябва да поемат ръков...
Как Ариман “придърпва“ човека от реалния...
Хората постепенно трябва да поемат ръков...
Как Ариман “придърпва“ човека от реалния...
Кой идиот измисли тъпата дума "ей...
Абе делиормански Платоне и Канте/накуп/
Руската федерация не само приземи скъп а...
Абе делиормански Платоне и Канте/накуп/
Руската федерация не само приземи скъп а...
Няма коментари