Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 28. декември 1914 в Дорнах и включена в CC 275 „Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост“  

Често чуваме: “Да, книгите, които имаме за съвременната духовна наука, са написани трудно, те изискват читателят доста да се напрегне, да стане активен в развитието на душевните си сили, за да сe вживее напълно в духовната наука”. Затова “добронамерени” хора - казвам това в кавички - винаги се явяват с идеята да улеснят работата на хората на трудните места, като искат по възможност - казано без кавички - да банализират това, което е написано в по- труден стил. Но същественото на духовната наука е, че тя поставя изисквания към активността на душевния живот, така че човек да не стигне лесно до признаване на духовнонаучните факти, защото в рамките на aнтропософията е важно не само да се приеме това, което тя казва по дадена тема, а въпросът е как може да се приеме, с напрежение, активност и пот на душата да се усвои духовнонаучното познание. Това спада към - извинете за този механичен израз - духовнонаучната практика.   Налице е неразбиране на истинския нерв на духовната наука, ако човек бяга от нейните трудни идеи и изковани понятия. А мнозина ги отбягват - знаем колко много хора предпочитат да мечтаят, защото “Господ дава на своите  насън”* и повече желаят нещата да им се дават във всякакви сънищни образи от духовния свят, отколкото да придобият познания чрез активност, чрез напрягане на вътрешния духовен живот. Знаем, че мнозина предпочитат да изживеят някое видение, вместо да седнат и да прочетат книга, занимаваща се наистина с трудна духовнонаучна материя, но подходяща да заговори на силите на човешката душа, които обикновено спят в дневния живот; книга, която стимулира неосъзнатото в човека и така го пренася наживо в духовния свят. Правилното развитие е не да приемаме наготово съзнателния дневен живот и да се носим в мъглата, а да се напрегнем с активност на душата да преминем през изнесеното като развити мисли и идеи. Защото ако се вживеем в развитието на тези мисли и идеи, ако се напрегнем и храбро се вживеем в тях, тогава чрез това храбро, активно вживяване стигаме фазата, в която чистото теоретизиране, обикновеното мислене и вярване в даденото преминава във виждане, в истинско пребиваване в духовния свят.”


* Псалм 127,2