Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 22. ноември 1914 в Дорнах (CC 158 „Връзката на човека с елементарния свят”)  

„Две понятия играят важна роля за живота. Едното е понятието дълг или ако разглеждаме въпроса в религиозен смисъл, бихме казали повеля. Наричаме го също и понятието за задължение. Другото понятие, което искаме да разгледаме, е понятието за право. Ако се замислите как понятията за дълг и право - правото, което човек има за дадено нещо, - участват в човешкия живот, то ще осъзнаете, че това са полярни понятия, противоположности и че в известен смисъл хората проявяват склонност ту към дълга, ту към правото. Но ние живеем в епоха, в която хората предпочитат да говорят за правата си, а не за своите задължения. Всички възможни области предявяват правата си, затова имаме права на работниците, на жените и т.н.   

Дългът е противоположното на правото. Нашата епоха ще бъде последвана от друга епоха, в която именно под влиянието на антропософския спиритуален мироглед ще бъде проявен дългът. Едва в бъдеще, но по-скоро в по-далечното бъдеще, ще има движения, където все по-малко ще се подчертават изискванията на правото, а повече на дълга. Тогава хората по-често ще се питат: “Какви задължения имам като жена, като мъж на дадено място?” Така епохата на предявяването на дълга ще смени епохата на предявяване на правото.   

Като полярни противоположности, като полярности в живота ни се намесват правото и дългът. Може да се каже, че ако човек гледа с душата си към дълга, той поглежда извън себе си ... Сякаш дългът се излъчва от областта на духовния свят. В религиозен смисъл човек усеща дълга като импулс, наложен от съществата от висшите йерархии. И като му се подчинява, в чувството си за дълг той излиза извън себе си. Това излизане от себе си в дълга е нещо, което изкарва човека от обикновения му аз. Но всяко такова излизане от обикновения аз, такъв стремеж за одухотворяване би докарал човека до положение да загуби почва под краката си, ако се отдаде само на тази тенденция. Той сякаш би загубил тежест, ако иска само да излиза от себе си. Затова като се подчинява на дълга, човек трябва да опита да намери помощ вътре в себе си, която да му придаде тежест, когато се подчинява на дълга. Шилер е изразил това по прекрасен начин, казвайки, че “човек има най-красивото отношение към дълга, ако в същото време се научи да го обича”.  

С тези думи е казано много. Ако човек се учи да обича дълга, тогава той не само му се подчинява, но излиза извън себе си, вземайки и любовта, с която иначе обича сам себе си. Човек изважда навън любовта, живяла в тялото му като егоизъм и заобичва дълга. Докато тази любов е самолюбие, тя има луциферична сила. Но ако човек извади самолюбието от своето същество и заобича дълга така, както иначе обича себе си, то той спасява Луцифер. Той изважда Луцифер в областта на дълга и в действието, в чувстването на импулса на дълга го превръща в правомерно същество. Но ако човек не е способен на това, ако не може да извади любовта от себе си и да я даде на дълга, то той продължава да обича само себе си. Ако не може да обича дълга, той може само да му се подчини и тогава става негов роб, тогава изсъхва и се втвърдява като човек на дълга, става студен и сух, въпреки че е отдаден на дълга. Макар да следва дълга, човек преживява ариманично втвърдяване.    Виждате как сякаш дългът стои по средата. Ако му се подчиним, той унищожава нашата свобода. Ние ставаме роби на дълга, защото Ариман се доближава от едната страна със своите импулси за дълг. Ако обаче отдадем сами себе си, ако принесем на дълга силата на самолюбието като жертва, ако принесем луциферичната топлина като любов към дълга, то в резултат на това чрез равновесието между Луцифер и Ариман ние намираме съответното отношение към дълга. Следователно ние сами създаваме отношение на равновесие между Луцифер и Ариман. Ариман е отвън в духовното и изсушава дълга, на който трябва да се подчиним, така че дългът ни отнема свободата. Но насреща ние му поднасяме любовта от своя собствен организъм, поднасяме му се сами. Чрез борбата между Луцифер и Ариман формираме правилно отношение към дълга. Така в известен смисъл ние се явяваме спасители на Луцифер. Щом започнем да успяваме в обичта към своя дълг, настъпва момент, когато даваме своя принос за спасението на луциферичните сили, когато извеждаме луциферичните сили, които иначе са орисани на самолюбие, на битка с Ариман. С това ние освобождаваме орисания на самолюбие Луцифер. Ние го спасяваме, ако се научим да обичаме дълга си.  

В писмата си за естетическото възпитание на човека Шилер си е задал същия въпрос: “Как да стигнем от своето поробване от страна на дълга до това да  заобичаме дълга?” Само че Шилер не споменава Луцифер и Ариман, защото не е мислил по въпроса в космически смисъл. Но тези негови прекрасни писма могат да се преведат непосредствено на езика на духовната наука.  

При правото нещата са такива, че като го предявяваме, то се разкрива като свързано с Луцифер. Човек няма нужда да се учи да обича своето право, той си го обича и това е съвсем естествено. В чувството, в чувстването на правото съществува естествена връзка между Луцифер и правото. Навсякъде, където се предявяват права, се обажда и Луцифер. Понякога може даже и външно да се забележи ясно как в пропагандирането на дадено право мощно се обажда силата на Луцифер.  

По отношение на правото е важно да стигнем до обратното, да повикаме Ариман, за да предложим на Луцифер, който е свързан с правото, противоположния полюс. Можем да направим това с обратния полюс на любовта. Любовта е вътрешен огън. Нейният противоположен полюс е невъзмутимостта, приемането на това, което идва към нас като мирова карма, осъзнаването на случващото се в света, разбиращата невъзмутимост.   

Щом пристъпим към правата си с разбираща невъзмутимост, ние извикваме Ариман отвън навътре. Само че тук той трудно може да бъде разпознат. Ние го освобождаваме от неговото изцяло външно съществуване, викаме го в себе си, стопляме го с любовта, която е свързана с правото. Невъзмутимостта има нещо от студа на Ариман. В разпознаването на това, което се случва в света, ние свързваме нашата разбираща топла любов със студа, царящ вън в света. Ако се изправим с разбиране срещу станалото, ако не само изискваме своето право от самолюбие, а разберем какво се е случило в света, то тогава ние освобождаваме Ариман.  

Това е вечната битка в света между Луцифер и Ариман. От една страна човек се научава да разбира отношенията по консервативен начин, осъзнава как са възникнали те поради космическата, кармичната необходимост. Това е едната страна. От друга страна в гърдите си ние чувстваме подтик да създаваме винаги някакво ново, революционно течение. В революционното течение живее Луцифер. В консервативното течение живее Ариман. А човекът живее между тези две противоположности, поставен в своя живот на правото.   

Така виждаме как правото и дългът представляват равновесното положение между Луцифер и Ариман. Ние се научаваме да разпознаваме как се проявяват човешкото физическо тяло, етерното и астралното тяло в живота, как се проявяват дългът и правото в живота, само ако се запознаем с взаимодействието на духовните сили и то най-вече на онези духовни сили, които пораждат равновесното положение.    Както можем да наблюдаваме вече съществуващото под влияние на духовните сили, пораждащи равновесието, така в света на полярните противоположности се вписва онова, ковто изживяваме в нашия морален живот. Целият морал, етиката, нравственият живот с неговите полюси на живот на дълга и на правото стават разбираеми, едва когато се вземат под внимание влиянията, излъчени от Ариман и Луцифер. Също става разбираема и историята на човечеството, в която се появяват революциите и войните, тоест луциферичните движения, последвани от мирните консервативни, тоест ариманични движения. Ходът на историята застава пред нас също като състояние на равновесие между луциферичния и ариманичния елемент. Ние не можем да разберем света по друг начин, освен като го разгледаме в неговите противоположности. Това, което идва насреща ни в света, ни се разкрива в противоположности, то има действително дуалистичен характер. И в това отношение манихейството, правилно разбраното манихейство, което е дуалистично, има своето пълно основание.”