Из лекция на Рудoлф Щайнер, изнесена на 4. октомври 1919 г. в Дорнах и включена в CC 191 „Разбиране на социалното от гледна точка на духовнонаучното познание. (Духовните подоснови на социалния въпрос, т. 3)”  

“Много важна сила за обикновения живот е, както често сме го обсъждали, силата на паметта, способността за спомняне. Тази способност ние владеем душевно тогава, когато си спомняме за нещо, което сме преживели. Но всички Вие знаете, че има нещо своеобразно, свързано със силата на спомнянето. Ние я владеем и все пак не я владеем съвсем. Някои хора се борят в даден момент от живота си срещу това, че искат да си припомнят нещо, а не могат. Да искаш да си спомниш, а да не можеш се дължи на факта, че същата сила, която ние използваме душевно като сила на спомнянето, служи за преобразуване на приетите хранителни вещества в субстанции, които могат да бъдат употребени от нашето тяло. Значи ако изядете парче хляб и то се преобразува в тялото Ви в такава субстанция, която служи на Вашия живот, то това привидно е физически процес. Но този физически процес се владее от свръхсетивни сили. Тези свръхсетивни сили са същите, които Вие използвате, когато си спомняте. Така една и съща сила се употребява от една страна при спомнянето, от друга страна за преработване на хранителните вещества в човешкия живот. И всъщност Вие винаги се движите между душата и тялото си, когато искате да се отдадете на своята сила за спомняне.   

Ако тялото Ви храносмила твърде добре, виждате ли, тогава може би няма да можете да вземете толкова сили от това тяло, така че да си припомните добре  известни неща. Ако искате да си спомните нещо, Вие винаги трябва да водите вътрешна борба, която се развива в несъзнателната част между душевния и телесния елемент. Ако разгледате силата на паметта, то имате най-добрия начин да разберете, колко безсмислено е от една по-висша гледна точка това, че някои хора са идеалисти, а други материалисти. Преработването на хранителните вещества в човешкото тяло без съмнение е материален процес. Силите, които го владеят, са същите, които действат при един идеален процес - силите на способността за спомняне, силите на паметта. Само тогава може да се види правилно светът, когато на него се гледа не материалистично или идеалистично, а човек е в състояние да види идеалистичното в това, което се разкрива като материално нещо, а пък онова, което се разкрива като идеален процес, може да проследи в съвсем материален смисъл.”