“На заглавната страница на мюнхенското националсоциалистическо списание “Фьолкишер беобахтер” от 15. март 1921 година се появява статия от Адолф Хитлер със заглавие “Държавни мъже или национални престъпници”, в която във връзка с тогавашния германски външен министър Симонс се казва: “Необходимо е най-накрая да се занимаем по-подробно с този господин министър (който е бил от еврейски произход) – “близък приятел на Рудолф Щайнер - гностик и антропософ, привърженик на тричленния социален организъм или както там се наричат тези еврейски методи за разрушаване на нормалната психика на народите”. По-нататък Хитлер пише: “И коя е движещата сила зад всички тези дяволски похвати? Евреинът! Приятелят на доктор Рудолф Щайнер, приятелят на Симонс безбожника”.   

През август на същата 1921 г.  списанието “Хохланд”, което има католическа и немско-националистическа насоченост, заявява, че “борбата срещу Щайнер е неотменим дълг за всички, които милеят за чистотата на нашата обществена нагласа”. В допълнение се казва, че “може би в бъдеще няма да може да се избегне и организирането на тази борба”.   

По същото време става ясно, че Рудолф Щайнер фигурира на осмо или девето място в списъка, съставен от определени кръгове, на известните немски личности, които трябва да бъдат убити. Тъй като поради стремежа си за социално обновление (движението за тричленен социален организъм) Рудолф Щайнер става позната и оспорвана личност, най-голямата тогавашна концертна дирекция предлага да организира публичните му лекции в Германия. Напливът от посетители на тези лекции е бил толкова голям, че понякога трябвало да се намесва пътната полиция, за да регулира стълпотворението. В резултат на това в списание “Хохланд” се обявява организирането на борбата срещу Щайнер. От страна на предшествениците на националсоциализма – т.нар. “всегермански и народняшки кръгове” се организират умишлени безредици. Особено напрегнато е било положението в Мюнхен. По време на публичната лекция на 15. май 1922 година в хотел “Четири сезона” Рудолф Щайнер успява да се спаси невредим  от планирания срещу него атентат само защото приятели образуват жива верига около него. Народняците преди това заявяват: “Дано се намерят немски мъже, които да попречат на този господин да стъпи на мюнхенска земя!”  

По време на лекциите в Мюнхен на 15. май и в Елберфелд на 17. май 1922 година са организирани саботажи, в които участват предимно представители на “всегерманските” среди ( които след 1918 година се стремят да възстановят монархията и имат националистически цели), както и народняшки радикали (гвардията на Хитлер). Както пише пресата, отначало лекцията в препълнената концертна зала на хотел “Четири сезона” преминава без съществени инциденти.  Към края за кратко време бива изгасено осветлението с изключение на няколко лампи. По време на аплодисментите се чуват подсвирквания и внезапно група младежи щурмува подиума, но бива отблъсната. Пазен от приятели, Рудолф Щайнер успява да напусне залата невредим. Вътре започва масов бой, хвърлят се пиратки, миризливи бомби и сълзотворен газ. Накрая полицията се намесва енергично и опразва залата, като арестува няколко души. “   Из сборника “Съдбоносната 1923 година в историята на Антропософското общество. От пожара на Гьотеанума до Коледното събрание” (СС 259)