Вътрешността на земята  

Лекция, изнесена от Рудолф Щайнеф на 21. април 1906 г. В Мюнхен (СС 97 “Християнската мистерия”)  

От само себе си се разбира, че под влияние на такива силни природни катаклизми като изригването на Везувий (на 8. април 1906 със стотици жертви) или земетресението в Америка (на 18. април 1906 в Сан Франциско, където жертвите на земетресението и последвалите пожари са над 3000) ученикът на духовната наука ще попита за връзката между космическия еволюционен процес и човешката карма. Действително е много интересно да се изследват и обяснят от окултна гледна точка станалите наскоро събития. За тази цел окултистът не само трябва да има развити ясновидски способности в обикновения смисъл на думата, но трябва и да е преминал през втората степен на посвещение. В езотеричните кръгове е известен фактът, че вътрешността на земята се изплъзва от погледа на обикновения ясновидец. Сравнително лесен е ясновидският достъп до астралния свят или девакана. Но за да може да се изследва вътрешността на земята е необходим друг вид посвещение. Най-напред нека да подчертая, че  днешният човек е успял да проникне на малка дълбочина в най-външната обвивка на земята – достигната е дълбочина от едва 2000 м. Всичко друго отдолу не може да се изследва. И действително човекът би бил силно изненадан или дори объркан, ако можеше да се запознае отблизо с по-долните слоеве на нашата земя. Защото той би открил неща, които твърде много се различават от наличните на повърхността на земята. Повечето явления не могат да се опишат, защото състоянието на материята в земята наистина е съвсем различно от това, което познаваме тук горе. Извънредно учудени биха били хората, ако можеха да видят, че металът, съответстващ на нашето сребро, там долу е течен като живак. Това се отнася и за другите метали и минерали.   

Земята се подразделя на седем различни слоя, чието изследване съответства на седемте степени на християнското посвещение. Те са: 1. Измиването на нозете, 2. Бичуването, 3. Поставянето на трънения венец, 4. Разпъването на кръста, 5. Мистичната смърт на кръста, 6. Полагането в гроба, 7. Възкресението. Съответно човек, преминал през първата степен на посвещение, би бил способен да проникне ясновидски през най-външния земен слой, за да изследва втория и т.н. Земята значи има седем слоя. Най-външният, върху който ние живеем, на езика на посветените се нарича минералната земя. Това название, както и следващите произхождат от една от големите окултни школи, използвали са ги и средновековните мистици, розенкройцерите и др   

Тази минерална земя съдържа всички минерали, за които ние знаем. Нейният слой е сравнително тънък и крехък. Изригванията на вулканите свидетелстват за това, че има проницаемост от по-долните слоеве през този слой.    Следва т.нар. мека земя. Тя се нарича така, защото процесът на втвърдяване в нея още не е толкова напреднал, както при минералната земя. Освен това тя проявява едно забележително качество – има някакъв вид усещане. Ако човек я докосне, тя проявява симптоми на сетивност, подобно на смътната съзнателна сетивност при някои видове растения.    Следващият слой се нарича парна земя. Както в един котел се образува пара, така и този слой има волеви прояви. На него е присъща една невероятна експлозивна сила, която минералният слой с голямо усилие успява да удържи.   Четвъртият слой се нарича формена или водна земя. Забележителното при него е, че тук се съдържат всички форми, които се намират върху минералния слой, но като техен негатив. Например един планински кристал би имал тук формата на негатив като при гипсова отливка.    Петият слой се нарича плодна земя. Ако можеше да стане видим, то на едно парче плодна земя бихме могли да наблюдаваме как от него непрекъснато израстват едни форми върху други и пак изчезват. Този слой сякаш има душа, има способността на душа, стремяща се да създава форми.   Следва огнената земя като шести слой. Този слой, както след малко ще видим, е забележителен. Той има способност да усеща удоволствие и страдание и се намира в същото състояние като човека, който се люшка между двата полюса – ликуващ до небесата и подтиснат до смърт. Човешките страсти имат огромно влияние върху този слой и колкото повече се увеличават, толкова по-неспокоен става той.    Седмият слой се нарича земно огледало, защото в тази област се отразява всичко, което се случва в най-външния слой. Но трябва да си представим това по малко по-различен начин. Всичко, което тук е пасивно, там е активно и обратното. Ако тук ударим по парче метал и отекне звук, там долу металът сам произвежда звук.   След тези седем слоя следват два други слоя, които са доста странни. Осмият слой в школата на Питагор са го наричали “сферата на числата” заради една особеност, която сега ще разберем.    Нашите окултни школи наричат този слой раздробител. Ако държим цвете срещу раздробителя, сякаш се опитваме да погледнем към него през цветето, ще видим цветето размножено безкрайно много пъти. Но ако направим този опит с някой камък, това няма да се случи – само живи природни форми или художествени творби могат да бъдат размножавани. Тази област е център на всичко дисхармонично, на цялата неморалност и войнственост. Тук всичко се стреми към раздалечаване - това е обратното състояние на любовта. Ако един черен маг успее да проникне до този слой, което е в кръга на неговите възможности, то злото в него ще бъде многократно усилено. Моралът на хората има огромно влияние върху този слой - ако те успеят да отстранят неморалното в себе си и да го заменят с моралност, то тази област ще се успокои и от своя страна ще повлияе на възгледите им.   Деветият и последен слой е обиталището на планетния дух. Той се характеризира с две странни явления. Можем да го сравним с човек, защото той има нещо като мозък. Друг негов орган прилича на сърце. Планетният дух също търпи изменения, тясно свързани с развитието на хората.   Да се върнем на огнената земя. Както беше споменато, тя има качеството да усеща удоволствие или страдание и страстите на живите хора упражняват силно влияние върху нея, така че във време, когато у хората бушуват силни страсти, тя става неспокойна. Затова  упражнява още по-силен натиск върху лежащата върху нея плодна земя. От този слой водят разклонени канали към всички горни слоеве. Дълбоко в минералната земя се намират големи празнини. Каналите, излизащи от плодната земя, стигат до тези празнини и изтласкват към тях мощни маси, които от своя страна предизвикват или земетресения, или търсят изход през кратера на някой вулкан. На това се дължат и природните бедствия, които се случиха неотдавна.   Третата голяма коренна раса, лемурийската, е обитавала меката земя. Процесът на втвърдяване в най-външната кора тогава още не е бил толкова напреднал и е имало малко на брой по-твърди области, които плували като острови върху мекия слой. Последен остатък и доказателство за наличието на меката земя са множеството островчета в Тихия океан, които изведнъж изникват над морската повърхност и след време пак потъват. Лемурийците развили силни страсти и колкото повече напредвали в развитието си и се отдавали на пороците, толкова  по-силно влияние упражнявали върху огнената земя, така че тя сякаш се разбунтувала, избила с невероятна сила на повърхността и унищожила тази раса. Следователно лемурийците сами предизвикали гибелта си. Това дава повод на окултиста да установи, че ако работи над собственото си усъвършенстване, той не само ускорява процеса на развитие на своята епоха, но може и да въздейства в значителна степен върху земната еволюция. Затова трябва да развие чувството на отговорност и да има стимул да се усъвършенства.    Да разгледаме два значими окултни факта, които са свързани с тези природни явления. Нека да погледнем кармата на хората, загинали при тези бедствия. Разбираемо е да се удивляваме  на огромната карма, стоварила се върху толкова много хора. Но нека да кажа, че окултното наблюдение показва как всички души, които загиват при такива катаклизми, в следващата си инкарнация стават най-добрите спиритуалисти. Насилствената смърт, която сега ги застигна, сякаш беше последният шок, който ще ги накара да отхвърлят окончателно оковите на материализма.    Другото окултно наблюдение, което може да се направи е, че всички хора, родени в периода на такива изригвания на вулкани, стават материалисти в живота си. Това е напълно обяснимо – във времето, когато те с всичка сила се стремят към въплъщение, върху тях въздейства неспокойният елемент на огнената земя и им придава материалистичните страсти. Няма значение дали душата ще се инкарнира в Европа, а природният катаклизъм ще се случи в Америка, пространственото разделение не оказва влияние тук. Така например около 1822 година са родени много автори и читатели на материалистични трудове – именно по времето, когато Везувий изригна отново след дълго време. Доказателство за това, че Средновековието е било духовно е фактът, че Везувий векове наред е бил спокоен. Оттогава той изригва на кратки интервали. Сега въобще развитието е ускорено. Отрязъкът от време между Карл Велики и Фридрих Велики съответства на периода на 19. век, тоест всички събития по време на посочения дълъг период, днес по брой и значимост относно развитието отговарят на един период от сто години. В бъдеще ще се развиваме още по-бързо.