Част от лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на 31. август 1906 година и включена в СС “Пред портите на теософията”

“Най-важният континент, който междувременно се бил образувал, била Атлантида, разположена между днешните Европа, Африка и Америка. На този континент се разселили наследниците на лемурийската раса. За много милиони години те претърпели огромна промяна и приели вид, който наподобявал днешния вид на човека. Въпреки това онези хора се отличавали значително от сегашните. Главата им била съвсем различна, челото било доста по-ниско, а органите на храненето - много по-силни. Етерното тяло на атланта се издигало високо над физическата му глава. В етерното тяло на главата се намирала една важна точка, която съответствала на друга точка във физическата глава. Развитието се състояло в придвижването на двете точки една към друга, така че точката на етерната глава се вмъкнала в точката на физическото тяло. В този момент, когато двете точки съвпаднали, човекът могъл да каже на себе си “аз”. Предният мозък се превърнал в инструмент на духа и възникнало самосъзнанието. Този момент настъпил най-напред при атлантите, живеещи в областта на днешна Ирландия.  

Атлантите се развили постепенно в седем подраси - рмоахали, тлаватли, пратолтеки, пратуранци, прасемити, прааркадийци и прамонголи. При прасемитите се съединили двете точки и се развило ясното самосъзнание. Двете следващи подраси - прааркадийците и прамонголите не постигнали целта на атлантското човечество. Преди това обединение на двете точки душевните сили на атлантите били съвсем различни от днешните. Те имали много по-подвижно тяло и преди всичко, особено в по-старите времена, могъща, силна воля. Например атлантите можели да карат загубени крайници да израстват отново или растенията да растат. Така упражнявали мощно влияние върху природата. Имали силни сетива - можели да различават метали чрез чувството си, както ние различаваме миризмите. Също били силни ясновидци. Нощем не спели като днешния човек, който има много объркани сънища, а имали сънища като ясновидеца, но по-смътни. През нощта общували с боговете и това, което преживявали там, днес се е запазило в митовете и легендите. Атлантите подчинили природните сили. Жилищата им били отчасти природни образувания, издълбани в скалите. Атлантите конструирали въздушни кораби, за чието придвижване не използвали неорганични сили като например днешната сила на въглищата, а органичната растителна сила.  

Понеже двете споменати точки още не били свързани, атлантите нямали комбинативно мислене. Те например не можели да смятат. Но затова били развили силно друга душевна сила - паметта. Едва в петата подраса, при прасемитите се зародили комбинативният логически ум и самосъзнанието.   
Атлантида загинала в огромен потоп. Целият континент бил залят и хората избягали на изток, към Европа и Азия. Един главен клон се придвижил от днешна Ирландия през Европа към Азия. Навсякъде по пътя някои хора оставали. Спасените от Атлантида били водени от висш посветен, на който се доверявали. Със своята мъдрост той подбрал най-способните и се заселил с тях в Азия - на мястото, където днес се намира пустинята Гоби. Там в пълно усамотение се създала малка колония, от която излезли заселници в посока към всички обитавани области и основали следващите култури - индийската, древноперсийската, египетско-вавилонско-асирийската, гръцко-римската.”